НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Видѣхме Господа / Видяхме Господа

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Видѣхме Господа

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, бог, един, всички, казва, сега, христос, човек, хора, дойде, живот, любов, години, всичко ,

 Неделни беседи , София, 11 Март 1923г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


И казватъ му другитѣ ученици: “Видѣхме Господа„. А Той рече: ако не видя на рѫцѣтѣ язвитѣ отъ гвоздеитѣ, и не вложа рѫката си въ ребрата му, нѣма да повѣрвамъ.“ (Иоана 20:25)

Ще прочета нѣколко стиха отъ 20 глава отъ Евангелието на Иоана, отъ 24 стихъ.

(24) А Тома, единъ отъ дванадесетьтѣ, нарицаемий Близнецъ, не бѣше съ тѣхъ когато дойде Исусъ. (25) И казваха му другитѣ ученици: Видѣхме Господа. А той имъ рече: Ако не видя на рѫцетѣ му язвитѣ отъ гвоздеитѣ, и не туря пръста си въ язвитѣ на гвоздеитѣ, и не вложа рѫката си въ ребрата му, нѣма да повѣрвамъ.

(26) И подиръ осемь дни пакъ бѣха вѫтрѣ ученицитѣ му, и Тома съ тѣхъ: идва Исусъ, като бѣха вратата заключени, и застана насрѣдъ и рече: Миръ вамъ! (27) Послѣ казва на Тома: Дай си тука пръста и вижъ рѫцѣтѣ ми; и дай рѫката си и тури въ ребрата ми; и не бѫди невѣренъ, но вѣренъ. (28) И отговори Тома и рече му: Господь мой и Богъ мой! (29) Казва му Исусъ: Понеже ме видѣ, Томо, повѣрва. Блажени които безъ да видятъ повѣрваха.

(30) И още много други чудеса стори Исусъ прѣдъ ученицитѣ си, които не сѫ писани въ тази книга. (31) А тѣзи сѫ написани за да повѣрвате че Исусъ е Христосъ Синъ Божий, и като вѣрвате да имате животъ въ неговото име.

Ще взема само думите отъ 25 стихъ: „Видѣхме Господа“.

Виждането, това е качество на ума. Азъ взимамъ думата виждане не въ обикновена смисъль. Съврѣменния човѣшки езикъ се е изродилъ въ много отношения и трѣбва да се зароди пакъ наново въ нови отношения. Думитѣ и тѣ прѣтърпѣватъ едно видоизмѣнѣние. Такова израждане на думитѣ има въ български езикъ. Но азъ ще ви приведа една дума на английски езикъ. Казвамъ израждане на думитѣ, а не прѣраждане на думитѣ, въ възходяща степень. Вземете думитѣ на английски езикъ, запримѣръ думата (prohibit me), тя е въ низходяща степень, сега на английски езикъ (prohibit me) значи, „забрани ми“, т.е. да туришъ прѣпятствие нѣкому. Преди 200 години тази дума е означавала: „Застави ме“ – заставя ме да направя нещо. Преди 200 години тази дума означавала „да направишъ“ нещо, а слѣдъ 200 години ти забранява – означава обратното. Сега въпросътъ е на филолозитѣ да обѣснятъ какви сѫ били причинитѣ, за да прѣтърпи тази дума туй видоизмѣнѣние. Въ български езикъ има вече доста думи, нѣкои отъ които сѫ въ възходяща степень, а други въ низходяща. Запримѣръ въ насъ, ако се произнесе думата „любовь“, никой нѣма да я разбере въ възходяща степень. Щомъ кажешъ „любовь“, вече се разбира на физическото поле. Любовь като кажешъ, никой нѣма да я разбере. И тази дума трѣбва да се говори дълго, за да се дойде до нейния вѫтрѣшенъ смисълъ. Има си причини за всѣко едно нещо. Ако отънява човѣшкото зрѣние, има си причини, ако отънява човѣшкия слухъ, има си причини, ако отънява човѣшкото обоняние, има си причини, и ако човѣкъ става гъгнивъ, има си причини; навсѣкѫдѣ, всѣко нѣщо си има причина. И причинитѣ трѣбва да се обѣсняватъ научно, да се разбератъ, защото ние се нуждаемъ отъ една права философия въ живота, а не отъ религия. Философията може да се прѣвърне въ религия, религията въ философия не може да се прѣвърне. Религия, то значи една философска система, приложена въ живота, т.е. отъ ума да слеземъ да работимъ въ сърдцето. Всички религиозни системи се занимаватъ само съ сърдцето, слѣдователно, ако станемъ религиозни, тогава ще развиемъ своитѣ чувства, и ще замязаме на вода. Сега нѣкои хора мислятъ като станатъ религиозни, ще бѫдатъ и морални. Ни най-малко. Религиозенъ човѣкъ, не значи и мораленъ човѣкъ, не значи и уменъ човѣкъ. То значи само единъ вѫтрѣшенъ стремежъ у човѣка. А когато нѣкои пѫть нѣкои християни говорятъ за Христовото учение, питамъ азъ онѣзи християни разбрали ли сѫ Христовото учение, иматъ ли философията на Христа. Христосъ е билъ единъ великъ философъ и мѫдрецъ. Ще кажете: „Но Той е билъ Синъ Божи“. Но какво разбирате вие подъ думата „Синъ Божий?“ Ако подъ Синъ Божий вие разбирате Неговото произхождение, кръвьта на Царския синъ, вие го туряте на низка степень. Запримѣръ вземете царь, поетъ и философъ. Азъ разбирамъ едно, вие разбирате друго. Хората отъ кого се въодушевяватъ – отъ царя или отъ поета, или отъ философа? Когато спомена думата царь, на всѣки му настръхва косата, и ти прѣстѫпвашъ съ едно благоговение. Туй благоговение произтича не отъ нѣкакво убѣждение, но отъ единъ вѫтрѣшенъ страхъ, вѫтрѣшно треперѣне, че може да се случи нещо опасно. Въ притчитѣ се казва. Когато царя те кани на гости и има много ядене на трапезата, тури ножа на гърлото си, да не ядешъ, защото царя като види, че си много лакомъ, може да пострада главата ти. Когато нѣкой поетъ напише нѣкое свое произвѣдѣние, всичкитѣ млади се интересуватъ отъ него. Треперятъ ли тѣ отъ поета? Тѣхнитѣ сърдца треперятъ, въодушевяватъ се отъ поезията на поета. При царя тѣлото трепери, при поета сърдцата на младитѣ треперятъ, възхищаватъ се отъ поезията. А когато говоримъ за нѣкой философъ, умоветѣ треперятъ, философствуватъ. Да философътъ мѫдрува. Нѣкои казватъ: мѫдрува. Азъ бихъ желалъ всичкитѣ хора да мѫдруватъ, азъ бихъ желалъ всичкитѣ хора да сѫ поети, да иматъ стремежъ къмъ поезията. Слѣдователно, имаме три думи: царь, поетъ и философъ. У насъ, кой е царь? – Това е нашата воля. Поетътъ кой е? – Сърдцето. Кой е философътъ? – Това е нашия умъ. Тъй седи сега въпроса. До тука ние разбираме нещата. Всѣки разбира волята, сърдцето и ума, всѣки ги разбира. Имаме, обаче, други двѣ положения: ние говоримъ за душа и духъ. Щомъ като дойдемъ до „душа“ и „духъ“, тамъ има такава каша въ философията, че не знаешъ кой е духътъ, кое е душата. Вземете всички философски системи, всички философи отъ историческо врѣме до сега, у тѣхъ е една такава философска каша, че човѣкъ не знае какво може да направи отъ тази каша. Каша е заради насъ, заради философитѣ не е каша. Всѣки единъ философъ е разбралъ, но той не е могълъ да прѣдаде своята идея. Опитайте се. Нима онзи, младия момъкъ, у когото сърдцето се възбужда съ най-благородни чувства, не знае що е любовь, но щомъ се опита да прѣдаде своята любовь, става карикатура. Онзи критикъ ще почне да му възразява. Какъ ще ми докажешъ, че имашъ къмъ мене любовь? Нѣкой философъ доказва своята философска система. Какъ ще обяснишъ, че твоята философия е права, какви сѫ фактитѣ. Трѣбва дълго врѣме да аргументира, день, два, три и т.н. И всички съврѣменни хора, всички съврѣменни християни не съзнаватъ единъ фактъ, единъ фактъ тѣ не съзнаватъ. Сега тѣ казватъ: Преди 2,000 години Христосъ тъй е казалъ. Ако Христосъ дойдеше днесъ, какво щеше да каже? Ще каже ли туй, което е казалъ преди 2,000 години; двѣ хиляди години преди Христа, Моисей, какво е казалъ? Христосъ каза ли туй, което Моисей каза. Моисей казваше: „Око за око, зъбъ за зъбъ“. Когато Моисей изрѣкълъ туй изрѣчение, то си имало своитѣ причини. Трѣбва да се обѣснятъ думитѣ „Око за око, зъбъ за зъбъ“. Азъ нѣма да се спирамъ да обѣснявамъ, Христосъ дава друго тълкувание. „Ако те плеснатъ отъ едната страна, обърни и другата“. Обратно на това, което искатъ дай и т.н. Моисей е поддържалъ, че човѣкъ трѣбва да люби само своя народъ, всичкитѣ други народи трѣбва да ги счита като езичници. Христосъ дава едно по-широко разбиране, казва, че всички човѣци сѫ братя, братя не тукъ. Има една сѫществена духовна основа на братството, не братство на кръвьта, по кръвь хората не сѫ братя. Не сѫ, ами ще бѫде смешно нѣкой да ми доказва, че волътъ е мой братъ, ще бѫде смешно нѣкой да ми доказва, че коньтъ е мой братъ. Той, за да ми докаже, че ми е братъ, въ пряма смисълъ или фактически смисълъ, трѣбва да произтичаме отъ единъ Баща, а коньтъ произтича отъ единъ баща, а азъ отъ другъ баща. Ако ми докаже, че коньтъ и волътъ сѫ мой братя, трѣбва да ми обоснове това, не съ думи, принципъ трѣбва да има вѫтрѣ. Сега вземете въ разнитѣ системи, вземете въ съврѣменната църква, вземете католическата църква, православната църква, евангелската църква, тѣ нѣматъ единъ общъ баща. Азъ ще имъ докажа, че баща па православната църква е единъ, на евангелската църква е другъ, и на католическата е другъ, трима бащи иматъ. И всѣки единъ баща е далъ физиономията на своя синъ. Тия синове не може да се спогодятъ. Казвате: Евангелиститѣ, Православнитѣ, Католицитѣ се събиратъ и живѣятъ по братски, но основа нѣматъ тѣ. Защото въ Евангелската църква – Лютеръ изпъква, а въ Православната църква изпъкватъ всичкитѣ свети отци, въ Католическата църква изпъкватъ всичкитѣ папи. Дѣ е Христосъ? Христосъ е на трети планъ. Говорятъ тѣ за Христа, а Христосъ седи, като едно знаме турено тамъ само въ стаята. И когато дойде бойното поле, изваждатъ и туй знаме, турятъ го да плаши хората. Послѣ като се свърши войната, пакъ го турятъ въ стаята. Това е вѣрване, това не е убѣждение. И азъ казвамъ: Трѣбва да имаме философия и трѣбва да бѫдемъ толкозъ доблестни, да си признаемъ погрѣшкитѣ. Въ какво седи достойнството на единъ философъ? – Въ неговитѣ прави мисли. Единъ философъ трѣбва да има здрави мисли, да е съпоставилъ всичкитѣ факти въ природата, тъй, че да може да направи единъ малъкъ опитъ. Въ какво седи благородството на една религия? – Онези принципи, които тя проповѣдва, да иматъ извѣстни методи, да може да се приложатъ. Сега ни най-малко не засягамъ да кажа, че Православната църква е лоша или, че Евангелската църква е лоша или, че Католическата църква е лоша. Не е въпросътъ тамъ. Казвамъ, че тѣ, нѣматъ общъ баща, не може да живѣятъ. Другъ принципъ трѣбва да иматъ. Ако, тѣ, действително, обичаха Христа, защо да се не съгласятъ тия попове, всичкитѣ епископи и проповѣдници на евангелската църква? После тука православнитѣ защо не можаха да се споразумеятъ досега, какво ги е спирало, я да ми кажатъ, какво ги е спирало? Ама не само, когато говорятъ да казватъ: „Слава Богу.“ А, днесъ овцитѣ започнаха да мислятъ повече отъ овчаритѣ. Единъ православенъ архимандритъ е казалъ, че овцитѣ съ двадесеть години сѫ надпрѣварили свещеницитѣ. Овцитѣ на Православната църква сѫ надпрѣварили съ двадесеть години свещеницитѣ съ знание и мѫдрость. И казвамъ, туй е вѣрно не само за Православната църква, туй е вѣрно и за Евангелиститѣ и за католици. Овцитѣ прѣдвариха, отидоха напрѣдъ. Единъ евангелски проповѣдникъ се качи да проповѣдва, ама му треперятъ гащитѣ, че не може да каже истината. Той ще рѣче да каже нѣкоя истина, но като я каже, нѣкои отъ тия величини на църквата ще го погледне, ще се втрещи, и той ще си измени мнението. И знаешъ ли на какво ще замязатъ тѣ? Азъ ще ви привѣда единъ фактъ. Тукъ въ България имаме единъ виденъ евангелски проповѣдникъ, нѣма да кажа името му – то е фактъ. Азъ цитирамъ нещата както сѫ – човѣкъ уменъ, докторъ е, знае много езици, краснорѣчивъ, ораторъ е. Той разправя за една своя опитность, когато билъ въ Америка, повикватъ го да говори въ едно многолюдно събрание. Излѣзохъ, казва, на амвона въодушевенъ, но отъ гдѣ се намѣри една жена съ черни очила, като ме погледна, азъ забравихъ всичко, и най-послѣ съ всичкото си величие слѣзохъ отъ амвона. Въ всѣка една църква си има една жена съ черни очила, и като погледне свещеника, проповѣдника, тѣ се смразяватъ, каквото има да кажатъ, не го казватъ. И казватъ: врѣмето не позволява, човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, да пази своитѣ интереси, защото има жена, дѣца и т.н. Противъ туй нѣмамъ нищо, но въпросътъ е, че трѣбва да се каже истината, но да се каже истината! Коя истина? Онази жива истина, която може да създаде една философска мисъль вѫтрѣ въ насъ, едно благородно желание и едно благородно дѣйствие, вѫтрѣ въ нашата воля.

Ако вие днесъ извикате тия тритѣ клона на христианската църква и да кажете: „Вие, Господа, видѣли ли сте го?“ Всички тия правовѣрни ще кажатъ: „Господа, никой не може да го види“. Ще ви цитиратъ стихове, стихове. „Господа досега никой не го е видѣлъ“. Слѣдователно, и тѣ не сѫ го видѣли. Обаче, то е едната страна. Тукъ ученицитѣ на Христа казватъ: „Видѣхме Господа“. Тома казва: такива работи не вѣрвамъ, азъ съмъ отъ онѣзи философи, разбирамъ реално нещата, което може да попипамъ съ чувствата си, моитѣ чувства, моятъ умъ да го провѣри. Тия факти може да иматъ една илюзия въ васъ, както зная, вие не сте тъй здрави, имамъ причина да се съмнѣвамъ въ Петра, какво ще му вѣрвамъ, той три пѫти се отрѣче. Умътъ не му е на мѣсто, какъ Петъръ ще ме убѣждава, че видѣлъ Господа, той три пѫти се отрѣче. Ако е Иоанъ на любовьта, и той като го хванаха за дрехата, остави дрехата, па офейка. Той ще ме извини Иоанъ, но той е оставилъ дрехата си, той говори послѣ за любовь, но той остави дрехата си и казва се въ Писанието, че единъ отъ ученицитѣ, като го хванаха, остави дрехата си и избѣга. И сега Петъръ и Иоанъ и други, когото и да хванешъ, все се оправдаватъ. Питамъ тогава: Какъвъ е смисъла на проповѣдването на една религия? Казвате: вие проповѣдвате една религия. Такава както сегашната? Не. Ние не проповѣдваме никаква религия. Ние ви проповѣдваме една философия, една мѫдрость, едно Божествено учение, обосновано на опитъ въ три свѣта. Физически опити, психологически опити, защото опити има не само съ пипане, има разни начини на изслѣдване на нещата. По три начина трѣбва да се разбира свѣта. Азъ ще ви привѣда единъ примѣръ, азъ съмъ го привѣждалъ, той е слѣдующиятъ: Какъ е основанъ физическия свѣтъ? Вземете изкуството, художеството, рисуване съ мазни бои, художникъ, артистъ. Четкитѣ сѫ нещо, което вие може да попипате, боитѣ той ги размазва, платното може да пипате. Седи и мисли, взима си четката, разредява боитѣ и почва да цапа, день-два. Туй го наричатъ изкуство, гениалность на художника, но той художника разбира каква е гениалностьта на това художество, и той знае, че никаква гениалность нѣма, въ туй мацане. Слѣдъ като работи, три, четири седмици, той се уморява и най-послѣ тия бои вѫтрѣ въ неговото обоняние произвѣждатъ такава реакция, че нему се отщява да работи, казва: Не искамъ да се занимавамъ. Започва да ходи. Може да е твоя портретъ, казвашъ: „Искамъ да нарисувашъ портрета ми, менъ ми трѣбва“. „Ще чакашъ, сега нѣмамъ разположение.“ Туй е физическата страна на живота. Тази поезия физически е равносилна съ яденето. Ако той е поетическа натура, и знае да свири, взима цигулката, почва да свири – день, два, три, седмица. Въ какво се отличава музиката? Значи, той чува нещата, има извѣстни звукове. Може да направитѣ друго сравнение, ако му дадете едно цвете, той ще го помирише; самото мирисане не е нѣщо, което можешъ да го хванешъ като четката, слѣдователно, то спада къмъ духовния свѣтъ. Тия сѫ неща отвлѣчени. Но умори се съ свиренето, не му се свири, той иска да се уедини въ нѣкоя гора, въ нѣкоя стая да поживѣе и да се моли. Казватъ: Такива хора ставатъ мистици. Хората, когато оздравѣятъ ставатъ мистици, искатъ да бѣгатъ отъ свѣта. Слѣдъ като се обновятъ, подмладятъ, пакъ се повърнатъ къмъ своята четка, послѣ пакъ пѣятъ, пакъ се молятъ, пакъ се повръщатъ къмъ четката и т.н. Тъй върви нашиятъ животъ: ядемъ, пѣемъ и се молимъ, ядемъ, пѣемъ и се молимъ и т.н. А въ какво седи молитвата? Молитвата е изразъ на всичкитѣ философски системи. Тя е дишане. За да може единъ философъ да създаде една философска система, той трѣбва да се моли. То е дишане на ума. Що е свирене? – То е дишане на сърдцето. Слѣдователно, човѣкъ диша трояко. Сега нѣкои казватъ: Молитвата е свързване съ Бога. Питамъ, прѣди да се моли човѣкъ, не е ли свързанъ съ Бога? – Смешно е, когато човѣкъ каже, че сега трѣбва да се свърже съ Бога, съ молитвата. Не, то е процесъ на човѣшкия умъ. Когато работи човѣкъ, той се моли, Човѣкъ, който отпада, иска да разрѣши нѣкои въпросъ, той се моли. И вземете тогава, кои хора сѫ добри? – Онѣзи, които постоянно работятъ. Работа не само на физическото поле, не само въ духовния свѣтъ, но и въ Божествения свѣтъ.

„Видѣхме Господа“. Туй е най-възвишеното, което може да даде потикъ на човѣка. Ние сме дошли на земята и всѣки единъ, разрѣшава въпроса. Този въпросъ, той е вѫтрѣшенъ. Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да знае по сѫщество какво прѣдставлява той. Азъ поддържамъ идеята, че народътъ е създаденъ за човѣка, а не човѣка за народа. Народъ или човѣчество, то е едно условие, при което човѣшката душа може да се развива. Човѣшката душа, човѣшкиятъ умъ, човѣшкиятъ духъ, човѣшката воля, това сѫ най-големитѣ елементи, съ които човѣкъ може да борави. Народъ, човѣчество, това сѫ условия, при които ние трѣбва да се развиваме. Казва: „Азъ ще живѣя за своя народъ“. Ами какво разбирашъ подъ своя Народъ? – Условия, при които азъ живѣя, ще подобря тия условия, за да се подобри моя животъ. Азъ нѣма да пожертвувамъ себе си за условията. Що с народъ? Това сѫ отдѣлни души, които се стремятъ къмъ извѣстно благо. Тия души може да се сливатъ въ една душа. Въ туй сливане сега всички взимате пакъ кривото разбиране. Въ източната философия, всичкитѣ философи на изтока, и сега нѣкои казватъ, че Нирвана е самоунищожение, изчезване на всичкитѣ души. Душата като влѣзе въ Нирвана, тя се слива съ корена на Бога, изгубва своята индивидуалность, не сѫществува вече. И това нѣкои го базиратъ на думитѣ на Гаутама Буда. А какво е казалъ той самъ? – Ето какво е казалъ Гаутама Буда, когато той е умиралъ: „Стани“, казва и „Влѣзъ въ Нирвана“ и „напусни тази форма изопачена, въ която толкозъ години си живѣлъ. Влѣзъ въ своето величие, което прѣди врѣме си ималъ“. Значи Нирвана не е унищожение на човѣка, ами човѣкъ взима своето първоначално произхождение, което е ималъ. Слѣдователно, сегашнитѣ хора трѣбва да ги учимъ, че тѣ иматъ по-високо произхождѣние. И колко години, тѣ не сѫ се убедили, че тѣ иматъ по-високо произхождѣние. И ние сега ще имъ докажемъ, че човѣкъ има произхождѣние. Сега, ако кажемъ, че единъ човѣкъ произхожда отъ Господа, ние ще разберемъ физически. Не е това произхождѣние, затуй трѣбва едно вѫтрѣшно прѣживяване, една вѫтрѣшна философия, едно вѫтрѣшно разбиране на този великъ законъ.

Казватъ на Тома: „Видѣхме Господа“. Младиятъ момъкъ казва: „Видѣхъ моята възлюблена“. Но тази възлюблена само въ неговитѣ очи има смисълъ и други може да я виждатъ, никой не обръща внимание, но той като я види, неговото сърдце затреперва и казва: „Тя е смисълътъ на моя животъ“. Питамъ тогава, отъ кѫдѣ се е родило това чувство, защо въ този младъ момъкъ тъй трепва сърдцето, кои сѫ побудителнитѣ причини? – Никой още не е разрѣшилъ въпроса. Защо нѣкой като помене името Христосъ, неговото сърдце потреперва? – Защо другъ като произнесе Неговото име Христосъ, не потреперва сърдцето му? – За него Христосъ е обикновенъ човѣкъ. Кои сѫ причинитѣ? – Има извѣстни философски побуждѣния въ името. Сега насъ ни трѣбва една зряла, положителна мисъль. Въ какво седи тази положителна мисъль? – Въ такава една бесѣда, като се говори, всѣки защищава своето положение. Ще кажатъ Евангелиститѣ – насъ ни нападнаха. Ами тогава вие се поставяте на едно класово положение. „Насъ, православнитѣ ни нападнаха“. Вие защищаватѣ интереситѣ, вие не сте се поставили въ единъ великъ принципъ. Вие не заставате на положението, въ васъ религията да бѫде Любовьта. Защото, ако въ основата на всѣка религия не седи Любовьта, не тази ограничена любовь на младия момъкъ, не тази ограничена любовь на майката, защото и любовьта на майката е ограничена, не любовьта на брата, не на свещеника, не любовьта на светията, не любовьта и на ангела, но Любовьта на Бога, която обвзѣма и обхваща всичко, и да чувствувашъ, че ти живѣешъ въ всичко, и всичко живѣе въ тебѣ, да чувствувашъ, че всичко е частъ отъ тебѣ и ти частъ отъ всичко. Въ такова едно състояние, кѫдѣто и да си, може да го провѣритѣ. Ако нѣкой отъ васъ иска да направи опитъ, вие може да се намиратѣ въ Индия, между най-свирепитѣ животни, ако вие може да придобиетѣ туй състояние въ васъ, змията като дойде при тебѣ, ще се покачи по тебъ, ще те поглади съ езика си, нѣма да го забие, ще се покачи по врата ти, ако не си страхливъ, ще слезе и ще каже: Разбираме се сега, защото и ти и азъ живѣемъ въ тази любовь, която ни дава животъ. Ако онзи, който има тази Любовь, срещне единъ тигъръ, нѣма да го закачи, да го разкъса; този тигъръ ще се приближи, ще клекне, ще се сниши, ще започне да го ближе, той ще го поглади. Дали е тигъръ, лъвъ или мечка, всички, ако иматѣ любовь – тия свирепи животни може да ги укротите. Може да направитѣ опитъ. Азъ бихъ желалъ нѣкои религиозни хора да направятъ този опитъ, и тогава да ми кажатъ, че имаме религия. Докато нѣматъ този опитъ, да не казватъ „ние сме религиозни“. Религията на хората е подъ ногата на единъ тигъръ, на една змия. Този принципъ ние сме го забравили. Не казвамъ, че сѫ лоши хората, тѣ знание нѣматъ. Азъ като говоря това, казватъ: Възможно ли е това, че ние глупави ли сме? – А има хора въ Индия, които не сѫ Християни и го правятъ това. Ама ще кажатъ Православнитѣ: „Вѣрно, но тѣ не сѫ правовѣрни, нѣма да се спасятъ“. Ами вие съ Господа били ли сте, да знаете кой ще се спаси. Чудни сѫ, като казватъ, еди кой си ще бѫде спасенъ, при Господа. Вие съветници на Бога били ли сте? – Ама той не е въ рая. Хубаво, вие видѣхтѣ ли това нещо. Тъй е писано въ Писанието. А какво се казва въ Писанието: че много малко е писано. Тогава, какво знаете вие отъ Писанието? – Вие нѣкой пѫть срещали ли сте Христа да искате да ви разясни, да кажете: „Учителю, прѣди 2,000 години ти си говорилъ, ще бѫдешъ тъй добъръ, тамъ има нѣкои изречения, които си казалъ, да ни ги кажешъ, да ни ги разяснишъ“. Ще кажатъ: „Христосъ е отъ дѣсната страна на Отца, не Го закачайте“. А, тукъ, въ Негово име, като лъжемъ и вършимъ всичкитѣ прѣстѫпления, не го закачаме? – Азъ питамъ, искамъ да задамъ единъ въпросъ да ми обѣсните: Туй е прѣстѫпление, а въ Негово име да вършимъ прѣстѫпления не е. Азъ бихъ прѣдпочелъ да задамъ на Христа сто въпроса, отколкото да извърша едно такова прѣстѫпление. Разбирате ли?

„Да видимъ Господа“, значи да го любимъ. Ние може да видимъ нѣкого само, когато го любимъ. То е първиятъ принципъ на Любовьта. Колкото твоята любовь е по-безкористна, по-възвишена, толкова твоето знание ще бѫде по-силно, не само знанието, ами умътъ ти ще бѫде по-свѣтълъ. Нѣма да изопачавашъ фактитѣ. Нѣкой пѫть азъ се очудвамъ, когато моитѣ думи ги изопачаватъ нѣкои въ такава материална форма! – Нѣкой дойде и казва: „Еди-кой си мисли, че е Христосъ“. Радвамъ се, че е Христосъ. „Ама и другъ се е явилъ и мисли, че е Христосъ“. И за него се радвамъ, че е Христосъ. „Ами и еди-кой си мисли, че е Св. Богородица“. Радвамъ се и за нея, че е Св. Богородица. „Ами и на друго мѣсто се е родила Св. Богородица, и на трето мѣсто се е родила Св. Богородица“. Радвамъ се, че и на второ, и на трето мѣсто се е родила Св. Богородица. Какъ може? – Радвамъ се, че и на трето мѣсто Св. Богородица е дошла. Да, казвамъ, азъ се радвамъ. Това сѫ противорѣчия по видимому. Ако ние съпоставимъ живота отъ северния полюсъ, имаме истината, свѣтлината, която иде, отъ севѣрния полюсъ започва проявлѣнието на Бога. А южния полюсъ – Това сме ние. Въ свѣтлината има единство, тя е една, а живота, той се проявява въ разни форми. Св. Богородица като дойде, на всички ще се прояви, въ много форми ще имаме много такива Богове. И въ България ще има десетина, двайсеть, и въ Америка, и въ Англия и ще се чудятъ коя е СВ. Богородица. И Христосовци ще има много. „А, ще кажатъ, онѣзи сѫ антихристи – само единъ е Христосъ.“ Кой е единия Христосъ? – Той означава единъ великъ принципъ на единство, той е вѫтрѣ, той не е нещо материално, то не е нещо, което произтича отъ духовния свѣтъ, то е чисто Божествено, което обновява хората, което дава смисълъ, потикъ, възкрѣсява, той е Христосъ. Той прониква най-първо въ твоята мисъль, въ твоето сърдце, въ твоята воля. Казвамъ: Този Христосъ започна ли да се проявява. Какво казва той? – Само казва, че е Христосъ. „Азъ съмъ Христосъ“ – Радвамъ се, че си Христосъ. Сега да видимъ твоя животъ е ли, както действува Христосъ? – Тия Христосци какви сѫ? – Чудни сѫ тия Христосци въ България, особена психология иматъ. Има засега единъ Христосъ, който се нарича за сега Мохамедъ, но той казва, че Христосъ е прѣродениятъ Мохамедъ, хемъ въ България, прѣроденъ, хемъ окултистъ е. Въ него има философия. За да примири туй противорѣчие, Христосъ и Мохамедъ, тѣ щѣли да дойдатъ на едно мѣсто, за да примирятъ българи и турци. Слѣдъ нѣколко години той ще дойде, той щѣлъ да бѫде и Христосъ и Мохамедъ заедно. Е-е, хубаво, но интересно е, че този Мохамедъ и Христосъ, който прѣдсказва толкова работи, каквото е казалъ до сега, нищо не се е сбѫднало. Азъ искамъ отъ васъ да изчезнатъ заблуждѣнията, не искамъ да се заблуждавате, разбирате ли? – И азъ бихъ желалъ всинца, вие, ученицитѣ, да сте Христосовци, но какъ? – Като дойда въ кѫщата ви да похлопамъ. „Кой тамъ“? – Не съмъ разположенъ, азъ съмъ Христосъ, но сега съмъ заетъ съ много важни работи, искамъ да оправя България, другъ пѫть ще дойдешъ. Този Христосъ има нѣколко души стражари от вънка. Идешъ въ църква, Христосъ е пакъ тамъ – Владиката, той мисли, че е Христосъ, но казва: „Вие още не съобщавайте, че азъ съмъ Христосъ“. Пакъ хлопнешъ, и този Христосъ не е започналъ да живѣе както Христа.

Любовь, самоотвѣрженость се изискватъ. Колко пѫти мои ученици казватъ: „Учителю, ти много долу слизашъ, че не можемъ да те намѣримъ“. Единъ отъ моитѣ ученици иде и разправя своята философия, но въ мене има една добра чърта: тя е слѣдующата: Азъ никого не съдя. Той ми разправя, и азъ се интересувамъ. Какъ седишъ при тоя глупакъ да ти разправя тия работи? Тия работи не ги ли знаешъ? – Но, Богъ има философия по особенъ начинъ. Той е едно дѣте, неговитѣ схващания иматъ друга философия; този човѣкъ нещо го интересува, иска да ми разправи. Азъ слѣда съ всичкото внимание, слушамъ и гледамъ, да не мине нито едно скверно чувство. Слушамъ го азъ и казвамъ: „Умно разсѫждава, буквитѣ прѣвръща въ числа, смята ги. Много хубаво, казвамъ“. Казва: „Какъ го търпишъ?“ – Ами Господь какъ търпи всичкитѣ наши глупости? – Мислите ли вие, че ние при онова сѫщество, което е създало свѣта – ние всѣки день се молимъ, философствуваме, мислите ли, че при тази интелигентность, която е създала космоса, ние седимъ по-горѣ отъ този човѣкъ? – Ние трѣбва да бѫдемъ подобни Нему. Най-малкитѣ неща въ свѣта иматъ смисълъ. Едно дѣте си играе, обърнете му внимание, и дѣтето е доволно. Не считайте занятията на това дѣте за играчка. Вие на това дѣте казвате тъй: „Дѣтето се занимава съ кукли“. Не сѫ кукли това, не. Нима, ти, като родишъ едно дѣте, че не си една кукла? – Каква е разликата? – Една кукла, колко години живѣе? – Петь, десеть години може да живѣе. Нѣкои кукли на вашитѣ дъщери и двайсеть години живѣятъ. Като се роди едно дѣте, колко години живѣе? – Двѣ, три, четири години и умре. Остава пеленитѣ. Майката казва: „Едно ангелче имахъ“. Кѫдѣ е твоятъ ангелъ? – Изчезна. Ее, кѫдѣ е твоята кукла? – Едно ангелче бѣше. Не, кажи, че умно бѣше. Ти трѣбва да разбирашъ ума на своето дѣте. Като умре това дѣте, да имашъ съобщение съ него. То е знание! – Ти казвашъ, че имашъ душа, вие познавате ли тази душа? – Нѣкои казватъ, че нѣматъ душа. Много добре, съгласенъ съмъ съ тѣхъ. Онзи, който вѣрва, че има душа, питамъ го: съ душитѣ на хората вие влѣзли ли сте въ връзка? – Казвате, че хората иматъ умъ. Вие съ ума на хората, влѣзли ли сте въ връзка? – Ама хората иматъ воля. Вие съ волята на хората влѣзли ли сте въ връзка? – Ама сърдце иматъ. Вие съ това сърдце, влѣзли ли сте въ връзка? – Можемъ да влѣземъ. И когато между два ума се образува тази връзка, ставатъ приятели – единиятъ разправя, другиятъ казва: „Вѣрно“. Колко приятно минава врѣмето. Когато между двѣ сърдца има връзка и между тѣхъ може да има разговоръ, и между двѣ воли сѫщо.

„Видѣхме Господа“ – какво означава, „Видѣхме Господа“? То означава туй възвишеното, благородното, и ние сме влѣзли въ съприкосновѣние съ него. Сега, въ съврѣменното наше развитие има една анормалность – Вѫтрѣ въ нашитѣ мозъци. Азъ ще ви покажа, че тази анормалность има свой произходъ. На хората мозъцитѣ не сѫ еднакво развити, въ свѣта има прѣливане на енергията – отъ положителния полюсъ на живота къмъ отрицателния полюсъ. Прѣливане има. Въ туй прѣливане нѣкой пѫть мислитѣ, желанията на хората се изопачаватъ. Напримѣръ, кой ще обясни факта: мѫжъ, който обича жена си, който билъ готовъ да се жертва за нея, щомъ се ожени, въ неговото сърдце се роди ревность. Като излѣзе тя нѣкѫдѣ, слѣди я, приписва ѝ най-лошитѣ нѣща. Едно е вѣрно, че той нѣма довѣрие въ нейната морална стабилность. Но казвамъ: Причината, произходътъ на тази ревность, отъ кѫдѣ е? – Ние казваме – ревность. Тази ревность, произтича отъ факта, тукъ е събрана енергия, която не може да оползотвори, и слѣдователно, тази енергия произвѣжда ревность. Азъ бихъ разяснилъ сега отъ какво зависятъ тия неща. Всичкитѣ центрове, или умоветѣ на всичкитѣ хора не сѫ еднакво развити, при разнитѣ култури при който сме живѣли. Сега нѣкои вѣрватъ, че човѣкъ за пръвъ пѫть се е явилъ. Не, съ милиони години той е живѣлъ, и въ своитѣ различни сѫществувания е идвалъ въ разни влияния, и всичкитѣ тия влияния сѫ оставили свои отенъци и когато дойде на земята, всичкитѣ тия отенъци се проявяватъ въ неговия характеръ, т.е. отпечатватъ се вѫтрѣ въ неговия мозъкъ. Нѣкои отъ тия отенъци иматъ болезнено състояние. Ревностьта, напримѣръ е болезнено състояние. Маловѣрието е болезнено състояние. Обезнадеждването е болезнено състояние. Тѣ сѫ сили, набрани, който не може да се използуватъ. Кой се обезнадеждва? – Човѣкъ, който нѣма пари. Онзи старъ човѣкъ, който има ниви и нѣма кому да ги остави, и той се обезнадеждва, нѣма никой при него, баба му стара, той старъ, нѣма кой да го гледа, той се обезсърдчава, значи нѣма кому да завѣри своето богатство, значи нѣма кой да го замѣсти и продължи работата. Нѣкой казва: може да нѣма пари, затуй се обезнадеждва. Но, може да има пари, и пакъ да се обезнадежди.

„Видѣхме Господа“. Туй показва онзи великъ, веченъ принципъ, който постоянно подмладява човѣка. Туй подразбира: „Видѣхме Господа“. Принципъ, който подмладява, принципъ, който възкрѣсява, принципъ, който внася свѣтлина, принципъ, който внася топлина, всичко възвишено вѫтрѣ въ сърдцето. „Видѣхме Господа.“ Кой отъ насъ не иска да го види? – Единъ философъ дойде, ходятъ при него да го видятъ, търсятъ го. Единъ българинъ ми разправяше, че въ Америка е говорилъ съ нѣкой американски авторъ, и който дойде при него, счита го за голѣмо достойнство. Великъ списатель, философъ билъ той, говорилъ съ него. Това той счита за една привилегия да има единъ разговоръ съ тия американски философи и поети. И всички ние въ свѣта искаме да имаме достъпъ до великитѣ хора. А щомъ дойдемъ да кажемъ, че искаме да имаме достъпъ до Господа, вече ще кажемъ: Остави се отъ тия заблуждѣния. Въ какво седи туй заблуждѣние? – Вие имате ли понятие какво нещо е Господь? – Той е цѣль, смисълъ въ живота. Да дойдешъ въ съприкосновѣние съ тази велика мѫдрость въ свѣта, отъ която всичката интелигенция произтича. Когато дойдемъ въ съприкосновение, нѣма да го видимъ въ неговото величие. Нѣкои въ църквата си прѣдставлѣватъ, че когато видатъ Господа, цѣлата земя ще блѣсне. То е физическата страна на Бога. Но вие, за да намѣритѣ Бога, трѣбва да го търсите въ най-малкитѣ неща. Бога може да го намѣритѣ само въ цвѣтята, въ изворитѣ, въ кристалитѣ и въ онази най-чиста материя, дѣто може да се прояви. Даже въ нашитѣ съврѣменни мозъци не може да се прояви Господь. Нѣкой казва: „Азъ видѣхъ Господа, въ мене Господь говори.“ Нѣма да се мине единъ, два деня, и виждашъ какъ Господь се е проявилъ, Азъ разбирамъ единъ човѣкъ, когато е видѣлъ Господа, Любовьта е почнала да се проявява въ неговия животъ, ще се преобрази, той е разбралъ законитѣ на природата и е разрѣшилъ всичкитѣ мъчнотии, нѣма да има мъчнотии за него. И знаете ли какъвъ преломъ ще стане въ живота му. Ако една жена е добила тази философия, да е видѣла Господа, ако имаше най-лошия мѫжъ, като види Господа, нейниятъ мѫжъ ще бѫде най-добриятъ. Защо мѫжътъ е лошъ? – Мѫжътъ е лошъ, понеже, жената не може да му даде това, което той иска. Ще кажете вие: „Защо, какво сме длъжни ние на мѫжетѣ?“ – Какъ не сте длъжни? – Вие сте излѣзли отъ мѫжа, вие сте половината отъ мѫжа. Слѣдователно, Богъ извади жената отъ мѫжа, за да се развива, и тази жена трѣбва да дава своя десятъкъ на мѫжа а десятъкътъ, това е Любовьта. Жената може да се развива до толкова, доколкото се развива мѫжа, като единъ идеалъ. Тъй седи законътъ. Почне ли да се мисли зле за мѫжа, тя унижава себе си, а за мѫжа казва: „Петь пари не давамъ“. Ама то е кукла. Ако за мѫжа мислишъ просто като една форма, то е другъ въпросъ. Но ако мислишъ за него, като за сѫщество съ умъ, сърдце и воля, отъ който ти си произлѣзла отъ миналото, ти му дължишъ. То е кармически законъ. Ти трѣбва да се повърнешъ да кажешъ: „На този мой мѫжъ азъ му дължа, и по правилата на Божественитѣ закони, ще му се издължа“. Какъ? – Ще проявишъ любовь, ще го задоволишъ. Една жена казва: „Понаготви му, тури малко масълце и ще го задоволишъ.“ Хубаво, то е половината отъ истината. Не само готвене. Ще му наготвишъ хубаво, ще му посвиришъ, ще му попѣешъ, сърдцето ще смирявашъ, послѣ ще философствувашъ, и най-послѣ като се качишъ въ причинния свѣтъ, на този мѫжъ съ любовь ще му дадешъ всичко, и той ще каже: „Азъ съмъ готовъ всичко да пожертвувамъ заради тебѣ“. А сега, когато се женятъ, мѫжътъ падне прѣдъ жената и казва: „Ангелъ мой“. Тъй коленичи. „Безъ тебѣ не мога да живѣя“ и пакъ коленичи прѣдъ нея. Азъ бихъ желалъ всички вие, който сте коленичили, да удържите вашитѣ чувства. Не се смѣя на това. Ние най-свещенитѣ актове на нашия животъ сме ги изопачили. Навсѣкѫдѣ ние коленичимъ – въ църквата: „Господи, грѣшни сме“. Лицемѣрие е това! Това не е молитва, не мислете, че Господь може да се лъже съ такова лицемѣрие! – Когато азъ дигамъ рѫцѣтѣ си къмъ Бога, моята каса трѣбва да бѫде изпразнена, моята глава да бѫде чиста, най-възвишени и свѣтли мисли да има въ ума ми, въ сърдцето ми. Сърдцето ми трѣбва да бѫде чисто отъ всички лоши желания, и волята ми да бѫде диамантена, да съмъ готовъ да служа на онзи възвишенъ, великъ идеалъ. Само тогава може да дигна рѫцѣтѣ си, а другото е лицемѣрие. Ще коленичимъ, и ще се молимъ. Не сте коленичили, защото азъ виждамъ, че вашитѣ каси не сѫ отворени. Разумно да се отворятъ. И на богати и на сиромаси. Когато ние така разбѣремъ този законъ, ще има правиленъ начинъ за разрѣшение. Не, че законътъ е законъ на насилие. Ние ще оставимъ сегашния свѣтъ, нека си вардятъ своето, което иматъ, но ние ще направимъ единъ опитъ: има другъ начинъ за разрѣшение на въпроса. „Видѣхме Господа“. Ако вие бѣхте повтаряли това често, ще видите резултата. Искашъ да нагрубишъ жена си, спри се и кажи: „Видѣлъ ли съмъ азъ Господа“? Нагрубишъ я, тя заплаче, потекатъ и сълзи, а ти казвашъ: „Жена е, една сълза петь пари не струва“. Аа, петь пари не струва! – Мѫжътъ плаче, жената казва: „Той е баба, петь пари не давамъ“. И тогава ще идемъ въ църква да запалимъ една свѣщъ. Ако съмъ евангелистъ, ще цитирамъ Евангелието: „Богъ, толкозъ възлюби свѣта, че даде сина своего, единороднаго, за да не погинатъ“. Ако си мѫжъ, ти на жена си очисти ли сълзитѣ? – Ти, който произнасяшъ тия стихове, ти очисти ли сълзитѣ ѝ? – Ама другитѣ. Не е въпросътъ за другитѣ. Азъ съмъ душа, азъ ви говоря на васъ истината. Нѣкои казватъ: Какво съмъ училъ? – Аа, туй, което азъ уча го зная много добре, и го прилагамъ, правя опитъ, въ мене нѣма никакво съмнение върху този важенъ въпросъ. Досега всички съмнения ми сѫ пратени. Ти си такъвъ, но не се съмнявамъ. Азъ не мога да се съмнявамъ въ великото, въ възвишеното, въ туй, което живѣе вѫтрѣ въ мене, което живѣе въ всичкитѣ хора. Не може да се съмнявамъ, нито въ моя Господь се съмнявамъ, нито въ вашия Господь. Азъ вѣрвамъ на себе си тъй, както вѣрвамъ и на васъ. Може да имате ваши погрѣшки, то е другъ въпросъ.

Сега казахъ, че тази енергия по нѣкой пѫть има прѣливане. Прѣдставете си сега, че имате два крѫга, отъ единия крѫгъ периферията минава прѣзъ центъра на другия крѫгъ. Тия два крѫга сѫ скачени, прѣсичане иматъ на двѣ мѣста. Да допуснемъ сега положителната страна, че въ единия центъръ на единия има приливъ отъ центъра къмъ периферията, но щомъ дойде до крайния предѣлъ, тя влиза въ центъра на втория крѫгъ, въ който приливътъ е отъ периферията къмъ центъра. Слѣдователно, туй, което прѣди врѣме е било положително, слѣдъ врѣме става негативно, и прѣзъ този центъръ енергията става негативна. Имате приливъ и отливъ. Въ мѫжа тази енергия отива по единъ начинъ къмъ сушата, а въ жената тази енергия отива отъ сушата къмъ морето, но същеврѣменно тази енергия отива по другата страна на земята. Сега този приливъ, който става, не се използува за добро. Енергията се напластява, напластява и тогава започватъ да ставатъ извѣстни взривове. Какво е взривъ? – Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ има чувство за самоуважение, но той става толкова честолюбивъ, че иска всички само за него да говорятъ. Като напише книга, иска за него да говорятъ. То е невъзможно. Ние може да имаме единъ приятель, който да оцени, нашата философска мисъль – това е достатъчно. Въ свѣта всичко и единъ, е едно и сѫщо нещо. Казано въ религиозна смисълъ: „Ако Богъ е съ насъ, ако тази възвишена интелигентность въ свѣта е съ насъ, ако азъ, който съмъ свързанъ съ Бога изкажа една мисъль, и ако тази възвишена интелигентность удобрява моята мисъль, азъ ще имамъ туй удоволствие.“ Така младиятъ момъкъ, като направи нѣкоя героична постѫпка, той има удобрѣнието на своята възлюблена.

Сега – второ нещо. Не само любовь се изисква, но изисква се мѫдрость, а мѫдростьта изисква редъ и порядъкъ. Мѫдростьта се отнася къмъ човѣшкия умъ. Не само мѫдрость се изисква, но и истина се изисква. Истината се отнася къмъ човѣшката воля, къмъ чисто физическитѣ неща. Отъ видимото върви къмъ невидимото. Ние може да знаемъ какво е невидимото. Ние разправяме за единъ свѣтъ, който може сега да опитаме. Има философи, които казватъ, че ние сѫществуваме вънъ отъ битието. Какъ ще кажемъ какво е сѫществуването на единъ човѣкъ безъ да има нѣкаква форма. Ние не знаемъ това, този човѣкъ, ние ще взѣмемъ тъй, както сега се проявява, нѣговиятъ умъ какъвъ е. Единъ ясновидецъ ще види у този умъ, една грамадна свѣтлина. Отъ тази свѣтлина излиза нѣщо приятно. Нѣкой пѫть въ тази свѣтлина ще забелѣжитѣ една жълта краска. Нѣкой пѫть краската е съвършено бяла, не бяла, но ясна свѣтлина. Туй показва, че интелигентностьта е възвишена, отъ високо произхождѣние. Ако тази интелигентность произтича отъ една иерархия по-низка, една малка синина се забѣлѣзва въ тази аура, ако е още по-низка, ще забѣлѣжитѣ една жълтина, която е емблема на човѣшкия умъ. Краскитѣ показватъ степеньта отъ дѣто започва проявяването на тази интелигентность. Слѣдъ туй ще дойде любовьта. Ще видимъ въ човѣшкото сърдце една розова краска, много приятна, толкозъ нежна, толкозъ приятна, и отъ тази топлина излиза тази розова краска – отъ нея излизатъ извѣстни вълни, които ни засѣгатъ, даватъ ни вдъхновѣние. И най-послѣ слизаме до човѣшката воля, ще забелѣжитѣ бѣлъ цвѣтъ, то сѫ човѣшкитѣ добродѣтѣли. Така ще видимъ човѣка. Да кажемъ единъ ясновидецъ гледа нѣкой човѣкъ, той ще види свѣтлина. Този розовъ цвѣтъ и този бѣлъ цвѣтъ, а между тѣхъ сѫ наредѣни всичкитѣ други цвѣтове. Но това не е още човѣкътъ. Това е само едно проявлѣние. Ние какъ съдимъ сега за човѣка? – Този човѣкъ като го глѣдашъ, ще кажешъ, той е уменъ. Нѣма скрито, покрито. Тукъ, когато нѣкой иска да лъже, или нѣма да изпълни своето обѣщание, или нещо друго, но не може да се скрие. Учительтъ казва на нѣкой ученикъ „Драганчо“. Той глѣда на земята „азъ ти давамъ една задача“ – упражнение, той все на земята глѣда. Турцитѣ иматъ една пословица: Който на земята глѣда, душа изгаря. Ти говоришъ на единъ човѣкъ, а той на земята глѣда. Имашъ дѣте, майката казва: „Мойто ангелче“. Като му говори и то не те гледа, то не е ангелче, въ него енергията е набрала, толкозъ гъста е, че има опасность. Тя прѣгръща дѣтето и казва: „Моето ангелче“. То, като излѣзе, казва на другитѣ дѣца: Сметнахъ, излъгахъ майка си, тя е отъ проститѣ, може да се лъже.

И ние мислимъ като лъжемъ, и ние сме културни, до тамъ сме дошли. Не, не, ние икономисваме истината. Сега нѣкой дойде, разисква съ менъ „Какво искашъ да кажешъ?“ – Какво искамъ да кажа? – Двѣ величини равни на една трета. Какво казва математиката – равни сѫ помежду си. Хубаво, ами двѣ величини равни на една трета, равни сѫ и помежду си. Ами ако двѣ величини сѫ равни на трета, а третата е равна на четвъртата, какво има между тѣхъ? – Въ всичкитѣ тия енергии, които се складиратъ въ насъ, въ нашитѣ мозъци, има излишекъ, и тѣ, не сѫ потрѣбни. И Христосъ казва: „Трѣбва да се отрѣчешъ отъ себе си“. Дошло е врѣме съврѣменнитѣ хора да се отрѣкатъ. Има законъ въ еволюцията, има и подробности. Азъ казвамъ за нѣкои хора, че трѣбва да се откажатъ. Тази философия седи въ слѣдующето. По какво се отличава гъсеницата отъ живота на пеперудата? – Тя се отличава съ своята лакомия. Обаче, тази гъсеница, за да мине въ пеперуда, трѣбва да се откаже отъ своята лакомия, прѣстава да яде листа. Ама какъ ще се откаже? – Видишъ гъсеницата, вдигне си главата и казва: ядохъ и пихъ, това не е смисъла на живота. Тукъ сѫ моитѣ тъжкала, азъ ще измисля нещо. Покачи се тукъ, покачи се тамъ. Казватъ: „Каква мисъль има гъсеницата?“ – Тя е инженеръ, архитектъ, насамъ глава, натамъ, като пъпли, тури нишка на едно мѣсто, на второ, на трето и най-послѣ започне да снове, докато направи своя пашкулъ. Направи своята лаборатория и като влѣзе, започне да разсъждава. Казва тази гъсеница: животътъ не е въ лакомията. Човѣкъ трѣбва да се избави, малко му трѣбва. Трѣбва да се откажемъ отъ листата. На гъсеницата казваме: „Даваме ви всичкитѣ листа“, и започваме работа. Господь казва: „Понеже, ти правилно разрѣши въпросътъ, ще те облека въ много хубави краски, съ много хубави дрехи, понеже, съмъ много доволенъ, че се отказа отъ своята лакомия“. И слѣзе единъ ангелъ съ своята четка, напъстри пеперудата. Ангелътъ казва: „Ще пуснешъ малко киселина, пакъ ще излѣзешъ навънъ“. Този ангелъ тръгне съ нея. Пеперудата ще има най-хубавитѣ краски. Тогава тя съ своя хоботъ иде на единъ цвятъ. Отъ едно цвете може двадесеть, тридесеть пеперуди да се нахранятъ. Една гъсеница би изяла всичкитѣ цветя и не би се нахранила. Нѣкои казватъ: Какъ ще се поправи свѣта? – Ако сме ние като гъсеницата, никога нѣма да се поправи свѣтътъ. Ние като гъсеницата трѣбва да правимъ. Нѣкой казва: Какво глѣда този нагорѣ? – Нагорѣ не глѣдамъ, искамъ да си направя пашкулъ. „Видѣхме Господа“. И той казва: Добре мислишъ, Драгане, азъ съмъ доволенъ, ти си решилъ да напуснешъ своята лакомия, да отворишъ касата, да се самопожертвувашъ. Послѣ се радвамъ, че и жена ти Мария, радвамъ се, че и дъщеря ти Люба, та и синъ ти, всички ще тръгнете. Ако всинца рѣшите да си направите по единъ пашкулъ, азъ ще ви дамъ много хубави дрешки. Погледнешъ туй семейство, всички се благославятъ, всички сѫ здрави, тръгне напрѣдъ. Тѣ никога не се връщатъ.

„Видѣхме Господа“ – Сега Господь е въ България и пита българитѣ. Той е рѣшилъ едно. Той най-първо слиза въ България и пита българитѣ. Ще кажете: „Ето една мистификация“. Не е мистификация. Въпросътъ е, че българитѣ като народъ, толкозъ години викатъ: Господи, Господи, Господи. Господь слиза и казва: „Готови ли сте да се откажете отъ вашата лакомия?“ – Ако сте намислили сега да се самопожертвувате и слушате закона ми, азъ ще ви дамъ най-хубавото облекло, ще оправя работитѣ ви, и всичко ще се урѣди. И сега, разбира се, най-първо излизатъ българитѣ владици, съ едно афоресване и казватъ: Господи, има единъ човѣкъ много опасенъ, отъ двадесеть години насамъ той разрушава твоята църква, въ твое име говори много нелепости, държавата разсипва, ако се махне оттукъ, ще ни тръгне – много опасенъ е. Казва Господь: Не, не. Не е въпросътъ тамъ. Вие Св. Отци ще се откажете ли отъ миналите си заблуждения на вашата лакомия, ще се откажете ли вие? – Защото много, много владици има, които отъ вънъ сѫ много благочестиви. Азъ мога да изнеса единъ примѣръ: прѣди година имахъ единъ близъкъ свещеникъ, много благочестивъ. Ако има единъ свещеникъ благочестивъ, той бѣше единственъ, който познавахъ, добъръ, благороденъ свещеникъ, другъ подобенъ не съмъ виждалъ. Отивамъ въ дома му и то прѣзъ велики пости, жена му заклала една кокошка. Казвамъ: „Отче, какво правишъ“ – „Коремътъ ми разстроенъ, малко да се оправи“. Ами законътъ на църквата за постенето? – „Ами Св.Отци не сѫ знаели какво сѫ правили. Не сѫ питали моя коремъ. Прѣстѫпвамъ закона, ама да не знаятъ“. „Ами, ако знаятъ?“ – „То, казва всичко не се казва сега“. Хубаво, тѣ турили единъ законъ – „пость да има, а за владиката, пость нѣма за него“. И нѣкой пѫть на мене хвърлятъ упрѣкъ, казватъ: „Да не мислитѣ, че той е много благочестивъ“. Азъ ни най-малко не казвамъ, че съмъ благочестивъ, азъ не говоря за благочестие. За благочестие въпросъ не става. Този същия свещеникъ, посещавамъ го една година въ единъ български градецъ, прие ме у дома си. Иде другъ единъ калугеръ, ходилъ той, по свѣта обикалялъ, ама джобътъ му празенъ, толкозъ издърпанъ, нѣма петь пари. Дошълъ, иска пари за пѫть. Той казва: „Нѣмамъ толкова пари, колкото искашъ.“ Слушамъ двамата разговарятъ се: „Може да тѣ нахраня, може да ти дамъ 5–10 лева, ама много искашъ“. И нагости го той. Седятъ двамата и благославятъ. Той си замина къмъ трена. Казвамъ на свещеника: ти, този знаешъ ли го кой е? – Не. Той е Христосъ. „Викай го“, казва „ако е той, викай го, за да му дамъ всичкитѣ пари, които имамъ“. Самопожертвуване трѣбва! – Най-първо, когато азъ говоря, именно тия религиозни хора, тѣ сѫ най-готови, нека тѣ покажатъ примѣръ.

„Видѣхме Господа“. Ако дойде днесъ Христосъ, ние ще излѣземъ, както въ Америка, въ 45-тата година, спорѣдъ тълкованието на Евангелието, Христосъ трѣбваше да дойде. Излѣзоха всичкитѣ американци, членове на едно религиозно течение, облечени въ бяло, излѣзоха, чакаха го цѣлъ день, не дойде Христосъ, не дойде Христосъ. Голѣмо крушение настана въ религиозния свѣтъ, че се излъгали. Христосъ не дойде, но дойде тогава спиритизма. Тогава се яви спиритизма въ свѣта, започнаха да чукатъ маси. Казватъ: „Не дойде Христосъ, а дяволътъ дойде“. Христосъ казва: „Видишъ, маситѣ сте видѣли, значи материалисти сте, вашитѣ каси не сѫ отворени“. И съ тия маси хиляди хора повѣрваха, че има задгробенъ животъ. Религиозния човѣкъ, когато го запитваха има ли задгробенъ животъ, казва: „Не вѣрвамъ, че има задгробенъ животъ, че има души“. Но съ спиритизма показаха на опитъ, че има душа.

„Видѣхме Господа“. И азъ вѣрвамъ, че всеки единъ отъ васъ може да го види. И първото нещо. Той ще внесе Любовь, Мѫдрость, Той ще внесе Истина, ще внесе този розовиятъ цвятъ, и тогава сърдцето затуптява, животътъ ви ще се осмисли, ще внесе свѣтлина, много въпроси ще се разрѣшатъ. Ще внесе бѣлия цвятъ и вашата воля ще се кали. Да се не опасяваме отъ мѫчнотиитѣ въ живота. Мѫчнотиитѣ, това сѫ една привилегия, заради насъ. И всички трѣбва да си подадетѣ рѫка и да мислитѣ добро единъ за другъ.

И тъй, азъ какво мисля? – Азъ мисля едно нещо: прѣдставетѣ си на единъ топъ, проектирана една игла, но тя е толкозъ твърда, че азъ увѣличавамъ чрѣзъ нагряване топлината на тази игла на десеть хиляди, двадесеть, петдесеть хиляди, на тридесеть и петь милиона градуса топлина на тази губерка. Тогава питамъ: Ако цѣла артилерия биха започнали да хвърлятъ върху тази губерка, мислите ли, че нѣкое ядро би достигнало до върха ѝ, до върха на тази игла? – Нито едно ядро нѣма да достигне до моята игла. И на тази губерка азъ така съмъ увѣличилъ топлината, че всичкитѣ мисли на владици, попове, тамъ ще се разтопятъ, всичкитѣ лоши мисли ще се стопятъ, а всичкитѣ добри мисли ще дойдатъ до иглата, и трѣбва, ще образуватъ едно ново ядро на онова новото поколение, на възвишенитѣ хора. И кой какъ те срещне, казва: „Азъ съмъ твой братъ, който може да се жертвува заради тебѣ“. Единъ момъкъ на новата култура, като срещне една млада сестра въ гората, която се е изгубила, ще я вземе и тя ще му благодари. Какъ би постѫпилъ единъ момъкъ сега? – Въ новата култура другояче ще постѫпватъ. Той ще я вземе, ще ѝ услужи въ всичкитѣ мѫчнотии. Тя ще види въ неговото лице единъ братъ по умъ, по сърдце и по воля. Бихъ желалъ, вие всичкитѣ такива братя да бѫдете. Не да се обезчестявате, да се открадвате единъ другъ, но да живѣете единъ за друг, не по насилия, но по любовь. Туй е учението, което трѣбва да се приложи. То може да се приложи, но воля се изисква отъ васъ. Може да се приложи тази любовь!

Сега нѣкои, които ме слушатъ, ще кажатъ: „Той се завзелъ само съ владици и попове“. Но съ тѣхъ азъ имамъ работа, азъ имъ желая едно добро, защото минатъ ли още десеть години, късно ще бѫде за тѣхъ, за владицитѣ ще бѫде късно. За всички свещеници, проповѣдници, които лъжатъ въ името Божие, за тѣхъ слѣдъ 10 години ще бѫде късно. За всичкитѣ има извинение. Господь ще извини всички други, но владици, попове, проповѣдници, и всички, които сѫ лъгали въ името Божие, нѣма да има прошка. Туй да го знаятъ! – Тъй седи законътъ. Не трѣбва да се лъже. Дали сѫ мохамедани, будисти, юдеи, християни, навсѣкѫдѣ отъ всички се изисква една чиста и възвишена мисъль. Сега тѣ ще кажатъ: „Хайде, този да го махнемъ“. Не може да го махнете. Тази губерка Господь е нагорещилъ съ 35 милиона градуса и Христосъ иде съ нея. Кѫдѣто я насочи, въ който и народъ да я насочи, тя е опасна губерка, разбиратѣ ли? – И отъ дѣто мине, всичко ще стопи. И сега казватъ: Какво трѣбва да правимъ съ младото поколение? – На туй младо поколение трѣбва да се даде любовь, трѣбва да му дадемъ любовь заедно съ мѫдрость; на туй младото поколение трѣбва да се дадатъ всичкитѣ условия да се развива. У тѣхъ има енергия, тѣ сѫ нови пъпки, които трѣбва да се разцъвнатъ. Ще прѣмахнемъ всичкитѣ покривала. Ще кажемъ на младитѣ: „Вървете“ – „Ще ви дадемъ потикъ!“ – Тия млади да ги вмъкнемъ въ църквата – да ги научимъ на всичкитѣ заблуждѣния, да ги внесемъ въ политическия животъ – да ги развратимъ. Не, ние искаме младитѣ момци да останатъ девствѣни, и да се развиватъ подъ тази Божествена свѣтлина, да дадатъ най-хубавитѣ цвѣтя и плодове. На такива е Царството Божие, за дѣцата – ние за тѣхъ мислимъ. Който е цъвналъ, радвамъ се, но онѣзи, които сѫ напъпили, туй е, което ги очаква. Единъ великъ моментъ има сега въ живота, не само да плачете, да мислите такива глупави работи. Да цъвнете вѫтрѣ въ душата си, не търсете вашето спасение, въ това, въ онова – вѫтрѣ, вѫтрѣ го търсете, а не въ туй ваше тѣло. Да вземете сега и да изопачавате моитѣ мисли, и азъ да изопачавамъ вашитѣ, не. Среща ме нѣкой: Какво искашъ да кажешъ като ме гледашъ въ очитѣ? – Азъ зная, нѣма никой отъ васъ да му не зная болкитѣ. Срещна нѣкого, виждамъ, въ очитѣ му чета, че този човѣкъ е нещастенъ въ дома си, съ жена си не може да живѣе. Казвамъ: Братко, имамъ една рецепта, съ жена си утрѣ ще живѣешъ добре. Срещна жената, казвамъ: Рецепта имамъ. Срещна дъщерята. – Рецепта имамъ, вземи си, отлична е. Срещна съдията, свещеника, учителя – рецепта имамъ. Всички сте недоволни, всички трѣбва да приложимъ Любовьта. Учительтъ трѣбва да люби ученицитѣ си съ всичкото си сърдце, като себе си. Свещеникътъ трѣбва да люби своитѣ пасоми, но не както онзи свещеникъ, който яде кокошка въ дома, а вънъ да минава за благочестивъ, но той трѣбва да люби тия пасоми, не привидна любовь. Трѣбва да имаме искреность, абсолютно никаква лъжа! – Туй е, което проповѣдвамъ: абсолютно никаква лъжа! – Азъ не говоря за бѣлитѣ лъжи, въ нашата душа никаква лъжа не трѣбва да има.

„Видѣхме Господа“. Тава значи да видишъ Господа. И тогава казвате: „Какъвъ е смисъла на живота?“ – Да видишъ Господа. Като го видимъ – то е основата, ние ще се видимъ единъ другъ, ще се познаемъ, ще си дадемъ рѫка единъ на другъ. Земята е широка, всичкитѣ може да живѣятъ, и ще живѣятъ разумно. Най-първо азъ говоря за духовенството, понеже, тѣ сѫ най-готови. Духовенство, учители, съдии, професори, философи, всички тѣ сѫ най-готови. Тѣ сѫ, които може да възприематъ туй новото учение, да дадатъ едно ново бѫдеще. Проповѣдници на които умоветѣ не сѫ изкълчени, нека да мислятъ за църквата. Ние не искаме да разрушимъ нито една църква, нѣма да считаме нито една еретична. Ние ще спазимъ онова правило. Да не мислите, че ние ще разрушимъ православната църква. Не, ние нито едно клонче нѣма да пипаме отъ нея. Но ние искаме да съградимъ нещо ново, ново, разбирате ли – какво значи нѣщо ново? – Ще съградимъ, и нека дойдатъ послѣ да сравнимъ това старото, което е у тѣхъ и новото, което е въ насъ. И въ музика и въ поезия, и въ обикновения животъ, въ кѫщи, въ ядене, въ пиене, въ всичко – градежъ носимъ въ всичко. Ще видимъ разликата между гъсеницата и пеперудата. И тогава, като ни питатъ. Какъ може? – Ще кажемъ: Ако вие решитѣ като онази гъсеница да напуснете вашата лакомия, да напуснете вашитѣ заблуждѣния, да станете като насъ, и да приемете този вѫтрѣшенъ пашкулъ, ние ще ви приемемъ като братя.

„Видѣхме Господа“. Сега онова, което е възвишено и благородно въ васъ, бѫдете смели и рѣшителни да го развиете. Туй, което е вложено въ васъ, да се не боите, вложете го, приложете го въ най-широка смисълъ. Нека да дадемъ единъ потикъ на любовь, на мѫдрость, и на истина въ този свѣтъ. Може да ни костува живота. Да, единъ животъ трѣбва да даде потикъ на този животъ. И за онзи, който върви въ Бога, нѣма да изгуби живота си. „Който изгуби живота си, за менъ, той ще го спечели“. Казвате: „Много хубаво е това учение“, но ще се спрете: „Възможно ли е това нещо да бѫде“? – Възможно е: „Възможно ли е за менъ, азъ, който съмъ чиновникъ? – Възможно ли е, азъ, който съмъ лѣкарь? – Възможно ли е, азъ, който съмъ адвокатъ? – Възможно ли е, азъ, който съмъ жененъ съ толкозъ много дѣца? – Възможно ли е, да слѣдваме това ново учение?“

За всички е възможно. Това сѫ най-малкитѣ опити, Нѣкои мислятъ да напуснатъ свѣта. Не напущане на свѣта, но трѣбва да се оправи този свѣтъ, и за оправянето на този свѣтъ трѣбватъ хора. Ако тия български духовници – виждамъ колко способни има между тѣхъ, между владицитѣ – колко способни хора има съ васъ – войнствени сѫ, генерали има между тѣхъ. Послѣ учители има, каква енергия се крие, но тия хора седятъ съ своите заблуждѣния и се парализиратъ едни други. И ако биха възприели новото учение, щѣха да се възобновятъ – животътъ имъ щѣше да има смисълъ. Сега виждамъ опасность. Казватъ: „Църквата се руши, нашиятъ народъ отпада“. Но българитѣ отъ сега нататъкъ ще живѣятъ. Господь ги пита: „Вие мене ще слушате ли?“ – Единъ день азъ ще кажа туй на българитѣ – ето какво казва Господь заради васъ. Вие Господа ли ще слушате или вашитѣ владици и попове? – Не отвлѣчено, ще ви кажа: Ако послушате Господа – единъ опитъ ще направимъ. Ето какъвъ ще бѫде опита: ако вие послушате Господа, нивитѣ ви ще родятъ десеть пѫти повече, отколкото по-рано, лозята толкозъ плодъ ще иматъ, че нѣма да можете да го наберете, ще имате такова изобилие, че нѣма да можете да го приберете. Вие ще бѫдете единъ щастливъ народъ, и лѣкари, и учители, и всинца ще бѫдете щастливи, а пъкъ, ако слушате вашитѣ владици и попове, каквото сѣете, едва семето ще излезе, па и грозде нѣма да се роди. Питамъ тогава – кого ще слушате? – Ние сме дошли до онова положение – ще се кланяме само на Бога на Любовьта. И всички ще сте братя помежду си, ще работите по братски. И онзи, който е най-достоенъ да работи най-много – нѣма да го заставимъ на сила, а по любовь. Този братъ, който дойде на лозето, ще му дадемъ най-голѣмата мотика, ралото или плуга, съ четири чифта волове. Всичко тъй да върви. Такива хора ние изискваме за въ бѫдеще. Тъй седи законътъ – великиятъ законъ въ свѣта. За да имате благословѣние вѫтрѣ, въ себе си, вашиятъ умъ трѣбва да има свѣтлина, сърдцето ви трѣбва да има топлина, волята ви трѣбва да има сила. Трѣбва да вѣрваме въ душата си, трѣбва да вѣрваме въ духа си. Трѣбва да се приложи туй учение. Туй учение може да го приложите. Приложете го, и кажете: „Видѣхме Господа“. Ще чуете Неговия гласъ. Ще бѫде като онзи гласъ, който чу Моисей. „Чухъ“, казва, чухъ въздишкитѣ на моя народъ и слезнахъ, чухъ Господния гласъ и казва: „Тебѣ ще пратя“. Господь казва: „Другиго нѣмамъ, ти ще идешъ“. Сега вие, който ме слушате, Господь ще ви повика, и като Го видите, ще ви каже: „Готови ли сте?“ – Нѣкои ще кажатъ – „Готови сме“. Други – Азъ съмъ гъгнивъ. – „Ти ще идешъ, съ тебѣ ще дойде брата ти Ааронъ.“ Бихъ желалъ всички да видите Господа. И ще Го видите, ще Го видите, азъ съмъ напълно увѣренъ, вие ще Го видите. За всичко може да се съмнѣвамъ, но вие ще видите Господа. Ще Го видите, ще Го видите и ще Го разберете, ще възприемете Любовьта Му, свѣтлината Му, ще заживѣете и ще кажете: „Разбрахме, защото царството на лъжите се свърши, сега царува само истината на земята. Всинца ще говоримъ на разбранъ езикъ. То е Езикътъ на Братството и на Сестринството въ свѣта.“

21 бесѣда, държана на 11.03.1923 год. – София.

Видяхме Господа

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, бог, един, всички, казва, сега, христос, човек, хора, дойде, живот, любов, години, всичко ,

 Неделни беседи , София, 11 Март 1923г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


И казват му учениците: „Видяхме Господа.““ (Йоана, 20:25)

"Видяхме Господа." Виждането е качество на ума. Аз разглеждам думата "виждане" не в обикновен смисъл. Човешкият език се е изродил в много отношения. Той трябва да се изправи, да му се даде нова насока, ново отношение. И думите, с които човек си служи, също претърпяват промяна. В българския език думите претърпяват голямо израждане. Значи, думите се израждат, а не се прераждат. В английския език някой думи имат двояко значение, а именно: в низходяща и възходяща степен. Например, думата ргеа означава "забрани ми". Да забраниш на някого нещо, значи, да му туриш препятствие на пътя. Преди 200 години, същата дума е означавала "застави ме" да направя нещо. Задача на филолозите е да намерят причината за двоякото значение на тази дума. И в българския език има думи, едни от които са в низходяща степен, а други – във възходяща. Например, думата любов е изгубила своето възходящо значение, повечето я употребяват в низходяща степен. Ако днес се каже думата "любов", всички ще я разберат в нейното низходящо състояние. Малцина разбират любовта във възходящата й степен. Много време трябва да се говори на хората за любовта, за да разберат вътрешния й смисъл. Защо е така, и това си има причина. Човешкото зрение, слух, обоняние могат да отслабнат – и затова има причини. Изобщо, за всичко, което става с човека и вън от него, има причини. Те трябва да се обяснят научно, от гледище на философията на живота, а не от гледище на религията. Философията може да се превърне в религия, но не и религията във философия.

Що е религия? – Философска система, приложена в живота, т. е. слизане от областта на ума в областта на сърцето. Религиозните системи се занимават главно със сърцето. Ако работи само върху сърцето си, човек ще се превърне във вода. Някой мисли, че като стане религиозен, ще придобие морал, ще стане и умен. – Ни най-малко. Може да бъдеш религиозен, без да си морален и умен. Да бъдеш религиозен, това значи, да имаш вътрешен стремеж към Бога. Следователно, като се говори за християнството, като религия, питам: Разбрали ли сте Христовото учение, като философия? Христос е велик философ и мъдрец. – Той е Син Божи. – Какво разбирате под "Син Божи"? Ако под "Син Божи" разбирате царското произхождение на Христа по кръв, нищо не знаете. Под "цар, поет, философ" аз разбирам едно нещо, а вие – друго. От какво се въодушевява човек: от царя, от поета или от философа? Като чуят думата "цар", всеки се стряска, косата му настръхва и заема почтителна поза – не от убеждение, а от вътрешен страх; всеки очаква някаква изненада. Когато четат или слушат поезията на поета, всички се въодушевяват, особено младите. Когато се заговори за някой философ, умовете на хората се раздвижват, и те започват да мислят. Значи, тялото на човека трепери при царя, сърцето му – при поета, а умът – при философа. Казват за някого, че мъдрува.

Бих желал всички хора да мъдруват и да поетизират, да обичат поезията. Значи, има три важни думи: цар, поет и философ. Царят представя волята на човека, поетът – неговото сърце, а философът – човешкият ум. Като се заговори за ум, сърце и воля, всички ги разбират. Обаче, щом дойдем до душа и дух, там се явяват толкова философствувания, че човек се обърква и се пита, що е душа, и що е дух. Като разглеждате всички философски системи, от историческо време досега, ще се натъкнете на такава каша, че мъчно ще излезете от нея. Всички говорят за душата и за духа, но малцина разбират тази философия. Обаче, за философите, това не е каша. Те разбират това, което са писали, но мъчно могат да предадат своята идея. Младият момък, който изпитва красиви, възвишени и благородни чувства, знае какво е любов, но ако се опита да я опише, ще създаде една карикатура. Като го слуша, критикът ще му възразява на всяка дума. Как ще докаже той своята любов? Как философът ще докаже правотата на своята философска система? Много факти, много аргументи са нужни за доказването й.

И съвременните християни нямат пред вид факта, че всяка истина след време се разширява, придобива нов смисъл. Те казват: Така е казал Христос. – Да, така е казал Той, но преди две хиляди години. Какво ще каже днес? Преди Христа, и Моисей беше казал това и онова. Обаче, Христос каза друго нещо. Моисей каза: "Око за око, зъб за зъб." За да каже така, имаше ред причини и основания. Като отговор на Мойсеевата мисъл, Христос каза: "Ако те ударят от едната страна, обърни и другата." Христовото учение е диаметрално противоположно на Мойсеевото. Моисей считаше само еврейския народ за правоверен; според него, другите народи бяха езичници. Христос проповядваше, че всички хора са братя, не по кръв, но по произход – всички хора са родени от един Баща. В този смисъл, волът, конят не са братя на човека. Те произлизат от друг баща. Ще кажете, че църквите имат един Баща. Така трябва да бъде, но, всъщност, не е така.

Съществуват три християнски църкви: православна, евангелска и католическа. Понеже не се спогаждат, това показва, че имат три различни бащи. Наистина, и трите църкви имат три различни физиономии. Католиците, евангелистите, православните се събират заедно, искат да живеят братски помежду си, но нямат основа за братски живот. Католическата църква се държи за папата, евангелската – за Лютер, православната – за светите отци. Де е тогава Христос? Всички говорят за Христа, но Той е на последен план, вее се като знаме над къщата. Като се отвори война, взимат това знаме и тръгват напред с него, да плаши неприятеля. Като се свърши войната, пак го закачват на къщата. Това не е вяра, не е убеждение. От всички се иска смелост, да признаят грешките си. Не е достатъчно само да проповядваш известна философия или религия.

Истинската философия се основава на правата мисъл, която се крепи на природните закони. Истинската религия се основава на онези принципи, които облагородяват човешкото сърце. Те трябва да се прилагат в живота. Не упреквам никоя църква, но казвам, че те нямат общ Баща и не могат да живеят братски помежду си. Те нямат общ принцип, на който да се основават. Ако, наистина, имаха общ Баща, те щяха да се разбират. Кое им пречи да влязат в разбирателство? Лесно се говори: Господи, Господи, или слава Богу, благодаря на Бога. – Това са празни думи. Днес овцете мислят повече от овчарите. Един православен архимандрит казал, че овцете на православната църква, по мъдрост и знание изпреварили своите овчари, т.е. свещениците и проповедниците. Това се отнася не само до православната църква, но и до евангелската, и католическата. Свещеникът или проповедникът проповядва от амвона, но се страхува; не знае, доколко може да изнесе истината. Изнесе една истина и току поглежда към началството. Не знае, дали ще му хареса. Като види намръщеното му лице, веднага изменя мисълта си; така той изпада в особено положение. Един виден евангелски проповедник, учен човек, знаел няколко езици, красноречив, разправя следната своя опитност. Като бил в Америка, поканили го да държи проповед пред многолюдно събрание. Доволен от това, той започнал своята красноречива проповед. Както говорел, в събранието влязла една висока жена, с черни очила. Тя погледнала към него, и в този момент мисълта му се объркала, и той забравил, какво ще говори. Мъчел се да си спомни нещо от проповедта, но не могъл. Във всяка църква, във всяко общество, във всеки дом има по една такава жена, с черни очила. Като погледне човека, той се смразява и забравя, какво има да каже. И започват тогава хората да се оправдават с времето, с работите, с грижите за семейството си и т.н. Нямам нищо против това, но трябва да се каже истината на хората. Коя истина? – Онази жива, безсмъртна истина, която може да създаде права философска мисъл; да събуди благородните и възвишени чувства у човека; да даде импулс на неговата воля. "Видяхме Господа." Питам: Всички служители на църквата видяха ли Господа? Правоверните ще ми отговорят с цитати от Евангелието: "Никой никога не е видял Господа.» Следователно, и те не са Го видели. Това е едната страна на въпроса. Учениците на Христа казаха: "Видяхме Господа". Тома рече: "Ако не видя на ръцете язвите от гвоздеите и не вложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам." Значи, Тома е реален философ. Той вярва само в това, което вижда и пипа с ръцете си; той вярва само в това, което може да провери с ума си. С това, Тома искаше да каже, че има основание да се съмнява в думите на Петра, който три пъти се отрече от Христа. Как може да се вярва на такъв човек? Той ще ме убеждава, че видял Господа. Ако е за Йоана, ученикът на любовта, като го хванаха за дрехата, той я остави и избяга. Той пък ще ми говори за любовта! И днес, когото хванат в името на Христа, ще иска да се изхлузи, да се оправдае. Какъв смисъл има да проповядваш една религия, от която сам отстъпваш? Ние не проповядваме такава религия. Ние проповядваме една религия, една философия, една мъдрост, едно Божествено учение, основано на опит в трите свята – физическия, духовния и Божествения. Опитът не се отнася само до пипането. Има разни опити. Според мене, едно учение може да се проповядва главно по три начина, т.е. в три различни свята.

Художникът взима четката и започва да рисува. Дадена му е поръчка да нарисува един портрет. Той цапа на платното, замазва боите и сам се възхищава, мисли, че е гениален. Който гледа отвън, не вижда никаква гениалност. – Защо? – Той вижда само цапането, не схваща идеята и замаха на художника. Като дойде до едно място, художникът се отегчава, иска да смени работата си. Понеже знае да свири, той взима цигулката си и започва да свири. Така той минава от физическия в духовния свят, т.е. в света на чувствата. От чувствата той минава в Божествения свят. Той се уединява и влиза в света на мисълта и започва да се моли. Казват за него, че станал мистик. Според някои, старият човек става мистик. Не е така. Всеки ден човек се проявява и в трите свята: във физическия, в духовния и в Божествения свят. С други думи казано: Човек яде, пее и се моли. После пак започва отново: яде, пее и се моли.

Що е молитвата? – Израз на всички философски системи, т.е. израз на правата мисъл. От физическа гледна точка, молитвата е дишане. За да създаде една философска система, философът трябва да се моли. В този смисъл, молитвата е дишане на ума. – Що е музиката? – Дишане на сърцето. Молитвата е връзка с Бога. Значи, като се моли, човек се свързва с Бога. Преди да се моли, човек не е ли свързан с Бога? Не е право да се мисли, че чрез молитвата човек се свързва с Бога. Молитвата, както и връзката с Бога, са непреривни процеси И работата е молитва. Следователно, като работи, човек се моли. И като страда, човек пак се моли. Чрез страданието той разрешава известни въпроси. Добрият човек всякога работи, т. е. всякога се моли. Добрият работи и в трите свята: на физическия, в духовния и в Божествения свят.

"Видяхме Господа." Да видиш Господа, това значи, да придобиеш велик вътрешен импулс. Човек е дошъл на земята да познае и да види Бога. Това е идея, която се отнася, както за отделния човек, така и за всички хора и народи. Народът е създаден за човека, а не човек за народа. Народът и цялото човечество са условия за развитието на човешката душа. Душата, духът, умът, сърцето и волята са елементи за развитието на човешката душа. Казваш: Ще живея за своя народ. Това значи: Ще живея, за да подобря условията на моя живот. Няма да жертвуваш живота си за своя народ, но ще подобриш условията, както на своя живот, така и условията на онези души, които съставят народа. Тези души се сливат в едно цяло – колективна душа. Според източната философия, сливането на душите в едно цяло подразбира състояние на Нирвана – сливане с Бога, т.е. изгубване на човешката индивидуалност. Нирвана не е унищожаване на човека, но сливане с Бога, т.е. връщане в първоначалното му състояние. Преди да слезе на земята, човек е бил в Нирвана и, в края на краищата, пак се връща в Нирвана. Дълго време трябва да се говори на хората, че те имат висок произход и трябва да се върнат към него. Задача на човека е да осъзнае своя първичен произход и да признае Бога като свой баща. Аз не говоря за физическия произход на човека, а за духовния. Въпросите трябва вътрешно да се разбират.

Казват на Тома: "Видяхме Господа." Младият момък казва: Видях своята възлюбена. Обаче, неговата възлюбена има значение само за него, само той я вижда. Като я види, сърцето му трепва, и той казва: Ето смисълът на моя живот. Други младежи минават – заминават покрай нея, без да я виждат. Защо трепва сърцето на младия момък при вида на неговата възлюбена? Защо трепва сърцето на религиозния, като спомене името на Христа? Защо сърцата на други не трепват при името на Христа? – За тях Христос е обикновен човек. Има ред причини за това. Всички се нуждаете от здрава, положителна философия. Казвате, че евангелистите ви нападат. – Не се говори така. Това подразбира класова борба. Защо трябва да воюват? Вие не сте застанали на великия принцип на любовта, да знаете, как да разрешавате противоречията. Всяка религия трябва да се основава на любовта. Аз не говоря за ограничената любов на младия момък, на брата и сестрата, на майката и бащата. Това са ограничения. Аз говоря за Божията Любов, в която всичко живее. Ти съставяш част от Бога и живееш в Него. Следователно, Божията Любов е и твоя любов. Всеки може да опита тази любов. Ако попаднеш в Индия, при големите змии, там ще опиташ любовта си. Любовта изключва всякакъв страх. Щом си безстрашен и носиш любовта в сърцето си, и най-голямата змия да те нападне, ще се качи на гърба ти, ще те лиже, ще обикаля около тебе и ще слезе, без да те ухапе. – Човекът на любовта е в състояние да укроти и най-свирепото животно. Нека религиозният направи един опит, да види, каква е неговата религия, и каква е любовта му. Като направи сполучливо опита, тогава може да говори за религия. Религията на хората е под ногата на тигъра, на лъва, на мечката. Хората не са лоши, но нямат знание. – Невежи ли сме ние? В Индия има хора, които, без да са християни, правят по-големи опити от християните. Православните ще кажат, че индусите не са правоверни, няма да се спасят. Вие били ли сте при Господа, да знаете, кой ще се спаси? Кой от вас е бил съветник на Господа, да знае, как ще се спаси? По какъв начин става спасението? – Еди-кой си не може да влезе в рая. – Отде знаете това? – От Писанието. – Разбирате ли всичко, което Христос е казал? Приложихте ли учението на Христа? Защо не се обърнете към Христа с молба, да ви обясни всичко, което не разбирате? Ще кажете, че Христос е отдясно на Отца, не трябва да се безпокои. Значи, ако трябва да ви обясни нещо, не искате да Го безпокоите. А като злоупотребяват в Негово име, не мислят, че Го безпокоят. Аз предпочитам да задам сто въпроса на Христа, макар и да Го безпокоя, отколкото да извърша едно престъпление в Негово име.

"Видяхме Господа." Да видим Господа, това значи, да Го любим. Ние можем да видим някого, само ако го любим. Колкото по-безкористна е любовта на човека, толкова по-светла е неговата мисъл. Ще обичаш, без да изопачаваш любовта. Аз се чудя, как някои изопачават моите думи, предават им материален характер. Дойдат някои да ми разказват, че се явил Христос на земята. – Радвам се. – Явила се някъде св. Богородица. – И за това се радвам. – Няколко Христосовци се родили, няколко св. Богородици. – На всички се радвам, но това са противоречия, с които трябва да се справите. Като казвам, че се радвам, имам пред вид проявите на живота. Истината, светлината е една. В нея има единство. Що се отнася до живота, той се проявява в много форми. Следователно, и Христос, и света Богородица ще се изявят в различни форми. Ще кажете, че Христос е един, а всички останали са антихристи. Христос е велик принцип в човека, не е нещо материално. Той обновява хората и осмисля техния живот. Той прониква в човешкия ум, сърце и воля. Лесно се казва: аз съм Христос или св. Богородица. Питам: Живееш ли като тях? Имаш ли любовта на Христа в себе си? Други казват, че духът на Христа и на Мохамеда се преродили в някой човек в България, за да примирят българите с турците. Това са заблуждения. Пазете са от заблужденията. Желая, всеки от вас да бъде Христос, но като похлопам на вратата ви, веднага да ми отворите и, каквото пожелая, да ми услужите. Ако не сте готови да услужвате на бедни, на страдащи и се оправдавате с това, че сте заети, че работите за оправянето на България, не сте Христос. Отидеш на църква, и там намираш Христа, с мантия, с жезъл в ръка. Той е владиката. Ако потропате на неговата врата за услуга, и той ще каже, че е зает, не може да ви приеме.

Днес от всички хора се иска любов и самоотверженост. Често мои ученици са ми казвали: Учителю, ти слизаш толкова долу до нас, че не можем да те познаем. Мнозина дохождат при мене да ми разказват за своите работи. Дойде някой, държи ме с часове, споделя известни въпроси с мене. Аз го гледам, изслушвам го с внимание и казвам: Нека се изкаже. Трябва ли да го съдя или да го критикувам? Как постъпва Бог с хората? Той гледа на тях, като на деца, които минават през различни опитности. И аз изслушвам всекиго с внимание, без да мине през мене една лоша мисъл или едно лошо чувство. Казвам си: Ето един човек, който превръща буквите в числа. – Как го търпиш? – Как ни търпи Бог? Мислите ли, че вие, които стоите пред Великата интелигентност и философствувате, стоите по-високо от този човек, който се разговаря с мене? Не трябва ли и ние да бъдем подобни на Бога? Защо не гледате и на малките неща като на важни? И най-малките неща в света имат смисъл. Едно дете си играе. Ти искаш да го задоволиш. Как ще го задоволиш? Като обърнеш внимание на играта му. Не считай, че детето се занимава с глупости. Не, това не са глупости. – С кукли и кончета играят децата. – Какво ще кажете за вашите деца? Не са ли и те кукли? Има майки, които гледат на децата си като на кукли. Кукли ли са, всъщност, те? Колко години живеят децата? – Различно. Като умре детето, майката казва: Отиде моето ангелче. – Де отиде? Не казвай, че детето ти било ангелче, но кажи, че било умно. Майката трябва да познава ума на своето дете, да е свързана с него. Това е знание. Не е достатъчно само да говориш за дух, за душа, но да знаеш, какво представят те. Който казва, че има душа, влязъл ли е във връзка с душите на хората? Казвате още, че човек има ум, сърце и воля. – Влезли ли сте във връзка с ума, сърцето и волята си? Когато умовете на двама души се свържат, те стават приятели. Изобщо, когато двама души са свързани по сърце, по ум или по воля, всякога могат да бъдат приятели.

"Видяхме Господа." Под "Господ" разбираме великото, благородното, с което човек влиза във връзка. Всички хора не са свързани с великото начало, по причина на своите мозъци, които не са еднакво развити. В човешкия живот става едно преливане на енергия от положителния полюс към отрицателния. Това преливане изопачава човешките мисли и желания. Например, ревността е едно изопачено чувство. Обичаш една мома, готов си да се жертвуваш за нея. Щом се ожените, започваш да я ревнуваш. Като излезе тя някъде, ти започваш да я следиш, приписваш й най-лоши прояви. – Защо я ревнува? – Защото няма доверие в нея, не признава нейната морална устойчивост. – На какво се дължи ревността? – На събрана енергия, която не може да се използува. Човешкият мозък е възприемател и предавател на енергии. Понеже човек е живял много пъти на земята, минал е през различни среди и култури, в мозъка му са отпечатани различни мисли, различни впечатления. Като дойде на земята, той изявява всичко, което е складирал в подсъзнанието си. Казват: Характер е това. – Да, характер е, но този характер е сбор от различни мисли и чувства на миналото. Ревността, например, е едно болезнено, изопачено чувство в човека. Безверието, безнадежността също са болезнени чувства, които не могат да се използуват. Те са излишна енергия, която трябва да се впрегне на работа. – Кой се обезнадеждава? – И бедният, и богатият. Бедният – защото няма пари, а богатият – защото няма на кого да остави богатството си. Ако е стар и няма наследници, на които да остави богатството си, той се обезнадеждава.

"Видяхме Господа." Да видиш Господа, това значи, да се домогнеш до онзи велик, вечен принцип, който подмладява, който възкресява, който внася светлина и топлина в човека. Кой не иска да види Господа? Ако хората считат за привилегия да видят и да се разговарят с някой виден философ и поет, колко по-голяма привилегия ще бъде възможността да видиш Господа. Всички искат да имат достъп до великите хора. Каже ли някой, че иска да има достъп до Господа, веднага ще му възразят: Я се откажи от това заблуждение! Питам: Знаете ли, какво значи да видиш Господа? Това е смисълът на живота. Велико нещо е да влезеш в съприкосновение с тази висша интелигентност. Някой мисли, че като види Господа, цялата земя ще блесне. Това е физическата страна на въпроса. Ако искате да видите Бога, ще Го намерите в най-малките неща. Бога ще намерите в кристалите, в изворите, в цветята, навсякъде в природата. Първо ще Го видите в най-малките неща, а после – в големите. Да видиш Господа, това значи, да разбереш законите на природата. Само така ще разрешиш мъчнотиите си. Да видиш Господа, това значи, да се преобразиш. Ако си бил лош, ще се измениш, ще станеш по-добър. Някой мъж е лош; защото жена му не може да му даде това, което иска. Жената пита: С какво съм задължена към мъжа? – Задължена си, ти си неговата половина. Бог направи жената от реброто на мъжа, да се развива свободно. Следователно, тя има да плаща десятък на мъжа. Десятъкът, това е любовта. Условията за развитието на жената са такива, каквито и на мъжа. Ако жената говори лошо за мъжа си, тя унижава себе си. И ако мъжът говори лошо за жена си, и той унижава себе си. Като жена, ще гледаш на мъжа си като на същина с ум, сърце и воля. Ти си задължена към него и ще гледаш да се изплатиш. – Как ще се изплатиш? – Като проявиш любовта си към него. Жената казва: Като наготвя вкусно и мазничко на мъжа си, ще го задоволя. – Това не става само с готвене. Първо, ще му наготвиш добре; после, ще му посвириш или пееш, да задоволиш сърцето му; след това ще философствуваш с него. И, като дойдеш до причинния свят, ще проявиш любовта си към него. Така и той ще бъде готов да се жертвува за тебе.

Какво виждаме в съвременния живот? Мъжът коленичи пред жена си и казва: Не мога да живея без тебе. – Добро е това, но колко мъже са издържали на думата си? Желая ви, всички, които сте коленичили пред жена си, да издържите на своите чувства. Няма нищо смешно в това, но важно е, да издържите на вашите чувства. Вие сте изопачили своите свещени чувства. Днес всички коленичат и се молят. Лесно се казва: Господи, грешни сме. Това не е молитва, но лицемерие. Бог не се лъже. Никакво лицемерие! Когато вдигам ръцете си към Бога, кесията ми трябва да бъде отворена, главата ми да бъде пълна със светли и възвишени мисли; сърцето ми да бъде пълно с благородни и чисти чувства и желания, и волята ми да бъде диамантена, и всеки момент да съм готов да служа на великия принцип – любовта. Само така можем да коленичим и да се молим. Вън от това, всичко друго е лицемерие. Ако кесията ти не е отворена, колкото и да коленичиш, нищо не се постига. Кесията и на богатия, и на бедния, трябва да се отваря и затваря разумно. Какво прави светът, това не ни интересува. Нека той си пази своето. Ние ще направим опит, да видим, че има и друг начин за разрешаване на въпросите – по любов, а не чрез насилие.

"Видяхме Господа." Ако често и съзнателно повтаряте тази мисъл, ще имате резултат. Разсърдиш се на жена си, искаш да я нагрубиш. Спри се малко и се запитай: Видял ли съм в нея Господа? Ако я нагрубиш, ще я огорчиш. Казваш: Жена е, пет пари не давам за сълзите й. И жената може да нагруби мъжа си и да каже: Мъж ли е това? Баба! Не искам да го зная, не се интересувам от него. След това ще отидеш на черква, ще запалиш свещ и ще коленичиш. Ако си евангелист, ще цитираш стиха: "Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син в жертва." Това не е молитва. Тази молитва не се приема. Ако си истински православен или евангелист, пресуши ли сълзите на жена си и на мъжа си? – Другите хора очистиха ли сълзите си? – Не е въпрос за другите. Ти, като душа, какво направи? – Ами ти, какво направи? – Това, което правя и съм направил, аз съм го опитал, проверил и го зная като абсолютна истина. Каквото проповядвам, аз го прилагам и не се съмнявам в него. В мене се съмняват, наричат ме такъв – онакъв, но аз никога не съм се усъмнил във великото и възвишеното, което живее в мене, както и в моя ближен. Както вярвам в моя Господ, така вярвам и във вашия. Както вярвам на себе си, така вярвам и на вас. Че сте имали грешки, това е друг въпрос.

Имате два кръга, които се пресичат в две точки така, че окръжността на втория кръг минава през центъра на първия. Значи, имате два скачени кръга. Ако от центъра на първия кръг изтича енергия към периферията на същия кръг, този прилив ще дойде до своя краен предел, т. е. до центъра на втория кръг – от периферията му към неговия център. Следователно, положителната енергия става отрицателна. Така се явяват приливът и отливът. С други думи казано: Енергията на мъжа излиза от морето и отива към сушата – прилив; енергията на жената върви от сушата към морето – отлив. Не всякога приливът се използува за добро, поради което неговата енергия се наслоява, натрупва, докато един ден причини голям взрив. – Що е взривът? – Представи си един човек с голямо честолюбие. Той иска всички да го ценят, само за него да говорят. Ако напише една книга, всички да я харесват. Според мене, достатъчно е един човек да хареса книгата ти. Един и всички е едно и също. – Кога? – Когато си свързан с Бога. Тогава, като напишеш нещо, или се произнесеш по даден въпрос, пръв Бог, Който се проявява в тебе, като интелигентност, ще одобри твоята работа. Това не е ли достатъчно? Когато младият момък се прояви като герой, неговата възлюбена ще одобри постъпката му. За него това е достатъчно. Ако всички я одобрят, а възлюбената му не е доволна от него, той е нещастен.

Какво се иска от човека? – Любов. – Не само любов, но и мъдрост, да има ред и порядък в живота му. Мъдростта има отношение към ума. Освен мъдрост, от човека се изисква да живее в истината. Истината се отнася към волята, т.е. към физическия свят. Значи, ние вървим от видимото към невидимото. По пътя на истината човек познава невидимото. Според едни философи, човек съществува вън от Битието. Питате: Може ли човек да съществува без форма? Ако питате ясновидеца, той ще каже, че човек съществува и като светлина. – Това е проява на неговия ум. Колкото по-интелигентен е човек, толкова неговата светлина е по-ясна. Ако интелигентността се намалява, светлината придобива слабо синкав цвят, после бледожълт и т. н. По цвета се съди за степента на човешката интелигентност. Като дойдете до сърцето, дето е любовта, там ще видите особено нежна краска – с розов цвят. Същевременно, тя излъчва и приятна, мека топлина. Най-после, като дойдете до волята, от човека излиза бяла светлина – цвят на добродетелите. Между трите цвята – светъл, бял и розов се преплитат останалите цветове. Това преплитане на цветовете представя човешката аура. По аурата ясновидецът познава, до къде е достигнал човек в своето духовно и умствено развитие. Учителят изважда един от учениците си на урок и го пита: Драганчо, знаеш ли урока си? Реши ли задачите си? Драганчо гледа към земята, не повдига очи и нищо не казва. За човек, който гледа надолу, турците казват: Който гледа надолу, душа изгаря. Майката говори на детето си, а то не я гледа в очите. Тя си казва: Моето ангелче. – Не е ангелче това дете. То гледа надолу и мисли, че те е изхитрило.

Мнозина мислят, че могат да те надхитрят. Не, така не се живее. Ако гледаш към земята, това показва, че живееш в гъстата материя. Лесно се казва, че две величини, равни на трета, са равни и помежду си. Какво ще кажете за четвъртата величина? Всяка енергия трябва да се използува. Ако има излишък на енергии, те не могат да се използуват и причиняват пакост на човека. Христос казва: Човек трябва да се отрече от себе си. И аз казвам: Дошло е време хората да се отрекат от себе си. Има закони за еволюцията, които налагат отричането. Ако гъсеницата не се отрече от своя живот, никога няма да стане пеперуда. За да стане пеперуда, тя трябва да се откаже от своята лакомия, да се откаже от листата. Щом започне да вдига главата си, да измерва разстоянието, гъсеницата започва вече да мисли. Тя е инженер, който търси удобно място за строеж. Тя започва да изпуща нишки, да снове новия си живот. След това влиза в лабораторията си и започва да мисли: Добре, че се освободих от своята лакомия. Толкова години ядох и пих, нищо повече не ми трябва. Оставям листата за други, и започвам да работя за Господа. За да покаже, че е доволен от нея, Бог праща един ангел със своята четка да украси пеперудката. Като й приготви новата дрешка, ангелът казва: Сега ще отделиш малко киселина, да пробиеш пашкула и да хвръкнеш свободно в широкия свят. Пеперудата хвръква в широкия свят и започва да се храни със сладкия сок на цветята. От един цвят могат да се ползуват много пеперуди. Ако това беше храна за гъсениците, те щяха да унищожат всички цветове. – Кога ще се оправи светът? – Когато гъсениците се превърнат в пеперуди. И тъй, докато хората живеят като гъсеници, светът никога няма да се оправи. Питат някого: Защо гледаш нагоре? – Искам да си направя пашкул. Следователно, докато хората не вдигнат главите си нагоре, светът няма да се оправи. Като гледат нагоре, те ще кажат: "Видяхме Господа." Решихме вече да се отречем от себе си. – Добре сте намислили. Сега учителят казва на ученика си: Драганчо, радвам се, че си решил да отвориш кесията си. Радвам се, че всички в дома ви са тръгнали в този път. Ако всички сте решили да си свиете по един пашкул, аз ще пратя ангела да украси вашите дрешки. Достатъчно е едно семейство да тръгне в новия път, за да се благословят и останалите. Като видят новите им дрешки, всички ще пожелаят да имат такива. Който е тръгнал в този път, никога не се връща назад.

"Видяхме Господа," Днес Бог слиза в България и пита българите: Видяхте ли ме? Ще кажете, че това е мистификация. – Няма никаква мистификация. От толкова години българите викат към Господа. И днес Той слиза при тях и ги пита: Готови ли сте да се откажете от своята лакомия? Ако сте готови да се самопожертвувате и да служите на Любовта, аз ще ви дам най-красивата дреха, ще оправя обърканите ви работи, и всичко ще тръгне напред. Сега мнозина се опълчиха против мене, на първо място владиците и свещениците. Те казват: Господи, от години се яви между нас един човек, който подронва основите на църквата, руши държавата. Да се махне този човек от пътя ни. Щом се махне, всичките ни работи ще се оправят. Той е опасен човек. Бог им отговаря: Не е лошото там, но вие готови ли сте да се откажете от вашата лакомия? Готови ли сте да се откажете от своите заблуждения? Не е въпрос до външното благочестие. Много владици и свещеници външно са благочестиви, но с такова благочестие нищо не се постига.

Преди години отидох в дома на един благочестив свещеник, да си поговорим малко. Той беше един от редките добри, благочестиви и благородни свещеници. Денят беше забележителен – велики петък. Като влязох в къщи, свещеникът ме посрещна малко смутен. – Как сте? Какво правите? – Стомахът ми е малко разстроен, искам да го оправя. В това време виждам, жена му пече кокошка. – Как гледа църквата на поста? – Светите отци са наредили да се пости, но не са имали пред вид моя стомах. Аз престъпвам закона, но дано не научат това. – Ами ако научат? – Те не знаят всичко. Ето, и владиката не спазва поста. Въпреки това, често ме упреква. Казва: Да не мислиш, че си много благочестив? – Аз не се мисля за благочестив, но гледам да бъда изправен пред Бога.

Един ден, като пътувах от един град в друг, отбих се в едно малко градче, дето същият свещеник беше на работа. Отидох в дома му да си почина. Както се разговаряхме, дойде един калугер, който пътувал по света, и поиска от свещеника една сума за път, нужна му била. Свещеникът му отговори: Мога да те нахраня добре, да нощуваш у дома, да ти дам десетина лева, но не мога да ти услужа с толкова пари, колкото искаш – нямам възможност. Той го нахрани и в това време се разговаряше с него. След това калугерът благодари, сбогува се със свещеника и си отиде. Като останахме двамата със свещеника, аз му казах: Знаеш ли, че този калугер беше Христос? – Възможно ли е това? Тогава аз ще го стигна и ще му дам всичките си пари. Казвам: Жертва се иска от всички. Свещениците и проповедниците, които най-много говорят за Бога, първи трябва да дадат пример на самопожертвуване.
"Видяхме Господа." Ако днес дойде Христос на земята, първи ние ще излезем да Го посрещнем, както направиха членовете на едно американско духовно движение в 1845 година. Като тълкували Евангелието, те дошли до заключението, че в 1845 година, еди-кой си ден, Христос ще дойде на земята. Облечени в бели дрехи, те излезли да Го посрещнат. Цял ден Го очаквали, но Той не дошъл. Върнали се по домовете си, разочаровани в очакванията си. Казвам: Христос не дойде, както Го очакваха, но спиритизмът дойде. Хората започнаха да разиграват маси, да викат духове. Мнозина казваха: Христос не дойде, но дяволът дойде. Христос казваше на тогавашните хора: Понеже разигравате маси, вие сте изпаднали в материализъм. Масите увериха хората в задгробния живот, но не можаха да отворят кесиите им. Дотогава религиозните казваха: Не вярваме в задгробния живот, не вярваме в душата. Обаче, спиритизмът ги убеди и в задгробния живот, както и в съществуването на душата.

"Видяхме Господа." Вярвам, че всеки от вас може да Го види. – По какво ще познаем, че сме видели Господа? – Той ще внесе в човека любов, мъдрост и истина. Той ще внесе в човека живот, светлина и свобода. Розовият цвят ще проникне в сърцата на хората, и те ще затуптят. Животът им ще се осмисли. Умовете им ще светнат, и те ще разрешат най-трудните въпроси. Белият цвят ще проникне във волята на хората, ще я кали. Като знаете това, не се страхувайте от мъчнотиите. Те са привилегия за вас. Желайте добро на всички и подайте си ръка за обща работа.
Какво мисля сега аз? Да насоча своята губерка срещу всички лоши мисли и чувства на свещениците и владиците, на учените. Какво представя моята губерка? Обикновена игла, нагрята до 35 милиона градуса топлина. Срещу нея нищо не може да устои. И най-тежкото и голямо оръдие ще се стопи. Който изпита тази топлина, ще каже: Братко, готов съм да се жертвувам за тебе. Светлината на новата култура ще произведе преврат в човека. И тогава, ако младият момък срещне млада мома в гората, няма да я уплаши, както става сега, но ще я вземе под свое покровителство и ще оправи пътя й. Тя се объркала, не знае, отде да излезе. Той ще я успокои и ще й покаже правия път. Това е човек със светла мисъл, благородно сърце и възвишена воля. Желая, всички да бъдете братя и сестри от новото учение, да живеете един за друг с любов, а не с насилие. Учението на Любовта, за което ви се говори, може да се приложи, но воля се иска за това.

Като ме слушат да говоря така, някои казват: Този човек се опълчил срещу владиците и свещениците. Какво иска от тях? – Нищо не искам, но имам работа с тях. Аз им желая доброто и казвам, че ако не ме послушат, след десет години ще бъде късно. За всички свещеници и проповедници, които изопачават истината в името Божие, е вече късно. За всички хора може да има извинение, но не и за духовниците. Всеки владика, свещеник или проповедник, който е злоупотребил с истината в името Божие, за него извинение няма. Това всички трябва да знаят. Никаква лъжа! Законът е строг. Той държи еднакво отговорни всички, без разлика, дали са мохамедани, будисти или християни. От всички се иска чиста и възвишена мисъл. Казвате: Да махнем този, онзи, да не ни пречат. – Никого не можете да махнете. Бог е нагрял губерката до 35 милиона градуса, и Христос иде с нея. Към когото я насочи, тя ще му създаде голямо нещастие. Дали ще я насочи към известно общество или народ, не го очаква добро. Опасна е тази губерка. Дето мине, всичко ще стопи. Питат: Какво трябва да се прави с младото поколение? – Много просто. На младото поколение трябва да се дадат условия да се развива правилно. То се нуждае от безкористна любов; от мъдрост, която носи светлина и знание; от истина, която освобождава. Младите имат енергия, имат условия за развитие. Те са нови пъпки, които чакат времето да се пукнат и разцъфтят. Ние ще махнем всички обвивки, които им препятствуват. Ние ще събудим вътрешния подтик в тях, ще им дадем условия да се развиват. Ще кажете, че младите трябва да влязат в църквата. – Не, младите трябва да се освободят от заблужденията. Ние желаем, младите моми и момци да останат девствени по ум и по сърце, да се развиват под влиянието на Божествената светлина, да дадат добри цветове и плодове. За децата, за младите е Царството Божие. За тях мислим и се грижим ние. Възрастният, който е напъпил, цъфнал или вързал, не се нуждае от нас. Ние се радваме на него и му желаем да завърши своето развитие. В човешкия живот има велики моменти, които трябва разумно да се използуват. Не е време да плачете и да се вайкате, но да мислите и да работите; да цъфнете и да вържете добри плодове. Вашето спасение е във вас, не го търсете отвън. Не изопачавайте истината. Погледна някого, и той веднага ме пита: Защо ме гледаш? – Виждам, че си болен, искам да ти помогна. Друг пък е нещастен, не живее добре с жена,си; и на него искам да помогна. Казвам му: Братко, имам начин да ти помогна, да подобря твоя живот. Имам специална рецепта за това. Казвам същото и на жената, и на децата. Имам рецепта, с която мога да помогна и на съдията, и на свещеника, и на учителя. – Каква е тази рецепта? В какво се състои тя? – В любовта, мъдростта и истината. Учителят трябва да обича учениците си като себе си. Свещеникът трябва да обича своите пасоми, като себе си; да бъде истинолюбив. Той не трябва да бъде като онзи свещеник, който ял кокошка на велики петък, и да минава за благочестив. От всички се иска искреност, абсолютно никаква лъжа. Това проповядвам: Без никаква лъжа! Не допущам даже бяла лъжа. Това значи да видиш Господа.

Какъв е смисълът на живота? – Да видиш Господа. Това значи, всички хора да се познаят, да се възлюбят като братя; да си подадат взаимно ръка. Земята е широка, просторна, всички хора могат да живеят разумно, в мир и съгласие. Това се изисква първо от духовенството; те са най-подготвените. След тях идат учителите, професорите, съдиите. Те могат да възприемат новото учение и да го приложат. Които духовници не са готови за новото, нека се държат за църквата. Ние не искаме да разрушим църквата. Ние няма да пречупим нито едно клонче от православната или от коя и да е друга църква. Ние искаме да съградим нещо ново; да създадем ново разбиране. Тогава нека дойдат духовниците да сравнят старото, което те държат, с новото у нас. Ние носим новото и в музиката, и в поезията, и в науката – в целокупния живот. Ние носим новото в начина на храненето, в пиенето – във всичко. Ние творим, градим във всички области. Само така ще се види грамадната разлика между старото и новото. Каквато е разликата между гъсеницата и пеперудата, такава е между старото и новото. Как ще се постигне новото? – Като напуснете стария живот на гъсеницата, т. е. като се откажете от лакомията, от заблужденията в живота. Ще се завиете в пашкул, дето ще очаквате деня на вашето възкресение – превръщането в пеперуда.

"Видяхме Господа." Бъдете смели и решителни, да проявите благородното и възвишеното във вас и да го развиете. Не се страхувайте да изявите навън онова, което е вложено във вас. Проявете го и в най-малки размери. Внесете любовта, мъдростта и истината в света. Животът на едного трябва да бъде подтик за другите. Който следва пътя на любовта, той нищо не губи. Казано е в Писанието: "Който изгуби живота си заради любовта, той ще го спечели." Казвате: Добро е това учение. Но вие не разбирате дълбокия смисъл на стиха: Ако изгубиш живота си заради любовта, ще го спечелиш. Питаш се, възможно ли е, ти, обикновеният човек, да жертвуваш живота си? Може ли ти, един обикновен чиновник, адвокат, човек с няколко деца, да следваш новото учение на любовта? – Че това е най-малкият опит, който трябва да направиш. Някой мисли да напусне света. Светът не трябва да се напуща, но да се оправи. За оправянето на света са нужни хора. Аз виждам, че между българските духовници има много способни хора. Колко способни владици има а света! Колко войнствени хора има – генерали, учители, които могат да работят за новото учение. И те не подозират, каква енергия се крие в тях. Те сами не подозират това и се борят със своите заблуждения и противоречия, като си противодействуват едни на други. Ако приемат новото учение, животът им ще се обнови, ще се осмисли. Като не разбират това, хората се боят за църквата и казват: Църквата се руши! Народът пропада! Казвам: Българите отсега нататък ще живеят. Бог ги пита: Ще ме слушате ли вие? Един ден и аз ще задам същия въпрос на българите: Вие, Господа ли ще слушате, или вашите свещеници и владици? Ако слушате Господа, ето какво ще стане: Нивите ще раждат десет пъти повече, отколкото досега; лозята ще дават толкова много плод, че не ще може да се обере. Какво по-голямо щастие от това? Ако слушате владиците и свещениците, каквото посеете, едва семето си ще изкарате. Кого ще слушате тогава?

Хората са дошли вече до положението, да осъзнаят нуждата от любовта, да се кланят на Бога на любовта. При това положение, всеки ще работи с любов, а не чрез насилие. Който е най-съзнателен, той ще работи двойно повече. Ако отиде на лозето, той ще вземе най-голямата мотика и лопата. Такива хора са нужни днес. Това изисква великият закон на любовта. Който работи с любов, само той ще бъде благословен; само той ще придобие светлина в ума, топлина в сърцето и сила на волята. Вярвайте във възможностите на духа и на душата. Приложете новото учение в живота си, за да можете и вие да кажете: "Видяхме Господа, чухме Неговия глас." И Моисей чу този глас, идещ от горящата къпина: "Чух гласа на моя народ и слязох да му помогна." И вие, които слушате Господа, ще бъдете повикани от Него и, като Го видите, пак ще чуете гласа Му. Готови ли сте да Му служите? Едни от вас ще отговорят: Готови сме. Други ще кажат: Ние сме пътници, не се спираме в живота си. – Какъвто и да си, ще изпълниш задачата, която ти се възлага, и в помощ ще дойде брат ти Аарон.

Желая, всички да видите Господа и ще Го видите. Аз съм уверен в това. И аз мога във всичко да се съмнявам, но не и в това, че ще видите Господа. Ще Го видите и ще Го разберете. Ще възприемете любовта, светлината и свободата. Като заживеете по новия начин, ще кажете: Разбрахме всичко, защото царството на лъжата се свърши вече. Иде на земята царството на истината. Хората ще се разговарят по нов начин, на разбран език – езикът на братството и сестринството в света.

8. Беседа от Учителя, държана на 11 март, 1923 г. София.

НАГОРЕ




placeholder