НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето

Най-често използвани думи в беседата: има, всички, земя, един, може, сега, аз, хора, небе, казва, бог, слънце, дойде, свят, христос, душа, човек, бъде ,

 Неделни беседи , София, 21 Януари 1923г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Истина ви казвамъ: „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“. (Матея 18:18)

Ще ви прочета 12 гл. от Еклисиаста.

И помни Създателя си въ днитѣ на младостьта си, Прѣди да дойдатъ днитѣ на злото, И стигнатъ годинитѣ въ които ще речешъ: Нѣмамъ благодарение въ тѣхъ, – (2) Прѣди да се помрачи слънцето, и видѣлото, и луната, и звѣздитѣ, И се върнатъ облацитѣ слѣдъ дъжда; (3) Когато стражитѣ на кѫщата ще треперятъ, И крѣпкитѣ мѫже ще се прѣгърбятъ, И които мелятъ ще прѣстанатъ защото намалѣхя, И на тѣзи които гледатъ прѣзъ прозорцитѣ ще имъ стане тъмно; (4) И вратата ще се затворятъ при пѫтя, Когато изнемощѣе гласътъ на мелницата, И на гласа на птицата ще стане человѣкъ, И всичкитѣ дъщери на пѣсеньта ще се смирятъ; (5) Когато ще се боятъ отъ височината, И ще треперятъ въ пѫтя; Когато мигдалътъ процъвти, И скакалецътъ натегне, И охотата изчезне; Защото человѣкъ отхожда въ вечния си домъ, И сѣтуващитѣ обикалятъ улицитѣ, – (6) Прѣди да се скѫса сребърната цѣпь, И да се счупи златната чаша, Или да се строши водоносътъ при източника, Или да се развали колелото надъ кладенеца, (7) И да се върне пръстьта въ земята както е била, И духътъ да се върне при Бога който го е далъ. (8) Суета на суети, рече проповѣдникътъ, всичко е суета. (9) И колкото повече проповѣдникътъ стана мѫдъръ Толкозъ повече поучи людетѣ на знание: Най-паче вникна и издири, И нареди много притчи. (10) Проповѣдникътъ поиска да намѣри угодни думи: И писаното бѣ правота и думи на истина. (11) Думитѣ на мѫдритѣ сѫ като остени, И като гвоздеи заковани отъ наставницитѣ на събранията, Дадени отъ единия Пастирь. (12) А повече отъ това, научи се, сине мой, Че да прави нѣкой много книги нѣма край, И многото учение е трудъ на плътьта. (13) Да чуемъ свършъка на всичкото слово: Бой се отъ Бога и пази заповѣдитѣ му, Понеже това е всичкото на человѣка; (14) Защото Богъ ще докара на сѫдъ всѣко дѣло И всѣко скришно, или добро или зло.

Казва се „Бой се отъ Бога“. Азъ казвамъ „Люби Бога!“ Всички хора проповѣдватъ страхъ отъ Бога. Въ старо врѣме сѫ проповѣдвали „бой се отъ Бога, и пази заповѣдитѣ му!“ Казвамъ: „Люби Бога и слѣдвай неговата мѫдрость“!

Ще говоря върху 18 стихъ, 18 гл. отъ Евангелието на Матея.

Истина ви казвамъ: „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето, а каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.

Много пѫти ученицитѣ сѫ спрѣгали глагола „вързвамъ“. За да бѫде човѣкъ въ състояние да разбере онази велика Божествена истина, която носи миръ и радость за всѣка душа, той трѣбва да бѫде свободенъ отъ всички заблуждения на миналитѣ векове. Заблужденията, това сѫ остатъци. Това сѫ останки отъ разнебитѣни кораби на миналото, хвърлени на брѣга. Заблужденията, това сѫ хиляди системи, философски учения, които сѫ сѫществували, и може да кажемъ, че лицето на земята е покрито всѣ съ такива философски твърдения.

И съврѣменната култура, отъ 8,000 години насамъ започва съ два отрицателни акта. Тѣ сѫ слѣдующитѣ. Единиятъ актъ се извърши въ райската градина вѫтрѣ, т.е. извърши се въ духовния свѣтъ. Богъ, за да изпита хората дава имъ една заповѣдъ, както се дава на малкитѣ дѣца. Казва имъ: „Отъ всичкитѣ дървета, отъ всичкитѣ плодове на рая ще ядете, но само отъ туй дърво нѣма да бутате“. Това е една заповѣдъ, като изпитъ. „Отъ плода на това дърво нѣма да ядете. Ще обработватѣ райската градина, вие и вашитѣ дѣца отъ всичко ще се ползувате, но само отъ това дърво нѣма да се ползувате“. Обаче, единъ день въ тази райска градина идва лъжлива форма, качва се на дървото, и си похапва. Минава жената отъ тамъ и ѝ казва: „Имате тукъ въ райската градина едно отлично дърво, какъ да не го използувате? Азъ намирамъ плодоветѣ му прѣкрасни“. Тя му казва: „Намъ е забранено да го не бутаме“. „Е, кой ви даде такава глупава заповѣдь?“ – „Е, кой! Господь ни даде. Онзи, който ни постави въ рая“. „Господь иска да ви опита. Той знае, че въ тия плодове се крие най-великата сила, която като изпитате, ще станете като Него. Вкусете си, вкусете.“ Това е философия на живота. И се събужда у човѣка чувство на тщестлавие т.е. събужда се неговия личенъ животъ, той се индивидуализира, и казва: „Защо да не стана като Бога?“ И какво бѣше послѣдствието отъ тази имъ постѫпка? Че въ момента, въ който мѫжътъ и жената ядоха, оголѣха, т.е. хвана ги една болесть отъ рода на проказата. За да останатъ голи, какво носиха тѣ? Тѣ оголяха тъй, както има нѣкои животни, като ги хване нѣкоя болесть, всичката имъ козина пада, та оставатъ голи. Оголѣха като нѣкои малки кученца. Послѣдствието е, че тия хора, намѣсто да добиятъ слава, да просвѣтнатъ, усѣтиха, че се смалиха и оголѣха. Азъ уподобявамъ туй състояние на единъ банкеръ или на единъ търговецъ, който има приходъ отъ 100–200,000 лева, но не е доволенъ отъ това, иска повече и се впуща въ едно прѣдприятие отъ 10 милиона лева, има проекти да поправи свѣта, но докато се впусне, работитѣ така се сложатъ, че той изгубва всичкия си капиталъ, и виси на косъмъ. Той е пропадналъ, но нѣма смелостъ да каже истината, и затова ще употрѣби реклами, това-онова, ще употрѣби лъжата. Обаче съ лъжа работите не се поправятъ. Когато и да е, тази фирма ще фалира. И тъй, има такива фирми съ хиляди, зарегистрирани ужъ. Но всички фирми сѫ фалирали по сѫщия начинъ. Това е единъ актъ отъ умственъ характеръ.

Второто прѣстѫпление, вториятъ актъ е отъ чисто религиозно гледище. Слѣдъ като излѣзли хората отъ рая, двама братя Каинъ и Авелъ, принесли жертва на Бога. Жертвата на единиятъ братъ била приета, на другия – не. Единиятъ взима една цепеница да убива брата си. Какъ тъй твоята жертва да бѫде приета, а моята не? Питамъ сега: Кой е модусътъ, коя е побудителната причина да дигне единия братъ цепеница, та да убива другия? Що е винаватъ този братъ? Азъ бихъ желалъ всѣки братъ да обѣсни дълбоката причина на това. Какъ е възможно двама рожденни братя, родени отъ една майка и отъ единъ баща, единиятъ отъ тѣхъ да извърши туй прѣстѫпление? Днесъ тия актове сѫществуватъ въ свѣта. Свѣтътъ въ туй отношение не се е поправилъ.

Ние съврѣменнитѣ хора имаме два завѣта дадени споредъ Библията. Първиятъ завѣтъ е Стариятъ завѣтъ. Четете го, той е Моисеевиятъ законъ и всичкитѣ нареждания. Вториятъ завѣтъ, това е новиятъ завѣтъ, учението на Христа. Сега, всички твърдятъ, че това, което Богъ е казалъ веднъжъ, то не се мени. Нали? Добрѣ. Ако нѣкой философъ би казалъ, че се мени, ще считатъ, че той не говори истината. Но апостолъ Павелъ казва, че този първиятъ завѣтъ, който Богъ направилъ съ человѣцитѣ, взѣлъ та го отменилъ, направилъ втори завѣтъ. Въ първия завѣтъ хората трѣбвало да правятъ жертвоприношения, да направятъ още нѣкои прѣстѫпления, да заколятъ гълъбче, кокошка, нѣкое агънце, и по този начинъ ще се простятъ грѣховете имъ. По втория начинъ, въ втория завѣтъ туй прѣстѫпление се прощава. Казва се въ Евангелието: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, и ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти.“ Значи тъй ще бѫдешъ спасенъ. Сега, какво е отношението на тия два завѣта? Единиятъ завѣтъ, завѣтътъ на Моисея, това е завѣтъ за дѣцата. А другиятъ завѣтъ, Новиятъ завѣтъ е за възрастнитѣ. И сега Господь идва въ свѣта да направи трети завѣтъ. Нѣкои ще кажатъ „Чудно, трети завѣтъ!“ Да, трети завѣтъ ще има. И въ Писанието е казано: Завѣтъ за прославянето на Синовете Божии. Той е завѣтътъ, когато Любовьта ще се внесе въ свѣта, и хората ще изучаватъ великата наука, какъ трѣбва да живѣете. Завѣтъ е туй. И ако кажемъ на хората, че трети завѣтъ иде, ще кажатъ: „Това е еретическо учение“. Туй е въ реда на нѣщата.

Христосъ казва: „Истина ви казвамъ: Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.

Ние сега толкова много сме въздигнали тия 12 апостола. Защо сме ги толкова въздигнали? Какви бѣха по произхождение? – Евреи. Ако ги подложимъ на критика, каква кръвъ течеше у тѣхъ? – Еврейска кръвъ течеше у тѣхъ. Ние казваме: „Тия сѫ светитѣ апостоли“. Не, азъ разбирамъ основно принципа. Христосъ казва: „Духътъ на Истината, като дойде у васъ и влезе, Той ще ви научи на едно ново учение, и туй, което азъ не съмъ доизказалъ, този Духъ на Истината, Той ще ви каже и ще ви припомни всичко. Между мене и Него нѣма да има разлика“. И Христосъ казва: „Онзи, Който ме е пратилъ“. Казвамъ: „Често хората правятъ погрѣшки“. Когато казваха на Христа: Знаешъ ли, че азъ имамъ властьта да тѣ разпъна? Какъвъ е този, който Му говори така? Човѣкъ, единъ римлянинъ. „Азъ власть имамъ“. Христосъ го корегира, казва му: „Не, властьта не е твоя, властьта ти е дадена отъ Кесаря. Утрѣ и тебе може да тѣ уволнятъ отъ власть. Властьта ти е дадена отгоре. Тази власть на Кесаря е отгорѣ, и ти не би ималъ власть, ако не бе ти дадена.“

Второто нѣщо, което Христосъ каза на ученицитѣ си слѣдъ възкрѣсението бѣше: Азъ имамъ власть на небето и на земята, дадена отгорѣ. Идете сега и проповѣдвайтѣ туй учение.

Сега, ще дойдемъ до думитѣ: „вързвамъ и развързвамъ“. „Вързването“ това е актъ на ума. Само умниятъ човѣкъ може да направи единъ възелъ; само една умна жена може да плете чорапи; само единъ поетъ може да напише едно стихотворѣние; само единъ цигуларь може да свири на цигулка. Само умниятъ човѣкъ може да направи това, защото тукъ взима участие ума. Само човѣкътъ, който не е заетъ само съ ядене и пиене, а съ туй Божественото въ него, само той може да направи всичко това.

Сега, ние съврѣменнитѣ хора проповѣдваме, че трѣбва да се осигуримъ, да подобримъ живота си. Да, съгласенъ съмъ. Да го осигуримъ. Но гдѣ е онзи истинскиятъ човѣкъ, който ни показва какъ да го осигуримъ? Имаме осигурителни дружества, имаме църкви. Казвате: „Елате въ църквата, ще бѫдете осигурени.“ Много добрѣ, нѣмамъ нищо противъ туй, но онѣзи, който се осигурили въ тия дружества, какво показватъ, дѣ сѫ осигурени? Азъ питамъ васъ осигуренитѣ: баща ви кѫдѣ е? Осигурениятъ ви дѣдо кѫдѣ е? Осигурената ви баба кѫдѣ е? „Е“, казва, „заминаха. Заровиха ги въ земята.“ Е, какво стана съ тѣхъ, кѫдѣ сѫ? И сега ще се явятъ нѣкои, ще взематъ да ни доказватъ, че човѣкътъ е пръстъ, че умира и се свършва работата. Други ще ни доказватъ, че човѣкъ ималъ душа, която живѣе слѣдъ смъртьта му. Хубаво, и еднитѣ и другитѣ , който се спорятъ върху този въпросъ, не го разрѣшаватъ на опитна почва. Ако душата живѣе, ние трѣбва да имаме единъ начинъ, да влѣземъ въ съприкосновѣние съ тази душа. Душата не се познава съ пипане. Пипането подразбира, че се сѫбужда въ насъ съзнанието. Пипането, то е най-силното чувство. Отъ него сѫ произлѣзли всички други чувства. То е основата. Въ цѣлото ни тѣло то е единъ чувствителенъ органъ на организма. И като дойдемъ до душата, едни ще я опредѣлятъ по единъ начинъ, други ще я опредѣлятъ по другъ начинъ. Душата е самиятъ човѣкъ, който мисли, чувствува и дѣйствува разумно. Това е значението на „душа“ въ една смисълъ. Можемъ да вземемъ думата „душа“ въ една по-ограничена смисълъ. Какво означава тогава? – Само човѣшката чувствителность или сборъ на нѣкакви си функции, на нѣкакви си прояви. Но, като кажемъ „душа“, подразбираме туй, което диша, което работи, а може да работи само разумното въ свѣта. На санскритски думата „душа“ означава, че може да работи само умниятъ, разумниятъ човѣкъ. Слѣдователно, душата е туй разумното, умното у човѣка. Кѫдѣ се намира то? Ако азъ взема моята цигулка и ви изсвиря нѣкои класически парчета, моята душа не се ли е проектирала въ тази пиеса? Моята душа е влѣзла въ съприкосновение съ вашия умъ. Има нѣщо, което е проникнало въ душата ви и вие се радвате. Има нѣщо, което не виждате, но ти се радвашъ, въодушевилъ си се. Какво си спечелилъ? – Нищо. Не, спечелилъ си. Когато онзи замръзналъ човѣкъ се остави, изложи на слънце, слѣдъ като се мине половинъ часъ, той става веселъ. Питамъ: Какво е спечелилъ? – Влѣзло е нѣщо въ неговия организъмъ. Можете ли да прѣтеглитѣ туй, което е спечелилъ? То не тежи даже една хилядна часть отъ килограма. А при това, туй, което нѣма никаква тяжесть, то е произвело такава радость въ душата ти! А при това, казвате: „вързвамъ“, Сега ще дойдеме до думата „вързвамъ“. Съ какво може да вързваме нѣщата? Земледѣлецътъ най-първо се учи на вързване. Той първо разорява земята, и слѣдъ туй хвърля семето въ нея. Сѣенето, туй е единъ начинъ на вързване. Той е свързалъ семето съ земята. Слѣдъ туй свързване семето излиза на влага и на слънчева свѣтлина, послѣ цъвне, върже и отъ него се ползуватъ. Онзи лозаръ, който посажда пръчкитѣ, и той вързва. Онзи градинаръ, и той вързва. Всички изобщо все се учатъ да вързватъ. Но разумно трѣбва да се вързва. Послѣ, трѣбва да свързваме двѣ мисли на едно мѣсто. Да кажемъ, че азъ дойда между васъ, и внасямъ извѣстни раздори, това вързване ли е? Това е развързване.

„Каквото вържете на земята, такова ще ви бѫде вързано и на небето“. Значи онуй Божественото, което вързвате на земята, онѣзи Божествени семена, които посѣете на земята, това ще ви бѫде вързано и на небето. Слѣдователно, ще имъ се даватъ условия да поникнатъ.

„И каквото развържете на земята, ще ви бѫде развързано и на небето“.

Има два начина за вързване. Човѣкъ можешъ да го вържешъ съ любовьта. Туй е единъ начинъ. А може да го вържешъ и съ умразата. Туй е другъ начинъ. Човѣкъ можешъ да го вържешъ съ какво? – Можешъ да го вържешъ съ вѫже. А може и да го развържешъ. Слѣдователно, въ едно отношение нѣщата въ умствения свѣтъ трѣбва да се вържатъ, а на физическото поле да се развържатъ. Едноврѣменно вие не можете да правите два акта, да вързвате на двѣ мѣста. Когато единъ човѣкъ е вързанъ въ едно отношение, трѣбва да го оставятъ въ друго отношение свободенъ. Ако вие вържете краката на вашето дѣте, и искате да отиде на училище да се учи, не може.

Сега всѣки народъ иска, има нужда да прогресира. Българитѣ искатъ да прогресиратъ. На какво се дължи прогреса? Най-първо на неговия умъ, той трѣбва да бѫде уменъ. Второ: на неговата воля, и трето – на неговото сърдце. Въ природата, въ туй отношение има една съразмѣрность въ проявата на тия сили. Човѣшката глава расте въ три направления. Тя расте на широчина, и туй растене на широчина дава издържливость на организма. Расте на дължина, дава активность на движенията, и расте на височина, дава морална стабилность на живота. Слѣдователно, когато поглѣдна една глава, или главата на единъ народъ, виждамъ какъ растатъ хората. Погледнете който и да е народъ, и ще видите, че ако това растене става правилно, и развитието на този народъ е правилно. Но ако туй растене става като у единъ часовникъ, само едно разширение, ние знаемъ какви ще сѫ послѣдствията. Може да има само двѣ движения. Правилно е да има растете въ три посоки. Ако единъ народъ се движи само въ една посока, и се вързва, този народъ ще мяза на единъ разбойнически народъ, който търси да убива другитѣ, чака нѣкой народъ да разбогатѣе, та той да го плячкосва. Ще се вързва съ плячка. Така правиха турцитѣ, бузгунъ правиха. Чакаха 40–50 години докато разбогатѣятъ българитѣ и хайде ще ги ограбятъ. Все въ бузгунъ живѣха българитѣ, въ едно движение. Второто движение е, когато ще се образува една държава за примѣръ или единъ организъмъ, ще се образуватъ едни връзки, но тия хора едни други ще се измѫчватъ, тѣ нѣматъ едно вѫтрѣшно разбиране. Ние наричаме туй състояние въ химията или въ науката неорганизирана материя. Това състояние е необходимо. Всѣки химикъ трѣбва да прекара материята прѣзъ туй неорганизирано състояние, за да образува нѣкакво съединение. И, слѣдователно, ще има едно движение. Всѣки ще иска да забогатѣе. Сегашната раса минава второто движение, втората фаза. Всички сѫ много активни, искатъ да турятъ редъ и порядъкъ, но нѣматъ моралъ още. Какво е моралъ? Моралътъ е една мярка, която може да се прилага къмъ всички народи, къмъ всички хора, еднаква мярка. Това, което имаме, не е мярка. Не е мярка, ако богатиятъ мери по единъ начинъ, учениятъ – по другъ начинъ, свещеникътъ – по трети начинъ. Че ние трѣбва да възстановимъ порядъка въ свѣта, това не е норма, това не е една мярка. Трѣбва да имаме една мярка, и всички да съзнаватъ, че е права. Това е разтежъ нагорѣ, това е третото измѣрение – разтежъ къмъ Бога. Слѣдователно, въ моя умъ Богъ е една абсолютна мярка, която показва какъ трѣбва да живѣемъ. Тази мярка не само че е мерене на нѣщата, но въ тази мярка се крие сѫщностьта на живота. И Христосъ дѣто казва въ онзи стихъ, че това е животъ веченъ, да познаемъ тебе, Истиннаго Бога – подразбира истинския животъ. Само тази мярка е, която ще ни подигне, и ще ни даде необходимото, което търсимъ. Казвамъ сега: Не е лошото въ нашия стремежъ, каква полза отъ твоя стремежъ въ живота, ако ти имашъ 10 хамбара жито, а стомахътъ ти е разваленъ, и ти не можешъ да туришъ въ устата си нито едно зрънце? Каква полза, ако ти направятъ 10 баници, и ти не можешъ да си вземешъ отъ тѣхъ? Друго обѣснение: Каква полза, ако ти имашъ най-хубавата написана книга, а не можешъ да четешъ. Каква полза ще имашъ въ религиозно отношение отъ най-хубавитѣ религиозни системи, а не можешъ да разберешъ сѫщностьта имъ, не можешъ да разберешъ какво нѣщо е религията.

Азъ бихъ желалъ на съврѣменнитѣ религиозни хора да имъ покажа въ какво седи Христосъ, какво нѣщо е Той. Ще кажатъ: Въ Любовьта. Ами каква е цѣльта на тази любовь? – Да се обичаме, да бѫдемъ всички добри. Какво е доброто? – Да се не крадемъ, да се не лъжемъ. Много хубаво. Ние казваме да се не крадемъ, да се не лъжемъ, а при това пакъ крадемъ и пакъ лъжемъ. Казваме да не умираме, а при това пакъ умираме. Да сѫдимъ право, а при това сѫдбата ни не е права. Не че нѣмаме хубавото желание; азъ, въ дадения моментъ приемамъ, че и свещеници, и учители иматъ хубаво желание, но има нѣщо въ свѣта, което въ единъ моментъ може да измѣни, да изопачи и ума, и сърдцето, и душата на човѣка. Въ единъ моментъ само! Това е единъ психологически моментъ. Съ нѣкой господинъ азъ живѣя добрѣ, но му кажа една дума, той я счете за обидна, и веднага се измѣни, започва да мисли другояче. Какво е станало, защо той се измѣни? Ами той ме обиди. Съ какво те обиди? – Една обидна дума ми каза. Е, кой ти даде тълкувание на тази дума, отъ гдѣ знаешъ, че е обидна тази дума? Ние още не знаемъ дали думата е обидна. Тогава ще разтълкувамъ. Ние съврѣменнитѣ хора искаме да бѫдемъ добри, но при сегашнитѣ условия ние не можемъ да бѫдемъ добри по слѣдующитѣ съображения. Доброто, това е единъ резултатъ. Доброто, това е единъ плодъ въ природата, а плодътъ иде най-послѣ. Най-първо ние ще разоремъ нивитѣ си, ще посѣемъ плодни дръвчета и жито. Туй жито ще израстне, ще цъвне и ще даде плодъ, но то трѣбва да расте дълго врѣме. Първоначално житото е расло дълго врѣме. Ние искаме всички нѣща извѣднъжъ да дадатъ плодъ. Въ Божествения свѣтъ най-хубавитѣ пѫтища растатъ съ милиони години. Туй, което скоро расте, то е прѣстѫплението. Туй е моето твърдѣние, за него азъ отговарямъ. Тъй поне азъ го намирамъ въ своитѣ изслѣдвания. Доброто, това е единъ резултатъ. Тия плодове нѣма да дойдатъ извѣднъжъ. Като разоремъ нивата, слѣдъ 5–6 години ще дойдатъ тѣ, и най-послѣ, плодътъ ще опрѣдѣли качеството на всѣко едно дърво, и отъ плода му, или ще го обикнемъ, или нѣма да го обикнемъ. Плодътъ ще внесе въ насъ истинската любовь. И ние обичаме всѣко дърво, споредъ неговия плодъ. Да се не лъжемъ да мислимъ, че обичаме. Ние може да обичаме човѣка споредъ плода му. Колкото е по-добъръ плода му, толкова повече ще го обичаме. Колкото е по-хубава една ябълка, толкова нашата обичь ще бѫде по-голѣма. А онази киселица, онази суха трънка, минавамъ и я заминавамъ. И ще каже нѣкой: „Защо не ме обичашъ?“ Защото този плодъ на насъ не ни харесва. И слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва да посадимъ въ нашата душа онѣзи Божествени плодове. Тѣ ще израстнатъ, ще даватъ плодъ, може да минатъ и хиляди години. Трѣбватъ ни още хиляди години, за да станемъ добри. Туй което казватъ сегашнитѣ хора, че азъ съмъ добродѣтеленъ, казвамъ: „Да се туримъ въ пѫтя на добродѣтельта, ние още не сме добри, нѣмаме плодове“. Това още не сѫ плодове. Азъ бихъ попиталъ: Кои отъ насъ сѫ добри? Онзи владика, онзи свещеникъ, онзи царь, тѣ не сѫ изпълнили още Божия законъ. Онзи владика служи на английски ли, на американски ли, на български ли, но му плащатъ, плащатъ му около 50–100,000 лева, онѣзи златнитѣ пари. Не е злото тамъ,че му плащатъ, но въ него още не е проникналъ онзи Божественъ принципъ. Споредъ този принципъ, ако една буба се храни съ листа, тя като стане пеперуда, не може да се храни съ листа, ще изхвръкне. Следователно, съ каквото се хранишъ, такъвъ ще станешъ. Плащатъ ли на единъ свещеникъ, той не е свещеникъ. Плащатъ ли на единъ учитель, той не е учитель. Плащатъ ли на единъ философъ, той не е философъ. Плащатъ ли на единъ държавникъ, той не е държавникъ. Разбирайте ме хубаво. Държавникътъ трѣбва да служи на единъ народъ отъ любовь. Щомъ служи отъ любовь, ще му плащатъ повече. Ако свещеникътъ служи отъ една безкористна любовь, ще му плащатъ повече. Нѣма да опрѣдѣлямъ какво е любовь, тѣ го знаятъ повече. Ако философътъ служи безкористно, ще му се плати. Този начинъ, по който ние служимъ, той е най-умниятъ, той е най-добриятъ.

Сега, не мислете, че бѫдещата култура, която иде, или бѫдещата цивилизация, или туй съзнание у хората ще иматъ тия стари методи, Не мислете, че ако тия стари методи се заменятъ съ нови, та свѣта ще се опропасти. Не ни най-малко не мислете тъй. Ще се даде една нова насока на човѣшката душа. Човѣшката душа трѣбва да бѫде свободна.

И Христосъ е говорилъ. Той е взелъ стиха: Истина ви казвамъ, че каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде и на небето.

Значи, ако ние поставимъ разумното на земята, туй разумното ще го взиматъ въ внимание въ другия свѣтъ. Сега за примѣръ българскитѣ духовници туй съзнаватъ, всички търсятъ единъ изходенъ пѫть отъ лошото положение. Всички народи търсятъ този изходенъ пѫть. Онѣзи духовници, както въ старо врѣме, така и сега, които сѫ познавали окултнитѣ закони вѫтрѣ въ природата, тѣ сѫ постѫпвали съобразно съ тѣхъ, и сѫ изкарвали на благоприятенъ край своя народъ. Ако единъ капитанъ на нѣкой параходъ му прѣдстои да изкара своитѣ пѫтници на пристанището, той не трѣбва само да се моли. Право казва българинътъ: Лозето не иска молитва, а мотика. Молитвата си е молитва, а мотиката си е мотика. Онзи капитанъ, който ще изкарва пѫтницитѣ на пристанището, той трѣбва да знае всички подводни мѣста. Уменъ трѣбва да бѫде той! А молитвата не е нищо друго, освѣнъ една връзка между тази висша интелигентность и неговата интелигентность. Защото, много пѫти, когато нѣкой капитанъ не разбира пѫтищата, има тъй нареченитѣ пилоти, дойде единъ пилотъ съ своитѣ лодки, катерчета, и капитанътъ отстѫпва властьта си на този пилотъ, който ще прекара кораба. Въ живота ние дохождаме до такова едно опасно мѣсто, и ще пратятъ отгорѣ единъ такъвъ пилотъ, ще ни прекара той около 10–15–20 клм., и като мине опасностьта, той ще извика капитана, и ще му каже: „Азъ свършихъ, параходътъ е пакъ твой и ще си излѣзе.“ Сега, може да си единъ философъ, и като дойде единъ такъвъ пилотъ, ще му кажешъ: „Какъ ще ни докажешъ, че можешъ да ни извѣдешъ на брѣга?“ Какъ ще ви докажа? Дайте ми кораба, и ако ви изкарамъ на брѣга, азъ съмъ; ако не ви изкарамъ, и параходътъ се строши, не съмъ азъ. Вие сте сега прѣдъ една дилема, не знаете пѫтя. Ще се доверите на мене. Казвамъ: „Моята честна дума, азъ ще ви извѣда.“ Ами какъ ще повѣрваме? Е, ще проверите, само 3 ч. се изискватъ, докато проверите дали моитѣ думи сѫ истинни. Само 3 ч. докато изкарамъ кораба на брѣга! Този параходъ трѣбва да стигне на брѣга! И слѣдъ като този пилотъ изведе кораба на брѣга, това случайно ли е? Не е случайно. Ще кажатъ философитѣ, че е случайно. Не е случайно, този пилотъ разбира пѫтищата. Казвамъ: „Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да има по единъ пилотъ“. Вие сега всички, при сегашната култура се намирате при единъ отъ най-опаснитѣ моменти, но и единъ отъ най-благоприятнитѣ моменти, най-близо до брѣга сте, но и при най-опаснитѣ, при най-многото примоли. Ако този пилотъ не дойде, мъчно може да влѣзете въ царството Божие, въ туй пристанище. И „ако“, казва Христосъ, „не станете като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ царството Божие“. То значи: Ако не повѣрите вашия корабъ на този пилотъ пратенъ отъ Бога да ви ръководи, вие въ царството Божие не може да влезете, а ще останете долу подъ камъка.

Сега, ще ви наведа на другъ единъ аргументъ. Има хора, които постоянно се съмнѣватъ. Казватъ: „Докажи ни“! Ами какъ ще ви докажа? Азъ ще ви приведа единъ малъкъ разказъ. Въ древностьта, единъ великъ адептъ, като изучавалъ произхождѣнието на мравѣшката култура, слѣзълъ между мравкитѣ, искалъ да влѣзе въ съобщение съ тѣхъ, да види какъвъ е тѣхниятъ животъ, какво мислятъ мравкитѣ. Сега, между насъ, ние мислимъ, че мравитѣ сѫ глупави, че по инстинктъ вършатъ всичко. Не, въ мравитѣ има една доста почетна култура, тѣ изучаватъ природата, иматъ своя философия. Има единъ родъ мрави, които сѫ ясновидци – ясновидци особенъ родъ. И какво виждатъ? – Въ кой хамбаръ има жито, въ кой чувалъ има оризъ. Виждатъ това, и послѣ, иматъ много лѣсенъ начинъ за съобщение – бързъ и отличенъ начинъ. Като видятъ, че нѣкой хамбаръ е отворенъ, веднага една друга се бутатъ, и въ скоро врѣме всички сѫ въ хамбара. Та, влѣзълъ този адептъ да изучава живота на мравкитѣ, а то е трудно. Единъ такъвъ адептъ, да влѣзе, да живѣе между мравкитѣ, да се смали до тѣхния уровенъ, да дойде въ съобщение съ тѣхъ, да седи заедно съ тѣхъ. Тѣ виждатъ, че той е като тѣхъ, но нѣкакъвъ особенъ родъ е и му казватъ: „Ти мязашъ малко на мравитѣ, но има нѣщо въ тебе, което не е мравешко, какъ, отгдѣ дойде?“ – Е, дойдохъ отъ странство, отъ другъ свѣтъ дойдохъ. Дойдохъ да изучавамъ между васъ вашия животъ. „Отъ другъ свѣтъ! Отъ мравешкия свѣтъ нѣма по-голѣмъ. Какъ? Това, мравкитѣ, ние сме едни отъ най-културнитѣ на свѣта. По-голѣма култура отъ насъ нѣма. Ние, мравитѣ, имаме умъ!“ Адептътъ казва: „Така е, но азъ идвамъ отъ единъ свѣтъ, той е толкова красивъ!“ Този най-голѣмъ философъ на мравитѣ казва: „Заведи ме да го видя“. Започналъ този философъ на мравитѣ да спори. „Да направимъ опитъ, азъ ще те заведа въ онзи свѣтъ да го видишъ“. Избралъ той единъ отъ най-голѣмитѣ мравѣшки философи и ще го води. Веднага адептътъ влиза въ човѣшка форма, туря мравката на пръста си и я носи. Влиза съ нея въ една аудитория, дѣто единъ знаменитъ професоръ държалъ една отъ своитѣ лѣкции, и пита мравката: виждашъ ли тази аудитория каква е? – Нищо не виждамъ. Туря я на пръста си, дига го нагорѣ и го пита: Виждашъ ли професора? – Не го виждамъ. Дига я на високо съ пръста си. – Пакъ не виждамъ. Какво си дигашъ пръста тамъ? – Запитва го професорътъ. „Отъ мравѣшкия свѣтъ нося една мравка, искамъ да те види, но не може да те види“. Този професоръ философъ казалъ за адепта: „На този малко му се поразмътилъ ума“. И сега, нѣкои хора ни питатъ: Има ли другъ свѣтъ? – Има. Може ли да го видимъ ние? – Можемъ. Взѣма го азъ на пръста си, нося го, и влеземъ заедно съ нѣго въ ангелския свѣтъ. Виждашъ ли този свѣтъ? – Не го виждамъ. Пита ме Господь: Какво си дигашъ пръста? – Тукъ има единъ философъ отъ земята, иска да тѣ види. Въ насъ желанието е благородно, да знаемъ онзи свѣтъ, но знайте, че въ човѣшката душа има други органи, други способности, други чувства, които трѣбва да се развиятъ. И съврѣменниятъ човѣкъ трѣбва да замине въ една нова фаза, нова форма, и цѣлото устройство на неговата глава, на неговия мозъкъ, всичко туй съвършенно трѣбва да се преобрази. Единадесеть години съмъ изслѣдвалъ тия квадрати по главата, тия глави, измѣрвалъ съмъ мозъцитѣ имъ, и съмъ дошълъ до заключение, че едно ново прѣустройство трѣбва на сивото вѣщество на мозъка въ човѣка. Въ човѣшкия мозъкъ има доста неорганизирана материя, и тази неорганизирана материя произвежда сега този смутъ. Всичката тази материя трѣбва да се организира, и да стане не само жива, но и съзнателна; не само съзнателна, но и самосъзнателна, не само самосъзнателна, но и подсъзнателна; не само подсъзнателна, но и свръхсъзнателна. Да живѣе трѣбва тази материя, че всѣка клѣтка на нашето тѣло да почне да мисли. Сега, тия органи трѣбва да се развиятъ. Очитѣ ни трѣбва да се развиятъ. За примѣръ, у всички ясновидци, въ очитѣ имъ, около зеницата има признаци, по които се познава до каква степень е развито ясновидството. Има учени хора, които оспорватъ това, оспорватъ даже ясновидството, но азъ твърдя, зная го. Ясновидството го има въ нѣкои хора въ Европа, и въ България има хора, у които то е почнало да се развива, а у нѣкои то е въ спяще състояние. Има извѣстни петна, които се проявяватъ въ очитѣ, които показватъ явяването на туй чувство. Слѣдователно, когато тия нови способности почнатъ да се развиватъ, особена свѣтлина има въ тия очи – свѣтлина отъ невидимия миръ. Тия лѫчи ще попаднатъ въ тия органи, въ ѫгъла на нашето зрѣние, и ние ще видимъ нѣща, които сега не виждаме. Свѣтътъ ще се отвори за насъ, и ще видимъ, че не го познаваме.

Сега, ученитѣ хора по извѣстенъ начинъ изучаватъ вече електричеството, магнетизъмътъ, радиоактивностьта, но всички изучаватъ само тази физическата страна на въпроса, и у всички царува само едно съмнѣние. Съмнѣнието не е родено сега, то отъ хиляди милиони години сѫществува въ душата на човѣка. Даже и въ най-малкитѣ животни съмнѣнието сѫществува. Ние съвременнитѣ хора трѣбва да се избавимъ отъ съмнѣнието.

Често, животнитѣ разбиратъ живота много по-добрѣ, отколкото ние го разбираме. Има кучета, които разбиратъ по-добрѣ, ти добъръ ли си или лошъ. Азъ мога да направя опитъ съ двамина. Да взѣмемъ единъ прѣстѫпникъ, който е убилъ много кучета, и да взѣма другъ праведенъ, който всѣкога е обичалъ кучетата, и да ги заведа въ единъ дворъ, дѣто има много кучета. Този първиятъ кучетата ще го лаятъ, ще го хапятъ, а другиятъ ще го лижатъ, ще си махатъ доволно опашката. Но това не е по инстинктъ у тѣхъ, а тѣ виждатъ, виждатъ, че първиятъ е убилъ толкова кучета, а вториятъ се отнасялъ съ кучетата добре. И слѣдователно, животнитѣ познаватъ много добре. Тамъ, въ Варненско, въ село Николаевка, имаше единъ, наричаха го Деливасилъ, лудиятъ Василъ, но чудното е, че въ това село кучетата хапеха и най-добритѣ хора, но този Деливасилъ, кѫдѣто и да минеше, кучетата не го хапеха. Той ги милваше, и тѣ му се радваха. Казвамъ: „Този Деливасилъ е единъ светия въ формата на Деливасилъ“. Той дълго врѣме бѣше въ това село и най-послѣ си замина, да покаже на хората до каква степень тѣ сѫ напреднали. Ходеше въ църквитѣ той и като го видѣха, казваха: „Изпъдете го този Деливасилъ навънъ изъ църквата, да не смущава“. Това е единъ фактъ – кучетата не го хапеха. Защо? – Защото кучетата познаваха, че той е единъ добъръ човѣкъ, въ него нѣмаше никакво лукавство, искренъ беше той. Той „благодаря“ не казваше, и „сбогомъ“ не казваше, но като работеше, казваше: „Благодаря азъ и другъ пѫть ще дойда да свърша тази работа“.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде и на небето. И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде и на небето.“

Сега, у насъ, взѣмете българскитѣ свещеници; насаждатъ туй подозрѣние, едно гонение може да стане. Азъ нѣмамъ нищо противъ, че едно гонение може да стане въ единъ народъ, то е всѣкога за въ полза. Но, когато единъ народъ иска да се избави отъ всичкитѣ свои беди и страдания, въ нѣго трѣбва да има морална стабилность, морална хармония. Всѣки единъ народъ се познава споредъ духа на своята свобода. Азъ въ туй отношение (взѣмамъ) англичанитѣ и американцитѣ. И тѣ си иматъ свои погрѣшки, но ги харесвамъ за това, че американцитѣ ще те оставятъ свободно да си изкажешъ своитѣ религиозни възглѣди и убеждения. Вижъ въ политиката въ политическо отношение сѫ строги, тѣ не позволяватъ другъ да се меси въ тѣхнитѣ работи, но въ религиозно и въ философско отношение – може. Въ двѣ нѣща тѣ не тѣ допускатъ: въ политиката не можешъ да се бъркашъ, и прѣстѫпления нѣма да правишъ, но на Бога можешъ да служишъ както искашъ и да философствувашъ колкото искашъ и както искашъ. Но у насъ източнитѣ народи: българитѣ, сърбитѣ, не е така. Сѫщото е и у италиянцитѣ и французитѣ. И много народи отъ земята сѫ изчезнали по начина на тази вѫтрѣшна нетолерантность. И еврейскиятъ народъ по причина на неговата нетолерантность изчезна отъ лицето на земята. Тѣ не можаха да се търпятъ. Двѣ хиляди години вече, гонени сѫ, за да изучатъ културата на търпѣнието и благоразумието. Сега тѣ станаха най-разумниятъ народъ. Защо? – Възпитани сѫ. Въ Русия ги възпитаха по единъ начинъ, въ Англия, въ Франция, въ Турция, навсѣкѫдѣ по особенъ начинъ. Евреитѣ се научиха да се приспособяватъ къмъ окръжающитѣ ги условия, къмъ окрѫжающата ги среда. Тѣхниятъ организъмъ стана издържливъ. Учатъ се тѣ. Сега Христосъ се обръща къмъ онѣзи, които приематъ външното християнство.

Питамъ сега: Какво липсва на българитѣ, да станатъ единъ уменъ народъ? Какво липсва на българския държавенъ мѫжъ да стане единъ ученъ държавникъ? Българскиятъ държавенъ мѫжъ трѣбва да стане ученъ. Българитѣ първо трѣбва да вѣрватъ въ онзи Богъ, въ Бога на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Второ: трѣбва да вѣрватъ въ себе си, и послѣ да възприематъ всички добри съвети, които му се даватъ, и да направи новия си животъ сносенъ. Да искаме той да задоволи всички хора, да ги направи щастливи, това той не може. Той не е Господь, не е слънце, което да огрѣе навсѣкѫдѣ. Колкото и да сѫ добри неговитѣ желания, той не може да направи това. Туй може да го направи само слънцето. Сега, за примѣръ, за насъ казватъ, че сме ходили да гледаме слънцето. Е, кажете, всички хора не мислятъ ли все за слънцето? – Мислятъ. Англичанинътъ, като става сутринъ отъ леглото си, не пита ли жена си: Слънцето изгрѣ ли? – Не. Мога да си полежа още. Французинътъ, и той като става сутринь, пита: Слънцето изгрѣ ли? И българинътъ, и той при ставането си пита пакъ за слънцето, изгрѣ ли. Не само хората, но и животнитѣ търсятъ слънцето. Онѣзи крави, онѣзи говеда, свързани съ дома, като изгрѣе слънцето, казватъ: „Пуснете ни, слънцето изгрѣ“. Даже и всеки единъ човѣкъ, по 10 пѫти на день ще се обърне, да види накѫдѣ е слънцето, отъ изтокъ нагоре ли е, все слънцето търсятъ. Защо? Защото всичката енергия на нашия физически, умственъ, даже и мораленъ животъ все отъ слънцето иде. Животъ е то! Всяка култура се дължи на туй слънце, но не на този дискъ на слънцето. Азъ говоря за друго слънце. Задъ това видимо слънце има друго слънце, което произвежда тия невидими резултати. Ако дойде нѣкой философъ сега и му кажа: „Азъ виждамъ на небето и друго слънце“, той ще ме пита: Ами ние защо не можемъ да го видимъ? Ще го видите. И единъ день, когато туй слънце залѣзе, другото слънце ще изгрѣе, и то ще бѫде 100 пѫти по-великолепно отъ това. Въ откровението сѫщиятъ законъ е прокаранъ. И ние казваме: „Има нѣща въ свѣта, които не гаснатъ.“ Кои нѣща не гаснатъ? Вие не може да изгаситѣ слънчевата енергия. Ти можешъ да духнешъ една свещъ, можешъ да изгасишъ огъня, но кой отъ васъ може да изгаси слънцето? Да каже „пф“ и да го изгаси.

Сега, дошли нѣколко, искатъ да духнатъ слънцето, да гасятъ слънцето. Азъ казвамъ: „Учението, което нося на свѣта, то не е мое учение, то е Божие, на Бога е“. Искатъ да го гасятъ! Че не знаете ли, че слънцето и то духа? Като духате вие, и то духа. Ти като не го духашъ, то като духа, ще те освежи, ще произведе единъ приятенъ ветрецъ. Нѣма какво да го духате. Сега, всички ваши свещи, всички ваши огньове, които сѫ запалени, се дължатъ на туй слънце, не го духайте! Споредъ мене, всѣки единъ мозъкъ, който е запаленъ, той е една малка свещъ. А гори, по причина на туй слънце. И всѣка свѣтлина на огъня се дължи. Като погледна, виждамъ какъ гледатъ на васъ тия сѫщества отъ по-високата култура. Вие за тѣхъ сте като запалени свещи, и тѣ, споредъ интензивностьта на свѣтлината, която излиза отъ вашия умъ, знаятъ, какво е горението, дали правилно горитѣ или не, какво е веществото. Тѣ се ползуватъ отъ тази свещъ. Вие сте тъй необходими за тази култура, както въ цветарницитѣ, дѣто отглеждатъ зимно врѣме цветя, има отдолу прокарано въздушно отопление. Тамъ има една пещъ, нали? Вие сте тъй необходими за тѣхъ, както е необходимъ огъня при движението на единъ параходъ. Като гори огъньтъ, и параходътъ се движи. Тъй и нашата мозъчна енергия като гори, тия по-висшитѣ сѫщества я използуватъ за тѣхната индустрия. Слѣдователно, когато вие се напъвате да обичате жена си, да се обичате единъ другъ, всичката тази енергия влиза въ духовния святъ, и се използува отъ тия по-висши сѫщества въ този святъ, и тѣ работятъ.

И казва Христосъ: „Богатейте, събирайте сѫкровища, мислете повече за онзи святъ, че туй динамо като се движи въ онзи святъ, и ти като влѣзешъ въ този святъ ще ти кажатъ: Преждата, която си изработилъ съ твоето динамо, тя е твоя“. Нѣкой казва: „Азъ нѣма да мисля“. „Ще мислишъ, и отъ тамъ ще минешъ“. „Азъ нѣма да вървя по правия пѫть“. „Ще ходишъ и отъ тамъ ще минешъ“. Нѣма да ходишъ ли? Нѣма да мислишъ ли? Ще мислишъ, понеже тѣ ще те заставятъ, както онова колело въ онази фабрика ще го заставятъ да се върти. Тъй и ти, ще мислишъ, нѣма изходенъ пѫть, защото нисшето всѣкога се подчинява на висшето. Нѣма изходенъ пѫть! Слѣдователно, ако не искашъ да мислишъ, ще те изхвърлятъ навънъ, като онова колело, безъ движение, и тогава ще почнешъ да рѫждясвашъ. Какво е рѫждата? – Това е смърть. Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да любя, и безъ любовь може“. Като туй колело ще те изхвърлятъ навънъ. Ще кажешъ тогава: „О, Господи, любовьта да дойде, изпразни се сърдцето ми“. Ще любишъ, и ще любишъ по всички правила на тази Божествена култура, искрено, чистосърдечно, нѣма да бѫдешъ користолюбивъ. Тѣ знаятъ отгоре колко ще любишъ. Истина ви казвамъ: „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.

Сега, азъ да ви кажа: И азъ искамъ да ви вържа, туй е моето намѣрение. Питате, защо съмъ дошълъ на земята? – Да ви вържа. Пратенъ съмъ на земята да ви вържа. Не само да ви вържа, но да ви свържа умоветѣ и сърдцата съ Бога, да ви развържа рѫцѣтѣ и краката, да отворя вратитѣ на всички ваши прашни кѫщи, въ които живѣете, да излѣзете навънъ средъ природата, и да се радвате на Божиитѣ блага. Ще кажете: „Какъ, безъ кѫщи?“ Всичко туй старо ще се помете и нови кѫщи ще се направятъ. Ами че тъй, нови кѫщи! Какво лошо има въ това, да се направятъ нови кѫщи! Събаряме старитѣ кѫщи и правимъ нови кѫщи. Туй искамъ не само азъ да го направя, но на всѣки отъ васъ искамъ да предамъ туй изкуство, и вие да вързвате и развързвате. Ами съ какво ще вързвате? – Съ Божията Любовь ще вързвате, съ Божията Мѫдрость ще вързвате, и съ Божията Истина ще вързвате. Тия нѣща вървятъ послѣдователно. Вие най-напредъ не търсете любовьта. Сегашнитѣ хора търсятъ Любовьта. Най-първо търсете свѣтлината. Свѣтлина трѣбва на хората. Свѣтлината е произведение на Божията Мѫдрость. Има ли свѣтлина, има и Мѫдрость. Ще ви приведа едно сравнение: Вие сте затворенъ въ единъ затворъ, въ единъ замъкъ, тъмнина навсѣкѫдѣ, не знаете какво е вашето положение, до колко сте чисти; обаче, единъ вашъ приятель ви праща една запалена свещъ, и една забѣлежка съ нея, въ която е написано: въ съседната стая има оставѣни за тебе дрехи за прѣобличане. Послѣ, ще отворишъ тази и тази врата, ще излѣзешъ навънка, и на 10 клм. разстояние отъ тука, има единъ топълъ изворъ, ще се измиешъ, ще се вчешешъ, ще облечешъ чиститѣ дрехи и ще видишъ свѣтлината, ще бѫдешъ свободенъ. Веднага той се ориентирва. Слѣдователно, като дойде свѣтлината, ти ще видишъ обстановката, кѫдѣ се намирашъ. Свѣтлината е необходима за тебе. Ключътъ, това е Истината, свободата, а слѣдъ като се очистишъ, ще придобиешъ любовьта. Любовьта ще дойде най-послѣ. Казвате, да ви обичамъ. За да ви обичамъ, трѣбва да имате нѣщо, за което да ви обичамъ. Чудни сте вие! Майката кога обича дѣтето си? Казватъ, че майката обича всичкитѣ си дѣца еднакво. Не е вѣрно. Не че тѣ искатъ това. Но питамъ: Онова умното, благородното дѣте не го ли обича майката повече? Да, обича го повече.

И тъй, ние всинца трѣбва, каквото вържемъ, да развържемъ. И тогава всички може да носите тази истина, туй учение. Не само вие, но всички свещеници, учители, държавници, трѣбва да вързватъ и развързватъ, туй възвишеното, благородното да се тури въ редъ и порядъкъ. Казваме сега: „Волята Божия да изпълнимъ“. Този разумниятъ свѣтъ е около насъ. Нѣкой пѫть ние казваме: „Азъ искамъ да бѫда такъвъ и такъвъ“. Всички можете да бѫдете. „Покажи ни какъ“? Е, какъ да ви покажа? Най-първо трѣбва да имате свѣтлина, нали? Второ: трѣбва да имате свобода, и трето: трѣбва да имате чистота. Въ съвременната окултна наука казватъ, че човѣкътъ трѣбва да се контролира. Всѣка лоша мисъль, всѣка алчна мисъль трѣбва да излѣзе навънка отъ нашия умъ, и да останатъ само тия благороднитѣ мисли, въ които силитѣ, благородството, което имаме, да излѣзе, да се прояви навънъ. Ако търговецътъ търгува не само за да забогатѣе, а за да помогне на другитѣ, той ще придобие туй, което желае. Ако учительтъ учи не само за да печели, но за подигането на своитѣ ученици, туй е правилно положение. Ако свѣщеникътъ печели не само за прѣхраната си, но и за повдигането на своята душа, той е въ правия пѫть. Туй положение това е една практическа философия. Животътъ не е тукъ. Туй, което сега вие живѣете, това не е животъ. Ами нима мислитѣ, че това за мене е животъ? Нѣкой пѫть, като седя, азъ трѣбва да правя усилия върху себе си. Усилия върху какво? – За да търпя. Нѣкой пѫть, като говоря съ васъ, вие не знаете какъвъ смрадъ иде отъ всички ви. Е, питамъ сега: За мене не е ли по-добрѣ да се дигна азъ съ своитѣ крилца, че да си влѣза въ онзи свѣтъ между умнитѣ, благороднитѣ, съ които мога да се разбирамъ и живѣя? Не е ли по-хубаво това за мене? Хиляди пѫти е по-хубаво. Тамъ е животътъ. Но, по необходимость, при сегашното развитие, коренитѣ трѣбва да влѣзатъ въ земята, за да приематъ сокове. Това е една тайна философия. Защо трѣбваше Христосъ да слезе на земята, азъ нѣма да го обѣсня. Защо трѣбваше да страда, и него нѣма да обѣсня. А защо трѣбва да приемемъ Любовьта му, ще ви обѣсня. Защо трѣбваше да слезе на земята, защо трѣбваше да страда, нѣма да ви обѣсня, но защо трѣбва да приемемъ учението на Христа? Защото учението на Христа е необходимо за растенето, влага много нѣщо за доброто на всѣка душа, за доброто на всѣки единъ народъ, за доброто на цѣлото човѣчество. То е единственото учение, което може да внесе туй, отъ което сега имаме нужда. А ние отиваме, и ще отидемъ да видимъ лицето на Бога.

Азъ бихъ желалъ вие да видите Бога тъй, както виждате слънцето. Отъ близо нѣма да Го видите, отъ далечъ ще Го видите, но всѣкога може да възприемете Неговата свѣтлина и да се разговаряте.

Сега ще ви научимъ да отваряте прозорцитѣ на вашитѣ кѫщи и всѣки пѫть да виждате свѣтлината, колкото искате. Нѣкой пѫть и да затворите кепенцитѣ на вашитѣ кѫщи, пакъ да ви свѣти. И въ кѫщи да сте, пакъ да работите. Нали искате? Да имате общение съ Бога, това е достояние на всѣка една душа. И всѣко учение, което казва, че само онзи, който е при Бога, само той е достоенъ да се разговаря съ Него, това не е вѣрно. Не е вѣрно. Както свѣтлината е достъпна за всички сѫщества, каквито и да сѫ тѣ, безразлично; така и Божествената Мѫдрость е за всички. Всички вие и азъ да се не лъжемъ! Навънъ излѣзте! Никой не ви запрѣщава. Всички и азъ, навънъ! Излѣзте, на туй велико слънце се нагрѣйте! Единственото нѣщо, което може да ни донесе здраве, То е само Божественото. Може да ви говоря съ хиляди години на този езикъ, и нищо нѣма да стане. То е все едно да се грѣете на вашето огнище, на вашата фурна, на вашата соба. Казвамъ на всинца ви: Навънъ всрѣдъ природата, на туй Велико Божествено слънце, което може да внѣсе тази Божествена енергия и на което всички се грѣемъ. И когато азъ казвамъ, че трѣбва да познаемъ Бога и да Го намѣримъ; разбирамъ тази Негова свѣтлина, която трѣбва да проникне въ душата ни, у всекиго едного споредъ степеньта на неговото развитие, споредъ качествата на неговата душа. И слѣдъ хиляда години ще имате друго разбиране за живота, друго понятие за себе си.

Сега, нѣкой пѫть вие се оглеждате въ огледалото, казвате: „Остарѣлъ съмъ“. Колко бихъ желалъ да си остарялъ, но не си, ти си изнѣмощялъ, и уподобявашъ своето състояние на остарѣване. Старъ човѣкъ е друго, изнѣмощялъ е друго. Сбръчкало се е твоето лице, липсва ти нѣщо. Онѣзи, които приемаме прѣраждането, сега се утѣшаваме, казваме: „Е, втори пѫть като дойда“. Не се утѣшавайте съ това! Ти втори пѫть може да си по-лошъ, отколкото сега. Като че ли като дойде втори пѫть, синко майчинъ, ще го посрѣщнатъ съ букети. Ще се приготвишъ, ще приготвишъ условията за бѫдещия животъ, ще туришъ волята си, ума си въ дѣйствие, ще правишъ добро на този, на онзи, и ако нѣкой те пита: Защо ми правишъ добро? Ще отговоришъ: Азъ искамъ да правя добро, та втори пѫть като дойда, да ми е по-добре, да ме посрѣщатъ приятелски. Защото иначе като правя зло, като дойда втори пѫть, тия, на които съмъ правилъ зло, ще бѫдатъ единъ отъ тѣхъ министъръ, другъ – началникъ, и ще ми побелѣе отъ тѣхъ главата. Затова не искамъ да правя зло.

Но сега трѣбва да мислимъ, да туримъ онѣзи условия не само за днесъ, но и за бѫдещия животъ. Законътъ е сѫщиятъ.

А сега трѣбва да вързваме и да развързваме: да вързваме туй доброто, да дойде у насъ, а да развързваме злото у всички наши братя, и да имъ покажемъ по кой начинъ може да се живѣе.

И сега става въпросъ, че имало прѣраждане, че се учило прѣраждане. Ако имало прѣраждане, Христосъ защо дойде на земята? Че това не е философско разбиране. Христосъ дойде въ свѣта да направи една връзка, един мостъ между небето и земята, да има съобщение. „Ами че ако имаше прѣраждане, нѣмаше нужда да дохожда Христосъ“. Че отъ какъ дойде Христосъ има прѣраждане, по-рано имаше робуване, а сега, като направи този мостъ, Той донесе и прѣраждането. Значи, единъ човѣкъ може да дойде отъ небето, и да живѣе на земята. Че какво има отъ това, ако дойде единъ човѣкъ и живѣе още 50–60 години на земята? Казватъ: „Христосъ единъ пѫть дойде“. Не е вѣрно, въ райската градина преди 8,000 години, когато дойде Онзи и говореше на Адама, Той бѣше Христосъ. Този, Който говореше на Авраама, Той бѣше пакъ Христосъ. Когато се устройваше този козмосъ, тази вселенна, тамъ бѣше пакъ Христосъ. Питамъ: Ако е дошълъ Христосъ, колко пѫти е идвалъ? Този законъ за прѣраждането е Неговъ, Той нареди да се прѣраждатъ хората. Че вие съветници ли ще Му ставате, съвети ли ще Му давате? Той нареди тази работа. „Ама ние ще те изключимъ отъ църквата, ако така проповѣдвашъ“ ми казватъ. – Е, вие мене, а Той ще изключи васъ отъ Неговата църква, ако вие противодѣйствувате на този законъ. Той е направилъ този законъ и казва: „Ако не се родите изново отъ Духъ и вода, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. И Христосъ е училъ за прѣраждането, а тѣ го разбиратъ друго яче. Той казва: „Роденото отъ плъть, плъть е – роденото отъ Духъ, Духъ е“. Слѣдователно, когато ние говоримъ за прѣраждането, разбираме роденъ съзнателно, да помнишъ, че си роденъ. Ние разбираме не само да направишъ една кѫща, но туй Божественото да се въплоти въ тази кѫща, да се всели, тамъ да живѣе. Прѣраждането, то не е единъ принципъ, то е единъ Божественъ законъ, едно съобщение, да имашъ право да влизашъ въ единия и въ другия святъ. Нѣма нищо лошо отъ това. И тази философия така се е изопачила, че ако се върнемъ въ врѣмето на среднитѣ векове, човѣкъ живъ ще го изгорятъ, за жива Бога ще го изгорятъ. Че това не е религия, не е религиозенъ въпросъ, това е наука. Въ религията принципъ е само Любовьта. И туй трѣбва да учи всѣка една религия сега. Само Любовьта съставлява религия за душата. А науката трѣбва да се занимава съ Божествената Мѫдрость.

Та, казвамъ тия маловажни въпроси, има ли прѣраждане или не, нѣкои ги поставятъ като въпроси за раздори. Азъ даже мога да говоря за прѣраждането, що отъ това? Но тия прѣраждания не ставатъ ли? Азъ мога да не говоря нищо за това, но хората си се раждатъ и прѣраждатъ. Чудни сѫ сега въ своята философия! Ако твоето дѣте се роди, ти трѣбва да мълчишъ ли, да не му ли туришъ името? Не, най-първо ще му туришъ името Иванъ, Драганъ. фактите сѫ важни. Ние трѣбва при сегашнитѣ условия да живѣемъ по закона на тази Божествена Любовь и Христосъ е дошълъ да внесе тази Любовь. Той самъ се прѣроди на земята. И Христосъ пакъ ще дойде. Туй не е това разбиране на прѣраждането, както индуситѣ го разбиратъ. Не, това е единъ законъ на усъвършенствуване на човѣшкитѣ души. Човѣшкиятъ организъмъ постоянно се измѣня, измѣня и човѣкъ се облича въ разни тела. И Павелъ самъ казва: „Има тяло естествено, има тяло духовно“. Сега, онѣзи, които сѫ напрѣднали, тѣ ще проучватъ тази велика наука, а които не сѫ, ще изучаватъ други въпроси. А ти търпѣливо ще проучвашъ. Казвамъ: „Маловажнитѣ нѣща не трѣбва да ставатъ споръ“. Прѣраждането трѣбва да се изключи, то не е догма, то не е религиозенъ принципъ, то е наука само за ученитѣ, за умнитѣ хора. Любовьта, това е религия. Религията, то е туй, което е необходимо за всички хора. Любовьта е необходима за всички хора. Неизбежното, то е религия. То е връзка съ Бога. Религията е едно отношение, да направишъ всички хора да си живѣятъ сносно, и да се търпятъ. А цѣльта на науката е да даде всички методи за работа, свободата пъкъ – методи и начини за тази деятѣлность. Слѣдователно, методитѣ на една държава се виждатъ чрѣзъ управлѣнието ѝ, чрѣзъ камарата. Тамъ постоянно се турятъ закони да се освободятъ гражданитѣ. Въ училищата всички работятъ за просвѣщението, за идването на Божествената Мѫдрость, а религията – за идването на Любовьта. Слѣдователно, имаме три института, които работятъ: единиятъ работи за свободата, другиятъ работи за свѣтлината, третиятъ работи за чистотата или за любовьта, и всички се стараятъ да вързватъ и развързватъ. Въ една държава се създаватъ едни закони, които вързватъ въ едно отношение, развързватъ въ друго отношение. Въ училищата – сѫщо: едни закони вързватъ, други – развързватъ. И въ религията – сѫщо. Трѣбва да имъ разумно вързване и развързване.

Та, навсѣкѫдѣ трѣбва да се проповѣдва туй учение, учение на Божетвената Любовь между хората, да се търпятъ всички, да бѫдатъ всички искрени, да има вѣротърпимость. А отъ плода на всѣки човѣкъ, на всѣко общество, на всѣки народъ, отъ плода на всѣка религия ще се познае въ каква насока е работено. Туй е, което се казва fait accompli. Туй е свършенъ фактъ, свършенъ въпросъ. Бѫдещиятъ плодъ, който ние ще принесемъ, ще покаже какви сме ние.

Азъ бихъ желалъ всички, които саждате, саждайтѣ разумно; всички, които мислите, мислете разумно; всички, които дѣйствувате, дѣйствувайте разумно. То е за васъ.

„И каквото вържете на земята, ще бѫде вързано горе на небето.“ Ще бѫде за васъ. „И каквото ръзвържете на земята, ще бѫде развързано на небето“. И то е пакъ за васъ. Всички трѣбва да бѫдете безъ страхъ. У всинца ви трѣбва да има онова силно желание на самопожертвуване за Истината. Важно е за онѣзи хора, които вървятъ въ този пѫть, въ пѫтя на Христовото учение, да иматъ този духъ на самопожертвуване, както у свѣтскитѣ хора. Нѣкой пѫтъ свѣтскитѣ хора иматъ по-голѣмъ духъ на самопожертвуване, отколкото религиознитѣ. Азъ не искамъ да осѫждамъ с това. Нѣкой пѫть религиознитѣ хора сѫ по-добри отъ свѣтскитѣ, но отъ тѣхъ се изисква повече, отколкото отъ хората на свѣта. И у насъ свѣтлината е по-голѣма. Колкото повече е дадено, толкова повече се изисква. Комуто много е дадено, много се изисква. Отъ едно дѣте не може да се изисква повече, отколкото отъ единъ възрастенъ. Отъ хората на вѣрата се изисква повече, нали? Ние хората на религиозното учение, на свѣтата църква не сме извършили туй, което Христосъ изисква. Казваме: „Свѣтата църква“. Не, да се не заблуждаваме. За тази свѣта църква направихте ли всичко? Колко души има вѫтрѣ въ свѣтата църква, които плачатъ. Не, Христосъ седи вѫтрѣ и казва: „Хлѣбъ“! Азъ Го виждамъ на кабинета на нѣкой владика. Кой тамъ? – Нѣкой беденъ човѣкъ хлопа. Единъ беденъ човѣкъ иска да влѣзе – Нѣмамъ врѣме, азъ сега съмъ заетъ съ важни работи. Съ важни работи занятъ, а най-важната работа остава, и когато ние имъ казваме Истината, тѣ казватъ: „Ти ли насъ ще сѫдишъ?“ Не сѫдя, но виждамъ, Христосъ хлопа, Той има ангели, и праща тия ангели сега. Единъ день, като погледнешъ, гледашъ ангелъ на вратата ти, хлопа, съ изваденъ мечь. Какво искашъ? – Викатъ те. „Ама работа имамъ, важни дѣла“. Не, ще дойдешъ, викатъ те. Задигне Иванъ. Кѫдѣ? – Викатъ го. На нѣгово мѣсто другъ ще дойде. Сега е врѣме на викане. Ще ви повика Христосъ и ще ви пита: Кои бѣха съображенията ви, че не приложихте моето учение? Кои бѣха съображенията ви, че толкова дълго врѣме противодѣйствувахте на този великъ Божественъ законъ и не Го приложихте? Кои бѣха съображенията ви, че не изпѫлнихте онзи великъ законъ та да просвѣтнатъ дѣлата ви прѣдъ човѣцитѣ. Ами че сега ще бѫде сѫдба! Сѫдба на всички хора. Кои бѣха съображенията ви, че не изпѫлнихте този великия законъ?

И сега, не че азъ ще сѫдя свѣта, ами Господь ще Го сѫди. Той е изпратилъ своитѣ ангели навсѣкѫдѣ. И азъ виждамъ тѣ идватъ, навсѣкѫдѣ идватъ, и големи и малки, всички идватъ. Нѣкои носятъ финикови вейки, а нѣкои – друго носятъ, идватъ да хлопатъ. И ще почнатъ да хлопатъ. Какъ? Сега, нѣкои, които ме слушатъ, ще кажатъ: „Ето какъ се плашатъ хората“. Не се плашатъ тѣ. Благородното въ свѣта е, че азъ като човѣкъ ще бѫда честенъ. Въ обществото честенъ трѣбва да бѫда, честенъ предъ себе си и честенъ предъ ближнитѣ си. Всѣкога съмъ ималъ една благородна мисъль, да не изнудя и излъжа нѣкого.

Азъ бихъ желалъ всички умове да бѫдатъ честни, а слѣдъ това, сърдцата ни да бѫдатъ пълни съ тази всеобемляюща любовь, да я пратимъ на всички, и тази мѫдрость, тази свѣтлина, която имаме, да пратимъ навсѣкѫдѣ и да можемъ братски да си подадемъ рѫката. А когато видимъ нѣкой наскѫрбенъ, да му дадемъ нѣщо отъ себе си. Не е ли хубаво, не е ли приятно, кѫдѣто и да минешъ прѣзъ България, прѣзъ село или градъ, всички хора да живѣятъ приятелски? Не могатъ ли? Могатъ. И сега има условия, всички сѫ християни. И азъ бихъ желалъ всички да станатъ християни, но въ тази смисълъ, да проявятъ Божията, Христовата Любовь. И тогава, слѣдъ тази Любовь, хората ще станатъ ясновидци. Тѣ ще видятъ бѫдещето.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето“. Сега, Христосъ ви казва: „Добре да вързвате, и добре да развързвате“. Истина, истина ви казвамъ: „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.

Сега бѫдете смели, Него слушате, нали? Съ Него се разговаряте. Когато вие излизахте отъ небето, на Него дадохте обещание, а не на мене. Вие ще се върнете пакъ при Него, ще се върнете всичките при Христа.

Но азъ желая, като се върнете при Него, Той да ви посрѣщне радостно и весело да каже: „Азъ съмъ доволенъ, че вие изпълнихте своята мисия на земята“. Туй е благородното! И азъ ще се радвамъ, като се върна, да мога да кажа: „Господи, каквото ми даде Ти, изпълнихъ всичко на земята, дѣлата ми така просвѣтнаха, че действително хората разбраха, че Ти си Богъ на земята и на небето“.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето“.

Бесѣда, държана на 21 януарий, 1923 година.
Недѣля, 10 ч. с. XVI Бесѣда.

На земята и на небето

Най-често използвани думи в беседата: има, всички, земя, един, може, сега, аз, хора, небе, казва, бог, слънце, дойде, свят, христос, душа, човек, бъде ,

 Неделни беседи , София, 21 Януари 1923г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Истина ви казвам: „Каквото вържете на земята,
вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на
земята, развързано ще бъде на небето.““ *)


Ще прочета 11 глава от Еклисиаст. Казано е там: „Бой се от Бога и пази заповедите Му." (13-ти ст.)
Аз казвам: Люби Бога! Всички проповядват страх от Бога. Това е старо, неправилно отношение към Бога. Затова казвам: Люби Бога и следвай Неговата Мъдрост.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето". Често учениците спрягат и са спрягали глагола „връзвам". За да разбере човек Великата Божествена Истина, която носи мир и радост за всяка душа, той трябва да бъде развързан, т.е. освободен от заблужденията на миналите векове. Заблужденията са останки от разнебитени кораби, изхвърлени на бреговете. Те са остатъци от стари философски системи и учения, с които, и до днес, е покрито лицето на земята.

Културата на човечеството, която датира от 8000 години, се отличава с два отрицателни акта: първият акт се извърши в райската градина, т.е. в духовния свят; вторият акт се извърши на земята, на физическия свят. За да изпита хората, Бог им даде една заповед, като на малките деца. Каза им: От всичките дървета на райската градина ще ядете, само от дървото за познаване на доброто и злото, няма да ядете. Ето една заповед, дадена като изпит. Значи, вие и вашите деца ще обработвате райската градина, ще се ползвате от всички плодове, но не и от плодовете на забраненото дърво. Обаче, един ден, в райската градина влиза лъжата, във форма на змия, качва се на забраненото дърво и започва да яде от неговите плодове. В това време, минава Ева, покрай същото дърво и змията й казва: Ето едно отлично дърво. Не се ли ползвате от неговите плодове? – Забранено ни е да ядем от това дърво. – Кой ви забрани? – Онзи, Който ни постави в рая. – Той искал да ви изпита. Той знае, че в тия плодове се крие велика сила, която ще ви направи подобни на Него. Опитайте плодовете на това дърво и ще се уверите в думите ми. Ето една философия на живота. Така се събуди в човека тщеславието; така се събуди неговият личен живот. Той се индивидуализира и каза: Защо да не стана и аз като Бога? Какво беше последствието от тяхната постъпка? – Оголяха, т.е. почувстваха се прокажени. Вместо да растат, от слава в слава, при райските условия, те се смалиха, почувстваха се голи. То е, подобно на състоянието на банкера или на богатия търговец, който и при най-голямото богатство, изпитва недоволство – иска все повече от това, което има. В края на краищата, вместо да придобие повече, той изгубва всичкото си богатство. Не само това, но животът му виси на косъм. Като пропадне, той няма смелостта да каже истината, но почва с реклами, с фалшиви обяснения, докато влезе в областта на лъжата. С лъжа работите не се оправят. Когато и да е, твоята фирма ще пропадне. Много фирми има в света, все зарегистрирани, но, в края на краищата, всички ще фалират. Това е акт от умствен характер.

Вторият отрицателен акт се извършил на физическия свят. Той има религиозен характер. Двамата братя, Каин и Авел, принесли жертва на Бога. Жертвата на Авел била приета, а на Каин – не. Последният, озлобен от това, убива брат си. – Как е възможно, твоята жертва да бъде приета, а моята – не? Коя е подбудителната причина за това убийство? Где е вината на Авела? Нека всеки брат намери дълбоката причина на това престъпление. Как е възможно, двама братя, родени от един баща и една майка – единият да извърши такова престъпление? И днес, в света се вършат такива престъпления. В това отношение, светът не се е поправил. Съвременните хора имат два завета: Старият завет и Новият завет. Старият завет е учението на Моисея, а Новият завет – учението на Христа. Хората дохождат до заключението, че това, което е казал някога Бог, след време, се изменя. Значи, това не е абсолютната истина. Но според апостол Павел, Бог изменил първия завет, заменил го с новия, според развитието на тогавашните хора. За да научат закона на жертвата, старозаветниците трябвало да принасят жертви. Новият завет изключва жертвоприношението. Какво е отношението на тия два завета един към друг? Старият завет е за децата, а новият - за възрастните. Сега, иде Господ в света, да донесе трети завет на хората. – Чудно, даже трети завет! – Да, трети завет ще има. Той ще бъде завет за прославянето на синовете Божии. С този завет ще дойде в света Любовта и хората ще изучават великата наука, как трябва да живеят по любов. Днес, като казвам на хората, че иде третият завет в света, те отговарят: Това е еретическо учение. Ние казваме: Това неразбиране е в реда на нещата.

Христос казва: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето". Днес всички са въздигнали дванадесетте апостоли, постоянно се говори за тях. Защо са ги въздигнали толкова? Какви са те, по произход? – Евреи. Ако ги подложим на критика, на анализ, какво ще кажем за тяхната кръв? – Еврейска кръв тече в тях. Ще кажете, че това са светите апостоли. Аз разглеждам въпроса принципално. Казвам: Когато дойде Духът на истината, Той ще ви научи на всичко. – На какво ще ни научи? – Аз допълвам: Между Духа и Христа няма разлика. Христос казва: Онзи, Който ме е пратил, Той ме научил, какво да говоря. Обаче, казваха на Христа: Знаеш ли, че аз имам власт да те разпна? Какъв беше този, който говореше така на Христа? – Римлянин. Христос го коригира с думите: Тази власт не е твоя. Тя ти е дадена от Кесаря. Ако тази власт не ти беше дадена отгоре, не би я имал. Христос каза на учениците си: „Аз имам власт и на небето, и на земята. Идете и проповядвайте Словото." Да дойдем до думите „завързвам" и „развързвам". Връзването е умствен акт. Само умният може да прави възли. Само умната жена връзва конците и плете чорапи. Само поетът може да пише стихове; само цигуларят може да свири на цигулка. Умният прави това, което глупавият не може да направи. Защо? – Умът работи в него. Онзи, който не мисли само за ядене и пиене, той може да направи нещо разумно – Божественото работи в него.

Хората проповядват едно и също: трябва да се осигурим, да подобрим живота си. Съгласен съм – да се осигурим; но где е онзи човек, който може да ни покаже истинския начин за осигуряване? Ще кажете, че има осигурителни дружества, има църкви. Казват: Ела в църквата, там ще се осигуриш: там ще намериш спасението си. Нямам нищо и против това, но питам: Где са онези, осигурените, в различните дружества? Где е вашият дядо; где е вашата баба; где са вашите баща и майка? Нали се осигуриха? Умряха и ги погребаха. Какво стана, след това, с тях? Где са те сега? Ще дойдат, след това, да ме убеждават, че човек е от пръст и на пръст ще се превърне. Други ще ме убеждават, че човек има душа, която живее и след смъртта. Започва спор между едните и другите. Питам: Коя е опитната база, на която те застават? Ако душата живее, трябва да има начини - да влезем във връзка с нея. С пипане душата не се доказва. Пипането има отношение към съзнанието. На земята пипането е едно от силните сетива. От него са произлезли останалите сетива. То е основата. Днес, едни определят душата по един начин, други – по друг начин, но и едните, и другите нямат представа за нея. Душата е самият човек, който мисли, чувства и действа разумно. Това подразбира „душа" в широк смисъл на думата. В ограничен смисъл, под „душа" разбираме човешката чувствителност или сбор на вътрешни функции; или вътрешни прояви в човека. Значи, под "душа" разбираме това, което диша, което работи. Кое работи в човека? – Разумното начало. Това се разбира под „душа" и в санскритски език. Где е разумното начало в човека? Ако аз свиря едно класическо парче на цигулката си, това не е ли проява на моята душа? Като слушате, вие не влизате ли в съприкосновение с моя ум? Външно, не виждате разумността, но тя ви радва, въодушевява ви. Вие се радвате, че получавате нещо. Какво става с измръзналия, изстиналия човек, като се изнесе на слънце? След половин час, той се развеселява. В неговия организъм се вливат топлите лъчи на слънцето. Можете ли да претеглите, какво е придобил той? То не тежи даже една хилядна от милиграма. То няма тежест, а произвежда голяма радост в човешката душа.

Да дойдем до думата „връзвам." С какво връзваме? Земеделецът първо разорава земята, а после сее. Сеенето е процес на връзване. Той връзва семето със земята. После то изниква, пораства, цъфти и връзва плод, от който се ползват всички. Лозарят също връзва пръчките. И градинарят връзва. Изобщо, всички се учат да връзват. Важно е разумно да се връзва. Като говори, човек пак връзва - две по две мисли в едно цяло и така образува речта. Ако внасяш раздор между хората, връзване ли е това? Това е развързване.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето." Значи, Божественото, което връзва на земята, вързано ще бъде и на небето. Ще му се дадат условия да поникне.

„Каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето." Има два начина за връзване. Човека може да вържеш с любовта. Това е единият начин. Също така, може да го вържеш и с омразата – това е другият начин. Може да го вържеш с какво? – С въже. А може и да го развържеш. Следователно, в едно отношение, нещата в умствения свят трябва да се вържат, а на физическия свят – да се развържат. Едновременно не могат да се извършват и двата процеса. Когато човек е вързан в едно отношение, той трябва да бъде свободен в друго отношение.

Всеки народ иска да прогресира. И българите се стремят към напредък. На какво се дължи прогресът? – На човешкия ум, на неговата воля и на неговото сърце. В природата има една съразмерност в проявата на тия сили. Човешката глава расте в три направления: на широчина, което дава издържливост на организма. Като расте на дължина, това дава активност на движенията. Тя расте и на височина, което дава морална стабилност на живота. Следователно, когато разглеждам главите на хората, които представят известен народ, виждам как растат те. Ако това растене става правилно - и развитието на народа е правилно. Но, ако растенето става само в една посока, например, само в разширяване, ние можем да знаем, какви ше са последствията. – Може да има растене в две посоки. – Правилно е, то да става в три направления, или посоки. Ако един народ се движи само в една посока и се връзва, той ще прилича на разбойнически народ, който използва забогатяването на друг народ, за да го плячкоса. Той се връзва с плячка. Така правели и турците. Чакали 40 – 50 години, докато забогатеят българите и след това ги ограбвали. Българите живеели тогава, повече в едно движение, една посока. При второто движение, когато, например, се създава една държава, образуват се връзки, чрез които понякога хората се измъчват едни-други. – Защо? – Защото няма вътрешна връзка между тях. В химията такова свързване съществува в неорганизираната материя. Но то е необходимо. Всеки химик използва материята в това неорганизирано състояние, за да образува известно съединение. И при такова движение, всеки иска да забогатее. Сегашната раса минава второто движение, втората фаза. Всички хора са много активни, искат да турят ред и порядък в света, но нямат още морал.

Що е морал? – Моралът е онази мярка, която се прилага, еднакво, към всички хора и народи. Това, което ние наричаме морал, не е истински морал. Каква мярка е тази, при която, богатият мери по един начин, ученият мери по друг начин, а свещеникът – по трети начин? Че искате да възстановите порядъка в света, това още не е истинска мярка. Когато всички съзнават, че мярката им е права, това наричаме истинска мярка. Това е растене нагоре – третото измерение, растене към Бога. Той е абсолютна мярка, която показва, как трябва да се живее. В тази мярка е скрита същината на живота. Думите на Христа, че вечният живот се заключава в познаване на Бога, имат отношение към истинския живот. Тази мярка, именно, ще ни повдигне и ще ни даде онова, което търсим. Не е лошо да се стремиш, но каква полза от твоя стремеж? Каква полза, ако имаш 10 хамбара, пълни с жито, а стомахът ти е разстроен и не можеш да смелиш нито едно зрънце? Каква полза, да имаш десет баници на разположение, а не можеш да хапнеш, нито едно парченце?

Каква полза, ако имаш най-хубавата книга, а не знаеш да четеш? Каква полза, ако си минал през най-добрата религиозна система, а не разбираш нейната същност, не знаеш, какво нещо е религия.

Аз желая да покажа на съвременните религиозни хора, в какво се заключава Христовото учение. Ще кажете, че то се заключава в любовта. – Каква е целта на любовта? – Да бъдем добри помежду си. – Що е добро? – Да не крадем, да не лъжем. – Добре, но и при това положение, хората пак крадат и лъжат. Казвате: Да не умираме. – Но при това, пак умирате. – Да отдаваме право и справедливост на хората. – Обаче и присъдата ви не е правилна. Това не показва, че нямате добро желание. Напротив, всички хора – религиозни и светски, имат добри желания, но в даден момент, в тях се явява нещо, което може да изопачи и ума, и сърцето, и волята им. Това е специфичен, психологически момент в човека. Например, имаш добри отношения с някой човек. Достатъчно е, да му кажеш само една дума и той се обижда. Той се изменя вече към тебе, не мисли право. Какво е станало между вас, защо той се измени в отношението си към тебе? – Казал си му една обидна дума. Как изтълкувал той тази дума? Кое е обидното в нея? Вие не знаете още, коя дума е обидна. Следователно, колкото и да искате да бъдете добри, при сегашните условия, това е невъзможно. Доброто е резултат на нещо. То е плод в природата. А плодът иде най-после. Първо разораваме нивите си, посяваме ги с жито или царевица, а тук-там посаждаме и плодни дръвчета. Докато даде плод, житото минава през няколко фази: растене, цъфтене и връзване. Вие искате всички неща да станат изведнъж – да дойдете до плода. В Божествения свят, хубавите неща растат бавно. Само престъплението расте бързо. Това е мое твърдение, за което аз отговарям. Така е според моите изследвания. Как е според другите, това не е моя работа. Повтарям: Доброто е резултат, плод, който не се създава изведнъж. Плодът е важен, понеже той определя качеството на дървото. От плода или ще обикнете дървото, или няма да го обикнете. Плодът отваря път към истинската любов.

Казано е: „По плодовете им ще ги познаете." Аз казвам: От плода ще обикнем дървото. Като знаете това, не се самоизлъгвайте. Не мислете, че обичате. Ние обичаме човека, според неговия плод. Колкото по-добър е плодът му, толкова повече го обичаме. Колкото по-хубава и по-сладка е една ябълка, толкова повече я обичаме. Как постъпваш към дивачката, към трънката? – Минаваш, заминаваш край нея, без да се спреш. Дивачката те пита: Защо не ме обичаш? – Плодът ти не ми харесва. Ето защо, садете в градината си само Божествени плодове. Могат да минат хиляди години, но те ще израснат и ще дадат сладки плодове. И на хората са нужни хиляди години, за да станат добри. Когато казват за някого, че е добродетелен, отговарям: Никой още не е добър; никой още няма от истинските Божествени плодове. Турете човека в пътя на добродетелта и той ще даде добри, сладки плодове. По качество, сегашните плодове не отговарят още на Божествените. Кой от сегашните хора е добър? Царят, владиката, свещеникът добри ли са? – Че те още не са изпълнили Божия закон. На какъвто език да служи владиката, за всичко му плащат. На пръв план са златните пари. Злото не е в парите, в това, че му се плаща, но в него още не е проникнал Божественият принцип – да работи с любов. Бубата се храни с листа, но щом стане пеперуда, тя хвръква и се отказва от листата. Значи, с каквото се храниш, такъв ставаш. Докато плащат на свещеника, той не е истински служител. Плащат ли на учителя, той не е истински учител. Плащат ли на държавника - и той не е истински служител. Разбирайте ме право. Държавникът трябва да служи на своя народ с любов. Щом служи с любов, ще му се плаща повече, заради любовта му. Ако и свещеникът служи безкористно - и на него ще се плаща повече. Няма да определям, какво значи, да служиш с любов. Това знаете по-добре от мене. Който служи с любов, той е умен, добър и справедлив човек.

Помнете: Новата цивилизация, новата култура, новото съзнание изключват старите методи. Не мислете, че като заместите старите методи с нови, светът ще се опропасти. Ни най-малко. Новото ще даде нова насока на човешката душа. Тя трябва да бъде свободна. Затова, Христос казва: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето." Значи, ако поставите разумното на земята, и в другия свят ще му обърнат внимание. Това съзнават и българските духовници. Ето защо, те търсят изходен път към доброто. Всеки човек – учен или прост, светски или духовен, който е постъпвал според великите закони на живота, всякога е излизал на добър край. Капитанът на парахода, за да изведе пътниците на пристанището, не трябва само да се моли, но да познава законите на движението. Право казва българинът: „Лозето не иска молитва, ами мотика". И молитвата е на място, и мотиката е на място. Капитанът трябва да познава пътя, да разбира морските течения. Разумен трябва да бъде той. В случая, молитвата подразбира връзка между висшата интелигентност и тази на капитана. Трябва ли той да отстъпва управлението на парахода, в ръцете на обикновения моряк? Ако морякът е опитен, той може да помогне в опасни моменти. В живота си, всеки човек дохожда до едно опасно място, дето е необходима помощта на опитния моряк или пилот. Отгоре ще изпратят един опитен моряк, който ще те прекара през опасното място. Като мине опасността, той ще каже на капитана: Свърших своята работа, предавам парахода в твоите ръце. И морякът си заминава. И виден философ да си, ще отстъпиш пред опитния моряк. Какво доказателство ще искаш за неговата опитност? Дай му кормилото в ръката. Ако изкара благополучно парахода на брега, той е опитен моряк. Не може ли да го изкара на брега, не е опитен.

Сега и вие сте пред една дилема – не знаете, кой път да хванете. Доверете се на мене. Бъдете сигурни, че ще ви изведа на брега. – Как да се доверим? – Ще ме опитате. Три часа са достатъчни, за да проверите, дали думите ми са истинни. В три часа ще изкарам парахода на брега. Той трябва да стигне на определеното място. Ако изкарам благополучно парахода на брега, това случайно ли е? Ще кажат философите, че е случайно. Морякът, който иде отгоре, познава добре пътя. Всеки човек трябва да има по един такъв моряк. Днес, при сегашната култура, всеки човек се намира пред един от най-опасните моменти, но и пред един от най-благоприятните моменти. Днес сте най-близо до брега, но и до най-големите приливи. Ако вашият моряк не дойде отгоре, мъчно ще влезете в Царството Божие – в пристанището.

„Ако", казва Христос, „не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие." Това значи, ако не поверите вашия параход в ръцете на капитана, изпратен от Бога, да ви ръководи, вие не може да влезете в Царството Божие. Дълго време ще стоите под камъка, докато отново дойде този капитан.

Ще ви приведа един древен разказ. Някога живял един велик адепт, който изучавал живота на мравките. За да се домогне до тяхната култура, да влезе в съобщение с тях, той слязъл до техния уровен. Вие мислите, че мравките вършат всичко по инстинкт. Не, те са стигнали до една доста висока култура. Те имат своя философия; те изучават специално природата. Има особен род мравки – ясновидци. – Какво виждат те? – Те виждат, къде има жито, ориз. Могат да влизат лесно в съобщение, по най-бърз начин. Като намерят отворен хамбар, съобщават тази новина, една на друга и в скоро време, хамбарът се напълва с мравки. Заел се този адепт с изучаване на мравките. Трудна задача си поставил той. Един велик адепт да влезе между мравките! Да се смали толкова много, това е голяма задача. Мравките виждат, че и той е като тях, но от някакъв особен род. Те му казват: Ти приличаш малко на нас, но има нещо в тебе, което не е мравешко. Отде дойде ти? – Дойдох от друг свят. Искам да изуча вашия живот. – Чудно нещо! Според нас, няма по-велик свят от мравешкия. Ние сме най-културните същества в света. По-голяма култура от нашата няма; по-голям ум от нашия няма. Адептът отговорил: За вас е така, но аз ида от един необикновено красив свят. Един от големите философи на мравките казал: Заведи ме в този свят, искам да го видя. Най-после, адептът му обещал да го заведе на онзи свят. В този момент, адептът се облякъл в човешката дреха, турил мравката на пръста си и тръгнал с нея. Завел я в една аудитория на университета, дето един от видните професори държал лекция. Адептът запитал мравката: Виждаш ли аудиторията? – Не виждам. Той вдигнал по-високо пръста си. – Виждаш ли професора? – Не виждам. Той вдигнал още по-високо пръста си. – Пак не виждам. Професорът забелязал, че адептът вдига пръста си нагоре и го запитал: Защо вдигаш пръста си? – Ида от мравешкия свят. Нося една мравка на пръста си, искам да те види, но тя нищо не може да види. Професорът казал за адепта: Ето един човек с объркан ум.

Мнозина ме питат: Има ли друг свят? – Има. – Може ли да го видим? Взема един от тях на пръста си, влизам с него в ангелския свят. Питам го: Виждаш ли този свят? – Нищо не виждам. Бог ме пита: Защо вдигаш пръста си нагоре? – Нося един философ, от земята, на пръста си. Иска да те види, но нищо не вижда. Казвам: Добро е желанието на човека да знае нещо за онзи свят, но той трябва да развие специфични органи, особени дарби и способности, с които да влезе във връзка с другия свят. Съвременният човек трябва да влезе в нова фаза на живота, да се облече в нова форма. Главата, мозъкът, целият му организъм трябва да се преустрои. Аз съм изучавал, цели единадесет години, човешката глава, специално главата на българина. Измервал съм мозъка му и съм дошъл до заключение, че мозъкът на човека трябва да се преобрази, особено сивото мозъчно вещество. В човешкия мозък има доста неорганизирана материя, която е причина за мозъчните смущения. Тази материя трябва да се организира, да оживее, да стане съзнателна. Но и това не е достатъчно. Тази материя трябва да се повдигне, да стане самосъзнателна, подсъзнателна и най-после, свръхсъзнателна. Не само мозъчната материя трябва да оживее, но всяка клетка на нашето тяло трябва да започне да мисли. Всеки орган на човешкото тяло трябва да се развие. Очите също трябва да се развият. Забелязано е, че в очите на ясновидците, около зеницата, стават особени промени. По тях се познава степента на ясновидството. Някои учени оспорват ясновидството, но аз твърдя, че съществува ясновидство. Има ясновидци и в Европа, и в България. Има хора, в които ясновидството е в спящо състояние; у други е почнало да се развива. По известни петна в очите се познава, че ясновидството е почнало да се развива. В очите на ясновидеца има особена светлина. Тя иде от невидимия свят. Ако лъчите на тази светлина попаднат точно под ъгъла на човешкото зрение, той започва да вижда неща, които по-рано не е виждал. Светът се открива за него в нова светлина, в нов образ.

Идат нови учени, които изучават електричеството, магнетизма, радиоактивността не само от външната, физическата им страна. Ако тези сили се изучават само външно, ще се натъкнете на известно съмнение. Съмнението съществува от хиляди години. То се явява и в най-малките същества. Време е човек да се освободи от съмнението. Това ще стане, когато той се домогне до вътрешната страна на живота и явленията в природата. Има животни, които разбират някои неща, по-добре от хората. Например, кучето познава, кой човек е добър, и кой – лош. Мога да направя следния опит: Ще вляза с двама души в един двор, дето има много кучета. Единият обича кучетата, а другият не ги обича, замерва ги с камъни, гони ги, даже убива кучета. Щом видят първия, кучетата веднага го обикалят, скачат около него, радват му се, лижат му ръцете. Другия, още отдалеч, започват да го лаят, хвърлят се върху него да го хапят. Това не става по инстинкт, но те, като ясновидци, виждат аурата на човека. Във Варненско, в село Николаевка, имаше един човек, когото наричаха дели Васил – лудият Васил. Чудното беше, че и най-лошите кучета не хапеха дели Васил. Отдалеч още му се радваха и въртяха опашки. Според мене, този човек е светия, облечен във формата на дели Васил. Той дълго време живя в това село, докато един ден, замина на онзи свят, от никого непознат. С това той искаше да покаже, до каква степен, хората са изостанали в развитието си. Като влизаше в църква, хората казваха: Изпъдете навън дели Васил, да не смущава хората. Обаче, факт е: кучетата не го лаеха и не го хапеха. Те познаваха, че той е добър човек. Той беше искрен човек; в него нямаше никакво лукавство. Той не казваше „благодаря" и „сбогом," но когато работеше, само тогава казваше: Благодаря, ще дойда и друг път да свърша някоя работа.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето." От всекиго се изисква да знае, какво прави. Сега, българските свещеници насаждат подозрение срещу нас, искат да ни подгонят. Нямам нищо против. Може и да ни гонят. Това е пак, в полза на народа. Но когато един народ иска да се освободи от своите беди и страдания, той трябва да има морален устой, да има хармония между всички граждани. Културата на един народ се познава по свободата, от която той се ползва. Страшно е, когато един народ не е толерантен към религиозните и философски възгледи на своите хора. В това отношение, източните народи се отличават с нетолерантност. Еврейският народ, поради своята нетолерантност, се пръсна по цялата земя. Две хиляди години, евреите са подложени на гонения, на преследване, за да придобият търпение и благоразумие. Толерантност се изисква от всички народи. Благодарение на мъчнотиите, които минаха, те придобиха особени качества: разумност, съобразителност, способност да се приспособяват към условията. Организмът им заякна и днес те са доста издръжливи.

Сега Христос се обръща към онези, които приемат християнството по форма. Това не е достатъчно. При това християнство липсва нещо на човека. Какво липсва на българския народ, да стане умен? Какво липсва на българския държавник, да стане умен? Българите трябва да повярват в Бога на любовта, на мъдростта и на истината. После, те трябва да вярват в себе си. Те трябва да бъдат готови, да чуят съветите, които им се дават. Само така ще подобрят живота си, да стане сносен. Не е възможно да задоволиш всички хора, да ги направиш щастливи. Не съм слънце, да огрея всички. Колкото и да са добри желанията ми, аз не мога да огрея навсякъде.

Мнозина говорят за нас, че сме посрещали слънцето, наблюдавали сме изгряването му. Питам: Кой не мисли и не говори за слънцето? Преди да стане от сън, всеки пита: Изгря ли слънцето? Някой иска да поспи още, а друг – да стане преди него. Не само хората, но и животните очакват слънцето. Щом видят, че слънцето изгрее, всяко животно се обажда от дама или от яхъра и казва: Слънцето изгря! Пуснете ни да излезем вън. По колко пъти на ден, човек се обръща, да види, де е слънцето, още ли е на изток, на каква височина се е качило. Всеки търси слънцето. Много естествено, енергията на нашия физически, умствен, даже и морален живот иде от слънцето. То носи живот. Всяка култура се дължи на слънцето. Аз не говоря за физическото слънце, за този диск, който всички виждаме. Аз говоря за друго слънце, което е невидимо.

То е зад физическото слънце, то произвежда всички невидими резултати. Ако кажа, че аз виждам другото слънце, веднага ще ме питате, защо вие не го виждате. Един ден и вие ще го видите. Когато залезе физическото слънце, другото слънце ще изгрее. Тогава ще го виждат всички хора. То ще бъде десет пъти по-великолепно от сегашното слънце. Същата мисъл е прокарана и в Откровението. Има неща в света, които не гаснат. Например, слънчевата енергия не гасне. Всеки може да изгаси свещта, огъня, но кой може да изгаси слънцето?

Днес се явили хора, които искат да изгасят слънцето. Казвам: Учението, което нося на света, не е мое. То е Божествено учение, на Бога. Искат да го гасят. Не знаете ли, че и слънцето духа? Вие духате и то духа. Ако не духаш, то може да те духа, но ще ти причини лек, приятен ветрец. Не духайте слънцето! – Защо? Защото вашите запалени свещи и огньове се дължат на това слънце. Не го духайте! Всеки запален мозък е свещ, която гори, по причина на слънцето. Светлината на огъня се дължи пак на това слънце. Като ви погледна, виждам, какво отношение имат към вас съществата от по-висока култура. За тях, вие сте запалени свещи и от интензивността на светлината на вашия ум, т.е. на вашата свещ, съдят за веществото на свещта, както и за горенето, което става у вас – дали е пълно, или непълно. Разумните същества се ползват от вашата свещ. Тя е толкова необходима за тяхната култура, както топлината, в цветарниците през зимата. Без това отопление, цветята не биха издържали на големите студове. Вие сте толкова необходими за тях, колкото огънят, за движението на парахода. Щом гори огънят - и параходът се движи. Така и възвишените същества използват енергията, т.е. огъня на вашия мозък, за своята индустрия. Следователно, когато и вие се силите да обичате, възвишените същества използват тази енергия за работа.

Христос казва: „Богатейте, но събирайте съкровища за онзи свят." Това значи: изработете добре преждата, която ви е дадена. Вие имате на разположение голямо динамо – мозъка. Работете с това динамо, че като отидете на онзи свят, да харесат това, което сте свършили на земята. – Не искам да мисля. – Ще мислиш, не можеш да се откажеш от мисълта си. – Не искам да ходя в правия път. Искаш – не искаш, ще вървиш в този път. Няма да мислиш ли? Няма ли да вървиш в правия път? Ще мислиш, ще вървиш в правия път, както моторът заставя колелетата на машината да се въртят. Нисшето всякога се подчинява на висшето – няма изходен път. Ако не мислиш, ще те изхвърлят вън от машината, дето те очаква ръждясване и разрушение. – Що е ръждата? – Смърт. Казваш: И без любов може, не искам да любя. – Щом не любиш, ще те изпратят вън, като непотребно колело в машината. Тогава ще кажеш: Господи, сърцето ми се изпразни. Вложи любовта си в мен. Ще любиш, по всички правила на новата култура – искрено, чистосърдечно, без никакво користолюбие.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето". Питат ме, защо съм дошъл на земята. Пратен съм да ви вържа. – Как? – Да свържа умовете и сърцата ви с Бога. Това значи: да развържа ръцете и краката ви, да работите и да се движите свободно; да отворя вратите на прашните ви къщи, да ви накарам да излезете сред природата, да се радвате на Божиите блага. – Как, да останем без къщи? – Старото ще се помете. Нови къщи ще си направите. Има ли нещо лошо в това? Събаряме старите къщи и правим нови. Не само аз искам да връзвам и развързвам, но да предам това изкуство и на вас. – С какво ще връзваме? – С Божията Любов, с Божията Мъдрост и с Божията Истина. Тези неща вървят последователно. – Значи, ще започнем с любовта. – Не, първо ще започнете със светлината, която иде от Божията Мъдрост. Дето е светлината, там е и мъдростта. Ти си в един голям замък, но тъмен, отникъде не прониква светлина. Седиш месец-два, нищо не работиш. Искаш да се измиеш и преоблечеш, не можеш, нямаш дрехи за преобличане, не знаеш, къде, какво има. Един твой приятел успява да ти предаде свещ, кибрит и бележка, на която пише: Запали свещта и влез в съседната стая, дето ще намериш сандък с дрехи. В същата стая има долапче, дето е закачен ключът на замъка. Отключи и излез вън. На разстояние десет километра от него има един топъл извор. Окъпи се добре, облечи чисти дрехи и се радвай на светлината на деня. Това значи, да бъдеш свободен. Светлината разкрива живота. Истината носи свободата. Тя е ключът на живота. Следователно, щом се изчистиш и освободиш, ще придобиеш любовта. Тя иде последна. Ако искаш да те обичат, трябва да заслужаваш това; трябва да имаш нещо, за което да те обичат. Казват, че майките обичат всичките си деца, еднакво. Без да иска, майката обича повече доброто, умното, благородното дете.

И тъй, каквото вържете, трябва да го развържете. Само така ще носите истината в себе си. Това не се отнася само до вас, но и до всички свещеници, учители, държавници. Всички трябва да връзват и развързват; да турят всичко в ред и порядък. Казвате: Да изпълним Божията воля. – Как ще я изпълните? Ако не живеете разумно, ако не се свържете с разумния свят, нищо не можете да направите. – Искам да бъда разумен. – Може да бъдеш разумен. – Покажи ни, как. – Първо, трябва да имаш светлина, след това – свобода и най-после – чистота. Казано е, обаче, че човек трябва да се контролира, да изхвърли лошите си мисли вън от своя ум; да останат в ума на човека само светли и чисти мисли. Ако си търговец, работи не само за себе си – да забогатееш, но да помагаш на другите. Само така ще реализираш желанията си. Ако учителят работи, не само за прехраната си, но да повдигне своите ученици, той е на мястото си. Ако свещеникът работи, не само за прехраната си, но и за повдигането на своите пасоми, той е на прав път. Така трябва да се работи. Това изисква философията на живота. Животът не е на земята. Това, което наричаме живот, не е истински живот. Нима и моето е живот? Знаете ли, какви усилия трябва да правя, за да понасям нечистотиите и миризмите на хората? Мислите ли, че за мене не е по-добре, да се вдигна с крилцата си и да отида на онзи свят, между разумни, благородни същества, с които мога да се разбирам? Това е хиляди пъти по-добре за мене – да вляза в истинския живот. Но, дошъл при тези условия, аз понасям всичко. Корените трябва да влязат в земята, да възприемат нейните сокове. Това е една тайна философия. Защо трябваше Христос да слезе на земята, няма да кажа. Защо трябваше Той да страда? И това няма да кажа. Защо трябва да приемем учението на Христа и да приложим любовта Му. На това ще отговоря: Учението на Христа е необходимо за растенето на човека; за доброто на всяка душа; за доброто на всеки народ; за доброто на цялото човечество. То е единственото учение, което може да внесе светлина, свобода и чистота във всяка душа. Чрез това учение, всеки може да види лицето на Бога. Желая на всички, да видите Бога така, както виждате слънцето. Ще Го виждате отдалеч и всякога ще възприемате Неговата светлина. Това значи, да се разговаряте с Бога.

Едно искам да ви науча: да отваряте прозорците на къщите си, за да се ползвате изобилно от светлината. Ползвайте се и от външната, и от вътрешната светлина. И при затворени прозорци, пак да имате светлина, на която да работите. Това значи, да бъдете в общение с Бога. Кажеш ли, че с Бога може да се разговаря само онзи, който е при Него, не говориш истината. Както светлината е достъпна за всички живи същества, така и мъдростта е достъпна за всички хора. Не се заблуждавайте! Светлината е достъпна за всички. Излезте вън и се изложете на великото Слънце на живота. Никой не ви забранява да се греете на това Слънце. Само Божественото Слънце носи сила и живот на човека. Ако то не съществуваше, хиляди години да ви говоря, нищо нямаше да придобиете. Колкото и да се греете на вашия огън, нищо няма да постигнете. Казвам на всички: Излезте вън, да се греете на Великото Божествено Слънце, да придобиете необходимата за вас енергия. Да намерите Бога и да Го познаете, това значи, да проникне Неговата светлина в умовете и сърцата ви, според степента на вашето развитие. Като придобиете тази светлина, няма да се минат хиляда години, и вие ще имате ново разбиране за живота и за човека.

Често се оглеждате в огледалото и казвате: Остаряхме. – Бих желал да сте остарели, но не сте. Вие сте изнемощели, отслабнали. Стар човек е едно, а изнемощял – друго. Твоето лице се набръчкало, защото ти липсва нещо. Старият, т.е. мъдрецът няма набръчкано лице. Който вярва в прераждането, казва: Като дойда пак на земята, ще бъда млад, с гладко, хубаво лице. – Това не може да те утеши. Ти приготви ли си добри условия за бъдещия живот? Може да дойдеш пак на земята и да се намериш, при по-лоши условия, от сегашните. Какво ще правиш тогава? Не мисли, че при второ дохождане на земята, ще те посрещнат с венци и букети. Още в този живот ще работиш върху ума и сърцето си, да си приготвиш добри условия за бъдещето. Ако не правиш добро на земята, и в другото прераждане не те очаква добро. Ако сега правиш зло, не те очаква добро. Това трябва да знаете всички. Мислете и работете разумно, за да си поставите добра основа на бъдещия живот. Да връзваме и да развързваме. – Какво? – Да връзваме доброто, за да го привлечем у нас. Да развързваме злото, за да се освободим от него. Само така хората могат да разберат, как ще се живее по нов начин.

Днес се явява спор върху въпроса за прераждането. Като го отричат, някои казват: Ако имаше прераждане, нямаше защо Христос да дохожда на земята. – Христос дойде на земята, за да направи мост, между небето и земята да има съобщение. Преди Христа, хората робуваха. Откак дойде Христос, те се прераждат. Като направи Христос моста, хората започнаха да се прераждат. Значи, един човек от небето слиза на земята, дето живее още 50 – 60 години. Има ли нещо невъзможно в това? – Христос дойде, един път, на земята и повече няма да дохожда. Не е така. Много пъти е дохождал Христос на земята и още много пъти ще дохожда. Когато Адам и Ева бяха в рая, Христос дойде при тях и им предаде заповедта на Бога. Той се яви на Аврама и говори с него. Когато се устройваше нашата вселена, пак Христос взимаше участие. Законът за прераждането е Христов закон. Той нареди да се прераждат хората. – Защо трябва да се прераждат? – Това е работа на Христа. Съветници ли ще Му ставате вие? Казват ми, че ако проповядвам така, ще ме изключат от църквата. – Вие ще изключите мене, а Христос ще изключи вас, ако противодействате на този закон. Той казва: „Ако не се родите изново от Дух и вода, няма да влезете в Царството Божие." Христос говорел за прераждането и казвал: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Прераждането не е принцип, но закон - да си в общение с другия свят, да имаш право, да минаваш от един свят в друг. Да се преродиш, това не значи, непременно да помниш, че си живял някога на земята. Днес законът за прераждането е толкова изопачен, че ако се върнем в средните векове и си позволим да говорим за него, ще ни изгорят на кладата. Това не е религия, това е наука. В религията основен принцип е любовта. Божията Любов е религия за душата, а Божията Мъдрост – наука за ума.

Аз не изнасям въпроса за прераждането, за да повдигам спор и раздори между хората. Дали ще говоря за прераждането, или няма да говоря, независимо от това, хората ще се прераждат. Когато се роди едно дете, трябва ли да се мълчи? Нали ще му турят име? Фактите говорят едно, а човешките разбирания – друго. И Христос се прероди на земята, за да покаже на хората Божията Любов. Той пак ще се прероди, но не както индусите го разбират. Прераждането е закон за усъвършенстване на човешката душа. Човешкият организъм постоянно се изменя. Следователно, той се облича във все по-нови и нови дрехи. Павел казва: „Има тяло естествено, има и тяло духовно". Напредналите ще изучават великата наука на живота, а ненапредналите ще се занимават с обикновени въпроси. Дойдете ли до някой маловажен въпрос, турете го настрана, не се занимавайте с него. Законът за прераждането не е догма, не е религиозен принцип. То е научен въпрос, само за учените и разумни хора. Любовта, обаче, е религия за душата, необходима за всички хора. Тази религия е път към Бога. Религията учи хората, да живеят добре и да се обичат; науката им дава методи за работа, а свободата ги учи, как да проявят своята дейност. Държавата постоянно създава закони за освобождаване на гражданите; училищата просвещават хората, дават им условия за възприемане на Божията Мъдрост; религията подготвя условията за идването на любовта. Значи, съществуват три института: единият работи за свободата, вторият работи за светлината, а третият – за чистотата, т.е. за идването на любовта. Всеки институт се стреми да връзва и развързва правилно. Чрез едни закони държавата връзва, чрез други – развързва. И училищата правят същото: чрез едни закони връзват, чрез други – развързват. Същото се отнася и до религията: и тя, в едно отношение връзва, в друго – развързва. Важно е, да връзваш и развързваш разумно.

Казвам: Проповядвайте навсякъде Божията Любов; да се обичат и търпят хората; да бъдат искрени и веротърпими помежду си. И тогава, от плодовете на всеки човек, на всяко общество и всеки народ ще се познае, как е работено. Плодовете показват, как сме живели. Желая на всички: да мислите, да чувствате и да работите разумно. И тогава, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето. Бъдете смели и решителни, готови на всякаква жертва за истината. Това се иска от всички последователи на Христа. Някога, светските хора са по-готови за жертва, от религиозните. От религиозните се изисква повече, отколкото от светските хора. – Защо? – Защото светлината на религиозните е по-голяма от тази, на светските. На когото е дадено повече, от него повече се изисква. От детето не може да се изисква много. От човека на вярата, от възрастния се изисква повече. Лесно се казва „светата църква", но питам: Какво направиха християните за Христа, за светата църква, която наричат Христова? Колко бедни, страдащи хлопат на вратата на владиката! Те викат: Хляб, хляб искаме! – Нямам време, зает съм с важна работа. – С важна работа е зает, а по-важната остава назад. – Ти ли ще ме съдиш? – Не съдя никого, но виждам, как Христос хлопа на вратата на богатите. Той изпраща своите ангели, с меч в ръка, да задигнат на онзи свят всеки, който не изпълнява Божия закон. – Отвътре се чува глас: Имам важна работа, не мога да изляза. – Ще излезеш, Христос те вика. След това се чува, че този или онзи, заминал за другия свят. Там Христос ще го пита: Защо не приложи моето учение? Защо не приложи Великия Божи закон, че да просветне лицето ти? Сега е вече съдба, няма отлагане. – Кои бяха съображенията на хората, че не изпълниха Божия закон? Този въпрос задава съдбата днес, на всички хора – на учени и прости, на бедни и богати, на религиозни и светски.

Иде съдба на света! Бог ще съди всички. Той изпратил ангелите си по целия свят – малки и големи ангели слизат отгоре и хлопат по вратите на хората. Едни от тях носят финикови вейки, а други идат с меч в ръка. Ще кажете, че плаша хората. Никого не плаша. Една благородна и чиста мисъл нося в себе си: никого да не изнудя и никого да не излъжа. Аз съм искрен и честен пред себе си и пред своя ближен и всякога говоря истината.

Желая сърцата на всички да се изпълнят с всеобемащата Божия Любов, а умовете им – с необятната Божия Мъдрост и светлина, и всички братски да си подадат ръка. Каква по-голяма радост от тази - дето влезеш – в град или село, да видиш, че хората живеят братски. За това има условия – всички са християни. Желая всички хора да станат истински християни, да проявят Божията Любов помежду си. Това значи, да бъдат хората ясновидци, да виждат бъдещето.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето." Христос ви казва, добре да връзвате и добре да развързвате. Бъдете смели! Нали слушате Христа? Когато излизахте от небето, с Него се разговаряхте, на Него дадохте обещание, не на мене. Един ден, пак ще се върнете при Него.

Желая ви, като се върнете при Христа, Той да ви посрещне радостно и весело и да каже: Доволен съм от вас, че изпълнихте мисията си, на земята, добре. И аз ще се радвам, ако, като се върна на небето, мога да кажа: Господи, каквато работа ми даде на земята, свърших я. Делата ми така просветнаха пред хората, че Те познаха като Бог на небето и на земята.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето.“

''3. Беседа от Учителя, държана на 21 януари [[1923]] г. София.''

----
* Матей 18:18

НАГОРЕ




placeholder