НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Кажи само реч

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Кажи само реч

Най-често използвани думи в беседата: любов, човек, всички, има, хора, живот, бог, може, христос, аз, закона, всичко, себе, божие, мене, природа ,

 Неделни беседи , София, 6 Април 1924г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отговори стотникът и рече му: „Господи, не съм достоен да влезеш под стрехата ми; но кажи само реч, и ще оздравее момчето ми."*)

Две положения са важни в живота: отрицателното и положителното. Стотникът разсъждавал правилно, разумно, логично. Той съзнавал, че силата на Христа не е във влизането в дома му, но в речта, която може да каже. Следователно, и нашата сила не е в тялото, нито в ръста, нито в пълнотата ни, нито в нашето богатство, но в разумността, която проявяваме в своя живот. Всеки човек, какъвто и да е, дължи своето величие на три съществени фактора: на своя ум, сърце и воля. Например, казват за някой лекар, че е знаменит, прочут. – Защо е прочут? – Защото е умен, знае как да използва четирите важни, основни елементи в природата – светлината, въздуха, водата и храната. Ако болният не използва тези елементи, колкото лекари да го лекуват, техните усилия ще бъдат безполезни. Ораторът или проповедникът, колкото и да са велики, без тези елементи нищо не струват. И те дължат величието и силата си на тях. Ще възразите, че светлината е външен елемент. Обаче, ние говорим за вътрешната сила на светлината, за това, което тя произвежда в съзнанието на човека.

Какъв е смисълът на сегашния ни живот? – Всеки има свой идеал и според него се определя и смисълът на живота му. Всички същества, от най-големите до най-малките, имат свои стремежи, свои цели. Въпреки това, никой не може без светлина. Пътуваш вечер през една тъмна, мрачна нощ, всеки момент може да объркаш пътя си. Далеч някъде виждаш една малка светлинка. Единствената цел, която имаш в този момент, това е малката светлинка. Ти се отправяш към нея. Какво ще стане с тебе, ако тази светлинка изчезне моментално? Спираш се изненадан, не знаеш, коя посока да поемеш. Стоиш и чакаш, дано отново блесне светлинката. Щом се появи, ти пак тръгваш. Следователно, смисълът на живота, особено в тъмната, мрачна нощ, е светлината, която свети някъде далеч на хоризонта. – Коя е причината за явяването и изчезването на светлината? – Зависи или от мястото, или от самия човек. Ако пътят, по който вървиш, не е равен, светлината ту ще се явява, ту ще изчезва; ако съзнанието ти не е будно, светлината пак ще се явява и изчезва – става прекъсване на светлината в човешкото съзнание. Като се качваш нагоре, светлината свети и ти показва пътя; като слизаш, тя постепенно изчезва. Същото става и в психичния живот на човека, поради което той ту губи идеала си, ту го намира. Казваш: Изгубих идеала си. – Не си го изгубил, но пътят, по който вървиш, е хълмист, срещаш съпротивления. Когато слиза в материята, човек губи своя идеал. Няма нищо по-тежко в живота за съзнателния човек от това, да изгуби своя идеал. Той може да живее в охолство, да разполага с богатство, но щом изгуби идеала си, и животът му се обезсмисля. Той винаги ще чувства празнина, която с нищо не може да се запълни. Това са положения, които всеки е опитал.
И рече му: „Господи, не съм достоен да влезеш под стрехата ми; но кажи само реч." Само една дума искал стотникът от Христа. Питам: Кое е онова, което повдига човека? Кое е важно за вас: каквото вие мислите за мене, или това, което другите хора мислят? Над всичко е важна онази Божествена светлина и топлина, онзи жив хляб, онази небесна манна. Те слизат до човека, те създават условия за живот в него. Питат ме, какво мисля за Христа. – Какво мисля за Христа? Че и хората, от две хиляди години мислят нещо за Христа. Отворете книгите, да видите, какво са писали и пишат за Христа. Всички тълкуват въпроса, кой е Христос, дали, наистина, е Син Божи. Половината човечество е на едно мнение, другата половина – на друго мнение. Едни-други се убеждават и не могат да се убедят. И едните доказват въпроса, и другите го доказват, но в доказателствата им има нещо криво. Това, което Христос внесе в живота, то е разумната любов, т.е. любовта в Божествения живот. Любовта е достояние за всяка душа. Явиха се различни тълкуватели на Христовото учение, но не засегнаха същественото. Те се занимаваха с неговата външност, с каква тога бил облечен, на какъв кръст бил разпнат и т.н. Мнозина и до днес още носят този кръст на врата си, особено в трудни моменти, когато отиват на бойното поле, когато боледуват. Въпреки това, кръстът не им помага: много войници умряха на бойното поле. Ако те бяха приели любовта в себе си, нито един от тях нямаше да умре.

„Кажи само реч." Под „реч" стотникът разбира разумното. Неговото момче е болно. От какво? Съвременните хора не са ли болни? Чудно ви се вижда това, нали? Каква по-страшна болест има от неразбирането? Днес хората един с друг не се разбират. – Защо? – Болни са те. Кой ще слугува на тези болни. Необходимо е да влезе разумността между тях. Наша задача е да покажем на хората истинския път за лекуване. Нужна им е светлина, чист въздух, чиста вода и здравословна храна. Това са четири елемента, които, правилно преведени в духовния живот, ще разрешат всички важни въпроси. Днес съществуват различни течения в живота, които го обясняват от различни гледища, с различна светлина. Добре е човек да се занимава с всичко, но той трябва да разрешава основно въпросите. Той трябва да изхожда от една здрава, непоколебима основа. Щом нощта е тъмна, мрачна, той се нуждае от една малка светлинка, към която да се стреми. Неговата посока трябва да бъде точно определена. И вие трябва да знаете, че вън от разумната любов, животът няма никакъв смисъл. Човешката любов сте опитали вече. Майките от години раждат, но коя майка е доволна от своите синове и дъщери? Хората са живели за своето отечество, издигали са велики империи. Това е светът, който те са съградили, но коя империя е доволна от тази любов? Империята не е в състояние да задоволи любовта. Това показва, че и досега хората се скитат в илюзиите на живота, далеч от същественото. Тази е причината за вътрешния страх в човека. Всеки се стреми да се осигури по някакъв начин. Според мене, най-малко трябва да се мисли за осигуряване. Разумните хора няма защо да се осигуряват. Ако всички хора биха живели по Божествените закони, за всички щеше да има достатъчно. Богата е земята, тя разполага с неизчерпаеми енергии. Тя напълно би задоволила нуждите на цялото човечество. Обаче, неразумният човешки живот е разделил хората на лагери: на богати и бедни, на учени и прости. Действително, има разлика между учени и прости, но срещал съм учени, лишени от права, трезва мисъл, както и такива, със здрава, положителна мисъл.

„Господи, кажи само реч." И вие често се намирате в безизходно положение, като този стотник. Към кого ще се обърнете? Ще кажат, че сте малодушни, че търсите помощ отвън. Кой човек не се нуждае от помощта на разумните хора? Аз не съм срещал човек, който сам да разрешава задачите си. Някой се моли на Бога, но за него казват, че е глупав. Казвам: Глупав е, защото се моли на Бога. Ами ако се моли на човек, като тебе, не е ли глупав? Това не показва, че не трябва да се молиш на човек. Ще се молиш на брата си, и той ще се моли на тебе. Това е в реда на нещата. По-добре е, преди да ни се моли нашият брат, да разберем нуждите му и да ги задоволим.

Сега вие искате да заповядвате на любовта и казвате на ближния си: Ти трябва да ме обичаш. – Няма закон в света, който да регулира любовта. Единствената сила в света, която не се подчинява на никакви закони, това е разумната Божия Любов. Всичко, което осмисля живота, това е разумната любов. Тя прави хората безсмъртни. Който възприема любовта, той влиза в рамките на Божествения живот, дето всичко е хармония, дето няма смърт. Под „смърт" разбирам всичко онова, което ограничава човешките мисли и чувства. Привидно, човек може да е спокоен, да се мисли свободен, но вътрешно той се терзае. Някой външно е спокоен, но в стомаха нещо го гложди – вътрешно е неспокоен. Тази болка може да го заведе на онзи свят. Лекарят констатира, че този човек има тумор в стомаха и трябва да го оперират. Сигурен ли е той, че след операцията ще оздравее? За другиго казват, че има тумор в мозъка. И него трябва да оперират. Сигурен ли е той, че като извадят тумора, ще оздравее? Бръкне ли лекарят в мозъка, всичко се свършва с този човек. Той може да остане жив, но разумното го няма вече. Лекарите и досега продължават да бъркат в светите места на човека. Те са бъркали и в гърдите, и в стомаха, и в мозъка, и в очите, и в ушите на човека. Няма тайно място в човешкия организъм, дето лекарите не са бъркали. И след това говорят за морал! После всички се питат, къде е човекът. Човешкото тяло е къща, но човекът не е там. Обаче, има едно място, дето лекарите не могат да бъркат. То е свещеният храм на човешката душа. Когато се прави операция на човека, святото в него, т.е. неговата душа, излиза навън. Когато разпнаха Христа, Божественото, т.е. Неговата душа Го напусна. Божественият Дух излезе от Христа и Го остави сам. Много естествено, Божественото не могат да разпнат. Никой не може да се докосне до Него. То прави човека силен, мощен. Всички хора се подчиняват на Божественото Начало в себе си. Затова в Писанието се казва, че двоеумният е раздвоен в своите пътища. – Защо е така? – Божественото не е в него. Такъв човек едно говори, друго разбира. Говори за Любовта, а крие в себе си нещо користно. Това не е любов. Любовта подразбира единство в целокупния живот. Единството осмисля живота. То го прави красив. Дето има единство в музикалните тонове, там има хармония. Дето има единство в мислите, чувствата и постъпките, там има хармония. Ако имаше единство в целия живот, той щеше да има друг израз.

Две неща спъват човешкия живот; те са го спъвали в миналото, спъват го и сега. Едното е, че хората не устояват на своите обещания – верността към Бога. Другото е, че не устояват на своя велик идеал. Ще ви приведа един разказ от египетската история. Някога, фараонът Хаки Бал искал да изпита верността на своите поданици, също и на своите слуги. Една вечер той извикал тайно при себе си, един от верните си поданици, Озирис Бен, и му казал: Искам да те поставя временно да управляваш държавата вместо мене, без да подозират това моите поданици. Ще управляваш, както намираш за добре. Ще разполагаш, както знаеш, с всичко, което имам. Питам: Колко верни поданици може да има един цар? Ако остави един да управлява вместо него, да разполага с всичката му власт и богатство, без да злоупотреби с тях, как би постъпил той? Озирис Бен е постъпил разумно. След една година царят се върнал, и Озирис Бен му предал всичко в изправност. В ума и сърцето на този верен поданик не се явила никаква мисъл, никакво желание за обсебване на царския трон. Той стои по-високо даже от своя цар. Той си казва: Това място не е мое, то принадлежи на друг. Като заел мястото си, Хаки Бал си казал: Намерих един верен човек в света. На него всякога мога да разчитам. И аз ви казвам: Този идеален образ на истински човек е от мъжки пол.

Сега ще приведа друг разказ, пак из египетския живот, дето се разказва за една идеална жена – египтянка. Тя живяла във времето на Рамсез Салу – египетски фараон. Наричала се Елтамар, най-бедната мома в Египет. Същевременно, тя била толкова благородна, умна и красива, че обърнала внимание на младия фараон, Рамсез. Той се влюбил и пожелал да се ожени за нея. Тя му отговорила: Аз мога да се оженя за най-умния човек, макар и беден. В моите очи ти не минаваш за толкова умен. Ако не намеря такъв човек, няма да се оженя. Такъв трябва да бъде идеалът на човешката душа. Следователно, ако и вие имате верността на Озирис Бен и идеала на Елтамар, съвременният свят щеше да бъде съвсем друг, в сравнение със сегашния.

Днес всички говорят за Христа, за Неговата любов, а какви ли не измислици, изопачени неща се пишат във вестниците. Едва чуят нещо от мене и бързат да го предадат в изопачен вид. Защо изопачават думите ми? – Защото само външно, механически ги разбират. И след това, пак продължават да говорят за Христа, за Бога. Ние не говорим за Бога, а за Любовта. Без любовта никой не може да разбере Бога. Като обичаш някого, ти си готов на всички жертви за него; наричаш го с най-хубавите имена. Ако не го обичаш, не си готов на никаква жертва, не виждаш нищо хубаво в него. Само любовта разкрива нещата. Тази е причината, дето човек греши по отношение на любовта. Любовта с нищо не се подкупва. Ако момата иска да привлече момъка чрез външната си красота, тя се лъже. Ако богатият момък иска да привлече красивата мома със своето богатство, той се лъже. Ако ученият иска да те привлече със своето знание, а светията със своите добродетели, и двамата са на крив път. Единственото нещо, което може да привлече човека и да преобрази неговия живот, това е великата, разумна любов, която действа вътре, в самия човек. Тя се проявява или по пътя на необходимостта – пътят на човешкото минало, или по пътя на сегашния живот, или по пътя на бъдещето. Миналото е законът на необходимостта, настоящето е Божественият Промисъл, а бъдещето – законът на Божията Любов. Значи, миналото, настоящето и бъдещето са трите посоки на Любовта. В закона на необходимостта има мъчение. Колко моми и момци са осакатени от човешката любов! Колко млади хора срещате с изгорени лица от ревност! Колко сърца е промушила ревността със своя нож! И тази любов минава за чиста! Не, в закона на необходимостта няма истинска любов. За да излезеш от тази любов, трябва да живееш в настоящето, дето работи Божественият Промисъл. В тази любов всички хора влизат като членове на едно семейство; всички са под закрилата на Божия Дух. От тази любов ще влезеш в закона на свободата, дето всички хора, всички живи същества имат еднакво право на живот. Всяко живо същество има право да живее. „Речи само реч". Това са думи, изказани не от евреин, който изпълнява Мойсеевия закон, а от езичник, в душата на когото имало светлина, който разбирал великата истина на живота. И вие трябва да разбирате Христовото учение и да го прилагате. Ще го прилагате трояко: по закона на необходимостта, по закона на Божия Промисъл и по закона на свободата. Роден си, например, в християнски народ. Такава е вярата на баща ти и майка ти. Следователно, по необходимост, и ти ще бъдеш християнин. Можеш, като християнин, да виждаш навсякъде Божия Промисъл. И най-после казваш: Ще живея като Христа, по закона на свободата. Не е достатъчно само да разбираш Христовото учение, но да живееш според него. – Как е живял Христос? – Той е живял според закона на Любовта и изпълнявал волята на Отца.

Христос казва: Готов съм да положа живота си за Бога и да изпълнявам всичко, което Той желае.
От две хиляди години хората говорят за Христа, но християните още не са обединени. Ще се изминат още 2000 години и пак няма да се обединят. Обединението не може да стане механически, както се стягат обръчите на кацата. Ако няма обръчи, които да съединят дъските на кацата, нищо не може да стане. Докато обръчите на кацата са здрави, те я стягат добре. Щом те се разпаднат, с тях заедно се разпадат всички части на кацата. Не става ли същото нещо и с хората? Костите са техните обръчи. Достатъчно е да се пръснат те по лицето на земята, за да не остане нищо от тях. Колко деликатни пръсти на млади хора са разпръснати по земята! Казвате: Трябва да се стремим към добър живот. Кой ще ни помогне в това? Ще кажете, че християнството е в състояние да ни помогне. – Защо? – Защото то изключва смъртта. Безсмъртието се постига само чрез закона на любовта. Ако в тебе се роди желание за отмъщение, или мразиш някого, то е все едно да се тровиш, да страдаш от проказа, която рязяжда живота ти. В средните векове алхимиците са търсили жизнения елексир, чрез който да продължат живота си. Няма сила, по-велика, по-мощна от любовта. Тя ражда живота и го продължава, внася мир в човека. Ако любовта не работи еднакво във всички хора, тя не е истинска. Като знаете това, не мислете, че любовта ще дойде само чрез един човек. Впрочем, един човек я донесе, но всички хора ще я проповядват. Сега всички хора отиват срещу „Възкресение Христово" в църква, със запалени свещи, и чакат да каже свещеникът: „Христос възкресе." Следователно, когато и ангелите кажат: „Христос възкресе", и вие трябва да запалите своите свещи. Запалената свещ е Божественият Дух. Когато Той дойде на земята, когато човешкото сърце възприеме Божественото в себе си, само тогава може да запалите свещите си. Това се изисква още сега от всички християнски народи.

Като говоря за живота, аз не го отричам в неговите съвършени прояви. Не казвам, че онзи, който е придобил любовта, не трябва да се занимава с наука, музика, с изкуство. Не, той ще учи всичко и лесно ще разбира. В Божията Любов има музика на любовта, наука на любовта и изкуство на любовта. Често ме питат, какво е учението, което проповядвам. Аз отговарям: То е учение за живата природа, която включва в себе си всички живи сили, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за разумното в света. То е наука за Бога, за любовта. Новото учение включва всичко, което е предмет на живота и на природата. Ето защо, ако кажа нещо, било по медицина, по музика, изкуство или каквато и да е област на науката, все ще се намери някой да се обиди. Лекарят ще каже: Това учение по-високо ли е от медицината? Според мене, истинският лекар трябва да знае много повече от това, което практикува. – Кога ще го научи? – Когато стане ученик на живата природа. Малко лекари изучават живата природа. Казвате: Кога не е имало лекари? Та те не познават ли още живата природа? – Да, от памтивека има лекари. И онези от тях, които са свързани с живата природа, се раждат лекари. Те идват с готово знание. Същото се отнася и до учените: астрономи, естественици, математици. Следователно, човек трябва да започне с това, което е вложено в неговата душа; да бъде верен на онези дарби, сили и способности, вложени в него. Това значи, да носи човек в себе си вътрешна наука, вътрешно знание. С това знание човек ще изучава себе си, живата природа и любовта. Който се учи по този начин, той е на правия път. Срещнеш ли такъв човек, веднага ще се разбереш с него: нито ти ще му говориш много, нито той на тебе. Трябва ли добрият художник да ти разказва, как рисува? Достатъчно е да видиш, как четката се движи в ръката му, за да разбереш неговото изкуство.

Приятно е да гледаш, как рисува този художник. Приятно е да слушаш чистите и нежни тонове на цигулката, в ръцете на опитния цигулар. Като чуеш, как скърца лъкът в ръката на цигуларя, ти запушваш ушите си и бягаш далеч от него. – Защо не останеш да послушаш? – Не взима чисти тонове. След четири - пет години, като се научи да свири добре, тогава аз ще го слушам. Има умни хора в света, но и те още не разсъждават правилно. И хората, живели 2000 години след Христа, се осмеляват да ме питат, вярвам ли в Бога. Как да не вярвам в Бога! Аз живея в Него. – Ами в любовта вярваш ли? – Щом живея в Бога, естествено, че вярвам и в любовта. – Още в какво вярваш? – Вярвам в човека. – Още? – Вярвам и в живата природа. – Във друго нещо вярваш ли? – Не зная в какво още може да се вярва. Ако ви кажа, че и в друго вярвам, няма да бъде истина. Вън от истината всичко е лъжа. Няма лъжа в света, на която не може да се открие опашката. Една българска пословица казва: „На лъжата краката са къси." Кой човек се е облагородил с лъжата? Какво е допринесла лъжата на хората? Истината повдига хората, а лъжата ги понижава.

Има един закон, който изключва насилието и облагородява човека. Казват, че аз съм хипнотизирвал хората. Чудно нещо! Хипнотизирането е насилие, а аз проповядвам любовта, която изключва всяко насилие, всякакъв хипнотизъм. Ако е вярно, че аз хипнотизирвам, първо щях да хипнотизирам онези, които говорят против мене. А както виждате, те са свободни да говорят против мене, каквото искат. Какво ще говорят за мене? Аз оставям хората свободни, понеже служа на любовта.

Мнозина казват, че ние се занимаваме с духове. Какво зло има в духовете? Всички хора на земята са все въплътени духове, излезли от Бога. Под „дух" разбирам разумното начало в човека. За нас се говори, че сме викали духове. Запитали една жена, как вика духовете. Тя отговорила: Хвърлям едно въже във въздуха и на него закачвам някой дух. – Не, не е този правият начин. Жената се е пошегувала. Нашите братя, обезплътени духове, идват при нас по закона на любовта. Достатъчно е да ги обикнете, за да дойдат при вас. Казано е в Писанието: Викайте Бога, Който е Дух, чрез закона на любовта. Щом се отправите към Бога, към Великия Дух, Той веднага ще ви се отзове. Без Бога няма мисъл, няма чувства, няма действия. Благодарение на Него, нашият живот се изправя. Любовта – ето базата, върху която стъпваме, като основа на нашия живот. Други ни упрекват, че сме били против църквата, против държавата. Не е така. Ние цитираме стиха: „Всяка власт е от Бога дадена." Ще кажете, че и вие зачитате властта. Щом е така, ще ви изпитат и в това направление. – Как ще ни изпитат? – Както изпитват професора, който иска да заеме катедра в университета. Преди да стъпи на катедрата, той представя диплома и научните си трудове. И цветът има свои признаци, свои отличителни белези. Така и властта, която зачитате, трябва да има отличителни белези, че е от Бога дадена. Аз съм казвал много пъти и сега казвам: Съществува една държава в света; тя е Божията държава и на нея трябва да се подчиняваме.

В Господнята молитва е казано: „Защото е Твое царството и силата, завинаги". Прочетете седма глава от Данаила, дето е казано: „Бог въздига народите. Той им дава власт да управляват." Обаче, ние не правим въпрос за държавите. Ние се интересуваме от любовта, понеже тя разрешава всички въпроси, всички противоречия. Ако имаш любов, ти ще разрешиш всички въпроси. Като не разбират любовта, някои казват: Този е военен, той си служи с оръжие. – Какво е предназначението на военния? Според мене, предназначението му е да пази реда и порядъка в живота. Че е воювал, това е една случайност. Какво е предназначението на лекаря? – Да учи хората на ония закони, които обуславят тяхното здраве, техния добър живот. Че се явила някаква болест, и лекарят трябва да се занимава с нея, това е случайност. Лекуването и воюването са случайности. И лекарят, и военният се борят с неприятели, които случайно срещат на пътя си. Животът не почива на случайности, но на любовта. Вложете любовта в живота си, за да разрешите основно всички въпроси.

„Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми." Стотникът разбирал, че разумното Слово на Христа ще въздейства върху момчето му и ще го излекува. Статистически е доказано, че болестите се явяват и изчезват периодически. Определено е, колко болни ще оздравеят и колко няма да оздравеят. Изчислено е, всяка година, колко параходи ще потънат, колко къщи ще изгорят, колко деца ще се родят, колко хора ще умрат. Тези числа, в продължение на период от 20 години, постепенно се увеличават, след което започват да намаляват. Има един закон, според който събитията стават периодически. – Защо потъват параходите? – Защото не са взети под съображение някои неща. – Защо изгарят къщите? – Защото не са взети предвид някои предпазителни мерки. Всички нещастия се дължат на нарушение на известни закони. Болестите показват, че хората не спазват закона на любовта. Казано е: „В който ден ядеш от забранения плод, непременно ще умреш." Значи, преди да беше нарушен този закон, смърт не съществуваше. Смъртта дойде след непослушанието на първите човеци. Те не изпълниха Божия закон. Следователно, дето любовта отсъства, там има нарушение на великите Божии закони. Тази е причината за вътрешната празнота, която хората усещат. Дето любовта отсъства, там съмнението и подозрението се ширят. Слушаш някой да ти говори и се питаш: Говори ли този човек истината, или не? Всеки може да разбере, кой говори истината. Няма скрито - покрито в света. И в човека, и в животните е вложено едно чувство, с което те проверяват нещата.

Великата истина, към която се стремим, не е само за хората, но за всички живи същества. При сегашните условия на живота, две неща се искат от човека: любов и разумност. Разумният лесно си създава приятели. Достатъчно е да прости задълженията на своите длъжници, за да ги направи свои приятели. Обаче, неразумният жертва висшето за нисшето. Той дава под съд длъжниците си, осъжда ги и така си създава неприятели. Ако оставите животът да се развива разумно и естествено, вие бихте придобили дълбок вътрешен мир в себе си. Някой се мъчи да докаже, съществува ли Господ, или не. Каква полза от това доказателство? Каквото и да е доказателството ви, Бог съществува. Представи си, че доказваш на слепия, че Бог съществува, че има блага в света. Каква полза от тия блага, ако нямате сетива, с които да ги възприемете? Казваш на слепия, че има светлина, а той не я вижда. Какво е нужно на слепия? – Да развива зрението си. Аз не говоря само за външните сетива. Ако е въпрос само за тях, как ще възприемете Божията Любов? Как ще почувствате Божиите блага? В човека има едно особено сетиво, особено чувство, чрез което той може да възприеме Божията Любов, Божиите блага. Това чувство не е еднакво развито у всички хора. Тази е причината, задето говориш на някого за Бога, а той или нищо не разбира, или друго нещо разбира. Когато Божественото чувство у човека се развие, той ще възприеме Божията Любов и сила в себе си и ще стане безсмъртен. Христос казва: „В последните дни ще го възкреся." – Кои са последните дни? – Когато това чувство се разцъфти, както пъпката на слънчевата светлина, ти ще направиш първата вдишка, ще възприемеш Божествения живот. Докато не цъфне, човек е в положението на малкото дете в утробата на майка си. Щом излезе вън от нея и направи първата вдишка, то се разцъфтява. Значи, съществуването и животът на човека зависят от първата вдишка. Ако дете се роди и не заплаче, то е мъртво. То трябва да направи първата вдишка, да стане реакция в него и да започне новият живот. В първата вдишка се крие съзнанието на човека.

Като говоря на хората за Божията Любов, те ме питат: Ти говорил ли си с Христа, говорил ли си с Бога? – Чудни са хората! Ако им кажа, че съм говорил, ще кажат, че не съм с всичкия си ум. Как ще си обясните тогава думите на Христа, Който казва: „Идете и проповядвайте моето Слово, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." На друго място казва: „Ако вие пребъдвате в мене и изпълнявате моите заповеди, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Значи, животът, сам по себе си, не е нещо реално; той е израз на Божия Дух. В този смисъл, всички хора трябва да станат духовни, да придобият Божията радост, Божията интелигентност; да разберат живата природа; да влязат в Божествения живот. Само така, животът на сегашните хора ще се преобрази.

Като не разбират смисъла на живота, хората сами се тровят. Няма по-силна отрова от отрицателните мисли, чувства и състояния на човека. Страхът, омразата, съмнението, подозрението са такава отрова. Те са утайки, които се наслояват в кръвта и я тровят. Може ли, при такива състояния, човек да бъде здрав? Той се нуждае от вътрешно преобразуване, от нова, чиста среда. Като влезе в тази среда, там той намира истинската почивка. Тази среда е Божията Любов. В нея човек се чувства свободен, от никого необезпокояван. Какво по-голямо благо от това: да живееш в Божията среда; да се разговаряш с Бога; да изпълняваш Неговата воля. Какво по-велико от това: да живееш с разумни същества; да разбираш разумната природа, и тя да ти отговаря.

Днес всички се питат, какъв е смисълът на живота. – Да живеете в съгласие с живата природа; да живеете в съгласие с разумните същества; да живеете в съгласие с Бога на любовта – ето смисълът на живота.


4. Беседа от Учителя, държана на 6 април, 1924 г. София.
----
* Матей 8:8

Който дойде при мене (Неделни беседи. София, 1998)
14 беседи от 16 март 1924 г. до 28 ноември 1924 г.

Най-често използвани думи в беседата: любов, човек, всички, има, хора, живот, бог, може, христос, аз, закона, всичко, себе, божие, мене, природа ,

 Неделни беседи , София, 6 Април 1924г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder