НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Правилно разбиране на природните действия / Разумното тълкувание на природните действия

СТАР ПРАВОПИС

Правилно разбиране на природните действия

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, аз, може, живот, път, сега, природа, хора, всички, начин, себе, страдания, разумно, можете, божествен, сърце, всичко ,

Младежки събори , София, 6 Юли 1924г., (Неделя) 19:30ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Какво обяснение ще дадете за пелените, в които майките увиват децата си? Защо майките увиват децата си в пелени? Съзнателно или несъзнателно, те подражават на природата. Няма същество, което природата да не е увила в пелени. С това тя го предпазва от външните неблагоприятни условия. Като наблюдавате пелените, с които майките увиват децата си, виждате, че през различните годишни времена те биват различни: зимно време пелените са най-дебели, есен – по-тънки, през пролетта – още по-тънки, а през лятото – най-тънки. Значи, всяко време налага свои изисквания, които са общи за всички същества. Общите условия и изисквания, които се налагат на хората, зависят от законите на природата. Оттук вадим заключение, че животът на всички живи същества се определя от великите закони на разумната природа. Те са общи за всички същества без изключение. Който разбира тия закони и им се подчинява, той се развива правилно и без катастрофи. Който ги разбира, но не иска да им се подчинява, той сам се излага на ненужни страдания. Ще дойде ден, когато, иска или не иска, човек ще бъде заставен да се подчини на природните закони. Няма човек в света, който, като не се е подчинявал на тия закони, да не е счупил главата си.

Като говорим за разумното подчиняване на природните закони, ние имаме пред вид съзнателното отнасяне на човека към тия закони. Не е въпрос да страда човек изкуствено, а да изработи дълбочина в душата си. Казват за някого, че е дълбок човек. За нас е важно, как е станал дълбок. Има два начина за придобиване на дълбочина: чрез съзнателна и разумна работа на човека върху себе си и чрез голямо външно налагане и напрежение върху него. За предпочитане е човек да придобие дълбочина на душата си по първия, а не по втория начин.

И тъй, когато човешката воля се противопостави на Божествената, в живота на човека стават големи катастрофи и пертурбации. Когато се срещнат две воли с различни сили и скорости, те се сблъскват и произвеждат огъване, което образува две възвишения и една вдлъбнатина. Колкото противодействуващите сили са по-големи, толкова и огъването е по-голямо. Като знаете това, бъдете внимателни, не се противопоставяйте на Божествената воля. Тя е сила, която може да помете всичко, каквото срещне на пътя си.

Мнозина изучават духовния живот и, като се намерят пред известно затруднение, мислят, че с молитва могат да постигнат всичко. Всичко разумно се постига с молитва, но не и неразумното. Можете ли с молитва да спрете слънцето? Не можете. Ще цитирате стихове от Библията, дето се казва, че Исус Навин спрял движението на слънцето. Това не се разбира буквално. Като четете Библията, както и свещените книги, вие трябва да разбирате дълбокия смисъл, който е вложен в тях. За тази цел трябва да разбирате езика на Свещените книги. С такъв език си служи и природата. Природата е пълна със символи. Който иска да се разговаря с нея, трябва да разбира езика и, т. е. символите, които тя влага в своята реч. Всичко в природата е разумно. Когато възлага на човека някаква работа, тя му дава свобода да си послужи, с какъвто метод той намира за добре. Обаче, дойде ли до прилагането на това дело, тя признава само един начин. Затова казваме: Много са пътищата за приготвяне на една работа, обаче, един е методът за нейното прилагане. С други думи казано: Природата дава възможност на човека да се прояви по различни начини, чрез което изпитва неговата интелигентност, неговите добродетели и волята му. В изпълнение на нещата, което е предмет на Божествения свят, има само един начин.

Да допуснем, че пред вас се разкриват два пътя, които водят към планински връх, висок три хиляди метра. Единият път е широк, но, за да се стигне до върха по този път, трябва да се обикаля много. Другият път е тесен и много стръмен. Някои хора ще тръгнат по широкия път, а други – по тесния. Но тези, които вървят по широкия път, са хора с разложено сърце, които обичат лесните работи. Дойдат ли до мъчнотиите в живота, те съзнателно ги избягват. Обаче, една категория хора ще избере тесния и стръмен път към планината, понеже обичат да преодоляват мъчнотиите. На тях те гледат като на задачи за упражнение на ума, на сърцето и на волята. Тъй щото, искате ли да познаете характера на даден човек, вижте, по какъв път върви той и как решава задачите си. Достатъчно е да влезете в едно село, за да се произнесете, с какви възможности разполагат селяните от това село. Ако те сеят изключително овес, ръж и ечемик, вие казвате, че възможностите им са ограничени. Щом не могат да сеят жито, те са лишени от условията, при които житото расте. Влезете ли в един дом, по цветята, които домакинята отглежда, можете да се произнесете за нейния характер. Всяка външна проява на човека определя неговия характер. Добре е човек да отглежда цветя, но трябва да се знае, че всяко цвете е израз на известна интелигентност. От цветята, които човек отглежда, съдим за степента на неговото развитие. Човек не съзнава, защо обича някои цветя повече от други. Макар и да не съзнава това. Обичта му към едни цветя повече, отколкото към други, показва, какви способности и сили се крият в него.

Като изучавате земеделието, виждате, че различните почви се използуват за различни култури. Черноземът, запример, дава добро жито. Някои хора са подобни на чернозем. Те са богати материалисти, но разумни. Освен чернозем, има червена, глинеста почва, и песъчлива почва, върху които растат различни култури. От всички почви най-богата е черноземът, на която расте житото. Колкото и да е хранително житото, хората се стремят към разнообразна храна, затова те често употребяват и ръжен хляб. Всяка зърнена храна, всеки плод съдържа в себе си специфични елементи, от които човешкият организъм се нуждае. Тази е причината, поради която човек отглежда различни зърнени храни, зеленчуци и плодове.

Като ученици, вие трябва да изучавате външната страна на нещата и оттам постепенно да влизате навътре. Виждате някой човек външно груб, суров, а вътрешно деликатен, нежен. Вие се чудите, защо е толкова груб външно. Много естествено. Този човек живее при неблагоприятни условия. Колкото по-дебела и корава е обвивката на някой плод, толкова при по-неблагоприятни условия расте той. Колкото по-дебела е обвивката на човешкия мозък, толкова по-мъчно човек възприема нещата. Както да обяснявате на този човек някой философски въпрос, той мъчно ще го разбере. Защо? Дебела е обвивката на неговия мозък. Той се намира още в зимата на своя живот. Дебели снегове покриват земята му. Трябва да чакате пролетта, да дойде топлото слънце, да разтопи снеговете, които го обвиват. Щом се разтопи ледената обвивка на земята му, той почва лесно да разбира. Не е лесно човек да разбере философията на живота. Не е лесно да разбере природата, която го обикаля. За да разбере голямото, човек трябва да разбере малкото, да познае себе си, да познае проявите на своята душа.

В познаването на човешката душа се крие смисълът на живота. Докато дойде до това познание, човек минава през големи мъчнотии, препятствия и противоречия, но всичко това не трябва да го обезсърчава. Той трябва да знае, че това, което днес му противодействува, един ден ще му съдействува за добро. И обратно: това, което днес му съдействува за добро, един ден ще му противодействува. Това е закон. Кой не е опитал този закон? Днес имате един добър приятел, който ви съдействува за постигане на вашите добри желания. Той ви съдействува в доброто, защото върви във възходящ път, към Бога. Един ден, когато линиите на неговото движение вземат обратна посока, в низходящо направление, без да иска, той започва да ви противодействува. Ако не разбирате този закон, вие се учудвате, какво е станало, защо приятелят ви се опълчва против вас, защо идат мъчнотии в живота ви. Колкото да размишлявате, вие сами не можете да си отговорите. Противоречията и мъчнотиите, на които се натъквате, не произлизат от вас. Те се крият в самия космос, в условията на Битието. Заради вас нито космосът, нито природата ще изменят своите сили. От вас се изисква разумност, да се справяте лесно с мъчнотиите и със злото в света. Христос не казва да се борите със злото, да го победите, но препоръчва да не се противите на злото. Не мислете, че вие сте най-умните, най-силните и най-добрите хора в света, които могат да се справят с мъчнотиите си изведнъж. Най-мощният, най-разумният и най-добрият в света е Бог. Искате ли да бъдете подобни на Бога, свържете се с Него. Докато стоите далеч от Него и не Го признавате, вие никога няма да решите задачите на своя живот. Вие ще се блъскате от една мъчнотия в друга, докато съвършено капитулирате. Като изнасям този въпрос, аз имам пред вид да ви освободя от кривите разбирания. Ученикът трябва да мисли право. Ако говори за физическия свят, той трябва да го познава добре. Ако говори за духовния или Божествения свят, също трябва да ги познава добре. Не е ученик онзи, който живее със заблуждения. Някой прави различни движения, вдига ръцете си нагоре, сваля ги надолу, разтваря ги настрана и казва, че Духът го карал да прави тези упражнения. Той трябва да знае, кой дух го заставя да прави движения с ръцете и защо ги прави. Преди да изпълните заповедите на духовете в в себе си, трябва да знаете, какъв смисъл имат тия движения. Ще каже някой, че тия движения са дадени специално за него. И това е възможно, но той трябва да знае, че специалните работи се дават рядко. Много цигулари има в света, но само един е Паганини, който могъл да свири едновременно на четирите струни. Това, което Паганини е могъл да направи с цигулката, други не са постигнали още. Техниката, която Паганини имал, била специална.

Съвременните хора са музиканти, но от различна величина. И те изучават най-великото музикално произведение – живота. Всички хора се стремят към добър живот, но малцина го живеят. Срещате едного, виждате, че е весел. Защо? Пари има, задоволил е нуждите си. На другия ден срещате същия човек, но вече недоволен, тъжен. Защо е недоволен? Няма въглища, няма топли дрехи. Вие изваждате от кесията си една сума, давате му да задоволи нуждите си, и той става весел. Коя е причината за смяната на състоянието му? Ще кажете, че скръбта на този човек се е превърнала в радост, защото Бог го е посетил. Това не е право тълкувание. Защо не приемете, че и в първия случай Бог го е посетил? Бог посещава човека и чрез страданията, и чрез радостите. Ако се радвате на пълната кесия, вие трябва да се радвате и на набралия цирей. Ако се радвате на пробития и изстискан цирей, трябва да се радвате и на празната кесия. Право е човек да се радва, когато циреят се пукне, но добре е да не страда, когато кесията му е празна. Нечистата материя в цирея може да причини големи пакости на човека, но мислите ли, че пълната кесия с пари не може също да му причини известни пакости? За да се справи с мъчнотиите и страданията в живота си, човек трябва да ги понася, както понася радостите. Понеже се движи между полюси, между контрасти, човек трябва да заеме средното положение и оттам да регулира нещата. Това значи, да си изработи такава философия, с която да разрешава противоречията и мъчнотиите си. "Мнозина искат да бъдат дебели, да имат запас от материя. Защо? Те мислят, че като са пълни, ще бъдат здрави. Щом са здрави, ще бъдат щастливи. Те не подозират, че колкото повече излишна материя имат, толкова по-големи страдания ще имат. Не е въпрос човек да си създава изкуствено мъчнотии и страдания. Изкуствените страдания ожесточават човека, а естествените го облагородяват и осмислят живота му. В тях човек познава Божиите пътища. Казвате: Не може ли да се живее без страдания? Не може. Доказано е, че колкото повече разумни страдания има човек, толкова повече знания и по-голяма мъдрост придобива, толкова повече се освобождава от ограничителните условия на живота. Казано е в Писанието: „Блажени страдащите". За кои страдащи се говори в този стих? За ония, които имат разумни страдания. Разумните страдания облагородяват човешкото сърце, повдигат духа на човека, внасят разширение в душата му. Ако поетът има разумни, естествени страдания, той може да напише такова стихотворение, което да повдигне цялото човечество. Обаче, ако страданията му са неразумни, той се ожесточава и, вместо да се повдига, озлобява се. Озлоби ли се, каквото и да напише, той ще внесе своята жлъч в душите на читателите си. Като знаете това, не избягвайте разумните страдания, които Бог ви праща, но бъдете внимателни, сами да не си създавате ненужни страдания.

За да се ползвате от разумните страдания и да не си създавате ненужни изпитания, спазвайте следните правила в живота си: Не увеличавайте радостите и страданията на никого. Не отнемайте радостите и страданията на никого. Това са две правила, които трябва да пазите, както към себе си, така и към другите хора. Като дойдете до приложение на първото правило, кажете си: Достатъчно е страданието, което е дадено на човека за деня, поне аз да не го увеличавам. Достатъчно е и радостта, която му е дадена. Нека той я използва, както трябва, повече не му е нужна. Дойдете ли до второто правило, кажете си: Този човек страда. Ако Бог му е изпратил това страдание, аз нямам право да го отнемам. Той има сила да се справи с него и да го използува за свое добро. Що се отнася до радостта му, пак нямам право да я отнемам. Ама радостта му била причинена от някакво заблуждение. И така да е, пак нямам право да я отнемам. За предпочитане е човек да живее с известно заблуждение, което му причинява малка радост, отколкото да му се отнеме тази радост и да остане душата му празна. Друг е въпросът, ако, при освобождаване на човека от известно заблуждение, ти можеш да внесеш нещо ново, по-велико, с което да запълниш душата му. Не можеш ли да внесеш в душата на човека по-голяма радост от тази, която той има, ти правиш престъпление.

Като ученици, вие се готвите за работници на Божията нива. За да дойдете до това положение, вие трябва да излезете от болницата. Като излезете от болницата съвършено здрави, вие имате възможност да помагате на ближните си, да ги лекувате. Да лекувате един болен, това не значи, че трябва да му разказвате своите опитности. Вашите опитности са само за вас. Пътят, по който вие сте минали, се различава коренно от пътя на другите хора. Искате ли и другите хора да вървят по вашия път, освен че нищо няма да придобият, те могат да се спънат. Искате ли да предадете някоя ваша опитност, ще изнесете най-малкото от това, което сте преживяли. Ако пък е нужно да я предадете изцяло, предайте я точно, както сте я преживели, без никакви преувеличения. Когато попадне под влияние на тщеславието си, без да иска, човек преувеличава своите опитности и казва: Аз видях ангел. – Какъв беше? – Не мога да кажа, но нещо светло блесна пред очите ми. – Голяма ли беше тази светлина? – Като точка. Значи, от една светла точка той създаде цял ангел. Може ли свещта, която някой човек носи, да каже, че представя самия човек? Силата на светлината, която човек пръска на пътя, по който върви, показва степента на неговата интелигентност. Човек не е нито в светлината на своя ум, нито в топлината на своето сърце, нито в силата на своя организъм. Човек е скрит другаде. Къде е той, мъчно можете да отговорите на този въпрос.

Следователно, проявите на човека не определят още неговата същина. Те не осигуряват неговото съществуване. Можете ли да кажете, че житото в хамбара осигурява живота на човека? Колкото и да се осигурява, с това той не може да продължи живота си. Забелязано е, че колкото повече се осигурява човек, толкова повече се приближава към края на своя живот. Смъртта засяга еднакво и осигурения, и неосигурения. Смъртта засяга еднакво и молещия се, както и онзи, който не се моли. Но все пак има известна разлика. Който се моли и уповава на Бога, умира спокоен, с усмивка на уста, със светлина и съзнание в себе си, че отива на по-добро място, отколкото е бил досега. Той се намира в положението на мома, която се жени за своя възлюбен. Тя напуща дома на майка си и на баща си, оставя ги да скърбят за нея, но знае, че отива на добро място, от което и тя, и те ще бъдат доволни. Който не се моли и не уповава на Бога, умира като затворник, постоянно пазен от стражари. Кое от двете положения е за предпочитане: да умрете като булка, която е постигнала целта си и осмислила своя живот, или като затворник, лишен от свобода и светлина?

И тъй, искате ли да живеете и да умрете в светлина, изучавайте Божиите закони, които не само аз казвам, но и великите хора на миналото и настоящето не престават да проповядват за тях на човечеството. Като изучавате Божиите закони и пътища, изучавайте и вашия живот, както и живота на своите ближни. По този начин ще видите, как се проявява Бог в живота на всички хора.

Когато казваме, че човек трябва да се движи по права линия, това не значи, че той не е свободен да направи никакво отклоняване надясно или наляво. Отклоняването не означава още отдалечаване на човека от Бога. Това са методи, по които човек постъпва. Човек е свободен да постъпва по различни начини. Както и да постъпва, важно е да има положителни резултати. Светските хора поддържат правилото, като се срещат, да се усмихват. Това е един начин на отношение. Следва ли, обаче, когато хората се срещат, всякога да се усмихват? Представете си, че двама души се срещат в тъмна, мрачна нощ. Могат ли те да се усмихнат един на друг? Ако се срещнат през деня, а вън е много прашно, могат ли да се усмихнат? Значи, човек може да се усмихва при благоприятни условия.

Ние разглеждаме въпроса за отношенията на хората, с цел да направим живота им приятен. Запример, всички хора, особено жените, готвят, но не са доволни от своето готвене. Защо? Те са усъвършенствали кулинарното изкуство, въпреки това са недоволни. Недоволството им се дължи на факта, че гозбите им лесно се вкисват. Както и да ги запазват, те издържат най-много четири-пет деня, когато гозбите, които природата готви, издържат пет-шест месеца. Каквото е различието между човешките и природни гозби, такова е различието и между човешките мисли и чувства и тия, които идат от Божествения дух. Първите са временни, лишени от живот, а вторите – вечни и пълни с живот и енергия. Колкото повече човек се приближава към Божествените мисли, толкова животът му става по-приятен, толкова повече човек се облагородява и повдига.

Следователно, когато се движи по права линия, човек има възможност да се отклонява в четири посоки: надясно, наляво, нагоре и надолу. Да се отклони човек надясно, това значи, като върви в правия път, да разреши даден въпрос с ума си; да се отклони наляво, това значи, да разреши даден въпрос със сърцето си; да се отклони нагоре, това значи, да разреши въпроса със своя висш ум, с разума си; и най-после, да се отклони надолу, това значи, да разреши въпроса от гледището на материалния живот, в който се намират корените на злото. Значи, с помощта на разумната дейност на ума и на сърцето, човек слиза в материалния свят да изучава злото като сила и принцип в света. Това може да постигне човек само тогава, когато е дал път на идейното, на Божественото начало в себе си.

Кога отваря човек сърцето и ума си за Божественото? Когато живее според великите закони на Битието. Тогава човек е подобен на извор, който дава на всички. Когато Божественото съзнание в човека се пробуди, той има какво да дава от себе си. Той е радостен и доволен. Обаче, докато разрешава въпросите си от гледището на ума и на сърцето си, човек живее в света на радостите и скърбите, т. е. в материалния живот. Започне ли да решава въпросите си от гледището на разумния или Божествен свят, човек се качва горе, в главата си, и там се проявява. От главата си, т. е. от клоните на живота, човек слиза в материалния живот, в корените на злото. Щом е дал път на Божественото в себе си, той лесно се справя със злото. В материалния свят умът и сърцето работят едновременно. Запример, ако човек тръгне с левия крак напред, веднага след това дясната ръка излиза напред. Значи, сърцето се проявява чрез левия крак, а умът – чрез дясната ръка. И обратно: ако десният крак излезе напред, с него заедно излиза лявата ръка. Това са два метода, с които човек работи в материалния свят. Ако приложи двата метода и няма резултати, човек прибягва до третия метод – приложение на висшия ум. Той се отправя към главата си, т. е. към Божествения свят. Който не прилага тия методи, той огъва пръстите- на ръцете си, стиска главата си и се обезсърчава. Няма защо да стискате главата си. Тя не е диня, да опитвате, зряла ли е, или не. Погледнете към ръцете и краката си, повдигнете главата си нагоре, изправете се добре и кажете: Светът е създаден разумно. Следователно, и аз трябва да бъда разумен, да реша правилно въпросите на своя живот. Като гледате разумно на живота, вие се свързвате с възвишените същества, които ви идат на помощ.

Днес много хора умират преждевременно, защото не се движат. Човек трябва да прави движения, да движи всички мускули, всички стави на своя организъм. Същевременно той трябва да мисли върху нервната си система, която управлява всички органи на тялото му. Като спира вниманието си върху всички стави, върху всички удове на своя организъм, човек се свързва с Божественото начало в света, което започва да работи върху него. По този начин, именно, Бог въздействува върху разумните хора. Работете съзнателно върху силите на своя ум и на своето сърце, да се свържете от една страна с природата – майка на цялото човечество, а от друга – с Божествения дух – баща на човечеството. Това значи, да придобиете такива опитности, каквито са имали великите хора. Работете върху себе си спокойно, без напрежение, но не се подавайте на леността.

Сега ще ви дам едно правило, което трябва да спазвате. То се отнася до съня и почивката. Лягайте си рано, да се наспите добре и в четири часа сутринта ставайте. Не се обръщайте на една и на друга страна в леглото, но веднага ставайте. След това измийте лицето си бързо, облечете се, прекарайте 10 – 15 минути в размишление върху разумния живот и започнете работата си. Ще кажете, че искате да поспите повече да си починете. Почивката не се придобива чрез сън. Друг начин има, по който човек може да си почине. Приложете това правило известно време, да видите, какви резултати ще имате. Щом го приложите, вие дохождате до съзнателна връзка със силите на разумната природа, които укрепват организма. Така човек ще кали волята си и ще постигне своите желания. Волята е свързана с духа на човека. Силната воля подразбира силен дух. Има ли силен дух, човек е в състояние да се справи с всички болезнени състояния в себе си, да изправи своите погрешки.

Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да изваете красиво, съвършено лице. Лицето е свидетелството на човека. По него познавате, какво носи човек в себе си, какво е изработил в миналото и какво му предстои да изработи. По лицата на хората вие можете да четете, да разберете, какво носят те в себе си. Като разбирате хората, вие ще ги познавате и няма да се лъжете в това, което те представляват. Невежият човек се обезсърчава, отчайва се и страда повече от учения. Защо? Защото не разбира хората, не знае законите, които управляват живота. Той се разочарова на всяка стъпка. Ученият вижда нещата, както са в действителност, и не ги идеализира.

И тъй, стремете се към разумните прояви, към съзнателния живот, в който няма големи противодействия. Когато противодействията са големи, и страданията са големи. Като знаете това, избягвайте противодействията, които създават излишни страдания. Като ученици, вие трябва да избягвате ненужните страдания и ненужните радости. Защо трябва да се радвате на печалбата от лотария, преди да сте проверили, кой билет печели? Ама някой ви казал, че вашият билет печели. Проверете номера на билета си и тогава се радвайте. Радвате ли се предварително, после ще скърбите. Същото се отнася и до скръбта. Преди да разберете, как е станала една работа, не се поддавайте на скръбта. Гледайте на живота разумно, със самообладание, да внесете нова вълна, нов импулс в себе си.

Задачата на всеки човек, като ученик на Великата школа на живота, е да даде път на Божественото начало в себе си, което осмисля живота.

Т. м.

2. Беседа от Учителя, държана на 6 юли, 1924 г. – София.

Разумното тълкувание на природните действия

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, аз, може, живот, път, сега, природа, хора, всички, начин, себе, страдания, разумно, можете, божествен, сърце, всичко ,

Младежки събори , София, 6 Юли 1924г., (Неделя) 19:30ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


7,30 часа вечерта

Тайна молитва

„Тъги скърби" (всички пеят 3 пъти)

Упражнение:

Вдигнете си дясната ръка и концентрирайте ума си в нея. (Няколко минути)

Тази вечер ще говоря върху: Разумното тълкувание на природните действия.

Аз ще ви запитам един въпрос: Защо вие, майките повивате децата си с пелени? Вие правите това по образеца на природата. И природата обвива своите деца, не ги оставя голи и всичките нейни деца все са облечени. Е, какво може да съдите по тази обвивка? По самите пелени, с които детето е облечено, можете да съдите дали туй дете живее в пролетта, лятото, есента или зимата. Как? Нали знаете, ако живее в зимата, пелените ще бъдат по-дебели; ако живее в пролетта - по-тънки; в лятото - съвсем тънки; в есента пак по-дебели, а през есента пак същия процес ще се преповтори. Ще знаете, всяко нещо си има обвивка в света, защото материалите в света произтичат от условията, в които вие се намирате, тия условия са общи за всички. Трябва да знаете, че в природата съществува един велик закон, който урегулира отношенията на всички живи същества, на всички окръжающи предмети. И този закон не действа за хатъра на едного или другиго, но той е взел всичко пред вид и всяко едно живо същество трябва да се съобразява, иска - не иска. Ако не знае, ще се научи; ако знае, още по-добре. Ако главата му е по-дебеличка, повече ще се чука, чука, докато най-после в тази глава проникне разумното на този закон или казано на научен език: ще се диференцира тази глава, ще се видоизмени.

Сега аз не съм за ония дълбоките скали, които трябва да имат вашите души. Разумното не е да се направят големи дълбочини в душата ви. Не, дълбочините често идат от съпротивлението на вашата воля. Когато идвате в разрез с Божествената воля или ако някой път съществува някоя голяма вдлъбнатина във вашия живот, която не може да си обясните, то е в резултат от противодействието на вашата воля. Следователно когато две воли се срещат, винаги става едно огъване и тогава се образуват две могили и тия воли се намират на двата противоположни върха, дето може да стане престрелката. Следователно колкото противодействующите сили са по-големи, толкова огъването е по-голямо.

Въпреки това, когато вие изучавате духовния живот, някой път казвате: „Нали с молитва всичко може?" А, всичко може, всичко разумно може с молитва, но безумните неща не могат. Чудни са хората като казват: „Всичко може." Всичко, което е разумно, може, но вие не можете със своята молитва да спрете Слънцето в своя вървеж. Вие ще цитирате, че Исус Навин спрял Слънцето. Вие бяхте ли там? Най-после то е един символистически език, а то не е било така, както е писано. Вие трябва да разбирате езика на природата. А езикът на природата не е буквален език, той е символистичен език, и който тълкува езика на природата в буквален смисъл, той е на кривата страна.

В природата, за да се извърши един разумен акт, има хиляди начини, по които той може да се приложи, разбирам хиляди начини в приготовленията за прилагане, а има само един истински разумен начин на изпълнение. Природата си има много сили, чрез които ще опита степента на вашата интелигентност. Тя има хиляди начини, по които може да се реализира един акт и във всеки един акт ще определи степента на вашата интелигентност. Но един начин, един път има в Божествения свят и този начин ще определи степента на вашата интелигентност, степента на вашата добродетел и степента на вашата воля.

Е, сега допуснете, че вие се движите по един висок планински върх от 3000 м. Има един широк път, който така се върти, обикаля, има и друга една пътека, която отива стръмно нагоре. Питам: как ще определите характера на тия хора, които ще се изкачат по стръмния път, и онези, които ще минат по широкия път? По широкия път ходят всички разложени хора, които не обичат мъчното в живота - обичат винаги лесното. Казват: ние ще се въртим яваш - яваш, все ще стигнем, както и да е. А онези, силните натури, в които има воля, казват: „Този път, широкият, който обикаля, не го искаме, ние ще идем направо нагоре." Следователно по движението се определя характера на един човек.

Сега друго, знаете че в някое село сеят повече овес, в друго ечемик, ръж и жито. После, там дето расте овес и ръж, жито не расте. Е, какво може да заключите вие от това, че в някое место се сее повече ръж, за хората там какво ще кажете? Онзи, който разбира закона на тия възможности, които са в природата, той ще определи степента на вашата интелигентност. Аз като влезна в някоя къща, няма защо да ми разправяте вие какъв е вашият характер, виждам кои цветя обичате и зная вече скритото на живота ви. Туй цвете е един свидетел за същността на вашия характер. Ако култивирате розата или карамфилчето, това говори за разумността ви. Може да кажете: „Няма вече да гледам розите, но само карамфили." Не, всички цветя са все добри, но каквито цветя култивирате, това са все степени, които определят вашата интелигентност и способността на вашата душа и то без да знаете вие. Често казвате: „Аз обичам това цвете", но не можете да си дадете отчет защо го обичате, но го култивирате. А тази обич определя вашия характер и дава потик у вас. После, почвата какво определя? Запример чернозема? Че и вие, някои от вас имате повече чернозем, други повече от червената пръст, а някои имате повече песъчлива почва. Черноземът дава отлична пшеница, но това в низките места. Хората на чернозема са хора разумни, но същевременно те са хора материалисти, те са богатите хора. А онези, които култивират ръжта, са хора на идеята, те са тънки, но скоро се менят. Шопите запример тук не са много прогресивни. Турците казват: много високият човек е идеалист човек, но не е практичен човек. Ако една планета влияе върху житото, после върху ечемика, какво ще стане? Сега вие храните някои животни с ечемик и това им съдейства за затлъстяване. Следователно ако вие употребявате повече пшеница като храна, вашият живот, вашият разумен живот ще се изрази по един начин. Ако употребявате ръжта като храна, вашият живот ще се изрази по друг начин. А ако изключително се храните с тях, интелигентността ви ще се измени по начина на своето проявление. Затуй именно сегашните хора са склонни към разнообразие на храната, за да получат ония разнообразни елементи, които са необходими за творчеството на всички ония възвишени човешки мисли и благородни чувства.

И тъй, вие трябва да правите вашите наблюдения. Колкото обвивката у вас е по-дебела, толкова условията са по-неблагоприятни. Колкото вашият ум не може да схване някои неща, толкова обвивката ви отвънка е по-дебела. Някои ви разправя някои философски работи, вие слушате, слушате и казвате: „Тази работа е дълбока." Не, че е дълбока, но вие се намирате в зимата и затуй не можете да възприемате добре. А някой път мислите, че с ума си може да обхванете целия козмос. Така ви се струва. И аз го обхващам, но как? Да обхващам козмоса и да го разбирам, то са у мен две различни идеи. Затуй всички вие трябва да се стремите да познавате у вас проявите на вашата душа.

Кажете ми в куба - върха на колко плоскости може да бъде като съединителна точка? Колко страни има, които се събират в една точка? В обикновената геометрия вие казвате, че точката А може да се движи само по посоката към В.

А, ако вземем живата точка О., в живата геометрия на колко посоки може да се движи? Нали тя е съединително

звено на 4 линии. Тя се движи едновременно и по 4-те прави. И имате таково едно движение 0.1, 0.2, 0.3, 0.4, 0. От чисто физическо гледище, вие мислите, че тази енергия на точката ще отива по всичките посоки. Не, тя се движи едновременно от ляво към дясно и от дясно към ляво. Туй е един закон, който съществува в природата. Ако вашето движение почва хоризонтално първоначално 1.2, вие ще се намерите в едно противоречие с основния Божествен закон - с движението нагоре и надолу 3.4. Туй не трябва да ви обезсърдчава, понеже след като изминете един кръг и туй движение се изменя, тръгва в друга посока. А този кръст, който се образува, той [е] свързан с друга една фигура, която ще се измени. Т.е. ако вие издържате мъчнотиите в света, тия мъчнотии сами по себе си ще се изменят. Туй, което днес ви препятсва, утре ще ви съдейства. Законът е такъв. И туй, което сега ви съдейства, утре ще ви препятства.





Сега вас ви се струва, че това е малко странно, но това е много ясно. Имаш един приятел, който сега ви съдейства, но не се мине една година, той ви противодейства. Защо? Как тъй? Движението се видоизменило. Аз казвам: най-първо той се движи по този Божествен закон (3.4) Обаче в движението си той изменя посоката и положението (1.2 ) и сега без да иска, той се движи в разрез с първото положение. Сега тия противоречия в живота произтичат не от самите нас, тия мъчнотии произтичат от самия козмос, от самите сили. Вие сте чудни, вие мислите, че сте царски синове, че светът трябва да мисли само заради* вас, като че вие сте най-голямото величие, като че сте най-умния, най-добрия и най-силния, вие искате всички да ви обичат най-много. Не. Най-умният, най-добрият и най-силният е само Господ! Нищо повече. И ако искаш ти да бъдеш такъв, трябва да бъдеш свързан с Него. Нищо повече. Но щом си една малка част, отделена от Него, у тебе няма нищо добро.

Сега аз засягам този въпрос, понеже от ред години се зараждат ред криви разбирания за Божествения път. Аз не обичам криви разбирания, нито глупости в живота. Аз си движа ръката, трябва да зная защо. Ще кажете: „Духът ме кара." Не, не, аз трябва да зная този дух. Някой си движи ръката отпред навън, какво иска да каже? - Махай се. Добре. Движа си ръката към себе си, какво искам да кажа? - Ела при мен. И когато онзи плувец иска да придобие сили и той си маха ръцете - цепи водата. А някой ще каже: „Духът ме кара да си махам ръцете, мисля, че е благородно да го послушам." Не, това е неразбиране, вие трябва да знаете защо си движите ръцете. Може някой религиозен човек да каже тъй: „Туй движение е специално, само аз го правя." Специалните работи се явяват рядко. Тъй както Паганини, който е можал да свири едновременно на 4 струни. Колко цигулари сега могат да свирят едновременно на 4 струни? Няма. На две и на три струни има тук там някои да свирят, но на четири едновременно да свирят, после с цигулката да подражават на китарата и на цял оркестър, това е можал само Паганини. Но се изисква светкавична бързина в движението на лъка.

Сега и вие сте музиканти, ви изучавате живота, най-великата дарба, която Бог ви е дал - да живеете добре. Някой път казвате: „Мъчно ми е, стяга ме нещо в сърцето." А някой път кажете: „Много съм радостен, весел съм." Защо сте тъжни? Седите в къщи, оклюмнал сте, нямате гориво. Дойда аз, бръкна в кесията си и ви дам пари. Веднага вашето състояние се измени, казвате: „Весел съм." Защо? - „Духът Божий дойде." Хъм, Духът Божий, аз съм живият Дух Божий, като турих парите в кесията ви. Защо в единия случай ще считате нещастие състоянието си, а в другия случай -щастие? Защо ще считате скърбите нещастие, а радостите - благословение? Защо така трябва да се тълкуват нещата? Аз ще ви дам един начин от природата: когато получите един цирей и той се пълни, вие считате това за едно нещастие, а когато този цирей се пукне и изпразни, вие се радвате. Но вие така не постъпвате във всеки случай. Когато вашата кесия се пълни, вие се радвате, че защо? И тя е един цирей, който се пълни, но за него се радвате, когато се пълни. В първия случай вие постъпвате разумно, понеже тази нечиста материя е причинила болка, вие казвате: „Колкото по-скоро се махне тази натрупана материя, толкова по-добре." Но във втория случай вашите разсъждения са по-други. Сега някои от вас искате да бъдете пълнички. Мислите ли, че при тази пълнота вие ще бъдете щастливи. Има значи такива изкуствени процеси вътре в природата, които не са дадени за онзи разумния живот. Следователно те всякога произвеждат едно болезнено състояние в душата.

Сега аз съм за онова разумното разбиране. Ако ние разберем разумно Божиите закони, ще имаме по-малко страдания, т.е. страданията ще бъдат приятни - те ще имат смисъл. Защото страдания в живота трябва да има. И колкото една душа има повече да страда, колкото повече преживявания тя има, толкова тя повече се обогатява с знания и мъдрост и толкова повече добива своята свобода. Казано е „Блажени страждущите", значи, които разумно страдат. Аз не съм за безумното страдане, но аз съм за онова разумното страдание, което ще внесе в душата ви знание, мъдрост, красота и ще подигне всичко онова благородното у вас. Ако страданието насочи енергията на един поет да напише едно стихотворение за благото на човечеството, туй страдание е благословение, но ако от туй страдание той се ожесточи и напише едно злъчно стихотворение, рекох, това страдание не е разумно.

Когато говоря, че трябва да страдаме, аз всякога разбирам: разумните, Божествени страдания, които са определени в живота за нашето подигане, трябва да приемаме с благодарност. Но и никой от вас не трябва да увеличава страданията си. Всички трябва да се стремите към следующето, ще ви дам две правила:

Първо правило: да не увеличавате страданията никому и да не увеличавате радостта никому.

Второто правило: да не отнемате страданията никому, и да не отнемате радостта никому.

Оставете този човек постоянно да си носи своята радост. Колкото и да е малка тази радост, може би в някое заблуждение, оставете го да живее с заблуждението си, отколкото да му отнемете радостта. Няма по-лошо нещо от това да отнемеш радостта на някого и да оставиш душата му празна, без да оставиш някое благословение на место. Няма по-голямо престъпление от това.

Сега вие се готвите за работници Божии, затова сте пратени на Земята. Вие от тази болница скоро ще излезнете и трябва да знаете как да лекувате другите. Как се лекува един човек? Не да му разправите една ваша опитност. С тази опитност не всякога се разрешава въпроса. Моята опитност не е ваша опитност. Вашият път е съвсем разнообразен от моята опитност и някой път, освен че няма да ви придаде нужното, но може да ви спъне. Вашата опитност може да роди излишна амбиция у него. Когато предавате една ваша опитност, ще предавате най-малкото микроскопическо ваше преживяване, а аз забелязвам, вие украсявате вашите преживявания. Не, ще ги изнасяте тъй както си са. Аз често слушам някои разправят: „Ти знаеш ли, аз видях едно ангелче!" А

като ги попиташ как изглеждаше ангела, ще кажат: „Ангел цял не беше, но нещо много светло беше." Е, какво? -„Една светла точица." Тогава от где знаеш, че беше ангелче? - „Ама, светло беше." Действително, ангелите носят светлина, но тази светлина не е ангела. То е символичен език. Ако аз нося своята свещ, ще каже ли тази свещ: „Аз съм еди кой си господин." Не. По тази свещ може някой да съди за моя характер, но свещта не съм аз. Колкото по-голяма светлина хвърля свещта ми, значи у мен има желание да осветля целия път, туй показва степента на моята интелигентност. А ако излезна с една малка вощеница, значи не съм от много щедрите хора.

После ще знаете друго, стремежът на всеки човек се изразява органически. Всичките прояви на скрития човешки живот се изразяват на главата. Природата е турила белег на всичко. Ако ти имаш много храни в хамбара си, то е едно условие за живота, но тя не е една сигурност за твоя живот. И вие виждате, че хората като се грижат много за себе си, чрез храната да се осигурят - умират. Някой ще каже: „Ама онези, които се молят 3-4 пъти на ден не умират ли?" - Умират. Аз казвам: Който се моли и който не се моли, еднакво умира, но има едно различие в умирането. Онзи, който се моли, умира радостен, спокоен и весел, светлина има в душата му, аз ще го уподобя като мома, която се жени, оставя майка си скръбна, но има надежда, че за бъдеще нещо ще стане, а може и да не стане. А онзи, който не се моли и умира, е като онзи в затвора, идат стражари да го водят. Единият умира като булка, а другият умира като затворник. Е, какво бихте избрали вие? Нали като булка да умрете. И затуй ще се стремите по възможност да не увеличавате вашите страдания.

Сега в този път, в който сте тръгнали, ще изучавате Божиите закони в природата, които аз ви казвам и които всички велики хора са казвали в миналото, но същевременно ще наблюдавате и вашия живот и живота на хората и после ще преобразите живота си.

Сега да се върнем към тия движения. Казвате: „Да вървим направо АВ." Добре, но в туй право, ако има известно лъкатушене насам и натам -аа и бб, има ли нещо криво? В магическия жезъл и там има две змии, които се прекръстосват. Човек, който се движи към Бога, може да се движи в ляво и в дясно. Няма криво в това, ако човек мени своя метод. Не всякога ние сме длъжни да постъпваме по един и същ начин. За правило имате вие, че като посрещнеш един човек, трябва да му се усмихнеш. Но аз го срещам вечерно време в една тъмна нощ, как ще види той моята усмивка? Или е много прашно, мога ли аз да му се усмихна? Ти няма да ме питаш: „Защо не ми се усмихваш?" - Прах има. При праха аз не мога да ти се усмихвам. А мога да ти се усмихвам при една много хубава среда, когато и Слънцето се усмихва или казано на друг език: когато условията на живота са благоприятни. Аз засягам този въпрос, за да направим нашият живот хармоничен и приятен. Да вземем кухнята, всички знаете да готвите до съвършенство. Но вие можете ли да готвите, както природата готви? Аз казвам, има една идеална кухня, вие не можете да готвите, както природата готви. Вашето ядене след 2-3 дена вкисва - вмирисва се, а готвеното от природата може да го държите, 4-5-6 месеца издържа. Каква грамадна разлика между нейното готвено и вашето.



Има известни мисли и желания у вас, които са плод на природата и Божествения Дух, който е работил с милиони години. А има и ваши мисли и ваши желания и действия, които са продукт на вашето изкуство, те са копирани, те са мъртви. Следователно аз съм за Божественото вътре в вас. И колкото повече ние се приближаваме към Божествените мисли, толкова живота става по-приятен и ние по-благородни. И тъй, имате една точка, която се движи в 4 посоки. Има те и 4 правила от една и съща точка. Най-първо ще се подвижиш в ляво и дясно. В ляво да се подвижиш, по права линия, означава да разрешиш въпроса чрез сърцето си. Да се подвижиш в дясно, то значи да решиш този същия въпрос с ума си. А да се подвижиш на едната и другата страна едновременно, значи едновременно да се подвижиш чрез сърцето и ума си. Това е първото движение: на ляво и на дясно. Второто движение нагоре и надолу, значи да разрешиш въпроса чрез висшия си разум, чрез Божественото и като го решиш чрез Божественото, да вземеш и противоположното на туй Божественото, да слезнеш при злото и да забележиш туй, разумното какви отношения има с злото в живота.

И тогава имате четирите посоки: сърцето и ума, разумния живот и материалния живот. Следователно онези хора, които разрешават живота най-разумно, те разрешават и материалните си работи. Вие не можете да разрешите материалните си работи, докато не разрешите разумното по сърце и ум.

Сега е въпрос кога се отваря сърцето, да заработи Божественото в мене? - Когато живеем според природата. Тогава аз съм като един голям извор, мога да помагам на всички, защото Божественото се е събудило у мене, има какво да давам. Този извор е толкова голям, той не може да седи тъй - трябва да излиза и аз го пращам да върви. Следователно когато въпросите се разрешават не чрез висшия разум трябва да знаете, че те принасят едновременно и радост и скръб. А скърбите произлизат от материалния живот. В ляво и дясно се разрешават въпроси само за отношенията на хората, тяхната обхода. А пък ако искате разумно да разрешите въпроса, да живеете и разумно да се обичате, непременно трябва отвесно да се подвижите към Бога, а после към центъра на земята. Там са корените и клонищата на този великия Божествен живот.





Сега тази мисъл ясна ли ви е? На някои е ясна, но и някои съвсем се заплетохте. Теченията, които отиват от дясно към ляво имат връзка със сърцето, чувствата работят повече. Запример забелязали ли сте когато човек ходи какво става? Ако човек тръгне с левия как напред едновременно дясната ръка излиза напред. Природата казва тъй: в материалния свят, което искаш да разрешиш с левия крак, в умствения ще го разрешиш с дясната ръка. Едновременно участие взимат и сърцето и ума. Сърцето с краката, а умът с ръката. В природата има два метода. Най-първо почваш с десния крак и лявата ръка. С това свършва ли се въпроса? Не, ще промениш - левия крак напред и дясната ръка напред. (Направи това три пъти) И като свършиш с туй, има още един метод. Ще се спреш тогава - ще дойде тогава мисълта, с главата си ще решиш въпроса по всичките правила. А вие ето къде бъркате. Какво ще се нрави? Чупите си ръцете, но тъй, ти съвсем ще объркаш конците. Изправи се, приложи тези три методи. Ще кажете: „Смешна работа е това." Но другото е 100 пъти по-смешно или да си стискаш главата. Няма какво да я стискаш, тя не е диня да видиш дали е зряла. Ти ще вдигнеш кракът си тъй, ще кажеш в себе си: „Бог е направил този свят разумно и Той ми е дал крака." Ще подигна очите си нагоре - този въпрос ще се разреши. Не, че вие ще го разрешите сами, но по този начин като постъпите и другите същества, които са в връзка с вас, понеже сте едно цяло, ще ви дойдат на помощ.

Сега много хора умират в света, понеже нямат движение техните мускули. Вие може да направите и друго нещо: всяка вечер да раздвижвате мускулчетата, ставите на пръстите си. То е един много добър начин за лекуване. После да мислите върху нервната система, върху тия стави и мускули. Търпение ще имаш да помислиш за себе си. Тогава и Божественото във вас ще почне да работи. Затуй ние ще се стремим да разберем Божия закон, да го осветим и да не правим името Божие карикатура.

Аз зная, Господ говори на умните хора по един начин и на глупавите по друг начин. Когато си вдигне десния крак, Той говори едно; когато си вдигне левия крак, Той мисли друго и като се спре - говори друго. Друго е положението тогава. Това са все символи в живота. Де наблюдавате вие сега? Всичките ваши наблюдения трябва да бъдат правилни, да бъдат във връзка със силите на живата природа, която е майка на цялото човечество. И когато главата ви е в връзка с Бога, Баща на нашия разумен живот, и сърцето във връзка с Божествената Любов, тогава вие ще имате тази, великата опитност на великите хора, които са живели в миналото. Този е начинът, чрез който може да се събуди Божественото във вас. И затуй никога не бързайте, но и никога не се обленявайте.

За през следующата година бих ви дал едно правило: Събудите се сутрин - не стойте празни. Никога в леглото си не стойте празни. Ако останете в леглото си и се молите, добре, но ако останете тъй празни, дяволът ще влезне. Като стане 4 часа, стани! Нищо повече. Никога не спий повече. Измий се - 5, 10, 15, 20 минути бъди в дълбоко размишление за живота, и после започни работата си, която имаш да вършиш. И тогава 10 пъти по-успешно ще я свършиш, отколкото, ако останеш още да лежиш, въртиш се на едната страна, на другата. Ще кажете: „Ама, да си починем." Няма да си починеш. Почивката става по съвсем друг начин. После по кой начин излизате от леглото си? Как правят децата? Завъртят се на едната страна на другата, че тогава стават, а някой път си и потрият очите. Кой е най-правилният начин за ставане сутрин? Да станеш изведнъж! Направете наблюдение при едното ставане, при другото, за да видите какви са резултатите.

Сега помнете, аз говоря за съзнателния живот. Това, което казах, то е когато съзнанието е пробудено, а не да бъде изкуствено, но по онзи естествен начин, тогава като стане човек, усеща се обновен и не уморен, а някой път му е и много леко, радостен е. Някой път може да се случи да се усеща и тъжен, има си своите причини. А ако станете сутрин и духът у вас не е спокоен, то си има причини. Ние ще влезнем в една друга област, която ако ви я обясня сега, ще причини по-голямо зло отколкото добро. Затуй ще изоставим тази област сега. То е както като изучават студентите в университета симптомите на разните болести, че слабите и като излезнат вън, не могат да се освободят от тези симптоми, не могат да издържат. Щом стомахът е разстроен, езикът е бял; щом черният дроб е разстроен, очите са жълти. Щом волята е дисхармонична, стомахът отслабва. Всичко се отражава на човешкия организъм. Но човешкият дух е в състояние да поправи всички погрешки. Наблюдавайте вашите лица. Аз искам лицата ви да бъдат естествени. И ако при сегашното състояние ние ви предадем тази мярка, с която да мерите, вие всички бихте се обезсърдчили. Затова някой път е необходимо да има невежество.

Сега, създайте си едно красиво лице, лице което е пластично, което изразява интелигентността, чувствата и волята ви и Божественото, което във вас работи. Всичко това да е естествено. Там е силата. Сега вие и мен наблюдавате. Но аз съм много естествен. Защо? Какво има да ме наблюдавате? Аз зная, че колкото и да ме наблюдавате, вие не можете да проникнете в мен. Тъй ме е направил Бог, да не можете да ме проникнете. В пространството може ли да проникнете? В Божествения път, във всеки един човек има една страна в душата, в която ние не можем да проникнем, вънка от обикновеното. Обикновените мисли, това обикновеното, то не разрешава онзи великия въпрос, до който сте дошли. Всеки трябва да живее разумно. Вземете пример как апостолите са живели и те са живели 2000 години преди вас, но ако те биха живели сега, те щяха да живеят другояче, и те имат друго разбиране сега. Те сега не могат да ви говорят на езика, който тогава са имали. Майката как говори на детето на 3 години и как на същото дете, когато стане на 22 години и свърши университета. Ще му говори ли „маминото пиленце"? Не, съвсем друг език ще употреби.

Та разумните прояви седят в следующето: да сме в съгласие с ония условия, които регулират живота ни и да има по-малко противодействия от нас. Защото при всяко противодействане се явяват и излишни страдания. Има страдания излишни в света има и радости излишни. Знаете ли коя е излишна радост? Имате един лотариен билет - печели 500 000 лева, вие скачате радвате се. Но изведнаж ви кажат: „Това не е вашият билет, той е друг." Веднага се прекъсне вашата радост. Затова не се радвайте на неща, които не сте проверили. Радвайте се повече на онази мисъл, която може да ти даде потик отвън [отвътре], отколкото на парите, които ще получите отвън.

Сега, като гледате тъй разумно, живота на всички ученици ще се осмисли и вие ще дадете друга насока. Понеже вие трябва да образувате една вълна, която трябва да е в съгласие с великата вълна, която сега трябва да подвижи света.

Песен: „Ходи, ходи, ходи."

Вземете от песента, този живот трябва да се влее в тия малки цветенца. Значи, трябва да се влее Божественото, за да има живот. Тъй като разбираме, песента има смисъл. А ако я разберем по обикновеному например, за външните цветя, те са ограничени. Но ако разбираме духовната страна, тогава тази песен има смисъл. Един духовен характер, изразен в един обикновен мотив.

Тайна молитва

I-ви ден от събора, II-ра беседа 6.VII.19242., неделя София

------------------------------
*заради - за (бел.ред)

НАГОРЕ




placeholder