НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Който дойде при мене

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Който дойде при мене

Най-често използвани думи в беседата: любов, себе, аз, всички, човек, бог, дойде, казва, има, хора, мене, може, христос, земя, живот, съм, всичко, мисли ,

 Неделни беседи , София, 16 Март 1924г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


''1. Беседа от Учителя, държана на 16 март, 1924г. София.''

Който дойде при мене, няма да го изпъдя.“ *)

Човешките думи са като семената. За да познаеш вътрешния им смисъл, трябва да ги посееш в живота. Следователно, за да познаеш смисъла на една дума, трябва да я посееш в живота, като в почва. Някои разбират думите:„който дойде при мене", буквално, както, ако отидеш при някой господар да му работиш, той няма да те изпъди. Ако си чиновник и работиш добре на държавата, няма да те уволнят. Един ден все ще те уволнят. Няма човек на земята, който да не е бил уволняван.

Който дойде при мене, няма да го изпъдя." Тези думи имат дълбок вътрешен смисъл. Христос не говори като евреин, нито като националист, но като човек, който изнася една велика истина. Той иска да каже: Онзи, който отива при Бога, т. е. при любовта, няма да бъде разочарован. Проследете историята на човешкото развитие и ще видите, че всеки, който не е живял по законите на любовта – като индивид или народ, е изгубил всичко, което имал. Който е живял по законите на любовта, и до днес живее. И не само че нищо не е изгубил, но е придобил много повече от това, което някога е имал. Много естествено, любовта е основа на живота и само върху нея може да се гради. Това трябва да знаят всички културни хора. Без любовта, като основа, никой нищо не може да гради. Основата на едно здание е любовта, стените му – вярата, а покривът – надеждата. Когато надеждата отслабне, покривът на къщата се пробива, и дъждът започва да влиза вътре. Казват за някого: Вятър го вее. Това подразбира, че вярата му е слаба. Казваш: Нямам къде глава да подслоня. – Значи, любов нямаш. Следователно, за да бъдеш свободен, трябва да имаш основа, стени и покрив, т. е. да имаш любов, вяра и надежда.

Питате: Защо хората не успяват в живота си? – Защото не поставят за основа любовта, но човешкия егоизъм и казват: Учението на егоизма е свещено, здравословно. Който живее и мисли само за себе си, той ще бъде здрав. Майката казва на сина си: Синко, мисли за себе си. Не ставай глупав, да се грижиш за другите. – Така живее и малката буболечица. И тя мисли само за себе си. И бръмбарът мисли само за себе си. И той прилага учението на егоизма. Казвате: Кога е научил човек това изкуство? – Когато е минавал през царството на бръмбарите. В това отношение, всеки човек е специалист – знае да се грижи за себе си. След всичко това, майката съветва сина си, свършил естествените науки, да се грижи само за себе си. Той сам знае това. Няма защо да го съветва тя. Неговият ум, и без нейните съвети, е пълен с грижи за себе си. От сутрин до вечер човек мисли само за себе си – за дрехите, за обувките си, за къщата си – само със себе си се занимава. Навсякъде се чува едно и също: Трябва да се грижиш за себе си. – Мислите ли, че това е особена наука? Кой не се грижи за себе си? В училищата, в университетите същото се проповядва: Да се погрижим за себе си. – Не, ще се грижите за любовта, за Бога. Ще възприемеш новото учение и ще забравиш себе си. – И това трябваше да чуем! – да забравим себе си. – Много просто. Ако не забравиш себе си, не можеш да намериш истината. Ако принципът „да се грижим за себе си" е верен, нека дойде един човек да ни докаже, че като е служил на този принцип, е придобил истинското щастие. Има ли такъв човек, бил той цар, патриарх, или адепт? Всеки, който е служил на този принцип, е фалирал. Въпреки това, и доднес още се чува: Да помислим за себе си, за своите деца, за близките си! Коя птичка не се грижи за яйцата си и за своите малки? Коя крава не се грижи за своето теленце? Кой не знае това изкуство? Всички знаят учението „да се грижим за себе си" и добре го прилагат. Първо Бог е научил човека да се грижи за себе си. Но това учение е отживяло вече времето си.

Мнозина минават от светския в религиозния живот и пак се държат за старото учение „да се грижат за себе си." Сега формата му е изменена – "да се грижим за своето верую." – Какво ще стане с вашето верую? Да не се страхувате, че ще го изгубите? Защо ще се страхувате за вашето верую? Отде дойде то? Отде дойдоха вашите мисли, чувства и желания? Кой внесе в човека тези възвишени желания, които го вдъхновяват? Отде дойдоха тези мисли, които изпълват цялото ви същество? Всичко чисто, светло и възвишено иде от Бога. Тогава защо се страхувате? Ето защо, когато човек противодейства на едно благородно желание или на една светла мисъл, сам се излага на страдания. Следователно, знай, че страданията, които преживяваш, се дължат на ограничаване на Божественото в себе си. Като дойде Божественото в тебе, ти започваш да го коригираш и казваш: Чакай малко, Господи, да ти дам един съвет. Бог ти казва: Ти имаш две къщи, дай едната на брата си. Той няма нито една. – Почакай малко, Господи. Аз имам нужда от пари, да изуча децата си, да ги оженя. След това ще помисля, как да изпълня Твоя съвет. Сега съм на особено мнение. След време ще изпълня Твоята воля. Бог пише в книгата си: Този е един от учениците, който коригира Божественото. После Бог отива при свещеника или проповедника и му казва: Слушай, иди при своите слушатели и им кажи истината. – Почакай малко, Господи. Ние сме служители на църквата. Тя ни налага известни ограничения, които не можем да нарушим. Аз съм далновиден, учен човек, не мога да се излагам пред слушателите си, да изгубя своя авторитет. Един ден ще им кажа истината, но до това време ще ги залъгвам малко. Ще видиш, какво може да роди моята глава! Бог пише в книгата си: И свещеникът коригира Божественото. Всяка църква, всяко верую имат отлични закони, но все нещо им липсва. – Какво им липсва? – Любовта не е между тях.

Някой ми казва: Ти любиш другиго повече от мене. – Не си разбрал любовта. Има само едно същество в света, което можем да любим – то е Бог. Ако любиш малките листенца, цветове и клончета повече от Бога, ти не си разбрал любовта, не си познал Божественото. Когато познавам един човек, аз познавам Божественото в него. Ако го обичам, то е пак заради Господа в него. Вън от Божественото, той е сух клон. Като сух клон, за мене, той не струва нищо. Аз бих го турил на огъня да изгори.

Христос казва: „Който дойде при мене, няма да го изпъдя." В книгата на любовта няма нито един кодекс, според който тя може да изпъди някого, който иде при нея. Тя е толкова богата, разполага с толкова методи, с които изправя грешките на глупавите и непоправими хора. Тя приема при себе си тези хора, забравени в избата на природата. Ако краката и ръцете им са счупени, тя ще ги поправи; ако очите им са извадени, тя нови ще им постави.

Христос казва на учениците си: „Който дойде при мене, няма да го изпъдя." Това е един пасаж, който лесно се огъва, затова му дават различни тълкувания. Някои казват, че Христос подразбира следното: Който вярва в мене, ще го приема. С други думи казано: Който мисли, че Христос е Син Божи, ще бъде приет. И какви ли не още тълкувания се дават на стиха. Въпросът не е там. В живота трябва да се постави следното правило: При всички страдания и изпитания в живота ти, да не се яви сянка от съмнение, че в Бога има някаква неправда. Казвам: Не туряйте Бога далеч от себе си. Той прониква всякога в душата на човека, и всеки момент му говори. Ако помислиш да направиш едно престъпление, веднага ще чуеш Божия глас да ти говори. Той тихо нашепва: Не прави това! Мислиш да отидеш някъде, дето не трябва. Божият глас пак ти нашепва: Не ходи там! Като извършиш едно престъпление, ти се извиняваш: Господи, направих едно престъпление, убих брата си. Бог въздигне брат ти в тебе и дето ходиш, той всякога те придружава. Ставаш сутрин, брат ти е с тебе. Легнеш вечер, пак е с тебе – не можеш да се освободиш от него. После си казваш: Чувах един глас, който ме съветваше да не върша престъпление, но не го послушах.

Христос казва: „Който дойде при мене, няма да го изпъдя." Значи, Господ живее в нас, и ние в Господа. Всички хора ще разберат това. Аз говоря за онези, у които съзнанието се е пробудило. А за онези, у които съзнанието още не е пробудено, това е безпредметно. Казано е в Писанието: „Продай имането си и го раздай на сиромасите." Питаш: Как е възможно, това, за което съм работил цял живот, да го раздам на сиромасите? – Това е естествено. Как може да стане това, то се доказва с две думи. Един параход, натоварен със стока, пътува. Из пътя не може да се разтовари, но щом дойде на Варненското пристанище, ще се разтовари. – Защо ? – Защото там е неговото предназначение. Не е ли разумно това? На някои приятели казвам: Вие ще се разтоварите на пристанището. На онези, които са още сред морето, казвам: Вие ще пътувате още с вашата стока. Като стигнете на пристанището, тогава ще се разтоварите. Питам някого: Ти на пристанището ли си? – На пристанището. – Значи, скоро ще се разтовариш, ще чакаш разписанието. Питам друг: Ти още сред морето ли си? – Сред морето. – Ще чакаш, докато стигнеш пристанището. Някой е недоволен, защото е още в морето. Друг пък, стигнал на пристанището, още стои натоварен. – Щом си натоварен и си стигнал на пристанището, ще се разтовариш. После ще отидеш в Божествения град, ще се разходиш, ще вземеш, каквото ти се пада, ще натовариш парахода си със стока и ще се върнеш на пристанището, от което си излязъл.

Христос казва: „Който дойде при мене, няма да го изпъдя." Така постъпва приятелят. Знаете ли, какво значи да имаш приятел? На едно американско пристанище слезли пътници от парахода. Всеки пътник бил посрещнат било от майка или баща, от брат или сестра, от роднина, приятел. Всички се целували, радвали се един на друг. Един пътник, беден човек, слязъл от парахода, но никой не го посрещнал. Той си казал: Няма ли поне един човек, който обича Господа, да ме посрещне? Докато си мислел това, към него пристъпил един човек. Хванал бедния за ръка, целунал го и му казал: Хайде, братко, да вървим. Значи, имало един, който обичал Господа. Казвам: Като дойде на земята, човек трябва да има поне един приятел. Кой е вашият приятел? В онази тъмна нощ на съзнанието ти, когато отчаянието бучи в тебе; когато си изоставен от всички; когато си обезсърчен, един тих глас ти нашепва: Не бой се! Аз съм с тебе. Питам: Има ли смисъл да се отчайваш? Трябва ли да мислиш за самоубийство? – Не, тук смъртта няма място. Кой е онзи, на брега на пристанището, който те прегръща и целува? Това е Той, твоят единствен приятел. Това е Онзи, Който казва: „Отивам да ви приготвя място и когато дойда, ще ви взема при себе си, щото, дето съм аз, там ще бъдете и вие." Не само, че няма да ви изпъди Христос, но ще ви вземе при себе си. Като казвам, че Христос ще ви вземе при себе си, вие започвате да се плашите и казвате: Значи, смърт ни чака. – Не, това не е смърт, но живот. Щом ви кажат нещо за другия свят, вие се страхувате, а на земята сте дошли с плач. Този, когото Христос взима, той не умира. Според мене, всички, които грешат, са умрели хора. И Писанието казва: „Грешните хора са умрели, а онези, които любят, са живи."

Следователно, само в любовта има живот. Това, което може да заздрави нашите рани; това, което може да ни обедини, то е само Божията Любов. Само тя може да ни свърже с Бога и да осмисли сегашния ни живот. Значи, любовта препоръчва човека. – Кое препоръчва добрия художник? – Неговите картини. Ако си художник само за това, че имаш кутия с бои, четки и палитра, всеки може да бъде такъв. – Не, картините, произведенията го правят художник. – Кое препоръчва писателя: Перото ли? Всеки може да си купи перо и лист и да драще на него. – Не, написаните книги, с ценни мисли, препоръчват писателя. – Кое препоръчва добрия човек? – Неговите добродетели, а не само добрите дела. Чрез добродетелите се проявява човешката душа.

Казвам: Хората, които живеят на земята хиляди години, не могат изведнъж да изменят живота си, но трябва вече да внесат новия живот в себе си. И съвременните лекари са дошли до това заключение. Те констатират, че причината за много болести е храната, затова забраняват на болните да ядат месо, а здравите съветват да не си угаждат и да не преяждат. – Какво да яде болният? – Малко препечен хляб на огъня, лека зеленчукова супица и компот.

Представете си един гастроном, който се хранел само с кокошки и агънца, да се ограничи с толкова проста храна. Но щом я препоръчва лекарят, няма какво да се прави. На един американски милиардер лекарят казал: Слушай, ти си милиардер, но, в интереса на твоето здраве, ще се храниш само с овесена чорба. – Значи, като кон. И този милиардер се хранел цели три години само с овесена чорба. Такова хранене, според вас, е нещастие. – Не, да прекараш три години от живота си в строга диета, която пречиства твоите мисли и желания, това е цяло щастие. Какво по-голямо щастие от това, да пречистиш ума и сърцето си така, че като срещнеш един добродетелен човек, да не се яви в тебе никакво желание да го използваш. Не се ли пречистиш, щом го срещнеш, веднага ще му искаш нещо. Той ще дава на този, на онзи, без да изгуби нещо от себе си. Но на какво приличат тези, които всякога само искат да им се дава? Отива един свободомислещ при един милиардер и му казва: Господине, ти имаш милиони долари, ти ми дължиш част от твоите милиони. – Да, дължа ти. Сяда той на един стол и започва да изчислява: на земята има два и половина милиарда хора. Аз имам два и половина милиарда долари. Заповядай един долар. Това ти се пада. Нека дойдат всички останали хора на земята, да си вземат своето. Аз и на тях дължа. – Така е, всичко на земята принадлежи на природата. То принадлежи на цялото човечество, не само на едного. Това не е само на думи, но в действителност е така. Всичко на земята е общо благо, и всеки, с еднакво право, трябва да участва на Божествената трапеза.

Всички хора, като души, имат еднакви права. – Защо? – Защото всички са излезли от Бога, и Той еднакво гледа на тях. Бог гледа еднакво на всички същества – от най-малките до най-големите.– Как е възможно това? Нали човек има образ и подобие на Бога? Той е по-високо от всички животни, и Бог към него трябва да има особено отношение. – Не говорете така. Сегашният човек е далеч от образа и подобието на Бога. Днес, когато на бойните полета се избиват милиони хора, не може да се говори за такива, които са запазили образа и подобието на Бога! Образ и подобие на Бога имат само онези, които любят. Невъзможно е да поддържаш убийството и да говориш за любов. И в свещената книга се говори за извършени убийства, но какъв е резултатът от тези деяния? Когато Каин уби брата си, Господ веднага го запита: Каине, къде е брат ти Авел? – Не зная, не съм слуга да ходя подир него – отговори Каин. – Кръвта на Авела вика към тебе. И за да не те убие никой, ще туря белег на челото ти, всички да те познават. Така, векове ще носиш греха на твоето престъпление. След всичко това вие минавате за християни, за културни хора. Казвате: Този да се обеси, онзи да се убие. Как смеете след това да проповядвате Христовото учение? Ако светът може да се оправи с убийства, с обесвания, досега би се оправил. Всъщност, оправен ли е светът? Значи, този закон не е правилен. Светът не се оправя нито с убийства, нито с обесвания.

И евреите проповядваха за Бога, но имаха криво понятие за Него. Когато дойде при Христа един големец с въпроса, що да стори, за да наследи вечния живот, Христос му отговори: „Ти ме наричаш „Учителю благи", но благ е само Бог. Ако ти кажа истината, ще я приемеш ли?" Христос му каза, какво трябва да направи, за да наследи вечния живот, но той се замисли, стана и си отиде. Той искаше да си помисли, може ли да раздаде имането си на бедните. И се запитваше: Съгласно ли е това с тогавашните разбирания? Ако раздаде имането си на бедните и тръгне след Христа, как ще погледнат умните хора на него? Казвам: Няма защо да се страхувате, няма умни хора в света. Ще кажете, че религиозните хора са умопобъркани. – Всички хора са умопобъркани. – Целият свят е потънал в грях – казва Писанието. Щом е така, хората не знаят, какво правят. Те са като умопобърканите. – Ние сме хора на 20-ти век, културни хора сме. – Аз познавам само една култура, според която, не се позволява абсолютно никакво престъпление! – Невъзможно ни е да приложим тази култура в абсолютния й смисъл. Ние живеем на земята, имаме деца, трябва да се грижим за тях. Не можем да бъдем абсолютно честни, все ще поизлъжем, ще пооткраднем нещо. – Че имате деца, че живеете на земята, това не е оправдание. Ще живеете без лъжа, без кражба. Майките лъжат на общо основание, бащите – също. Майката казва на детето си: Иди, майка, да свършиш тази работа, ще ти дам нещо. Детето свърши работата, но нищо не получава. Втори път – пак същото: майката иска нещо от детето си, обещава, че ще му даде една ябълка, но не изпълнява обещанието си. Най-после детето си казва: И мама, и татко лъжат; и бате, и кака лъжат. Значи, и аз ще лъжа. Това не е морал. След време майката започва да морализира детето си: Не лъжи, не кради; има Господ на небето, Който наказва лошите и непослушни деца. Колкото и да го морализира тя, всичко е безполезно. Детето следва живия пример. Кажеш на някого една обидна дума, и той скочи на крак, започва да се защищава: Как смееш да ме обиждаш? Аз съм честен човек. – Късно е вече, ти си изгубил своя авторитет, като честен човек. – Истински честен е онзи, който не се поддава на никакви залъгвания и обещания от страна на дявола. А тъй, ще го повярваш, ще се сдружиш с него и после, като разбереш, че те излъгал, ще страдаш и ще се измъчваш.

Двама приятели, млади момци, се разговаряли често за жената. И двамата слушали, че жената била страшилище, мъчно се справя човек с нея. Единият бил сериозен, строг, добър педагог. Пръв се оженил той за една добра мома. Като знаел, че жената е страшна, още първия ден той раздрал една котка пред жена си. Като видяла това, тя се уплашила и си казала: Страшен е този човек! Как не го знаех по-рано? Щом може да разкъса една котка, без да му трепне окото, той пред нищо няма да се спре. Трябва и аз да внимавам. Тя започнала да се отнася към него внимателно, с уважение. Каквото мислела да прави, все до него се допитвала. Тя му казвала „милички", той на нея „миличка" и така живели десет години в мир и съгласие. И вторият приятел се оженил, но животът му не бил добър. Жена му постоянно го ругаела, не го слушала, не искала да го знае. Един ден той запитал приятеля си: Братко, защо вие си живеете толкова добре с жена си, а аз още от началото нямам мир и спокойствие в дома си? – Слушай, приятелю, още на първия ден аз раздрах котка пред жена си. Тя се уплаши и реши, че, за да живеем добре, трябва да се уважаваме и почитаме. – Щом е така, и аз ще раздера котка. Той взел една котка и я раздрал пред жена си. Тя го погледнала, усмихнала се и казала: Късно е вече, приятелю.

И десет котки да раздереш пред мене, няма да се уплаша. Сега вече нищо не помага. И вие, като направите едно престъпление, опомните се и казвате: Знаеш ли, че аз съм честен човек? - Късно е вече! В нашето съзнание не трябва да става никакво раздвояване, никакво пропукване.
Христос казва: "Който дойде при мене, няма да го изпъдя." Не само че няма да го изпъди, но дето е Той, там ще бъдем и ние. Как се възпитава днес младото поколение? Майката казва на дъщеря си: Дъще, мисли за себе си. Пази се от хората, те са лоши. Бащата казва същото на сина си. Аз пък казвам: Оставете това възпитание настрана! Вдъхнете в децата си любов. Никаква друга философия, никакво друго възпитание. Щом вложите любовта в децата си, всичко ще постигнете. Започнете от любовта. За да възпитаваш детето си, то трябва да почувства, че ти желаеш неговото добро така, както и своето. Ти му даваш всички права и привилегии, каквито задържаш и за себе си. Докато си на земята, трябва да съзнаваш, че слънцето еднакво грее и за човека, и за най-малкото животно и растение. Кой мисли днес така? Вие гледате на животните и на растенията като на развлечения. Че и Бог гледа на вас като на развлечение. Какво ще кажете тогава? Всички ваши страдания, мъчения и неволи са развлечение за Бога. - Той не вижда ли, че страдаме? - Всичко вижда и разбира, но погледне към вас, усмихне се и казва: Слушайте ме само, и не се страхувайте! Който ме слуша, в един момент ще го освободя от страданията му. Това всеки може да опита. Когато изпаднеш в голямо отчаяние, помисли за Бога, за Неговата Любов и вложи в Него всичкото си доверие. В един момент съзнанието ти ще светне, умът ти ще почне да работи, и в тебе ще настане дълбок, вътрешен мир. Това значи, да живееш в радост и веселие, да бъдеш гражданин на новия живот.

Като не можете да се справите със своя живот, казвате: Да бягаме оттук! Да напуснем земята! - Няма защо да я напускате. - Светът е лош, животът ни е тежък. - Няма защо да бягаш. Животът е велико благо, но хората, със своите криви мисли и желания, сами себе си тровят. Те сами внасят отрова в своя живот. - Какво да правим тогава? - Заемете се като учените, като химиците, да извадите отровните елементи от вашите желания и да оставите в тях само великото, Божественото, което е в сила да просвети вашите умове. - Искаме да бъдем свободни. - Как ще придобиете свободата си: чрез войни и чрез убийства? Прочетете Библията и ще видите, че няма друг народ, който да е воювал толкова много, както еврейският. Придобиха ли те свободата? И до днес още не са свободни. Те работят за създаване поне на една малка държавица. Бог, на Когото те служеха и Когото разпнаха ги учи, да не бъдат егоисти, да отворят широко сърцата си, да възлюбят Господа и ближния си. И българите имат слабостите на евреите. Всеки народ трябва да знае, че може да се повдигне не чрез войни, а по Божествен път. На българския народ е определено да се повдигне. На българина, като индивид, се гледа другояче на небето, а не както тук се гледа. Знаете ли, колко милиони българи има в невидимия свят? Ако направите едно изчисление, колко българи се раждат годишно и колко умират, ще видите, че повечето заминават за другия свят, отколкото ония, които се раждат. Всеки народ на небето представя един индивид. И българският народ там е като един човек. Изобщо, всеки народ заема определено място, според степента на своето развитие. Всеки се познава от плодовете си. Когато един ангел слезе на земята, той познава човека по неговите плодове. Щом ги вкуси, той знае, какво място заема човек в живота.
Казвате: Да реализираме нашите национални стремежи. - Какви са вашите национални стремежи? - Да станем велик народ. - Според мене, велик народ, велик човек е само онзи, който е свързан с Бога. Следователно, ако в България има само един човек, който е свързан с Бога и живее според Неговите закони, той ще повдигне не само България, но и целия свят. - Тогава, свържи българския народ с Бога. Аз не съм дошъл да свързвам никого. Аз съм дошъл да покажа на хората правия път. - Ти истината ли проповядваш? - Елате и опитайте! Връзката с Бога е единственият метод, който хората още не са опитали. Свържете се с Бога и ще постигнете всичко. Новият живот няма да ви покалугери; той няма да ви лиши от благата, но ще осмисли живота ви, дето и да се намирате. И най-долната служба да изпълнявате, ако сте свързани с Бога, животът ви ще бъде рай: дето и да стъпите, оттам ще потекат извори, оттам ще дойде благословението. В който и дом да влезете, вие ще бъдете приети като Якова, на когото Лаван каза: „Откак дойде в моя дом, благословението потече." Да, но когато същият Яков бягаше от брата си, Бог му каза: Ти взе първородството и благословението на своя брат, но това не е съгласно с моята воля. Аз ще ти дам един урок. Ти ще се ожениш за две жени. От тебе ще излезат два народа. Ти ще имаш разговор с мене и оттогава няма вече да се наричаш Яков, но Израил."

Сега и вие трябва да бъдете като Якова, да излезете от родното си място и да бягате. – Накъде? – В Ханаанската земя, при Лавана, да пасете стадата му, да му занесете своето благословение. И след като работи 14 години на вуйчо си Лавана, той му каза: Досега работих за тебе, отсега вече ще работя за себе си. Яков трябваше да работи 14 години, за да научи самоотричането. Ще кажете, че Яков бил лош брат. – Отговорете си: Не сте ли и вие като Исава, за една чиния леща продавате своето благословение.

Ще ви приведа един пример из живота: Един богат търговец си купил пуйка и гледал да намери някого, да му я занесе вкъщи. Гледал натук-натам, не могъл да намери. В това време, при него се приближил един господин, който го запитал: Какво търсите, господине? – Купих си тази пуйка и търся някой да ми я занесе вкъщи. – Аз съм готов да ви услужа. Търговецът подал пуйката в ръцете му, и той я занесъл вкъщи. После извадил един долар да заплати на човека, който му услужил. – Не, господине, не мога да взема парите. – Как, не сте ли доволен? Знаете ли, кой съм аз? – казал търговецът – и му подал картичката си. В същото време и носачът извадил картичката си и я подал на търговеца. Търговецът прочел: Вашингтон, председател на Съединените щати. Можете да си представите, каква била изненадата на търговеца. За Вашингтона разправят и други случаи от неговия живот. Десетина войници работили на един мост. Трябвало да вдигнат една тежка греда. Опитвали се оттук-оттам, викали, махали с ръце, не могли да я повдигнат. По едно време минавал край тях един войник, когото те помолили да им помогне. Той им отговорил: Не виждате ли, че аз съм фелдфебел? В същия момент минавал един господин, който чул отказа на фелдфебела и веднага турил рамото си под гредата и помогнал на войниците да я вдигнат. Като свършил работата, той подал картичката си на войниците, на която те прочели: Генерал Вашингтон.

Съвременните търговци и фелдфебели чувстват своето благородство и не се унижават да носят пуйки и да вдигат греди. След това, вие ще проповядвате за Христа, ще плачете за Него, че носил тежкия си кръст. Мъже и жени плачат за Христа, а там някъде страдат Христови братя и сестри, ходят голи и боси, продават своята чест, без да се трогват за тях. Питам: Какъв смисъл има тогава християнството за нас? Не е въпрос, че един човек може да оправи света, но ако мисълта за Христа, за Неговата Любов проникне в душата на всички живи същества, светът в един момент ще се оправи. Днес Бог говори на всички души, които искат да живеят по нов начин, които искат да приложат любовта.
Христос казва: „Който дойде при мене, няма да го изпъдя." Това се отнася за онези, които са пристигнали вече на пристанището. И аз говоря само за онези, които са слезли вече на пристанището и са готови да изпълнят Христовия закон. Всеки човек може да изпълни този закон. Мощна е човешката мисъл! Ако вярвахте в Христа, както трябва, вие можехте да изпълните Неговия закон. Обаче, повечето хора гледат на Христа, като на историческа личност, живял на земята преди 2000 години. Това е механическо разбиране. Бог живее в сърцата и в умовете на хората и до днес. Той прониква цялата вселена, във всички светове: на Слънцето, на Венера, на Сатурн, на Юпитер. Бог обръща внимание и на най-малките същества, разговаря се с тях, урежда отношенията им с по-големите същества. На човека, като на разумно същество, Той е дал повече блага и им казва: Бъдете всякога разумни и добри. Проявявайте любовта си към всички живи същества. Това е новото верую, което трябва да прилагате. Като го прилагате правилно, лицата ви ще светят. Всички ще познаят, че ние сме с Христа. – Вярваш ли в това, което проповядваш? Вярваш ли в Господа? – За мене не е важно, в какво вярвам. Важно е, че аз мога да разделя хапката си със своя брат. – А леглото си? Стаята си? – Всичко мое мога да разделя със своя брат. Важно е, че аз нямам свое легло, нямам своя стая. Ако бих имал нещо мое, всичко щях да разделя с онзи, който се нуждае. Утре ще дойдат да ми кажат: Излез вън, напусни стаята. Обаче, аз имам едно място, в което мога да приема всеки нуждаещ – то е моето сърце. Аз се моля за повдигането на всяка душа, за благото на всички живи същества, без да знаят те. Моето желание е да се молим един за друг. – Как ще се молим един за друг? – Ще се молите с любов, от дълбочината на сърцето си. Аз съм виждал, как по-голямото дете се моли за братчето си, да го прости майка му. То хваща майка си за ръцете и я моли, да не наказва братчето му. Майката обича децата си, но като види, как и те се обичат, тя е готова да прости на детето си.

Който дойде при мене, няма да го изпъдя." – Защо няма да го изпъди? – Защото любовта е в Него. Тя разрешава всички кардинални въпроси. И при любовта ученият ще си остане учен; адвокатът ще си остане адвокат. Важно е душата на човека да се проникне от любовта и да стане чиста като кристал и светяща като диамант. Христос казва, че който отиде при Него, няма да го изпъди, а хората постоянно говорят за пъдене. Ние никого няма да изпъдим и никого не пъдим. Изобщо, ние нямаме право да пъдим. Бог е създал всички хора, всички живи същества, и Той има право да разполага с тях. Бог е вложил живот във всички живи същества, във всички хора. Следователно, ние трябва да живеем така, както Той изисква от нас. – Искаме да се обичаме, но не знаем как. Обърнете се към Бога. Той ще ви покаже, как да се обичате.

Сега аз не ви проповядвам учение, което не знаете. Аз само ви припомням това, което сте знаели, но сте го забравили. Вие знаете, как да любите; знаете учението за любовта, аз само ще ви го припомня. Казано е в Писанието: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи и припомни всичко." И аз само ще ви напомня за любовта, а който е готов, ще я приеме. Тогава вие ще бъдете свободни. Само в любовта има свобода. Дето е любовта, там има вътрешно разбиране между хората. Когато любиш, ти си внимателен не само външно към човека, но и вътрешно – към неговия ум, сърце и воля. В любовта няма никакво съмнение, никаква обида, никакво отчаяние. В любовта всичко е положително. Там отрицателните сили не виреят. Те изгарят в нея, като на огън. Тя ги кани на гости при себе си, угощава ги, възпитава ги, и те остават в нейното царство като послушни слуги, за вечни времена. Думите, че грешните ще погинат, подразбират, че те ще се превъзпитат, ще се повдигнат и ще кажат: Едно време бяхме слепи, сега прогледахме. Някога мислехме по един начин, сега мислим другояче. Помнете: Бог живее във вашите сърца. И за да се обновите, да се освободите от робството, да приложите силата си, обърнете се към Бога с думите: Господи, искаме да изпълним Твоя закон, да вършим Твоята воля, да изявяваме Твоята мисъл. Изпълнете всичко с благодарност за любовта на Бога към вас, и не се съмнявайте в Него! „Който дойде при мене, няма да го изпъдя." Нека отправим сърцата си към Христа и Му благодарим за любовта към нас. Да любиш, това подразбира изпълнение на Христовия закон. Щом изпълняваш този закон, ти се свързваш с Бога. Какво по-велико нещо от тази връзка? Това значи, да бъде отворен светът за тебе, да имаш свободна карта за пътуване. Дето пожелаеш, там ще отидеш. Ще кажете, че това са залъгалки. – Не е така. Трябва да отидете в света на ангелите, да видите, каква култура има там! Който е ходил в този свят и след това се върне на земята, той не би могъл да се примири с грубите условия на земния живот. Ако някой влюбчив влезе между ангелите, веднага ще се влюби в тях и няма да иска да се върне на земята. В ангелския свят се допущат само силни хора, герои, които са готови на пълно самоотричане. Затова казва Христос: „Който не се откаже от майка си, баща си и от себе си, не може да бъде мой ученик." Казано е още: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила; да възлюбиш ближния си като себе си." Това значи, да минеш от смърт в живот, т. е. от живота на човека към живота на ангелите. Докато не влезеш в ангелския свят, не можеш да разбереш тяхната култура. – Можем ли и ние да станем ангели? – Можете. – Кога? – Когато се преобразите не само по ум, но и по същество. В България има много ангели по ум, но по същество няма нито един. Да бъдеш ангел по същество, значи, като изгубиш всичкото си богатство, да останеш тих и спокоен, и да кажеш: Благословен Господ! Бог даде, Бог взе. Умре някой твой близък, да кажеш: Благословен Господ! Бог разруши старата къща, ще даде нова. Няма зло в света, което Божията Любов да не превърне на добро. Това е истина, вярна 101 на стоте. Като знаете това, приложете вярата и не се обезсърчавайте.

Питате: Това отнася ли се до нас? – До всички се отнася. Ако имах време, щях да напиша по една покана до всеки от вас. Понеже нямам време, пиша общо до всички: Бог на Любовта ви кани, да се върнете в пътя на Любовта и да прилагате нейните закони. – Как ще познаем, че сме в този път? – Ще изчезнат страданията ви. Затова е казано: „Ще изтрие Бог всичките ви сълзи, ще заличи всичките ви грехове и няма да ги помене повече." Така ще дойде радостта и веселието в света. Млади и стари, жени и деца, всички ще живеят в радостта. Няма да има смърт на земята. Това подразбира да живееш в Любовта.

Който дойде при мене, няма да го изпъдя." – казва Христос. И днес, Христос отправя към всеки от вас, специална покана. Вземете си поканата и като се върнете вкъщи, прочетете я още един път. Турете поканата близо до сърцето си. Скрийте я, да не я виждат хората. Така младата мома крие писмата на своя възлюбен, да не ги види майка й. Майка й вижда, че тя крие нещо и я пита: Какво има? – Нищо няма. Тя се стеснява от майка си, не смее да каже истината. На вас казвам: Четете и препрочитайте поканата от Христа, докато сърцето ви трепне за любовта. Няма по-велико нещо в света от Божията Любов. Да бъдем в съгласие с нея!

Казваш: Разстроиха се нервите ми, не зная, как да си помогна. – Твоите нерви се нуждаят от любов. Твоят ум се нуждае от светлина, твоето сърце – от топлина и твоята воля – от сила. Това ще донесе великата Любов. Под велика Любов разбирам живия Господ, Който призовава всички народи. Иде Царството Божие на земята! – Кога ще бъде това? – Ще бъде. Казано е в Писанието: „Словото Божие няма да се върне, без да принесе своя плод." Това е въпрос само на време. Като дойде това време, всички хора, всички велики народи ще приемат тази велика истина. Тогава ще се изпълнят думите в стиха: „Вълкът и агнето ще пасат заедно." Така е казал Исайя преди няколко хиляди години.

Който дойде при мене, няма да го изпъдя. Отивам при Отца си да ви приготвя жилище и ще дойда да ви взема; щото, дето съм аз, да бъдете и вие." Дето е Любовта, там е Христос. Той живее в душата на човека. Следователно, иде времето, когато ще бъдем граждани на великото царство на любовта, дето има мир и светлина, дето има свобода на мисълта.

„Който дойде при мене, няма да го изпъдя."

''1. Беседа от Учителя, държана на 16 март, 1924 г. София.''


----
* Йоан, 6:37
Начало: 10:00

Най-често използвани думи в беседата: любов, себе, аз, всички, човек, бог, дойде, казва, има, хора, мене, може, христос, земя, живот, съм, всичко, мисли ,

 Неделни беседи , София, 16 Март 1924г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder