НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Живите образи

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Живите образи

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, може, всички, човек, сега, себе, хора, знаете, бог, можете, земя, казвам, бъде, сестра, дойде, път, казва, ден, начин ,

Съборни беседи , В.Търново, 26 Август 1925г., (Сряда) 8:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Можете ли да ми кажете защо ви пече днес Слънцето? Слънцето може ли да пече някого? Кого е изпекло досега? Пече ли, или грее Слънцето?

Отговор: Грее и топли.

Ако ви пече, то е от вас, ако ви грее и топли, то е от него. Когато някой човек те пече, то е от вас, а пък когато той ви грее и топли, то е от него. Защо ви пече? Когато дойде някой разбойник, защо ви пече? Защото не му давате пари. Дай му парите си, няма да те пече. В печенето той влага нещо, все иска нещо. Онзи, който иска да вземе нещо, той те пече. Той иска да вземе най-доброто. И като те напече, като си вземе, каквото му трябва, не иска нищо повече

Сега, като чета Евангелието на Йоана, спирам се на различни глави от него. Мислех да ви чета 8-а глава, но тя е много корава за вас. Дойдох до 14-а, казвам: много е костелива; 15-а – много е тежка. Избрах най-после 3-та глава от Йоана, 1-ви и 2-ри стих:

● Имаше някой си человек от фарисеите,

на име Никодим, началник юдейски.

Той дойде през нощта при Исуса и рече Му:

Равви, знаем, че от Бога си дошъл Учител,

защото никой не може да прави тези знамения,

които Ти правиш, ако не е Бог с него.“

Вторият стих, това е встъпление в речта му. Той започва внимателно, похвалява Го, понамазва малко колата, много отдалече пипа. На туй приветствие, на тази реч на Никодим, Христос отговаря: „Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие.“ – „Че Аз съм дошъл от Бога, то е тъй – казва му Христос, – и че съм Учител, и то е право, но важното за тебе е ти да влезеш в Царството Божие.“

Казва Му Никодим: „Как може стар човек да се роди?“ Това е важният въпрос. Вие казвате: „Грешен човек може ли да се изправи?“ И си отговаряте: „Не може.“ Това значи: „Стар човек може ли да се роди?“ И пак си отговаряте: „Не може.“ Не е така. – Може. Ами когато те вкарат в някой затвор и те облекат с халата на някой престъпник, ти престъпник ли си? Правото е, че не си престъпник, но носиш халат №35. Значи мязаш на престъпник. Дойда аз, хвърля ти халата, хвърля №35 и на мястото му напиша: „Този е царски син, пратете го при баща му.“ Питам: като видят хората това, как ще те посрещнат тогава? Значи всичкото ти нещастие е било в халата. Дотогава, докато ти носиш в себе си една отрицателна мисъл, че не можеш да бъдеш човек, ти носиш дяволски халат. Казваш: „Номерът ми е 35, от мен човек не може да стане.“ След като отворят вратата на затвора и ти кажат да излезеш навън, ти казваш: „Не, аз не излизам, може да ме убие някой.“ Излез навън, плюй на петите си и да те няма: „Ама честно ли е да направя това?“ Питам: честно ли беше да влезеш в затвора? Ти си направил вече едно безчестие, направи тогава второ безчестие и излез от затвора навън! Като се извършат две безчестия в противоположна посока, ражда се една правда. Ако влезеш да крадеш в една къща или да направиш едно престъпление, но усетиш, че хазяинът иде, какво правиш? – Плюеш на петите си и бягаш навън. Какво става тогава? – Себе си избавяш от страдания, а тях – от престъпления. След като си влязъл в чуждата къща, ти не си мислил нищо, но после се питаш: „Господи, право ли е да бягам сега?“ Ами защо ти е дал Господ крака? – Да бягаш – нищо повече. Бягането всякога подразбира интелигентност. Само разумният човек бяга. Заекът е много умен, когато бяга. Когато пасе, той е много будала. Някой път, като те види, той се слегне и те гледа. Ти вървиш към него, той мисли, че не си го видял. Туй е тактика от негова страна. Но като простреш ръката си да го хванеш, той изведнъж се извива и избягва. Питам: защо не бяга по-рано, ами тъй се е слегнал само? Защо не плюе на краката си по-рано и да бяга? – Понеже и той поддържа вашия морал, мисли си: „Дали ще мога да бягам, или не?“ Подгони ли го обаче някой хрът или някой копой, той веднага се сляга и притайва, после подскача в обратната страна и изведнъж избягва. Значи той мисли. Най-напред прави стратегия, по геометрически начин си прави измерванията. Той още като върви, крои си план, размишлява как да избяга. Заекът бяга всякога точно в обратната посока. Така и човек, когато се уплаши, мисли много хубаво. Аз трябва да ви уплаша, за да мислите.

● Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

Отговори Исус:

● Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие.

Тук Христос определя елементите, необходими за новораждане – вода и Дух. Христос иска да каже, че да се ражда човек при обикновените условия не струва вече, но трябва да се роди от вода и Дух. Той не подразбира обикновеното раждане.

● Роденото от плът, плът е, а роденото от Дух, Дух е.

● Вятърът вее, дето ще – както и днес вее.

● Гласът му чуеш, но не знаеш отде иде и къде отива.

Тия въпроси, за „раждане и новораждане“, са още земни работи. Те се отнасят до Земята, до този живот. За да се пренесе животът от едно състояние в друго, ти трябва да се родиш от вода и Дух, да туриш водата в себе си, да станеш толкова пластичен, че на колкото парчета да те режат, да не могат да те прережат – отново да се събереш на едно място, както се събират водните капки. Водата можеш да я биеш, да я режеш, да я цапаш, но оставиш ли я да мине през почвата, тя пак се пречиства. Временно можеш да ѝ направиш всякаква пакост, но тя не се цапа, отново се възстановява в първия си вид. Така и вие – като вода ще бъдете. Вие ще кажете: „Какъв живот може да има във водата?“ – Във водата именно е животът. Ако ти нямаше плюнчица да си сдъвчеш хлебеца, какво щеше да стане с него? Водата, като влезе в стомаха, тя прави всичко. И храната, ако не се превърне в жидкост, нищо не може да стане. Следователно твърдата материя трябва да стане пластична, да мине в жидка, да стане по-ефирна, по-нежна.

● И никой не е възлязъл на небето,

тъкмо Този, Който е слязъл от небето,

Син Человечески, Който е на небето.

Думите Син Человечески ще заместите с думите най-възвишеното, най-разумното, Божественото, което трябва да бъде въздигнато у човека, а не разпнато. То трябва да управлява човека.

● Защото Бог толкоз възлюби света,

щото даде Сина Своего Единороднаго,

за да не погине всеки, който вярва в Него,

но да има живот вечен.

Значи Бог толкова възлюби света, че даде на хората разумност, внесе разум в тях, за да ги спаси от всичките им страдания.

● Понеже Бог не проводи Сина Си в света да съди света, но да бъде спасен светът чрез Него.

Нашият разум не е даден, за да съдим хората, а да ги спасим, да ги упътим, да ги научим, да им покажем пътя към Спасението.

● Който вярва в Него, не ще бъде осъден,

а който не вярва, той е вече осъден,

защото не е повярвал в Името

на Единороднаго Сина Божия.

Тия думи ще изтълкувам така: всеки, който не възприеме законите на Разумния живот и не го използва за доброто на неговия разум, той е осъден вече. Той е един първокласен будала и всеки ще му се смее. Този будала казва: „Господ не можа ли да направи Земята така, че един ден да се върти от ляво към дясно, а втория ден – от дясно към ляво? Господ не можа ли да устрои човека така, че храната да влиза в стомаха, без да я дъвчем?“ Или: „Господ не можа ли да тури очите на човека на гърба?“ Или: „Господ не можа ли да ни тури по 100 очи, а ни е турил само по две? Господ не можа ли да постави по едно око на всеки пръст, та човек, като ходи, да не си удря краката?“ Будала! Око на пръст туря ли се? И този човек мисли, че е някакъв велик философ! Защо Господ допусна греха в света? – За будалите. Буд – аллах значи: „Събуди Господа в себе си!“ Будала е този, който не е събудил Божественото в себе си. Понеже будалата не събужда Господа в себе си, ще му дойдат мъчнотиите. Щом го събуди, той става ил-аллах.

И вие сега седите и казвате: „Тази моя съседка или тази моя сестра е будала. Защо я прати Господ при мен да ме пече всеки ден на шиш?“ – Ами ти, която си разумна, обърни тази будала. Будалата сам не може да се обърне. Законът е такъв. Вие отидете в някоя къща, при някоя ваша сестра, която има много вълна, но не знае да преде и е съвсем оголяла. Вие ѝ се смеете. Не се смейте, но покажете ѝ как се преде, научете я. Знаете ли на какво мяза тя? Един млад човек се оженил за една мома, която била много хубава, но много мързелива, не знаела да преде. Той ѝ казал: „Жена, с хубост само не става, ти трябва да знаеш да предеш, защото ще оголеем.“ Тя взела от майка си две вретена с прежда, турила ги в една каца и от време на време показвала на мъжа си ту бялото, ту черното вретено, като му казвала: „Ето, и аз преда.“ Обаче само с показване на вретената въпросът не се разрешавал, те си оставали на същия ред. Дошло време да се жени брат ѝ. Повикали я на сватба. Как ще отиде, няма дрехи! Окъсала се, няма с какво да се облече. Тя казва на мъжа си: „Какво да правя?” – „Нали ти казах, че трябва да работиш! Мен ме е срам да те водя такава окъсана!“ Но тя била хитра, казала му: „Слушай, ние имаме един голям кюп, ти ще ме туриш в кюпа и ще ме заведеш с колата при майка ми. Тя ще ми даде дрехи, за да се облека за сватбата.“ Впряга мъжът колата, повежда я, но и той хитър, намислил друго нещо. Оставя колата вън от селото и отива сам при майка ѝ. Тя го пита: „Защо идеш сам, де е дъщеря ми?“ – „А, твоята дъщеря, като някоя царкиня, иска да излязат всички девери, сватове, цялото село, да я посрещнат с музики и гайди, не иска да дойде тук сама.“ – „Тъй ли?“ Тръгват, но дъщерята, като усетила, че идват всички сватове да я посрещат, изскочила от кюпа и се върнала вкъщи. Те дошли, намерили кюпа празен. „Къде е дъщерята?“ – „А, тя е особена, върнала се е вкъщи, види се иска от село да я вземете.“ Свършили те сватбата и без нея. Връща се той вкъщи и какво намира? Тя взела хурката и вретеното, преде ли, преде. Той направил качамак, вика я да ядат, но тя казва: „Не искам да дойда, тури качамака на рамото ми, та и да преда, и да ям.“ Пробудила се тя вече – преде. Казва си: „Втори път сватба няма да пропущам.“ На рамото каша – и преде! Та сега и вие: ще държите хурката в ръка, а кашата – на рамо. Това не се отнася до всички, но само до някои от вас, на които работата не е изправна. За тия, на които работата е изправна, този пример не се отнася за тях. На всички трябва една свещена работа, но да не ви е срам от нищо. Дойде ли се до работата, трябва да бъдем готови за всичко! Човек, който не се срамува от работа, той е на правия път.

● Понеже всеки, който прави зло,

мрази виделината, да не би да се докажат

неговите дела, че са зли.

Значи всеки, който не възприема разумния живот, живее по старому. И всеки, който не живее във виделината, мрази разумния живот.

● Но който прави Истината,

иде към виделината, за да се явят делата му,

че са по Бога направени.

До 22-ри стих ви е достатъчно.

Има трудни въпроси в света, които трябва да се разрешат, и трудни задачи, които трябва да се изпълнят. Ще започна с един пример, но преди това ще ви кажа няколко обяснителни думи. Представете си следното положение. Ако спасението на човечеството зависеше от някое външно условие, например ако трябваше да имате 100 милиона лева злато, колцина от вас биха се спасили по този начин? Добре, представете си, че въпросът беше турен другояче. Ако вие, за да се спасите, трябваше да бъдете най-умният, най-ученият, най-мъдрият човек, колцина от вас биха се спасили при това условие?'' Или ако спасението зависеше от това, че трябваше да бъдете един от най-силните хора, да можете да се борите едновременно със 100 души, колцина от вас биха се спасили по този начин? Значи има още по-трудни задачи за спасението. Но аз ви казвам: спасението се дава даром, а от вас се изисква само вяра.

Знаменитият адепт Саваат-Бен-Абу трябвало да прекара своето последно посвещение, за да бъде приет като член на Бялото Братство. Някога, в миналото си, той направил една малка погрешка, която трябвало да изкупи с едно голямо изпитание. За това изпитание го пратили в царството на Елмур. Цар Елмур бил много знаменит човек, много умен, но и много строг: най-строгият цар, който някога съществувал на Земята. Той имал само една дъщеря, Елмира-Мелбур, най-красивата мома, която обаче била толкова взискателна, толкова претенциозна, че всички се плашели от нея. Дето минавала, ако намери някоя погрешка някъде, да си мисли този, който я е направил. На този адепт дали задачата да изкупи своето прегрешение на миналото, но само в такъв случай, ако може да накара царската дъщеря да се влюби в него. Обаче изпращат го на Земята като най-последен бедняк, дрипав, окъсан, и той трябвало в този си вид да накара царската дъщеря да се влюби в него. Само по този начин ще може да изкупи своята погрешка. Той се намерил в чудо. Употребил всичкото си знание, което придобил от миналото, но не хващало: по никой начин не можел да ѝ обърне вниманието. Дошъл до отчаяние, казал си: „Изглежда, че тази моя погрешка ще си остане и занапред и аз не ще мога да вляза като член на Бялото Братство.“ Питам ви: как бихте разрешили този въпрос? Отчаял се той. И наистина, може ли последен бедняк да се ожени за царската дъщеря? И вие по някой път искате някой възвишен ангел, някой възвишен Дух, който има такава история, такива познания в себе си, такава красота, да ви обърне внимание. Питам: не искате ли невъзможното? И някой път казвате: „Господи, защо не изпратиш Духа Си?“ За да изпрати Господ Духа Си, знаете ли какво се иска от вас? Отчаял се този адепт, но знаел, че по какъвто и да е начин ще трябва да разреши тази задача, и почнал да се моли на Бога да му помогне, да му даде един метод за изправление, защото той съвсем объркал работите. Всичките методи, които той знаел, ги приложил, но задачата не се разрешила. Сърцето на тази царска дъщеря не се отваряло. Молил се той, цели 20 години се молил да му се помогне да разреши задачата си и да влезе като член в Бялото Братство. Той не искал да се ожени за царската дъщеря, но само да я накара да го обикне. Обикне ли го тя, Любовта ѝ ще го спаси. Ако тя не го обикне, той не може по никой друг начин да се спаси. Добре, можеш ли да заставиш Любовта със закон да те обикне? – Не можеш. Двадесет години се молил той! И знаете ли какъв бил резултатът от тази молитва? Ще ви кажа резултата. Царската дъщеря заболяла от проказа. Лицето ѝ, тялото ѝ тъй се обезобразили, че изгубила всичката си красота. Сърцето на бащата се стягало от мъка и затова изпратил хора по цялото царство да доведат всички най-умни и знатни лекари да помогнат, да спасят дъщеря му. Бащата обичал дъщеря си много, всичко жертвал заради нея, само да се спаси, обаче никой не могъл да ѝ помогне. Най-после тя казала на баща си: „Татко, ако дойде някой, който ще може да ми възвърне красотата, аз съм готова да го обикна.“ Тогава изпращат този адепт при нея. Той дохожда, полага си двете ръце отгоре ѝ и проказата изчезва; предишната ѝ красота се възвръща и тя го обиква. Тогава го направили член на Бялото Братство. Но знаете ли колко е коствало на Саваат-Бен-Абу туй лекуване на царската дъщеря? Той трябвало да вложи цялата си душа вътре в нея – да се пожертва.

Следователно, ако ние в даден случай не сме готови да пожертваме за Бога всичко, Бог не може да влезе в нас. Не казвам, че ние не правим жертви, всички правим жертви, но когато искаме да придобием онова благо – да станем свободни – царската дъщеря непременно трябва да заболее от проказа и ние трябва да бъдем готови да я излекуваме, като вложим всичката си душа. Само по този начин ще дойде Божествената Любов в нас като един ключ. Само така ще се прояви Бог в нас! В Любовта има един велик закон. Той е следният: ако ти си позволиш само да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката Любов. Бог, Който е направил света, напълно спазва този закон. Кой е чул досега Господ да каже някому: „Аз те обичам“? Другите говорят за Него, че Той е Любов, но Бог никога не споменава това. Защо? – Той спазва този велик, свещен закон, за да не се ограничи Любовта. Затуй Бог е неизменен, свят, чист. Любовта трябва да бъде чиста във всички свои проявления. И само така тя е в сила да повдигне човека. Туй ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, но да ви насърчава. И сега да знаете: ще дойде ден, когато и да е, когато на един от вашите изпити вие ще трябва да положите цялата си душа, за да излекувате царската дъщеря. Ще дойде този изпит, а може би да е и сега. Вие и сега имате изпити, но тия изпити не могат да се сравнят с този, който ви предстои за в бъдеще. Когато вложите цялата си душа, само тогава ще разберете какво нещо е Любовта. Христос казва: „Имам власт да положа душата си, да я дам; имам власт и да я взема.“ Казах ви онзи ден в беседата си, че човешката душа никой не може да я зароби. Ако аз влагам някъде моята душа, за да бъде тя проводник на Божията Любов, това е именно, което тя изисква. Душата всякога иска да бъде проводник на Божията Любов.

Този пример е толкова велик по своето схващане, че вие в обикновения си живот може да се обезсърчите, да кажете: „Е, каква е нашата работа! Де да сме и ние в своето последно посвещение!“ Обаче това не трябва да ви обезсърчава. Ако при един 200-годишен дъб или при един 200-годишен орех посадите един малък орех, който едва сега се показва над почвата, питам: каква разлика има между големия и малкия орех? Този малък орех след 230 години ще бъде като големия. Вие ще се радвате на възможността, която е скрита в душата ви – да растете. Вие ще се радвате на възможността да разбирате, което разбиране е вложено във вас и което можете още повече да придобиете за в бъдеще. Трябва да се радвате! Не трябва да отпадате духом, не трябва да се смущавате, че някой е израсъл голям. Вие ще се радвате, че той се е проявил, но ще знаете, че и във вашата душа има същите възможности да израстете като него. Този голям орех нека ви бъде един подтик, че и във вас има такава възможност да израстете. Когато видите един добър, един умен или един красив човек, нека туй бъде във вас един импулс, че Бог е верен и истинен. Всички тия хора ще бъдат свидетели, че и ние можем да бъдем добри, умни, красиви, учени и т.н. Когато говорим за ангелите, туй да ви причинява радост, да знаете, че и вие един ден ще бъдете ангели. Да станете ангели, то не подразбира само да ви израснат крила – тогава ще бъдете птици – но ако станете ангели, трябва да имате една възвишена интелигентност в себе си, една светла ангелска мисъл, с която ще може свободно да посещавате слънчевите системи и да ги изучавате. Тогава няма да питате: „Трябва ли да дойда от София на събора, или не.“ Със своята крилата мисъл вие ще бъдете навсякъде.

Въпросът е, че вие сега сте на Земята, а аз ви говоря за ангелите. Независимо от това, тук ме разбирате добре, но когато се върнете в София и в другите градове из България, вие ще влезете пак във вашите кухни, а ангелите ще останат на Небето. Вие ще останете около тенджерите, а всички тия възвишени работи ще останат горе. Вие ще търкате в коритото кирливите си дрехи, а всички възвишени работи ще ви се видят отдалечени и ще кажете: „Тази работа няма да я бъде“ – ще се обезсърчите. Питам: кой ви тури на коритото да перете? Защо перете, я ми кажете? Кой е виновен за това положение? Не сте ли вие самите? Преди да перете на вашия възлюбен дрехите, колко сте му мърморили, че го обичате, че ако не го вземете, не ще можете да живеете без него, и т.н. А сега, като сте на коритото, казвате: „Защо да му пера дрехите!“ Като дойдете при тенджерата, пак казвате: „Защо да му готвя?“ Преди да се съчетаете, и той ви е казвал: „Аз те обичам, без теб не мога да живея, без тебе ще умра.“ А сега, като седне в канцеларията при масата, целия ден дращи с перото или пък целия ден оре земята с ралото и казва: „Не може ли да се намери някой по-лесен път?“ Добре, кой го накара да оре земята? Питам тогава: какво е вашето разбиране за живота? Когато изпъдиха Адам от рая, Бог му каза: „Ще отидеш да ореш земята!“ И когато жената съгреши, Бог ѝ каза: „Цял ден ще бъркаш в тенджерата и ще переш.“ Има обаче един лесен начин за пране. Знаете ли кой е той? – Ще вземеш дрехата на своя възлюбен и само като я изтърсиш, тя ще стане чиста и бяла. И аз имам един метод, чрез който изпитвам хората дали ме обичат, или не. Ще им дам ризата си, и ако тя светне само като я тръснат, ще зная, че ме обичат. Като дойде някой при мен, ще му дам кърпичката си, ще кажа: „Изтърси я само, за да видя какъв си.“ Нали ще учите сега Новото?

Ние пренасяме нещата от обикновеното към необикно¬веното, от временното към вечното. Щом влезете в Небето, вие и там ще живеете. Животът на Земята е само едно приготовление за един по-възвишен живот. Птиците перат ли дрехите си?

Казвам: важният въпрос за вас е, че при всяко едно посвещение вие трябва да имате по едно ново проявление на Любовта. Трябва да знаете това! Животът седи във всестранното проявление на Любовта. Засега вие имате само първото проявление на Любовта, т.е. вие знаете само една от формите на Любовта. Колко форми, колко проявления има Христовата Любов! Нали всички проповядват, нали всички търсят Любовта на Христа? Как ще я придобиете? – Ще изучавате Писанието основно, ще изучавате опитността на всички ваши братя, които са живели преди вас. В обикновения си живот, между обикновените си работи, ще изучавате и съществените. Някой път вие сте недоволни от сегашния си живот, но тъй, както сте поставени в живота си, той е едно училище за вас, в което постепенно трябва да разрешите всичките задачи. Всички вие имате различно мнение и разположение към хората. Някои хора ви са антипатични, други – симпатични, за някоя сестра казвате: „Тази сестра ни е антипатична.“ Хубаво, но вие трябва да разрешите правилно този въпрос. Ами че един ден, когато заминеш за другия свят и видиш в рая тази сестра при тебе, тогава? Един американски професор казал, че не иска да види някои хора за 10 000 години. Не е така. Всички ще се измените и трябва да знаете, че когато не обичате някого, той ще дойде в рая при вас. Тогава какво ще правите? Той ще наруши мира ви и там. Не е въпросът да изменим естеството на другите хора, но ние трябва да изменим себе си. Аз трябва да изменя себе си, да зная, че обичам хората, а не да ги карам да вярват, че ги обичам. Те трябва да знаят, че туй, което проявявам в даден случай към хората, е от любов към тях, и да се радвам на най-малкото проявление на Любовта. За мен е важно това, че проявявам Божията Любов. И нека това да е свършен факт за мене, а не да се спирам върху туй какво мислят другите хора. Само така могат да се спасят хората.

Питам: когато Христос дойде и пострада за човечеството, колко души повярваха в Неговата Любов? – Само 12 души повярваха, и то донякъде, не напълно. Най-после и те се разбягаха. Един се отрече, друг си остави дрехата и избяга, за да не се съблазни, но след възкресението почнаха един по един да се събират. Питаха: „Как стана тази работа?“ Христос знаеше в Себе Си, че е извършил Волята Божия, че е изпълнил закона на Любовта, и това Му причиняваше голяма радост. Христос дойде в света не само да спаси човечеството, но и Той сам да добие една велика опитност. Някои казват: „Учителю, ти знаеш.“ Не ми казвайте, че аз зная. Какво зная аз – известно ми е; не е въпросът в това какво аз зная, но какво вие знаете. Какво знаете вие, и това не е важно, но какви отношения имате – ето въпросът, който трябва да ви занимава. Отношения трябва да имате! Кажи ми ти какви отношения имаш към хората, какви отношения имаш към Бога; кажи ми какво знаеш по този или онзи въпрос – това ме интересува, нищо повече. Някъде се били двама души, казват ми: „Знаеш ли какво стана?“ – Какво? – „Биха се двама.“ Когато се бият хората, аз не се интересувам. Тогава аз съм сляп, нищо не виждам. „Ама той ми открадна парите!“ – Аз и това даже не зная. Когато някой краде, аз се занимавам с нещо друго. Ще бъда много прост, ако наблюдавам кой краде, кой лъже и т.н. Даже когато някой бие жена си, аз нищо не зная. Някоя жена ми казва: „Ти знаеш ли, че мъжът ми ме би?“ Казвам: „Така ли? Аз не мисля, че той може да направи това нещо, да бие, да не е някой друг? Аз се чудя дали е той!“ Тя казва: „А, моят възлюбен беше!“ Казвам: „Доколкото го познавам, не ще да е той.“

И тъй, вие ще прилагате Любовта като сила, която ще трансформира вашия характер, за да можете да се справяте с големите мъчнотии, които имате в живота си. Например една съвременна жена, християнка, трябва да се справи със следните мъчнотии. Нека си представи, че един ден мъжът ѝ може да замине, децата ѝ също могат да заминат, и тогава да си каже: „Какво мога да направя сега сама?“ Положението ѝ, че мъжът ѝ е здрав и принася всичко вкъщи, е по благодат дадено, хубаво е, но тя трябва да разреши въпроса сама! Този въпрос трябва да изпъкне и у вас: „Ако мъжът замине или ако жената замине, ако децата заминат, ако изгубя всичко, какво ще правя сам, какво ще правя сама?“ Някой път е по-добре мъжът да замине, някой път е по-добре жената да замине. За къде? – За другия свят. И аз ще ви кажа защо е по-добре да замине жената, или някой път мъжът, в Невидимия свят. След като замине за онзи свят, у мъжа се събужда силното желание да помогне на жена си. Как? Тя има много богат съсед. Мъжът влиза в кесията на съседа си и го праща при жена си. Казва му: „Вземи кормилото!“ И гледаш, този, богатият, се смилил за вдовицата, започва да ѝ изпраща брашно, това-онова, и тя казва: „Какъв благодетел! Много добър човек е нашият съсед.“ Но това не е съседът ѝ, това е мъжът ѝ. Той е станал слуга на съседа си. Съседът му е поверил всичкото си богатство и току само изпраща помощи на бедната си съседка. Казват: „Този богат човек е отличен, много е добър, как щедро помага на еди-коя си вдовица.“

Да, но за да се създаде този закон, християнството трябваше да роди много мъченици, които, като умряха, влязоха в лошите хора на Земята и по такъв начин ги направиха съмишленици на християнството. Тези възвишени души обърнаха по такъв начин много езичници към християнството. Те използваха в Духовния свят всичко за добро. И във всяка една постъпка вие трябва да виждате проявлението на Божествената Мъдрост. Затуй казвам, че на всинца ви трябва търпение. Казах ви: ако вие имате търпение, ние ще ви дадем вяра. Търпението от вас, вярата от нас; или вярата от нас, търпението от вас, защото ние сме от нетърпеливите хора. Ние имаме вяра, но сме много нетърпеливи, а вие нямате вяра, но сте много търпеливи. И знаете ли защо ние сме нетърпеливи? – Няма защо да носим търпението! Представете си, че аз нямам да давам никому нищо, няма кой да ме безпокои, живея в един свят на Божествена хармония – кому и какво търпение ще показвам? Там никакво търпение не е необходимо. Значи като казвам, че аз съм от нетърпеливите хора и нямам нужда от търпение, подразбирам, че живея в един свят на Божествена хармония, а вие живеете в един свят, дето няма вяра, а търпението се създава сега.

В нашия свят има вяра, няма търпение; във вашия свят има търпение, няма вяра. Затова сега искаме да съединим тия два свята. От вас търпението, от нас вярата. Така ще започне една правилна обмяна на нещата. Ние вземаме от вашето търпение, а ви даваме от нашата вяра, която вие трябва да обърнете в разумно търпение. Това значи обмяна на Божествената енергия от един свят в друг. Това е само едно външно обяснение на въпроса, но на Земята всеки един от вас трябва да има тия два процеса: да бъде търпелив и да има вяра, за да може да черпи едновременно и от двата свята. Щом си търпелив, ти имаш корените си в земята, на физическото поле си, можеш да черпиш от соковете на земята. Пък колкото по-силна вяра имаш, толкова повече са израснали твоите клони и можеш да черпиш от топлината и светлината на Слънцето. Като съберем енергиите на Земята през тия корени и тези от Слънцето през клоните и ги съединим в едно, самото растение придобива ценност за господаря си, защото се образуват в него сладките плодове.

Аз ви желая през този събор да придобиете две практически неща: търпение и вяра. Аз няма да казвам никому, че трябва да ме търпи, аз не употребявам в такъв смисъл думата търпение, но разбирам търпението като закон: да спуснеш дълбоко в земята корените си и да работиш. Да ми бръкне някой в очите и аз да търпя, да не казвам нищо – това не е търпение. Защото аз мога и да си затворя очите. Търпението – това е проникване дълбоко в живота. Изкуството е, като дойдат мъчнотиите за мен, да мога да ги разграничавам дали са външни, или вътрешни. Има външни мъчнотии, има и вътрешни мъчнотии. Че Петко или Драган казали нещо за мене, това е външно нещо; има вътрешни и съществени мъчнотии. Там трябва да се спуснат корените – дълбоко в моя разумен живот. И след това, с помощта на вярата, да се повдигнат клоните нагоре, над земята. Често вие се спъвате, казвате: „Аз бях успяла малко, но една сестра постоянно ме спъва, постоянно ми пречи. Тъкмо ще придобия нещо, тя ми бутне чашата и млякото се разлее.“ – И ти буташ нейната чаша. После и двете оставате гладни. Казвам: този въпрос и за двете ви има едно разрешение. Какво е то? – Не стойте наблизо, стойте далече една от друга, за да не си бутате чашите. Стойте на 2-3 метра една от друга и няма да се бутате вече. Ето разрешението!

Аз искам да изхвърлите всичките стари образи, всички стари идоли от вас и да ги замените с нови! Защото недъзите на хората – това са старите идоли. Някои хора от цели 20 години носят един свой недъг и не могат да се освободят от него. Например не могат лесно да прощават. Те казват: „Знаеш ли как ме обиди този човек?“ – „Как?“ – „Преди 20 години ме изпъди от къщата си. Аз няма да забравя това никога!“ И наистина, цели 20 години той носи тази обида в ума си. Не, извади този стар образ, този идол от себе си, той не ти трябва – нищо повече. А той извади образа, погледне го, скрие го, пак го извади, пак го скрие, като светия го носи в себе си. Извади този светия – не ти трябва. Аз виждам много такива образи, много такива идоли във вас. Слушайте какво ще ви кажа: аз ще купя тия образи от вас, продайте ми ги! Хем скъпо ще ви заплатя за тях. Колко години трябва да се молите на тия образи? – Двадесет години. Добре, но като съкратим нулата, остават две години. Виждам, вие казвате: „Не си даваме златните идолчета, ще си изгубим вярата. Пък тия идоли за нас имат и магическа сила, ще си загубим и силата. Щом си загубим вярата, щом си загубим силата, няма какво да ни стимулира.“ Прави сте, аз съм искрен да ви призная правото: разбирам, че един такъв идол има сила. Защо? Някой няма пари. Отиде вкъщи, извади стария си тефтер и вижда, че еди-кой си има да му дава пари – насърчава се. Отива при този човек и му казва: „Дай ми парите!“ – „Ще почакаш малко.“ Върне се вкъщи, пак отвори тефтера, намери друг, който има да му дължи 2 000 лева – пак се насърчава. Отива при него, казва му: „Дай ми парите!“ – „Нямам сега, почакай малко, след три месеца.“ Връща се вкъщи при своя тефтер, отвори го, намери трети, четвърти, които имат да му дават, обиколи ги, но те все казват: „Почакай малко!“

Знаете ли аз какво ще направя? Тъкмо отворите тефтера и намерите, че някой ви дължи, аз ще се приближа при вас и ще ви кажа: „Колко има да ви дава този човек?“ – „Толкова.“ – „Продайте ми полицата му! Аз ще я купя без лихвите.“ Вие се колебаете, не искате да я дадете. Казвам ви: „Половината от тази полица е достатъчна за вас, вземете парите, защото иначе другият няма да ви даде нищо.“ Вие пак се колебаете. На някого ще дам само четвърт от стойността на полицата, но все ще дам нещо. Продадете ли ми я, вие все пак ще спечелите нещо, иначе двайсет пъти ще вадите тефтера и нищо няма да получите. Аз зная какво ще кажете за мене тогава. Ще кажете: „Той ни плати само наполовина полиците.“ – Да, но все пак спечелихте, иначе щяхте да задържите полиците в себе си и никакви пари нямаше да получите. Знаете ли какво ще направя аз от тия полици? – Ще направя цяр. Аз имам един голям казан и след като ги събера, турям ги вътре и ги варя. Като ги варя дълго време, изцеждам хубаво сока им, турям го в едно шишенце и с него лекувам болните даром. Тъй е, това е един велик закон. Може да ви се види смешно, но и Бог взема така греховете ви и ги заличава, употребява ги за едно велико благо на света. Та казвам: всички онези стари традиции, които спъват растенето в живота ви, ще се постараете през този събор да ги премахнете.

Сега, тъй както ви гледам, виждам, че има един малък прогрес у вас – качили сте се през този събор 4-5 стъпала нагоре. Туй е факт вече. Днес е дошъл и вятърът. Знаете ли защо е дошъл вятърът? Понеже той се е научил, че ще ви говоря някои неща, та да ги разнесе, да ги телеграфира навсякъде, затова духа той сега. Той взема думите ми и ги разнася. Вие сега не дочувате малко, а той взема думите и ги разнася из въздуха, за да ги съобщи и на другите.

Вчера казах, че този ден ще употребим за молитва. Ще се молим за всички братя: да се отворят сърцата им, та кой каквато тежест има и на кой каквото му не достига, да му се даде. Някой има рана на сърцето – да я излекуваме. Някой има материални циреи – да му помогнем. Има материални рани, има и рани на сърцето. Последните не се виждат. След като им излекуваме тия рани, да помогнем на техния живот, та всеки, като си отиде у дома, да бъде радостен, да каже: „Аз съм благодарен, че получих нещо много хубаво и ценно.“ Тъй че всеки, като се върне вкъщи, да носи поне един скъпоценен камък със себе си. Аз не искам да бъда този бижутер: само да ви покажа камъните и после да ги скрия, нито искам да бъда този гостилничар, който да ви нахрани само един път. Аз искам вие да сте в гостилницата, да шетате и всякога да имате преизобилно да ядете. Аз искам вие да сте при бижутера и всеки да има по един скъпоценен камък в себе си.

Аз желая всички да сте бодри и весели, а тази бодрост и веселост ще се добият само когато работим заедно. Да направим един договор между вас и мене: от вас търпението, от мен вярата. Тъй ще бъде много добре, ще впрегнем на работа вярата и търпението. След туй знаете ли кой ще дойде? – Господ ще дойде. Като дойде Господ, с Него заедно ще дойдат всичките ангели. А те са толкова богати, че всеки от тях ще остави много подаръци – ред години ще ядем и пием. Няма само да ядем и пием, но и ще работим. Казвам: всички онези от вас, които са в напреднала възраст, и всички, които са млади, ще погледнете на света с очите на търпението и с очите на вярата.

Аз бих желал сега да се поопознаете малко. Всички сестри и братя от селата и от градовете, посъберете се малко, нека има една по-интимна обмяна между вас. Може да направите тъй, че когато се храните на масите, да сядат братя и сестри от всички градове и села, да бъдете размесени, но да сте наредени хармонично. Този въпрос обаче е най-лесният. Туй се отнася още до външната страна. Човешката душа желае нещо по-дълбоко, но когато човек не може да добие същественото в дълбочината на душата си, той търси и се забавлява с малките работи. Душите трябва да бъдат отворени. За какво? – Всяка душа трябва да се отвори за Божествената светлина. Това е потребно за вас и аз искам вие да се разтворите по правилността на този Божествен закон – точно навреме да се разтворите, а не преждевременно. Тогава всеки ще приеме толкова, че сърцето му ще бъде доволно. Някои остават недоволни. Защо? Защото не са се отворили навреме – нищо повече.

Сега ние говорим върху закона на искреността. Туй, което желаем за себе си, ще пожелаем и за другите. Днес ще се молите в себе си като децата, ще пожелаете, щото всички да приемат по едно Божествено благо, че като се върнат вкъщи, този ден да съставлява една епоха в техния живот – не само тук, на Земята, но и в другия свят. Днешният ден все трябва да има нещо, с което да го помните. И действително, има неща, които, като приемете, помните ги за вечни времена, не можете да ги забравите. Има нещо, което всеки от вас желае. Вие желаете много силно някои неща и като ги приемете, помните ги, но си казвате: „Аз ще задържа това нещо само за себе си.“ – Не, има неща, които не можете да задържите само за себе си. Представете си, че ви дам 10 милиона злато. Можете ли да ги носите със себе си? – Не можете да ги носите. Ако имате само един милион, можете ли да го носите? – И него не можете да носите. Злато е това, звонково злато, тежи! Единственото нещо, което можете да носите, това е чека за тези пари, който ще турите в себе си, една книжка, на която можете да вярвате, и като идете на банката, от там ще можете да извадите стойността ѝ. Има неща, които не можете да имате дефактум. За тях ще имате само една малка книжка и като отидете в банката, туй нещо ще го имате в действителност. В банката само ще го реализирате. Тази банка представлява Невидимият свят, дето можете да получите стойността на тази книжка. Но за хубавите работи в света се изисква време! За всичките блага, които може да приемете, за развиването на всички ваши способности, сили, има точно определено време. Не можете всякога да добиете тия неща, но на тяхното определено време. Туй трябва да знаете. И за спасението на човека има точно определено време. Човек не може всякога да се спасява – има определено време за това. Следователно ние всички трябва да бъдем толкова разумни, че да търсим нещата точно на времето, в което Бог ги е поставил. Всичко е постижимо, но на времето си. Защото в Божествения план туй, за което душата ни копнее, туй, за което всяко сърце, всеки ум копнеят, още не е реализирано. И туй, което ти реализираш, важи само за тебе. Всеки си има свой план.

Сега, като ме слушате, вие като че се губите, като че се обезличавате, тъй се усещате по някой път. Вие се намирате в положението на човек, когото давят във водата. Не се ли обезличавате тогава? Да, но като ви извадят из водата, вие пак изпъквате. Та някой път така ви натиснат чуждите мисли, мислите на обкръжаващите ви хора, че вие съвсем се загубвате. То е, защото обкръжаващите ви хора са толкова егоисти, че вие в гъстотата на техните мисли се загубвате. После, вие трябва да намерите по-добри хора, за да излезете от това положение. Вие трябва да живеете между благородни хора. Един егоист човек е като октопод. Той само тегли, тегли, изсмуква другите. Окултната наука в такъв случай препоръчва да се пазите от този, от онзи, да се ограждате. Какво става в края на краищата? Ти почваш да се пазиш от всекиго. Това не е живот! Ще се доближиш до брата си, ще му дадеш от себе си, каквото можеш, но и ще вземеш нещо от него. Трябва да си между хора, дето всеки дава. Ако Божественото е събудено във всеки едного от вас, тогава може да има правилна обмяна помежду ви. Всяка душа се отличава с нещо специално, нещо особено за нея, а общото за всички души е това, че представляват среда на Божествената Любов, на Божествената светлина. Особеното пък за всяка душа се състои в това, че като минава през нея Божествената светлина, тя я пречупва по свой специален начин. Ще знаете, че всеки от вас пречупва Божествената светлина по особен начин. Затова всички хора носят нещо хубаво и красиво в себе си. Ето защо, като се приближавате при някого, трябва да очаквате да възприемете Божественото от него. Всеки човек носи Божественото в себе си. Събудете Божественото в него и ще видите красотата на този човек. Как ще го събудите? Ако не можете да събудите Божественото в него, извадете една поука за себе си. Използвайте всичко за поука!

Като се върнете по домовете си, вие ще мислите как да уредите работите си. Толкова време сте ги уреждали и не сте ги уредили. Защо? – По стария начин не се уреждат работите. Те се уреждат по съвсем друг начин – чрез вяра и търпение. Опасността за хората на Новото учение при сегашния преходен период е, че те могат да станат немарливи. Кога човек става немарлив? – Когато започне да забогатява. Богатството се придружава всякога с немарливост, с небрежност. Например една сестра казва: „Като дойдох първата година, сърцето ми трептеше да чуя нещо, но сега почнах да разбирам работите.“ – Нищо не е разбрала тя. Ако тя разбираше работите, тъкмо сега сърцето ѝ трябваше да трепти повече. Какво е разбрала тя? – „Ама аз видях толкова неща!“ – Нищо не е видяла. Ако тя е влязла в стаята и е видяла нарисувани коне, кокошки, тя нищо не е разбрала. Ако е въпрос да види нещо, аз ще я заведа в курника си, в дома си, да види там какво има – поне живи образи. Но и там не е смисълът. След това ще я заведа в училището да види къде се занимават децата. После ще я заведа при онези богомолци – да види как се молят и как певците пеят. Като види и чуе всичко това, тя ще бъде по-близо до самата Истина. Та когато се занимавате с дребнави работи, това са курници, това са домове – нищо повече. При това положение вие нищо не сте разрешили. Хора, които се занимават с такива дребнави работи, не са лоши, но смисълът на живота, който търсим, е в училището и в църквата, при онези, които се учат, и при онези певци, които пеят. Там има смисъл!

Ние трябва да се стремим към това Божествено училище, за да научим великия урок на живота. Например някоя стара сестра срещне един млад, красив брат – знаете ли какво ще ѝ дойде на ума? Аз ще бъда много искрен, ще преведа вашия език. Тя ще го погледне и ще си каже: „Ех, да бях и аз млада!“ Тази мисъл минава бързо през ума ѝ. Аз казвам: това е само една вероятност в мисълта ѝ. Ако беше млада, този момък можеше да я погледне, можеше и да не я погледне. И този млад момък, като погледне старата сестра, и той ще си помисли нещо. Ще я погледне и ще си каже: „Колко е набръчкано лицето на таза стара сестра! Дали и моето лице ще се набръчка тъй на старини?“ – Не, не трябва да мислят така. Старата сестра трябва да каже: „Господи, колко красив е този брат! Работи чрез него!“ Нека тази сестра му се зарадва, нека Бог работи чрез него! Нека и тя да му изпрати най-хубавото от своята Любов! Пък и този, младият брат, нека каже: „Господи, благодаря Ти, че ми даде възможност да срещна тази сестра и да се поразговоря с нея. Лицето ѝ е сбръчкано, но сърцето ѝ е красиво.“ В тази среща няма изкушение, няма и съблазън. Красивите хора не са лоши. Красивият брат и красивата сестра са добри, те не са виновни, че някой се е влюбил в тях. Красотата винаги служи за съблазън. Случва се, че някой се влюбва в една красива сестра, после и друг се влюбва в нея. А пък за тази сестра казват: „Тя върти двама.“ – Не, тя никого не върти. В нея се влюбва и трети, и четвърти, но тя никого не върти. Тя си върви по пътя, мисли си за съвсем други неща, а те ѝ предават качества, които няма. Казват ѝ: „Какво си завъртяла тия хора?“ Тя повдига раменете и казва: „Никого не въртя!“ – „Ах, колко си умница, правиш се, че нищо не разбираш!“ – Не е тъй, не са прави хората. И за брата казват същото. Не, ще бъдем искрени. Ние ще приемаме нещата по Бога, по Божествено, тъй както Бог ги е създал. Когото и да видим, трябва да обърнем мисълта си към Бога, като че Бога срещаме, и да му изпратим една добра мисъл.

Тия отрицателни мисли ще дойдат във вас, но не считайте, че са лоши. Турете ги настрана! Срещнете някой брат, паднал духом, с наранено сърце – какво ще правите? Седнете при него, поговорете му малко, дайте му нещо от себе си. Направете му едно най-малко добро, което ръката ви дава. Аз ще ви дам една формулка за този случай. Като минете покрай някой брат, който е много наскърбен, а не знаете какво му е, кажете: „Братко, твоята скръб скоро ще се махне!“ Като чуе това, той ще се зарадва. Щом му кажете това, заминете си! Произнесете тази формула с вяра! Като минете втори път покрай него, пак му кажете: „Твоята скръб ще се махне.“ Той пак ще се зарадва. Срещнете някоя сестра, която е нещо тъжна, кажете и на нея същото. Говорете си всякога положително. Като видите някого тъжен, вие гадаете какво става в неговото сърце. Не разгадавайте, но кажете: „Твоята скръб скоро ще се махне, аз виждам това.“ Ето лекът на скръбта! Всеки човек желае да му се каже нещо хубаво. Всеки човек иска нещо хубаво. Ще му кажеш: „Братко, това, което мислиш, ще се сбъдне.“ Някой иска да следва в училище, но няма нито пет пари, четири години е чакал, отчаял се е вече. Като го срещнеш, ти му кажи: „Братко, не се отчайвай, ти си млад. Туй, което мислиш, ще се сбъдне още тази година!“ Той ще се зарадва. Може би той обмисля някак да изправи живота си. Кажи му: „Туй, което мислиш, ще се сбъдне!“ Не го питай какво му е. Това гадателите нека говорят, а ние ще казваме: „Ще се сбъдне, ще стане, защото в Бога всичко хубаво и красиво се сбъдва.“

Различните състояния у хората – това са възможности, които съществуват. Като изживяваме различни състояния, ние постоянно се свързваме с тях. Изживяваме едно отрицателно състояние – свързваме се с една отрицателна мисъл; изживяваме положително състояние – свързваме се с една положителна мисъл. При всички състояния обаче, когато сме свързани с Бога, ние се свързваме със силата Му, възприемаме Неговите светли мисли. В една Божествена работа трябва всички да вземат участие: кой с каквото може и каквото знае. После, спазвайте закона: даром сте взели, даром ще давате. Но вие не давате даром.

Сега ще се молите Господ да изпрати на всички едно благословение. Ще се молите да благослови Бог делото Си, да може да успява. Ще се молите да се възстанови Царството Божие на Земята. Царството Божие е дошло, но трябва да се усили още повече. Та сега ще отворим път за работа. Този ден всички ще се молите! Ще имате предвид всички ония братя и сестри, които са останали както в София, така и във всички градове и села. Ще се молите още и за всички хора по целия свят. Нека Бог свърже, нека Бог благослови всички добри хора, у които съзнанието е пробудено. Тогава онези, които носят отгоре вярата, и вие, които носите отдолу търпението – нека всички възприемат от Бога великото благо, което ги очаква. Ще се молите по свобода, сами или по групи. Нека животът ви бъде през целия ден като едно излияние, като едно цвете, което мирише и разлива своето благоухание, като Слънцето, което постоянно разлива своята светлина! Нека тъй излива човек душата си към Бога! Да се радваме ние, да се радват и всички хора!

И тъй, ще отворите душата си, ще се молите и лицата ви ще станат малко по-красиви, ще светнете, ще се запалите, а сега сте малко стеснени. Широко си отворете душата! Който няма знания, ще ги придобие. Всеки ще успее. Смирение ви трябва! Дойде ли смирението, и знанието ще се добие. Ще учите, ще дращите, погрешки ще правите, ще се молите и най-после ще научите нещата. Когато се научите, тогава ще учите и другите да ходят по нашия път.

Сега ще се отделите на размишление при масите, под сенките, на слънце из двора, из шатрите – навсякъде.



26 август, сряда, 8 ч.

Начало: 08:00

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, може, всички, човек, сега, себе, хора, знаете, бог, можете, земя, казвам, бъде, сестра, дойде, път, казва, ден, начин ,

Съборни беседи , В.Търново, 26 Август 1925г., (Сряда) 8:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder