НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Да Го посрещнат

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Да Го посрещнатъ

Най-често използвани думи в беседата: има, може, всички, хора, сега, казва, един, човек, идея, себе, бог, иска, живот, аз, дойде, всичко ,

Неделни беседи , София, 14 Декември 1924г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„На утрѣшния день народъ много, който бѣше дошелъ на праздника, като чуха, че иде Исусъ въ Ерусалимъ, (13) взеха вейки финикови, та излѣзоха да Го посрещнатъ, и викаха: Осана! Благословенъ който иде въ името Господне, Царь Израилевъ!“. (Иоана 12:12,13)

„Излѣзоха да Го посрѣщнатъ“ – това сѫ най-важнитѣ думи въ стиха. Онова, което има да кажемъ, то не се съдържа въ стиха.

Този стихъ е единъ отъ обикновенитѣ стихове. Вижда се, че онзи народъ, който излѣзе да посрещне Исуса, имаше сѫщитѣ стремежи, каквито и вие имате. Значи, въ този народъ имаше всички възможности да разбиратъ Истината, да разбиратъ Любовьта и да я възприематъ, както и сегашнитѣ хора. Смисълътъ на този стихъ, обаче, е въ това, защо този народъ излѣзе? – Да Го посрещне. Ние не се занимаваме толкова съ миналитѣ работи, тѣ сѫ за насъ само една опитность, насъ ни интересува настоящето.

Всѣки човѣкъ въ себе си има една свѣтла идея, която по нѣкой пѫть излиза да посрещне. Ние наричаме идеалъ онова великото нѣщо въ насъ, за което имаме единъ свещенъ трепетъ, което очакваме съ години, за да го посрещнемъ. Но у насъ все-таки има извѣстни недоволници, извѣстни фарисеи, учени хора, който казватъ: я си гледайте хала, какво си губите врѣмето, вие се осигурете, туй е за младитѣ. Тъй е, човѣкъ е раздѣленъ въ себе си. Когато у човѣка започне да се развива духовния животъ, въ него се явява една вѫтрѣшна борба. Нѣкои казватъ: безъ борба не може ли? – Не може. Азъ не говоря за онази обществена борба, азъ не говоря за онази борба между пехливани, която по модерному, на културенъ езикъ наричатъ инцидентъ – станалъ нѣкѫдѣ нѣкакъвъ инцидентъ – на български пъкъ казватъ, „случайность нѣкаква“. Е, хубаво, нѣмамъ нищо противъ този инцидентъ, или противъ това, че станало нѣщо, случило се нѣщо.

И тъй, всѣки човѣкъ има една свещена идея. Ние нѣкой пѫть се запитваме: защо този народъ не прие Исуса? Съврѣменнитѣ историци не сѫ разрѣшили въпроса. Ако кажемъ, че евреитѣ бѣха некултуренъ народъ, не е вѣрно. Това бѣха хора съ култура, който цѣли 400 години се учиха въ Египетъ. Тѣ имаха една възвишена култура. Тѣ имаха много учени равини, много учени хора, капацитети, както ги казватъ сега. Тѣ имаха такива учени, че каквото кажеха, свѣтътъ се потресваше. Историцитѣ иматъ всичкото добро желание да обяснятъ причинитѣ, защо евреитѣ не приеха Христа, но нѣщата не могатъ да се обяснятъ тъй лесно. Защо? Като се дойде до религиознитѣ, до набожнитѣ хора, като се дойде до духовния свѣтъ, работата се слага малко по-другояче. Религиознитѣ хора казватъ, че Господь управлява навсѣкѫдѣ въ свѣта, че Той е всесиленъ, че Той може да направи това-онова, че животътъ и всичко друго става все по Неговата воля. Той казва: ти ще воювашъ. Съгласенъ съмъ. И щомъ се свърши сражението, ти се върнешъ дома си. Обаче Богъ праща единъ човѣкъ на земята да каже Неговата Истина, но въ дадения случай този сѫщиятъ Господь не иска да му помогне, щото хората да възприематъ, да разбератъ тази Истина. И тогава, този горкиятъ човѣкъ се чуди, защо не го приели. Исаия казва така: „Господи, кой повѣрва въ нашето проповѣдване“? Послѣ, за да се избѣгне друго едно противорѣчие, Исаия сѫщо казва: „Ослѣпилъ си очитѣ имъ, затворилъ си ушитѣ имъ за да не могатъ да видятъ, нито да чуятъ“. Е, хубаво, ако Господь е ослѣпилъ очитѣ имъ и затворилъ ушитѣ имъ, за да не могатъ да видятъ, нито да чуятъ, какво е виновенъ за това народа? Исаия не е виновенъ, вината е въ прѣводчицитѣ, въ тия, който прѣвеждатъ.

Сега, азъ не искамъ да произнеса една обвинителна рѣчь, но говоря тъй инцидентно, или прѣведено на български езикъ, на културенъ езикъ, мимоходомъ говоря. Та казвамъ: всѣки човѣкъ, колкото и да е малъкъ, все има по една свещена идея въ себе си, но и въ него се намиратъ тези отрицателни сили. Всички онѣзи разсипани хора, които се отчайватъ отъ живота си, тѣхната идея е разпъната, изгубена, и тѣ си оставатъ немили-недраги. И дѣйствително, всѣки човѣкъ, който остава безъ идея, въ каквото и да е отношение, той все не може да сполучи въ живота си. Човѣкъ и като търговецъ трѣбва да има идея; и като писатель трѣбва да има идея; и като музикантъ трѣбва да има идея; и като художникъ трѣбва да има идея. Въ каквото направление и да е той, все трѣбва да има една идея, която да му дава потикъ. Пъкъ най-послѣ, и кръчмарь да е, трѣбва да има една идея въ себе си; и касапинъ да е, трѣбва да има една идея въ себе си; и воененъ да е, трѣбва да има една идея, която да го подтиква. Работитѣ у насъ седятъ по единъ начинъ, а у други – по другъ начинъ. Казвамъ: коя е основната причина, която ни прѣчи да възприемемъ великата Истина въ свѣта? Възраженията сѫ тѣзи, че ако ние възприемемъ великата Истина тъй, както не сме подготвени, ще имаме голѣми страдания. Това не е вѣрно. Азъ нѣма да оспорвамъ това, но ако прослѣдите Толстоя, който прави своитѣ разсѫждения върху тѣзи думи, ще се увѣрите, че това не е така. Ако казвате, че само религиознитѣ, набожнитѣ хора страдатъ, не сте прави. Онѣзи хора, които не сѫ религиозни, които не сѫ набожни, страдатъ повече. Слѣдователно, когато нѣкой се оправдава, че не може да възприеме тази идея, защото ще страда, казвамъ му: ти и безъ да я възприемешъ, ще страдашъ. Страданията въ свѣта ще дойдатъ като неканени гости. Нали въ съврѣменнитѣ държави има сѫдебни пристави? Е, така и на тебе най-първо сѫдебниятъ приставъ ще ти изпрати единъ червенъ листъ да отидешъ доброволно да си платишъ дълга. Ще се мобилизирашъ съ банкноти, съ звонкови монети отъ тукъ – отъ тамъ, ще отидешъ при сѫдебния приставъ и ще кажешъ: азъ съмъ готовъ да изпълня твоята заповѣдь. И тъй, ти ще воювашъ. Противъ кого? – Противъ дълговетѣ си. Ще има стрѣлба, това-онова и горѣ въ 15–20 минути ще се върнешъ единъ листъ, че почтено си свършилъ сражението, или казано на простъ езикъ – изплатилъ си дълговетѣ си. Въ случай, че доброволно не изплатишъ дълговетѣ си, не приемешъ червения листъ, не му се подчинишъ, тогава ще дойдатъ двама ангели – ще те биятъ и ще те заставятъ да си платишъ дълговетѣ. Искашъ, не искашъ ще ги платишъ. Страданието въ този свѣтъ ще ти изпрати единъ червенъ листъ и ще каже: искамъ да те посѣтя, много се затѫжихъ за тебе. Ако ти не го приемешъ доброволно, то ще дойде по който и да е начинъ. Сега философствуватъ: Можемъ ли да избѣгнемъ страданията – можемъ да ги избѣгнемъ. Има една наука, споредъ която по единъ правиленъ начинъ ние можемъ да избѣгнемъ страданията. Кога? – Когато ликвидираме съ всички свои стари сметки, когато ликвидираме съ всички свои стари вѣрвания, когато ликвидираме съ всички свои стари обичаи, изобщо съ всичко старо и започнемъ съ новото. Само тогава страданията въ свѣта ще прѣстанатъ. Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: когато човѣкъ излѣзе отъ Бога и помисли, че може да живѣе безъ Него, всичкитѣ страдания се наредиха слѣдъ него като войници въ бой и отъ тогава насамъ свѣтътъ все страда. Казвате: ами тогава какво трѣбва да направимъ? – Ще мислите, че може да живѣете само съ Бога и отъ тозъ моментъ всички страдания ще прѣстанатъ, т.е. нѣма да прѣстанатъ, но ще започне живота на великата култура, която ще даде единъ великъ импулсъ. Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трѣбва да се обърнемъ къмъ онази посока, отдѣто иде Божествената свѣтлина. Вие ще кажете: отгорѣ иде тази свѣтлина. Не, отъ главата вѫтрѣ иде тази свѣтлина. Работи тази глава! За физическия свѣтъ свѣтлината иде отгорѣ, но за насъ хората свѣтлината не иде отгорѣ. Човѣшкиятъ мозъкъ, човѣшката глава е единъ акумулаторъ, отдѣто се прѣдава Божествената свѣтлина. За насъ, тази свѣтлина иде отъ мозъка, отъ сърдцето, отъ душата, отъ духа. Това сѫ все фантастически думи, защото умътъ не се вижда, сърдцето не се вижда; душата не се вижда и духътъ не се вижда. Всички тия думи, съ които си служимъ, сѫ невидими. За сега, има нѣколко думи въ които хората вѣрватъ. Въ ума вѣрватъ, въ сърдцето вѣрватъ, и въ живота вѣрватъ. Въ туй сме заставени да вѣрваме, защото всѣки чувствува болка, всѣки мисли, всѣки живѣе. Тѣзи думи – умъ, сърдце и животъ, сѫ придобили гражданство, но думитѣ душа и духъ не сѫ придобили гражданство. Дали има духъ, дали има душа, това е споръ. Писатели и поети казватъ, запримѣръ: духътъ на този народъ витае надъ него, духътъ на този поетъ витае около гроба си – макаръ да отричатъ, че има духъ. Човѣкъ, самъ по себе си, е единъ затворенъ гробъ, и Христосъ казва: „Вие сте гробища варосани“. Какво търси единъ духъ около гроба си, около мъртвитѣ и тамъ да витае? Значи, макаръ и въ поетическа форма употрѣбени тия слова, показватъ, че човѣкъ, самъ по себе си, прѣдставя единъ затворенъ гробъ. Като е тъй, има вѣрване, че единъ день хората ще излѣзатъ отъ гробоветѣ си. Това е символически езикъ, въ който, ако се впуснемъ, ще има много противорѣчия и отъ едната, и отъ другата страна. За насъ важниятъ въпросъ е да се подигнемъ надъ сегашнитѣ условия, въ които живѣемъ, да се домогнемъ до Божествената Истина, която ни е необходима сега. Дали ти вѣрвашъ, или не, ще живѣешъ по сѫщия начинъ. И който вѣрва яде, и който не вѣрва яде. Хората може да спорятъ, дали трѣбва да иматъ кѫща, или не. Казвамъ: всички все трѣбва да иматъ кѫщи, дѣто да живѣятъ. Може да споришъ върху въпроситѣ за икономическитѣ условия, но все-таки икономическитѣ условия указватъ извѣстно влияние. Ако нѣкой човѣкъ мисли, че икономическитѣ условия не указватъ влияние върху живота, той не разбира законитѣ. Най-първо човѣкъ е свободенъ, отпослѣ се ограничава. Докато ти не си направишъ единъ корабъ, свободенъ си, но въ моментътъ, въ който направишъ единъ корабъ и влѣзешъ съ него въ бурното море, ти вече се ограничавашъ съ своя собственъ корабъ, съ своето собствено произведение. Тогава ти нѣма да се ширишъ свободно въ морето, но най-малкото, поне ще се позатворишъ и нѣма вече да имашъ туй хубаво разположение. Тѣзи вълни ще те хвърлятъ съ твоя корабъ на една, на друга страна, нѣма да искатъ да знаятъ, дали си царь, или си бѣденъ. Тѣ казватъ: ние имаме съвсѣмъ друго прѣдназначение. Съ всички, които влѣзатъ въ морето, постѫпваме по единъ и сѫщъ начинъ.

Казва се въ стиха: „Излѣзе народътъ да посрещне Исуса“. Мислите ли, че ако днесъ Христосъ дойде между съврѣменнитѣ хора, тѣ биха Го посрещнали по-добрѣ? Не, работата днесъ е още по-лоша. Най-първо, какъ ще примири Исусъ интереситѣ на тия воюващи страни? Какъ ще имъ докаже, че учението, което носи, ще имъ донесе подобрение? Тѣ веднага ще му кажатъ: докажи! Пакъ ще се подигне въпросътъ: хлѣбъ, хлѣбъ! – Нищо повече. Жито трѣбва? Всѣки градъ трѣбва да се храни. Най-първо икономическиятъ въпросъ ще изпѫкне на сцената, но той не е сѫществениятъ. За да се създаде единъ параходъ, не зависи ли отъ степеньта на културата на човѣка и отъ неговото знание? Този параходъ напълно ще зависи отъ онова знание, което човѣкъ прилага въ построяването на кораба. Колкото този човѣкъ е по-далновиденъ, толкова и неговиятъ корабъ ще бѫде по-хубавъ. Колкото неговата интелигентность е по-слаба, толкова и корабътъ ще бѫде по-слабъ; и като влѣзе въ морето, всички икономически условия ще се сложатъ тъй, че всички провизии ще се развалятъ, и възможно е тогава човѣкъ, при всичкото изобилие на тѣзи припаси да не може да се ползува. Най-послѣ, азъ казвамъ: философията не е тамъ; дали единъ човѣкъ е богатъ, или не. Но питамъ: този богатъ човѣкъ използувалъ ли е богатството си тъй, както трѣбва, или не? Три положения има, въ които богатиятъ човѣкъ трѣбва да използува богатството си. Първото положение: да го използува като индивидъ за себе си, това му се налага. Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога. Добрѣ, ако този човѣкъ се намира въ първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне извѣстни ограничения. Запримѣръ, ако неговиятъ стомахъ е разваленъ, той не ще може да яде. Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10-годишно винце „малага“, донесено отъ Испания. Даватъ му всичко това, не може да го използува. Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири. Вземе слѣдъ това малко рациново, прочисти се и послѣ казва: слава Богу, освободихъ се. Но, човѣкъ има крѣпъкъ духъ. Той се поухитри слѣдъ това и казва: тази първата кокошчица имаше нѣщо. Жена ми не бѣше я опекла добрѣ, та стомахътъ ми не можа хубаво да я смѣли, но тази втората ще я задуши вече въ тенджерата. Турятъ кокошката въ тенджерата, задушаватъ я. Но и този пѫть стомахътъ се разстройва. Е, сега пъкъ въ винцето е вината. Добрѣ ще взематъ вино отъ друго мѣсто. Пие отъ това ново вино, но започва пакъ: олеле!… Ту виното виновно, ту кокошката виновна. Мисли си той: защо тѣзи кокошки не седятъ въ стомаха спокойно, но се повръщатъ назадъ? Казвамъ: ти не можешъ и не трѣбва да използувашъ богатството само за себе си. Ако ти си единъ разуменъ човѣкъ, нѣма да използувашъ богатството си така, но ще кажешъ: азъ нѣма да ямъ кокошки, дайте ми малко жито, малко оризецъ, малко овесена чорба, малко тарахана. Защо? – Камшикъ има. И такъвъ човѣкъ, върху когото играе камшикътъ на природата, като дойде нѣкой неговъ приятель, казва: азъ съмъ много скроменъ въ яденето си, почти вегетарианецъ съмъ станалъ. Разбира се, камшикъ има. И сега почти всички вегетарианци сѫ все болни хора. Ами че азъ до сега не съмъ видѣлъ единъ здравъ вегетарианецъ. Тѣ сѫ все болни хора, които искатъ да се лѣкуватъ съ вегетарианство. Това още не е идея. Азъ бихъ желалъ да видя единъ вегетарианецъ, който се е родилъ такъвъ. Всички маймуни сѫ вегетарианци от рождение. Никой не имъ прѣподава, никой не ги кара да не ядатъ месо. Тѣ иматъ отлично разположение, здрави сѫ, обаче щомъ дойдатъ между хората тѣ се научаватъ да ядатъ месо и започватъ да боледуватъ като насъ. Ако една маймуна се върне между другитѣ маймуни, ще имъ каже: не си струва човѣшката култура!

Сега, при отричане на богатството при думата „богатъ“, друго нѣщо се разбира. Подъ богатство ние разбираме онази идея, която може да те отдалечи отъ Бога. Ако ти се влюбишъ въ своето богатство, това може да те отдалечи отъ Бога. Злото е там, дѣто има хора, които така се влюбватъ въ паритѣ си, че цѣли 4–5 часа се занимаватъ съ тѣхъ: изваждатъ ги, броятъ ги, пипатъ ги. Но въ тия пари има едно зло – доказано е – тѣ поглъщатъ живота на човѣка. Всички статистически данни доказватъ, че богатитѣ хора сѫ нещастни. Защо? – Парите, които пипатъ, поглъщатъ тѣхнитѣ жизнени сокове. Слѣдователно, колкото по-малко пипа единъ богатъ човѣкъ паритѣ си, толкова по-добрѣ за него. Кой отъ васъ не пипа банкноти? Всѣки пипа, весело му става, но скѫпо му струва това пипане. Вземешъ, запримѣръ 1,000 лв., радвашъ се, но това не сѫ 1,000 лв., ти се мамишъ съ тия книги. Колко струва днесъ курса на паритѣ? Значи, идеята седи въ това, че човѣкъ най-първо трѣбва да има любовь къмъ Бога, къмъ Онзи, който му е далъ първоначалния животъ. Защото, по-голѣмо благо въ свѣта отъ живота нѣма. Най-голѣмото благо въ живота на човѣка е неговиятъ духъ. Духътъ е родилъ второто благо – живота. Третото благо кое е? – То е кръвьта, отъ която зависи неговото здраве. Слѣдователно, духътъ, това е разумното у човѣка. Подъ животъ разбираме всичко туй, което човѣкъ съзнава: да се радва на всички блага, на всичко, което е опиталъ, на здравето си, за да бѫде чрѣзъ тѣлото си въ съприкосновение съ живата природа и да изпита благата, които Богъ му е далъ. Всѣки отъ насъ може да има блага. Никой не ни е забранилъ да имаме блага, но ние съ нашата неразумность си прѣпятствуваме единъ на другъ. Прѣпятствие има между богатитѣ хора, прѣпятствие има и между религиознитѣ хора. Азъ не се чудя, защо бѣднитѣ и богатитѣ хора спорятъ помежду си. Тѣ спорятъ, че еднитѣ иматъ земя, кѫщи, а другитѣ нѣматъ. За мене този въпросъ е разрѣшенъ, но вземете християнскитѣ народи, които подържатъ едно вѣрую, които иматъ единъ Учитель, а като се срещнатъ православни, католици и евангелисти, всички спорятъ помежду си, всички иматъ особени схващания за Христа. Тѣ се запитватъ: ти вѣрвашъ ли че Христосъ е Синъ Божий? – Вѣрвамъ. Вѣрвашъ ли че Христосъ е Богъ? – Вѣрвамъ. Е, тогава ти си отъ нашитѣ. Какво се разбира подъ думата Синъ Божий? Какво се разбира подъ думата Богъ? Думитѣ „Синъ Божий и Богъ“ не рѣшаватъ въпроситѣ.

И тъй, този народъ излѣзълъ да посрещне Исуса. Прѣдполагамъ, че всички хора сѫ били разумни. За да посрещнемъ една своя идея, ние трѣбва да бѫдемъ разумни. За да можемъ да я реализираме, сѫщо трѣбва да бѫдемъ разумни. Онзи великъ художникъ, който иска да реализира своята идея, онзи скулпторъ, който иска да реализира своята идея, онзи лѣкарь, който иска да прояви своето изкуство, все трѣбва да бѫдатъ разумни хора. Вслѣдствие отдалечаването ни отъ Бога, като не живѣе Богъ повече въ насъ, въ насъ се заражда първия принципъ – нашата индивидуалность – ние искаме блага само за себе си. И всичкиятъ споръ на земята произтича все отъ стремежа да се задоволи този принципъ.

Сега, ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ изъ културата на древния Египетъ. Куханъ-Баръ, тъй се наричалъ единъ великъ жрецъ въ Египетъ, билъ посѣщаванъ отъ мнозина, който искали да се домогнатъ до онова знание, съ което древниятъ Египетъ разполагалъ. Този жрецъ билъ толкова добросъвѣстенъ, че прѣдупрѣждавалъ всички, на какви страдания може да се подложатъ. Той най-първо ги завеждалъ при единъ креватъ съ игли и ги запитвалъ: ще можете ли да изтърпите тия страдания, да ви подхвърлятъ на тия игли, докато ви изтече всичката кръвь? Слѣдъ това ги завеждалъ прѣдъ едно огнище и имъ казвалъ: виждате ли тази пирустия, ще ви прѣобръщатъ, ще ви пекатъ отъ едната и отъ другата страна. Ако може да издържите на тия и на редъ други изпитания, ще ви приематъ да учите великитѣ тайни на школата.

Тази школа сѫществува въ цѣлия свѣтъ. Всички ние, съврѣменни хора, сме изложени на единъ великъ вѫтрѣшенъ изпитъ. Богатството и сиромашията, всички болести, всички тия обществени перипетии, който ставатъ сега, указватъ върху индивида голѣмо влияние. За да може човѣкъ да издържи този великъ изпитъ, трѣбва да има една свещена идея. Безъ тази свещена идея ние не можемъ да се домогнемъ до самата Истина. Човѣкъ трѣбва всѣкога да има погледа си прикованъ къмъ каква и да е посока. Ако вие поставите и най-великиятъ художникъ прѣдъ една рамка безъ платно, а въ рѫката си нѣма четка и бои, той не може да прояви своя талантъ. Той може да я замисля въ ума си, но не може да я реализира и всѣкога ще усѣща въ себе си една тѫга. Ако великиятъ музикантъ нѣма прѣдъ себе си единъ инструментъ, чрѣзъ който може да прояви своя талантъ, той ще усѣти вѫтрѣшно една велика тѫга. Ако учениятъ човѣкъ нѣма пособия, нѣма книги, за да работи, той ще усѣти една вѫтрѣшна тѫга. Ако ученикътъ нѣма условия да се учи, ако синътъ нѣма баща и майка, който да го подържатъ, тѣ ще усѣтятъ за всички тия лишения една вѫтрѣшна тѫга, ще почувствуватъ, че тѣхнитѣ идеи не може да се реализиратъ. Защо? – Нѣматъ възможности. Но, туй, платно, този инструментъ, тия книги, тия срѣдства може да се доставятъ, по който и да е начинъ.

Въ свѣта, въ който живѣемъ, Богъ ни е далъ всичкитѣ възможности, но често ние сами си прѣпятствуваме. Ако азъ влѣза въ единъ домъ, трѣбва да внеса въ него миръ и спокойствие, трѣбва да се опретна да работя. Но, ако влѣза въ единъ домъ и започна да бия дѣцата, ще бѫда ли добъръ гостъ? – Не. Значи, отъ насъ зависи да използваме разумно всички блага, всички възможности, който ни сѫ дадени.

И тъй, у всинца ни трѣбва да има добри обходи. Ние, съврѣменнитѣ хора, сме много лековѣрни, вѣрваме повече на външнитѣ проявления. Ние вѣрваме, че единъ човѣкъ страда много, ако плаче и вика. Не е тъй. Дълбокитѣ страдания на човѣшката душа не могатъ да се изразятъ съ викане. Дълбокитѣ рѣки шумъ не правятъ, малкитѣ рѣкички много шумъ правятъ. Въпросътъ сега е тамъ, дѣто всички казватъ, че свѣтътъ страда много. Кой нѣма страдания? – Всѣки има страдания. Ние сме пратени отъ небето да благуваме ли? – Не, да се учимъ. Въ първо врѣме, човѣкъ за да научи нѣщо, трѣбва да има извѣстни лишения. Лишенията сѫ единъ врѣмененъ методъ. Тия врѣменни лишения, тия врѣменни скърби ще създадатъ въ човѣка единъ характеръ, съ който ще го въведатъ въ царството Божие. Надъ него седи единъ великъ свѣтъ. Ученитѣ хора не се спиратъ прѣдъ този свѣтъ. Ако питамъ всички учени хора, дали тия слънца сѫ населени, ще ми кажатъ, че сега не сѫ населени, а за въ бѫдеще – не знаятъ. Не, тѣзи планети, тѣзи слънца сѫ населени съ сѫщества отъ различна интелигентность. Не е въпросътъ, какви тѣла иматъ тѣ. Тѣ сѫ разумни сѫщества и принадлежатъ къмъ една човѣшка раса. Тази човѣшка раса сѫществува не само на земята, не само на слънчевата система, тя сѫществува и въ Сириуса, тя се намира и въ по-далечни системи. Тази раса постоянно се развива. Слѣдъ като завърши човѣкъ своята работа на земята, какво ще прави? – Ще го пратятъ на друга нѣкоя планета, на небето още нѣма да отиде. Слѣдъ всѣко умиране, ще ходи отъ система въ система, докато се изработи неговиятъ характеръ. Тогава той ще отиде въ другъ единъ свѣтъ, дѣто неговитѣ чувства, сѣтива за физическия свѣтъ ще се затворятъ и ще се отворятъ други чувства, други сѣтива: За сега, обаче, ние сме пратени на земята да изучаваме физическия свѣтъ.

Сега, Христосъ, като се явилъ между този народъ, какво искалъ да му каже? Ще кажете: Той е дошълъ да говори за икономическитѣ условия на живота. Не, Христосъ не е дошълъ да урежда икономическитѣ условия, защото този въпросъ е уреденъ. Господь е пратилъ изобилно храна на земята. Ако ние кажемъ, че трѣбва да работимъ, за да живѣемъ, тогава всички тия микроскопически сѫщества сѣятъ ли? – Не сѣятъ, за всички има храна. Питамъ: какво мислите ще бѫде, ако ние, съврѣменнитѣ хора, се откажемъ да оремъ и сѣемъ? Ние мислимъ, че ще умремъ гладни. Нѣма да умремъ гладни, но животътъ ни ще се измѣни. Ние, съврѣменнитѣ хора, ядемъ повече, искаме повече срѣдства, отколкото сѫ ни нужни. Вземете запримѣръ една бѣдна фамилия – мѫжъ, жена и три дѣца, вземете и една богата фамилия – мѫжъ, жена и три дѣца: на богата фамилия не сѫ достатъчни и 10,000 лв. мѣсечно, а бѣдната фамилия минава съ 1,000 лв. Питамъ: какъ е възможно това, еднитѣ да минаватъ съ толкова малко срѣдства, а на другитѣ не стигатъ и 10,000 лв.? Съ какво минаватъ птицитѣ, съ какво минаватъ млѣкопитающитѣ? Ама ще кажете, че тѣ сѫ некултурни сѫщества. Е, въ какво седи нашата култура? Подъ „култура“ азъ разбирамъ извѣстно познаване на Бога. Всѣка една култура се отличава съ извѣстни схващания за Бога, съ извѣстни принципи, които може да се приложатъ. Християнскитѣ народи се отличаватъ съ своята любовь къмъ Бога, т.е. тѣ сѫ приложили Божествената Любовь повече. За в бѫдеще тази Любовь трѣбва де се приложи още повече. Християнскитѣ народи мислятъ, че сѫ достигнали до върха на тази Любовь. Не, не сѫ достигнали до тамъ. Тѣ още нѣматъ условия за приложение на тази Любовь. При това, за въ бѫдеще трѣбва да се изучватъ методи, какъ да се приложи тази Любовь, какъ да се използуватъ не само физическитѣ, но и духовнитѣ блага, които ни сѫ дадени.

И тъй, народътъ излѣзе да посрещне Христа. Но явиха се фарисеитѣ и казаха: видите ли Го, отиде свѣтътъ съ Него! Хубаво, ако тогавашниятъ свѣтъ бѣше приелъ Христовото учение въ Неговата пълнота мислите ли, че нашето положение щѣше да бѫде по-лошо? Питамъ: защо тогавашнитѣ учени хора не сѫ били готови да възприематъ Христовото учение? Защо ли? Ще дамъ слѣдната аналогия. Двѣ моми обичатъ единъ богатъ, ученъ, красивъ момъкъ и нито едната успѣва, нито другата. Едната казва: отстѫпи ти. Другата казва: отстѫпи ти. Всѣка иска да има момъка. Тия двѣ моми ще се намѣрятъ прѣдъ онази проблема, прѣдъ която се намѣрилъ Соломонъ, когато се явили прѣдъ него и двѣ майки съ едно дѣте. Едната казва: това дѣте е мое. И другата казва: това дѣте е мое. И двѣтѣ не отстѫпватъ, всѣка иска да вземе дѣтето за себе си. Тукъ се показва мѫдростьта на Соломона. Той, за да изпита, коя е истинската майка на дѣтето, казва: „Раздѣлете това дѣте на двѣ половини и дайте на всѣка майка по една половина!“ Истинската майка я заболѣва сърдцето при това рѣшение и казва: „Не, нека тя вземе дѣтето, но поне цѣло да остане“. Тия двѣ моми сѫ двѣтѣ майки. Питамъ: коя отъ тѣхъ е истинската? – Която отстѫпи. Тази, която иска да се раздѣли дѣтето, е мащехата. Кой е истинскиятъ богатъ човѣкъ? – Който отстѫпва богатството си. Мислите ли че този човѣкъ, който отстѫпва богатството си, е сиромахъ? Не, този, който отстѫпва богатството си, е истинскиятъ богатъ човѣкъ, той има знания. Ако имамъ 100 милиона лева и бихъ ги далъ на българитѣ, всички ще пишатъ добрѣ за мене, ще кажатъ: нѣма такъвъ добъръ човѣкъ като този. Горкиятъ, даде си всичкото богатство, осиромаше! Азъ зная гдѣ се намира всичкото богатство на природата. Сегизъ-тогизъ мога да си разравямъ по малко. Човѣкъ, който служи на Бога, той е въ пълния смисълъ на думата богатъ. Такъвъ човѣкъ никога не може да бѫде сиромахъ. Хора, който сѫ сиромаси, не могатъ да служатъ на Бога. Ще бѫде смѣшно, да живѣешъ при най-богатия господарь, и да бѫдешъ сиромахъ! Да живѣешъ въ най-голѣмото изобилие, и да бѫдешъ гладенъ? Турцитѣ казватъ: и да го видишъ, не вѣрвай!

Всичко онова, което насъ ни отдалечава, то е, че ние не вѣрваме въ възможностьта да се свържемъ съ Бога и да работимъ разумно. Можемъ да се свържемъ съ Бога! Богъ обича разумни сѫщества около себе си. Неразумнитѣ Господь ги оставя въ абсолютно пълна свобода, да се учатъ отъ своя животъ. И сега, Господь пакъ ни наблюдава, но ни оставя да се учимъ отъ страданията си. Раждаме се, умираме, идватъ страдания, епидемии, ставатъ катастрофи, плачемъ, молимъ се. Той все ни гледа и казва: „Тѣзи дѣца плачатъ, но не слушатъ“. Всичко това ще се продължава до тогава, докато въ насъ се зароди едно дълбоко желание да изпълнимъ волята Божия не по външни заповѣди, а по дълбоко вѫтрѣшно разбиране. Това е великото въ живота! Това значи да посрещнемъ Исуса, това значи да посрещнемъ Божествения Духъ и да Го възприемемъ вѫтрѣ въ себе си!

И тъй, Божествениятъ Духъ слиза! Нѣкои искатъ да Го видятъ съ крилѣ. Не, когато Божествениятъ Духъ ви дойде на гости, вие ще почувствувате единъ вѫтрѣшенъ миръ, една вѫтрѣшна умствена стабилность каквато никога не сте чувствували; при това ще се зародятъ въ насъ нови мисли, нови желания. Въ който день стѫпи Божествениятъ Духъ въ кѫщата ви, сиромашията, всички несгоди ще си взематъ торбичкитѣ и една слѣдъ друга ще си отиватъ и ще ви казватъ: сбогомъ, сбогомъ! Този Духъ ги изпраща една слѣдъ друга и имъ казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега азъ започвамъ моята“. Всички ще си отидатъ, а ти ще започнешъ да учишъ новото учение. Нѣкои казватъ: ние трѣбва да докажемъ, че сме добри и невинни хора. Ти не можешъ да докажешъ своята невинность. Йосифъ можа ли да докаже своята невинность, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мѫжа си: „Този младиятъ евреинъ се подигра съ мене“. Какво направиха съ него? – Затвориха го въ тъмница и го държаха тамъ двѣ години, докато Богъ не го извади. Прѣкараха го прѣзъ училището. Така ще бѫдете поставени и вие. Какъ ще докажете, че сте невинни? Човѣкъ въ себе си трѣбва да знае, дали е виновенъ, или не. Азъ не зная ли прѣдъ себе си, дали съмъ правъ, или не? Слѣдователно, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да чака, докато се събуди Божественото въ него, докато Богъ не го посѣти. Богъ ще го посѣти, по който и да е начинъ. То е великото! Ние трѣбва да се примиримъ съ Бога. Нѣкои отъ васъ са се примирили вече и на тѣхъ казвамъ: вие трѣбва да се учите на закона на служенето! Нѣкои казватъ: ние го знаемъ. Казвамъ: тогава, има друго училище. Ще учите закона на Любовьта! – И това прилагаме. Ще учите закона на вѣрата! – И това прилагаме. Ще се учите на великия Божи Духъ! Има велики нѣща, който отъ сега ще започнете да учите. Има много нѣща за прилагане. Опитали ли сте вие, какво нѣщо е законътъ на Любовьта? Щомъ дойдете до положение да дѣйствувате съ закона на Любовьта, да влѣзете въ Него, въ този смисъль, както азъ употрѣбявамъ думата, невъзможно е нѣкой да ви направи пакость, защото въ дадения случай можете да ставате видимъ и невидимъ. Щомъ дойде нѣкой да ви направи пакость, вие веднага изчезвате. Ти си една хубава мома, нѣкой иска да те пригърне, да те цѣлуне. Щомъ помисли това, веднага закона на Любовьта дѣйствува, и тя изчезва. Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи бѣда. Иска нѣкой да те обере – не може. Стига да влѣземъ въ закона на Любовьта, ние влизаме вече въ единъ магически лабиринтъ. Нѣкой казва: азъ любя. Питамъ: ти можешъ ли да ставашъ видимъ и невидимъ? Че какъ може това? – Е, ти не си позналъ още Любовьта. Тази любовь, която сега имаме, е чисто човѣшка. Че кой отъ васъ не се гнѣви за нищо и никакво? Нѣкой день имашъ богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радость и веселие, но нѣкой има да ти дава 1,000 лв. и не иска да ти ги плати – ти веднага кипвашъ. Казвашъ: развали ми разположението! Защо пожертвува щастието си за 1,000 лв? Нѣкой жертвува туй свое щастие, туй вѫтрѣшно богатство за едно ядене, за единъ кривъ погледъ отъ нѣкого, или че нѣкой казалъ нѣщо по нашъ адресъ. Ако ти разбирашъ закона, благодари на Бога, че еди кой си те погледналъ на криво. Нѣкой ти казалъ нѣщо лошо, благодари на Бога.

Единъ день пѫтувамъ съ трамвая и единъ господинъ ми казва: Господинъ Дѫновъ, познавате ли ме? – Не ви познавамъ, по човѣшки му говоря. Много злѣ пишатъ вѣстницитѣ за васъ. Защо не ги дадете подъ сѫдъ? Нищо, азъ се радвамъ. Защо? Радвамъ се, че за да пишатъ вѣстницитѣ злѣ противъ мене, говори, че не съмъ ги подкупилъ. Ако пишѣха добрѣ, щѣха да ме обвинятъ, че съмъ ги подкупилъ. Благодаря на вѣстницитѣ, че сѫ честни и почтени, че пишатъ безъ пари. Тъй че щомъ хората говорятъ за тебе лошо ще знаешъ, че тѣзи хора сѫ искрени, не сѫ подкупени, пишатъ отъ сърдце. Ако нѣкой изявява любовьта си къмъ тебе, ще кажатъ: обичатъ го заради паритѣ му. Ако дадешъ нѣкому пари, или друго нѣщо, ще кажатъ: той пише, или говори хубаво за него заради паритѣ му. Пъкъ ако нѣкой те мрази, тукъ поне си сигуренъ, че този човѣкъ е искренъ, съ нищо не си го подкупилъ. Така Господь прави. По нѣкой пѫть Той ни изпрати сиромашията, да види, до колко Го обичаме. Когато сме облѣчени хубаво, когато ни дава пари, казваме: колко е благъ Господь! Като Него нѣма другъ. Послѣ, като дойде сиромашията, казваме: вижъ, този Господь не е толкова справедливъ, види се, че и въ Него има пристрастие. Азъ почнахъ малко да се колебая. Взехъ да чета нѣкаква философия, и тамъ се казва, че въ свѣта нѣма оправия. Зарѣжи му края! Мисля си: какво да се прави тогава? – Почни да бъркашъ въ каситѣ! Тъй се явяватъ онѣзи символи, онѣзи примѣри изъ живота. Отива единъ търговецъ на стока при началника на гарата въ единъ български градъ и му казва: господинъ началникъ, отпусни ми нѣколко вагона да си прѣнеса стоката! – Не може. Аманъ, господинъ началникъ, жена имамъ, дѣца имамъ, услужи ми! – И му показва 10-тѣ си пръста. Какво значатъ тия 10 пръста нагорѣ дигнати? – Ще ти дамъ 10,000 лв., услужи ми. А, казва началникътъ, моля, моля, зимно врѣме е, този човѣкъ има жена, дѣца, услужете му. Веднага дава разпореждания, отпущатъ му вагони. Питамъ сега: при такава една култура, при такова едно разбиране, когато насъ тъй лесно могатъ да ни подкупятъ, какво благо можемъ да очакваме? Вижъ, азъ похвалявамъ този началникъ въ едно отношение. Ако този началникъ само за 10,000 лв. Веднага отпуща вагонитѣ, защо ти, комуто Господь е далъ едно богатство отъ милиарди, не вършишъ волята Божия? Защо спирашъ тия вагони? Тебе Господь ти е платилъ хиляди пѫти повече, защо не вършишъ Неговата воля? Седишъ и мислишъ, дали има Господь, или нѣма. Казвашъ: като отида на онзи свѣтъ, ще провѣря, дали има Господь, или не. Ами че и тамъ има хора, които се съмнѣватъ, дали има Господь, или не; и тамъ има безвѣрници. Човѣшкото безвѣрие е плодъ на човѣшкото разбиране. Щомъ нѣма любовь, разбирането е криво; щомъ има любовь, разбирането е право. Слѣдователно ние мислимъ, че всички нещастия произтичатъ отъ факта, че Богъ иска да наложи волята си върху насъ, да ни направи роби. Даже ние учимъ, че ако вѣрваме въ Бога, нѣма да имаме забавления, музика, ще седимъ като мумии. Не е така. Вие трѣбва да бѫдете единъ крилатъ ангелъ, да видите Божието лице, да познаете какво нѣщо е Божията Любовь, да видите, какво нѣщо е Божествениятъ свѣтъ! Той е такава интенсивность, за каквато нѣмате понятие дори. И, слѣдъ като Господь подпише на този ангелъ единъ свободенъ билетъ, съ който да може да посѣти всички слънчеви системи, да види тамъ какви богатства има, какви култури, какви театри, концерти, каква музика, каква поезия, тогава ще се разбере, че Божиитѣ пѫтища, Божиитѣ планове не сѫ такива, каквито ние ги мислимъ, каквито сѫ на нашата слънчева система. Нашата слънчева система е на опашката. Ние сме въ прѣградието на този великъ Божественъ градъ, още не сме вѫтрѣ. Вие ще ми кажете: какъ ще докажешъ това? Азъ не мога да го доказвамъ, мога само да ви го дамъ като една вѣроятность, може да ви дамъ едни формули, съ които да работите. Ама трѣбва да ни го докажешъ! Какъ мога да ви докажа това нѣщо? То е тъй далечно!

Ученитѣ хора доказватъ, че нашата слънчева система е въ прѣградието на млѣчния пѫть. Ученитѣ окулисти пъкъ доказватъ, че нашата култура е една отъ идеалнитѣ култури, но съ тази идеална култура ние създаваме само съмнѣния. Нашата наука е наука на съмнѣнията, на относителнитѣ истини и тогава казваме: материалното е реално само за материята, и духътъ е реаленъ само за духа. Духътъ не признава материята, и материята не признава духа. Има нѣща, които трѣбва да се свържатъ. Материялниятъ животъ и духовниятъ животъ сѫ два живота, между които трѣбва съединителна нишка. Всички онѣзи хора, които иматъ тази съединителна нишка, закона на съотвѣтствието, ще разбератъ, каква е тази връзка между материята и духа. Слѣдователно, сега имаме единъ относителенъ, промѣнчивъ животъ, който се диференцира. Този животъ за въ бѫдаще, слѣдъ милиони години ще стане сѫщественъ. Сега той е въ началото си.

Ще ви дамъ една математическа задача: Вие можете ли да умножавате единицата? Не, колкото и да умножавате единицата, тя не се умножава. Можете ли да я събирате? – Не можете. Не можете и да я изваждате. Нѣкой ще каже: какъ да не може? Единица по единица правятъ двѣ единици. Не въ свѣта сѫществува само една единица. Съ какво ще я съберешъ, съ какво ще я извадишъ, съ какво ще я умножишъ? Тогава, отъ гдѣ се явиха другитѣ числа 2,3, 4 и т.н.? – Отъ дѣлението на единицата. Съ другитѣ числа можешъ да събирашъ, да вадишъ, да умножавашъ и да дѣлишъ. Значи, свѣтътъ е произлѣзълъ чрѣзъ дѣление. И ние въ свѣта не събираме съ цѣли числа, а съ дроби, съ частици на единицата. Слѣдователно, първоначално единицата се е раздѣлила и произлѣзлитѣ отъ нея числа се умножаватъ, дѣлятъ и т.н., тъй че ние работимъ съ дробитѣ. Питамъ: при такова едно събиране, изваждане, умножение частитѣ на единицата, каква наука може да имате? Нѣкой казва, че 2+2=4. Казвамъ: да, 2 и 2 прави 4, но 4 е равно на единица. Какъ тъй? По вашата теория всѣка една ябълка е равна на 250 грама. Четири ябълки по 250 гр. правятъ едно кило. Значи, 4=1 кило, равно на единица. Вие казвате, че 4 е по-голѣмо отъ единицата. Казвамъ: при такова едно разбиране, какво понятие може да имате за нѣщата? Ние сега сме се раздробили и всѣки мисли, че е нѣщо много голѣмо. Не, ти си една малка частица отъ единицата въ свѣта. Ти знаешъ ли кога се отдѣли отъ Бога? Помнишъ ли този моментъ? Нѣкой казва: азъ зная много нѣща. Кажи тогава кога се отдѣли отъ Бога? Азъ чувахъ да разправятъ за едно момче отъ България, което казвало, че помни когато майка му се женила то играло на хорото. Е възможно ли е това нѣщо? Всѣки отъ васъ, който чуе тѣзи работи, ще каже: дѣтински приказки сѫ тия нѣща. То не е играло материялно, но като душа, която очаквала да се въплоти, то играло, било около хорото, взело е участие.

Ние, съврѣменнитѣ хора, признаваме само нѣща, които ставатъ. Да ви приведа другъ фактъ. Прѣдставете си, че вие сте въ едно здание пълно съ барутъ. Имате една клечка кибритъ, запалите я и и казвате: слушай, азъ ще те туря въ барута, но да не направишъ нѣкоя пакость да се запалишъ внимавай! Питамъ: тази клечица ще послуша ли твоята заповѣдъ? Щомъ я туришъ при барута, тя ще го запали веднага и той ще хвръкне. Така правимъ и ние, съврѣменнитѣ хора. Запалимъ своитѣ клечки, отиваме съ тѣхъ при барута, туряме ги вѫтрѣ и казваме на клечицитѣ: вие нѣма да запалите барута, ще гледате да изпълните волята Божия. Тази клечка не разбира отъ никакъвъ моралъ. Е, какво да се прави тогава? – Ще намокришъ барута, ще запалишъ клечката и тогава ще я приближишъ до барута. Тя ще си гори, а съ барута нищо нѣма да стане. Прѣведете сега тѣзи символи. Какво прѣдставлява барута? – Това е човѣшката алчность, да има човѣкъ всичко въ изобилие. Тази алчность ни е турила всички въ тревога. Когато, обаче, Божията Любовь се приложи между хората разумно, тогава много отъ несгодитѣ, които сега сѫществуватъ въ свѣта, ще се отстранятъ.

Защо е дошълъ Христосъ въ свѣта? – Той дойде да скачи хората духовно съ Бога, да направи тази връзка. Ние по плъть сме скачени, но духовно не сме. Обаче, като дойде Христосъ, тогава имаше двѣ компании въ свѣта: окултиститѣ ги наричатъ, компания на Бѣлата Ложа, и компания на черната ложа. Послѣдната нѣмаше интересъ Христосъ да направи една нова инсталация и затова казваше, ние ще се стремимъ, по какъвто и да е начинъ, да развалимъ тази компания. И знаете ли на какво мязаше тази работа? Когато балканскитѣ народи направиха съюзъ помежду си, дойде Австрия и каза: „Ние трѣбва да похарчимъ много милиони, но да развалимъ този съюзъ!“ Питамъ: Австрия, слѣдъ като развали балканската конфедерация, прокопса ли? Не само тогава, въ врѣмето на Христа, бѣше така, но и днесъ хората не искатъ тази нова инсталация. Не я ли приематъ тѣ ще се намѣрятъ въ положението на Австрия. Е, какво отъ това? – Ще страдатъ. И като питатъ, защо е дошълъ Христосъ, казвамъ: Христосъ е дошълъ да направи нова инсталация, да ни научи на този великъ законъ на Любовьта, на послушанието, да вършимъ волята Божия отъ любовь, а не само съ привидни жертви и съ темяни. Христосъ казва: „Темянътъ трѣбва да бѫде въ сърдцето ви, жертвеникъ трѣбва да бѫде сърдцето ви!“ Всичко у васъ трѣбва да бѫде ангажирано съ Божествената Любовь, съ всичко чисто и възвишено. Човѣкъ трѣбва да обича и своитѣ ближни. Кои сѫ вашитѣ ближни? – Не тѣлата, а душитѣ на хората сѫ вашитѣ ближни. Колко ми е приятно, когато срѣщна нѣкоя душа, спрѣла се и говори на друга душа! Срѣщамъ други двама, облечени хубаво, вървятъ заедно, но не се обичатъ. Какво виждамъ? – Тѣхнитѣ души не се докосватъ никакъ, тѣ сѫ студени като ледъ, чужди сѫ единъ на другъ.

Сега вие казвате: възможно ли е това ново учение да се приложи при сегашнитѣ условия? – Именно сега може да се приложи. Отъ васъ днесъ не се изисква да отивате по горитѣ. Въ България нѣма скрити мѣста, дѣто да станешъ постникъ. Ако станешъ нѣкой виденъ светия, ще започнатъ да се изреждатъ отъ Европа хора, които ще тѣ фотографирватъ, ще изучаватъ живота ти, ще пишатъ за тебе туй-онуй и ще се намѣришъ въ чудо, въ беля; ще се чудишъ, кѫдѣ да се скриешъ. Тукъ нѣма скрити мѣста, и въ Европа сѫщо нѣма скрити мѣста. Не, има само единъ начинъ, по който можемъ да живѣемъ – той е, да се свържимъ съ Бога! Азъ ви обръщамъ внимание на слѣдующитѣ нѣща. Ако вие се колебаете, ако вие очаквате да придобиете Истината слѣдъ като умрете, това не е наука. Този въпросъ се рѣшава сега, или никога!

Азъ мога да ви дамъ два закона, съ които да провѣрявате нѣщата. Всѣки отъ васъ може да провѣри, дали извѣстна истина е права, или не. Какъ? Когато искате да направите нѣкаква връзка съ нѣкой човѣкъ, въ каквото и да е отношение, запримѣръ, да купите заедно кѫща, да направите една търговска сдѣлка, или да станете учитель нѣкому, ако усѣтите вътрѣ въ себе си едно спокойствие, съ този човѣкъ може да вършитѣ работа безпрѣпятствено. Вие ще може да разчитате на него. Опитайте това нѣщо! Ако пъкъ този човѣкъ не може да свърши вашата работа, вие ще усѣтите една вѫтрѣшна тѫга, като че нѣщо стѣга сърдцето ви. Какво показва това? – Че този човѣкъ нѣма да устои. Това е не защото той има зла воля но, толкова може. Съ това стѣгане на сърдцето ви, природата иска да каже, че условията въ живота ви, всичко така ще се стече, че нѣма да успѣете. Тръгнете на пѫть, но сърдцето ви се стѣга нѣщо – не тръгвайте. Ако искате да знаете, дали туй, което ви говоря е Истина или не, вижте, ако нищо не стѣга сърдцето ви, приемете я, изучавайте тази Истина, но ако сърдцето ви се стѣга, не я приемайте, азъ не ви я налагамъ. Тогава изучавайте Библията, изучавайте учението на хората, които сѫ живѣли по Бога.

Послѣ, вземете прѣдъ видъ слѣдното правило. Намирашъ се въ нѣкакво изпитание, омоталъ си се нѣкѫдѣ, но ти се дава възможностъ да излѣзешъ отъ това положение. Какъ трѣбва да постѫпишъ? Заплетешъ ли се, направи туй, което не ти е угодно, което не е въ твой интересъ. Направишъ ли туй, което не е въ твой интересъ, ти ще спечелишъ; направишъ ли туй, което е въ твой интересъ, ще изгубишъ. Направете единъ такъвъ опитъ. Запримѣръ, рѣшавате да станете сутринь въ 4 ч., да четете нѣщо, или да размишлявате. Събудите се, но си кажете: хайде, още малко да си поспя. Не, не се подавайте на тази слабость! Въ този случай направете туй, което не ви е приятно. Легнете ли да спите, ще объркате работитѣ си и ще станете неразположени. Като казахъ това на една госпожа, тя ми разправи една своя опитность. Дѣтето ѝ заболѣва отъ око, явява се силенъ отокъ. Мѫжътъ ѝ казва: да му се направи операция. Отиватъ на болницата, лѣкарьтъ прѣглежда дѣтето, намира, че е нужна операция. Казва на майката да остане съ дѣтето, та сутриньта да се направи операцията. Прѣзъ нощьта майката я хваща едно вѫтрѣшно безпокойствие и намисля, като стане сутриньта, да бѣга отъ болницата. Но не искала да легне да спи, да не би да сънува лошь сънъ. Обаче, заспала и по едно врѣме чува кукумявка. Казва си: не, ще бѣгамъ. Започва да разсѫждава, казва си: тази кукумявка може да се обажда за другъ нѣкой боленъ, който умира, но страхува се да пита, дали има нѣкой умирающъ. Къмъ 6 ч. с. рѣшава да си отиде, но веднага идва болничниятъ служащъ да каже, че масата за операцията е готова. Е, ще се отива на операция, си казала тя. Рѣшава се, най-послѣ, и операцията излиза сполучлива. Казвамъ на тази госпожа: ти си постѫпила по сѫщия законъ – направила си туй, което ти е неприятно. Слѣдователно, туй, което е неприятно за насъ, носи едно благо, а туй, което по видимому е благо за насъ, носи нашето нещастие.

И тъй, сега се приближаваме къмъ основния законъ. Азъ се обръщамъ сега къмъ васъ като къмъ приятели. Вие сте въ свѣта и имате нужда отъ подкрепа. Нѣкой отъ васъ имате нужда отъ подкрѣпа въ материално отношение – пари нѣмате. Отъ гдѣ ще ги вземете? Нѣкои отъ васъ сте болни. Отъ гдѣ ще вземете здраве? Нѣкои сте изгубили общественото си положение. Какво трѣбва да правите? – Ще имате една основна идея, ще се свържете съ основния законъ на Любовьта, и вашето положение нѣма изведнъжъ да се подобри, но постепенно ще излѣзете отъ това положение, въ което се намирате. Само така ще видите, че въ свѣта има единъ идеалъ, животътъ ви ще придобие единъ вѫтрѣшенъ смисълъ, и вие ще бѫдете полезни не само за васъ, но и за вашитѣ ближни. Затова, всѣки отъ насъ трѣбва да работи на Божественото лозе!

Сега, нѣкои може да кажатъ: а, той тъй говори! Не, всички трѣбва да говоримъ така, и съ умъ, и съ сърдце, и съ душа, и съ духъ. Всички трѣбва да бѫдемъ тъй искрени, тъй невинни, както дѣцата. И право е казалъ Христосъ: „Ако не станете като малкитѣ дѣца, не можете да влѣзете въ царството Божие“.

За сегашнитѣ хора, за вѣрующитѣ се иска не само вѣра, не само любовь, но се изисква чистота и невинность, които сѫ една вѫтрѣшна връзка между доброто и Истината. За сега между доброто и Истината нѣма връзка, защото доброто е добро за сърдцето, а Истината е Истина за ума. Между ума и сърдцето нѣма връзка. Умътъ мисли едно, сърдцето чувствува друго, а когато дойде тази невинность, тя се свързва съ ума; умътъ се свързва съ душата; душата – съ духа, а духътъ, който носи всички велики блага на козмоса, се свързва съ Бога, и тогава животътъ за насъ придобива смисълъ и казваме: ние сме дошли отгорѣ, за да извършимъ волята Божия и ще я извършимъ тъй, както Богъ изисква. И най-послѣ, като напуснемъ земята и тръгнемъ за онзи свѣтъ, всички наши по-голѣми братя, които сѫ изпълнили волята Божия, които сѫ завършили своето развитие ще кажатъ: ние сме доволни, че извършихте волята Божия, елате съ насъ, ние имаме нова култура, разполагайте съ всичко наше. Туй е фактъ! Тъй ще бѫде съ всички, които сѫ извършили волята Божия!

Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 14 декемврий, 1924 г. въ гр. София.

Да Го посрещнат

Най-често използвани думи в беседата: има, може, всички, хора, сега, казва, един, човек, идея, себе, бог, иска, живот, аз, дойде, всичко ,

Неделни беседи , София, 14 Декември 1924г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


''Беседа, държана от Учителя, на 14 декември, 1924 г. в гр. София.''

„На утрешния ден народ много, който беше дошъл на празника, като чуха, че иде Исус в Ерусалим, [13] взеха вейки финикови, та излязоха да Го посрещнат, и викаха: Осана! Благословен, който иде в името Господне, Цар Израилев!“. *)

„Излязоха да Го посрещнат“ – това са най-важните думи в стиха. Онова, което има да кажем, то не се съдържа в стиха.

Този стих е един от обикновените стихове. Вижда се, че онзи народ, който излезе да посрещне Исус, имаше същите стремежи, каквито и вие имате. Значи, в този народ имаше всички възможности да разбират Истината, да разбират Любовта и да я възприемат, както и сегашните хора. Смисълът на този стих, обаче е в това, защо този народ излезе? – Да Го посрещне. Ние не се занимаваме толкова с миналите работи, те са за нас само една опитност, нас ни интересува настоящето.

Всеки човек в себе си има една светла идея, която по някой път излиза да посрещне. Ние наричаме идеал онова великото нещо в нас, за което имаме един свещен трепет, което очакваме с години, за да го посрещнем. Но у нас все пак има известни недоволници, известни фарисеи, учени хора, които казват: Я си гледайте работата, какво си губите времето, вие се осигурете, това е за младите. Така е, човек е разделен в себе си. Когато у човека започне да се развива духовния живот, в него се явява една вътрешна борба. Някои казват: Без борба не може ли? – Не може. Аз не говоря за онази обществена борба, аз не говоря за онази борба между пехливани, която по модерно, на културен език наричат инцидент – станал някъде някакъв инцидент – на български пък казват, „случайност някаква“. Е, хубаво, нямам нищо против този инцидент, или против това, че станало нещо, случило се нещо.

И тъй, всеки човек има една свещена идея. Ние някой път се запитваме: Защо този народ не прие Исус? Съвременните историци не са разрешили въпроса. Ако кажем, че евреите бяха некултурен народ, не е вярно. Това бяха хора с култура, които цели 400 години се учиха в Египет. Те имаха една възвишена култура. Те имаха много учени равини, много учени хора, капацитети, както ги казват сега. Те имаха такива учени, че каквото кажеха, светът се потресваше. Историците имат всичкото добро желание да обяснят причините, защо евреите не приеха Христа, но нещата не могат да се обяснят така лесно. Защо? Като се дойде до религиозните, до набожните хора, като се дойде до духовния свят, работата се слага малко по-другояче. Религиозните хора казват, че Господ управлява навсякъде в света, че Той е всесилен, че Той може да направи това-онова, че животът и всичко друго става все по Неговата воля. Той казва: Ти ще воюваш. Съгласен съм. И щом се свърши сражението, ти се върнеш [у] дома си. Обаче Бог праща един човек на земята да каже Неговата Истина, но в дадения случай този същият Господ не иска да му помогне, защото хората да възприемат, да разберат тази Истина. И тогава, този горкият човек се чуди, защо не го приели. Исаия казва така: „Господи, кой повярва в нашето проповядване?“ После, за да се избегне друго едно противоречие, Исаия също казва: „Ослепил си очите им, затворил си ушите им за да не могат да видят, нито да чуят“. Е, хубаво, ако Господ е ослепил очите им и затворил ушите им, за да не могат да видят, нито да чуят, какво е виновен за това народа? Исаия не е виновен, вината е в преводачите, в тези, който превеждат.

Сега, аз не искам да произнеса една обвинителна реч, но говоря тъй инцидентно, или преведено на български език, на културен език, мимоходом говоря. Та казвам: Всеки човек, колкото и да е малък, все има по една свещена идея в себе си, но и в него се намират тези отрицателни сили. Всички онези разсипани хора, които се отчайват от живота си, тяхната идея е разпъната, изгубена, и те си остават немили-недраги. И действително, всеки човек, който остава без идея, в каквото и да е отношение, той все не може да сполучи в живота си. Човек и като търговец трябва да има идея; и като писател трябва да има идея; и като музикант трябва да има идея; и като художник трябва да има идея. В каквото направление и да е той, все трябва да има една идея, която да му дава подтик. Пък най-после, и кръчмар да е, трябва да има една идея в себе си; и касапин да е, трябва да има една идея в себе си; и военен да е, трябва да има една идея, която да го подтиква. Работите у нас седят по един начин, а у други – по друг начин. Казвам: Коя е основната причина, която ни пречи да възприемем великата Истина в света? Възраженията са тези, че ако ние възприемем великата Истина тъй, както не сме подготвени, ще имаме големи страдания. Това не е вярно. Аз няма да оспорвам това, но ако проследите Толстой, който прави своите разсъждения върху тези думи, ще се уверите, че това не е така. Ако казвате, че само религиозните, набожните хора страдат, не сте прави. Онези хора, които не са религиозни, които не са набожни, страдат повече. Следователно, когато някой се оправдава, че не може да възприеме тази идея, защото ще страда, казвам му: Ти и без да я възприемеш, ще страдаш. Страданията в света ще дойдат като неканени гости. Нали в съвременните държави има съдебни пристави? Е, така и на тебе най-първо съдебният пристав ще ти изпрати един червен лист да отидеш доброволно да си платиш дълга. Ще се мобилизираш с банкноти, със звонкови монети оттук-оттам, ще отидеш при съдебния пристав и ще кажеш: Аз съм готов да изпълня твоята заповед. И така, ти ще воюваш. Против кого? – Против дълговете си. Ще има стрелба, това-онова и горе в 15–20 минути ще се върнеш с един лист, че почтено си свършил сражението, или казано на прост език – изплатил си дълговете си. В случай, че доброволно не изплатиш дълговете си, не приемеш червения лист, не му се подчиниш, тогава ще дойдат двама ангели – ще те бият и ще те заставят да си платиш дълговете. Искаш, не искаш ще ги платиш. Страданието в този свят ще ти изпрати един червен лист и ще каже: Искам да те посетя, много се затъжих за тебе. Ако ти не го приемеш доброволно, то ще дойде по който и да е начин. Сега философстват: Можем ли да избегнем страданията? – Можем да ги избегнем. Има една наука, според която по един правилен начин ние можем да избегнем страданията. Кога? – Когато ликвидираме с всички свои стари сметки, когато ликвидираме с всички свои стари вярвания, когато ликвидираме с всички свои стари обичаи, изобщо с всичко старо и започнем с новото. Само тогава страданията в света ще престанат. Сега, ако ме питате, защо дойдоха страданията ще ви кажа: Когато човек излезе от Бога и помисли, че може да живее без Него, всичките страдания се наредиха след него като войници в бой и оттогава насам светът все страда. Казвате: Ами тогава какво трябва да направим? – Ще мислите, че може да живеете само с Бога и от този момент всички страдания ще престанат, т.е. няма да престанат, но ще започне живота на великата култура, която ще даде един велик импулс. Обаче, за да дойде тази велика култура, ние трябва да се обърнем към онази посока, откъдето идва Божествената светлина. Вие ще кажете: Отгоре идва тази светлина. Не, от главата вътре идва тази светлина. Работи тази глава! За физическия свят светлината идва отгоре, но за нас хората светлината не идва отгоре. Човешкият мозък, човешката глава е един акумулатор, откъдето се предава Божествената светлина. За нас, тази светлина идва от мозъка, от сърцето, от душата, от духа. Това са все фантастически думи, защото умът не се вижда, сърцето не се вижда; душата не се вижда и духът не се вижда. Всички тези думи, с които си служим, са невидими. Засега, има няколко думи в които хората вярват. В ума вярват, в сърцето вярват, и в живота вярват. В туй сме заставени да вярваме, защото всеки чувства болка, всеки мисли, всеки живее. Тези думи – ум, сърце и живот, са придобили гражданство, но думите душа и дух не са придобили гражданство. Дали има дух, дали има душа, това е спор. Писатели и поети казват, например: Духът на този народ витае над него, духът на този поет витае около гроба си – макар да отричат, че има дух. Човек, сам по себе си, е един затворен гроб, и Христос казва: „Вие сте гробища варосани“. Какво търси един дух около гроба си, около мъртвите и там да витае? Значи, макар и в поетическа форма употребени тия слова, показват, че човек, сам по себе си, представлява един затворен гроб. Като е тъй, има вярване, че един ден хората ще излязат от гробовете си. Това е символичен език, в който, ако се впуснем, ще има много противоречия и от едната, и от другата страна. За нас важният въпрос е да се повдигнем над сегашните условия, в които живеем, да се домогнем до Божествената Истина, която ни е необходима сега. Дали ти вярваш, или не, ще живееш по същия начин. И който вярва яде, и който не вярва яде. Хората може да спорят, дали трябва да имат къща, или не. Казвам: Всички все трябва да имат къщи, където да живеят. Може да спориш върху въпросите за икономическите условия, но все-таки икономическите условия оказват известно влияние. Ако някой човек мисли, че икономическите условия не оказват влияние върху живота, той не разбира законите. Най-първо човек е свободен, после се ограничава. Докато ти не си направиш един кораб, свободен си, но в момента, в който направиш един кораб и влезеш с него в бурното море, ти вече се ограничаваш със своя собствен кораб, със своето собствено произведение. Тогава ти няма да се шириш свободно в морето, но най-малкото, поне ще се позатвориш и няма вече да имаш туй хубаво разположение. Тези вълни ще те хвърлят с твоя кораб на една, на друга страна, няма да искат да знаят, дали си цар, или си беден. Те казват: Ние имаме съвсем друго предназначение. С всички, които влязат в морето, постъпваме по един и същ начин.

Казва се в стиха: „Излезе народът да посрещне Исуса“. Мислите ли, че ако днес Христос дойде между съвременните хора, те биха Го посрещнали по-добре? Не, работата днес е още по-лоша. Най-първо, как ще примири Исус интересите на тези воюващи страни? Как ще им докаже, че учението, което носи, ще им донесе подобрение? Те веднага ще му кажат: Докажи! Пак ще се повдигне въпросът: Хляб, хляб! – Нищо повече. Жито трябва? Всеки град трябва да се храни. Най-първо икономическият въпрос ще изпъкне на сцената, но той не е същественият. За да се създаде един параход, не зависи ли от степента на културата на човека и от неговото знание? Този параход напълно ще зависи от онова знание, което човек прилага в построяването на кораба. Колкото този човек е по-далновиден, толкова и неговият кораб ще бъде по-хубав. Колкото неговата интелигентност е по-слаба, толкова и корабът ще бъде по-слаб; и като влезе в морето, всички икономически условия ще се сложат тъй, че всички провизии ще се развалят, и възможно е тогава човек, при всичкото изобилие на тези припаси да не може да ги ползва. Най-после, аз казвам: Философията не е там дали един човек е богат, или не. Но питам: Този богат човек използвал ли е богатството си тъй, както трябва, или не? Три положения има, в които богатият човек трябва да използва богатството си. Първото положение: да го използва като индивид за себе си, това му се налага. Второто положение да го иждиви за обществото и третото положение да го иждиви за Бога. Добре, ако този човек се намира в първото положение, иска да иждиви богатството за себе си, той ще срещне известни ограничения. Например, ако неговият стомах е развален, той не ще може да яде. Иска му се печена кокошка, иска му се 4–5 килца 10 годишно винце „малага“, донесено от Испания. Дават му всичко това, не може да го използва. Като изяде печената кокошка и изпие винцето, почне да се тръшка по земята, да се вие на четири. Вземе след това малко рициново масло, прочисти се и после казва: Слава Богу, освободих се. Но, човек има крепък дух. Той се поизхитри след това и казва: Тази първата кокошчица имаше нещо. Жена ми не беше я опекла добре, та стомахът ми не можа хубаво да я смели, но тази втората ще я задуши вече в тенджерата. Турят кокошката в тенджерата, задушават я. Но и този път стомахът се разстройва. Е, сега пък във винцето е вината. Добре, ще вземат вино от друго място. Пие от това ново вино, но започва пак: Олеле!… Ту виното виновно, ту кокошката виновна. Мисли си той: Защо тези кокошки не седят в стомаха спокойно, но се повръщат назад? Казвам: Ти не можеш и не трябва да използваш богатството само за себе си. Ако ти си един разумен човек, няма да използваш богатството си така, но ще кажеш: Аз няма да ям кокошки, дайте ми малко жито, малко оризец, малко овесена чорба, малко тарахана. Защо? – Камшик има. И такъв човек, върху когото играе камшикът на природата, като дойде някой негов приятел, казва: Аз съм много скромен в яденето си, почти вегетарианец съм станал. Разбира се, камшик има. И сега почти всички вегетарианци са все болни хора. Ами че аз досега не съм видял един здрав вегетарианец. Те са все болни хора, които искат да се лекуват с вегетарианство. Това още не е идея. Аз бих желал да видя един вегетарианец, който се е родил такъв. Всички маймуни са вегетарианци от рождение. Никой не им преподава, никой не ги кара да не ядат месо. Те имат отлично разположение, здрави са, обаче щом дойдат между хората те се научават да ядат месо и започват да боледуват като нас. Ако една маймуна се върне между другите маймуни, ще им каже: Не си струва човешката култура!

Сега, при отричане на богатството, при думата „богат“, друго нещо се разбира. Под богатство ние разбираме онази идея, която може да те отдалечи от Бог. Ако ти се влюбиш в своето богатство, това може да те отдалечи от Бог. Злото е там, където има хора, които така се влюбват в парите си, че цели 4–5 часа се занимават с тях: изваждат ги, броят ги, пипат ги. Но в тия пари има едно зло – доказано е – те поглъщат живота на човека. Всички статистически данни доказват, че богатите хора са нещастни. Защо? – Парите, които пипат, поглъщат техните жизнени сокове. Следователно, колкото по-малко пипа един богат човек парите си, толкова по-добре за него. Кой от вас не пипа банкноти? Всеки пипа, весело му става, но скъпо му струва това пипане. Вземеш например 1000 лв., радваш се, но това не са 1000 лв., ти се мамиш с тия книги. Колко струва днес курса на парите? Значи, идеята седи в това, че човек най-първо трябва да има любов към Бог, към Онзи, който му е дал първоначалния живот. Защото по-голямо благо в света от живота няма. Най-голямото благо в живота на човека е неговият дух. Духът е родил второто благо – живота. Третото благо кое е? – То е кръвта, от която зависи неговото здраве. Следователно, духът, това е разумното у човека. Под живот разбираме всичко туй, което човек съзнава: да се радва на всички блага, на всичко, което е опитал, на здравето си, за да бъде чрез тялото си в съприкосновение с живата природа и да изпита благата, които Бог му е дал. Всеки от нас може да има блага. Никой не ни е забранил да имаме блага, но ние с нашата неразумност си препятстваме един на друг. Препятствие има между богатите хора, препятствие има и между религиозните хора. Аз не се чудя, защо бедните и богатите хора спорят помежду си. Те спорят, че едните имат земя, къщи, а другите нямат. За мене този въпрос е разрешен, но вземете християнските народи, които поддържат едно верую, които имат един Учител, а като се срещнат православни, католици и евангелисти, всички спорят помежду си, всички имат особени схващания за Христа. Те се запитват: Ти вярваш ли че Христос е Син Божи? – Вярвам. Вярваш ли че Христос е Бог? – Вярвам. Е, тогава ти си от нашите. Какво се разбира под думата [„]Син Божи[“]? Какво се разбира под думата [„]Бог[“]? Думите „Син Божи“ и „Бог“ не решават въпросите.

И тъй, този народ излязъл да посрещне Исус. Предполагам, че всички хора са били разумни. За да посрещнем една своя идея, ние трябва да бъдем разумни. За да можем да я реализираме, също трябва да бъдем разумни. Онзи велик художник, който иска да реализира своята идея, онзи скулптор, който иска да реализира своята идея, онзи лекар, който иска да прояви своето изкуство, все трябва да бъдат разумни хора. Вследствие отдалечаването ни от Бога, като не живее Бог повече в нас, в нас се заражда първия принцип – нашата индивидуалност – ние искаме блага само за себе си. И всичкият спор на земята произтича все от стремежа да се задоволи този принцип.

Сега, ще ви приведа един малък пример от културата на древния Египет. Кухан-Бар, тъй се наричал един велик жрец в Египет, бил посещаван от мнозина, които искали да се домогнат до онова знание, с което древният Египет разполагал. Този жрец бил толкова добросъвестен, че предупреждавал всички, на какви страдания може да се подложат. Той най-напред ги завеждал при едно легло с игли и ги запитвал: Ще можете ли да изтърпите тези страдания, да ви подхвърлят на тези игли, докато ви изтече всичката кръв? След това ги завеждал пред едно огнище и им казвал: Виждате ли тази пирустия, ще ви преобръщат, ще ви пекат от едната и от другата страна. Ако може да издържите на тия и на ред други изпитания, ще ви приемат да учите великите тайни на школата.

Тази школа съществува в целия свят. Всички ние, съвременни хора, сме изложени на един велик вътрешен изпит. Богатството и сиромашията, всички болести, всички тия обществени перипетии, който стават сега, оказват върху индивида голямо влияние. За да може човек да издържи този велик изпит, трябва да има една свещена идея. Без тази свещена идея ние не можем да се домогнем до самата Истина. Човек трябва всякога да има погледа си прикован към каква и да е посока. Ако вие поставите и най-великия художник пред една рамка без платно, а в ръката си няма четка и бои, той не може да прояви своя талант. Той може да я замисля в ума си, но не може да я реализира и всякога ще усеща в себе си една тъга. Ако великият музикант няма пред себе си един инструмент, чрез който може да прояви своя талант, той ще усети вътрешно една велика тъга. Ако ученият човек няма пособия, няма книги, за да работи, той ще усети една вътрешна тъга. Ако ученикът няма условия да се учи, ако синът няма баща и майка, които да го поддържат, те ще усетят за всички тези лишения една вътрешна тъга, ще почувстват, че техните идеи не може да се реализират. Защо? – Нямат възможности. Но, туй платно, този инструмент, тия книги, тия средства може да се доставят, по който и да е начин.

В света, в който живеем, Бог ни е дал всичките възможности, но често ние сами си препятстваме. Ако аз вляза в един дом, трябва да внеса в него мир и спокойствие, трябва да се запретна да работя. Но, ако вляза в един дом и започна да бия децата, ще бъда ли добър гост? – Не. Значи, от нас зависи да използваме разумно всички блага, всички възможности, който ни са дадени.

И тъй, у всички ни трябва да има добри обходи. Ние, съвременните хора, сме много лековерни, вярваме повече на външните проявления. Ние вярваме, че един човек страда много, ако плаче и вика. Не е тъй. Дълбоките страдания на човешката душа не могат да се изразят с викане. Дълбоките реки шум не правят, малките рекички много шум правят. Въпросът сега е там, дето всички казват, че светът страда много. Кой няма страдания? – Всеки има страдания. Ние сме пратени от небето да благуваме ли? – Не, да се учим. В първо време, човек за да научи нещо, трябва да има известни лишения. Лишенията са един временен метод. Тия временни лишения, тия временни скърби ще създадат в човека един характер, с който ще го въведат в царството Божие. Над него седи един велик свят. Учените хора не се спират пред този свят. Ако питам всички учени хора, дали тия слънца са населени, ще ми кажат, че сега не са населени, а за в бъдеще – не знаят. Не, тези планети, тези слънца са населени със същества от различна интелигентност. Не е въпросът, какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една човешка раса. Тази човешка раса съществува не само на земята, не само на слънчевата система, тя съществува и на Сириус, тя се намира и в по-далечни системи. Тази раса постоянно се развива. След като завърши човек своята работа на земята, какво ще прави? – Ще го пратят на друга някоя планета, на небето още няма да отиде. След всяко умиране, ще ходи от система в система, докато се изработи неговия характер. Тогава той ще отиде в друг един свят, където неговите чувства, сетива за физическия свят ще се затворят и ще се отворят други чувства, други сетива. Засега обаче, ние сме пратени на земята да изучаваме физическия свят.

Сега, Христос, като се явил между този народ, какво искал да му каже? Ще кажете: Той е дошъл да говори за икономическите условия на живота. Не, Христос не е дошъл да урежда икономическите условия, защото този въпрос е уреден. Господ е пратил изобилно храна на земята. Ако ние кажем, че трябва да работим, за да живеем, тогава всички тия микроскопически същества сеят ли? – Не сеят, за всички има храна. Питам: Какво мислите ще бъде, ако ние, съвременните хора, се откажем да орем и сеем? Ние мислим, че ще умрем гладни. Няма да умрем гладни, но животът ни ще се измени. Ние, съвременните хора, ядем повече, искаме повече средства, отколкото са ни нужни. Вземете например една бедна фамилия – мъж, жена и три деца, вземете и една богата фамилия – мъж, жена и три деца: на богатата фамилия не са достатъчни и 10,000 лв. месечно, а бедната фамилия минава с 1000 лв. Питам: Как е възможно това, едните да минават с толкова малко средства, а на другите не стигат и 10,000 лв.? С какво минават птиците, с какво минават млекопитаещите? Ама ще кажете, че те са некултурни същества. Е, в какво седи нашата култура? Под „култура“ аз разбирам известно познаване на Бог. Всяка една култура се отличава с известни схващания за Бог, с известни принципи, които може да се приложат. Християнските народи се отличават със своята любов към Бог, т.е. те са приложили Божествената Любов повече. За в бъдеще тази Любов трябва де се приложи още повече. Християнските народи мислят, че са достигнали до върха на тази Любов. Не, не са достигнали до там. Те още нямат условия за прилагане на тази Любов. При това, за в бъдеще трябва да се изучават методи, как да се приложи тази Любов, как да се използват не само физическите, но и духовните блага, които ни са дадени.

И тъй, народът излезе да посрещне Христа. Но явиха се фарисеите и казаха: Виждате ли Го, отиде светът с Него! Хубаво, ако тогавашният свят беше приел Христовото учение в Неговата пълнота, мислите ли, че нашето положение щеше да бъде по-лошо? Питам: Защо тогавашните учени хора не са били готови да възприемат Христовото учение? Защо ли? Ще дам следната аналогия. Две моми обичат един богат, учен, красив момък и нито едната успява, нито другата. Едната казва: Отстъпи ти. Другата казва: Отстъпи ти. Всяка иска да има момъка. Тия две моми ще се намерят пред онзи проблем, пред който се намерил Соломон, когато се явили пред него две майки с едно дете. Едната казва: Това дете е мое. И другата казва: Това дете е мое. И двете не отстъпват, всяка иска да вземе детето за себе си. Тук се показва мъдростта на Соломон. Той, за да изпита, коя е истинската майка на детето, казва: „Разделете това дете на две половини и дайте на всяка майка по една половина!“ Истинската майка я заболява сърцето при това решение и казва: „Не, нека тя вземе детето, но поне цяло да остане“. Тези две моми са двете майки. Питам: Коя от тях е истинската? – Която отстъпи. Тази, която иска да се раздели детето, е мащехата. Кой е истинският богат човек? – Който отстъпва богатството си. Мислите ли че този човек, който отстъпва богатството си, е сиромах? Не, този, който отстъпва богатството си, е истинският богат човек, той има знания. Ако имам 100 милиона лева и бих ги дал на българите, всички ще пишат добре за мене, ще кажат: Няма такъв добър човек като този. Горкият, даде си всичкото богатство, осиромаша! Аз зная къде се намира всичкото богатство на природата. От време на време мога да си разравям по малко. Човек, който служи на Бога, той е в пълния смисъл на думата богат. Такъв човек никога не може да бъде сиромах. Хора, които са сиромаси, не могат да служат на Бог. Ще бъде смешно, да живееш при най-богатия господар, и да бъдеш сиромах! Да живееш в най-голямото изобилие, и да бъдеш гладен? Турците казват: И да го видиш, не вярвай!

Всичко онова, което нас ни отдалечава, то е, че ние не вярваме във възможността да се свържем с Бога и да работим разумно. Можем да се свържем с Бога! Бог обича разумни същества около себе си. Неразумните Господ ги оставя в абсолютно пълна свобода, да се учат от своя живот. И сега, Господ пак ни наблюдава, но ни оставя да се учим от страданията си. Раждаме се, умираме, идват страдания, епидемии, стават катастрофи, плачем, молим се. Той все ни гледа и казва: „Тези деца плачат, но не слушат“. Всичко това ще се продължава дотогава, докато в нас се зароди едно дълбоко желание да изпълним волята Божия не по външни заповеди, а по дълбоко вътрешно разбиране. Това е великото в живота! Това значи да посрещнем Исуса, това значи да посрещнем Божествения Дух и да Го възприемем вътре в себе си!

И тъй, Божественият Дух слиза! Някои искат да Го видят с криле. Не, когато Божественият Дух ви дойде на гости, вие ще почувствате един вътрешен мир, една вътрешна умствена стабилност каквато никога не сте чувствали; при това ще се зародят във вас нови мисли, нови желания. В който ден стъпи Божественият Дух в къщата ви, сиромашията, всички несгоди ще си вземат торбичките и една след друга ще си отиват и ще ви казват: Сбогом, сбогом! Този Дух ги изпраща една след друга и им казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега аз започвам моята“. Всички ще си отидат, а ти ще започнеш да учиш новото учение. Някои казват: Ние трябва да докажем, че сме добри и невинни хора. Ти не можеш да докажеш своята невинност. Йосиф можа ли да докаже своята невинност, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мъжа си: „Този младият евреин се подигра с мене“. Какво направиха с него? – Затвориха го в тъмница и го държаха там две години, докато Бог не го извади. Прекараха го през училището. Така ще бъдете поставени и вие. Как ще докажете, че сте невинни? Човек в себе си трябва да знае, дали е виновен, или не. Аз не зная ли пред себе си, дали съм прав, или не? Следователно, всеки един от вас трябва да чака, докато се събуди Божественото в него, докато Бог не го посети. Бог ще го посети, по който и да е начин. То е великото! Ние трябва да се примирим с Бог. Някои от вас са се примирили вече и на тях казвам: Вие трябва да се учите на закона на служенето! Някои казват: Ние го знаем. Казвам: Тогава, има друго училище. Ще учите закона на Любовта! – И това прилагаме. Ще учите закона на вярата! – И това прилагаме. Ще се учите на великия Божи Дух! Има велики неща, които отсега ще започнете да учите. Има много неща за прилагане. Опитали ли сте вие, какво нещо е законът на Любовта? Щом дойдете до положение да действате със закона на Любовта, да влезете в Него, в този смисъл, както аз употребявам думата, невъзможно е някой да ви направи пакост, защото в дадения случай можете да ставате видим и невидим. Щом дойде някой да ви направи пакост, вие веднага изчезвате. Ти си една хубава мома, някой иска да те прегърне, да те целуне. Щом помисли това, веднага закона на Любовта действа, и тя изчезва. Никой не може да те опетни, никой не може да ти направи беда. Иска някой да те обере – не може. Стига да влезем в закона на Любовта, ние влизаме вече в един магически лабиринт. Някой казва: Аз любя. Питам: Ти можеш ли да ставаш видим и невидим? Че как може това? – Е, ти не си познал още Любовта. Тази любов, която сега имаме, е чисто човешка. Че кой от вас не се гневи за нищо и никакво? Някой ден имаш богато разположение на душата си, което струва милиарди, създава ти такава радост и веселие, но някой има да ти дава 1000 лв. и не иска да ти ги плати – ти веднага кипваш. Казваш: Развали ми разположението! Защо пожертва щастието си за 1000 лв.? Някой жертва туй свое щастие, туй вътрешно богатство за едно ядене, за един крив поглед от някого, или че някой казал нещо по наш адрес. Ако ти разбираш закона, благодари на Бог, че еди-кой си те погледнал накриво. Някой ти казал нещо лошо, благодари на Бог.

Един ден пътувам с трамвая и един господин ми казва: Господин Дънов, познавате ли ме? – Не ви познавам, по човешки му говоря. Много зле пишат вестниците за вас. Защо не ги дадете под съд? Нищо, аз се радвам. Защо? Радвам се, че за да пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил. Ако пишеха добре, щяха да ме обвинят, че съм ги подкупил. Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари. Тъй че, щом хората говорят за тебе лошо ще знаеш, че тези хора са искрени, не са подкупени, пишат от сърце. Ако някой изявява любовта си към тебе, ще кажат: Обичат го заради парите му. Ако дадеш някому пари, или друго нещо, ще кажат: Той пише, или говори хубаво за него заради парите му. Пък ако някой те мрази, тук поне си сигурен, че този човек е искрен, с нищо не си го подкупил. Така Господ прави. По някой път Той ни изпрати сиромашията, да види, доколко Го обичаме. Когато сме облечени хубаво, когато ни дава пари, казваме: Колко е благ Господ! Като Него няма друг. После, като дойде сиромашията, казваме: Виж, този Господ не е толкова справедлив, види се, че и в Него има пристрастие. Аз почнах малко да се колебая. Взех да чета някаква философия, и там се казва, че в света няма оправия. Зарежи му края! Мисля си: Какво да се прави тогава? – Почни да бъркаш в касите! Така се явяват онези символи, онези примери от живота. Отива един търговец на стока при началника на гарата в един български град и му казва: Господин началник, отпусни ми няколко вагона да си пренеса стоката! – Не може. Аман, господин началник, жена имам, деца имам, услужи ми! – И му показва 10-те си пръста. Какво означават тези 10 пръста нагоре вдигнати? – Ще ти дам 10,000 лв., услужи ми. А, казва началникът, моля, моля, зимно време е, този човек има жена, деца, услужете му. Веднага дава разпореждания, отпускат му вагони. Питам сега: При такава една култура, при такова едно разбиране, когато нас тъй лесно могат да ни подкупят, какво благо можем да очакваме? Виж, аз похвалвам този началник в едно отношение. Ако този началник само за 10,000 лева веднага отпуска вагоните, защо ти, на когото Господ е дал едно богатство от милиарди, не вършиш волята Божия? Защо спираш тия вагони? Тебе Господ ти е платил хиляди пъти повече, защо не вършиш Неговата воля? Седиш и мислиш, дали има Господ, или няма. Казваш: Като отида на онзи свят, ще проверя, дали има Господ, или не. Ами че и там има хора, които се съмняват, дали има Господ, или не; и там има безверници. Човешкото безверие е плод на човешкото разбиране. Щом няма любов, разбирането е криво; щом има любов, разбирането е право. Следователно ние мислим, че всички нещастия произтичат от факта, че Бог иска да наложи волята си върху нас, да ни направи роби. Даже ние учим, че ако вярваме в Бог, няма да имаме забавления, музика, ще седим като мумии. Не е така. Вие трябва да бъдете един крилат ангел, да видите Божието лице, да познаете какво нещо е Божията Любов, да видите, какво нещо е Божествения свят! Той е такава интензивност, за каквато нямате понятие дори. И, след като Господ подпише на този ангел един свободен билет, с който да може да посети всички слънчеви системи, да види там какви богатства има, какви култури, какви театри, концерти, каква музика, каква поезия, тогава ще се разбере, че Божиите пътища, Божиите планове не са такива, каквито ние ги мислим, каквито са на нашата слънчева система. Нашата слънчева система е на опашката. Ние сме в предградието на този велик Божествен град, още не сме вътре. Вие ще ми кажете: Как ще докажеш това? Аз не мога да го доказвам, мога само да ви го дам като една вероятност, може да ви дам едни формули, с които да работите. Ама трябва да ни го докажеш! Как мога да ви докажа това нещо? То е тъй далечно!

Учените хора доказват, че нашата слънчева система е в предградието на Млечния път. Учените окултисти пък доказват, че нашата култура е една от идеалните култури, но с тази идеална култура ние създаваме само съмнения. Нашата наука е наука на съмненията, на относителните истини и тогава казваме: Материалното е реално само за материята, и духът е реален само за духа. Духът не признава материята, и материята не признава духа. Има неща, които трябва да се свържат. Материалният живот и духовният живот са два живота, между които трябва съединителна нишка. Всички онези хора, които имат тази съединителна нишка, закона на съответствието, ще разберат, каква е тази връзка между материята и духа. Следователно, сега имаме един относителен, променлив живот, който се диференцира. Този живот за в бъдеще, след милиони години ще стане съществен. Сега той е в началото си.

Ще ви дам една математическа задача: Вие можете ли да умножавате единицата? Не, колкото и да умножавате единицата, тя не се умножава. Можете ли да я събирате? – Не можете. Не можете и да я изваждате. Някой ще каже: Как да не може? Единица по единица правят две единици. Не, в света съществува само една единица. С какво ще я събереш, с какво ще я извадиш, с какво ще я умножиш? Тогава, откъде се явиха другите числа 2, 3, 4 и т.н.? – От делението на единицата. С другите числа можеш да събираш, да вадиш, да умножаваш и да делиш. Значи, светът е произлязъл чрез деление. И ние в света не събираме с цели числа, а с дроби, с частици на единицата. Следователно, първоначално единицата се е разделила и произлезлите от нея числа се умножават, делят и т.н., тъй че ние работим с дробите. Питам: При такова едно събиране, изваждане, умножение частите на единицата, каква наука може да имате? Някой казва, че 2 + 2 = 4. Казвам: Да, 2 и 2 прави 4, но 4 е равно на единица. Как тъй? По вашата теория всяка една ябълка е равна на 250 грама. Четири ябълки по 250 гр. правят едно кило. Значи, 4 = 1 кило, равно на единица. Вие казвате, че 4 е по-голямо от единицата. Казвам: При такова едно разбиране, какво понятие може да имате за нещата? Ние сега сме се раздробили и всеки мисли, че е нещо много голямо. Не, ти си една малка частица от единицата в света. Ти знаеш ли кога се отдели от Бога? Помниш ли този момент? Някой казва: Аз зная много неща. Кажи тогава кога се отдели от Бога? Аз чувах да разказват за едно момче от България, което казвало, че помни когато майка му се женила, то играло на хорото. Е, възможно ли е това нещо? Всеки от вас, който чуе тези работи, ще каже: Детински приказки са тия неща. То не е играло материално, но като душа, която очаквала да се въплъти, то играло, било около хорото, взело е участие.

Ние, съвременните хора, признаваме само неща, които стават. Да ви приведа друг факт. Представете си, че вие сте в едно здание пълно с барут. Имате една клечка кибрит, запалите я и ѝ казвате: Слушай, аз ще те туря в барута, но да не направиш някоя пакост да се запалиш, внимавай! Питам: Тази клечица ще послуша ли твоята заповед? Щом я туриш при барута, тя ще го запали веднага и той ще хвръкне. Така правим и ние, съвременните хора. Запалим своите клечки, отиваме с тях при барута, туряме ги вътре и казваме на клечиците: Вие няма да запалите барута, ще гледате да изпълните волята Божия. Тази клечка не разбира от никакъв морал. Е, какво да се прави тогава? – Ще намокриш барута, ще запалиш клечката и тогава ще я приближиш до барута. Тя ще си гори, а с барута нищо няма да стане. Преведете сега тези символи. Какво представлява барутът? – Това е човешката алчност, да има човек всичко в изобилие. Тази алчност ни е турила всички в тревога. Когато обаче, Божията Любов се приложи между хората разумно, тогава много от несгодите, които сега съществуват в света, ще се отстранят.

Защо е дошъл Христос в света? – Той дойде да скачи хората духовно с Бог, да направи тази връзка. Ние по плът сме скачени, но духовно не сме. Обаче, като дойде Христос, тогава имаше две компании в света: окултистите ги наричат, компания на Бялата Ложа, и компания на черната ложа. Последната нямаше интерес Христос да направи една нова инсталация и затова казваше: Ние ще се стремим, по какъвто и да е начин, да развалим тази компания. И знаете ли на какво приличаше тази работа? Когато балканските народи направиха съюз помежду си, дойде Австрия и каза: „Ние трябва да похарчим много милиони, но да развалим този съюз!“ Питам: Австрия, след като развали балканската конфедерация, прокопса ли? Не само тогава, във времето на Христа беше така, но и днес хората не искат тази нова инсталация. Не я ли приемат, те ще се намерят в положението на Австрия. Е, какво от това? – Ще страдат. И като питат, защо е дошъл Христос, казвам: Христос е дошъл да направи нова инсталация, да ни научи на този велик закон на Любовта, на послушанието, да вършим волята Божия от любов, а не само с привидни жертви и с тамяни. Христос казва: „Тамянът трябва да бъде в сърцето ви, жертвеник трябва да бъде сърцето ви!“ Всичко у вас трябва да бъде ангажирано с Божествената Любов, с всичко чисто и възвишено. Човек трябва да обича и своите ближни. Кои са вашите ближни? – Не телата, а душите на хората са вашите ближни. Колко ми е приятно, когато срещна някоя душа, спряла се и говори на друга душа! Срещам други двама, облечени хубаво, вървят заедно, но не се обичат. Какво виждам? – Техните души не се докосват никак, те са студени като лед, чужди са един на друг.

Сега вие казвате: Възможно ли е това ново учение да се приложи при сегашните условия? – Именно сега може да се приложи. От вас днес не се изисква да отивате по горите. В България няма скрити места, където да станеш постник. Ако станеш някой виден светия, ще започнат да се изреждат от Европа хора, които ще те фотографират, ще изучават живота ти, ще пишат за тебе туй-онуй и ще се намериш в чудо, в беля; ще се чудиш, къде да се скриеш. Тук няма скрити места, и в Европа също няма скрити места. Не, има само един начин, по който можем да живеем – той е, да се свържем с Бог! Аз ви обръщам внимание на следните неща. Ако вие се колебаете, ако вие очаквате да придобиете Истината след като умрете, това не е наука. Този въпрос се решава сега, или никога!

Аз мога да ви дам два закона, с които да проверявате нещата. Всеки от вас може да провери, дали известна истина е права, или не. Как? Когато искате да направите някаква връзка с някой човек, в каквото и да е отношение, например, да купите заедно къща, да направите една търговска сделка, или да станете учител на някого, ако усетите вътре в себе си едно спокойствие, с този човек може да вършите работа безпрепятствено. Вие ще може да разчитате на него. Опитайте това нещо! Ако пък този човек не може да свърши вашата работа, вие ще усетите една вътрешна тъга, като че нещо стяга сърцето ви. Какво показва това? – Че този човек няма да устои. Това е не защото той има зла воля, но толкова може. С това стягане на сърцето ви, природата иска да каже, че условията в живота ви, всичко така ще се стече, че няма да успеете. Тръгнете на път, но сърцето ви се стяга нещо – не тръгвайте. Ако искате да знаете дали туй, което ви говоря е Истина или не, вижте, ако нищо не стяга сърцето ви, приемете я, изучавайте тази Истина, но ако сърцето ви се стяга, не я приемайте, аз не ви я налагам. Тогава изучавайте Библията, изучавайте учението на хората, които са живели по Бога.

После, вземете предвид следното правило: Намираш се в някакво изпитание, омотал си се някъде, но ти се дава възможност да излезеш от това положение. Как трябва да постъпиш? Заплетеш ли се, направи туй, което не ти е угодно, което не е в твой интерес. Направиш ли това, което не е в твой интерес, ти ще спечелиш; направиш ли това, което е в твой интерес, ще изгубиш. Направете един такъв опит. Например, решавате да станете сутрин в 4 ч., да четете нещо, или да размишлявате. Събудите се, но си кажете: Хайде, още малко да си поспя. Не, не се подавайте на тази слабост! В този случай направете това, което не ви е приятно. Легнете ли да спите, ще объркате работите си и ще станете неразположени. Като казах това на една госпожа, тя ми разказа една своя опитност. Детето ѝ заболява от око, явява се силен оток. Мъжът ѝ казва: Да му се направи операция. Отиват в болницата, лекарят преглежда детето, намира, че е нужна операция. Казва на майката да остане с детето, та сутринта да се направи операцията. През нощта майката я хваща едно вътрешно безпокойство и решава, като стане сутринта, да бяга от болницата. Но не искала да легне да спи, да не би да сънува лош сън. Обаче заспала и по едно време чува кукумявка. Казва си: Не, ще бягам. Започва да разсъждава, казва си: Тази кукумявка може да се обажда за друг някой болен, който умира, но страхува се да пита, дали има някой умиращ. Към 6 ч. сутринта решава да си отиде, но веднага идва болничният служител да каже, че масата за операцията е готова. Е, ще се отива на операция, си казала тя. Решава се най-после, и операцията излиза сполучлива. Казвам на тази госпожа: Ти си постъпила по същия закон – направила си туй, което ти е неприятно. Следователно, туй, което е неприятно за нас, носи едно благо, а туй, което привидно е благо за нас, носи нашето нещастие.

И тъй, сега се приближаваме към основния закон. Аз се обръщам сега към вас като към приятели. Вие сте в света и имате нужда от подкрепа. Някой от вас имате нужда от подкрепа в материално отношение – пари нямате. Откъде ще ги вземете? Някои от вас сте болни. Откъде ще вземете здраве? Някои сте изгубили общественото си положение. Какво трябва да правите? – Ще имате една основна идея, ще се свържете с основния закон на Любовта, и вашето положение няма изведнъж да се подобри, но постепенно ще излезете от това положение, в което се намирате. Само така ще видите, че в света има един идеал, животът ви ще придобие един вътрешен смисъл, и вие ще бъдете полезни не само за вас, но и за вашите ближни. Затова, всеки от нас трябва да работи на Божественото лозе!

Сега, някои може да кажат: А, той тъй говори! Не, всички трябва да говорим така, и с ум, и със сърце, и с душа, и с дух. Всички трябва да бъдем тъй искрени, тъй невинни, както децата. И право е казал Христос: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в царството Божие“.

За сегашните хора, за вярващите се иска не само вяра, не само любов, но се изисква чистота и невинност, които са една вътрешна връзка между доброто и Истината. Засега между доброто и Истината няма връзка, защото доброто е добро за сърцето, а Истината е Истина за ума. Между ума и сърцето няма връзка. Умът мисли едно, сърцето чувства друго, а когато дойде тази невинност, тя се свързва с ума; умът се свързва с душата; душата – с духа, а духът, който носи всички велики блага на космоса, се свързва с Бога, и тогава животът за нас придобива смисъл и казваме: Ние сме дошли отгоре, за да извършим волята Божия и ще я извършим тъй, както Бог изисква. И най-после, като напуснем земята и тръгнем за онзи свят, всички наши по-големи братя, които са изпълнили волята Божия, които са завършили своето развитие ще кажат: Ние сме доволни, че извършихте волята Божия, елате с нас, ние имаме нова култура, разполагайте с всичко наше. Това е факт! Така ще бъде с всички, които са извършили волята Божия!

''Беседа, държана от Учителя, на 14 декември, [[1924]] г. в гр. София.''

----
*) Иоана 12:12[,13].

НАГОРЕ




placeholder