НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Плодътъ на дървото / Плодът на дървото

СТАР ПРАВОПИС

Плодътъ на дървото

Най-често използвани думи в беседата: казва, има, всички, хора, себе, живот, аз, сега, бог, може, човек, жена, любов, дърво, учение ,

 Неделни беседи , София, 28 Юни 1925г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„А плодътъ на Духа е: любовь, радость, миръ, дълготърпѣние, благость, милосердие, вѣра, (23) кротость, въздържание; противъ таквизъ нѣма законъ“. (Гал. 5:22,23)

По отношение на живота, всѣко дърво отъ плода си се познава, и всѣки човѣкъ отъ своята мисъль.

Вселената не е създадена за мъртвитѣ хора, нито за глупавитѣ сѫщества. Свѣтътъ не е създаденъ за модернитѣ дами. Свѣтътъ не е създаденъ за декадентитѣ философи. Свѣтътъ не е създаденъ за днешнитѣ религии. Свѣтътъ не е създаденъ за днешнитѣ държавници, за днешнитѣ народи. Свѣтътъ е създаденъ за възлюбленитѣ на Бога, а другитѣ живѣятъ по благодать, отъ любовьта къмъ възлюбленитѣ.

Нѣкои ни питатъ: тогава, какво търсите вие въ свѣта? Питамъ ви: вие какво търсите въ свѣта? Свѣтътъ не е за васъ. Писанието казва да не любимъ свѣта, а Богъ възлюби свѣта! Значи, ние не трѣбва да любимъ свѣта, а Богъ самъ възлюби свѣта! Едно противорѣчие има тука. Има нѣщо изопачено въ това изречение, или не е казано тъй, както трѣбва, или не е написано, както трѣбва.

Въ Писанието на едно мѣсто се казва: „Не се съобразявайте съ модата на този вѣкъ!“ Всѣки вѣкъ си има своя специална мода за живѣние; всѣки вѣкъ си има свои теории, свои схващания, свой врѣмененъ моралъ.

„Всѣко дърво се познава отъ плода си“. Думата „дърво“ произтича отъ единъ старъ коренъ, не е славянска дума. Дървото означава онзи първиченъ, Божественъ животъ. Коренътъ на думата „дърво“ произтича отъ думата „дѣва“. Въ английски езикъ произтича отъ думата „тера“ – tree (трий); въ гръцки езикъ отъ числото „три“. „Тера“ значи земя, а земята пъкъ означава животъ. Тъй че дървото означава първичния животъ.

„Всѣко дърво се познава отъ плода си“. Има лъжливи дървета, има и истински дървета. Свѣтътъ днесъ е пъленъ съ лъжливи дървета. Виждали ли сте вие красиви хора? Тѣхъ мога да уподобя на ония хубави цвѣтя, които никога не увѣхватъ. Тѣ всѣкога сѫ весели и разноцвѣтни: синички, червенички, зеленички. Изобщо въ свѣта по нѣкой пѫть посаждатъ цвѣтята въ саксии и ги понапръскватъ съ разни парфюми, та не можешъ да познаешъ, кои сѫ истински и кои не сѫ истински. Поставете пчелата срѣщу тѣхъ, тя ще ви покаже, кое цвѣте е истинско, и кое не. Отъ истинското цвѣте медъ бере, отъ изкуственото – нищо. Тия цвѣтя, отъ които пчелата не може да събира медъ, мога да уподобя на нѣкакви човѣшки изобрѣтения. Казватъ: човѣкътъ е направилъ фонографа. Какво нѣщо е човѣшкиятъ фонографъ? Фонографътъ прѣди да заговори, шуми, съска и при това не е толкова ясенъ. Фонографътъ е отпечатъкъ на човѣшката рѣчь и то въ изопачена форма. Ако тия плочи се изоставятъ 5–6 години безъ употрѣбление и слѣдъ това се завъртятъ, не зная, дали биха могли да произведатъ сѫщата човѣшка рѣчь, както сега. Но, да оставимъ това нѣщо, изобрѣтението на фонографа е все пакъ крачка напрѣдъ. Ние се възхищаваме отъ изкуството на фонографа. И дѣйствително, и менъ ме възхищава фонографа, но не толкова това колело въ него, което се върти и възпроизвежда рѣчьта, колкото мисъльта, която е накарала една игла да говори. Какъ се е дошло до това изобретение, това ме интересува. Този, който изнамѣрилъ фонографа, е взелъ въ съображение човѣшкия езикъ. И човѣшкиятъ езикъ е една подобна игла, само че по-широка. Иглата на фонографа е малка и остра, а отъ човѣшкия езикъ може да се направятъ нѣколко стотинъ хиляди игли, подобни на тия отъ фонографа. Тъй щото и по съдържание, и по количество, иглата на съврѣменния фонографъ не може да се сравнява съ човѣшкия езикъ; и рѣчьта, която произвежда фонографа, не може да се сравнява съ рѣчьта която излиза отъ плочитѣ на човѣшкия мозъкъ. Питамъ: ако е чудно изкуството на онзи, който накаралъ една игла да говори, не е ли още по-чудна онази висша интелигентность, която отпечатила човѣшката мисъль върху плочитѣ на мозъчнитѣ клѣтки? Вие още не сте се замислили върху това, какъ се произвежда човѣшката мисъль, какъ минава прѣзъ мозъчнитѣ нервни влакна и какъ най-послѣ се прѣдава прѣзъ гортана въ видъ на гласъ. Върху колко работи вие не сте се спирали! Тия нѣща за васъ сѫ толкова прости, колкото да направитѣ една баница. Казвате: баница е това! При това, я да те накарамъ да наточишъ една баница, тогава ще видишъ! Нѣкои ме запитватъ: какво мислишъ? – Мисля, какъ може да се направи баница отъ просо. Мисъльта на нѣкой хора е такава, че баница не можешъ да направишъ отъ него. Боза отъ него става, но баница – никога! Право сѫ опрѣдѣлили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача. Единъ день житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни свѣта. То ги запитало: каква длъжность ми оставяте? – Да хранишъ свѣта. На баница мога ли да ставамъ? – Ти на хлѣбъ стани, че за баница не мисли! Просото не може да става на баница. „Всѣко дърво се познава отъ плода си“. Значи, въ всѣко растение има едно качество, че то расте постоянно къмъ слънцето, има стремежъ нагорѣ. Сѫщеврѣменно въ това растение има и стремежъ къмъ центъра на земята, двояко се развива. То разбира законитѣ на слънцето, разбира и законитѣ на земята. Азъ нѣма да се спирамъ да ви говоря за това. Има редъ митове върху произхода на растенията. Единъ день, когато съврѣменнитѣ хора станатъ по-просвѣтени, по-духовни или по-мистични, тѣ ще разбератъ дълбокия смисълъ, който се крие въ растенията. Човѣка по нѣкой пѫть наричатъ растение. Богъ го уподобява на растение. Той казва: „Отъ плода си се познава“. И дѣйствително, като се разгледа човѣкъ чисто органически, той е двояко растение. Въ него сѫществуватъ двѣ растения, които се прѣплитатъ. Клонетѣ на едното растение сѫ горѣ въ мозъка, а коренчетата – долу въ стомаха. Коренитѣ на другото растение сѫ въ симпатичната нервна система, или въ тъй наречения стомашенъ мозъкъ, а клонетѣ му отиватъ горѣ въ мозъка, тъй щото тѣзи двѣ растения сѫ прѣплетени. И между това двойно растение, именно, живѣе човѣкътъ, като мисляще сѫщество. Значи, щомъ растението прѣстане да расте, и животътъ прѣстава. Щомъ човѣкътъ прѣстане да мисли, по сѫщия законъ и растението умира. До тогава, докато човѣкъ мисли, и растението живѣе. И обратното е вѣрно. До като човѣкъ живѣе, до като има чувства въ сърдцето си, до като има мисъль въ ума си, той е човѣкъ. Когато сърдцето на човѣка изсъхне, той прѣстава да е растение. И когато мисъльта въ човѣшкия мозъкъ прѣстане, той прѣстава да е мисляще сѫщество. Какво става тогава отъ него? – Той минава въ Нирвана – едно състояние безъ съдържание. И мнозина отъ съврѣменнитѣ хора искатъ да живѣятъ въ Нирвана, т.е. да не мислятъ, да не чувствуватъ, да не страдатъ – искатъ невъзможното. Тѣ искатъ да бѫдатъ радостни, безъ да бѫдатъ скърбни; искатъ да мислятъ, безъ да чувствуватъ. Това сѫ двѣ невъзможни нѣща. Да чувствуватъ, значи да мислишъ; да мислишъ, значи да чувствувашъ. Когато чувствувашъ, ти носишъ товаръ, а когато мислишъ, другъ носи твоя товаръ. Слѣдователно, тежката работа въ този свѣтъ – какъ трѣбва да прѣживѣемъ и какво трѣбва да мислимъ, това е прѣдоставено на Бога. Богъ, великиятъ създатель на цѣлата вселена, мисли за всичко това, а ние носимъ малкия товаръ на ежедневния ни животъ. Този товаръ е само за насѫщния хлѣбъ. Ние мислимъ за ежедневния животъ, а въ сѫщность, нашиятъ товаръ е само за това, какво трѣбва да ядемъ. Сегашната ни философия не е нищо друго, освѣнъ „философия на хлѣба“. Каквото и да говоримъ, каквито култури и теории да разглеждаме, ние сме хора на хлѣба – нищо повече! Проповѣдници, философи, или каквито други и да сме, ние изучаваме още „хлѣбъ нашъ насѫщний, дай ни го намъ днесъ“. Това е, което се изучава днесъ.

Слѣдователно, цѣлата днешна наука е съсрѣдоточена все около хлѣба, какъ да се гарантираме, какъ да се осигуримъ. И дѣйствително, хлѣбътъ съдържа всички необходими елементи за живота. Ако единъ пороченъ човѣкъ изучава тази философия, нищо нѣма да успѣе. Защо? Защото ние още не сме изучили съдържанието на хлѣба. Ние още не сме изучили езика или живота на житото. Ние още не сме изучили живота на всички онѣзи растения, които ни помагатъ да живѣемъ. Ние още се спираме върху единъ отъ стиховетѣ на Писанието и казваме: „И направи Богъ человѣка отъ пръсть по образъ и подобие свое и духна въ ноздритѣ му дихание“. Значи, Богъ се уподобява на човѣкъ, като насъ. Колко дни е работилъ Богъ върху човѣка, за да го създаде отъ тази каль? Тъй щото, Богъ е билъ скулпторъ. Богъ вдъхналъ дихание въ ноздритѣ на този човѣкъ, и той станалъ жива дута. Тъй се прѣдава на съврѣменното човѣчество въ светената книга легендата за създаването на първия човекъ. Отъ коя раса е останала тази легенда? – Отъ семититѣ, четвъртата подраса. Тѣ сѫ хора крайни материалисти. Отъ тия хора днесъ като остатъкъ се явяватъ китайцитѣ, хора, които даже и за Бога нѣматъ име. Когато китайцитѣ искатъ да кажатъ нѣщо за Бога, казватъ „тау“ – това означава небето. За тѣхъ всичко на небето горѣ е Богъ. У евреитѣ пъкъ, когато Яковъ отивате при своя роднина Лавана, той сънува единъ сънь, видѣ Бога и Му каза: „Тамъ, дѣто ме водишъ, благоволи да ми дадешъ овци и говеда, а пъкъ азъ като се върна, ще Ти направя единъ малъкъ олтарь и жертва ще Ти принеса“. И дѣйствително, Яковъ направи олтарь на Бога, даде десятъка си отъ овцитѣ въ жертва.

„Всѣко дърво се познава отъ плода си“. Плодътъ опрѣдѣля качеството на растението. Азъ ще засегна духовния животъ. Онези отъ васъ, които сѫ родени отъ Духа, ще взематъ дълбокия смисълъ на тази философия. Онѣзи отъ васъ, които още не сѫ родени отъ Духа, а сѫ въ ембрио, въ зачатие, ще вземете живота, а онѣзи отъ васъ, които сега се приготовляватъ отвънъ, които съставляватъ тази каль, отъ която Богъ за въ бѫдаще ще прави хората, ще гледате пръстьта да бѫде по-доброкачествена. Колкото е по-доброкачествена пръстьта, толкова по-добъръ хлѣбъ може да стане отъ нея. Твърдата пръсть, за която говори Христосъ, това е хлѣбътъ, който има отношение до стомаха. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ“. Това се отнася до сърдцето на човѣка, „а живата вода“ подразбира единъ още по-високъ животъ отъ хлѣба. Хлѣбътъ трѣбва да се прѣвърне на вода, а водата трѣбва да се превърне на Духъ. Затова и въ Писанието е казано: „Ако се не родите отъ вода и Духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Значи, водата е потрѣбна за сърдцето, а Духътъ – за ума. Слѣдователно, ако се съединятъ тия два полюса – умътъ, който е почва за човѣшката мисъль, и сърдцето, което е почва за човѣшкитѣ чувства, ще се образува човѣшката душа, или съзнателното човѣшко его.

Сега, мнозина отъ васъ сте много обрѣменени отъ сегашнитѣ проявления на живота, т.е. сегашниятъ животъ е толкова важенъ за васъ, че поглъща всичката ви мисъль. Вие мислите, че това, което имате, това, което знаете, съставлява цѣлия животъ. Прѣдставете си положението на онова малко дѣте, което сега учи въ училището и направете аналогия съ себе си. То отива на училище, и учительтъ му открива буквата „а“. Връща се отъ училище, разправя на майка си, какво е научило. Взима плочата, пише, изтрива, казва на майка си: наука е това! Буквата „а“ е това! Значи тази буква му отваря вратата за разбиране на живота. Майката се обръща къмъ другитѣ които сѫ около нея, казва имъ: е, нека се радва, дѣте е. Питамъ: ами кое е по-високото за майката въ дадения моментъ? Майката казва: азъ трѣбва днесъ да прѣсѣя брашното, да омѣся хлѣба. Елате тукъ да видите, какъ се мѣси хлѣбъ! И почва тя да проповѣдва. Замѣсва всичкото брашно, покрие го отгорѣ и го оставя да втасва. Най-послѣ запали пещьта си. Взима слѣдъ това едно яйце, разбива само желтъка му и намазва съ него хлѣба, за де се лъсне кората му и казва: това е хлѣбъ! Хлѣбътъ е началото на живота. Дѣцата въ кѫщи казватъ: това е хлѣбъ! Учительтъ казва: това е „а“! Значи, тази първа буква е хлѣбътъ. Дѣтето казва само мамо хлѣбъ! Мѫжътъ дойде въ кѫщи, казва: жено, хлѣбъ! Учительтъ казва: хлѣбъ! Проповѣдникътъ казва: хлѣбъ! Защо всички искатъ хлѣбъ? Защото, ако нѣма хлѣбъ, растене нѣма, мисъль нѣма. Значи, има нѣщо сѫществено въ живота.

„Всѣко дърво се познава отъ плода си“. Какъвъ е този плодъ на живота? Най-първо човѣкъ трѣбва да има разположение на чувствата си. Всѣки трѣбва да се стреми да има това разположение. Човѣкъ трѣбва да си лѣга съ разположение; да става съ разположение; да яде съ разположение. Азъ не казвамъ, че човѣкъ трѣбва да мисли съ разположение на чувствата си. При мисъльта, законътъ е обратенъ. Мисъльта не се проявява при разположение на духа. Най-хубавата мисъль се проявява при обратния законъ, а разположението е необходимо за живота. Когато човѣкъ развива живота си, той трѣбва да има разположение на духа, за да може животътъ му да се оформи. Щомъ животътъ образува тия форми, отъ които мисъльта се проявява, тогава именно ще дойдатъ най-силнитѣ налѣгания въ живота, тогава именно ще дойдатъ скърбитѣ, страданията. Скърбитѣ и страданията сѫ Божественитѣ рала, които разораватъ почвата и създаватъ благоприятни условия да поникнатъ Божественитѣ сѣмена на Добродѣтельта. Само така се ражда мисъльта. Кое заставя да мисли онази майка, на която прѣдстои да ражда? Дѣтето. Това дѣте, щомъ влезе въ почвата, т.е. въ утробата на майка си, заставя я да мисли, пъкъ ако ще да е най-глупавата майка. Когато една птичка ще снесе яйцата си, тя веднага започва да мисли, дѣ да направи гнѣздото си, какъ да го направи. Щомъ се нареди, тя знае вече, колко врѣме да лежи върху яйцата си, знае какъ да отглежда малкитѣ си, всичко това знае. Разбира тя тѣзи закони! Всички тия грижи внасятъ въ нея Божествени мисли.

Та казвамъ: при страданията този законъ нѣма нищо общо съ живота. Животътъ, напротивъ, трѣбва да се прояви въ нѣжни, хармонични чувства. Въ какво седатъ хармоничнитѣ чувства? Ще ви дамъ едно малко сравнение. Въ живота има три категории фактори. Тѣ сѫ слѣднитѣ: вземете за примѣръ хартията на която се напечатва нѣкоя свещена мисъль. Тази хартия е направена отъ хора, които не се интересуватъ, не искатъ да знаятъ, какво ще се печати на нея. Значи, качеството на тази книга не зависи отъ онзи, който пише, а отъ онѣзи работници, които сѫ я правили въ фабриката. Тия работници сѫ първата категория фактори въ живота.

Слѣдъ това идваме до онзи мислитель, който започва да пише върху хартията. За да изрази своята мисъль, той извиква нѣкой по-висшъ духъ, който му диктува. Значи, единиятъ диктува, другиятъ пише. Тъй че, какъ е замислена тази книга, какъ е написана, това не зависи отъ самия авторъ, който слага името си върху книгата, а отъ този, който е диктувалъ. Сѫщностьта, която е вложена въ книгата, е самата мисъль, и не зависи отъ автора. Този, който прѣдава тази мисъль, той е вториятъ факторъ. Слѣдователно, онѣзи фактори, които сѫ създали нашето тѣло, нашето сърдце и нашия умъ, произтичатъ отъ три категории интелигентности. Ето защо, когато мислимъ само за тѣлото си, ние сме свързани съ най-нисшата интелигентность въ природата, съ първата категория фактори – съ работницитѣ. Тѣзи сѫщества ще ни покажатъ най-хубавитѣ ястия, ще ни научатъ, какъ да приготвимъ храната си, какъ да я добиваме. Тѣ, обаче, нѣма да ни покажатъ извора на живота.

Втората категория сѫщества уподобявамъ на тия, които сѫ писали книгата. Тѣ ще ни покажатъ пѫтя на живота, т.е. вѫтрѣшното съдържание. Тѣ сѫ още по напрѣднали отъ първитѣ въ своята еволюция, но не могатъ да ни кажатъ нищо за онази велика Божествена мисъль, която е прѣдшествувала образуването на материялния свѣтъ, образуването на силитѣ въ живота.

Най-послѣ идваме до третата категория сѫщества, които сѫ създали човѣшката мисъль. И понеже човѣкъ сега е свързанъ съ тия сѫщества, за това той се нарича „сѫщество на мисъльта“, но за въ бѫдаще той ще измѣни това си име и ще се нарича „човѣкътъ на Любовьта“ или „възлюбления синъ на Любовьта“. Съ мисъльта си той трѣбва да се съедини съ Божествената Любовь, за да стане цѣлъ човѣкъ, защото за сега човѣкътъ е половинъ. Въ сегашния човѣкъ има борба между неговия духъ и неговата плъть. Защо? Защото вѫтрѣ въ него става единъ процесъ на обновление. Когато този процесъ се завърши въ насъ, тогава ние ще съзнаемъ, че можемъ да бѫдемъ господари на себе си. За сега ние не сме господари на себе си, насъ всѣки може да ни подкупи. Онѣзи, които сѫ родени отъ вода и Духъ, тѣзи думи не ги засѣгатъ, но тѣ се отнасятъ за онѣзи, които не сѫ родени още. Слѣдователно, ние можемъ да се подкупимъ отъ малкитѣ работи. Нѣкой казва: азъ не се подкупвамъ. Вие не говорите Истината! Не е грѣхъ, дѣто човѣкъ се подкупва, но казвамъ, че той може да се подкупи съ една ябълка, съ едно бонбонче, съ една карфичка, съ едни фини чорапи, съ една хубава шапка, съ едни обуща или съ едно стихче посветено въ негово име и т.н. Мога да ви приведа хиляди начини, чрѣзъ които хората се подкупватъ. Дай на човѣка да си хапне нѣщо, дай му една малка стаица, съ хубаво, меко легло, и той веднага се подкупва. Хората лесно се залъгватъ. Лошото не е въ залъгването, но въ това, че когато ни залъгватъ, ние лесно се продаваме, а мислимъ, че сме осигурени. Никой отъ насъ не е осигуренъ! Ние сме въ една пѣсъчлива почва, но много наши приятели – евангелисти, теософи, окултисти, хората на новото учение ни проповѣдватъ, че сѫ намѣрили Бога. Питамъ: въ какво седи новото учение? Основата на новото учение, това е великата Божия Любовь, великата Божия Мѫдрость и великата Божия Истина – живата Любовь, живата Мѫдрость и живата Истина, всадени и проявени въ сърдцата, въ умоветѣ, въ душитѣ и духоветѣ ни. Слѣдователно, ако ти си човѣкъ отъ новото учение, тогава азъ казвамъ: плодътъ на Духа, на туй Великото е Любовь, радость, миръ, дълготърпѣние, благость, милосърдие, вѣра, кротость, въздържание и много други. Павелъ не ги изброилъ точно, той турилъ като качества на Духа деветь категории, но всѣка категория съдържа още по три качества, та ставатъ всичко 27. Сумата на цифритѣ 2 + 7 = 9. Питамъ тогава: кои сѫ другитѣ двѣ качества, които влизатъ въ категорията на Любовьта? Вие мислете за другитѣ категории, азъ нѣма да се спирамъ върху тѣхъ. И тъй, лошото не е въ това, че ни залъгватъ, но ние се самоизлъгваме, че сме намѣрили истинския пѫть, че сме намѣрили Истината. По нѣкой пѫть азъ се наблюдавамъ и така проучвамъ хората. Защо? Защото ретроспективно, чрѣзъ отражение на хората въ себе си, виждамъ какви сѫ. Дойде нѣкой човѣкъ, приказва ми и азъ се вдълбоча въ себе си, поставямъ се въ едно пасивно състояние, за да видя, какво е трептението на неговото сърдце, какви сѫ неговитѣ мисли, изобщо каква е степеньта на неговото развитие. Като влѣза тъй въ неговото положение, азъ почвамъ да мисля като него, да чувствувамъ като него, зарегистрирамъ неговия животъ, записвамъ всичко и си казвамъ: познавамъ този човѣкъ. И всѣки който ме види, казва: ето, видишъ ли този? Казвамъ: да, азъ го видѣхъ, но и вие трѣбва да го видите. Погрѣшката на единъ човѣкъ е погрѣшка на хиляди сѫщества, и доброто на единъ човѣкъ е добро на хиляди сѫщества. Въ този свѣтъ ние не живѣемъ за себе си. Въ този смисълъ, индивидуално, светии нѣма. Светията е колективно сѫщество, въ което Богъ живѣе. Хора, у които Богъ не живѣе, не могатъ да бѫдатъ никакви светии, а не тъй както вие разбирате. Хора, у които Любовьта не живѣе тъй, както Богъ е опрѣдѣлилъ, какви сѫ? Хора, у които Мѫдростьта не живѣе тъй, както Богъ е опрѣдѣлилъ, какви сѫ? Хора, у които Истината не живѣе тъй, както Богъ е опрѣдѣлилъ, какви сѫ? – Такива хора не вѣрватъ въ никакъвъ Господь! Какъвъ Господь ще иматъ тѣ? Ами че съврѣменната европейска война показва, какъвъ Господь иматъ тия хора. Тѣхниятъ Богъ е като старитѣ езически богове, които се биятъ, които иматъ сѫщитѣ страсти, като хората. И при това, съврѣменнитѣ християнски народи се осмѣляватъ да казватъ, че иматъ Господь. Срамота е да казватъ така, никакъвъ Господь нѣматъ тѣ! Хора, които признаватъ Бога, за които Богъ е живъ, казватъ като Христа: „Благъ е този Господь“. И христовитѣ ученици, като съврѣменнитѣ хора, като отидоха да проповѣдватъ въ едно село и не ги приеха, казаха: „Учителю, остави ни да пометемъ, да изгоримъ тия хора, за дѣто не ни приеха. Ти си Учитель, ние апостоли“. Христосъ имъ каза: „Този Господь, на Който азъ служа, не е като старитѣ езически богове, Той е Богъ на Любовьта, Богъ на Мѫдростьта, Богъ на Истината. Синъ человѣчески не е дошълъ да погубва души, но да спасява. Има други начини, по които можемъ да ги изгоримъ“.

Сега, старайте се да не разбирате мисъльта въ изопачена форма. Страданието въ свѣта е допуснато, за да се създаде човѣшката мисъль. Нека има страдания, но никога да не въздѣйствуваме на една душа, съ цѣлъ да я спремъ отъ пѫтя, който Богъ ѝ е опрѣдѣлилъ. Нито себе си, нито другитѣ! Често, ние се опълчваме противъ хората, защото грѣшатъ. Разрѣшете въпроса, защо вие грѣшите. Ето главниятъ капиталенъ въпросъ, който трѣбва да разрѣшите. Казвате: защо онзи грѣши? – Не е въпросътъ защо грѣши онзи, ами ти защо грѣшишъ. Защо онзи мисли така? – Не е въпросътъ, защо той мисли така, ами ти защо мислишъ така. Нима твоята мисъль е безпогрѣшна? Хубаво, въ едно отношение ти го прѣвъзхождашъ, но въ друго отношение ти си по-долу отъ него. Всички така разрѣшаватъ въпроса, защо хората грѣшатъ, защо мислятъ така, а не се спиратъ да разрѣшатъ този въпросъ по отношение себе си. Въ сѫщность, ето единъ въпросъ, който трѣбва да разрѣшатъ.

Често хората на новото учение, хората на новитѣ течения, казватъ: трѣбва да се даде свобода на всички! Но тия хора на новото учение, както ги виждамъ тукъ въ България, сѫ крайно натрапливи хора. Азъ виждамъ въ нѣкои съврѣменни писатели, музиканти, художници, свещеници, владици, проповѣдници, царе, князе, въ нѣкои просвѣтени хора, ужъ хора на новото учение, голѣма натрапчивость. По-натрапливи хора отъ тия на новото учение нѣма. Ако отидешъ въ дома на единъ простъ, свѣтски човѣкъ, той ще се отнесе братски, но ако отидешъ въ дома на единъ ученъ човѣкъ, на единъ човѣкъ отъ новото учение, и нарушишъ едно отъ правилата му, че не си изтрилъ обущата си, ще ти каже: Господине, навънъ, моятъ домъ не е домъ за каль! Азъ похвалявамъ този човѣкъ, право е да се грижи за чистотата на дома си, но трѣбва да знае, че има външна каль, има и вѫтрѣшна каль – има външна култура, има и вѫтрѣшна култура.

Сега, да ви приведа единъ анекдотъ, случилъ се въ България въ врѣме на освобождението. Отива единъ български селянинъ при единъ лѣкарь. Лѣкарьтъ билъ жененъ, и този день жена му го раздразнила нѣщо, та билъ малко неразположенъ. Селянинътъ влиза въ стаята му и казва: „Господинъ докторе, жена ми е нѣщо болна, има огненица, силна треска, моля ти се да ми услужишъ, нѣкакви цѣрове да ми дадешъ“. Цѣрове ли? – удря една плѣсница на селянина, послѣ още една и му казва: „На ти лѣкарства за жена ти“! Бре, смръднаха ме тѣзи нови лѣкарства! Си казва селянинътъ. До сега и майка ми, и баба ми бѣха болни, но други лѣкарства имъ се даваха. Да те пази Господь отъ тѣзи нови лѣкарства! Да не дава Господь да лѣкува човѣкъ жена си! Ще употрѣбя това лѣкарство за жена си, да видя какъ ще ѝ подѣйствува. Връща се дома си посрѣща го жена му, пита го: „Носишъ ли ми лѣкарство?“ – Нося ти. – Е, дай да видя какво е! Удря ѝ той една силна плѣсница. – Чакай, чакай, стига толкова! Тя се разлюлява отъ тази плѣсница, влиза въ стаята и започва да плаче. Случва се, обаче, че наскоро оздравѣва. Е, казва си селянинътъ – помогна това лѣкарство, заслужава си. Господь здраве да дава на този лѣкарь, жена ми оздравѣ отъ това лѣкарство! Наука е това! Не се минава и два мѣсеца, отива той въ града и си спомня за лѣкаря. Казва си: „чакай отъ благодарность да му занеса двѣ пуйки и да му кажа, че жена ми оздравѣ отъ неговото лѣкарство“. Влиза при лѣкаря, той го запитва: „Какво искашъ?“ – Прѣди два мѣсеца дохождахъ при тебъ, да ми дадешъ лѣкарство за жена ми. Е, та какво? – Ти ми даде едно лѣкарство, и тя оздравѣ отъ него. Азъ употрѣбихъ само едното, другото остана. – Да, това е наука, това бѣха отъ скѫпитѣ лѣкарства, тѣ даватъ добъръ резултатъ, казалъ докторътъ. Въ сѫщность, той забравилъ, отъ какво била болна жената на този селянинъ и какво лѣкарство ѝ далъ. Като видѣлъ, че селянинътъ носи двѣ пуйки, поканилъ го да седне и се разположилъ. – Ама, господинъ докторе, единиятъ лѣкъ остана у мене – казва селянинътъ. – Е, ще го върнешъ, щомъ не ти трѣбва, защото той е отъ скѫпитѣ лѣкове. Селянинътъ става, удря втората плѣсница на лѣкаря и си излиза. – Ако жена ми се разболѣе втори пѫть, пакъ ще дойда при тебе. Като останалъ лѣкарьтъ самъ, опомва се отъ плѣсницата и се поухилва малко.

Та и ние нѣкой пѫть съ тази наша философия на живота разсѫждаваме, дѣйствуваме, все като този лѣкарь. Не е виновенъ той. Това е за пояснение на въпроса. Съ това не искамъ да кажа, че сме лоши, но или ученикътъ, или майката, или жената, все ще се намѣри нѣкой, който да ни разгнѣви, и послѣ, като ни разгнѣви, ще излѣемъ гнѣва си на всѣки пръвъ, който ни излѣзе насрѣща. Но постѫпкитѣ ни се връщатъ послѣ обратно.

„Всѣко дърво се познава отъ плода си“, казва Христосъ.

Отдѣ идатъ горчивитѣ плодове на нашия животъ? Страданията, които ни сполетяватъ въ живота, отдѣ идатъ? По нѣкой пѫть жената не ни обича, ученицитѣ не ни обичатъ, дѣцата не ни обичатъ, окрѫжающитѣ не ни обичатъ, всички не ни обичатъ. Питамъ: защо е всичко това? Ще кажете: хората сѫ лоши. Това не е разрѣшение на въпроса. Ако хората сѫ създадени отъ Бога, какъ е възможно да сѫ лоши? Я ми обяснете това нѣщо! Когато животътъ не се проявява въ своето Божествено естество, а се проявява по човѣшката мисъль, той е всѣкога лошъ. Лошевината произтича отъ това, че ние искаме да употрѣбимъ Божествения животъ за човѣшки изгоди, и вслѣдствие на това този животъ лесно се изпарява. Прѣди нѣколко дни азъ взехъ въ едно шишенце етеръ и го запушихъ отгорѣ съ малко памучецъ. Слѣдъ извѣстно врѣме отидохъ да го взема, но го нѣмаше тамъ. Имало една малка дупчица, и той изфирясълъ отъ тамъ. Така и ние, по сѫщия начинъ, затваряме Божествения животъ въ едно шишенце, туряме му запушалка, но слѣдъ врѣме виждаме, че го нѣма. Божествениятъ животъ казва: не можете да ме държите затворенъ въ шишенце. Азъ ще си намѣря и най-малката дупка ще излѣза отъ тамъ. Така и ние мислимъ за свобода, за широкъ просторъ въ нашия животъ.

„Всѣко дърво се познава отъ плода си“. Първия плодъ на Духа, това е Любовьта. Отъ основното разбиране на Любовьта зависи смисъла на вашия животъ; отъ основното разбиране на Любовьта, зависи и вашето щастие. Сега вие ще кажете, че разбирате Любовьта. Азъ бихъ желалъ да дойде при менъ този, който казва, че разбира Любовьта и да я опрѣдѣли. Нека опрѣдѣли, какъвъ е животътъ при Любовьта. Тамъ, дѣто има Любовь, има и животъ. Дѣто има животъ, има и радость. Гледашъ, нѣкоя домакиня, въ чийто домъ царува Любовьта, цѣлъ день пѣе, всичко въ кѫщи е въ хармония – дѣцата ѝ сѫ радостни, мѫжътъ ѝ е радостенъ и слугитѣ ѝ сѫ радостни – всички въ кѫщи сѫ радостни. Щомъ Любовьта излѣзе отъ кѫщи тя ходи съ сгърчени вѣжди, намръщена, отваря Писанието и като нѣкой моралистъ рови се въ отдѣлни стихове, цитира, кой какъ писалъ, за какво писалъ и т.н. Все ще намѣри нѣкакви специални стихове за случая и ще ги цитира, като казва: така е писано въ Евангелието.

Та когато пророцитѣ сѫ писали въ тази книга, и тѣ сѫ имали такива настроения. Когато чета плачъ Иеремиевъ, виждамъ онзи пророкъ плаче ли, плаче! Защо? – Понеже заробиха евреитѣ. Той казва: „Господь ни направи играчка на тия да имъ свиримъ“ – и написа много тѫжни работи. Господь имъ казва: „Когато ви казахъ да живѣете тъй, както трѣбва, вие не живѣхте. Ето додѣ ви доведе вашиятъ глупавъ животъ: да ви заробятъ Вавилонянитѣ. Ето отдѣ иде вашата скърбь“. Идватъ сегашнитѣ християни и казватъ: знаете ли какво е писалъ пророкъ Иеремия? Пророкъ Иеремия отивалъ въ плѣнъ, но ти, който не си въ плѣнъ, какво разбирашъ отъ неговото положение? – Разбирамъ. Нищо не разбирашъ! Казвате: Давидъ писалъ псалми. Да, Давидъ писалъ псалми, но защо? – Гонѣше го царь Саулъ, гонеше го, като нѣкой заякъ. Бѣгаше той, ти си седишъ на мекото легло. Тъй че, за да разберете плача Иеремиевъ, за да разберете псалмитѣ на Давида, трѣбва да минете прѣзъ тѣхната опитность. Но и това още е човѣшко учение, не е Божествено. Евреитѣ трѣбваше да се подигнатъ, а не да плаче Иеремия за тѣхъ. Туй е една слабость. И Христосъ си поплака, което показваше, че въ Него имаше една чувствителна душа. Христосъ, като дойде между евреитѣ, казва имъ: „Искахъ да ви помогна, но не ме разбрахте“ – и заплака. Сълзитѣ на Христа не изразяваха слабость, но съ това той имъ казваше: „Както азъ плача, така ще плачете и вие“. Казвате: това е слабость! Не е слабость! Не е слабость. Истинскиятъ пророкъ, който говори на хората, трѣбва да имъ каже, какво ще стане. Съ сълзитѣ си Христосъ казваше на евреитѣ: „Тъй ще плачете вие хиляди години, понеже не приехте моето учение“. Нѣкои ми казватъ: Учителю, въ сърдцето ми нѣщо плаче. А, плаче нѣщо въ сърдцето ти! Казвамъ: ти си единъ израилски пророкъ, който не прие Христовото учение. Ще плачешъ, и ще плачатъ всички около тебъ. Всички онѣзи, които не възприематъ Любовьта; всички онѣзи, които не възприематъ Мѫдростьта; всички онѣзи, които не възприематъ Истината, ще плачатъ не само единъ день, но още хиляди години ще плачатъ. И деньтъ, въ който възприематъ Любовьта, ще дойде истинската радость – „скърбьта имъ ще се прѣвърне на радость“. До тогава има да изтекатъ деветь категории сълзи.

Азъ бихъ желалъ да проучите характера и състава на тия сълзи. Тѣ се различаватъ по състава си. Когато човѣкъ плаче отъ скърбь, отъ тѫга или отъ радость, сълзитѣ сѫ различни. Когато човѣкъ плаче отъ любовь, отъ милость, сълзитѣ пакъ се различаватъ. Нѣкой казва: Господи, азъ плакахъ. Господь казва: „Вижте, защо е плакалъ този!“ – Въ шишенцето ми има сълзи. Вижте въ шишенцето му, сълзи има. Като разгледатъ сълзитѣ му, казватъ: „Разбрахме за какво е плакал“. Другъ нѣкой казва: „Вижъ ме, Господи, че плача“. Господь казва: „Разгледайте тия капки, които се лѣятъ отъ очитѣ му, за какво сѫ! Защо е плакалъ, отъ любовь ли, отъ радость ли, отъ скърбь ли, отъ що“. Това се знае въ невидимия свѣтъ. Изобщо, има деветь категории сълзи, деветь категории страдания и деветь категории радости. „Облѣ се“, казватъ, „сърдцето ми съ кръвь“. Действително, облива се сърдцето съ кръвь. Когато скърбишъ, облива се, но и когато се радвашъ, пакъ се облива. И когато любишъ и си милостивъ, и когато мразишъ, пакъ се облива сърдцето съ кръвь. Казва се въ Писанието: „плъть и кръвь нѣма да наслѣдятъ Царството Божие“. Да кръвьта на плътьта нѣма да наслѣди Царството Божие, но кръвьта на Духа ще Го наслѣди. Плътьта сама нѣма да наслѣди Царството Божие, но плътьта и Духътъ заедно ще Го наслѣдятъ. Тогава, какъ ще разберете думитѣ на Йова, който казва: „Пакъ съ плътьта си ще видя Бога“. На друго мѣсто Христосъ казва: „Въ второто битие вие ще дойдете съ менъ“. Кое е второто битие? Казва се: „Ще имъ отнема каменното сърдце и ще имъ дамъ ново сърдце отъ плъть, което ще бѫде толкова нѣжно, че Богъ ще напише на него Своя Законъ“. Значи това сърдце ще бѫде толкова благородно, толкова фино, че върху него Богъ ще напише своя законъ и както ние, така и всички сѫщества, ще четемъ отъ него.

„Всѣко дърво се познава отъ плода си“.

Какъвъ е тогава смисълътъ на живота? – Смисълътъ на живота е, че можешъ да живѣешъ за себе си, можешъ да живѣешъ за другитѣ, можешъ да живѣешъ и за Бога. Има деветь категории животъ, но тия три категории сѫ важни – да живѣешъ за себе си, за другитѣ и за Бога. Вижте най-послѣ, че наистина, не може да се живѣе самъ, все искашъ да имашъ при себе си поне едно сѫщество. Най-голѣмото геройство на първия човѣкъ въ рая е било това, че слѣдъ като видѣлъ, че самъ не се живѣе и обмислялъ много години този въпросъ, най-послѣ едва се рѣшилъ да каже: „Господи, самъ не се живѣе“. Адамъ билъ голѣмъ аристократъ, макаръ нѣкой мислятъ, че билъ простъ човѣкъ. Слѣдъ като Господь го поставилъ да живѣе въ рая и да се занимава съ животнитѣ той прѣгледалъ всички и си казалъ: „Азъ нѣмамъ другарь, съ когото да дружа, съ тѣхъ не мога да дружа тѣ сѫ нисши сѫщества, тѣ нѣматъ никаква култура“. Пъкъ той трѣбваше да дружи сѫ животнитѣ, трѣбваше да ги учи. Адамъ си казалъ: Господь създаде всичко много умно; и мене и животнитѣ, но едно нѣщо не Му дойде на ума: на мене, този богатия човѣкъ не даде другарь„. Щестлавие имаше въ Адама. Господь го чу, поусмихна се малко и си каза: “Ще имашъ другарь„. И действително Адамъ имаше вече другарь. Той си казваше: “Така, нека излѣзе моята избраница отвънъ, да видятъ славата, величието ми, да видятъ какъвъ великъ човѣкъ съмъ, какво благоволение имамъ прѣдъ Бога„. Това бѣше едно щестлавно чувство, което той криеше въ себе си. Господь му каза: “Другарка ще имашъ!„ Като я видѣ, той каза: “Плъть отъ плътьта ми, кость отъ костьта ми!„ Обаче, тази жена, направена отъ плъть и кости, не бѣше като Адама. Тя си каза: не, братко, не съмъ азъ плъть отъ плътьта ти, ще ти докажа, че и въ мене има малко-много умъ“. И му доказва. Отива тя при дървото, което ѝ посочва змията, и казва на Адама: „Ти си голѣмъ страхливецъ! На животнитѣ давашъ умъ, обработвашъ градината, а те е страхъ да бутнешъ онова дърво!“ „Не може, Господь е забранилъ да се бута това дърво“ – прѣподава ѝ Адамъ първиятъ урокъ на послушание. „Ти си плъть отъ плътьта ми, кость отъ костьта ми, нѣма да буташъ това дърво, ще ме слушашъ!“ – Колко си лѣковеренъ ти! Азъ ще бутна това дърво и ще ти покажа, че не съмъ плъть отъ плътьта ти и кость отъ костьта ти. Ще ти покажа, че съмъ жена, която мисли. Азъ мисля, че и ти ще дойдешъ подиръ мене. Както мисля азъ, това мислишъ и ти„. И двамата нарушиха закона на послушанието и съгрѣшиха. Слѣдъ сгрѣшаването у Адама се пробужда друго едно чувство: въ него нѣмаше доблестьта да остави жена си сама да бѫде наказана по Божиитѣ закони, но си каза: хайде, и азъ ще страдамъ съ нея, да намаля малко страданията ѝ“. Въ него имаше борба, казваше си: „Да оставя ли рая, или да отида съ нея? Съ нея тежко, но безъ нея по-тежко. Тя ми взе сърдцето и кѫдето и да отида, самъ не мога. И въ рая сега животътъ е тежъкъ. Хайде, ще отида съ нея, поне жертва ще направя, че каквато ще да става!“ Жената сгрѣши, а той се лиши отъ благата. Господь не ги изпѫди, но ги прати вънъ отъ Божественото училище, да растатъ и да се развиватъ.

И тъй, 8,000 години вече откакъ вие се намирате извънъ рая, но всичко сте забравили. Всички сегашни жени по цѣлия свѣтъ бѣха събрани тогава въ Ева вѫтрѣ като душички, и всички сегашни мѫже по цѣлия свѣтъ бѣха събрани вѫтрѣ въ Адама като душички. Всички мѫже и жени заедно гласувахте и сгрѣшихте. А сега всѣки мѫжъ казва: е, този Адамъ! И всѣка жена казва: е, тази Ева! Не, не мислите право, всички заедно сгрѣшихте, всички бѣхте тамъ. Всѣки отъ васъ трѣбваше да каже: не, азъ не давамъ думата си, не се съгласявамъ, не искамъ да постѫпя така. Разрѣшението на въпроса сега седи въ признаванието ви. Кажете: „Господи, сгрѣшихме! Ние не упазихме Твоитѣ велики закони на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Ще ги упазимъ сега“. Туй е благородството на човѣка! Всѣки човѣкъ трѣбва да мисли, какъ да изправи своя миналъ животъ. Какъ ще го изправи? Азъ гледамъ, нѣкой отишълъ въ църква и тамъ се моли, моли на Господа, но при това, като дойде да дѣйствува спрѣмо хората, не знае какъ да постѫпи. Колко лесно ние се раздразняваме въ живота! Колко лесно се съблазняваме! Има единъ законъ: никой никого не може да излъже! Помнете това! Човѣкъ самъ себе си може да излъже. Защо? Защото всѣки човѣкъ разбира много добрѣ своитѣ интереси. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, когато искатъ да ни убѣдятъ че могатъ да ни излъжатъ! Вземете, запримѣръ, гѫската, хвърлете ѝ нѣщо, което не яде, напримѣръ бобъ или друго нѣщо, ще видите, че тя въ първо врѣме се нахвърля, но веднага се отстранява. Хвърлете ѝ царевица напримѣръ, тя ще се хвърли и ще почне да яде. Значи, тази глупава гѫска, както вие мислите, познава законитѣ. Не, тази гѫска не е тъй глупава, както мислятъ хората. Върви единъ голѣмъ патарокъ съ своята възлюблена и съ 12 малки патенца. Тя върви напрѣдъ съ патенцата, а той подирѣ ѝ. Затичва се единъ плъхъ слѣдъ тѣхъ и хваща едно отъ патенцата. Обръща се веднага патарокътъ, хваща съ клюна си плъха и го издига въ въздуха. Отива съ него въ рѣката, потапя го въ водата и го изважда, пакъ го потапя и изважда, дава му лекция, докато плъхътъ най-послѣ казва: „Пусни ме, моля ти се, втори пѫть нѣма да ямъ патици“. И слѣдъ всичко това казватъ, че гѫската била глупава, а ние умнитѣ хора, по нѣкой пѫть вършимъ такива голѣми глупости! Не, тази глупава патка поне маже да хвърчи! Тази глупава патка поне може да си намазва тѣлото и крилата съ мась, та като влиза въ водата, да не прониква навѫтрѣ, прѣдпазва я отъ намокряне. Ние, съврѣменнитѣ културни хора, нѣмаме даже и туй изкуство на патицата. Можемъ ли ние да намажемъ така нашето тѣло и кости, че грѣхътъ да не прониква навѫтрѣ въ насъ? Дѣ е нашата мась, съ която можемъ да се защищаваме отъ грѣха? Патката намѣри онзи великъ законъ да се прѣдпазва отъ студа, като си направи мекъ, топълъ пухъ за тѣлото. Дѣ е нашиятъ пухъ да ни прѣдпазва отъ студа? Значи, ние не сме толкова интелигентни, колкото си мислимъ. Сега, всѣки се спира въ себе си и казва: азъ имамъ изкуство. Какво изкуство имашъ? – Цигуларь съмъ, мога да свиря. Че и азъ зная да свиря. Питамъ: когато имашъ умраза къмъ нѣкого, или когато таишъ едно горчиво чувство въ душата си, свирилъ ли си на тази умраза съ цигулката си, че да я прѣвърнешъ на една кротка мечка безъ букаи? Свирилъ ли си на това горчиво чувство, че да го прѣвърнешъ въ сладко чувство? Ако твоята музика не може да стори това, ти не си цигуларь, твоята музика е много слаба. Нѣкой казва: азъ съмъ знаменитъ художникъ, имамъ хубави картини въ странство, изложени въ най-добритѣ галерии. Хубаво, щомъ е така, нарисувалъ ли си такава картина, че като я види нѣкой разбойникъ или прѣстѫпникъ, да се отврати отъ себе си? Опита ли по този начинъ силата на твоето художество? Нарисува ли умразата и Любовьта, та да видишъ резултата отъ тия двѣ картини? Азъ не съмъ срещналъ до сега художникъ, който да е нарисувалъ умразата и Любовьта и да съпостави тия два типа. Нека художникътъ нарисува тия двѣ картини така художествено, че като погледнешъ умразата, да умрешъ отъ нейното въздѣйствие върху тебе, а като погледнешъ Любовьта, въ тебе да се зароди животъ и желание да дадешъ отъ този животъ и на всички други. Тази смѣна въ състоянията да стане едноврѣменно при вида на тия двѣ картини. Това е изкуство! Когато въ тебъ нѣщо бушува, когато се боришъ съ умразата въ себе си, тя те гори и произвежда страдания, а ти казвашъ: гори ме нѣщо! – Погледналъ си къмъ умразата. Слѣдъ това Господь ти казва: я погледни къмъ Любовьта! Ти погледнешъ къмъ Любовьта, оживишъ се и казвашъ: нѣщо гори въ мене. Да, и умразата гори, и Любовьта гори, само че умразата гори, изгаря и разрушава, а Любовьта гори, съгражда и животъ дава. Такива трѣбва да бѫдатъ истинскитѣ картини на умразата и на Любовьта. Това е изкуство! Така трѣбва да рисувате всички. А сега, вие казвате: рисуваме ние. Да, азъ искамъ всички вие да бѫдете велики художници, велики музиканти!

Нѣкой казва: азъ днесъ съмъ вдъхновенъ, говоря краснорѣчиво. Ами защо само днесъ си вдъхновенъ? Не само днесъ, но всѣкога трѣбва да бѫдешъ вдъхновенъ отъ Божественото, и всѣка твоя дума да произвежда чудеса. Всѣка твоя дума трѣбва да произвежда чудеса върху самия тебе! Вие говорили ли сте на себе си? Азъ цѣня хората по това, не какво ви говорятъ, не какво говорятъ на мене, но какво говорятъ на себе си. Не е важно, какво говоря на васъ, то не е говоръ, но какво говоря на себе си. Когато говоря на себе си, по-краснорѣчивъ човѣкъ отъ мене нѣма. Вие чували ли сте какъ говоря на себе си? То е слово! И това слово само азъ го чувамъ. Когато говоря на васъ, това е обикновена рѣчь, но когато говоря на себе си, тогава да ме чуете! Когато говоря на себе си, не говоря много, съкращавамъ бесѣдата си, говоря най-много 5–10 минути и едва издържамъ този говоръ. До сега съмъ достигналъ до 10 минути най-много. Щомъ си говоря 10 минути, казвамъ: стига толкова, доволенъ съмъ отъ своята рѣчь. Защо? Защото тя е Божествена въ себе си.

Нѣкой ме запитватъ: какъ се справяшъ съ хората, когато говорятъ противъ тебъ? – Говоря на себе си. Ами като нѣмашъ парички? – Говоря на себе си. Ами като нѣмашъ легло? – Говоря на себе си. Най-красивото нѣщо въ свѣта е човѣкъ да говори на себе си! Казвамъ: всички трѣбва да говоримъ на себе си и отъ сърдцата ви да блика Любовь, и то не само врѣменно, не само къмъ хората, а постоянно и то къмъ всички сѫщества изобщо. Минавамъ покрай едно дърво, виждамъ на нѣкое мѣсто една гѫсеница, спра се при нея и размишлявамъ: какъвъ примѣръ дава тя! Въ нея съзирамъ усилено движение на нейния духъ да се подигне. Но каква работа се изисква за това! И това е една малка гѫсеница! Онзи великъ Божественъ животъ ми казва: „Ти разбирашъ ли, защо този червей пълзи“? Нѣкои казватъ за къртицата: къртица е това! – и я отминаватъ. Божествения Духъ пита: „Ти разбирашъ ли, защо тази картица рови изъ земята? Ти разбирашъ ли, защо птицитѣ хвърчатъ? Ти разбирашъ ли, защо растенията растатъ? Ти разбирашъ ли, защо е това разногласие и тази хармония въ живота?“ – Това е великото въ живота, което трѣбва да разберешъ и проучишъ. Когато вашитѣ сърдца се изпълнятъ съ Любовь, само тогава ще разберете смисъла, който е скритъ въ тия нѣща. Всички трѣбва да разбирате, но не като онзи светия, който не разбралъ смисъла на своето служене. Какъвъ трѣбва да бѫде вашиятъ моралъ? Ако ти си светия, посвѣтилъ живота си на Бога, живѣлъ 20 години въ пустинята и при тебе дойде единъ богатъ български землевладѣлецъ и ти каже: слушай, остави тия глупости, да живѣешъ въ пустинята, ела да ми прѣкопаешъ лозята, азъ имамъ толкова и толкова декари, ще ти дамъ 200,000 лева за това. Съгласишъ ли се на това прѣдложение, всичката ти святость отива на вѣтъра. Това не е моралътъ, който трѣбва да слѣдвате вие. Но ако ти се съгласишъ да работишъ безъ пари и кажешъ: братко, азъ не се нуждая отъ пари. Може да дойда да ти помогна, но послѣ пакъ ще се върна. Кажешъ ли така, ти си святъ човѣкъ, у тебе има моралъ. Такъвъ трѣбва да бѫде и вашиятъ моралъ! Готови ли сте вие като този светия да направитѣ нѣкое добро безъ пари, вие сте възлюбленитѣ дѣца на Бога. Кажете ли: азъ направихъ толкова добрини на този човѣкъ, но той не е признателенъ – вие не сте възлюбленъ синъ на Бога. Ти признателенъ ли си? Всички вие сте непризнателни. Въ васъ не се е събудило туй благоговѣйно чувство на светията. Нѣкой казва: защо Богъ ме е създалъ такъвъ? – Недоволенъ е той отъ живота си и отъ положението, което има. Казвамъ: Богъ ти е далъ толкова дарби, но ти още не си ги разработилъ. Ти не си обработилъ твоя умъ.

„Всѣко дърво се познава отъ плода си.“

И сега, азъ желая, онѣзи отъ васъ, които искате да носите туй свещено име „ученици на Новото Учение“, или, онѣзи, които искате да носите туй свещено име „носители на Любовьта, Мѫдростьта и Истината“, тъй ги наричамъ азъ, бѫдете образци! Бѫдете онази запалена свѣщь, въ която нѣма абсолютно никакъвъ димъ, абсолютно никакъвъ остатъкъ, която гори и издава онази мека свѣтлина, която носи животъ и възкресение на всички хора. Всѣки отъ васъ може да бѫде една такава запалена свѣщь!

Онѣзи отъ васъ, които сте родени вече отъ Духъ и вода, идете да бабувате на тия, които скоро ще се родятъ! Нѣкои отъ васъ сега сѫ заченати, а трети сега се приготовляватъ за това зачатие. Работници трѣбватъ на свѣта! Ние нѣма какво да се занимаваме съ това, какво се пише въ нашата преса, какво се пише въ чуждитѣ вѣстници. Работа се изисква отъ всички!

Нѣкой казва: азъ не съмъ толкова красивъ, черничъкъ съмъ малко. Другъ казва: очитѣ ми не сѫ тъй хубави! Азъ зная единъ алхимически начинъ, по който мога да ви направя красивъ, но първо трѣбва да сте родени отъ Духъ и вода. Защо? – Трѣбва да сте готови да запазите тази красота. Каква полза ще имате, ако ви се даде едно богатство и послѣ ви го отнематъ? Това ще бѫде голѣмо нещастие за васъ. Слѣдователно, отъ васъ се изисква да бѫдете силни и крѣпки, да можете да задържите онова благо, което имате. Тогава никой не ще може да ви отнеме благото, което Богъ ви е далъ. Азъ наричамъ герой онзи, на когото никой не може да отнеме Любовьта. Азъ наричамъ герой онзи, на когото никой не може да отнеме Мѫдростьта. Азъ наричамъ герой онзи, на когото никой не може да отнеме Истината. Нѣкои казватъ: отнеха ми Любовьта! Моми и момци се оплакватъ: отнеха ми любовьта! Нѣкой ви я отне? На кое мѣсто я отнеха? – Изгубихъ любовьта си, отивамъ въ ада! – казва нѣкой. Какъ, любовьта си ли изгуби? Ти ходишъ да търсишъ любовьта въ нѣкой момъкъ или мома тамъ нѣкѫдѣ изъ горитѣ. Не, въ момъкътъ нѣма да намеришъ любовьта. Че и той самъ я търси! Тогава, кой при кого ще я намѣри? Това не е Любовь, Любовь за Любовь не се жени. Мѫдрость за Мѫдрость не се жени. Истина за Истина не се жени. Разберете това! Сърдцето и умътъ се съединяватъ, за да служатъ на Бога. Да се жени човѣкъ, това значи да се съединятъ двѣ души, за да служатъ на Бога, да изпълнятъ Неговата воля. Разбирате ли това? Хората не се женятъ за свое удоволствие. Това е проституция! Женитбата е съединяване на двѣ души да служатъ на Бога. Съединимъ ли се въ името на тази Любовь – да служимъ на Бога – всинца ще бѫдемъ едно цѣло и единъ духъ и тогава въ всинца ни ще дѣйствуватъ великитѣ закони на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Само тогава ще дойдемъ до онова истинско оженване на хората. Тогава нѣма да търсимъ, кѫдѣ е мѫжътъ, кѫдѣ е жената. Ако мѫжътъ ти е съ Любовьта, той е благословенъ мѫжъ. Ако мѫжътъ ти е съ Мѫдростьта, той е благословенъ мѫжъ. Ако мѫжътъ ти е съ Истината, той е благословенъ мѫжъ. И ако жена ти е съ Любовьта, тя е благословена жена. Ако жена ти е съ Мѫдростьта, тя е благословена жена. Ако жена ти е съ Истината, тя е благословена жена. Ако синъ ти, дъщеря ти, приятельтъ ти или който и да е, е съ Любовьта, Мѫдростьта и Истината, тѣ сѫ благословени.

„Всѣко дърво се познава отъ плода си“.

Ако вие сте родени отъ Духъ и вода, проявете се! Онѣзи, които не сѫ родени, родете се! Това е новиятъ зовъ къмъ свѣта. Насъ ни трѣбватъ хора не съ ограничени умове, сърдца, души и духове. Насъ ни трѣбватъ хора, братя и сестри, съ сърдца любящи, съ умове свѣтли, съ души благородни и съ духове възвишени. Това е, което ще ни сближи, ще ни направи истински герои въ свѣта.

Азъ наричамъ герой онзи, на когото сабята никога не се троши. Азъ наричамъ герой онзи, който никога не умира. Азъ наричамъ истински мислитель онзи, на когото мисъльта свети и озарява свѣта. Азъ наричамъ човѣкъ на новото учение, на новия животъ онзи отъ сърдцето на когото извира Любовь, която носи животъ за всички. Азъ харесвамъ въ извора една отлична черта – неговото пълно безкористие. Той хиляди години наредъ извира и никога не казва „дайте“! Но, кой какъ дойде при него, той все казва: „братко, идвайте, взимайте си когато и колкото искате!“ Този изворъ е заради васъ. Той минава прѣзъ села и градове, пои гори и градини, всички пои и чисти, докато най-послѣ се влѣе въ морето. Тази е отличната черта на извора, която трѣбва да бѫде черта и на родения отъ Духъ и вода, животътъ на когото трѣбва да минава прѣзъ ония наскърбени души и ги утѣшава. Който нѣма този животъ въ себе си, какъ ще утеши тия наскърбени души? Той ще каже: е, Господь казалъ така. Не, не е казалъ Господь така. Родениятъ отъ Духъ и вода, като види наскърбени души, нѣма да каже, волята Божия е такава, а ще ги утѣши. Нѣкоя майка плаче. Той ще я пита: защо плачешъ? – Дѣтето ми умрѣ. – Не плачи то сега ще дойде. Ще тропне сѫ прѫчицата си и дѣтето пристига. – Ето, твоятъ Драганчо е живъ. Друга майка плаче. Защо? – Нейната мила Марийка умрѣла. Той тропне пакъ съ прѫчицата си, и Марийка дойде. Майката е радостна, и всички въ кѫщи се радватъ. Това прави новото учение – възкресява мъртвитѣ души! Тъй е, ще дойдатъ всички тия духове отъ пространството. Затова казвамъ: ние живѣемъ въ единъ великъ свѣтъ! Ние живѣемъ при особени условия. Доста сме се скитали, доста тази умраза, това не разбиране между насъ.

Ако сте българи, бѫдете отъ тия новитѣ българи, които ще кръстимъ сега! Бѫдете носители на новото учение, бѫдете Синове на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината! Бѫдете растения, които отъ плода си да се познаватъ! Бѫдете хора, които отъ мисъльта си да се познаватъ!

„Плодътъ на Духа е Любовьта!“

Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 28 юни 1925 г. въ гр. София.

Плодът на дървото

Най-често използвани думи в беседата: казва, има, всички, хора, себе, живот, аз, сега, бог, може, човек, жена, любов, дърво, учение ,

 Неделни беседи , София, 28 Юни 1925г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


''Беседа, държана от Учителя, на 28-ми юни, 1925 г., в гр. София.''

"А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание; против таквива няма закон". (Гал. 5:22,23)

По отношение на живота, всяко дърво от плода си се познава, и всеки човек от своята мисъл.

Вселената не е създадена за мъртвите хора, нито за глупавите същества. Светът не е създаден за модерните дами. Светът не е създаден за днешните държавници, за днешните народи. Светът е създаден за възлюблените на Бог, а другите живеят по благодат, от любовта към възлюблените.

Някои ни питат: Тогава, какво търсите вие в света? Питам ви: Вие какво търсите в света? Светът не е за вас. Писанието казва да не любим света, а Бог възлюби света! Значи, ние не трябва да любим света, а Бог сам възлюби света! Едно противоречие има тука. Има нещо изопачено в това изречение, или не е казано така, както трябва, или не е написано, както трябва.

В Писанието на едно място се казва: "Не се съобразявайте с модата на този век!" Всеки век си има своя специална мода за живеене; всеки век си има свои теории, свои схващания, свой временен морал.

"Всяко дърво се познава от плода си". Думата "дърво" произлиза от един стар корен, не е славянска дума. Дървото означава онзи първичен, Божествен живот. Коренът на думата "дърво" произлиза от думата "дева". В английски език произтича от думата "тера" – tree (трий); в гръцки език от числото "три". "Тера" значи земя, а земята пък означава живот. Така че дървото означава първичния живот.

"Всяко дърво се познава от плода си". Има лъжливи дървета, има и истински дървета. Светът днес е пълен с лъжливи дървета. Виждали ли сте вие красиви хора? Тях мога да оприлича на онези хубави цветя, които никога не увяхват. Те винаги са весели и разноцветни: синички, червенички, зеленички. Изобщо в света понякога посаждат цветята в саксии и ги понапръскват с разни парфюми, та не можеш да познаеш, кои са истински и кои не са истински. Поставете пчелата срещу тях, тя ще ви покаже, кое цвете е истинско, и кое не. От истинското цвете мед бере, от изкуственото – нищо. Тези цветя, от които пчелата не може да събира мед, мога да уподобя на някакви човешки изобретения. Казват: Човекът е направил фонографа. Какво нещо е човешкият фонограф? Фонографът преди да заговори, шуми, съска и при това не е толкова ясен. Фонографът е отпечатък на човешката реч и то в изопачена форма. Ако тези плочи се изоставят 5–6 години без употребление и след това се завъртят, не зная, дали биха могли да произведат същата човешка реч, както сега. Но, да оставим това нещо, изобретението на фонографа е все пак крачка напред. Ние се възхищаваме от изкуството на фонографа. И действително, и мен ме възхищава фонографа, но не толкова това колело в него, което се върти и възпроизвежда речта, колкото мисълта, която е накарала една игла да говори. Как се е дошло до това изобретение, това ме интересува. Този, който изнамерил фонографа, е взел в съображение човешкия език. И човешкият език е една подобна игла, само че по-широка. Иглата на фонографа е малка и остра, а от човешкия език може да се направят няколко стотин хиляди игли, подобни на тези от фонографа. Така че и по съдържание, и по количество, иглата на съвременния фонограф не може да се сравнява с човешкия език; и речта, която произвежда фонографа, не може да се сравнява с речта, която излиза от плочите на човешкия мозък. Питам: Ако е чудно изкуството на онзи, който накарал една игла да говори, не е ли още по-чудна онази висша интелигентност, която отпечатила човешката мисъл върху плочите на мозъчните клетки? Вие още не сте се замислили върху това, как се произвежда човешката мисъл, как минава през мозъчните нервни влакна и как най-после се предава през гортана във вид на глас. Върху колко работи вие не сте се спирали! Тези неща за вас са толкова прости, колкото да направите една баница. Казвате: Баница е това! При това, я да те накарам да наточиш една баница, тогава ще видиш! Някои ме запитват: Какво мислиш? – Мисля, как може да се направи баница от просо. Мисълта на някой хора е такава, че баница не можеш да направиш от него. Боза от него става, но баница – никога! Право са определили житото и царевицата на просото, каква е неговата задача. Един ден житото и царевицата, като заминали за екскурзия, оставили просото да храни света. То ги запитало: Каква длъжност ми оставяте? – Да храниш света. На баница мога ли да ставам? – Ти на хляб стани, че за баница не мисли! Просото не може да става на баница.

"Всяко дърво се познава от плода си". Значи, във всяко растение има едно качество, че то расте постоянно към слънцето, има стремеж нагоре. Същевременно в това растение има и стремеж към центъра на земята, двояко се развива. То разбира законите на слънцето, разбира и законите на земята. Аз няма да се спирам да ви говоря за това. Има ред митове върху произхода на растенията. Един ден, когато съвременните хора станат по-просветени, по-духовни или по-мистични, те ще разберат дълбокия смисъл, който се крие в растенията. Човека по някой път наричат растение. Бог го уподобява на растение. Той казва: "От плода си се познава". И действително, като се разгледа човек чисто органически, той е двояко растение. В него съществуват две растения, които се преплитат. Клоните на едното растение са горе в мозъка, а коренчетата – долу в стомаха. Корените на другото растение са в симпатичната нервна система, или в така наречения стомашен мозък, а клоните му отиват горе в мозъка, така че тези две растения са преплетени. И между това двойно растение именно, живее човекът, като мислещо същество. Значи, щом растението престане да расте, и животът престава. Щом човекът престане да мисли, по същия закон и растението умира. До тогава, докато човек мисли, и растението живее. И обратното е вярно. Докато човек живее, докато има чувства в сърцето си, докато има мисъл в ума си, той е човек. Когато сърцето на човека изсъхне, той престава да е растение. И когато мисълта в човешкия мозък престане, той престава да е мислещо същество. Какво става тогава от него? – Той минава в Нирвана – едно състояние без съдържание. И мнозина от съвременните хора искат да живеят в Нирвана, т.е. да не мислят, да не чувстват, да не страдат – искат невъзможното. Те искат да бъдат радостни, без да бъдат скърбни; искат да мислят, без да чувстват. Това са две невъзможни неща. Да чувстваш, значи да мислиш; да мислиш, значи да чувстваш. Когато чувстваш, ти носиш товар, а когато мислиш, друг носи твоя товар. Следователно, тежката работа в този свят – как трябва да преживеем и какво трябва да мислим, това е предоставено на Бог. Бог, великият създател на цялата Вселена, мисли за всичко това, а ние носим малкия товар на ежедневния ни живот. Този товар е само за насъщния хляб. Ние мислим за ежедневния живот, а всъщност, нашият товар е само за това, какво трябва да ядем. Сегашната ни философия не е нищо друго, освен "философия на хляба". Каквото и да говорим, каквито култури и теории да разглеждаме, ние сме хора на хляба – нищо повече! Проповедници, философи, или каквито други и да сме, ние изучаваме още "хляб наш насъщний, дай ни го нам днес". Това е, което се изучава днес.

Следователно, цялата днешна наука е съсредоточена все около хляба, как да се гарантираме, как да се осигурим. И действително, хлябът съдържа всички необходими елементи за живота. Ако един порочен човек изучава тази философия, нищо няма да успее. Защо? Защото ние още не сме изучили съдържанието на хляба. Ние още не сме изучили езика или живота на житото. Ние още не сме изучили живота на всички онези растения, които ни помагат да живеем. Ние още се спираме върху един от стиховете на Писанието и казваме: "И направи Бог човека от пръст по образ и подобие свое и духна в ноздрите му дихание". Значи, Бог се уподобява на човек, като нас. Колко дни е работил Бог върху човека, за да го създаде от тази кал? Тъй щото, Бог е бил скулптор. Бог вдъхнал дихание в ноздрите на този човек, и той станал жива душа. Така се предава на съвременното човечество в светената книга легендата за създаването на първия човек. От коя раса е останала тази легенда? – От семитите, четвъртата подраса. Те са хора крайни материалисти. От тези хора днес като остатък се явяват китайците, хора, които даже и за Бог нямат име. Когато китайците искат да кажат нещо за Бог, казват "тау" – това означава небето. За тях всичко на небето горе е Бог. У евреите пък, когато Яков отиваше при своя роднина Лавана, той сънува един сън, видя Бог и Му каза: "Там, където ме водиш, благоволи да ми дадеш овце и говеда, а пък аз като се върна, ще Ти направя един малък олтар и жертва ще Ти принеса". И действително, Яков направи олтар на Бог, даде десятъка си от овцете в жертва.

"Всяко дърво се познава от плода си". Плодът определя качеството на растението. Аз ще засегна духовния живот. Онези от вас, които са родени от Духа, ще вземат дълбокия смисъл на тази философия. Онези от вас, които още не са родени от Духа, а са в ембрио, в зачатие, ще вземете живота, а онези от вас, които сега се приготовят отвън, които съставляват тази кал, от която Бог за в бъдаще ще прави хората, ще гледате пръстта да бъде по-доброкачествена. Колкото е по-доброкачествена пръстта, толкова по-добър хляб може да стане от нея. Твърдата пръст, за която говори Христос, това е хлябът, който има отношение към стомаха. Христос казва: "Аз съм живият хляб". Това се отнася до сърцето на човека, "а живата вода" подразбира един още по-висок живот от хляба. Хлябът трябва да се превърне на вода, а водата трябва да се превърне на Дух. Затова и в Писанието е казано: "Ако се не родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие". Значи, водата е потребна за сърцето, а Духът – за ума. Следователно, ако се съединят тези два полюса – умът, който е почва за човешката мисъл, и сърцето, което е почва за човешките чувства, ще се образува човешката душа, или съзнателното човешко его.

Сега, мнозина от вас сте много обременени от сегашните проявления на живота, т.е. сегашният живот е толкова важен за вас, че поглъща всичката ви мисъл. Вие мислите, че това, което имате, това, което знаете, съставлява целия живот. Представете си положението на онова малко дете, което сега учи в училището и направете аналогия със себе си. То отива на училище, и учителят му открива буквата "а". Връща се от училище, разправя на майка си, какво е научило. Взема плочата, пише, изтрива, казва на майка си: Наука е това! Буквата "а" е това! Значи тази буква му отваря вратата за разбиране на живота. Майката се обръща към другите които са около нея, казва им: Е, нека се радва, дете е. Питам: Ами кое е по-високото за майката в дадения момент? Майката казва: Аз трябва днес да пресея брашното, да омеся хляба. Елате тук да видите, как се меси хляб! И започва тя да проповядва. Замесва всичкото брашно, покрие го отгоре и го оставя да втасва. Най-после запали пещта си. Взема след това едно яйце, разбива само желтъка му и намазва с него хляба, за да се лъсне кората му и казва: Това е хляб! Хлябът е началото на живота. Децата в къщи казват: Това е хляб! Учителят казва: Това е "а"! Значи, тази първа буква е хлябът. Детето казва само: Мамо, хляб! Мъжът дойде в къщи, казва: Жено, хляб! Учителят казва: Хляб! Проповедникът казва: Хляб! - Защо всички искат хляб? - Защото, ако няма хляб, растене няма, мисъл няма. Значи, има нещо съществено в живота.

"Всяко дърво се познава от плода си". Какъв е този плод на живота? Най-първо човек трябва да има разположение на чувствата си. Всеки трябва да се стреми да има това разположение. Човек трябва да си ляга с разположение; да става с разположение; да яде с разположение. Аз не казвам, че човек трябва да мисли с разположение на чувствата си. При мисълта, законът е обратен. Мисълта не се проявява при разположение на духа. Най-хубавата мисъл се проявява при обратния закон, а разположението е необходимо за живота. Когато човек развива живота си, той трябва да има разположение на духа, за да може животът му да се оформи. Щом животът образува тези форми, от които мисълта се проявява, тогава именно ще дойдат най-силните налягания в живота, тогава именно ще дойдат скърбите, страданията. Скърбите и страданията са Божествените рала, които разорават почвата и създават благоприятни условия да поникнат Божествените семена на Добродетелта. Само така се ражда мисълта. Кое заставя да мисли онази майка, на която предстои да ражда? Детето. Това дете, щом влезе в почвата, т.е. в утробата на майка си, заставя я да мисли, пък ако ще да е най-глупавата майка. Когато една птичка ще снесе яйцата си, тя веднага започва да мисли, къде да направи гнездото си, как да го направи. Щом се нареди, тя знае вече, колко време да лежи върху яйцата си, знае как да отглежда малките си, всичко това знае. Разбира тя тези закони! Всички тези грижи внасят в нея Божествени мисли.

Та казвам: При страданията този закон няма нищо общо с живота. Животът, напротив, трябва да се прояви в нежни, хармонични чувства. В какво седят хармоничните чувства? Ще ви дам едно малко сравнение. В живота има три категории фактори. Те са следните: вземете за пример хартията, на която се напечатва някоя свещена мисъл. Тази хартия е направена от хора, които не се интересуват, не искат да знаят, какво ще се печата на нея. Значи, качеството на тази книга не зависи от онзи, който пише, а от онези работници, които са я правили във фабриката. Тези работници са първата категория фактори в живота.

След това идваме до онзи мислител, който започва да пише върху хартията. За да изрази своята мисъл, той извиква някой по-висш дух, който му диктува. Значи, единият диктува, другият пише. Така че, как е замислена тази книга, как е написана, това не зависи от самия автор, който слага името си върху книгата, а от този, който е диктувал. Същността, която е вложена в книгата е самата мисъл, и не зависи от автора. Този, който предава тази мисъл, той е вторият фактор. Следователно, онези фактори, които са създали нашето тяло, нашето сърце и нашия ум, произтичат от три категории интелигентности. Ето защо, когато мислим само за тялото си, ние сме свързани с най-нисшата интелигентност в природата, с първата категория фактори – с работниците. Тези същества ще ни покажат най-хубавите ястия, ще ни научат как да приготвим храната си, как да я добиваме. Те обаче, няма да ни покажат извора на живота.

Втората категория същества оприличавам на тези, които са писали книгата. Те ще ни покажат пътя на живота, т.е. вътрешното съдържание. Те са още по-напреднали от първите в своята еволюция, но не могат да ни кажат нищо за онази велика Божествена мисъл, която е предшествала образуването на материалния свят, образуването на силите в живота.

Най-после идваме до третата категория същества, които са създали човешката мисъл. И понеже човек сега е свързан с тези същества, за това той се нарича "същество на мисълта", но за в бъдеще той ще измени това си име и ще се нарича "човекът на Любовта" или "възлюбения син на Любовта". С мисълта си той трябва да се съедини с Божествената Любов, за да стане цял човек, защото за сега човекът е половин. В сегашния човек има борба между неговия дух и неговата плът. - Защо? - Защото вътре в него става един процес на обновяване. Когато този процес се завърши в нас, тогава ние ще съзнаем, че можем да бъдем господари на себе си. За сега ние не сме господари на себе си, нас всеки може да ни подкупи. Онези, които са родени от вода и Дух, тези думи не ги засягат, но те се отнасят за онези, които не са родени още. Следователно, ние можем да се подкупим от малките работи. Някой казва: Аз не се подкупвам. - Вие не говорите Истината! Не е грях, че човек се подкупва, но казвам, че той може да се подкупи с една ябълка, с едно бонбонче, с една карфичка, с едни фини чорапи, с една хубава шапка, с едни обувки или с едно стихче посветено в негово име и т.н. Мога да ви приведа хиляди начини, чрез които хората се подкупват. Дай на човека да си хапне нещо, дай му една малка стаица, с хубаво, меко легло, и той веднага се подкупва. Хората лесно се залътеат. Лошото не е в залътеането, но в това, че когато ни залътеат, ние лесно се продаваме, а мислим, че сме осигурени. Никой от нас не е осигурен! Ние сме в една песъчлива почва, но много наши приятели – евангелисти, теософи, окултисти, хората на новото учение ни проповядват, че са намерили Бог. Питам: В какво седи новото учение? - Основата на новото учение, това е великата Божия Любов, великата Божия Мъдрост и великата Божия Истина – живата Любов, живата Мъдрост и живата Истина, всадени и проявени в сърцата, в умовете, в душите и духовете ни. Следователно, ако ти си човек от новото учение, тогава аз казвам: Плодът на Духа, на това Великото е Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание и много други. Павел не ги изброил точно, той турил като качества на Духа девет категории, но всяка категория съдържа още по три качества, та стават всичко 27. Сумата на цифрите 2 + 7 = 9. Питам тогава: Кои са другите две качества, които влизат в категорията на Любовта? Вие мислете за другите категории, аз няма да се спирам върху тях. И така, лошото не е в това, че ни залътеат, но ние се самоизлътеаме, че сме намерили истинския път, че сме намерили Истината. Понякога аз се наблюдавам и така проучвам хората. - Защо? - Защото ретроспективно, чрез отражение на хората в себе си, виждам какви са. Дойде някой човек, приказва ми и аз се вдълбоча в себе си, поставям се в едно пасивно състояние, за да видя, какво е трептението на неговото сърце, какви са неговите мисли, изобщо каква е степента на неговото развитие. Като вляза така в неговото положение, аз започвам да мисля като него, да чувствам като него, зарегистрирам неговия живот, записвам всичко и си казвам: Познавам този човек. И всеки който ме види, казва: Ето, виждаш ли този? Казвам: Да, аз го видях, но и вие трябва да го видите. Грешката на един човек е грешка на хиляди същества, и доброто на един човек е добро на хиляди същества. В този свят ние не живеем за себе си. В този смисъл, индивидуално, светии няма. Светията е колективно същество, в което Бог живее. Хора, у които Бог не живее, не могат да бъдат никакви светии, а не така както вие разбирате. Хора, у които Любовта не живее така, както Бог е определил, какви са? Хора, у които Мъдростта не живее така, както Бог е определил, какви са? Хора, у които Истината не живее така, както Бог е определил, какви са? – Такива хора не вярват в никакъв Господ! Какъв Господ ще имат те? Ами че съвременната европейска война показва какъв Господ имат тези хора. Техният Бог е като старите езически богове, които се бият, които имат същите страсти, като хората. И при това, съвременните християнски народи се осмеляват да казват, че имат Господ. Срамота е да казват така, никакъв Господ нямат те! Хора, които признават Бог, за които Бог е жив, казват като Христос: "Благ е този Господ". И христовите ученици, като съвременните хора, като отидоха да проповядват в едно село и не ги приеха, казаха: "Учителю, остави ни да пометем, да изгорим тези хора, защото не ни приеха. Ти си Учител, ние апостоли". Христос им каза: "Този Господ, на Който аз служа, не е като старите езически богове, Той е Бог на Любовта, Бог на Мъдростта, Бог на Истината. Син человечески не е дошъл да погубва души, но да спасява. Има други начини, по които можем да ги изгорим".

Сега, старайте се да не разбирате мисълта в изопачена форма. Страданието в света е допуснато, за да се създаде човешката мисъл. Нека има страдания, но никога да не въздействаме на една душа, с цел да я спрем от пътя, който Бог ѝ е определил. Нито себе си, нито другите! Често, ние се опълчваме против хората, защото грешат. Разрешете въпроса, защо вие грешите. Ето главният капитален въпрос, който трябва да разрешите. Казвате: Защо онзи греши? – Не е въпросът защо греши онзи, ами ти защо грешиш. - Защо онзи мисли така? – Не е въпросът, защо той мисли така, ами ти защо мислиш така. Нима твоята мисъл е безпогрешна? Хубаво, в едно отношение ти го превъзхождаш, но в друго отношение ти си по-долу от него. Всички така разрешават въпроса, защо хората грешат, защо мислят така, а не се спират да разрешат този въпрос по отношение себе си. Всъщност, ето един въпрос, който трябва да разрешат.

Често хората на новото учение, хората на новите течения, казват: Трябва да се даде свобода на всички! Но тези хора на новото учение, както ги виждам тук в България, са крайно натрапливи хора. Аз виждам в някои съвременни писатели, музиканти, художници, свещеници, владици, проповедници, царе, князе, в някои просветени хора, уж хора на новото учение, голяма натрапчивост. По-натрапливи хора от тези на новото учение няма. Ако отидеш в дома на един прост, светски човек, той ще се отнесе братски, но ако отидеш в дома на един учен човек, на един човек от новото учение, и нарушиш едно от правилата му, че не си изтрил обувките си, ще ти каже: Господине, навън, моят дом не е дом за кал! - Аз похвалвам този човек, правилно е да се грижи за чистотата на дома си, но трябва да знае, че има външна кал, има и вътрешна кал – има външна култура, има и вътрешна култура.

Сега, да ви приведа един анекдот, случил се в България по време на Освобождението. Отива един български селянин при един лекар. Лекарят бил женен, и този ден жена му го раздразнила нещо, та бил малко неразположен. Селянинът влиза в стаята му и казва: "Господин докторе, жена ми е нещо болна, има огненица, силна треска, моля ти се да ми услужиш, някакви церове да ми дадеш". Церове ли? – удря една плесница на селянина, после още една и му казва: "На ти лекарства за жена ти! " - Бре, смръднаха ме тези нови лекарства!, - си казва селянинът. - До сега и майка ми, и баба ми бяха болни, но други лекарства им се даваха. Да те пази Господ от тези нови лекарства! Да не дава Господ да лекува човек жена си! Ще употребя това лекарство за жена си, да видя как ще ѝ подейства. Връща се дома си посреща го жена му, пита го: "Носиш ли ми лекарство?" – Нося ти. – Е, дай да видя какво е! Удря ѝ той една силна плесница. – Чакай, чакай, стига толкова! Тя се разлюлява от тази плесница, влиза в стаята и започва да плаче. Случва се, обаче, че наскоро оздравява. Е, - казва си селянинът – помогна това лекарство, заслужава си. Господ здраве да дава на този лекар, жена ми оздравя от това лекарство! Наука е това! Не се минава и два месеца, отива той в града и си спомня за лекаря. Казва си: "чакай от благодарност да му занеса две пуйки и да му кажа, че жена ми оздравя от неговото лекарство". Влиза при лекаря, той го запитва: "Какво искаш?" – Преди два месеца идвах при теб, да ми дадеш лекарство за жена ми. - Е, та какво? – Ти ми даде едно лекарство, и тя оздравя от него. Аз употребих само едното, другото остана. – Да, това е наука, това беха от скъпите лекарства, те дават добър резултат, казал докторът. В същност, той забравил, от какво била болна жената на този селянин и какво лекарство ѝ дал. Като видел, че селянинът носи две пуйки, поканил го да седне и се разположил. – Ама, господин докторе, единият лек остана у мене – казва селянинът. – Е, ще го върнеш, щом не ти трябва, защото той е от скъпите лекове. Селянинът става, удря втората плесница на лекаря и си излиза. – Ако жена ми се разболее втори път, пак ще дойда при тебе. Като останал лекарьт сам, опомва се от плесницата и се поухилва малко.

Та и ние някой път с тази наша философия на живота разсъждаваме, действаме, все като този лекар. Не е виновен той. Това е за пояснение на въпроса. С това не искам да кажа, че сме лоши, но или ученикът, или майката, или жената, все ще се намери някой, който да ни разгневи, и после, като ни разгневи, ще излеем гнева си на всеки пръв, който ни излезе насреща. Но постъпките ни се връщат после обратно.

"Всяко дърво се познава от плода си", казва Христос.

Откъде идват горчивите плодове на нашия живот? Страданията, които ни сполетяват в живота, откъде идват? По някой път жената не ни обича, учениците не ни обичат, децата не ни обичат, окръжающите не ни обичат, всички не ни обичат. Питам: защо е всичко това? Ще кажете: хората са лоши. Това не е разрешение на въпроса. Ако хората са създадени от Бога, как е възможно да са лоши? Я ми обяснете това нещо! Когато животът не се проявява в своето Божествено естество, а се проявява по човешката мисъл, той е всякога лош. Лошевината произтича от това, че ние искаме да употребим Божествения живот за човешки изгоди, и вследствие на това този живот лесно се изпарява. Преди неколко дни аз взех в едно шишенце етер и го запуших отгоре с малко памучец. След известно време отидох да го взема, но го нямаше там. Имало една малка дупчица, и той изфирясъл от там. Така и ние, по същия начин, затваряме Божествения живот в едно шишенце, туряме му запушалка, но след време виждаме, че го няма. Божественият живот казва: не можете да ме държите затворен в шишенце. Аз ще си намеря и най-малката дупка ще излеза от там. Така и ние мислим за свобода, за широк простор в нашия живот.

"Всяко дърво се познава от плода си". Първият плод на Духа, това е Любовта. От основното разбиране на Любовта зависи смисълът на вашия живот; от основното разбиране на Любовта, зависи и вашето щастие. Сега вие ще кажете, че разбирате Любовта. Аз бих желал да дойде при мен този, който казва, че разбира Любовта и да я определи. Нека определи, какъв е животът при Любовта. Там, където има Любов, има и живот. Където има живот, има и радост. Гледаш, някоя домакиня, в чийто дом царува Любовта, цял ден пее, всичко в къщи е в хармония – децата ѝ са радостни, мъжът ѝ е радостен и слугите ѝ са радостни – всички в къщи са радостни. Щом Любовта излезе от къщи тя ходи със сбърчени вежди, намръщена, отваря Писанието и като някой моралист рови се в отделни стихове, цитира, кой как писал, за какво писал и т.н. Все ще намери някакви специални стихове за случая и ще ги цитира, като казва: Така е писано в Евангелието.

Та когато пророците са писали в тази книга, и те са имали такива настроения. Когато чета плач Иеремиев, виждам онзи пророк плаче ли, плаче! Защо? – Понеже заробиха евреите. Той казва: "Господ ни направи играчка на тези да им свирим" – и написа много тъжни работи. Господ им казва: "Когато ви казах да живеете така, както трябва, вие не живяхте. Ето докъде ви доведе вашият глупав живот: да ви заробят Вавилонците. Ето откъде иде вашата скърб". Идват сегашните християни и казват: Знаете ли какво е писал пророк Иеремия? Пророк Иеремия отивал в плен, но ти, който не си в плен, какво разбираш от неговото положение? – Разбирам. - Нищо не разбираш! Казвате: Давид писал псалми. Да, Давид писал псалми, но защо? – Гонеше го цар Саул, гонеше го, като някой заек. Бягаше той, ти си седиш на мекото легло. Така че, за да разберете плача Иеремиев, за да разберете псалмите на Давид, трябва да минете през тяхната опитност. Но и това още е човешко учение, не е Божествено. Евреите трябваше да се подигнат, а не да плаче Иеремия за тях. Това е една слабост. И Христос си поплака, което показваше, че в Него имаше една чувствителна душа. Христос, като дойде между евреите, казва им: "Исках да ви помогна, но не ме разбрахте" – и заплака. Сълзите на Христос не изразяваха слабост, но с това той им казваше: "Както аз плача, така ще плачете и вие". Казвате: Това е слабост! - Не е слабост! Не е слабост. Истинският пророк, който говори на хората, трябва да им каже, какво ще стане. Със сълзите си Христос казваше на евреите: "Така ще плачете вие хиляди години, понеже не приехте моето учение". Някои ми казват: Учителю, в сърцето ми нещо плаче. - А, плаче нещо в сърцето ти! Казвам: Ти си един израилски пророк, който не прие Христовото учение. Ще плачеш, и ще плачат всички около теб. Всички онези, които не възприемат Любовта; всички онези, които не възприемат Мъдростта; всички онези, които не възприемат Истината, ще плачат не само един ден, но още хиляди години ще плачат. И денят, в който възприемат Любовта, ще дойде истинската радост – "скърбта им ще се превърне на радост". Дотогава има да изтекат девет категории сълзи.

Аз бих желал да проучите характера и състава на тези сълзи. Те се различават по състава си. Когато човек плаче от скърб, от тъга или от радост, сълзите са различни. Когато човек плаче от любов, от милост, сълзите пак се различават. Някой казва: Господи, аз плаках. Господ казва: "Вижте, защо е плакал този!" – В шишенцето ми има сълзи. - Вижте в шишенцето му, сълзи има. Като разгледат сълзите му, казват: "Разбрахме за какво е плакал". Друг някой казва: "Виж ме, Господи, че плача". Господ казва: "Разгледайте тези капки, които се леят от очите му, за какво са! Защо е плакал, от любов ли, от радост ли, от скърб ли, от що". Това се знае в невидимия свят. Изобщо, има девет категории сълзи, девет категории страдания и девет категории радости. "Обля се", казват, "сърцето ми с кръв". Действително, облива се сърцето с кръв. Когато скърбиш, облива се, но и когато се радваш, пак се облива. И когато любиш и си милостив, и когато мразиш, пак се облива сърцето с кръв. Казва се в Писанието: "Плът и кръв няма да наследят Царството Божие". Да, кръвта на плътта няма да наследи Царството Божие, но кръвта на Духа ще Го наследи. Плътта сама няма да наследи Царството Божие, но плътта и Духът заедно ще Го наследят. Тогава, как ще разберете думите на Йов, който казва: "Пак с плътта си ще видя Бог". На друго място Христос казва: "Във второто битие вие ще дойдете с мен". Кое е второто битие? Казва се: "Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново сърце от плът, което ще бъде толкова нежно, че Бог ще напише на него Своя Закон". Значи това сърце ще бъде толкова благородно, толкова фино, че върху него Бог ще напише своя закон и както ние, така и всички същества, ще четем от него.

"Всяко дърво се познава от плода си".

Какъв е тогава смисълът на живота? – Смисълът на живота е, че можеш да живееш за себе си, можеш да живееш за другите, можеш да живееш и за Бог. Има девет категории живот, но тези три категории са важни – да живееш за себе си, за другите и за Бог. Вижте най-после, че наистина, не може да се живее сам, все искаш да имаш при себе си поне едно същество. Най-голямото геройство на първия човек в Рая е било това, че след като видял, че сам не се живее и обмислял много години този въпрос, най-после едва се решил да каже: "Господи, сам не се живее". Адам бил голям аристократ, макар някой да мислят, че бил прост човек. След като Господ го поставил да живее в Рая и да се занимава с животните, той прегледал всички и си казал: "Аз нямам другар, с когото да дружа, с тях не мога да дружа, те са нисши същества, те нямат никаква култура". Пък той трябваше да дружи с животните, трябваше да ги учи. Адам си казал: Господ създаде всичко много умно; и мене и животните, но едно нещо не Му дойде на ума: на мене, този богатия човек не даде другар. Тщестлавие имаше в Адам. Господ го чу, поусмихна се малко и си каза: "Ще имаш другар". И действително Адам имаше вече другар. Той си казваше: "Така, нека излезе моята избраница отвън, да видят славата, величието ми, да видят какъв велик човек съм, какво благоволение имам пред Бога". Това беше едно тщестлавно чувство, което той криеше в себе си. Господ му каза: "Другарка ще имаш!" Като я видя, той каза: "Плът от плътта ми, кост от костта ми!" Обаче, тази жена, направена от плът и кости, не беше като Адам. Тя си каза: Не, братко, не съм аз плът от плътта ти, ще ти докажа, че и в мене има малко-много ум". И му доказва. Отива тя при дървото, което ѝ посочва змията, и казва на Адам: "Ти си голям страхливец! На животните даваш ум, обработваш градината, а те е страх да бутнеш онова дърво!" "Не може, Господ е забранил да се бута това дърво" – преподава ѝ Адам първия урок на послушание. "Ти си плът от плътта ми, кост от костта ми, няма да буташ това дърво, ще ме слушаш!" – Колко си лековерен ти! Аз ще бутна това дърво и ще ти покажа, че не съм плът от плътта ти и кост от костта ти. Ще ти покажа, че съм жена, която мисли. Аз мисля, че и ти ще дойдеш подир мене. Както мисля аз, това мислиш и ти. И двамата нарушиха закона на послушанието и съгрешиха. След съгрешаването у Адам се пробужда друго едно чувство: в него нямаше доблестта да остави жена си сама да бъде наказана по Божиите закони, но си каза: Хайде, и аз ще страдам с нея, да намаля малко страданията ѝ". В него имаше борба, казваше си: "Да оставя ли Рая, или да отида с нея? С нея тежко, но без нея по-тежко. Тя ми взе сърцето и където и да отида, сам не мога. И в Рая сега животът е тежък. Хайде, ще отида с нея, поне жертва ще направя, че каквато ще да става!" Жената сгреши, а той се лиши от благата. Господ не ги изпъди, но ги прати вън от Божественото училище, да растат и да се развиват.

И така, 8 000 години вече откакто вие се намирате извън Рая, но всичко сте забравили. Всички сегашни жени по целия свят бяха събрани тогава в Ева вътре като душички, и всички сегашни мъже по целия свят бяха събрани вътре в Адам като душички. Всички мъже и жени заедно гласувахте и сгрешихте. А сега всеки мъж казва: Е, този Адам! И всяка жена казва: Е, тази Ева! - Не, не мислите право, всички заедно сгрешихте, всички бяхте там. Всеки от вас трябваше да каже: Не, аз не давам думата си, не се съгласявам, не искам да постъпя така. Разрешаването на въпроса сега седи в признаванието ви. Кажете: "Господи, сгрешихме! Ние не опазихме Твоите велики закони на Любовта, Мъдростта и Истината. Ще ги опазим сега". Това е благородството на човека! Всеки човек трябва да мисли, как да изправи своя минал живот. Как ще го изправи? Аз гледам, някой отишъл в църква и там се моли, моли на Господ, но при това, като дойде да действа спрямо хората, не знае как да постъпи. Колко лесно ние се раздразняваме в живота! Колко лесно се съблазняваме! Има един закон: никой никого не може да излъже! Помнете това! Човек сам себе си може да излъже. - Защо? - Защото всеки човек разбира много добре своите интереси. Чудни са съвременните хора, когато искат да ни убедят че могат да ни излъжат! Вземете например, гъската, хвърлете ѝ нещо, което не яде, например боб или друго нещо, ще видите, че тя в първо време се нахвърля, но веднага се отстранява. Хвърлете ѝ царевица например, тя ще се хвърли и ще започне да яде. Значи, тази глупава гъска, както вие мислите, познава законите. Не, тази гъска не е така глупава, както мислят хората. Върви един голям паток със своята възлюблена и с 12 малки патенца. Тя върви напред с патенцата, а той подире ѝ. Затичва се един плъх след тях и хваща едно от патенцата. Обръща се веднага патокът, хваща с клюна си плъха и го издига във въздуха. Отива с него в реката, потапя го във водата и го изважда, пак го потапя и изважда, дава му лекция, докато плъхът най-после казва: "Пусни ме, моля ти се, втори път няма да ям патици". И след всичко това казват, че гъската била глупава, а ние умните хора, понякога вършим такива големи глупости! Не, тази глупава патка поне може да хвърчи! Тази глупава патка поне може да си намазва тялото и крилата с мас, та като влиза във водата, да не прониква навътре, предпазва я от намокряне. Ние, съвременните културни хора, нямаме даже и това изкуство на патицата. Можем ли ние да намажем така нашето тяло и кости, че грехът да не прониква навътре в нас? Къде е нашата мас, с която можем да се защитаваме от греха? Патката намери онзи велик закон да се предпазва от студа, като си направи мек, топъл пух за тялото. Къде е нашият пух да ни предпазва от студа? Значи, ние не сме толкова интелигентни, колкото си мислим. Сега, всеки се спира в себе си и казва: Аз имам изкуство. - Какво изкуство имаш? – Цигулар съм, мога да свиря. - Че и аз зная да свиря. Питам: Когато имаш омраза към някого, или когато таиш едно горчиво чувство в душата си, свирил ли си на тази омраза с цигулката си, че да я превърнеш на една кротка мечка без букаи? Свирил ли си на това горчиво чувство, че да го превърнеш в сладко чувство? Ако твоята музика не може да стори това, ти не си цигулар, твоята музика е много слаба. Някой казва: Аз съм знаменит художник, имам хубави картини в чужбина, изложени в най-добрите галерии. - Хубаво, щом е така, нарисувал ли си такава картина, че като я види някой разбойник или престъпник, да се отврати от себе си? Опита ли по този начин силата на твоето художество? Нарисува ли омразата и Любовта, та да видиш резултата от тези две картини? Аз не съм срещнал до сега художник, който да е нарисувал омразата и Любовта и да съпостави тези два типа. Нека художникът нарисува тези две картини така художествено, че като погледнеш омразата, да умреш от нейното въздействие върху тебе, а като погледнеш Любовта, в тебе да се зароди живот и желание да дадеш от този живот и на всички други. Тази смяна в състоянията да стане едновременно при вида на тези две картини. Това е изкуство! Когато в теб нещо бушува, когато се бориш с омразата в себе си, тя те гори и произвежда страдания, а ти казваш: Гори ме нещо! – Погледнал си към омразата. След това Господ ти казва: Я погледни към Любовта! Ти погледнеш към Любовта, оживиш се и казваш: Нещо гори в мене. Да, и омразата гори, и Любовта гори, само че омразата гори, изгаря и разрушава, а Любовта гори, съгражда и живот дава. Такива трябва да бъдат истинските картини на омразата и на Любовта. Това е изкуство! Така трябва да рисувате всички. А сега, вие казвате: Рисуваме ние. - Да, аз искам всички вие да бъдете велики художници, велики музиканти!

Някой казва: Аз днес съм вдъхновен, говоря красноречиво. Ами защо само днес си вдъхновен? Не само днес, но всякога трябва да бъдеш вдъхновен от Божественото, и всяка твоя дума да произвежда чудеса. Всяка твоя дума трябва да произвежда чудеса върху самия тебе! Вие говорили ли сте на себе си? Аз ценя хората по това, не какво ви говорят, не какво говорят на мене, но какво говорят на себе си. Не е важно, какво говоря на вас, то не е говор, но какво говоря на себе си. Когато говоря на себе си, по-красноречив човек от мене няма. Вие чували ли сте как говоря на себе си? То е слово! И това слово само аз го чувам. Когато говоря на вас, това е обикновена реч, но когато говоря на себе си, тогава да ме чуете! Когато говоря на себе си, не говоря много, съкращавам беседата си, говоря най-много 5–10 минути и едва издържам този говор. До сега съм достигнал до 10 минути най-много. Щом си говоря 10 минути, казвам: Стига толкова, доволен съм от своята реч. Защо? Защото тя е Божествена в себе си.

Някой ме запитват: Как се справяш с хората, когато говорят против теб? – Говоря на себе си. - Ами като нямаш парички? – Говоря на себе си. - Ами като нямаш легло? – Говоря на себе си. Най-красивото нещо в света е човек да говори на себе си! Казвам: Всички трябва да говорим на себе си и от сърцата ви да блика Любов, и то не само временно, не само към хората, а постоянно и то към всички същества изобщо. Минавам покрай едно дърво, виждам на някое място една гъсеница, спра се при нея и размишлявам: Какъв пример дава тя! В нея съзирам усилено движение на нейния дух да се подигне. Но каква работа се изисква за това! И това е една малка гъсеница! Онзи велик Божествен живот ми казва: "Ти разбираш ли, защо този червей пълзи?" Някои казват за къртицата: Къртица е това! – и я отминават. Божественият Дух пита: "Ти разбираш ли, защо тази картица рови из земята? Ти разбираш ли, защо птиците хвърчат? Ти разбираш ли, защо растенията растат? Ти разбираш ли, защо е това разногласие и тази хармония в живота?" – Това е великото в живота, което трябва да разбереш и проучиш. Когато вашите сърца се изпълнят с Любов, само тогава ще разберете смисъла, който е скрит в тези неща. Всички трябва да разбирате, но не като онзи светия, който не разбрал смисъла на своето служене. Какъв трябва да бъде вашият морал? Ако ти си светия, посветил живота си на Бог, живял 20 години в пустинята, и при тебе дойде един богат български землевладелец и ти каже: Слушай, остави тези глупости, да живееш в пустинята, ела да ми прекопаеш лозята, аз имам толкова и толкова декари, ще ти дам 200 000 лева за това. Съгласиш ли се на това предложение, всичката ти святост отива на вятъра. Това не е моралът, който трябва да следвате вие. Но ако ти се съгласиш да работиш без пари и кажеш: Братко, аз не се нуждая от пари. Може да дойда да ти помогна, но после пак ще се върна. Кажеш ли така, ти си свят човек, у тебе има морал. Такъв трябва да бъде и вашият морал! Готови ли сте вие като този светия да направите някое добро без пари, вие сте възлюбените деца на Бог. Кажете ли: Аз направих толкова добрини на този човек, но той не е признателен – вие не сте възлюблен син на Бог. Ти признателен ли си? Всички вие сте непризнателни. Във вас не се е събудило това благоговейно чувство на светията. Някой казва: Защо Бог ме е създал такъв? – Недоволен е той от живота си и от положението, което има. Казвам: Бог ти е дал толкова дарби, но ти още не си ги разработил. Ти не си обработил твоя ум.

"Всяко дърво се познава от плода си."

И сега, аз желая, онези от вас, които искате да носите това свещено име "ученици на Новото Учение", или, онези, които искате да носите това свещено име "носители на Любовта, Мъдростта и Истината", така ги наричам аз, бъдете образци! Бъдете онази запалена свещ, в която няма абсолютно никакъв дим, абсолютно никакъв остатък, която гори и издава онази мека светлина, която носи живот и възкресение на всички хора. Всеки от вас може да бъде една такава запалена свещ!

Онези от вас, които сте родени вече от Дух и вода, идете да бабувате на тези, които скоро ще се родят! Някои от вас сега са заченати, а трети сега се приготвят за това зачатие. Работници трябват на света! Ние няма какво да се занимаваме с това, какво се пише в нашата преса, какво се пише в чуждите вестници. Работа се изисква от всички!

Някой казва: Аз не съм толкова красив, черничък съм малко. Друг казва: Очите ми не са така хубави! Аз зная един алхимичен начин, по който мога да ви направя красив, но първо трябва да сте родени от Дух и вода. - Защо? – Трябва да сте готови да запазите тази красота. Каква полза ще имате, ако ви се даде едно богатство и после ви го отнемат? Това ще бъде голямо нещастие за вас. Следователно, от вас се изисква да бъдете силни и крепки, да можете да задържите онова благо, което имате. Тогава никой не ще може да ви отнеме благото, което Бог ви е дал. Аз наричам герой онзи, на когото никой не може да отнеме Любовта. Аз наричам герой онзи, на когото никой не може да отнеме Мъдростта. Аз наричам герой онзи, на когото никой не може да отнеме Истината. Някои казват: Отнеха ми Любовта! Моми и момци се оплакват: Отнеха ми любовта! - Някой ви я отне? На кое място я отнеха? – Изгубих любовта си, отивам в ада! – казва някой. Как, любовта си ли изгуби? Ти ходиш да търсиш любовта в някой момък или мома там някъде из горите. Не, в момъкът няма да намериш любовта. Че и той сам я търси! Тогава, кой при кого ще я намеря? Това не е Любов, Любов за Любов не се жени. Мъдрост за Мъдрост не се жени. Истина за Истина не се жени. Разберете това! Сърцето и умът се съединяват, за да служат на Бог. Да се жени човек, това значи да се съединят две души, за да служат на Бог, да изпълнят Неговата воля. Разбирате ли това? Хората не се женят за свое удоволствие. Това е проституция! Женитбата е съединяване на две души да служат на Бог. Съединим ли се в името на тази Любов – да служим на Бог – всички ще бъдем едно цяло и един дух и тогава във всички ни ще действат великите закони на Любовта, Мъдростта и Истината. Само тогава ще дойдем до онова истинско оженване на хората. Тогава няма да търсим, къде е мъжът, къде е жената. Ако мъжът ти е с Любовта, той е благословен мъж. Ако мъжът ти е с Мъдростта, той е благословен мъж. Ако мъжът ти е с Истината, той е благословен мъж. И ако жена ти е с Любовта, тя е благословена жена. Ако жена ти е с Мъдростта, тя е благословена жена. Ако жена ти е с Истината, тя е благословена жена. Ако син ти, дъщеря ти, приятелят ти или който и да е, е с Любовта, Мъдростта и Истината, те са благословени.

"Всяко дърво се познава от плода си."

Ако вие сте родени от Дух и вода, проявете се! Онези, които не са родени, родете се! Това е новият зов към света. Нас ни трябват хора не с ограничени умове, сърца, души и духове. Нас ни трябват хора, братя и сестри, със сърца любящи, с умове светли, с души благородни и с духове възвишени. Това е, което ще ни сближи, ще ни направи истински герои в света.

Аз наричам герой онзи, на когото сабята никога не се троши. Аз наричам герой онзи, който никога не умира. Аз наричам истински мислител онзи, на когото мисълта свети и озарява света. Аз наричам човек на новото учение, на новия живот онзи, от сърцето на когото извира Любов, която носи живот за всички. Аз харесвам в извора една отлична черта – неговото пълно безкористие. Той хиляди години наред извира и никога не казва: "Дайте!" Но, кой как дойде при него, той все казва: "Братко, идвайте, вземайте си когато и колкото искате!" Този извор е заради вас. Той минава през села и градове, пои гори и градини, всички пои и чисти, докато най-после се влее в морето. Тази е отличната черта на извора, която трябва да бъде черта и на родения от Дух и вода, животът на когото трябва да минава през онези наскърбени души и ги утешава. Който няма този живот в себе си, как ще утеши тези наскърбени души? Той ще каже: Е, Господ казал така. - Не, не е казал Господ така. Роденият от Дух и вода, като види наскърбени души, няма да каже: Волята Божия е такава, - а ще ги утеши. Някоя майка плаче. Той ще я пита: Защо плачеш? – Детето ми умря. – Не плачи, то сега ще дойде. Ще тропне са пръчицата си и детето пристига. – Ето, твоят Драганчо е жив. Друга майка плаче. Защо? – Нейната мила Марийка умряла. Той тропне пак с пръчицата си, и Марийка дойде. Майката е радостна, и всички в къщи се радват. Това прави новото учение – възкресява мъртвите души! Така е, ще дойдат всички тези духове от пространството. Затова казвам: Ние живеем в един велик свят! Ние живеем при особени условия. Доста сме се скитали, доста тази омраза, това неразбиране между нас.

Ако сте българи, бъдете от тези, новите българи, които ще кръстим сега! Бъдете носители на новото учение, бъдете Синове на Любовта, на Мъдростта и на Истината! Бъдете растения, които от плода си да се познават! Бъдете хора, които от мисълта си да се познават!

"Плодът на Духа е Любовта!"

''Беседа, държана от Учителя, на 28-ми юни, [[1925]] г., в гр. София.''

НАГОРЕ




placeholder