НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Истинната врата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Истинната врата

Най-често използвани думи в беседата: любов, всички, казва, човек, може, има, сега, кажете, място, себе, аз, живот, хора, земя, вода, дум, дойде, воля ,

Съборни беседи , В.Търново, 28 Август 1925г., (Петък) 7:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Забелязвам, че много от вас кашляте. Защо? – Пили сте студена вода. Когато човек ожаднее, трябва да се въздържа, да не бърза да пие студена вода. Нека постои пред чешмата 5-10-15 минути и да не пие вода. Това е начин за възпитаване на волята. Вие, щом дойдете до чешмата, напиете се веднага със студена вода, простудявате гърлото си и започвате да кашляте. Ще имате предвид като свещено правило следното положение: като отидеш при някоя чешма, колкото и да ти се пие вода, постой най-малко 10 минути пред нея, погледай как тече водата и след това пий! При това, като си налееш вода в чашата, вкуси само няколко глътки и отстрани чашата. После пий още няколко глътки, докато изпиеш всичката вода. Постъпи тъй, както онзи, който пие вино. Нека изпиването на една чаша вода ви отнеме най-малко 15 минути и вижте тогава ще кашляте ли. Мнозина от вас ще кажат: „Лесно се дават правила, но мъчно се изпълняват.“ Онези, които мъчно или никак не изпълняват законите, в гробищата ги изпращат. Онези, които изпълняват законите, тях поп не опява.

Когато си лягате вечерно време, също така трябва да спазвате един закон. Не бързайте да си легнете, докато не вземете всички предохранителни мерки. Легнете си по всички правила! Вие как лягате? Като си легнете, ще турите в съзнанието си мисълта да не се откривате, за да не се простудите, да не хъркате, много шум да не вдигате, спокойно да спите. Ще кажете на тялото си: „Сега като замина, ти ще наредиш къщата, добре ще я изчистиш и след като се върна, ще бъдем и ти, и аз весели.“ Дадеш ли всички тия разпореждания, веднага да излезеш. Да не отидеш до вратата, че пак да се връщаш да даваш разпореждания чак до сутринта. Не, излезеш ли веднъж назад, няма да се връщаш. Голяма дисциплина се изисква от вас! Докато не се научите да контролирате тялото си, добри ученици не можете да бъдете. Тялото ще ви спъва много. То казва: „Или ме учи добре, или аз ще те науча.“

След като изучите тялото си, ще пристъпите да учите сърцето си, после ума си, и като ги научите, трима заедно ще отидете да се учите. Някои от вас не дочуват какво се говори, но това усилва вниманието им, усилва мисълта им. Тия пък, които са наблизо, те са малко глухички. Това е в преносен смисъл. По естество вие не сте глухи, но във вас има едно желание, което е глухо, не ви слуша. Тия забележки, които ви направих, са встъпителни, както има встъпителна част, наречена въведение, във всяко литературно или музикално произведение.

Ще се спра върху един стих, в който Христос казва: „Истина ви казвам, че Аз съм вратата на овците.“ За да може животът ви да се прояви правилно, все-таки трябва да имате известни условия – най-малко едно условие, чрез което човек може да се прояви. Например в къщата, която построяваме, оставяме една врата, през която да влизаме и излизаме. Ние сме дошли на Земята, за да намерим онези условия, при които да придобием истинските качества, които могат да придружат нашия живот извън Земята. Душата е дошла на Земята да придобие повече живот, отколкото е имала в себе си. И животът се придобива, и знанието се придобива, и Любовта се придобива. Човек богатее чрез Любовта. Когато говорим, че човек може да разбогатее, подразбираме богатства, които носи Любовта. Тия богатства са златото, което се съдържа в човешката кръв. Когато човек натрупа достатъчно злато в кръвта си, трябва да знае онзи закон, по който може да го използва. Ако не знае да впрегне това злато на работа, защо му е то?

Според вас, кое е най-същественото нещо в живота? Вие ще кажете, че най-същественото нещо е Любовта. Не, кажете ми, като станете сутрин, кое е най-същественото за вас? – Храната. Вие не мислите за никаква любов тогава, мислите само за храната, защото тази храна ще ви даде условия, при които Любовта ще се прояви. Ако дойде Любовта на физическото поле, преди да сте яли, какво ще ви даде? – Нищо. Първо ще дойде яденето, а после – Любовта. Изобщо, всички хора, които говорят за Любовта, искат да са облечени хубаво, ръцете, лицето им да са хубави, да са разположени добре, да имат външен израз и т.н. Хората разбират Любов¬та много материално. Те казват: „Любовта е нещо духовно.“ Така е, но щом дойде Любовта, искат да имат бели чепички, шапка, хубави дрехи – все любовта ги подтиква към това. Това е физическа любов. Почнеш ли да ходиш бос, изгубил си своята физическа любов. Почнеш ли да ходиш гологлав, да ставаш немарлив, изгубил си своята физическа любов. Ти се напущаш, дрехите ти почват да се късат и ти казваш: „Все ми е едно!“ Питат те някои: „Защо ходиш гологлав? Защо ходиш бос?“ Ако е светски човек, той ще има едно разрешение на въпроса; ако е духовен човек, ще има друго разрешение на въпроса. Същественото, което може да ни направи силни на физическото поле, т.е. да разберем смисъла на физическия живот, не в неговите ограничени рамки, но в неговото истинско проявление, това е Любовта към Бога. Най-първо вие трябва да разберете физическия живот, и ако него не разберете, духовният няма да ви бъде понятен. Ако не разберете видимото, близкото до вас, далечното няма да разберете никога. Ето защо най-напред трябва да започнете да проучвате близките неща.

Питам ви сега: опитвали ли сте някой път да мислите какво ще правите, като отидете на Небето? Казвате: „Ще служа на Господа.“ Във вашия ум седи идеята, че ангелите са облечени с хубави бели дрехи, свирят с китари, и като отидете при тях, веднага ще ви посрещнат. Да, ако знаеш езика на ангелите и те срещне някой от тях, ще ти проговори; не знаеш ли езика им, той няма да те погледне, ще си замине. Ако носиш една обида от Земята и почнеш да му разказваш, че си обиден, ще се спре ли той да слуша твоята обида? – Не, този ангел не се интересува от вашите обиди. Вие ще му разправяте, че са ви взели нивите, че не са ви оставили да орете, но той не се интересува от това. Вие ще му разправяте, че сте били министър, че сте били професор и са ви отнели тия постове, но той не се интересува и от това. С какво ще заинтересувате един ангел? Този ангел ще ви запита: „Бихте ли могли да ме обичате?“ Не го ли обичате, той ви погледне, минава си и заминава. Ангелът иска вашата Любов: ако можеш да го любиш, той ще се спре да се поразговори с тебе, ако не го любиш, заминава си, не иска да те знае. Ама вие ще му говорите за душата, за Бога. Той казва: „Празни работи са тия! Ние не се занимаваме с празни работи. Покажи сега Любовта си!“

Нека изявим обичта във всички нейни проявления! Допуснете, че вие обичате някого, но кракът му е изкълчен, превива се от болки. Две чувства се състезават в него. Той има чувства към вас, но същевременно има болки в крака. Как ще проявите сега Любовта си към него? Най-пьрво ще се занимавате с неговия болен крак, и след като оздравее, тогава ще му говорите за вашата любов. Казвате някому: „Аз ви обичам.“ И като го обичате, искате той винаги да е близо при вас, постоянно да го гледате. Майката, като обича детето си, все го гледа. Като падне някъде, тя извиква заедно с него: „Ох!“ Каквото стане с него, любовта взема участие. И после, като се върне детето от училището с хубаво свидетелство и скача, и майката скача. Когото обичаме, неговите придобивки са и наши придобивки. И право е. Туй показва, че между всички хора има вътрешна връзка и когато тази връзка е съзнателна, ако те се радват, и ние се радваме. Щом чувстваме тяхната радост, чувстваме и тяхната скръб. Не е лошо, че чувстваме радостта и скръбта на всички хора, но трябва да се стремим да живеем според Любовта. Тя е един велик закон, който туря всички живи същества в Божествения организъм на тяхното място. Понеже светът сега се преустройва, всеки от вас трябва да отиде на своето място. Любовта ще тури всеки на неговото място, за да може да се прояви правилно. Затова съзнанието ви трябва да бъде много будно.

Вие трябва да имате една основна идея в живота си, около която всички други ваши идеи да се концентрират. Тогава вашият живот ще се освети. Земеделец си, ореш земята. За кого? Това оране трябва да бъде свързано с твоята идея. Ако кажеш, че ореш за себе си, не си прав. Тогава за кого ореш? – За жена си, за децата си, за приятелите си, за своя народ, за Бога. Някой казва, че оре за жена си, но щом овършее житото, туря го в хамбара за себе си, а на жена си казва: „Аз орах за теб, а житото прибрах за себе си.“ Значи житото не е заради жената, а заради него. Тя ще му готви, той ще яде. Направете превод: защо трябва жената да му готви? Ами че с това ще изрази Любовта! Тя трябва да му подслади яденето. Той казва на жена си: „Наготви ми едно ядене, да видя каква е любовта ти.“ Като сготвиш ядене, като омесиш хляб на мъжа си, на децата си, на приятелите си, чрез всичко това те ще опитат твоята любов. И колкото яденето е по-сладко, толкова и любовта ти е по-силна. И колкото яденето е по-невкусно, толкова и любовта е по-слаба. Пишеш някому писмо, и друг някой му пише. Той чете първото писмо – приятно му е, чете второто писмо – не му е приятно. Защо? Първият е знаел как да нареди писмото си. Той е вложил в него Любов. Същото нещо е и в говора. Ние трябва да знаем как да нареждаме говора си.

Сега, като ви гледам тази година на събора, намирам, че сте доста изправни, повдигнали сте се 4-5 степени нагоре, но има да се повдигате още много степени. Представете си, че тъй, както седите на някое място на трапезата, пред чиния с доматена супица, изобилно полята със зехтин, в това време ви повикат за нещо и някоя сестра вземе вашата паница с ядене и тури своята – постна, без зехтин. Какво ще кажете? – „Кой ми взе паницата, аз едва мръднах оттук и някой я взе!“ Какво ново се зароди в ума ви? – Съмнение. Вие казвате: „Тия са малки, дребни работи!“ – Да, вижте от какви малки работи се влошава вашият живот! Добре, допуснете сега обратния случай. Вие седнете на трапезата последен и ви сипят от едно казанче, в което няма никакво масло. Погледнеш наоколо си: в чиниите на другите има масло, а в твоята няма. Казваш си: „Тъй е то, нали идвам за пръв път, никой не иска да ме знае!“ Едва що си помислил това, обърнеш се някъде, гледаш: някоя сестра туря пред теб своята паница с много зехтин и ти се зарадваш. Защо сега се радваш, а по-рано скърбеше? Мислиш ли, че тази сестра, която ти туря паницата с мазното ядене, те обича? Не, тя разменя паниците, защото стомахът ѝ е развален. Тя обича постно ядене. Вие сте готови да мислите, че тази постъпка е продиктувана от любов. Подбудителните причини ни най-малко не са любовни.

За всинца ви се изисква дисциплина на ума! Когато се нареждате на една трапеза, всички трябва да сте наредени идеално, т.е. всеки да седне точно на своето място. Ще кажете: „Ами как ще знаем кое е нашето място?“ Американските праскови знаят коя де да влезе, та вие ли не знаете? Аз съм гледал в Америка как подбират прасковите. И колко са умни тези праскови! Изкопават дълги, големи канали и в тях поставят няколко реда дъски с дупчици от различна големина. Единият ред дъски отделят от другия чрез специални прегради. Изсипват прасковите от кошниците върху тия дъски и като минават най-малките праскови, казват: „Туй място е за нас!“ Най-долу са най-големите дупки. Най-големите праскови, като дойдат до своето място, казват: „Туй място е за нас!“ А сега най-големите от вас дойдат до най-малката дупка, мъчат се да минат през нея, казват: „Не зная защо не мога да мина през тази дупка!“ Казвам: има големи дупки за вас, те са там долу. И гледаш, кошниците се пълнят от другата страна, сортират се прасковите. Казвам: колко са възпитани тия праскови! Като намериш малката дупка, ще минеш през нея и ще кажеш: „Тази е моята дупка!“ Тъй ще намериш своето място. Вие казвате: „Колко долу ме туриха, на последното място чак!“ – Не, последната дупка е най-голямата, тя е за големите юнаци!

Христос казва: „Аз съм истинната врата, която дава знания.“ Знанието е необходимо за всички. То е нещо съществено за нас, храна, която трябва да възприемем и опитаме. Докато не асимилираме и опитаме знанието, то не може да бъде за нас нещо реално, нещо съществено. Аз наричам истинско знание това, с което можеш да трансформираш и най-тежкото си състояние в приятно, радостно, и то в продължение само на половин час. Например някой от вас е кръвно обиден. Нека се опита с това знание да превърне обидата в добро разположение. Да кажем, че някое от малките братчета тук задига ножчето на един от по-големите братя и го продава, за да си купи малко сливи. Да, стават тия работи, но не по зла воля, разбира се. Това дете продава ножчето. Вие казвате: „Изядоха ножчето ми!“ Как, ножче яде ли се? Сега ти, за да покажеш, че имаш знания, ще трансформираш това недоволство, този гняв. Вие какво правите? – Разгневите се, очите ви светнат, лицето потъмнява, недоволни сте, че са ви отнели нещо. Не, ще трансформирате състоянието си, ще минете от единия полюс в другия. Има един велик закон в света, според който всяка постъпка, всяко действие в живота има два полюса. Всички постъпки, добри и лоши, имат обратни действия.

Животът на Земята ще се подобри, ще се осмисли, когато мине от единия полюс в другия. Тогава се образува един кръг. В добрите постъпки силата на вашите действия ще мине от положителния полюс към отрицателния и истинският живот ще се прояви. В лошите постъпки ударът идва отзад. Всички удари, които идват от гърба, сломяват човека. Ако извършите една лоша постъпка, ударът ще дойде отзад. Кажете ли една лоша дума някому, няма да се минат 5-10-15 минути, и тази дума от противоположния полюс ще се върне към вас. Като разбирате този закон, преди да заговорите, спрете се, помислете какво ще кажете. Не бързайте да говорите! Туй, което ще кажете, първо го обмислете. Ако говорите по Божествен начин, ще чувствате разширение в себе си. Не постъпвате ли по този закон, всичкото богатство, спечелено от вашите действия, ще дойде с голяма тежест върху вас и ще ви сломи. Ако направите една малка топка от сняг и я пуснете да се търкаля от някое високо планинско място, докато слезе в подножието на планината, тя ще представлява голяма снежна лавина, която може да ви смаже. Колкото и да са малки лошите думи, изказани ли са веднъж, колкото по-дълго време минава, толкова повече се увеличава тяхната разрушителна сила. Задръжте за себе си всяка лоша дума, която искате да кажете някому. Колкото повече я задържате, толкова по-силен вътрешен импулс ще придобиете. Докато задържате тази дума за себе си, вие сте силни. Кажете: „Тази дума е толкова красива, че аз ще я задържа за себе си.“ Искате да кажете някому нещо, да го ухапете, че да подскочи. Не, задръжте тази мисъл за себе си! Кажете си: „Тази мисъл е толкова хубава, че ще я оставя за себе си.“ Колцина от вас са задържали такива думи за себе си? Покажете ми една от тях!

Писанието казва: „Възлюбете се един друг!“ Как? – С чисто сърце. „Аз съм вратата на овците.“ Вратата подразбира онези разумни Божествени условия, които са дадени за нашето растене и развиване. Ние сме събрани тук от всички краища на България и всичко това, което ни е дадено, може да се реализира само при Божията Любов, само при Божията Мъдрост и Светлина. Когато Божията мисъл е насочена към вас, всичко, каквото желаете, ще се реализира. И за да бъде Божията мисъл насочена към вас, вие трябва да бъдете като малките деца, да имате желание да изпълните Волята Божия тъй, както никой в България не я е изпълнил. Не казвайте: „Ще видим, ще помислим!“ – туй са празни думи, залъгалки. Ще турите в ума си следното желание: „Ще изпълня Волята Божия, както я изпълняват малките деца.” Всички ще изпълним Волята Божия. Днес ни проповядват, че който рече да изпълни Волята Божия, ще изгуби всичко. Не, щом почнеш да изпълняваш Волята Божия, Бог ще почне да замества книжните пари със звонкови. Той казва: „Дай си кайметата!“ Да кажем, че имаш 3 000 лева книжни, които струват 100 лева швейцарски. Като отидеш при Господа, Той ще ти даде за тия 3 000 лева книжни 3 000 лева златни. Същото нещо се отнася и до греховете на хората. Когато човек напълно се обезцени от грехове и така отиде при Бога, Той му взема греховете и му дава в замяна на това вътрешна радост. Той е посребрил и позлатил греховете му. Този човек излиза, радва се, че Бог е позлатил греховете му и ги е превърнал в добродетели.

И Писанието казва: „Всичко, каквото се случи на онези, които любят Бога, ще им съдейства за добро.“ Например ти си крал, убивал си в живота си, срещал си големи противоречия, но най-после разбереш вътрешния смисъл на живота, възлюбиш Господа и казваш: „Отсега нататък ще служа на Господа!“ Убил си, да кажем, десет души. Всички тия хора отиват при Господа, оплакват се от тебе и казват: „Искаме този човек да ни върне живота!“ – Отде ще го вземе, няма никаква възможност. Турят те в затвора. Господ казва: „Какво ви дължи?“ Един казва: „Взе ми живота.“ Друг казва: „И на мен ми взе живота.“ Трети, четвърти казват същото. Господ се поусмихне, извиква обвиняемия и му казва: „Понеже ти обеща да Ми служиш, ето, вземи тия пари да си платиш дълговете!” Господ ти дава с лихвите и ти се разплащаш. Казва ти: „Питай ги сега доволни ли са?“ – „Много сме доволни.“ Като имате Божията Любов, вие ще ликвидирате най-първо със своята стара карма и няма да се боите от нищо. Ама вие ще дойдете пак до вашата философия кой как разбира Любов¬та. Любовта може да се разбира само по един начин! Ти си гладен и срещнеш един човек, който носи хляб в торбата си. Ако извади хляба си и ти го даде, бъди уверен, че той те обича. Може да го познаваш, може и да не го познаваш, но този човек има в душата си Любов. Тази Любов може да е микроскопическа, но тя е истинският зародиш, от който може да се роди и великата Любов. Голямото дърво израства от малката семка, не от нещо голямо. Ако ти си богат и даваш, това не е любов. И този човек, като дава от малкото, което има, приятно му е. Туй е едно от проявленията на Любовта. Ти питаш Господа: „Как да постъпвам, Господи?“ – Постъпвай, както този човек е направил с тебе. Най-красивите неща в живота ни са малките добрини, които можем да направим. Някой човек е изпаднал в света, самотен е, никой не му е казал една сладка дума, никой не му е дал мил поглед. Ти минаваш покрай него, кажи му една сладка дума! Това ще се запечати в неговия ум.

Христос дойде на Земята, когато хората бяха изоставени. Даже и ангелите не са знаели как да постъпят с хората. И те се учат сега. Първият завет биде даден чрез ангелите. Те приложиха закона на Правдата, но той не можа да спаси хората. Чрез Христа дойде Любовта на Земята – един нов метод. Божествен метод е методът на Любовта.

Сега вие сте пред прага на Новата епоха, когато Синовете Божии идват да изявят Божията Любов, да покажат на хората в какво седи тя. Всеки Син Божий идва с пълна торба – да дава и да храни хората. Синовете Божии няма да говорят за нещастията на хората. Те искат да направят всички хора на Земята щастливи. Туй е тяхното желание! За да станат хората щастливи, трябва да забравят своя стар живот, всякакъв спомен от миналото трябва да изчезне съвършено от тяхното съзнание, а да останат само опитностите, придобити от редицата животи на миналото.



28 август, петък, 7 ч.

Най-често използвани думи в беседата: любов, всички, казва, човек, може, има, сега, кажете, място, себе, аз, живот, хора, земя, вода, дум, дойде, воля ,

Съборни беседи , В.Търново, 28 Август 1925г., (Петък) 7:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder