НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Тридесет и осем години

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Тридесет и осем години

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, има, хора, живот, сега, може, всички, казва, години, казвам, съм, бог, одъра, казват, всичко, каза, език ,

Неделни беседи , София, 22 Ноември 1925г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Беседа, държана от Учителя на 22 ноември, 1925 година в гр. София

“И там имаше някой си человек, болен от тридесет и осем години”

“И там имаше един человек болен от тридесет и осем години.” От тридесет и осем години! Този стих е един костелив орех, от който едва ли можеш да извадиш нещо. Съвременните хора искат да изучават лесни работи. Те изучават красиви поетически работи от разни поети и ги декламират. Всички им ръкопляскат, но това е похвала за тези поети, които са ги писали. Обаче хората се радват на тези плодове. Крушата ражда плодовете си, но хората им се радват, декламират ги. Всеки от вас издекламира едно стихотворение и най-после изпее една свещена песен. Значи хората не декламират само, но и пеят.

Съвременните хора искат да знаят вътрешния смисъл на живота. Казват: кажете ни вие, какъв е смисълът на живота. Какъв е смисълът на живота? Някои казват: е, родил съм се. Че кой не знае, какъв е смисълът на живота? Кой не знае, че се е родил? Има много животни, които не знаят даже, че са се родили. Това, дето хората знаят че са се родили, и то е крачка напред, защото пияният човек не знае даже, че е пиян. А онзи, който е изтрезнял, знае, че е пил. Онзи, който се е напил, ходи из улиците, търкаля се натук-натам, казва: тесен е пътят, какво са направили хората улиците такива, не са направили пътя, както трябва. Не му не идва на ум, че е пиян. Той се сблъсква с някой човек и си казва: какво се блъска този човек, как се е объркал из пътя! Как са тръгнали тия хора така, че не знаят пътя си? Другите хора му казват, че е пиян, а той им казва: а, пиян съм, вие сте пияни. Най-после той дойде до дома си, свести се и казва: как съм се напил! Казвам: този човек е вече пробуден, съзнанието му е една стъпка по-високо, той знае, че е пиян.

Сега вие казвате: този е некултурен човек. Не, ние гледаме малко по-другояче на живота. Вие казвате: този бил добър, онзи бил лош. Какво от това, че някой бил добър? Какво от това, че някой бил лош? Някой казва: аз съм добър. Отде знаеш, че си добър? Друг казва аз съм лош. Отде знаеш , че си лош? Има ли някаква максима, има ли някакъв аршин, с който мериш тия неща? Я покажи тази максима. Ама Мойсей писал така. Че ти видял ли си Мойсей? Някой от историците писал! Че де са тези историци? – Има факти, има доводи. Хубави са тези неща, но за онзи, който седи горе на сцената в театъра и декламира. Казват: какъв смисъл имат тия неща за живота. Ако смисълът на живота е в това, да живеем, то и русите имат думата “живот”, но под живот те разбират своето благоутробие. Ние казваме: да живеем, но русите, като кажат “вот живот!” - под тези думи те подразбират онези хубави пържоли, посипани с малко червен пиперец и отгоре с онова старо шест годишно винце. Някои от вас ще кажат: това не е сериозно. Че кои неща са сериозни? Аз мога в един момент да ви направя сериозен. Как? Ще ви кажа: знаеш ли, че жена ти падна и умря. Как! Веднага се стресваш. Знаеш ли че синът ти, който е студент някъде в странство, паднал от третия етаж и си строшил главата! Ти веднага скачаш и отиваш да провериш, дали е вярно това нещо. Сериозен ставаш. Тази сериозност има ли смисъл, на мястото си ли е? Питам: ние, които се безпокоим цял ден, тичаме наляво надясно, нагоре-надолу, има ли смисъл тази сериозност? Някой казва: жена ми умря. Ами че твоята жена беше направена от лед и се стопи. Ами че тя беше едно цъфнало цвете и увяхна, та какво от това? Ами че тя беше един плод още зеленичък, сега зрее някъде и като узрее, ще ти каже, къде да отидеш да я откъснеш, да я изядеш, и да видиш колко е сладка. Казвате: този човек ни забавлява. Ама вие не се ли забавлявате? Седите цял ден с перото си пред тефтерите си цър-цър-цър. Казвате, няма смисъл да се проповядва. А има смисъл да седите цел ден пред тефтерите си и да ровите в тия сметки! Казвате: забатачи се главата ми в тия тефтери! Че как може да се забатачи главата на един банкер в тефтерите вътре? Аз не виждам никаква кал, никаква тиня в тия тефтери! Значи, символистически, алегорично взето, все става някакво забъркване, някакво забатачване в главата, в ума на този човек. Други някои седят, питат: какъв е смисълът на живота? Те си забъркали пътя и отде идват , накъде отиват, нищо не знаят, изгубили компаса на живота си. Ако попитаме приятелски съвременните учени хора, де е северният полюс на вселената, те не ще знаят да отговарят. Де е северният полюс на земята, в която ние живеем, те знаят, но де е северният полюс на вселената, в която живеем, не знаят. Около този северен полюс именно става всичкото движение. Значи, за да определим живота, движението му, най-първо трябва да определим посоката на нашето движение. В света има несъзнателни движения и всички страдания произтичат именно от тия несъзнателни движения, когато ние като пияни хора се движим по една улица оттук-оттам и не знаем накъде сме. Наоколо ни има пълен безпорядък, а ние мислим, че причината е в улицата. Ние не съзнаваме че нашият ум, нашите способности, нашите клетки са в дисхармонично състояние, и целият ден умът ни, клетките ни, способностите ни се стягат, целият ден седим в тъмнина и не можем да си дадем отчет, защо ни е толкова тъмно. Защо ти се стяга главата? Майка ти е жива, баща ти е жив, сестра ти е жива, брат ти е жив, милиони имаш в касата си, но все пак нещо те стяга и не можеш да си дадеш отчет, казваш си: има неща тайнствени! Да, има тайни неща, има тайнствени неща, но за разумните хора, за неразумните няма тайни. За разумните хора, за чистите хора, за възвишените хора, за благородните хора, има велики идеи в света, а за глупавите хора няма никакви идеи, за тях всичко се разрешава с една единица. Глупавият човек казва: животът се свършва със смъртта. Като умреш, всичко се свършва. Ето животът за него, той свежда всичко към един знаменател. Тогава и аз казвам: като умрете всичко се свършва. Да, но тия, които подържат тази философия сами не вярват в нея. Ако е вярно това, че със смъртта всичко се свършва, защо казват тогава: я да ядем и пием! Щом всичко се свършва, де е смисълът тогава в техния живот.

Ние се приближаваме към 38-те години. Какво има в числото 38? Какво съдържат тия 38 години? – Крие се нещо в тях, крие се една велика добродетел. Имате един велик характер! Имате един човек, който седи цели 38 години при една къпалня и чака там реда си. И учен човек е при това той! Вие ще кажете: какво ще ни занимават с този човек при къпалнята там? Цели 38 години седял там, глупав човек бил! Ако беше в наше време, този човек щеше да влезе в една клиника, и до сега щеше да бъде здрав. В една година време щеше да се излекува. Казвам: да, в една година щяха да го изпратят на “Орландовци”. Този човек седя при къпалнята цели 38 години да се учи. Той научи, какво се крие в тази къпалня. Той чакаше да се гурне в тази къпалня, да види какво има в нея. Друго нещо има в тази къпалня. Обаче, други, по-учени хора от него, го изпреварваха и влизаха преди него. Какво имаше в този човек? Защо цели 38 години чакаше пред тази къпалня? – Той възпитаваше търпението си. Търпение имаше в него! Образец беше този човек! Кой от вас би могъл да търпи като него? Някой казва: нямам вече търпение. Цели 34 години откак живея, нищо не научих. Бял ден не видях в живота си! Казвам: чакай, до 38 години има още време.

“И там имаше някой си человек болен от 38 години.” И пита го Христос: “Какво чакаш?” – Чакам да влеза в тази къпалня, но други влизат преди мене, изпреварват ме. И те са хора, и те искат да оздравеят. Христос му каза: “Аз съм онзи ангел, който 38 години наред слизам да размътвам тази къпалня, но хората не ме познават. Това сега на тебе казвам. Ти никому няма да кажеш това.” Ангел е той, но този болен Го вижда като човек. Христос му каза: “Стани, дигни одъра си и ходи!” питат го всички: “Кой ти каза да си вземеш одъра?” – Един човек – Кой е този човек? Този болен е умен, той не смее да каже, че ангел е този, който му каза да си дигне одъра. Той е обективен човек. Евреите го питат: “Кой беше този, който ти каза да си вземеш одъра и да си вървиш? – Той е онзи, който слизаше да размътва водата. Как, който размътва водата ли? Че Той никому до сега не е казвал да дигне одъра си и да ходи. А, не е казвал! Виж сега хората как казват! Как да не е казвал? Че на всеки, който е оздравявал, този ангел все е казвал: “Дигни одъра си и си замини!” Кой как излезе от болницата, всекиму е казвал: “Дигни одъра си и си върви!” Чудни са хората, като казват, че този ангел никому не е казвал тия думи, каквито каза на този болен от 38 години. Ако Господ кажеше това нещо на сегашните хора, и те кажеха, че Бог им проговорил, какво щяха да кажат тия, които ги слушаха? Щяха да кажат: как, Господ ли ни говори? Ако ти си един професор в нашия университет и кажеш, че Господ ти проговорил, всички ще кажат за тебе: дъската на този професор май е мръднала малко. Ние мислехме, че е свестен човек като се занимава с положителните науки, с естествените науки, с математика, с химия, но някаква нова наука е влязла в ума му, разправя, че Господ му проговорил. Този учен човек се извеял малко. Понеже Господ му проговорил, всички намират, че се е извеял. Да, когато Господ ти проговори, всичко в тебе е извеяно. Аз ще ви докажа, че наистина когато Господ проговори на хората, те стават извеяни. Зимно време, когато земята се покрие с лед и със сняг, нищо не расте, но пролетно време, когато дойде онзи малък вятър, всичкият сняг, скреж, всичко това си отива. Де е сцеплението на частиците тогава? Всички учени хора казват, че животът съществува вследствие това сцепление, това тегнение между частиците на телата. А, господа, знаете ли що е сцепление? Казвате: сцеплението носи нов живот. – И без сцепление може да се живее. Да се свързваме един с друг, това не е живот, това е една физическа верига. Когато искаме да заробим един човек, ние го свързваме по такъв начин именно, че го заробваме. Ние го заробваме така, както оплитаме влакната на конопите.

Друг някой казва: да се съединим като брънките. Ние казваме: да се съединим! Да, съединението прави силата. Ние трябва да разбираме тази дума. Законът, обаче, почива на друго нещо. Великият закон на живота не седи в сцеплението. Сцеплението е само едно преходно състояние на живота. То съставлява само една трилионна част от самия живот. Питам ви сега: ако вие разделите една секунда на трилионни части, каква част от времето ще представлява тази трилионна част? Вие сте математици, свършили сте университет, някои работи разбирате по-добре от мене, кажете ми тогава, каква част от времето съставлява тази трилионна част от секундата? Ако аз ви говоря за това време, какво ще разберете? За такова разбиране знаете ли какво казват турците? Едно време един турчин казал на един българин мукалитин: знаеш ли, че нашият султан има войници хиляда хиляди милиона, т.е. хиляда милиона по хиляда милиона? Българинът му казва: и орехи да беше това нещо, пак нямаше да се съберат на земята, а още повече, щом са войници, според както казваш ти. Турчинът тъй разбирал това, тъй си казвал. Знаете ли какво нещо е да умножиш хиляда милиона по хиляда милиона? Не е смешното там, че турчинът казал тъй, така си мислел той, но по някой път ние се поставяме в положението на хора без смирение и мислим, че сме много учени. Аз не искам да осмивам учените хора, напротив, радвам се, когато срещна учени хора. Да срещнеш учен човек е приятно! Да срещнеш културен човек е приятно! Да срещнеш набожен човек е приятно! Да срещнеш обществен човек е приятно! Да срещнеш човек, на когото съзнанието е пробудено, в каквато и да е степен, това е приятно! Животът, според мен, на каквато степен на развитие и да е, в каквато форма и да се проявява, щом дойде онзи ученият човек в съприкосновение с него ще го разбере. Ако аз съм жаден и се доближа до известен пласт на земята, който дълго време е бил сух, и видя по едно време, че из този пласт се яви една капка вода, ще се зарадвам. Защо? Защото тази капка ще внесе въодушевление в мен. Аз зная, че зад тази капка има още хиляди капки вода. Тази капка ще се увеличи, след нея ще дойде втора, трета, четвърта и още много капки вода. Не беше ли тази капка носителка на една нова велика идея за живота? Следователно, всяка идея, която е кацнала във вашия ум, във вашето съзнание, колкото малка и да е, колкото нищожна и да е, тя е първата капка вода във вашия сух пласт. Тя носи живота. Спрете се върху нея, зарадвайте й се. После ще дойде и втората, и третата капка.

Ще ви цитирам една песен, в която певецът запитва: “Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа!” Какъв е отговорът на този въпрос? Аз ще ви кажа тази Истина сега за пръв път в живота. Тази Истина от Любовта излиза и от Мъдростта просиява и носи вечния живот и свобода за тебе. И продължава по-нататък този поет, този пророк, който е говорил в миналото. Тази Истина е насадена дълбоко в твоята душа, нейният език ти научи, всека нейна дума добре разбери и за нея всичко посвети; напред върви в живота без страх и ти ще имаш свобода за всякога. Нейния език ти научи, всяка нейна свещена дума – добре разбери! Аз казвам, че онази Истина, която вие търсите тя е всадена вътре във вашата душа и вие трябва да научите нейния свещен език. Аз ви говоря за този език, затова всяка нейна дума добре разберете и напред вървете! За вас е знанието в света, за вас е създаден този свят, не този човешки свят тук, но светът на ония далечни слънца и звезди, които постоянно ви говорят: “Колко има да се учи!” И наистина какъв пълен живот има там! Оттам говори Господ. Казвате: де е Господ? – Горе на небето, в звездите. Де е Господ? – В човешките сърца. Де е Господ? – В човешките умове. Де е Господ? – В човешките души. Де е Господ? – В човешките духове. Де ще търсим този Господ, я ми кажете вие. – Там, в сърцата си. Ако твоето сърце е слабо в даден случай, че не може да извърши нещо, призови твоя ум! Защо? Защото умът седи по-високо от сърцето. Ако и умът не може да извърши работата, която искаш да извършиш, Господ живее в твоята воля, призови и твоята воля на помощ. Ако и с нея не можеш да постигнеш, което желаеш, Господ живее и в твоята душа, в твоето възвишено съзнание, което носи светлина, призови този Господ, Който живее и в духа ти, и тогава всичко ще можеш да направиш. Кое всичко? – Най-първо онова, което Любовта върши. Тя внася мир. И когато аз стана мирен човек, аз ще нося благото на всички хора. Някои хора ги наричат мирни. Мирен е онзи тихият, чистият извор, който минава навсякъде през градове и села и ги пои. Този мирен извор дава живот на хората. Някои хора казват: опекоха ме вече. И аз някой път искам да бъда опечен, но не като песмет, не като баница, не като кокошка, не като прасе, по никой начин така не искам да бъда опечен. Да ме пази Господ от такова опичане! Искам да бъда опечен, както е опечено житното зърно. Има едно приятно опичане в света. То съдържа живот в себе си. Аз не говоря за това опичане, че да се огънеш. Всяко нещо, което живата природа е опекла, носи живот в себе си.

Та казвам: онзи огън, онова опичане, което може да внесе в нас възвишеното и благородното, то е свещеният огън на Любовта. Защо именно трябва да търсим Любовта? – Защото от нея излиза Истината. Защо трябва да търсим и Мъдростта? Понеже от нея просиява Истината. Истината пък е всадена дълбоко в нашата душа, и тя има свой свещен език. Докато ние не научим нейния език, тя не може да ни говори. Туй е един от нейните велики закони. Истината очаква да научим нейния свещен език и да разберем всяка нейна дума. И тогава, напред в живота, да видим, какъв смисъл има в Истината! Истината води към живота. Тогава и животът има смисъл, защото може да бъде безсмъртен. Той може да хване онази старовременна змия, която ражда страданията в света. Ние не трябва да се отричаме от живота, а да търсим истинския живот. Отричаме се ние от сламата, а не от житото. Някой пита: от какво да се отречем? – Да се отречем от тази слама, с която ни забавляват. Дойде онзи благородният, донесе ни пълен кош с плява и ни казва: хубаво нещо е това, добър е животът! Казвам: зная, плява е това, хиляди години съм ял тази плява. Изсъхнало и тялото ми, ребрата ми се четат, па и лицето ми е станало като на светия. Да, светии са това, но светии на плявата. Аз почитам тия светии, но за други светии говоря. Аз проповядвам за светии, които светят, които имат светещи лица, които светлина носят. Аз не говоря за тия жълтите светии. И аз съм светия, пък и вие сте светии, даже някой от вас сте повече светии и от мене. Аз се радвам, че човек има подобни на себе си. Е, и без масълце може, само със сух хлебец.

И тъй, този човек седя пред къпалнята цели 38 години. Намери го там Исус и му каза: “Слушай, аз съм пратен при тебе, дигни си одъра и на работа! Не стой!” Този болен каза: “Свърших най-после университета, моят Учител дойде и ми даде диплом.”

“Дигни одъра си!” Чакай да видя, дали ще мога да го сдипля! Започва той да сгъва възглавниците си. Колко възглавници имаше? Той си казваше: “Тук има 10 съдрани и две здрави възглавници. Здравите ще подаря някому, но след като изляза вън. Имаше един дюшек още и един сламеник. Май тежко ще ми е, но ще опитам. Този ми каза да го дигна и мога да го дигна.” След това събра походното си легло, натовари го на гърба си и каза: “Варда!” Варда значи отворете път. Този болен, който цели 38 години е чакал пред къпалнята излиза най-после и казва: “Аз съм този видният професор, който съм свършил четири факултета. Сега разбирам живота, видях онзи ангел, който всяка година слиза във водата и я размътва. Виждате ли, благодарение на Него мога да нося одъра си.” Питат го евреите: “Кой ти позволи да носиш одъра си?” – Онзи, който размътва водата! Кой е той? – не го зная, не зная името Му. Ще отида да науча името Му и тогава ще дойда да ви кажа.” Той занесе одъра дома си и тръгна да Го търси. Намери Го, и Исус му каза: “Слушай, преди няколко съществувания ти беше много учен човек, но каза една голяма лъжа, излъга хората и трябваше цели 38 години да изкупваш греха си. И сега си учен човек, но пази се вече да не излъжеш пак, защото ще ти стане зле.” Не, аз няма вече да лъжа, а ще отида да проповядвам. Ще отида да кажа на евреите, че Онзи, Който ме излекува, е Исус. Какво направиха евреите? Те казаха: “Дръжте този човек, той разклаща съвременния порядък на нещата! Дръжте този човек, заради Него ще ни изпотрепят римляните!” Като че римляните по-рано не ги трепеха. Кое е характерното в този болен, на когото не знаете името? Аз се рових в своята архива, в акашиевите записи и в записите на природата, намерих името му, но не зная, дали ще повярвате. Името на този виден професор е Исавар Бел-Аму. Той е бил виден адепт, виден учен, който се ровил из своите книги и чакал да дойде неговия виден Учител. Учен човек е бил този болен. Ще кажете: какъв учен, той е бил един хилав болен човек. Не, 38 години да седиш при къпалнята, да не изгубиш вярата си и да не се води в тебе едно горчиво чувство, това всеки не може да изтърпи. Лежи той на одъра си, не гледа да дръпне, да бутне този или онзи, чака реда си. Казвам: когато вие се обезсърчите, четете Писанието. Красиви работи има в него. Няма какво да се обезсърчавате. Този свят е една къпалня. Защо сте дошли на този свят? – Да се учите. Най-първо този свят е за учение. Вие казвате, че сте дошли на земята, за да живеете. Да, дошли сте и да живеете, но живота ви се дава само като едно условие. Живота ви е даден като почва, а учението е смисълът, целта в живота ви. Яденето е на местото си, то означава гориво и поливане. Да ядеш и да пиеш, това е на местото си в почвата. Някой казва: аз ям много добре. Не, не поливай много цветето, най-много два-три пъти трябва да го полееш. Като изсъхне много, полей го с малко водица. Пък някой път можеш да го полееш и с малко сладко винце. И то не е лошо.

В живота има две крайности. Някои хора се отказват от работа та и казват: човек не трябва да работи, той трябва да бъде благороден – и без работа може. Онзи, който не работи, ръжда го разяжда. Други пък казват: не, човек трябва да работи. Те пък от много работа се изтриват. Някои хора казват: много сън не трябва. Други хора пък много спят. Живата природа не обича крайности. Ти ще спиш толкова, колкото ти трябва. Ти ще работиш толкова, колкото ти трябва. Ще работиш така, че нито да ръждясаш, нито да се изтриеш. Това е истинското състояние в природата. Сега ние искаме да свършим бързо науките си. Бъди уверен, че ти, който искаш да свършиш бързо науките си, ще се изтриеш. Друг някой казва: мене не ми трябва никаква наука. Ти пък ще ръждясаш. Това е още по-лошо. Ще се учиш! Тогава казвам: целта на живота ви е да се учите – нищо повече. Вие сте пратени още от преди 2 000 години тук на земята в Божественото училище, в тази забавачница да се учите. Ако ви попитам сега, през кой път минахте, за да дойдете на земята, вие сте забравили. Кога сте тръгнали, и това сте забравили. Как е името на баща ви? Ще кажете: баща ми се казва Иван Стоянов. Друг ще каже друго някое име. Че колко бащи имате вие? Един баща имате всички вие. Неговото има искам аз да знаете. Един Баща имате, а не хиляди бащи!

Дошли сега математиците да ме убеждават със своите дроби с различни знаменатели. 1/5, 2/6, 1/8 и т.н. Казвам: съберете тия дроби! – Не може така да се събират, различни знаменатели имат те. Подведете ти тогава под общ знаменател! – Ама не знаем как. Нали имате много учени хора, извикайте ги! Казвам: намерете един такъв общ знаменател, който да включва отделните знаменатели на всички дроби. Ако имате един ред от 100 дроби, подведете ги под общ знаменател! Какъв ще бъде този знаменател, по-голям или по-малък от всички знаменатели на отделните дроби? – По-голям. Да, вярно е. Следователно, общото заключение е следното: когато подвеждаме известен брой дроби с различни знаменатели към един общ знаменател, всякога общият знаменател е по-голям от общите знаменатели на отделните дроби. Общото заключение оттук пък е следното: общият знаменател от всички вярвания на всички благородни и възвишени хора в света е по-голям от нашите частни знаменатели. Значи, твоето сърце има един знаменател; твоят ум има друг знаменател; твоята воля има трети знаменател; твоята душа – четвърти знаменател. Само така ти ще се помогнеш до общия знаменател. Само така ще намериш туй възвишеното, Божественото. Само така ще намериш Бога. Твой Баща е Той – Баща, от Който си излязъл. Само така ти ще знаеш на какво си равен. Ти трябва да знаеш себе си като една определена единица, като една определена величина в света, защото за всеки едного от нас не важи това, колко сме малки, не важи формата, но всеки трябва да знае точно определено, каква единица представлява в живата природа. В този Божествен реален свят, да знае на колко се равнява. За себе си той трябва да знае това нещо. Ако ви запитат, на колко си равен, ще кажеш: не зная . Това, че не знаете, не е лошо, не е упрек, но казвам, че всеки трябва да знае своята величина. Че не знаете Бога, това не е лошо. Че сте Го забравили, това не е лошо. Аз зная един учен американски професор, с когото се случило следното нещо. Един ден отива той на пощата да си получи едно писмо, и началникът на пощата го пита: “Моля ви, господине, кажете си името!” Този учен, обаче, си забравил името и казва на началника: “Моля, почакайте малко!” – и веднага излиза на улицата. Решава да отиде в къщи да пита жена си, как е името му. Значи, това име, което носи днес, не е толкова съществено. По пътя го среща един познат господин и му казва: “А, господин професоре!” – споменава името му. Благодаря ви, извинете ме, господине, казва професорът и се отдалечава. Връща се при началника на пощата и му казва: “Господине, имам честта” – и му казва името си. Вие ще кажете: този човек е смахнат. Не е смахнат. Някой ме завежда на Витоша и ми казва: слушай, да запомниш тези игла на това място! Връщам се после сам, не мога да я намеря. Завеждам хора да им покажа де беше иглата. Казвам им: ето, тук някъде беше иглата. Търся я, но не мога да я намеря, не помня де беше иглата. Отивам при онзи, който ми я показа и му казвам: ела да ми покажеш, де е иглата. Какво означава това, че забравям? Философски означава, че моето съзнание не е толкова развито, затова забравям.

Та и ние сега сме забравили сега смисъла на нашия живот. Вие си казвате: този човек от себе си ли говори тия неща, или ги измисля? Ще бъде смешно да ги измислям. Това не е правилен начин за разсъждение.Ако аз съм щестлавен човек, разбирам, но Истината не е и в нашите разсъждения. Тя е нещо Божествено. Ако аз се спра при вашата чешма и кажа: отде ли взима тази чешма водата? – Право ли е това разсъждение? Изворът и без тази чешма може, и без коритото й може, и без крана на тази чешма може, обаче той може сам да си направи корито. Аз казвам: истинското корито е това, което този извор сам може да си направи което никой друг не може да му го направи. Коритото, кранът и самата чешма, които могат да се вземат, не са потребни, а туй корито на извора, което никой не може да вземе, то е истинският път. То е реалното в живота. Следователно, всяко нещо което хората могат да ви вземат, то не е истинското, не е реалното, то е направено от хората, затова могат да го вземат, а това, което става в извора вътре, което бъбли, което никой не може да ви го вземе, то показва пътя на хората. Голям е този извор! Това сте вие. Сега аз ви гледам, вие сте красиви чешми, направени от злато и от сребро, от безценни камъни и като дойде някой при една такава чешма, или при някой такъв извор, кръсти се. Питам го: защо се кръстиш? Как да не се кръстя пред такива големи безценни камъни, като паче яйце, да ми се падне поне един от тях! Че какво от това, ако ти се падне? – ще се осигуря през целия си живот. Вярно е, че можеш да се осигуриш, на не е Истина, че можеш да се осигуриш. Утре, като се осигуриш, смъртта ще дойде, и ти ще отидеш заедно с този камък. Заради него и ти ще отидеш. И знаете ли в какво положение ще се намерите? Един ден една щестлавна жаба хванала едно малко, красиво пиленце, вързала го на гърба си и казала: “Да си имам и аз поне нещичко!” Обаче, за беля, вижда я отдалеч един сокол, който обичал пиленцата, спуща се да го улови, хваща го с клюна си и заедно с него задига и жабата. Казвам: ако тази жаба нямаше туй пиленце на гърба си, щеше да си бъде във водата, а сега, като турила туй пиленце на гърба си, соколът, като задига пиленцето, задига и нея. Ах, тези яйца, сега всички говорят за яйцата. Гледам някои казват: хубави са кокошите яйца! В Америка имат особен начин за разпределението на яйцата. Там не ги продават всички на една цена, както в България, но според големината. Имат си особени машини, и според големината ги разпределят по номера и така им се определят цените. Различни яйца има днес! Някои казват: туй яйце е цяла бомба, като се пръсне, 200 души може да убие. С ония кокоши и пачи яйца най-много двама души могат да се наядат, а тия яйца новите и 200 души наведнъж могат да убият. Гледам друго някое паче яйце, казвам: паче яйце е, но като се пръсне, пълно е със задушливи газове, 2 000 души може да отрови. Питам: как почнаха да се снасят тия яйца? Едно време кокошките и патиците снасяха яйца, които хранеха света, а сега, когато хората почнаха да ги снасят, взеха да се унищожават с тях. Човешкият ум снася яйца вредни за съвременното човечество. Тези газове можеха да се турят на друго място. Хубаво направиха тези учени хора, че туриха своя ум на работа и познаха величието на природата, но те не трябваше да турят енергиите на природата в тия пачи и кокоши яйца. Най-първо ние трябва да убедим тия учени хора, че не по такъв начин, с тия отровни , задушливи газове ще могат да спасят света. Нека мислят за други газове, за други яйца.

На учените хора трябва да се даде един пример. Аз сега алхимически приготовлявам едно кокоше яйце. Ще кажат някои: а, залъгва ни този човек! Какво залъгване? Кокоше яйце е това. Реално нещо е туй! Знаете ли какъв ефект има това яйце? Влезеш някъде между хора, които се карат, които не се разбират, спорят за нещо: някъде син баща си изпъдил, другаде син майка си изпъдил, трети брата си изпъдил и т.н. Карат се, бият се и аз, като вляза между тях, покажа им яйцето. Всички се затичват да го вземат, но аз им казвам: вземете туй яйце, нека мине от ръка в ръка, разгледайте го и тогава ще го разберете. В това време, докато това яйце обиколи всички хора, неразположението между тях изчезва и в тях се заражда едно братско чувство. Казвам им после: хвърлете това яйце на земята и вижте какво ще стане! Ще убие ли хората? Не, хората няма да се избият, но ще оздравеят, ще поумнеят и братски ще живеят.

И тъй, този болен е лежал цели 38 години. Казвам: всички вие, които имате това съзнание, трябва да разнасяте туй учение. Време е вече за това! Вие дължите нещо на невидимия свят. Вие може да отричате това нещо, но то е факт. Ние сме събрани тук именно от този невидим свят, и затова му дължим. Че това е така, ще видите, че според съзнанието, което имате, вие сами ще разберете, че има един вътрешен свят. Туй вътрешното във вас именно е красивото, то е, което не се изменя, което остава при всички условия едно и също. Кога ще бъда аз все същия човек? Ще ви приведа един пример, да ме разберете по земному. Ако аз съм сиромах човек, а вие сте един богат човек и дойдете в дома ми, и аз ви приема добре, поканя ви в своята стаичка при огъня, разговарям се с вас любезно, това още не показва, че аз съм човек и че вие сте ме познали като такъв. Това е само едната ми страна. Аз имам интерес от вас като богат, и затова всякога като идвате в дома ми ще ви приемам любезно и ласкаво. Ако един ден вие заемете моето место, т.е. осиромашеете, и аз не ви приема по същия начин, като по-рано, а кажа, че не ви познавам, това показва, че аз сега съм друг човек. Не, аз трябва и сега да ви приема по същия начин, както и по-рано. Ако ви дам същия прием, същото почитание, както и по-рано, това показва, че аз съм истинският човек, при всички условия си оставам един и същ. И когато съм сиромах, и когато съм богат, трябва да бъда един и същ. Има една сиромашия, с която хората могат да влязат в Царството Божие. Има едно богатство, с което хората могат да влязат в Царството Божие. Има една сиромашия, чрез която хората не могат да влязат в Царството Божие; има и едно богатство, чрез което хората не могат да влязат в Царството Божие.

Та ние трябва да имаме пред вид примера на този болен с онова велико смирение. Ние мислим, че много знаем. Не, малко знаем, а това трябва да радва всинца ни. Защо? – Понеже има много да учим. Ние сме в първата фаза на развитието си, дето може да се радваме, че Бог ни е дал този велик живот, да видим онази велика Божия благост, която съществува в Него. Това не трябва да бъде подкуп, но да видим, че Бог, Който ни е дал този малък живот, е вложил в нас ред сили и способности. Следователно, ние сме още в предисловие на този велик живот.

И тъй, Христос ще дойде в тази къпалня и какво ще каже? – Дигни одъра си и върви! И като излезете вън ще кажете: Духът ни проговори. Не, след като Го намерите ще кажете: Онзи, Който ни каза, дигни одъра си и си върви. Той е Исус. Исус, на еврейски Ешуа, е символ, Той означава онзи принцип, който съдържа в себе си творческите сили, позитивните сили, които създават; Той съдържа в себе си онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй велико съзнание, което ражда хармонията и туря в ред и порядък всичко. Всички тия сили е подчиняват без никакъв капелмайстор, т.е. има капелмайстор, но той само дигне и сложи своята пръчица, всички свирят в такт, без никаква грешка. И тогава имаме буквата w, вавът, не нашето “в”. На еврейски език това “в” означава кука, гега, с която овчарят хваща онази овца, която кръшка от пътя си и й казва: “Само при мене, само при своя овчар можеш да си в безопасност, а там в гората вълците ще те изядат. Тук стой при мене, аз ще те науча.” В нашата буква “в” ние сме скрили малко вътрешния й смисъл. Тази буква в латинската азбука означава противоречие, рогите на козата. В окултната наука, този човек, който има два рога, както в козата е в противоречие с Бога. То означава две единици, които се борят една с друга, които са в противоречие, или двама пехливана, които се борят на хорото, за да покажат, кой е по-силен. Ти ще се бориш, ще работиш, докато намериш Учителя си. Кой Учител? Аз не искам да ви поставя в противоречие, ще ви кажа, кой Учител. Вие ще намерите не самозвания ни учител, но Онзи, Когото Бог е поставил за вас от вековете. Той е този Ешуа, Който съдържа в себе си тези формативни, позитивни, козативни и воативни сили. Това, тъй казано, нищо не значи, но да ви го преведа на български. Това значи: силите, от които всичко произтича; силите, които всичко съграждат и хармонират; силите, които всичко държат и запазват, без да се изменят. Тъй, да се размърда малко ума ви. Запомнете това нещо!

И тъй, този човек седял цели 38 години пред къпалнята. Всички вие , като хора, трябва да имате неговия характер на търпение. Нали сте българи, които се отличавате с мъжественост, покажете, че сте смели! Нека те пекат, но нека всички знаят, че тази Истина, която търси – намери, и сега разбра, че тя е посадена в твоята душа. Някой ще ти каже: какво разбра? – Търся Истината, която е посадена в моята душа, търся Учителя си, Който ще ме научи на този свещен език на Истината. Придобиете ли това, да можете да се разговаряте на този език, това ще бъде най-голямото благо, най-великия ден за вас. Тогава ще чуете гласа на Бога, Който каза в началото. Какво е казал? То е на Божествен език, аз не мога да го изкажа, но хайде да ви го преведа на български език. И рече Бог: “Да бъде светлина!” В нас думата светлина подразбира да се видят нещата само. Свещеният език под думата светлина подразбира друго нещо. Да бъде светлина! – значи “Аум”.

Сега, аз ви пожелавам като на този болен да си дигнете одъра! Аум!

Беседа, държана от Учителя на 22 ноември, 1925 година в гр. София

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, има, хора, живот, сега, може, всички, казва, години, казвам, съм, бог, одъра, казват, всичко, каза, език ,

Неделни беседи , София, 22 Ноември 1925г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder