НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Възможности и прояви на Любовта

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Възможности и прояви на Любовта

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, има, човек, постъпка, живот, носи, любов, сърце, светлина, дава, майка, дойде, баща, тяло, сега, свобода, свят, казва, вземете ,

Клас на Добродетелите , София, 22 Октомври 1924г., (Сряда) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Лекция от Учителя, държана на 22 октомври, 1924 г.

Сега всички ще търсите иглата в планината. Големите неща всеки намира, но иглата всеки не може да намери. Въобще всички хора имат стремеж все към великото в света, а към малките работи - малцина са. Само хората на Божията Любов и на Божията Мъдрост се стремят към реалните малки неща.

Вземете един съвременен виртуоз, който свири нещо от Бетховен. Хората ръкопляскат, но нему се пада само това, че свири, а половината взема Бетховен, понеже той е създал творението. Виртуозът взема 25% и 25% - вътрешните сили в него, живата природа, която му е дала енергия. А сега един виртуоз иска да вземе всичката слава.

Сега добрата постъпка аз наричам музикално парче. Значи вие ще вземете само 25 %, толкова ви се пада, а другото не е ваше. Всяка добра постъпка е само изпълнение на едно парче, на някой виртуоз, който е създал този стремеж. И живата природа, и тя взема нещо. И тъй изправността е там. Щом спечелите 100, ще отделите за вас 50, ще дадете на автора на пиесата 25 и 25 за този, който ви е дал осветление за това-онова, как да научите парчето. Това е морал.

Ще ви приведа един по-ясен пример, да си обясните противоречието. Представете си, че отивате да помагате на един болен, който е изгубил съвсем своето съзнание. Вие го прикривате, вардите го, но той се вълнува, не иска да знае, защото се занимава с други работи. Но когато той дойде в съзнание, ще ви благодари, защото постъпката ви се наблюдава не от земята, но от духовния свят и после се реализира на физическото поле.

Трябва да ви приведа и този пример. Един млад момък бил ням. За да се освободи от него, баща му го праща слуга при един селянин. Този селянин го праща за дърва. Обаче, като не знаел пътя, горският идва, хваща го и го бие така, че той най-после продумал. Казал: „Не ме бий!“ Тогава забравил, че е ням. Когато човек е научен да му благодарят, става му мъчно, когато не му благодарят; не може да си представи той да направи добро и да не му благодарят. Пък добро е туй, което е направено за самото добро, а не за да ти благодарят. Защото като направиш едно добро, тя, придобивката, е жива, тя ти носи радост; това е придобивката от доброто, а че ще ти благодарят, това не е още никаква придобивка.

Представете си такова едно изяснение: Вие се нуждаете от средства, среща ви някой човек и ви дава необходимото и вие му благодарите. Но ако тези пари са поставени на един камък покрай пътя, вие ще благодарите ли някому? Не, ще се обърнете към Бога и ще кажете: „Благодаря ти, Господи, че си се погрижил за мене!“

Малките постъпки все са хубави. Тъй е, красивото в живота не седи във великите работи.

Аз ще изясня някой път защо носят кръста отпред, а не го носят на гърба си. Кръст отпред не се носи. Христос го носеше на гърба си, отзад и насред пътя падна от тежестта му. А кръстът, дето хората го носят, това не е кръст. После кръстът на Христа се влачеше донякъде по земята, т. е. ако някой иска да носи кръст, то това е реалността на нещата.

Когато художникът нарисува някоя хубава картина, в какво седи същината на образа? В похвалите, които хората ви дават, или вие да сте доволни от своята картина? Някой път вие може да не схващате известни дефекти. Казвате: „Много хубава е картината.“ Не е така. Значи всяка една постъпка, която вие направите, трябва да можете да я преценявате много точно. Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй правилно и точно, както вие самите. Но вие все трябва да правите анализ върху себе си, да знаете в дадения случай кои мисли и чувства участвуват в ума ви и в сърцето ви. Вземете за пример чувството за ядене, то се отнася до личния живот. Дотогава, докато вие вземате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом вземете дела на другите, вече влизате в стълкновение. Значи постъпката ви в дадения случай се счита некрасива. (Марийка: Как можем да знаем, че вземаме своя дял и кога - на другия дела?)- Да кажем на трапезата има две круши за вас, вие ги изядете и изядете още две круши, оставени за другиго. Второто се нарича пресищане в природата. Задоволяването на глада е една нужда, то е естествено, но когато човек яде повече, идва пресищането, което носи след себе си отрицателни последствия.

Сега един друг въпрос. Човек може ли да има двама приятели едновременно? (Паша: Не.) - Защо? Защото приятелството спада към единичните случаи, то не е нещо обществено, а спада към индивидуалните постъпки на човека. Ако направиш добро на много хора, то е обществен дълг, пък ако направиш добро само на един човек, то е приятелски дълг. Пък ако любиш някого като себе си, то е Божествен дълг. Значи, ако любиш ближния като себе си, то е Божествено.

Обичта се проявява в три посоки. Този, когото ти обичаш, най-първо трябва да му дадеш живот, на второ място трябва да му дадеш светлина и на трето място трябва да му дадеш свобода. Това са три акта на любовта. Да обясня. Да кажем, че някой е измръзнал вън в снега, ти го разтриваш, връщаш му живота. След това запалваш огън, стопляш стаята, това е светлина, даваш му храна, връщат се неговите сили - добива се неговата свобода. Такава е постъпката на любовта. Това е една истинска любовна постъпка. Постъпка, която дава живот, светлина и свобода; те са три качества, чрез които любовта се изявява. Защото някои хора постъпват само по един начин. Може да ти дадат живот, светлина, обаче не ти дават свобода. За пример някой намери кокошка, вземе я, дава й храна, но не й дава свобода, след известно време я заколи. Затова аз правя заключение: когато един човек постъпва по първия и втория начин, и ако той не изпълни третото, той не е извършил своя кръг на действие правилно. Примесили са се посторонни мисли и чувства, които са егоистични. Аз бих казал тъй: Ако някой намери някоя кокошка, да я вземе, да я нахрани и да я пусне при нейния господар; в дадения случай неговата постъпка е морална. Този закон е верен само по отношение на разумните човешки души. Искате да знаете коя постъпка е морална или любовна. Сега е тъй. Запитайте някои други коя постъпка може да се счита любовна, да видите как биха ви определили. Даже ако питате някой педагог, много неща може да ви каже, но за тези три неща никой не би ви споменал.

В природата е така. Бог ви е дал живот, светлина и свобода. В природата, в която живеем, Бог постъпва тъй с нас. По това го познаваме ние. Щом Бог ми е дал живот, дал ми е светлина, върху която умът ми работи, дал ми е свобода, върху която аз се проявявам. Щом аз мога да мисля, да чувствувам, да действувам, тъй както на мене е угодно, значи Бог е изявил своята Любов към мене. В туй седи Божията Любов. Аз констатирам в дадения случай Любовта Му. Следователно вие имате вече една мярка, е която да мерите вашите постъпки.

Ако всяка една ваша постъпка носи условия на живот, носи условия на светлина и условия на свобода, вие постъпвате правилно. Ще знаете две неща: носи ли постъпката ви условия на живот, светлина и свобода, това са две мерки, в които вие не можете да бъдете излъгани. С тази мярка вие ще знаете как да постъпвате. И за онези, които постъпват спрямо вас, ще имате правилна мярка, да знаете как да постъпвате. Така нито вие, нито другите ще се мамите. Някой път вие казвате: „От де да зная дали моята постъпка е добра.“ Ето ви един начин, по който можете да определите, дали вашата постъпка е добра. За пример извърша нещо за себе си, ако то носи живот за мене, внася светлина в ума ми и ми дава по- голяма свобода на действие, значи моята постъпка за мене е добра. Ако моята постъпка отнема от живота ми, отнема от светлината ми и отнема от свободата ми, тя е лоша. Следователно вие ще се коригирате. Всяка една постъпка, която отнема от живота, отнема от светлината и отнема от свободата, ще я изоставите. На тази постъпка ще й кажете, че тя трябва да измени поведението си. Ясно ще гледате. Сега някои неща ще ви бъдат много ясни. Ако тази мисъл носи живот, ако тази мисъл носи светлина, ако тази мисъл носи свобода и в умствения, и в сърдечния, и във волевия свят или в Божествения, ангелския и човешкия свят, тази е максимата, по която ще знаете, че мисълта е добра. Аз бих я привел в Божествения свят така: ако в една твоя постъпка са взели участие Любовта, Мъдростта и Истината, то тя е Божествена. Ако в една твоя постъпка са взели участие твоят дух, твоята душа и твоето тяло, тя е ангелска. И ако в една твоя постъпка са взели участие твоят ум, твоето сърце и твоята воля, тя е човешка. Това са трите свята. В човешкия свят вземат участие умът, сърцето и волята; в ангелския свят - духът, душата и тялото; в Божествения свят - Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава трите свята последователно вървят тъй: Любов, душа, сърце; Мъдрост, дух, ум; Истина, тяло, воля.



Може да напишете три триъгълника (фиг. 1). В най-вътрешния ще напишете: Любов, Мъдрост, Истина; във втория - душа, тяло, дух; в третия - сърце, ум, воля. Тялото върви с истината. За тялото вие имате едно особено понятие, но то е общност на всички разумни души, които живеят в едно единство. Някой път ще ви дам да разграничите разните понятия. Това е мистично разграничаване.

Три се отнася въобще до главата. Значи триъгълникът спомага за развитието на умствените сили у човека. А петоъгълникът въобще за човека, включва и тялото му, сетивата му, включва и сърцето му. Пък ако имате шестоъгълника - макрокосмоса и микрокосмоса - той включва и тялото.



Защото вземете долната линия - тя се проектира, развива се и образува тялото на човека. Сега човекът се намира в главата А (фиг. 2). Ако вземете само главата на човека, все пак има смисъл, но задържите ли само тялото В - няма никакъв смисъл. Главата сама за себе си има пак израз, но тялото без главата е нищо. Тялото само няма никакъв израз.



Тялото без глава е нещо страшно. Първата рисунка на децата за човека е такава (фиг. 3). Децата разбират кое е най-важното и кое е най-същественото. Направят кръг и после удължават радиусите. Защото без удължаване на радиусите няма никакъв растеж. Първият кръг показва само възможностите (фиг. 4). Вземете семето. То представлява такъв кръг, в него са скрити възможностите. А щом го посадите, иде вторият кръг - кръгът на радиусите (фиг. 5): единият слиза долу в почвата, а другият излиза над почвата. Първото проявление на житното зърно, първата издънка е толкова голяма, колкото първият радиус. Щом се посее семето, радиусът се удвоява. Такъв е законът. В механиката, за да приведете две тела в движение, непременно трябва да им дадете един малък наклон. Тогава можете да представите така - радиусите са като радииране (фиг. 6). Това показва, че животът тече не само във възможности, но и в проявление.






Вземете лъчезарните звезди (фиг. 7). И те имат два кръга, един на възможностите, а вторият - на проявленията.



Човек още не се е проявил правилно. Едновременно не могат да се продължат радиусите на сърцето, на ума и на волята. Защото върху човека действуват същества от три свята. Съществата на любовта удължават радиусите, когато те намерят за добре. Когато човек действува по ум, сърцето трябва да е пасивно. Ако сърцето е чрезмерно активно, то поглъща енергиите на ума. За пример, когато човек учи, сърцето му не трябва да бъде активно. А когато сърцето се развива, умът трябва да е пасивен. Защото ако умът е активен, той поглъща енергията на сърцето. Да допуснем, че вие искате да направите едно научно изследване. Но ако цял ден се молите, ще можете ли да направите това изследване? За да направите изследването си, ще престанете да се молите по цял ден. Човек трябва да яде, но цял ден да яде - не става. Ще ядеш половин час, един час, после ще престанеш да ядеш, за да дадеш възможност на стомаха да свърши своите процеси добре, а ти ще се занимаваш през това време с друга работа. Значи за молитвата има особено време, определени условия, в които човек трябва да се моли. И тогава умът и всичко трябва да мълчи у него. Като си свърши работата, той ще престане с молитвата и ще дойдат другите работи по реда си.

Някой казва: „Кога трябва да се моля?“ Определено е кога да се молиш. Дойде ти някоя болест, няма какво да философствуваш, ще се молиш. Заболи те кракът. Тогава не можеш да правиш изследвания, а цял ден ще се занимаваш с крака си. Като не може един лекар да ти помогне, а също и друг лекар, тогава ще се обърнеш към Бога. Идеята за Бога е по-дълбока. Когато гонят някое дете, то казва първо: „Мамо!“ След като се намери на по-голям зор, вика баща си, после вика „Бате“, „Како“, а като се намери в най голяма опасност, тогава вика: „Божичко!“ Когато вика всичките и никой не помогне, тогава започва да вика „Божичко!“ Вие наблюдавайте децата, те са особени психолози. По реда, по който викат едного, другиго, показва, че чувството за Бога се явява едва когато дойдат много големи страдания. Защото в основата на нашата чувствителност се намират тези чувства към Бога. Каката излиза преди Бога, защото тя показва девствения живот. В дадения случай каката е душата, но в Духовния свят тя е сестрата. А като вика брат си, то е духът. Бащата и майката играят роля на ума и сърцето. Майката е много близка на детето. Отначало тя се вика, първо тя е на сцената, най-близката, но когато тя не може да помогне, то почва да вика и другите - значи има тил още навътре. Божествената идея почва да минава през своите граници или се реализира у майката, бащата, брата, сестрата и най-после се изявява у Бога - причината на всичко. Сега, ако намирате, че този ред на нещата малко варира, то зависи от това дали детето е момче или момиче, защото и момчетата викат, но те имат друго нареждане. Когато малките деца викат, понеже умът им не взема участие, у тях тия прояви са естествени. Затова човек най-първо уповава на това, което е нежно, след това на това, което е силно. Първо на това, от което има облага, и после на това, което е стабилно. Майката е това, което е стабилно, което дава, а бащата е това, което донася. А братът и сестрата в духовния свят, това са възможности. Те представляват Божествените възможности, а бащата и майката представляват Божественото реализиране на нещата. Сега ще имате нещо определено, какво нещо е братът и какво сестрата - идеите на Божествените възможности. А майката и бащата са светът на Божествените прояви.

Любовта на майката е магнетична, на бащата е електрична. Нежността идва от магнетизъма, а силата на бащата иде от електричеството. Целувката на майката е нежна, магнетична, на бащата - силна, електрична, на братът е благородна, на сестрата - чиста. А чистотата всякога носи топлина.

Само чистият човек носи топлина.

Тела, които горят, могат ли да бъдат топли? Горещи могат да бъдат, но топли не могат да бъдат.

Топлината носи свят, благороден, Божествен живот. Тя е нещо постоянно. А благородство и разширение дава братът. Синът определя, че електричеството носи разширение, значи и светлина трябва да носи. Силата на бащата седи в неговата светлина.

Силното издава светлина, а нежното дава топлина. Те са мощни прояви. Топлото привлича, а светлото упътва.

Тъй че идеите за баща, майка, брат, сестра влизат в процесите на природата. Някой казва: „Аз не искам да бъда майка.“ Той не разбира идеята. Ами че той трябва да е нежен - тази е идеята за майката. Друг казва: „Не искам да бъда баща.“ Ами че ти трябва да бъдеш силен, за да можеш да се проявиш. Тогава братът казва, че трябва да имаш разширение на силата си. Силата трябва да има място и пространство, в което да се прояви. Затуй бащата се проявява в своя син, защото силата, това е една възможност за разширение. Братът, това е проявеният живот. Синът расте, бащата жертвува всичко за него. А сестрата или дъщерята представлява възможностите на майката, т. е. проявлението на майката е дъщерята. Братът и сестрата - това са възможности. На физическото поле бащата и майката са израз на брата и сестрата - проявения живот.



После, защо пръстите са различно големи? Защо малкият пръст е по-къс и т. н.? Има си закони. Кокошката има три пръста отпред и един отзад. А някои животни имат раздвоено копито. В ръката на човека стават известни промени. Когато у него почват да се развиват известни сили, съответно някои части на ръката се подуват. А ако известни сили стават по-слаби, и съответните подутини на ръката изчезват. Това са дълбоки положения в живота и формата, които само един учен може да забележи. За пример един българин ще каже „Бог“, но един французин нищо няма да разбере от тази дума. Който разбира знаците на лицето, ще чете свободно, а който не разбира - нищо няма да види и прочете в едно човешко лице. Евреите са взели своята първа буква от египетските иероглифи. египтяните са взели и турили този знак за човека, който мисли и се движи. А евреите са поставили този човек така и казали: „Това е човекът, алеф, който ходи с краката си“, а другият знак е едната ръка, която човек е протегнал и работи. Ще изследвате и изучавате себе си - не външния си живот, но вътрешния си живот.

Ще ви приведа едно сравнение. Да кажем, вие сте неразположени, но туй неразположение е от чисто материален характер. Причината е, че имате да давате, задлъжнели сте, имате нужда от средства, но не искате да се срещате с никого. Идва отвън един одърпан човек, вие ставате още по-недоволен и неразположен спрямо него и ако някой ви запита, защо се държите така, вие ще кажете: „Той не е чист, не искам да му гледам дрехите...“ Но аз мога да изменя веднага вашето настроение спрямо него, знаете ли как? Ще ви кажа: „Той ви носи една торба злато от вашия приятел.“ И вие веднага ще забравите неговите външни дрипи. Ще кажете: „Заповядайте в къщи!“ И започвате с него приятелски разговор. И природата облича някой път своите посланици с дрипи, но трябва да се досетите сами, че тя е пратила някои посланици до вас и трябва да ги обикнете. Те носят богатства за вас и за да не бъдат изложени на преследване, природата ги праща в дрипи. Вземете един орех, като падне, той разцъфтява и става парцалив и само децата се досещат, че вътре е хубавото и не търсят външната черупка, но търсят ядката вътре в тази черупка.

Вземете следните две положения: да обичаш или да те обичат. Може ли едновременно да обичаш и да те обичат? Може само при едно условие: единият трябва да бъде активен отвътре, а другият активен отвън. Значи единият да е пасивен отвънка, а другият пасивен отвътре. Тогава могат и двамата да се обичат, да се проявяват.

Ако любовта се проявява без участието на ума, тя се проявява само като чувствителност, човек яде, пие и нищо повече. Ако любовта се проявява само в ума, тя се проявява само като чувство на тщестлавие и егоизъм. Ако е тъй, и двете положения са лоши. Значи само сърцето самостоятелно не може да прояви любовта и умът сам не може да я прояви. Знаете ли защо? Представете си, че на вас ви пратят кюнци за инсталация, но отворени само от едната страна, а другата страна е задънена. Можете ли с тези кюнци да направите инсталация? Грънци могат да станат, но кюнци за инсталация не могат да станат. Един кюнец трябва да бъде отворен от двете страни, да има водата откъде да влиза и откъде да излиза. Тъй е и с любовта. Тя трябва да влиза и да излиза. А щом влезе и не може да излезе, няма никаква проява. И затова умът и сърцето, това е влизане и излизане на Любовта. А волята, това е проявление на Истината, то е крайното място, дето се проявява Любовта. Умът и сърцето са цялата канализация, а волята е крайното място, дето се изтича водата или дето любовта се проявява. Щом един кюнец се подпуши, водата се връща назад и става наводнение. Казват, че любовта трябва да бъде умна, т. е. да има нещо да изтича, а не да се връща назад.

Любовта е всяко нещо, което дава живот, светлина и свобода. По същина говоря. А Бога може да определим като това, което никога не се изменя, при всичките условия остава един и същ. Разбирате ли тази идея или още не ви е ясна? Вземете извора, който постоянно тече, без да изтича, т. е. като тече, да не се намали неговата вместимост, разбирате ли? Като тече хиляди години и като го погледнете, пак като че ли нищо не е изгубил. Това е, което дава неговата стабилност - постоянно тече, без да се смалява. Така Бог при всички условия остава един и същ. Всички неправди в живота той изправя. При всички неправди ние се отнасяме все до Бога и Той изправя недостатъците, оправя недоимъците, всички противоречия, които съществуват в света, от какъвто и да е характер. Човек кога се обижда? Когато са му взели нещо, когато не му дават туй, което му се пада. И човек все знае какво му се пада. Той иска да го нагостят хубаво, да бъдат нежни към него, да го улеснят в пътя, да го зачитат, да му дадат най-хубавото легло. Ама и детето казва на майка си „Ще ме нахраниш“, и тя го нахранва, ще ме заведеш тук или там, и тя го завежда. То плаче и тя изпълнява всичко, каквото то иска. Но като мине известно време, майката започва да го бие. Тя казва: „Този, който не спазва всички наши наредби, ние имаме закони, наши наредби тук.“ И го нашари хубаво. И то каже: „Мамо, слушам!“

Всичките тези символи, като се преведат правилно, дават едно вътрешно изяснение; и това, което шокира, става ясно и хората виждат, че идеите са другояче поставени, а не както те ги разбират.

Една душа може да дойде като цвете в дома ти, може да дойде като една мушичка, може да дойде като едно гълъбче, пък може да дойде и в човешка форма, може и в ангелска форма. Ти трябва да я познаеш! Душата може да дойде, по който начин иска, може и като скъпоценен камък да дойде. Съзнание има в него. Той те гледа, но ти не знаеш какво се крие в него. Един ден изгубваш камъка и плачеш за него, той изчезнал. За душата, скрита в него, е безразлично, че ти плачеш. Ако душата е в цвете, то само те наблюдава и си мълчи. Ако душата е човешка, може да се опознаете добре. Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност за опознаване и сближаване, но и така може да ти се яви и тогава ти през целия си живот ще помниш този час. Тъй щото приятелите не всякога са в човешки тела. Тялото може да е тука или каруцата ще пристигне, ама каруцарят го няма. Може каруцата да дойде и слугата да е тук, но господарят го няма; разпрегнат е конят му, каруцата и слугата чакат, но него още го няма. А някой път може всички заедно да дойдат, някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си. Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка. За пример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази. И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе. Или ако влезе в едно цвете, ти ще почувствуваш това и казваш: „Откакто донесоха това цвете в къщи, щастие се внесе в дома ми.“ Значи чувствуваш едно присъствие. За пример, сега като влезе котка вкъщи, считат я за щастие и я пазят. То е поверие, но съвпада с истината. Петел изкукурига ли, казват: „Ще дойде някой приятел.“ Питам: „Този петел знае ли, че вашият приятел ще дойде?“ - Знае, разбира се.

Изучавайте Божествения свят. Вие имате заложени сили и способности, няма да се спирате на човешките задължения, ще изучавате нещата отвътре.

Да ви дам сега друго сравнение. Сравненията са потребни. Имате една цигулка. Ако не я изваждате от нейната кутия никога, може ли тя да ви бъде полезна? Не, ще извадите цигулката и ще свирите на нея. Тя ще ви говори, ще ви развесели. Вие като свирите на нея, тя ще ви весели, но ако не свирите на нея, няма да ви весели. Изяснете сега този символ. Какво изяснение бихте му дали? - Ще ви дам едно обяснение. Имате приятел, който е затворен. Седи месец, два, три и повече в затвора. Условия отвън има, но той е затворен. Ако вие не го извадите, да го освободите от тия мъчнотии, може ли да се развеселите? - Ето защо вие ще извадите цигулката малко, ще посвирите и пак ще я турите в кутията. Няма да я оставите вън от кутията, разбира се. Ако цигулката не се извади от кутията, тя не може да бъде полезна, но ако се извади и се остави отвън, тя пак се разваля. Значи, ако имате един приятел, постоянно ще изменяте неговите условия към подобряване, ако искате да съществува приятелството. Всеки ден трябва да внасяте нещо ново във вашия приятел. Туй е като течащата вода - всеки ден друга вода да тече, а не старата вода. Ако искате да имате приятел, всеки ден ще внасяте в него, може нещо съвсем микроскопическо, но ще внасяте нещо ново. И за вас самите е същото. Ако искате да разбирате и себе си, ще внасяте по нещо ново, колкото и да е малко. Щом внасяте, ще ви внесат. Щом не внасяте, и на вас няма да внесат. Та ще се стремите да внасяте винаги по нещо ново и в другите, и в себе си. Щом вие не се занимавате с другите, и с вас няма да се занимават. Някой казва: „Аз със Господа не искам да се занимавам.“ Тогава и Господ с вас няма да се занимава. Казвате: „Аз не искам да се уча.“ И науката казва: „И аз ученост няма да ти дам.“ - „Аз не искам да любя.“ И сърцето казва: „И аз любов няма да ти дам.“ Казвате: „Воля не ми трябва.“ И волята казва: „Нищо няма да направиш без мене.“ А щом внесете какъвто и да е акт във волята, ума или сърцето, веднага ще има съответно действие в самия вас.

А моралната лъжа произтича от това. Ако аз искам вие да внесете нещо в мен, без аз да внеса нещо във вас или ако привидно само внеса, това е лъжа. Например ти изореш нивата и ми кажеш: „Аз ще я посея.“ Обаче не я посееш. Аз ти платя, като мисля, че си я посял. Обаче през идващата година не израстне жито. Тогава аз ще схвана, че си ме излъгал. И така се зараждат лошите отношения между хората. Аз страдам, че съм се доверил на тебе, а и ти страдаш, че не си постъпил честно. Аз губя на физическото поле - нямам приходи от нивата си. А ти си изгубил духовно, понеже вече няма да имам доверие в тебе, за в бъдеще нищо няма да ти се даде. Затова моралният закон е такъв: ще внесеш и тогава ще получиш - и на тебе ще внесат. Обмените трябва да бъдат правилни. Това е морален закон. Обмяна има между действията на енергията отвътре. И всичкият спор между хората седи все за това, за онова, което е обещано, но не е изпълнено. И спрямо вас самите е същото. Ако една мисъл внесе в мене друга мисъл, тя работи, ако не я внесе, тя не работи. Затова законът е такъв: най-първо ще изореш нивата, ще я посееш и след туй ще искаш да ти платят. Тъй законът работи по най-правилен начин. Българите така постъпват и те са намерили правилно разрешение. Който има земята, дава нивата, дава и семето, а другият ще я изоре, ще я посее и каквото изкарат на следната година, се дели наполовина. Те не си служат с пари и това е хубавото, защото парите не определят труда.

(Кой дава нивата и семето?)- Бог е, Който дава нивата и семето. Нивата е тялото, а семето е животът, дарбите, всичко у нас. А работата на физическото поле, страданията, значи орете, копаете; страданията идват, понеже всяка една работа си има своите мъчнотии, и тогава, накрая каквото спечелите, то е ваше.

Сегашните отношения на хората трябва да се изменят, понеже са неестествени, лъжливи. Позлатени са само отгоре. Така аз мога с един наполеон да позлатя цяло кубе, но колко ще трае то? Това е само един тънък пласт отгоре. Ако един предмет, позлатен отгоре само, ви го представя за чисто златен, това значи, че не говоря истината. И затуй мислите, чувствата, волята се определят все по същия начин. Онези, които издържат при големи изпити, са златни, а онези, които не издържат при най-малкия изпит, са позлатени.

Изисква се голяма точност, чистота, редовност! Човек да върши всичко като свое, за да го върши добре.

Лекция от Учителя, държана на 22 октомври, 1924 г.

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, има, човек, постъпка, живот, носи, любов, сърце, светлина, дава, майка, дойде, баща, тяло, сега, свобода, свят, казва, вземете ,

Клас на Добродетелите , София, 22 Октомври 1924г., (Сряда) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder