НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Пълнене и празнене

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Пълнене и празнене

Най-често използвани думи в беседата: човек, сърце, има, може, път, земя, ум, години, луната, живот, всички, пълни, казва, знаете, ръце, бъде, хиляди, аз ,

 Младежки окултен клас , София, 27 Декември 1925г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

Чете се резюме от работите върху „Най-любимата ви тема“.

Чете се темата „Еволюция на елементите“.

За следния път пишете върху темата „Най-полезното растение“.

Геометрията се занимава с изучаване на различните фигури и тела. Какво представлява кръгът според съвременната геометрия?
Отговор: Пространство, заградено с крива линия, на която всички точки са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център.
Според нас кръгът представлява хармоничните възможности на Разумния живот. Възможностите, които се крият в кръга, са възможности на целия Космос. Тия възможности са в зависимост от всички планети. Човек представлява един малък свят, микрокосмос. Да познаваш човека, това значи да познаваш цялата Вселена, големия свят – Макрокосмоса. Когато наблюдавате промените на Луната, вие се спирате върху фазите на нейното пълнене и празнене и вадите ред научни заключения. Например, когато се празни, Луната оказва един род влияния върху явленията в Природата; когато се пълни, тя оказва съвършено противоположни влияния върху явленията в Природата. Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната. Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растене на растенията. Но в това време те не могат да растат. Те имат само вътрешен подтик за растене, обаче самото растене спира. Щом Луната започне да се празни, и растенето на растенията започва. Значи светлината на Луната при пълненето ѝ се отразява отрицателно върху растенето, т.е. това спира растежа на растенията. Същият закон се отнася и до растенето на човека. Когато болният иска да се излекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни, и да се свързва с нея. Пълни ли се Луната, той трябва да затваря кепенците на прозорците си, за да не прониква светлината ѝ в неговата стая. Става ли въпрос за слънчевата светлина, там и болният, и здравият трябва да се излагат на нейното благотворно влияние.

Когато изучавате характера и способностите на човека, виждате, че върху тях са оказвали влияние условията, при които даден човек се е родил, виждате влиянието на различните планети върху него: на Луната в различните ѝ фази, на Слънцето и т.н. Идеите на човека растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите – в периода на нейното пълнене. Пълненето на Луната се отразява благотворно върху ония хора, които искат да се развиват духовно. И Венера има същите фази на пълнене и празнене, както Луната. Изобщо в пътя на своето движение всяка планета има свои специфични фази, през които минава. Различните фази се отразяват различно върху различните хора. Венера например действа върху чувствата на човека. Растенето и развитието на човешките чувства става в периода на празненето на Венера.

И тъй, ще знаете, че влиянието на планетите върху човека е неизбежно. Защо? – Защото те влияят и върху Земята. Щом влияят на Земята, върху която живеем, неизбежно ще влияят и върху нас. Планетите са живи, разумни същества. Следователно влиянията им върху хората представляват разумни отношения. Днес планетите се разглеждат като символи, но в бъдеще, когато човек достигне високо развитие, той ще проникне в тяхната същина, ще разбере какви тайни се крият в тях. Забелязано е, че Луната в своите фази на пълнене и празнене се отразява особено чувствително върху някои натури: когато Луната се пълни, те са неспокойни, не могат да спят. Щом Луната започне да се празни, те се успокояват. Безпокойството, което някои хора изпитват при пълнене на Луната, се дължи на излишната енергия в тях, която се отразява върху мозъка, върху дробовете или върху стомаха им. Как могат да се справят с тази енергия? Те трябва съзнателно да работят върху себе си, да намерят начин, чрез който да се справят с излишната енергия.

Сега аз говоря по въпроса за влиянието на планетите, за да си обясните всички ваши прояви и по този начин да поставите живота си на солидна основа – да знаете кога как да постъпвате. За тази цел вие трябва да се заемете с възпитание на волята си. Който има възпитана воля, той знае кои от желанията си трябва да ограничи и на кои от тях да даде път да се реализират. Същото се отнася и до мислите на човека. Който има възпитана воля, той знае на кои мисли да даде път и кои да ограничи. Че някоя лоша мисъл минала през ума ви, това ни най-малко не ви дава право да я допуснете в себе си, да ѝ дадете възможност да се реализира. Човек трябва да пресява мислите си, да дава ход само на ония от тях, които носят благо както за него самия, така и за неговите ближни. Българите имат една поговорка, която може да се приложи за дадения случай. Те казват: „Не всичко, което хвърчи, може да се яде.“ Значи всяка мисъл, която минава през човешкия ум, не може да се реализира. И всяко желание, което минава през човешкото сърце, не може да се реализира. Ако всички мисли и желания на човека се реализират, това значи да се предизвикат големи нещастия в живота му.

Понякога нереализираните идеи причиняват по-голяма радост на човека, отколкото реализираните. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Вие сте пътник, предстои ви обаче да минете от единия бряг на една река на другия и оттам нататък да продължите пътя си. Реката е дълбока, не можете да я преминете, освен ако знаете да плувате. Вие не знаете да плувате, но отдалече още виждате, че има мост, през който можете да минете. Тъкмо се радвате, че сте видели моста, когато един човек ви пресреща и ви предупреждава по никой начин да не минавате през моста, защото гредите му са съвършено изгнили. В първия момент вие се сепвате, оставате недоволни, че желанието ви да минете през реката и да продължите пътя си остава нереализирано. Обаче, като помислите малко, недоволството ви се превръща в радост, че животът ви е спасен. Вие казвате: „Благодаря на Бога, че с нереализирането на своето желание можах да спася живота си.“ Представете си, че ви предстои да минете от единия бряг на реката на другия, но без мост. Знаете, че тази река няма мост, и разчитате на изкуството си да плувате. Тъкмо се готвите да преплувате реката, когато един човек ви настига и ви казва, че малко по-надолу от мястото, дето се намирате, е построен нов, здрав мост. Вие веднага се отправяте към моста, доволни и радостни, че идеята ви да преминете реката се реализира по-лесно, отколкото сте очаквали.

Това са примери, които често се срещат в живота. Случва се понякога, че гредите на моста, през който трябва да минете, са изгнили. Какво трябва да правите тогава? За предпочитане е десет години да чакате, докато се постави нов, здрав мост, отколкото да минете през изгнилия мост и да намерите смъртта си. И най-малкият, и най-неинтензивният живот е за предпочитане пред смъртта. Представете си, че един ваш познат дойде при вас и ви предложи да влезете с него в едно търговско предприятие, като ви казва, че за една година само ще спечелите големи суми. Вие се полакомите и колкото спечелени пари имате, влагате ги в предприятието. И той влага своите пари. Започвате предприятието с двеста хиляди лева. Цяла година работите усърдно, но в края на годината, вместо да спечелите нещо, вие изгубвате всичко, което сте вложили. Предприятието ви пропада напълно и на вас ви предстои отново да работите, за да си върнете вложените двеста хиляди лева. Колко години трябва да работите, за да си върнете тия пари?

Съвременните хора се намират пред такива свои желания, за реализирането на които внасят по двеста хиляди лева основен капитал, но в края на краищата всичко изгубват. И след това години наред трябва да работят усилено, да изживеят ред терзания, за да възстановят загубата, която са претърпели. Струва ли си за едно преходно желание да излага човек живота си на карта? За да се изплати дълг от двеста хиляди лева, са нужни най-малко седем години, ако се плаща месечно по три хиляди лева. Ще кажете, че човек трябва да живее. Какъв живот е този, който е пълен с терзания? Да живее човек седем години в радост и да спечели двеста хиляди лева, това има смисъл. Но да живее седем години в терзания, за да изплати двеста хиляди лева дълг, такъв живот няма смисъл. В такъв живот няма никакво растене. Животът има смисъл, когато човек расте, развива се и принася плод. Този живот наричаме ние разумен, правилен. Това значи да върви човек в правия път.

Какво представлява правият път? – Правият път подразбира съприкосновение с реалността на живота. Оттам и всяка права мисъл, всяко възходящо желание също така подразбира съприкосновение с реалността. Само такива мисли и желания могат да се реализират. Само такива мисли и желания са в състояние да усилят вярата на човека. Следователно не се стремете към реализиране на такива мисли и желания, които не могат да усилят вярата ви. Щом се колебаете или съмнявате в една работа, не пристъпвайте към реализирането ѝ. У всеки човек има едно вътрешно чувство, вътрешен усет, който му подсказва дали ще има успех в това, което предприема, или няма да има. Който слуша това свое чувство и му се подчинява, той никога няма да сгреши. Каквито противоречия и да срещате отвън, щом това чувство ви подсказва да започнете една работа, започнете я без страх и колебание. В правотата на това чувство няма никакво изключение. Ако то не подсказва на човека да започне ли дадена работа, или не, в помощ ще му дойде умът. Умът ще започне да съветва човека: „Започни тази книга. Като я напишеш, критиката ще се произнесе добре за нея, тя ще се търси много и ти ще се прославиш.“ Напишеш книгата, напечаташ я, но в края на краищата не само че не се прославяш, не само че не търсят книгата ти, но тя минава съвсем незабелязано, а ти пропадаш материално и морално. И след това втори път не помисляш да пишеш нещо.

Съвременният свят е пълен с критици, но най-голям критик от всички е Луцифер. Той е сведущ във всички области на живота: и в науката, и в религията, и в изкуствата. Той познава психиката и на младия, и на стария в подробности. Той знае кого къде да пипне. Докато застави човека да влезе в някакво предприятие или да започне някаква работа, той употребява всичкото си красноречие. Хване ли се човекът на мрежата му, тогава пък ще употреби всичкото си изкуство да му противодейства, докато той се провали. Дето Луцифер влезе, там прах и пепел се вдига. Влезе ли между двама души, които се обичат, в скоро време те започват да се карат – отношенията им се развалят. Единият казва, че е на особено мнение по въпросите, и другият казва, че е на особено мнение. Никакво особено мнение нямат тези хора, но Луцифер е влязъл между тях и ги е разделил. Единият казва, че бобът трябва да се сее през март, за да стане по-добър. Другият казва, че за да стане по-добър, бобът трябва да се сее през април. И така спорът започва. Защо спорят? – Ако е въпрос за две мнения, нека направят опит. Нека единият посади боба през март, другият – през април, и ще видят кой от двамата е прав. Опитът разрешава въпросите, а не спорът. Според земеделците житото се сее два пъти през годината. От Димитровден до декември месец се сее зимница, а през пролетта – летница. Според законите на Природата всякога може да се сее. Ако времето не позволява да се сее на физическия свят, то позволява да се сее в Духовния или в Умствения свят.

От астрологическо гледище през кои знакове слизат хората на Земята? – През всички знакове. Обаче успехът в живота им не е еднакъв. Някои хора идат на Земята при благоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им вървят добре. Някои хора идат при неблагоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им не вървят добре. Значи както не може да се сеят боб или други храни по всяко време, така и за идването на човека на Земята се изисква благоприятно време. Не дойде ли човек при благоприятни условия, все ще има нещо в живота му да куца. Например, ако човек има силно развито въображение, като слуша някой музикант да свири, или като чете произведенията на някой писател, той започва да им приписва качества, по-високи, отколкото те в действителност имат. Той ги счита за гениални, но не минава година-две, и се разочарова от тях. На какво се дължат разочарованията? – Разочарованията се дължат на факта, че въображението на даден човек е минало през периода на празнене на Луната. Защо хората се хвалят? – В повечето случаи хваленето има за основа нещо користно.

В баснята „Петел и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство. Защо го хвалила? Защото петелът държал в устата си парче сирене. Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята. Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му. Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига. Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде. Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят. Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине.

Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа. Докато стигне своя висок идеал, човешката душа минава през ред съмнения, колебания, противоречия. Днес се стреми към наука, на другия ден се отказва от науката. – Не, колкото повече знания има човек, толкова по-добре: и той ще се ползва от знанията си, и ближните му ще се ползват. Когато лисицата изяла сиренето на петела и го нарекла простак, с това тя искала да му каже, че трябва да има повече сирене, че и той да си хапне, и за нея да остане малко. Това е свободно тълкуване на баснята с цел да се примирят противоречията. Следователно, каквито и да бъдат подтиците на хората за придобиване на блага, те трябва да имат предвид, че от благата им трябва да се ползват и техните ближни. Това е начин за примиряване с противоречията в живота.

Сега от всички се иска да изучавате фазите на пълнене и празнене на Луната, за да разберете отде произтичат противоречията и да можете да се справяте с тях. Каквито процеси стават с Луната, такива стават в ума и в сърцето на човека. Умът и сърцето се пълнят и празнят, както Луната. Обаче това не става едновременно. Когато умът се пълни, сърцето се празни; когато сърцето се пълни, умът се празни – става пълна компенсация. Празненето се компенсира с пълнене, а пълненето – с празнене. Когато умът почива и събира енергия, сърцето се пълни и работи, изразходва енергия. И обратно: когато умът се пълни, сърцето се празни, т.е. почива. Когато казваме, че умът на някой човек се изпразва, това не значи, че той оглупява, но умът му се освобождава от един род енергия, за да събере нова, която да му даде нов подтик, нови сили. Забелязано е, че при явяването на нова култура в живота на хората настъпва умствен, или според някои – морален упадък, и хората започват да живеят нашироко, започват да търсят удоволствия. Това значи, че сърцето на хората започва да се пълни за сметка на ума. Щом новата култура се възприеме от хората, умът им започва да се пълни, а сърцето – да се празни. Тогава се явяват страдания, несгоди за хората, но те се компенсират с придобиване на новите идеи.

Придобиването на една нова идея се придружава с някаква жертва. Човек трябва да пожертва нещо от своите чувства, за да придобие една нова идея. Като знаете това, не се стремете да реализирате всички свои желания наведнъж. В даден момент можете да реализирате само едно свое желание. Невъзможно е да реализирате всички свои желания в един ден. Всяко желание и всяка мисъл трябва да се реализират точно на времето си. Като постъпвате така, вие постепенно ще разрешавате въпросите на живота без никакви противоречия. Тогава ще се стремите и към науката, и към изкуствата, и към религията, без да се спъвате в тия неща. Науката, религията, изкуствата не трябва да бъдат за вас спънка, но подтик, импулс да вървите напред. Като работите по този начин, вие ще развивате творческия си ум. Умът на човека твори, а сърцето прави връзки. Сърцето свързва хората, т.е. създава отношения между тях. Сърцето има на разположение много юлари в складовете си. Като хване някого, то веднага го свързва. Щом е дошъл на Земята, човек все ще бъде вързан някъде, но трябва да се моли някой разумен човек да го върже. Няма по-страшно нещо за човека от това, да го върже някой глупак. Щом се обърнете за помощ към сърцето, трябва да бъдете готови то да ви върже. Сърцето казва: „Понеже познавам природата ти, зная, че обичаш да риташ, затова първо ще те вържа, ще те подкова и тогава ще ти помогна. Пътят, по който вървиш, е каменист, и като риташ, ще се нараниш и никаква работа няма да свършиш. Като те подкова, това ще бъде добре и за мене, и за тебе.”

Не е страшно човек да бъде вързан, но той сам трябва да се връзва и да се развързва. Като се връзва, да не прави такива възли, че да не може после да се развързва. Когато слуша сърцето си, човек се връзва. Когато слуша ума си, човек се развързва. И тъй, докато слуша сърцето си, човек се завързва. Докато слуша ума си, човек се развързва. Щом слуша и ума, и сърцето си, човек ще знае как да се връзва и развързва. Това значи: когато умът и сърцето са в хармония, човек ще знае как да се връзва и развързва. Следователно, за да знаете как да се връзвате и развързвате, вие ще слушате едновременно и сърцето, и ума си. Това е една от красивите страни на живота. Има случаи, когато човек трябва да бъде вързан. Връзването подразбира съприкосновение с реалността. Свързване и залепване са две различни неща. Тъй щото, човек трябва да се свърже и по този начин да влезе в съприкосновение с реалността, без да се прилепи до нея. Всяко прилепване е придружено с обелване на кожата. Ако човек се прилепи, т.е. ако се залепи към нещо и пожелае после да се отлепи, той е осъден на обелване на кожата. Следователно, за да пазите равновесието си, вие трябва да слушате и ума, и сърцето си, да знаете как да се връзвате и развързвате.

За изяснение на процесите връзване и развързване ще си послужим с два символа. Да бъдеш вързан – това значи да бъдеш посаден в земята, т.е. да бъдеш растение. Растението може да расте и да се развива само когато е посадено в земята. На същото основание казваме, че докато не се свърже със Земята, човек не може да расте. Щом се освободи от положението на растение и мине в положението на животно, човек се развързва от Земята. Значи растенията са свързани със Земята, т.е. живеят по пътя на сърцето си. Животните са развързани от Земята, т.е. живеят по пътя на своя ум. Аз не вземам растенията и животните във формата, в която днес ги виждаме, но ги разглеждам като символи. Растение е всичко онова, което расте и се свързва с околната среда; животно е всичко онова, което се движи и се освобождава от връзките на своето минало.

За да реализира една своя идея, човек непременно трябва да се свърже. Как ще придобиете известно знание, ако не се свържете с университета и ако не прекарате там четири години? След това ще се развържете и ще излезете вън от университета. Човек не може да не се свързва, но връзките му трябва да бъдат разумни. Човек трябва да знае защо се връзва и защо се развързва. Иначе и завързването, и развързването ще бъде глупаво. Такива връзки правят и децата, но нищо не се ползват от тях. Някое дете ще се покатери на едно дърво, ще намери яйца в някое гнездо, ще ги разчупи, т.е. ще ги развърже, без да придобие нещо. Каква полза е допринесло детето на яйцата, като ги е освободило от черупката им? – Никаква. Какво ви ползва помощта на някой човек, който се опитва да ви освободи, както освобождава яйцето от черупката му? Истинско освобождаване е онова, което се извършва по органически начин, както стават живите процеси в Природата. Растенето е процес на свързване, а развиването – процес на освобождаване. Развиването на Духа подразбира освобождаване от връзките на неговото минало.

И тъй, процесът на еволюцията не е нищо друго, освен освобождаване на човешкия Дух от връзките на неговото минало. Щом се освободи от тия връзки, и да слезе пак на Земята, той много ще мисли по какъв начин да се свързва. Човешкият Дух слиза на Земята за придобиване на опитности, т.е. за търсене на приключения. И най-напредналите същества, като живеят хиляди години на Небето в пълна хармония, най-после пожелават да слязат на Земята, за да придобият някаква специална опитност, да имат някакви приключения. Срещате един млад момък, добре изхранен, хубаво облечен, любимец на майка си и на баща си. Един ден дойде в ума му идеята да напусне бащиния си дом, да отиде по света да странства. Напуща майка, баща, напуща дома си и тръгва. Странства година, две, три, десет, изхарчи парите си, огладнее, осиромашее, и току-виж, решава да напише на баща си любезно писмо: „Мили татко, направих голяма грешка, че не изпълних твоя съвет. На своя глава реших да странствам из широкия свят, но всичко изгубих: здраве, сила, красота, пари. Днес съм в положението на последен сиромах. Моля ти се, прати ми пари да се върна при вас. Ще ви слушам, ще правя, каквото ми кажете. Не се живее лесно в чужбина, далече от майка и от баща.“ Така пише и Духът на Своя Небесен Баща след дългото си странстване на Земята. Като се върне при Баща си, той се радва, че е придобил една голяма опитност, и знае вече как да се свързва и как да се развързва.

Първо упражнение: Заставаме изправени стройно на крака. Ръцете са пред гърдите, с допрени пръсти и с длани, обърнати надолу. Десният крак се изнася напред, добре изпънат. Ръцете се разтварят настрани в широки полукръгове. Бавно се прикляка с леко докосване на лявото коляно до земята. Ръцете се прибират към гърдите и бавно се издигат нагоре. Същото упражнение се прави още един път с изнасяне на левия крак напред. Цялото упражнение се прави три пъти с десния крак и три пъти с левия.

Второ упражнение: Заставаме прави, с прибрани крака. Ръцете са пред гърдите, с върховете на пръстите едни срещу други и с длани, обърнати надолу. Дясната ръка прави движение в полукръг, настрани и се прибира на мястото си пред гърдите. Същото прави и лявата ръка. Това се повтаря няколко пъти ту с дясната, ту с лявата ръка. После двете ръце се изнасят настрани, прави се леко трептене на цялата китка с постепенно усилване, отслабване и спиране. Трептенето на китката се прави три пъти.

Трето упражнение: Ръцете са пред гърдите – в същото положение, каквото и при двете горни упражнения. Бавно разтваряне на ръцете настрани с дълбоко поемане на въздух. Прибиране на ръцете с бавно издишване на въздуха. Така се вдишва и издишва по три пъти. Бавно сваляне на ръцете надолу.

Тайна молитва


Книги:

* Пълнене и празнене

Време и сила (Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София, 2002)
32 беседи от 15 ноември 1925 г. до 27 юни 1926 г.
* Пълнене и празнене

Влияние на светлината и на тъмнината (Младежки окултен клас. Година V (1925–1926). Том II. София, 1937)
15 беседи от 6 декември 1925 г. до 14 март 1926 г.

Начало: 19:00

Пълнене и празнене

Най-често използвани думи в беседата: човек, сърце, има, може, път, земя, ум, години, луната, живот, всички, пълни, казва, знаете, ръце, бъде, хиляди, аз ,

 Младежки окултен клас , София, 27 Декември 1925г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Размишление

Прочете се резюмето от темата „Най-любимата ми тема". Четоха се темите „Еволюция на елементите".

Зададени теми: „Най-умният бръмбар", „За какво мислят птичките".

След тях ще пишете Тема 5: „Най-полезното растение“.







Допуснете, че кръгът, това са възможности на един разумен живот. Що е кръгът? Кръгът представя хармоничните възможности на разумния живот. Тогава в тези възможности какво влияние упражняват планетите? Само малко ще засегна този въпрос. Това са възможности на целия космос, понеже човек е един малък свят. Какво означава този знак? Луна, която се празни, и луна, която се пълни. В тези два случая месечината ще упражнява противоположни влияния. Ако вие сте посели боб или любеници, когато месечината се пълни, тя спира растенето на дините, не действа благотворно. Затуй е хубаво за вашите дини, когато ги сеете, месецът да бъде в разсип, защото отразената светлина, която месецът изпраща, тази светлина, която идва от месеца, действа отрицателно върху растежа на растенията. Този е същият закон, когато органически искаме да растем, да се поправи нашето здраве. Ако болният човек вечерно време гледа повече месечината когато се пълни, не действа тъй благотворно. Затова лекарите затварят, да не прониква светлина, но коя светлина? Светлината на месечината. А тези лекари казват по някой път да не прониква слънчевата светлина. Разбира се, това са специални схващания.

Когато човек се ражда, зависи какви са неговите отношения, степента на неговото развитие, как ще му подейства известна месечина. Ако искате вашите идеи да растат, месецът ви трябва да бъде в разсип. Ако искате вашите добродетели да растат, месечината трябва да е в пълнене. Следователно, когато месечината се пълни, действа благотворно на духовните хора, които искат духовно да растат. Сега няма да се спирам да ви обяснявам защо. Такива влияния има и Венера, по същия начин и тя се пълни и се разпада. Тогава и Юпитер, и той празни ли се и се пълни – фази и той има. Марс и той има. (Венера как се отразява?)

Венера действа върху чувствата, нейните влияния са върху сърцето. Когато зреят вашите чувства, по същия закон Венера трябва да е в разсип, когато растат вашите чувства. А когато посаждате вашите идеи, месецът трябва да е в пълнолуние, когато посаждате нещата. Сега туй съчетание, този хороскоп, този път, по който върви земята, в него се отразява влиянието па планетите. Те са живи и разумни отношения, които съществуват, изразени в този алегоричен смисъл. Ние не искаме сега да разкриваме тайната. Под името Венера, под името Меркурий, Слънцето се крият съвсем други истини, които сега не могат да се разкрият на сегашния свят. Обаче те седят като символи и казват – влиянието на месечината, влиянието на Меркурий.

И действително виждаме – месечината упражнява доста силно влияние върху чувствителните натури и всеки чувствителен човек при новолуние се чувства по-раздразнен, неспокоен, а щом почне да се празни – успокоява се. Да допуснем, вие сте под едно такова влияние. Намирате се в едно безпокойно състояние, как ще си помогнете? Опитвали ли сте се да се освободите от едно неприязнено състояние? Това е излишна енергия, която трябва да изпратите извън тялото, нея не може да я употребите. Тази енергия може да е в мозъка ви, стягане в главата може да усещате. Или стягане в дихателната система или в стомаха усещате някаква тежест.

Сега аз ви говоря, понеже спадате към културните хора. Искате да живеете разумен живот и да може да обосновете вашия живот за бъдеще разумно. То ще възпитавате вашата воля. Ще ограничавате вашите желания. Ще видите известни желания, които имате – трябва ли да ги реализирате, или трябва да ги спрете. Известна мисъл може да имате. Всяка мисъл, която минава през вашия ум, да знаете трябва ли тази мисъл да я реализирате, или не. За вас ли е тази мисъл, или не. тогава – поговорката: „Всичко, което хвърка, не се яде." Не всички мисли, които минават през човешкия ум, трябва да се реализират. И не всички желания, които засягат човешкото сърце, трябва да се реализират. Понеже, ако биха се реализирали всичките, би било най-голямото нещастие. Някой път е красиво. Нереализираните идеи причиняват по-голяма радост.

Сега ще ви приведа един пример. Вие сте тръгнали на път и знаете, че ще минавате една голяма река през мост и не знаете, че гредите на моста са изгнили. Пресрещне ви един човек и ви каже: „Не минавайте през моста, че гредите му са изгнили." Вие се радвате, че няма да минете по моста. Вие имате предвид, че ако бихте минали през този гнил мост, щяхте да намерите дъното на реката. Вие не съжалявате, че се спира пътят ви. Вие се радвате, че вашето желание да минете на срещния бряг не се е реализирало. Значи няма възможност.

Друг пример. Вие знаете, че през тази река ще минете. Но знаете, че няма никакъв мост и вече сте се упражнявали в плуване и знаете – като идете на реката, ще си съблечете дрехите и ще преплувате, но доста трудно е, мислите: „Дали ще мога да преплувам?" Но среща ви човекът и казва: „На тази река има построен мост." Вие пак се зарадвате. В първия случай защо се зарадвахте? Че спасихте живота си. Във втория случай вие се зарадвахте, че вашата идея се реализира, ще минете лесно на другия бряг.

В живота това е вярно. Някой път мястото, по което ще минете, гредите му са чурук. Не минавайте! Нищо, спрете се: една, две, три, десет години. Не минавайте. По-добре е десет години да прекарате в живот, отколкото десет години в смърт.

Друг пример. Допуснете, дойте някой, че ви предложи да започнете някоя сделка и ви казва, че в една година отгоре ние ще спечелим най-малко 200 хиляди лева. Въодушевите се и предприемете, но освен че не спечелите, заборчлеете 200 хиляди лева. Колко години при нормален живот трябва да печелите, за да го изплатите? Ако сте чиновник и може да отделяте по 3 хиляди лева на месец, колко години ще ви вземе? Седем години. Печалба ли е това? Седем години трябва да изплащате, и при това 200 хиляди лева са изгубени. Ако имате едно желание, което искате да реализирате, ако туй желание ви коства двеста хиляди лева и седем години терзания, философия ли е това? Ама хората казват, трябва да живеем. Как? Седем години терзания и двеста хиляди борч? Седем години радост и двеста хиляди печалба, това разбирам. Това е растеж. Двеста хиляди лева, това е плод, това е разумното. Следователно при всяка една нова фаза аз наричам – казах ви тази сутрин, че правя път - това е прикосновение с реалността. Някой път може да се направи една картина, графически да се определи съприкосновението със самата тази реалност.







Всяко едно възходящо желание у човека всяка една права мисъл, която може да се реализира, вие трябва да бъдете в съприкосновение с реалността. Не започвайте работа, в която нямате вяра. Щом се колебаеш – започни онова, в което имаш пълна вяра и нямаш никакво съмнение. Има една вътрешна вяра в човека, която не зависи от неговото разположение. Едно вътрешно чувстване. Отвън всичко е противоречиво, но дълбоко в душата нещо подсказва, започни! По-дълбоко от това чувство няма. И ако направите опит, в подшепването на това чувство изключение няма. Някой път това чувство не говори, тогава умът идва: „Туй ще бъде, онова ще стане, казва, ще станеш виден списател, такава книга ще напишеш, такова разпространение ще има." Но като напишете книгата, никакво разпространение няма. Не само не са я отбелязали, но и критиката ще ви нареже тъй, че втори път няма да помислите да пишете.

Светът е пълен с критици. Най-големият критик кой е? Знаете ли? Луцифер. По-голям критик от него няма. А той е вещ във всичко. Напишеш нещо, нахвърля се. В науката е вещ, в религията, в музиката, в живота на младите, познава всички потънкости. Всякъде знае накъде да бутне. И той, като дойде някой път, в която къща влезне – прах и пепел се повдига. Често пъти и между вас го виждам – като влезне, вие почвате да се ритате. Казвате: „Аз имам особено мнение." „И аз имам особено мнение." Казвам, критикът Луцифер е влезнал. Какво мислите, никакво мнение няма. Единият казва: „Ако посея боба в април, по-добър ще стане." „Ама, казва другият, ако го посеем в март – по-добър ще стане."

Казвам, братя, направете опит. Ти го посей в април, ти – в март. Ще направите два опита. Но да се спорите дали в април, или в март, то е безполезно. Не трябва да бъдем дребнави. „Ама ти знаеш ли какво мнение имам? В април трябва да се сее бобът." Други ще каже: „В март трябва да се сее." Трябва да направите опит. Един ще го посее в март, друг в април – ще видим кой е по-вкусен. Ще кажем – и в април, и в март се сее. Тогава според сегашните наши земеделци житото може да се сее кога? От Димитровден го сеят до декември – по-после зимница не става. Чак в пролетта го сеят пак – летница.

А в законите на природата всякога сеят. Астрологически в кои знаци идват хората през годината? Във всички знакове. Но през всички знакове, които идват, животът им еднакво ли е успешен? Право е, че бобът не расте еднакво. Ако някой дойде в декември при едно съчетание, когато луната се пълни – бобът няма да расте добре. От чисто астрологическо гледище аз го разглеждам така.

Във въображението на този човек има нещо изчовъркано. Този човек всякога ще си представя нещата тъй, както не са. Срещне някой, казва, ама той е гениален човек, той има дарба, свири хубаво, като него не е слушал. Е, хубаво, не се минава една-две години, казва, аз съм се лъгал, той не бил толкова способен. Месечината е в обратното положение, на разсип. Питам, кои са подтиците, когато хвалим някой човек? Нали разправят онази поговорка за лисицата, която казва на петела: „Ти си много красив." Защо го хвали? За сиренето. Тази басня е казана само наполовина. След като изяла сиренето, лисицата казала на петела: „Ти разбиране нямаш, философия нямаш." Петелът казал: „За втори път ще си помисля." На другата година, като минавала лисицата, хвалила пак петела, но той изял първо сиренето. „Много си поумнял" – казала лисицата. „Е, много добре ми предаде урока." И тъй, като дойде да ви хвали някой, ние ще изядем сиренето, но ако искаме много да получим един урок, ще му пуснем сиренето и той ще ни каже: „Голяма будала си ти!" „Ще имам в съображение урока, който ни предаде." Кои са побужденията на лисицата да каже на петела, че е много будала? Глупава ли е толкова и може ли да го каже лисицата?

Всички тези поговорки, които съществуват, тези примери, това е израз само на всички онези промени, които стават в човешката душа. Тънки промени, някой път на неудоволствие – често усещате неразположение. Някой път се съмнявате в постижението на нашия идеал. Някой път се заражда желание да се учите. Някой път казвате, толкова наука ми стига. Казвам ти, още нищо не си научил. Питам сега, ако този петел имаше двайсет килограма сирене горе на клона, гази лисица би ли била в състояние да изяде сиренето? Лисицата казва на петела: „Много си глупав, че много малко сирене си имал и като изкукурига, изядох сиренето, не остана за тебе. Бъди умен, втори път като дойда, повече сирене да имаш, да остане и за тебе, и за мене." Това е вече продължение на баснята. То е примирение на нещата.

Благото, каквито и да бъдат нашите подтици, от благото, което ние искаме да реализираме, от туй благо да остане и за другите хора, за да няма противоречие вътре в живота. Този закон съществува между ума и сърцето. Аз го превеждам. Вземам сега месеца при изпразване и при пълнене – означава две състояния на човека. Едното състояние – на ума му, а другото състояние – на неговото сърце. Следователно умът и сърцето не могат да бъдат в едно и също състояние. Когато сърцето се изпразва, умът се пълни, а когато умът се изпразва, сърцето се пълни. Туй е закон. Същевременно празненето на сърцето се компенсира, става пълнене на ума. А с изпразване на ума се компенсира сърцето, а през това време умът си почива, набира нови енергии. Сега не трябва да тълкувате, изпразва се умът. Този ум, който се изпразва в друго едно отношение, той чрез сърцето набира нови енергии да се прояви в ново направление. Този закон е верен. При появата на всяка една нова култура става един упадък. На какво? Явява се умствен упадък, те го наричат морален упадък. Не е морален упадък. Културните хора започва да не ги интересува науката, а ги интересува само широкия живот, удоволствието, значи сърцето се пълни. А с появата на всяка една нова култура в света, започва умът да се пълни, а сърцето се празни. Тогава се явяват малки страдания и несгоди, но ние се радваме, че сме придобили новите идеи. За всяка една нова идея ние трябва да жертваме нещо. Една малка жертва от чувствата. Не всички желания в дадения случай могат да се реализират и не се стремете да ги реализирате. Реализирайте само онова, което е възможно. Жизнените въпроси тогава вътре в живота ви може правилно да ги разрешавате, няма да влезнете в противоречие със себе си.

Вие сега се занимавате с науката. Науката за вас да не ви бъде една спънка, но стимул. Ако се занимавате с духовен живот, той да ви бъде един стимул, един подтик. Всичко, към което се стремите, да ви бъде един подтик, да имате една широка душа, която надлъж и нашир схваща нещата. Само по този начин вашият ум може да стане – какъв? Какво прави умът, нали твори? А сърцето какво прави? Творчеството на какво се дължи? Кой твори – сърцето или умът? Сърцето само свързва хората. Когато някой човек иска да го вържат, то е да послуша сърцето си. Сърцето има много юлари. То има много юлари в своите складове. Ще те върже, нищо повече. Аз вземам тази връзка тъй общо, но да те върже умен човек. А като те върже глупав, знаеш ли какво нещо е? (Значи сърцето се явява като едно зло?) Не е зло. Но това е работа. Щом поискаш помощта на сърцето, то казва, най-първо да те вържа, аз трябва да те подкова, а ти обичаш да риташ. И тогава ще ти удари петалата хубаво. (Никак ли не трябва да се слуша сърцето?) Отлична работа ти ще извършиш, отлична работа, почвата е само камениста, трябва да ти подкове налчета. Сърцето винаги свързва – обаче онова, разумното сърце, върже с ключ по-лесно. Като хванеш крайчеца, а има едни възли, че и онзи, който ги е вързал, и той не може да ги развърже. То си има добрата страна. Човек трябва да бъде разумен. Човек, който слуша сърцето си, той се връзва. Онзи, който слуша ума си, той се развързва. И тъй, слушаш сърцето – връзваш се, слушаш ума си – развързваш се. Следователно, щом и двамата слушаш, ще знаеш как да се връзваш и развързваш. Когато умът и сърцето работят в съгласие, ти се връзваш и развързваш. Едновременно ще слушате и сърцето си, и ума си – да знаете как да се връзвате и развързвате. И то е хубавото в живота. Има положения, когато човек трябва да бъде вързан. Свързването значи съприкосновение с реалността. Но да не бъде тази допирна точка едно залепване. Щом се залепиш, ще се обели кожата. Като малки деца карали ли са ви да близнете желязо, когато е много студено? Вас езикът ви обелвал ли се е? До какви изводи дойдохте? (Човек трябва да слуша и ума, и сърцето си и да знае как да се връзва и как да се отвързва, за да има равновесие.)

Ще преведа този символистичен език, какво значи да бъдеш свързан. Значи да бъдеш едно растение, посято в земята. Ако не се свържеш ти със земята, никога не можеш да растеш. Обаче, щом станеш едно животно на четири крака, ти ще се развържеш от земята. Растенията са свързани, живеят по сърце. Животните са развързани, живеят по ум. Аз не взимам сегашните животни. А животът в своето движение – освобождава се.

За да можете да изразите известна ваша идея, непременно трябва да се свържете. Ако не се свържете в университета четири години, може ли да научите нещо? След четири години ще се развържете, ще излезете навън. Но всякога връзката трябва да бъде разумна, да знаеш защо се връзваш и да знаеш после защо се развързваш. Защото има едно развързване глупаво. Често децата обичат да развързват яйцата, обичат ги и ги развързват. Питам, какво се ползват яйцата, като ги освободите от черупките? Следователно онзи, който иска да ти помогне в дадения случай, ако те освободи като едно яйце, какво струва тази свобода? Свободата трябва да бъде по един органически начин, както растенето на плодовете. Растенето, това е закон на освобождение. А свързването е закон на развиване. Защото развиването в своята пълнота е едно освобождение на духа от неговите връзки в миналото.

Следователно еволюцията е освобождение на човешкия дух от неговите връзки в миналото. Затова трябва да се развива. Да се освободи и като се освободи, втори път като слиза, ще помисли по кой начин, как да се свърже. Пак да се навие на нещо – човек без приключение не може. Даже един ангел, като поседи милиони години, стане му мъчно, и търси някое приключение. Ама че и най-щастливите хора търсят приключения. Баща ти, майка ти, брат ти като писано яйце те гледат, но дойде ти един ден идеята да странстваш. Навсякъде странстваш, а после казваш: „Защо не си седях аз вкъщи?" И почнеш любезни писма: „Милички ми татко, аз направих много голяма грешка, като излязох от къщи, моля да погледнеш много снизходително към погрешката ми, да ми пратиш малко парици. За бъдеще ще бъда много послушен, ще ви питам всякога, когато излизам."

Упражнения.

Първо упражнение. Изправени стройно. Ръцете пред гърдите една срещу друга с длани надолу. Десният крак напред изопнат, стъпваме в широки полукръгове, разтваряме ръцете настрани, приклякваме бавно, обратно движение на ръцете, леко докосваме с коляното пода, ръцете пред гърдите. Бавно издигане, ръцете разтваряме пак в широк кръг настрани. Повтаряме това и с левия крак. Три пъти с левия и три пъти с десния.

Второ упражнение. Изправени, краката прибрани. Ръцете пред гърдите, обърнати с върховете на пръстите една срещу друга, дланите надолу. Дясната в полукръг настрана, прибира се. После лявата. Няколко пъти се повтаря. Двете ръце едновременно настрана, леко трептение на дланите, усилва се, бурно, утихва. Три пъти се повтаря.

Трето упражнение. Ръцете пред гърдите (горното положение). Разтваряне настрани, безшумно духване с уста. Прибират се ръцете, вдишване, разтварят се е духване. Три пъти.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"




Седма лекция

на Младежкия окултен клас

27 декември 1925 г., неделя, 19 часа

София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder