НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Ще дойда след Тебе

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Ще дойда след тебе

Най-често използвани думи в беседата: бог, човек, има, тебе, може, всичко, казва, сега, хора, себе, всички, аз, живот, земя, работи, христос, мароко ,

 Неделни беседи , София, 20 Юли 1924г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


И пристъпи един книжник, та Му рече: "Учителю, ще дойда след Тебе, където идеш."*)

Съвременните хора обичат силни преживявания, т.е. никой не започва със своите слаби способности и сили. Всеки проявява силната страна на своето естество.

В цитирания стих един книжник иде при Христа и казва: „Учителю, ще дойда след тебе." –Защо ще отиде след Него ? – На този въпрос всеки човек трябва сам да си отговори ясно и категорично. Христос не му казва „да, или не", не му отговаря да дойде, или да не дойде след Него. Книжникът, като бил готов да напусне своите удобства, знания, удоволствия, почитта и уважението на хората, считал, че така ще повдигне името на Христа. Като разбирал това, Христос му отговорил: „Лисиците си имат легла, и птиците небесни гнезда, а Син Человечески няма къде глава да подслони." Това значи: Ти ще дойдеш при мене, но аз нямам легла, нямам удобства, нямам книги за четене, нямам ядене и пиене. Как ще се примириш с това ? Какво е отговорил книжникът на тези думи, не е казано. След това един от учениците на Христа се обръща към Учителя с думите: „Учителю, позволи ми да отида и погреба баща си." Какво било скритото желание на ученика – да отиде и погребе баща си ? – Той искал да вземе наследство от него ? Защо му е наследство ? – Да се осигури, да има нещо зад гърба си, и тогава да следва Христа. И дъщерята, и синът са готови да погребат баща си, защото знаят, че ще вземат наследство от него. Готовността им, да го погребат, не е безкористна.

„Ще дойда след Тебе." Много хора са готови да отидат при Бога. Кога? – Когато работите им са объркани. Следователно, работите и на книжника били объркани, затова пожелал да тръгне след Христа. Той мислел, че по този начин ще оправи обърканите си работи. Христос му отговорил: „Лисиците имат легла, птиците небесни – гнезда, а Син Человечески няма къде глава да подслони." Сега ние оставяме външния живот настрана и се спираме върху вътрешния. Има хора, които не могат да направят разлика между материалния, духовния и Божествения живот. Ще ви обясня, какво представя материалният живот. Той е подобен на две главни, турени в огъня. Те се насърчават една от друга, а вие се греете на тях. Колкото повече ги духате, толкова по-лесно изгарят, намаляват се и се превръщат в пепел. Същото е и с материалния живот.

Съберат се мъж и жена и образуват семейство. Жената казва на мъжа си: Иди да купиш, каквото трябва за ядене. Мъжът казва: Ще отида, но ти ще сготвиш. Купуват, готвят, ядат, докато най-после всичко се свършва и превръща в пепел. След това казват: Такъв е животът. – Да, такъв е животът на главните. Щом ядете и пиете, щом събаряте и градите, това са главните. Който прави къщи и ги продава, това са пак главни, които се подклаждат и изгарят. Днес направиш къща, утре я продадеш – това са главни. Образувате търговско предприятие, утре го разваляте, нищо не остане от него – това са пак главни. Днес се създава една държава, като римската, утре я няма, изчезва. И ние, като се съберем около главните, греем се и казваме: Колко е топличко! – Да, греем се, но храна няма. На огъня на главните човек гладен умира. Не е само да се стоплиш, но храна трябва.

Сега, да дойдем до духовния живот. Тук сравнението е друго. Той прилича на две хубави, ябълчни семки, които, посяти в земята, израстват, увеличават се и дават плод. На тези плодове и огън има, и храна има. Който яде от тях, едновременно и огънят, и храната им е вътре. Следователно, в духовния живот започваме от малкото и постепенно вървим към великото. Всеки човек трябва да знае, какъв е неговият живот, сам да си направи сравнение. Всеки момент енергиите могат да се сменят, затова човек трябва да бди над живота си. Умният човек -трябва да прави разлика между ценното и неценното, между умното и глупавото. Умният, като види една книга, познава, дали е ценна и, ако се окаже такава, взима я; ако не е ценна, оставя я настрана. Вещата жена, като види един плат, познава, дали е вълнен или памучен. Казват ми: Докажи ни, че има духовен живот. Аз мога моментално да ви докажа това, но няма защо да ви доказвам. Един човек отишъл при един философ и му казал: Докажи ми, че има вода в света, но искам аргументи за това. Философът взел една кофа чиста вода, изсипал я върху главата му и го окъпал добре. – Сега, какво ще кажеш ? Има ли вода ? – Има, разбира се. И на вас казвам: Като дойде някой при мене, с една кофа вода ще му докажа, че има вода. Какви други доказателства иска ? – Докажи ми сега, от какво е направена водата.–Водата не е направена от малки частици, както изглежда. Там всяка частичка има особено предназначение.

Сега да се върнем към книжника, който казал: „Ще дойда след Тебе." Има само един начин, по който ще намерите истината. Който иска да намери истината; който иска да расте и да възраства в Бога, в душата му трябва да царува безкористието. – Нали трябва да се живее в този свят? – Трябва да се живее, но да любите Бога. Ако Го любите, имате всичко на разположение – цялата земя е на ваше разположение. Вие сте осигурени, няма защо да се осигурявате. Трябва само да работите за Бога, и животът ви ще се осмисли. Друг е въпросът за онзи, който не люби Бога. Той трябва да се осигури най-малко в десет осигурителни дружества, да има най-малко десет къщи. Ако обичаш Бога, трябва ли да се осигуряваш? Всичко принадлежи на Бога и, ако Го обичате, всичко ще бъде на ваше разположение. Знаете ли, дали обичате Бога? По какво ще познаете, че Го обичате? Как се познава, че цветето расте? – То се увеличава по обем и тегло. Същото се отнася и до човека, който обича Бога. В мислите, чувствата и постъпките му има разширяване. Освен това, идеята му за Бога е ясна, определена.

Някои си представят Бога като въздух. Всъщност, най-реалното нещо в света е Бог. Това, което всякога причинява радост и веселие; това, което осмисля нещата във всяко отношение, е Бог. Например, четеш Евангелието, но не го разбираш. Обаче, един ден, когато Бог присъствува в душата ти, прочиташ една глава и казваш: Чудно нещо, толкова пъти съм чел тази глава, но едва сега я разбрах! Защо е така ? – Защото, дето е Бог, там всякога има светлина. Четеш една философска или математическа книга, но главата ти не я проумява. Обаче, щом Бог присъствува в душата ти, всичко разбираш. Много пъти може да си гледал небето и нищо да не си виждал, но когато Бог присъствува в душата ти, пред тебе се разкриват чудни неща, като че ли цялото небе се разтваря. Това не си ти, но Бог присъствува в тебе. Когато Бог е в тебе, ти преживяваш особени моменти. Слушал съм светски хора да казват: На много места съм ял вкусни работи, но като тази баница, която ядох днес, никога не съм ял – през целия си живот няма да я забравя! – Защо? – В този дом е бил Господ. Всички места, дето е минал Господ, остават епохални в нашата душа. Това са красиви и възвишени моменти, които трябва да се повтарят много пъти. Много години минават, много въздишки се изтръгват от човека, но Господ Го няма.

Книжникът казва: „Учителю, ще дойда след Тебе. – Защо ще тръгне след Христа? – За да оправи работите си. Христос му отговаря: „Лисиците си имат легла, и птиците небесни гнезда, а Син Человечески няма място, де глава си да подслони." Какво искал да каже Христос с тези думи? – Че Божията Любов трябва да намери място в сърцата ни. Божията Любов не може да намери място в сърцата на съвременните хора. Вие всякога сте готови да продадете Божественото на безценица. Представи си, че имаш приятно Божествено разположение – Бог те е посетил. Дойде някой отвън и ти казва: Дядо ти умря, остави ти голямо наследство. Ела да го получиш. Ще кажеш ли, че това, което имаш в този момент, няма да го дадеш за никакво наследство ? – Не, ти веднага ще напуснеш доброто и възвишено разположение и ще тръгнеш да гониш наследството. Ще вземеш наследството, но ще се свържеш със своя дядо. Той ти оставя милиони наследство на земята, но също толкова дългове на небето. След това ще те хванат отгоре и ще те заставят да плащаш тези дългове. Щом вземеш наследството, дядо ти казва: Ти си служил досега на Бога, но ще послужиш и на мене. Ще се ожениш, ще имаш синове и дъщери – цанил те е твоят дядо, ще му служиш. Питам: Свободен ли си сега, като получи това голямо наследство? Ако волът има десет милиона лева в банката на негово име, но го впрягат всеки ден да оре на нивата, свободен ли е той ? Каква полза от десетте милиона ? Не е ли смешно неговото положение? Той оре на нивата, а някакви си десет милиона седят в банката на негово име. В това отношение, дяволът е богатият търговец: турил ви юлар, впрегнал ви на нивата и казва: Вие имате десет милиона лева в банката. Като се върнете вкъщи, казвате: Нещастен съм, тежко ми е на душата, това нямам, онова нямам. – Как да нямаш ? Десет милиона лева те чакат в банката. – Няма ли някакъв изход? – Има изход, по засега ти липсва нещо. – Какво ми липсва? – Божията Любов. – Не разбирам някои неща. – Не разбираш, защото Божественото не е в тебе. Щом си неразположен, Бог не е в тебе. Ти не признаваш истината. – Как да не я признавам? От десет години вярвам в Христа. – Не, ще признаеш, че извън времето и пространството си направил една микроскопическа погрешка, която трябва да изправиш. Нужен ти е един Божествен микроскоп, за да я видиш. Срещам духовни хора, но нещо неспокойни. – Защо? – Имат един малък грях, който само ангелът може да види. Обаче, ти се безпокоиш. Ще признаеш, че в дадения случай нещо ти липсва – ще признаеш грешката си. Да признаеш грешките си, това е благородство, Това значи да се приближаваш към Бога. Да ги криеш. това значи да се отдалечаваш от Него.

„Ще дойда след Тебе." Христос отговори на книжника: „Който иска да ме последва, трябва да се отрече от себе си." – Какво значи да се отречеш от себе си? Жената казва: Трябва да се отрека от мъжа си. – Какво значи да се отречеш от мъжа си? – Това значи: ако мъжът ти е беден, да му оставиш всичкото си богатство, да му оставиш и децата си и, като ги осигуриш, да го питаш: Доволен ли си сега ? Щастлив ли си ? – Щастлив съм. – Тогава и аз отивам по своя път, да уча великата наука на живота. Не е отричане, да напуснеш мъжа си, когато е осиромашал, когато е останал без никакви средства. Следователно, ще се отречеш от мъжа си, когато е богат; когато живее като цар, когато е във всичката си слава и величие,-когато има синове и дъщери около себе! си. Това значи напущане на мъжа, това е самоотричане. А/ ти се отричаш от мъжа си, когато е закъсал, когато е в окаяно положение; когато плаче и се моли: Остани с мене! Казваш : Аз искам да живея с Бога. – Тази жена е користолюбива. Същото казвам и за мъжа. Така трябва да разсъждавате. Ако вървите по този път, Бог ще благослови всичките ви работи.

Сега вие трябва да разберете вътрешния смисъл на живота. Отговорете си на въпроса, защо искате да живеете. – Да се проявим. – Проявяването представя вътрешна необходимост на Битието. Всяко същество иска да се прояви, с цел, да излезе навън онова, което се крие дълбоко в него. Този процес е Божествен. Като не го разбират, хората му противодействуват и казват: Не му е време сега. – Кога ще му бъде времето ? – След три -четири години, когато си уредя всички работи. – Не, ти никога няма да си уредиш работите. Това е Божия работа, а работите на Бога са всякога уредени. Когато Божественото похлопа на вратата ти, трябва да бъдеш готов, като войник, да Го последваш. Стани и иди след 'Него. Ти трябва да бъдеш като онзи младеж, който напуща всичко и отива да се учи. Трябва да бъдеш като слънчевия лъч, който напуща всичко и прониква в земята. Ще бъдеш като онази малка птичка, която напуща вече гнездото си и хвръква на свобода.

Който не разбира смисъла на живота, иска да се осигури, да живее добре на земята. Ще се намери някой човек отвън, да дойде да го убеждава, да се осигури в едно дружество, Ще дохожда всеки ден да му говори, че трябва да мисли за жена си, за децата си, да ги осигури. Най-после, той влиза в мрежата и започва да внася всеки месец известна сума. Ще внася цели 30 години и, ако доживее това време, сам ще си получи сумата; ако не доживее, сумата ще се даде на децата. Значи, ако умре той, децата ще се осигурят. Ами като умрат децата, кого ще осигури? Аз наричам сегашното време – век на лицемерието. Ще дойде някой да те осигурява! Щом иска да те осигури, нека той внесе сумата вместо тебе, А така, само името ти да запише, това не е осигуровка. Едно се иска от човека: да бъде прям, искрен към себе си. Ако си искрен и чистосърдечен, знаеш ли, каква светлина ще придобие лицето ти ? Казано е в Писанието, че човек бил създаден по образ и подобие на Бога. – Да, така е било. Човек е бил красив, светъл, но сега той, както и нашата земя, представя развалина – всичките й пластове са раз-месгени. Нашата земя е станала за посмешище. Който не вижд4 това, казва: Красива е нашата земя! –Не, развалина е нашата земя; развалина е и човекът. Като гледаш очите, лицето, ръцете на сегашния човек, виждаш, че той е цяла развалина, представя архаични останки. Казват за някого: Този човек е благороден. – Да, благороден е, защото условията му помагат да бъде такъв.

Разправят за Шлятер, виден английски лекар, как лекувал болните си. През цялата 1905 година при него се лекувал един болен просяк. Той се явявал при него всеки ден, докато, най-после Шлятър, го поканил една нощ да спи при него. Колкото пари имал, той ги разделил по братски: половината задържал за себе си, а другата половина дал на просяка. Обаче, още същата нощ просякът показал изкуството си. Като заспал Шлятер, просякът станал тихо от леглото си и задигнал парите на Шлятера, заедно с панталоните му. Каква човещина, какъв морал имало в просяка, който могъл да постъпи така с онзи, който го лекуваа цяла година безплатно! След няколко години Шлятер пътувал през Сан - Франциско, дето срещнал същия просяк, пак гол и бос. Каква човещина, какъв морал има и в съвременните хора – свещеници, търговци и др., които лъжат в името Божие ? Често и за мене казват, че лъжа хората. – Не, аз никого не лъжа. Зная, че когато човек си позволи да каже най-малката лъжа, той престава да бъде човек. И обратно, каже ли най-малката истина, той е човек, който дава път на Божественото в себе си. Някога може да се изкусиш, да кажеш една малка лъжа, но след това ще кажеш една истина, за да се свържеш с Бога. Не е изключено за човека да греши, но дълбоко в душата си той трябва да има стремеж към великия Учител на Любовта, Мъдростта и Истината. Бог живее в човека, и той е длъжен на Него да говори истината. Ще говориш с Господа, а хората, по отражение, ще възприемат твоя разговор.

Днес аз се разговарям с Господа, а вие възприемате този разговор чрез отражение. Аз се обръщам към Господа с думите: Господи, никаква лъжа няма да излезе от моята уста. Ще говоря само истината; ще изпълнявам това, което Ти искаш, за нищо няма да пожаля живота си. Всичко, което искаш, ще го направя доброволно; ще Те следвам, не защото Си направил небето и земята, но защото само Ти си единствен, безграничен, безначален, Който обхващаш всичко в себе си.

Всички трябва да се стремим към красивото и великото. Често съм ви казвал да се оглеждате и като млади, и като стари. Радвайте се, ако не губите красотата си. И младият, и старият трябва да бъдат красиви. Красотата на младия е една, на стария – друга, но и у двамата има неио красиво. Виждаш един дядо, върви прегърбен, но има нещо красиво в него – идея има той. Набръчкано е лицето му, но то представя хубаво написана книга. Старият е написана вече книга, а младият – красива книга, на която предстои да с? пише. Който я види, да каже: Хубави неща могат да се напишат в тази книга, Това, от което се нуждае всеки човек, е да внесе в себе си абсолютна чистота, красота и хармония. Само така човек може да бъде здрав. И само при такива условия Бог може да работи в човека. Чистота, красота и хармония са сили, чрез които Бог се проявява. Когато мислите и чувствата на човека са чисти, хармонични и красиви, Духът Божи слиза в човека да работи. Само така човек се повдига и влиза в общение с Бога. Това общение Павел е изказал с Думите: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е определил за онези, които изпълняват Неговата воля и Го обичат." Какво ще бъде тогава отношението между Бога и човешката душа, мъчно може да си представите. – Защо? – Съзнанието на човека още не е издигнато. Един ден, когато съзнанието му се пробуди, той ще разбере това висше съзнание, за което Павел говори. Някога, само за момент, човек назъртва във висшия свят и вижда, колко велико и славно е да бъдеш във връзка с Бога.

Първото нещо, което се изисква от вас, е да бъдете физически здрави, да вложите хармония в чувствата си и сила в ума си. По това ще се отличавате като вярващи. Може ли вярващият да се люлее като сламка във въздуха? Вие знаете как, в миналото, светиите и мъчениците били рязани на парчета, но, въпреки това, те пеели и славели Бога. Те не се страхували, твърдо устоявали на своите убеждения. И до днес те са светли примери за човечеството. Всеки човек трябва да бъде герой, да издържа на убежденията си. Слушам някоя майка, християнка, се оплаква от децата си. – Не зная, какво да^правя с тези деца, много са немирни и непослушни, много шум вдигат. – Щом са непослушни, нека.ти прати в света, той ще ги възпита.

Един наш приятел имаше син, много непослушен, не искаше да знае никого. Един ден бащата го изпратил в Мароко. Като прекарал там няколко месеци, синът писал на майка си: Мамо, никога няма да забравя това, което прекарах тук, между французите. Майката и бащата казват: Толкова време го възпитавахме, нищо не постигнахме. А там, в Мароко се възпита само за няколко месеци. Бащата беше строг, не пожали сина си, прати го в Мароко да работи. Майка се оплаква от дъщеря си. – Прати я в Мароко да работи. Жената се оплаква от мъжа си, не искал да работи. – Прати го в Мароко. Жената не иска да работи. – Прати я в Мароко. Слугата е мързелив – да отиде в Мароко. Наистина, всички хора, слезли на земята, са в Мароко, дето се учат да работят. Като прекарат известно време, пишат на своите близки в невидимия свят: Ние сме в Мароко, но никога няма да го забравим. Всички хора се оплакват от Мароко. Земята е място, дето хората се учат да любят Господа и да изпълняват неговата воля.

Христос казва на книжника: „Лисиците имат легла, и птиците небесни гнезда, а Син Человечески няма, де глава да подслони." Какво е отговорил книжникът на Христа, не се знае, но, като философ,, той останал да размишлява. Както го виждам, от 2,000 години, той все още продължава да мисли. Още се колебае, да следва ли Христа, или не. Изобщо, книжниците не могат да следват Христа. И учените още не са разрешили въроса, приложимо ли е Христовото учение, или не. Всеки човек може да направи опит за себе си, да се увери, дали Христовото учение може да се приложи.

Всички, които ме слушате, трябва да се учите, да придобиете онова знание, за което сте дошли на земята. Запитайте се, защо сте дошли на земята и къде ще оти дете, когато я напуснете. Коя е следващата станция? Тя е най-важната. Вие сте вече пред прага на една граница, дето ще прегледат билетите и паспортите ви по всички правила. Така, както е било в миналото, не може повече*да бъде. Само след обстоен преглед ще ви пуснат да вървите напред. Иначе, ще ви върнат обратно на земята. Сега казват: Да ядем и да пием! – Че кой не яде и не пие? Това не е изкуство. Всички животни ядат и пият. Каква разлика има между животното и човека ? Например, говедото расте и умира, и човек расте и умира. Животното, като умре, се вмирисва, но и човек се вми рисва. Къде е Божественото тогава? Следователно, ние трябва да бъдем свързани с Бога така, че да не ни засяга смъртта. Като дойде смъртта, ще й кажеш: Вземи си само това, което е твое. Повече нищо не можеш да вземеш. Ако смъртта не те послуша, ще се бориш с нея, докато я победиш. Като надвиеш, ще. кажеш, като Павла: „Где ти е, смърт, жилото; где ти е, аде, победата ?" Казвате: Смъртта е страшна. – Страшна е за грешните, но не и за праведните. Като дойде при праведния, тя ще му каже: Ти си върви, няма да те закачам.

„Ще дойда след Тебе." Всички вие, които следвате Великия Учител на Любовта, трябва да се държите за правилото: Безкористно да изпълнявате Неговата воля, да сте доволни от това и да бъдете в мир с небето. Няма по-велико нещо от това, да знае човек, че изпълнява волята Божия, че е свързан с Него. Тогава, дето минеш, всички извори и дървета ще те гледат. Тогава и техните очи са отворени и всичко виждат. Ти чувствуваш красотата във всичко окръжаващо. Аз желая, и вие да имате тази опитност. Като минаваш край хората, Божественото в тях ще ти проговори. Божественото ще ти проговори и в животните, и в растенията.

„И пристъпи един книжник, та Му рече: „Учителю, ще дойда след Тебе, дето идеш," – Отлична идея! Сега аз бих желал, и вие, не само да отидете след Него, но да принесете в жертва всичко разумно. Който жертвува, е разумен човек. Който служи на Бога, и той е разумен човек. Разумни хора, мъже и жени, трябва да дойдат в света. Следователно, в света ще дойдат най-разумните, най-възвишените, най-благородните хора. – Може ли да стане това ? – Може. – Ще работим. Които не са съвършени, ще работят, за да придобият съвършенството. Които са съвършени вече, те ще пристъпят към работа. Единственото нещо, което препоръчвам на всички, е да пазите вътрешната връзка с Бога. Само тя ще внесе сила в живота ви и ще го осмисли. Нужна ви е връзка с Бога – нищо да не ви смущава, от нищо да не се колебаете. Единственият, Когото можем да чувствуваме, Който ни разширява, е Бог. Всеки момент можем да чувствуваме пристствието на Бога. Той всякога помага. – Кога ? – Когато Го търсим със всичкото си сърце. Бог е абсолютна чистота, затова Той обича чистите сърца. Допуснеш ли лъжата в себе си, ти не можеш да се приближиш при Бога. Щом говориш истината, Той ще ти проговори. Ако си чист, пак ще ти проговори. Щом приемеш любовта, Бог те обиква и всичко изправя в тебе. Ако приемеш мъдростта, светлината ще влезе в твоя ум. Като знаеш това, приеми тези неща в себе си. Какъв си, какво работиш, това не е важно. Занятието не пречи на човека. Където и да си, ще бъдеш във връзка с Висшата Реалност. Тогава хората ще те почитат и уважават. Всички хора ще се обичат като братя. Знаете ли, какво нещо е да се обичате един друг ? Малко хора съм срещал, които се обичат. И вие се обичате, но трябва да срещнете такива, които се обичат, да видите, какво значи любов. Не е въпрос да те обичат като кокошка, прасе, агне, които всеки момент могат да заколят. Тази любов се отличава от великата, от онази любов, която носи безсмъртието. Който те обича, той те държи в безсмъртието. И ако ти обичаш някого, също ще го държиш в безсмъртието. Когато двама души се обичат искрено, те стават безсмъртни. Затова, именно, трябва да се обичате. – Защо трябва да обичаме? – За да станем безсмъртни. – Защо не трябва да мразим?– Защото омразата носи смъртта. Писанието казва: „Гледайте, като се мразите, да не се изтребвате." Ето защо, не допущайте никакви лоши мисли и желания в битието на своята душа. Допущайте в себе си само възвишеното, което носи живот.

И тъй, ще любиш! – Кого? – Ще любиш Бога, Който живее в тебе. Оттам тряба да се започне. Той ще ни каже, кой е вторият, когото трябва да обичаме. Вторият ще ни доведе третия и т. н, Такъв е законът на непреривната Божия Любов която се изявява в ред и порядък. Да се обичаме по Божествено. – Не може вся-киго да обичаме. – Само чрез любовта ще внесем в нас Божествената хармония и ще разберем смисъла на Христовото учение. Любовта ще дойде и ще заживеем в мир.

„Учителю, ще дойда след Тебе." – Защо ? – За да науча великия закон на любовта. Христос го запита: Можеш ли, като Сина Человечески, да няма, къде да подслониш глава? Готов ли си на това самоотричане? Ако си готов, ела след мене!

Днес и на вас казва Христос: Готови ли сте да ме последвате, да се самоотречете? Ако сте готови, елате да ме последвате! И всичко, каквото аз имам, и вие ще имате.


13. Беседа от Учителя, държана на 20 юли, 1924 г. София.

----
*) Матея 8:19.
Който дойде при мене (Неделни беседи. София, 1998)
14 беседи от 16 март 1924 г. до 28 ноември 1924 г.

Начало: 10:00

Най-често използвани думи в беседата: бог, човек, има, тебе, може, всичко, казва, сега, хора, себе, всички, аз, живот, земя, работи, христос, мароко ,

 Неделни беседи , София, 20 Юли 1924г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder