НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Да възлюбиш Господа

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Да възлюбиш Господа

Най-често използвани думи в беседата: бог, човек, всички, хора, любов, може, има, живот, добро, свят, аз, възлюбиш, мене, време, казва ,

 Неделни беседи , София, 18 Май 1924г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


''10. Беседа от Учителя, държана на 18 май, 1924 г. София.''

„Да възлюбиш Господа Бога твоего.“ *)


Ако днес се зададе въпросът, какво представя същината на човека, ще се получат хиляди отговори. По този въпрос и учените не са на едно мнение. Едни ще кажат, че същината на човека е в мисълта; други ще кажат, че същината на човека е в чувстването, трети – в творчеството, четвърти – че той е дошъл на земята със задачата, да бъде баща, майка, учен, философ, търговец и др. Обаче, това са само думи. Ще кажат за някого, че е гений, за друг – че е талант. Какво означава думата „гений"? Някои влагат в понятието гений такова качество, каквото не съдържа. От гледището на природата, геният е малко дете, което едва започва да ходи. Малките деца минават за гениални. Като се изправи на краката си, малкото дете казва: Открих закона за ходенето. За да не пада, то се старае да разреши закона на равновесието. То е стъпило на една хоризонтална плоскост и се мъчи да държи тялото си в перпендикулярно положение към тази плоскост. В геометрията тези две плоскости – хоризонталната и перпендикулярната – са в покой, а в живата природа са в движение. Ако попаднеш между тях, ти ще подскачаш, както подскача прахът на барабана.

Съвременните хора се страхуват да си зададат въпроса: Съществува ли Бог, и ако съществува, защо трябва да Го възлюбят? – Защо се страхуват? – За да не се разрушат техните илюзии. Други хора се страхуват да се оглеждат в огледалото. – Защо? – Да не би да видят това, което не очакват. Те си мислят, че са красиви, млади, а като се огледат, виждат, че се лъгали. Хората се страхуват, да не би по някакъв начин да се разколебаят техните установени възгледи. Има нещо реално, неизменно в техните възгледи, но повечето от тях ще претърпят промени. Установените неща са като високи планински върхове. Например, Моисей казва: „Не убивай, не кради, не лъжи." Това са високите върхове на злото, които водят към отрицателния живот. Говори се още за правдата, мъдростта, истината и др. Това са високите върхове на доброто. Говори се за любовта. Но как може да се говори за любовта, като не знаете нейния език? Любовта си има свой специфичен език. При тебе дойде някой и ти говори на български. Казва ти: Аз те любя. Отговаряш: Не те разбирам. Ако те срещне чужденец и ти говори за любов, ще го разбереш ли? Ще му кажеш, че не го разбираш. – Как да не разбираш? Толкова ясно ти говоря. На какъвто език да ти говорят, щом не го разбираш, ще си кажеш истината. Като излезеш вечер и погледнеш към небето, осеяно със звезди, виждаш, че те са ясни, светли, но не разбираш, какво се крие зад тази яснота. Всички неща в природата са в тайна. Погледнеш някого и казваш: Познавам този човек. – Външно го познаваш, но вътрешно, той не ти е познат. Той е космично същество, едно велико владение. На земята той се проявява като шило, което, щом те бодне, казваш: Познавам този човек. – Познаваш го, като шило, но зад него се крие нещо велико. И за нас казват: Виждате ли тия хора? – Виждате ги като върхове, но зад тях се крият велики, мощни сили, които могат да стъпчат малките човечета. Когато големият, космическият човек стъпи върху една къща, веднага става пожар, земетресение. И Ева, като стъпи на една къща, става същото – пожар. Тя всичко превръща на пепел. Космическият човек говори на хората на свой език. И те му отговарят на свой език. Но двете страни не се разбират.

През време на севастополската война, един френски офицер минавал през едно българско село и понеже бил гладен, обърнал се към селяните, на чисто френски език, и им поискал мляко. Един от селяните му отговорил: Не те разбираме. След дълги обяснения, офицерът взел една чаша за вода и започнал да прави с ръката си движения, като че дои крава. Селянинът разбрал, какво иска офицерът, засмял се и казал: Така кажи, да те разберем! Като говориш на френски, не те разбираме. Следователно, като се намериш пред големия, космическия човек, ще му говориш символично, на негов език, да те разбере. Като направиш движение с ръката си, като че доиш крава, всеки ще те разбере. А селянинът се упреква, че простата му българска глава не разбира френски.

Кой създаде това разнообразие на езиците, че хората и до днес не могат да се разберат? Бог ли създаде толкова много езици, или хората? Първоначално, когато хората били разумни и праведни, имало само един език. Значи, хората създадоха голямото разнообразие на езиците. – Кога? – Когато създадоха вавилонската кула. Тогава езиците им се объркаха и те не можаха вече да се разбират. За да дойдат до онова истинско, дълбоко разбиране, хората трябва да възлюбят Господа. Затова е казано: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила." Като се говори за Господа, някои философи казват: Бог е разумна, мощна сила в природата, която е създала цялата вселена. Питам тези философи: Вие бяхте ли в това време, когато Бог създаваше света? – Не знаем, но предполагаме, че Той е създал света. Ами ако аз кажа, че Бог не е създал света, кое твърдение ще бъде по-вярно? Въпрос е, дали светът е създаден. Той е съществувал всякога, Бог не го е създал. Обаче, в съзнанието на човека се явява въпрос за създаването на света. Бог се проявява в света. Или, светът е отражение на Бога. Той не е зидар, да вземе чука и да удря, да съгражда света. Според хората, създаването на света е механически процес. Те казват: Бог взе пръст, направи от нея човек и му вдъхна дихание на живот. Питам: Кой човек е видял тази пръст? Кой учен я е изследвал, да види, има ли разлика между нея и тази, с която ние работим?

И тъй, щом се заговори за света, човек се натъква на нещо съществено, което не знае, и което трябва да изучава. Всеки може да опита и същественото, и несъщественото. – По какво може да се опитат? – По това, че същественото носи живот, а несъщественото носи смърт; същественото носи добро, мир и радост, а несъщественото – зло, размирие и скръб; същественото носи разумност, а несъщественото – безумие; същественото носи светлина, а несъщественото – тъмнина. Може ли да живееш в тъмнина, а да разрешаваш въпросите на светлината? Въпросите на светлината се разглеждат само в светлина, в никой случай в тъмнина.

„Да възлюбиш Господа Бога твоего." – Как ще Го възлюбим, щом е казано, че Той живее в непристъпна светлина? Как ще Го възлюбим, когато от детинство са ни Го описвали като страшен, който само наказва хората? – Не говорите истината. За Бога са казвали, че е страшен, но същевременно, че е благ, добър и милостив. Какво ще кажете тогава? Казвам: Страшно е, когато Бог изостави човека. Обаче, благословение е, когато Той го вземе на своя страна. Няма по-страшно нещо за човека, изоставен от Бога. Той се намира в неописуема тъмнина. Това го довежда до отчаяние и той се самоубива. Значи, хората се самоубиват, когато за момент само се почувстват изоставени от Бога. Някой момък се самоубил, защото неговата възлюбена го напуснала. Всъщност, не го изоставила възлюбената му, но Господ го изоставил. Бог е Любов. Следователно, когато любовта те напусне, Бог те е напуснал.

Днес повечето хора живеят само в удоволствия, поради което се натъкват на големи противоречия. Те имат голямо мнение за себе си и мислят, че разбират живота. Навсякъде чувате бащи и майки, свещеници и проповедници да говорят на младите за щастие, да осигурят живота си. Майката казва на дъщеря си: Гледай да се ожениш за богат момък, да живеете добре и охолно. Бащата казва на сина си: Учи, да свършиш добре, да станеш учен човек, да се осигуриш. – Всички учени осигурени ли са, щастливи ли са? Богатите осигурени ли са? Царете осигурени ли са? Няма човек на земята, който да се е осигурил, или да е станал щастлив. – Защо няма щастливи хора на земята? – Защото никой от тях не е намерил същественото в живота. Дето същественото отсъства, там няма живот. – Нали имат знание тези хора? – Те имат такова знание, което не носи живот. Майката носи детето си девет месеца в утробата, но не знае, какви нещастия ще й причини то. Тя не знае, какво се крие в него. Като гледам човека, аз го уподобявам на гърне, което се прави от тесто, пече се, и един ден то се счупва, нищо не остава от него. Българите си служат много с гърнета. Ако искат да сварят боб, леща, коприва, те ги варят в гърнета – там хубаво се сваряват. Гърнето представя външната форма на човека, но човек не е гърне. Той може да живее в колиба, може да живее и в дворец, но същината на човека не е нито в колибата, нито в двореца. Човек може да е учен, може да е прост, но същината му не е нито в учеността, нито в неговата простота. Човек е жива, велика душа, толкова необятна, че изпълва цялото пространство. Когато излезете вън, да наблюдавате небето и да се любувате на звездите, това е, защото душата ви се простира до тях. Ако сте в съгласие с живата природа, ще се свържете със звездите: те ще ви разберат и ще ви проговорят. Малко хора обръщат внимание на звездите. Те гледат на тях като на нещо несъществено. – Кое е същественото за човека? – Да бъде пълничък, червен, здрав. На Гергьовден българите имат обичай да се теглят, кой колко тежи. Претеглят се, запишат си числото и на следната година пак се теглят. Ако теглото им е по-малко, започват да се безпокоят. Казвам: Същината на човека не е в теглото, което ту се увеличава, ту се намалява. Същината на човека е в неизменното, което не се мери на везни. За да се домогне до него, човек трябва да има характер да устоява на всичко. Вижте, какво постоянство има мравката. Тя носи товар, десетки пъти по-тежък от нея, и докато не го занесе в мравуняка, не отстъпва: пада, става, но не се отказва от товара си. За мравките не съществуват противоречия, нито невъзможни неща.

„Да възлюбиш Господа." Религиозните са дошли до убеждението, че са чада Божии. Обаче, като им се каже, че трябва да възлюбят Господа и да изпълнят Неговата воля, много от тях отстъпват. – Ние правим добрини. - Не е въпрос само в правене на добро. Ще правите добро, но с любов. В този смисъл, доброто е нишка, която съединява човека с Бога. То е контакт на човешката душа с Бога. На научен език казано, доброто е тангентата или - допирателната права на окръжността. Какво представя тангентата, от научно гледище, за нас не е важно.

Ние се интересуваме от нея дотолкова, доколкото можем да я използваме. Важно е, че докато си в кръга на Битието, ти можеш да станеш силен, ако правиш добро. Едно добро дело представя една допирна точка до великия Божествен кръг. Чрез тази точка, именно, ще мине Божествената енергия и ще те повдигне. Колкото по-нагоре се повдига човек, толкова по-лесно разрешава въпросите на живота.

Съвременните хора има да разрешават много въпроси. Всеки ги разрешава по особен начин: младите ги разрешават по един начин, старите – по друг начин. Младите искат да живеят, старите мислят за онзи свят. – Знаете ли, какво представя онзи свят? Били ли сте там? Имате ли писма от вашите заминали за онзи свят? Като замине някой ваш близък в странство, след известно време, получавате писмо от него, праща ви адреса си и желае и вие да му пишете. Всички религиозни говорят за онзи свят, но кой е получил писмо оттам? Дохождат при мене хора, да си кажат скръбта по някой техен близък, който заминал за другия свят. – Имате ли писмо от него? – Нищо нямаме, изгуби се, нищо не знаем, къде отиде. Днес вярващите в целия свят работят за образуване на някакво съобщение между този и онзи свят, да влязат във връзка със своите заминали. Англичанинът Стет, който потъна с парахода „Титаник", трябва да направи съобщение между физическия и духовния свят. – Това ли само ни остава? – Това е необходимо. Като се нареди такова съобщение, голяма част от страданията на хората ще се намалят. – Нужно ли е това съобщение? – То е толкова нужно, колкото и на онзи, слязъл с водолаз на морското дъно, е нужен чист въздух отгоре. – Ами ако няма друг свят? Преди 2000 години съществуваше ли той? Не можем ли да живеем без него? Достатъчен ни е физическият свят. Не ни трябва нито духовен, нито Божествен свят. – Не е така. Божественият свят е извън времето и пространството, затова мислите, че можете и без него. Той е свят извън третото измерение, затова е чужд и неразбран за вас. Според Писанието, тисящи [хиляди] години на земята са като един ден в Божествения свят. От това гледище, двете хиляди години, преди които е живял Христос, могат да се съкратят на два интензивни деня. Това, което става на земята за хиляда години, на небето може да се сгъсти в един ден. И обратно: Това, което става на небето за един ден, на земята може да се разреди за хиляда години. Времето не създава нещата. То само ги хроникира. Времето е било преди човека. Ако ви кажа, че сте живели преди 2000 години, т.е, преди два сгъстени деня, ще повярвате ли? Ще ме питате, защо нищо не помните. – Защо пияният забравя нещата? И вие не помните, защото сте били пияни. Като изтрезнеете, ще си спомните всичко. Тогава ще се разговаряме. Богатството, страстите, властта са питиета, които опияняват човека. Те притъпяват ума му и той нищо не помни.

„Да възлюбиш Господа Бога твоего." – Ето един важен въпрос за разрешаване. – Как ще Го възлюбим? – Като влезете в контакт с Него, както допирателната до окръжността. За да направите този контакт, достатъчна ви е само една допирна точка. Тази допирна точка подразбира езика на любовта. Всички хора трябва да знаят този език. Вчера дойде при мене един чужденец, който се интересува, на какво се основава моето учение. Казвам му: Това учение не е мое, то е Божествено и се основава на великата Божия Любов, която обхваща всичко. В нея влизат всички народи, всички общества и хора, като органи на великия Божествен организъм. Растенията, животните също са органи на този велик организъм. Има растения и животни по-признателни и благодарни от човека. Всеки може да направи опит, да провери думите ми. Чужденецът ме пита: Ти направи ли този опит? – Каквото съм направил, това важи за мене. Направи и ти този опит, да видиш, че думите ми са верни. Човек може да се разговаря и с растенията. Направи следния опит. Избери едно плодно дръвче, например, ябълка, и в сухо време го поливай с няколко стомни вода. За да разбереш, че наистина то е признателно, остани известно време при дървото, да видиш, какво ще стане. След няколко минути една хубава ябълка ще падне пред тебе. Като направиш опита няколко пъти, ще видиш, че ябълката всякога пуща по един плод за тебе. Този опит не отнема много време. Вместо да ме питате, що е Бог, вземете стомната и полейте ябълката. Щом изпълните тази задача, все едно, че сте изпълнили волята на Бога. Колкото и да е голяма разликата между тебе и ябълката, тя ще ти покаже своята признателност на опит.

Казвате: Възможно ли е Бог, Създателят на вселената, да се занимава с дребни работи? Ще ни показва признателността на ябълката! – Като срещнеш учен човек, какво искаш от него? Ще го помолиш да ти каже само една дума, която не знаеш. Голям учен е той, но ще спре вниманието си върху тебе. Бог се занимава и с големи, и с малки работи. Хората имат голямо мнение за себе си, а се занимават с дребни работи: карат се за къщи, за ниви, за богатство. Те не знаят, че Бог може да ги събере в черупката на един орех или лешник и ще остане още свободно място. Ето колко са големи! В това положение те са щастливи. При наличността на толкова къщи и имоти, съществува жилищна криза. Друг е въпросът, ако се говори за космическия човек. Само да обиколите този човек са нужни около 36 хиляди години, като се изминава по 300 хиляди км път в секунда. Днес Бог е смалил този грамаден човек във формата на едно малко човече, което може свободно да живее в черупката на един лешник.

Всички хора се питат, какъв е смисълът на живота. Казвам: Когато хората се стопят, т. е. се изгубят, тогава ще разберат смисъла на живота. Така се изгубва всяка душа, заминала за другия свят. В първо време, като се освободи от материята, тя се чувства голяма, необятна, но веднага я погват неприятелите. Тя започва да бяга и се смалява толкова много, че става невидима и се изгубва в пространството. Тогава тя съобщава на близките си, че няма живот, че нищо не съществува. Такова е състоянието на душите, докато се ориентират. Такива души наричаме „тъжни". За да излезе от това състояние, тъжната душа трябва да си спомни, че тя живее в Бога, че Бог е Любов. Той ще възстанови първоначалната й форма. – Кога ще стане това? – Когато тя възлюби Бога. Същото се отнася и до човека на земята. Докато не възлюби Бога, той ще оре и копае, ще чука камъни. Щом Го възлюби, той ще разполага с всички блага на живота.

Днес повечето хора мислят, че могат да разрешат въпросите си без Бога. Обаче, в края на краищата, те дохождат до заключението, че без Бога нищо не се постига. За да разрешиш въпросите си и да се развиваш правилно, ти трябва да възлюбиш Господа, т.е. да теглиш тангента към Него. Някой се оплаква, че останал сираче, без майка и баща. По-велика Майка и по-велик Баща от Бога има ли? Друг се оплаква, че нямал братя и сестри, нямал и приятели. По-добри брат и сестра от Бога има ли? По-верен приятел от Бога има ли? Когато възлюбите Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, Той ще отвори вратата си за сираци, бедни, страдащи, изоставени, измъчени и обременени. Всеки може да тегли тангента към окръжността; всеки може да възлюби Господа и да опита Неговата Любов. Като възлюбиш Господа, иди сам в гората да опиташ силата на Неговата Любов. – Ако ме срещне мечка? – Ще се приближиш до нея, ще я помилваш и ще й кажеш една сладка дума. Тя ще те погледне мило и ще си замине. С това тя иска да каже: Познавам те, защото ти любиш Господа. Досега бях страшна за тебе, защото ти не познаваше Господа. Откак Го познаваш, ти вече не се страхуваш от мене. После тя ще си влезе в гората, а ти ще продължиш своя път.

Като ме слушат, някои си мислят: Този човек говори ли истината? Вие се съмнявате, защото нямате вяра в Бога, не сте Го възлюбили. Ако ви лъжа, нито аз печеля нещо, нито вие. За да ви кажа една малка лъжа, трябват ми пет милиарда години, а аз не искам да си губя времето. – Защо е нужно толкова време за една малка лъжа? – За да измисля една нова лъжа, а не да повтарям вашите. Практично ли е да се губи толкова време? То е все едно, както казват българите, „да гониш Михала." Щом е така, аз предпочитам да говоря истината. Тя е извън времето и пространството. Следователно, истината може да се говори всякога. Това е най-доходното перо за всеки човек. Ако ме питате, какво мога да ви кажа, отговарям: Всякога мога да ви говоря за любовта, за мъдростта и за истината. Само така ще ме познаете, и аз ще ви позная.

„Да възлюбиш Господа Бога твоего." – Как ? – Не казвам със сърцето си, защото вие още не познавате сърцето. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум." – Този ум, за който се говори в Писанието, и него още не познавате. Вие говорите за някакво сърце и ум, но не ги познавате. Никой не познава своето сърце. Лекарят е виждал сърцето на човека, но физическото, а не онова сърце, с което човек преживява възвишени чувства. До това сърце никой лекар не може да се докосне. Лекарите бъркат само във физическите органи, затова и резултатите на техните изследвания са малки. Сърцето е малка, великолепна къщичка, която малцина познават.

„Да възлюбиш Господа". Това не значи да си създадете някакъв образ за Господа. Първо вие ще мислите за Господа като Любов, а Любовта сама ще създаде образа. – Как ще стане това? – Виждали ли сте, как българите топят восък? Турят го на огъня да се стопи и веднага след това го наливат в студена вода. Като истива, восъкът приема различни форми. По него те обичат да гадаят. Следователно, само любовта може да създаде образ за Бога. Затова се казва, че Бог е Любов. За да разберете любовта, трябва още отсега да изучавате нейния език. За тази цел трябва да се свържете с живата природа, която ще ви остане вярна при всички условия на живота. Ще дойде ден, когато децата, приятелите ще ви оставят; ще заболеете, обаче, природата никога няма да ви остави. – Не трябва ли да правим друга връзка? – Щом връзката ви с някого е човешка, един ден ще се видите изоставени. Обаче, въпросът за връзката на човека е индивидуален, и всеки сам трябва да го разреши. Хората на любовта, мъдростта и истината ще разрешат този въпрос самостоятелно. Ако един човек го разреши правилно, всички хора ще го разрешат.

Следователно, когато един човек се нахрани, всички хора ще се нахранят. Това е закон. Ако има нужда да доказвам, ще си послужа с човешкото тяло. То е общество, образувано от милиарди клетки, които едновременно се хранят. Първо се дава храна на стомаха. Щом се нахрани той, всички клетки ще се нахранят. Ако няма храна за стомаха, всички клетки ще гладуват. Три фактора взимат участие в храненето на човека. Първият фактор е стомахът. Той доставя материалната храна на целия организъм. Вторият фактор е белият дроб, който приема въздуха от устата и чрез него пречиства, т. е. окислява кръвта. Третият фактор е мозъкът, който изпраща енергиите по цялото тяло. – Защо трябва да прави човек добро? – И тук е валиден същият закон. Щом ти направиш едно добро, всички хора ще правят добро. С тебе заедно, цялото човечество, целият космос прави добро. Да направиш едно добро, това е велик, свещен момент в живота на цялото човечество. – Защо? – Защото то се предава на космоса, на цялото човечество, на всички рвзумни същества, както и на Бога. И Бог се интересува от доброто, което човек прави. Доброто, което той е направил, е благо за целия космос. Ако се откажеш от доброто, от любовта или от истината, ти внасяш злото в цялото Битие. Който иска да повдигне човечеството, трябва да прави добро, да даде път на любовта и истината в своя живот. В това отношение, всеки човек е фактор в Битието. В Божествената книга се пише, какво е извършил човек. Голяма е отговорността на човека. Казваш: Аз не съм цар, не съм пръв министър, да нося отговорност. – Ти си по-голям от министър, по-голям и от цар. В който момент правиш добро, всички разумни същества, всички ангели с трепет следят, как ще го направиш. Ако го направиш по всички Божествени правила, те казват: Един от нашите братя на земята направи едно добро на място и по правилата на Божествения живот. Като знаете това, не трябва ли да бъдете изпълнители на такова добро?

Днес повечето хора не успяват в живота си, защото вярват само в науката, очакват тя да ги повдигне. И науката има място, но не навсякъде. Тя поддържа, че само чрез еволюция се постигат нещата. – Това е отчасти вярно. Има една велика наука, според която можеш да постигнеш нещата моментално. Тя е науката на любовта. Затова е казано: „Да възлюбиш Господа Бога твоего." Любовта е допирна точка, условие, в което се крият всички възможности за постижение. Ако постигаш всичко чрез еволюция, това подразбира проява на Бога в човека, с цел да се изяви съвършеното, възвишеното, Божественото в него. Вън от това, друга еволюция не съществува. А това, че човек е произлязъл от клетка, която постепенно минавала в различни форми, докато дойде до човешката форма, то не е никаква еволюция. Как ще си обясните грамадната разлика между различните животни, от най-малките до най-големите и до човека? Според мене, еволюцията означава история на човешката душа; как е използвала всички условия и възможности за своето развитие. Доброто е помогнало за разширяване на човешкото съзнание. Така човек е съградил и съгражда своя организъм, чрез който влиза в контакт с великото Битие, т. е. с Божествената природа.

Мнозина ме питат: Кога ще дойде любовта? – Когато бъдете готови. За да приеме любовта, човек трябва да бъде готов да издържа на нейните вибрации. Ако любовта дойде днес, човешките тела ще се стопят, няма да издържат на нейните силни токове. Не всички житни зрънца издържат на условията, при които се посяват. Не всички релси издържат на движението на влака. Ето защо, за да издържи на Божествените енергии, човек трябва да има силен стремеж към Бога. Следователно, ние трябва да влезем в контакт с Божествените енергии и да се калим. Всеки трябва да има съзнание, че е някакъв фактор във вселената. Казвате, че това е заблуждение. – Ами ти, като не изпълняваш волята Божия, не се ли заблуждаваш? Казваш: Глупаво е човек да върши добро. – Ами да върши зло, не е ли глупаво? Кое е по-право: Да вършиш добро, или да вършиш зло? – Да правиш добро, това е губене на време. – Като правиш зло, не губиш ли време? Като убиваш хиляди говеда и продаваш кожите им, за да печелиш и нареждаш живота си, това благородно ли е? Да колиш агнета, кокошки, за да храниш децата си, това добро ли е? Говедата казват: Ти одра нашите кожи, но няма да бъдеш щастлив. Агнетата и кокошките казват: Ти ни закла, отне живота ни, но скъпо ще платиш. Ти живееш на гърба на нашите кожи, на нашата кръв, но няма да ти се прости. Можеш и без тази голяма къща, направена на нашия гръб. Казвам: Аз предпочитам да живея в малка колибка, но съществата около мене да бъдат живи, отколкото да живея в палат, спечелен от кожите на животните. Такава е волята Божия. – Никога ли не трябва да ядем месо? – Това се допуща, само когато животното пожелае доброволно да се пожертва за тебе. Има случаи, когато пчелите по никой начин не дават меда си. Какво ще направиш тогава? Ще вземеш внимателно една пита, пълна с мед, и на нейно място ще туриш друга – празна, да могат веднага да продължат работата си.

В древността, когато хората били човекоядци, поддържали един култ между влюбените. Когато момъкът се обяснявал в любов на момата, или тя на него, който изслушвал обяснението, имал право да иска от другия, да отреже парче месо от себе си, около 200 – 300 гр. от лицето, ръката, или крака си и да го опече. Когато изяждал месото, той познавал, дали възлюбеният имал любов към него. Поради този култ, хората през тази епоха били обезобразявани: някой на лицето, друг – на ръката, трети – на крака; всички носели белези по тялото си. Съвременните учени ще кажат, че това е атавизъм. – Не, такава е била обичта на влюбените преди хиляди години. И днес в подсъзнанието на хората е останал спомен от това време, поради което влюбеният казва на своята възлюбена: Ще ми се да те изям. И до днес той помни вкусното месце. И тя казва същото. Питам: Отде иде това желание във влюбените? – От времето, когато и двамата са яли от това месце. Казвам: Ние отдавна сме престанали да ядем от него.

„Да възлюбиш Господа." В тази любов ние ще намерим истинския смисъл на живота. Казвам: Вие трябва да изпитате месцето на своя възлюбен, не по буква, а по дух. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." Това е така в духовния свят, но какъв лъжлив култ се е създал от това учение в света? Това, което излиза от устата на човека, е живото слово, което влиза в нас. Твоята възлюбена може да излезе от тялото си и да влезе в твоето, заедно да живеете и да си гугуцате като гълъбчета. Тогава не би имало условия за ревност. Някой иска да се ожени за една мома, но тя му казва: Не искам втори път да се женя – женена съм вече. – За кого? – За своя възлюбен – за духа, който е в мене. При сегашните условия, хората не могат да разрешат правилно брака. – Защо? – Разбиранията им са ограничени. Дето има раздвояване на цялото, всякога има спор. Мъжът и жената представят едно цяло, една единица. Единство е нужно в света. Значи, единицата никога не може да се раздели. – Ами ако моят възлюбен ме обсеби? – Не се страхувай. Дето е любовта, там е и разумността. Няма по-велико нещо от това, да те обича разумен човек. Който те люби, той е готов да ти даде всичко, с което разполага. Ако Бог ви люби, Той ви дава всичко, с което разполага. Той казва: Влезте да живеете в мене, и аз ще влеза във вас. Да се родиш, това значи, Бог да живее в тебе. Ако отидеш при Бога, това значи да умреш. Следователно, ако раждането е правилно, Бог живее в тебе. Ако умирането е правилно, ти отиваш да живееш при Бога. – Аз искам да живея на земята. – Ще живееш, ако си дал място на Бога в себе си. Това значи, да разрешиш правилно задачата на живота. – Умирам. – Значи, ти отиваш при Бога. И това показва, че си разрешил правилно задачата на смъртта. Ако живееш, без да дадеш място на Бога в себе си, ти не си разрешил правилно великата задача на живота. И ако умираш, без да отидеш при Бога, не си разрешил правилно великата задача на смъртта. Това е истинската философия. Всички религиозни разрешават въпроса за живота и смъртта по различни начини. Как го разрешават, не е важно – все някога ще го разрешат правилно. От вас се иска да изучавате религиите.

Сега аз не говоря само за вас. Моята мисъл е не само за вас, но за всички разумни същества. Тя се предава, като по радио, на целия свят. Като се предава моята мисъл, всички свещеници, учени, философи я възприемат. – Защо всички я приемат? – Защото е Божествена, тя не е моя мисъл. Тази мисъл се е родила преди векове, още преди създаването на света. Тя е велика проява на Бога, Който ни говори отвътре. Най-малкият подтик към добро е езикът на Бога. Вие пренебрегвате малките прояви и се стремите към велики работи. Бог ти нашепва: Направи едно добро на тази бедна вдовица. Ти бръкнеш в джоба си, извадиш последните пет лева и казваш: Не мога да й помогна, тези пет лева трябват и на мене. След един час мога да й дам даже хиляда лева, но сега не мога да дам нито пет лева. – Не, ще извадиш петте лева от джоба си и ще й ги дадеш. В дадения момент, те струват повече от хиляда лева. Всяко нещо е ценно на своето време.

Мнозина идват при мене и ми казват: Ти обичаш еди - кого си повече от нас. Питам ги: Как познахте това? Бих желал да зная, каква е вашата мярка, с която определяте любовта. Тя се схваща по вътрешен път. Наистина, аз се отнасям различно към всички хора: някого ще нахраня, друг ще уча, трети ще вдигна от легло – болен е. Значи, на всеки давам според нуждата. Кого, всъщност, повече обичам? Ще кажете, че милвам някого, защото го обичам повече. – Според мене, милувката е за болния. - Помилвай и мене. – Като се разболееш и стане нужда да те масажирам и превързвам, ще те помилвам. Масажите, превръзките са милване – нищо друго. Ако си здрав, няма защо да те милвам. Изобщо, когато милвам здравия, той се разболява; когато милвам болния, той оздравява. Като говоря на глупавия, той става умен. Това са максими, които трябва да се прилагат.

Две сестри се обичат. Майката се радва и на двете, доволна е от тяхната любов. По едно време един момък се влюбва в по-голямата. Малката започва да завижда на сестра си, недоволна е, ревнува. Като види момъка, избягва го – и тя се влюбила в него. Майката, за да успокои малката, започва да я гали, да я утешава. Ще кажете, че малката е по-добра от голямата. – Щом завижда на сестра си, тя не е по-добра. И обратното се случва: Момъкът се влюбва в малката. Тогава голямата започва да завижда и да се сърди на сестра си. Ще кажете, че малката трябва да отстъпи. – Не, любовта не пита, коя е по-малка, коя – по-голяма. Щом дойде любовта, това показва, че Бог е посетил момата. Като разбере това, момата не иска вече да се жени. – Защо не се жени? – Не е въпросът в женитбата, но в разумното предаване на любовта. Ако мома и момък се срещат и мислят само за женене, те не разбират любовта. Христос казва: „Роденото от Духа, дух е; роденото от плътта, плът е." От 2000 години хората все се женят, но как? – Без Бога. Женят се без Бога и се развеждат без Бога. Раждат се без Бога, и умират без Бога. Без Бога, разбирам, без Любовта.

„Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце." Като Го възлюбиш, Той ще ти даде ново сърце, на което ще напише своя закон. В това сърце Бог влага всички възможности, които човек трябва да използва. - Кой е първият закон, написан в човешкото сърце? – Законът на любовта. В този закон се крият велики възможности за пресъздаването на човека. Докато хората разбират живота, както сега, още хиляди години да живеят, няма да стане никакво преобразование в тях. В човешкия живот има всичко, но не и мир. Навсякъде виждате разрушения, затвори, бесилки. Съвременните хора са далеч от мира. Време е вече хората да се въодушевят от доброто, да пращат своите добри мисли по целия свят, да бъдат носители на любовта. Всеки човек трябва да осъзнае, че е важен фактор в Божествения свят. Когато осъзнаят това, хората ще се разберат и ще заживеят братски помежду си. Бог на Любовта ще сближи хората. Бог на Любовта ще сближи народите и ще създаде добри управници. – Кога ще стане това? – Когато хората приложат Божествените принципи в своя живот. Едни неща Бог ще направи, а други – хората. Ние ще орем и сеем, а Бог ще възраства посятото.

Съвременните хора искат да бъдат силни, добри, учени, богати – всички да ги почитат. Човек не подозира, че носи вътрешно познание в себе си. Едно е нужно: Само да си спомни, че знае много неща. Същевременно, той е добър, нужни му са само условия да прояви доброто. Ако поставите най-хубавата ябълка и най-хубавото жито при неблагоприятни условия, ще излязат хилави. И най-ученият, лишен от своите пособия, нищо не може да направи. Как ученият ще прояви своето знание и ученост, ако извадите очите му, повредите ушите или отрежете езика, носа му? В бъдеще, човек може да си създаде такова тяло и така да го огради, че никой да не може да го засегне. – Кога ще стане това? – Когато придобиете Божията Любов. Достатъчно е да пожелаете искрено да я придобиете, и тя ще се яви. Представете си, че някой иска да повреди ушите или да извади очите ви. Какво ще направите? Веднага ще станете невидим. Искат да ви затворят – пак ставате невидим. После отново се явявате. Стражарите ще ви гонят, а вие, ту ще изчезвате, ту ще се явявате. Най-после ще кажат: Този човек е неуловим. – Много естествено, той е възлюбил Господа, спазва Неговите закони. Бог живее в него, и той живее в Бога.

Някоя сестра дойде при мене и ми казва: Толкова години те слушам, но не мога да се справя с мъжа си. Той постоянно ме тормози; не мога вече да го понасям. – Много просто, стани невидима. – Не мога, не зная как. – Ще се научиш. И братя се оплакват от жените си. Казвам: Станете невидими. – Не можем още. – Има един начин, по който се разрешава този въпрос. – Кой е този начин? – Да възлюбиш Господа! Само чрез Божията Любов ще станете невидими и отново ще се явявате. Когато мъжът забележи, че жена му ту изчезва, ту се явява, той ще започне да се тревожи, ще иска да я задържи. Тя ще му каже: Слушай, приятелю, аз не съм робиня в тоя дом. Аз съм жива душа, и никой не може да ме докосне. Мъжът започва да се извинява и да я моли, да не го напуща. Като дойдат до това положение, да стават невидими, хората ще си живеят добре, няма да си казват нито една лоша дума. Не струва ли човек да работи върху себе си, да създаде едно съвършено тяло, да бъде свободен? Така, както сега хората разрешават въпросите, винаги ще остават неразрешени. Според мене, няма по-велика наука от любовта. „Да възлюбиш Господа Бога твоего." При това положение, когото срещнеш, ще виждаш Бога в него. – Ти виждаш ли Го? – Аз живея в Бога, и Бог живее в мене. Какво мислят хората за мене, не ме интересува. Някоя оса хвърчи, кацне на ръката и ме ужили. Казвам си: Няма нищо от това. После турям малко сол на болното място и го превързвам. Вървя бос в гората и нещо ме ухапе. Казвам си: Трябваше да бъда по-внимателен. Минавам покрай една канара: духне силен вятър и ме търколи на земята. Мисля си: Няма нищо, трябва да бъда по-внимателен. Казваш, че вятърът те духал. Не, вятърът е на мястото си. Той само проветрява умовете. Що са канарите? – Те са гръбнакът на природата.

Бъдете доволни от това, което Бог е вложил във вас. Бъдете доволни от живота си, от своите мисли и чувства, от своите желания и подтици. Теглете една тангента към великия кръг на живота. – Каква работа да започна? – Какво си работил досега? – Досега бях търговец, но искам да стана проповедник. – Не променяй работата си. Като търговец, ти ще постигнеш повече, отколкото като проповедник. Ще търгуваш честно – нищо повече не се иска от тебе. Друг е проповедник, иска да стане търговец. – Той не знае, че ако стане търговец, ще фалира. Кой каквато работа е започнал, трябва да я свърши. Не променяйте службите си! – Не сме ли свободни да работим, каквото искаме? – Свободни сте, но първо свършете работата, която сте започнали. Като я свършите успешно, тогава мислете за друга работа. Съвременните хора страдат все от неизпълнени обещания. Вземеш пари на заем, обещаваш да ги върнеш скоро, но не спазваш обещанието си. Дават те под съд и после страдаш. Казваш: Ще ти услужа, ще прекопая лозето ти, ще посея нивата ти. Обещаваш и не изпълняваш. Това е човешко. Божественото си служи с друг език: Услужих, прекопах, посях, върнах парите и др. – Какви ще сме в бъдеще? – Това не е важно. Какъв си днес, то е важно. – Ще любя. – Любя – нищо повече. – Няма ли бъдеще? – Няма. Сега ще любиш. Остане ли да любиш после, това е човешко. Ако си любил, любовта остава в тебе. Хората се разбират, когато любят. Тогава и аз ви разбирам, и вие ме разбирате. Каже ли някой, че не ме разбира, аз зная, че той не е любил и не люби. – Разбирам те. – Значи, любил си и любиш.

„Да възлюбиш Господа Бога твоего." – Защо е нужно това? – За да разбереш смисъла на живота. – Искам да бъда свободен. – Ако любиш Бога и изпълняваш Неговата воля, ще бъдеш свободен. Да бъдеш свободен в пълния смисъл на думата, това значи, да пътуваш по целия свят – до Марс, Юпитер, Венера, Сатурн, Млечния път и като се върнеш на земята, да помагаш на хората. Няма да им разказваш, къде си бил, защото не могат да те разберат. Един ден, когато и те започнат да любят, ще те разберат. Тогава и те ще пътуват по всички планети. Тогава хората ще живеят заедно. Любовта разрешава всички въпроси.

Работете върху себе си, да дадете път на Божественото съзнание. Щом проникне във вас, вие ще живеете без страх и тъмнина. Дето е Бог, никакъв страх не съществува. – Искаме да турим ред и порядък в света. – Искате, защото Бог е носител на реда и порядъка. – Искаме да бъдем разумни. – Искате, защото Бог е разумност. Всички добри и велики работи се дължат на Божия Дух, Който работи в света.

Христос казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего." Христос дойде на земята между хората, страда и пострада. – Защо понесе толкова страдания? – Защото любеше Господа. Той не умря, но възкръсна. Първоначално, Той имаше 500 последователи, а днес има 500 милиона. Значи, един последовател се умножи на един милион. Това показва, че всяко дело, направено в името на Бога, колкото и да е малко, ще принесе в бъдеще своя плод стократно, както Христовото учение принесе и продължава да принася своя плод. В любовта е разрешението на всички въпроси.


„Да възлюбиш Господа Бога твоего!"

''10. Беседа от Учителя, държана на 18 май, 1924 г. София.''

----
*) Матей 22:37

Най-често използвани думи в беседата: бог, човек, всички, хора, любов, може, има, живот, добро, свят, аз, възлюбиш, мене, време, казва ,

 Неделни беседи , София, 18 Май 1924г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder