НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Природа и геометрия

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Природа и геометрия

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, всички, път, сега, хора, чувства, елементи, почва, себе, бъде, прави, развитие, лице, нос, линии, могат, природа ,

 Младежки окултен клас , София, 26 Октомври 1924г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


(Младежки Окултен Клас, 26.10.1924 Неделя, София)


Размишление.

Кое е най-важното в яденето?

Кое е най-важното в храната?

Защо трябва хората да ядат? (– За да добият физическа сила.) Ако е тъй, тогава машините добиват по-голяма сила, като им се тури масло. Защо е силата на машината? (– Да работи.) Тази работа нужна ли е на самата машина? (– Не.) Всеки човек, който придобива сила, без да знае защо му е тази сила, той прилича на машина. Следователно, всяка една мисъл, всеки един акт, всяка ваша дума, всяко чувство и всяко деяние, в което съзнанието ви не взема участие, е един процес механически. Тази машина по-голяма може ли да стане? По-силна може ли да стане? Не. Тя е толкова силна и голяма, колкото е сама по себе си. Следователно, в живота е силен само онзи, в когото съзнанието присъства, когато проявява силата. Да бъде умен и разумен, то е пак проявление на силата. Трябва да има проявление на силата. Силата е потребна само за разумното проявление на човека. А това е необходимо за вашето развитие, понеже, ако вие не си турите максими и норми, които са верни вътре в природата, няма да се мине дълго време и вие ще изгубите смисъла на живота и ще минете през пътя на всички страдания, по които обикновените хора минават.

Вие, като ученици, ще бъдете изложени на изпитания. Вие не може да избегнете този закон на промените. Ако искате да живеете един обикновен живот, той по нищо не се отличава от живота на животните. Вземете например живота на едно магаре. Мислите ли, че това магаре няма съзнание? Има, пробужда се и неговото съзнание. И ако вникнете в очите на това магаре, ще видите, че една голяма тъга се крие в очите му. Тъжно е магарето. Но в неговата скръб никой не влиза. Магарето забелязва това и казва: „Най-после сам съм, ще си нося товара, какво ще казвам на тия хора, които не ме разбират!”

Сега, за живата природа, за всички същества, които съществуват на земята, ще си съставите едно понятие не такова, каквото сегашните хора имат. Всички тия същества са разумни и страдат, само че са на градация. Това са все души закъснели, това са души в застой. Например, млекопитаещите са души, изостанали в развоя на своето развитие, закъснели са те, птиците – също. И всички животни, които сега съществуват, това са все закъснели души. Така ще има закъснели души и от човечеството. Те ще бъдат закъснели души от Бялата раса, както има закъснели души от черната раса. А един закъснял от черната раса много мъчно може да мине в бялата раса. От една раса в друга много мъчно се минава. В природата има известни междини или граници за такива души.

Искам всички от вас да имате по-пълно понятие за природата. Онези от вас, които сте естественици, знаете ли кои са ония елементи в почвата, които дават по-голям растеж на растенията? Кои са елементите, които стимулират повече растенето според съвременната наука? (– Калий, натрий и азот.) А ако тия елементи са в по-малък размер, какво ще бъде растенето? (– По-слабо.) Добре, от какво произтича това, че у някои почви тия елементи са повече, а у други са по-малко? (– Има различни почви по произход.) Как мислите, ако на мястото на една гора посадите една нива, почвата ще бъде ли по-плодородна? От какво се образува този чернозем? От клончетата и листата на тази жива материя. Следователно, всички тия елементи са взети от листата и са придадени на почвата, те са складирани в почвата от самите растения. Почвата е само това, каквото е един килер или една изба, а поотделно взети, всяко едно коренче, всяко едно клонче и всеки един лист приема известна енергия от слънцето чрез въздуха и я предава на почвата. Само излишното се складира в почвата. Растенията се развиват по-нормално, те не могат да затлъстеят тъй, както хората затлъстяват, а те винаги оставят излишъка си долу на земята.

От туй идвам до закона: ако вие не работите правилно, няма да можете да схванете ония елементи, които с потребни за духовния свят. И следователно, за бъдеще вашето растене, вашето развитие ще бъде ненормално. Да кажем, някой път вашата мисъл не работи. Защо? Понеже тия елементи, които дават подтик на ума ви, ги няма, как ще работите? Да кажем, искате да четете. – Е, нямате светлина. Искате да пишете. – Е, нямате книга, мастило. Искате да работите, но пръстите ви ги няма и т.н. Значи, има известни елементи, които липсват. Трябва да знаете, че животът е тясно свързан както със силите в природата, така и с вашите органи. До известна степен вие може да приготвите половина от ония елементи, които са необходими за вашето правилно развитие, а другата половина самата разумна природа доставя. Когато казвам, че трябва да живеем разумно, подразбирам спазването на ония закони, които са в природата и тогава те ще ни доставят материали, които са необходими за живота. Забелязали ли сте някой път, когато вашият живот е естествен, тогава тази фосфорна сила се събира у вас и лицето ви взема друг израз. Някой път пък някои от вас имат доста желязо, но в отрицателна, низходяща степен, кинетическо желязо, не потенциално, а сгурия, която вие не можете да употребите за живота. А това желязо дава друга краска на лицето ви.

Затова тази година най-първо ще се научите да се филтрирате. Защото без филтриране, тъй както сте сега, в школата на природата не биха ви пуснали. Пречистване ви трябва, защото ония разумни сили, с които трябва да дойдете в контакт, са чисти и ако вие сте нечисти, те ще произведат една силна реакция във вашите мозъци и вследствие на това се явяват неразположения, разболявания, ставате песимисти. Същото е и в света, там всички се разболяват: и артисти, и художници. После, дали сте или не в школата, щом не вървите по естествения път на природата, с вас ще се случи това. Видимата природа, това е Бог, Който се изявява спрямо нас. Той е снизходителен, но е толкова точен – не извинява и не прощава непоправените погрешки. Може да напълниш цяла каца със сълзи, но Той ще ти каже: „Трябва да поправиш погрешката си.“ Сега някои казват, че погрешката може да се измие със сълзи. Не, тя се мие, но пак остава.

Та, първото нещо, което е необходимо сега за вас, то е филтриране, пречистване, за да придобиете ония елементи, които са необходими за създаването на един мощен характер, за явяването на един светъл ум и за съграждането на едно благородно сърце. А няма друг начин. Този е правилният път за развиване. У мнозина състоянията, които сега имат, са ненормални. Някои от вас психически сте в трескаво състояние, някои имате слаб стомах, някои хрема, други имат слаби нерви, не могат да изтърпяват. Какъв е съставът на нервите? (– Главно фосфор, който им придава тази чувствителност.) По какво се отличава сивото от бялото вещество в мозъка? (– Сивото съдържа клетки, а бялото е сбор от нервни влакна.)

Сега, най-първо трябва да създадете разположение на ума си. А това, което вие наричате разположение, то по някой път е настроение. Всеки един от вас трябва да се стреми да създаде разположение на ума си. А това разположение се създава от онази, правата мисъл. Рекох, за да създадеш настроение или разположение, трябва ти работа. Значи, ти създаваш разположение чрез работа. А работата е благородно нещо, тя ще те улесни за създаване разположение.

Сега, вътре в човека има нещо, което се противи. То е наследствено. Преди милиони години, когато човек е минавал през фазата на млекопитаещите, те всички са били плодоядни животни. Тогава природата е била много богата. Крушите и другите плодове капели направо от дърветата, та животните станали много мързеливи, само седели и яли. Туй положение е прекарал човекът тогава и сега, като човек, той си спомня това и казва: „Аз мога пак да живея както едно време живеех.“ И турците казват сега: „Ако е нещо на късмет, на краката да ми дойде“. Е, то е схващане на миналото, тогава е било така, но при сегашните условия човек трябва да работи, да работи разумно. Следователно, той трябва да побеждава в себе си ония криви навици, които е придобил в миналото. А такива у всички ви съществуват. Тези навици са животински. Например, някой път кипвате, искате да си отмъстите или пък си казвате: „Иде ми да го хвана и да го разкъсам.“ Та това е едно разположение на мечката, на вълка, на лъва и сега по навик се пробужда и у вас. Но сега не сте нито вълк, нито мечка, нито тигър, а сте човек. Следователно, това, животинското е вложено във вашия организъм и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви. И мечката, и тигъра вие ги имате, но в миниатюр. Но, ако вие дадете място на тази микроскопическа мечка, тя може да стане много голяма, толкова голяма, че да ви стане владетелка, та само като я погледнете, ще се сгушите и ще й; се подчинявате.

Някой път казвате: „Не може без гняв.“ Но това са състояния животински, това е състояние на един неразумен живот, живот, в който няма последователност. Та, ще правите разлика: у човека има едно животинско състояние – щом дойде, трябва да се стремите да използвате неговата енергия, то не е вредно, но набрали се тия енергии, те съставляват почвата, върху която човек живее. Върху тия животински състояния, или върху тая животинска почва или чувства са всадени обществените чувства. Те растат върху тях. Върху обществените чувства са посадени личните чувства, а върху личните чувства отгоре са посадени моралните чувства. Следователно, те един на друг си помагат. Някой казва: „Ама как аз да имам в себе си животинското?“ Имаш го, как не. Онова хубаво растение, което е посадено в почвата, какво лошо има? Човек може да се гнуси от почвата, но когато станат хубавите плодове, тогава той си откъсва от тях, от този по-фин материал.

Затова най-първо ще изучавате закона на растенията, това са обществените чувства. Законът на животните, това са личните чувства, а самият човек, това са моралните чувства. Общо взето, тогава обществените чувства, това са съзнателни растения, които изтеглят и превръщат енергията на животинското царство. Защото има растения, които седят по-високо от животните, но те са в другия свят. На Земята животните седят по-горе от растенията, но растенията в духовния свят седят по-високо от растенията на Земята. И тогава връзката, която съществува в този вътрешен закон, е: човек всякога трябва да разчита на това, вложеното у него, т.е. в неговата природа. Като казвам „човешката природа“, включвам и Божественото, което е у него, Бога.

Един въпрос: ако вие сте написали 10 тома книги по разни научни въпроси и седнете, та прочетете тия книги наново, те ще ви направят ли по-умни? Писали сте, да кажем, по разните науки: физика, астрономия, естествена и др., ако прочетете това, което сте писали, ще придобиете ли нещо ново? Как мислите? Или да кажем, един грънчар, който прави хиляди стомни, направил например 10 различни вида, колкото и безпогрешно да ги прави, все пак те ще съдържат ли онова, което може да се вложи в една стомна? – Не. Затова хората на земята се допълнят. Ако вземем всички тия писатели, те един друг се допълнят. Като четеш един писател, той внася в тебе една нова идея, защото той разглежда въпроса по-другояче. Друг път ще внесе по-друга мисъл. Затова хората четат разните учени хора, защото черпят сила и допълнят знанията си, защото всеки един, който пише, влага нещо ново по един и същ въпрос. Затова, при тази голяма свобода, вие ще изучавате живата природа по начини, които са вложени във вас, така ще се създаде хармония. Нали ние говорим за хармония или за една атмосфера, която има в себе си мекота?

Има такива положения, когато човек може да свири на някой инструмент, разбира музика много добре, но не може вярно да пее. Може даже да поправя грешките на другите, но сам с гърлото си не може да вземе тона вярно. Тогава ще кажем: гърлото му е така устроено и неговата воля не може да го застави да вземе тона вярно с гърлото си. А има и обратното: някои хора пеят много хубаво, но не могат да свирят. После, някой може да пише хубаво, писмено се излага отлично, но накарайте го да държи една устна реч, той се спъва. От какво произтича това? Казват: „Понеже някои от центровете са по-силно развити, те черпят всичката енергия, а другите центрове остават по-слабо развити и вследствие на това са тези дефекти в проявите.“ Така е и в музиката, изискват се много развити центрове. Защото един музикант може да бъде само един изпълнител, а може да бъде и един музикален творец, композитор. Но за да може той да създаде нещо ново, много качества трябва да бъдат вложени у него: той трябва да има въображение, а за да създаде това въображение, трябва да е развита горната част на челото му. В такава глава никакво творчество на музика не може да има. Това чело е на една китайска глава.

Челото трябва да се развие горе. Значи, трябва да има разширение на ума, за да може да има въображение. Колкото умът се повече разширява, толкова въображението става по-силно. Може всичко да си въобразявате. Не е лошо. Във въображението не може да има грях. Може да си мислиш, че си цар, че владееш всичко. Може да си мислиш, че си ангел и се намираш горе във висините. Нищо лошо няма в това. То е едно пътешествие. Когато човек няма работа, да се разхожда с ума си не е престъпление. Ами онзи актьор, на когото, като платят, излиза на сцената, носи корона и си мисли, че е цар, питам: цар ли е? Ти поне без пари ще играеш ролята на цар и при това ще играеш на себе си, а той? – Плащат му пари и той не играе за себе си, а за другите. За него е още по-срамно да си мисли, че е цар.

Значи, въображението е потребно. В него ти си свободен. Разбира се и въображението си има закони, има си своите граници, до които е позволено на човек да отива и извън тия граници той не може да престъпи. Значи, въображението си има зона, граници. Ти можеш да помислиш, че ще станеш много учен, че си много силен, че си много красив, че си богат… и най-после да помислиш, че всичко това го употребяваш за благото на човечеството.

Да кажем, беден си, три дни не си ял. Влезеш и мислиш, че имаш хубава къща, че си цар, уреждаш закони, пущаш затворниците, на бедните раздаваш хляб… и всичко това става мислено. Вие ще кажете, че това са илюзии, нали? Но тия илюзии, щом са за добро и за напредък на твоята душа, един ден ще се реализират. И ако ти, при такова състояние на духа, когато 3 дни не си ял, можеш да мислиш така, твоята воля е доста силна, от теб може да излезе нещо.

И хубаво е някой път да опитате характера си така, да изпитате вашата издръжливост. Например, представете си, че вие сте бедна: обущата ви са окъсани, роклята също, три дни не сте яли. Излизате вън на улицата и виждате някоя хубаво облечена мома, роклята й; с панделки, шапката й; и обущата й; нови, вие в тоя момент да почувствате радост заради нея, а не да ви се стисне сърцето, но да се радвате, че тя има хубави дрехи. Това е разширение на сърцето, това е характер. А това качество е необходимо за всички ви. Защото там, дето съществува завист, напредък не може да има. Съревнованието е хубаво, а завистта е една спънка. А на вас ви трябва съревнование, за да напреднете. Как наричате тези фигури в геометрията?



(– Ромбове.) То е едно движение на физическото поле. Това са две физически същества, които имат само една допирна точка, това е точката Д. Тези същества слизат и се качват по тези линии. Могат ли тия същества да имат и други допирни точки? – Могат. Ако продължим А и А1 нагоре и В и В1 надолу, те ще имат три допирни точки. Тази фигура представлява едно положение на тесаракта. Тесарактът, в по-пълен смисъл, е един по-уголемен или разширен куб. Не е необходимо всички да вървите по една и съща посока. Да допуснем, че вие почвате да развивате известна идея. Вие сте в центъра Д, развивате се там и образувате един малък кръг около себе си. Но, ако тръгнете пак по пътя на вашето развитие, но по посока А, А1В или В1, вие ще обиколите света. Когато, ако седите само в Д, ще разберете само от една страна света.

Та, всяка една идея, която живее вътре в човека, тя може да живее само при известни условия, може да се развива в много отношения, а ако остане само около своя кръг, тази идея може да бъде само потенциална. Сега, разбира се, в тази работа аз имам предвид сегашното ваше развитие, аз не искам вие да се нагърбите с една работа, която не е по силата ви, защото има известни идеи, които всички не можете да възприемете, понеже на всички умовете не са готови и всички идеи трябва да дойдат последователно. Но поне отчасти с някои от тия идеи вие трябва да се запознаете и да ги приложите. Има някои неща, които са необходими за вас. Например, чувството на щедрост. Човек трябва да бъде щедър и по сърце, и по ум. Има хора, които по сърце са щедри, а по ум скъперници; има хора с широк ум, а с тясно сърце.

Защо тази фигура я наричате ромб? Какво значи ромб? Тя е гръцка дума. Втори път вижте думата на гръцки какво значи.

Елементите, които геометриците са турили в геометрията, са ги взели от живата природа. Същевременно, това са линии и фигури, които съществуват и у човека. В това се състои живата геометрия. Линиите в лицето на човека се чертаят геометрически, те са данни за геометрията и ние работим върху тях. И по тези линии ние можем да знаем кой човек на каква степен на развитие е. Какви са линиите, които образуват неговото лице? Кривите линии едноцентрови ли са или двуцентрови? Защото има линии, които с двуфокусни. Такъв човек разглежда нещата от две гледища. Той няма един център, веднъж разглежда нещата по един начин, а друг път по друг начин. Такова е състоянието на неговия ум. Казва: „Аз така мислех, но сега мисля иначе.“ И всеки ден все се мени, от единия полюс на другия и никога не можеш да го намериш на едно място, като на една преходна почва се намира той. А в схващанията на един човек трябва да има широта. Трябва да се научите да се изслушвате, без да се критикувате. Най-първо научете се да констатирате дали мисълта е права или не, без да й; придавате някакъв личен характер. Какво значи да се придаде личен характер на една мисъл. Може да приемем, че този, който говори, има някаква тенденция. За самите нас това вреди, ние си вредим, ние трябва само да констатираме мисълта дали е права или не. Нищо повече! Така също, кои страни на неговата мисъл са прави и кои не са прави. А и за себе си можем да констатираме, че в някое отношение сме прави, а в друго не сме прави.

Да допуснем сега друго: линиите почват да се отклоняват от правия път . Какво заключение ще направите тогава? Представете си, че А е едно живо същество и си има свой определен път АС. Обаче, това същество, при всяко движение все прави известно отклонение при движението си: АС, Аh, Ah1, Ah2, Ah3… Какво означава това? То ще измени страната на ромба. Едната страна на ромба ще се увеличи и ние казваме: Имало е външни причини, които са действали на това същество да си измени пътя. Такива линии на отклонение ще забележите и в човешкото лице.

После, човешките очи не са симетрични. Ако погледнете по-внимателно, ще забележите, че едното око е по-голямо, а другото по-малко. Всяко изменение на вашето лице си има причини. Например, ако вие увеличите вашето милосърдие, ако милосърдието стане един подтик у вас, върховете на тези два ромба ще се съединят и ще образуват една правилна крива линия О – този чертеж, това е човешкото лице.



Двата ромба, това са дясната (Д) и лявата (Л) страна на лицето. Значи, в този случай горната част на лицето израства – О. Същото става и когато въображението се развива. Щом пък развиете вашата чувствителност, носът ви ще се развие – долу ще стане широк. А щом станете много скържав, носът ви ще се сплесне. Когато чувствата са добре развити, дихателната система взема по-голямо участие и носът се развива. А когато чувствата не са развити, дихателната система работи по-слабо и вследствие на това носът се сплесва. И у всички слабогръдни хора дупките на носа с сплескани.



На някои хора носът представлява права линия – англичаните го наричат „чип нос“. На други носът е гърбав (а), на трети – завит надолу (б), а на някои вдигнат нагоре (с). Това не е нищо друго, освен отклонение на енергиите в човешкия организъм. Например, когато у човека се е появило чрезмерно желание да разглежда чуждите неща, носът му се е вдигнал нагоре. Това е навик от животните. Най-напред човек, като животно, е ходил да подушва всичко и тази енергия, като се е събирала много на носа, издигнала го е нагоре. Това е станало у много любопитните хора. Такъв човек, като имаш нещо да му казваш, ще ходи около тебе ден, два, три, ще те пита, ще те разпитва. И кажеш ли му го, той си мисли, че много е научил. А има и друга крайност – хора крайно открити, у тях носът е завит. У песимистите носът е завит надолу.

Но ще знаете това: всички енергии, които се проявяват като качество у човека, оказват известно влияние върху известни органи на лицето, все ще положат своя отпечатък. Ако тази енергия е хармонична, ще се появи хармонична черта на лицето ти, а ако е нехармонична, тя ще направи нехармонична линия на лицето ти. Не можете да избегнете това. А веднъж тази енергия сложила известен отпечатък на лицето ти, тази промяна ще се отрази и върху мозъка ти. И тази линия ще предизвика известни сили или ще се привлекат известни елементи, които някой път са полезни за вашето развитие, а някой път са елементи, крайно дисхармонични и тогава внасят една отрова в живота ви. Та всичките линии и разумни, и неразумни, вървят по известни геометрически форми. Всички хармонични сили на доброто се движат по най-правилните линии на геометрията. А линиите на злото спадат към дисхармоничните линии в геометрията. Затова вие ще се стремите най-първо към хармонични мисли, чувства и действия. Ще се спреш в себе си, ще кажеш: „Моята мисъл трябва да бъде права!“ Какво значи това? Правата линия, това е най-малката единица мярка, с която всичко можете да мерите. Тогава ще кажеш:

Мисълта ми трябва да бъде права!

Чувствата ми трябва да бъдат прави!

Действията ми трябва да бъдат прави!

Това винаги трябва да си го казвате.

Прав трябва да бъда и всичките ми прояви трябва да бъдат прави!

Отрицателните неща у вас трябва да стоят като неща чужди, наследствени, атавистически. Има много недъзи на миналото, които се преповтарят периодически. Те не се придобиват сега. Вие сте на земята при завършване на своята еволюция и трябва да изправите всичките форми, в които сте съгрешили. Та, предстои ви една велика задача за създаване характера и за правилното мислене. Не мислете, че можете да мислите каквото искате. Не, човек не трябва да мисли каквото иска. Той трябва да мисли, каквото не иска! Туй е правото при сегашното развитие: да мислиш, каквото не искаш! Казваш: „Не искам да уча, не ми е приятно.“ А трябва да научиш урока си. Тогава, именно, ще постъпиш съгласно туй правото – ще учиш, без да искаш. Друг път не искаш да направиш добро, а при това трябва да го направиш. Тогава ще го направиш, без да искаш.

Следователно, ако правим това, което не искаме, ние сме на правата посока. Сега, где седи противоречието на тази мисъл? Да правиш това, което не искаш – това значи, че у тебе има едно същество, което не иска нещо, а има и друго, по-голямо, което иска да му го наложи. Тогава това, което нисшето същество иска, ти ще му го откажеш, а това, което то не иска, ти ще му го наложиш, по всичките правила на приятелското изкуство.

Размишление.

Ще имате нов поздрав.

Аз ще ви кажа:

“Любовта ражда доброто!”

Вие ще отговорите:

“Доброто носи за нас живот, светлина и свобода!”

“За нас“ е общо, а когато употребявате тази формула за себе си, ще казвате: „Доброто носи за мене живот, светлина и свобода“. Разбираме Божественото добро, Божественото благо.

2 лекция на Младежкия Окултен клас, 26.Х.1924 година, неделя, София

Природа и геометрия

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, всички, път, сега, хора, чувства, елементи, почва, себе, бъде, прави, развитие, лице, нос, линии, могат, природа ,

 Младежки окултен клас , София, 26 Октомври 1924г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


- Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

- Тя постоянно ни весели.

Размишление


Кое е най-важното в яденето? Кое е най-важното в храната? Защо трябва хората да ядат?
Отговор: За да добият физическа сила.

Ако е тъй, тогава машините добиват най-голяма сила, като им се тури масло. Защо А е силата на машината?

Отговор: Да работи.

Тази работа нужна ли е на самата машина?

Отговор: Не.

Всеки човек, който придобива сила, без да знае защо му е тази сила, той прилича на машина. Следователно всяка мисъл, всеки акт, всяка ваша дума, всяко чувство и всяко деяние, в което съзнанието ви не взема участие, е един механически процес. Машината може ли да стане по-голяма? Може ли да стане по-силна? - Не. Тя е толкова силна и голяма, колкото е голяма сама по себе си. Следователно в живота е силен само онзи, в когото съзнанието присъства, когато проявява силата си. Да бъде човек умен и разумен, това е пак проявление на силата. Той трябва да проявява силата си. Силата на човека е потребна само за разумното му проявление. Това е потребно за вашето развитие, понеже ако вие не си турите максими и норми, които са верни и за самата Природа, няма да се мине дълго време, и вие ще изгубите смисъла на живота си и ще минете през пътя на всички страдания, по който минават и обикновените хора.


Вие като ученици ще бъдете подложени на изпитания. Ако живеете един обикновен живот, не може да избегнете закона на промените. Този живот не се отличава по нищо от животинския. Вземете например живота на едно магаре. Мислите ли, че това магаре няма съзнание? - Има, пробужда се понякога и неговото съзнание. И ако вие погледнете в очите на това магаре, ще прочетете една голяма тъга. Магарето е тъжно, но никой не може да влезе в неговата скръб. Магарето разбира това и казва: „Най-после само съм в живота, ще си нося товара; какво ще разправям на тия хора, които не ме разбират?"

Сега вие трябва да си съставите за Живата Природа, за всички същества, които живеят на Земята, едно особено понятие, а не такова, каквото имат сегашните хора. Всички същества са разумни и страдат, само че в степента на тяхното развитие има градация. Това са все закъснели души, някои от които са в застой. Например млекопитаещите са изостанали души, закъснели в своето развитие, птиците - също; и всички животни, които сега съществуват, това са все закъснели души. Така също има закъснели души и сред човечеството. Те са души, закъснели за бялата раса. Един закъснял човек от черната раса много мъчно може да мине в бялата раса. Много мъчно се минава от една раса в друга раса. В Природата има известни междини или граници за такива души.

Аз искам всички вие да имате по-пълна представа за Природата. Онези от вас, които сте естественици, знаете ли кои са ония елементи в почвата, които дават по-голям растеж на растенията? Според съвременната наука кои елементи стимулират повече растението?

Отговор: Калий, натрий и азот.

Ако тия елементи са в по-малък размер, какво ще бъде растението?

Отговор: По-слабо.

От какво произтича това, че у някои почви тия елементи са повече, а у други - по-малко?

Отговор: От произхода на почвите.

Как мислите, ако посадите на мястото на една гора една нива, почвата ще бъде ли по-плодородна? От какво се образува черноземът?

Отговор: От клончетата и листата на тази жива материя.

Следователно всички тия елементи са взети от листата и са придадени на почвата. Те са складирани в почвата от самите растения. Почвата може да се уподоби на един килер, на една изба, а всяко клонче и всеки лист, поотделно взети, приемат известна енергия от Слънцето и я предават на почвата. Само излишното се складира в почвата. Растенията изобщо се развиват по-нормално от хората: те не могат да затлъстяват като тях и затова излишъкът си оставят в земята, именно в почвата.

Оттук идвам до закона: ако вие не работите правилно, не ще схванете ония елементи, които са потребни за духовния ви живот. И следователно за в бъдеще вашето растене, вашето развитие ще бъде ненормално. Да кажем, че някой път вашата мисъл не работи. Защо? - Понеже нямате тия елементи, които дават подтик на ума ви. Как ще работите тогава? Да кажем, че искате да четете. Как ще четете, ако нямате светлина? Искате да пишете. Как ще пишете, ако нямате книга, мастило? Искате да работите, но нямате пръсти. Как ще работите? Значи има известни елементи, които липсват. Трябва да знаете, че Животът е тясно свързан както със силите в Природата, така и с вашите органи. До известна степен вие можете да приготвите половината от ония елементи, които са необходими за вашето правилно развитие, а другата половина ще достави Разумната Природа. Когато казвам, че трябва да живеем разумно, подразбирам спазването на законите на Разумната Природа. Тогава те ще ни доставят материали, необходими за живота. Забелязали ли сте някой път, когато вашият живот е естествен, как се събира у вас фосфорна сила и лицето ви взема един приятен израз? Понякога някои от вас натрупват в себе си доста желязо, но в отрицателна, в низходяща степен: кинетично желязо, сгурия, а не потенциално - желязо, което не могат да употребят в живота си. Това желязо вече дава друг израз на лицето ви.

Ето защо тази година най-първо ще се научите да филтрирате. Без филтриране, тъй както сте сега, не биха ви пуснали в школата на Природата. Пречистване трябва! Защото ония разумни сили, с които трябва да дойдете в контакт, са чисти; ако пък вие сте нечисти, те ще произведат във вашите мозъци силна реакция и вследствие на това ще се явят неразположения, разболявания, ще станете песимисти и т.н. Същото нещо се забелязва и в света: там всички се разболяват - и артисти, и художници. Тъй че дали сте в Школата, или не, щом не вървите по естествения път на Природата, и с вас ще се случи това. Видимата Природа - това е Бог, Който се изявява спрямо нас. Той е снизходителен, но и много точен - не извинява и не прощава непоправените погрешки. Може да напълниш цяла каца със сълзи, но Той ще ти каже: „Трябва да поправиш погрешката си!" Сега някои казват, че погрешката може да се измие със сълзи. Не, тя само временно се измива и пак си остава.

Та първото нещо, което е необходимо за вас, е филтрирането, пречистването, за да придобиете ония елементи, които са нужни за създаването на един мощен характер, за явяването на един светъл ум и за съграждането на едно благородно сърце. Няма друг начин. Този е правилният път за развиване. Състоянията на мнозина от вас са ненормални. Някои от вас сте психически в трескаво състояние, други имат слаб стомах, трети - хрема, четвърти - слаби нерви, не могат да изтърпяват. Какъв е съставът на нервите?

Отговор: Главно фосфор, който им придава тази чувствителност.

По какво се отличава сивото от бялото вещество в мозъка?

Отговор: Сивото съдържа клетки, а бялото е сбор от нервни влакна.

И тъй, най-първо трябва да създадете разположение на ума си. Но това, което вие наричате разположение, по някой път е настроение. Разположението на ума се създава от правилната мисъл. Казвам: за да си създадете настроение или разположение, трябва ви работа. Значи разположението се създава чрез работа. Работата е благородно нещо, тя улеснява създаването на разположения. Обикновено вътре в човека има нещо, което се противи - то е наследствено.

Преди много години, когато човекът е минавал през фазата на млекопитаещите, те всички са били плодоядни животни. Тогава Природата е била много богата: крушите и другите плодове падали на земята направо от дърветата, та животните станали много мързеливи, само седели и яли. Туй положение е прекарал и човекът. И сега, като човек, той си спомня това и казва: „Аз мога тъй да живея, както едно време живях." И оттам турците казват: „Ако е нещо на късмет, да ми дойде на крака." Това е схващане на миналото. Тогава е било така, но при сегашните условия човек трябва да работи разумно - той трябва да побеждава в себе си ония криви навици, които е придобил в миналото. Такива криви навици съществуват у всинца ви - тези навици са животински. Например някой път кипвате, искате да си отмъстите някому и казвате: „Иде ми да го хвана и да го разкъсам." Това е едно разположение на мечката, на вълка, на лъва, и днес по навик то се пробужда и у вас. Сега обаче вие не сте нито вълк, нито мечка, нито тигър, а сте човек.

Следователно животинското е вложено във вашия организъм, и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви. Вие имате в себе си и мечката, и тигъра, но в миниатюр; ако дадете място на тази микроскопическа мечка, тя може да стане много голяма, много страшна, че да ви владее - като я погледнете само, ще се сгушите и ще А се подчинявате. Някой път казвате: „Не може без гняв." - Не, това са животински състояния, това са състояния на един неразумен живот, в който няма последователност. Та ще правите разлика. У човека има едно животинско състояние и щом то дойде, той трябва да се стреми да използва неговата енергия. То не е вредно: напротив, тия набрали се енергии съставляват почвата, върху която човек живее. Върху тия животински състояния или върху тая животинска почва, или чувства, са всадени обществените чувства, те растат върху тях. Върху обществените чувства пък са посадени личните чувства, а върху личните чувства са посадени моралните чувства. Следователно те си помагат едни на други. Някой казва: „Как, аз да имам в себе си животинското?" - Имаш го, как не. Какво лошо има в това, ако едно хубаво растение е посадено в почвата? Човек може да се гнуси от почвата, но когато станат хубавите плодове, той си откъсва от тях, от тази по-фина материя, и е доволен, благодари.

Затова най-първо ще изучавате закона на растенията - това са обществените чувства. Законът на животните - това са личните чувства, а самият човек - това са моралните чувства. Общо взето, обществените чувства - това са съзнателни растения, които изтеглят и превръщат енергиите на животинското царство. Защото има растения, които седят по-високо от животните, но те са в другия свят. На Земята животните седят по-горе от растенията, а в Духовния свят растенията седят по-високо от животните. И тогава връзката, която съществува в този вътрешен закон, е такава: човек всякога трябва да разчита на вложеното в него, т.е. в неговата природа. Като казвам човешката природа, включвам и Божественото - Бог, Който е у него.

Ще ви задам един въпрос: ако вие сте написали десет книги по разни научни въпроси - по физика, по астрономия, по естествените науки и др., и прочетете тия книги наново, те ще ви направят ли по-умни, ще придобиете ли нещо ново? Или да кажем, че един грънчар направил хиляда стомни, между които се срещат десет различни вида. Колкото и безпогрешно да ги прави, колкото и да си мязат, те ще съдържат ли онова, което той е вложил във всяка една от тия стомни? - Не. Затова и хората на Земята взаимно се допълват. Ако вземем всички писатели в света, и те се допълват взаимно един друг. Като четеш един писател, той внася в тебе една нова идея, защото той разглежда въпроса другояче в сравнение с останалите; друг писател ще внесе в тебе друга мисъл. Ето защо хората четат разните учени: за да черпят сила и да допълват знанията си. Защото всеки писател или учен, който пише по някой въпрос, влага нещо ново, нещо особено. Затова при тази голяма свобода вие ще изучавате Живата Природа по начини, които са вложени във вас - само така ще се създаде хармония. Нали ние говорим за хармония или за една атмосфера, която има в себе си мекота?

В живота се срещат различни положения. Например има някои хора, които могат да свирят на някой инструмент, разбират от музика много добре, но не могат да пеят вярно. Те даже могат да поправят грешките на другите, но сами с гърлото си не могат да произвеждат верни тонове. Тогава казваме: гърлото на този човек е така устроено, че неговата воля не може да го застави да вземе вярно тона с ларинкса си. Има и обратни случаи: някои хора пеят много хубаво, но не могат да свирят. После, някой може да пише хубаво, да си излага мислите писмено отлично, но накарайте го да държи една устна реч, той ще се спъне. От какво произтича това? Казват, че някои от центровете в мозъка на тия хора са по-силно развити, та черпят всичката енергия, а другите центрове остават по-слаби, вследствие на което се явяват дефекти в проявите им. Така е и в музиката: за нея се изискват много развити центрове. Един музикант може да бъде само изпълнител, а не може да бъде и музикален творец, композитор. Но за да може да създаде нещо ново, в него трябва да бъдат вложени много качества: той трябва да има въображение, а за да създаде това въображение, горната част на челото му трябва да е развита. Ако главата на някой човек е заострена, каквато е тази в рисунката, в такава глава не може да има никакво музикално творчество. Такова е челото на някой китаец (1). Човек, за да има развито въображение, трябва да има разширение на ума, т.е.



челото горе да е широко, добре развито (2). Колкото повече умът се разширява, толкова въображението става по-силно. Щом имате въображение, можете да си представяте всичко. Не е лошо това. Във въображението не може да има грях. Може да си мислиш, че си цар, че владееш всичко, че си Ангел и се намираш горе във висините. Нищо лошо няма в това, то е едно пътешествие. Когато човек няма работа, нека се разхожда с ума си това не е престъпление. Ами когато един
платен актьор излезе на сцената, тури корона на главата си и си мисли, че е цар, питам: цар ли е всъщност? Ти поне без пари ще играеш ролята на цар, при това ще играеш за себе си, а той? - Плащат му пари, но той не играе за себе си, а за другите. За него е още по-срамно да си мисли, че е цар.

Значи въображението е потребно за човека - в него той е свободен. Разбира се, и въображението си има закони, има своя зона, свои граници, до които може да се простре; извън тия граници то не може да пристъпи. Ти можеш да мислиш, че ще станеш много учен, че си много силен, че си много красив, че си много богат и т.н., и най-после да помислиш, че всичко това правиш за благото на човечеството. Да кажем, че си беден човек, три дни не си ял нищо: с въображението си започваш да мислиш, че имаш хубава къща, че си цар, че уреждаш закони, пущаш затворниците, на бедните раздаваш хляб и т.н. - всичко това става мислено. Вие ще кажете, че това са илюзии, нали? Щом тия илюзии са за доброто и за напредъка на твоята душа, един ден те ще се реализират. И ако при такова състояние на духа, когато не си ял три дни, можеш да мислиш така, твоята воля е доста силна, от тебе може да излезе нещо. И хубаво е по някой път да опитвате характера си така, да изпитвате вашата издръжливост. Например представете си, че вие сте бедна, обущата ви са скъсани, роклята - също, и три дни не сте яла. Излизате вън на улицата и виждате една хубаво облечена мома, роклята й нова, модерна, с панделки, шапката и обущата й нови. Можете ли в този момент да почувствате нейната радост, без да ви се стисне сърцето? Зарадвате ли се, това е разширение на сърцето, това е характер. Туй качество е необходимо за всички ви. Защото там, дето съществува завист, напредък не може да има; съревнованието е хубаво, а завистта е спънка - за да напредвате, необходимо ви е съревнование.



Как наричате в геометрията фигурите АСВД и ДА1С1В? Те представляват движение на физическия свят. Това са две физически същества, които имат само една допирна точка - Д. Тези същества слизат и се качват по страните на ромба. Могат ли тия същества да имат и други допирни точки? - Могат. Ако продължим нагоре линиите СА и С1А1 а Св и С1В1 надолу, те ще имат три допирни точки. Тази фигура представлява едно положение на тесаракта. Тесарактът представлява един по-уголемен или разширен куб. Не е необходимо всички да вървите в една и съща посока. Да допуснем, че вие почвате да развивате известна идея. Това показва, че сте в центъра Д, дето D се развивате и образувате един малък кръг около себе си. Но ако тръгнете пак по пътя на вашето развитие, т.е. по страните на ромба, вие ще обиколите света, докато ако седите само в Д, ще разберете света едностранчиво. Та всяка идея, която живее в човека, може да се развива само при известни условия. Ако тази идея е в движение, тя може да се развива в много отношения; ако обаче остане около своя кръг, тази идея може да бъде само потенциална. Разбира се, в тази работа аз имам предвид сегашното ви развитие. Аз не искам да се нагърбвате с работа, която не е по силите ви. Защото има известни идеи, които не могат да се възприемат от всички, понеже умовете на всинца ви не са еднакво подготвени. Ето защо всички идеи трябва да дойдат последователно. С някои от тия идеи обаче вие трябва поне отчасти да се запознаете и да ги приложите. Има неща, които са необходими за вас, например чувството на щедрост. Човек трябва да бъде щедър и по сърце, и по ум. Има хора, които по сърце са щедри, а по ум - скъперници; има хора пък с широк ум, а с тясно сърце.

Елементите, които учените са турили в геометрията, са взети от Живата Природа. Същевременно това са линии и фигури, които съществуват и у човека. В това се състои живата геометрия. Линиите в лицето на човека се чертаят геометрически: те са данни за геометрията и ние работим върху тях. И по тези линии ние можем да знаем на каква степен на развитие се намира даден човек. Какви са линиите, които образуват неговото лице? Кривите линии едноцентрови ли са, или двуцентрови? Има линии по лицето на човека, които са двуфокусни. Такъв човек разглежда нещата от две гледища, той няма един център: веднъж разглежда нещата по един начин, а друг път - по друг начин. Такова е състоянието на неговия ум. Казва: ,Дз мислех по-рано така, но сега мисля иначе." Този човек се променя всеки ден, той отива от единия полюс към другия - никога не можеш да го намериш на едно място. Той се намира като на една преходна почва.

В схващанията на човека трябва да има широта. Вие трябва да се научите да се изслушвате, без да се критикувате. Най-първо се научете да констатирате дали мисълта ви е права, или не, без да А придавате някакъв личен характер. Какво значи да се придаде личен характер на една мисъл? - Когато приемем, че този, който говори, има някаква тенденция, насочена към нас, ние придаваме на мисълта личен характер. С това ние си вредим, затова трябва само да констатираме дали мисълта е права, или не - нищо повече! Така също трябва да констатираме кои страни на мисълта са прави и кои не са прави. И за себе си можем също тъй да констатираме, че в някое отношение сме прави, а в друго не сме прави.



Да допуснем сега друго положение в ромба, а именно, че страните му почват да се отклоняват от правия път. Какво заключение ще направите тогава? Представете си, че А е живо същество, което има свой определен път АС. Обаче това същество при всяко движение все прави известно отклонение от пътя си АС и се намира в положението Аh, Аh1,, Ah2, Аh3 и т.н. Какво ще произлезе от това? - Едната страна на ромба ще се увеличи. И ние казваме тогава: „Имало е някакви външни причини, които са подействали на това същество да си измени пътя." Такива линии на отклонение ще забележите и в човешкото лице. После, човешките очи не са симетрични: ако погледнете по-внимателно, ще забележите, че едното око е по-голямо, а другото - по-малко. Всяко изменение на вашето лице има и свои причини. Например ако чувството на милосърдие се увеличи във вас и стане подтик във вашите действия, върховете на тези два ромба ще се съединят и ще образуват една правилна крива линия О. Този чертеж представлява човешкото лице.



Двата ромба - това са дясната (Д) и лявата (Л) страна на лицето. В този случай горната част на лицето (О) израства. Същото става и когато се развива въображението у човека. Щом пък развивате вашата чувствителност, носът ви долу ще се развие, ще стане широк; щом ставате много сдържан, носът ви ще се сплесне. Когато чувствата са добре развити, дихателната система взема по-голямо участие и носът се развива; когато чувствата не са развити, дихателната система работи по-слабо и вследствие на това носът се сплесква. И у всички слабогърди хора дупките на носа са сплескани.




На някои хора носът представлява права линия - англичаните го наричат чип нос; на други носът е гърбав (а), на трети е завит надолу (б), а на някои - вдигнат нагоре (с). Това не е нищо друго, освен отклонение на енергията в човешкия организъм. Например, когато у човека се е появило чрезмерно желание да разглежда чуждите неща, носът му се е вдигнал нагоре. Това е навик, придобит от животните. Най-напред човекът като животно е ходил да подушва всичко и тази енергия, като се е събирала много на носа, издигнала го е нагоре. Това е станало у любопитните хора. Такъв човек, като имаш да му казваш нещо, ще ходи около теб ден, два, три: ще те пита, ще те разпитва, докато най-после го задоволиш. Кажеш ли му го, той си мисли, че е научил много. Има и друга крайност: срещат се хора, крайно скрити - у тях носът е завит. У песимистите носът е завит надолу.

Ще знаете следното: всички енергии, които се проявяват като качества у човека, оказват известно влияние върху някои органи на лицето. Тези енергии все ще оставят свой отпечатък. Ако тази енергия е хармонична, на лицето ще се появи хармонична черта; ако е нехармонична, на лицето ще се появи нехармонична линия. Вие не можете да избегнете това. Щом веднъж тази енергия е сложила своя отпечатък на лицето ви, тази промяна ще се отрази и върху мозъка ви. Тази линия ще предизвика известни сили или ще привлече известни елементи, които някой път са полезни за вашето развитие, а някой път са крайно дисхармонични и тогава ще внесат отрова в живота ви.

Та всичките линии - и разумни, и неразумни - вървят по известни геометрически форми. Всички хармонични сили на Доброто се движат по правилните линии, които показва геометрията; линиите на злото пък спадат към дисхармоничните линии в геометрията. Затова вие ще се стремите най-първо към хармонични мисли, чувства и действия. Ще се спреш в себе си и ще си кажеш: „Моята мисъл трябва да бъде права." Какво значи това? - Правата линия е най-малката единица мярка, с която може да мерите всичко.

Тогава ще си кажеш: „Мисълта ми трябва да бъде права! Чувствата ми трябва да бъдат прави! Действията ми трябва да бъдат прави!" Това трябва да си казвате винаги: ,Дз трябва да бъда прав и всичките ми прояви трябва да бъдат прави!"

Отрицателните неща у нас трябва да стоят като неща чужди, наследствени, атавистически. Има много недъзи на миналото, които се преповтарят периодически. Те не се придобиват сега. Вие се намирате сега на Земята при завършване на своята еволюция и трябва да изправите всички форми, в които сте сгрешили. Сега ви предстои една важна задача за създаване на характер и за правилно мислене. Не считайте, че можете да мислите, каквото искате. Не, човек не трябва да мисли, каквото иска. Той трябва да мисли, каквото не иска. При сегашното ви развитие това е правилото: да мислиш, каквото не искаш! Казваш: „Не искам да уча, не ми е приятно." - Не, ти трябва да научиш урока си! Тогава именно ще постъпиш съгласно новото правило: ще учиш, без да искаш. Друг път не искаш да направиш добро, а при това трябва да го направиш. Ще го направиш, без да искаш.

Следователно, ако правим това, което не искаме, ние сме на правата посока. Де седи противоречието на тази мисъл: да правиш това, което не искаш? То значи, че у тебе има едно същество, което не иска нещо, а има и друго, по-голямо, по-висше, което иска да му го наложи. Тогава това, което низшето същество иска, висшето ще му го откаже; а това, което низшето не иска, висшето ще му го наложи по всички правила на приятелското изкуство.

За в бъдеще ще имате нов поздрав.

Аз ще ви кажа: Любовта ражда Доброто.

Вие ще отговорите: Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.

Когато употребявате тази формула общо, ще казвате за нас, а когато я употребявате за себе си, ще казвате: Доброто носи за мене Живот, Светлина и Свобода. Ние подразбираме Божественото Добро, Божественото благо.

НАГОРЕ




placeholder