НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Великата погрешка

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Великата погрешка

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, аз, бог, движение, означава, всички, буква, сега, представлява, показва, бъде, кой, път, числа, число, хора ,

Младежки окултен клас , София, 7 Декември 1924г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Любовта ражда доброто!
Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода!
Размишление.
Прочетоха се темите: „Хармоничните черти на подсъзнателните, съзнателни и самосъзнателни действия“.
Тема 7: „Ролята на свръхсъзнанието“.



Искам трима души да излезат изведнаж на дъската да напишат три геометрически фигури и три букви. (Колю Каишев, Георги Томалевски, Кръстю Христов.)
Сега в минало упражнение имаше нарисуван един триъгълник с точка. Какво означава триъгълник с точка? Гледан отгоре, това е пирамида, означава човека в своето проявено естество. Триъгълникът сам по себе си показва движение, проявление и посока на своите сили. А триъгълник с точка винаги показва проекция на пирамида, гледана отгоре.

Сега вие се безпокоите често, като ви погледне човек, мислите, като че ще разгадаят всичките тайни, които се крият във вас. Не, аз гледам вашия нос, то е една проекция само, ти не си в носа си. Или гледам челото, то е пак една проекция. На някои хора челата са големи, а на други са малки. На някои хора носът е голям, на други е малък. Защо? Защото не са се проявили още. Те са още в движение и следователно, само една малка част се е проявила. Тъй щото изискват се много съществувания, за да види човек в същност какво представлява. Нали астролозите турят всичките хора в един голям човек, те го наричат Адам Кадмон.
Тъй щото всеки един човек на земята представлява едно малко отражение на големия човек. Той не представлява един съвършен образ. Вземете едно млекопитающе, една крава или един вол, представляват ли те човека? Те в известно отношение, представляват. Волът има две очи и човекът има две очи; волът има нос и човекът има нос; волът има уста и човекът има уста; волът има две уши и човекът има две уши. Вземете коня, по какво се отличава той? Конят няма ръце, но има копита, има нещо, по което той се отличава от човека. После, начинът, строежът на неговото чело не е както строежа на челото на човека. При това конят има опашка, човекът няма опашка.

Е, каква роля играе опашката у животните? Нали има естественици тук, кажете! (– Тя спомага на движението.) Тази опашка е свързана в края на гръбначния стълб и следователно, когато тя се раздвижва, регулират се мозъчните течения и се спомага за правилното движение, тя е регулатор. И когато някое животно изгуби присъствие на духа, то свие опашката си. У всичките е така. А когато животното мисли, тази опашка се движи нагоре и надолу, показва, че животното е в едно отлично настроение на духа. Но не се ли мърда опашката, то е болно. Сега този регулатор у човека е минал отпред. Животното мисли с опашката си, т.е. неговата деятелност се регулирва отзад, теченията са такива, понеже то върви хоризонтално със земята, а посоката, в която човек се движи, е обратна на тази у животните. Човек чрез носа регулира своите мозъчни течения. Вие, като махнете носа на човека, той правилно не може да мисли. Това са проекции, има известни сили в духовния свят, които съответстват на носа. Самата интелигентност на човека не седи в самия нос. На човека може да му направят един изкуствен нос, ще бъде ли интелигентен? Не, този нос трябва да бъде жив, трябва да бъде създаден от свръхсъзнанието на онзи, великия човек. Например много от вашите носове са в проекция, те са в ембрионическо състояние, т.е. носовете ви не са развити. После, челата ви също се намират в едно ембрионическо състояние. Значи пред вас седи един дълъг период, в който душата ви трябва да работи за сформируването на онова правилно тяло, което трябва да имате. Правилно тяло аз наричам тяло, което може да издържа всичките мъчнотии, тяло, което не се поддава на слабости.

Страхът например се дължи на тялото. Чувствуваш, че ще те бият и ти се уплашиш и тогава поизлъгваш малко. Тогава страхът към коя категория ще го турите, към подсъзнателните сили, към съзнателните или към самосъзнателните? (– Съзнателните.) Когато човек хуква да бяга, той съзнава ли това? (– Не съзнава.) То съзнанието после се явява. Има и съзнателен страх, но тук влиза вече разсъждението, а първоначално страхът е в подсъзнанието. Например като ти кажат „пожар“, ти хукнеш да бягаш, нищо повече, не му мислиш много. Не, че съзнаваш пожара, но самата дума „пожар“ дава един подтик в твоето подсъзнание. А след като помислиш малко, виждаш, че този пожар, при дадени условия, е несъвместим и страхът няма място.

Сега защо искам да развием тази тема? Често във вашия живот се заражда обезсърчение. Някой път вие се считате гениални, т.е. като че ще разрешите всичките въпроси, разхождате се в стаята си и си махате ръцете натук-натам. То е хубаво. Питам: от къде е дошло туй състояние? Вие не го знаете, но се разхождате смело и сте доволен сам от себе си. Мине известно време, промени се състоянието, вие се посвиете малко, казвате: „Тази работа не е за мен“. И като дойде самосъзнанието, то ти казва: „Ти си дребнав човек“ и вие се свиете в черупката си. Най-първо иде подсъзнанието – ти се разпущаш; после иде съзнанието – ти се посвиеш; и най-после, при самосъзнанието - ти станеш една запетая. Казваш: „Що ми трябва, я да си гледам аз своето положение.“ Питам аз: как се явяват тия психологически състояния? Ще кажете вие: „От подсъзнанието идат.“ Но тия бутончета как идат? Най-после ти не се спираш в подсъзнанието и влизаш в една друга област на обезсърчение. Обезсърчиш се, обезвериш се, изгубиш посоката и на подсъзнанието и на съзнанието и на самосъзнанието и се намираш в мъгла.

След като напусне човек самосъзнанието, в коя област влиза? Аз ще ви дам една математическа вероятност. Когато чувствувате тези разположения на обезсърчение аз го оприличавам на един плод преждевременно откъснат от вятъра, че е паднал долу при корена си. Всяка една ваша мисъл неузряла, като падне, тя отново трябва да се трансформира и да се подеме пак отново от корените на живота и да ѝ се даде нова форма, нов живот. Вие като не разбирате закона, като не съзнавате тази работа, казвате: „И този плод остана малък.“ Мислите, че ще излезе нещо, но дойде една малка буря, раздруса дървото и плодът падна долу. Вие това не можете да го обясните, вие вятъра не може да го чуете, малко сте глух, но виждате ябълката паднала долу при дънера. Ти виждаш твоя идеал паднал долу и казвате: „Отиде идеалът ми.“ Не считайте, че това, което е горе, е идеал. Идеал може да бъде само един узрял плод и този идеал никога не пада от вятъра, той ще ви чака, той е жив, вие ще го откъснете. Та рекох, някои от вашите мисли и желания тъй падат и в следствие на това вие се обезсърчавате. Вземете на едно малко дете куклата, то ще се обезсърчи. Защо? – Няма с какво да се занимава. Същият закон е и у човека. Човешкият ум, човешкото сърце трябва да има мисли и желания, които да останат при всичките бури на дървото на живота.

(черт.1) Какво означава този големият кръг, на какво е емблема кръгът? (– Представлява един завършен цикъл.) Вземете, когато годят някого, турят му един кръг – пръстен на ръката, завършена ли е неговата работа? Не. Кръгът тук означава една работа, в която могат да те впрегнат. Това е кръгът. Значи, определена е деятелността на човека.


Кръгът всякога означава една определена деятелност. И хубаво е, когато мислите ви са разхвърляни понякога, да си правите такива малки кръгчета. (А) Тези кръгчета означават: деятелността на човека се разширява. А тази буква „А“ какво означава? Този знак е взет от египетската азбука. Това показва, че египтяните са били изправен народ, т.е. онези, които тръгват в пътя. „А”-то всякога показва самосъзнаване. Казва се: „аз“, то значи: „аз, който определям своята деятелност, аз мога да мисля – самосъзнавам се.”

(Вторият написа една елипса и буквата „Т“.) Какво означава буквата „Т”? Вие защо я написахте? (– Просто аз харесвам тази буква. А, елипса мисля, че е резултат на едно движение, защото и планетите се движат в елипса.) Човекът има елипсообразна форма. „Т”-то произтича от . Същият знак обърнат представлява буквата „Т“, само че тук двата края отстрани с по-къси. Туй е едно материалистическо противодействие на невидимия свят. А обърната буквата нагоре, „T“ показва едно примирение. „Т“ показва самосъзнанието у човека да изменя живота си.

Затова на тази буква „Т“ турят една змия. Т.е. нисшият ум трябва да го разпъват или онова самосъзнание хваща нисшия ум и казва: „Слушай, ти няма да ми бъдеш господар, ти си заповядвал досега, а сега ще слугуваш. Пък каквото ти се заповядва, това ще вършиш.“ И тъй, тази елипса показва не само, че човек трябва да се съзнава като едно същество, но и неговата деятелност трябва да бъде определена. И туй същество в своето подсъзнание трябва да изправи една велика своя погрешка, защото този, нисшият ум е свързан с човешкото сърце, а оттам започват всичките пороци и погрешки. (– Може ли една погрешка да бъде велика?) Велика е погрешката, защото човек е помислил, че може да живее без Бога. Там е погрешката. Човек, като е взел живота, казал: „Аз и без Бога мога да живея.“ Това е нисшият ум у човека, обаче достигнал до това положение да разбира, че частта извън цялото не може да съществува, не може да живее, а човек е част от цялото. Тогава такава една мисъл е една велика погрешка. Следователно човек може да се развива и съществува само в цялото. Човек сам не е цяла единица. По-нататък има неща, които ние няма да ги зачекваме.

В ума има едно друго естество, то е достояние на по-висшите светове. Умът в себе си има двояко естество, то съдържа два принципа: един принцип на великите мистерии, на Божественото, а другият, нисшият – той представлява засега плътта у човека. Тези склонности, които сега има човек, откъде ги е взел? Върху туй окултната наука нищо не разкрива. Тя мълчи. Казва се, че тия падналите духове са причина. Но това са само временни обяснения. Казваме, че човек има известни погрешки. Но от какво произтичат погрешките? И защо един прави погрешки, а друг не прави погрешки?

Значи, първата мисъл, която е създала греха, е тази: че човек, като излезнал от Бога, той е помислил, че може да живее и без Него. Така той се отделил от цялото и поискал да живее един самостоятелен живот. И животът, който досега е прекарвал по такъв начин, той е образувал хиляди злини.


Третият чертеж, той е вече разрешението на задачата. Вторият показва, че човек трябва да изправи своята погрешка. Човекът има два центъра: сърцето и ума, които трябва да се хармонират. Третият написа пентограмата (А), то е човекът, който работи. Този човек трябва да бъде в движение и да служи на Бога. Пентограмата представлява малкия свят. Значи, у човека всичките разумни сили и всичките добри желания трябва да бъдат впрегнати за изкупуване – изправяне на неговите погрешки. А само в петоъгълника ние имаме правила, образци, чрез които можем да изправим една погрешка.


Да допуснем, роб си, искаш да се освободиш, но туй робство не е материално, то е духовно, какво трябва да направиш тогава? Какво движение ще направиш? (В) Значи, за да се освободиш непременно трябва да отправиш ума си към Бога. Ще направиш движение движение с ръката си нагоре (В). Ръката, това е един женски принцип, движение на волята. Значи, ти непременно трябва да отправиш и сърцето си към Бога. Първият подтик на ума е там. Не направиш ли тъй, може да мислиш колкото искаш, всичкото туй ще отиде на вятъра. Но съединиш ли се с Бога във волята си, веднага ти почнеш да пъплиш нагоре, като един охлюв.

Петоъгълникът започва с едно движение нагоре (В); после надолу (С), туй е второто движение, слизане надолу и представлява рефлексия на първото. После иде третото движение отдясно към ляво (Д). И тогава имате от ляво към дясно хоризонтално (Е) и пето едно движение от дясно към ляво надолу (О). Първото движение показва закона на истината. Сега туй е само външната страна. След като направите тези пет движения, няма да спрете там, ще направите едно вътрешно движение, един кръг около петоъгълника. Т.е. във всичките ваши чувства и мисли вие ще се стремите да се съедините с Бога – с първият източник, от който сте излезли. Туй всички трябва да го направите, т.е. вие за Бога ще мислите, че е един принцип, едно Същество разлято в целия космос, не във видимия свят тук, защото видимото е само сянка на онова същественото. С тази жива идея вие ще се стремите да се съединявате и във вас ще има един вътрешен стремеж към Бога.

Сега, когато правите този опит, може да нямате веднага резултат. Ако вие сте някой каменар и вдигате вашия чук, удряте о една скала, с първия удар резултат може ли да имате? Като ударите един път тази канара, чукът отскочи и някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та, като дойдете до великите идеи, искате да ги разберете, често и вашият чук отскача и трябва да ударите най-малко 500 пъти. А вие веднага казвате: „Тази работа не е заради* мен.“ Не, не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък, ще го вземете със себе си и като се върнете в къщи, ще го разгледате хубаво. Следователно у вас трябва да се образува едно постоянство, една черта, която у мнозина липсва. Кой човек е постоянен сега? В туй отношение учените хора донякъде са успели, има които са работили 20-30 години върху известни задачи, за да дойдат до някой резултат. То е вече постоянство и благодарение на туй постоянство те са сполучили да открият нещо. Т.е. те не са открили, но като са хлопали, хлопали дълго време със своя ключ и най-после природата им даде нещо и те открият!

Сега този закон вие може да го приложите. Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство. А сегашното ви постоянство може да се определи на колко удара? След като ударите стотина пъти, вие напускате работата си. Заболят ви ръцете. Някой път ще ви се откъснат ръцете, волята ви ще отслабне, но вие трябва да се научите как да чукате. Има един начин за удряне. При ударите не бързайте никога. Знаете ли как да удряте? Когато удариш, движението на чука да не се пренася в ръката ти. Туй е изкуство, като удариш всичкото сътресение, което чукът произвежда, да не се пренесе в мускулите ти, а да се поляризира тази енергия навън. Има майстори, които знаят как да удрят. И ръцете им стават здрави. При тези неестествени удари се произвеждат дразнения. Нали вие често се дразните?

Може ли някой да определи какво нещо е дразнене? Някой път у вас има желание да се дразните, умишлено го правите това, говорите едно, а разбирате друго. Например казвате тъй: „Слушай, ти си много умен човек“, а в същност под думата „умен“ разбираш: „Ти тъй малко не си с ума си.“ Или казвате: „Ти си отличен поет!“ А при това не разбираш, че е отличен. Това са дразнения. Ти говориш едно, а разбираш друго. Дразнене може да има в поглед, после и с устата си може да направиш една подигравателна усмивка, това са все известни дразнения, които ги имате. И всички вие сте физиономисти, гледате всекиго в лицето и при всяко движение вие си съставяте известно понятие. Някой път казвате, че известно лице към вас не се държа сериозно. Е, в какво седи сериозността? Кои са чертите, които определят несериозността? Вие не може да определите.

Един българин поканил един свой приятел на гости. Но приготвил за обед една риба, която има много кости. Той бил невнимателен, че турил насреща си гостенина. Когато почнали обеда този се забравил в яденето и постоянно плюл насреща му костите. Хич не му идва на ума, че той плюе на другия. Другият казва: „Разбирам да ядеш риба, но защо ме плюеш?“ А онзи, погълнат в себе си, за да не погълне някоя кост, постоянно плюе. Та, дразненето аз го наричам ядене на риба с много дребни кости, вие ги плюете постоянно, а онези, които са около вас, се дразнят. Някой път туй става несъзнателно, а някой път – съзнателно. Тези черти вие трябва да ги изхвърлите от вас. Непременно човек пред себе си трябва да бъде изправен. Вие трябва да бъдете доволни от характера си, не да бъдете неестествени, но всички да бъдете естествени. Естествено положение аз наричам, когато човек е сам доволен от себе си. Туй е едно Божествено положение, ние го наричаме милосърдие. И в обноските си, и в погледа, и в думите, и в постъпките си, движенията – всичко това да е естествено, прямо, да не се разбират две неща.

Значи, от тези три чертежа изваждаме следното нещо, на човека му трябват три неща. Първият написа буквата „А“, което значи, че човек трябва да бъде изправен. Вторият написа буквата „Т“, което значи, че човек трябва да изправи своята погрешка. Третият написа буквата „Д“, какво означава „Д”-то? „Д“ означава в природата плод, който зрее, това е чашката, обърната надолу. Ние казваме: „добро“, „добродетел“. Може ли да кажете други думи, които започват с буквата „Д”? (– Дружба, душа, дух…„Д“ всякога показва ония сили, които помагат за зрението на известни плодове в човешката душа.


“Д“ представлява известни движения. Първото движение отгоре отива надолу към ляво. (1) После имате друго движение от ляво на дясно (2). После – от дясно на ляво (3) И накрай свършва пак към дясно. (4) Значи буквата „Д“ показва: каквото се започне трябва да се свърши. И в ляво, и в дясно може да отидеш, но работите си ще свършиш. Работите, които почват с буквата „Д“, свършват добре. Денем се почват тия работи, а не нощем.

“Н“ е закон на противоречие. Тази малка хоризонтална линийка показва мост, който съединява двата брега. Но този мост може да се разруши. Как ще примирите две противоположни страни? – Ще теглите една линия между тях. „Д“ е закон, чрез който се дават условия за зреене на плодовете. Как се произнася буквата „Д“. Де се поставя езика? – На горното небце. А горната част, това означава активност на волята. Значи, ти трябва да бъдеш активен. Добре, тогава между горната челюст и езика се образува една празнина, един триъгълник. Следователно туй напрежение се връща към гортана*. Това показва, че това добро трябва да бъде разумно, да се изрази навън. Да намерим една подходяща форма, в която да вложим своята енергия, следователно вие в живота се спъвате дотогава, докато намерите една подходяща форма. Човек, който иска да извърши едно добро, трябва да намери един образец. Все трябва да има един учител да ти покаже какво да правиш. Без учител в света не може, в каквото и да е направление, не може. Вземете по музика, най-малко майка ви трябва да бъде музикант, или баща ви – те са първите учители. Трябва да има някой, който да е вложил нещо във вас. Това е закон.

(– Човек не иде ли със своите дарби?) – Своите дарби, че той ги е взел от Бога. Първото нещо, което трябва да знаем, то е, че те са от Бога. Иначе, ако кажете: „своите дарби“, то ще прилича ето на какво, някой казва: „Ти знаеш ли кой съм аз?“ – Е, кой си? – „Петко Стоянов.“ – “Пък ти знаеш ли кой съм аз?“ – Кой си? – „Драган Иванов.“ А това знаете ли на какво мяза? В Русе се случи това нещо. Един запасен полковник отива в една кантора, имал си някаква работа. Казва на служащия: „Ти знаеш ли кой съм аз?“ -“Е, кой си ти?“ -“Аз съм запасен полковник, еди кой си!“ -“Ами ти знаеш ли кой съм аз?“ – „Кой си ти?“ -“Аз съм запасен ефрейтор еди кой си“, и кисват двамата да се смеят. И вие, които сте дошли на земята, сте все в запас. Ти си полковник в запас, друг ефрейтор в запас, но не сте на действителна служба, в запас сте.

Най-първо ще съзнаеш, че тия дарби са вложени в тебе и ти, до известна степен, си се спънал в миналото някъде. Сега трябва да направиш една връзка, с кого? - С Бога. После, с всички добри и умни хора по лицето на земята и с всички гениални. Защото всички добри хора с умни и гениални. И тогава ще влезете в връзка с цялото кълбо, с всички същества, не само с тия, които живеят сега, но и които с живели в миналото и тези, които за в бъдеще ще живеят. Защото тези, които са живели в миналото, те живеят и сега и пак ще дойдат в бъдеще да живеят. С всички тях ще влезем във връзка. Тъй е за човека, който иска да изправи живота си. Той трябва да влезе във връзка с всички напреднали братя. Без това вашият успех е невъзможен. Вашите мисли, вашите чувства, на тях им трябва простор. За да може да се облагородят вашите чувства, трябва да ги проектирате навсякъде, за да добият сила. И затуй, когато човек се подпушва, няма условия за растене, за развиване, за облагородяване.

Първото нещо за всеки човек, за духовния човек е да отправи ума и сърцето си към Бога, за да не се подпушва, защото светът иска да ни подпуши. Светът ще ви каже: „Вие сте диванета, будали, не трябва да вярвате в Бога“, и ако вие ги послушате, вие ще унищожите вашата вяра към Бога. И обществото ще ви изпъди навън и вие, като няма накъде, падате в отчаяние: или ще се самоубиете, или ще се хвърлите в разврат. Не, вие ще се държите за Бога и ще кажете: „Този свят е направен заради мене“, нищо повече. Дотогава, докато вие вярвате в Бога, никой не може да ви изключи. Може българите да ви изключат, може един народ да ви извади от своето място, това нищо не значи, вие ще отидете в друг народ. Сега, нали много славяни отидоха в Америка. Там има по-добра почва за работа. Не трябва ние да се ограничаваме само на едно място. Ако българите не ни приемат, ще идем на друго място. Божественото седи по-високо от всичко друго.

Та, няма да си турите една граница между света и вас, но ще се съедините във вашите мисли и чувства с Бога и ще имате желание да се проявите в пълната смисъл. Не да казвате: „Ти знаеш ли кой съм аз!“ Не, ще турите онова дълбоко желание вътре във вас, да се прояви всичко онова, което е най-възвишеното и благородно. Тогава всичките отрасли на науката могат да ви служат като помагала в живота. Но първото нещо: трябва да образувате една вътрешна, солидна връзка с Бога и не трябва да се колебаете. И като дойде един приятел, ще му кажеш: „Слушай, аз имам една свещена идея, ако можеш да приложиш един подтик в мен за тази идея, добре, но ако не можеш, нищо лошо да не ми казваш за нея. Нищо повече. Има известни свещени идеи, които вие трябва да пазите свещено във вас, в себе си. Някой път може да ви мине мисъл: дали Бог съществува или не? Тази идея не е ваша, тя е идея на хиляди хора, следователно тя не се е родила от вашия ум.
При сегашните условия, при които се намирате, вас ви трябва една среда и тази среда е именно туй, разумното Божествено направление: да мислите заради Бога. Вие не трябва да чакате Господа постоянно. Не, не, при Бога като идете, вие не трябва да разсъждавате. Сега някой ще каже: „Защо да не разсъждаваме?“ Ако един учител по висшата математика ви преподава една задача, какво ще разсъждавате? Нали най-първо ще слушате? Сега някой от вас най-първо разсъждава, а не слуша.


Какво ще разсъждавате тука, какви ви са разсъжденията? Аз може да кажа тъй: (Учителят изтрива знаците в формулата.) Сега може ли да разсъждавате още? Най-после махна и буквите. Тогава какво остана? Де ви са разсъжденията? Това са математически отношения и тези числа са символи на известни истини. Ако ти можеш да схванеш тези отношения, тогава може да разбереш тази формула. И когато отиваме при Бога, ние отиваме при Него да можем да научим отношенията на нещата. Целият живот, всичко представлява все такива отношения. Всички вие тук представлявате една такава математическа задача. Аз виждам някои от вас са в квадрат, други са в куб, от някои се извлича корен, някои ги събират, някои ги умножават, някои се делят, някои от тях са в известна пермутация, после някои от вас спадате към задачите на математическа функция, едни спадат към рационалните числа, други спадат към ирационалните числа, едни към целите числа, други към дробите. Но всеки един от вас е на мястото си. Дроб или цяло, то е безразлично. И тогава най-мъчната задача, която имаме в света, е тази: всички тия хора, тия числа да се приведат в ред и порядък, съобразно развитието на битието. И в нашия живот Божественият дух е, който ни подтиква. Не само сега, но от хиляди години работи Той в нас, учи ни и колко има още да ни учи, знаете ли? Аз ще ви напиша колко приблизително години: 31 014 000 000 000 и това са слънчеви години. Можете ли да прочетете това число? Представете си след толкова време, като се учите, какви ще бъдете!


Какво означават тия числа? Това са категории, означават известни идеи. Имате тук числото 666? – Означава човекът антихрист. Какво означава числото 777? А какво означава числото 888? – 999? Някой път аз ще се спра по-подробно върху тези числа, но казвам ви, това са различни идеи, турени във форма. Сега във втората колона имате самите числа, умножени три пъти: 3 по 9 колко прави? – 27. Три по 8 – 24 и т.н. Какво значи 8? Значи: лошият човек може да се поправи. Как? Той трябва да премине числото 8. Лошият човек може да го изправи само числото 8. Осем, това е най-голямата майка. Осем е живата природа, а 9 е целия човек. Значи 8, за да се поправи, той трябва да премине числото 8. А знаете ли колко време трае то? - А то е един дълъг период на страдание. Върху човека трябва да работят два принципа: Божественият принцип и живата природа. Значи, този човек трябва да мине през много страдания, това означава числото 8 – най-големите страдания, които са допустими за човека. Сега, в третата колона имаме събиране 15, 1 и 5 = 6; 12, 1 и 2 = 3 и т.н., туй е вече изправление. Има известна литература за числата. Вие наблюдавали ли сте при кои числа ви се случват добри неща и в кои дни? То е цяла наука.
Размишление.

Следующият път ще донесете една бяла макара най-малко от 200 ярда и една паница, може да е пръстена, дълбока, но неупотребявана и една нова лъжица, ще направим един опит.

Любовта ражда доброто!
Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода!
8-ма школна лекция
на I Младежки Окултен Клас
7.XII.1924г.
8 часа вечерта

Великата погрешка

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, аз, бог, движение, означава, всички, буква, сега, представлява, показва, бъде, кой, път, числа, число, хора ,

Младежки окултен клас , София, 7 Декември 1924г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Осма лекция
7 декември 1924 г.


– Любовта ражда Доброто.

– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.

Размишление

Прочетоха се работите върху темата „Хармоничните черти на подсъзнателните, съзнателните и самосъзнателните действия“.

За следния път пишете върху тема №7: Ролята на свръхсъзнанието.

Да излязат трима души на дъската да напишат три геометрически фигури и три букви.






В миналото упражнение бяхте начертали триъгълник с точка. Какво означава триъгълник с точка? Гледан отгоре, той представлява пирамида, а тя означава човека в своето проявено естество. Триъгълникът, сам по себе си, показва движение, проявление и посока на своите сили. Триъгълникът с точка пък винаги показва проекция на пирамида, гледана пак отгоре.

Сега, като ви погледне човек, вие се безпокоите да не би да се разгадаят тайните, които се крият във вас. Не, аз гледам на вас само като на една проекция. Носът ви например е само една проекция – вие не сте в носа си. Челото ви е пак една проекция. Челата на някои хора са големи, а на други – малки. Носът у някои хора е голям, а у други – малък. Защо? – Защото някои хора са се проявили повече, а други – по-малко. Тия хора, на които носът е малък, са още в движение. Следователно само една малка част от тях се е проявила. Тъй щото, за да види човек какво представлява всъщност, изискват се много съществувания. Затова астролозите поставят всички хора в един голям човек, когото наричат Адам Кадмон.

Значи всеки човек на Земята не представлява някакъв съвършен образ, а само едно малко отражение на големия човек. Вземете например едно млекопитаещо – една крава или един вол – те представляват ли човека? В известно отношение само те представляват нещо подобно на човек, а именно: волът има две очи и човекът има две очи; волът има нос и човекът има нос; волът има уста и човекът има уста; волът има две уши и човекът има две уши. Волът обаче има рога, човекът – няма. Вземете коня. По какво се отличава от човека? – Конят няма ръце, но има копита. Във всички млекопитаещи има нещо, по което се отличават от човека. Начинът на строежа на челото у коня не е такъв, какъвто е строежът на челото у човека. При това конят има опашка, а човекът няма. Каква роля играе опашката у животните? Какво ще кажат естествениците за това?

Отговор: Тя спомага на движението.

Опашката у животните е свързана с гръбначния стълб. Следователно, когато тя се раздвижва, мозъчните течения се регулират и с това се спомага за правилното им движение. Тя е регулатор. Когато някое животно изгуби присъствието на духа, то свива опашката си; когато то мисли, опашката се движи нагоре и надолу. Това показва, че животното е в отлично настроение на духа. Не мърда ли опашката си, то е болно. Този регулатор у човека е преминал отпред на лицето му. Той се съсредоточава в носа. Животното мисли с опашката си, т.е. неговата деятелност се регулира чрез опашката, понеже то върви хоризонтално със земята. Посоката пък, в която човек се движи, е обратна на тази у животните, затова той регулира своите мозъчни течения чрез носа си. Ако се махне носът на човека, той вече не може да мисли правилно. Чрез носа се проектират известни сили от Духовния свят. Интелигентността на човека обаче не седи в самия нос. Ако направят изкуствен нос на някой човек, той ще бъде ли интелигентен? – Не, носът трябва да бъде жив, да бъде създаден от свръхсъзнанието на великия човек. Например много от вашите носове са в проекция още, те са в ембрионално състояние, т.е. още не са развити.

После, челата ви също тъй се намират в ембрионално състояние. Значи пред вас седи дълъг период от време, през който Духът ви трябва да работи, за да формира едно добре и правилно развито тяло. Аз наричам правилно развито тяло онова, което издържа на всички мъчнотии и не се поддава на слабости. Страхът например се дължи на тялото. Ти чувстваш, че ще те набият, и се уплашваш. Тогава към коя категория ще турите страха: към подсъзнателните, към съзнателните или към самосъзнателните сили? Когато човек хуква да бяга, той съзнава ли това?

Отговор: Не съзнава.

Съзнанието се явява отпосле. У човека има и съзнателен страх, но тук влиза вече разсъждението, а първоначално страхът е в подсъзнанието. Например, като ти кажат пожар, ти хукваш да бягаш, не мислиш много. Ти не съзнаваш пожара, но самата дума пожар дава вече подтик в твоето подсъзнание. След като помислиш малко, виждаш, че при дадени условия пожарът е несъвместим, и страхът изчезва.

Сега защо искам да развиете темата за съзнанията? Често във вашия живот се заражда обезсърчение. Някой път вие се считате за гениални, мислите, че ще разрешите всички въпроси. Седите в стаята си, разхождате се, махате ръцете си натук-натам, като че всичко можете да направите. Питам ви: откъде е дошло това състояние? Вие не знаете, но се разхождате смело нагоре-надолу, доволен сте от себе си. Мине обаче известно време и състоянието ви се изменя – вие се посвиете малко в черупката си, казвате: „Тази работа не е за мен!“ Значи дошло е самосъзнанието, което ви казва: „Ти си дребнав човек.“ Най-първо иде подсъзнанието – ти се разпущаш; после иде съзнанието – ти се посвиеш малко; най-после иде самосъзнанието, при което ти ставаш на запетая и казваш: „Що ми трябва това нещо! Я да си гледам своето положение.“ Питам ви: как се явяват тия психологически състояния? Ще кажете, че идват от подсъзнанието. Но кой бута тия бутончета? Най-после ти не спираш и тук: ти влизаш в една област на обезсърчение. Обезсърчиш се, обезвериш се, изгубваш посоката и на подсъзнанието, и на съзнанието, и на самосъзнанието, и се намериш в мъгла. В коя област влиза човек, след като напусне самосъзнанието? Аз ще си послужа с една математическа вероятност. Когато чувствате състояния на обезсърчение, аз ги уподобявам на един плод, който преждевременно е откъснат от вятъра и седи долу при корена си. Всяка ваша неузряла мисъл, като падне на земята, трябва веднага да се трансформира и отново да се подеме от корените на живота, да Ă се даде нова форма, нов живот. Вие, като не разбирате закона, като не съзнавате тази работа, казвате: „Все ще излезе нещо от този плод.“ Но дойде някоя малка буря, раздруса дървото и плодът пада долу. Вие не можете да си обясните това, защото не можете да чуете вятъра, глух сте малко, но виждате ябълката, паднала долу, при дънера на дървото. Вие виждате вашия идеал, паднал на земята, и казвате: „Отиде идеалът ми!“ – Не считайте, че това, което е горе, е идеал. Идеал може да бъде само узрелият плод! И този идеал никога не пада от вятъра. Той е жив и ще чака вие сами да го откъснете.

Та казвам: тъй падат и някои от вашите мисли и желания, вследствие на което вие се обезсърчавате. Вземете куклата на едно малко дете и то ще се обезсърчи. Защо? – Няма с какво да се занимава. Същият закон се забелязва и у възрастния човек. В човешкия ум, в човешкото сърце трябва да има мисли и желания, които да останат на Дървото на живота, каквито и бури да се явят.

Какво означава начертаният кръг (Фигура 1), на какво е емблема кръгът?

Отговор: Той представлява един завършен цикъл.

Вземете например, когато хората се годяват – турят им по един пръстен, т.е. по един кръг на ръката. Питам: тяхната работа завършена ли е? – Не. Кръгът в този смисъл означава впрягане в някаква работа. Значи кръгът всякога означава една определена деятелност на човека. Добре е, когато мислите ви са разхвърляни, да си чертаете малки кръгчета (Фигура 4). Тези кръгчета означават, че деятелността на човека постепенно се разширява.






Какво означава буквата А, написана в кръга?








– Този знак на Фигура 5 е взет от египетската азбука. Той показва, че египтяните, които са тръгвали в пътя, са били изправен народ. Буквата А всякога означава самосъзнание. Казва се аз, то значи: аз, който определям своята деятелност, мога да мисля, самосъзнавам се.

Какво означава буквата Т, написана в елипсата (Фигура 2)? Защо написахте тази буква именно?

Отговор: Аз харесвам тази буква. А за елипсата мисля, че тя е резултат на движение, защото и планетите се движат по елипса.

Човекът има елипсообразна форма. Буквата Т произтича от знака, означен на Фигура 6.






Ако този знак се обърне нагоре, той представлява буквата Т, само че тук двата странични края са по-къси. Това е едно материалистическо противодействие на Невидимия свят. Буквата Т пък показва примирение. Тогава в човека действа самосъзнанието, което изменя живота му. Затова на буквата Т турят една змия.



Това значи: самосъзнанието хваща нисшия ум на човека, разпъва го и казва: „Слушай, ти вече няма да ми бъдеш господар. Досега ти си заповядвал, но отсега нататък аз ще заповядвам, а ти ще слушаш. Каквото ти се заповядва, това ще вършиш!“

И тъй, елипсата показва, че човек не трябва само да се съзнава като мислещо същество, но неговата деятелност трябва да бъде определена. Туй същество трябва да изправи една своя велика погрешка, защото нисшият ум е свързан с човешкото сърце, а оттам започват всички пороци и погрешки.

Въпрос: Може ли една погрешка да бъде велика?

Всяка погрешка е велика, когато човек помисли, че може да живее без Бога. Човек, като е придобил Живота от Бога, е казал: „Аз мога да живея и без Бога.“ Това се дължи на нисшия ум у човека. Такава мисъл е една велика погрешка. Обаче човек, като достигне до едно по-високо положение, започва да разбира, че частта извън цялото не може да живее. Човекът е част от Цялото. Следователно човек може да се развива и съществува само в Цялото. Той сам не е цяла единица. По-нататък има и други неща, които ние няма да зачекваме. В ума има и друго едно естество, което е достояние на по-висшите светове. Умът има двояко естество. Той съдържа в себе си два принципа: единият принцип е принципът на великите мистерии на Божественото, а другият – нисшият – засега представлява плътта в човека. Отде е взел човек нисшите склонности и слабости, които днес проявява? Окултната наука по това мълчи, нищо не разкрива. Казва се, че падналите духове са причина за това. Това са само временни обяснения. Казваме, че човек има известни погрешки. От какво произтичат погрешките? Защо някой човек прави погрешки, а друг не прави? И тъй, първата мисъл, която е създала греха, е, че човекът, като излязъл от Бога, помислил, че може да живее и без Него. Така той се отделил от Цялото и поискал да живее един самостоятелен живот. И човек, като е живял по такъв начин, създал си е хиляди злини. Та елипсата показва, че човек трябва да изправи своята погрешка. У човека има два центъра – сърце и ум, които трябва да се хармонират.



Третият чертеж – пентаграмът – представлява разрешение на задачата(Фигура 3). Тя представлява човека, който работи, който трябва да бъде в движение и да служи на Бога. Пентаграмът представлява малкия свят. Значи всички разумни сили и всички добри желания у човека трябва да бъдат впрегнати за изкупване, за изправяне на неговите погрешки. Само в петоъгълника има правила и образци, чрез които можем да изправим една погрешка.





Да допуснем, че си роб, но искаш да се освободиш. Туй робство обаче не е материално – то е духовно. Какво трябва да направиш тогава? Какво движение ще направиш? – Ще направиш движението А (Фигура 8), т.е. ще отправиш ума си нагоре към Бога и после ще свалиш ръката си надолу – В(Фигура 9). Ръката представлява женския принцип, движение на волята. Значи за да се освободиш, ти непременно трябва да отправиш и ума си, и сърцето си към Бога. Първият подтик на ума трябва да бъде към Бога. Не направиш ли така, може да мислиш колкото искаш, но всичкото мислене ще отиде на вятъра. Съединиш ли се обаче с Бога по ум, сърце и воля, ти веднага ще почнеш да пъплиш нагоре като охлюв.

Петоъгълникът започва с движение нагоре (А); после слиза надолу (В), което движение представлява рефлексия на първото; после иде третото движение, отдясно към ляво (С); след туй и четвъртото движение, хоризонтално, отляво към дясно (D); най-после – петото движение надолу, отдясно към ляво (Е). Първото движение показва закона на Истината, но само външната му страна. След като направите тези пет движения, там няма да спрете, но ще направите едно вътрешно движение, един кръг около петоъгълника. Това подразбира, че вие трябва да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с Първия източник, от Когото сте излезли. Туй трябва да направите всички. Значи всички вие ще мислите за Бога, че е един Принцип, едно Същество, разлято из целия Космос, не във видимия свят обаче. Защото видимото е само сянка на невидимото, което е и същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първи път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите петстотин пъти един след друг, за да имате един малък резултат.

Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача и вие трябва да ударите най-малко петстотин пъти, за да имате и най-малък резултат. Но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.“ – Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък, или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. Следователно у вас трябва да се създаде постоянство – черта, която липсва у мнозина. Кой човек е постоянен? В туй отношение учените хора са успели донякъде в постоянството. Много от тях, за да дойдат до някои малки резултати, са работили по двадесет-тридесет години върху известни задачи – това вече е постоянство. И благодарение на туй постоянство те са сполучили да открият нещо. Впрочем, те сами не са открили нищо, но след като са хлопали дълго време със своя ключ на вратата на Природата, най-после тя им даде нещичко, и те казват: „Открихме нещо ново!“ Сега и вие можете да приложите този закон във вашия живот. Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство! Може да се изчисли на колко удара се равнява сегашното ви постоянство. След като ударите стотина пъти, вие напускате работата си, ръцете ви заболяват, откъсват се от умора, волята ви отслабва, но вие трябва да се научите как да чукате. Има един начин за удряне: като удряте, никога не бързайте. Знаете ли как да удряте? Когато удариш, движението на чука не трябва да се пренася в ръката ти. Изкуството е, като удряш, сътресението от чука да не се пренася в мускулите, а произведената от удрянето енергия да се поляризира навън. Има майстори, които знаят как да удрят: колкото и да чукат, ръцете им всякога остават здрави. При неестествените удари се произвеждат дразнения.

Нали вие често се дразните? Може ли някой да определи какво нещо е дразненето? Някой път у вас има желание да се дразните едни други, умишлено правите това: говорите едно, а разбирате друго. Например казвате някому: „Слушай, ти си много умен човек.“ Всъщност под думата уменразбираш, че този човек не е с ума си. Или казвате някому: „Ти си отличен поет!“ При това вие знаете, че този човек не е отличен поет. Това са дразнения. Ти говориш едно, а подразбираш друго. Дразнене може да има в погледа, а може и с устата си да направите една подигравателна усмивка – това са все разни начини на дразнения. Всички вие сте физиогномисти: гледате хората в лицето им и при всяко тяхно движение си съставяте известно понятие. Някой път казвате, че известно лице не се държи сериозно към вас. В какво седи сериозността? Кои са чертите, които определят несериозността на даден човек? Вие не можете да ги определите.

Някой си българин поканил един свой приятел на гости. Той приготвил за обед чорба от риба, която имала много кости. Хазяинът на къщата поканил гостенина да седне на трапезата срещу него. Когато гостът почнал да яде, тъй се забравил, че като плювал костите от рибата, те отхвръквали в лицето на хазяина; той не се сещал дори, че плюе в лицето на другия. Тогава хазяинът му казва: „Разбирам да ядеш риба, но защо ме плюеш?“ Гостът обаче, задълбочен в себе си да не погълне някоя кост, постоянно плювал. Аз наричам дразненето ядене на риба, която има много дребни кости. Ние постоянно плюем костите, а онези, които са около нас, се дразнят. Някой път туй става несъзнателно, а някой път – съзнателно. Вие трябва да изхвърлите тези черти от себе си. Човек всякога трябва да бъде изправен пред съвестта си. Вие трябва да бъдете доволни от характера си, да се проявявате естествено – такива, каквито Природата ви е създала. Аз наричам естествено положение това – човек да бъде доволен сам от себе си. Туй е едно Божествено положение, което ние наричаме милосърдие. И в обноските, и в погледа, и в думите, и в постъпките, и в движенията си: във всичко човек трябва да бъде естествен, прям, никога да не изразява две неща.

Значи от тези три чертежа изваждаме следното заключение: на човека трябват три неща в живота. Например буквата А, която написахте, означава, че човек трябва да бъде изправен в постъпките си; буквата Т означава, че човек трябва да изправи своята погрешка; буквата Д означава плод, т.е., че човек трябва да узрее. Тази буква представлява чашката на цвета, обърната надолу. Думи, които започват с буквата Д, са например добро, добродетел. Кажете други думи, които започват с буквата Д!

Отговор: Дружба, дума, дух.

Буквата Д означава сили, които помагат за узряване на известни плодове в човешката душа – тя представлява движение на тия сили. Първото движение върви от горе на долу, като извива на ляво; после имате друго движение от ляво на дясно; след това от дясно на ляво, после свършва пак към дясно. Значи буквата Д показва, че каквото човек започне, трябва да го свърши. Можеш да вървиш и наляво, и надясно, но работите си трябва да свършиш. Работи, които започват с буквата Д, свършват добре. Тия работи започват денем, а не нощем. Буквата Н изразява закон на противоречие – хоризонталната линия в тази буква представлява мост, който съединява два бряга, но този мост може да се разруши. Как ще примирите две противоположни страни? – Ще теглите една линия между тях.

И тъй, буквата Д е закон, чрез който се дават условия за узряване на плодовете. Как се произнася буквата Д? Де се поставя езикът? – На горното небце. Горната част на небцето означава активност на волята. Значи ти трябва да бъдеш активен. Тогава между горната челюст и езика се образува една празнина, един триъгълник. Следователно напрежението, което се образува при изговарянето на тази буква, се връща към гортана. Това показва, че Доброто трябва да бъде разумно, да се изрази навън. Ние трябва да намерим една подходяща форма, в която да вложим своята енергия. Но докато намерите една подходяща форма в живота си, вие ще се спъвате. Човек, който иска да извърши едно добро, трябва да намери за това един образец. Без учител в света, в каквото и да е направление, не може. Вземете например музиката. Ако искате да се проявите като музикант, най-малко майка ви и баща ви трябва да бъдат музиканти – те трябва да бъдат първите ви учители. Все трябва да има някой, който да е вложил нещо във вас. Това е закон.

Въпрос: Човек не иде ли със своите дарби?

Първото нещо, което трябва да знаете, е, че човешките дарби са от Бога. Иначе ако кажете моите дарби, вие ще приличате на онзи човек, който казва: „Ти знаеш ли кой съм аз?“ – „Кой си?“ – „Петко Стоянов.“ – „Пък ти знаеш ли кой съм аз?“ – „Кой си?“ – „Драган Иванов.“ Ако разсъждавате така, вие ще мязате на онзи запасен полковник от Русе, който, като отива в една кантора по работа, казва на служащия там: „Ти знаеш ли кой съм аз?“ – „Кой си ти?“ – „Аз съм еди-кой си запасен полковник.“ – „Ами ти знаеш ли кой съм аз?“ – „Кой си ти?“ – „Аз съм еди-кой си запасен ефрейтор.“ И започват двамата да се смеят. И вие, които сте дошли на Земята, сте все в запас. Един от вас е полковник в запас, друг някой е ефрейтор в запас, но не сте на действителна служба.

Най-първо ще знаеш, че дарбите ти са вложени в тебе, но до известна степен ти си се спънал някъде в миналото. Сега трябва да направиш връзка с Бога. После ти трябва да направиш връзка с всички добри, умни, гениални хора по лицето на Земята. И тогава ще влезеш във връзка с цялото човечество, с всички същества, и то не само с тия, които живеят сега, но и с тия, които са живели в миналото, както и с тези, които ще живеят за в бъдеще. Защото тези, които са живели в миналото, живеят и сега, а ще живеят и в бъдеще. Трябва да влезете във връзка с всички! Тъй е за човека, който иска да изправи живота си. Той трябва да влезе във връзка с всички напреднали братя. Без това вашият успех е невъзможен. За вашите мисли, за вашите чувства се изисква простор: за да се облагородят вашите чувства, трябва да ги проектирате навсякъде – така те ще добият и сила. Затуй, когато човек се подпушва, няма условия за растене, за развиване, за облагородяване.

Първото нещо за всеки духовен човек е да отправи ума и сърцето си към Бога, за да не се подпушва. Светът отвън иска да ни подпуши. Той казва: „Вие сте будали, глупави хора, не трябва да вярвате в Бога.“ Ако го послушате, вие ще унищожите вярата си в Бога. Но скоро след това и обществото ще ви изпъди навън. И тогава, като няма накъде да отидете, падате в отчаяние: или се самоубивате, или се предавате на разврат. Не, вие ще се държите за Бога и ще кажете: „Този свят е направен заради мен – нищо повече.“ Дотогава, докато вие вярвате в Бога, никой не може да ви изключи. Българите могат да ви изключат или друг някой народ може да ви извади от своето място, но това нищо не значи. Вие ще отидете в друг народ. Нали много славяни отидоха в Америка? Защо? – Там има по-добра почва за работа. Ние не трябва да се ограничаваме само на едно място. Ако българите не ни приемат, ще отидем на друго място. Божественото седи по-високо от всичко друго.

Та няма да туряте преграда между света и вас, но ще се съедините с Бога във вашите мисли и чувства. Така ще имате желание да се проявите в пълния смисъл на думата. Не да казвате: „Ти знаеш ли кой съм аз?“ – Не, у вас трябва да се зароди дълбоко желание да проявите всичко най-възвишено и благородно. И тогава всички отрасли на науката ще ви служат като помагала в живота. Но първото нещо: трябва да образувате една вътрешна, солидна връзка с Бога, без всякакво колебание. И като дойде някой приятел при вас, ще му кажете: „Слушай, аз имам една свещена идея. Ако можеш да вложиш един малък подтик към моята идея, добре, но ако не можеш, не искам да ми говориш нищо лошо.“ Има някои идеи, които вие трябва свещено да пазите в себе си. Някой път може да ви мине мисълта дали съществува Бог, или не. Тази идея не е на вашия ум – тя е идея на хиляди хора извън вас.

При сегашните условия, в които се намирате, нужна е среда, в която да се развива разумното, Божественото начало у вас. Вие трябва да мислите за Бога, а не да чакате Той да дойде при вас. Не, като отидете при Бога, вие не трябва да разсъждавате. Някой ще каже: „Защо да не разсъждаваме?“ Ако ви преподава някой учител по висша математика, какво ще разсъждавате? Най-първо вие трябва да слушате. А сега някои от вас първо разсъждават, а не слушат. Представете си, че има да решите следната задача:

Какво ще разсъждавате тук? Какви ще бъдат разсъжденията ви? Все ще можете да кажете нещо. Ами ако изтрия всичките знаци във формулата, ще можете ли да разсъждавате още? Ами ако премахна и буквите – тогава какво ще остане? Де ще останат разсъжденията ви? Това са математически отношения. Тези числа са символи на известни истини. Ако можеш да схванеш тези отношения, тогава ще можеш да разбереш и формулата. И когато отиваме при Бога, това е необходимо, за да научим отношенията на нещата. Целият наш живот представлява все такива отношения. Всички вие представлявате математическа задача, подобна на дадената. Аз виждам: някои от вас са величина, повдигната в квадрат, други – в куб; от някои се извлича квадратен корен, от други – кубически; някои ги събират, други ги умножават, трети – делят, четвърти са в известна пермутация; други пък спадат към задачите на математическите функции; едни спадат към рационалните числа, други – към ирационалните числа; едни към целите числа, други – към дробите, и т.н., обаче всеки от вас е на мястото си. А това, дали е дроб или цяло число, е безразлично. И тогава най-мъчната задача в света е всички хора, всички числа да се приведат в ред и порядък съобразно развитието на Битието. Божественият Дух ни подтиква към това. Той работи у нас от хиляди години, учи ни на всичко, полезно за нас. Знаете ли още колко има да ни учи? Аз ще ви напиша приблизително числото на годините. Това число е следното: 31 014 000 000 000. При това, туй са слънчеви години! Можете ли да прочетете това число? Представете си какви ще бъдете, след като се учите още толкова време.



Какво означават тия числа? – Те означават категории на разни идеи. Тук имате числото 666? То означава човекът антихрист. Какво означава числото 777? Какво означава числото 888? Ами числото 999? Някой път аз ще се спра по-подробно върху тези числа, но казвам ви, че това са различни идеи, турени във форма на числа. Във втората колона пък имате самите числа, умножени три пъти. Колко прави 3х9? – 27. Три по 8? – 24.

Какво значи 8? – То значи, че лошият човек може да се поправи. Как? – Той трябва да премине през числото 8. Лошият човек може да се изправи само от числото 8 – то е най-голямата майка, Живата Природа. Числото 9 е целият човек. Знаете ли колко време трае числото 8? – То е един дълъг период на страдание. Два принципа трябва да работят върху човека: Божественият принцип и Живата Природа. Значи човек трябва да мине през много страдания. Числото 8 означава най-големите страдания, които са допустими за човека.


В третата колона пък имаме събиране на цифрите на числото 15: 1+5=6; после на числото 12: 1+2=3 и т.н. Туй е вече изправление. За числата има известна литература. Вие наблюдавали ли сте при кои числа и в кои дни ви се случват добри неща? Има цяла наука за числата.

За следния път ще донесете една бяла макара, най-малко от 200 ярда, една дълбока паница, неупотребявана, и една нова лъжица, с които ще направим един опит.

Размишление

– Любовта ражда Доброто.

– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.

НАГОРЕ




placeholder