НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Показа им ръцете си

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Показа им ръцете си

Най-често използвани думи в беседата: има, бог, човек, ръка, може, аз, хора, всички, всичко, себе, казва, път, служиш, свят, сега, живот, бъде ,

 Неделни беседи , София, 27 Декември 1925г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Беседа, държана от Учителя на 27 декември, 1925 год., гр. София.

И това като рече, показа им ръцете и ребрата си.

Да си покажеш ръцете, да си покажеш ребрата, в това повидомому/привидно/ няма никаква наука. Кой от вас не си е показал ръцете някому? Когато лекарят дойде в дома на болния, болният веднага си показва ръката и лекарят я хваща, и опитва пулса му. Кой от вас не си е подавал ръката на своя приятел? Навсякъде, изобщо, има подаване на ръце. И това е толкова маловажно, че ние не му даваме никакво значение. Да си подадеш ръката, това е едно от обикновените събития в света. Когато хората правят някакъв договор помежду си, те си подават ръка. Когато се здрависват, също си подават ръка. Казва се в Евангелието, че Христос си е показал ръката. Какво означава това? От чисто научно гледище, ръката има голямо съдържание. Да си подадеш ръката на един хиромантик, това значи, да прочете по нея твоето минало, твоето настояще и твоето бъдеще. Той, от ръката ти ще познае, какъв човек си. Обаче, сегашните хора крият вътрешната страна на ръката си, защото хиромантиците четат по вътрешната страна на ръката. Някои си стискат ръцете, защото тази книга трябва да бъде загърната, не всеки трябва да чете по нея. И действително, хубавите книги са за учени хора. Когато казвам, че науката е за учените хора, разбирам, че тя е за високоблагородните, за висшестоящите хора, за хората, които имат душа. Човек, който няма душа, за какво му е наука? В онази велика и истинска наука на живота, не се гледа на външната форма, не се гледа, какво е външното лице на нещата, а се гледа на вътрешното съдържание. Сега, ние говорим за формата, но формата, сама по себе си, е една необходимост за проява на реалността.

Аз сега ще направя едно малко отклонение, ще внеса едно вметнато предложение, а именно, ще кажа, че съвременните учени хора твърдят, какво всичко в света се движи. Това твърдение на учените хора е наполовина вярно, защото, ако действително всичко се движи, тогава ние не бихме познали това движение. Значи, има нещо, което се движи върху нещо, което не се движи. Следователно, по онова, което е постоянно, ние познаваме това, което се движи. Тъй че, има нещо в света, което се движи върху недвижещото се. Има нещо, което се изменя върху неизменяемото. И тъй, в самите вас онова, което се движи, което се изменя, ви радва. Но същевременно, във всяка душа, във всеки ум има нещо, което не се движи. Нима дъното на онази река, в която тече водата, се движи? Не, дъното й е постоянно.
Вярно е, значи, твърдението, че само развиващият се живот се движи, а живот, който не се развива, не се движи; той е една постоянна величина. Следователно, развиващият се живот се определя от онзи, който не се развива, или който не се диференцира, или който няма нужда да се проявява. Това нещо, на един окултен език означава: има същества, които са доволни от себе си, следователно - те нямат нужда да се проявяват; а има същества, които не са доволни от своето положение - и те искат да се проявяват. Сега, да преведа това философско твърдение на един по-обикновен език. Има богати хора, които не искат да бъдат богати и има сиромаси, които не искат да бъдат сиромаси. Защо сиромасите не искат да бъдат сиромаси? Защото те считат богатството като едно благо в живота си. Добре, ако това е вярно и всичките хора бяха еднакво богати, ако всичките хора бяха еднакво учени, какво щеше да бъде положението на съвременния свят? Възможно ли е всички хора да бъдат еднакво силни в света? По закона на мисълта, допустимо е, но то е само една концепция, едно понятие, едно твърдение, но дали то има своя реалност, то е друг въпрос. От казаното по този логически начин, какво следва? - Че само разумното расте и се развива, а неразумното седи на едно място. Какво заключение ще извадите от това? Че онова, което не се проявява, е неразумно. Нали така? Щом кажем за някой човек, че е неразумен в живота, ние подразбираме, че той не се развива, а щом кажем, че е разумен подразбираме, че той се развива. Когато кажем “мъртъв” човек, подразбираме човека, у когото движението е престанало, а когато кажем “жив” човек, подразбираме човек, у когото движението е започнало. Само в разумния човек има движение. Само разумното, живото се развива, а дето има живот, има и разумност. Животът и разумността са тясно свързани. Така седи този въпрос в човека. И много пъти, мъртвите тела се движат не по своя воля, а по волята на разумния. Един мъртвец може да се пренесе от Германия в България, може да му направят венци, туй-онуй, но всичко това не е по негова инициатива, той не иска да го местят от едно място на друго, това е по желанието на живите хора. И когато ние, мъртвите хора, се движим, как мислите, ние ли се движим, или ангелите ни носят от едно място на друго? По някой път вие мислите, че сте живи. Сега ние престъпваме към една област, аз я наричам "област на бездънните предмети" и като хлътнем там, долу, отиде вече. Хлътнеш ли долу, не знам къде ще стигнеш. Затова, ще се пазим от тези работи. Ще надникнем само донякъде и ще кажем, че това място е без дъно.

Христос показал ръцете си на своите ученици и ги запитал: “Вие познавате ли тия ръце?” Понеже те не можаха да Го познаят, Той им каза: “Четете линиите на ръцете, понеже те никога не се изменят.” И наистина, гласът понякога може да се измени, лицето може да се измени, но човешката ръка никога не се изменя. Най-мъчно може да се измени човешката ръка. Следователно, туй, което е написано в човешката ръка, освен че не се изменя, то остава за хиляди поколения - както е написано; и от хиляди поколения. То е тъй точно, тъй неизменно написано. Някой ще каже: защо аз не мога да го видя? Не можеш да го видиш! Виждането подразбира знание, будност на съзнанието. Как може ученият, под своя микроскоп, да вижда и най-малките бублечици? Ти казваш: понеже не виждам нищо във водата, не мога да вярвам, че има в нея някакви микроби. Но микроскопа казва: погледни чрез мене; питам: този микроскоп вярва ли в микробата, която виждаш? Следователно, има начини, чрез които ние можем да се доберем до онази, велика реалност в живота. Релността всякога се отличава по следното качество: Щом човек се домогне до същинската реалност - тъй както учените твърдят - без разлика на това, дали ти си в будно или в сънно състояние, дали си учен или прост - тя ще произведе в него една малка радост. Това е един неизбежен закон. Значи, всяка малка радост, от какъвто характер и да е, показва една допирна точка с онази реалност, от която животът произтича; или от която разумността произтича; или от която произтичат условията за проявяването на тази реалност. Но, понеже ние сме в движение, не можем да бъдем в постоянно съприкосновение с реалността. Ето защо, при това движение, следната фаза ще бъде едно отдалечаване от реалността и човек ще се намери в една крива линия. Линията на еволюцията не върви по един прав път, но по един крив път. Сега у вас може да се сложи идеята: ами нали е казано, че трябва да вървим по един прав път? Обаче, правият път не подразбира правата линия. Нима онзи разбойник, който върви по правия път, по най-късия път - това означава "прав път"? В окултната наука под “прав път” разбират онзи път, който има най-много допирни точки с реалността. Този път може да обикаля, да върви и по крива линия, но щом има най-много допирни точки до реалността, той е правият път.

И тъй, Христос показва ръката си на своите ученици и им казва: “Вие можете ли да четете?” Те Му казаха: “Можем, Учителю!” Те четоха по нея. И како казаха? - Тази е ръката на нашия Учител. Но какво означава човешката ръка сама по себе си? Човешката ръка, това е изявяването на човешкия дух. Това е мощното, това е великото в света. Ръката е тясно свързана с човешкия дух, затова човек трябва да държи в себе си великата мисъл, че той има ръка и то, съдържателна ръка, върху която е написано всичко. За човека не е достатъчно само да знае, какво е написано по тези линии, но да знае, какво означават тези линии, какво означават формата, гънките на самата ръка, да разбира цялата й външна и вътрешна страна. Някой казва: тази ръка е грозничка. Не, красивите ръце не са съдържателните ръце и грозните ръце не са безсъдържателните ръце.

Аз ще се отделя за малко от въпроса за ръката и ще ви представя два примера. Те са следните: Имате един човек - малко сприхав, малко чувствителен, нервен по натура - естеството му е такова. Той скоро се възбужда, скоро избухва, сече направо - де кого завари, този-онзи, всички ги е страх от него. Кой как го бутне, на всички отговаря. Ако ти го бутнеш един път, той ще те бутне два пъти, ти му кажеш една дума, той - десет. Този човек е готвач, държи гостилница, но готви хубаво, чисто, пък и евтино продава, затова, кой как мине, все го обикаля, неговата гостилница постоянно се пълни. Всички обичат яденето му и казват: сприхав човек е, но хубаво готви и евтино продава. За кого отиват тия хора: за неговата сприхавост ли или за яденето му? - За яденето му, защото всеки може да си вземе от него.

На другата страна имате един благороден човек, с класическа физиономия, неговите деди и прадеди са били от знатен род, в думите му няма да намериш нито една погрешка. И той е един гостилничар, и той готви много хубаво, но продава много скъпо, затова никой не влиза в гостилницата му. Който влезе, кесията му се изпразни. За него казват: много добър човек, но много скъпо продава. Казвам: тия двама души се различават. Единият е благороден по наследство, но по проява е много скържав, а другият по наследство е сприхав човек, по проява е благороден, евтино продава и казва: “Нека си вземат всички!” Като правя сравнение между тия двама гостилничари, вие казвате: много е пресилено това. Да, може да е пресилено, но по някой път трябва да се направи едно преувеличение в нещата, за да се видят и проучат добре. Някой път учените хора, когато искат да представят някоя микроба на дъска пред своите слушатели, те я написват голяма, такава, каквато е наблюдавана под микроскоп. Казвам: тази микроба под микроскопа е голяма, но с обикновено око гледана, тя е малка.

Ще ви представя други два аналогични примера. Срещате една красива дама, или една красива “леди”, както я казват на английски език, няма да употребя думата госпожица. Турците употребяват в този случай “ханъм”. Тази “леди” е благородна, красива, хубава. Тя има съзнание за своята красота. Който я погледне, всички се чудят на нейната красота, но тя не обръща никому внимание, никого не поглежда. Всички казват за нея, че е горда. Тя казва: “Нямам нужда от вас.” Но въпреки всичко това, всички тичат подире й. Защо? - Да вземат нещо от нейната красота. Има една друга “леди”, но тя не е красива. Като съзнава своята грозота, тя гледа да бъде добра, любезна с всички. Питам: защо тя пък е тъй любезна, тъй учтива? Казвам: грозната, за да балансира своята грозота, туря на лице своята доброта, а красивата, за да пази своята красота, понеже всички я търсят, тя ги презира, туря на лице една лоша черта - гордостта. Тя казва: “Не искам да ги зная.” В природата има един такъв закон на балансиране. Разбира се, че щом съм богат няма да искам да зная хората, защото всеки ще се интересува да знае, какво има в моята каса. Кой как мине, ще бърка. Кой как дойде до парите, пръстите му ще се привлекат от парите.

Христос посочи ръката си на своите ученици. Съвременните хора казват: посочете ни реалността в света! Ето ръката, това е една реалност. Няма по-голяма реалност от човешката ръка! Но до колко учените хора вярват в тази реалност? До колко вярват те в тия линии? Това, че човешката ръка има пет пръста, за тях е една случайност. Човек може да има и шест пръста. Така разсъждават хората, които мислят, че всичко е в движение, че целият свят се движи; а хората, които разсъждават, че светът в едно отношение е постоянен, а развиващият се живот е в движение, те мислят, че тази ръка може да расте и се развива.

Тогава ще ви приведа едно сравнение, като отличителна черта между физическия или механическия и органическия свят. Ако вземете 10 пясъчни зрънца и ги турите в една кутия, и после други 10 ябълчни зрънца и ги турите в друга кутия, като ги оставите да седят там няколко месеца или една година, тези зрънца ще се увеличат ли? Няма да се увеличат. Но между пясъчните и ябълчните зрънца има едно съществено, отличително различие. Кое е то? Ако посеете пясъчните зрънца в земята, ще се увеличат ли? - Няма да се увеличат. Ако посеете ябълчните зрънца в земята, ще се увеличат ли? - Ще се увеличат. Следователно, казват за някого: той иска да се покаже. Какво означава това? Когато някой човек иска да се покаже, то е отлична черта. Аз бих желал всеки човек да се покаже. Защо? Нека се покаже, той е жив човек. Всеки човек трябва да покаже, че е жив. Той е една ябълчна семка. Всеки човек трябва да има стремеж да се покаже, в каквото и да е направление. Като посадя едно ябълчно зърно в земята, след време то се покаже отгоре над земята, започва да расте и казва: “Господарю, благодаря ти, че ме посади, че ми даде възможност да се развивам.” И след няколко години то дава плод. Между дървото и мене има известно съотношение, ний се разбираме. Аз поливам това дърво и то се радва. Следователно, между видимия и невидимия свят има едно съотношение. И туй съотношение се изразява само по един вътрешен начин.

Значи, цяла книга е написана по ръцете на хората. И съвременните майки трябва да знаят, какво е написано по ръцете на техните деца. Те казват: каквото Господ даде. Не, не е така. На ръката на тяхното дете, например, природата е написала: твоето дете има недъг. Какъв? - То ще обича да поизлъгва малко. После и друго е написано. Какво? - Твоето дете ще обича да пооткрадва малко. Понеже е майка, тя казва: а, моето ангелче не може нито да краде, нито да лъже. Да, сега не може, но за в бъдеще ще може и да поизлъгва, и да пооткрадва. Нима мислите, че онзи сокол, който е вътре в яйцето, може да направи някому зло? Не, докато е в яйцето, нищо не може да направи, но като се измъти, ще покаже своето естество. Следователно, природата, като е написала това нещо на ръката на туй дете, с това иска да му каже: “Ти ще работиш върху себе си, за да премахнеш тази склонност да поизлъгваш и да пооткраднеш.” Майката казва: ама не може да бъде това нещо! Ние сме се молили на Бога за това дете, Той не може да ни даде такова дете, с такива лоши наклонности, да краде и да лъже. Но като порасне това дете, майката вижда, че то и поизлъгва, и пооткрадва, излиза тъкмо така, както природата е написала на ръката му. Тогава майката и бащата казват: Защо Господ ни даде това дете? Защото си го искахте. Коя мома, като се ожени, не иска дете? Ама ние мислихме, че ще бъде някой ангел. Чудни сте вие! Ангелите нямат друга работа, ами ще напуснат небето, онзи светъл, смислен живот и ще дойдат при вас, при някоя неодела-майка, като някое малко бебенце, да го потупва всеки ден, да го праща да оре на нивата, или да го праща да пасе някому биволите и воловете. Майката казва: ангелче е моето дете. Да, ще го видиш. Ние, хората, сме много взискателни, искаме да дойде при нас някой ангел. Благородно е това желание, да дойде някой ангел у нас, възможно е и това, но кога? По какъв начин може да дойде един ангел у нас? Ангелите няма да се раждат като нас, но писано е в Писанието: “Когато ние се обърнем към Бога и се новородим, тогава Господ ще изпрати по един ангел да живее във всеки едного от нас.” Тогава ще бъдем радостни и весели. И действително, няма по-хубаво нещо от това, да дойде един ангел да живее в тебе, да си всякога бодър и весел, а когато искаш да проследиш един научен въпрос, ще запиташ този ангел: кажи ми нещо по този въпрос? Няма нещо, което този ангел да не знае. Той знае и музика, и изкуство, и наука - всичко знае. Тия хора, в които се вселява по един ангел, ние наричаме “гениални хора”. Вие казвате: този човек е гениален. Аз казвам: в този човек живее един ангел. Ама той е свят човек. Да, в него живее един ангел, затова е свят човек. Следователно, във всички хора живее по един велик дух, които духове също са на йерархии. Някой човек иска да бъде музикант. Музикант, в пълен смисъл на думата, може да бъде само онзи, у когото живее един ангел. И всичко възвишено и благородно в света, в какъвто и да е смисъл, се дължи само на ангелите. Обаче, ние ще кажем: тогава, де е нашта индивидуалност? Какво подразбираме под думата “индивидуалност”? Има ли в това нещо несъобразно? Ангелите са почерпили своето знание от Бога, а ние го черпим от тях. Какво лошо има в това? Когато един ангел влезе в някой човек, и той се прояви като поет, напише една много хубава поема, ангелът няма да подпише името си, но ще каже на своя ученик:”Ти си подпиши името, тази работа е твоя”! Ангелите са много щедри, много благородни. И като напише този човек нещо хубаво, всички казват: “Колко е гениален този човек, глава има в него!” Да, тази глава е на ангела.

Христос показва своята ръка на учениците си и казва: “Ще се научите да четете!” Некои искат да познаят Христа. Как ще го познаете? Христос, като дойде, ще ви покаже ръката си. Научихте ли се да четете на Христовата Ръка? Какво ще видите на нея? - Първата линия - линията на сърцето - е идеално развита, което показва една идеална любов - любов към цялото човечество. Тя е една от най-дългите линии. Най-правилната линия на ръката е тя. Тази линия по своята форма показва, че във всички условия на живота тя може да се прояви правилно, нормално, т.е. разумно може да се прояви - да обичаш, без да се встрастяваш; да обичаш, без да ограничаваш! Да обичаш така, това значи, да даваш подтик на всяка душа да се повдига. Туй е написано на сърдечната линия на Христовата Ръка. Втората линия, която ще ни обърне внимание в Христовата Ръка, е линията на ума, която също така е гениална, в смисъл - много правилно развита. Тази линия върви паралелно с линията на сърцето. Линията на сърцето и линията на ума требва да вървят паралелно, но в две противоположни посоки. В сегашната математика се казва, обаче, че две линии, за да бъдат успоредни, трябва да вървят в една и съща посока, а в живата математика може да имаме две успоредни линии, които вървят в две противоположни посоки, и пак да са успоредни. Следователно, разумните хора, които се движат в две противоположни посоки на своето битие, спазват същите отношения. Това движение привидно само е противоположно.

И тъй, да определим сега, какво означават двете линии на ръката. Линията на сърцето показва, че то борави с по-гъста материя, а линията на ума показва, че той борави с по-фина материя. От тук виждаме, че единият свят почива върху другия, строеж има. Друга важна линия в ръката на Христа е линията на живота. Ще забележим, че в линията на живота у Христа се подчертава идеята, че Той дава живот преизобилен. И тази линия е добре, правилно развита, тя определя възможностите на Любовта. Линията на ума слиза към долината на Марса, което показва, че умът трябва да ограничи войната. Хората трябва да воюват, това е вярно, но как трябва да воюват? Линията на сърцето пък ще определи, какви трябва да бъдат отношенията на хората - благородни отношения с всички и навсякъде. Линията на сърцето, също така, ще определи и каква трябва да бъде религията на хората в света. Сегашните хора казват, че трябва да има религия. Не казвам, че не трябва да има религия, но преди да съществува религия, хората трябва да бъдат духовни, разумни, защото религията се включва в духовния живот на хората. Човекът седи по-високо от своята религия. Религията, това е външното изявление на човека в света, на неговите схващания.

И тогава казвам: има три вида отношения към света: Първо: отношение към Бога, към Любовта. Второ: отношение към своята душа. Трето: отношение към своя ближен. Казвам: много мъчно е да се познае, какво нещо е Бог, и какви трябва да бъдат нашите съотношения към Бога. Често ме запитват: кажете ни, как трябва да се служи на Бога? Да се служи на Бога, това и малките деца знаят. То не трябва да се доказва. Служенето на Бога е служене, което иде най-естествено и се проявява и в най-малките неща. Значи, служенето на Бога е естество не само за човека, но и за най-малките животни. Наскоро, един мой познат ми разправяше, един пример за служене на Бога от страна на една мечка. Доколко този факт е верен, не зная, но той седи в следното: отива един българин, някъде из гората, да сече дърва, но ето - насреща му излиза една мечка, отправя се към него и му посочва дланта си. Той спазва присъствието на духа и поглежда, в лапата на тази мечка стърчи един доста голям трън, забил се доста надълбоко. Той се приближил до нея, изважда тръна от лапата й, подухва малко мястото, позаглажда го, да не я боли и се готви да тръгва. Като се освободила мечката от тръна, повела този селянин нагоре в гората и се спряла пред едно място, дето имало много готови, насечени дърва. Той си натоварил лесно колата. После го повежда навътре в гората и се спира под едно голямо дърво. Обръща му вниманието да погледне нагоре. Той се учудва, какво ли иска още от него, но забелязва на дървото една пчела с мед. С това тя му благодарила, като му казва: “Ето, тук има дърва, а тук мед, вземи си колкото искаш!” – и си заминала. Значи, тя си плаща, като на доктор. Какво ще кажете отгоре на това? Че туй е измислица? Не, доказано е, че в животните има много голяма признателност. Има случаи, дето плъхове са хранили гълъби. И ред други наблюдения са правени върху животните, при които е констатирана тяхната признателност. И в животните има разумност. Щом и в животните има разумност, ние, по-разумните същества от тах, няма ли да имаме разумността поне на тази мечка? Ние няма ли да имаме поне и толкова признателност към Бога, Който ни е изпратил на земята, дал ни е живот, на който да се радваме и да проучваме неговото величие и дълбочина? Хайде да не произнасяме постоянно думата “Бог”, защото може би ще кажете: гръмна ми главата от тази дума! Тогава ще кажа: не трябва ли да имате благодарност към тази жива природа, която ни е дала всичко? Не трябва ли да определим отношенията си към нея, към всички наши по-напреднали, по-възвишени, по-разумни братя, които са били тъй благородни, тъй доблестни да ни помагат в нашето развитие? Как трябва да им се отплатим? Ако една мечка, за изваждането на един трън от крака й, показва на този българин, де има дърва да си ги насече и събере, де има мед да си похапне, какво трябва да направим ние, за да изразим своята благодарност? Този българин е бил толкова благороден, че не е взел всичкия мед от хралупата на дървото, но оставил и на мечката да си хапне. Обаче ние, съвременните хора, как бихме постъпили в този случай? - Бихме взели всичкия мед и за мечката нищо не бихме оставили. Не е така. Вземете толкова, колкото ви трябва, а излишното оставете за другите.

Аз ще ви приведа друг пример, от който ще видите, че и в мечката има човещина. И туй се е случило в България. Някой си добър, благочестив българин пътувал из една гора, но по пътя му станало лошо и той паднал на земята. Наоколо му нямало нито един човек - местността била планинска. Като се видял сам, изоставен, обърнал се към Бога с молитва, дано някак му се помогне, иначе бил осъден на смърт. По едно време, от гората се задава една мечка, която иде право срещу него. Побутва го малко, но той не се мърда. Тя разбрала, че е болен и го задига. Този българин си казал: ти остави треската, тя премина, но с мене всичко се свършва, аз отивам вече. И наистина, от страх го претресло. Оставил се най-после, да става, каквото ще. Мечката го понесла и се приближила към една овчарска колиба. Овчарят, като видял мечката, хукнал да бяга. Тя влиза вътре, слага болния на земята и си излиза навън. Овчарят след това се връща в колибата си и пита болния: как те носеше мечката? - Трябва да станеш като мене болен, за да разбереш. Питам сега: това нещо възможно ли е? Да, възможно е. И в животните има благородни пориви, и в тях има пробуждане на съзнанието, както и у хората. Казвам: не трябва ли и ние, поне колкото онази мечка, да имаме благородни чувства?

Сега, в съвременния живот, ние мислим, че сме най-разумните хора. Хубаво е да мислим така, но същевременно, трябва да постъпваме и разумно. Най-разумното в света, това е Бог. Това съвременната наука нарича “постулат”, т.е. това, което всякога и във всички времена остава неизменяемо, това е Бог. Той е последователен, хармоничен във всички свои постъпки. Той прави добро, без да има нужда от доброто. Проявява своята разумност, без да има нужда от тази разумност. Хората Го славят, без да има нужда от тази слава. Всичко това, което той проявява, прави го все заради нашето благо. В Неговото битие седи благото на всички малки и големи същества, за да се радват на всичко това, което Бог има. Те се радват на всички възможности в Бога. Бог съдържа много велики блага в себе си, но ние още не сме ги изпитали. Един ден, обаче, вие можете да опитате и тия блага, които ангелите имат. Тогава вие ще живеете в един свят, дето има абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? – То значи, да живеете в един свят, дето ще бъдете напълно обичани от всички, а не както сега – любовта ни се разваля всеки ден. Вие казвате: ние сега се обичаме. Да, но не се знае, колко време ще трае тази любов. Някой път някой те обича за година, а друг - за две години, трети - за три години, а някой - за 20 години, но, в края на краищата, и тази любов се разваля. Обаче, в ангелския свят, Любовта никога не се изменя, никога не се разваля. Тя е постоянна, даже постепенно се усилва и расте, понеже е разумна. Няма по-разумно нещо от Любовта. Когато Любовта влезе в човешкото сърце, какво прави? – Тя произвежда един свещен трепет в сърцето, един разумен акт в ума. Любовта е, която образува тази линия на ръката. Като разгледате тази линия, от горното й разклонение, до долното й разклонение, тя показва пътя, който човек е минал през всичките епохи, как се е подвизавал в Любовта и т.н. Много степени има в Любовта. Линията на ума пък показва, как се е развивал човек и до колко разумно е използвал условията на своя живот.

Вие казвате: човек требва да има душа! Някой път учените хора не признават душата, понеже не я виждат. Пък и религиозните хора, някой път, не вярват в душата. Понякога ние вярваме само в човешкия ум, понеже той се проявява в мисълта. Ние можем да познаем човешката душа по човешкото сърце. Там, дето има душа, има и сърце. Думата “сърце” не е толкова сполучлива, защото показва постоянните промени. Да обичаш човека, това значи, той да може да расте и да се развива под твоята обич. Без любов не може да има растене и развиване. И без мисъл пак не може да има растене и развиване. Някой казва: защо трябва да обичам? - За да растеш. Защо трябва да раста? - За да се проявиш, да се пробуди съзнанието ти, да разбереш, защо си дошъл на този свят.

И тъй, Христос им показва ръцете си. Те познаха формата на ръката Му. Вие разглеждали ли сте си ръцете, за да видите, че всички ръце не са еднакво устроени? Онези хора, които обичат удоволствията, които обичат да си похапват, да си попийват, да говорят за кокошчици, за патици, за ядене, за пиене, техните ръце са дебелички и много добре устроени. А онези хора, които са сатурнови типове, т.е. критици, които не могат да видят нищо хубаво в света, а виждат само лошото, те имат дълги, сухи, кокалести пръсти, с възли. Те казват: дълги ни са пръстите. Не дълги само, но и кокалести. За такъв човек казват: той е цял светия. Не само, че не е светия този човек, но е голям критик. Лошото не е в това, че е критик, но човек трябва да бъде разумен критик. И всяко нещо, за което той се изказва, не трябва да го говори от злорадство. Има начин за казване на нещата. Ние можем и трябва да бъдем благородни в отношенията си. Всеки от нас се стреми да живее един разумен и благороден живот. Това са едни от най-хубавите подтици. Всеки иска да се прояви. Това е най-благородното желание. Всеки иска да бъде учен, да бъде благороден. По-добро нещо от това няма.

Вторият принцип е - да служиш на ближния си. След като се научиш да служиш на Бога, тогава ще се научиш да служиш и на ближния си. Представете си, че една муха кацне на ръката ми. Най-първо, в мен ще се зароди едно желание, като у децата, да я хвана. Духна ли я, с нея се свършва. Обаче, когато в мене действа този божествен принцип, първото желание, което ще се яви, ще бъде - да я оставя на ръката си и да не я бутам. Тя ще си ходи по ръката ми и аз ще се радвам. След това, аз излизам от гората и виждам едно малко цветенце. Първо в мен се заражда едно желание - да стъпча това цветенце, да опитам силата си. Не, ще го оставя тъй, както Господ го е създал. Заради Господа няма да го бутам. Друг път се приближа при някое дърво и взема да го чопля. Не, няма да го чопля, няма да чупя клоните му, но ще го изчистя, ще го полея с чиста вода. Някога пък се спра при някой извор. Какво мога да направя? - Мога да го запуша, а мога и да го изчистя. Кое ще предпочета? - Ще го изчистя, ще го оградя наоколо с камъни. През което място мина, всичко ще пречистя. Ще кажа: всичко това Господ е направил и аз се радвам на всичко, сторено от Господа. След това Господ казва: “Ти вече се научи да служиш на мене, сега ще ти покажа, как се служи на ближния.” Аз наричам "учение за служене на Господа" това, което никога не се доказва; а “учение за служене на ближния” това, което се доказва наполовина. Що значи мой ближен? Да позная своя ближен, значи да позная, че този, същият Господ, Когото обичам, е ограничен в моя ближен. Следователно, както обичам да служа на Бога, така трябва да служа и на своя ближен. Какво е писано в Писанието? - Да служиш на ближния си тъй, както и на себе си. Какво значи това? - Да му дам половината си богатство. Когато служиш на Бога, ти не можеш да Му дадеш само половината от своето богатство. Ти на Бога ще дадеш всичко, което имаш - нищо повече. Като дадеш на Бога всичко и всичко вземаш. Когато дойде да служиш на ближния си, ще му дадеш половината си благо. Ако той иска да ти вземе всичкото бгатство, той не ти е ближен. Ближният ти също трябва да познае, че има един човек, у когото Бог живее. Той не трябва да се усъмни в тебе и да каже: какво ли намерение има този човек? Каква ли задна цел има? Ако аз дойда като един лекар при тебе, да не казваш, какво ли намерение има този човек? Не, между ближния ми и мене трябва да има последователност и пълна хармония във всичките ни постъпки. Когато аз направя нещо за ближния си, трябва да го направя за Бога, Който живее в тебе. Служи така и ти на Господа в себе си!

И най-после, човек като се научи да служи и на ближния си, ще служи и на себе си. В “учението за смирение на себе си” се иска най-голямото доказателство. В това учение Бог се проявява в най-малката си форма. Най-мъчното учение в света, това е служенето на себе си. Най-първо, човечеството трябваше да започне със служенето на Бога, после със служенето на своя ближен и най-после със служенето на себе си, но понеже човечеството се отдалечи от Бога, отклони се от правия си път, то започна с най-мъчното учение – служене на себе си, вследствие на което, дойдоха най-големите страдания и земята се обърна с главата надолу. И те казаха: не може да се служи на Бога. Не, най-благородното учение е да служим на Бога и да съзнаваш, че си в един разумен свят и служиш на всички. Под думата “служене на Бога” аз разбирам, да служиш на всички. Да служиш на “ближния си”, разбирам, да служиш на половината свят, и да служиш на “себе си”, разбирам - да служиш на една единица. Някой казва: аз искам да служа на себе си. Добре, ще служиш на себе си, но най-първо ще се научиш да служиш на Бога, Той ще ти бъде Учител. После ще отидеш при ближния си, той ще те учи, и най-после ще се учиш от себе си. Да служиш на себе си, това е най-мъчното учение, което старите гърци са проповядвали, като са казвали: “Познай себе си!” Какво се изисква от тебе, когато ще служиш на Бога? Първо - ще бъдеш доблестен човек. Човек, като служи на Бога, не казва, че без пари не може, че без знание не може. Ако служиш на Бога, ти ще имаш и пари, и знание, и сила. Онзи човек, който служи на Бога, има всичко.

Ще обясня своята мисъл. Да служиш на Бога, значи, да имаш всичките благоприятни условия за работа - както онази жена, която има къща, пълна с вълна и може да работи. Какво й трябва сега? - Да се опретне да изпере, да очисти, да изпреде, да изтъче тази вълна. И стан, и всичко, което й е нужно за тъкане, тя ще го има. Следователно,“служенето на Бога” подразбира възможности при всичките условия. За такъв човек няма да има условия, от които да е лишен. При служенето на ближния има по-ограничени условия, а при служенето на себе си се създава характер. Ти си един малък свят, в който владее пълен хаос, и ти, при тия условия, трябва да създадеш своя характер, трябва да преобразиш този свят, да го направиш по образ на Бога, по образ на своя ближен. Кои са твоите ближни? – Твоите ближни са ангелите. Най-първо ще служиш на Бога, после на ангелите и най-после на себе си. В древността е съществувала една култура, във времето на която хората са напуснали Бога и са служили на ангелите, а после на себе си. Туй е едно ограничение. Най-първо ще служиш на Бога, Който съдържа всичко в себе си, после на ангелите и най-после ще влезем при себе си, като човек, и ще видим, какви са нашите отношения в света. Като се разбере живота така, ще се уредят всичките ни отношения и всичката дисхармония, сама по себе си, ще изчезне.

Тогаз Христос им посочи ръцете си и им каза: “Всеки от вас пипнал ли е ръката си?” Аз ви питам: вие разглеждали ли сте сърцето си? Вие казвате: аз искам да имам Божията Любов. Вие можете да имате Божията Любов всякога, но разумност се изисква от вас. Ние се спираме само върху някои дребни факти и казваме: аз не съм добър човек. Да, аз мога да призная, че в известна своя постъпка не съм бил добър, но не, че целокупно не съм добър. Да кажа, че целокупно не съм добър, това е лъжа! Като казвам, че в еди-коя си своя постъпка не постъпих добре, това е благородство на характера. Трябва да си кажа: в еди-коя си своя постъпка бях добър, но в еди-коя си не бях добър. Следователно, човек по естество, по Бога, той е добър, но в проявлението на своя характер, той, някога може да бъде добър, а някога не. Някой казва: аз съм много лош човек. Не, разумно трябва да постъпваш в живота си. Сега като проповядвам, че трябва да се служи на Бога, някои от вас, които ме слушате, може да кажете: ти, като проповядваш от амвона, че всичко трябва да се даде за Бога, че трябва да се служи на Бога, ето: аз искам да следвам в университета, имам нужда от 10 000 лева, услужи ми тогава! Мислите ли, че този господин, който ще дойде при мен с такава молба, е разрешил въпроса правилно? Аз ще го попитам: в коя Божествена книга е писано, че трябва да му дам 10 000 лева? Писано е, че ти имаш нужда от хляб. В такъв случай, ти ела при мене, аз ще те нагостя, ще ти дам хляб. Но, ако ти вложиш в ума си мисълта, че аз трябва да те пенсионирам тъй, както държавата прави, ти си на крив път. Ако ти дойдеш при мене, аз ще ти дам това, от което имаш нужда, без да го искаш. Искаш ли ми сам това-онова, искаш ли да ме заставиш да ти услужа, въпросът не е сложен по Бога.В такъв случай, аз служа на Бога, а ти служиш на себе си. Благородството от моя страна е там, че като зная твоите нужди, да ти услужа сам, без да уроня твоите добри чувства, без да уроня твоя престиж. Не говоря за човешките ти чувства, а за онези Божествени чувства, които се таят дълбоко в душата ти.

Защо се яви Христос на своите ученици? - За да им покаже, че след смъртта има живот и то, разумен живот, и че ръката никога не се изменя. Той им показа, че Неговата ръка сега е още по-хубава, по-четлива, а всички онези утайки, които имаше на физическия свят, изчезнаха. В него остана само онази част, префинена материя, с която Той можеше да става видим и невидим, и с която можеше да изменя коефициента на пречупването на сънчевите лъчи. Понеже всички частици на тялото Му бяха в състояние на пропущат всички слънчеви лъчи, Той ставаше невидим. Такъв живот можеше да имаме само тогава, когато бъдем разумни. Тази разумност ще внесе в нас радост, че за в бъдеще, ще имаме всичките възможности да живеем и в другия свят. Ние можем да бъдем в съобщение едновременно и с Бога, и с ангелите. Когато говоря някой път, че ние можем да имаме съобщения с Бога, опасното за нас е, да не станем много фамилиарни. Пазете се от тази фамилиарност! Щом се приближаваме към Бога, трябва да забравим всичко за света. Когато се приближавам към Бога, аз изгарям всичките си тефтери, нямам никакви отношения към света, забравям всичко. Тогава, аз съм като едно новородено дете, животът ми се осмисля и в ума ми изпъкват само онези добри дела, които хората са ми направили, а злото пред мен се утаява и аз виждам човекът в неговото бъдеще; виждам, че Бог работи във всяка душа, и то най-много при най-големите мъчнотии на хората. Ти си се отчаял, обезсърчил, но дохожда Божественото при тебе и ти казва: “Не бой се, има възможности и за тебе.” Дойде някой човек при теб и ти казва: знаеш ли, баща ти беше луд, майка ти охтичава, от тебе човек няма да стане. Божественото казва: “Не бой се, всичко това ще се поправи!” Защо баща ти полудя? Защото работеше в противовес на Бога. Защо майка ти стана охтичава? Защото беше в противоречие с ангелите. Когато хората изгубват любовта си - охтика ги хваща, а когато изгубват разумния стимул на живота – полудяват. Вие казвате: ама никаква разумност няма в света! Значи, вие отричате разумността. Щом отричаш разумността у другите, това подразбира, че само ти си разумен. Мислиш ли така, ще дойдеш в стълкновение с целокупността на живота. Христос дойде в света, за да покаже на хората разумността, като им показа ръката си. Защо? - Ръката изразява разумността. Най-хубавото, най-красивото нещо, което изразява Любовта, това е човешкото лице. Ръката е образ на разумността, а лицето е образ на Любовта. Разумният човек, онзи вещ цигулар, като вземе цигулката и засвири, всички казват: “Да, ръката прави всичко!” От тази ръка започват да се изливат онези хармонични звуци и ти се учудваш. Онзи, знаменитият художник, като вземе четката, ти се учудваш, казваш: “Да, ръка!” Вярно е, но от ръка до ръка има разлика. Онзи техник, като взема чука и започва да сглобява и разглобява и най-малките частици, излиза нещо. Значи, от ръката излиза една велика разумна сила, и ние требва да отпушим тази ръка. Прекарай през ръката си всичкото добро. Искаш да направиш едно добро, направи го! Искаш да нарисуваш нещо хубаво, нарисувай го!

Искаш да направиш едно добро, но нямаш възможност за това. Ще ви кажа, как да го направите. В древността, един царски син се влюбил в една циганка и я направил царкиня. Обаче, навикът й да проси, бил по-силен от нея и надделява над положението, в което се намирала. Какво да прави? Влиза в една от своите стаи, затваря се вътре. Взема една торба брашно, разпределя го по малко на всичките столове и почва да обикаля от стол на стол, да проси, представяла си, че това са хора. Казва: “Моля ви се, дайте ми малко брашно!” В същата торба събира брашното, което счита, че й е дадено. По такъв начин тя напълва торбата си с брашно и си казва: “Е, изкарах прехраната си.” Така и вие направете някой път. Турете в стаята си на всеки стол - по един лев и кажете: на тебе, приятелю - един лев, на тебе - също един лев и т.н. Ще кажете: е, такава жена! Не, това е отлично занимание. Ако един човек може да остави на всеки стол по един лев, той ще може и вън да даде някаква помощ. Ако не може да остави на стола един лев, той и вън не ще може да даде никаква помощ. Това е едно хубаво упражнение.

Та, има много такива естествени методи, които ние, за в бъдеще, трябва да приложим. За тия методи, които живата природа е вложила, тя е мислила много време, докато ги създаде. От хилядите начини, които тя е измислила, най-после е създала нашия живот и е вложила в него тази форма, която ние имаме, и в която се крият несметнати богатства. Сегашните учени хора, обаче, гледат малко скептически на много неща: те гледат също тъй скептически и на ръката и казват: тези линии на ръката са произволни, те са създадени от свиването на ръката. Да, всички хора си свиват ръцете, но тези гънки не са еднакви във всички. Има друго нещо, което е сформирало тези линии, тези гънки. Зад тези линии седи друг един свят, още по-красив. Христос представя пред сегашните хора, пред сегашната култура ръката си, разумното в човека и ги пита: “Познавате ли ръката ми?” Какво означава това, според езика на съвременната култура? То значи: вие живеете ли според великия закон на Божията Любов? Вие живеете ли според великият закон на божията Мъдрост, които са написани върху нашите ръце? И най-после, вие живеете ли според тази велика Божествена линия на живота, която е написана също на ръката ви, и която включва възможностите на разумния живот? Тъй запитва Хритос разумните хора.

И сега, всички съвременни учени хора изучават слънцето, изучават звездите, изучават малките буболечици и т.н. Всичко това е хубаво, обаче, всички трябва да се върнем и изучаваме първоначалното учение за служене на Бога. Нека изучаваме астрономията, но заради Бога! Нека изучаваме слънцето и всички други звезди и планети, но заради Бога! Нека изучаваме всички науки, но заради Бога! Нека ставаме майки и бащи, но заради Бога! Нека Бог изпълни сърцата и умовете на всички ни! От там да започнем – от служенето на Бога. По друг начин не може. Не може да има друго учение, което да разреши всички въпроси на земята. И казвам: Ако се намерят само 12 души, които да възприемат това учение, светът в 29 години ще се оправи. Как? Ако всеки един от 12-те души се наеме, всяка година, да обръща по един човек към Бога. Тия, новообърнатите, от своя страна, да се наемат да обръщат всяка година по един човек към Бога. Тия, новообърнатите, от своя страна, да обърнат други 12 и по такъв начин, в 29 години светът ще се оправи. Последващите, които идват, те ще служат по-малко. Ако се постъпва така прогресивно, тия 12 души значи, в 29 години, ще обърнат целия свят към Бога. Това нещо ще стане много лесно, но всеки един ще трябва, всяка година, да обръща по един човек към Бога. Има проповедници, които са обърнали някои хора към Бога, но не знаят как и до колко са ги обърнали. Да обърнеш един човек към Бога, значи да му предадеш същия импулс, какъвто и ти имаш, или да му предадеш такъв стремеж, такова благородство, каквото и ти имаш. Та казвам: сега, от целия свят, се изискват 12 души, които да го обърнат към Бога, в продължение на 29 години. Кои са тези 12 души? Тия 12 души, като ходят, ще дигат само ръката си и всеки, който ги срещне, ще бъде обърнатия и ще им каже: “Я ми кажи нещо за Бога!” - Аз искам да живея според тази велика Истина на живота. Ти ще му кажеш: първото най-велико нещо е - човек да служи на Бога и да пожертва всичко заради Него. И то не само на думи, но и в ума си, и в сърцето си, и в душата си - ще мислим само за Бога. Тогава няма да има никакъв спор. Щом спорим, това не е учение за Бога. Аз, който дигам ръката си, няма да се спирам, но ще продължавам пътя си. Онзи извор, който тече, няма какво да се спира. Някой го пита: кажи ми, отде идеш? – Той си върви. Къде отиваш? – Той пак си върви. Той казва: “Ако искаш да знаеш отде ида, намери извора ми! Ако искаш да знаеш къде отивам, ела с мене!” Тъй че, който иска да знае отде ида, да отиде там, отдето и аз дойдох; ако пък иска да знае, къде отивам, да дойде с мене.

И тъй, аз ви казвам: поканват ви да отидете там, отдето сте дошли. Вашите домашни ви канят да се върнете, но не тъй, както на погребение. Вие трябва да се върнете тъй, както се връща онзи студент, който свършил в странство своите науки и донася пред баща си диплома си. Аз пък искам да излезете и да тръгнете в света тъй, както синът отива да се учи в странство. Този син, като свърши своите науки, връща се при баща си, в своя дом, да помага на ближните си. Доста вече сме учили в този университет, осем дълги години стават вече, всяка от тях от по хиляда години! Доста сме учили вече! Време е да настане един обратен процес и да се върнем при домашните си. Мислите, че сме прости хора? Не, много учени хора сме. Ще се върнем дома си с този диплом и баща ни ще каже: “Синко, я си покажи дипломът!” Той ще го прочете и ще каже: “Много се радвам, че всички предмети си свършил отлично.” Ти ще оставиш диплома при баща си и там, в света вече, ще се учиш по друг начин, без всякакъв диплом.

Време е, когато всеки от вас трябва да остави диплома на баща си, за да не се изгуби и да отиде да помага на ближните си. Българите казват: “Горе ръцете!” Какво означава то? “Горе ръцете” значи: хайде сега да те видим, какво си, колко струваш! Това е хубаво. И Христос показа на своите ученици ръцете си. И ние трябва да покажем своята ръка. Да покажем своята ръка, аз разбирам, да я покажем на онзи, който ни обича. Да покажем ръката си, разумното в нас на онзи, който ни обича и с това да му докажем, че Бог живее в нас и ний сме готови да направим всичко, което Той иска от нас.

Беседа, държана от Учителя на 27 декември, 1925 год., гр. София.

Най-често използвани думи в беседата: има, бог, човек, ръка, може, аз, хора, всички, всичко, себе, казва, път, служиш, свят, сега, живот, бъде ,

 Неделни беседи , София, 27 Декември 1925г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder