НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Правила на разумния живот

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Правила на разумния живот

Най-често използвани думи в беседата: аз, може, има, казва, сега, съм, дойде, любов, бъде, всички, път, мене, човек, бог, хора, воля, иска, божие, живот ,

Съборни беседи , София, 31 Август 1924г., (Неделя) 6:30ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Тайна молитва

Ще ви прочета от 18-а глава на Матея, от 18-и стих надолу.

Истина ви казвам – каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето.
Връзване и развързване може да прави само разумният човек. Само вещият лекар може да лекува.

Пак ви казвам, че двама от вас, ако се съгласят на земята, за всяко нещо, което би да попросят, ще им бъде от Отца Моего, Който е на небеса; защото дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.

Значи, за да се даде прошение и да се отговори на това прошение, трябва да има най-малко двама души. Събирания между хората може да стават само чрез закона на Любовта. По друг начин събирания между хората не могат да стават. Думата събиране в българския език не е толкова изразителна, но понеже няма друга по-добра дума, и с тази минава.

Тогаз пристъпи Петър при Него и рече: Господи, до колко пъти, ако ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли? Казва му Иисус: Не ти казвам до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем.

И прощаването става пак по закона на Любовта. Не можеш да простиш някому, докато не го обичаш и докато не те обича. Ако някой мисли, че може да прощава без Любов, лъже се. И онзи, който иска да го простят, трябва да иска да го простят по закона на Любовта. Вън от закона на Любовта прощение не може да има. Това категорично трябва да го знаете! По кармическия закон, кой каквото върши, ще го намери, а Божественият път е законът на Любовта, чрез който кармата се смекчава. Значи за хората на греха има само един начин – той е мелницата; а за хората на Божията благодат – това е растенето. Това са два процеса. Ако си грешен, в мелницата ще те турят, това е в реда на нещата. Ако си праведен, в земята ще те хвърлят.

Затова Царството небесно е уподобено на человек цар, който поиска да прегледа сметката със слугите си. И когато начна да пресмята, докараха му един длъжник от десет хиляди таланта.

Числото 10 в този смисъл, както Христос говори, не показва само колко е голям дългът, но то показва и един завършен цикъл. Един човек не може да продължава своите грехове зад 10. Повече от десет пъти не можеш да грешиш. Като направиш едно престъпление десет пъти, след десетия път вече ще те хванат.
И понеже нямаше да ги плати, повели господарят му да продадат него и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и дългът да се плати. Падна, прочее, слугата, кланяше му се и думаше: Господи, имай търпение към мене и ще ти платя всичко. И смили се господарят на тогози слуга, пусна го и прости му заема.
Това е отношението на Бога към хората. Оттук се вижда как Бог прощава. Какви са отношенията на хората помежду им, ще видите от това какво прави този слуга, на когото господарят прости дълга.

Но щом излезе този слуга, намери едного от съслужителите си, който му беше длъжен сто пенязи, улови го, та го давеше и казваше: Плати ми това, що ми си длъжен! Падна, прочее, съслужителят му на нозете му, молеше му се и казваше: Имай търпение към мене и всичко ще ти платя. Но той не щеше, но отиде, затвори го в тъмница, докле да плати дълга.

Често вие си задавате въпроса: „Защо между нас стават такива работи, защо Господ не ни благослови?“ Как ще ни благослови? Ако вътре в сърцето ти има една дисхармония, ако вътре в ума ти има една дисхармония, ако вътре във волята ти има една дисхармония, благословението не може да дойде. Ти може сто пъти да посаждаш на пътя плодни дървета, но те няма да изникнат.

И като видяха съслужителите му това, що стана, твърде се наскърбиха; и дойдоха, та казаха на господаря си всичко, що стана. Тогаз го повика господарят му и каза му: Рабе лукави, всичкия онзи дълг ти простих, понеже ми се примоли. Не трябваше ли и ти да помилваш съслужителя си, както помилвах и аз тебе? И разгневи се господарят му, и предаде го на мъчителите, докле да заплати всичко, що му бе длъжен. Така и Отец Мой небесни ще стори с вас, ако не простите от сърце на брата си прегрешенията му.

В този стих всички се спират само върху физическата страна на онези постъпки, които стават в живота. Физическите престъпления не са толкова важни. Когато се говори за престъпления, подразбират се такива престъпления, които човек извършва едновременно и в трите свята.

Аз следя от ред години какви са вярванията на някои от учениците. Техните вярвания не почиват на една здрава основа. Здрава основа наричам, когато един човек при всичките условия на живота не изменя вярванията си, не изменя поведението си. Може да дойдат мъчнотии, може да дойдат изкушения в живота и клончетата на едно дърво може да се превиват, може да опират чак до земята, но ако това дърво, т. е. този човек не се пречупи, той има почва, има основа.
Сега аз ще ви попитам: мислите ли вие, че сте най-важните личности в света, на които цялото Небе и Господ трябва да обръщат внимание? Някой път вие си давате такава важност, че като се молите Богу и не ви се отговори, казвате: „Как тъй!“ – Не, молитвата е само подтик на Любовта, а ти чрез насилие изискваш да ти се даде нещо. Това не е Любов. Сега в съвременните християни има два вида молитви. Едните са молитви на голяма смелост. Воля трябва да има човек, да изисква, да настоява – тъй казва Писанието. А другите молитви са молитви на страх. Ние се молим за другите, а те се молят за нас. Като че Господ няма да слуша всеки едного от нас, като се помоли, ами ще трябва другите да се молят за него. Това са извратени понятия, които вярващите имат.

Аз говоря само за ученика. Той трябва да се подчинява само на закона на разумната Любов. В тази разумна Любов влиза едно от следните качества: ученикът жертва всичко за Бога. Щом жертва всичко за Бога, това не значи, че се отрича от живота. Той се отрича от своя живот, а приема Божествения живот. Сега някой ще каже: „Как да се отрека от своя живот?“ Нима мислите, че ако един вълк се откаже от своя живот и възприеме живота на човека, той изгубва своя живот? Ами че ако този вълк всеки ден хойка по горите и го преследват с пушка, та може ли да се сравни животът му с живота на един човек? Вие не искате да се откажете от вашия живот, но кажете ми в какво седи хубостта на вашия живот? Хубавото в живота си ние ще го намерим в някоя наша добра постъпка или в някое наше добро дело, което е произлязло от Любовта. Там като дойдем, това е един оазис в живота ни. Вие може да дадете някому 10 000 или 20 000 лв., може да му направите една къща, но това още не е добро. Тези пари, които давате, те са останали от баща ви, вие още не сте работили за тях.

За учениците има едно правило: когато дойде някой да ти иска пари назаем, ти трябва да му дадеш тия пари, които си изработил сам. Някой ти иска 150 лв. Ти трябва да работиш най-малко десет дни за тях, за да му ги дадеш. Аз мога да бръкна в касата и да му дам и 100 000 лв., но ще си създам карма. Следователно добро е само това, което е излязло от нашите ръце. Затова, докато не се научите да работите и от труда си да давате, всичко друго, което е направено, не е добро.

Днес се проповядва едно учение на леност. Майката проповядва едно учение на дъщеря си, казва ѝ: „Ти гледай да се ожениш за някой богат човек.“ Защо? – За да стане ленива. Бащата проповядва на сина си едно учение, казва му: „Ти гледай да се ожениш за някоя богата мома.“ Защо? – За да стане ленив. Те ще се оженят и ще научат децата си на същото. Това е учение на паразитството. То е произлязло от паразитите. Ще каже някой: „Аз съм завършил своето развитие.“ Щом си завършил своето развитие, ти трябва да бъдеш на Небето, а не на Земята. Щом си на Земята, ще работиш, а щом не искаш да работиш, ще отидеш на Небето. Работа наричам това, когато човек е свободен, няма букаи, работи с ума си, работи със сърцето си, работи и с волята си. Волята, това е най-разумното нещо в човка. Ако вие спазвате тия положения, ще може да работите разумно.

Сега вие по някой път се съединявате, за да вършите търговия. Някой ще дойде да те убеждава да се съюзите: „Хайде да се сдружим, ние ще имаме голяма печалба.“ Вие се съгласите, но видите, не мине много време, и изгубите 100-200 000 лв. Кой е виновен? – Лакомията. И онзи, който лъже, е виновен, както и онзи, който вярва. И единият, и другият са лакоми. Единият казва: „Слушай, аз зная, ще спечелим толкова хиляди.“ Другият му повярва. Като сбъркат, казват: „Ти ме вкара в тази работа.“ –„Не, ти ме вкара в тази каша!“ Едно нещо искам от вас: няма да работите за пари. Ще работите честно! Когато дойде някой и ви каже: „Вземете тази работа, тя ще ви даде печалба сто на сто“, не я приемайте! Дойде ли някой и ви предложи някоя работа, като ви каже, че тя ще ви даде десет на сто печалба, приемете я! Търсиш ли много, ще изгубиш. Аз следя и в търговията. Всички лакоми търговци все са изгубили. Достатъчно е да имаш десет на сто печалба. Искаш ли повече, във всичките си работи ще се забатачиш. Ако си музикант, но искаш много да ти платят, ти ще се забатачиш, музикант не можеш да станеш. Ако си проповедник, но искаш да ти се плати, ти ще се забатачиш, проповедник не можеш да станеш. Има никои жени, които искат много от мъжете си. Такава жена не може да стане жена. Някой мъж също иска много от жена си. Не, малко ще искаш от жена си. Ако всяка сутрин тя взема легена и ти полива да се измиеш, ти благодари на Бога, че и това е направила. Считай това нещо за привилегия и повече от нея през деня не искай. Ако тя има готовността това да стори, ти ѝ благодари: повече тя не може да направи. Защото някои жени могат да кажат на мъжете си: „Я слушай, вземи си легена там и се измий!“ Сега някоя сестра казва: „Е, аз нищо не искам от мъжа си, аз съм свободна, независима, нищо не му дължа.“ – Не, аз считам, че най-хубавото, което тя може да направи, е да вземе легена и да полее на мъжа си. Красиво е това! Ще кажеш: „Затова ли се ожених, да му поливам?“ Е, хубаво, той затова ли се ожени, да те облича? Не си говедо, но си вол. Само тях така гледат. Турят им юлар и хайде на нивата! Върнат се от нивата, свалят им юлара, вкарат ги в дама и там ги нахранват. Само говедата се гледат, а жена или мъж не се гледа. Ще изхвърлите тези купешки форми от главата си – жена да гледа мъжа си или мъж да гледа жена си. Една жена, като дойде в дома на мъжа си, да му каже: „Аз мога само да ти полея да измиеш ръцете и лицето си, нищо повече!“ Това е десет на сто, което тя може да направи. Тъй трябва да се препоръча тя. Когато дойде някой момък да иска дъщеря ви, майката трябва да каже: „Моята дъщеря не може много нещо да направи, тя може само да ти полее. Ако си съгласен на това, вземи я, ако не си съгласен, остави я, тя си е за нас.“ А сега, като дойде младият зет, майката казва: „Нашата дъщеря знае много нещо, тя знае къща да върти, знае туй-онуй.“ –„Е, празна Мара тъпан била!’’ Младите моми все къщи уреждат, но досега не съм видял нито една жена, която да знае къща да урежда.

И тъй, в Братството ще приложите този закон. Аз искам от вас да вземете легена, малко водица и да полеете на мъжете си. За един ученик туй е най-малкото, което трябва да направи.

Откъде произтичат у нас всичките погрешки? – От многото изисквания. Ние изискваме много. Например ние изискваме всичките хора да бъдат много добри. Но какво нещо е човек да бъде много добър? Ние изискваме всичките хора да бъдат много любезни. Но какво нещо е човекът да бъде много любезен? Аз мога да накарам всеки едного от вас да бъде много любезен. Я вижте онзи, бедният човек, колко е любезен пред богатия банкер! Любезен е той, но тази любезност е актьорство: иска да вземе пари от него. Я вижте онзи, когото бият, как се моли, вика: „Баща да ми си, майка да ми си, пусни ме. Аз няма да забравя това!“ Да, но това не е убеждение. И с вас е така. Като поставят някого натясно, казва: „Аз ще посветя живота си в служене на Бога“, но като минат мъчнотиите, казва: „Е, то са глупави работи!“ И след туй вие ще си кажете, че някои неща сте ги надрасли, че те не са за вас. Не, аз ви казвам, че поливането на ръцете никога няма да отживее времето си, никога няма да го надраснете. И яденето на този свят никога няма да го надраснете. Ако някой дойде и проповядва, че в този свят може без ядене и без пиене, това не е право. Докато хората са живи, ще ядат и ще пият. Какво ще ядат? – Хляб. Какво ще пият? – Вода. Ще питат някои: „Какво трябва да ядем?“ – Само хляб ще ядете, понеже само хлябът се жертва. Единственото растение, което напълно, съзнателно се жертва, това е само житото. Също така се жертват ечемикът, царевицата. Крушите, ябълките и другите плодни дървета само наполовина се жертват. Те казват: „Ще изядеш само външното, а другото ще посадиш.“ Следователно ученикът трябва да яде само онези растения, които от любов са пожертвали своя живот. Може да проследите това и да видите резултатите. Ако ядете месо, ще видите резултатите от него. То не е пожертвало своя живот. Ако ядете сирене и други някои храни, те също ще окажат известно влияние. И те не са пожертвали своя живот. Може да ядете тези храни, но те не могат да създадат у вас едно чисто тяло, не могат да създадат у вас един благороден ум.

Сега, разбира се, като се повдига въпросът за вегетарианството, повдига се и въпросът каква храна трябва да ядете. Аз съм ви казал, че в Школата основният закон на яденето е Любовта. Според туй правило никой ученик няма право да седне да яде без Любов. Ако нямаш Любов в сърцето си, не яж! Нямаш ли Любов в душата си, гневен ли си малко, не яж! Стой и не яж дотогава, докато туй лошо разположение изчезне и придобиеш разположение и благодарност към Бога. Ако турите туй правило в приложение, ще видите как законът работи и ще видите дали ще има болести. Ние имаме право да ядем само в закона на Любовта. Дойде ли Любовта, цялото Небе отваря сърцето си, и докато то се радва, ти можеш да ядеш. Както една майка се радва, когато види, че детето ѝ яде, така и всички ангели, всички други същества на Небето се радват. Но когато седнем да ядем без Любов, Небето затваря всичките си врати и ние сме в положение на престъпници.

Същия закон ще приложите и по отношение на Доброто. Искаш да направиш Добро – не го прави без Любов! За учениците давам следното правило: дойде някой да ти иска нещо. Не бързай да му дадеш изведнъж! Не изхвърляйте още вашите стари правила, дръжте си ги, но приложете новите, за да видите какво ще ви дадат. Докато не дойде у вас онзи вътрешен любовен подтик да дадеш, не давай! Ама той може да ти каже: „Аз искам, не мога да чакам!“ Който дойде с насилие, той не е нито брат, нито ученик. Когато дойдем до положение да дадем, всякога вътре в себе си трябва да изпитваме радост, че сме изпълнили Волята Божия, защото ние не сме господари на нищо в света. Ти си овчар. Дойде някой, каже ти: „Дай ми една овца!“ Ще си кажеш: „Чакай, аз ще се помоля, докато дойде Божественото в мене, и като дойде то, тогава ще разбера да дам или да не дам.“ Защо? – Защото този живот на овцата не е мой. Ако дам тази овца с Любов, тя ще отиде на мястото си. И този, комуто я дам, няма да я заколи.

От какво произтича тази вътрешна натегнатост у вас? Аз я наричам преструвка. Забелязвам, че у всинца ви има една преструвка. Някой се мъчи да се покаже за това, което не е. Ученикът трябва да бъде крайно естествен! Никаква преструвка. Преструвката иде много естествено. Даже и най-малките буболечки се преструват. В тях има и преструвки, и лицемерие. Положението на един ученик обаче трябва да бъде много естествено, да няма никакви преструвки. Например запитват някого: „Как си?“ Казва: „Аз съм много добре днес.“ – Не си много добре. Най-първо, ти като син излезе тази сутрин от дома си и не даде целувка на баща си, на майка си, и казваш след това, че си много добре. Да, защото надигна толкова пари. Жената излезе, напусне мъжа си, казва: „Много добре съм.“ Мъжът излезе, напусне жена си, казва: „Много добре съм.“ Това са празни думи. Христос казва:”3а всяка празна дума ще се даде ответ.“ На ученика не се позволява да говори празни думи! Като кажеш, че си много добре, то значи, че си по-долу от добре. Как си? Ще кажеш: „Добре съм.“ Като кажеш, че си добре, туй трябва да го почувстваш вътре в себе си. Ако аз съм добре, ще ти предам от моето добро, ще ти предам този Божествен импулс. Ако вие, след като дойдете в едно събрание, сте добре, ще придадете туй Добро като една струя на всинца. Тази сутрин например вие не сте много добре. Питам сега: какво можете да извършите, като не сте добре? Ама ще кажат някои: „Ние имаме желанието.“ Добре, разберете закона! Ако имате една верига, направена от такива малки звена, малки халчици, и да кажем, че три четвърти от халките са много здрави, а една четвърт не са здрави, питам тогава: здравината на здравите халки може ли да се тури в действие? Ако има даже една халка, която не е здрава, силата на другите не може да се тури в действие. И когато дойдем в едно общество, същият закон работи и в него. Дисхармонията на едно същество може да наруши хармонията на всички други и да спре работата. И сега целият невидим свят е зает да ремонтира всички тези халки, които не влизат в работа. И на Земята тогава ще останат само тези хора, които може да образуват една здрава верига и да бъдат изпълнители на Волята Божия. А сега например някои от вас се съберат с един православен и не могат да се разберат. Но аз виждам, че и много братя от туй Братство нямат допирни точки.

Сега мислите ли, че Бог е човек? Вие казвате: „Каквото Учителя каже.“ Добре. Учителят казва: „Я стани ти, Иване, и си кажи урока!“ Стане Иван, не го знае.„Я ти стани, Драганчо!“ Става той, не го знае. Е, дигне този-онзи, никой не си знае урока. Казват: „Втория път ще го научим“ – повтарят го. Да допуснем, че втория път три четвърти от учениците го знаят, а една четвърт не го знаят. Мислите ли, че вие, които не знаете урока си, може да го вземете от другите? Има нещо, което не може да се вземе назаем. То е знанието. Знанието сам трябва да го придобиеш. То е такова нещо. И Любовта също назаем не се взема, назаем не се дава. Някой казва: „Аз искам да ме любиш.“ – Да те любя ли? На какво основание? Любовта не признава никакъв закон. Онзи, който иска да го любят, е лош човек – нищо повече. И всичките престъпления произтичат оттам. Любовта съществува като един фактор, като една среда, в която ние живеем. Тя се проявява целокупно. И ние казваме, че Бог е Любов. За Божията Любов няма никакви граници, но както на светлината можем да турим граници, така и на Любовта можем да турим граници, да не се проявява. Следователно, няма да изискваш да те обичат, но ще премахнеш всички препятствия, за да се прояви Божията Любов в тебе. И когато ти проявиш своята любов към другите, тогава и тяхната любов ще се прояви към теб. Бог очаква нашата любов. Защо? – Защото Той първо ни е възлюбил. Бог е изпратил Своята Любов към нас и всеки може да я прояви. Любовта Любов ражда! Често вие казвате: „Учителя не ме обича.“ Вие говорите една лъжа. Така казват много сестри, много братя, много от учениците. Това е една квадратна лъжа. Аз съм я слушал много пъти и казвам: от такива ученици нищо не може да стане. Чудно! – не ви обича Учителя. Някой учител казва: „Учениците ми не ме обичат.“ Това е другата лъжа. Учител, който очаква да го обичат учениците му, не е на прав път. Той трябва да изпълни закона на Любовта, т. е. да изпълни Волята Божия. За мене най-важно е Волята Божия. Волята Божия – това е най-красивото! Няма по-красиво нещо от красивия свят. Няма по-красиво нещо от Божествената Любов!

Сега вие мислите все дребнави работи, все сте неразположени духом. Аз зная, че всяко неразположение крие едно престъпление в сърцето. Всички неразположения на хората днес произтичат от престъпления, които са извършили спрямо душите си. Някой казва: „Ужасно съм неразположен.“ Защо си неразположен? – Престъпление си извършил. Мъчиш се. – Престъпление си извършил. Туй престъпление може да е съзнателно, може да е и несъзнателно, но то е престъпление. Зад всяко едно престъпление седи едно мъчение. Тъй седят истинските факти в света. Когато дойде страданието в умния ученик, той знае защо идва и ще се стреми да отмахне причините на това страдание. Защо страдаме? – Защото туряме препятствия на Божествения Дух, Който живее в нас, ограничаваме Бога в себе си. И Той, за да ни накара да бъдем последователни в живота си, ни причинява страдания – иска да ни застави да вървим в правия път. Ето защо страданията идват отвътре.

Сега някои говорят за Любовта. Любов, която може да произведе омраза, любов ли е? Храна, която може да произведе болест, храна ли е? Вода, която, като пиеш, увеличава жаждата ти, вода ли е? – Не е. Пари, които се дават и не могат да ти услужат, пари ли са? – Не са. Аз бих желал между вас да има образци на искреност, чистосърдечие. Знаеш ли какво значи една такава душа! Искрена, чистосърдечна душа! Гледам, някой от вас ме погледне, но погледът му не устоява, веднага сваля очите си. Погледне ме някой, скрие се. Ако аз съм една хубава, красива картина, ще оставя да ме гледат хората, турен съм на показ. Ако аз съм един престъпник и хората ме гледат, казвам: такава е Волята Божия, нека ме гледат! Ама престъпник съм бил! Нищо, гледайте ме, вземете образец от мен. Ако пък аз съм един образец на Любовта, ще кажа: гледайте ме, вземете пример от мене!

Ние сега искаме да вървим по стъпките на Бога, на тази велика Любов. Няма по-красиво нещо от това! И туй, красивото в нас, то е изражението на Бога. Обаче всичко това ние го забравяме – забравяме, че сме излезли от Бога, и си казваме: „Само Бог ли може да се прояви? И аз мога да се проявя.“ И тогава ние минаваме за много красиви, за много гениални, за много умни хора, и каквото искаме, го направяме.

Сега вие ще кажете: „Всички тия неща ние сме ги слушали, но кажете един лесен път за Любовта!“ – Е, щом искате лесния път, ще дойдете при мене, аз имам една оканица, ще ви налея от нея тъй, както виното се налива, и ще се свърши работата. Но туй, което се налива, то се и изпразва. Виждали ли сте онези магнетически стрелки, като се прекарва през тях ток, как се намагнетизирват? Да, намагнетизирват се, но след време изгубват това свойство. Туй магнитно свойство не е като у един извор, да изтича постоянно.

Сега аз ви говоря върху този въпрос, за да ви избавя от външни влияния. Вие всички се влияете от света. Дойде при мене една сестра, която ходила в странство, и ми казва: „Е, това чужденците са идеални хора, любезни.“ Идеални хора били! Не е така. Германците били идеални хора. Англичаните, американците били идеални хора. Зная ги аз, те и за нас като пишат, казват, че сме били идеални хора. Да, идеални сме. Идеалните хора в Англия, това са боб на зърно! Идеалните хора в Америка, това са боб на зърно! Идеалните хора в Германия, това са боб на зърно! Идеалните хора са малцина. Не е достатъчно само да са по форма добри, но по постъпки да са тъй, както Бог иска. И тогава във вашия ум се заражда мисълта: „Е, ако са малцина идеалните хора, те трябва да живеят само на небето.“ Небето е създадено и за много хора, и за малко хора. Добрите хора, макар и на Земята да живеят, трябва да търпят, те знаят, че всичките хора един ден ще станат идеални, то е въпрос само на времето. В дадения случай за нас важи всеки един да стане идеален. Това е смисълът на живота. Щом станете идеални, във вашия ум и във вашето сърце ще бъде поставен онзи велик закон на Любовта, чрез който може да работите. Трябва да бъдете разумни, да работите за вашите ближни. Мислите ли, че онази майка, която трябва да роди едно дете, не трябва да има знания? Ами че за да можеш да преобразиш естеството на своята дъщеря, трябва да знаеш как да преобразиш това естество.

Сега мнозина са ми давали съвети какво трябва да правя, как трябва да постъпвам. Аз имам цяла книга, в която съм записвал съветите, които са ми давали. Казват: „Тъй трябва да направи Учителя, този трябва да изпъди, онзи да изпъди, че да пречисти Братството.“ Че това не е леща да го пречистиш! Чистенето, това е едно велико изкуство! Само Любовта може да те очисти. Само Мъдростта може да те очисти.

Учениците на Новото учение мислят, че това учение няма приложение в живота. В Новото учение ще държите онези методи, които Природата има. Когато Природата иска да изкара старото месо, тя не го изхвърля изведнъж, а работи отдолу, отвътре. Тя държи старото месо отгоре, а отдолу туря ново, и когато новото един ден може да издържи, изхвърля вече старото. Вие може да имате стари навици, които нищо не струват, но гледайте да създадете нови навици, които да изместят старите. Но ако нямате нито един нов навик, по-добре си дръжте старите, макар и лоши навици. Лошият навик е за предпочитане, отколкото никакъв. Тия неща, които сега говоря, са повтаряни, но те не са влезли в съзнанието ви. Някой път Божествените думи ви засягат механически, а някой път ви засягат органически. Всяка една Божествена дума трябва да влезе в съзнанието ви.

Да допуснем сега, че вие сте болни, имате някаква болка в краката си, имате ревматизъм. Вървите из пътя и куцате. По едно време виждате, че две мрави се давят. Защо сте видели тези две мрави? Ако вие се спрете да разтървете тия две мрави и след това станете, ще видите, че болестта от крака ви е изчезнала, няма я. Господ ти казва: „Причината на твоята болка е в тези мрави. Видиш ли ги? Не бъди лаком като тях.“ Защо този ден куцаш? – Ти мислиш да направиш едно престъпление, но Господ ти казва: „Виж тези мрави, те са вътре в тебе. Разтърви ги и болката ще ти мине.“ Някой път отиваш някъде, коремът те боли, но виждаш, че две сестри са се скарали, дърпат се помежду си. Ако ти вземеш участие в техния спор, коремът ти няма да те отболи, но ако влезеш между тях и ги примириш, коремът ще те отболи: затова те пратиха между тях. И Писанието казва: „Гледайте, като се хапете един друг, да не заболеете.“ Защо мнозина от вас заболяват? – По тази причина именно – скарват се. Ние трябва да гледаме в нашето общество да няма никакви болести. Болестите, нещастията идват все от неспазване на Божия закон. Тези неща са проверени от хиляди години. Вие казвате: „Туй е казано много пъти, но тази работа тъй ще си върви.“ Няма да върви тази работа тъй.

Сега 1923 г. и част от 1924 г. ние ги свършихме. Кажете ми как мислите да прекарате 1924 г. и част от 1925 г., пак постарому ли? Не бързайте да ми отговорите! Попитайте се вътре в себе си! Някои ще ми кажат, че ние искаме да се изправим. Това не зависи от вас. Единственият отговор аз мога да дам за себе си. Ако ме попитат, аз ще кажа: напълно ще изпълня Волята Божия, ще се съединя с Него, ще бъда послушен и каквото Бог е вложил вътре в мене, това ще направя. Ще постъпя според своята разумност.

После, аз искам да извадя от вас друго едно заблуждение. Има неща, които даром не се дават. Човек по благодат се спасява, но по благодат не се усъвършенства. Има неща, които назаем не може да ги дадете. Ти не можеш да дадеш назаем твоя ум. Ти не можеш да дадеш назаем твоето сърце. Ти не можеш да дадеш назаем твоята воля. Ти не можеш да дадеш назаем твоята душа и твоя дух. По никой начин не можеш да ги дадеш назаем. Ако би дал назаем своя ум някому, ти би извършил най-голямото безумие. От силата на своето знание, което си придобил, ти можеш да покажеш начин как си го придобил, как е станало твоето растене, но няма да го извадиш и да го дадеш другиму. Някой казва: „Нали трябва да се пожертваме?“ Кое се жертва в този свят? – Само физическото може да се жертва. Аз мога да дам една къща, една дреха, но същественото в мене, моята добродетел, не мога да я дам назаем. Схващате ли дълбоката мисъл? Има неща, които не могат да се дадат назаем.

Друго заблуждение, в което изпадате, е следното. Дойде някоя сестра или брат при вас и ти почваш да се сравняваш: той ли е по-добър, или ти, той ли е по-умен, или ти. Това е най-глупавото! Ако искаш да се сравняваш с някого, сравнявай се с един ангел или с един адепт, но какво можеш да се сравняваш с твоя съученик? Например той може да знае по-добре математиката, но ти ще знаеш историята повече. Той знае да свири на цигулка, но ти можеш да дигаш един чувал от 100 кг на гърба си. Следователно в какво е преимуществото му? Той ще свири на цигулка, но чувала не може да вдига. Щом дойде до чувала, той казва: „Моля ти се, помогни ми да го дигна!“ Дойде ли до цигулката, той я взема и започва да свири. За друг някой казвате: „Той е ясновидец.“ Е, хубаво, какво има в ясновидството, което може да го повдигне? – Ясновидството е само въведение. Този, който е ясновидец, трябва да бъде мъдрец, да употреби на място своето ясновидство. Ако той може да употреби туй ясновидство само за зло, какво преимущество има в него? Следователно дарбите имат смисъл само в една душа, която е съвършена. Душата трябва да бъде съвършена всеки момент в своите действия. Има съвършенство в действия, има съвършенство и по естество. В стремежите си, във всички свои постъпки, аз трябва да бъда съвършен, всичките си енергии аз трябва да насоча към една и съща посока.
Учителя се обръща към стенографите.

Тези сестри и този брат, които пишат тук, какво придобиват? Те на книга са го нашарили, но вътре не са го нашарили. На книгата става много лесно. „Виж, написахме го – казват, – каквото каза Учителя, всичко е схванато.“ Не е схванато – в ума вътре не е написано, в сърцето не е написано. Казвате: „Аз разбрах Учителя.“ – Да, разбрали сте ме толкова, колкото те. На книгата е написано, много добре е разбрано там, но важно е дали е разбрано в ума, в сърцето. Тези слова са Божествени и Господ изисква от вас да ги имате не на книга, но да са написани в сърцата и в умовете ви. Някой от вас казва: „Чакай да ти кажа аз какво казва Йоан в 4-та глава, 6-и стих: „И там имаше кладенец Яковов. Иисус, прочее, отруден от път, седеше така на кладенеца; а часът беше около шест. Идва някоя си жена от Самария да начерпи вода. Казва ѝ Иисус: дай Ми да пия! Казва Му жената самарянка: „Как, Ти, Който си юдеин, искаш за пиене от мене, която съм жена самарянка?“

Е, знаеш ли защо Христос седеше на кладенеца? – Трябваше да дойде тази жена там, да каже Христос няколко думи, защото, ако не беше тя, нямаше да ги чуем. Мислите ли сега, че това е право тълкувание? Христос е дошъл при този кладенец да си поразсъждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор. Не е много важен този разговор, а че Христос е седнал до кладенеца. Какво представлява кладенецът? – Кладенецът е човешкото сърце. Ти можеш да дойдеш до кладенеца и да го видиш. Христос ѝ каза: „Моля ти се, понеже Аз съм пътник, а ти имаш въже, дай Ми малко от твоята водица!“ Защо иска Христос от нашата водица? – За да види какъв е нашият живот. И тази жена казваше на Христа: „Как смееш да говориш с мене, не знаеш ли, че не е позволено на юдеин да говори със самарянка?“ Туй не е разбиране на въпроса. Христос взема повод от тия нейни думи, за да ѝ обясни дълбоката Истина. Като ви тълкувам тази Истина, за мене е важно дали, като дойде Христос, ще Му дам от моята вода, доколко съм приложил туй Учение в живота си, т. е. доколко моето и Божието съзнание са в съприкосновение. Доколкото съм приложил туй Учение, дотолкова моето съзнание може да бъде в съприкосновение с Божието съзнание.

Аз ви гледам по някой път: вие сте само в съмнения свързани. Какво е съмнението? – То е признак на невежество. Някой път вие казвате: „Учителя направи една погрешка.“ – Не, не знаеш дали съм направил погрешка. Аз съм учител, хвана един ученик, кажа му: „Ти си взел парите на еди-кого си. Дай му ги!“ – „Не, не съм ги взел.“ Хващам ръката му, извивам я и казвам на другия ученик: „Вземи си парите!“ Казваш: „Ами защо с насилие, а не с любов?“ – Действам с любов, той не взема от дума, а парите трябва да излязат от джоба му. По който начин са влезли, по този начин трябва да излязат. Питам сега: тази постъпка права ли е, или не е права?

Сега другото положение. Да допуснем, че този ученик няма ръце, няма крака и седи. Аз бръкна в джоба му, за да извадя парите. Има ли в това нещо противоречие? – Няма. Как влязоха тия пари в джоба му, като няма ръце и крака? Значи друг ги е турил в джоба му. Ако един ги туря, друг има право да ги извади. Един параход, който се товари в България и отива за Англия, кой ще го разтоварва там? – Английските хамали. Питам: где е тук престъплението, че не го разтоварват български хамали, а английски? Между тия параходи има договор. Българските хамали ще го натоварят, а английските ще го разтоварят. Всяка добра постъпка се познава по своите крайни резултати. Ако има зло в света, то се дължи на незавършени работи. Има зло в света, което само по себе си не е зло. Представете си, че аз съм слуга при един господар, който има много хубави чинии от най-чист, най-фин фарфор. Аз един ден нося тия чинии и изпусна една от тях, счупя я. Има ли някакво морално престъпление в това? – Няма. Чиниите са човешки изобретения. Но ето отгде ще дойде грехът. Ако аз се уплаша, ще прибягна до лъжата и ще кажа: „Аз не счупих чинията.“ Грехът идва с лъжата. Аз трябва да кажа: „Счупих една чиния и ще я купя.“ Следователно, в света има постъпки, които не носят никакви морални последствия.

Там, в края на 18-а глава, се казва: „Ако не изпълним волята на нашия Отец според закона на Любовта, Той ще постъпи с нас тъй, както ние постъпваме със своите ближни.“ Мислите ли, че ако ви убие един обикновен човек или един царски син, че ще има някаква разлика? За убития е едно и също дали царският син го убива, или някой прост селянин. Някой казва: „Аз направих едно престъпление, но за да изкупя някого.“ – Не, не, светът с престъпления не се изкупва! Казвате: „Може някой път престъплението да служи като едно изкупление.“ – Не, в Божия закон не е така. Бог не иска дела на престъпления. Друго положение. Вие не можете да надмогнете злото в света. Няма никаква сила, която може да го надмогне, освен Доброто. Единствената жива сила, която може да тури граница на злото, това е Доброто, понеже Доброто е по-силно от злото. Не положите ли Доброто като основа, всичките ви усилия ще отидат напразно.
Сега, през тази година, която още не е довършена, трябва да работите съзнателно. От толкова години вие търсите Господа. Нали? Някои от вас сте приемали Неговата светлина, но тази Светлина се явява и изчезва. Божествената светлина у вас не е още непреривна. Някой казва: „Аз намерих Господа“, но след няколко дни го гледам, той е духом неразположен. Отпадате ли духом, не сте намерили още Господа – Божествената светлина е непреривна. Явяването на тази светлина у вас е само един проблясък от Божествената светлина, която прониква в сърцето и ума ви. Вие още не сте добили онези методи, чрез които Божествената светлина да е постоянна. Божествената светлина трябва да бъде постоянна. Това е стремежът ви. Щом Божественият Дух е у вас, тогава много лесно ще се сменят всички неразположения, които имате, и лесно ще оправяте вашите работи.

Сега хармонията в тази Школа не може да се създаде по закона на насилието. Хармонията всякога произтича само от закона на Любовта. И аз от толкова години проповядвам не обикновената любов, а Абсолютната Божия Любов. В Школата аз имам някои ученици, които ме надминават в нещо. Те са два вида, две категории ученици. Първата категория ученици са тия, които, като отидат някъде на гости, искат да им постелят чисти чаршафи, казват: „Ние спим на легла с чисти чаршафи, дето никой не е спал на тях. Освен това вие трябва да знаете, че ние сме вегетарианци, мазнини не ядем, ние сме особени хора.“ Заповядват тия ученици, дават разпореждания. В туй отношение тия ученици ме надминават. Втората категория ученици са тия, които, като отидат някъде на гости, казват: „Ние постим днес, не искаме нищо да ядем, да пием, не искаме да ви правим никакво главоболие. Такова разпореждане имаме.“ Този човек си казва: „Блазе на тия хора!“ Но той си мисли, казва си: „Учителя им яде, учениците не ядат.“ В туй отношение тия ученици ме надминават.

Хубаво, щом някой иска да спи на чисто легло, той трябва да си носи чаршафите. Иска да яде чиста храна. Той трябва да си носи ориза и житцето и сам да си ги вари. Това значи, че по-чист човек от него няма. Щом позволявам друг да ми вари храната, тя е опетнена вече. Аз сам трябва да си варя ориза, житото, сам трябва да си постилам леглото, сам трябва да си изпирам чаршафите. Постилат ли го другите, отиде, та се не видя. Не, слушайте, аз съм по-умен от вас. И аз спя на чисто легло, но спя само на леглото на Любовта. Като вляза в някоя къща, аз питам: „Вашето легло изтъкано ли е от Любовта?“ – „Не е изтъкано.“ – „Тогава, извинете ме, моят гръб е толкова деликатен, че ако лежа на вашето легло, ще се стопя.“ В туй отношение аз бих желал всинца да спите само на леглото на Любовта! Ами че когато ти постелят чисто легло, седнал ли си да благодариш на Бога за това чисто легло? Усещаш ли в този момент, че си примирен с Бога, че си примирен с целия свят? Имаш ли туй съзнание, че си изпълнил Волята Божия! Можеш ли да кажеш: „Господи, дай ми такова съзнание, че утре, като стана, да мога пак със същия устрем да изпълня Твоята воля?“ Можеш ли да се радваш, че си изпратен на Земята, за да изпълниш Волята Божия?

В живота ви има много мъчни въпроси, които трябва да се разрешат тук, в Школата. Тия въпроси са между жени и мъже, между майки и дъщери, между бащи и синове, между братя и сестри и между учениците. Тия въпроси могат да се разрешат само по един начин, а именно: да престанете с вашите съмнения! Истината, която аз ви проповядвам, пред мене е ясна като Слънцето. Сега аз няма да ви казвам, че говоря с Господа. Това е физическо. Но ви казвам, че тия принципи, които ви давам, са опитани, в тях няма абсолютно никакво изключение. Правилата, които ви давам, може да ги приложите без никакво изключение. Те са опитани не само от мене, но те са опитани още в миналото от всички напреднали същества, които днес ги прилагат. Те са Божествени начала, които ще се опитат и от ония, които ще дойдат за в бъдеще. Като приложите тия правила, те ще ви дадат резултати. Може да кажеш тъй: „Аз днес съм по-добре.“ Кажеш ли така, ще ти дойде някое нещастие. Тъкмо се повдигнеш от леглото и кажеш: „Аз съм вече здрав.“ Кажеш ли така, ще се разболееш. Ами че ти си здрав! Няма защо да казваш така. Щом си в Бога, ще кажеш: „Аз живея в Бога и в Бога има пълна хармония.“ Щом живееш в Бога, няма да казваш, че си сиромах. Живееш ли в Бога, имаш богатство. Някой ще каже: „Защо Бог не ми изпрати пари?“ Ами че Бог не е касиер, та да ти изпраща пари! – „Как? Нашите пари са боклук!“ – Когато ти потрябват пари, ще поискаш разрешение от Невидимия свят да вземеш кола, на която да натовариш парите, и след това Невидимият свят ще ти покаже пътя, по който ще минеш, за да не се разнася тяхната миризма. Като дойде въпрос до Божията църква, тя от никакви пари не се нуждае! Божественото учение не се нуждае от никакви пари! Това трябва да го знаете. Ако отидеш някъде да проповядваш и вземеш пари, ще си затвориш носа и ще кажеш: „По необходимост вземам тези пари, за нивата ми трябва тор, но за Делото Божие няма нужда от никакъв тор.“ Христос казва: „Не вземайте нито кесия, нито тържик!“ Кесията – това е сърцето ти. Значи Христос с тия думи подразбира следното: като отидеш да проповядваш, вземи само сърцето си, не ти трябва друг тържик. Ако твоето сърце е сърце на Любовта, дето и да отидеш, пътят ти ще бъде отворен. Ако онзи цигулар свири от сърце, пътят му навсякъде ще бъде отворен. Ако онзи оратор говори от сърце, пътят му ще бъде отворен. Всяка работа, която вършиш от сърце, тя принася своите плодове, тя принася своето благословение.

Сега, питам ви: съзнанието, което сте имали досега, какво ви е донесло? Вземете, и в църквата поддържат, че в последните дни ще дойдат много лъжепророци, лъжеучители, и се съмняват. Какво са допринесли тия съмнения? Писанието казва: „Изпитвайте духовете, да разберете от Бога ли са.“ – Много добре. Вие чакате да дойде Христос, но аз бих желал да зная кои са признаците, по които ще познаете Христа? Когато дойде светлината, всичко почва да расте. Когато падне влагата, всичко почва да никне, да расте. Когато Слънцето грее, това показва, че светлината е дошла. Ако дойде Христос, ще има повече Живот. Как мислите, че ще дойде Христос – във видима форма ли? Видимото, което имате, е ограничение. Ако аз ви покажа през едно перде пръста си, вие виждате моя пръст. Е, сега Христос показва на света само пръста си, а хората казват: „Този пръст дали е Христов, или не?“ – Всичките пръсти са Христови. Само Христос има пръсти, само разумното има пръсти. Разбирате ли? Палецът показва Божията воля, показалецът – благородството, възвишеното, средният – справедливостта, безименният – мъдростта, а малкият пръст – разумните човешки обходи. И тъй, само Божествените неща в света имат пръсти, а онези неща, които не са Божествени, нямат пръсти. Като казваме, че имаме ръка и пръсти, подразбираме нещо Божествено в нас. Ако някой погледне палеца си и съзнава, че той е израз на Волята Божия, той е нещо Божествено! Като дойде някой да ми поиска нещо, аз ще погледна палеца си, ще повдигна ръката си и ще кажа: тук живее Волята Божия, аз ще я изпълня с благоговение. И с вас трябва да бъде същото.

Вие сте хора на настроенията. Има някои сестри и братя, които ми се сърдят по някой път. Аз имам един маркуч за онези, които ми се сърдят. И бъдете уверени, че аз ще употребя своя маркуч на общо основание и като излязат, те ще бъдат като мокри кокошки. Туй е наказанието, което мога да дам на онези ученици, които се сърдят – маркуч от едната и от другата страна. И Духовният свят всеки ден напълно употребява този маркуч. Днес си весел, разположен – какво богатство искаш повече? Но като направиш една погрешка, изгубваш веселостта си за цяла седмица. Защо? – Маркучът е играл отгоре ти. Престанете със съмненията! Ако е до мене, аз не искам да имате съмнения. Аз ви държа демократически, свободно, но трябва да изхвърлите съмненията навън. Някой път учениците ми казват: „Учителю, не искаме да те гледаме тъй долу, много слизаш до нас.“ – Ще имате търпение, всички сте на Земята. Вие всички искате от мене един особен живот. Аз мога да живея един такъв живот, но трябва да нямам никакво съприкосновение с вас. Щом обаче съм между вас, щом ме пипате тук-там, ще ме видите един ден, че си събличам дрехите. Защо? – За да се чистя – цапате ме. Ако съм далече от вас, тази дреха никой няма да я цапа. Тези ваши мисли, тези съмнения, които ми нахвърляте, аз трябва да ги трансформирам. Питам ви: кому от вас съм взел пет пари? Някой път дойде някой и ми донесе туй-онуй като подарък. Казвам: ако си го донесъл от Любов, не го споменавай даже. И аз, когато направя нещо за вас, няма да кажа, че съм го направил. Ако направя нещо за вас, мен ми е приятно, радвам се, че ще се ползвате. Иначе вие излагате Божественото. Ако съм един извор и вие се ползвате от него, радвайте се на извора, че е Божествен. И аз се радвам, че съм ви говорил Божествени Истини. Един ден вие ще ме срещнете и аз ще ви срещна, но ще ме видите не тъй, както днес. Какво ви казах? Словото, което ви говоря, ще ви съди, но и ще ви благослови, ще ви повдигне един ден. От туй Слово няма да се избавите нито вие, нито аз. Каквото ви кажа, няма да се избавите от него. Такова е Божественото нещо. Ние не можем да правим, каквото искаме. Не, аз правя това, което Бог иска. Ако аз правя това, което искам, ще бъда един престъпник, нищо повече! Искам и всички вие да вършите Волята Божия и тогава всичко, каквото пожелаете, ще ви бъде.

По някой път аз ви гледам: вие сте уморени, неразположени сте духом, спи ви се. Защо? – Липсва ви нещо. Някои братя и сестри заспиват и казват: „Не можем да слушаме.“ Защо? – Липсва ви нещо. Пазете се, когато ви се говори или когато се греете на слънце, да не заспивате! Когато се греете на слънце, никога не се спи. Когато Господ говори, никой не трябва да спи! Когато Учителя говори, ученикът не трябва да спи! Заспи ли, ще му дойде някое зло. Ами че усилия трябва да правите над себе си! Тези причини, които ви заставят да заспивате, са вън от вас. Те идват да калят волята ви. Има около вас ред същества, които нарочно отвличат вниманието ви, за да вземат нещо. Гневът, омразата, неверието, съмнението – това са все отклонения от правия път, за да ви оберат. Сега дойде някой ученик при мене, иска да ме излъже. Какво ще ме излъже един ученик? Може да задигне някоя книга, може да не си устои на обещанието, но нищо не може да вземе, а ученикът може да спъне сам себе си.

Вие вече сте дошли до това положение, до този предел, дето вече не трябва да се смущавате, да казвате: „Нима досега не сме живели разумно?“ – Живели сте, но ако този ви живот не се свърже с един по-висш живот, той изгубва смисъла си. Едно езеро, в което не приижда вода, се разваля. Вие трябва постоянно да се опреснявате. Тази доброта, която имате, е малка; правдата, която имате, е малка. Всички качества, които имате, са малки в сравнение с това, което ви е нужно.
Първото, най-същественото нещо през тази година, е да имате Разумната любов. Тази година ще работим изключително върху себе си. Яков работи 14 години за две жени и най-после каза на Лаван: „Достатъчно вече съм работил за тебе, сега ще работя за себе си.“ Така и ние доста вече сме работили за света. Ще кажем на Лаван: „Сега вече ще работим за себе си, за своето повдигане, за своето самоусъвършенстване, за да добием онова истинско знание.“ Всеки един от вас трябва да прави опити върху знанието, да провери доколко има знания. Всички вие имате достатъчно мъчнотии, за да познаете дали сте на правия път, или не. Тези мъчнотии са турени, за да се опитате. Всяка една мъчнотия в света може да я премахнете, щом се помолите. Тогава ще видите дали вашата молитва е послушана, или не. Молитвата ви не трябва да бъде чута само веднъж. Ако един път ви се чуе молитвата, не трябва да се хвалите с това. В молитвата не трябва да има изключение – тя всякога трябва да бъде чута.

Сега вие сте дошли до едно място, дето има опасност от спиране в живота ви. Тази опасност зависи от това, че у вас се явява една духовна гордост. Аз забелязвам вече у учениците нещо такова. У тях има една особена идея, някои от тях даже искат да станат учители. На крива посока сте. Да станеш Учител – това не е произведение на един живот. За да станеш Учител, се изискват ред процедури. Вие ще видите как се става Учител. За онзи, който ще стане Учител, на Небето предвиждат за това цяла процедура. И онзи, който ще стане ученик, също ще мине през ред задължения. Вие още не сте разбрали какви са задълженията на ученика и на Учителя.

Аз казвам на един ученик: „Слушай, ти няма да одумваш никого.“ Той вижда едного и му казва: „Учителя ми каза да не одумвам никого. Но как мога да бъда сляп, като виждам погрешките?“ За мене е безразлично, че се одумвате. Какво от това, че си острите езиците? За мене е важно, като седите в училището, да не се одумвате. Ако се одумвате във времето, когато преподавам лекциите си, ще има прах. И тогава и в моите, и във вашите очи ще има сълзи, кихавици. Питам: такова едно положение разумно ли е? – Не е разумно. По някой път, като преподавам, гледам – някой от учениците седи и си мисли: „Учителя говори много хубаво, но защо не накара онзи там да си измени живота?“ Седнал да ме критикува! Казвам: ами ти защо не измениш живота си? Защо Учителя да го накара? Нека той сам измени живота си! За себе си аз съм направил много работи, но и всеки от вас трябва да направи нещо за себе си.

И тъй, сега аз искам ученици образци! Искам вече между вас да се проявят образци! Някои могат да бъдат образци, но пазете се от духовната гордост! Тя унижава живота. Бъдете безпощадни към всяка една ваша погрешка! Не задържайте в себе си нито една ваша погрешка, изнесете я навън! Чистете се! Ако искате да ви обичат, от вас се иска абсолютна Чистота, защото Невидимият свят е много взискателен. Ти искаш да се ожениш и жена ти да те обича, но трябва да знаеш, че нейната любов зависи от Духовния свят. Имаш деца, но те не те обичат. Какво ти струват тия деца, щом не те обичат? Искаш да имаш слуга. Какво ти струва той, ако не те обича и не изпълнява волята ти? Следователно във всяко нещо трябва да имаме благоволението на Бога, та каквато работа и да почнем, да имаме Неговото благословение. Семейният живот има смисъл само при Любовта. Децата имат смисъл само при Любовта. Слугата има смисъл само при Любовта. Това трябва да поставите като основен закон в живота си и от туй трябва да излиза всичко. Ами че по какво ще се познаем, ако и ние живеем като всички хора в света? Ще кажете: „Е, то не може, еволюцията в света е такава.“ – Не, може, може! Аз поне зная, има между вас вече такива, които са назрели. Можем да направим това нещо. Искам да бъдете сериозни, но без да бъдат лицата ви продълговати. Лицата ви не трябва да бъдат много дълги, трябва да има съразмерност в телата ви. Стане ли лицето по-дълго, човек харчи повече енергия и фалира. Стане ли лицето по-широко, човек натрупва толкова много богатство, че гръбнакът му може да се строши, и той пак фалира. Тъй че много дългото лице и много широкото лице са вредни. Лицето трябва да бъде толкова голямо, колкото е определено в Божествения план, съотношения има за това.

И тъй, казва Христос: „Така и Отец Мой небесни ще стори с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си прегрешенията му.“

Най-първо човек трябва да си прости своите грехове. На себе си ще простиш! – туй наричам аз прощение. Ще кажеш: „Господи, всичко туй аз го направих, но обещавам, че всичко ще поправя. Отсега нататък аз ще живея тъй, както Бог изисква от мене. Бог ще живее в мене, и аз в Него.“ Като кажеш тъй, ще ти олекне. Тъй е в закона на Любовта. Като казвам, че ще живея в Бога, разбирам, че ще живея в проявленията на Неговата Любов, в лъчите на Неговата Мъдрост.
После, научете се, като говорите, да говорите отривисто. Оставете вашите предисловия в разговора. Като говорите, най-първо направете една скица и после, като станете по-учени, може да турите сенките. Най-първо направете контурите, а после сенките. За сенките се изисква майстор, който да знае как се турят. Засега ви трябват основните неща. Например един брат или една сестра, които имат едно хубаво сформирано чело, имат предимство пред един брат или една сестра, на които челото не е сформирано. Сега да ви изясня мисълта си, да не се заблуждавате. Онзи, който има пълна каса, нали има предимства пред онзи, на когото касата е празна? Един има ниви, и друг има ниви, но на първия нивите са посети, а на другия не са посети. Кой от двамата има предимство? – Първият. Сега някой казва: „Мене не ми трябва мисъл, не ми трябват разсъждения.“ – Не, разсъждавайте или с ума, или със сърцето си, но трябва да разсъждавате. А сега някои седят и спорят за какви ли не работи. Аз един ден наблюдавам две кучета. Седи една кост между тях. Едното си отворило устата, и другото си отворило устата – гледат се, хъркат едно срещу друго. Едното казва на другото: „Знаеш ли какви зъби имам?“ И другото казва: „Ами ти знаеш ли аз какви зъби имам?“ И двете се зъбят, а костта седи помежду им. Гледам: по някой път две сестри турили Новото учение в средата – костта е то, и едната казва: „Знаеш ли какво е Новото учение?“ Другата казва: „Да, но то трябва да се приложи.“ –„Е, ти го приложи, та да видим.“ Другата казва: „Ти го приложи!“ – Не, и аз ще го приложа, и вие, и всички ще го приложим. Аз не искам от вас да приложите туй, което аз прилагам. Вие ще приложите туй, което вие можете и сте длъжни да го приложите.

Ние в Школата имаме доста важни въпроси за разрешаване. Например не е лесно да се образува едно братство. На Небето е лесно да се образува братство, но тук, на Земята, дето сте събрани хора с различни енергии, с различни характери, хора с голямо мнение за себе си, големи величия, това не е лесен въпрос. Ами аз не виждам ли в какво положение изпадат някои от вас. Например някой е завършил университет, а пред него се е изправил друг, който не е завършил даже гимназия, и му проповядва нещо. Този, завършилият университета, казва: „Ами аз толкова будала ли съм, и аз мога да мисля!“ – Не е така. Ти може да си завършил университет, а другият да не е завършил нищо, но в дадения сучай той стои по-високо. Е, моят крак е счупен и дойде онзи, който не е завършил никакъв университет, но има опитността да прави крака, разбира от това изкуство и ми казва: „Обърни се оттук, обърни се оттам, легни на корема, легни на гърба си.“ И какво ще правя? Ще го слушам. Един човек, който има добро сърце, той има опитност в живота – ще слушам, каквото ми каже.
И тъй, днес Божият Дух ще дойде в ума ви и ще ви донесе една хубава идея. Той хлопа вече. Сега вие ще кажете: „Туй за кого ли се отнася? Какво иска да каже Учителя с това?“ За никого не се отнася. Давам ви житно зърно да го посеете, а вие казвате: „Аз ли съм определен да сея туй житно зърно? Аз не съм готов, не умея.“ – Нищо от това, ти можеш да дадеш туй житно зърно друг някой да го посее, безразлично е. В Божественото учение всеки може да изпълни Волята Божия. Не струва много една жена да вземе легена и водата и да полее на мъжа си. На какво ще уподобите туй поливане с вода? Туй поливане с вода е един красив обичай у българите. Метне жената кърпата на рамо, вземе каната с вода и полива.

Вие сега, като не разбирате законите, изпитвате един страх и си казвате: „Да не би аз да изгубя в този път?“ – Не, туй не е учение. В Бога има методи да прогресират всички, въпросът е само в изпълнението. Вие тук именно куцате. Ако се спъваме, причината не е в Бога, ние сме причината. Тези причини може да се отмахнат. Ако се съединим всички в едно, ние бихме били една мощна сила.

Тази година искам тия от учениците, които са слаби по някой предмет, да се занимават усилено. Например някой е слаб по математика. Ще му дадем специален учител по математика. Друг е слаб по естествените науки. Ще му дадем учител по този предмет. Някой е слаб в паметта си – ще работи за засилването ѝ. Всеки си има по една слабост, но тази слабост може да се преодолее. Паметта ви може да се засили, способността ви по математика, по история може да се развие. Изобщо, всичко можете да постигнете.

Първото нещо, което искам от вас през тази година, то е въздържанието, да може да трансформирате енергиите. Имаш едно възбудено състояние, ще кажеш: „Заради Божията любов аз мога да се въздържа.“ Обърни ума си към Господа и се спри. Това е един опит. Този опит може да се случи вкъщи с мъжа ви или с жена ви, може да се случи и с някой ваш приятел. Не трябва да бъдем слаби, да казваме: „Не искаме да си нарушаваме мира.“ Кое е по-право в дадения случай – да се карам с този човек, или като съзнавам, да се въздържа, да изпълня Волята Божия. Ще изпълня Волята Божия – и нищо повече! Той може да върви подире ми и да се кара. Ще се обърна към него и ще му кажа:”Братко, много сладко говориш.“ – „Ама ти си нехранимайко!“ – „Е, отличен човек си ти.“ – „Ама ти се подиграваш!“ – „Не, много добър човек си. Ти си поговори, аз ще те послушам. Ти си добър човек, но не си се проявил още, криеш се.“ Защо да не можем да направим това нещо? Можем да го направим. И той, като чуе, че е добър, почва да се съмнява, казва: „Така ли?“ И действително, той усеща, че е добър. Дълбоко в сърцето си той иска да ти направи добро, но иска да ти покаже, че не е от слабите натури. Той може да ти направи добро, може да употреби своята сила, но само ако го обичаш. Всички хора искат да бъдат обичани, но това е най-голямото заблуждение. Когато този брат ме люби, аз ще се радвам, че той е дал ход на Господа да се прояви в него, и ще му кажа: „Аз се радвам не затова, че ме любиш, но затова, че Господ се проявява в тебе, и днес вътре в тебе е така хубаво, както е хубаво и горе на Небето. Днес умът и сърцето ти работят, и каквато работа започнеш, ще даде резултат.“
Тия от вас, които са по-силни, ще приложат този метод по един начин, а тия, които са по-слаби, ще го приложат по друг начин, но всеки един от вас трябва да направи едно малко усилие Ще изхвърлите от себе си духовната гордост! Ще се освободите от всякакви неразположения! Аз зная: всяко неразположение е един лош признак. Защо си неразположен? Някой казва: „Сестрите ми нахвърлиха лоши мисли.“ Тия сестри дойдат при мене, гледам ги – имат добро разположение. Как така могат да ти хвърлят лоши мисли? Ами че ако те можеха да ти нахвърлят лоши мисли, те щяха и при мене да бъдат такива. Не мога да мисля зло, без да не се прояви това зло! Значи твоите предположения са били заблуждения.

Схванахте ли какво трябва да бъде поведението ви през тази година? Поведението ви през тази година трябва да бъде такова, каквото е поведението на Слънцето. Поведението ви през тази година трябва да бъде такова, каквото е поведението на един извор, каквото е поведението на една плодоносна ябълка. Поведението ви през тази година трябва да бъде такова, каквото е поведението на един отличен кон, който върши работата си. Поведението ви през тази година трябва да бъде такова, каквото е поведението на един ангел, който изпълнява Волята Божия.

Да преведа сега тия символи, за да не се заблуждавате. Слънцето подразбира, че вашата мисъл трябва да бъде тъй светла! Изворът означава вашите чувства. Те трябва да бъдат тъй чисти, тъй естествено да избликват, както водата на един извор. Плодоносната ябълка означава слизане към материалния свят. Когато градите нещо в материалния свят, то трябва да бъде тъй хубаво, както ябълката го прави. Конят – това е вашето тяло, което трябва да бъде подвижно, годно за работа. Ангелът – това сте вече същинският вие, който като дух има същото положение на ангел, който е завършил своето развитие и отива да служи на Бога. С такива идеали, като у ангела, трябва да се служи на Бога! Всичко туй може да го направите. Няма нищо невъзможно. Ще ви помогнат от Невидимия свят, без никакво изключение. За всеки едного от вас ще изпратят по един посланик. Ще кажете: „Как, при мене?“ – Да, при вас. При вас ще дойде един посланик от Небето да ви посети, и тогава вие ще бъдете пръв, но като си отиде той, вие ще бъдете последен, на опашката. Всеки един ще има по едно посещение. Най-първо ще ви посети вашият дух, а после и други духове. Туй посещение ще внесе във вас толкова благост, толкова изобилие, каквото никога друг път не сте получавали. То ще ви държи топло най-малко за сто години – на човешки език ви говоря.

Искам обаче да сте без съмнения! Ще бъдете готови. Ще кажете: „Няма какво да се съмняваме.“ Ако вие бяхте готови, аз бих ви говорил за красотата на Божествения свят, за Неговата вътрешна страна, за това как живеят там съществата и т. н. Бих ви изнесъл тези хубави картини от този свят. Но сега, както и да ви го описвам, вие ще го разберете по земному. Истината вие може да я научите само при един велик Учител или при едно вътрешно вдъхновение, на което източникът е един и същ. Само при един извор, на който дъното е чисто, може да видите красотата на този извор. И тъй, Истината ще научите от Христа. И днес всички казват: „Няма по-велик Учител от Христа.“ – Да, така е, но много от служителите на църквата, като говорят за Христа, не подразбират Него, а себе си. Всякога, когато говорим, ние трябва да имаме предвид да изнасяме самата Истина, а не своята личност.

Сега сравнявайте и опитвайте методите и принципите, които ви давам, за да видите, че всичко това е Божествено и за да не правите погрешки. Пророкът е казал за Господа: „Опитайте Ме, че съм благ!“ На Господа гласа никой досега не е чул, той е свещен глас. Ние казваме, че Господ ни говори. Да, Господ ни говори, но между нас и Бога има толкова напреднали души, та като проговори Господ, гласът Му минава през всички тия по-висши от нас същества и докато дойде до нас, той се е изменил вече. Ние още не знаем Божия глас. Та като казваме, че Господ ни говори, то значи, че Божественият Дух ни е проговорил. Знаете ли през колко среди е минал този Дух? Какво ви е казал Духът? – „Ще любиш Господа с всичкото си сърце. Ще любиш ближния си като себе си.“ Този закон научили ли сте го? От хиляди години хората все го учат, учат, но Любовта още не е дошла, още не е научена. Колко мъчно е човек да прояви Любовта при сегашните условия! Не че не е възможно, но други неща ви отвличат вниманието. Например онази жена, която иска да бъде обичана от мъжа си, тя се облича хубаво. Но въпросът не е в обличането – всичко е в нейното сърце. Дрехите не трябва да представляват важността на нещата. Някой път мъжът казва: „Ти трябва да разчиташ на ръцете ми.“ – Да, ако разчиташ на Божествените ръце, разбирам, но ако разчиташ на физическите, те още утре могат да отслабнат. Някой казва: „Аз разчитам на себе си.“ – Не, кажи: „Господи, аз разчитам на Тебе, Ти си силният в мене.“ А ти казваш: „Аз съм силен.“ – Не, това е игра на думи. Вие мязате на онзи турчин, който ходил в Цариград, и като се връща, ходжата го пита: „Е, какво има в Цариград?“ – „Решили са да те направят шахюлислям.“ Среща го ходжата друг път и пак го пита: „Какво има в Цариград? – „Ще те направят шахюлислям.“ – „Е, добре ми е на ухото, като ми говориш така.“ Изобщо, у всинца ви има обичай, приятно ви е да чуете нещо хубаво за себе си. Казва някой: „Ти си много добър човек.“ – „Я пак кажи какво мнение имаш за мене!“ – Не, шахюлислям ти не можеш да бъдеш, но ако си един скромен работник в Царството Божие, това е велико нещо! Най-скромният работник да си в Царството Божие струва десет пъти, сто пъти, сто хиляди пъти повече, отколкото да си цар в царството на Земята. Аз предпочитам първото положение пред второто. Тъй щото положението, което вие заемате като скромни работници, е най-хубавото – известен на Небето, неизвестен на Земята. Там горе има ангели, които те знаят, Господ те знае, всички треперят за тебе. Душата ти ходи навсякъде радостна, свободна. Смисъл има в това! Да се прояви Божията Любов в света – в туй е смисълът на живота. Казваш: „Какво ще излезе от мене?“ – Един скромен Божий работник, на когото ангелите обръщат внимание. Тези ангели обръщат внимание на всеки едного от вас. Щом ти обръщат внимание, ти ще кажеш: „Аз ще бъда един скромен работник, но ще работя.“ Работете всички с радост и веселие!
Сега в света ще се сблъскате с ред заблуждения. Например в Америка има хора, които почват да вярват, че апостол Петър се е преродил, че пророк Илия се е преродил. Е, хубаво, в Америка апостол Петър се е преродил, във Франция се е преродил, в България се е преродил, на около двадесет места се е преродил. Питам: кой е същинският апостол Петър? Най-после, защо искате непременно да бъдете апостол Петър? Някои пък искат да бъдат апостол Павел. Щом искате да бъдете апостол Петър и апостол Павел, следете техния пример! Те бяха едни скромни работници – и вие бъдете едни скромни работници и мястото ви ще бъде завидно. Ние сега мислим само за човешкото, като считаме, че ще имаме по-голяма привилегия. По-голяма привилегия има онзи, който проявява Божията Любов по-интензивно. Любовта повдига хората. Това трябва да знаете като закон. Имаш ли Любов, ти си работник. Нямаш ли Любов, ти не можеш да бъдеш туй, което искаш. За в бъдеще ще сте скромни работници – нищо повече!

И тъй, помнете сега мисълта ми: поведението ви тази година ще бъде като поведението на един ангел, който изпълнява Волята Божия. Като се срещнат двама братя или две сестри, които се карат, ще им кажете тъй:”Поведението ви трябва да бъде като поведението на един ангел, който изпълнява Волята Божия.“ Ето една хубава философия: нежна, деликатна, осмислена. Като срещнете една сестра, която е много загрижена, какво трябва да ѝ кажете? – „Твоето поведение трябва да бъде като поведението на един ангел, който изпълнява Волята Божия.“ Като срещнете онзи ангел, който е разперил онези ми ти шест милиона крила и ги е турил в действие, че навсякъде се разхожда, знаете ли колко е красиво това? Като придобиете поведението на един ангел, у вас ще израсне Новото, вие ще се новородите и ще кажете: „Роденият от Бога грях не трябва да прави.“ И тъй, щом станеш сутрин, ще си кажеш: „Аз трябва да имам поведението на един ангел.“ Малко се разтревожиш, ще кажеш: „Аз трябва да имам поведението на един ангел.“ Ще си казвате тези думи всеки ден: и като спите, и като ядете, и като работите. Ще си казвате: „Моята мисъл трябва да бъде като поведението на Слънцето, моите чувства трябва да бъдат като поведението на един извор.“ Ако изпълнявате това правило, за всинца ви имам приготвено нещо много хубаво. Ще ви дам един специален подарък. Няма да се мине много време и всеки ще си получи този специален подарък.

И тъй, сега ще започнете новата работа! Тази година Господ ще помогне, ще ни благослови повече. Божието благословение ще дойде върху всички ви и гледайте да го използвате. Но да няма колебания! Господ е решил да ни благослови и ще ни благослови – и благословението ни никой не може да отнеме. Затуй всички ще работим – във всички направления. Всички ще турим нещо в действие, за да се прояви Божественото.

Добрата молитва
Отче наш

31 август, неделя, 6. 30 ч.

Правила на разумния живот.

Най-често използвани думи в беседата: аз, може, има, казва, сега, съм, дойде, любов, бъде, всички, път, мене, човек, бог, хора, воля, иска, божие, живот ,

Съборни беседи , София, 31 Август 1924г., (Неделя) 6:30ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Ще ви прочета от 18 глава на Матея, от 18-ти стих надолу.

(18) Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето. (19) Пак ви казвам че двама от вас ако се съгласят на земята за всяко нещо което би да попросят, ще им бъде от Отца моего който е на небеса; (20) защото дeтo са двама или трима събрани в мое име, там съм аз посред тях.

(21) Тогаз пристъпи Петър при него и рече: Господи, до колко пъти, ако ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли? (22) Казва му Исус: Не ти казвам до седем пъти, но до седемдесете пъти по седем. (23) За това царството небесно е уподобено на человек цар, който поиска да прегледа сметка със слугите си. (24) И когато начна да пресметва, докараха му един длъжник от десете хиляди таланта. (25) И понеже нямаше да ги плати, повел господарят му да продадат него и жена му и децата му и всичко що имаше, и дългът да се плати. (26) Падна прочее слугата, кланяше му се, и думаше: Господи, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко. (27) И смили се господарят на този слуга, пусна го, и прости му заема. (28) Но щом излезе този слуга, намери едного от съслужителите си който му бе длъжен сто пенязи, улови го та го давеше, и казваше: Плати ми това що ми си длъжен. (29) Падна прочее съслужителят му на нозете му, молеше му се, и казваше: Имай търпение към мене, и всичко ще ти платя. (30) Но той не щеше, но отиде и затвори го в тъмница докле да плати дълга. (31) И като видяха съслужителите му това що стана, твърде се наскърбиха; и дойдоха та казваха на господаря си всичко що стана. (32) Тогаз го повика господарят му и казва му: Рабе лукави, всичкия онзи дълг ти простих понеже ми се примоли. (33) Не трябваше ли и ти да помилваш съслужителя си както помилвах и аз тебе? (34) И разгневи се господарят му, и пpодaдe го на мъчителите докле да заплати всичко що му бе длъжен. (35) Така и Отец мой небесни ще стори с вас ако не простите от сърдцата ваши всеки на брата си прегрешенията му.

Вързване и развързване може да прави само разумният човек. Само вещият лекар може да лекува.

"Пак ви казвам, че двама от вас, ако се съгласят на земята, за всяко нещо, което би да попросят, ще им бъде от Отца моего, който е на небеса; защото дето са двама или трима събрани в мое име, там съм аз посрет тях ".

Значи, за да се даде прошение и да се отговори на това прошение, трябва да има най-малко двама души. Събирания между хората може да стават само чрез закона на Любовта. По друг начин събирания между хората не могат да стават. Думата "събиране" в български език не е толкова изразителна, но понеже няма друга по-добра дума, и с тази минава.

Тогаз пристъпи Петър при Него и рече: "Господи, до колко пъти, ако ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?" Казва му Исус: "Не ти казвам до седем пъти, но до 70 пъти по седем".

И прощаването става пак по закона на Любовта. Не можеш да простиш някому, докато не го обичаш, и докато не те обича. Ако някой мисли, че може да прощава без любов, лъже се. И онзи, който иска да го простят, трябва да иска да го простят по закона на Любовта. Вън от закона на Любовта прощение не може да има. Това категорически трябва да го знаете! По кармическия закон, кой каквото върши, ще го намери, а Божественият път е законът на Любовта, чрез който кармата се смекчава. Значи, за хората на греха има само един начин, той е мелницата, а за хората на Божията благодат, това е растенето. Това са два процеса. Ако си грешен, в мелницата ще те турят, това е в реда на нещата. Ако си праведен, в земята ще те хвърлят.

"За това царството небесно е уподобено на человек цар, който поиска да прегледа сметката със слугите си. И когато начна да пресметва, докараха му един длъжник от 10,000 таланта".

Числото 10, в този смисъл, както Христос говори, не показва само колко е голям дългът, но то показва и един завършен цикъл. Един човек не може да продължава своите грехове зад 10- тях. Повече от 10 пъти не можеш да грешиш. Като направиш едно престъпление 10 пъти, след 10-ия път вече ще те хванат.

"И понеже нямаше да ги плати, повел господарят му да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и дългът да се плати. Падна, прочее, слугата, кланяше му се и думаше: Господи, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко. И смили се господарят на този слуга, пусна го, и прости му заема".

Това е отношението на Бога към хората. От тук се вижда, как Бог прощава. Какви са отношенията на хората помежду им, ще видите от това, какво прави този слуга, на когото господарят прости дълга.

"Но щом излезе този слуга, намери едного от съслужителите си, който му бе длъжен 100 пенязи, улови го та го давеше и казваше: плати ми това, що ми си длъжен! Падна, прочее, съслужителят му на нозете му, молеше му се и казваше: Имай търпение към мене, и всичко ще ти платя. Но той не щеше, но отиде, затвори го в тъмница, докле да плати дълга."

Често вие си задавате въпроса: защо между нас стават такива работи, защо Господ не ни благослови? Как ще ни благослови? Ако вътре в сърдцето ти има една дисхармония, ако вътре в умът има една дисхармония, ако вътре във волята ти има една дисхармония, благословението не може да дойде. Ти може 100 пъти да посаждаш на пътя плодни дървета, но те няма да изникнат.

"И като видяха съслужителите му това що стана, твърде се наскърбиха; и дойдоха та казаха на господаря си всичко, що стана. Тогаз го повика господарят му и каза му: Рабе лукави, всичкият онзи дълг ти простих, понеже ми се примоли. Не трябваше ли и ти да помилваш съслужителя си, както помилвах и аз тебе? И разгневи се господарят му, и пpeдaдe го на мъчителите, докле да заплати всичко, що му бе длъжен. Така и Отец мой небесни ще стори с вас, ако не простите от сърдце на брата си прегрешенията му".

В този стих всички се спират само върху физическата страна на Онези постъпки, които стават в живота. физическите престъпления не са толкова важни. Когато се говори за престъпления, подразбират се такива престъпления, които човек извършва едновременно и в трите света.

Аз следя от ред години, какви са верванията на някой от учениците. Техните вервания не почиват на една здрава основа. Здрава основа наричам, когато един човек при всичките условия на живота не изменя верванията си, не изменя поведението си. Може да дойдат мъчнотии, може да дойдат изкушения в живота, и клончетата на едно дърво може да се превиват, може да опират чак до земята, но това дърво, т. е. този човек не се пречупи, той има почва, има основа.

Сега аз ще ви попитам: мислите ли вие, че сте най-важните личности в света, на които цялото небе и Господ трябва да обръщат внимание? Някой път вие си давате такава важност, че като се молите Богу и не ви се отговори, казвате: как тъй! Не, молитвата е само потик на Любовта, а ти чрез насилие изискваш да ти се даде нещо. Това не е любов. Сега в съвремените християни има два вида молитви. Едните са молитви на голяма смелост. Воля трябва да има човек, да изисква, да настоява, тъй казва Писанието. А другите молитви са молитви на страх. Ние се молим за другите, а те се молят за нас. Като че Господ няма да слуша Всеки едного от нас, като се помоли, ами ще трябва другите да се молят за него. Това са извратени понятия, които Верующите имат.

Аз говоря само за ученика. Той трябва да се подчинява само на закона на разумната Любов. В тази разумна Любов влиза едно от следните качества: ученикът жертвува всичко за Бога. Щом жертвува всичко за Бога, то не значи, че се отрича от живота. Той се отрича от своя живот, а приема Божествения живот. Сега някой ще каже: как да се отрека от своя живот? Нима мислите, че ако един вълк се откаже от своя живот и възприема живота на човека, той изгубва своя живот? Ами че ако този вълк Всеки ден хойка по горите и го преследват с пушка, та може ли да се сравни живота му с живота на един човек? Вие не искате да се откажете от вашия живот, но кажете ми, в какво седи хубостта на вашия живот? Хубавото в живота си ние ще го намерим в някоя наша добра постъпка, или в някое наше добро дело, което е произлезло от Любовта. Там като дойдем, това е един оазис в живота ни. Вие може да дадете някому 10 или 20,000 лв., може да му направите една къща, но това още не е добро. Тези пари, които давате, те са останали от баща ви, вие още не сте работили за тях.

За учениците има едно правило: когато дойде някой да ти иска пари на заем, ти трябва да му дадеш тия пари, които си изработил сам. Някой ти иска 150 лв. Ти трябва да работиш най-малко 10 дни за тях, за да му ги дадеш. Аз мога да бръкна в касата и да му дам и 100,000 лв., но ще си създам карма. Следователно, добро е само това, което е излезло от нашите ръце. Затова, докато не се научите да работите и от труда си да давате, всичко друго направено не е добро.

Днес се проповядва едно учение на леност. Майката проповядва едно учение на дъщеря си, казва и: ти гледай да се ожениш за някой богат човек. Защо? - За да стане ленива. Бащата проповядва на сина си едно учение, казва му: ти гледай да се ожениш за някоя богата мома. Защо? - За да стане ленив. Те ще се оженят и ще научат децата си на същото. Това е учение на паразитство. То е произлезло от паразитите. Ще каже някой: аз съм завършил своето развитие. Щом си завършил своето развитие, ти трябва да бъдеш на небето, а не на земята. Щом си на земята ще работиш, а щом не искаш да работиш, ще отидеш на небето. Работа наричам това, когато човек е свободен, няма букаи, работи с ума си, работи със сърдцето си, работи и с волята си. Волята, това е най-разумното нещо в човека. Ако вие спазвате тия положения, ще може да работите разумно.

Сега, вие по някой път се съединявате, за да вършите търговия. Някой ще дойде да те убеждава да се съюзите: хайде да се сдружим, ние ще имаме голяма печалба. Вие се съгласите, но видиш, не мине много време и изгубите 100-200,000 лв. Кой е виновен? - Лакомията. И онзи, който лъже, е виновен, както и онзи, който вярва. И единият и другият са лакоми. Единият казва: слушай, аз зная, ще спечелим толкова хиляди. Другият му повярва. Като сбъркат, казват: ти ме вкара в тази каша! Едно нещо искам от вас: няма да работите за пари. Ще работите честно! Когато дойде някой и ви каже: вземете тази работа, тя ще ви даде печалба 100 % - не я приемайте! Дойде ли някой и ви предложи някоя работа, като ви каже, че тя ще ви даде 10% печалба приемете я! Търсиш ли много, ще изгубиш. Аз следя и в търговията. Всички лакоми търговци все са изгубили. Достатъчно е да имаш 10 % печалба. Искаш ли повече, във всичките си работи ще забатачиш. Ако си музикант, но искаш много да ти платят, ти ще забатачиш, музикант не можеш да станеш. Ако си проповедник, но искаш да ти се плати, ти ще забатачиш, проповедник не може да станеш. Има някой жени, които искат много от мъжете си. Такава жена не може да стане жена. Някой мъж също иска много от жена си. Не, малко ще искаш от жена си. Ако всяка сутрин тя взима легена и ти полива да се измиеш, ти благодари на Бога, че и това е направила. Считай това нещо за привилегия и повече от нея през деня не искай. Ако тя има готовността това да стори, ти и благодари; повече тя не може да направи. Защото, някой жени могат да кажат на мъжете си: я слушай, вземи си легена там и се измий! Сега някоя сестра казва: е, аз нищо не искам от мъжа си, аз съм свободна, независима, нищо не му дължа. Не, аз считам, че най-хубавото, което тя може да направи е да вземе легена и да полее на мъжа си. Красиво е това! Ще кажеш: за това ли се ожених, да му поливам? Е, хубаво, той за това ли се ожени, да те облича? Не си говедо, не си вол. Само тях така гледат. Турят им юлар и хайде на нивата! Върнат се от нивата, свалят им юлара, вкарат ги в дама и там ги нахранват. Само говеда се гледат, а жена или мъж не се гледа. Ще изхвърлите Тези купешки форми от главата си - жена да гледа мъжа си, или мъж да гледа жена си. Една жена, като дойде в дома на мъжа си, да му каже: аз мога само да ти полея да измиеш ръцете и лицето си, нищо повече! Това е 10%, което тя може да направи. Тъй трябва да се препоръча тя. Когато дойде някой момък да иска дъщеря ви майката трябва да каже: моята дъщеря не може много нещо да направи, тя може само дa ти полее. Ако си съгласен на това, вземи я, ако не си съгласен, остави я, тя си е за нас. А сега, като дойде младият зет, майката казва: нашата дъщеря знае много нещо, тя знае къща да върти, знае туй - онуй. "Е, празна Мара тъпан била!" Младите моми все къщи уреждат, но до сега не съм видял нито една жена, която да знае къща да урежда.

И тъй в братството ще приложите този закон. Аз искам от вас да вземете легена, малко водица и да полеете на мъжете си. За един ученик туй е най-малкото, което трябва да направи.

От къде произтичат у нас всичките погрешки? - От многото изисквания. Ние изискваме много. Например, ние изискваме всичките хора да бъдат много добри. Но какво нещо е човек да бъде много добър? Ние изискваме всичките хора да бъдат много любезни. Но какво нещо е човек да бъде много любезен? Аз мога да накарам всеки едного от вас да бъде много любезен. Я вижте онзи бедният човек колко е любезен пред богатия банкер! Любезен е той, но тази любезности е актьорство; иска да вземе пари от него. Я вижте онзи, когото бият, как се моли, вика: баща да ми си, майка да ми си, пусни ме. Аз няма да забравя това! Да, но това не е убеждение. И с вас е така. Като поставят някого на тясно, казва: аз ще посветя живота си в служене на Бога, но като минат мъчнотиите, казва: е, то са глупави работи! И след туй вие ще си кажете, че някой неща сте ги надрасли, че те не са за вас. Не, аз ви казвам, че поливането на ръцете никога няма да отживее времето си, никога няма да го надраснете. И яденето в този свят никога няма да го надраснете. Ако някой дойде и проповядва, че в този свят може без ядене и без пиене, това не е право. Докато хората са живи, ще ядат и ще пият. Какво ще ядат? - Хляб. Какво ще пият? - Вода. Ще питат някой: какво трябва да ядем? - Само хляб ще ядете, понеже само хлябът се жертвува. Единственото растение, което напълно, съзнателно се жертвува, това е само житото. Също така се жертвуват ячемика, царевицата. Крушите, ябълките и другите плодни дървета само на половина се жертвуват. Те казват: ще изядеш само външното, а другото ще посадиш. Следователно, ученикът трябва да яде само Онези растения, които от любов са пожертвували своя живот. Може да проследите това и да видите резултатите. Ако ядете месо, ще видите резултатите от него. То не е пожертвувало своя живот. Ако ядете сирене и други някой храни, също ще окажат известно влияние. И те не са пожертвували своя живот. Може да ядете Тези храни, но те не могат да създадат у вас едно чисто тяло, не могат да създадат у вас един благороден ум.

Сега, разбира се, като се подига въпроса за вегетарианството, подига се и въпросът, каква храна трябва да ядете. Аз съм ви казал, че в школата основният закон на яденето е Любовта. Според туй правило, никой ученик няма право да седне да яде без Любов. Ако нямаш любов в сърдцето си, не яж! Нямаш ли любов в душата си, гневен ли си малко, не яж! Стой и не яж до тогава, докато туй лошо разположение изчезне и придобиеш разположение и благодарност към Бога. Ако турите туй правило в приложение, ще видите, как законът работи, и ще видите, дали ще има болести. Ние имаме право да ядем само в закона на Любовта. Дойде ли Любовта, цялото небе отваря сърдцето си, и докато то се радва, ти можеш да ядеш. Както една майка се радва, когато види, че детето и яде, така и всички ангели, всички други същества на небето се радват. Но когато седнем да ядем без любов, небето затваря всичките си врати, и ние сме в положение на престъпници.

Същият закон ще приложите и по отношение на доброто. Искаш да направиш добро, не го прави без любов! За учениците давам следното правило: дойде някой да ти иска нещо. Не бързай да му дадеш изведнъж! Не изхвърляйте още вашите стари правила, дръжте си ги, но приложете новите, да видите какво ще ви дадат. Докато не дойде у вас онзи вътрешен любовен потик да дадеш, не давай! Ама той може да ти каже: аз искам, не мога да чакам! Който дойде с насилие, той не е нито брат, нито ученик. Когато дойдем до положение да дадем, всякога, вътре в себе си трябва да изпитваме радост, че сме изпълнили волята Божия, защото ние не сме господари на нищо в света. Ти си овчар. Дойде някой, каже ти: дай ми една овца! Ще си кажеш: чакай, аз ще се помоля, докато дойде Божественото В мене, и като дойде то, тогава ще разбера да дам, или да не дам. Защо? - Защото този живот на овцата не е мой. Ако дам тази овца с любов, тя ще отиде на мястото си, и този, комуто я дам, няма да я заколи.

От какво произтича тази вътрешна натегнатост у вас? Аз я наричам приструвка. Забелязвам, у всинца ви има една приструвка. Някой се мъчи да се покаже това, което не е. Ученикът трябва да бъде крайно естествен! Никаква приструвка! Приструвката иде много естествено. Даже и най-малките буболечки се приструват. В тях има и приструвки и лицемерие. Положението на един ученик трябва да бъде много естествено, да няма никакви приструвки. Например, запитват някого: как си? Казва: аз съм много добре днес. - He cи много добре. Най-първо, ти като син, излезе тази сутрин от дома си и не даде целувка на баща си, на майка си и казваш след това, че си много Добре. Да, защото надигна толкова пари. Жената излезе, напусне мъжа си, казва: много Добре съм. Мъжът излезе, напусне жена си, казва: много Добре съм. Това са празни думи. Христос казва: "За всяка празна дума ще се даде ответ“. На ученика не се позволява да говори празни думи! Като кажеш, че си много Добре, то значи, че си по-долу от Добре. Как си? Ще кажеш: Добре съм. Като кажеш, че си Добре, туй трябва да го почувстваш вътре в себе си. Ако аз съм Добре, ще ти предам от моето добро, ще ти предам този Божествен импулс. Ако вие, след като дойдете в едно събрание, сте Добре, ще предадете туй добро като една струя на всинца. Тази сутрин, например, вие не сте много Добре. Питам сега: какво можете да извършите, като не сте Добре? Ама ще кажат някой: ние имаме желанието. Добре, разберете закона! Ако имате една верига направена от такива малки звена, малки халчици, и да кажем, че три четвърти от халките са много здрави, а една четвърт не са здрави, питам тогава: здравината на здравите халки може ли да се тури в действие? Ако има даже една халка, която не е здрава, силата на другите не може да се тури в действие. И когато дойдем в едно общество, същият закон работи и в него. Дисхармонията на едно същество може да наруши хармонията на всички други и да спре работата. И сега Целият невидим свят е зает да ремонтира всички Тези халки, които не влизат в работа. И на земята тогава ще останат само Тези хора, които може да образуват една здрава верига и да бъдат изпълнители на волята Божия. А сега, например, някой от вас се съберат с един православен и не могат да се разберат. Но аз виждам, че и много братя от туй братство нямат допирни точки. Сега мислите ли, че Бог е човек? Вие казвате: каквото Учителят каже. Добре, Учителят казва: "Я, стани ти, Иване, и си кажи урока!" Стане Иван, не го знае. "Я, ти стани Драганчо!" Става той, не го знае. Е, дигне този-онзи, никой не си знае урока. Казват: втори път ще го научим - повтарят го. Да допуснем, че втори път три четвърти от учениците го знаят, а една четвърт не го знаят. Мислите ли, че вие, които не знаете урока си, може да го вземете от другите? Има нещо, което не може да се вземе на заем. То е знанието. Знанието сам трябва да го придобиеш. То е такова нещо. И Любовта също, на заем не се взима, на заем не се дава. Някой казва: аз искам да ме любиш. Да те любя ли? На какво основание? Любовта не признава никакъв закон. Онзи, който иска да го любят е лош човек - нищо повече. И всичките престъпления произтичат от там. Любовта съществува като един фактор, като една cpeдa, в която ние живеем. Тя се проявява цвлокупно. И ние казваме, че Бог е Любов. За Божията Любов няма никакви граници, но както на светлината можем да турим граници, така и на Любовта можем да турим граници, да се не проявява. Следователно, няма да изискваш да те обичат, но ще премахнеш всички препятствия, за да се прояви Божията Любов в тебе. И когато ти проявиш своята любов към другите, тогава и тяхната любов ще се прояви към теб. Бог очаква нашата любов. Защо? - Защото Той първо ни е възлюбил. Бог е изпратил Своята Любов към нас, и Всеки може да я прояви. Любовта любов ражда! Често вие казвате: Учителят не ме обича. Вие говорите една лъжа. Така казват много сестри, много братя, много от учениците. Това е една квадратна лъжа. Аз съм я слушал много пъти и казвам: от такива ученици нищо не може да стане. Чудно! - Не ви обича Учителят. Някой учител казва: учениците ми не ме обичат. Това е другата лъжа. Учител, който очаква да го обичат учениците му, не е на прав път. Той трябва да изпълни закона на Любовта, т. е. да изпълни волята Божия. За мене най-важно е волята Божия. Волята Божия, това е най-красивото! Няма по-красиво нещо от красивия свят! Няма по-красиво нещо от Божествената Любов!

Сега вие мислите все дребнави работи, все сте неразположени духом. Аз зная, че всяко неразположение крие едно престъпление в сърдцето. Всички неразположения на хората днес произтичат от престъпления, които са извършили спрямо душите си. Някой казва: ужасно съм неразположени Защо си неразположен? - Престъпление си извършил. Мъчиш се. - Престъпление си извършил. Туй престъпление може да е съзнателно, може да е и несъзнателно, но то е престъпление. Зад всяко едно престъпление седи едно мъчение. Тъй седят истинските факти в света. Когато дойде страданието в умния ученик, той знае защо идва, и ще се стреми да отмахне причините на това страдание. Защо страдаме? - Защото туряме препятствия на Божествения дух, Който живее в нас, ограничаваме Бога в себе си. И Той, за да ни накара да бъдем последователни в живота си, ни причинява страдания - иска да ни застави да вървим в правия път. Ето защо страданията идват отвътре.

Сега, някой говорят за Любовта. Любов, която може да произведе умраза, любов ли е? Храна, която може да произведе болест, храна ли е? Вода, която като пиеш увеличава жаждата ти,

Вода ли е? - Не е. Пари, които се дават и не могат да ти услужат, пари ли са? - Не сж. Аз бих желал между Вас да има образци на искреност, чистосърдечие. Знаеш ли какво значи една такава душа! Искрена, чистосърдечна душа! Гледам някой от вас, погледне, но погледът му не устоява, веднага сваля очите си. Погледне ме някой, скрие се. Ако аз съм една хубава, красива картина, ще оставя да ме гледат хората, турен съм на показ. Ако аз съм един престъпник и хората ме гледат, казвам: такава е волята Божия, нека ме гледат! Ама престъпник съм бил! Нищо, гледайте ме, вземете образец от мене. Ако пък аз съм един образец на Любовта, ще кажа: гледайте ме, вземете пример от мене!

Ние сега искаме да вървим по стъпките на Бога, на тази велика Любов. Няма по-красиво нещо от това! И туй красивото в нас, то е изражението на Бога. Обаче, всичко това ние забравяме, забравяме, че сме излезли от Бога и си казваме: само Бог ли може да се прояви? И аз мога да се проявя. И тогава ние минаваме за много красиви, за много гениални, за много умни хора, и каквото искаме, направяме.

Сега вие ще кажете: всички тия неща ние сме слушали, но кажете един лесен път за Любовта! Е, щом искате лесния път, ще дойдете при мене, аз имам една оканица, ще ви налея от нея тъй, както виното се налива, и ще се свърши работата. Но туй, което се налива, то се и изпразва. Виждали ли сте Онези магнетически стрелки, като се прекарва през тях ток, как се намагнетизирват? Да, намагнетизирват се, но след време изгубват туй си свойство. Туй магнитно свойство не е като у един извор, да изтича постоянно.

Сега аз ви говоря върху този въпрос, за да ви избавя от външни влияния. Вие всички се влияете от света. Дойде при мене една сестра, която ходила В странство и ми казва: е, това чужденците са идеални хора, любезни. Идеални хора били! Не е така. Германците били идеални хора. Англичаните, американците били идеални хора. Зная ги аз. Те и за нас като пишат казват, че сме били идеални хора. Да, идеални сме. Идеалните хора в Англия, това са боб на зърно! Идеалните хора в Америка, това са боб на зърно! Идеалните хора в Германия, това са боб на зърно! Идеалните хора са малцина. Не е достатъчно само по форма да са добри, но по постъпки да са тъй както Бог иска. И тогава във вашия ум се заражда мисълта: е, ако са малцина идеалните хора, те трябва да живеят само на небето. Небето е създадено и за много хора, и за малко хора. Добрите хора, макар и на земята да живеят, трябва да търпят, те знаят, че всичките хора един ден ще станат идеални, тo е въпрос само на времето. В дадения случай, за нас важи Всеки един да стане идеален. То е смисълът на живота. Щом станете идеални, във вашия ум и във вашето сърдце ще бъде поставен онзи велик закон на Любовта, чрез който може да работите. Трябва да бъдете разумни, да работите за вашите ближни. Мислите ли, че онази майка, която трябва да роди едно дете, не трябва да има знания? Ами че за да можеш да преобразиш естеството на своята дъщеря, трябва да знаеш как да преобразиш това естество.

Сега, мнозина са ми давали съвети какво трябва да правя, как трябва да постъпвам. Аз имам цяла книга, в която съм записал съветите, които са ми давали. Казват: тъй трябва да направи Учителят, този трябва да изпъди, онзи да изпъди, че да пречисти братството. Че това не е леща да го пречистиш! Чистенето, това е едно велико изкуство! Само Любовта може да те очисти. Само Мъдростта може да те очисти.

Учениците на новото учение мислят, че това учение няма приложение в живота. В новото учение ще държите Онези методи, които природата има. Когато природата иска да изкара старото месо, тя не го изхвърля изведнъж, а работи отдолу, отвътре. Тя държи старото месо отгоре, а отдолу туря ново, и когато новото един ден може да издържи, изхвърля вече старото. Вие може вече да имате стари навици, които нищо не струват, но гледайте да създадете нови навици, които да изместят старите. Но, ако нямате нито един нов навик, по-добре си дръжте старите, макар и лоши навици. Лошият навик е за предпочитане, отколкото никакъв.

Тия неща, които сега говоря са повтаряни, но те не са влезли в съзнанието ви. Някой път Божествените думи ви засягат механически, а някой път ви засягат органически. Всяка една Божествена дума трябва да влезе в съзнанието ви.

Да допуснем сега, че вие сте болни, имате някаква болка в краката си, имате ревматизъм. Вървите из пътя и куцате. По едно време виждате, че две мрави се давят. Защо сте видели Тези две мрави? Ако вие се спрете да разтървете тия две мрави и след това станете, ще видите, че болестта от крака ви е изчезнала, няма я. Господ ти казва: "Причината на твоята болка е в Тези мрави. Видиш ли ги? Не бъди лаком като тях“. Защо него ден куцаш? - Ти мислиш да направиш едно престъпление, но Господ ти казва: "Виж Тези мрави, те са вътре в тебе. Разтърви ги, и болката ще ти мине". Някой път отиваш някъде, коремът те боли, но виждаш, че две сестри се скарали, дърпат се помежду си. Ако ти вземеш участие в техния спор, коремът ти няма да те отболи, но ако влезеш между тях и ги примириш, коремът ще те отболи, затова те пратиха между тях. И Писанието казва: "Гледайте, като се хапете един друг, да не заболеете". Защо мнозина от вас заболяват? - По тази причина именно, скарват се. Ние трябва да гледаме в нашето общество да няма никакви болести. Болестите, нещастията се дават все от неспазване Божия закон. Тези неща са проверени от хиляди години. Вие казвате: туй е казано много пъти, но тая работа тъй ще си върви. Няма да върви тази работа тъй.

Сега, 923 и част от 924 години ние ги свършихме, кажете ми как мислите да пpекapaтe 924 г. и част от 925 г., пак постарому ли? Не бързайте да ми отговорите! Попитайте се вътре в себе си! Някой ще ми кажат, че ние искаме да се изправим. Това не зависи от вас. Единственият отговор аз мога да дам за себе си. Ако ме попитат, аз ще кажа: напълно ще изпълня волята Божия, ще се съединя с Него, ще бъда послушен, и каквото Бог е вложил вътре в мене, това ще направя. Ще постъпя според своята разумност.

После, аз искам да извадя от вас друго едно заблуждение. Има неща, които даром не се дават. Човек по благодат се спасява, но по благодат не се усъвършенствува. Има неща, които на заем не може да ги дадете. Ти не можеш да дадеш на заем твоя ум. Ти не можеш да дадеш на заем твоето сърдце. Ти не можеш да дадеш на заем твоята воля. Ти не можеш да дадеш на заем твоята душа и твоя дух. По никой начин не можеш да ги дадеш на заем. Ако би дал на заем своя ум някому, ти би извършил най-голямото безумие. От силата на своето знание, което си придобил, ти можеш да покажеш начин, как си го придобил, как е станало твоето растене, но няма да го извадиш и дадеш другиму. Някой казва: нали трябва да се пожертвуваме? Кое се жертвува в този свят? - Само физическото може да се жертвува. Аз мога да дам една къща, една дреха, но същественото в мене, моята добродетел, не мога да я дам на заем. Схващате ли дълбоката мисъл? Има неща, които не могат да се дадат на заем.

Друго заблуждение, В което изпадате е следното. Дойде някоя сестра или брат при вас, и ти почваш да се сравняваш, той ли е по-добър или ти, той ли е по-умен или ти. Това е най-глупавото! Ако искаш да се сравняваш с някого, сравнявай се с един ангел или с един адепт, но какво можеш да се сравняваш с твоя съученик? Запример, той може да знае по-добре математиката, но ти ще знаеш историята повече. Той знае да свири на цигулка, но ти можеш да дигаш един чувал от 100 кгр. на гърба си. Следователно, в какво е преимуществото му? Той ще свири на цигулка, но чувалът не може да дига. Щом дойде до чувала, той казва: моля ти се, помогни ми да го дигна! Дойде ли до цигулката, той я взима у започва да свири. За друг някой казвате: той е ясновидец. Е хубаво, какво има в ясновидството, което може да го подигне? - Ясновидството е само въведение. Този, който е ясновидец трябва да бъде мъдрец, да употреби на място своето ясновидство. Ако той може да употреби туй ясновидство само за зло, какво преимущество има в него? Следователно, дарбите имат смисъл само в една душа, която е съвършена. Душата трябва да бъде съвършена всеки момент в своите, действия. Има съвършенство в действия, има съвършенство и по естество. В стремежите си, във всички свои постъпки, аз трябва да бъда съвършен, всичките си енергии аз трябва да насоча към една и съща посока.

(Учителят се обръща към стенографите и казва): Тези сестри и този брат, които пишат тук, какво придобиват? Те на книга са го нашарили, но вътре не са го нашарили. На книгата става много лесно. Виж, написахме го, казват, каквото каза Учителят, всичко е схванато. Не е схванато в ума вътре не е написано, В сърдцето не е написано. Казвате: аз разбрах Учителя. Да, разбрали сте ме толкова, колкото те. На книгата е написано, много Добре е разбрано там, но важно е, дали е разбрано в ума, в сърдцето. Тези слова са Божествени, и Господ изисква от вас да ги имате не на книга, но да са написани в сърдцата, и в умовете ви. Някой от вас казва: чакай да ти кажа аз какво казва Йоан в 4 гл. в стих: "И там имаше кладенец Яковов, Исус, прочее утруден от път, седеше така на кладенеца; а часът беше около шест. Идва някоя си жена от Самария да начерпи вода. Казва и Исус: дай ми да пия! Казва му жената самарянка: Как, ти, който си юдеин, искаш за пиене от мене, която съм самарянка?"

Е, знаеш ли защо Христос седеше на кладенеца? - Трябваше да дойде тази жена там, да каже Христос няколко думи, защото, ако не беше тя, нямаше да ги чуем. Мислите ли сега, че това е право тълкуване? Христос е дошъл при този кладенец да си поразсъждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор. Не е много важен този разговор. Христос седнал до кладенеца. Какво представлява кладенецът? - Кладенецът е човешкото сърдце. Ти можеш да дойдеш до кладенеца и да го видиш. Христос и каза: "Моля ти се, понеже аз съм пътник, ти имаш въже, дай ми малко от твоята водица!" Защо иска Христос от нашата водица? - Да види какъв е нашият живот.

И тази жена казваше на Христа: "Как смееш да говориш с мене, не знаеш ли, че не е позволено на юдеин да говори със самарянка?"

Туй не е разбиране на въпроса. Христос взима повод от тия нейни думи, за да и обясни дълбоката истина. Като ви тълкувам тази истина, за мене е важно, дали като дойде Христос ще Му дам от моята вода, до колко съм приложил туй учение в живота си, т. е. до колко моето и Божието съзнание са в съприкосновение. До колкото съм приложил туй учение, до толкова моето съзнание може да бъде в съприкосновение с Божието съзнание.

Аз ви гледам по някой път, вие сте само в съмнения свързани. Какво е съмнението? - То е признак на невежество. Някой път вие казвате: Учителят направи една погрешка. Не, не знаеш, дали съм направил погрешка. Аз съм Учител, хвана един ученик, кажа му: ти си взел пapите на еди-кого си. Дай му ги! Не, не съм ги взел. Хващам ръката му, извивам я и казвам на другия ученик: вземи си пapите! Казваш: ами защо с насилие, а не с любов? Действувам с любов, той не взима от дума, a пapите трябва да излязат от джоба му. По който начин са влезли, по този начин трябва да излязат. Питам сега: тази постъпка права ли е или не е права?

Сега другото положение. Да допуснем, че този ученик няма ръце, няма крака и седи. Аз бръкна в джоба му, за да извадя пapите. Има ли в това нещо противоречие? - Няма. Как влезоха тия пари в джоба му, като няма ръце и крака? Значи друг ги е турил в джоба му. Ако един ги туря, друг има право да ги извади. Един параход, който се товари в България и отива за Англия, кой ще го разтовари там? - Английските хамали. Питам: Где е тук престъплението, че не го разтоварват български хамали, а английски? Между тия параходи има договор. Българските хамали ще го натоварят, а английските ще го разтоварят. Всяка добра постъпка се познава по своите крайни резултати. Ако има зло в света, то се дължи на незавършени работи. Има зло в света, което само по себе си не е зло. Представете си, че аз съм слуга при един господар, който има много хубави чинии от най-чист, най-фин фарфор. Аз един ден нося тия чинии и изпусна една от тях, счупя я. Има ли някакво морално престъпление в това? Няма. Чиниите са човешки изобретения. Не ето от где ще дойде греха. Ако аз се уплаша, ще прибегна до лъжата и ще кажа: аз не счупих чинията. Грехът идва с лъжата. Аз трябва да кажа: счупих една чиния и ще я купя. Следователно, в света има постъпки, които не носят никакви морални последствия.

Там, в края на 18- та глава се казва: "Ако не изпълним волята на нашия Отец според закона на Любовта, Той ще постъпи с нас тъй, както ние постъпихме със своите ближни". Мислите ли, че ако ви убие един обикновен човек или един царски син, че ще има някаква разлика? За убития е едно и също, дали царският син го убива или някой прост селянин. Някой казва: аз направих едно престъпление, но за да изкупя някого. Не, не, Светът с престъпления не се изкупува! Казвате: може някой път престъплението да служи като едно изкупление. Не, в Божия закон не е така. Бог не иска дела на престъпления.

Друго положение. Вие не можете да надмогнете злото в света. Няма никаква сила, която може да го надмогне, освен доброто. Единствената жива сила, която може да тури граница на злото, това е доброто, понеже доброто е по-силно от злото. Не положите ли доброто като основа, всичките ви усилия ще отидат напразно.

Сега, през тази година, която още не е довършена, трябва да работите съзнателно. От толкова години вие търсите Господа, нали? Някой от вас сте приемали Неговата светлина, но тази светлина се явява и изчезва. Божествената светлина у вас не е още непреривна. Някой казва: аз намерих Господа, но след няколко дни го гледам, той е духом неразположен. Отпадате ли духом, не сте намерили още Господа. Божествената светлина е непреривна. Явяването на тази светлинка у вас е само един проблясък от Божествената светлина, която прониква в сърдцето и ума ви. Вие още не сте добили Онези методи, чрез които Божествената светлина да е постоянна. Божествената светлина трябва да бъде постоянна. Това е стремежът ви. Щом Божественият Дух е у вас, тогава много лесно ще се сменят всички неразположения, които имате, и лесно ще оправяте вашите работи.

Сега, хармонията в тази школа не може да се създаде по закона на насилието. Хармонията всякога произтича само от закона на Любовта. И аз, от толкова години проповядвам не обикновената любов, а абсолютната Божия Любов. В школата аз имам някой ученици, които ме надминават в нещо. ТЕ са два вида, две категории ученици. Първата категория ученици са тия, които като отидат някъде на гости, искат да им постелят чисти чаршафи, казват: ние спим на легла с чисти чаршафи, дето никой не е спал на тях. Освен това, вие трябва да знаете, че ние сме вегетарианци, мазнини не ядем, ние сме особени хора. Заповядват тия ученици, дават разпореждания. В туй отношение тия ученици ме надминават.

Втората категория ученици са тия, които, като отидат някъде на гости, казват: ние постим днес, не искаме нищо да ядем, да пием, не искаме да ви правим никакво главоболие. Такова разпореждане имаме. Този човек си казва: блазе на тия хора! Но той си мисли, казва си: Учителят им яде, учениците не ядат. В туй отношение тия ученици ме надминават.

Хубаво, щом някой иска да спи на чисто легло, той трябва да си носи чаршафите. Иска да яде чиста храна. Той трябва да си носи ориза и житцето и сам да си го вари. Това значи, че по-чист човек от него няма. Щом позволявам друг да ми вари храната, тя е опетнена вече. Аз сам трябва да си варя ориза, житото. Сам трябва да си постилам леглото, сам трябва да си изпирам чаршафите. Постилат ли го другите, отиде та се не виде. Не, слушайте, аз съм по-умен от вас. И аз спя на чисто легло, но спя само на леглото на Любовта. Като влеза в някоя къща, аз питам: вашето легло изтъкано ли е от Любовта? - Не е изтъкано. - Тогава, извинете ме, моят гръб е толкова деликатен, че ако лежа на вашето легло, ще се стопя. В туй отношение, аз бих желал, всинца да спите само на леглото на Любовта! Ами че когато ти постелят чисто легло, седнал ли си да благодариш на Бога за това чисто легло? Усещаш ли в този момент, че си примирен с Бога, че си примирен с целия свят? Имаш ли туй съзнание, че си изпълнил Волята Божия? Можеш ли да кажеш: Господи, дай ми такова съзнание, че утре, като стана, да мога пак със същия устрем да изпълня Твоята воля? Можеш ли да се радваш, че си изпратен на земята, за да изпълниш Волята Божия?

В живота ви има много мъчни въпроси, които трябва да се разрешат тук в школата. Тия въпроси са между жени и мъже, между майки и дъщери, между бащи и синове, между братя и сестри и между учениците. Тия въпроси могат да се разрешат само по един начин, а именно: да престанете с вашите съмнения! Истината, която аз ви проповядвам пред мене е ясна като слънцето. Сега аз няма да ви казвам, че говоря с Господа. Това е физическо, но ви казвам, че тия принципи, които ви давам, са опитани, в тях няма абсолютно никакво изключение. Правилата, които ви давам може да ги приложите без никакво изключение. Те са опитани не само от мене, но те са опитани още в миналото от всички напреднали същества, които днес ги прилагат. Те са Божествени начала, които ще се опитат и от ония, които ще дойдат за в бъдеще. Като приложите тия правила, то ще ви дадат резултати. Може да кажеш тъй: аз днес съм по-добре. Кажеш ли така, ще ти дойде някое нещастие. Тъкмо се подигнеш от леглото и кажеш: аз съм вече па-здрав. Кажеш ли така, ще се разболееш. Ами че ти си здрав! Няма защо да казваш така. Щом си в Бога, ще кажеш: аз живея в Бога, и в Бога има пълна хармония. Щом живееш в Бога, няма да казваш, че си сиромах. Живееш ли в Бога, имаш богатство. Някой ще каже: защо Бог не ми изпрати пари? Ами че Бог не е касиер та да ти изпраща пари! Как? Нашите пари са боклук! Когато ти потрябват пари, ще поискаш разрешение от невидимия свят да вземеш кола, на която да натовариш пapите, и след това невидимият свят ще ти покаже пътя, по който ще минеш, за да не се разнася тяхната миризма. Като дойде въпрос до Божията църква, тя от никакви пари не се нуждае! Божественото учение не се нуждае от никакви пари! Това трябва да знаете. Ако отидеш някъде да проповядваш и вземеш пари, ще си затвориш носа и ще кажеш: по необходимост Взимам пари, за нивата ми трябва тор, но за делото божие няма нужда от никакъв тор.

Христос казва: "Не взимайте нито кесия, нито тържик!" Кесията, това е сърдцето ти. Значи, Христос с тия думи подразбира следното: като отидеш да проповядваш, Вземи само сърдцето си, не ти трябва друг тържик. Ако твоето сърдце е сърдце на Любовта, дето и да отидеш, пътят ти ще бъде отворен. Ако онзи цигулар свири от сърдце, пътят му навсякъде ще бъде отворен. Ако онзи оратор говори от сърдце, пътят му ще бъде отворен. Всяка работа, която вършиш от сърдце, тя принася своите плодове, тя принася своето благословение.

Сега, питам ви: съмнението, което сте имали до сега, какво ви е донесло? Вземете, и в църквата подържат, че в последните дни ще дойдат много лъжепророци, лъжеучители, и се съмняват. Какво са допринесли тия съмнения? Писанието казва: "Изпитвайте духовете, да разберете от Бога ли са." - Много добре. Вие чакате да дойде Христос, но аз бих желал да зная, кои са признаците, по които ще познаете Христа? Когато дойде светлината, всичко почва да расте. Когато падне влагата, всичко почва да никне, да расте. Когато слънцето грее, това показва, че светлината е дошла. Ако дойде Христос, ще има повече живот. Как мислите, че ще дойде Христос, във видима форма ли? Видимото, което имате е ограничение. Ако аз ви покажа през едно перде пръста си, вие виждате моя пръст. Е, сега Христос показва на света само пръста си, а те казват: този пръст дали е Христов или не? - Всичките пръсти са Христови. Само Христос има пръсти, само разумното има пръсти. Разбирате ли? Палецът показва Божията воля, показалецът - благородството, възвишеното, средният - справедливостта, безименният - Мъдростта, а малкият пръст - разумните човешки обходи. И тъй, само Божествените неща В света имат пръсти, а Онези неща, които не са Божествени, нямат пръсти. Като казваме, че имаме ръка и пръсти, подразбираме нещо Божествено в нас. Ако някой погледне палеца си и съзнава, че той е израз на волята Божия, той е нещо Божествено! Като дойде някой да ми поиска нещо, аз ще погледна палеца си, ще подигна ръката си и ще кажа: тук живее волята Божия, аз ще я изпълня с благоговение. И с вас трябва да бъде същото.

Вие сте хора на настроенията. Има някой сестри и братя, които ми се сърдят по някой път. Аз имам един маркуч за онези, които ми се сърдят. И бъдете уверени, че аз ще употребя своя маркуч на общо основание, и като излязат, ще бъдат мокри като кокошки. Туй е наказанието, което мога да дам на Онези ученици, които се сърдят - маркуч от едната, и от другата страна. И духовният свят всеки ден напълно употребява този маркуч. Днес си весел, разположен, какво богатство искаш повече? Но като направиш една погрешка, изгубваш веселостта си за цяла седмица. Защо? - Маркучът е играл отгоре ти. Престанете със съмненията! Ако е до мене, аз не искам да имате съмнения. Аз ви държа демократически, свободно, но трябва да изхвърлите съмненията навън. Някой път учениците ми казват: Учителю, не искаме да те гледаме тъй долу, много слизаш до нас. - Ще имате търпение, всички сте на земята. Вие всички искате от мене един особен живот. Аз мога да живея един такъв живот, но трябва да нямам никакво съприкосновение с вас. Щом, обаче, съм между вас, щом ме пипате тук-там, ще ме видите един ден, че си събличам дpexите. Защо? - За да се чистя - цапате ме. Ако съм далеч от вас, тази дреха никой няма да я цапа. Тези ваши мисли, Тези съмнения, които ми нахвърляте, аз трябва да ги трансформирам. Питам ви: кому от вас съм взел 5 пари? Някой път дойде някой и ми донесе туй-онуй като подарък. Казвам: ако си го донесъл от любов, не го поменавай даже. И аз, когато направя нещо за вас, няма да кажа, че съм го направил. Ако направя нещо за вас, мен ми е приятно, радвам се, че ще се ползувате. Иначе вие излагате Божественото. Ако съм един извор, и вие се ползувате, радвайте се на извора, че е Божествен. И аз се радвам, че съм ви говорил Божествени Истини. Един ден вие ще ме срещнете, и аз ще ви срещна, но ще ме видите не тъй, както днес. Какво ви казах? Словото, което ви говоря ще ви съди, но и ще ви благослови, ще ви подигне един ден. От туй Слово няма да се избавите нито вие, нито аз. Каквото ви кажа, няма да се избавите. Такова е Божественото нещо. Ние не можем да правим каквото искаме. Не, аз правя това, което Бог иска. Ако аз правя това, което искам, ще бъда един престъпник нищо повече! Искам и всички вие да вършите волята Божия, и тогава всичко, каквото пожелаете, ще ви бъде.

По някой път, аз ви гледам, вие сте уморени, неразположени сте духом, спи ви се. Защо? - Липсва ви нещо. Някой братя и сестри заспиват и казват: не можем да слушаме. Защо? - Липсва ви нещо. Пазете се, когато ви се говори или когато се греете на слънце да не заспивате! Когато се греете на слънце, никога не се спи. Когато Господ говори, никой не трябва да спи! Когато Учителят говори ученикът не трябва да спи! Заспи ли, ще му дойде някое зло. Ами че усилия трябва да правите над себе си! Тези причини, които ви заставят да заспивате са вън от вас. Те идват да калят волята ви. Има около вас ред същества, които нарочно отвличат вниманието ви, за да вземат нещо. Гневът, умразата, неверието, съмнението, това са все отклонения от правия път, за да ви оберат.

Сега, дойде някой ученик при мене, иска да ме излъже. Какво ще ме излъже един ученик? - Може да задигне някоя книга, може да не си устои на обещанието, но нищо не може да вземе, а ученикът може да спъне сам себе си.

Вие вече сте дошли до това положение, до този предел, дето вече не трябва да се смущавате, да казвате: нима до сега не сме живели разумно? Живели сте, но ако този ви живот не се свърже с един по-висш живот, той изгубва смисъла си. Едно езеро, в което не приижда вода, се разваля. Вие трябва постоянно да се опреснявате. Тази доброта, която имате е малка, правдата, която имате е малка. Всички качества, които имате са малки в сравнение с това, което ви е нужно.

Първото, най-същественото нещо през тази година е да имате разумната любов. Тази година ще работим изключително върху себе си. Яков работи 14 години за две жени, и най-после каза на Лавана: "Достатъчно вече съм работил за теб, сега ще работя за себе си". Така и ние, доста вече сме работили за света. Ще кажем на Лавана: "Сега вече ще работим за себе си, за своето повдигане, за своето самоусъвършенствуване, да добием онова истинско знание". Всеки един от вас трябва да прави опити върху знанието, да провери до колко има знания. Всички вие имате достатъчно мъчнотии, за да познаете, дали сте на правия път или не. Тези мъчнотии са турени, за да се опитате. Всяка една мъчнотия в света може да я премахнете щом се помолите. Тогава ще видите, дали вашата молитва е послушана или не. Молитвата ви не трябва да бъде чута само веднъж. Ако един път ви се чуе молитвата, не трябва да се хвалите с това. В молитвата не трябва да има изключение - тя всякога трябва да бъде чута.

Сега вие сте дошли до едно място, дето има опасност от спиране в живота ви. Тази опасност зависи от това, че у вас се явява една духовна гордост. Аз забелязвам вече у учениците нещо такова. У тях има една особена идея, някой от тях даже искат да станат учители. На крива посока сте. Да станеш Учител, това не е произведение на един живот. За да станеш Учител се изискват ред процедури. Вие ще видите как се става Учител. Онзи който ще стане Учител, в небето предвиждат за това цяла процедура. И онзи, който ще стане ученик, също ще мине през ред задължения. Вие още не сте разбрали какви са задълженията на ученика и на Учителя.

Аз казвам на един ученик: слушай, ти няма да одумваш никого. Той вижда едного и му казва: Учителят ми каза да не одумвам никого. Но как мога да бъда сляп, като виждам погрешките? За мене е безразлично, че се одумвате. Какво от това, че си острите езиците? За мене важи, като седите в училището, да не се одумвате. Ако се одумвате във времето когато преподам лекциите си, ще има прах. И тогава, и в моите, и във вашите очи ще има сълзи, кихавици. Питам: такова едно положение разумно ли е? - Не е разумно. По някой път, като преподавам, гледам някой от учениците седи и си мисли: Учителят говори много хубаво, но защо не накара онзи там да си измени живота? Седнал да ме критикува! Казвам: ами ти защо не измениш живота си? Защо Учителят да го накара? Нека той сам измени живота си! За себе си аз съм направил много работи, но и Всеки от вас трябва да направи нещо за себе си.

И тъй, сега аз искам ученици образци! Искам вече между вас да се проявят образци! Някой могат да бъдат образци, но пазете се от духовната гордост! Тя унижава живота. Бъдете безпощадни към всяка една ваша погрешка! Не задържайте в себе си нито една ваша погрешка, изнесете я навън! Чистете се! Ако искате да ви обичат, от вас се иска абсолютна чистота, защото невидимият свят е много взискателен. Ти искаш да се ожениш и жена ти да те обича, но трябва да знаеш, че нейната любов зависи от духовния свят. Имаш деца, но те не те обичат. Какво ти струват тия деца, щом не те обичат? Искаш да имаш слуга. Какво ти струва той, ако не те обича и не изпълнява волята ти? Следователно, във всяко нещо трябва да имаме благоволението на Бога, та каквато работа и да почнем, да имаме Неговото благословеше. Семейният живот има смисъл само при любовта. Децата имат смисъл само при любовта. Слугата има смисъл само при любовта. Това трябва да поставите като основен закон в живота си, и от туй трябва да излиза всичко. Ами че по какво ще се познаем, ако и ние живеем като всички хора в света? Ще кажете: е, то не може, еволюцията в света е такава. - Не, може, може. Аз поне зная, има между вас вече такива, които са назрели. Можем да направим това нещо. Искам да бъдете сериозни, но без да бъдат лицата ви продълговати. Лицата ви не трябва да бъдат много дълги, трябва да има съразмерност в телата ви. Стане ли лицето по- дълго, човек харчи повече енергия и фалирва. Стане ли лицето по- широко, човек натрупва толкова много богатство, че гръбнакът му може да се строши, и той пак фалирва. Тъй че, много дългото лице, и много широкото лице са вредни. Лицето трябва да бъде толкова голямо, колкото е определено в Божествения план, съотношения има за това.

И тъй, казва Христос: "Така и Отец мой небесни ще стори с вас, ако не простите от сърдце Всеки на брата си прегрешенията му".

Най-първо човек трябва да си прости своите грехове. На себе си ще простиш! - Туй наричам аз прощение. Ще кажеш: Господи, всичко туй аз го направих, но обещавам, че всичко ще поправя. От сега нататък аз ще живея тъй, както Бог изисква от мене. Бог ще живее в мене, и аз в Него. Като кажеш тъй, ще ти олекне. Тъй е в закона на Любовта. Като казвам, че ще живея в Бога, разбирам, че ще живея в проявленията на Неговата Любов, в лъчите на Неговата Мъдрост.

После, научете се, като говорите, да говорите отривисто. Оставете вашите предисловия в разговора. Като говорите, най- първо направете една скица и после, като станете по-учени, може да турите сенките. Най-първо направете контурите, а после сенките. За сенките се изисква майстор, който да знае как се турят. За сега ви трябват основните неща. Запример, един брат или една сестра, които имат едно хубаво сформировано чело имат предимство пред един брат или една сестра, на които челото не е сформировано. Сега да ви изясня мисълта си, да не се заблуждавате. Онзи, който има пълна каса нали има предимства пред онзи, на когото касата е празна? Един има ниви, и друг има ниви, но на първия нивите са пocети, а на другия не са посети. Кой от двамата има предимство? - Първият. Сега някой казва: мене не ми трябва мисъл, не ми трябват разсъждения. Не, разсъждавайте или с ума, или със сърдцето си, но трябва да разсъждавате. А сега, някой седят и спорят за какви ли не работи. Аз един ден наблюдавам две кучета. Седи една коте между тях. Едното си отворило устата, и другото си отворило устата, гледат се, хъркат едно срещу друго. Едното казва на другото: знаеш ли какви зъби имам? И другото казва: ами ти знаеш ли аз какви зъби имам? И двете се зъбят, а костта седи помежду им. Гледам по някой път, две сестри, турили новото учение в cpeдaтa - костта е то, и едната казва: знаеш ли какво е новото учение? Другата казва: да, но то трябва да се приложи. - Е, ти го приложи та да видим. Другата казва: ти го приложи! Не, и аз ще го приложа, и вие, и всички ще го приложим. Аз не искам от вас да приложите туй, което аз прилагам. Вие ще приложите туй, което вие можете и сте длъжни да го приложите.

Ние в школата, имаме доста важни въпроси за разрешение. Запример, не е лесно да се образува едно братство. На небето е лесно да се образува братство, но тук, на земята, дето сте събрани хора с различни енергии, с различни характери, хора с голямо мнение за себе си - големи величия - това не е лесен въпрос. Ами аз не виж- дам ли, в какво положение изпадат някой от вас. Запример, някой свършил университет, а пред него се е изправил друг, който не е свършил даже гимназия, и му проповядва нещо. Този свършилият университет казва ами аз толкова будала ли съм, и аз мога да мисля! Не е така. Ти може да си свършил университет, а другият да не е свършил нищо, но в дадения случай той стои по-високо. Е, моят крак е счупен и дойде онзи, който не е свършил никакъв университет, но има опитността да прави крака, разбира от това изкуство, и ми казва: обърни се от тук, обърни се от там, легни на корема, легни на гърба си. И какво ще правя? Ще го слушам. Един човек, който има добро сърдце, той има опитност в живота - ще слушам, каквото ми каже.

И тъй, днес Божият Дух ще дойде в ума ви и ще ви донесе една хубава идея. Той хлопа вече. Сега вие ще кажете: туй за кого ли се отнася? Какво иска да каже Учителят с това? За никого не се отнася. Давам ви житно зърно да го пoceeтe, а вие казвате: аз ли съм определен да сея туй житно зърно? Аз не съм готов, не умея. Нищо от това, ти можеш да дадеш туй житно зърно друг някой да го посее, безразлично е. В Божественото учение Всеки може да изпълни волята Божия. Не струва много, една жена да вземе легена и водата и да полее на мъжа си. На какво ще уподобите туй поливане с вода? Туй поливане с вода е един красив обичай у българите. Метне жената кърпата на рамо, вземе каната с вода и полива.

Вие сега, като не разбирате законите, изпитвате един страх и си казвате: да не би аз да се изгубя в този път? Не, туй не е учение. В Бога има методи да прогресират всички, въпросът е само в изпълнението. Вие тук именно куцате. Ако се спъваме, причината не е в Бога, ние сме причината. Тези причини може да се отмахнат. Ако се съединиме всички в едно, ние бихме били една мощна сила.

Тази година искам, тия от учениците, които са слаби по някой предмет, да се занимават усилено. Запример, някой е слаб по математика. Ще му дадем специален учител по математика. Друг е слаб по естествените науки. Ще му дадем учител по този предмет. Някой е слаб в паметта си - ще работи за засилването й. Всеки си има по една слабост, но тази слабост може да се преодолее. Паметта ви може да се засили, способността ви към математиката, към история може да се развие. Изобщо, всичко можете да постигнете.

Първото нещо, което искам от вас през тази година, то е въздържанието, да може да трансформирате енергиите си. Имаш едно възбудено състояние, ще кажеш: заради Божията Любов аз мога да се въздържам. Обърни ума си към Господа и се спри. Това е един опит. Този опит може да се случи в къщи с мъжа ви, или с жена Ви, може да се случи и с някой Ваш приятел. Не трябва да бъдем слаби, да казваме: не искаме да си нарушаваме мира. Кое е по- право в дадения случай, да се карам с този човек, или като съзнавам, да се въздържа, да изпълня волята Божия. Ще изпълня волята Божия, и нищо повече! Той може да върви подире ми и да се кара. Ще се обърна към него и ще му кажа - братко, много сладко говориш. "Ама ти си нехранимайко!" - Е, Отличен човек си ти. "Ама ти се подиграваш!" - Не, много добър човек си. Ти си поговори, аз ще те послушам. Ти си добър човек, но не си се проявил още, криеш се. Защо да не можем да направим това нещо? - Можем да го направим. И той като чуе, че е добър, почва да се съмнява, казва: така ли? И действително, той усеща, че е добър. Дълбоко в сърдцето си той иска да ти направи добро, но иска да ти покаже, че не е от слабите натури. Той може да ти направи добро, може да употреби своята сила, но само ако го обичаш. Всички хора искат да бъдат обичани, но това е най-голямото заблуждение. Когато този брат ме люби, аз ще се радвам, че той е дал ход на Господа да се прояви в него, и ще му кажа: аз се радвам не затова, че ме любиш, но затова, че Господ се проявява в тебе, и днес вътре в тебе е така хубаво, както е хубаво горе на небето. Днес умът и сърдцето ти работят, и каквато работа започнеш, ще дaдe резултат.

Тия от вас, които са пo-силни, ще приложат Тези методи по един начин, а тия, които са по-слаби, ще ги приложат по-друг начин, но Всеки един от вас трябва да направи едно малко усилие. Ще изхвърлите от себе си духовната гордост! Ще се освободите от всякакви неразположения! Аз зная, всяко неразположение е един лош признак. Защо си неразположен? Някой казва: cecтpите ми нахвърлиха лоши мисли. Тия сестри дойдат при мене, гледам ги, имат добро разположение. Как така могат да ти хвърлят лоши мисли? Ами че ако те можаха да ти нахвърлят лоши мисли, те щяха и при мене да бъдат такива. Не мога да мисля зло, без да се не прояви това зло! Значи твоите предположения са били заблуждения.

Схванахте ли какво трябва да бъде поведението ви през тази година? Поведението ви през тази година трябва да бъде такова, каквото е поведението на слънцето. Поведението ви през тази година трябва да бъде такова, каквото е поведението на един извор, каквото е поведението на една плодоносна ябълка. Поведението ви през тази година трябва да бъде такова, каквото е поведението на един отличен кон, който върши работата си. Поведението ви през тази година трябва да бъде такова, каквото е поведението на един ангел, който изпълнява волята Божия.

Да приведа сега тия символи, за да не се заблуждавате. Слънцето подразбира, че вашата мисъл трябва да бъде тъй светла! Изворът означава Вашите чувства. Те трябва да бъдат тъй чисти, тъй естествено да избликват, както Водата на един извор. Плодоносната ябълка означава слизане към материалния свят. Когато градите нещо В материалния свят, то трябва да бъде тъй хубаво, както ябълката го прави. Конят това е Вашето тяло, което трябва да бъде подвижно, годно за работа. Ангелът, това сте вече същинският вие, който като дух има същото положение на ангел, който със завършил своето развитие и отива да служи на Бога. С такива идеали, като у ангела, трябва да се служи на Бога! Всичко туй може да го направите. Няма нищо невъзможно. Ще ви помогнат от невидимия свят, без никакво изключение. За Всеки едного от вас ще изпратят по един посланик. Ще кажете: как, при мене? Да, при вас. При вас ще дойде един посланик от небето да ви посети, и тогава вие ще бъдете пръв, но като си отиде, вие ще бъдете последен, на опашката. Всеки един ще има едно посещение. Най-първо ще ви посети вашият дух, а после и други духове. Туй посещение ще внесе във вас толкова благост, толкова изобилие, каквото никога друг път не сте получавали. То ще ви държи топло най-малко за 100 години - на човешки език ви говоря.

Искам, обаче, да сте без съмнения! Ще бъдете готови. Ще кажете: няма какво да се съмняваме. Ако вие бяхте готови, аз бих ви говорил за красотата на Божествения свят, за Неговата вътрешна страна, как живеят там съществата и т. н. Бих ви изнесъл Тези хубави картини от този свят. Но, сега, както и да ви го описвам вие ще го разберете по земному. Истината вие може да я научите само при един велик Учител, или при едно вътрешно вдъхновение, на което източникът е един и същ. Само при един извор, на който дъното е чисто, може да видите красотата на този извор.

И тъй, Истината ще научите от Христа. И днес всички казват: няма по-велик Учител от Христа. Да, така е, но много от служителите на църквата, като говорят за Христа, не подразбират Него, а себе си. Всякога когато говорим, ние трябва да имаме пред вид да изнасяме самата Истина, а не своята личност.

Сега, сравнявайте и опитвайте методите и принципите, които ви давам, за да видите, че всичко това е Божествено и да не правите погрешки. Пророкът е казал за Господа "Опитайте ме, че съм благ!" На Господа гласа никой до сега не е чул, той е свещен глас. Ние казваме, че Господ ни говори. Да, Господ ни говори, но между нас и Бога, има толкова напреднали души, та като проговори Господ, гласът Му минава през всички тия по-висши от нас същества и докато дойде до нас, той се изменил вече. Ние още не знаем Божия глас. Та, като казваме, че Господ ни говори, то значи, че Божественият Дух ни е проговорил. Знаете ли през колко среди е минал този Дух? Какво ви е казал Духът? - Ще любиш Господа с всичкото си сърдце. Ще любиш ближния си като себе си. Този закон научили ли сте го? От хиляди години хората все го учат, учат, но Любовта още не е дошла, още не е научена. Колко мъчно е човек да прояви Любовта при сегашните условия! Не че не е възможно, но други неща ви отвличат вниманието. Запример, онази жена, която иска да бъде обичана от мъжа си, тя се облича хубаво. Но не е в обличането, всичко е в нейното сърдце. Дрехите не трябва да представляват важността на нещата. Някой път мъжът казва: ти трябва да разчиташ на ръцете ми. Да, ако разчиташ на Божествените ръце, разбирам, но ако разчиташ на физическите, те още утре могат да отслабнат. Някой казва: аз разчитам на себе си. Не, кажи: Господи, аз разчитам на Тебе, Ти си силният в мене. А ти казваш: аз съм силен. Не, това е игра на думи. Вие мязаше на онзи турчин, който ходил в Цариград и като се връща, ходжата го пита: е, какво има в Цариград? - Решили са да те направят шахюлислям. Среща го друг път и пак го пита: какво има в Цариград? - Ще те направят шахюлислям. Е, добре ми е на ухото, като ми говориш така. Изобщо, у всинца ви има обичай, приятно ви е да чуете нещо хубаво за себе си. Казва някой: ти си много добър човек. Я, пак кажи какво мнение имаш за мене! Не, шахюлислям ти не можеш да бъдеш, но ако си един скромен работник в Царството Божие, това е велико нещо! Най-скромни- ят работник да си в Царството Божие струва 10 пъти, 100 пъти, 100,000 пъти повече, отколкото да си цар в царството на земята. Аз предпочитам първото положение пред второто. Тъй щото, положението, което вие заемате, като скромни работници, е най- хубавото - известен на небето, неизвестен на земята. Там горе има ангели, които те знаят, Господ те знае, всички треперят за тебе. Душата ти ходи навсякъде, радостна, свободна. Смисъл има в това! Да се прояви Божията Любов в света - в туй е смисълът на живота. Казваш: какво ще излезе от мене? - Един скромен Божий работник, на когото ангелите обръщат внимание. Тези ангели обръщат внимание на Всеки едного от вас. Щом ти обръщат внимание, ти ще кажеш: аз ще бъда един скромен работник, но ще работя. Работете всички с радост и веселие!

Сега, в света ще се сблъскате с ред заблуждения. Например в Америка има хора, които почват да вярват, че апостол Петър се преродил, че пророк Илия се преродил. Е, хубаво, в Америка апостол Петър се преродил, във Франция се преродил, в България се преродил, на около 20 места се преродил. Питам: кой е същинският апостол Петър? Най-после, защо искате непременно да бъдете апостол Петър? Някой пък искат да бъдат апостол Павел. Щом искате да бъдете апостол Петър и апостол, Павел, следете техния пример! Те бяха едни скромни работници, и вие бъдете едни скромни работници, и мястото ви ще бъде завидно. Ние сега мислим само за човешкото, като считаме, че ще имаме по- голяма привилегия. По-голяма привилегия има онзи, който проявява Божията Любов по-интенсивно. Любовта повдига хората. Това трябва да знаете като закон. Имаш ли любов, ти си работник. Нямаш ли любов, ти не можеш да бъдеш туй, което искаш. За в бъдеще ще сте скромни работници - нищо повече!

И тъй, помнете сега мисълта ми: поведението ви тази година ще бъде като поведението на един ангел, който изпълнява волята Божия. Като се срещнат двама братя или две сестри, които се карат, ще им кажете тъй: поведението ви трябва да бъде като поведението на един ангел, който изпълнява волята Божия. Ето една хубава философия, нежна, деликатна, осмислена. Като срещнете една сестра, която е много загрижена, какво трябва да и кажете? - Твоето поведение трябва да бъде като поведението на един ангел, който изпълнява волята Божия. Като срещнете онзи ангел, който разперил Онези ми ти в милиона крила и ги турил в действие, че навсякъде се разхожда, знаете ли колко е красиво това? Като придобиете поведението на един ангел, и у вас израсне новото, вие ще се новородите и ще кажете: роденият от Бога грях не трябва да прави.

И тъй, щом станеш сутрин, ще си кажеш; аз трябва да имам поведението на един ангел. Малко се разтревожиш ще кажеш: аз трябва да имам поведението на един ангел. Ще си казвате Тези думи Всеки ден: като спите, и като ядете, и като работите. Ще си казвате: моята мисъл трябва да бъде като поведението на слънцето, моите чувства трябва да бъдат като поведението на един извор. Ако изпълнявате това правило, за всинца ви имам приготвено нещо много хубаво. Ще ви дам един специален подарък. Няма да се мине много време, и Всеки ще си получи този специален подарък.

И тъй сега ще започнете новата работа!

Тази година Господ ще ни помогне, ще ни благослови повече. Божието благословение ще дойде върху всички ви, и гледайте да го използувате. Но да няма колебания! Господ е решил да ни благослови, и ще ни благослови, и благословението ни никой не може да отнеме. Затуй всички ще работим, във всички направления. Всички ще турим нещо в действие, за да се прояви Божественото.

Добрата молитва
Отче наш

Беседа, държана на
31 август, 1924 г. - 6.30 ч. с.

НАГОРЕ




placeholder