НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

За Името Ми

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, всички, сега, страдания, живот, казва, хора, любов, бог, страдание, жена, човек, казват, народ, обича ,

Неделни беседи , София, 20 Май 1923г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Защото аз ще му покажа, все що има да пострада за името Ми.“ (Деяния 9:16)

Съвременните хора не вярват в истината, защото са лековерни. Лековерието е причина за безверието. Материалистът вярва само в материята, а отрича духа. И за себе си казва, че е материя. Той вярва, че ще живее и ще умре, а не вярва, че има бъдещ живот. Той вярва, че зад гроба има смърт, а не вярва, че зад смъртта има живот. Значи хората вярват в невъзможното, а не вярват във възможното. – Кое е невъзможно и кое – възможно? – Да умреш е невъзможно, да живееш е възможно. Да не вярваш е невъзможно, да вярваш е възможно. Да мислиш е възможно, да отречеш мисълта е невъзможно. Казваш: „Отказвам се да мисля“. – Ще мислиш! – нищо повече.

Мнозина поддържат мисълта, че и без вяра може. – Ако можеш да спреш слънцето в неговия път и звездите – в тяхното движение, ще спреш и живота. Без вяра животът е пустиня. Следователно без вяра не може. Днес повечето хора нямат вяра, но въпреки това те са лековерни. Например какво по-голямо лековерие от това, да очакваш щастие на земята. То е толкова трагично, колкото и комично! Въпросът за щастието на земята е драма и трагедия, които се превръщат в комедия. Такова нещо е и човешкият живот. Виждаш, че героят умира на сцената, а на другия ден го срещаш здрав и читав. На сцената го осъждат на десетгодишен строг затвор, а на другия ден е свободен. На сцената положението е трагично, а в живота комично. Според нас тези неща са естествени, затова гледаме на живота като на драма и трагедия, които свършват с комедия.

Преди години дойде при мене един млад, образован човек, недоволен от живота, не намирал смисъл да живее. Казваше ми, че не вярва в нищо и намира, че всичко, което става в света, е произвол и случайност. Аз запитах: Какво ще кажеш, ако ти се даде една млада, красива, разумна мома? Ще повярваш ли, че Бог ти я дава? – „Ще повярвам в Бога, ще Му служа, само да имам това щастие.“ Значи, той не вярва в Бога, защото не намерил възлюбената си. Щом я намери, готов е да вярва във всичко. Мнозина казват, че вярват в Бога, в Христос, че велики идеи ги вдъхновяват. Който много говори за идеите си, за вярата си, всъщност в нищо не вярва. Според мене всеки си има по един Христос на земята, в когото вярва. Той може да бъде в мъжка или в женска форма. Важно е, че от него очаква своето щастие. Казвам: Нито една жена, нито един мъж не е в състояние да ви направи щастливи. Не че не желаят, но не могат. Никое управление не може да ви направи щастливи. Кой държавник не иска да тури ред и порядък в своята държава? Никой свещеник, никой философ не може да направи хората щастливи. – Защо няма щастие на земята? – Защото хората са прекъснали връзката си с Бога. Техните идеи са механически, прикрепени с обръчи. Значи връзката между идеите им е неустойчива. Това ги прави недоволни и нещастни.

Като се говори за апостол Павел, виждаме едно интересно съчетание на прояви в неговия характер. Той е човек на ума, високо интелигентен, а същевременно краен фанатик. Фанатизмът му достигал дотам, че той бил готов да преследва всеки, който не вярва като него. Затова той гонел християните по това време и ги предавал на първосвещениците. Питам: Вярванията на евреите можеха ли да ги спасят? Те вярваха в Моисея, затова не приеха Христа. На тях бяха дадени толкова много обещания! Няма народ в света, на когото са дадени толкова много обещания! Откак им се дадоха обещанията, нещастията започнаха да се трупат върху главите им. Няма народ на земята, който да е страдал толкова много, както евреите. Интересно е закъде се отнасяха обещанията, които Бог им даде: за земята, или за небето? Млад момък обича една мома, готов е да се жертва за нея. Обаче щом се свържат, тоест щом се оженят, любовта ги напуща. И двамата си обещавали най-хубави работи, но нищо не могат да изпълнят. Значи любовта, тоест Божият закон няма нищо общо с женитбата. Ако любовта е израз на духа, ако Бог е Любов, защо като е свързал две души те искат непременно да се оженят? Да се осигурят ли? Щом Бог живее в тях, защо трябва да се осигуряват? Значи те искат да се осигурят пред външния свят, пред обществото, пред хората, да не би един от тях да измени на любовта. Годежът, женитбата е акт на недоверие. Ако и двамата едновременно я желаят, това е друг въпрос. Обикновено или единият желае да се свърже с женитба, или родителите им. Те изказват недоверие към момъка или момата и настояват да ги оженят. Като се оженят, осигурени ли са? Остават ли верни на любовта си? Хората се женят, за да няма две жени в дома. Навсякъде се проповядва моногамия, тоест еднобрачие, но спазва ли се то? Не се спазва, защото няма любов между хората. Много естествено. Ако дадете на човека храна, каквато организмът му изисква, той няма да търси друга; ако му дадете храна, каквато организмът му не понася, след половин час той ще я повърне и ще търси друга храна. Полигамията, т.е. многоженството показва, че хората не са на прав път.

В прочетената глава от Деянията на Апостолите срещаме един интересен психологически факт. Павел, който бил толкова ревнив за своята отеческа вяра, който искал да я наложи на всички, той именно бил избран от Бога за разпространител на Неговото Слово. Бог се явил в Дамаск на Анания, ученик на Христа, и му казал: „Иди на улицата, която се казва Права, и попитай за някого си на име Савел. Иди, защото съсъд избран ми е той, да носи името Ми пред народи и царе, и пред синовете Израилеви. Защото аз ще му покажа, все що има да пострада за името Ми“. Питате: „Защо е необходимо страданието?“ – То е първият фактор, който поставя мислите, желанията и действията на човека на тяхното място. Страданието е най-хубавата разтривка, която намества мускулите и костите на човека. То ги поставя на местата им. Щом те боли нещо, ти търсиш човек да те разтрие, за да мине болката. Без страдание нещата не се наместват. Обаче това не е същественото предназначение на страданието. Страданието е велика сила, която оправя и пречиства пътя на човека към Божията Любов. Който не страда, не може да опита и познае Любовта. За да опиташ Любовта, първо ще минеш през страданието. Това е контраст, но контрастите са необходими.

„Аз ще му покажа, все що има да пострада за името Ми.“ Павел нанасяше страдания на другите, но Бог каза: „Аз ще нанеса тези страдания на него, ще му покажа, все що има да пострада за името ми“. Сегашните народи не са ли в положението на Павла? Кой народ при реализиране на своите идеали не е пострадал? Българите например постигнаха ли своите идеали? Един българин ми казваше: „Ние като народ не съзнаваме своите интереси. В това отношение главите ни са дебели, мъчно увират. Съседните народи имат предвид първо своите интереси“. Всеки народ, който мисли само за своите интереси, прилича на онзи селянин, който бил заставен да държи една греда на рамото си, докато дойде някой да го замести.

Един българин, на име Стоян, си правел колиба. Като я докарал до едно място, трябвало да намери кол, да подпре една голяма греда. Така било положението, че трябвало да подпира гредата с рамото си, да не се събори колибата. Обаче нямало кой да му донесе кол. В това време минал един селянин и го попитал: „Стояне, какво правиш?“ – „Поддържам тази греда, докато намеря подходящ кол.“ Като се разговаряли известно време, Стоян се обърнал към него с думите: „Приятелю, можеш ли да ми направиш една услуга?“ – „Мога.“ – „Подръж малко гредата, докато отида в селото за десетина минути да си свърша една работа.“ Стоян отишъл в селото, дето се забавил доста време, а селянинът поддържал гредата. И да искал да я пусне, не можел, колибата щяла да се стовари върху гърба му. Такова е положението на всеки народ и човек, който има предвид само своите интереси.

Помнете: В живота и в природата има други фактори, други сили, които решават въпросите, а не човек. Не сме ние господарите в света. Има други същества, по-силни от нас. Малките народи не могат да определят съдбата си. Може ли малкият народ да бъде политически фактор? Без да иска, той е в зависимост от големите сили. – Защо? – Няма средства, пари няма. Без пари той е икономически затруднен. Турците казват: „Който дава парите, той свири на свирката“. Без пари нищо не става. Затова се казва, че без пари не може. Изобщо големите народи управляват малките. Зад големите народи пък има други сили и фактори, които направляват техния живот и съдбините им. Проследете историята от дълбока древност досега да видите кой голям народ е постигнал целта си. Де е Египет със своята култура? Де са Асирия и Вавилония? Те бяха велики сили. Да дойдем до по-новите времена. Де е Римската империя? Дотук спирам, няма да разглеждам новите времена. През всички времена и епохи една велика разумност е движила цивилизацията и културата на народите. Тази сила е вървяла от Египет, минала е през Асирия и Вавилония, образувала една крива линия. После минала през Гърция, оттам в Рим, докато стигнала до Франция, Германия, Англия. Оттам тази вълна отива в Америка, после в Русия, за да се върне пак в Египет. Днес всички европейски народи се стремят към Египет. Азия е опорната точка на това движение.

„Аз ще му покажа, все що има да пострада за името Ми.“ Да пострадаш за Божието име, това е идейното в твоя живот. Който не може да пострада за своите идеи, той не разбира смисъла на живота. Който мисли, че сам може да нареди земния си живот, той не знае, че този живот се нарежда на друго място. По какво се познава, че животът на даден човек е уреден? Питам: По какво се познава, че едно плодно дърво живее? – По това, че то цъфти, връзва плод и плодът узрява. Следователно, ако човек не цъфти и не дава плодове, животът му не е уреден. И без да цъфти и връзва, дървото пак съществува, но постепенно изсъхва и животът в него престава да тече. Също така има два вида хора: едните страдат, но цъфтят, връзват и живеят; другите нямат страдания, не искат да страдат, но не цъфтят и не връзват. Следователно те са изложени на изсъхване. Те могат да съществуват, но живот няма да имат в себе си.

Често хората поради невежеството си изпадат в положението на онзи гръцки зидар, който дълго време роптал против Зевса. Това е един мит. Зидарят се качил да поправи стената на един гръцки храм. Така се случило, че той се подхлъзнал, паднал от стената и счупил десния си крак. Колкото време боледувал, той все роптаел против Зевса, като си казвал: „Аз мислех, че Зевс, който създал света, е умен, мъдър бог. Обаче той е създал света неразумно: ето, паднах и счупих крака си. Какви са тези закони?“ В отговор на неговите роптания един ден му се явил Зевс и го запитал: „Какво искаш от мене?“ – „Първо, искам да ми поправиш крака. След това искам да отмениш закона за падането на телата.“ Зевс го изслушал и си отишъл. Още на другия ден зидарят бил здрав. След това той се качил на стената да довърши работата си. Вдигнал чука да забие гвоздеите, но те не се мръднали; вдигнал инструментите си и както замахнал с тях, така си останали да висят във въздуха. Той пак се разгневил на Зевса. Хвърлил чука, гвоздеите и инструментите си, но всички увиснали във въздуха. Най-после се засилил сам да вземе инструментите си, но и той увиснал във въздуха. Така той висял един–два дена и пак почнал да разговаря със Зевса: „Какво е това чудо! Гладувам вече няколко дни; ще умра от глад; не мога да отида при жена си, при децата си“. Зевс му отговорил: „Нали искаше да отменя закона, който счупи крака ти? Молбата ти е изпълнена. Кракът ти ще бъде всякога здрав, но ти ще висиш във въздуха“. Засрамен, зидарят казал: „Виждам сега, че първото положение беше по-добро от второто“. Казвам: Да страдаш, това значи да пуснеш дълбоко в земята корените си и да работиш; да страдаш, значи да имаш противоречия, противодействия, да придобиеш опитност за великите закони, които регулират живота. Противоречията, които сега съществуват, в бъдеще няма да се повтарят. Да мислиш – това значи да насочиш клоните си нагоре, във въздуха. Питате: „Можем ли да минем пропастта без да паднем в нея?“ – При сегашните условия не може. Птицата може да мине пропастта, без да падне в нея, макар че тя не стои по-високо от човека. Тя може да премине през реката, без да е по-умна от човека. Един ден, когато човек научи законите да владее клетките си, да разширява и смалява тялото си; да го разпръсва в пространството и пак да събира частичките му, той ще минава през всички пропасти без препятствия. Чрез силата на волята си той ще може да лети във въздуха като птица, да минава през океани, да пътува от земята до слънцето. Казвам: Значи, човек може да отиде и до слънцето. – „Как е възможно това?“ – За невежия е невъзможно, но за умния – възможно. Има адепти в Индия, които могат да отиват до слънцето. Който отиде до слънцето, сърцето му престава да тупти, пулсът спира. Ще кажете: „Може ли човек да живее, след като спре сърцето му?“ – Може, разбира се. Когато първоначално човек се зараждаше, сърцето му туптеше ли? – Не. Ако разглеждате човешкия зародиш, ще забележите, че туптенето на сърцето и дишането са последни процеси. Значи, докато се оформи в утробата на майка си, дълго време човек не диша и сърцето му не бие. Тези функции се изпълняват от сърцето и дробовете на майката. Но когато поиска да стане независим, той излиза от утробата на майка си; тогава сърцето му почва да работи и дробовете да дишат. И той заживява разумен живот. Онзи закон, който е накарал сърцето да бие, същият закон и сега действа. Ти можеш да спреш биенето на сърцето за половин час и след това пак да почне то да функционира. Сърцето тупти поради онзи жизнен ток, който минава през него, обаче ти можеш да изместиш този ток и сърцето ти да спре. След половин час пак ще пуснеш тока и сърцето ще почне плавно да бие. Това са въпроси, които се отричат от съвременната наука, обаче в бъдеще тя ще ги признае.

„Аз ще му покажа колко има да пострада.“ – За какво? – „За името Ми.“ Най-великото, най-реалното нещо в света е името. Като обичаш някого, ти му туряш най-красивото име. И ако искате да разбирате нещата, трябва да ги обичате. Без обич никаква наука не се поддава. В изкуството, в музиката – всичко се постига с обич. Например някой мъж иска жена му да се облича хубаво. Накарай жена си да те обича и тя ще се облича хубаво. Мъжът иска къщата му да е чиста. Накарай жена си да те обича и къщата ти ще свети от чистота. Има ли паяжина в една къща, по това ще познаеш дали жената обича мъжа си. Щом остане тук-таме паяжина, любовта на жената е спаднала на 10–15 градуса. Някой се пита: „Как да позная дали жена ми ме обича?“ – Прегледай стаята си и ако има паяжина, ще познаеш докъде е любовта ѝ. Аз мога да позная дали мъж и жена се обичат. Като вляза в една къща, гледам има ли паяжина или не. И по други признаци познавам дали се обичат, но няма да ги кажа. Когато жената обича мъжа си, ще гледа да облече такъв цвят рокля, какъвто и той обича. Ако не го обича, ще прави всичко обратно. Той има нужда от спокойствие, а тя нарочно ще облече червена рокля, да го дразни. Защо не облече синя рокля? Синият цвят внася спокойствие в човека. Небесният цвят действа особено успокоително на нервната система.

Едно от важните правила за живота е следното: всички хора – мъже и жени, деца, братя и сестри, свещеници, учители – трябва да любят Бога. Имате ли един приятел, трябва да желаете, първо, той да люби Бога. Аз говоря за Бога като външна и вътрешна светлина. Той е жива светлина, от която всички се нуждаят. Ако жена ти люби Бога, и тебе ще обича. Ако пожелаеш да бъдеш обект на нейната любов, ти си развалил вече своето щастие. За да бъдеш обект на жена си, трябва да я обичаш, да разбираш нейната душа и да бъдеш толкова внимателен, че с нищо и никога да не накърниш нейното чувство. Някой казва: „Дълбока е душата на жената“. – Да, дълбока е, но и душата на мъжа е дълбока. В какво се състои тази дълбочина? Следователно обектът на нашия живот трябва да бъде страданието. Аз считам герои тези от съвременните хора, които издържат страданията. И ви питам: Готови ли сте да страдате? – „Аз не искам да страдам.“ Момъкът, който се жени за една мома, длъжен е да ѝ представи всички противоречия, на които тя би се натъкнала в съвместния живот с него. Да ѝ каже: „Представи си, че един ден може да те оставя; може да се влюбя в друга жена, изобщо животът ти да бъде невъзможен с мене“. Той трябва да изнесе пред нея черните страни на живота. И ако след всичко това тя му каже: „Каквото и да бъде, аз обичам само тебе и не се отказвам от тебе“ – тя е на прав път и ще може да живее с него добре, главно да бъде доволна от него при всички условия. Обаче ако още отначало си обещават един на друг щастлив живот, те са на крив път. Младите трябва да започнат съвместния си живот при най-малки възможности. И страданието е една неорганизирана сила в нас, и докато я организираме и турим в действие, тя ще произведе в нас отрицателни резултати. Ако можем да издържим на всички противоречия в живота, ние сме в Божествената Любов. Нека съвременните религиозни обяснят: Защо Бог, Който е съвършен, всемъдър, е допуснал тия противоречия? – За да опита нашата любов. Господ пита: „След всички страдания, можете ли да ме обичате? Ако ме обичате, значи вашата любов е истинска“. Защото ако ме обичате, след като съм ви дал най-големите блага, това е много естествено. Ако всеки ден ви правя услуги и вие ме обичате, това е в реда на нещата. Така е и в природата. Често Господ противодейства на нашите желания. Даде на някоя жена един мъж, но след няколко години той умира. Хората искат да се осигурят в живота. Момата казва: „Искам да се омъжа, да не остана самотна в този свят“. – Ожениш се и след като родиш четири–пет деца, умре мъжът ти, след това и децата ти. И ти, която не искаше да останеш самотна кукувица, изпадаш в това положение на самотна. Питате след това: „Де е Божията Любов?“ – Земята не е място за любов, тя е място само за изпитания, т.е. ние не можем да живеем на земята и да имаме Божественото състояние на рая, а можем да изпитаме и най-ужасните страдания. Значи тия състояния се сменят последователно у нас – това зависи от нас. Онзи, който разбира законите, лесно може да се справи със страданията. Онзи, който обича, който разбира моя закон, аз трябва да му покажа всичко, каквото има да пострада заради моето име. В какво е вашето достойнство, ако не сте готови да пострадате за великото Божие име, за Божествената Любов?

Някои ще кажат, че аз живея за българския народ. Виждали ли сте българския народ като колективна единица? Виждали ли сте големия орех, събран в черупката на един орех? Като казвам, че един голям орех може да се събере в една черупка, това ви се вижда неправдоподобно. Значи един цял народ може да се събере вътре в своя узрял плод. Знаете ли как е представен българският народ в невидимия свят? Ще кажете: „Как, има ли български народ в другия свят?“ – Има, разбира се. Народите са удове на Великия Божествен организъм. Но съвременните хора не разбират така нещата. Защо хората искат да бъдат щастливи? Щастието трябва да обуславя нашия бъдещ живот. Ние искаме да живеем в бъдеще, но преди всичко трябва да разберем великия съзнателен живот. Ние още не сме живели съзнателен живот. Ако в съзнанието ни биха се наредили всички 400 хиляди форми, започвайки от най-низшите до най-висшите животни, в тия форми развитието на съзнанието е ограничено. Затова трябва да се минава от една форма в друга при по-благоприятни условия. Тази форма, до която сме достигнали, не е последната. Човек има да мине още през 35 милиона форми. Знаете ли каква култура има в тези 35 милиона форми? Човешката душа трябва да мине през тия форми, за да се разшири. Това представлява задача за съвременната наука.

Вие казвате: „Има ли смисъл животът?“ – Има, има – сега сте още в предисловието на живота си. И когато дойде страданието, задайте си въпроса и си кажете: „Господи, искам да ми покажеш в какво трябва да пострадам за Твоето име“. Запитайте се: „За какво страдаме?“ – Страдаме за Господа. Ако сме в състояние да страдаме заради Господа, едновременно ние разрешаваме въпроса и принципиално, и по форма, и по същество, и по съдържание, и по смисъл. Ако у нас не е залегнал този принцип, по никой начин не ще можем да разрешим въпроса. Например как можете да докажете, че някой ви обича? Можете ли да определите диагнозата, по която се познава, че ви обича? По какво познавате, че вашият мъж ви обича? Не искам да хвърлям ни най-малко сянка върху вашите чувства, но питам: Какви са външните признаци, по които се познава истинската любов? Истинската любов се познава по следното: Ако съм беден и отида при приятеля си и му кажа, че имам голяма нужда от пари, и той ми даде последните си хиляда лева; ако ми даде своята дреха, тъй като моята е скъсана; ако сподели с мене своето легло, това е признак на Любовта. Докато човек постъпва така, той има идеална любов; постъпва ли другояче, това не е истинска любов. Докато жертвам всичко за онзи, когото обичам, моята любов е нормална и Божествена; обърна ли другия лист на нещата, тя не е Божествена. Има хора, които обичат да цитират стихове от Евангелието и да поучават другите какво казал Христос. Ако постъпват така, те нямат любов. По този начин те не могат да заставят хората да жертват за любовта. Аз зная много по-добре от вас какво е казал Христос. От това, което е говорил Христос, е написано само една микроскопическа част. Защо църквата не изнесе другите неща, които са изказани от Христа? – Защото и туй малкото, което е изнесла, не им приляга на хората. Там се казва: „Ако имаш две ризи, дай едната на сиромаха“. – Е, та дотам не сме достигнали! На друго място: „Ако те ударят от едната страна, дай и другата“. – Дотам още не сме достигнали. Това са малките работи, но има много по-големи, по-страшни. Страшни, но благородни работи! Те са за безстрашния човек, за героя. Безстрашният човек може да се издигне с аероплан 5–6 километра нагоре, а страхливият би изгубил съзнание при такава височина. И за доказателство дали момъкът и момата, които ще се женят, са герои, нека се изкачат с аероплан. И ако тя изгуби съзнание още на първия километър, той да не се жени за нея. Ако обаче се изкачат до 5 километра височина и тя не се уплаши, а предложи да направят още една разходка, на по-голяма височина, тя е другарката, с която той ще може да живее и да споделя всичко с нея. Същото се отнася и до него: ако изгуби съзнание още в началото, той не е човекът, с когото тя ще сподели всички трудности в живота. През целия живот Господ изпитва умовете и сърцата ни. За да влезем в Царството Божие, да ни даде всички блага, Господ трябва да ни изпита. Той ни познава добре, опитал ни е. Има един стих в Библията: „Господ, като направил човека, разкаял се“. И сега той турил хората при такива условия, да преминат през всички сита, и след като ги изпита, тогава ще ги приеме в Царството си, ще им даде сила, знание и мъдрост да управляват света.

Апостол Павел отиваше да бие Христовите последователи, но Господ заповяда него да бият: удариха му три пъти по 39 и след това той написа много хубаво послание, в което казваше: „Братя, не си отмъщавайте!“ По-напред казваше: „Огън, страдания за тях!“ Като го биха, той казваше: „Братя, не си отмъщавайте! Казано е, че отмъщението е Божие, но вие живейте в Любов!“ Той разбра страданието и след това написа за Любовта в 13-та глава от първото Послание към Коринтяните: „Любовта дълго търпи, благосклонна е, не завижда, не безобразства, не дири своето си“. Дойдоха му нови мисли. Но кога дойдоха? Колко страдания мина апостол Павел, докато дойдат тия нови мисли! Сега вие, стари и млади, всички ще минете през страдания. Не си правете илюзии, че ще ги избегнете. Някои казват: „Да дойдем при вас“. – Добре, елате между нас, но като дойдете ще страдате и ние ще ви научим как да понасяте страданията. Казват: „Каква е разликата между нас и вас?“ – Няма разлика, само че ние знаем защо страдаме, а вие не знаете. Ние понасяме страданията съзнателно и с радост. Като знаем, че законът е неизбежен, не може да се освободим от него. Като сме дошли на земята, ние знаем, че ще дойдат страданията. Мнозина казват: „Това е лесно, но в живота е мъчно“. Всяко учение, което не се прилага, е мъчно. Художникът, който рисува картината си, той трябва да знае как да я нарисува. Великият цигулар знае как да свири. Като знае това, и в бъдеще той ще служи с това изкуство. Като ви проповядвам за страданието, казвам ви, че в миналото вие сте страдали, не ви е за първи път – вие сте учили това изкуство. Вие сте страдали, страдали и често казвате: „Косите ни побеляха от страдания!“ Щом косите ви са побелели, вие сте гениални хора. И в Откровението Йоан пише: „Видях 24 старци, на които косите са побелели“. Той вижда и Господа с побелели коси. Това показва тяхната опитност – онази велика Любов, която направила косите им бели. Сега, като побелее някому главата, казват за него: „Той е изкуфял вече! Не е вече за работа, не го бива!“ – А кои са за работа? – „Хората с черните коси.“ За ония с черните очи казват: „Изгориха ми сърцето!“ За хора със сини очи казват: „Студен е като лед“. Какво означава това? – Има нещо съществено, което трябва да се разбере. Най-първо, Любовта трябва да се изяви чрез закона на страданието. Можеш ли да издържиш този закон, ще дойде още по-големият – законът на радостта. Ако издържиш и него, ще дойде законът на истинския смисъл на нещата. Трябва да минете през тези две положения – най-голямата скръб и най-голямата радост; след това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на живота. Най-после ще дойдете до онова блаженство, до онзи Божествен покой на нещата, както го рисуват индусите, дето всички неща така се хармонизират, че не може да се изрази с човешки език.

Господ казва: „Аз ще му покажа все що има да пострада за името Ми“. В страданието човешката душа трябва да се повдигне. Често пъти виждам някой паднал духом, навел главата си. Защо е навел главата си? – Или къща си няма, или са го изпъдили от къщата. Какво ще прави сега? Стая няма, пари няма, няма кой да го подкрепи. Ако между всички българи, между всички хора би се вложил този принцип – всички да се съгласят да страдат заради името на Бога, да Го почитат, не биха ли се разрешили всички въпроси? Не би ли се разрешил жилищният въпрос? Би се разрешил 95%. Всички, които сме в това учение, искаме други да тръгнат пред нас, да страдат всички заедно с нас. Не, скрийте се дълбоко във вашите страдания, никой да не ги подозира. И в най-големите страдания старайте се да бъдете тихи и спокойни в душата си. Не е лесно изкуство – да страдаш вътре в себе си и да се покажеш спокоен. Изкуство е да страдаш и да си кажеш: „Не съм само аз, милиони хора страдат едновременно с мене“. Когато страдам аз, в същото време се продава един вол, да го колят, или агънце колят; мъж и жена се карат; един си счупил крака; друг си пукнал главата – цял свят страда заедно с мене. Моите страдания са нищо пред техните: след това идат по-страшните, по-ужасните страдания – моралните. Там е Божествената радост. След тях иде светлият живот на безсмъртието. Господ казва: „След като минете огъня на 35 милиона градуса топлина, иде светлият живот, дето няма смърт“. – Защо страдат хората? – Знаете ли колко се радват ангелите на тези страдания? Ти си прекарал една тежка нощ, съмняваш се в жена си. Толкова много си страдал, че главата ти е побеляла. В това време страданията ти са тъй свързани с духовния свят, че от тях се образувала една череша. Ангелите взимат плода ѝ и казват: „Колко е сладък този плод!“ Те се радват и опитват плода, а ти казваш: „Горе съм сладък, но долу, в корените – аз си зная“.

Следователно нашите страдания имат дълбок смисъл. Когато ние страдаме на земята, ангелите горе се радват. Един ден и ние ще опитаме същото положение, ще опитаме тази философия. В това време, когато вие ще опитвате плодовете и ще казвате: „Колко са сладки тези плодове!“ – други ще страдат. – „Има ли смисъл страданието?“ – Разбира се, има смисъл. Всички плодове са израз на великите страдания в живота. Целият живот, всички хора, всичко красиво и възвишено, което е идея за нас, е смисъл само на страданието. Съвременните хора не могат да го схванат и разберат и затова всички не могат да страдат съзнателно. Тези, които живеят по-долу от нас, и те страдат. Ние се радваме на техните страдания. Ангелите се радват на нашите страдания. Обаче и те страдат, и над тях има по-висши същества, които се радват на техните страдания. Над всички страдания се радва Господ. Той е глава на всичко. А струва си да мине човек от една по-низша скръб в по-висше страдание и оттам – в една по-висша радост. Да страдаш съзнателно, да знаеш, че твоето страдание един ден ще донесе големи блага на света, това има смисъл.

Господ казва: „Ще му покажа все що има да пострада за името Ми“. Великото Божие име трябва да бъде във вашите умове, във вашите сърца. Смисълът на нашия живот – това е великото, Божествено име. Само така може да бъдете герои; само така може да бъдете възвишени, разумни същества; само това е името, което може да ви издигне. Това е името, което може да направи в бъдеще мъжете и жените идеални. Това е великото име, което може да свърже хората да живеят заедно. И когато аз бъда между вас, да не ме гледате подозрително, изпитателно. В моя ум да няма двусмислени чувства и мисли и да бъда тъй полезен на вас, както на себе си, да бъда благороден в постъпките си към вас, както към себе си; да бъда внимателен към вас, както към себе си. Навсякъде, във всяко отношение, аз се водя по този закон: Както искаш да постъпват спрямо тебе, така постъпвай и ти спрямо другите.

Сега Господ говори на Анания, а аз говоря на вас. Господ казва: „Ще им покажа колко трябва да пострадат заради Моето име, за да ги направя известни“. Аз не ви проповядвам особено учение, говоря ви за смисъла на страданието в живота. Ние сме дошли до една фаза в живота, дето се натъкваме на най-тежките страдания. Това е свършекът на тази еволюция. Сега виждаме брожение навсякъде; целият свят се намира в оскъдно положение. Затова има две реакции. Хората бягат от страданията, търсят утеха. Ходят по театри, концерти, забавления. Това не е истинският път за утеха от страданията. Онези, които имат такова разбиране за страданията, ще минат неизбежно по пътя на страданията. И знаете ли как ще минете през страданията? Една млада мома се оженила. Тя не обичала да ходи за вода. Един ден завалял силен дъжд, а трябвало да се донесе вода. Да отиде на чешмата, ще си накваси дрехите. Тя си рекла: „Като дойде Стоян от нивата, ще го накарам той да отиде“. Дошъл си Стоян от нивата уморен, мокър и попитал жена си: „Има ли малко водица, да се стопли?“ – „Няма. Чаках те да си дойдеш – както си наквасен вече от дъжда иди до чешмата.“ Той нищо не казал, взел котлите и донесъл вода. Като влязъл вкъщи, обърнал единия котел и го излял върху нея. – „Сега вече и ти си наквасена, можеш да отидеш за вода.“ Всички ще се наквасите, и който не е наквасен, и той ще се накваси. Ако мислите, че ще останете незасегнати, много се лъжете. Всички под дъжда ще отидете на чешмата за вода. И сега се лъжете още. Гледате да се осигурите в някоя банка. Как ще се осигурите? – Утре ще дойде попът с кадилницата. Къде са руските милионери? Де е руският двор? Една династия от толкова години, толкова силна, къде изчезна? Къде са великите князе и княгини? – Отидоха, като в магически сън. Къде са руските дворяни? – Има нещо велико, страшно в света.

Господ казва на славяните: „Ще ви покажа все що има да пострадате за името Ми“. Ако можете да пострадате заради името на Бога, ще ви поверя една велика истина, но ще ви изпитам. Ще можете ли да преживеете тези страдания? Сега ще направя едно сравнение. Когато Христос дойде за пръв път в света, между евреите, Той ги попита: „Можете ли да работите за Мене, за Царството Божие?“ Евреите казаха: „Я го разпнете този самозванец!“ Дойде Христос в Римското царство. – „Можете ли да работите за Мене?“ Там пък създадоха инквизицията за Него. Най-после Той дойде при англосаксонците. – „Можете ли да работите заради мене?“ Те казаха: „Ние не сме като евреите и римляните. Ще работим, но пари искаме“. – „Нали искате, ще ви платя.“ И днес те за това работят. Сега Христос иде при славяните. Те стоят с лопатите в ръце, последният час е пред тях. – „Искате ли да работите заради мене?“ – „Готови сме да работим за тебе!“ – „Идете да работите, да видите какво ви се пада.“ И сега славяните казват: „Ние сме родени за страдания“. – Но след като минете страданията, тогава ще дойде вашата заплата. – „Не се знае какво ще ни даде Господ.“ Той ще ни даде нещо ново, но трябва да се мине през великото страдание. И сега казват за нас: „Откак дойдоха тия хора, те донесоха страданията“. – И без нас страданията ще дойдат. Преди нас нямаше ли страдания? Един велик закон владее в природата: Човешките души се развиват чрез страданията, от които ще научат великите загадки на душата.

Сега готови ли сте да страдате? Много хора не издържат и полудяват от страдания. Считайте, че всичко, което ви се случи, съдейства за вашето добро. В Писанието се казва: „Всичко съдейства за добро на онези, които любят Господа“. Следователно това трябва да залегне дълбоко във вашите души, във вашите умове, във вашите сърца, във вашата воля. В каквото положение да сте, вие трябва да носите мъжки, геройски страданието. Само така ще могат да се съградят домовете. Защото като обичаш мъжа си, всичко в къщата ти ще бъде в ред, поддържан грижливо от тебе. И мъжът, като обича жена си, всичко ще прави за нея. А сега само спорят и се изобличават: „Помниш ли какво ми обеща?“ – „А ти забрави ли обещанията си?“ Аз казвам: Ние не се нуждаем от обещания, а от изпълнение. Има хора бързи на обещания, а мудни на изпълнение; други – мудни на обещания, а бързи на изпълнение. Аз бих желал всички да сте бързи на изпълнение, а мудни на обещания. А сега ние вършим обратното. После се извиняваме, че сега не му е времето. Щом обещаеш, време е за изпълнение. Преди да обещаеш, помисли добре готов ли си да изпълниш обещаното. И в Писанието се казва: „Господ не благоволява в онези, които обещават, а не изпълняват“.

„И аз ще му покажа все що има да пострада за името Ми.“ И действително апостол Павел изпълни всички обещания, геройски издържа всички страдания. Той се научи да страда по всички правила. И после каза: „Пътя опазих, а сега вече ми остава венецът на живота – онова велико, дълбоко разбиране на живота“.

Бъдете сега всички смели и решителни, да посрещнете страданията, които ще ви се наложат по закона на необходимостта. И за всички страдания да бъдете благодарни. Не философствайте защо и за какво. – „За добро е“, кажете – нищо повече. Бог е Любов.

Беседа от Учителя, държана на 20 май 1923 г. в София

Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, всички, сега, страдания, живот, казва, хора, любов, бог, страдание, жена, човек, казват, народ, обича ,

Неделни беседи , София, 20 Май 1923г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„…Защото аз ще му покажа все,
що има, да пострада за името ми…“
Деяния на апостолите 9:16

„Ще се развеселя“

Ще прочета 9. глава от Деянията на апостолите.

„Изгрей, изгрей ти, мое слънце!“

Ще говоря върху 16. стих от прочетената глава. „…Защото аз ще му покажа все, що има, да пострада за името ми…“

Съвременните хора не вярват в истината, защото са лековерни. Неверието, т.е. безверието, произтича от лековерието. Запример един материалист вярва, че той е само материя, а не вярва, че е дух. Един вярва, че живее и ще умре, а не вярва, че той може да живее за в бъдеще. Той не може да вярва, че зад гроба има живот, а вярва, че има смърт. Съвременните хора вярват в невъзможното, а не вярват във възможното. Кое е невъзможно? Да умреш, е невъзможно, а да живееш, е възможно. Да не вярваш, е невъзможно, а да вярваш, е възможно. Да мислиш, е възможно, а да се опълчиш против мисълта, е невъзможно. Някой казва: „Аз няма да мисля отсега нататък.“ Ще мислиш – и оттатък ще минеш.

Сега някои се спират върху въпроса за вярата и казват, че и без вяра може. Ако можеш да спреш слънцето в неговия път и звездите в своето движение, ще можеш да спреш и живота. Ами че всички хора са лековерни. Тъй са възпитани. И всички, които са дошли на земята, очакват щастие. То е толкова трагично и толкова комично. Трагично и драматично, но трагедия и драма, които се обръщат в комедия. И тъй, действителният живот е трагедия и драма, които се обръщат в комедия.

Запример виждате на сцената един герой, който умира, всички плачат, но на другия ден героят пак е жив – умира и недоумира. Виждаш го на сцената осъден за десет години затвор, а утре пак пуснат от затвора. На сцената е трагично, но в живота е комично. Обаче ние считаме всички неща естествени и целият наш живот е една драма и трагедия, свързани в комедия.

Преди година дойде при мене един млад, свършващ човек с висше образование, недоволен от живота. И след като ми разказа всички свои съмнения и аргументи, че не вярва в това, в онова, че не вярва в Господа и че в света съществува само един произвол, аз му зададох само един въпрос. „Представи си, че този Господ, в който не вярваш, ти даде една много хубава, много добра жена и по ум, и по сърце, и по характер. Какво ще кажеш?“ „Е, тогава ще вярвам, аз и домът ми ще му слугуваме.“ Значи той не вярва, защото няма тази красива мома. Той е спорният въпрос. Спор има, не вярва в туй верую, защото нея я няма. Щом дойде тя, той е готов да вярва във всичко.

Сега някои хора казват, че имали идеи. Какви са вашите идеи? В Бога вярвали, в Христа вярвали. Аз казвам, не, в Христа не вярвате. Имаше преди години един млад момък, който имал съобщения с невидимия мир. На този момък му говореше един възвишен дух, Лаоо. Той казваше хубави работи, пишеше поетически работи. Вестниците пишеха за него. Един ден идват и ме питат: „Я ми кажете от какво произхождение е този Лаоо?“ Казвам: „Той е от английско произхождение. Въплътен е тук, на земята, живее в еди-кой си дом. След две години този въпрос ще се разреши, ще видите този Лаоо.“ И след две години се въплъти Лаоо и се яви като някой Аар.

И сега някои хора казват, че вярват в Христа, вярват в този-онзи. Вярват в какво? Всеки си има по един Христос тука, на земята, но това е един изменчив обект. Никоя жена на земята не е в състояние да ви даде щастие. Нито един мъж на земята не е в състояние да ви даде щастие. Не че не желаят това мъжът и жената, но не могат. После никое управление в света не е в състояние да ви даде щастие. Никой свещеник, никой философ не са в състояние да ви дадат щастие. Не че нямат доброто желание, но не могат. Кой държавник не иска да тури ред и порядък в своята държава? Не. Има един свещен принцип, който хората са напуснали. Вследствие това техните идеи не са свързани. Те са механически прикрепени с обръчи.

Сега в характера на апостол Павла виждаме, аз го наричам човек на ума, а не на сърцето. Високо интелигентен човек, философ, а същевременно и фанатик, първокласен фанатик. Толкова голям фанатик, че бил готов за Господа като Мойсея да извади нож и да реже главите на хората. Той взима позволителни писма от първосвещениците да залови хората от този път и да ги докара вързани пред тях в Ерусалим. Защо? Защото не вярват, тъй както той вярва.

Питам, тия вярвания, които имаха евреите, можаха ли да ги спасят? Ако има някой народ, който имаше дадени толкова много обещания, това бяха евреите. Те имаха тридесет и три хиляди обещания дадени, че ще станат господари на света и т.н., откак им се дадоха тия обещания, откак умря Мойсей, нещастията ги засполетяха. Ти ги изпъдиш от едно място, от друго дойдат. Няма народ по лицето на земята, който да е страдал толкова много, както евреите. Питам, закъде бяха дадени тия обещания? За земята ли? Има едно криво схващане. Знаете ли где е това криво схващане? За някой момък, преди да се годи, преди да се ожени, най-красивото нещо в живота, това е любовта. Щом се годиш, туй е първият акт на измамата. Ще ме извините, но аз ще ви покажа где е фалшът на годежа и на женитбата. Нямам нищо против истинския годеж, но казвам где са психологически тия несъобразности с Божия закон. Ако любовта е израз на Божествения дух, ако Бог е любов, ако Бог е свързал две души, ако той живее в тях, защо искат те да се годят? След годежа идва женитбата. Защо? Да се осигури пред външния свят, пред обществото, че той се годил и оженил, да не би един ден да измени, да се откаже и да се ожени някой ден за друга мома. Затова се годяват и женят хората.

Следователно годежът е едно недоверие. Ако момата иска да се годи за момъка, тя изказва едно недоверие. Ако момъкът иска да се годи за момата, той изказва недоверие. Ако и двамата искат това, нищо. Но обикновено това го искат майката, бащата, роднините. Те казват: „Хайде да се годите.“ Недоверието в тях, те живеят в едно лицемерие. Питам, е, като се годят и оженят, осигуряват ли се? Казват: „Да се осигуря, да няма две жени.“ Хубаво, днес в света съществува ли моногамия? Моногамията се проповядва навсякъде, не безбрачие, еднобрачие. Но съществува ли то? Не съществува. Защо не съществува? Не съществува, понеже любов няма в хората. Аз ще ви докажа това с аргументи.

Ако вие дадете на един човек съществена храна, която е необходима за организма му, той ще се нахрани и няма да търси друга. Но ако му дадете храна, която не е полезна за него, той ще я повърне след половин час и ще търси друга. А полигамията – многоженството, показва, че хората не са на правия път.

Сега, в прочетената глава имаме и един психологически факт. Апостол Павел, който е ревнив за своята отеческа вяра, иска да я наложи на всички. Господ се явява на Анания – един ученик в Дамаск, и рече му: „Иди на улицата, която се казва “Права„ и попитай за някого си на име Савла и ето, моли се. Иди, защото съсъд избран ми е той да носи името ми пред народи и царе и пред синовете Израелеви. Защото аз ще му покажа все, що има, да пострада, за името ми.“

Защо е необходимо страданието? Страданието е първият фактор, който намества мислите, желанията и действията на хората на тяхното място. Страданията са най-хубавите разтривки, масажи, които наместват мускулите, костите, да дойдат на своето истинско място. Всякога, когато имаме една болка, ние я разтриваме. И всякога, когато имаме едно страдание, то е наместване. Обаче това не е определение на страданието. Има нещо съществено в страданието. Страданието е една велика сила, която подготвя пътя за Божествената любов. Онзи, който не страда, той не може да изпита любовта. Първо трябва да изпиташ страданието, за да опиташ после любовта. Противоположности са необходими.

Господ казва: „Аз ще му покажа все, що има, да пострада за името ми.“ За тия страдания, които Павел искаше да нанесе на другите хора, Господ казва: „Аз на него ще дам тия страдания, той трябва да пострада.“ Питам, днешните народи не се ли намират на същото положение? Кой народ, който е посмял да реализира своите идеали не е пострадал? Българите, които искаха да постигнат своите идеали, постигнаха ли ги? Българите казват: „Ето, гърците са по-умни от нас.“ Преди две години дойде един българин при мене, казва ми: „Ние, българите, сме дебели глави. А гърците какви са умни, умен народ са те, знаят своите интереси.“ Аз му дадох следующето разяснение. Казвам, знаете ли на какво мяза гръцкият народ? Някой си българин си правил колиба и понеже бил много голям здравеняк, турил една голяма греда на рамото си. Тъй я подпирал, докато намери някой кол, да подпре с него гредата и да си доправи колибата. Идва един селянин при него, пита го: „Стояне, какво правиш тука?“ „Държа гредата, че ще си направя една колиба.“ „Колко си глупав! Защо я държиш така?“ Той не му казва нищо. Подир малко го запитва: „Можеш ли да ми направиш една малка услуга, да туря за пет минути гредата на рамото ти, аз да си свърша една работа в село?“ „Може.“ И той си турил гредата на рамото. Стоян отишъл в село, а онзи с гредата не мърда, не смее да пусне гредата, защото цялата колиба ще се срути, ще падне върху него. Връща се чорбаджията, пита го: „Какво правиш?“ „Държа гредата.“

Казвам, съвременното положение на гърците е такова – те държат гредата. Е, питам, какво ще спечелят гърците? Като дойде онзи българин, поне го замества, туря колеца си, направя колибата. Трябва да знаем, че в живота има други фактори, други сили, не сме ние факторите за своето щастие в света. Защо? Не сме ние господарите, има други същества в света, по-силни от нас. Един малък народ не може да бъде фактор на своята съдба. Един малък народ може ли да бъде политически фактор за своята съдба? Българите днес може да се влияят от французи, англичани. Защо? Парици им трябват. Икономия. Турците казват: „Който дава пари, ще свири на свирката.“ Парици! И казват: „Без парици нищо не може.“ Сега тия по-големите народи управляват по-малките, а пък зад тия по-големите народи има други фактори, които ги направляват, има други сили, които застъпват и управляват живота им, ако и философите да не се съгласяват с това.

Но казвам, разгледайте философията, историята и вижте кой велик народ е постигнал своята цел досега? Нека се върнем към самата древност. Где е египетският народ със своята култура? Где е Асирия и Вавилония? Велики държави бяха те. Нека дойдем в по-новите времена. Где е Римската империя? Няма да взимам най-новите времена. През всичките времена има една велика сила в света, която движи цивилизацията. Най-първо, виждаме, туй движение върви от Египет, минава през Вавилон и Асирия, образува една крива линия, идва в Гърция, минава в Рим, после отива във Франция, Германия, Англия. Същата тази вълна се връща в Америка и минава през Русия – от двете страни иска да направи един кръг и после да се върне към своето произхождение, към Египет. Всичките европейски народи се стремят все към Египет. Азия е опорната точка на туй движение.

Сега, казва Господ: „Аз ще му покажа колко трябва да пострада за моето име.“ Да пострада за Божието име, това е идейното вътре в живота на човека. Един човек, който не може да пострада за своите идеи, той не разбира смисъла на живота. Един човек, който мисли, че сам ще може да уреди своя земен живот, това показва, че той не знае какво този живот се урежда от друго място, но не че той ще капне готов от небето. По какво се познава уреждането на живота? Онова дърво, което живее, то цъфти и връзва, дава плод, но то може да съществува. И като изсъхне, и неговият живот бездруго ще се спре.

Има два вида хора. Едни, които страдат – те живеят, цъфтят и връзват. А други, които не искат да страдат, и тогава те бездруго ще изсъхнат. Те може да съществуват, ще забелязват всички промени, без да усещат една болка. Тогава какво ще спечелите? Няма ли да бъдете подобни на онзи гръцки зидарин, за който се разказва в един митологически разказ, че се качил на стената на един гръцки храм, за да я поправя, но паднал и си счупил крака. Занесли го у дома му, той се подпушил, разгневил се на Зевса и казвал: „Аз мислих, че ти, който си създал света, си един умен Бог, но откак паднах, видях, че не си направил тъй умно света. Ти този свят трябваше така да го направиш, че хората да не си чупят краката.“ Цяла седмица той викал против Зевса. Явява се най-после Зевс и го пита: „Какво искаш?“ „Искам да поправиш крака ми и да суспендираш този закон за падане на телата.“ На втория ден той бил здрав. Качва се пак с чуковете си горе на стената на Зевсовия храм, за да довърши работата си. Вдига чука, иска да забива гвоздеите, с които работи, те не се помръдват. Вдига инструментите си и като замахва с тях във въздуха, тъй остават, не се помръдват. Най-после се разгневил, хвърля чука – той увисва във въздуха, изхвърля гвоздеите, всички инструменти – всичко увисва във въздуха. Хвърля се и той да вземе чука от въздуха – и той увисва. Седи той така един-два дни във въздуха, най-после казва: „Какво е това нещо?! Какво е това безобразие?! Не мога да отида при жена си, гладен ще умра.“ „Е – казва Зевс, – искаше да изхвърля този закон, който причини счупването на крака ти. Той е изключен. Ти можеш да седиш сега във въздуха и кракът ти ще бъде всякога здрав.“ Зидарят казал: „Е, сега виждам, че първото е по-хубаво от второто.“

Да страдаш, подразбира, че трябва да спуснеш своите корени долу в земята, да работиш. Да мислиш, значи да пуснеш своите клони горе във въздуха. Да страдаш, значи да имаш противоречия, противодействия, но същевременно ще придобиеш една опитност за онези велики закони, които регулират живота. Един ден тия противоречия, които сега съществуват, може да ги избегнем. Сега някои питат може ли да преминеш пропастта, без да паднеш в нея. При сегашните условия не може. Птицата може да премине през пропастта, без да падне в нея, макар че тя не седи по-горе от човека. Тя може да премине през една река от единия ѝ бряг на другия, без да е по-разумна от човека. Обаче един ден, когато човек научи тия закони, когато ще може да владее всичките свои клетки, да разширява тялото си, да го разпръсне, да премине всичките пропасти, и после пак да събере тялото си отново. Най-после чрез волята си той ще може да го повдигне и във въздуха, ще може да мине и през океани и най-после ще може да мине от земята до слънцето.

Казвам, човек може да отиде и до слънцето. Как е възможно? Да, за невежия не е възможно, но за умния е възможно. Има адепти в Индия, които правят това – отиват до слънцето. И който отиде до слънцето, сърцето му престава, пулсът му спира. Е, какъв е признакът, че сърцето му спира? Ще кажете: „Може ли човек да живее, след като спре сърцето му?“ Може, разбира се. Аз ви питам. Когато човек първоначално се зараждаше, човешкото сърце биеше ли? Не. Ако вие разглеждате човешкия зародиш, ще забележите, че биенето на сърцето и дишането са последен процес. Значи дълго време, докато човек се оформи в утробата на майка си, той не диша и сърцето му не бие. Сърцето на майката и дробовете на майката изпълняват тази функция, но като поиска да стане независим, той излиза от утробата на майка си, и тогава сърцето му почва да бие и дробовете му да дишат. И той започва един разумен живот. Онзи закон, който е накарал сърцето да бие, този същият закон и сега съществува. Ти можеш да спреш за половин час биенето на сърцето си и да кажеш на туй сърце след половин час пак да почне да функционира. Защото туй сърце бие поради онзи жизнен ток, който минава през него. Обаче ти можеш да изместиш този ток, и сърцето ти пак да спре. След половин час пак да пуснеш тока, и сърцето ще почне плавно, постепенно да бие. Това са въпроси, които се отричат от съвременната наука, обаче за в бъдеще тя ще ги признае.

И Господ му казва: „Аз ще му покажа колко има да пострада.“ На какво отгоре? За името му. Най-великото нещо, най-реалното нещо в света, то е името. Ти, като имаш някой възлюблен, някого, когото обичаш, ще му туриш най-красивото име. И ако вие искате да разбирате нещата, трябва да ги обичате. Без обич никаква наука не можете да имате вие. В изкуствата, в музиката, в носията – във всичко трябва да имате обич. Запример някой мъж иска жена му да се облича хубаво. Накарай жена си да те обича, и тя ще се облече хубаво. Той иска къщата му да е чиста. Накарай жена си да те обича, и никаква паяжина няма да има. Погледни къщата си и виж има ли паяжина и по това ще познаеш дали те обича жена ти, или не. Щом остане тук-таме паяжина, любовта ѝ на 10–15 е спаднала.

Някой казва: „Как да позная дали жена ми ме обича, или не?“ Казвам: „Виж, прегледай стаята си дали има паяжина няколко пръста и ще познаеш докъде е останала любовта ѝ.“ По някой път аз познавам дали някой мъж и жена се обичат. „Как, ясновидец ли си?“ Да. Като вляза в къщата, гледам има ли паяжина, или не. Казвам: „Тия хора се много обичат.“ „Как позна?“ „Два пръста паяжина има в къщата им.“ Не само по паяжината. И други работи има, по които познавам дали се обичат, или не, но не ги казвам. Паяжината е най-малкото. Запример, когато жената обича своя мъж, тя ще си избере един такъв цвят, какъвто той обича, за да не го нервира. А когато не го обича, той иска спокойствие, а тя ще си избере червен цвят рокля, ще си тури червена шапка. Той, като влезе и я види така облечена, веднага кипва: „Махни този цвят!“ „Не! Този цвят аз го обичам.“ Защо да не тури синия цвят, този небесния? Казвам, философията е там, че тя не го обича толкова, обект на нейната любов не е той.

Е, откъде произтичат тия несъобразности? Най-първото педагогическо правило, което трябва да имате всички без разлика, без изключение на мъже, жени, деца, братя, сестри, свещеници, учители – всички ние трябва да искаме нашият приятел най-първо да люби Бога. Жена ти да люби Бога, този Бог, който е не само светлина отвънка, но и светлина отвътре – живата светлина, която трябва навсякъде. Тя него трябва да обича. Люби ли него, и тебе ще люби. Но поискаш ли ти да станеш обект на жена си, то знай, че си развалил своето щастие. Ами че за да бъдеш ти обект на жена си, трябва да обичаш, да разбираш нейната душа и да бъдеш толкова внимателен, че с нищо и никога да не накърниш нейните чувства. Разбирате ли вие? Някой казва: „Душата на жената била дълбока.“ Да, дълбока е душата на жената, дълбока е и душата на мъжа. В какво седи тази дълбочина?

Следователно обектът на нашия живот най-първо трябва да бъде страданието. Аз считам като геройство на съвременните хора туй, да издържат страданието. И питам съвременните хора тъй: „Ти готов ли си да страдаш?“ „Не искам да страдам.“ Тогава мъжът ще я постави на най-страшните противоречия, които могат да изпъкнат в нейния съвместен с него живот. Той да ѝ каже: „Представи си, че един ден аз може да те оставя, може да се влюбя в друга някоя жена, може един ден да стана цял демон.“ Изобщо той трябва да изнесе пред нея най-черните страни на живота, а тя да му каже: „Каквото и да е, аз само тебе обичам.“ Тогава, като ѝ представи тия неща в отрицателна смисъл, след като ѝ чете тази молитва, и ако тя се съгласи на всичко, тогава и двамата са на правия път. А ако почнат да си гугуцат още първоначално, да си обещават хубави работи – тя да обещава, той да обещава, те са на кривия път. Те трябва да започнат живота си без пет пари. Страданието в нас, и то е една неорганизирана сила в живота. И докато организираме тази сила, докато я турим в действие, тя ще произведе в нас известни резултати. Туй е философски казано. Ако можем да издържим на тия противоречия в живота, ние имаме Божествената любов.

Сега в съвременния живот ние вярваме, че Бог е идея заради нас. Питам тогава, Бог, който е толкова съвършен, който е всемъдър – нека кажат тия съвременните религиозни хора защо Господ е допуснал всичките тия противоречия. Да опита нашата любов. Казва Господ: „След като ви дам най-ужасните страдания, можете ли да ме обичате? Ако ме обичате, това е истинската любов. Защото, ако ви дам най-големите блага и ме обичате, това е естествено нещо. Ако всеки ден ви правя услуги и ме обичате, това е в реда на нещата.“ Така е и в природата. И сега Господ по същия начин постъпва, противодейства на нашите желания. На някоя жена ще даде един мъж, той ще се разболее и ще умре. Ще ѝ даде четири-пет деца, всички ще измрат. Казваш: „Искам да се осигуря, да се оженя, да не остана кукувица в този свят.“ Е, ожениш се и след като народиш четири-пет деца, умре мъжът ти и децата ти, и пак останеш кукувица. Казваш: „Не искам кукувица да бъда.“ А пак останеш кукувица.

Питам тогава, где е неговата любов? Земята не е място на любов, земята е място само на изпити, т.е. ние можем да живеем на земята и едновременно да имаме Божественото състояние на рая, онзи Божествен живот, щастливия живот, а може да изпитаме и най-ужасните страдания. Значи едновременно можем да сменяме тия състояния – от мене зависи това. Някой път мога да преувелича нещата, да имам известни илюзии. Онзи, който разбира законите, може да се справи лесно с тия страдания. Онзи, който обича, който разбира моя закон, аз трябва да му покажа всичко, каквото има да пострада заради моето име. Ако вие нямате желание да пострадате за великото Божие име, ако вие не сте готови да пострадате за тази любов, в какво седи вашето достойнство? В какво седи моето достойнство, ако не съм готов да пострадам за туй великото?

Сега някои ще кажат, че аз живея за българския народ. Вие българския народ като една колективна единица виждали ли сте го? Този голям орех, събран в черупката на един орех, виждали ли сте го? Като кажа, че един голям орех може да се събере в една черупка, някому това се вижда противоестествено. Значи един цял народ може да се събере вътре в своя узрял зародиш – в една черупка. Вие виждали ли сте как се представлява българският народ в невидимия свят? Ще кажете: „Как? В другия свят има ли български народ?“ Има, разбира се. И в другия свят има български народ. И там си имат своя политика, и там спорят, и някой път оттам заповядват на българския народ тук, на земята, дават му директиви.

Следователно народите, това са удове на този велик Божествен организъм. Но съвременните хора не схващат тъй нещата. Ние, хората на земята, на какво сме удове? Защо искаме да сме щастливи? Туй наше щастие трябва да обуславя нашия бъдещ живот. Каква е идеята? Ние искаме да живеем за в бъдеще, да схванем онзи велик съзнателен живот. Ние още не сме живели. Ако в моето съзнание биха се наредили тия четиристотин хиляди форми, през които човекът е минал, както съвременната наука показва тия форми, като започва от най-нисшите и стигне до най-висшите животни, и ако започва във всяка една от тия малки микроби своя съзнателен живот, аз виждам, че тия форми са ограничающи за развитието на моето съзнание да добие то разширение. Затова искам да мина от една форма в друга, да мина в по-благоприятни условия. Сега тази форма, до която сме достигнали, не е последната. Ами ако ви кажа, че има още тридесет и пет милиона форми? Знаете ли каква култура седи в тия тридесет и пет милиона форми, какви гигантски умове има? През тия форми човешката душа трябва да мине, да се разшири. Всичко това има смисъл, съставлява задачи на съвременната наука. Направете опит. И тъй, през четиристотин хиляди форми човек е минал, има още тридесет и пет милиона форми, през които трябва да мине. Казвате: „Има ли смисъл животът?“ Има, има, сега сте още в предисловието на живота си. И когато дойде страданието във вас, вие се спрете и си задайте въпроса, кажете си: „Господи, искам да ми покажеш в какво трябва да пострадам за твоето име?“ Спрете се и се запитайте: „За какво страдаме?“ Страдате за Господа. Тъй като е, имате обект. Ако ние сме в състояние да страдаме заради Господа, ние разрешаваме едновременно въпроса принципално и по същество, и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Ако у нас не е залегнал този принцип, по никой начин не ще можем да го разрешим.

Запример как можете да докажете, че някой ви обича? Можете ли да ми дадете диагноза по какво познавате, че ви обича? Мъж ви ви обича. По какво познавате това? Не искам да хвърля ни най-малко сянка, но питам какви са външните признаци, по които се познава истинската любов. Истинската любов се познава по следующия начин. Когато аз съм беден и отида при приятеля си, който има хиляда лева, и му кажа, че имам нужда от пари и той извади кесията си и ми даде. Когато кажа, че моето палто се е скъсало, и той извади своята дреха и ми я даде, когато той сподели с мене своята дреха, своето легло, това е признак на любовта. Докато тъй постъпваш, това е признак на онази идеалната любов. Постъпваш ли другояче, това не е истинската любов. Дотогава, докато аз жертвам всичко за онзи, когото обичам, моята любов е нормална и Божествена. Обърна ли другия лист на нещата, тя не е Божествена.

Сега не е въпросът в това, да дойде някой да ми чете молитва, че знаеш ли какво е писано в Евангелието. Ако тъй ми говори, и той няма никаква любов, и аз нямам никаква любов. Аз ще спра, по никой начин няма да ме застави да жертвам нещо. Аз зная много по-добре от вас какво е казал Христос. Аз зная това, което вие не знаете. Туй, което е писано от това, което е говорил Христос, това е само една микроскопическа част, защото църквата не изнесе тия другите неща, които е говорил Христос. Защото и туй малкото, което е изнесла, не им приляга. Казва се там: „Ако имаш две ризи, дай едната на сиромасите.“ Казвате: „Е, то дотам не сме дошли.“ На друго място: „Ако те ударят от едната страна, дай и другата.“ „Е, дотам не сме стигнали.“ Туй са малките работи, но по-страшни работи има. Страшни, но благородни работи има. Страшни работи има, но за героя, за безстрашния човек. Виж, онзи, героят, безстрашният човек може да се качи на своя аероплан и да се издигне пет-шест километра нагоре, а онзи страхливият, той ще изгуби своето съзнание. Е, тогава ще има друго доказателство дали момъкът или момата, които ще се женят, ще бъдат герои за живота. Онзи момък, който иска да се жени за някоя мома, нека я качи на аероплана си и ако още на първия километър изгуби съзнанието си, да се не жени за нея. Ако се качи с него на височина до пет километра и не се уплаши, а каже: „Стоянчо, хайде да направим още една разходка на височина седем, осем, девет, десет километра“, тя е другарката, с която той ще може да споделя. Същото и с него – ако той още на първия километър изгуби съзнанието си, тя да не се жени за него. Не е само този въпрос. Ние трябва да се изпитваме. Целият живот не е нищо друго, освен че Господ всеки ден ни изпитва сърцата и умовете. И за да ни даде Царството Божие, за да ни въведе в истинските блага, трябва да ни изпита. Той е ял нашата попара. Четете там, в Библията, един стих: „Господ, като направил човека, разкаял се.“ Ял е попарата им. И сега ги е турил на едно менгеме и казва, че ще преминат през всичките сита. И като ги изпита, тогава ще ги тури в своето царство, ще им даде сила, знание, мъдрост, да може да управляват света.

И казва се за апостол Павла. Апостол Павел отиваше да бие, но Господ заповяда него да бият. Удариха му три пъти по тридесет и девет и той написа много хубаво послание, в което казваше: „Братя, не си отмъщавайте!“ По-напред казваше: „Огън, страдания на тях!“ Но като му удариха три пъти по тридесет и девет, казваше: „Братя, не си отмъщавайте. Казано е, че отмъщението е мое, Божие, но вие живейте по любов!“ Той разбра какво е, като се ударят тридесет и девет, разбра страданието и оттам написа онова хубаво описание за любовта. Пише в 13. глава в Първото послание към коринтяните: „Любовта дълго търпи, благосклонна е, не завижда, не безобразства, не дири своето си.“ Много хубаво послание, дойдоха му нови мисли. Но кога дойдоха? Колко страдания не мина апостол Павел, докато дойдат тия нови мисли. Та сега и ние – и млади, и стари – всички ще минете през страданията. Не си правете илюзии, че ще ги избегнете. Някои казват: „Да дойдем между вас.“ Да, елате. Като дойдете между нас, ще страдате, но ние ще ви научим, ще ви обясним как да страдате, как да пренасяте страданията.

Казват: „Каква е разликата между нас и вас?“ Няма разлика, само че ние страдаме и знаем защо страдаме, а вие страдате, без да знаете защо страдате. И ние имаме страдания, но ги понасяме съзнателно и с радост, знаем, че този закон е неизбежен, не можем да се освободим от него. Ние, като сме дошли на земята, знаем, че ще дойдат тия страдания и ще страдаме. Сега мнозина се спират и казват: „Туй е лесно, но в живота е мъчно.“ Мъчно е, разбира се. Всяко едно учение, което не се прилага с правила, то е мъчно. Онзи художник, който рисува своята картина, той трябва да знае как да я нарисува. Онзи велик цигулар трябва да знае как да свири. Ако той знае как да свири, и за в бъдеще ще знае това изкуство. А на вас, като ви проповядвам страданието, вие и в миналото сте страдали, вие сте учили туй изкуство, не е за първи път. Вие сте страдали, страдали, казвате: „Побелели са косите ни от страдания.“ Щом са побелели косите ви, вие сте гениални хора.

И в Евангелието, там Йоан пише: „Видях дванадесет старци, на които косите са побелели.“ Той вижда и Господа с бели коси. Той показва онази опитност, онази велика любов, която е направила косите им бели, по-бели от сняг. В сегашния живот, като побелее някому главата, казват: „Той изфирясва вече, отиде вече. Той не е човек за работа, не го бива за това-онова.“ А кои са за работа? Хората с черните коси. А с черните очи не са ли? Хората с черните очи – тия, които изгарят. „Сърцето ми изгоря“, казват. А хората със сините очи? „Студени – казват – като лед.“ Какво означава това? Не са виновати очите. Има нещо съществено в човешката душа и трябва да се разбере. Най-първо любовта трябва да се изяви чрез закона на страданието. Можеш ли да издържиш закона на страданията, ще дойде още по-големият – законът на радостите. И ако тях издържите, ще дойде законът на истинския смисъл на нещата. Трябва да минете тия две положения – най-голямата скръб и най-голямата радост, и след това ще разберете вътрешния закон на истинския смисъл на живота. Най-после ще дойдете до онова блаженство, до онзи Божествен покой на нещата, както индусите го рисуват, гдето всички неща тъй хармонират, че не може да се изрази с човешки език. Господ казва: „Аз ще му покажа все, що има, да пострада за името ми.“

Сега в туй страдание човешката душа трябва да се повдигне. Много пъти, виждам, някой паднал духом, така навел главата си. Защо си навел главата? Или къща си няма, или са го изпъдили от къщата? Какво ще се прави сега? Стая няма, пари няма, няма кой да го подкрепи. Ако между всички българи, ако между всички хора би се вложил този принцип – всички хора да се съгласят да страдат заради това име, да го почитат, жилищният въпрос не би ли се разрешил? Би се разрешил деветдесет и пет процента, а само пет процента би останал неразрешен. Всички, които вървим в това униние, искаме други да тръгнат пред нас и да страдат всички заедно с нас. Не, скрийте се дълбоко във вашите страдания, даже никой да не ги подозира. И в най-големите си страдания старайте се да бъдете тихи и спокойни в душата си. Туй не е лесно изкуство – да страдаш вътре в себе си и да се покажеш спокоен. Туй е едно от великите изкуства – да страдаш и да кажеш: „Не съм само аз. Има милиони хора, които страдат едновременно с мене. Като страдам аз, сега един вол се продава, главата му отрязват, едно агънце колят, жена и мъж се карат, някой друг си счупил крака, друг си пукнал главата – цял свят страда заедно с мене. Моите страдания са нищо пред техните.“ Туй е външният смисъл на страданията. След туй идват други – моралните страдания, още по-страшните, по-ужасните страдания. Там е Божествената радост.

След тия страдания идва един светъл живот на безсмъртие. Казва Господ: „След като минете тия страдания на тридесет и пет милиона градусния огън, след тях идва този светлият живот, гдето няма смърт.“ Казвате: „Защо страдат хората?“ Знаете ли колко се радват ангелите на тия страдания. Ти си прекарал една лоша, тежка нощ, съмняваш се в жена си и си страдал толкова много, че главата ти побеляла, а в туй време страданията ти са тъй свързани с духовния свят, че от тия страдания се образувала една череша. Ангелите взимат от този плод и казват: „Колко е сладък този плод!“ Ти казваш: „Горе съм сладък, но долу в корените – аз зная.“ Ангелите се радват, опитват този плод и казват: „Колко е сладък този плод!“

Следователно нашите страдания имат дълбок смисъл. Когато ние страдаме долу, на земята, ангелите горе се радват. Един ден и ние ще опитаме същото положение, ще опитаме тази философия. В туй време, когато вие опитвате тия сливи, череши, всички плодове и казвате: „Колко са сладки!“ – други някои страдат. Тогава има ли смисъл страданието? Има. Всички плодове са израз на велики страдания вътре в живота. Всичкият живот, всичкият хаос, всичко красиво и възвишено, което е една идея заради нас, е смисъл само на страданието. Туй съвременните хора не могат да го схванат и затуй всички не могат да страдат. Има някои, които живеят по-долу от нас, и те страдат. Ние се радваме от техните страдания. Други пък – ангелите, се радват от нашите страдания. И ангелите страдат. Над тях има други същества по-висши, които се радват на техните страдания. Над всички страдания Господ се радва. Той е глава на всички. А струва си човек да мине от една по-нисша скръб в едно по-висше страдание и оттам – в една по-висша радост. Да страдаш съзнателно, да знаеш, че твоето страдание един ден ще причини голямо благо в света.

Казва Господ: „Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми.“ И сега това е великото име Божие, което трябва да бъде вътре във вашите умове, вътре във вашите сърца. Туй великото, Божественото име, то е смисълът на нашия живот. Само така може да бъдете герои, само така може да бъдете възвишени, разумни същества, само туй е името, което може да ви въздигне. Туй е името, което може да направи за в бъдеще мъжете и жените идеални мъже и идеални жени. Туй е великото име, което може да свърже хората да живеят заедно. И когато аз дойда между вас, не да ме гледате тъй подозрително, изпитателно, а в моето сърце, в моя ум да няма двусмислени чувства и мисли и да бъда тъй полезен за вас, както на себе си, да бъда тъй благороден в постъпките си към вас, както към себе си, да бъда тъй внимателен към себе си, както към вас. Навсякъде във всяко отношение да вложа този закон: както искаш да постъпват спрямо тебе, така да постъпваш и ти спрямо другите.

Сега Господ говори на Анания, а пък аз говоря на вас. Господ казва: „Ще им покажа колко трябва да пострадат заради моето име, за да ги направя известни.“ Сега аз не ви проповядвам някое особено учение. Друг път ще ви проповядвам друго нещо. Сега ви говоря за смисъла на страданието вътре в живота. Ние сме дошли пред една фаза на живота, гдето се натъкваме пред най-интензивни страдания. Туй е завършване на тази еволюция. И сега виждаме брожение навсякъде, целият свят е потънал в едно оскъдно състояние, затова има две реакции. Всички хора от страдания тичат да се утешават, отиват в концерти, театри, забавления. Не е този истинският път за утешаване от страдания. Онези, които имаме туй разбиране, туй съзнание, ще минем този рът на страдания. И знаете ли как ще се минат тия страдания? Една млада българска мома се оженила, но не ходила на чешмата за вода. Завалял силен дъжд, а да отиде да донесе вода, ще си накваси дрехите. Рекла си: „Е, като дойде наш Стоян от нивата, той ще донесе вода.“ Идва си Стоян от нивата, мокър, уморен, пита жена си: „Има ли малко водица да се стопля?“ „Не, чаках те да се върнеш от нивата. И тъй си наквасен от дъжда, да отидеш на чешмата.“ Той взима един котел с вода, залива я и ѝ казва: „Сега вече и ти си наквасена, можеш да отидеш на чешмата.“

Не, всички ще се наквасите. Който не е наквасен, и той ще се накваси. Ако мислите, че ще останете ненаквасени, лъжете се. Няма да остане никой от вас ненаквасен, и ще отидете на чешмата за вода. И сега се лъжете още. Казвате: „Гледай да се осигуриш в някоя банка.“ Как ще се осигуриш? Утре ще дойде попът с кандилницата. Где са руските милионери, где е руският двор сега? Една династия от две хиляди години – толкова силна, къде са тия великите князе и княгини? Отидоха като в един магически сън. Где са руските дворяни? Не, има нещо в света велико, страшно. Казва Господ на славяните: „Ще ви покажа все, що има, да пострадате за името ми.“ Ако можете да пострадате заради моето име, само тогава ще ви поверя една велика истина, но аз ще ви изпитам ще можете ли да преживеете тия страдания.

Сега аз ще направя едно такова сравнение. Когато се яви Христос за пръв път в света, дойде между евреите, каза им: „Можете ли заради мене да работите за Царството Божие?“ Евреите казаха: „Ето, разпнете този нехранимайко!“ Дойде в римското царство. „Можете ли да работите заради мене?“ Създадоха му там инквизицията. Дойде най-после при англо-саксонската раса: „Можете ли да работите заради мене?“ Казват: „Ние не сме като евреите и римляните. Ние ще работим, но пари искаме.“ „Нали искате, ще ви платя.“ И те днес за това работят. Сега идва при славяните. Те седят с мотиките си, на последния час са. „Искате ли да работите заради мене.“ „Искаме да работим.“ „Идете да работите, да видите какво ви се пада.“ Страдание. И сега казват: „Ние, славяните, сме родени за какво? За страдания.“ И след като минете страданията, тогава ще дойде вашата заплата. Не се знае какво ще даде Господ. Ще даде нещо ново, но трябва да се мине през това велико страдание.

И следователно сега съвременните хора казват за нас: „Откак дойдоха тия хора, донесоха страданията.“ То и без нас ще дойдат страданията. Преди нас нямаше ли страдания? И без нас, и с нас ще дойдат страданията. Един велик закон е това в природата. Като дойдат страданията, нашите души ще могат да се развиват и само така ще можем да научим онези велики, тънки загадки на душата.

Сега готови ли сте всички да страдате? Тогава няма да ви мръдва дъската. Сега всички хора подлудяват от страдания. Считайте, че всичко онова, което трябва да ви се случи, всичко съдейства за добро. Писанието казва тъй: „Всичко съдейства за добро за онези, които любят Господа.“ И следователно този принцип трябва да залегне дълбоко във вашите души, във вашите умове, във вашите сърца, във вашата воля. В каквото и положение да сте, да носите страданието мъжки. Само така, по този начин ще може да се съградят домовете. Защото, като обичаш мъжа си, ще има и ястие сготвено, ще бъде облечен, всичко закърпено и зашито. Така и мъжът като обича жена си, всичко ще има. А сега само спорят. Мъжът носи документи, казва: „Знаеш ли какво ми обеща?“ Аз казвам, ние не се нуждаем от обещания, а от изпълнения. Не е въпросът в обещанията. Казвам, има някои хора бързи за обещания, мудни за изпълнения и някои – мудни за обещания, а бързи за изпълнения. Аз казвам, бих желал всички да сме бързи на изпълнения, а мудни на обещания. А сега? Ние сме бързи на обещания, мудни на изпълнения. Аз това, аз онова. А като дойде да изпълним, чакай, не му е времето. А като обещаваме, времето му е.

Нека най-първо да мислим, да не обещаваме много, но обещаем ли веднъж, да бъдем бързи в изпълнението. И Писанието казва тъй: „Господ не благоволява в онези, които обещават и не изпълняват.“ Малко обещавай, изпълни го.

„И аз ще му покажа все, що има, да пострада за името ми.“ И действително апостол Павел геройски изпълни, той издържа всички обещания и по всички правила се научи да страда. И после казва: „Пътя опазих и сега вече ми остава венец на живота онова великото и дълбокото разбиране на живота.“

Та бъдете сега всички смели и решителни, най-първо, да посрещнете страданията, не страданията, които вие си създавате, а страданията, които ще ни се наложат по закона на необходимостта. И за всички тия страдания всички трябва да бъдете благодарни. Не философствайте защо и за какво. „За добро е“, кажете. Нищо повече.

„Бог е любов“

Неделна беседа 20 май 1923 г., неделя, 10 часа

НАГОРЕ




placeholder