НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Да угоди на народа

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Да угоди на народа

Най-често използвани думи в беседата: има, може, любов, всички, хора, човек, себе, бог, божие, казва, сега, земя, един, аз, живот ,

Неделни беседи , София, 23 Ноември 1924г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Тогазъ Пилатъ, понеже ищеше да стори угодното на народа, пусна имъ Варава, а Исуса като Го би, прѣдаде Го на разпятие“. (Марка 15:15)

Въ проявата на разумния човѣшки животъ дѣйствуватъ три велики принципа, отъ които произтичатъ три закона. Първиятъ законъ съ който човѣкъ се запозналъ отъ най-ранни врѣмена, който училъ до сега с любовьта къмъ себе си, т.е. да обичашъ себе си. Този законъ всички сѫщества го знаятъ – отъ най-голѣмитѣ до най-малкитѣ. И най-дребното сѫщество, което едва виждаме подъ микроскопъ, е научило този законъ – и то обича себе си. Нѣма сѫщество, което да не обича себе си.

Вториятъ законъ е тъй наречениятъ „любовьта къмъ ближния“, който законъ заставя всички сѫщества да се сдружаватъ въ едно, да живѣятъ въ общества, да иматъ отношения едни къмъ други.

Третиятъ и послѣдниятъ законъ е „любовьта къмъ Бога“.

И дѣйствително, човѣкъ най-първо е започналъ съ закона, който се отнася къмъ частитѣ. Законътъ на егоизма, любовьта къмъ себе си, е законъ за отношения на частитѣ къмъ цѣлото. Любовьта къмъ Бога или законътъ за цѣлото, самъ по себе си е непонятенъ и остава да се проучава за бѫдеще. Когато се говори за любовьта къмъ Бога, тази идея е отвлѣчена, непонятна. Хората казватъ: ами че какво нѣщо е любовь къмъ Бога? Любовьта къмъ себе си я разбираме, но какво нѣщо е любовь къмъ Бога, ние не можем да разберемъ. Азъ ще ви опрѣдѣля какви сѫ отношенията на всичкитѣ видове любовь, но какво нѣщо е сама по себе си тази велика любовь, тя е необяснима. Какви прояви могатъ да се явятъ въ любовьта къмъ себе си? Ти си богатъ, имашъ голѣмъ дворъ и си отглеждашъ кокошки, патки, пуйчици. Ставашъ сутринь рано, забърквашъ имъ малко зобъ, нахранишъ ги, грижишъ се за тѣхъ, обикаляшъ ги по нѣколко пѫти на день. Всички тия сѫщества живѣятъ около тебе, повидимому ти минавашъ за тѣхенъ господарь, и всички ти се радватъ. Тѣ мислятъ, че ги обичашъ. Обаче, единъ день, тъй както ги наобикаляшъ, погледнешъ на една, на друга отъ тѣхъ, докато хвърлишъ око върху нѣкоя мазничка, приличничка кокошка и си казвашъ: тази ще ме развесели. Нали, най-послѣ, и азъ ще трѣбва да живѣя? Обиколишъ около нея 1–2 пѫти, докато я хванешъ, а тя мисли, че я обичашъ. Заколишъ я, занесешъ я на жена си и казвашъ: жено, мазничка е тази кокошка! Ще я опечемъ съ малко картошки, ще купимъ малко винце, ще извикаме и музиканти, ще поканимъ приятели на гости, та едно хубаво угощение ще си устроимъ! Тъй върви животътъ. Това е любовь! И вие, като наблюдавате, виждате, че като хванатъ тази кокошка, тя си покрѣка малко, но нѣма законъ, който да я защищава. Турятъ ножа на гърлото ѝ, и тя млъква. Значи, когато ние се радваме, всички други сѫщества наоколо ни страдатъ. Утрѣ, по сѫщия законъ ще хванешъ една малка пуйка, едно младо теленце или едно малко агънце и ще го заколишъ. Но, ако въ душата ти се яви любовь къмъ Бога, проявитѣ на този законъ сѫ обратни. Ти хванешъ една кокошка и ти е приятно, че ще я заколишъ, но този законъ отвѫтрѣ ти казва: ти нѣма да ядешъ тази кокошка, нека и тя си живѣе тъй, както и ти живѣешъ. Има за тебе леща, грахъ, бобецъ, пъкъ има и плодове: орѣхи, лѣшници, смокини, сухо грозде, ябълки, круши, банани. Послѣ, има и картошки, зимни ябълки и много други. Господь казва: „Всичко, що човѣкъ посади, може да се ползува отъ плодоветѣ му“. А то е такова разнообразие! И тогава ти казвашъ: ще пусна кокошката, ще я оставя да живѣе. Защо? – Заради Господа. Туй е най-малката проява на Божията Любовь.

Сега, като изнасямъ този въпросъ, всички казватъ: какъ, ние не трѣбва ли да живѣемъ? – Трѣбва да живѣемъ, но разумно. Въ свѣта има два живота: човѣшки и Божественъ. Въ човѣшкия животъ дѣйствува човѣшката любовь. Какво произвежда тя? – Човѣшката любовь, любовьта на егоизма е създала живота на смъртьта. Значи, първиятъ законъ е родилъ смъртьта. Отъ човѣшката любовь не може да излѣзе нѣщо хубаво. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който вѣрва въ тази любовь и я приема като принципъ, непрѣменно ще има въ живота си радости и скърби. Животъ, въ който царува човѣшката любовь, тамъ силниятъ разполага съ живота на слабия. Тъй е било навсѣкѫдѣ и въ всички врѣмена.

Въ третия законъ, въ закона на Божествената Любовь е вѣчниятъ животъ. Тамъ смъртьта се изключва.

И тъй, по какво се познава човѣшката любовь отъ Божествената? Тамъ, дѣто царува човѣшката любовь, хората умиратъ. Въ тази любовь човѣкъ непрѣменно трѣбва да умре. Има дълбоки окултни причини, който доказватъ, защо човѣкъ трѣбва да умре. Човѣкъ трѣбва да умре, защото той не е послѣдното сѫщество, което живѣе на земята. Слѣдъ него има множество по-малки сѫщества, който трѣбва да го изядатъ точно тъй, както и той изяжда други сѫщества. Бацилитѣ на чумата, на холерата и на много други болести, всички заедно рѣшаватъ, че човѣкъ трѣбва да умре. Слѣдователно, човѣшката любовь, сама по себе си, носи извѣстни утайки. Хубава е човѣшката любовь, но поради тѣзи утайки, който носи, кръвьта се заразява, става нечиста и човѣкъ умира. Тази отрова идва отъ онѣзи живи сѫщества, който човѣкъ изяжда. Щомъ хванете една кокошка, или едно агне, съ цѣль да го заколите, въ тѣхъ се заражда чувството на умраза и страхъ. Тази умраза, този страхъ днесъ внесатъ малко отрова въ кръвьта на човѣка, утрѣ внесатъ малко отрова, докато тия отлагания се натрупатъ толкова много, че стане съвършено отравяне на кръвьта. Тъй че въпросътъ не седи въ това, съ какво се хранимъ, но какъ е приета тази храна. Сега азъ не говоря тукъ въ полза на кокошкитѣ, да ги защищавамъ. Да се ядатъ кокошкитѣ, това е отъ полза за тѣхъ, но важното е, че ние сме нарушили принципа, прѣстѫпили сме закона на Божията Любовь. Не е въпросътъ и въ това, да не ядемъ месо, но важниятъ въпросъ е, че разумниятъ човѣкъ не е създаденъ да яде нито кокошки, нито агнета, нито пуйки. Човѣкъ е създаденъ за съвсѣмъ друга храна. И Христосъ, като слѣзълъ отъ небето, казалъ: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, и който ме яде, живъ ще бѫде“. Питамъ: защо Христосъ взима думитѣ „азъ съмъ живиятъ хлѣбъ“?

Изобщо, ние, съврѣменнитѣ хора, трѣбва да се пазимъ отъ всички заблуждения на миналото, който врѣменно изпъкватъ въ нашето съзнание. Тъй както е свѣтътъ, даже и най-умнитѣ, и най-добритѣ хора иматъ възможность да се заблудятъ въ живота си. И най-опитниятъ пѫтешественикъ, ако нѣма компасъ, може да се заблуди въ пѫтя си. Попадне ли въ мъгливо врѣме въ нѣкое поле, той нѣма да знае накѫдѣ е изтокъ, западъ, сѣверъ и югъ и вижъ, заблудилъ се въ посоката си. Ако той е много уменъ човѣкъ, ако е наблюдавалъ природата, нѣма да изгуби пѫтя си, но мнозина отъ васъ може да се забатачите. Тогава, какъ ще познаете накѫдѣ е изтокъ? Денемъ, напримѣръ, въ мъглата, какъ ще познаете накѫдѣ е изтокъ, накѫдѣ е западъ, накѫдѣ е сѣверъ и накѫдѣ е югъ? Ако сте наблюдавали камънитѣ, ще познаете по тѣхъ. Тия камъни, който сѫ къмъ сѣверъ, иматъ едни краски, а тия, който сѫ къмъ югъ, иматъ други краски. Слѣдователно, камънитѣ ще бѫдатъ вашиятъ компасъ. Ще вземете едно камъче и то ще ви покаже накѫдѣ е изтокъ. Като намѣрите изтокъ, по особени математически прѣдположения ще намѣрите и другитѣ три посоки, а отъ тамъ и своя пѫть.

Сега, вие казвате, че трѣбва да живѣете. Въ какво седи сегашниятъ ви животъ? Животътъ седи ли въ яденето? Не, яденето е само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ спането? Не, спането е само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ мисленето? Не, мисленето е само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ чувствата? Не, чувствата сѫ само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ работата? Не, работата е само едно условие за животъ. Е, тогава въ какво седи самиятъ животъ? Животътъ ние не го разглеждаме вънъ отъ насъ. Животътъ сме ние. Нѣкои искатъ да разглеждатъ живота обективно. Вие не можете да разглеждате живота обективно. Щомъ извадите живота вънъ отъ себе си, вие сте мъртви. И тогава, за какво може да разсѫждава, за какво може да мисли мъртвиятъ човѣкъ? Слѣдователно, посоката, въ която ние се движимъ сега е да придобиемъ живота. Кой животъ? Не този егоистичниятъ, човѣшкиятъ, животъ, но Божествениятъ. Ние имаме човѣшкия животъ, но той не ни задоволява той е животъ, който постоянно носи промѣни. Каквито реформатори и да се явятъ на земята, каквото и да ви говорятъ, нищо не могатъ да направятъ, за да измѣнятъ човѣшкия животъ. Въ него има двѣ състояния. Едното състояние е състояние на скръбь, а другото – на радость. Вие не можете да ги измѣните. Който иска да бѫде радостенъ на земята, непрѣменно трѣбва да бѫде и скърбенъ; и който е скърбенъ на земята, непрѣменно ще бѫде и радостенъ. Вие може да кажете: защо Господь е направилъ свѣта така? Не, Господь не го е направилъ така. Днесъ, и философи, и обикновени хора казватъ: защо е така студено на земята? Защо Господь изпраща студа? Не, студътъ и топлината земята ги произвежда, студъ и топлина има само на земята. Слънцето изпраща само енергията, тамъ нѣма никакъвъ студъ. При съврѣменнитѣ изчисления на ученитѣ, който твърдятъ, че на слънцето има топлина отъ 35 милиона градуса, какъ е възможно да се говори за студъ? Е, тогава защо има студъ на земята? Какво нѣщо е студътъ? – Малко количество топлина. Слѣдователно, земята образува топлината, земята образува и студа. Студътъ и топлината сѫ качества на земята. Азъ казвамъ, че ние сме причината за скръбьта, и за страданията на земята, а Богъ изпраща Любовьта, т.е. тази топлинна енергия. И тъй, скърбитѣ и страданията сѫ наши състояния. Ти скърбишъ. Защо скърбишъ? – Защото си изгубилъ нѣщо. Ти си радостенъ. Защо? – Придобилъ си нѣщо. Каква философия има въ това. Причината да скърбишъ е, че си изгубилъ нѣщо, или че искашъ много нѣщо. Но утрѣ като го придобиешъ, пакъ ще го изгубишъ и слѣдъ това пакъ ще бѫдешъ скърбенъ. Имашъ кѫща – радвашъ се, но утрѣ като изгори кѫщата ти, ще бѫдешъ скърбенъ. Ражда ти се синъ – радвашъ се, утрѣ умрѣ синъ ти – скърбенъ си. Имашъ приятель – радвашъ се, утрѣ го изгубишъ – скърбенъ си. Е, добрѣ, при всичкото това разочарование, което ние, съврѣменнитѣ хора имаме отъ хиляди години насамъ, потърсихме ли неизмѣнното? Ние всички мязаме на Наполеона, наполеоновци сме, но въ какво отношение? Въ едно сражение при Ватерлоо, Наполеонъ взелъ участие съ своята кавалерия, но по пѫтя, прѣзъ който трѣбвало да мине имало една дълбока пропасть. За да прѣмине тази пропасть, трѣбвало голѣма часть отъ пѣхотата да я запълни и отгорѣ надъ тия трупове на мине Наполеонъ съ своята кавалерия. Ние всички се хвърляме въ тази пропасть, и като мине Наполеонъ надъ нашитѣ кости, казваме: нека Наполеонъ побѣди! Наполеонъ побѣди ли? Гдѣ сѫ резултатитѣ на наполеоновитѣ войни? Гдѣ сѫ резултатитѣ на римския царь Цезарь? Въ края на краищата всички тѣзи велики резултати се свеждатъ къмъ нищо. Често, богатитѣ американци, който обичатъ разнообразието, отиватъ нѣкѫдѣ на сѣверъ, въ студенитѣ мѣста и тамъ иматъ обичай да си правятъ грандиозни палати отъ ледъ, който свѣтятъ отлично, но като дойде пролѣтьта и лѣтото, тѣ се стопяватъ, служатъ имъ само за 3–4 мѣсеца. Всичко туй, което ние градимъ, това сѫ палати, направени отъ ледъ. Кѫдѣ ще остане нашиятъ трудъ?

Тукъ, въ прочетения стихъ се говори за единъ управникъ, Пилатъ, човѣкъ съ високо обществено положение, съобразителенъ, съ тънъкъ умъ, като на римлянинъ, който, за да угоди на народа си, прѣдалъ Христа въ рѫцѣтѣ, имъ. Той казва: „Азъ искамъ да направя една услуга на юдейския царь, да Го пусна, но народътъ не иска“. Не, за да има благоволението на своя народъ и за да му угоди, Пилатъ имъ пусна Варава, а Исуса, като Го би, прѣдаде Го на разпятие. Питам: защо Пилатъ искаше да угоди на народа, и защо прѣдаде Христа на разпятие? Защо еврейскитѣ първосвещеници възстанаха противъ Исуса? При това, вие казвате, че въ свѣта има единъ великъ Божественъ законъ, че Господь царува навсѣкѫдѣ. Ако Господь е великъ и царува навсѣкѫдѣ, какъ тъй допуща да ставатъ въ Неговото царство такива анормалности? Така щѣхъ да разсѫждавамъ, ако защищавахъ една материалистическа теория. Азъ щѣхъ да извадя съвсѣмъ друго заключение, щѣхъ да кажа, че нѣма Господь въ свѣта, че нѣма Божий Промисълъ, че това е празна работа, че онова е празна работа и т.н. Всичко е празна работа, а кое е пълна работа? Кое е най-реалното? – Да се наядешъ. Хубаво, туй за което хората казватъ, че е най-реалното, трѣбва да го пълнишъ по три пѫти на день, и все пакъ се изпразва, изтича. Значи, човѣкъ е една пукната стомна, която постоянно се пълни и изпразва. Най-послѣ, тази стомна се съвършено изпразва и я нѣма никаква по свѣта. Тогава записватъ името ѝ и казватъ: този човѣкъ бѣше единъ виденъ поетъ, единъ виденъ философъ! Да, той беше една пукната стомна. И какво остави на свѣта? – Нѣкакви тъмни странички. Той възпѣлъ нѣкаква пукната стомна, нѣкоя мѫтна рѣка, нѣкой мѫтенъ изворъ и т.н. И всички тия възпѣти рѣки, извори и дървета, въ заключение прѣсъхватъ и изсъхватъ. Най-добритѣ хора отъ васъ, даже и тия, които минавате за светии, не сте толкова добри. Нѣкои ви гледатъ весели, минавате за ангели, но това е само добрата ви страна. Не сте отъ много добритѣ. Вие мязате на онази мома годеница, отъ която годеникътъ се хвалилъ, че била кротка, благородна, въздържана и възпитана. Единъ день той завежда при своята годеница единъ отъ приятелитѣ си, да я види колко е благородна. Като ги черпила тя, той нарочно я спъва съ крака си, и тя пада, събаря цѣлата табла съ сладко, чаши, лъжички – всичко на земята. Станала, изтърсила дрехитѣ си отъ праха и направила видъ, че това не я безпокои, но като слѣзла долу, отъ гнѣвъ, отъ недоволство прѣхапала края на масата, даже дупка направила. Едва слѣдъ като се оженили, нейниятъ възлюбленъ разбралъ, че тя имала зѫби. Единъ день, като билъ недоволенъ отъ нея, той я набилъ, но въ това врѣме тя го нахапала добрѣ и му казала: знай, че ти можешъ да биешъ, но азъ имамъ зѫби да хапя. Затова хората казватъ: да сѫ здрави тия зѫби! Тогава, гдѣ е красивото въ живота? Вие се заблуждавате, като мислите, че красивото е въ човѣшкия животъ. Азъ ви говоря самата истина, но не като на дѣца. Азъ нѣма да говоря това нѣщо на дѣцата, защото, ако разрушимъ на дѣцата куклитѣ, ще има голѣма врѣва и плачъ. Азъ не ви считамъ дѣца, мисля, че сте минали тази дѣтинска възрасть. Ако нѣкои отъ васъ се занимаватъ още съ куклитѣ си, нека вече ги турятъ въ куфаритѣ си. Не е врѣме вече за кукли. Вие които сте надрасли куклитѣ, питамъ ви: въ какво седи живота? – Е, да се учимъ. Не, ученето е едно условие за животъ. – Е, да се оженимъ. Не, жененето е едно условие да развиваме живота си. – Е, да оженимъ дъщеря си. Не, това е едно условие да се освободимъ отъ товара си. Тогава, въ какво седи сѫщностьта на живота? Казва Писанието: „Да познаемъ Исуса, да вѣрваме въ Него“. Че коя жена не познава своя мѫжъ? Коя отъ васъ не е тичала и плакала подиръ него съ четири реда сълзи и казвала: безъ тебе не мога да живѣя – умирамъ! Съ тебе само мога да живѣя. Е, защо слѣдъ като го вземе пакъ умира? И той казва, че безъ нея не може да живѣе – умира, а само съ нея може да живѣе, но слѣдъ като я вземе, пакъ умира. Отъ гдѣ произлиза това противорѣчие? Други се спиратъ и казватъ: такъвъ е животътъ! Ами вие какъ можете да се произнасяте, че животътъ е такъвъ? Да, сегашниятъ животъ е такъвъ, но това не е истинскиятъ животъ. Нека придобиемъ истинския животъ, че тогава да говоримъ.

И тъй, Пилатъ искаше да угоди на народа. Защо трѣбваше да бие Исуса и да Го прѣдаде на разпятие? Питамъ: защо Господь не се намѣси въ работитѣ на Пилата? – Господь не обича да се мѣси въ хорскитѣ работи. Той казва: „Работата на Пилата е да угоди на народа и да прѣдаде Исуса на разпятие, а моя работа е да Го възкръся, да Му дамъ животъ, да Го направя знатенъ и да Го покажа за единъ образецъ, какъ трѣбва да се живѣе за въ бѫдеще“. Вие сте чели Евангелието, знаете, приблизително за колко врѣме се свърши тази процедура на сѫдене. Близо три дни се продължаваше тази процедура на сѫдене, на разкарване Христа при Кесаря, при Пилата, примиряваха се, докато най-послѣ трѣбваше да заколятъ Христа като една кокошка, да послужи за едно угощение – нищо повече. Значи, при цѣлата тази процедура Пилатъ трѣбваше да угоди на народа. Не е лошо човѣкъ да угажда. Угаждането само по себе си е добро, но кому трѣбва да угаждаме? Ако ти угаждашъ на себе си, ще умрѣшъ; ако угаждашъ на ближнитѣ си, ще умрѣшъ; ако угаждашъ на Бога, ще живѣешъ. Когато човѣкъ иска да угоди на Бога, той не може да се надѣе на хората, да каже, че азъ като живѣя за Бога, ще имамъ благоволението и на хората. Не, онзи, който е дошълъ до идеята да служи на Бога, той толкова е заетъ съ тази велика мисъль, че нему не идва на умъ да се занимава съ дребнавоститѣ въ живота. Вие се намирате въ положението на онзи ученикъ, който дошълъ при единъ великъ индийски Учитель и му казалъ: „Учителю, искамъ да ме научишъ на изкуството да познавамъ законитѣ на великата Любовь“. Той му дава слѣдниятъ изпитъ: ще излѣзешъ на пѫтя и ще видишъ трима души – единъ великъ адептъ, единъ брамининъ и единъ воененъ. Ще отидешъ при всѣки едного отъ тѣхъ и ще му ударишъ двѣ плѣсници. Послѣ ще дойдешъ да ми кажешъ, какво научи. Излиза ученикътъ на улицата и вижда този адептъ, който се занимавалъ съ една велика идея за човѣчеството; вижда браминина, вижда и военния, който се занимавалъ съ планове за освобождение на своя народъ. Отива първо при военния и му удря една плѣсница. Не останало врѣме да удари и втората плѣсница, когато военниятъ му удря двѣ плѣсници и то по-силни отъ неговитѣ. Отива слѣдъ това при браминина, удря му двѣ плѣсници, и той тъкмо дигналъ рѫката си, но веднага му дошла мисъльта, че не трѣбва и се спрѣлъ, свалилъ рѫката си надолу. Отива най-послѣ при адепта, удря му двѣ плѣсници, но този даже не помръдналъ рѫката си, не обърналъ никакво внимание. Ученикътъ се връща при своя Учитель и му разправя, какъ военниятъ му ударилъ двѣ плѣсници. – Не е лошо нѣщо ударътъ, но трѣбва да знаешъ, че това е сегашната сѫдба на свѣта. Тамъ, като ударишъ една плѣсница, ще ти ударятъ двѣ. Брамининътъ пъкъ прѣдставлява сегашната законность, тия обикновени вѣрвания, затова той дигналъ рѫката си, но послѣ я свалилъ. Малцина, обаче, сѫ хората, като този адептъ, който билъ толкова много вдаденъ въ размишленията за доброто на човѣчеството, че даже и не забѣлѣзалъ тѣзи двѣ плѣсници. Съ това си мълчание той казвалъ: „Когато твоятъ умъ, когато твоето сърдце се прѣпълнятъ съ желание за тази велика Любовь, ела при мене, азъ ще ти покажа истинскиятъ пѫть“.

И ние сме такива пѫтници, пратени тукъ на земята. Дойде нѣкой при тебе, удари ти една плѣсница, и ако ти си по-силенъ, ще му ударишъ двѣ, като този воененъ. Ако си като този брамининъ, ще разсѫждавашъ за моралния свѣтъ. Ще ти ударятъ двѣ плѣсници, но ти само ще си подигнешъ рѫката и бързо ще я свалишъ надолу. Но, има и трето положение. Можешъ да бѫдешъ и като този адептъ и да не забѣлѣжишъ, че сѫ ти ударили плѣсници.

Сега, мнозина казватъ: условията на живота сѫ такива. За условията не говорете! Условията вие ги създавате. Богъ е едно сѫщество, отъ което изтичатъ само блага. Но, ако ние направимъ въ себе си подпушване за Божествената Любовь, туй подпушване произвежда пропукване на съзнанието въ насъ. Когато налѣгането въ една канализация е голѣмо, то може да произведе пропукване тъй, както и напорътъ на Божествената Любовь може да пропука съзнанието на всѣки едного отъ насъ. Божествената Любовь е една сила, която трѣбва да мине прѣзъ човѣшкия умъ, прѣзъ човѣшкото сърдце и прѣзъ човѣшката воля – изобщо прѣзъ всичкитѣ части на тѣлото.

„И Го прѣдаде на разпятие“.

Тогава, ние питаме: кѫдѣ е Господь? Нѣкои може да кажатъ, че нѣма Господь. Азъ питамъ: какъ е възможно, какъ стана това нѣщо, че този слабиятъ човѣкъ, който не можеше да се защищава, когото евреитѣ прѣдадоха на разпятие, днесъ Му се кланятъ 500 милиона хора, и Го признаватъ за Богъ? Вие ще кажете, че Той бѣше Господь. Не, Господь никой не може така да Го разпъва. Сега, нѣма какво да се спирамъ да обяснявамъ другата страна на въпроса, но силата е въ това, че Божественото работи чрѣзъ страданията. Богъ работи въ противорѣчията на човѣшкия животъ. Да допуснемъ, че вие се намирате въ положението на Христа. Какво ще направите? Ако имате единъ кобуръ, нѣма ли да го извадите да се защищавате? Казвате: разбира се, че ще се защищавамъ. Е, хубаво, ти ще се защищавашъ, но какво ще спечелишъ? – Ще убиешъ душата си, а може и тебе да убиятъ. Питамъ: кѫдѣ е юначеството тогава? Казвашъ: защищавамъ се, за да бѫда живъ. Азъ не наричамъ силенъ човѣкъ този, който може да убие своята душа, който може да убива и другитѣ хора. Силенъ човѣкъ е онзи, който може да обръща своитѣ неприятели въ приятели. Слѣдователно, смисълътъ на живота седи въ това: отъ противорѣчията, който се явяватъ въ нашия животъ, да извадимъ отлична поука. Въ този стихъ имаме двѣ противорѣчия. Какъ трѣбва да ги примиримъ?

Прѣди повече отъ 25–30 години, двама американци отиватъ да посѣтятъ Ниагарския водопадъ, но се понапили малко. Рѣшили да се поразходятъ съ лодка по течението на водата, надъ водопада, обаче, не усѣтили какъ водата ги подела и ги завлѣкла къмъ водопада. По едно врѣме лодката се намѣрила въ водитѣ на водопада, всрѣдъ най-силното течение. Отъ това силно течение лодката се обръща надолу и единиятъ отъ тѣхъ пада, а другиятъ успѣва да се залови за една канара и остава на нея. Водопадътъ подъ него реве, бучи. Събиратъ се американци отъ една страна, канадци отъ друга – мислятъ день, два, три, какъ да го спасятъ. Лодка не може да отиде до тамъ. Всички се заинтересували отъ този случай. Какъ мислите сѫ го спасили? Съврѣменното човѣчество се намира на този камъкъ всрѣдъ водопада, както този американецъ – на тази канара. Брѣгове отстрани има, но този водопадъ отдолу реве, и при най-малкото подхлъзване – всичко е свършено! Най-послѣ американцитѣ рѣшили да прѣхвърлятъ съ единъ топъ едно вѫже на канарата, и този тамъ да се завърже здраво съ него. Сега оставямъ по-нататъкъ историята да прѣдаде факта. Вие прочетете историята, да видите, дали този американецъ се спасилъ, или не.

Другъ случай: единъ американецъ, слѣдъ като живѣлъ извѣстно число години, намѣрилъ, че животътъ нѣма смисълъ, омръзналъ му и рѣшилъ по нѣкакъвъ начинъ да се прослави. Да стане поетъ – не може. Да стане ученъ – не може. Слѣдъ като мислилъ дълги години, дохожда му най-послѣ слѣдната идея: да обкове хубаво една бъчва, да я осмоли добрѣ ида я постели съ пластина, че съ нея да слѣзе отъ водопада. Отиватъ неговитѣ приятели заедно съ него, за да пуснатъ бъчвата горѣ отъ водопада. Пущатъ го отгорѣ, и водата го поема. Слѣдъ като го въртѣла около половинъ часъ, другаритѣ му взиматъ бъчвата, отворятъ я, но той вѫтрѣ едва диша. Съ мѫка се събудилъ отъ това зашеметяване. Другаритѣ му го запитватъ: е, какъ бѣше положението ти въ бъчвата? – Втори пѫть и цѣлиятъ свѣтъ да ми даватъ, не влизамъ въ бъчва и отъ водопадъ не се спущамъ. Има единъ законъ, споредъ който, човѣкъ може да бѫде знаменитъ само единъ пѫть. Първиятъ пѫть е знаменитъ, но като повтори сѫщия опитъ, той е знаменитъ на половина; третиятъ и четвъртиятъ пѫть вече не му обръщатъ внимание. Този американецъ научилъ единъ законъ: и цѣлъ свѣтъ вече да му даватъ, втори пѫть не влиза въ бъчва, за да прѣмине водопада. Задъненъ човѣкъ не трѣбва да бѫда, слава не ми трѣбва.

И тъй, първиятъ искалъ да се разходи съ лодка по водопада, но остава на канарата. Вториятъ минава водопада съ бъчва, а третиятъ поискалъ да мине водопада по вѫже. Първиятъ пѫтъ минава водопада съ върлина въ рѫка, за равновѣсие. Вториятъ пѫть го минава безъ върлина, а третиятъ пѫть, за да покаже своето изкуство, минава водопада съ другъ единъ на гърба си, и вече безъ върлина. Туй е изкуство! Харесва ми този човѣкъ.

И азъ бихъ желалъ всѣки отъ васъ така да мине водопада. Всѣки християнинъ трѣбва да мине този водопадъ три пѫти: единъ пѫть съ върлина въ рѫка; втори пѫть безъ върлина, а трети пѫть безъ върлина и съ човѣкъ на гърба, безъ да изгуби присѫтствието на духа си.

Сега, вие ще ме запитате: какво трѣбва да правимъ съ тия страдания, които бушуватъ, които разяждатъ сърдцето ни и смущаватъ ума ни. Казвамъ: ти ще имашъ присѫтствието на духа, като онзи американецъ, който минава водопада единъ пѫть съ върлина, втори пѫть безъ върлина и трети пѫть съ човѣкъ на гърба, та свѣтътъ като се бушува отдолу, нищо да не те смущава. Можешъ ли да направишъ това, добрѣ; не можешъ ли да го направишъ, слѣзъ отъ въжето, тебе не ти се пада никаква слава. Единъ вѣрующъ трѣбва да има доблестьта на този американецъ. Той трѣбва да стои даже и по-горѣ отъ него. Всѣкога, когато дойдете до голѣмитѣ мѫчнотии въ живота, кажете: азъ ще мина по това вѫже. Христосъ се намѣри на това вѫже, и трѣбваше да го мине, а не че нѣмаше сила. Той имаше сила, но неизбѣжно бѣше минаването по това вѫже. Христосъ имаше сила да ходи по водата отгорѣ; Той можа да нахрани 5,000 души съ петь хлѣба и двѣ риби; Той имаше ясновидството да каже на Петра, че загубената монета е погълната отъ една риба, и тамъ да я търси, но въ този случай, той не си послужи нито съ едно отъ тѣзи срѣдства. Значи, съ всичко това Христосъ ни научи на единъ великъ урокъ. – На велика прѣданость къмъ Бога. Той казва: „Азъ ще изпълня този великъ урокъ, ще изпълня Божията воля, а това, което не мога, това великото е Неговата работа“. Има нѣща, които ние, като хора ще ги извършимъ, а има нѣща, който ще оставимъ на Богъ да ги извърши. Кои нѣща? Запримѣръ, ти слѣдъ като умрѣшъ, кѫдѣ ще отидешъ? Какво казваше Христосъ? Слѣдъ като те обезчестятъ, слѣдъ като ти взематъ всичко, отгдѣ ще дойде славата ти? За това нѣщо, казва Христосъ, има кой да се погрижи. Туй е съгласно съ Христовото учение, защото на друго мѣсто Христосъ казва: „Не търсете слава отъ человѣцитѣ, а отъ Бога“. Човѣшката слава лесно може да се взема, човѣшкото богатство лесно може да се вземе, но славата отъ Бога, животътъ отъ Бога, никой не може да го вземе.

Сега, при туй положение, всѣки трѣбва да има опитностьта на Божията Любовь. Всѣки отъ васъ трѣбва да дойде въ съгласие, въ съприкосновение съ тази велика сѫщина. Тогава ще разбере, че човѣшката любовь е въ свръзка съ Божията Любовь. Между Божията и човѣшката любовь има такава връзка, каквато между една бомба и нейната запалка. Въ Божията Любовь има сѫщитѣ резултати, каквито и въ бомбата, а човѣшката любовь е запалката на този вѣченъ животъ. Ако нѣма нищо, което може да порази връзката между Божията и човѣшката любовь, човѣкъ естествено ще дойде до това положение, да познае Божията Любовь, да познае вѣчния животъ. Неговото съзнание постоянно ще се развива. При това положение той ще мине отъ човѣшката любовь къмъ Божествената. Слѣдователно, човѣшката любовь е една стѫпка, която води къмъ Божията Любовь, къмъ вѣчния животъ. Христосъ съзнаваше това и каза: „Моятъ животъ е свършенъ, азъ свършвамъ съ човѣшката любовь и заживѣвамъ вече съ Божията Любовь, съ вѣчния животъ“. Пилатъ Го прѣдаде на разпятие, биха Го, разпнаха Го, но днесъ 500 милиона хора вѣрватъ въ Него. Въ какво вѣрватъ? Тѣ вѣрватъ, че Христосъ е умрѣлъ и възкръсналъ. Тѣ вѣрватъ, че Христосъ може да спасява човѣчеството. Но, има нѣщо, което тѣ трѣбва да възприематъ. Кое е то? – Тѣ трѣбва да възприематъ онази Любовь, чрѣзъ която душата и духътъ бѣха свързани съ Бога. Тамъ, въ Писанието е казано: „Не дойдохъ въ свѣта да сторя моята воля но волята на Отца, който ме е проводилъ“.

Каква е волята на Бога, който ни е изпратилъ на земята? Съврѣменнитѣ християни смѣтатъ че за да изпълнимъ волята Божия, трѣбва да се откажемъ отъ всичко. И казватъ: при туй положение, при такава обстановка, животътъ изгубва всѣкакъвъ смисълъ, въ него нѣма вече никакво задоволство. Ако нѣма ядене, ако нѣма пиене, ако нѣма спане, ако нѣма удоволствия, тогава въ какво седи смисъла на духовния животъ? – На земята има спане, на небето има почивка. Яденето въ небето е свързано съ процеса на придобиване. И ангелитѣ ядатъ, хранятъ се, и тѣ иматъ обѣди като насъ, но слѣдъ като се наядатъ, усѣщатъ едно разширение, тѣхниятъ животъ става по-изобиленъ и тѣ разбогатяватъ. У насъ не е така. Човѣкъ, слѣдъ като се нахрани, първо врѣме, докато е младъ се разширява, но послѣ, колкото повече яде, той постепенно остарява и нищо не придобива. Защо човѣкъ до извѣстна възрасть расте и придобива, а послѣ остарява и се смалява. Съврѣменната наука казва, че обмѣната на веществата не е правилна, т.е. човѣкъ харчи повече енергия, а придобива по-малко. Въ младинитѣ си човѣкъ придобива повече енергия, а въ старинитѣ си придобива по-малко енергия, вслѣдствие на това остарява. Защо именно въ старинитѣ си, когато човѣкъ е по-уменъ, харчи повече, а придобива по-малко, а въ младинитѣ си, когато е по-глупавъ, придобива повече, а харчи по-малко енергия? Това е въ противовѣсъ на този законъ, който казва, че умниятъ човѣкъ трѣбва да печели повече. Защо е така? – Младитѣ хора живѣятъ по-близо до Бога, а старитѣ хора живѣятъ по-далечъ отъ Бога. Малкото дѣте вѣрва всичко, каквото му се каже, а стариятъ човѣкъ е философъ, той казва: ти не ме учи, азъ съмъ миналъ прѣзъ това, опиталъ съмъ го. Дѣтето вѣрва всичко, а стариятъ казва: донесете ми книгата да прочета! Той провѣрява всѣко нѣщо. Той е като невѣрниятъ Тома. Всички стари хора сѫ все томовци. Той казва: азъ да пипна малко, че тогава ще се увѣря. Старитѣ казватъ: ние сме стари хора, умни хора, да пипнемъ малко, да се увѣримъ. Ние, старитѣ, умнитѣ хора, нѣма да се оставимъ така да ни лъжатъ, да ни заблуждаватъ! – А, старитѣ хора не могли да се лъжатъ! Тѣ именно се лъжатъ най-много. Запримѣръ, нѣкой старъ, уменъ човѣкъ, има двѣ дъщери, моми за женене. Дойде нѣкой момъкъ, и той се излъже – продаде дъщеря си, отгорѣ на това даде ѝ 40–50,000 лева, за да я бие този момъкъ по три пъти на день. Ти, като си старъ, уменъ човѣкъ, защо даде дъщеря си да я биятъ по три пѫти на день, а отгорѣ на това даде ѝ 40–50,000 лева зестра? Значи, ние сме майки и бащи, които продаваме дъщеритѣ си, за да ги биятъ по три пѫти на день. Така и еврейскиятъ народъ прѣдаде Христа въ рѫцѣтѣ на Пилата, да Го разпне. Пилатъ произведе сѫдебната процедура. Той бѣше отличенъ сѫдия, и въ негова власть бѣше да освободи Христа, или да Го разпне. Азъ мисля, че всички сегашни сѫдии мязатъ на Пилата, поомиятъ си рѫцѣтѣ споредъ еди-кой си законъ, и свалятъ отъ себе си всѣкаква отговорность. Азъ ви говоря символически. Има такива примѣри въ свѣта. Отиде нѣкой търговецъ при началника на гарата, помоли го да му отпусне единъ вагонъ, за да изнесе стоката си. Началникътъ на гарата не отпуща вагонъ, отказва му. „Моля ви се, господинъ началникъ, зимно врѣме е, имамъ жена, дѣца въ кѫщи, услужете ми“! – И дигне двѣтѣ си рѫце нагорѣ, посочи 10-тѣ си пръста. Какво означава това дигане рѫцѣтѣ нагорѣ? Това значи: аманъ господине, моля ви се услужете ми 10,000 лева ще получите отъ мене, иначе стоката ми ще се развали. Веднага началникътъ дава разпорежданията си: отпуснете вагони на този човѣкъ. Зимно врѣме е, жена, дѣца има, да му се услужи. Питамъ сега: откѫдѣ сѫ проникнали всички тия недѫзи въ човѣка? Гдѣ е човѣщината, гдѣ е благородството му? Подкупването не е само тукъ. То сѫществува и на други мѣста. Азъ ще ви приведа другъ такъвъ примѣръ. Нѣкоя жена се оженва за нѣкого. Тя трѣбва да бѫде честна въ отношенията спрѣмо мѫжа си, трѣбва да го обича. Но, гледашъ я, тръгне съ мѫжа си, ужъ върви съ него, а поглежда другъ нѣкой мѫжъ. Веднага той я запитва: какво поглеждашъ? Не се минава много врѣме, мине нѣкоя жена покрай тѣхъ, и сега пъкъ мѫжътъ поглежда. Какво поглеждашъ? – Е, хубавичка е. Тъй, тъй, хубавичка е. Смѣшни сѫ хората! Турцитѣ казватъ: не е лошо нѣщо да гледашъ хубавото. Лошо нѣщо е когато се зароди въ тебе една ревность, нѣщо нечисто. Когато казвашъ, че обичашъ единия, а искашъ да обсебишъ и другия, и го лъжешъ, играешъ си съ него, това честно ли е? Кѫдѣ е човѣшкото? Да любишъ, това разбирамъ, но въ името на любовьта да играешъ, да лъжешъ, това не разбирамъ. Въ човѣшката любовь лъжа се допуща всичкитѣ тия отношения се допущатъ, но въ Божествената Любовь лъжата абсолютно не се допуща. Законъ има з а това!

Вие често си мислите: какъ ли живѣятъ сѫществата на небето? – Много хубаво си живѣятъ, идеално си живѣятъ. Ако една двойка отъ небето, която живѣе въ всичката чистота, дойде на земята и допусне помежду си най-малката съблазънъ, най-малката нечистота, тѣ не могатъ да се събератъ повече заедно, разводътъ помежду имъ е свършенъ. Тукъ на земята тѣ могатъ да грѣшатъ, могатъ да проявятъ нѣкаква слабость, но въ небето нѣма условия да се грѣши. Тукъ, на земята, докато мѫжътъ се освободи отъ жена си, ще види и пати. Той я пѫди, тя не си отива; тя го пѫди, той не си отива. На небето такива нѣща нѣма. Туй е единъ великъ законъ въ Божията Любовь. И тогава казвамъ: когато Божията Любовь започне да дѣйствува, въ насъ се ражда това велико съзнание, велико разбиране на нѣщата и ние вече не можемъ да мислимъ за нѣкое прѣстъпление. Достатъчно е само да помислимъ за онази велика сѫщина, която стои прѣдъ насъ и ние заставаме въ положението на човѣкъ. Азъ съмъ началникъ на гарата. Нѣкой се обръща за услуга къмъ менъ и си дигне рѫцѣтѣ. Казвамъ: приятелю, и безъ да си дигашъ рѫцѣтѣ, азъ мога да ти услужа, нѣма нужда да ги дигашъ.

Сега, всички ние страдаме отъ единъ голѣмъ недѫгъ, искаме да угодимъ. Кому? – На народа. Още кому искаме да угодимъ? – На себе си. Още? – На своитѣ приятели. Още? – На своитѣ ближни. Още кому? – На този – на онзи, на всички. Да, ще угодимъ на всички, но въ края на краищата ние безслѣдно изгубваме своя животъ. Ние, съврѣменнитѣ хора, се люлѣемъ. Даже напрѣднали души има, които се съмнѣватъ. Нѣма какво човѣкъ да се съмнѣва. Важниятъ въпросъ въ свѣта не зависи отъ това, на какво мѣсто седи свѣщьта, на какъвъ свѣщилникъ е поставена, дали на дървенъ, на сребъренъ или на златенъ, а зависи отъ нейната свѣтлина. Свѣщьта може да е поставена и на нѣкой камъкъ, важното е дали гори и какъ свѣти. Слѣдователно, всѣко учение трѣбва да съдържа въ себе си животъ, трѣбва да има духъ. Божиятъ духъ, който изтича отъ всички хора, трѣбва да бѫде за тѣхъ една обща връзка, да ги съединява въ едно. И тогава нѣкои запитватъ: какъ ще позная, дали съмъ въ Бога, или вънъ отъ Него; какъ ще позная кога съмъ Го намѣрилъ? Казвамъ: рѫката какъ познава, дали е намѣрила човѣка, или не? Щомъ рѫката е здрава, тя е на човѣка отгорѣ, намѣрила го е. Щомъ е здрава, тя ще се ползува отъ всички сокове. Щомъ рѫката се отсѣче, тя се отдѣля отъ тѣлото, не може да се ползува отъ соковетѣ му и започва да се разваля, да мирише. До тогава, до като имашъ въ себе си миръ, една непоколебима вѣра, ще имашъ свѣтлина, знание, ще имашъ една интелигентность; докато имашъ Истината въ себе си, ще имашъ свобода; докато Любовьта царува въ тебе, ти ще имашъ животъ, ще бѫдешъ свързанъ съ Бога. Когато твоята любовь почне да се разколебава, животътъ ти се намалява и свѣтлината ти става мъжделява; когато се усъмнишъ въ Истината, свободата ти се ограничава, и ти изпитвашъ едно голѣмо стѣснение. Ако ти не се пазишъ, може да се откѫснешъ отъ Бога и да изгубишъ живота си. Въпросътъ е, че любовьта къмъ Бога дава разширение на душата и обичь къмъ всички хора. Азъ не ви говоря за тази любовь, която вие знаете. Нѣма да се спирамъ да ви обяснявамъ различията между Божията и човѣшката любовь, но казвамъ, че човѣкъ трѣбва да проучи човѣшката любовь въ всички нейни проявления. Вие сте я опитвали въ всичкитѣ ѝ проявления, нѣма какво да я опитвате сега. Има една Любовь, която не сте опитали, тя е Божествената. За да я опитате, вие ще минете прѣзъ живота на Христа. Сега мнозина отъ васъ ще кажатъ: ама нѣма ли другъ пѫть? – Нѣма другъ пѫть въ свѣта. Това е единствениятъ пѫть, на който сѫ сложени много мѫчнотии и прѣпятствия, за всички души, и който прѣодолѣе всички тия мѫчнотии и прѣпятствия, той ще придобие всички блага. И Богъ опитва всички хора, дали тѣ сѫ възприели Неговата Любовь. Псалмопѣвецътъ казва: „Опитай ме, Господи, и вижъ, дали съмъ възприелъ твоята любовь, опитай сърдцето ми“.

И тъй, отъ Пилата ще научимъ двѣ отрицателни качества: да не угаждаме като него на хората, и да не прѣдаваме Христа да Го разпъватъ. А какво трѣбва да правимъ? – Ще вземемъ положителната страна отъ дѣйствията на Пилата: ще угаждаме на Бога. И, намѣсто да прѣдаваме Христа да Го разпъватъ, ще Го прѣдадемъ на Неговитѣ приятели, на Неговитѣ апостоли, които Го обичатъ. Когато Пилатъ питаше: искате ли да ви пусна Исуса, то значи, че той имаше свобода да стори това нѣщо, въ негова власть бѣше да пусне Христа. Казвамъ: дайте свобода на вашия духъ! Писанието казва: „Не запечатвайте Духа, оставете Го да работи!“ Въ всѣкой човѣкъ работи Божественото, и ако вие дадете надмощие на човѣшкото, на животинското, на неразумното въ васъ, послѣдствията на този животъ сѫ лоши, катастрофални. И онѣзи, които сѫ възприели Истината, които сѫ влѣзли въ този пѫть, трѣбва да бѫдатъ смѣли, да вървятъ напрѣдъ, за да достигнатъ съвършенството, цѣльта на вашия животъ. Съвършенството е за истинскитѣ ученици. Мнозина отъ васъ има да учатъ закона на жертвата, на самоотричането; нѣкой пъкъ има да изучаватъ извѣстни добродѣтели, а онѣзи, които сѫ минали това, трѣбва да изучаватъ самоусъвършенствуването, да се проявятъ и да дадатъ образци на Божията Любовь. Запримѣръ, мнозина казватъ, че и безъ пари можемъ да живѣемъ. Кой може да живѣе безъ пари? – Само умниятъ човѣкъ може да живѣе безъ пари. Не разбирайте, че тия пари трѣбва да ги имате въ джоба си. И Толстой казваше, че може безъ пари, но се качваше на треноветѣ и пѫтуваше съ тѣхъ. Ако ние възприемемъ това положение, че може безъ пари, тогава не трѣбва да се качваме на никакви тренове, на никакви коли, все пѣшъ трѣбва да ходимъ. Тогава и безъ обуща трѣбва да ходимъ, и да носимъ само това, което сами можемъ да си направимъ. Толстой като проповѣдваше това, влѣзе въ едно противорѣчие. Ние можемъ безъ пари, но паритѣ трѣбва да се замѣстятъ съ друго нѣщо. Като казвамъ, че можемъ безъ пари, то ще бѫде само тогава, когато сърдцата на хората се обсебятъ съ Божествената Любовь. Любовьта трѣбва да служи като размѣнна монета. Какво значи да работимъ безъ пари, и любовьта да бѫде размѣнна монета помежду ни? Да допуснемъ, че ти дойдешъ въ моя домъ да работишъ безъ пари и отъ любовь. Тогава азъ ще ти кажа: братко, благодаря ти за Божията Любовь, която прояви къмъ мене, отъ сега ти имашъ моята любовь и азъ ще кажа на всички мои приятели да ти услужатъ. Ето размѣнната монета. Еди-кой си господинъ тръгва за Америка и нѣма познатъ нигдѣ-никого. Веднага азъ кажа едно слово на единъ мой приятель, и той го приеме, настани, прѣгледа. Кажа му: приятелю, нагледайте този човѣкъ, дайте му безплатенъ билетъ, дайте му храна, дайте му всичко, отъ каквото има нужда. И такъвъ единъ човѣкъ може да мине свободно отъ единия край на свѣта до другия безъ пари – всѣки ще му услужи. Но кога? – Когато тази любовь изпълни сърдцата ни.

Та, не е лошо, когато тия противорѣчия сѫществуватъ въ свѣта, но отъ този свѣтъ трѣбва да научимъ два закона. Ние трѣбва да бѫдемъ тъй активни, както свѣтътъ е активенъ. Работливи сѫ лошитѣ хора. Азъ уважавамъ единъ вълкъ. За да си вземе едно агне, той ще обиколи най-малко 10 кошари. Отъ тукъ – отъ тамъ ще го гонятъ кучета, но все ще си вземе едно агне отъ нѣкѫдѣ. Работливъ е той! Азъ не мога да осѫдя единъ вълкъ, че си взелъ едно агне. Ние съ законъ сме провиснали на куки агнетата, и това не било прѣстѫпление! А прѣстѫпление било това, че единъ вълкъ си взелъ едно агне! Веднага му теглимъ куршумъ. Казватъ: ние имаме право. Това е човѣшко право. Тия ваши разсѫждения не сѫ прави. Всичко въ свѣта си има смисълъ. Въ съврѣменния свѣтъ, при всичкия този торъ, при всичкитѣ тия отрицателни мисли, ние очакваме нѣкакво подобрение. Не, ние трѣбва да имаме сила да прѣвърнемъ всичко това въ добро и да спремъ злото. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, който единъ мой приятель, виденъ и ученъ българинъ ми разправи. Той ми пише отъ Германия слѣдното: азъ до сега въ дявола не вѣрвахъ, и въ сатана не вѣрвахъ, пъкъ и сега не вѣрвамъ, но прѣди единъ мѣсецъ сънувахъ единъ сънь, който ме убѣди, че има дяволъ въ свѣта. Тъй, както видѣхъ сатаната на сънь, той беше по-голѣмъ и по-силенъ отъ мене, но глава нѣмаше. Разбрахъ, че ако му дамъ моята глава, той ще може да направи много нѣщо, но ако не му дамъ главата си, нищо не ще може да направи. Въ свѣта ние даваме своята глава на дявола, затова хората полудѣватъ. Нѣкои хора ги е страхъ отъ дявола. Нѣма защо да се страхувате, но не си давайте главата и мисъльта на дявола! Дръжте си главата! Писанието казва: „Ще смиря сатана подъ нозетѣ ти“. Тогава вие ще мязате на онзи светия, който се помѫчилъ да смали дявола и тъй успѣлъ да го омагьоса, че го затворилъ въ една стомна. Тъй затворенъ въ стомната, светията го накаралъ да го разведе изъ цѣлия свѣтъ, та дори и на Божи гробъ. Най-послѣ светията го запиталъ: ти ще ме мѫчишъ ли повече? Нѣма да те мѫча. Светията отворилъ стомната и го освободилъ. И тъй, когато дяволътъ влѣзе въ стомната, омагьосайте го, той ще отстѫпи. Вие само си турете рѫката отгорѣ, и той ще извърши отлични работи. И затова ние не трѣбва да казваме: колко жестокъ е билъ Пилатъ! Пилатъ бѣше човѣкъ, като всички хора, съ слабости. И най-благочестивитѣ християни нѣкой пѫть проявяватъ такива слабости.

Днесъ, отъ всички хора, се изисква изучвания на Божията Любовь. Затова трѣбва да се започне отъ човѣшката. Не се плашете, че човѣшката любовь ще изчезне изъ свѣта. Не, и милиони години още човѣкъ ще има къмъ себе си любовь. Даже и въ Нирвана като влѣзе, пакъ ще останатъ частици отъ тази любовь. Нѣкои мислятъ, че като влѣзатъ въ Нирвана нѣма да прояватъ любовь къмъ себе си. Казвамъ: ами отъ гдѣ се яви егоизма въ тия съвършени духове, които излѣзоха отъ Бога? Въ всѣка една частица на човѣка сѫществува любовь къмъ себе си и затова егоистичната любовь у човѣка се проявява и ще се проявява. Всѣка една любовь обаче, си е на мѣстото.

И тъй, ние ще изучаваме тѣзи три велики проявления на любовьта. Глава на нашето битие ще бѫде Богъ. Казва се въ Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. И тъй, на първо мѣсто седи любовьта, която имаме къмъ Бога. Слѣдъ това любовьта, която имаме къмъ себе си, която ще създаде дробоветѣ и артериалната система. И най-послѣ, любовьта къмъ ближнитѣ ни, която ще направи рѫцѣтѣ, краката и стомаха. Слѣдователно, въ тѣзи три принципа ще се облѣче човѣшкия духъ и ще живѣе съобразно Божията Любовь. И тъй: съобразно Божията Любовь ще работя, ще мисля и ще заповѣдвамъ на всичко нисше въ себе си; съобразно своята любовь ще дишамъ, а съобразно любовьта си къмъ ближния ще работя навънъ, ще се проявявамъ.

Пилатъ, който прѣдаде Христа на разпятие нѣмаше глава. Нему ще туримъ Божията глава, та като дойде втори пѫть, нѣма да разпъва Христа. И Христосъ, като дойде втори пѫть, ще му покаже, какъ трѣбва да постѫпва, ще му покаже гдѣ е неговата слаба страна. Христосъ ще му даде единъ добъръ урокъ. Елифасъ Леви разправя единъ малъкъ анекдотъ, въ който ще намѣря образа на Пилата. Сатана, слѣдъ като работилъ 2,000 години въ свѣта, слѣдъ като далъ на хората една хубава опитность, тѣ не го слушали повече, не искали да го знаятъ за нищо. Единъ день той излѣзълъ да си почине, спрѣлъ на едно каменисто мѣсто, навелъ си главата и си размишлявалъ: „Така е, учихъ, учихъ свѣта и като го научихъ, днесъ никой не те почита. Азъ постѫпихъ неразумно, че предадохъ своето учение на тия неблагодарни хора“. По едно врѣме вижда Христосъ, че идва по направление къмъ него и сатана му казва: „Е, много късно идвашъ при мене“. Защо? – „Прѣди 2,000 години, когато бѣхъ толкова силенъ, толкова богатъ, ти не дойде при мене да ти дамъ всички тия свѣтове, които имахъ на разположение, но идвашъ сега, когато нѣмамъ нищо“. – Не, азъ не идвамъ за твоитѣ царства, му казва Христосъ, азъ идвамъ да ти помогна. Сатаната е човѣкъ снаженъ, мускулестъ, но Христосъ видѣлъ въ гѫрдитѣ му впити двѣ голѣми, черни змии. Христосъ се приближи при него, побутна тия змии, и тѣ паднаха на земята. Христосъ тогава му каза: „Да, ти много хубаво учи свѣта“. Това е една алегория. Да не казвате: ето какво ни проповѣда този човѣкъ, че сатаната трѣбвало да дойде да учи хората. Ами че сатаната и сега ви учи. На какво ви учи? – Пушки да си правите, да се убивате и на какво ли не друго, но сега сатаната е реформиранъ. И този новиятъ, реформиранъ сатана ще върви по съвсѣмъ другъ пѫть. Той ще върви съобразно Христовото учение.

И тъй, коя е главната идея? – Ще поставите Божията Любовь като глава на вашия животъ, вашата любовь – като дихателна система, а любовьта къмъ вашитѣ ближни – като условие за създаване крака, рѫцѣ, стомахъ, изобщо като удове на вашето тѣло. Тогава философията на вашия животъ ще се осмисли. Вие може да направите единъ опитъ и ще видите, че този опитъ ще излѣзе сполучливъ.

Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 23 Ноември, 1924 г. въ гр. София.

Да угоди на народа

Най-често използвани думи в беседата: има, може, любов, всички, хора, човек, себе, бог, божие, казва, сега, земя, един, аз, живот ,

Неделни беседи , София, 23 Ноември 1924г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


''Беседа, държана от Учителя, на 23 Ноември, 1924 г. в гр. София.''

„Тогава Пилат, понеже искаше да стори угодното на народа, пусна им Варава, а Исус като Го би, предаде Го на разпятие“. *)

В проявата на разумния човешки живот действат три велики принципа, от които произтичат три закона. Първият закон, с който човек се запознал от най-ранни времена, който е учил до сега, е любовта към себе си, т.е. да обичаш себе си. Този закон всички същества го знаят – от най-големите до най-малките. И най-дребното същество, което едва виждаме под микроскоп, е научило този закон – и то обича себе си. Няма същество, което да не обича себе си.

Вторият закон е тъй нареченият „любовта към ближния“, който закон заставя всички същества да се сдружават в едно, да живеят в общества, да имат отношения едни към други.

Третият и последният закон е „любовта към Бога“.

И действително, човек най-първо е започнал със закона, който се отнася към частите. Законът на егоизма, любовта към себе си, е закон за отношения на частите към цялото. Любовта към Бога или законът за цялото, сам по себе си е непонятен и остава да се проучва за в бъдеще. Когато се говори за любовта към Бога, тази идея е отдалечена, непонятна. Хората казват: Ами че какво нещо е любовта към Бога? Любовта към себе си я разбираме, но какво нещо е любов към Бога, ние не можем да разберем. Аз ще ви определя какви са отношенията на всичките видове любов, но какво нещо е сама по себе си тази велика любов, тя е необяснима. Какви прояви могат да се явят в любовта към себе си? Ти си богат, имаш голям двор и си отглеждаш кокошки, патки, пуйчици. Ставаш сутрин рано, забъркваш им малко зоб, нахраниш ги, грижиш се за тях, обикаляш ги по няколко пъти на ден. Всички тия същества живеят около тебе, привидно ти минаваш за техен господар, и всички ти се радват. Те мислят, че ги обичаш. Обаче един ден, тъй както ги наобикаляш, погледнеш на една, на друга от тях, докато хвърлиш око върху някоя мазничка, приличничка кокошка и си казваш: Тази ще ме развесели. Нали, най-после, и аз ще трябва да живея? Обиколиш около нея 1–2 пъти, докато я хванеш, а тя мисли, че я обичаш. Заколиш я, занесеш я на жена си и казваш: Жено, мазничка е тази кокошка! Ще я опечем с малко картофки, ще купим малко винце, ще извикаме и музиканти, ще поканим приятели на гости, та едно хубаво угощение ще си устроим! Тъй върви животът. Това е любов! И вие, като наблюдавате, виждате, че като хванат тази кокошка, тя си покряка малко, но няма закон, който да я защитава. Турят ножа на гърлото ѝ, и тя млъква. Значи, когато ние се радваме, всички други същества наоколо ни страдат. Утре, по същия закон ще хванеш една малка пуйка, едно младо теленце или едно малко агънце и ще го заколиш. Но, ако в душата ти се яви любов към Бога, проявите на този закон са обратни. Ти хванеш една кокошка и ти е приятно, че ще я заколиш, но този закон отвътре ти казва: Ти няма да ядеш тази кокошка, нека и тя си живее така, както и ти живееш. Има за тебе леща, грах, бобец, пък има и плодове: орехи, лешници, смокини, сухо грозде, ябълки, круши, банани. После, има и картофки, зимни ябълки и много други. Господ казва: „Всичко, що човек посади, може да се ползва от плодовете му“. А то е такова разнообразие! И тогава ти казваш: Ще пусна кокошката, ще я оставя да живее. Защо? – Заради Господа. Това е най-малката проява на Божията Любов.

Сега, като изнасям този въпрос, всички казват: Как, ние не трябва ли да живеем? – Трябва да живеем, но разумно. В света има два живота: човешки и Божествен. В човешкия живот действа човешката любов. Какво произвежда тя? – Човешката любов, любовта на егоизма е създала живота на смъртта. Значи, първият закон е родил смъртта. От човешката любов не може да излезе нещо хубаво. Следователно, всеки човек, който вярва в тази любов и я приема като принцип, непременно ще има в живота си радости и скърби. Живот, в който царува човешката любов, там силният разполага с живота на слабия. Тъй е било навсякъде и във всички времена.

В третия закон, в закона на Божествената Любов е вечният живот. Там смъртта се изключва.

И тъй, по какво се познава човешката любов от Божествената? Там, където царува човешката любов, хората умират. В тази любов човек непременно трябва да умре. Има дълбоки окултни причини, който доказват, защо човек трябва да умре. Човек трябва да умре, защото той не е последното същество, което живее на земята. След него има множество по-малки същества, който трябва да го изядат точно тъй, както и той изяжда други същества. Бацилите на чумата, на холерата и на много други болести, всички заедно решават, че човек трябва да умре. Следователно, човешката любов, сама по себе си, носи известни утайки. Хубава е човешката любов, но поради тези утайки, които носи, кръвта се заразява, става нечиста и човек умира. Тази отрова идва от онези живи същества, които човек изяжда. Щом хванете една кокошка, или едно агне, с цел да го заколите, в тях се заражда чувството на омраза и страх. Тази омраза, този страх днес внесат малко отрова в кръвта на човека, утре внесат малко отрова, докато тия отлагания се натрупат толкова много, че стане съвършено отравяне на кръвта. Тъй че въпросът не седи в това, с какво се храним, но как е приета тази храна. Сега аз не говоря тук в полза на кокошките, да ги защитавам. Да се ядат кокошките, това е от полза за тях, но важното е, че ние сме нарушили принципа, престъпили сме закона на Божията Любов. Не е въпросът и в това, да не ядем месо, но важният въпрос е, че разумният човек не е създаден да яде нито кокошки, нито агнета, нито пуйки. Човек е създаден за съвсем друга храна. И Христос, като слязъл от небето, казал: „Аз съм живият хляб, и който ме яде, жив ще бъде“. Питам: Защо Христос взима думите „аз съм живият хляб“?

Изобщо ние, съвременните хора, трябва да се пазим от всички заблуди на миналото, които временно изпъкват в нашето съзнание. Тъй както е светът, даже и най-умните, и най-добрите хора имат възможност да се заблудят в живота си. И най-опитният пътешественик, ако няма компас, може да се заблуди в пътя си. Попадне ли в мъгливо време в някое поле, той няма да знае накъде е изток, запад, север и юг и виж, заблудил се в посоката си. Ако той е много умен човек, ако е наблюдавал природата, няма да изгуби пътя си, но мнозина от вас може да се забатачите. Тогава, как ще познаете накъде е изток? Денем, например, в мъглата, как ще познаете накъде е изток, накъде е запад, накъде е север и накъде е юг? Ако сте наблюдавали камъните, ще познаете по тях. Тия камъни, който са към север, имат едни краски, а тия, който са към юг, имат други краски. Следователно, камъните ще бъдат вашият компас. Ще вземете едно камъче и то ще ви покаже накъде е изток. Като намерите изток, по особени математически предположения ще намерите и другите три посоки, а оттам и своя път.

Сега, вие казвате, че трябва да живеете. В какво седи сегашният ви живот? Животът седи ли в яденето? Не, яденето е само едно условие за живот. Животът седи ли в спането? Не, спането е само едно условие за живот. Животът седи ли в мисленето? Не, мисленето е само едно условие за живот. Животът седи ли в чувствата? Не, чувствата са само едно условие за живот. Животът седи ли в работата? Не, работата е само едно условие за живот. Е, тогава в какво седи самият живот? Животът ние не го разглеждаме вън от нас. Животът сме ние. Някои искат да разглеждат живота обективно. Вие не можете да разглеждате живота обективно. Щом извадите живота вън от себе си, вие сте мъртви. И тогава, за какво може да разсъждава, за какво може да мисли мъртвият човек? Следователно, посоката, в която ние се движим сега е да придобием живота. Кой живот? Не този егоистичният, човешкият живот, но Божествения. Ние имаме човешкия живот, но той не ни задоволява, той е живот, който постоянно носи промени. Каквито реформатори и да се явят на земята, каквото и да ви говорят, нищо не могат да направят, за да изменят човешкия живот. В него има две състояния. Едното състояние е състояние на скръб, а другото – на радост. Вие не можете да ги измените. Който иска да бъде радостен на земята, непременно трябва да бъде и скръбен; и който е скръбен на земята, непременно ще бъде и радостен. Вие може да кажете: Защо Господ е направил света така? Не, Господ не го е направил така. Днес и философи, и обикновени хора казват: Защо е така студено на земята? Защо Господ изпраща студа? Не, студът и топлината земята ги произвежда, студ и топлина има само на земята. Слънцето изпраща само енергията, там няма никакъв студ. При съвременните изчисления на учените, които твърдят, че на слънцето има топлина от 35 милиона градуса, как е възможно да се говори за студ? Е, тогава защо има студ на земята? Какво нещо е студът? – Малко количество топлина. Следователно, земята образува топлината, земята образува и студа. Студът и топлината са качества на земята. Аз казвам, че ние сме причината за скръбта, и за страданията на земята, а Бог изпраща Любовта, т.е. тази топлинна енергия. И тъй, скърбите и страданията са наши състояния. Ти скърбиш. Защо скърбиш? – Защото си изгубил нещо. Ти си радостен. Защо? – Придобил си нещо. Каква философия има в това? Причината да скърбиш е, че си изгубил нещо, или че искаш много нещо. Но утре като го придобиеш, пак ще го изгубиш и след това пак ще бъдеш скръбен. Имаш къща – радваш се, но утре като изгори къщата ти, ще бъдеш скръбен. Ражда ти се син – радваш се, утре умре син ти – скръбен си. Имаш приятел – радваш се, утре го изгубиш – скръбен си. Е, добре, при всичкото това разочарование, което ние, съвременните хора имаме от хиляди години насам, потърсихме ли неизменното? Ние всички приличаме на Наполеон, наполеоновци сме, но в какво отношение? В едно сражение при Ватерлоо, Наполеон взел участие със своята кавалерия, но по пътя, през който трябвало да мине имало една дълбока пропаст. За да премине тази пропаст, трябвало голяма част от пехотата да я запълни и отгоре над тия трупове да мине Наполеон със своята кавалерия. Ние всички се хвърляме в тази пропаст, и като мине Наполеон над нашите кости, казваме: Нека Наполеон победи! Наполеон победи ли? Къде са резултатите на наполеоновите войни? Къде са резултатите на римския цар Цезар? В края на краищата всички тези велики резултати се свеждат към нищо. Често, богатите американци, които обичат разнообразието, отиват някъде на север, в студените места и там имат обичай да си правят грандиозни палати от лед, който светят отлично, но като дойде пролетта и лятото, те се стопяват, служат им само за 3–4 месеца. Всичко туй, което ние градим, това са палати, направени от лед. Къде ще остане нашият труд?

Тук, в прочетения стих се говори за един управник, Пилат, човек с високо обществено положение, съобразителен, с тънък ум като на римлянин, който, за да угоди на народа си, предал Христа в ръцете им. Той казва: „Аз искам да направя една услуга на юдейския цар, да Го пусна, но народът не иска“. Не, за да има благоволението на своя народ и за да му угоди, Пилат им пусна Варвара, а Исус, като Го би, предаде Го на разпятие. Питам: Защо Пилат искаше да угоди на народа, и защо предаде Христа на разпятие? Защо еврейските първосвещеници въстанаха против Исус? При това, вие казвате, че в света има един велик Божествен закон, че Господ царува навсякъде. Ако Господ е велик и царува навсякъде, как тъй допуска да стават в Неговото царство такива анормалности? Така щях да разсъждавам, ако защитавах една материалистическа теория. Аз щях да извадя съвсем друго заключение, щях да кажа, че няма Господ в света, че няма Божи Промисъл, че това е празна работа, че онова е празна работа и т.н. Всичко е празна работа, а кое е пълна работа? Кое е най-реалното? – Да се наядеш. Хубаво, това за което хората казват, че е най-реалното, трябва да го пълниш по три пъти на ден, и все пак се изпразва, изтича. Значи, човек е една пукната стомна, която постоянно се пълни и изпразва. Най-после, тази стомна се съвършено изпразва и я няма никаква по света. Тогава записват името ѝ и казват: Този човек беше един виден поет, един виден философ! Да, той беше една пукната стомна. И какво остави на света? – Някакви тъмни странички. Той възпял някаква пукната стомна, някоя мътна река, някой мътен извор и т.н. И всички тия възпети реки, извори и дървета, в заключение пресъхват и изсъхват. Най-добрите хора от вас, даже и тия, които минавате за светии, не сте толкова добри. Някои ви гледат весели, минавате за ангели, но това е само добрата ви страна. Не сте от много добрите. Вие приличате на онази мома годеница, за която годеникът се хвалил, че била кротка, благородна, въздържана и възпитана. Един ден той завежда при своята годеница един от приятелите си, да я види колко е благородна. Като ги черпила тя, той нарочно я спъва с крака си, и тя пада, събаря цялата табла със сладко, чаши, лъжички – всичко на земята. Станала, изтърсила дрехите си от праха и направила вид, че това не я безпокои, но като слязла долу, от гняв, от недоволство, прехапала края на масата, даже дупка направила. Едва след като се оженили, нейният възлюблен разбрал, че тя имала зъби. Един ден, като бил недоволен от нея, той я набил, но в това време тя го нахапала добре и му казала: Знай, че ти можеш да биеш, но аз имам зъби да хапя. Затова хората казват: Да са здрави тия зъби! Тогава, где е красивото в живота? Вие се заблуждавате, като мислите, че красивото е в човешкия живот. Аз ви говоря самата истина, но не като на деца. Аз няма да говоря това нещо на децата, защото, ако разрушим на децата куклите, ще има голяма врява и плач. Аз не ви считам за деца, мисля, че сте минали тази детинска възраст. Ако някои от вас се занимават още с куклите си, нека вече ги турят в куфарите си. Не е време вече за кукли. Вие, които сте надрасли куклите, питам ви: В какво седи живота? – Е, да се учим. Не, ученето е едно условие за живот. – Е, да се оженим. Не, жененето е едно условие да развиваме живота си. – Е, да оженим дъщеря си. Не, това е едно условие да се освободим от товара си. Тогава, в какво седи същността на живота? Казва Писанието: „Да познаем Исус, да вярваме в Него“. Че коя жена не познава своя мъж? Коя от вас не е тичала и плакала подир него с четири реда сълзи и казвала: Без тебе не мога да живея – умирам! С тебе само мога да живея. Е, защо след като го вземе пак умира? И той казва, че без нея не може да живее – умира, а само с нея може да живее, но след като я вземе, пак умира. От къде произлиза това противоречие? Други се спират и казват: Такъв е животът! Ами вие как можете да се произнасяте, че животът е такъв? Да, сегашният живот е такъв, но това не е истинският живот. Нека придобием истинския живот, че тогава да говорим.

И тъй, Пилат искаше да угоди на народа. Защо трябваше да бие Исус и да Го предаде на разпятие? Питам: Защо Господ не се намеси в работите на Пилат? – Господ не обича да се меси в хорските работи. Той казва: „Работата на Пилат е да угоди на народа и да предаде Исус на разпятие, а моя работа е да Го възкреся, да Му дам живот, да Го направя знатен и да Го покажа за един образец, как трябва да се живее за в бъдеще“. Вие сте чели Евангелието, знаете, приблизително за колко време се свърши тази процедура на съдене. Близо три дни се продължаваше тази процедура на съдене, на разкарване на Христа при Кесаря, при Пилат, примиряваха се, докато най-после трябваше да заколят Христа като една кокошка, да послужи за едно угощение – нищо повече. Значи, при цялата тази процедура Пилат трябваше да угоди на народа. Не е лошо човек да угажда. Угаждането само по себе си е добро, но на кого трябва да угаждаме? Ако ти угаждаш на себе си, ще умреш; ако угаждаш на ближните си, ще умреш; ако угаждаш на Бог, ще живееш. Когато човек иска да угоди на Бог, той не може да се надява на хората, да каже, че аз като живея за Бог, ще имам благоволението и на хората. Не, онзи, който е дошъл до идеята да служи на Бог, той толкова е зает с тази велика мисъл, че на него не идва наум да се занимава с дребнавостите в живота. Вие се намирате в положението на онзи ученик, който дошъл при един велик индийски Учител и му казал: „Учителю, искам да ме научиш на изкуството да познавам законите на великата Любов“. Той му дава следният изпит: Ще излезеш на пътя и ще видиш трима души – един велик адепт, един брамин и един военен. Ще отидеш при всеки един от тях и ще му удариш две плесници. После ще дойдеш да ми кажеш, какво научи. Излиза ученикът на улицата и вижда този адепт, който се занимавал с една велика идея за човечеството; вижда брамина, вижда и военния, който се занимавал с планове за освобождение на своя народ. Отива първо при военния и му удря една плесница. Не останало време да удари и втората плесница, когато военният му удря две плесници и то по-силни от неговите. Отива след това при брамина, удря му две плесници, и той тъкмо дигнал ръката си, но веднага му дошла мисълта, че не трябва и се спрял, свалил ръката си надолу. Отива най-после при адепта, удря му две плесници, но този даже не помръднал ръката си, не обърнал никакво внимание. Ученикът се връща при своя Учител и му разправя, как военният му ударил две плесници. – Не е лошо нещо ударът, но трябва да знаеш, че това е сегашната съдба на света. Там, като удариш една плесница, ще ти ударят две. Браминът пък представлява сегашната законност, тия обикновени вярвания, затова той дигнал ръката си, но после я свалил. Малцина обаче са хората, като този адепт, който бил толкова много вдаден в размишленията за доброто на човечеството, че даже и не забелязал тези две плесници. С това си мълчание той казвал: „Когато твоят ум, когато твоето сърце се препълнят с желание за тази велика Любов, ела при мене, аз ще ти покажа истинския път“.

И ние сме такива пътници, пратени тук на земята. Дойде някой при тебе, удари ти една плесница, и ако ти си по-силен, ще му удариш две, като този военен. Ако си като този брамин, ще разсъждаваш за моралния свят. Ще ти ударят две плесници, но ти само ще си повдигнеш ръката и бързо ще я свалиш надолу. Но, има и трето положение. Можеш да бъдеш и като този адепт и да не забележиш, че са ти ударили плесници.

Сега, мнозина казват: Условията на живота са такива. За условията не говорете! Условията вие ги създавате. Бог е едно същество, от което изтичат само блага. Но, ако ние направим в себе си подпушване за Божествената Любов, туй подпушване произвежда пропукване на съзнанието в нас. Когато налягането в една канализация е голямо, то може да произведе пропукване тъй, както и напорът на Божествената Любов може да пропука съзнанието на всеки един от нас. Божествената Любов е една сила, която трябва да мине през човешкия ум, през човешкото сърце и през човешката воля – изобщо през всичките части на тялото.

„И Го предаде на разпятие“.

Тогава, ние питаме: Къде е Господ? Някои може да кажат, че няма Господ. Аз питам: Как е възможно, как стана това нещо, че този слабият човек, който не можеше да се защитава, когото евреите предадоха на разпятие, днес Му се кланят 500 милиона хора, и Го признават за Бог? Вие ще кажете, че Той беше Господ. Не, Господ никой не може така да Го разпъва. Сега, няма какво да се спирам да обяснявам другата страна на въпроса, но силата е в това, че Божественото работи чрез страданията. Бог работи в противоречията на човешкия живот. Да допуснем, че вие се намирате в положението на Христа. Какво ще направите? Ако имате един кобур, няма ли да го извадите да се защитавате? Казвате: Разбира се, че ще се защищавам. Е, хубаво, ти ще се защитаваш, но какво ще спечелиш? – Ще убиеш душата си, а може и тебе да убият. Питам: Къде е юначеството тогава? Казваш: Защитавам се, за да бъда жив. Аз не наричам силен човек този, който може да убие своята душа, който може да убива и другите хора. Силен човек е онзи, който може да обръща своите неприятели в приятели. Следователно, смисълът на живота седи в това: от противоречията, който се явяват в нашия живот, да извадим отлична поука. В този стих имаме две противоречия. Как трябва да ги примирим?

Преди повече от 25–30 години, двама американци отиват да посетят Ниагарския водопад, но се понапили малко. Решили да се поразходят с лодка по течението на водата, над водопада, обаче не усетили как водата ги подела и ги завлякла към водопада. По едно време лодката се намерила във водите на водопада, всред най-силното течение. От това силно течение лодката се обръща надолу и единият от тях пада, а другият успява да се залови за една канара и остава на нея. Водопадът под него реве, бучи. Събират се американци от една страна, канадци от друга – мислят ден, два, три, как да го спасят. Лодка не може да отиде до там. Всички се заинтересували от този случай. Как мислите са го спасили? Съвременното човечество се намира на този камък всред водопада, както този американец – на тази канара. Брегове отстрани има, но този водопад отдолу реве, и при най-малкото подхлъзване – всичко е свършено! Най-после американците решили да прехвърлят с един топ едно въже на канарата, и този там да се завърже здраво с него. Сега оставям по-нататък историята да предаде факта. Вие прочетете историята, да видите, дали този американец се спасил, или не.

Друг случай: един американец, след като живял известно число години, намерил, че животът няма смисъл, омръзнал му и решил по някакъв начин да се прослави. Да стане поет – не може. Да стане учен – не може. След като мислил дълги години, дохожда му най-после следната идея: да обкове хубаво една бъчва, да я осмоли добре и да я постели с пластина, че с нея да слезе от водопада. Отиват неговите приятели заедно с него, за да пуснат бъчвата горе от водопада. Пускат го отгоре, и водата го поема. След като го въртяла около половин час, другарите му вземат бъчвата, отварят я, но той вътре едва диша. С мъка се събудил от това зашеметяване. Другарите му го запитват: Е, как беше положението ти в бъчвата? – Втори път и целия свят да ми дават, не влизам в бъчва и от водопад не се спускам. Има един закон, според който, човек може да бъде знаменит само един път. Първият път е знаменит, но като повтори същия опит, той е знаменит наполовина; третият и четвъртият път вече не му обръщат внимание. Този американец научил един закон: и цял свят вече да му дават, втори път не влиза в бъчва, за да премине водопада. Задънен човек не трябва да бъда, слава не ми трябва.

И тъй, първият искал да се разходи с лодка по водопада, но остава на канарата. Вторият минава водопада с бъчва, а третият поискал да мине водопада по въже. Първият път минава водопада с върлина в ръка, за равновесие. Вторият път го минава без върлина, а третият път, за да покаже своето изкуство, минава водопада с друг един на гърба си, и вече без върлина. Това е изкуство! Харесва ми този човек.

И аз бих желал всеки от вас така да мине водопада. Всеки християнин трябва да мине този водопад три пъти: един път с върлина в ръка; втори път без върлина, а трети път без върлина и с човек на гърба, без да изгуби присъствието на духа си.

Сега, вие ще ме запитате: Какво трябва да правим с тия страдания, които бушуват, които разяждат сърцето ни и смущават ума ни. Казвам: Ти ще имаш присъствието на духа, като онзи американец, който минава водопада един път с върлина, втори път без върлина и трети път с човек на гърба, та светът като се бушува отдолу, нищо да не те смущава. Можеш ли да направиш това, добре; не можеш ли да го направиш, слез от въжето, на тебе не ти се пада никаква слава. Един вярващ трябва да има доблестта на този американец. Той трябва да стои даже и по-горе от него. Всякога, когато дойдете до големите мъчнотии в живота, кажете: Аз ще мина по това въже. Христос се намери на това въже, и трябваше да го мине, а не че нямаше сила. Той имаше сила, но неизбежно беше минаването по това въже. Христос имаше сила да ходи по водата отгоре; Той можа да нахрани 5,000 души с пет хляба и две риби; Той имаше ясновидството да каже на Петър, че загубената монета е погълната от една риба, и там да я търси, но в този случай, той не си послужи нито с едно от тези средства. Значи, с всичко това Христос ни научи на един велик урок. – На велика преданост към Бога. Той казва: „Аз ще изпълня този велик урок, ще изпълня Божията воля, а това, което не мога, това великото е Неговата работа“. Има неща, които ние, като хора ще ги извършим, а има неща, който ще оставим на Бог да ги извърши. Кои неща? Например, ти след като умреш, къде ще отидеш? Какво казваше Христос? След като те обезчестят, след като ти вземат всичко, откъде ще дойде славата ти? За това нещо, казва Христос, има кой да се погрижи. Туй е съгласно с Христовото учение, защото на друго място Христос казва: „Не търсете слава от человеците, а от Бога“. Човешката слава лесно може да се вземе, човешкото богатство лесно може да се вземе, но славата от Бога, животът от Бога, никой не може да го вземе.

Сега, при туй положение, всеки трябва да има опитността на Божията Любов. Всеки от вас трябва да дойде в съгласие, в съприкосновение с тази велика същина. Тогава ще разбере, че човешката любов е във връзка с Божията Любов. Между Божията и човешката любов има такава връзка, каквато между една бомба и нейната запалка. В Божията Любов има същите резултати, каквито и в бомбата, а човешката любов е запалката на този вечен живот. Ако няма нищо, което може да порази връзката между Божията и човешката любов, човек естествено ще дойде до това положение, да познае Божията Любов, да познае вечния живот. Неговото съзнание постоянно ще се развива. При това положение той ще мине от човешката любов към Божествената. Следователно, човешката любов е една стъпка, която води към Божията Любов, към вечния живот. Христос съзнаваше това и каза: „Моят живот е свършен, аз свършвам с човешката любов и заживявам вече с Божията Любов, с вечния живот“. Пилат Го предаде на разпятие, биха Го, разпнаха Го, но днес 500 милиона хора вярват в Него. В какво вярват? Те вярват, че Христос е умрял и възкръснал. Те вярват, че Христос може да спасява човечеството. Но, има нещо, което те трябва да възприемат. Кое е то? – Те трябва да възприемат онази Любов, чрез която душата и духът бяха свързани с Бог. Там, в Писанието е казано: „Не дойдох в света да сторя моята воля, но волята на Отца, който ме е проводил“.

Каква е волята на Бога, който ни е изпратил на земята? Съвременните християни смятат, че за да изпълним волята Божия, трябва да се откажем от всичко. И казват: При туй положение, при такава обстановка, животът изгубва всякакъв смисъл, в него няма вече никакво задоволство. Ако няма ядене, ако няма пиене, ако няма спане, ако няма удоволствия, тогава в какво седи смисъла на духовния живот? – На земята има спане, на небето има почивка. Яденето в небето е свързано с процеса на придобиване. И ангелите ядат, хранят се, и те имат обеди като нас, но след като се наядат, усещат едно разширение, техният живот става по-изобилен и те разбогатяват. У нас не е така. Човек, след като се нахрани, първо време, докато е млад се разширява, но после, колкото повече яде, той постепенно остарява и нищо не придобива. Защо човек до известна възраст расте и придобива, а после остарява и се смалява? Съвременната наука казва, че обмяната на веществата не е правилна, т.е. човек харчи повече енергия, а придобива по-малко. В младините си човек придобива повече енергия, а в старините си придобива по-малко енергия, вследствие на това остарява. Защо именно в старините си, когато човек е по-умен, харчи повече, а придобива по-малко, а в младините си, когато е по-глупав, придобива повече, а харчи по-малко енергия? Това е в противовес на този закон, който казва, че умният човек трябва да печели повече. Защо е така? – Младите хора живеят по-близо до Бога, а старите хора живеят по-далеч от Бога. Малкото дете вярва на всичко, каквото му се каже, а старият човек е философ, той казва: Ти не ме учи, аз съм минал през това, опитал съм го. Детето вярва на всичко, а старият казва: Донесете ми книгата да прочета! Той проверява всяко нещо. Той е като неверния Тома. Всички стари хора са все томовци. Той казва: Аз да пипна малко, че тогава ще се уверя. Старите казват: Ние сме стари хора, умни хора, да пипнем малко, да се уверим. Ние, старите, умните хора, няма да се оставим така да ни лъжат, да ни заблуждават! – А, старите хора не могли да се лъжат! Те именно се лъжат най-много. Например, някой стар, умен човек, има две дъщери, моми за женене. Дойде някой момък, и той се излъже – продаде дъщеря си, отгоре на това даде ѝ 40–50,000 лева, за да я бие този момък по три пъти на ден. Ти, като си стар, умен човек, защо даде дъщеря си да я бият по три пъти на ден, а отгоре на това даде ѝ 40–50,000 лева зестра? Значи, ние сме майки и бащи, които продаваме дъщерите си, за да ги бият по три пъти на ден. Така и еврейският народ предаде Христа в ръцете на Пилат, да Го разпне. Пилат произведе съдебната процедура. Той беше отличен съдия, и в негова власт беше да освободи Христа, или да Го разпне. Аз мисля, че всички сегашни съдии приличат на Пилат, поизмият си ръцете според еди-кой си закон, и свалят от себе си всякаква отговорност. Аз ви говоря символично. Има такива примери в света. Отиде някой търговец при началника на гарата, помоли го да му отпусне един вагон, за да изнесе стоката си. Началникът на гарата не отпуска вагон, отказва му. „Моля ви се, господин началник, зимно време е, имам жена, деца в къщи, услужете ми!“ – И вдигне двете си ръце нагоре, посочи 10-те си пръста. Какво означава това вдигане ръцете нагоре? Това значи: Аман господине, моля ви се услужете ми, 10,000 лева ще получите от мене, иначе стоката ми ще се развали. Веднага началникът дава разпорежданията си: Отпуснете вагони на този човек. Зимно време е, жена, деца има, да му се услужи. Питам сега: Откъде са проникнали всички тия недъзи в човека? Къде е човещината, къде е благородството му? Подкупването не е само тук. То съществува и на други места. Аз ще ви приведа друг такъв пример. Някоя жена се оженва за някого. Тя трябва да бъде честна в отношенията спрямо мъжа си, трябва да го обича. Но, гледаш я, тръгне с мъжа си, уж върви с него, а поглежда друг някой мъж. Веднага той я запитва: Какво поглеждаш? Не се минава много време, мине някоя жена покрай тях, и сега пък мъжът поглежда. Какво поглеждаш? – Е, хубавичка е. Тъй, тъй, хубавичка е. Смешни са хората! Турците казват: Не е лошо нещо да гледаш хубавото. Лошо нещо е когато се зароди в тебе една ревност, нещо нечисто. Когато казваш, че обичаш единия, а искаш да обсебиш и другия, и го лъжеш, играеш си с него, това честно ли е? Къде е човешкото? Да любиш, това разбирам, но в името на любовта да играеш, да лъжеш, това не разбирам. В човешката любов лъжа се допуска, всичките тия отношения се допускат, но в Божествената Любов лъжата абсолютно не се допуска. Закон има за това!

Вие често си мислите: Как ли живеят съществата на небето? – Много хубаво си живеят, идеално си живеят. Ако една двойка от небето, която живее във всичката чистота, дойде на земята и допусне помежду си най-малката съблазън, най-малката нечистота, те не могат да се съберат повече заедно, разводът помежду им е свършен. Тук на земята те могат да грешат, могат да проявят някаква слабост, но в небето няма условия да се греши. Тук, на земята, докато мъжът се освободи от жена си, ще види и пати. Той я пъди, тя не си отива; тя го пъди, той не си отива. На небето такива неща няма. Туй е един велик закон в Божията Любов. И тогава казвам: Когато Божията Любов започне да действа, в нас се ражда това велико съзнание, велико разбиране на нещата и ние вече не можем да мислим за някакво престъпление. Достатъчно е само да помислим за онази велика същина, която стои пред нас и ние заставаме в положението на човек. Аз съм началник на гарата. Някой се обръща за услуга към мен и си вдигне ръцете. Казвам: Приятелю, и без да си вдигаш ръцете, аз мога да ти услужа, няма нужда да ги вдигаш.

Сега, всички ние страдаме от един голям недъг, искаме да угодим. На кого? – На народа. Още на кого искаме да угодим? – На себе си. Още? – На своите приятели. Още? – На своите ближни. Още на кого? – На този, на онзи, на всички. Да, ще угодим на всички, но в края на краищата ние безследно изгубваме своя живот. Ние, съвременните хора, се люлеем. Даже напреднали души има, които се съмняват. Няма какво човек да се съмнява. Важният въпрос в света не зависи от това, на какво място седи свещта, на какъв свещник е поставена, дали на дървен, на сребърен или на златен, а зависи от нейната светлина. Свещта може да е поставена и на някой камък, важното е дали гори и как свети. Следователно, всяко учение трябва да съдържа в себе си живот, трябва да има дух. Божият дух, който изтича от всички хора, трябва да бъде за тях една обща връзка, да ги съединява в едно. И тогава някои запитват: Как ще позная, дали съм в Бог, или вън от Него; как ще позная кога съм Го намерил? Казвам: Ръката как познава, дали е намерила човека, или не? Щом ръката е здрава, тя е на човека отгоре, намерила го е. Щом е здрава, тя ще се ползва от всички сокове. Щом ръката се отсече, тя се отделя от тялото, не може да се ползва от соковете му и започва да се разваля, да мирише. Дотогава, докато имаш в себе си мир, една непоколебима вяра, ще имаш светлина, знание, ще имаш една интелигентност; докато имаш Истината в себе си, ще имаш свобода; докато Любовта царува в тебе, ти ще имаш живот, ще бъдеш свързан с Бог. Когато твоята любов започне да се разколебава, животът ти се намалява и светлината ти става мъжделива; когато се усъмниш в Истината, свободата ти се ограничава, и ти изпитваш едно голямо стеснение. Ако ти не се пазиш, може да се откъснеш от Бога и да изгубиш живота си. Въпросът е, че любовта към Бога дава разширение на душата и обич към всички хора. Аз не ви говоря за тази любов, която вие знаете. Няма да се спирам да ви обяснявам различията между Божията и човешката любов, но казвам, че човек трябва да проучи човешката любов във всички нейни проявления. Вие сте я опитвали във всичките ѝ проявления, няма какво да я опитвате сега. Има една Любов, която не сте опитали, тя е Божествената. За да я опитате, вие ще минете през живота на Христа. Сега мнозина от вас ще кажат: Ама няма ли друг път? – Няма друг път в света. Това е единственият път, на който са сложени много мъчнотии и препятствия, за всички души, и който преодолее всички тия мъчнотии и препятствия, той ще придобие всички блага. И Бог опитва всички хора, дали те са възприели Неговата Любов. Псалмопевецът казва: „Опитай ме, Господи, и виж, дали съм възприел твоята любов, опитай сърцето ми“.

И тъй, от Пилат ще научим две отрицателни качества: да не угаждаме като него на хората, и да не предаваме Христа да Го разпъват. А какво трябва да правим? – Ще вземем положителната страна от действията на Пилат: ще угаждаме на Бог. И, вместо да предаваме Христа да Го разпъват, ще Го предадем на Неговите приятели, на Неговите апостоли, които Го обичат. Когато Пилат питаше: Искате ли да ви пусна Исус, то значи, че той имаше свобода да стори това нещо, в негова власт беше да пусне Христа. Казвам: Дайте свобода на вашия дух! Писанието казва: „Не запечатвайте Духа, оставете Го да работи!“ Във всеки човек работи Божественото, и ако вие дадете надмощие на човешкото, на животинското, на неразумното във вас, последствията на този живот са лоши, катастрофални. И онези, които са възприели Истината, които са влезли в този път, трябва да бъдат смели, да вървят напред, за да достигнат съвършенството, целта на вашия живот. Съвършенството е за истинските ученици. Мнозина от вас има да учат закона на жертвата, на самоотричането; някой пък има да изучават известни добродетели, а онези, които са минали това, трябва да изучават самоусъвършенстването, да се проявят и да дадат образци на Божията Любов. Например, мнозина казват, че и без пари можем да живеем. Кой може да живее без пари? – Само умният човек може да живее без пари. Не разбирайте, че тия пари трябва да ги имате в джоба си. И Толстой казваше, че може без пари, но се качваше на влаковете и пътуваше с тях. Ако ние възприемем това положение, че може без пари, тогава не трябва да се качваме на никакви влакове, на никакви коли, все пеш трябва да ходим. Тогава и без обувки трябва да ходим, и да носим само това, което сами можем да си направим. Толстой като проповядваше това, влезе в едно противоречие. Ние можем без пари, но парите трябва да се заместят с друго нещо. Като казвам, че можем без пари, то ще бъде само тогава, когато сърцата на хората се обсебят с Божествената Любов. Любовта трябва да служи като разменна монета. Какво значи да работим без пари, и любовта да бъде разменна монета помежду ни? Да допуснем, че ти дойдеш в моя дом да работиш без пари и от любов. Тогава аз ще ти кажа: Братко, благодаря ти за Божията Любов, която прояви към мене, отсега ти имаш моята любов и аз ще кажа на всички мои приятели да ти услужат. Ето разменната монета. Еди-кой си господин тръгва за Америка и няма познат никъде никого. Веднага аз кажа едно слово на един мой приятел, и той го приеме, настани, прегледа. Кажа му: Приятелю, нагледайте този човек, дайте му безплатен билет, дайте му храна, дайте му всичко, от каквото има нужда. И такъв един човек може да мине свободно от единия край на света до другия без пари – всеки ще му услужи. Но кога? – Когато тази любов изпълни сърцата ни.

Та, не е лошо, когато тия противоречия съществуват в света, но от този свят трябва да научим два закона. Ние трябва да бъдем тъй активни, както светът е активен. Работливи са лошите хора. Аз уважавам един вълк. За да си вземе едно агне, той ще обиколи най-малко 10 кошари. Оттук-оттам ще го гонят кучета, но все ще си вземе едно агне отнякъде. Работлив е той! Аз не мога да осъдя един вълк, че си взел едно агне. Ние със закон сме провиснали на куки агнетата, и това не било престъпление! А престъпление било това, че един вълк си взел едно агне! Веднага му теглим куршум. Казват: Ние имаме право. Това е човешко право. Тия ваши разсъждения не са прави. Всичко в света си има смисъл. В съвременния свят, при всичкия този тор, при всичките тия отрицателни мисли, ние очакваме някакво подобрение. Не, ние трябва да имаме сила да превърнем всичко това в добро и да спрем злото. Аз ще ви приведа един пример, който един мой приятел, виден и учен българин ми разправи. Той ми пише от Германия следното: [„]Аз досега в дявола не вярвах, и в сатана не вярвах, пък и сега не вярвам, но преди един месец сънувах един сън, който ме убеди, че има дявол в света. Тъй, както видях сатаната насън, той беше по-голям и по-силен от мене, но глава нямаше. Разбрах, че ако му дам моята глава, той ще може да направи много нещо, но ако не му дам главата си, нищо не ще може да направи.[“] В света ние даваме своята глава на дявола, затова хората полудяват. Някои хора ги е страх от дявола. Няма защо да се страхувате, но не си давайте главата и мисълта на дявола! Дръжте си главата! Писанието казва: „Ще смиря сатана под нозете ти“. Тогава вие ще приличате на онзи светия, който се помъчил да смали дявола и тъй успял да го омагьоса, че го затворил в една стомна. Тъй затворен в стомната, светията го накарал да го разведе из целия свят, та дори и на Божи гроб. Най-после дяволът го запитал: Ти ще ме мъчиш ли повече? Няма да те мъча. Светията отворил стомната и го освободил. И тъй, когато дяволът влезе в стомната, омагьосайте го, той ще отстъпи. Вие само си турете ръката отгоре, и той ще извърши отлични работи. И затова ние не трябва да казваме: Колко жесток е бил Пилат! Пилат беше човек, като всички хора, със слабости. И най-благочестивите християни някой път проявяват такива слабости.

Днес, от всички хора, се изисква изучаване на Божията Любов. Затова трябва да се започне от човешката. Не се плашете, че човешката любов ще изчезне из света. Не, и милиони години още човек ще има към себе си любов. Даже и в Нирвана като влезе, пак ще останат частици от тази любов. Някои мислят, че като влязат в Нирвана няма да проявят любов към себе си. Казвам: Ами от къде се яви егоизма в тия съвършени духове, които излязоха от Бога? Във всяка една частица на човека съществува любов към себе си и затова егоистичната любов у човека се проявява и ще се проявява. Всяка една любов обаче, си е на мястото.

И тъй, ние ще изучаваме тези три велики проявления на любовта. Глава на нашето битие ще бъде Бог. Казва се в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. И тъй, на първо място седи любовта, която имаме към Бога. След това любовта, която имаме към себе си, която ще създаде дробовете и артериалната система. И най-после, любовта към ближните ни, която ще направи ръцете, краката и стомаха. Следователно, в тези три принципа ще се облече човешкият дух и ще живее съобразно Божията Любов. И тъй: съобразно Божията Любов ще работя, ще мисля и ще заповядвам на всичко нисшо в себе си; съобразно своята любов ще дишам, а съобразно любовта си към ближния ще работя навън, ще се проявявам.

Пилат, който предаде Христа на разпятие нямаше глава. На него ще турим Божията глава, та като дойде втори път, няма да разпъва Христа. И Христос, като дойде втори път, ще му покаже, как трябва да постъпва, ще му покаже къде е неговата слаба страна. Христос ще му даде един добър урок. Елифас Леви разправя един малък анекдот, в който ще намеря образа на Пилат. Сатана, след като работил 2,000 години в света, след като дал на хората една хубава опитност, те не го слушали повече, не искали да го знаят за нищо. Един ден той излязъл да си почине, спрял на едно каменисто място, навел си главата и си размишлявал: „Така е, учих, учих света и като го научих, днес никой не те почита. Аз постъпих неразумно, че предадох своето учение на тия неблагодарни хора“. По едно време вижда Христос, че идва по направление към него и Сатана му казва: „Е, много късно идваш при мене“. Защо? – Преди 2,000 години, когато бях толкова силен, толкова богат, ти не дойде при мене да ти дам всички тия светове, които имах на разположение, но идваш сега, когато нямам нищо. – Не, аз не идвам за твоите царства, му казва Христос, аз идвам да ти помогна. Сатаната е човек снажен, мускулест, но Христос видял в гърдите му впити две големи, черни змии. Христос се приближи при него, побутна тия змии, и те паднаха на земята. Христос тогава му каза: „Да, ти много хубаво учи света“. Това е една алегория. Да не казвате: Ето какво ни проповядва този човек, че сатаната трябвало да дойде да учи хората. Ами че сатаната и сега ви учи. На какво ви учи? – Пушки да си правите, да се убивате и на какво ли не друго, но сега сатаната е реформиран. И този новият, реформиран сатана ще върви по съвсем друг път. Той ще върви съобразно Христовото учение.

И тъй, коя е главната идея? – Ще поставите Божията Любов като глава на вашия живот, вашата любов – като дихателна система, а любовта към вашите ближни – като условие за създаване на крака, ръце, стомах, изобщо като удове на вашето тяло. Тогава философията на вашия живот ще се осмисли. Вие може да направите един опит и ще видите, че този опит ще излезе сполучлив.

''Беседа, държана от Учителя, на 23 Ноември, [[1924]] г. в гр. София.''

----
*) Марка 15:15.

НАГОРЕ




placeholder