НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Педагогическа лекция

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Педагогическа лекция

Най-често използвани думи в беседата: може, истина, свят, човек, има, аз, сега, всички, учител, ученици, сърце, слънце, три, работа, път, казва, божествен ,

 Младежки окултен клас , София, 7 Март 1923г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Fir-für-fen
Tau-bi-aumen

Размишление

Чете се темата "Ползата от реките, моретата и океаните".

За следния път пишете върху темата: Произход на огъня.

Като ученици вие не спазвате най-елементарното правило, а именно: каквото чуете в класа, да не го изнасяте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше. В това отношение вие издишате, както издиша пукната стомна или пукнатата реторта на химика. Какво ще стане с водата, която наливате в пукната стомна? Ще изтече навън. Какво ще стане с опита на химика, който е турил известни елементи в пукната реторта? Ако никаква експлозия не стане, най-малко опитът ще излезе несполучлив. Когато градинарят сее семена в градината си, той ги заравя отгоре с пръст и не ги пипа, докато не израснат. Никой не знае какви семена е посял и къде ги е посял. Достатъчно е едно дете да знае това, за да изрови семената от земята и да ги унищожи. Следователно, когато Учителят посажда семена в ума и сърцето на ученика си, последният трябва грижливо да ги пази, да не би деца да дойдат отвън и да ги изровят. Изровят ли семената му, ученикът ще се усъмни в Учителя си, ще изгуби доверието си в него.

И тъй, пазете следното правило: не се съмнявайте в Бога, не се съмнявайте в Учителя си! Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик. Най-страшното нещо за ученика е да се усъмни в Учителя си. Щом се усъмни в Бога, в Учителя си, всичко с него е свършено. Ако не познавате Учителя си, защо отивате при Него да се учите? Щом отидете да се учите при някой Учител, вие непременно трябва да му вярвате. Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученик да се е усъмнил в Учителя си, и да не е пострадал. Ако законът е строг към ученика, още по-строг ще бъде към Учителя: ако Учителят престъпи най-малкия Божествен закон, и с Него всичко е свършено. Строг е Божественият закон. Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава – мястото на всеки ученик е строго определено. В Божествения свят мястото на ученика е строго определена величина, която не се мени. Ако учениците се съмняват в Учителя си, този учител живее в света на сенките, а не в Реалността. Много такива учители има в света, но тези учители ограбват учениците си и нищо не им дават.

Един такъв учител отишъл във Франция между аристократите и започнал да им говори за окултната наука, за силите, които се крият в нея. Един ден той решил да покаже на учениците си на практика силата на окултния ученик. Той им казал, че за опита, който ще направи, е нужно злато и скъпоценни камъни. Аристократите веднага се отзовали в услуга на своя учител: донесли му скъпоценни огърлици, пръстени с хубави диаманти. Опитът се заключавал в следното: учителят ще вземе със себе си скъпоценните камъни и златото и със силата на мисълта си ще използва силата на скъпоценните камъни и златото и когато експресът минава, ще го спре. Всички аристократи излезли в определения ден на гарата, когато експресът минавал, за да видят как учителят им ще прояви силата си. Като минал експресът, учителят успял да се хвърли в него и изчезнал заедно с него. Учениците му обаче никога повече не го видели – заедно със скъпоценните камъни и огърлици и учителят изчезнал. Това не е учител, нито учителстване.

Не е учител този, който дава само физически знания на учениците си. Ученикът сам може да добие физически знания. Как? Чрез опити. Ако иска да рисува, ученикът ще вземе платно, четки, бои и ще започне да се упражнява. Като се упражнява известно време, той ще придобие изкуството да рисува. Истински Учител е онзи, който дава знания на учениците си и за трите свята – физически, Духовен и Божествен. Художеството спада към физическия свят, защото четките, боите, платното, картината могат да се видят, да се пипат. Когато ученикът е работил дълго време в областта на художеството, най-после той се отегчава от него, иска да мине в друга област, в друг свят. Понеже знае да свири на цигулка, той взема цигулката и почва да свири, да се упражнява. В случая цигулката може да се пипа, звукът ѝ обаче се чува, но не може да се пипа. Значи в музиката вече се явява един духовен елемент, вследствие на което тя има отношение към Духовния свят, към областта на чувствата. След като свири известно време, ученикът има желание да промени работата си, да влезе в друг свят – в света на съзерцанието, на уединението, на молитвата. Чрез молитвата той навлиза в Божествения свят. Молитвата нито се пипа, нито се чува, за молитвата може само да се мисли. Като прекара известно време в молитвено състояние, ученикът отново се заема с някаква работа на физическия свят. После минава пак в Духовния и в Божествения свят. За да не се отегчи в работата си, ученикът трябва често да я сменя, да минава от физическа в духовна, от духовна – в Божествена. Той не трябва дълго време да се задържа на една и съща работа. Кое пречи на ученика, като работи физически, едновременно с това да чувства и да мисли?

И тъй, за да не се съмнявате в Учителя си, първо трябва да го опитате на физическия свят, после – в Духовния и най-после – в Божествения. Щом го изпитате в трите свята, тогава идете при него да се учите. Учителят трябва да има три дипломи, от които да се вижда, че е свършил университет или поне гимназия на физическия свят, той трябва да е свършил прогимназия в Духовния свят и основно училище или забавачница в Божестве­ния свят – истинският Учител непременно трябва да има тези три дипломи. Ако и при това положение ученикът се съмнява в Учителя си, грешката е в самия него. Този ученик е взел крива насока на мисълта си и каквото и да чуе от Учителя си, няма да се ползва. За да се освободи от съмнението, ученикът трябва да се научи да тълкува, да превежда нещата. Преводът трябва да бъде трояк – от физическо гледище, от духовно гледище и от Божествено гледище. Когато прави сполучливи преводи, ученикът никога не може да се съмнява в Учителя си. Щом не се съмнява, той ще се развива правилно.

Сега аз искам да ви освободя от заблужденията, в които често изпадате. Разсъждавайте добре, за да се освободите от заблужденията си и да не страдате. Срещате един ваш познат, който минава покрай вас и не ви поглежда; казвате: "Защо този човек е свил толкова веждите и очите си, какво иска да каже с това, защо се сърди?" За да разберете причината за поведението на вашия познат, преди всичко вие трябва да помислите малко върху произхода на веждите. Оттам пък ще си обясните кога човек свива очите и веждите си. Когато гледа право в Слънцето, човек инстинктивно затваря малко очите си, свива веждите си, за да може по този начин да регулира светлината. Значи със свиването на очите и веждите си човек приема по-малко светлина. Слънчевата светлина е силна и когато човек гледа право в Слънцето, окото така се приспособява, че приема по-малко светлина. Оттук можем да извадим заключение, че веждите са създадени за предпазване на очите от голяма светлина, от силни външни впечатления. Човек свива веждите и очите си, когато преживява нещо силно, някакво голямо нещастие или голяма изненада. Значи човек свива веждите и очите си при големи мъчнотии в Живота. Той върви, свил вежди и очи, никого не вижда, а вие казвате, че специално вас не иска да види. Не, това е криво заключение. Този човек ни най-малко не е недоволен от вас, друга е причината, задето той свива веждите и очите си.

Следователно като ученици вие трябва да изучавате движенията, да знаете техния първичен произход. Като наблюдавате хората, ще видите, че едни от тях свиват едната или другата вежда, едното или другото око. Други пък правят различни движе­ния на устата, като изкривяват някога дясната страна, друг път лявата. После ще забележите, че някога долната устна на човека увисва, а някога става повдигане на горната устна. Като изучавате тия движения, ще видите, че всяко движение отговаря на мислите и чувствата, които занимават човека в даден случай. С движенията на устните си човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, обезсърчение и т.н. Когато кажат на някого, че няма да успее в работите си, веднага долната му устна увисва. Щом се насърчи, усмихва се и долната му устна се повдига малко. Изобщо всички движения в човека са свързани с неговия вътрешен живот. Както явленията в Природата имат свое обяснение, така и движенията на човека имат своя причина, свой далечен произход. Ако малките задачи не можете да решавате, как ще решавате големите? Изпитите, които учениците минават, не са нищо друго освен проверка на знанията им. Учителят може да даде на учениците си задачи от събиране, изваждане, умножение и деление, той може да им даде задача от просто тройно правило и сложно тройно правило или да решават уравнения с едно и няколко неизвестни; най-после той може да им даде задачи от висша математика. Каквито и задачи да решават учениците, това са задачи, които имат отношение към Реалния живот, към живота на Истината. Когато говорите Истината, вие трябва да я изнасяте така, както математикът решава задачите – точно, последователно, без никакво изопачаване на данните, на дадените величини. Затова от ученика се изисква чист, неизопачен ум. Ученикът може да изнесе Истината каквато е в действителност, само ако я обича. Няма по-велико нещо за човека от това да обича Истината.

Защо трябва да обичате Истината? Казано е в Писанието: "Истината ще ви направи свободни." Щом имате нужната Свобода, вие ще можете да учите, да придобивате знания. Истинското Знание почива на точно определени данни. Там няма никакъв фалш, в Знанието няма никакво подозрение. Подозрението показва невежеството на човека, подозрението показва още, че в ума, сърцето и волята на човека има нещо болезнено. И наистина, докато стомахът на човека е здрав, човек е господар на стомаха си; щом стомахът се разстрои, той става господар на човека, той му заповядва да яде или да не яде. Той казва на човека: "Днес няма да ядеш нищо!" Домашните му започват да го увещават: "Хапни си поне малко варено житце." – "Не, стомахът ми заповядва нищо да не ям." Ако кракът ви е здрав, вие ще му заповядвате; ако е болен, той ще ви заповядва. От крака ви зависи можете ли да отидете на разходка или не можете. Ако мислите добре, вие ще заповядвате на ума си; ако не мислите добре, умът ще ви заповядва. Ако сте добри, вие ще заповядвате на сърцето си; ако не сте добри, сърцето ще ви заповядва.
Следователно, когато някой каже, че не признава никакъв учител, това показва, че той е болен човек. Докато умът слуша Духа, човек е здрав и може да учи. В който момент умът се откаже да слуша Духа, казваме, че човек е заболял. Духът в човека е Учителят, а умът – ученикът. Тъй щото, когато ученикът се откаже да слуша учителя си, той е заболял и трябва да се лекува. Щом умът на ученика заболее, едновременно с това заболяват сърцето и волята му и той започва да изопачава Истината, започва да си служи с неверни факти.

Обичайте Истината и не се съблазнявайте в малките работи. Чистото при всички условия е чисто, нечистото при всички условия е нечисто; Доброто при всички условия е Добро, злото при всички условия е зло; Истината при всички условия е Истина, лъжата при всички условия е лъжа. Това са неща, абсолютно определени. За да се докаже дали даден факт е абсолютно верен, той трябва да се изпита в трите свята – физическия, Духовния и Божествения. На същото основание, за да се каже, че едно качество или една характерна черта в човека е действителна, тя трябва да има признаци на три места – на главата, на лицето и на ръката. Ако този признак е на трите места, отношението е 3:3, значи това качество е абсолютно вярно. Ако признакът съществува на две места, а на третото отсъства, имате отношението 2:3; ако признакът е само на едно място, отношението е 1:3. В последните два случая нямате Абсолютна Истина, но относителна. Следователно, когато вадите заключение за известни факти, вие трябва да знаете какво е отношението между величините, които ги определят – дали е 3:3, 2:3, или 1:3. Ако от отношението 1:3 извадите същото заключение, каквото от 3:3, вие ще имате криво заключение. За да не вадите криви заключения, всяко явление трябва да се разглежда едновременно в трите свята. Ако това явление е станало и в трите свята така, както сте мислили, заключението ви за него ще бъде абсолютно вярно.

Често вие се произнасяте за хората, казвате, че някой човек е добър, а друг – лош. Някога сравнявате добри хора и казвате, че единият е по-добър от другия. Ако разбирате смисъла, който е вложен във всяка буква или във всяка дума, вие ще можете да четете по тях. Като напишете или изговорите думата добър, трябва да се спрете върху буквата д, с която започва думата добър. Тази буква означава узрял плод. Значи добрият човек съдържа в себе си един узрял плод. Кажете ли обаче по-добър, тук вече имате процес, работа – за да стане по-добър, човек трябва да работи. Казвате, че един човек е богат, а друг – по-богат. По-богатият е в процес на работа, а в богатия има нещо завършено, някакъв резултат. Това, което казах за добрия човек, е само теоретично знание. За вас е важно да познаете добрия човек на практика, да видите какво произвежда той върху вас. Истински добрият човек оказва влияние в три направления – върху тялото, върху сърцето и върху ума на човека. Ако добрият човек се приближава при някой болен, последният оздравява. Ако се приближи при човек, на когото сърцето е смутено, той веднага го успокоява, внася в сърцето му Мир; ако се приближи при човек, на когото умът е помрачен и не може право да мисли, той внася в ума му Светлина. Обаче, ако добрият човек действа само върху тялото на болния, той е една трета добър; ако действа върху тялото и сърцето на човека, той е две трети добър и най-после ако действа върху тялото, върху сърцето и върху ума на човека, той е три трети добър. Това е закон.
Приложете този закон и върху учителя си, за да познаете дали е добър или не. Ако с приближаването си към учителя си здравето ви се възстанови, сърцето ви се успокои и умът ви се просвети, той е истински добър, той е Учителят. Това е диагноза, това е окултна дефиниция за определяне качествата на добрия човек. В тази дефиниция няма никакво изключение. Всякога ли трябва да изпитвате въздействието на добрия човек? Изпитвайте го, за да видите, че той е като Слънцето. Както Слънцето дава своята светлина и топлина на всички и всякога, така и добрият човек всякога и към всички проявява своите качества. Колкото по-отворен е човек към него, толкова повече може да получи.

Какво знаят съвременните хора за Слънцето? Те казват, че Слънцето е светещо тяло, с висока температура, със сложен състав и се намира на голямо разстояние от Земята. Много неща знаят те за Слънцето, но едно не знаят: те не подозират даже, че това Слънце е отражение на Божественото слънце, т.е. на Божието око, което вижда всичко, подканя всички на работа – едни събужда, на други дава импулс за работа, трети призовава към Живот. На дървото казва: "Ти ще растеш нагоре, ще работиш усърдно." Щом получи тази заповед, този импулс, дървото започва да работи. Като срещне паяка, казва му: "Ти ще предеш своята паяжина." Като даде своите разпореждания, Слънцето започва да се изкачва нависоко, отдето следи кой как върши работата си. Когато се отегчат от работа, всички живи същества започват да търсят начини как да се скрият от Божието око – щом искат да се скрият от Бога, от Слънцето, веднага спущат облаците. Следователно облаците са пердета на мързеливите, на непослушните хора, които искат да скрият делата си от зоркото око на Великия. Той погледне оттук, погледне оттам – нищо не се вижда. Тогава изпраща вятъра да разкъса тия пердета. Като дойде вятърът, като задуха, зафучи, веднага вдига завесите и пита съществата, които са се скрили под тях: "Какво правите тука, защо се криете?"

Често и учениците правят същото: като се намерят пред някаква мъчнотия, която не искат да разрешат, спуснат едно перде пред себе си – никой да не вижда какво правят. Докато мислят, че никой не ги вижда, вятърът духне, разсее облака в съзнанието им, надникне вътре и каже: "Защо седите без работа, излезте всички вън! Каквото ви е заповядано, изпълнете го. Ако не свършите зададената работа, ще изсъхнете." Закон е: когато Божественото съзнание дойде в света, то не оставя живо същество без работа – дето намери същества, които живеят със заблуждението, че не могат да работят, че са в тъмнина, в безсилие и невежество, веднага изпраща вятъра на Живота, който в миг разпръсва облаците на заблужденията и казва: "Всички на работа!"

И тъй, ако искате да бъдете ученици, първото нещо, което се изисква от вас, е да имате Абсолютна вяра в Учителя си. Каквото и да прави Учителят, ученикът не трябва да се съмнява. Ако ученикът се усъмни в Учителя си, той ще се усъмни и в себе си. Учителят не е нищо друго, освен висшето, т.е. Божественото начало в ученика. Вие можете да заместите това начало и с друга величина, можете да го наречете Бог, Природа, свръхсъзнание и т.н. Каквото име дадете на това начало, вие не трябва да се съмнявате в него. Щом се усъмните, всичко изгубвате – и Бог, и Учител, и съзнание. Тогава Учителят става за вас някакъв външен субект, без смисъл, без значение. Това не е ученик, това не е ученичество. То е все едно да нарисувате като малкото дете една карикатура на дъската и да мислите, че сте нарисували някакъв паун. Никакъв паун не е това – драскулките на детето не са рисунки на художника. Съмненията и заблужденията на ученика не са идеи на ученичеството.

Следователно като ученици вие трябва да прилагате Истината в живота си. Кажете ли нещо невярно, то ще спре прогреса, развитието ви. Ученикът трябва да си служи с точно определени величини. Окултната наука не търпи двусмислени, неопределени величини. Там всичко е строго определено и на място. В който и свят да погледнете, навсякъде е така. Че съществуват илюзии, заблуждения, лъжи, двусмислености, това са човешки изобретения, резултат на отклонения от великия закон на Живота. Резултат на тия отклонения са болестите и противоречията: хората боледуват, защото са нарушили закона на Истината. Който иска да изправи живота си, да възстанови здравето си, той трябва да възлюби Истината. Той трябва да се стреми към нея, да я познае, да я обикне. Ако не прилага Истината, човек неизбежно ще прилага лъжата. Днес лъжата господства в света. Защо? Защото тя е полюс на Истината. Дето Истината отсъства, там лъжата присъства. Когато Адам сгреши, той се скри от лицето на Бога, тури си перде да не го види Бог. Господ го запита: "Адаме, къде си?" – "Тук съм, Господи, но съм гол, не мога да се покажа." Адам излъга Господа. Първоначално той не беше гол, но оголя след като сгреши, след като пристъпи Божията заповед. Той не призна грешката си, но си послужи с лъжата. Следователно, когато лъже, човек оголява. Такова е положението и на ученика, когато си служи с лъжата.

Това, което сега говоря, се отнася до учениците. Който е ученик, той трябва да говори Истината. На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, той не е отговорен дали е казал една лъжа или не. Ученикът обаче по никой начин не трябва да си служи с лъжата. Няма по-велико нещо от това да бъдеш ученик! Красиво е името ученик! Сега и вие сте ученици, но само на физическия свят. Значи вие сте само една трета ученици. За да станете истински ученици, трябва да минете през ученичеството на Духовния свят, а оттам – през ученичеството на Божествения свят. Щом минете през ученичеството на трите свята, вие ставате ученици в абсолютния смисъл на думата. Значи вие трябва да минете от видимото, т.е. от физическия свят, към невидимото – към безграничния свят, към Бога. Вие не можете да разберете Божествения свят, докато не разберете физическия и Духовния.

И тъй, стремете се към Истината. Проверявайте фактите – щом се усъмните в нещо, проверете вярно ли е това нещо или не. Докато не дойдете до Истината, нищо не приемайте в себе си. Само Истината е в състояние да ви повдигне, да ви направи свободни. Каквото се случи в живота ви, използвайте го за каляване, спокойно приемайте нещата. Представете си, че сте ученик в някое училище и ви поставят на изпит всички ученици да се изредят пред вас и да ви заплюят. Какво ще бъде вашето положение? Ще се върнете дома си огорчен, обиден и втори път няма да се явите между съучениците си. Защо няма да отидете на училище? Защото ви оплюли. Вярно ли е, че са ви оплюли? Представете си, че имам един голям, добре излъскан диамант; нося диаманта на себе си и се радвам, разговарям се с него; той има съзнание за своя блясък, разбира, че е ценен. На пътя ме срещат диваци, които са готови веднага да вземат диаманта ми. Като зная това, отдалеч още вземам малко кал и намазвам диаманта отгоре, за да не лъщи, да не го видят диваците, защото ще го откраднат. Като не разбира защо съм го нацапал, диамантът започва да протестира, да се оплаква от положението си, че е нацапан. Аз мълча и нищо не му казвам. Щом мине опасността, вземам чиста вода, измивам го и той пак светне. Като дойде друга опасност, пак го нацапвам; щом мине опасността, пак го измивам.

Следователно, който гледа съзнателно на нещата, той знае, че Бог е мъдър, отдалеч предвижда опасностите за душите и ги предпазва. Той е силен, знае как да чисти душите от калта, която се намира на повърхността им. Като знаете това, не се съмнявайте в Бога. Той е допуснал злото, но в Него няма абсолютно никакво зло. Злото е човешко изобретение, а не на Бога. Не приписвайте злото и погрешките си на Бога, но молете се Той да трансформира злото в Добро, да изправите погрешките си. – Ама нямало правда в света. Защо няма правда? Защото еди-кой си имал къща, бил богат, а вие нямате къща, нямате пари. Питам как използва къщата си този богат човек? Влязъл ли е един беден вътре, дал ли е подслон на някой странник? Ако всичко това не е сторил, може ли този човек да се нарече богат? Той е богат външно, обаче вътрешно е беден. Какво по-голямо богатство искате от мозъка и от сърцето, които Бог ви е дал? Мозъкът ви е среда, през която минават светли и възвишени мисли, а сърцето – олтар, огнище, на което се изработват благородни чувства. Задавали ли сте си въпроса свети ли свещта на вашия ум и гори ли свещеният огън на вашето сърце? Всеки трябва да си отговори на тия въпроси.

Ако искате да си отговорите на тия въпроси, нужна ви е една положителна наука, която да познава законите на Великата Природа. Затова трябва да имате здраво тяло, клетките на което да бъдат в Абсолютна хармония – всички да работят едновременно и да спират едновременно. Също така трябва да има Абсолютна хармония между чувствата и мислите ви. Тръгнете ли на разходка, клетките на краката, на мозъка, на мускулите ви трябва да се радват, да вземат участие в разходката. Само при това положение вие ще можете да се радвате и в трите свята – физически, Духовен и Божествен. Ще ходите и ще се радвате. Ще седнете на свежата трева да си хапнете, да пийнете малко гореща водица – това е физическата страна на разходката; после ще си попеете – това е духовната страна на разходката и най-после ще се вглъбите в себе си, ще благодарите на Бога за благата, които сте получили – това е Божествената страна на разходката.



Следователно всяко нещо, което вършите, трябва да минава през трите свята. На човешки език казано, всяко нещо се реализира, когато вземат участие мисълта, чувствата и постъпките ви. – "Ама няма ли по-лесен път?" В окултната наука няма лесни пътища. Там има само един път – той е свещеният път на Абсолютната Истина. Този път се изразява с правата А_________В, в която точките А и В представляват два велики принципа, две велики начала – принцип на мекото А и принцип на твърдото В, принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа – женски и мъжки принципи, принцип на душата и принцип на Духа. Значи пътят на Истината е правият път. Движението на правата АВ се извършва само в Божествения свят. На физическия свят обаче това е невъз­можно – тук полюсите А и В вземат направление нагоре (Фигура 1), докато се пресекат. Пресечната точка С представлява техния стремеж към Истината. Истината е посоката, към която се отправят всички енергии на човека, вследствие на което тя осмисля Живота. Значи Любовта А и Мъдростта В в човека образуват правата АВ на неговия Живот, които едновременно се отправят към С – към Истината. Този е пътят, по който трябва да вървите. Не е въпрос само да изправяте погрешките си. Като мислите, чувствате и действате правилно, само по себе си ще изправите погрешките си.

Тази вечер ви държах една педагогическа лекция, дадох ви няколко правила, необходими при постъпването във всяко училище: и в забавачница, и в отделения, и в прогимназия, и в гимназия, даже и в университет. С тези пра­вила ще свършите живота си на Земята. Като влезете в онзи свят, там ще ви дадат други правила. Обаче без първите правила крачка не можете да направите напред. Ако влезете в света, там има други правила, но те ще обезсмислят живота ви. Вън от Истината Животът няма смисъл. Тя дава подтик, импулс на човека за работа. Тя внася в сърцето и душата на човека Радост и Веселие, а в ума – Светлина и Знания. Като има тия неща, той се чувства свободен. Затова е казано в Писанието: "Истината ще ви направи свободни."

В стремежа на човека към Истината участват два главни фактора – Любовта и Мъдростта. Няма по-велико нещо от това да обичате Истината и да знаете как да се стремите към нея. Любовта ще ви смекчи, а Мъдростта ще ви засили, ще уякнете. Ако ви се даде много Любов, ще се разкашкате; ако ви се даде много Мъдрост, ще се втвърдите. За да не става това, вие трябва да отправите тези енергии към Истината, която ще ви покаже вътрешния смисъл на Живота. При това положение на нещата енергиите ви правилно ще се трансформират, в резултат на което силите на вашия организъм ще функционират правилно. Тази деятелност ще внесе у вас Радост и Веселие. Така само ще се радвате на работата, която сте извършили през деня, и с трепет ще очаквате работата на утрешния ден.

Сега аз имах желание да внеса във вас свещен трепет към Любовта, Мъдростта и Истината, за да работите съзнателно с тях. Този подтик ще ви помогне да се справите с обезсърчението, което е един от вашите спътници. Отсега нататък ви предстои сериозна работа. Вие още не сте работили както трябва. А за работата, която ви предстои, се изисква непреодолим стремеж към Истината. Който от вас използва тази лекция, той ще бъде радостен и весел, ще има Божието благословение.

Божието благословение да бъде с вас!

Размишление

Педагогическа лекция

Най-често използвани думи в беседата: може, истина, свят, човек, има, аз, сега, всички, учител, ученици, сърце, слънце, три, работа, път, казва, божествен ,

 Младежки окултен клас , София, 7 Март 1923г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Учителят поздрави: „фир-фюр-фен Тао Би Аумен."

Отговорихме: „Тао Би Аумен. "

Едно кратко съзерцание.

Прочетоха се темите „Ползата от реките, моретата и океаните".

Прочетоха се резюметата на седемнайсетата и осемнайсетата лекции. (Олга и Еленка)

За тема ще имате „Произходът на огъня". Не предназначението на огъня, а произходът.

Аз забелязвам, че вие, учениците в школата, не спазвате един общ закон. Когато купите някоя стомна, нали искате да не бъде пукната. Ако е пукната, течността, която вложите вътре, какво ще остане от нея? Ами ако в някоя химическа лаборатория в някоя реторта правите опит и тази реторта издиша, какво ще стане? Опита може ли да направите?

Аз забелязвам, че от класа много неща издишат навънка. И това не ви препоръчва - издишат, издишат навънка. Сега туй не е за мен. То е за вас.

Ще пазите едно правило: ученик, който се съмнява в учителя си, той не е ученик. Най-скверното нещо е това, да се съмнявате в учителя си - вие се съмнявате в себе си. Когато вие се съмнявате в Бога, в учителя си, въпросът с вас е свършен. Защото, ако сега вие не познавате учителя си, защо отивате да се учите? За да отиваш да се учиш, трябва да познаваш учителя си, по-добре стой невежа. Щом веднъж си решил да се учиш, ти трябва да спазваш свещения закон, той е Божествен закон.

В аналите на окултната история няма изключение, дето ученик да се е усъмнил в учителя си и да е прокопсал. Няма в какво там да се съмнявате. Законът е такъв: ако учителят престъпи най-малкия Божествен закон, с него е свършено. Тъй щото Божественият закон е строг закон. Никога не може един учител да бъде поставен на едно място, дето той не заслужава, туй е невъзможно. Той е една определена величина в Божествения свят, абсолютно определена. Тя не може да се измени.

Сега, ако вие ще говорите за един учител на сенките, такива учители ги има. В странство, в Европа, един такъв учител се явява във Франция и казва на французките аристократи: „Ще направя едно голямо знамение, ще покажа силата на окултната наука." Взема той всичките техни скъпоценни огърлици и се качва на експреса, и казва на тия графове, барони, че като каже на експреса да спре, ще спре. Експресът не се спрял, но той излязъл с огърлиците. Това не е учителстване. Под думата „учителстване" трябва да разбирате какво е. Учителство не е да ви се дадат физически знания, защото физическите знания вие ще ги добиете чрез опита и без това.



Има три категории: физически свят, имате духовен свят, имате Божествен свят. Те са величини положителни. По какво се отличават?

По какво се отличава единицата?

Имате художник. Рисуването вземете или рисуването с маслени бои. То е едно изкуство, което спада към физическия свят. Четките, платното, боите - всичко туй може да видите, попипате. Дълго време след като работил този художник, в него се ражда отвращение. Той хвърля четките, хвърля боите, напуска стаята си - ден-два, седмица не иска да рисува. Ако е и някой музикант, той знае да свири, за да се избави от туй състояние, той ще вземе цигулката, ще влезе във втория свят, ще започне да свири, защото други енергии са се набрали у него, които са положителни във втория свят.

По какво се отличава свиренето? Свиренето не може да го пипаш. Или свиренето, или обонянието може да вземете. Едно цвете може да го помиришеш. Музиката може да я слушаш, все-таки предмета цигулка виждаш и гласа слушаш, но гласа не може да пипаш. Значи изкуството на музиката спада към духовния свят.

Сега да пристъпим към Божествения свят. След като свири дълго време, той захвърли цигулката и казва: „Не искам нито да рисувам, нито да свиря. Аз искам да се уединя в стаята си, в някоя гора, със себе си, да се моля." Често във вас се заражда такова желание. Моленето сега нито го пипаш, нито го чуваш. То е нещо, което само може да мислиш. След като се молиш дълго време, пак ще се върнеш към физическия свят.

Следователно преди да постъпите при един Учител, вие ще го опитате на физическото поле, ще го опитате в духовния свят, ще го опитате в Божествения свят и тогава ще идете да се учите. Той трябва да има три диплома, да е свършил в тия три университета. Той трябва да е свършил във физическия свят, да разбира материалния свят основно; да е свършил прогимназия в духовния свят и да е свършил забавачница най-малко в Божествения свят. Той от физическия свят трябва да има диплом от най-висшия университет, в духовния свят - от прогимназия, а от Божествения свят - най-малко от забавачница. То са три диплома, които той трябва да има.

Добре, ако във вас дойде едно съмнение, какво се ползвате? Най-първо, трябва да се научите да тълкувате нещата. Всяко проявление на нещата може да се тълкува трояко.

Сега искам да ви осветля върху кривите заблуждения, в които попадате, за да се избавите. Слушайте сега, разсъждавайте. Искам да се избавите просто от известно заблуждение. Вземете просто свиването на веждите. Казват: „Свил си човек веждите. Свил си веждите и очите, не иска да ме погледне." Но първоначалния произход на свиването на веждите знаете ли? Откога е произлязъл? Вие трябва да намерите произхода на свиването на веждите, отде начеват своя произход. Произходът е излязъл оттам, че когато очите се увеличили чрезмерно, не могли да издържат повече - тази светлина раздразнява очите повече, отколкото трябва, и харчи повече енергия. Тогава веждите са отгоре - една линийка, която регулира. Туй колело - очите.



Тъй че очите се свиват, за да възприемат по-малко светлина, раздразнението да бъде по-малко. Срещу слънцето затваряш очите си. Никой, като гледа срещу слънцето, не отваря очите си, той ще свие веждите си. Ще кажете: „Защо той се мръщи на слънцето?" Ще кажете ли, че той се гневи на слънцето? Не, по-мал-ко светлина да приема окото, много голяма е тази светлина. Ще кажат: „Свил си веждите като къртица." Това не е философия. Това са символи.

Добре, срещнете вашия приятел. Той има голямо нещастие в живота. Значи туй нещастие праща известно впечатление. Той си свие веждите, свие си очите и следователно какво трябва да прави при тия мъчнотии? Той иска да приеме по-малко неприятни мисли, за да има равновесие. Той иде, свил си така веждите. Вие правите сравнение, казвате: „Не иска да ме гледа." Де ви е философията? Причината ни най-малко не сте вие. А когато той е просто недоволен от вас, има си други признаци.

Следователно на всяко едно движение, като ученици, в основата трябва да знаете произхода, какъв е произходът на нещата. Например свиването на очите. Някой път вие може да помръднете устата някак. Например има една гримаса на устата, когато някой иска да каже: „Не искам да зная нищо за тебе." Има помръдва-не или от лявата, или от дясната страна на устата. Аз няма да направя тази гримаса, защото вие сами я знаете. Откъде излезе този произход на гримасата? Произхода знаете ли на гримасата? Аз бих ви задал един ден тема, тази гримаса как е произлязла. Запример повдигането на устните защо е, туй презрение? Но същата гримаса има и друго значение. Запример има гримаса - когато човек е радостен, той повдига устата си, а когато човек е скръбен, снема надолу устните си.



Хубаво, има такива направени играчки - маркучи за деца. Те са такива, на рог, от черво са направени като котва. Детето като прати въздух, вдигнат се рогата. Като излезе въздухът, паднат надолу.

Питам тогава, надуят човека, вдигне нагоре уста, извадят въздуха - надолу. Значи имаш известен идеал в живота, че ще сполучиш, надигнеш се. Същият закон, казват: „Нищо няма да сполучиш." Отпусне се надолу. Значи подвигнат се устата нагоре - туй показва, че имаш известен идеал. Надуят отгоре, повдигнат се рогата. Произходът на тази гримаса сега, едната гримаса как е произлязла?

Запример някой път правим или вдясно, или вляво такива гримаси с устата. Първичният произход на гримасите [какъв е]. Туй дете си играе, надуе туй черво -вдигнат се рогата нагоре; престане да надува рогата - спадат надолу. Сега едно подобие: човек като се въодушеви, повдигнат се устата, той тръгне по същия закон. Изгуби се този подтик отвътре, у него веднага мускулите отслабват и ъглите на устата се обръщат надолу. Значи има известно съответствие на неговите мисли.

Вие нали на всяко явление, което става отвън, трябва да му дадете едно правилно разрешение. Ами ако вие най-малките задачи не може да ги разрешите, как ще разрешите големите задачи?

Що е един изпит? Учителят ви даде един изпит: да разрешите най-малките задачи, да опита знанията ви. Може да ви даде задача от събиране, от изваждане, умножение, деление, от просто и сложно тройно правило. Може да ви даде от уравненията, някоя задача от висшата математика. Тия неща имат отношение към реалния живот.

Представете си, че някога аз туря ръката си на рамото на една от ученичките. Като казват, Учителят хвана ученичката за рамената, право ли е? Че тя има, най-първо, една дрешка; отдолу - друга дрешка, че кожата. Как съм я хванал? То е лъжа, най-първо. Казват: „Той хвана ученичката за рамената." Хващам за рамената, ако аз снема нейната дрешка тъй. Вие казвате: „Той я хвана за рамената."

Питам сега, вие учениците, фактически изваждате ли истината? Не. Вие говорите само лъжливи доноси. „Хвана ученичката за дрехата", тъй ще кажете.

И тъй, трябва да изразите истината. Когато дойдете до истината, трябва да я изразите тъй, както си е, и да имате един ум неизопачен. Ако искате да разсъждавате, трябва да се оставите от сегашния изопачен ум. „Хвана ученичката за рамената." Не е тъй. И тогава, един факт може да се предаде от едно положение в друго положение и да дойдем до криви разсъждения и криви заключения.

Всеки трябва да констатира истината. Вие трябва да обичате истината. Тази истина на физическото поле, тя си има свое изражение. Няма по-хубаво нещо за ученика от да обича истината. Когато дойдем до науката, ние трябва всинца да имаме туй разположение.

Запример аз забелязвам, че някой път за известни факти давате опаки тълкувания. Запример, когато вие си наредихте вашия клас, аз взех ли участие в класа, дадох ли някаква програма? Вие си наредихте класа. Сега някой път вие си правите погрешки и идвате, че ги стоварвате отгоре ми. Сега вие трябва да кажете: „Събрахме се толкоз души." Идвам, преподавам. Казвате, че класа го образувал Учителят - не говорите истината. А ще кажете: „Първоначално събрахме се двама или трима души - една сестра имаше, няколко братя, една група. После около нас дойде друга група." Ще представите фактите. „И след туй, като мислихме за един учител, за друг, повикахме Учителя да ни учи. Тъй се образува този клас." Вие сега ще разправяте: „Учителят образува този клас." Гледам, този клас не е така умно нареден. Ами ако дойде този умният човек, ще каже: „Какъв е този учител, който е наредил такъв един клас?"

И туй още не е един клас. Класът, ако дойде аз да ви сея, това не е окултен клас, вие не сте още окултни ученици. И даже още и слушатели на класа не сте. Аз ви говоря истината, разбирате ли туй? Ако е да ви говоря в окултен смисъл, вие ще кажете: „Ние сме ученици на специалния клас." С какво се занимава специалният клас? Че Учителят хванал ученичката за рамената. И туй трябва да го знаят и външните хора - хванал еди-коя си ученичка за рамената. Как тъй Учителят си позволил да хване еди-коя си ученичка за рамената.

Сега, туй е само едната страна. Пък има и други такива работи, които може да ви ги цитирам, които са излезли.

Туй, казвам, за мен нищо не значи, но вие като ученици искам да констатирате фактите правилно. Никога да не допущате във вашето съзнание лъжливи факти и доноси. За всяко нещо да знаете, че е истина, има си свое тълкувание. Подозрението не е знание. Може да ви подозирам в много работи. Знанието е факт точно определен. То не може да бъде друго, не може да се измени. Подозрението, това е невежество.

От какво произтича невежеството? Невежеството пред мен всякога показва, че умът, сърцето и волята са болни.

Аз казвам туй правило: когато стомахът е здрав, човек заповядва на стомаха. Щом стомахът стане болен, той заповядва на човека и казва: „Днес няма да ядеш." И яде ли болният? Не яде. Донесат му варено жито, майка му казва: „Ха, майка, яж." „Заповед имам днес, стомахът казва, не може да ям." И точно изпълнява. Здрав е кракът ти, кажеш: „На разходка на Витоша!" Счупи ти се кракът, дойде приятелят ти, казва: „Хайде!" „Кракът заповядва да не ходя." Следователно, ако ти не може да ходиш, показва, че кракът е заболял, а когато е болен, той ти заповядва. Ако ходиш, ти ще заповядваш на крака.

Добре, ако вие добре мислите, значи вие заповядвате на ума си; ако не мислите добре, не може да заповядвате. Ако си добър, ти заповядваш на своята добродетел; ако си лош, лошото сърце заповядва на тебе.

И тогава има две правила. Някой от вас ще каже: „Аз нямам нужда от учител." Той е болен, анормален. Защото, докато умът слуша духа, той е здрав, той може да се учи. В деня, в който се откаже от духа, той е болен, анормален. Когато ученикът каже: „Аз нямам нужда от учител", той е болен.

Тъй седят фактите, разбирате ли? И когато един ученик изнася неверни факти на живота, той е болен -и умът му, и сърцето му, и волята му са болни.

Сега във вас се зароди едно желание. То е следущето - [да разберете] кой е този, който е говорил? Вие го намерете кой е.

Христос имаше ученици, дванайсет души. И казва им: „Един от вас ще Ме предаде." Казват: „Кой е?" И Той не му каза името, но каза: „Този е, на когото затопя хляб в паницата и на когото дам, той е." И като му дал хляб, там казва Писанието, тогава влязъл дяволът.

Сега, аз не искам да затопя хляба, защото дяволът ще влезе във вас. Казвам, няма да затопя.

Ще обичате преди всичко истината и да не ви съблазняват малките работи. Чистото при всички условия си остава чисто. Нечистото при всички условия е нечисто. Доброто при всички условия е добро, злото при всички условия, каквито и да са, е зло. Истината при всички условия е истина. Лъжата при всички условия е лъжа. По този начин нещата са абсолютно определени.



За да проверите един факт, първо трябва да го проверите на физическото поле, то е единицата. И съвременните окултисти имат три правила, те са следущите. За да бъде нещо абсолютно вярно, трябва да има признак на главата, на костите в лицето и да има признаци на самата ръка. Изключение няма. Когато обаче, да кажем, този признак на главата и на лицето го има, а на ръката не присъства, тогава имате известно математическо съотношение. Пропорцията каква е? На две места го имате, а на третото го няма.

Когато е истина, тогава имаме три към три (3/3), после имаме две към три (2/3) и после имаме едно към три (1/3), това е отношението. Вие трябва да знаете тия съотношения. Не може в дадения случай да изваждате тия съотношения, както три към три - ще имате криво заключение. Туй показва, че всяко едно съотношение трябва да го разгледате на физическото поле, трябва да го разгледате на духовния свят и в Божествения свят, и ако в трите свята се е проявило туй, което мислите, тогава вашето заключение е абсолютно вярно, няма заблуждение.



Ще ви дам правило, но какво се отличава добрият човек от лошите хора. Аз вземам думата „добър" като един плод вече узрял, защото, ако кажа „по-добър", за мене има друго значение. Да допуснем сега, аз означавам: Д (добър) и ПД (по-добър).

В „добро" имате нещо завършено, то е „добър", резултат. Като кажа „по-добро", аз подразбирам работа.

Да кажем, вие сте богат. Казвам: „Трябва да станете по-богат." Е как? Чрез работа. За да станеш по-добър, трябва да работиш. Затуй доброто е положително. Добър си в даден момент.

Сега, по какво се отличава добрият човек от лошия? Ако този човек е добър, трябва да произвежда във вас три резултата. Те са следущите. Сега нали искате да ви определя признаците. Аз вземам думата „добър човек" в най-широк смисъл. Добрият човек, ако вие сте болен, щом се приближи към вас, трябва да ви даде здраве на тялото на физическото поле, подчертавам туй. Туй трябва да даде. То е едно към три. Второто положение - вие не само сте болен, но имате голямо вътрешно терзание, измъчване. Добрият човек трябва да даде спокойствие и мир на сърцето ви. Не само там да се спре. Вие сте толкоз глупав, не може да мислите. Този добрият човек трябва да даде на вашия ум една светла мисъл и подтик на вашия ум да мислите.

Следователно произведе ли тия три резултата в тялото, сърцето и ума, този човек е в състояние добър, абсолютно добър. Няма изключение. Произведе ли само здраве, този човек е добър само за тялото. Произведе ли резултат и за сърцето, той е добър и за човешкото сърце, но не и за ума. Ние правим относителни неща.

Сега, този закон може да приложите за Учителя.

Аз казвам, добрият човек, той е Учителят. Той трябва да има тия три качества. Има ли ги, той е Учител; няма ли ги, той не е Учител. Туй е една дефиниция, в която да се не заблуждавате. Тя е една окултна дефиниция, в която няма изключение, тук не може да лъжем. Тъй е. Сега ще кажете: по какво може да познаем един Учител?

Един Учител не само един път да произведе това, но всеки път туй трябва да произведе, всеки път, разбирате ли, постоянно, тъй както слънцето.

Запример вие, съвременните хора, може за слънцето да имате едно криво понятие. Казват: слънцето. Не, не, слънцето, това е Божественото око. Какво виждам аз в слънцето? Слънцето, като изгрее, казва: „Елате всички." Вика ги: „Събудете се всички." И заповеди дава, разпореждания. На дървото казва: „Ти ще растеш нагоре към мене. На работа!" И дървото започва работа. Излезе някой паяк, и на него казва: „Там паяжина ще предеш." Качва се паякът, започва да преде. И на всичките животни слънцето даде разпореждания, и всичките започват работата си. То, като даде разпорежданията, наднича отгоре и върви целия ден, гледа как се извършва работата. По някой път те се ухитрят - като се уморят, искат да се скрият от окото на слънцето, казват: „Я да теглим едно голямо перде." Теглят облаците, скрият се отдолу. Слънцето гледа, не може да види. Слънцето е по-умно - прати вятър, вдигне туй перце, казва: „А-а, какво правите вие долу?"

Та сега някой път образувате такива карагьоз-пердета, теглите, да ви не видят или да ви не види Учителят. Ще дойде вятър, ще пръсне облаците, слънцето наднича и казва: „Не стойте. На работа всички! Каквито заповеди съм дал, трябва да се изпълнят, понеже, който не ме слуша, изсъхва." И този е велик закон в света.

Когато Божественото съзнание иде в света, казва: „Всички на работа!" По някой път си правите илюзии - облаци, тъмнина, обаче дойде вятърът на живота: „На работа!" Нищо повече.

Затуй първото нещо, което трябва да научите, ако искате да станете ученици, то е: трябва да имате абсолютна вяра в своя Учител. Второ: Учителят каквото и да направи, да не се усъмниш. Усъмниш ли се в своя Учител, той се усъмнява в себе си.

Учителят, това е висшето вътре в ученика. То е вложено вътре, може да го замениш с каквато искаш величина. Ако не може да го замените, не разбирате. Ако разбирате - Учителят е един външен субект, той не е Учител.

Това са ваши разбирания. То е, когато рисуват децата. Това е то, вашата идея за Учителя.



Какво е това? Детето нарисувало един паун. А, отличен е. Къде е паунът?

С тия идеи трябва да престанете. Отвън може тъй да се говори, но един ученик да говори тъй, като символ, не разбирам.

Но да констатираме истината. Кажете нещо невярно. То може да спъва вашата еволюция, да спъва прогреса. В туй отношение трябва да боравите с точно определени величини. А при обикновения живот може и другояче. Но влезете ли в окултната наука, тя не търпи двусмислени неща. Там всичко е точно определено. Ако боравите във физическия свят, всяка една величина, тя е точно определена.

И сега, всичките болести, които съществуват в света, ние ги определяме от този закон, че хората днес не говорят истината. Истината трябва да е стремежът -онова, към което хората да се стремят. И следователно се ражда първото нещо. Когато човек престане да говори истината, той лъже. Лъжата днес господства в света и това показва, че хората не обичат истината. Когато човекът сгреши, туря си дрешка, казва: „Гол съм", за да се скрие от лицето на Бога. Не е вярно, че е гол. Де е лъжата? Вика го Бог, той не се обажда. Като вижда, че не може да се скрие, казва: „Ето ме." „Защо си се скрил?" „Гол съм." Но то е лъжа.

Мислите ли, че един ученик, който употребява лъжата в каквато и да е форма, не е гол?

Сега аз говоря за учениците, не за вас. Вие може да полъгвате, аз ви извинявам. Ако излъжете десет пъти, аз няма да ви кажа: „Защо лъжете?" Но ако искате да бъдете ученици, ако кажете най-малката лъжа, с вас въпросът е свършен. И благодаря, че още не сте ученици.

Някои ме питат: „Не може ли да бъдем ученици?" Не може. Ако станете ученици на окултната школа и кажете една лъжа, с вас въпросът е свършен.

Затуй казвам: ще чакате. Като уякнете за бъдеще, тогава ще бъдете. Да бъдеш ученик, то е една от най-хубавите титли. Няма нещо по-благородно от да бъдеш ученик. Но ученикът трябва да отговаря на туй благородно име. Сега, понеже вие се стремите за ученици, вие сте вече ученици на физическото поле, не искам да ме разберете криво. Вие сте тук ученици, да - в първия сте ученици, но във втория свят трябва да бъдете ученици, после - в третия, в Божествения, свят трябва да бъдете. И в тия три свята ще проявите три рода енергия.

Ако вие не разбирате физическия свят, не може да разберете духовния. Ако не разберете духовния, не може да разберете Божествения. От видимото към невидимото вървите, от невидимото към Божественото, безграничното. (Невидимо значи незнайно.)

Първото нещо - стремете се всички да проверите всеки един факт, всяко едно нещо. Дойде съмнение -проверете го. Не казвам да го не проверявате, проверете, за да намерите истината. И щом намерите истината, тя ще ви повдигне и характерът ви ще се облагороди.

Запример имате ли туй състояние, спокойно да издържите, ако едного от вас аз туря да го оплюят? Да го туря и да кажа: „Плюйте една плюнка отгоре му всички." Вие втори път няма да се появите в класа, нали. Значи вие имате едно високо понятие за себе си. „Оплюха ме", ще кажете. Питам, вярно ли е туй оплюване?

Аз да ви приведа един пример. Представете си, че имам един диамант колкото яйцето на камилска птица. Представете си, че в този диамант има едно високо съзнание. Аз нося този диамант със себе си и се разговарям с него из пустинята. Минаваме през негърска страна, дето тия хора обичат красиви неща. Може да го откраднат. И ако аз взема с кал, че го нацапам, да си изгуби лъскавината, какво трябва да каже този диамант? „Оцапа ме." Ако ме пита: „Защо ме оцапа?" „Защото ако не те оцапах, ще попаднеш в по-прости хора и те ще те строшат. А за да те избавя от тях, аз те нацапах, че когато минем, да не те бутат." После взема, че го умия. После дойде друга опасност - пак го нацапам. Мине опасността - умия го.

Питам: ако аз някого оцапам по този начин, какво ще кажете? (Сестра Олга: „Пазите ни.") Ама сега казвате тъй. Мъдрост трябва да имате за нещата. И в света всички проповядват, че в света Бог е, Който е най-мъдрият, най-силният - с всички добродетели, Той е допуснал най-голямото зло.

Ако вие се усъмните в Бога, че Той е допуснал зло, усъмните се в Самия Него, тогава какво остава заради вас? Вие не сте разрешили великата задача на живота. В Бога няма абсолютно никакво зло. Злото, което съществува в света, то не е Негово, а е наше, абсолютно е наше. Ние сме развалили света и злото е произведение на нас. Следователно няма какво тия свои погрешки да ги приписваме на Бога. Той ще дойде, ще оправи тия работи.

Някои казват: „И в Господа няма правда." Е, защо няма правда? Защото нямал къща. Друг имал къща, а той нямал. Еди-кой си бил много богат, пък той нямал пари.

Питам тогава: богатият човек благороден ли е? Бог като му е дал къща, той в къщата си довежда ли бедните свои братя, или тази къща за какво я употребява?

Питам тогава: вие, които имате мозъци във вашите глави, тия способности, които Бог ви е дал, този мозък, който струва с милиарди, какви мисли има във вашите мозъци, с какво е насаден вашият мозък? Сърцето, дето се нарича олтар, какво има в сърцето? Във вашето сърце турено ли е там лозинката на Бога? В сърцето ви свещеният огън гори ли? Ами в ума ви тази Божествена свещ запалена ли е, свети ли в ума ви, тъй както трябва? На тия въпроси трябва да се отговори.

Сега, ако вие искате да придобиете наука за бъдеще, да се осветлите за природата, вие трябва да имате здраво тяло, в което всичките клетки трябва да имат абсолютна хармония, да работят и да спират едновременно. После, да има хармония във всичките ви чувства и хармония във всичките ви мисли. Сега, при тези условия, тия три елемента са необходими - абсолютна хармония във всичките ви клетки. Тръгнете ли вие, да знаят клетките ви на краката, мозъка, на мускулите и всички да вземат участие, всички да се радват. Ще бъдете разположени, че сте на разходка. И после ще вземе участие сърцето ви, всичките ви желания да вземат участие. После - всичките ви мисли. И ще имате една разходка, ще се радвате на физическия свят, ще се радвате на духовния свят и най-после ще се радвате на Божествения свят. На физическия свят ще се радвате как? Като седнете на една трапеза, ще си похапнете ябълчици, крушчици, топла вода, това-онова, ще се стъкмите за разходката. След туй ще си попеете, ще погледате хубавите картини - то е духовната страна. След туй ще идете в мълчание вътрешно, всеки ще се помоли и разходката е свършена. Пак ще се върнете назад.

Казвам, в умовете ви, като ученици, ако мислите да минете по някакъв лесен път, в окултната школа никой не го е минавал досега. Има само един свещен път. Той е пътят на абсолютната истина. И тъй, както се разбира истина сега, той е път на тази истина.



То са двата велики принципа, А и В, които започват своята цел в живота. Аз ги наричам принцип на мекото, А, и принцип на твърдото, В -принцип на сърцето и принцип на ума, принцип на жената и принцип на мъжа, женски принцип и мъжки принцип, принцип на душата и принцип на духа. То е едно движение, което постоянно върви по една права линия. То се извървява само в Божествения свят. Тия неща са недостъпни за физическото поле. За да станат достъпни, непременно на тази нрава линия трябва да се даде друга посока, и за да се намери, трябва да се теглят две линии - и там, дето се пресичат, туй е посоката на движението.



Мислите на физическото поле, дето животът се осмисля, туй го наричат стремеж към истината. Тази истина е цел в живота, тоест целта е, която осмисля всички енергии, които се проявяват на физическото поле, духовния и Божествения свят. Този център, който осмисля тия три вида енергии, то е думата „истина". Истината е стремеж.

И тъй, у човека трябва да се образува любовта и мъдростта и те ще образуват тази права линия. Туй С е ключът за стремежа към истината.

И сега, вие по същия закон трябва да работите за бъдеще. Не да изправите погрешките си, защото аз не искам да се занимавате с изправянето на погрешките си, но искам да мислите правилно, да чувствате правилно и да действате правилно. Нищо повече.

Една педагогическа лекция ви държах. Аз я наричам педагогическа лекция. Тези ученици, които се приготвят да влязат в университета, приемна педагогическа лекция имат за приемане децата в забавачницата. Това са първите педагогически правила. Тия педагогически правила ще бъдат и в забавачницата, и в отделенията, и в прогимназията, и в университета. С тях ще свършите този свят. След това ще идете горе, там ще ви дадат други правила. Тия правила са необходими. Не мислете, че може да има други правила. Има други правила -като идете в света, всичко е позволено.

Вън от истината животът няма никакъв смисъл. Истината е, която осмисля живота, туй, което дава подтик на хората, стремеж, радост, веселие. То е подсъзнателно или съзнателно, или самосъзнателно, или свръхсъзнателно. Както и да е, ние се стремим някъде. Туй съставлява известна радост в човека, а при тази радост явява се любовта като фактор, явява се мъдростта като фактор, добродетелта и тям подобни. Онази цел, към която трябва да се стремите, е да обичате истината. Да се научите да обичате истината и няма по-красиво нещо.

Ако имате любов, ще станете меки. Ако имате ум, ще станете твърди. Ако много любов ви се даде, ще замязате на вода; ако много ум ви се даде, ще замязате на камъни. А щом ви се даде истината, на човеци ще замязате. Тогава ще вземете да разбирате вътрешния дълбок смисъл на живота и ще имате една постоянна деятелност. Тогава ще бъдете напълно радостни, весели, задоволени от работата. Всеки ден ще се радвате от своята работа. Днес, на втория ден, на третия, четвъртия, петия, шестия, десетия, хилядния, милионния - все ще бъдете доволни.

Едно малко размишление.

Сега, с тия бележки, които направих в лекцията, аз искам да ви дам един свещен подтик към познаване любовта, мъдростта и истината. Не се обезсърчавайте. Аз искам да ви дам един свещен подтик. Защото отсега ви предстои сериозна работа, отсега предстои за вас. Вие още не сте започнали.

Трябва всички да имате свещен подтик към любовта, мъдростта и истината. То е необходимо. Затова тази вечер ви държах тази лекция. Ако я използвате, ще имате всичкото мое благословение, ще бъдете радостни и весели.

Божието благословение да бъде с вас.

Втора година на МОК (1922-1923)
Двадесета лекция
7 март 1923 г., сряда, 19 ч.
София

НАГОРЕ




placeholder