НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Напразно ме почитат

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Напразно ме почитат

Най-често използвани думи в беседата: човек, всички, може, има, хора, любов, закон, живот, всичко, жена, христос, аз, заповеди, бог, себе, учения ,

 Неделни беседи , София, 11 Май 1924г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


'''[Матея 15:9]'''

Но напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески."

Има много учения, които показват на човека, как трябва да живее. От дълбока древност до днес съществуват безброй методи, религии, философски системи, които целят да посочат на човека истинския път, в който трябва да ходи. Въпреки това, човек се стреми към нещо свещено, вложено в неговата душа. То е Божественият огън, който никой не може да изгаси. Обаче, сам човек е в състояние да се изопачи, да изврати живота си, да стане нещастен. Вън от него, никой не е в сила да го направи нещастен. Следователно, ако съвременното човечество е нещастно, причината за това са хората, които го съставят – никой друг. Като говоря за човека, разбирам космичния, първичния човек, от когото сегашният представя малка частица. Космичният човек подразбира съвкупност на всички хора, т.е. цялото човечество.

„Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески." По какво се отличават човешките заповеди от Божествените? Човешките заповеди се отнасят до дребните, обикновените прояви на живота, а Божествените – до принципите на живота. Например, човешка заповед е следната: като умре човек, как да го погребат – с колко свещника, в какъв сандък да го турят, колко венци да му купят, къде да го заровят и т.н. И това е хубаво, но е човешко. Идете в дома на някоя домакиня, ще видите, колко заповеди се прилагат там. Всеки дом, всяка домакиня има свои закони и заповеди – все човешки. Вижте, как човек започва да си строи къща. Първо, той изчислява, колко тухли, греди, камъни са нужни; после, определя качеството им. И това е на място, но е човешко. Всеки народ си има свои закони и заповеди: как да се обличат хората, какви къщи да си правят, какви отношения да имат помежду си. Който не изпълни тези заповеди и закони, минава за некултурен. Ако отидеш в Китай, облечен по европейски, ще гледат на тебе с неразположение. Христос засяга отдълбоко същината на Божествените заповеди и учения, защото само чрез тях можем да служим на Бога. Днес хората отделят физическия живот от духовния и ги разглеждат поотделно. Всъщност, един живот съществува. Физическият живот е проява на духовния, но не е отделен от него. Физическият живот се определя от разбиранията на хората. Разбиранията им зависят от тяхната интелигентност, а интелигентността – от техния духовен живот. Разбирането, интелигентността на човека са сили, а степента на една сила зависи от материала, от горивото, които й дават подтик и направление. Колкото по-буйна е водата, толкова по-голяма динамична сила развива тя.

Като говори за човешки и Божествени учения и заповеди, Христос има пред вид условията на истинския живот. Той казва, че в почвата на любовта се крият всички условия за съграждане на истинския живот. Волята е първият орган, чрез който човек може да реализира въжделенията на своята душа. Често хората грешат, защото търсят щастието си вън от себе си. Те не подозират, че щастието е в самите тях, в любовта, като първа възможност, вложена в тяхната душа. Дай път на любовта, и ти ще бъдеш щастлив. Как постъпва любещата майка със своето дете? Тя му дава чиста, здравословна храна, добре приготвена. Ако детето е здраво, ще се ползува от тази храна. Ако не е здраво, всички усилия на майката отиват напразно. И обратно: ако детето е здраво и може да използува разумно храната, но майката няма условия да му доставя добра храна, резултатът пак не е добър. Ето защо, когато се говори за волята, подразбирам, че нейните възможности са скрити в любовта. Волята не може да се прояви без любов. Днес повечето хора разрешават въпросите без любов. Те казват: Има закон, който разрешава въпросите. – Какъв е този закон ?

Всеки закон, който не нарушава непреривността на живота, има смисъл да се прилага. Обаче, щом нарушава тази непреривност, той не е истински. Всеки закон, който създава условия за вечния живот, е Божествен. И обратно, закон, който руши основите на живота, е човешки. Човешките закони ограничават хората и водят към смъртта. Като посещавате по-големите градове в България и в Европа, ще видите, как болестите се ширят навред. Ще кажете, че условията са такива. – Не, зад условията се крие друга причина. Хората мислят, че могат да пренебрегнат Божиите закони, без да се натъкнат на лоши последствия. Те се страхуват от последствията за неспазване на човешките закони, а не се страхуват, като не спазват Божиите закони.

Христос казва: „Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески." Поради тези учения, светът е разделен на общества и народи, които постоянно враждуват помежду си. Има хора, които са заети единствено със задачата, да внасят омразата между близките си. Мислите ли, че Бог не следи всичко? Мислите ли, че Той не е буден? Съвременните хора мислят, че те могат да направят всичко; че те могат да наредят всички работи. Това е голямо заблуждение. Ако мислите, че в природата не съществува никаква разумност, че всичко е в пълен безпорядък, това е отражение на вашия живот. Вкусът на трескавия е изопачен. Каквото и да му се сготви, всичко му е горчиво, безвкусно. Това показва ли, че на всички храната е горчива ? Даже близките му ядат с приятност, с вкус. Причината за невкусното ядене е само в него. Като мине треската, и на него храната е вкусна. Казват: Човек за човека е вълк. Животът е лош, хората са лоши. – Да, това е така, но само за болните, за трескавите хора. – Но така мислят повечето хора. – Така мислят, защото повечето хора са неспокойни, болезнени. Вижте, как са обтегнати мускулите на лицата им. Очите им са светещи, подвижни, като че ли неприятели ги гонят. Жена срещне мъж и се озърта плахо, да не би той да има лоши намерения. Мъж срещне жена, и той се озърта, да не помисли тя нещо лошо за него. Богатият се озърта, да не би да го следи апаш. Той туря ръцете си в джобовете, да не би да пипне някой кесията му.

– Защо става така? – Защото хората се отказали от Божествените закони. Ако спазваха великия закон на любовта, нямаше да има сила, която да ги сломи. Това може да се провери, да се подложи на опит. Никой не може да направи зло на човек, в сърцето на когото любовта цари. Дето влезе този човек, навсякъде носи благословение. Казваш: Как ще позная този човек ? Може и той да е апаш. Човекът на любовта нито краде, нито него крадат. Той отдалеч познава крадеца. Като разбере, че някой се готви да го сбере, той му пише: Приятелю, зная, че се нуждаеш от средства. Колко пари ти трябват? Той му отговаря: 10 хиляди лева. – Ще получиш парите навреме, без да дохождаш при мене. Питате: Отде има пари този човек? – Той владее магическата пръчица. Щом чукне с нея, той получава всичко, каквото пожелае. Ще кажете, че това е преувеличено. Питам: Царят не владее ли магическата пръчица ? Каквото каже, става. – Трябва да се отвори война! И войната става. Вземе перото и пише: Този затворник да се помилва, онзи затворник да се помилва. И вратата на затвора се отваря. Щом тропне с пръчицата си и пожелае нещо, всичко става. Това не са ли приказки от „Хиляда и една нощ" ? Ако царят си служи с магическата пръчица, защо и човекът на любовта да не си служи с нея? Казва се, че сме нездравомислещи хора. Кой е здравомислещ ? Като се проповядва едно учение, не трябва ли да се опита? По какво ще се познае, че е истинско учение? – По резултатите му. Тогава нека се опитат всички съвременни системи: религиозни, обществени, политически. .Нека първо се направи опит със стотина души, а не с цели общества и народи. Ако едно учение има добри резултати в малкото, такива ще бъдат резултатите и за целия народ. Ако резултатите не са добри в малкото, т.е. в малцинството, няма да бъдат добри и в болшинството. Така трябва да мислят и да постъпват умните народи.

Да се върнем към стиха; „Напразно ме почитат." Що е почитание? Днес мъжете изискват почитание от жените; учителите – от учениците; военачалникът – от войниците; господарят – от слугите си. Когато жената не почита мъжа си, когато войникът не почита началника си, когато слугата не почита господаря си, това внася крайно възмущение в онези, които са на власт. – Мъжът, военачалникът, господарят. Ако е въпрос за привидно почитание, то лесно се отдава. Войникът лесно може да отдаде почит на своя началник, а зад гърба му да говори най-лошо за него. Почит ли е това ? И жената може да върши лоши работи зад гърба на мъжа си, а външно да го почита. Почит ли е това? Това е лицемерие. Хората са свикнали на това лицемерие и се радват на външното почитание. Господ казва: Аз не искам външно почитание. Почитанието трябва да излиза от дълбочината на човешкото сърце. Разумни отношения трябва да има между учителя и ученика. Разумни отношения трябва да има между мъже и жени. Разумни отношения трябва да има между офицери и войници. Разумни отношения са нужни навсякъде. Ние .разглеждаме нещата от Божествено становище. Кой е войник? Ще кажете, че не ни са нужни войници. – Не, войници ни трябват. Досега имаше войници, които се биеха на бойното поле. Днес са нужни войници да подържат доброто в света, но без пушки и саби. Те са нужни не само за България, но за целия свят. Това не говоря само аз. Това говори целият разумен свят. Той е турил в действие великия Божи закон – законът на Любовта. Той работи отвътре навън. В умовете и сърцата на всички хора става известна промяна. Всички ще познаят, че Любовта работи в света. Когато ледът започне да се топи и разклаща в основата си, какво показва това? – Пролетта иде! Топлината вече се увеличава.

Мнозина казват, че между хората нямало вътрешна връзка. Това е погрешно твърдение. Днес връзката между хората се усилва, любовта им също. И те се стремят към разумен живот. Те търсят здрава основа. Една основа има – Любовта. Един закон съществува – законът на Любовта. Следователно, когато сегашният живот се постави на основа на любовта, всички останали закони ще се съгласуват с нея. Тогава ще се смущават ли хората от нещо? Ще се безпокоят ли? Ще боледуват ли? Сега хората боледуват, понеже са под постоянно напрежение, страх и безпокойство. Днес няма спокоен човек на земята. И като е буден, и като спи, той е под постоянен страх. И свещеникът, и проповедникът, и военният, и учителят – всички се страхуват. Питам: Като се страхуват хората толкова, къде е тяхната вяра? Казват, че има един Бог в света, всесилен, всемъдър, а при това се страхуват. От какво се страхуват ? Условията били тежки, животът труден, щели да умрат от глад. Може ли детето да се страхува, че ще умре гладно? Щом майката е разумна, детето никога няма да умре от глад. Ако умре, майката е била неразумна. Ако детето се страхува от майка си и баща си, това не ги препоръчва. Когато малкото дете се страхува от по-големия си брат и сестра, това не ги препоръчва. Дето има страх, смущения, там разумността отсъствува. Ще кажете, че законите са разумни и неизменни – зависи за какви закони се говори. Божествените закони са живи сили, които действуват непреривно и неизменно в природата. Човешките закони, обаче, са подложени на постоянни промени.

Ще приведа един случай из живота на египетския фараон Озирис Бен, за когото говорих в една от миналите беседи. Той издал един закон, според който, всеки човек, хванат в престъпление, се осъждал на смърт. И обратно: всеки, който направи едно добро, се възнаграждавал богато. Един беден селянин направил едно престъпление, заради което го затворили и осъдили на смърт. Преди да се изпълни смъртната присъда, той успял да избяга и хукнал по течението на реката Нил. В това време той видял, една млада мома се дави. Веднага се хвърлил във водата и я спасил. Тя била дъщеря на Озирис Бен. Хванали го, когато той изнасял девойката на брега. Как мислите ? Приложило ли се смъртното наказание върху него ? Той бил богато награден за стореното добро. Ето защо казвам, че човек трябва да прави добро. Доброто неутрализира всички престъпления и злини, извършени в миналото. Ако не прави добро, човек се натъква на сторените престъпления в далечното си минало. Ако искаме да възпитаме правилно младото поколение; ако искаме да възпитаме своите братя и сестри, трябва да им дадем добър пример с живота си. Учителят трябва да се отнася със снизхождение и внимание към учениците, а те трябва да го почитат и никога да не го огорчават. Като вижда, как постъпва учителят, ученикът е готов да следва неговия пример. Ако мъжът иска да бъде почитан от жена си, той трябва да бъде нежен, любящ към нея. Ако мъжът е нежен към жената, тя е готова да му даде всичкото уважение и почитание. И господарят трябва да бъде нежен и внимателен към слугата си, за да получи неговото внимание и уважение.

„Напразно ме почитат." И съвременните хора искат почитание, без да бъдат нежни и внимателни към другите.

Тогава да бъдем силни. – Как се изразява силата на човека ? Ако може да вдига тежест от 200 кг., силен ли е той? Физически може да е силен, но не и духовно. Друг пък е силен в друго отношение. Един факир от Индия попаднал в общество на английски офицери, които се забавлявали. Те се обърнали към него, като поискали да им покаже няколко фокуси. Той им направил няколко фокуса, но те не останали доволни, искали да им покаже нещо по-съществено. – Добре, и това мога да направя. Както седите на столовете, така ще останете, без да можете да се мръднете. – Това е невъзможно! – извикали всички. Да заковеш английски офицери на столовете! Обаче, факирът приложил опита и си отишъл. Те се опитвали всякак да станат от местата си, но не могли. Така останали два-три часа приковани на местата си. Най-после се принудили да извикат факира да ги освободи. – Интересно, как ги е приковал ? – Ще кажете, че и това е приказка от „Хиляда и една нощ." Не, последните открития в науката показват, че природата разполага с велики тайни сили, още скрити за човека. Бог е господар на тези сили. Той ни свързва и развързва, когато пожелае.

Питат ме, как ще се оправи светът, и кога ще се оправи. – Аз зная датата, когато светът ще се оправи.

– Кога ще стане това ? – Когато всички хора се превърнат на вода. Ледът и снегът ще се стопят, нищо няма да остане от тях. Тялото на човека ще се пресъздаде, няма да бъде като сегашното. Мислите ли, че тялото на сегашния човек е съвършено ? Тъй както е устроен човешкият организъм, в сравнение с бъдещия, не е съвършен. Още много има да се работи върху него. Ако сравните млекопитаещото с човека, разликата е голяма, но човек има още да се развива. Животното няма чело, нос, брада, което показва, че няма разум, няма и воля. Животните са наблюдателни. Те са будни за дребни работи, не се интересуват за причините и последствията на нещата. Човек има високо чело, нос, брада, които го отличават от животните. Но ако разглеждате хората, ще видите, че и те се различават един от друг. Всеки човек има лице, но голяма е разликата в чертите на лицето на добрия човек и на престъпника. В очите на добрия човек се чете мекота, благост. От тях излиза бяла, приятна светлина. Очите на престъпника излъчват тъмнина. Всичко в него е дисхармонично. Очите са огледало на човека. В тях се отбелязват и физическите, и психическите прояви. Погледът на болния е мътен, раздвоен. Щом оздравее, очите му стават бистри, ясни. Разумният човек се познава и по движенията си, както и по начина, по който си държи главата. Обикновено тя е изправена, което показва сигурност, че уповава на нещо велико. И войникът, преди да попадне в плен, държи главата си изправена. Като пленник, той навежда главата си надолу.

Веднъж се разговаряхме по различни въпроси с един познат. Той казваше: Човек трябва да бъде мъжествен, смел; да не се оставя да го тъпчат. Ако ми ударят една плесница, и аз ще ударя. Човек има достойнство, няма да се оставя да го обиждат. – Ти си пленник, и десет войника вървят след тебе. Какво ще правиш, ако един от тях те удари с пушката си ? Ще го удариш ли и ти ?
– Не, ще си вървя напред, нищо няма да направя. – Така е, и генерал да си, като пленник, ще глътнеш този горчив хап. Според Христовото учение, ако те ударят по едната страна, ще дадеш и другата. В случая, Христовото учение е приложимо. Ако не го приложиш, очаква те нещо по-лошо. Аз наричам герой този, който, попаднал в плен, може да разположи войниците и да се разговаря с тях приятелски. Ако е в сила да ги застави да приберат ножовете и пушките си и да го почувствуват като свой брат, той е истински герой. – Може ли да стане това?
– Може. То се отнася до онзи, който познава законите. Ако не познава законите, той нищо не може да направи. Добрата домакиня може всичко да прави и то навреме. Истински герой е онзи, който дава път на Божията Любов в себе си. Истински герой е онзи, в ума на когото прониква Божествената светлина. И наистина, през всички времена и епохи, герои са били само ония, в които са работили Божията Любов и Божията Мъдрост. Други герои аз не познавам.

Често ме запитват: Как ще се спаси светът? – Като дадем място на Бога, да живее в нашите сърца и умове. – Как ще познаем, че Бог живее в нас? – Много просто: Ако на обидите не отговаряш с обиди, Бог е в тебе. Ако на всяка обида отговаряш с усмивка, Бог живее в тебе. Ако апаш се готви да те обере, а ти предварително му дадеш кесията си, Бог живее в тебе. Виждаш, че някой се готви да извърши престъпление. Не го избягвай, но му дай един добър пример. Важно е да познаеш истинския престъпник. Ще кажете, че той се познава по лицето.

– Не, има привидни черти на престъпление. Според мене, истински престъпник е онзи, който не дава възможност на Божествения Дух да се прояви в него. То е начало на всички престъпления. А това не е писано на лицето. Изкуство е да познаеш човека.

Един мъж бил крайно недоволен от жена си. Често си казвал: Няма по-лоша жена от моята. Един ден жена му отишла при един адепт, да се посъветва, как да задоволи мъжа си. Той й помогнал така да се преобрази, че да не я познае мъжът й. Тя се върнала вкъщи, облякла се с нови дрехи, направила си особена прическа и така променена излязла в града, тъкмо когато мъжът й се връщал вкъщи. Той я погледнал, харесал я и се запознал с нея. Започнал се сърдечен разговор между тях. Така те се срещали няколко дни наред. Като се връщал вкъщи, той казвал на жена си: Срещнах една жена – благородна, внимателна и нежна, не е груба като тебе. Влюбих се, искам да се оженя за нея. Ще те моля да ме освободиш.

– Бъди свободен, насила не мога да те задържа. Привидно тя напуснала дома си, за да дойде другата жена. Сега животът им се подобрил, тя била нежна, усмихната. И той разположен, доволен, готов на всякакви жертви. Така живели десет години: тя преобразена, а той влюбен в нея. Най-после, тя отишла пак при адепта, като го помолила да я върне в първия вид, и така се върнала у дома си. Като я видял, мъжът й останал изненадан. Тя била неговата първа жена. Значи, тя хвърлила маската си, под която се криела.

И съвременните хора мислят, че се домогнали до нещо ново, но като хвърлят маската от лицето си и новите дрехи, виждат, че са пак същите. И с маска, и без маска, жената е една и съща. По-лоша ли е била без маска ? Дайте на човека пари, направете му къща, да видите, колко е добър. Обаче, тази добрина е временна. Като му вземете богатството и къщата, той ще се опълчи срещу вас. Като му върнете богатството, той става пак добър и се възхищава от вас. Това не е любов. Любовта се проявява вън от материалните блага.

Христос казва: „Напразно ме почитат." Днес повечето хора започват с човешкото. Като се осигурят, те казват: Нали си имаме дом, жена, деца, нищо друго не ни трябва. Не, започнете с Божествения закон. Вложете любовта в душата си, във всичката й пълнота. Направете следния опит: Изхвърлете страха вън от себе си; бъдете тихи и спокойни и отправете ума си към Бога – Създателят на света. Така свързани с Бога, отправете мисълта си към Марс, Венера, Сатурн, Юпитер, най-после и към Слънцето и се постарайте да разберете, какви са отношенията между тях. После, запитайте се и си отговорете: Защо една от най-големите планети, Юпитер, е поставена между Марс и Сатурн. И най-учените астрономи не могат да отговорят на този въпрос. Как мислите, ако се пренесете на Венера, ще имате ли по-добри условия от досегашните ? Учените астрономи казват, че само на земята има живот. На Венера и на другите планети нямало живот. Защо е така, и те не знаят. Това са учения и заповеди человечески. Според мене, това е мнение на няколко учени; то не е абсолютна истина. Който иска да разбере самата истина, трябва да отиде на Венера, сам да провери, има ли там живот, или няма. Ако един от тези учени отиде на Венера и се върне оттам, той ще разказва своите наблюдения, но никой няма да му вярва. Който слуша, ще каже: Липсва му нещо, дъската му хлопа. Обаче, ако същият учен наблюдава чрез телескоп Венера и каже, че там няма живот, всички ще му вярват. Ако каже, че Слънцето е огнено тяло с висока температура, всички ще се произнесат за него, че е учен, че разказва за последните открития на науката. Това още не е наука. – Кой е ходил на небето, да знае, как са работите там? – Ами когато Христос се възнесе с тялото си пред своите ученици, къде отиде Той? Някои казват, че отишъл при Бога, при Отца си. Други казват, че както Го видели ангелите да слиза и възлиза нагоре, така пак ще слезе на земята. Някои пък казват, че е грешно да се говори за такива работи. Кое не е грешно ? Да се мисли като вас ли ?

Христос казва на учениците си: „Идете и проповядвайте това учение, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." – Защо отиде Христос на небето? – Да разбере нещо за новата земя, която сега се устройва. Той искаше да види новата земя, която Бог създава за своите възлюбени. От 2000 години Христос изследва новата земя – новият Йерусалим, дето ще се преселят праведните. Това означава стихът: „Дето съм аз, там ще бъдете и вие."

Казвате: Това учение още не е доказано. – Фактически то не може да се докаже. Колцина видяха възнесението на Христа? – Само няколко от учениците Му. Едни повярваха, а други се усъмниха в това. Голямо е човешкото съмнение. Някои се запитват: Възнесе ли се, наистина, Христос, или това беше илюзия? Тогава и аз питам: Ти наистина ли живееш, или това е илюзия? Ти наистина ли се храниш, или това е илюзия? Ако те лишат от чувствителността на твоята ръка, или от възможността да виждаш, да чуваш, да вкусваш, как ще докажеш, че ядеш? Значи, вие живеете в един илюзорен свят. Животът ви е пълен с илюзии. Има философи, които вярват само на това, което пипат, виждат или чуват. Някои отиват до крайност: от много философствуване са дошли дотам, че преди да си легнат, пипат леглото си, близките предмети, най-после и себе си, и като се убедят, че всичко това съществува, лягат си спокойно да спят. Като срещнат някой свой приятел, пак ще го пипнат, за да се убедят, че той съществува. Вяра е необходима на човека.

Съвременните хора трябва да имат положителна философия, да стъпват на здрава основа. Иначе, ще се намерят в положението на онази малка ябълка, за която. се говори в един окултен мит. Това се отнася до епохата, когато дърветата и растенията били интелигентни и могли да говорят. Малката ябълка срещнала един адепт и му казала: Искам да ме посадиш на хубаво място, дето намериш за добре. Той се съгласил да изпълни желанието й. Занесъл я на едно високо планинско място и там я посадил. Тя го запитала: Мога ли да стана голяма като планината ? – Можеш. – Мога ли да стигна до Слънцето ? – Можеш. Тя разбрала думите му буквално. Расла, порасла, стигнала 10 метра височина и повече не се издигнала. Като видяла, че не е висока като планината и не могла да стигне Слънцето, ябълката казала на адепта: Не съм доволна от тебе. Ти не издържа на обещанието си. Както виждаш, аз не съм нито като планината висока, нито мога да достигна Слънцето. – Каквото искаш, това ще направя – отговорил адептът. Той извикал един дървар и го накарал да отсече ябълката. После да запали огън и да я изгори. Ябълката изгоряла и се превърнала в дим и пепел: димът стигнал до Слънцето, а пепелта се разстлала по планината. – Доволна ли си сега ? – запитал я адептът. –Сега съм по-недоволна от тебе. Върни ме в първото положение. Разбрах, че смисълът на живота не е в големите неща. Предпотопните животни и растения бяха големи, но нямаха интелигентност. Казвам и на ябълката, и на вас: Смисълът на живота е в изпълнение волята на Бога.

Христос казва: „Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески." Като ме слушате да говоря, питате: Кажи ни, как трябва да живеем ? – Много просто, бъдете спокойни, не се смущавайте за нищо. Бъдете весели и радостни. – Лесно се говори така, но ние нямаме пари, боледуваме, страдаме. – Забравете всичко. Поне за момент забравете всичко и мислете, че имате пари, че сте здрави. – Искаме да бъдем щастливи. – За да бъдете щастливи, трябва да ви се вземе нещо от това, което имате. Казвал съм ви и друг път, и сега ви казвам: Има ангели, които са готови да сменят своя живот с вашия. Как мислите тогава, нещастни ли сте? Вие очаквате щастието и спасението си някъде отвън, без да подозирате, че това зависи от вас, от вашия ум. Бог е във вас и, ако само за момент повярвате в това, Той ще ви се открие, ще ви даде всички възможности и условия за развитие. – Ако Бог ни се открие, ние трябва да се откажем от живота си, от своите близки и приятели. – Това е неразбиране на живота. Да познаеш Бога, и Той да ти се открие, това е най-голямото благословение за тебе. Ще живееш между близките си, ще работиш с тях заедно и ще се ползуваш от светлината, която Бог ти е дал. Това значи, да намериш истината, която освобождава. Вие седите със своята пръчица всред природата, наблюдавате камъните и дърветата и не знаете, какво да правите. Природата е жива и разумна, пълна с интелигентни същества. Ако знаете техния език, ще влезете в разговор с тях, и те ще ви услужат. – Възможно ли е това? – Възможно е, но трябва да владеете едно изкуство. Какво прави великият цигулар? Той говори на човешките души, и всички го разбират. Беден ли е този човек? Ако изпадне в чужд, непознат град, той ще се спре пред една градина, ще отвори цигулката си и ще засвири. Щом започне да тегли лъка по струните, всички минувачи ще се спрат. Всеки ще извади нещо от джоба си и ще тури в неговата чинийка. После ще засвири хора и танци, и всички ще заиграят. – Защо играят тези хора? – Защото цигуларят говори на езика на техните души, и те го разбират. Природата си служи с различни методи. Когато иска да помогне на човека, тя го поставя актьор в някоя класическа пиеса и ще - не ще, той започва да играе. Кой човек не е играл ? И вие сте играли. Докато играехте, бяхте добри хора. Щом престанахте да играете, изгубихте радостта и веселието си. Няма по-хубаво нещо от играта. Докато учи и работи, човек играе музикално. Това е Божествена игра. И наистина, докато цигуларят тегли лъка по струните, работите му вървят добре. Щом престане да свири, всичко му тръгва назад. Трябва да знаеш, как да свириш и да играеш. Ако знаеш как да говориш и да управляваш езика си, живата природа ще ти отговори. Тя е много отзивчива; даже на камък да седнеш, хлябът ще дойде. Ако говориш разумно, здрав ще бъдеш. За разумния всичко е постижимо. Неразумният, като заболее, търси помощ отвън. Защо някой се лекува мъчно ? – Защото разумната природа очаква деня, когато той ще повярва. Всичко зависи от вашата вяра. Христос казва: „Да бъде според вярата ви!" Аз прибавям: Да бъде според вашата любов, според вашата надежда, според вашата разумност. Какво ви липсва, за да бъдете весели ? Ще кажете, че има нещо, което ви липсва. – Не, нищо не ви липсва. Още днес зачеркнете всички заповеди и учения, обърнете нов лист и дайте простор на Божественото в себе си. Хиляди години сте живели в човешкото. Светът е пълен с инвалиди, резултат на човешкия живот. Ако не дадете път на Божественото в света, инвалидите ще се увеличават, но няма да се намаляват. Ако не възприемете Божията Любов, няма да разрешите въпросите в живота си.

Христос казва: „Бог не може да се излъже." Външното почитание не може да ви спаси. Обърнете се вътрешно към Бога. Не казвам да мислите като мене. Мислете според любовта, вложена във вас. Всички, ние, сме работници в света и трябва да подемем великото Божие дело. Работете безкористно, а не като онзи цигулар, който още със започването да свири, мислел само за пари. Като започне да свири, той трябва да се обърне към Бога и да Го пита, свири ли по новия начин – по закона на любовта. И да е свирил някога за пари, сега трябва да се откаже. Той трябва да приложи волята си, за да познае силата на Божията Любов. Как се познава, че той свири по новия начин? – Достатъчно е да влезе в един дом, дето членовете се карат и бият помежду си, и да засвири. Ако всички утихнат и започнат да се вслушват в неговата музика, той е майстор - цигулар. Ако ораторът иска да опита силата на своето красноречие, нека влезе между хора, които постоянно се карат. Ако караницата престане, той е добър оратор, Ако младата жена иска да знае, каква майка ще бъде тя, нека събере 20 – 30 окъсани деца, както казват от кол и въже, без майки и бащи, и се заеме с тяхното възпитание, В продължение на един месец, ако тя вложи нещо в тия деца и събуди тяхната интелигентност, тя ще даде ново направление в живота им. Не може ли да направи това, никаква майка не се очаква от нея. Съвременната жена казва: Да ми се падне един богат мъж, ще видите, какво мога да направя. Мъжът казва: Дайте ми една умна, красива жена, да видите, какво мога да постигна с нея. – Тази жена не е за тебе. Всеки живее първо за себе си, после – за другите. Ще дойде някой да те убеждава, че те обича, че живее за тебе. – Не съм видял човек, който да живее първо за другите, а после за себе си. Всеки живее за себе си; всеки се храни за себе си. Да чакаш друг да те нахрани, ще останеш гладен. Като поканя някого у дома си, гледам как той яде. Той се храни съсредоточено и все за себе си мисли. Щом яде за себе си, чувствува за себе си, мисли за себе си, печели за себе си, казвам: И аз трябва да мисля, да чувствувам и да работя за себе си. След като всички научим този закон, ще намерим начин, как да работим за другите.

„Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди чслозечески." Когато се говори на хората за Божественото, всички се страхуват. Те мислят, че Божественото ще подрони основите на човешкото. Те не знаят, че човешкото ще рухне и без Божественото. – Защо ? – Защото човек непрестанно расте. Колкото и да са красиви дрешките на малкото дете, един ден то ще ги смени с по-големи – то непрекъснато расте. Като расте човек, и възгледите му за живота се разширяват. Колелото се върти, и човек ту се повдига, ту слиза. Един ден Бог ще изпрати един от своите ангели на земята със задачата да извика еди-кой си при Господа, да даде отчет, какво е научил на земята. Освен това, от пансиона, в който е живял и учил, има оплакване против него: учителите и другарите му са нещо недоволни от него. Бог иска да им отговори, защо са недоволни. – Няма да отида при Господа! – Щом е дошъл ангелът да те вземе, ще отидеш, въпреки желанието си. – Как ще тръгнем в Божествения път? Имаме работа на земята, трябва да я свършим. – Чудно нещо! Какво прави майката, като дойде смъртта да я вземе ? – Щом я види, тя й пристава, забравя, че има мъж, деца и тръгва след нея. Значи, като дойде смъртта, всичките работи на човека се оправят. Като дойде Бог, тогава човек отлага часа, иска да свърши всичките си работи. – Не, и на Бога ще пристанеш. Ако майката напуща дома си и тръгва със смъртта, защо по същия начин да не отиде и с Бога ? Лошо ли е, ако жената доброволно, по любов напусне дома си и тръгне с Бога? Който не разбира учението ми, ще изопачи тази мисъл и ще каже: Тази жена се наситила на мъжа си, търси друг, а за оправдание казва, че тръгнала след Бога. – Не е така. Жената напуща дома си от любов към Бога и казва на мъжа си: Не ме интересува вече никакъв мъж. Отивам с Бога, на Него да служа. Зная, че ти ще се грижиш за децата, както аз се грижих за тях. Един запасен офицер ми разказваше една опитност от своя живот. Жена ми ме напусна за един месец. Аз останах сам, с децата, на които правех различни играчки – забавлявах ги добре. В това време направих доста преобразования в къщата си. Като се върна вкъщи, жена ми остана доволна от всичко, което направих. Аз й казах: Когато пожелаеш, можеш пак да ме напуснеш. Този месец беше най-щастливото време в моя живот. Същият офицер ми разказа друга опитност, която имал през време на междусъюзническата война със сърбите. В едно голямо сражение паднали убити много български офицери и войници. След сражението, полковникът извикал офицера и му казал: Иди да извикаш свещеника да дойде веднага да опее и погребе убитите на бойното поле. Офицерът изпълнил възложената му задача: казал на свещеника, че полковникът го вика да опее падналите на бойното поле. Свещеникът отговорил: Сега не мога да дойда, нека утихне всичко, тогава ще изпълня тази за дача. И Христос не може да мине през този огън. – Не, Христос може да мине. Аз ще ти докажа това. Офицерът си казал: Хайде сега на път! Тръгни през тези места, дето огънят е слаб, внимавай да не те засегне куршум и се яви при полковника, да кажеш, какво си направил. Офицерът минал през огъня, без да го засегне нито един куршум и предал отказа на свещеника. Христос може да мине през огъня, а свещеникът не може. Офицерът имаше любов в душата си, затова мина свободно през огъня. Свещеникът, служител на Христа, се страхувал да мине през огъня. Той, който проповядва за Христа, каза: И Христос да е, не може да мине през огъня. В случая, офицерът заслужава похвала. Той показа, че с любовта човек може да мине и през най-големите мъчнотии. Мъчнотиите в живота са картечен огън, през който всеки може да мине. Щом имаш любов, ще минеш през този огън, без да трепнеш.

Турете любовта за основа на своя живот и не се съмнявайте. – Ама любовта не може да оправи живота.

– Не, любовта ще оправи живота. Тя разполага с всички средства и възможности. Разумната воля на човека, т.е. Божественото в него ще оправи света. Бъдете спокойни, не се страхувайте от нищо! Не мислете, кой ще ви гледа на стари години. Забравете всичко, което ви смущава! Забравете старите си години! Живейте като млад човек на 33 години. Мислете, че сте между хора, които се обичат ! На земята няма само хора. Светът е пълен с разумни същества. Слугата на пророк Елисей казваше: „Господарю, ще ни убият, загубени сме! Целият град е обиколен от войска." Елисей се помоли на Господа да отвори очите на слугата му и да види това, което с физическите очи не може да види. Отвориха се очите на слугата му, и той видя цялата гора пълна с въоръжени конници. Следователно, като се отворят очите на хората, и те ще видят, че зад веригата войници, която ги опасва, има друга верига, по-силна и мощна от първата. Трябва ли, прочее, да се страхувате? Ето защо, на вас казвам: Ако нямате вяра, с която да понесете мъчнотиите и да се справите разумно с тях, къде е вашата сила ? Тогава кое ви отличава от другите хора?

Христос казва: „Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески." В бъдеще всички трябва да почитат Бога вътрешно, с онази неизменна, истинска любов и да Му служат непрестанно. Каквото вършите, помнете, че сте под зоркото око на Бога. Изпълнявайте Божия закон. Подчинявайте се на всички закони, които са в съгласие с този закон. – Какво да правим със законите, които са в разрез с Божия закон? – Там сте свободни. Длъжни сте да изпълнявате само Божия закон. И аз се подчинявам само на Божия закон. Ако в България имаше десет души, които се подчиняват абсолютно на Божия закон, мислите ли, че щеше да бъде зле на българския народ ? Аз съм ви казвал и друг път: Нашият живот зависи от небето. Следователно, няма от какво да се страхувате. – Да воюваме ли? – Може да воювате, но ако три-четири години не падне капка дъжд и няма плодородие, как ще воювате? Ако всяка граната се пръсне преди момента, в който трябва да стане това, как ще воювате? Днес не оръжието ще заповядва, но умният, силният човек, зад когото стои живият Господ. Той ще пусне своя силен електрически ток, и всички хора ще паднат с лицето си на земята. Не ще успеят да вдигнат нагоре ни ръце, ни крака – всичко ще забравят.

„Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески." Време е вече хората на 20 век да обикнат Господа по нов начин. Любовта да бъде закон за всички! Само тогава Христос ще ви се изяви, ще ви бъде истинска подкрепа в живота. Ако небето е на ваша страна, кой може да бъде против вас? Това са общи заключения, които могат да се приложат във всеки дом. Чрез тях мъжът и жената ще бъдат щастливи; братята и сестрите, слугите и господарите също ще бъдат щастливи. Всички хора могат да бъдат щастливи.

„Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески." Време е да приложим Божия закон, да отхвърлим всички човешки учения, заповеди и предания. Тогава ще дойде новата епоха. Иде вече тази епоха в света! Има хора, които служат на живия Господ, на Неговия велик закон. Този закон ще донесе мир, разбирателство между народите. Ще стопи омразата и делението, което сега съществува между хората.

Какво се иска от сегашните жени и мъже? Жените трябва да отдават нужното почитание на мъжете си, а мъжете да бъдат нежни към жените си; сестрите да отдават нужното почитание към братята си, а братята – своята нежност към сестрите си. Щом тези отношения се внесат между хората, те стъпват вече на нова основа. Нова наука, нова култура е нужна за бъдещите поколения.


9. Беседа от Учителя, държана на 11 май, 1924 г. София.

*Забележка: "Матея 15:9" преместен в началото на текста.
Който дойде при мене (Неделни беседи. София, 1998)
14 беседи от 16 март 1924 г. до 28 ноември 1924 г.

Начало: 10:00

Най-често използвани думи в беседата: човек, всички, може, има, хора, любов, закон, живот, всичко, жена, христос, аз, заповеди, бог, себе, учения ,

 Неделни беседи , София, 11 Май 1924г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder