НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Каквото става

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Каквото става

Най-често използвани думи в беседата: човек, бог, всички, може, казва, всичко, има, хора, земя, живот, аз, добър, воля, божие, дойде, себе, можете ,

Общ Окултен клас , София, 13 Януари 1926г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди "

Размишление

Прочете се резюме от: „Свободна и любима тема." За следния път пишете върху: „Добри и лоши последствия от сиромашията и богатството."

Сега ще ви запитам кога малкото птиченце, което седи в гнездото, отваря устата си? - Когато вижда майка си да му носи храна. Коя е причината, дето това малко птиченце, у което още няма никакво съзнание, отваря устата си,- щом види, че майка му носи храна? От друга страна, каква е тази сила, която заставя майката да отива на няколко километра разстояние, да търси храна за своите малки? (Майчината любов.) Това, което вие наричате майчина любов, не е нищо друго освен Божествен импулс, който заставя както птичката, така и всички останали живи същества да служат на своите малки. Наблюдавайте например квачката как се проявява към своите пиленца и как -към чуждите пиленца. Изобщо към чуждите пиленца или към други кокошки тя е жестока, но към своите малки тя е нежна: събира ги около себе си, крие ги под крилата си, пази ги, не дава на никого да се приближи до тях. Това продължава около 2-3 месеца, докато малките израснат. Щом израснат, тя започва да ги кълве, да ги пъди от себе си, оставя ги вече сами да си търсят храна.

Питам: Как ще обясните това противоречие? Може ли такава проява да се нарече любов? Значи и в кокошката няма благородство. Същите отношения се забелязват и между хората. Докато детето е малко, и бащата, и майката му се радват; те са нежни, внимателни към него, но щом то израсне, стане голям, възрастен син, бащата започва да го хока и му казва: „Излез от моята къща, иди в света някъде да си търсиш работа!" Въпросът е кой научи това малко птиченце да си отваря устата и да чака майка му да го храни? В кой университет се учи? В това отношение малкото пиленце е по-умно, по-годно за живот от малките деца. Дълго време майката трябва да събужда своето малко дете, докато то се научи само да отваря устата си. Сега, като ви говоря по този въпрос, той ви се вижда обикновен, прост и казвате: „Тези работи ние сме ги слушали много пъти, познати ни са." Не е така. И в най-простите и обикновени неща се крие дълбок смисъл.

Сега ще ви задам друг философски въпрос: Как се създадоха световете? Защо земята е създадена такава, каквато днес я виждаме, и защо е поставена на такова далечно разстояние от слънцето? Мнозина ще отговорят на тези въпроси, че Бог е наредил всичко това, че Той е искал тъй да бъде. Сега с едно малко разяснение, без да се впущам дълбоко в реалността на нещата, ще ви кажа как трябва да гледате и да разбирате въпросите. Когато се фотографирате и виждате своя образ на стъклото, доволни ли сте от себе си? - Не сте доволни. Образът ви на стъклото е тъмен, черен. Питам: Това черно лице от Бога ли е създадено? - Не. Тази чернота е присъща на свойството на известни съединения, с които стъклото е намазано. Те имат свойството да се разлагат от светлината и да почерняват, фотографът е причината да стане вашето лице толкова черно. Той ви поставя при такива условия.

Следователно вие трябва да различавате сенките от действителността. Реален образ на човека срещаме в живия човек; неговото лице е розово. Нереален образ е този, който виждаме снет на хартия, а още повече на светочувствителното стъкло във фотографията. Някой погледне образа си на такова стъкло и казва: „Колко съм красив!" Каква красота има в този черен образ? Цял арапин си. И след всичко това съвременните хора искат да се убедят едни други, че са красиви и казват: „Това лице е като на светия." Те взимат един портрет на такъв светия, кланят му се, почитат го. Каква реалност има в този портрет? Когато срещнете истинския, действителния човек, вие го пъдите, изхвърляте го вън от себе си, а като дойде въпрос за неговия образ, снет на хартия, туряте го близо до сърцето си, кланяте му се, уважавате го. В Америка пък при някои спиритически сеанси хората постъпват по друг начин. Когато се яви някой дух и пожелае да се помолят за него, те се молят; пожелае ли този дух да дадат за душата му 5-10 долара" на някой беден човек, те казват: „Ще си помислим малко." Изобщо американците не са много щедри; те не обичат да дават материални помощи.

И тъй причините за всички мъчнотии в живота не се дължат само на нас. Мнозина казват: „Нещастието ни се дължи на това, че сме дошли на тази грешна земя." Питам: Щом е така, защо дойдохте на земята? Кой ви изпрати? Ще кажете, че Господ ви е изпратил. Ако това е вярно, къде са документите ви? Когато се качвате на един слаб, стар параход и вълните започват от всички страни да нахлуват в него, кой е виновен за нещастието, което ви сполетява? - Вашето криво разбиране за нещата. Ако бяхте се качили на здрав, солиден параход, никакво нещастие, никакви мъчнотии нямаше да ви сполетят.

Моята цел днес не е да ви наведа на мисълта да се запитвате, защо сте дошли на земята, но като сте дошли веднъж, да се запитате, кой е правият начин, по който можете да подобрите живота си? За пример някой казва: „Бог е вездесъщ, Той се грижи за всички живи същества." Обаче намери ли се този човек пред една малка мъчнотия, той веднага изгубва присъствието на духа си и започва да се тревожи. Защо и в този случай той не каже ,че всичко е от Бога? Окултният ученик, който иска да разреши своите мъчнотии правилно, щом се натъкне на някоя от тях, той трябва да каже: „Така е определил Господ." Дръжте в ума си идеята, че всичко, каквото ви се случва, е за ваше добро. То е определено от висши, разумни същества, които имат присърце вашето развитие. Знаете ли това, никога не коригирайте техните постъпки и замисли. За пример, Бог казва на едного от вас: „Иди при приятеля си и го посъветвай да не пие." Вие си казвате: „Ами ако той се обиди от моя съвет?" Дали ще се обиди или не, ти не мисли върху това, но изпълни поръчката, която ти е дадена отгоре. Ако ти не го посъветваш, има опасност за него да стане пияница, да се пристрасти към пиенето.

Друг пример. Ти си богат човек, но имаш един добър приятел, беден човек. Седиш един ден дома си, размишляваш по някой въпрос и отвътре нещо ти казва: „Дай половината от имането си на своя приятел!" Ти започваш да си мислиш: „Дали Господ ми казва това или то произтича от мене?" Усъмните ли се в този вътрешен глас, вие разсъждавате вече като светските хора. Често слушате светските хора да казват: „Ние трябва да се осигурим!" Да, прави са тия хора, но само ако те подразбират онази вечна осигуровка, в която няма смърт. Какво виждаме днес? Всички хора се осигуряват и в края на краищата всички умират. Защо? - Защото са нарушили великите Божии закони.

Първото нещо: всеки от вас трябва дълбоко да се проникне от мисълта, че каквото и да му се случи в живота, то е от Бога определено. Всички ние сме изпратени на земята да научим един велик урок. Какъв е този урок? -Да бъдем доволни и при най-голямото нещастие, което може да ни сполети. Например имате знание - може да го изгубите; имате богатство - може да го изгубите; може да изгубите и зрението си, и красноречието си, и някой свой любим човек - всичко може да преживее човек. Той може да изгуби и своите свещени идеи, но разумният човек при всички условия на живота ще каже: „Така е определил Господ. Такава е Неговата воля." В Бога няма нито промяна, нито измяна. Каквото Бог е определил, ние трябва да го приемем. Той може и сто пъти да те спусне до дъното на океана, но ти се дръж за конеца, с който те спуща. Ти можеш да изгубиш съзнание, не бой се, нищо няма да ти стане. Бог пак ще те изтегли на повърхността на земята. Той ще те спуща във водата и ще те вади, но ти всичко ще издържиш. Пуснеш ли конеца и пожелаеш ли сам да се спасяваш, работата ще вземе друг край; всичките нещастия ще се струпат отгоре ти и отнийде няма да ти дойде спасение. Всичката философия на живота седи в следното: дръжте в ръката си с Господа! Някой казва: „Да имам пари ще видите как ще подобря живота си." С пари подобрение, спасение не става. Ако светът можеше да се спаси с пари, това е най-лесната работа. Ако с ядене се разрешаваха въпросите, всеки ден не ядем ли? Силата на човешката душа се крие в живата, в положителната вяра. Има ли човек тази жива вяра, той ще бъде в постоянна, непреривна връзка с Бога през всичките състояния на своя живот. Едно от заблужденията, което съществува между вас, е следното: вие мислите, че можете да направите хората щастливи. Казвам: Вие не можете да направите човека нито щастлив, нито нещастен. Обаче Бог може да употреби човека като оръдие ,чрез което да дойде вашето нещастие или щастие. Например, когато Бог вижда, че богатството на някой човек е в състояние да го спъне в духовния му живот, тогава Той изпраща някой апаш при него да го обере. Вижда ли пък, че сиромашията е в състояние да спъне някого в правилното му развитие, Бог казва на някой богат човек: Дай половината от своето богатство на еди-кого си. Каже ли Бог някому да направи добро на своя брат, той не може да противодействува на Неговата заповед. Този човек ще се намери в положението на птичката, която носи храна на своите малки и направо я туря в устата им. Ако птичката се отказва да изпълни волята Божия, друга някоя птичка ще дойде и ще донесе храна на малките птиченца. Дойдеш ли до изпълнение волята Божия, ти непременно трябва да й се подчиниш. Каквото Бог ти заповядва отвътре да направиш, ти ще го изпълниш, без да казваш, че имаш свободна воля, че можеш да го направиш или да не го направиш. По отношение на Божиите заповеди и повеления няма свободна воля, няма свободен избор. Речеш ли тук да проявиш свободна воля, и грехът се проявява. Някой казва: „Аз мога да направя избор между доброто и злото и да постъпвам, както искам." - Можеш, но това е относителна свободна воля; при тази свободна воля човек още по-ясно вижда своето несъвършенство. Дойде ли любовта в човека, той се намира в абсолютния, в съвършения живот. Значи да живееш в Любовта е по-велико, отколкото да живееш в относителната свобода.

Някой казва: „Аз не съм добър човек." Казвам: Ти си добър човек, но от тебе има още по-добри. На по-добрия пък казвам: Ти си по-добър от много хора, но има и най-добри хора в света. Значи в добрината на човека има степени на сравнение. Тъй щото, кажем ли някому, че е добър човек, ние не подразбираме, че той е съвършен, но казваме, че не е лош човек. В такъв случай човек може да бъде добър, по-добър, най-добър и мистично-идейно добър. Станеш ли мистично-идейно добър, ти влизаш вече в Божествения свят, където ще имаш здрава основа като човек, който е минал през всичките степени на доброто. Стане ли човек мистично-идейно добър, Господ вече му говори с положителен, с категоричен език. Докато той е добър, по-добър и най-добър, Господ ще му говори чрез Духа и той ще има свобода да избира.

И тъй главната мисъл, която трябва да остане в ума ви, е тази, че всичко е от Бога. Щом казвате, че всичко е от Бога, каквото и да ви се случи, трябва да го понасяте със съзнанието, че то е от Бога изпратено. Ако заболеете, не търсете лекар, но първо идете при Бога и Го запитайте: „Господи, какво да правя? Ти ми изпрати болестта, кажи ми как да се лекувам." Ако останете без пари, не тичайте веднага при някой банкер, но пак се отправете с молба към Бога Той да ви помогне или да ви посъветва по какъв начин и откъде да намерите пари Най-после, ако се нуждаете от учител, пак се обърнете към Бога Той да ви посочи кого да вземете за свой учител Само по този начин човек ще може да се справи със своите мъчнотии.

Днес много хора имат недоразумения със своите синове и дъщери. Като наблюдавам отношенията между родителите и децата, виждам, че много деца имат такива отношения към родителите си, каквито юрдечето към своята майка-кокошка. То върви подире й известно време, но щом види вода, веднага напуща майка си и влиза във водата. Защо юрдечето напуща кокошката? - Защото не е от нейния род. То напуща майка си и не мисли за нея, като й казва: „Не те признавам за майка. Мене водата ми е свойствена." Оттук вадим следния закон: човек не трябва да бъде роб никому. Не ставайте роби и на децата си! Всяко дете, което дохожда във вашия дом, иде с главната задача да служи на Бога. Щом е така, вие го приемете, както Бог го приема, ще гледате на него като на Божи служител и нито вие ще го заробвате, нито детето вас ще заробва. Не мислете, че вие можете да направите децата си щастливи. Всеки човек, бил той учен или прост, повече или по-малко способен, силен или слаб, е изпратен на земята със специална задача, която само той може да свърши. Не мислете, че вие можете да измените неговата задача. Ако се считате за много учен, превърнете коня в човек. Вие може да го поставите в палат, да му дадете най-добри условия на живот, можете да го научите да смята дори, но оставите ли този кон самичък, той по никой начин не може да предаде знанието си на друг кон. Конят означава забит кол. Той казва: „Ти не можеш да туриш в главата ми повече от това, което Бог е определил да влезе." Той е благодарен на това, което Бог му е дал и казва: „Аз предпочитам да си остана кон, както Бог ме е създал, отколкото да стана такъв философ, какъвто вие искате да ме направите." Нима положението на актьора, който няма пет пари в джоба си, но играе роля на цар, е по-добро от положението на един селянин, който има десет декара земя?

Казвам: Същността на човешкия живот се заключава в неговата разумност. Силата на човека седи в това, че той има диханието Божие, както и образа, и подобието Божие. В Божественото е силата на човека. Отдавайте първо място на Божественото във вас, а не на вашата личност. Когато Божественото говори в човека, това е истинският Човек. В Божественото няма страх, няма колебание, няма болести, няма невежество. В Божественото се крие силата за постигане на знание, мъдрост и свобода. Усъмните ли се в нещо, кажете си: „Всичко е от Бога!" Не е достатъчно само на думи да кажете това, но тези думи трябва да станат плът и кръв за вас. Кажете ли ги, в изговарянето им да вземе участие и ума, и сърцето, и волята ви. Дойдете ли до един кръстопът, кажете си: „Всичко е от Бога. Той е създал земята и аз ще бъда благодарен на нея, ще използвам условията, при които съм поставен. Един ден, когато свърша училището на земята, Бог ще ме постави в друга планета, при по-добри условия, там да раста и да се развивам. Ако не изпълнявам волята Божия, няма да използвам даже и условията на земята."

Казвам: Новото учение трябва да се приложи, ако искате да имате вътрешни резултати. Всички имате мъчнотии, но не знаете как да ги разрешите. Всеки има мъчнотии, които той непременно трябва да разреши. Ако днес не може, утре непременно трябва да ги разреши. Това значи, ако човек не разреши мъчнотиите си в този живот, в друг някой живот ще ги разреши. Че това е така, виждаме от обстоятелството, че човек и днес още носи със себе си неразрешени задачи от своето минало. Искате ли да подобрите живота си, непременно трябва да разрешите мъчнотиите на своя живот, а те не са нищо друго освен задачи, по-сложни и по-прости. Колкото повече човек се развива, толкова по-високо разбиране той трябва да носи за живота. Някой казва: „Знаете ли с какво се занимава астрологията?" Първият въпрос, с който трябва да се занимава, той е въпросът за живота на златото, т.е. за живота на слънцето. Можете ли, като изучавате златото, да го оживите? Ако можете да трансформирате златото в себе си, да го използвате разумно, тогава това злато, т.е. слънцето ще има добър аспект за вас. Ако можете отровната Венера в себе си, т.е. медта да превърнете в благороден метал, в по-добър живот, тогава тази Венера ще има добър аспект за вас. Не можете ли да я превърнете в благороден метал, тя ще окаже лошо влияние върху вас и ще ви разруши. Такъв човек, де какво види, все се влюбва: в животно, в растение, в човек, в някоя книга и т.н. Всички тия одушевени тела, като се докосват до сърцето му, предизвикват наранявания, вследствие на което любовта от неговото сърце изтича навън. Това не е любов. Истинската любов е Божията, която седи в сърцето на човека с години. Тя трае не само един живот, но и два, и три, и десет, и повече живота, и винаги остава неизменна. Тъй щото, когато говорим за Любовта, ние имаме предвид Бога, Който е свидетел на думите ни и ни заставя да изпълним Неговата воля.

Сега иде нова епоха на земята, през която всички хора ще бъдат подложени на Божествен огън. Всички хора без изключение и по плът, и по дух ще минат през този огън, за да се пречистят. Всички неблагородни метали ще се разтопят, всички отровни утайки и наслоявания, които те са оставили в кръвта на човека ,ще се преработят и човек ще се повдигне на по-високо стъпало от това, на което се намира днес. За това време именно говори и апостол Павел, като казва: „Всички ние няма да умрем, но ще се изменим, ще се преобразим". Само по този начин човек може да влезе в новия живот. Той ще бъде вече чист и свят. Това състояние наричат „новораждане". Ето защо всички хора трябва да бъдат готови за Божествения огън. Няма да мине дълго време и този огън ще дойде. Той ще трансформира света и ще донесе нов морал. Всички стари форми, всички отживели, изтъркани неща, трябва да отстъпят на новите и красиви форми.

Съвременните хора искат да оправят света със старите форми, със старите методи. Това е немислимо. И затова, каквото и да ви се случи, казвайте: „Такава е волята Божия!" Дойде ли ви някаква болест, обърнете се към Бога с дълбоко съзнание за всичко, което става наоколо ви и кажете: „Господи, благодаря Ти за всичко, което ми изпращаш!" Кажеш ли така, няма да мине дълго време и болестта ти ще изчезне. Какво правите вие в такива случаи? Като ви хване някаква болест, казвате: „Достатъчно ми е това Господи! Все на мене ли ще изпращаш изпитания?" И сега, като ви наблюдавам, аз намирам, че вашето търпение е много малко. Вие сте дошли на земята да опитате Божията благост; тя се изпитва само чрез страданията, а не чрез радостите. Бог е оставил радостите за друг живот, когато отидем в друга планета, а за земята Той е определил скърбите и страданията.Човек трябва да изпита първо малките страдания, после - по-големите, след това - най-големите; когато дойде до мистично-идейните страдания, тогава само той ще влезе в другия свят, където Бог ще му проговори. Когато Христос беше разпнат на кръста, Той преживяваше мистично-идейни страдания. Хората, като не знаят това, запитват: „Защо Бог допусна да разпнат Христа?" - Защото Той трябваше да изпита мистично-идейни страдания.

И тъй сега ви оставам следната мисъл: Всичко е от Бога! Страданията ни са дадени от Бога, а от нас Бог иска да се учим и да бъдем благодарни за всичко. Значи страданията са от Бога, благодарността - от нас. Сиромашията е от Бога, а щедростта - от нас, от нашите души. Щедър е само онзи човек, който при най-голямата сиромашия може да раздели залъка си със своя брат. Богатият човек не е щедър. Със сиромашията хората се изпитват, доколко те са готови да делят хапката си със своя ближен. Дали ще бъда сиромах или богат, това е пак от Бога. Човек може да знае какво ще му се случи утрешният ден, но правилно е той да не прави никакъв опит да избягва от това, което Бог е отредил за него. В това, което Бог е определил за всеки човек, се крие някакво знание, необходимо за самия него. Бог е всемъдър, Той знае защо е допуснал специфични страдания за всеки човек. Какво ще придобие той, ако се откаже от тези страдания? Те са благо за неговата душа. За пример Бог може да каже някому да ме хвали. Аз ще благодаря за това. Друг път може да изпрати някого да ме кори. Аз пак ще благодаря. Понякога нито ще ме хвалят, нито ще ме корят. И затова ще благодаря. Това показва, че съм оставен на почивка. Дойде ли сиромашията при мен, аз ще й благодаря; дойде ли богатството, пак ще благодаря. Ако придобивам знания, ще благодаря на Господа за условията, които ми е дал; губя ли знанията си, пак ще благодаря. Значи, ако ученикът иска да придобива знания, сили и да прогресира, той трябва да има будно съзнание - във всичко, което става в него и около него, да вижда Божия пръст. Само по този начин човек ще придобие мир в душата си и светлина в ума си, за да разбира правилно живота.

Някой казва: „Изгубих мира си!" - Може ли човек да изгуби мира си? Кажеш ли „такава е волята Божия", ти имаш мир; щом кажеш „не е такава волята Божия", ти изгубваш мира си и се намираш на фалшива основа. Преди всичко ние не сме дошли на земята по своя собствена воля, нито пък живеем за себе си. Павел казва: „Ние живеем за Бога. Бог живее в нас, и ние живеем в Бога". Някои живеят съзнателно за Бога, а някои живеят несъзнателно. Обаче дали съзнаваме, че живеем за Бога, или не съзнаваме, ние пак живеем за Бога.

Най-хубавата мисъл, която трябва постоянно да държите в ума си, е следната: каквото и да ви се случи, да знаете, че това е волята Божия. И тогава, ако осиромашеете, нека душата ви се изпълни с вътрешна благодарност към Бога, че Той ви е удостоил с внимание да ви изпрати сиромашията. Той казва някому: „Вземете богатството на този човек." Това значи: „Вземете товара на този човек." Аз благодаря на Бога, виждам, че това е Неговата воля и казвам: „Волята Божия за мене струва повече, отколкото богатството, което ми отнемат." Ако придобия богатство, аз пак благодаря, защото такава е волята Божия. Щом волята Божия е такава? душата ни трябва да се изпълни с благодарност, с благоговение, че Бог действува навсякъде в света. Мислим ли така, само Той може да ни избави от всички противоречия. Само Той може да внесе в душата ни мир и спокойствие. Само Той може да ни даде знание и светлина, свобода и простор, сила и живот.

Казвам: От днес се изисква от всички ви да имате положителна мисъл. Кой каквото каже за вас, добро или зло, да знаете, че то е от Бога. Ако човек повярва в тази мисъл, той цял ще свети. И където ходи такъв човек, навсякъде ще носи светлина. Свещите, с които хората си служат, това показва каква е тяхната философия. Тази вечер се прекъсна тока, нямате светлина. Какво показва това? - Бог ви оставя за известно време в тъмнина, защото не вярвате в Него. Той казва: „Светлината трябва да иде отгоре, от умовете на хората." Най-добрата светлина във физическия свят е слънчевата.

Мисълта, че всичко иде от Бога, ви се дава, за да се облекчите малко във вашите скърби и страдания. Нашата цел не е да вземем всичкия ви товар, но само да ви облекчим малко. Мнозина се радват, че Духът се е проявил чрез тях. Добре е Духът да се проявява чрез хората, но зависи какъв дух се е проявил. Има дух на страдание, дух на послушание и дух на вяра. Проявят ли се тия качества на Духа чрез човека, той има вече синовни отношения към Бога. Такива бяха отношенията на Христа към Бога. Имате ли тия качества на Духа в себе си, вие ще носите всичко с радост. Желая ви да се проникнете дълбоко в съзнанието си от мисълта, че всичко е от Бога.

Сега изпейте упражнението „Сила жива". Нека се опита някой от вас да изпее това упражнение така, че всички да почувствате смисъла на думите „Сила жива". Всички трябва да пеете. Когато човек стане материалист, той престава да пее, става по-плътен и започва да мисли как да уреди живота си на земята. Желанието на човека да уреди живота си на земята мяза на следното положение: двама приятели отиват на гости при едного, който иска да се пошегува малко с тях, да направи един опит. Той взима малко цимент, залива го с вода, образува една каша и им казва: „Турете краката си в тази каша, да поседят в нея около 1-2 часа, искам да направя един оригинален опит." Мислите ли, че те ще могат лесно да извадят краката си от тази каша? Казвам: Много от желанията на съвременните хора имат свойствата на циментовата каша. Турите ли сърцето си в тях, то ще се циментира; турите ли ума си в тях, и той ще се циментира. Само ония желания трябва да се подкрепват и подхранват, в които не се втвърдяват нито сърцето, нито умът на човека. Тези желания помагат за неговото духовно растене. Всяко друго желание, в което мислите и чувствата на човека се втвърдяват, е опасно. Всички мисли и чувства на човека трябва да се държат във ефирно състояние.

И тъй, ако искате работите ви да вървят добре, вие трябва да пеете. Сега някои от вас казват, че не могат да пеят, но какво ще направите, ако обещаят една премия от 100 000 лева на всеки, който пее? Тогава всички ще пеете. Пението представлява съчетание между разните светове: басът представлява физическия свят; алтът - чувствения свят; тенорът - умственият свят, а сопранът - духовния свят. Тенорът представлява най-учените хора, които боравят с фактите; алтът представлява изкуството; басът е материалният свят, който подкрепва нещата. Той трябва да се обажда от време на време, да свързва другите гласове в едно цяло. Сопраните са духовните хора, които служат за основа, върху която се гради. Те трябва да проникват между всички останали гласове. Сопранът иде от високо място, затова вибрациите му са къси и силни.

Засега няма истински музиканти в света. Те ще дойдат, когато инструментите им почнат да говорят. Когато цигулката започне да говори в ръцете на цигуларя, тогава ще дойдат идейните цигулари. В пението, както и в свиренето, трябва да има израз. Преди всичко вие трябва да взимате чисти тонове, да пеете така, че ангелите да изпитват удоволствие, като ви слушат. Пението не е качество само на духовния човек. Всеки трябва да пее. За кого пеят ангелите например? - Те пеят за нас. Когато те пеят, ние спим. Значи ангелите със своята песен ни приспиват, дават ни концерт. Като се събудим, ние не запазваме никакъв спомен от концерта на ангелите, но имаме особено вътрешно доволство от тяхната музика.

Като ви слушам да пеете, забелязвам, че някои от вас се страхуват да пеят. Казвате: „Ние сме стари, не можем да пеем." Като стари именно трябва да пеете. Казвате: „За кого да пеем?" - Пейте за Господа! Когато хората отиват на някоя опера, като се връщат дома си, из целия път тананикат. Ако те не се срамуват да пеят, защо вие се срамувате да пеете ангелските песни, които сте чули горе? Който не иска да пее, той няма да влезе в Царството Божие. Който не знае да пее като ангел, той не може да влезе в Царството Божие. В Царството Божие приемат хора, на които речта е музикална, с подбрани думи. Вие казвате: „И без пение може, и без музикално говорене може." Не, кандидатите за Царството Божие трябва да бъдат добри певци и да говорят музикално. В Царството Божие приемат само даровити хора, които знаят да пеят хубаво, да говорят разумно и да мислят правилно. Освен това, който иска да влезе в Царството Божие, той трябва да знае и етика. Външната страна на етиката е естетиката. Вие сте започнали с естетиката, а трябва да бъде обратно: започнете с етиката, а после да дойде естетиката. Съвременните хора обръщат внимание главно на външната страна на нещата, а по-малко на вътрешната.

И тъй, ако ученикът на окултната школа не знае да пее, той се пенсионира. Ще му дадат голяма пенсия, за да се освободят от него. Всички трябва да пеете, да се поощрявате едни други. Щом се поощрявате в пението, ще придобиете и права мисъл, която носи великото и хубавото в света. Стремете се към всичко добро! Мнозина казват: „Пение, музика не ни трябват, но здрава мисъл ни е потребна." Коя мисъл наричате вие здрава? Да мислите за вашето осигуряване, това ли наричате здрава мисъл? Вие сте осигурени, няма какво повече да се осигурявате. Някой ще каже: „Лесно е да се говори, но влезте в нашето положение да видите как изкарваме хляба си. Ако е въпрос да вляза във вашето положение, аз го познавам. Защо? -Минал съм през всички форми на Битието, изкарвал съм прехраната си и като растение, и като птица, и като млекопитаещо, а сега изкарвам прехраната си като човек. За в бъдеще ще изкарвам прехраната си като ангел.

формите, през които човек минава, са благословение за него. В това отношение всяка форма заслужава внимание. Като видя някоя пеперудка, аз се спирам пред нея с всичкото си уважение и почитание. Казвате: „Ангелите спират ли се пред пеперудите?" - Спират се, разбира се. Пеперудата не е тъй нищожна, както вие си я представяте. Когато ангелът види един вол да оре на нивата, той се спира пред него, благославя го и си казва: „Има нещо велико в тази форма." Защо волът има роги? Вие трябва да знаете причината за това. Вие трябва да минете през всички форми на живота, за да не се плашите от нищо. Казвате: „Аз съм много страхлив." - Това е черта, която носите от времето, когато сте били заек. Друг казва: „Аз обичам да ритам." - Това е черта, която носите от времето, когато сте били кон. Ако обичате да бодете, тази черта носите от вола. За в бъдеще ще минете през ред още форми, от които ще се учите. Всяка форма е особен род училище. Няма нищо обидно в това. Забележете, Якова наричат в Писанието червей.

Следователно първата ви задача е да се научите да пеете, да говорите хубаво и да трасформирате състоянията си. След това ще изучите всички форми, всички близки и далечни от вас планети, слънца и влиянието, което те оказват върху вас. Така ще се домогнете и до алхимията, ще се научите да превръщате неблагородните метали в благородни. По този начин ще се освободите и от сиромашията: ще превръщате медта и желязото в злато, а пясъкът и глината - в диамант. Постигнете ли всички тия знания, развиете ли в себе си сила и мощ, вие сте разбрали вече смисъла и задачата на Великата Окултна Школа.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди. "

9 лекция от Учителя, държана на 13 януари, 1926 г., София

Най-често използвани думи в беседата: човек, бог, всички, може, казва, всичко, има, хора, земя, живот, аз, добър, воля, божие, дойде, себе, можете ,

Общ Окултен клас , София, 13 Януари 1926г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder