НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не

Най-често използвани думи в беседата: аз, всички, име, има, истина, бог, сега, лева, божие, хора, може, един, казва, църква, път, кълне, човек ,

 Неделни беседи , София, 14 Януари 1923г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не; а отъ това повечето, отъ лукаваго е“ (Матея, 5:37)

Ще ви прочета частъ отъ 5-та глава отъ Евангелието на Матея, до 38 стихъ.

А като видѣ многото народъ, възлѣзе на гората; и щомъ седна пристѫпиха до него ученицитѣ му. (2) И отвори устата си та ги поучаваше, и говорѣше: (3) Блажени нищитѣ духомъ; защото е тѣхно царството небесно. (4) Блажени нажаленитѣ; защото тѣ ще се утѣшатъ. (5) Блажени кроткитѣ; защото тѣ ще наслѣдятъ земята. (6) Блажени който гладуватъ и жадуватъ за правдата; защото тѣ ще се наситятъ. (7) Блажени милостивитѣ; защото тѣ помилвани ще бѫдатъ. (8) Блажени чистосърдечнитѣ; защото тѣ ще видятъ Бога. (9) Блажени миротворцитѣ; защото тѣ синове Божии ще се нарекатъ. (10) Блажени гоненитѣ заради правдата; защото е тѣхно царството небесно. (11) Блажени сте когато ви похулятъ и ви изгонятъ, и върхъ васъ рекатъ на лѫжа всѣка зла рѣчь заради мене. (12) Радвайте се и веселете се, защото е голѣма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророцитѣ който бѣха прѣди васъ.

(13) Вие сте сольта на земята; а ако сольта избезсолѣе, съ какво ще се осоли? За нищо вече не струва освѣнъ да се изхвърли вънъ и да се тъпче отъ человѣцитѣ. (14) Вие сте видѣлината на свѣта: градъ поставенъ на гора не може да се укрие. (15) Нито запалятъ свѣщь и я турятъ подъ шиникъ, но на свѣтилника, и свѣти на всички който сѫ въ кѫщи. (16) Така да просвѣтне вашата видѣлина прѣдъ человѣцитѣ, за да видятъ добритѣ ваши дѣла, и да прославятъ Отца вашего който е на небеса.

(17) Да не мислите че азъ дойдохъ да разруша закона или пророцитѣ: не дойдохъ да разруша, но да изпълня. (18) Защото истина ви казвамъ: Доклѣ да прѣмине небето и земята, една рѣска или една точка отъ закона нѣма да прѣмине дори се всичко не сбѫде. (19) И тъй, който наруши една отъ най-малкитѣ тѣзи заповѣди, и научи така человѣцитѣ, най-малъкъ ще се нарече въ царството небесно; а който стори и научи, той ще великъ да се нарече въ царството небесно. (20) Защото казвамъ ви че ако вашата правда не надмине правдата на книжницитѣ и фарисеитѣ, нѣма да влѣзете въ царството небесно.

(21) Чули сте че е речено на староврѣменнитѣ: „Не убивай; и който убие ще бѫде повиненъ на сѫдъ.“ (22) А пъкъ азъ ви казвамъ че всѣки който се гнѣви на брата си безъ причина ще бѫде повиненъ на сѫдъ; и който рече на брата си: Рака, повиненъ ще е за прѣдъ събора; а който му рече: Безумне, ще бѫде повиненъ за пъкъла огненъ. (23) И тъй, ако принесешъ дара си на олтаря, и тамъ се усѣтишъ че братъ ти има нѣщо на тебе, (24) остави дара си тамъ прѣдъ олтаря, и иди, първомъ се примири съ брата си, и тогазъ ела та принесъ дара си. (25) Спогодявай се съ противника си скоро, додѣ си на пѫтя съ него, да не би противникътъ ти да те прѣдаде сѫднику, а сѫдникътъ те прѣдаде на слугата, и те хвърлятъ въ тъмница. (26) Истина ти казвамъ: Нѣма да излѣзешъ отъ тамъ доклѣ не отдадешъ най-послѣдния кодрантъ.

(27) Чули сте че е речено на староврѣменнитѣ: „Не прѣлюбодѣйствувай.“ (28) Но азъ ви казвамъ че всѣки който гледа жена за да я пожелае, той е прѣлюбодѣйствувалъ вече съ нея въ сърдцето си. (29) Ако ли дѣсното твое око те съблазнява, извади го и хвърли го отъ себе си: защото по-добрѣ ти е да погине единъ отъ твоитѣ удове, а не всичкото твое тѣло да бѫде хвърлено въ пъкъла. (30) И ако дѣсната твоя рѫка те съблазнява, отсѣчи я и хвърли я отъ себе си; защото по-добрѣ ти е да погине единъ отъ твоитѣ удове, и да не бѫде всичкото твое тѣло хвърлено въ пъкъла.

(31) Рѣчено е още: „Който си напусне жената, да ѝ даде разводно писмо.“ (32) А пъкъ азъ ви казвамъ че който напусне жена си, освѣнъ по причина на прѣлюбодѣяние, прави я да прѣлюбодѣйствува; и който се ожени за напусната прѣлюбодѣйствува.

(33) Пакъ сте чули че е речено на староврѣменнитѣ: „Не си прѣстѫпвай клетвата, но да изпълнишъ клетвитѣ си прѣдъ Господа.“ (34) Но азъ ви казвамъ: Никакъ да се не кълнете; нито съ небето, защото е прѣстолъ Божий; (35) нито съ земята, защото е подножие на нозетѣ му; нито съ Ерусалимъ, защото е градъ на Царя великаго. (36) Нито съ главата си недѣй се кълна; защото не можешъ ни единъ косъмъ да направишъ бѣлъ или черенъ. (37) Но да бѫде речьта ви: Ей, ей; Не, не; а отъ това повечето отъ лукаваго е.


Мислите ли, че когато нѣкой банкеръ поиска отъ васъ да му подпишете една полица, има голѣмо уважение и почитание къмъ васъ? Този банкеръ може да ви говори учтиво, може да е познатъ на баща ви, и да казва, че вие сте единъ благороденъ човѣкъ, отъ благородна фамилия, азъ познавамъ баща ви, дѣдо ви, като васъ другъ нѣма. Слѣдъ като ви говори дълго врѣме, искашъ да взѣмешъ пари на заемъ, прѣдставя ти една полица и казва: „Ще подпишешъ, ще намеришъ и двама души гаранти, макаръ че познавамъ баща ти“. Вие ще му благодарите, ще подпишете и ще излѣзете. Какъ мислете тогава, какво мисли този банкеръ, за васъ? Най-малкото, съмнѣва се въ вашата честность. Той ви туря на изпитъ, и слѣдъ като го издържите 99 пѫти, на стотния пѫть ще ви даде кредитъ, безъ подписъ. Англичанитѣ иматъ този характеръ. Ти трѣбва най-напрѣдъ да изпратишъ парите. Тѣ нѣматъ вѣра, казватъ: „Днесъ съ пари, утрѣ безъ пари“. Изпратишъ ли парите, порѫчката е точна, не изпратишъ ли парите…

Питамъ: Защо хората се кълнатъ? – Защото не вѣрватъ въ Бога. Клетвата е едно отрицание на Божието име. Нищо повече. И мене ми е чудно, какъ църквата е допуснала такова едно богохулство. Така беше го допуснала еврейската църква, така го допуща и днешната църква; трѣбва да се кълнешъ въ Бога, въ Евангелието, въ светото причастие. Христосъ казва: „Да се не кълнешъ нито съ Бога, нито съ земята, нито съ Ерусалимъ, нито съ главата си, а да бѫде рѣчьта ви ей, ей – не, не“. Ще кажешъ истината, тъй както я знаешъ, ще кажешъ. У българитѣ има единъ навикъ и туй е останало, българинътъ ще се закълне. Той се кълне въ своитѣ очи, да му изтѣкатъ, кълне се въ жена си. „Да умрѣ“, казва, „жена ми“. Е, хубаво, може да има нѣщо противъ жена си, че умрѣла, така да подпише, и гарантъ става. Разбира се, всѣки, който подпише една полица, и не я изплати гарантинъ става.

Защо хората се кълнатъ въ Името Божие? – Да изплаща, Богъ да плаща зарадъ тѣхъ. Дойде нѣкой си и се закълне въ името Божие, то е защото той нѣма да изплати, та казва: „Дръжте Бога заради мене“. И кой иска гаранти? Всички онѣзи хора, които искатъ гаранти, азъ нѣма да се произнеса, тѣхниятъ животъ е поставенъ на тѣсно, тѣ нѣматъ основи. Като казвамъ, че Писанието казва, не влизай въ врѣме на скърбь въ дома на приятеля си, то значи: Когато имашъ голѣми страдания, не влизай въ дома на приятеля си. Тъй. Имашъ проказа, имашъ нѣкоя заразитѣлна болѣстъ, не влизай въ дома на приятеля си. Искашъ да се кълнешъ въ името Божие, не викай приятеля си. Мислимъ ли, че като се кълнемъ въ името на Бога това е Богоугодно? Не е Богоугодно. Ние трѣбва да прѣдпочитаме да страдаме, отколкото да се кълнемъ въ Неговото име. Сега, това сѫ само твърдения, нали? Но, отчасти ще докажа, защо именно не трѣбва да се кълнемъ. Клетвата, това е едно човѣшко изобретение. Въ Божествения свѣтъ нѣма никаква клетва. Тамъ, дѣто царува Божествената любовь, тамъ, дѣто царува Божествената мѫдрость, дѣто царува Божествената истина, каква нужда има отъ клетва? Не се кълнатъ. И колкото повече се увеличава клетвата, това е единъ признакъ, че моралътъ на хората е отпадналъ, нѣма моралъ. Идва тогава увеличение на клетвата. И често, църквата защищава това, че свещеникътъ трѣбвало да закълне, понеже въ българскитѣ сѫдилища въведоха това, свещеникътъ да кълне свидѣтелитѣ. Единъ терминъ иматъ за туй правницитѣ. На свещеницитѣ имъ става даже мѫчно, когато не ги викатъ въ сѫдилищата да кълнатъ другитѣ. Азъ не зная нѣкой попъ, който е клелъ хората, да е харосалъ. И въ моите изслѣдвания, и въ този и въ онзи свѣтъ, тѣ се намиратъ въ жалко положение. И ако тѣ отидатъ въ онзи свѣтъ да видятъ халътъ на тия свещеници, които сѫ клели хората, никога никой не би заклелъ кого и да е.

„Ей, ей – не, не“.

Думата, „кълнешъ“, това е една отрицателна дума. Положителна дума трѣбва да имашъ. „Азъ ще говоря истината“. Защото, ако вие на мене не вѣрвате, какъ ще вѣрвате на Бога, когото не виждате? Азъ ще се кълна въ името на Бога, но онѣзи сѫдии, прѣдъ които ще се кълна, тѣ не вѣрватъ въ Бога. Казвамъ: „Въ Бога вѣрвате ли?“ – Не. „На небето ходили ли сте?“ – Не. „Какъ тогава ще приемете за гарантъ този, когото не познавате?“ Хората въ свѣта сѫ по-умни, тѣ приематъ за гарантъ тѣзи, които иматъ имущества, които сѫ солидни хора. Бѣдниятъ човѣкъ не го приематъ. Защо не го приематъ? Нѣма имущества. Тѣ сѫ освободени отъ това, да ставатъ гаранти. Свободни сѫ бѣднитѣ хора, много сѫ свободни, никога гаранти нѣма да станатъ. И да искатъ да влѣзатъ въ тази бѣля, нѣма да ги приематъ. Но богатитѣ хора гаранти могатъ да станатъ.

Та, нашата дума трѣбва да бѫде положителна, т.е. ние трѣбва да говоримъ истината. Коя истина? – Божествената истина, отношенията на нѣщата. Обаче, за да дойдемъ до това положение на нѣщата, съврѣменния строй трѣбва да се опростотвори, т.е. всичкиятъ онзи излишенъ балансъ, който хората наричатъ „култура“, всичко туй трѣбва да се изхвърли навънъ, то е непотрѣбно, и да остане само сѫщественото въ живота. Ние сме достигнали до едно положение на затруднение. Азъ сега разбирамъ защо сме дошли до туй затруднение, до туй прѣтрупване. Отъ какво произлиза туй усложнение? Прѣдставете си, че майката родила едно дѣтенце, зимно врѣме. Тя ще го повие въ една пелѣнка, че двѣ, че три, и може така да тежи много повече, отколкото самото дѣте. Ако питашъ майката, защо постѫпва така, ще каже: „Е, какво, студено е, може да се простуди“. Но, питамъ: „Когато дойде пролѣтьта, и послѣ лѣтото, и вънка се стопли, имате най-малко 20° топлина на сѣнка, има ли нужда отъ тия пелѣни, отъ тия обвивки около вашето дѣте? Нѣма ли да се спари вашето дѣте?“ Казвамъ: „Слушай, ти си майка, една пелѣна трѣбва на туй дѣте?“ Ама защо? – Отвънка има 20° топлина, нѣма нужда да се стопли дѣтето вече. Онзи, който не разбира този законъ, казва: „Вие трѣбва да се калите“. Защо? Ние живѣемъ въ лѣтото, 20° имаме вънка подъ сѣнка, ние не се нуждаемъ отъ тия пелѣни на миналото. Дѣйствително, тогава е било цѣлесъобразно, но, колкото тогава е било умно, толкова сега е глупаво да имашъ тия пелѣни. И при това, другъ единъ законъ има: че да се прѣдизвиква името Божие, то е опасно. Всѣкога, когато човѣкъ произнася името Божие, то е, като една положителна сила вѫтрѣ въ свѣта. И когато човѣкъ не е готовъ, тази сила дава обратни рѣзултати. Ако ти си готовъ, ако твоето сърдце е чисто, ако твоятъ умъ е готовъ да възприеме знания, ако душата ти се намира въ едно състояние да обработва, произнесешъ името Божие, тогава ще дойдатъ най-великитѣ стремежи, чувства, разбирания, ще дойдатъ тия най-хубави сили да ти помогнатъ. Но ако сърдцето ти не е чисто, и ти произнесешъ името Божие, отгорѣ ще дойдатъ най-голѣмитѣ нещастия. Името Божие е като съврѣменна динамическа сила, като нитроглицеринъ е то. И тия сили работятъ отдолу, и колкото е по-голѣмо съпротивлението, толкова повече сили дѣйствуватъ за разрушение. И сега, въ съврѣменния християнски свѣтъ, азъ мисля, че много отъ грѣховетѣ и страданията на съврѣменното човѣчество, се дължатъ на тия клетви, напраздно извикватъ името Божие. Съ хиляди и милиони пѫти извикватъ името Божие навсѣкѫдѣ тия сили идватъ, и когато тия сили се извикватъ вѫтрѣ въ човѣчеството, положението се усложнява. Туй състояние се дължи на този пороченъ животъ на човѣчеството. Слѣдователно, у насъ започватъ да растатъ най-отрицателнитѣ семена на нашитѣ минали сѫществувания. Ако на съврѣменния човѣкъ кажешъ, че душата сѫществува, той ще отрече това. Чудни сѫ! Тѣ мислятъ, че дѣтето сега за пръвъ пѫть се е родило. Раждането подразбира, че азъ не за пръвъ пѫть се явявамъ въ Ню-Йоркъ, но за пръвъ пѫть излизамъ на Ню-Йоркското пристанище съ този параходъ, и пръвъ пѫть отивамъ за Америка, но прѣди да отида въ Америка, азъ съмъ живѣлъ; а насъ искатъ да ни убедятъ, че за пръвъ пѫть живѣемъ. Не. И сега, въ България за пръвъ пѫть се е родило туй дѣтенце. Хубаво, но ако туй дѣтенце сега за пръвъ пѫть идва на земята, отъ дѣ научило тия похвати, да краде, да лъже, или, ако прави нѣкои добри нѣща, отъ дѣ ги е научило? Ако туй е въ реда на нѣщата, добрѣ ще е. Добрѣ е да се родятъ хората само веднъжъ. Но тия съврѣменнитѣ дѣца сѫ живѣли и другъ пѫть. Тѣ за пръвъ пѫть идватъ съ своя параходъ въ България, но носятъ своя багажъ, носятъ въ себе си своята стара култура. Тия, които идватъ сега за пръвъ пѫть въ Америка и тукъ лъжатъ, и отъ дѣто идватъ лъжатъ. Знаете ли въ Америка има прокаранъ единъ законъ за тия, които лъжливо подписватъ нѣкаква полица. Споредъ този законъ, отрѣзватъ имъ рѫката. Послѣ, на ония, които вършатъ прѣстѫпления, взиматъ та имъ напръскватъ лицето съ една течность, която не може да се измие, и дѣто ходи, навсѣкѫдѣ го знаятъ, че е прѣстѫпникъ. Така постѫпватъ американцитѣ, така постѫпва и невидимия свѣтъ. И той си има своитѣ закони. Ужасни, жестоки закони сѫ тѣ. Когато ние говоримъ за Божията любовь, когато говоримъ за Божията мѫдрость, казваме: „Господь е много добъръ“. Да, Господь е много добъръ, но той оставя всѣки да си носи своитѣ отличитѣлни чърти. Овцата си носи своитѣ отличитѣлни чърти, вълкътъ си носи своитѣ отличитѣлни чърти, ябълката си носи своитѣ отличитѣлни чърти, крушата си носи своитѣ отличитѣлни чърти. Всѣко създание си носи своитѣ форми, своитѣ качества, които е спечелило. Ябълката круша не може да стане. Сега, въ умоветѣ си ние можемъ да изменимъ нѣщата, но въ свѣта нѣщата сѫществуватъ тъй, както сѫ първоначално създадени.

Сега въ този хармониченъ свѣтъ ние не трѣбва да се кълнемъ. Ами допуснете, че азъ имамъ да взимамъ отъ васъ 100 лева, и ви дамъ подъ сѫдъ, прѣдлагамъ ви клетва. Вие казвате: „Нѣмамъ да ви дамъ“, отричате. Казвамъ: „Закълни се!“ Ти си християнинъ, и азъ съмъ християнинъ Струва ли за 100 лева да те заставя да се кълнешъ? Искамъ да те уплаша. Ти казвашъ „Хубаво, ще се закълна“. Закълнешъ се и не плащашъ. Обаче, ти си по-хитъръ, казвашъ: „Закълни се ти, че имамъ да ти давамъ.“ И азъ се закълна. Какво сме спечелили? Най-първо, защото трѣбва да давамъ единъ човѣкъ подъ сѫдъ и да го карамъ да се кълне? Това не сѫ езически народи. Ние не говоримъ на езическитѣ народи, а говоримъ на съврѣменнитѣ християнски народи, които казватъ, че Христосъ дошълъ да спаси свѣта, и които вѣрватъ, че благодатьта само чрѣзъ насъ дѣйствува, и че който влѣзе въ църквата, само той може да бѫде спасенъ. И тия хора за 100 лева ще се кълнатъ! Ако азъ съмъ единъ свещеникъ, и ме викатъ да кълна нѣкого, ще кажа: „Колко има да ти дава? – 100 лева. На ти 100 лева, не се кълнете“. Въ другъ случай нѣкой има да дава 1,000 лева, ще се кълнатъ. Колко има да ти дава? – 1,000 лева. На ти 1,000-та лева, не се кълнете. Свещеникътъ да даде паритѣ. Щомъ се изпразни кисията на попа, да даде владиката вместо него. Щомъ се изпразни кисията на владиката, да даде паритѣ нѣкой банкеръ. Дѣ е тогава почитьта на Името Божие? Дѣ е името Божие? Името Божие е станало като дрипа, като парцалъ. Питамъ тия хора: Иматъ ли любовь? Онзи човѣкъ, който се кълне 100 пѫти на день въ името Божие, дѣ е любовьта му? Мислите ли, че азъ имамъ любовь къмъ васъ, ако вие носитѣ едно хубаво булско облѣкло, бѣло като снѣгъ и азъ, 10 пѫти на день си измия рѫцѣтѣ и дойда да си изтрия рѫцѣтѣ на тази ваша рокля? Като правя това 10 пѫти на день, какво ще стане съ нея? Коя булка ще позволи това? Тя ще каже: „Този не го пущайте въ кѫщи“. „Защо?“ – „Защото омърси дрехитѣ ми“. Мислитѣ ли, че тия съврѣменнитѣ християни, които постоянно си триятъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога, та Той ще ги търпи? Всички ще ги изпъди навънъ. И дѣйствително, всички съврѣменни християни, които се кълнатъ лъжливо въ името на Бога, той ще ги изпъди навънъ заедно съ свещеницитѣ имъ, безъ разлика, кои сѫ тѣ. Защо? Той казва: „Омърсиха дрехитѣ ми“. Дѣ ще ги тури? – Той е създалъ единъ другъ, особенъ свѣтъ заради тѣхъ, и ще ги изпрати на дълго заточение, да си учатъ уроцитѣ. Не само това, той е приготвилъ цѣла експедиция, какви колѣсници е приготвилъ той за тѣхъ. Какви величия има да се прѣнасятъ и отъ България и отъ Англия, и отъ Франция. За кѫдѣ? – За далечнитѣ страни. Кои ще бѫдатъ? – Онѣзи почтеннитѣ, които имаха смѣлостьта да се кълнатъ въ името Божие. И тогава кои ще останатъ. Онѣзи, които казватъ ей, ей, – не, не. На думата сѫ тѣ. Азъ искамъ да знаятъ тази дума. Ние трѣбва да намеримъ тази дума, първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта. Тя е ключътъ на живота. Който я намери, той е намерилъ първото, най-голѣмото богатство. Коя е първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта? Никой не я знае още. Като казвамъ никой, азъ подразбирамъ никой отъ тия живущитѣ сега. Христосъ я знаеше тази дума. Той казва: „Както Отецъ ми е далъ тази първата дума, ме научи, така говоря и съобразно тази дума. Да бѫде думата ви: „Ей, ей – не, не“. Това е прѣводъ. Да не се кълнете! Но, спорѣдъ българския законъ, ако не се кълнешъ, сѫдията ще те глоби, ще те осѫдятъ на затворъ отъ 3 месѣца до 3 години, углавно дѣло ще се завѣде противъ тебе. А спорѣдъ Божествения законъ, онзи, който се кълне, има още по-голѣмо наказание. На земята, който се кълне, има 3 годишенъ затворъ, а спорѣдъ закона на небето, който се кълне, затворътъ е още по-голѣмъ.

„Ей, ей – не, не“.

Защо именно ние да не вложимъ това въ живота си, нали поддържаме Христовото учение? Азъ се чудя на несъобразностьта. Ако това сѫ християнски народи, ако това сѫ християнски църкви, вратата на ада нѣма да я прѣодолѣятъ, защо тогава да не приложимъ тази клауза?

„Ей, ей – не, не – повечето отъ това, отъ лукаваго е“. Е, тогава, евангелиститѣ се кълнатъ въ името Божие, православнитѣ сѫщо се кълнатъ. Туй отъ Бога ли е? – Не е. На единъ свещеникъ, който отива да кълне, ще му кажа: „За колко ще кълнешъ, за какво дѣло?“ – Отъ 100 лева. Свещеникътъ като страна, нѣка отиде да се кълне, нѣка иде, но съ каква цель? – Не да напълни своитѣ джобове, а да ги изпразни. 100 лв., 200 лв., 500 лв. Нѣка ги плати отъ себе си. Днесъ го турятъ на изпитъ. Ще кълнатъ нѣкого за 1,000 лева, свещеникътъ да каже: „Господине, азъ плащамъ да се прѣкрати дѣлото. Колко дължи? – 1,000 лева. Азъ плащамъ, примѣретѣ се!“ Веднага ще кажатъ: „Ето единъ благороденъ свещеникъ“. Дойде второто дѣло. Свещеникътъ пита сѫдията: за колко е това дѣло? – За 2,000 лева. „Азъ плащамъ“. Колко е 2,000 лева! Господинъ сѫдия, ето 2,000 лева. Съгласенъ ли си? – Съгласенъ. „Примирявате ли се?“ Примиряваме. Разноскитѣ колко сѫ? – 500 лв. Ето всичко 2,500 лв. Разглѣждатъ се 10 дѣла. Свещеникътъ изважда, плати, изважда, плати. За колко дѣла? И този свещеникъ като отидѣ на небето, ще го посрѣщнатъ, ще кажатъ: „Ето единъ свещеникъ, който освѣщава името Божие“. А сега, и свещеникътъ е ортакъ съ онѣзи крадци, съ онѣзи вагабонти, които се кълнатъ въ името Божие, и той казва: „Колко ще ми платитѣ, Господинъ сѫдия, и азъ като тѣхенъ ортакъ, и на менѣ трѣбва да се плати.“ Ще прѣстѫпятъ Христовия законъ, и отгорѣ на това и нему ще подложатъ колата. Не зная колко се плаща за кълнене. Едно врѣме се плащаше 2 лева или 3 лева, а сега? – Десеть лева. Добрѣ, като закълне десеть души, какво ще спечели? – 100 лева. Съ 100 лева нѣма да хароса. Да допуснемъ, че 100 дни ще кълне хората. Сто дни по 100 лева, правятъ 10,000 лв. Като взѣме тия 10,000 лв., утрѣ жена му заболѣе отъ нѣкаква болѣсть. Дойдатъ лѣкари, събератъ се на консултъ, лѣкарство – това-онова, отишли 10,000 лв. И утрѣ изхарчи още 5,000 лв., станатъ всичко 15,000 лв. Какво е спечелилъ този свещеникъ? – Нищо. Тия владици иматъ умъ за други работи, какъ да спѫнатъ новото учение, но да се събератъ тия свети старци, да разсъждаватъ върху този великъ законъ, какъ да го изпълнятъ, нѣма ги. И това сѫ хора, все свърхвиши, които казватъ: „Да спасимъ светата църква.“ Казвамъ: „Дѣ е светата църква?“ Не, ще се съберетѣ всички владици, и ще подпишете тъй: „Ние 16 души владици сега тукъ подписваме, че всѣки свещеникъ, който отиде да кълне нѣкого въ сѫда, да плаща заради него.“ Да. И тогава азъ ще кажа: „Ето едно умно рѣшение на българскитѣ владици, които вървятъ по Христовото учение.“

„Ей, ей – не, не“.

Ще кажатъ: „Ама тъй казала светата църква“. Я ми кажете, кѫдѣ е светата църква? Ако вие си я прѣдставлявате като нѣщо живо, като една жена, виждали ли сте я? Като ми говорите за Христа, познавате ли го? Като говоря азъ за Христа, азъ Го познавамъ, говорилъ съмъ много пѫти съ него, разговарялъ съмъ се за велики работи, запитвалъ съмъ го какъ е направено небето, какъ е направена земята, какви сѫ Божиитѣ закони. Азъ го познавамъ. Е, хубаво, светата църква, тази църква е жена. Съ тази жена разговаряли ли сте се? Ами азъ да имъ кажа що е църквата. Църквата, това е любовьта. Тя е една велика дѣвица въ небето, прѣдъ която всички се кланятъ, всички ангели, всички светии, тя е единствената дѣвица, на която лицето свети. Това е любовьта, това е Църквата въ свѣта, и когато хората се научатъ да се кълнатъ на тази велика църква на свѣта, ние ще имаме една велика култура въ свѣта, дѣто хората ще кажатъ: „Ей, ей – не, не“. Азъ съмъ виждалъ лицето на тази Църква. Тази църква не е като обикновената. Отъ нейната уста излизатъ думи, които възкръсватъ. Когато кажа една дума отъ тази църква, нови думи се раждатъ, мъртви възкръсватъ, грѣшнитѣ се оправдаватъ, глухитѣ прочуватъ, слѣпитѣ проглѣждатъ, безумнитѣ умни ставатъ, слабохарактернитѣ характерни ставатъ и т.н. Тя произвѣжда цялъ единъ прѣвратъ. Това е то светата църква! А тѣ, говорятъ за нѣща неразбрани. Ние я знаемъ тази църква. Ние казваме: „Църквата, това е любовьта.“ Слѣдователно, тази любовь, която е свързала сърдцата на тия хора и живѣе въ тия сърдца, тя е, която е образувала църквата, и като я образувала, свързала е всички сърдца въ редъ и порядъкъ. Мога да имъ дамъ поне едно конкретно правило, какво трѣбва да прави църквата. То е слѣдующото: Да вложи любовьта въ сърдцето си. Тази любовь ще произвѣде чистота и облагородяване на чувствата. Значи туй, съ което чувствувашъ, съ което ти искашъ твоя животъ да се подобри, тамъ ще вложишъ ти любовьта. Да се вложи великата мѫдрость въ ума. Какво ще произвѣде тя. Тя ще произвѣде свѣтлина въ мисленето. Да се вложи истина въ душата. Тя ще направи всички хора свободни. Да се вложи Божията Правда въ твоя духъ, и тя ще произвѣде всички прави рѣшения, какъ трѣбва да се постѫпва. Да се вложи Добродѣтельта въ човѣшката сила. Тази Добродѣтель ще произвѣде стабилность въ всички наши дѣйствия. Но кога ще стане това? Когато думата ви бѫде: Ей, ей – не, не.

Ами какъ ще се опита нашиятъ характеръ? Всѣки човѣкъ, който дава обѣщание, и не може да го изпълни, се кълне. Всѣки, който се кълне, прѣстѫпва Божия законъ, а за да не го прѣстѫпишъ, трѣбва да изпълнишъ волята Божия. Клетвата е едно отрицание. Но нѣкой ще ми възрази, че Богъ, когато далъ обѣщание на Авраама, заклелъ се. Но тогава вече азъ за характера на Авраама имамъ малко особено мнение. Ако Авраамъ е накаралъ Господа да се кълне, значи той нѣмалъ вѣра. Той не вѣрвалъ въ Бога, и Богъ трѣбвало да се закълне. Какъ се заклелъ Богъ на Авраама? Писанието казва: Понеже Богъ нѣмало въ какво да се закълне, Той казалъ на Авраама: „Азъ ти казвамъ, че туй, което съмъ ти казалъ, ще го направя, ще видишъ, въ враговетѣ ще го направя. Този твой народъ, отъ който си излѣзалъ, азъ ще бѫда съ него, ще му помогна въ всички врѣмена. Твоятъ народъ навсѣкѫдѣ ще го разпръснатъ, отъ единия край на земята до другия, на всѣкакви страдания ще бѫде изложенъ и ще го гонятъ, но дѣто бѫде този народъ, азъ ще бѫда тамъ и ще го защищавамъ. Ти ще ме опиташъ.“ Тъй казалъ Господь: „Ей, ей – не, не“. И сега Господь се застѫпва за евреитѣ. Той държи своята дума, казана на Авраама, само че евреитѣ не изпълняватъ туй, което Господь казва. Сега и на съврѣменнитѣ християни Богъ е обѣщалъ, но тѣ не изпълняватъ. Тѣ се кълнатъ. Какъ се кълнатъ? Изваждатъ полицата и подписватъ. Кълна се. За колко? – За 1,000 лева. Кълна се. За колко? За 2,000 лева. За 10, за 100,000 лв. и т.н. Сега всички се кълнатъ. Да, кълнатъ се, но такава клетва и азъ бихъ желалъ тъй да се кълна. Кълнатъ се, но никой не вади отъ джобоветѣ си, а всѣки, който е дошълъ, иска да взѣме нѣщо. И двѣтѣ страни, и която има да дава, и която има да взима, всѣка ще се обърне на страна, всѣка иска да взѣме.

Да бѫде думата ви: „Ей, ей – не, не“.

Сега нѣкои ще ми прѣдставятъ стихове отъ стария завѣтъ, ще се повърнатъ свѣщената книга, че Господь се заклелъ. Господь не се кълне. Нѣма примѣри, дѣто Господь да се е клелъ. Той е казвалъ нѣща, и като каже думата си, тази Неговата дума става. Казалъ той едно врѣме да направи свѣта и го направилъ. Да направи човѣка, и направилъ го. Казалъ на Авраама: „Въ тебе ще се благословятъ всички народи“, и така станало. И понеже Авраамъ се поколебалъ малко, Господь трѣбва да му даде обѣщание. Въ Писанието се казва, че Господь се закълнялъ. И ще ми кажатъ сега нѣкои: Щомъ Господь се кълне, колко повече ние трѣбва да се кълнемъ. Хубаво, ако Господь се кълне, то Христосъ казва: „Да не се кълнешъ въ името Божие, и думата ти да бѫде: Ей, ей, не, не“. Че Онзи, Който билъ при Авраама, Той билъ Христосъ! Дѣто се казва въ Писанието, че Господь се закле, той беше сѫщия Христосъ. Казва се: „Прѣди да бѫде Авраамъ, азъ бѣхъ.“ И той коригира заблуждѣнието. Той казва: „азъ едно врѣме казахъ на Авраама ей, ей – не, не“. Азъ казахъ на Авраама, че ще дойда за неговия народъ да го извѣда, ще имъ дамъ едно учение, ще имъ покажа пѫтя; пакъ ще влѣза въ друго положение, слѣдъ това пакъ ще бѫде съ тѣхъ. И не се клехъ, но думата ми беше: Ей, ей – не, не, а който говори повече отъ това, отъ лукаваго е.

Сега даже и ученицитѣ отъ новото учение, като ги викатъ въ сѫдилищата, идватъ да ме питатъ, да се кълнатъ ли. Това не е нѣщо механическо. Ако ви кажа, кълнете се или не, това е налагане. А то не трѣбва да става на сила, то е по любовь. Това трѣбва да произтича отъ душата ти вѫтрѣ. Готовъ ли си да не се кълнешъ или не… Като те питатъ, защо не се кълнешъ, ще кажешъ, че мене ми казва нѣщо отвѫтрѣ въ душата, че не трѣбва да се кълна, а не че еди-кой си по-ученъ ми казва, че не трѣбва да се кълна. Този законъ ще излѣзе отъ единъ веченъ принципъ, който е слѣдующиятъ: за никакви блага въ този свѣтъ да си изтриемъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога. Ще държимъ Неговата дрѣха, Неговата мантия чиста, свята, неопетнена въ душата си. Дойде ли врѣме да се кълнешъ, ще кажешъ: „Азъ съмъ готовъ да кажа истината, но въ името Божие да се кълна, туй никога нѣма да направя, да опетня името на Бога, никога!“ За мене клетвата е само вѫтрѣ. Азъ съмъ се клелъ едно врѣме. Кога? Единъ човѣкъ може да се кълне, но да каже на себе си. Всѣки единъ човѣкъ дава обѣщание, клетва, може би. И въ българския езикъ думата „клетва“, клетъ – това значи да те ограничаватъ нѣкѫдѣ, да те турятъ нѣкѫдѣ да се стеснишъ. И тъй, въ умоветѣ ви ще турите мисъльта: никога нѣма да произнасяте името Божие напраздно. Като ви прѣдизвикатъ, ще кажете: „Защо трѣбва да прѣдизвикаме името Божие напраздно, да се кълнемъ въ Него?“

Сега, като ви говоря това, ще ви привѣда единъ случай тукъ въ София. Отивамъ единъ день въ писалището на единъ мой приятель, адвокатъ: влизамъ вѫтрѣ, при него другъ единъ, и двамата навели се, пишатъ нѣщо, нѣкакво заявление. Казвамъ: „Съ какво се занимавате?“ Единиятъ, който пише заявлението, той е баптически проповѣдникъ. Ще доведатъ нѣкого подъ сѫдъ. Разказватъ ми. Нѣкой си младъ момъкъ отива при проповѣдника и му казва: „Имамъ хубаво жито първокачествено брашно, но нѣмамъ пари да го докарамъ. Дай ми 25 лв., и като дойде житото, ще ти дамъ единъ чувалъ брашно отъ него.“ Изважда той и му дава. Отива слѣдъ това този момъкъ при адвоката и му казва: „Дай ми 100 лв., и на тебе ще дамъ 2–3 чувала брашно“. Отъ тукъ – отъ тамъ, събралъ той нѣколко хиляди лева, и отива този младежъ, и се оженва. Оженва се човѣкътъ. Какъ! Събиратъ се и двамата, пишатъ заявление, ще го даватъ подъ сѫдъ: „Слушайте“, казвамъ имъ, „вие ще викате този човѣкъ подъ сѫдъ, нали тамъ ще трѣбва да се закълне“. Питамъ проповѣдника: „Колко ти дължи?“ – 25 лева. На ти тия пари. Питамъ адвоката: На тебе колко ти дължи? – 100 лева. На ти 100 лева. „Не, не ги искамъ“. Взеха двамата скъсаха заявлението, и работата се свърши. Казвамъ: „Слушайте, така трѣбва и вие да проповѣдвате словото Божие. Ще плащате, разбирате ли?“ И азъ казвамъ: „Азъ това го правя, искамъ и други да го правятъ“, това е принципъ вѫтрѣ въ насъ. За 25 лева да се охулва името Божие, и ти да се опетнишъ. Толкова години си проповѣдвалъ, и сега за 25 лева! И ти да беше на мѣстото на този момъкъ, и ти щеше да го направишъ. Ама излъгалъ ме! Нищо, кажи, че за свободата на този момъкъ си далъ 25 лева.

Думата ви да бѫде: „Ей, ей – не, не“.

Често ние падаме въ буквата на закона, да се изпълни само закона. Но въ буквата на закона има смърть. Тамъ дѣто има тази педантностъ… Казваме: „Да бѫдемъ справедливи“. Не е въпросътъ въ справедливостьта. Нѣма защо външно да бѫде това. Азъ мога да бѫда много мораленъ, но да нѣмамъ моралъ. Мога да бѫда много учтивъ, много любезенъ съ васъ, но да нѣмамъ вѫтрѣ никакви принципи. Вие не знаетѣ моята задна целъ. Ако азъ ви правя едно благодѣяние, давамъ ви пари на заемъ, за да ви взема утрѣ всичко, което иматѣ, всичкото имущество, това не е благодѣяние. Въ благодѣянието се разбира разширение. И то е въ слѣдующия принципъ. Ако въ свободата, която давашъ нѣкому, той усѣща едно ограничение, това не е свобода. Ако ти, слѣдъ като пуснешъ нѣкого отъ затвора, направишъ го слуга, а той не може да спи, и постоянно мисли за дълговетѣ си, азъ не мисля, че си направилъ нѣщо добро за този бѣднякъ. И слѣдователно, туй, което сега ни причинява страдания, то е неизпълнението на тия принципи. Само като се помисли за Бога, да извикаме името му въ едно дѣло, което не е законно, всѣкога туй име произвѣжда разрушающе влияние. Нѣщо прѣди 10-ина години мисля беше, единъ господинъ въ Варна, отива въ сѫдилището, и се заклева на лъжа, дава лъжлива клетва. Тамъ той казва: „Господинъ сѫдия, ако туй, което говоря, не е така, да умратъ и двѣтѣ ми дѣца.“ Закълнава се лъжливо и до вечерьта и двѣтѣ му дѣца умрѣха. Какво ли не? Нѣкои сѫ се клели въ очитѣ си. На колко хора сѫ изтичали очитѣ, на колко хора дѣцата сѫ умрѣли! Какви ли не нѣщастия! Старото заблуждѣние, че ние трѣбва да се кълнемъ, стои още като една проказа. Не да отхвърлимъ клетвата, но да я хвърлимъ въ нейните истински рамки. На думата си да сме. Азъ се обѣщавамъ да кажа истината. Имашъ да плащашъ на нѣкого. Изпълни туй, плати! Защо за 2,000 лв. да викаме Господа, Който се занимава съ такива важни работи, да го викаме за свидетель? Само съ моите работи ли ще се занимавате? За 2,000 лв. да викаме небето. Да се кълнешъ, значи да викашъ Бога за свидетель. Не, въ душата ти трѣбва да има благородство, да не нарушаваме мира Божий. Нали знаете какво правимъ, когато обичаме нѣкого. На него му говоримъ меко, нежно. Когато дойде въ кѫщи, ще му дадемъ най-хубавия столъ, най-хубавото легло, най-хубавото ядене, всичко най-хубаво. А като не го обичаме, ще му дадемъ нѣкой сламеникъ, на края ще го туримъ, и ядене ще му дадемъ, каквото остане. А като го обичаме, ще заколимъ за него нѣкое теленце, нѣкоя кокошка. Азъ приемамъ, въ името на любовьта може да заколимъ туй теленце. Колко телета има тукъ, и въ тѣхъ, ако е за любовьта, ще има едно състезание въ двора, всѣко отъ тѣхъ ще каже: „Азъ, искамъ да стана жертва, да услужа на любовьта“. Ако иска да стане жертва ще го заколимъ. Ще кажете: „А, значи…“ Не, това е единъ символъ. Туй е едно заколване, като ябълката. Изямъ плода ѝ, а оставя сѣмката, не я изяждамъ. Взѣма семката ѝ, че я посадя въ земята. Когато туй теле се така заколи, че телето изяждаме, а семката оставяме въ човѣшкия духъ, влагамъ я при по-добри условия. И тогава за въ бѫдеще, туй теле нѣма да дойде като теле, а ще дойде като човѣкъ. Всѣко теле, което се жертва за любовьта, втори пѫть нѣма да дойде като теле на 4 крака, а ще дойде като една прѣкрасна, интелигентна мома, или като единъ интелигентенъ момъкъ, и ще ходи въ университета. Не си ли струва да стане жертва? Струва си. Ами ако отъ васъ, тогава се иска да се пожертвувашъ, за да станешъ единъ ангелъ? Струва си, какъ не, да ти израсне силата на крилата. Може. Всѣки ще се жертвува. Тамъ дѣто има една велика придобивка въ свѣта, тази жертва струва, а тамъ, дѣто нѣма никаква придобивка, тази жертва не струва да се прави. Тази жертва трѣбва да произвѣде онѣзи велики резултати за повдигане на душата ни, и намѣсто да се кълнемъ, както сега, да бѫде думата ни: „Ей, ей – не, не.“ Тогава нѣма да има сѫдилища, т.е. ще има, но ще се опростотвори работата. Ще ме питатъ въ сѫда: Ти имашъ ли да давашъ? – Имамъ. Имашъ ли да взѣмашъ? – Имамъ. Колко хиляди? Толкова и толкова. Сбогомъ! Ще се рѫкуваме съ сѫдията, и той ще тури рѣшение, че тия двамата, честно и почтено сѫ разрѣшили дѣлото. И тази дълга процедура на углавни дѣла ще се опростотвори. Дошълъ нѣкой, обвиняватъ го, че убилъ нѣкого. Уби ли го? – Убихъ го. Ами какви свидѣтели има? Всички свидѣтели ще кажатъ туй, което азъ говоря. Азъ извършихъ туй прѣстѫпление, и ще го опиша тъй подробно, ще го опиша тъй както е било. Готовъ съмъ да изправя прѣгрѣшенията си, и нѣма да ми текатъ сълзи прѣдъ сѫдията, да ми прости, а ще кажа: „Азъ туй го изпълнихъ съзнателно, и съмъ готовъ да понеса всичко споредъ закона.“ Сѫдията като ме изслуша, ще напише присѫдата. И като си замина, ще благодаря на сѫдията, че тъй правилно е приложилъ закона. А той ще каже: „Ето единъ честенъ разбойникъ.“ Обвиняемиятъ нѣма да се кълне, а ще каже: „Азъ ще говоря правото повече, отколкото вие, ще кажа истината тъй, както си е, въ всичките ѝ подробности, тъй както вие не можете да я кажете.“ Защо трѣбва да се кълна? Не, азъ ще кажа истината и послѣ ще се закълна. А ако вие намеритѣ нѣщо неистинно въ думите ми, тогава азъ съмъ готовъ да се закълна. Но щомъ кажа истината, азъ ще остана на думата си, и ще кажа: Ей, ей – не, не. Ако всички ние бяхме готови така да говоримъ истината, какъвъ щеше да бѫде свѣта, какъвъ щеше да бѫде нашия животъ! А сега, нѣкой човѣкъ, за да го принудятъ да говори истината, ще му пукнатъ главата. Нѣкои хора пъкъ ще ги биятъ, ще имъ счупятъ рѫцѣтѣ и краката, за да кажатъ истината. Нѣкого пъкъ биятъ, за да каже истината, но у него нѣма никаква тайна. Закълни се! Той се закълнява отъ страхъ, за да не го биятъ. Сега, клетвата не се отнася за свѣта. Азъ говоря за онѣзи, които разбиратъ Христовия законъ, които за въ бѫдеще искатъ да бѫдатъ културни хора. За насъ важи клетвата, какъ трѣбва да разбираме този законъ, и ако ние постѫпваме така, нашата душа ще уякне. Съврѣменното възпитание, съврѣменната култура не може да се измѣни, ако не се прѣмахнатъ редъ такива недъзи въ обществото. Запримѣръ, всички хора най-първо да се научатъ, да турятъ за правило да говорятъ честно, да знаятъ какво нѣщо е честностьта. Да знаешъ, да седишъ точно на обещанието си, на думата си. Ако не можешъ да платишъ, ще отидешъ при своя длъжникъ, и ще кажешъ: „Ще ме извините, азъ ви обещахъ да си платя, но по такива и такива причини не съмъ готовъ.“ И онзи, длъжникътъ, ако е честенъ и почтенъ, и той ще постѫпи по сѫщия законъ.

Да бѫде думата ви: Ей, ей – не, не.

Сега, ние ще отнесемъ туй и къмъ насъ. Всички вие, които слушате тукъ, всички съврѣменни християни казватъ ли: Ей, ей – не, не? Не, не казватъ. Сега, ако повикатъ съврѣменнитѣ културни хора, и ги питатъ, права ли е постѫпката, прави ли сѫ рѣшенията на нашия свети синодъ, ще кажатъ: „Право е, църквата трѣбва да се пази, какъ да се руши църквата.“ Но най-първо трѣбва да докажатъ, че азъ разрушавамъ църквата. Обаче, ако азъ докажа, че тѣ именно, тѣ съ своето криво тълкувание на Словото Божие, тѣ отвѫтрѣ разрушаватъ църквата, тогава? Но, ще кажатъ: „Той говори непочтително за владиците, и съ това уронватъ тѣхниятъ прѣстижъ.“ Азъ уронвамъ тѣхния прѣстижъ! Азъ бихъ запиталъ всѣки единъ владика: Ти откакъ си станалъ владика, говорилъ ли си истината? Ако, ти, отъ какъ си станалъ владика, имашъ 20 лъжи, ти владика ли си? – Не си владика. Ако ти, отъ 20 години, откакъ си станалъ свещеникъ, имашъ 100 лъжи, и не си ги изправилъ, ти свещеникъ ли си? – Не си свещеникъ. Ако ти, като проповѣдникъ отъ 20 години, имашъ 20 лъжи, ти проповѣдникъ ли си? – Не си проповѣдникъ. И за бащата и за майката – сѫщото. Самите лъжи сѫ, които опорочаватъ, които опетняватъ името Божие. Тѣ сѫ вашитѣ заклевания въ името Божие.

Сега, запримѣръ, тѣ биха ме дали подъ сѫдъ: Обижда владиците. Не ги обиждамъ азъ. Никой нѣма право да ги обижда. Ако азъ съмъ или една свѣщъ въ свѣта, или едно оглѣдало, и ти се оглѣждашъ вѫтрѣ, и виждашъ образа си, азъ виноватъ ли съмъ? Не че мене ме интересуватъ тия работи, но казвамъ: „Тия криви разбирания въ умовете ви не струватъ.“ Не можемъ да се кълнемъ. Казвате: „Какво има отъ това, да се избавимъ отъ едно нещастие?“ Ще се избавишъ отъ едно нещастие, но ще дойдешъ до друго нещастие. Богъ не забравя. Запомнете: Ако има едно сѫщество въ свѣта, което да не забравя, то е Господь. Има едно сѫщество, което има книга, въ която пише всѣко наше прѣстѫпление. Нѣма прѣстѫпление, което да не е отбѣлязано въ тази Божия архива. Никой не може да ги заличи. Само Господь, когато се разкаемъ за грѣховетѣ си, само той може да заличи нашитѣ грѣхове, но ако не се разкаемъ, може да минатъ 100, 200 или 500 години, туй е хроникирано. И този великиятъ, той помни. Нѣма народъ, нѣма човѣкъ, който веднъжъ да е прѣстѫпилъ Божия законъ, който да се е подигралъ съ Божието име, да не понесе своитѣ послѣдствия. И сега, туй, което става въ съврѣменната църква, туй изпразване на църквата, туй невѣрие, тѣ го оправдаватъ съ това, като казватъ, че се е появилъ нѣкакъвъ лъже-учитель. Тѣ сѫ посторонни работи. За да се появи единъ учитель, лъже-учитель, да допуснемъ, споредъ тѣхъ, кои сѫ причинитѣ. Ако на нѣкѫдѣ се явяватъ червеи и заплашватъ, ако на нѣкои мѣста, дѣто има нечистотии, се явяватъ онѣзи мухи, коя е причината? Дѣ се раждатъ тия мухи? – Дѣто има много нечистотии: Въ чистата кѫща нѣма мухи. И ако въ църквата се навъдили много мухи, ако въ църквата се навъдили много червеи, кой е виновенъ за това? Тия свещеници да се опрѣтнатъ, да почнатъ да чистятъ църквата, не да я чистятъ както светия синодъ, да пише, че еди кой си билъ еретикъ. Азъ давамъ едно правило: Джобоветѣ на свещеницитѣ да се изпразнятъ, не външно, но дълбоко въ сърдцето имъ да се зароди едно желание да служатъ на Бога отъ любовь. Не говоря за пари, нека иматъ пари, но дълбоко въ душата си да кажатъ „Господи, всичко, съ което разполагамъ, то е твое.“ Не имъ завиждамъ, нека иматъ. А сега, свещеникътъ привѣжда аргументи. Дохождатъ нѣкои при мене, питатъ ме: Защо нападашъ българскитѣ владици? Всички ги псуватъ, пъкъ и ти отгорѣ. Казвамъ: „Другитѣ ги псуватъ, а азъ имъ намѣствамъ краката, правя имъ масажи.“ Когото ритна, владика и половина ще го направя. И българскитѣ владици, владици ще ги направя. Ще ви привѣда единъ разказъ, който и другъ пѫть съмъ привѣждалъ. Единъ знамѣнитъ проповѣдникъ въ свѣта, който очудвалъ всички хора съ своето краснорѣчие единъ пѫть падналъ, и си счупилъ крака. Далечъ билъ той, малко пѫтници минавали отъ тамъ. По едно врѣме, минава единъ пѫтникъ, той плаче, моли му се. Помогни ми. Той го отминава. Втори, минаватъ, никой не се спира да му помогне. И всѣки отъ тѣхъ му казва: „Искамъ да ти помогна, но не зная какъ се прави кракъ“. Най-послѣ минава единъ простъ човѣкъ, съ бѣла аба, спира се прѣдъ него, пита го: Какво ти е? Азъ съмъ единъ великъ проповѣдникъ, но като минавахъ покрай този пѫть паднахъ, та си счупихъ крака. „А, азъ пъкъ отдавна търся такъвъ проповѣдникъ. Хубаво, азъ имамъ едно изкуство да поправямъ крака, ще поправя крака ти, ако ти ще можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ. Ако не можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ, нѣма да ти намѣстя крака.“ Добрѣ, започва проповѣдникътъ проповѣдьта си (Нѣкѫдѣ каже нѣкоя лъжа). „Слушай, не може да се намѣсти костьта ти, не говоришъ истината.“ Той почва да се изповѣдва. Пакъ продължи, каже друга нѣкоя лъжа. „Слушай, пакъ не говоришъ истината, костьта не може да се намѣсти.“ Отново се изповѣдва. Като свършилъ проповѣдьта си, кракътъ му билъ хубаво направенъ, костите намѣстени. Този човѣкъ му казва: „Азъ съмъ много благодаренъ отъ твоята проповѣдъ. За въ бѫдеще, иди да проповѣдвашъ на хората по този начинъ.“

И сега Христосъ намѣства краката. На много владици краката сѫ счупени. Христосъ казва: „Ще проповѣдвате, но много хубаво ще проповѣдвате.“ И азъ съмъ затова. Азъ бихъ желалъ всѣки свещеникъ да дава най-хубавитѣ проповѣди, най-хубавитѣ чувства, които излизатъ отъ сърдцето му, най-хубавитѣ мисли, които се криятъ въ ума му. Само така ще се намѣстятъ вашитѣ крака. Що сѫ вашитѣ крака? Това сѫ онѣзи велики добродѣтели, които трѣбва да оживѣятъ. Казватъ: „Ама въ Америка, на тамошните владици хубаво имъ плащатъ“. Зная, зная, но все едно е, дали ти плащатъ 5 или 10,000 лв. Трѣбва да се живѣе единъ честенъ животъ, по Бога. Казвамъ: „Знаете ли какъ живѣятъ въ Америка американскитѣ владици?“ Азъ да ви кажа. Единъ владика въ Бостонъ, той е заминалъ вече въ другия свѣтъ, нѣма да ви казвамъ името му, заемалъ високо духовно положение. Знаменитъ проповѣдникъ билъ, той говорелъ много бързо, толкова бързо, че само трима души стенографи имало, които могли да стенографиратъ неговата рѣчь. Понеже въ тази църква владицитѣ се женятъ, то една богата американска милионерка се влюбва въ него. Тя го ухажвала, и слѣдъ като дълго врѣме му слушала проповѣдитѣ, единъ день му казва: „Не мога да живѣя безъ тебе. Всичкото си богатство давамъ на тебе, парите си, сърдцето си, рѫката си, всичко ти давамъ.“ Той ѝ пише тъй: „Сърдцето си дай на Бога, парите на сиромаситѣ, а рѫката си дай на този, който тѣ обича.“ Тъй пише този владика: Сърдцето си дай на Бога! Майки, тъй казвайте на дѣцата си! Азъ проповѣдвамъ на младитѣ: Сърдцето си на Бога давайте! На мѫжъ сърдцето си не давайте, но нито на жена сърдцето си давайте! Вие все съ тази лъжлива клетва си служите. Защото, все се кълнете прѣдъ Бога, че сърдцето си ще дадете, а нищо не давате. Ти ще мязашъ тогава на онази дисциплинирана циганка, която паднала въ рѣката и казвала: „Свѣти Никола, ако излѣза отъ водата, ще ти запаля една голѣма свѣщъ, като боя си, помогни ми.“ Като излѣзла отъ водата, казала: „Нали знаешъ, че съмъ бѣдна, отъ дѣ да взѣма пари да ти запаля свѣщъ?“ Сега, и ние постѫпваме по сѫщия начинъ. И за този английски владика, нарича се Джонъ Хотъ, заради него зная единъ случай. Единъ день, той си взима книгата, и отива въ дома на една бѣдна вдовица, която съ години не била излизала отъ дома си нѣкѫдѣ по разходка. Бѣдна, опърпана била тя. Имала си едно дѣтенце, и денонощно се грижела за него и за себе си. Този английски владика и казвалъ: „Слушай, днесъ азъ ще остана при люлката на твоето дѣте, иди да направишъ една хубава разходка вънъ отъ града, не мисли за дѣтето, не се грижи за него, ти направи една дълга разходка, остави дѣтето на менъ.“ Тази бѣдна вдовица излѣзла, а той останалъ съ биберона въ рѫка, да ухажва около малкото дѣтенце. Този английски владика можеше да вземе 10 слуги, които да отмѣнятъ бѣдната вдовица, но той искаше да види какво върши тази майка около това дѣте. Едно велико дѣло е това! Азъ казвамъ: „Бихъ желалъ да имаме 10 такива владици.“ Че лошо ли мисля? Моята цель не е да излѣза, да опетня българскитѣ владици. Азъ бихъ желалъ българскитѣ владици и свещеници да иматъ всичкото почитание и уважението на българския народъ, да постѫпватъ като този английски владика, и да кажатъ на българския народъ: „Сърдцето си дайте на Бога, парите си на сиромасите, а рѫката – на този, който ви обича.“ И послѣ, като него, да стоятъ при люлката на туй малко дѣте, и да изпратятъ тази бѣдна вдовица на разходка. Туй ще бѫде похвално и почтено.

Азъ зная, че когато говоря една бесѣда, много нѣща ще се изопачатъ, но когато говоря истината, азъ трѣбва да я кажа тъй, както си е. Когато говоря истината, азъ нито себе си жаля, нито васъ жаля. Дойде ли до истината, въ мене има само едно правило, и казвамъ: „Божията истина еднакво важи и за мене, и за васъ.“ Сега, не е въпросътъ за владици и за свещеници. Въпросътъ е за името Божие. Божията любовь въ сърдцето трѣбва ли да царува? Въпросътъ е за Божията мѫдрость въ ума трѣбва ли да се въведе? И въ науката трѣбва да бѫде: Ей, ей – не, не. Всѣки единъ ученъ човѣкъ, който прокарва тази теория трѣбва да провѣри, 10 пѫти най-малко. Всѣки единъ философъ, като внесе една система, трѣбва да я провери, да я опита. И въ всички отрасли трѣбва да бѫде думата ви: Ей, ей – не, не. А сега, на всѣка стѫпка, искаме само да постѫпваме по буквата на закона. Да бѫдемъ справедливи, казваме. А вѫтрѣ какво е съдържанието, безразлично ще бѫде. Христосъ иска да внесе именно туй съдържание въ насъ: Ей, ей – не, не. И той започва съ 9-тѣ блаженства. Всѣки християнинъ трѣбва да има тия 9 блаженства. Той казва: „Блажени миротворцитѣ.“ Кои ще наслѣдятъ земята? – Кроткитѣ. Кроткитѣ ще наслѣдятъ земята.

И ние трѣбва да рѣшимъ да внесемъ туй име Божие въ насъ, за да внесе то въ насъ, въ сегашните хора повече стабилность, повече устойчивость и постоянство въ характера ни. Всинца ние сме нервни, неспокойни, нѣмаме издържливостъ, отъ малко се обиждаме, всеки може да ни смути, да внесе съмнѣние. Дойде нѣкой, пита ме: Пѫтьтъ, въ който вървишъ, правъ ли е? Ти се спрешъ. Хубаво. Ами ако тази любовь, въ която живѣя, ми внесе чистотата, ако мѫдростьта ми е дала свѣтлина и знания за ума, и ако тази истина ми е внесла свобода въ душата и ме е научила какъ да живѣя, то ако въ това се съмнѣвамъ, какво по-дълбоко има въ свѣта отъ това? По-дълбоки нѣща отъ тия три принципа въ свѣта – нѣма. Всички онѣзи организации, всички онѣзи семейства, това сѫ нѣща, на повърхностьта на човѣшката душа. Единственото нѣщо, това е любовьта, туй което ти прѣживѣешъ, което ти дава потикъ, импулсъ, което те кара да живѣешъ. По-велико нѣщо отъ това, нѣма. Само онази мѫдрость, която ти дава условия да се развивашъ, да побѣдишъ земята, да търсишъ знания, и само онази истина, която те кара да се самопожертвувашъ. Дѣ е по-дълбокото нѣщо отъ тия три принципа? Ама, пѫтьтъ, по който вървите, правъ ли е? Правъ е. По-правъ пѫть отъ този нѣма. Единствениятъ пѫть, не само въ България, но и въ целия свѣтъ, е този пѫть. Все по този пѫть сѫ минали всички благородни, възвишени души, по този пѫть сѫ минали всички ангели, по този пѫть ще минатъ и всички подиръ васъ. Единствениятъ пѫть е този. Единъ е този Божественъ пѫть. Знаете ли колко е красивъ този пѫть? Нѣма по-красивъ отъ този пѫть. Той е толкова очарователенъ! Тѣзи мѣстности, прѣзъ който ще минете сѫ толкова хубави! Тамъ има толкова хубави картини. Ще проучавате, ще видите. Има толкова много да проучавате. Този пѫть Христосъ го нарича тѣсния пѫть. Той е най-красивиятъ пѫть. Сега нѣкои казватъ: Тѣсенъ пѫть билъ той. Тѣсенъ, но друго нѣщо означава съ това Христосъ. Тѣсенъ, но благословенъ пѫть е той. И въ този пѫть се казва: „Ей, ей – не, не.“

Ти въ пѫтя ли вървишъ? – Въ пѫтя съмъ азъ. Азъ нѣма да се спра даже да отговоря. Ако нѣкой ми каже така: „Ти въ пѫтя ли вървишъ?“ Ела да ме питашъ, въ пѫтя ли съмъ. Нѣкой казва: „Ти силенъ ли си?“ Нѣма какво да отговарямъ, нѣма какво да аргументирамъ. Турете ми на рѫката единъ чувалъ отъ 100 кгр., моята рѫка не се помръдва. Турете ми още единъ, пакъ не се помръдва. Турете ми 2, 3, 4, 5, 6, 10 чувала, качете се и вие отгорѣ, хайде поиграйте отгорѣ. Е, какъ мислите, силна ли е моята рѫка, какви аргументи искатѣ още? Ами че когато азъ съмъ подложенъ на изпитания, на мъчения въ свѣта, и моята воля не се поколебае, какво означава това? И сега, тия братя, свети старци, ще ни поднесатъ листове ние да се отрѣчемъ отъ новото учение, за да влеземъ въ църквата, и тамъ да получимъ спасение. Ами че тѣ сами не сѫ спасени, какъ ще спасятъ насъ? Отъ какво да се отрѣчемъ? Отъ любовьта? Отъ какво да се отрѣчемъ? – Отъ мѫдростьта, отъ Истината? – Да, ние отдавна сме се отрѣкли отъ лъжата, но отъ тия принципи не можемъ да се отрѣчемъ. Никой нѣма право да кръщава любовьта съ никакво име, нито съ дѫновизъмъ, нито съ евангелизъмъ, нито съ християнизъмъ, нито на църквата. Любовьта е нѣщо Божествено, тя не е нито на Дѫнова, нито на Христа, разбирате ли? Богъ е любовь, той принадлежи на всички. Той е самъ за себе си. Той е неограниченъ и безличенъ, и никой нѣма право да ограничава Бога. И всички тия организации на дѫновизъмъ, на мохомеданизъмъ, на спиритизъмъ, на наука, и всички други нѣща, това сѫ праздни работи, това е за дѣцата. Да разберемъ! Любовьта е любовь. А нѣкой пѫть, като извѣстно учение, нѣкой ученъ човѣкъ изнамѣрилъ нѣщо, азъ му позволявамъ да си тури името тамъ. Изнамѣрилъ нѣщо, открилъ нѣщо, нека си тури името тамъ. Открилъ нѣщо въ музиката, въ изкуството, въ художеството, нека си тури името тамъ, но само на своята картина, а не всички велики работи. На всички велики работи той не може да си тури името, има право само на картината, която той рисувалъ.

А сега, казватъ: „Новото учение.“ Казвамъ: „Да, той е нарисувалъ само една картина, тамъ нека фигурира името му, но ако намѣря името му на всички велики картини, ще кажа: Приятелю, тамъ е писано Иванъ Драгомановъ; Иванъ Стояновъ, заличи отъ тамъ своето име, това е само твое.“

Слѣдователно, въ православната църква ще остане само туй, което е православно. Въ мохамеданската църква ще остане само това, което е мохамеданско. Въ евангелската църква ще остане само това, което е евангелско. Въ всички тия църкви има нѣщо, което е Божествено, и то ще остане, а то е Божията Любовь, Мѫдростьта и Истината. Тамъ можемъ да подпишемъ само Божието име, но тази дума е изгубѣна, тя не сѫществува сега въ свѣта.

И тъй ние ще намѣримъ тази велика дума, съ която ще започне новата култура: Ей, ей – не, не. И като се срѣщнемъ, ние ще се познаемъ въ тази дума, ще се познаваме като братя.

А, сега, вие като ме гледате, слѣдя мислитѣ ви, по нѣкой пѫть си казвате: „Колко е хитъръ този човѣкъ, колко дълбоко пипа!“ Е, това е едно съмнѣние. Хитъръ въ какво? Да ви измамя? Че ако вие до сега не сте измамени! Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ? Азъ ще ви попитамъ, честно си кажете: Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ? Майка ви, баща ви въ рая не бѣха ли измамени? Ами братъ ви като излѣзе отъ рая, не уби ли братъ си? Ще ви привѣда всичко туй. Не, вие отдавна сте измамени. Имате право да го мислитѣ, не ви обвинявамъ, но казвамъ: „Колко е мѫчно човѣкъ да убеди хората въ любовьта, въ мѫдростьта и въ истината.“ И защо? Зная защо. И азъ съмъ рѣшилъ сега да убедя хората. Нѣма никой сега когото да не мога да убедя. Какъ? Напримѣръ, вие вървите, мислитѣ заради мене: „Кой, той ли? А, какъвъ е той!“ Но, вие се намирате въ тѣсно положение, въ една опасность сте, не ви достигатъ 2,500 лева, въ затворъ ще ви турятъ. Отивате на едно мѣсто, на друго мѣсто, при приятеля си, никой не ви услужва. Срещнете нѣкого, който не ви познава, казвамъ: „Какво има?“ Е, такова, затрудненъ съмъ. Колко ви трѣбватъ? – 25,000 лв. Заповѣдайте! Е, жена, той билъ много благороденъ човѣкъ, съ 25,000 лв. му услужи, много честенъ човѣкъ е. Срещна другъ по пѫтя. Питамъ го: Какво има? – 10,000 лв. ми трѣбватъ. Десеть хиляди лева? – Заповѣдай! „Жена, знаешъ ли, той билъ много честенъ човѣкъ“. Та, като задоволишъ нуждитѣ на всички хора, казватъ: „А, той е много честенъ, почтенъ човѣкъ е, отличенъ е“. Господь, който е толкова мѫдъръ, който е толкова благъ, нито той по този начинъ досега може да угоди на свѣта. На нѣкой, който е бѣденъ, Господь казва: „Дайтѣ му“; Но, като закъснѣе нѣкой пѫть малко, той си казва: Е, и Господь, и Той … прѣглътне си малко. Азъ му се молихъ толкова пѫти, не ме слуша.

Това не е християнство, това не е думата: Ей, ей – не, не. Въ Бога не трѣбва да имаме съмнѣние. Този живиятъ Господь, който живѣе вѫтрѣ въ насъ, който живѣе въ любовьта, мѫдростьта и истината, той сега ни подлага на единъ изпитъ. Въ епохата, въ която живѣемъ сега, трѣбва да издържимъ своя изпитъ, и като го издържимъ, веднага ние ще имаме Неговата усмивка, и той ще се усмихне и ще каже: „Азъ съмъ доволенъ, синко, че издържа изпита си по всички правила: Ей, ей – не, не.“

Азъ бихъ желалъ всички да бѫдете смели, рѣшителни и умни. И тамъ, дѣто трѣбва, да защищавате истината по всички правила, не заради мене, а заради любовьта, мѫдростьта и истината. За истината трѣбва да има едно мнение. Дойде ли до тамъ, трѣбва да бѫдете твърди, като диаманта и готови. Не само ние тукъ, но и цѣлия свѣтъ, всички тия души, който сѫ готови, трѣбва да се хванатъ за рѫка, и да кажатъ: „Отсега нататъкъ ще се живѣе само за тия три принципа“. Всички умни хора трѣбва да кажатъ така: „Ние ще служимъ на тия три велики принципи: Ей, ей – не,не.“ Тукъ е спасението на свѣта. И свѣтътъ ще се оправи. И сегашнитѣ недоразумения, който имаме, и всичкитѣ общества, и въ самите насъ, всичко туй ще се изглади, ще дойде една радость, една свѣтлина, единъ вѫтрѣшенъ миръ, който не е бивалъ до сега. Въ деня, въ който рѣшите това, за всинца ви ще дойде една свѣтлина. Иде тази свѣтлина. Азъ ще ви съветвамъ всички да се държитѣ крепко за тази свѣтлина, която е въ умоветѣ ви, въ сърдцата ви, и въ душитѣ ви. Крепко да се държитѣ. И тогава, казвамъ на всинца ви: Ние ще побѣдимъ, Господь е съ насъ. Нѣма сила въ свѣта, която може да видоизмѣни тия три принципа. Богъ е съ насъ. И всичките добри хора, всичките честни хора, всичките справедливи хора, и мѫже и жени и дѣца, по цѣлия свѣтъ, всички сѫ съ насъ. Отъ всички църкви, отъ всички партии онѣзи, който поддържатъ тия три велики принципи въ себе си, тѣ сѫ съ насъ. И казватъ ни: „Колцина сте вие?“ Ние сме едно велико братство, каквото свѣтътъ никога не е виждалъ, едно Братство, което има клонове и долу на земята и горѣ на небето, има клонове въ цѣлата природа. И онзи, който служи на Бога, той ще бѫде гражданинъ на онова великото царство, което ние наричаме царство на любовьта, царство на Божията Мѫдрость, царство на Божията истина, на което ние искаме да станемъ членове, и на което и азъ искамъ да бѫдете вие ученици.

Бесѣда, държана на 14 януарий, 1923 г. 10 ч. недѣля

Ей – ей, не – не

Най-често използвани думи в беседата: аз, всички, име, има, истина, бог, сега, лева, божие, хора, може, един, казва, църква, път, кълне, човек ,

 Неделни беседи , София, 14 Януари 1923г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


''2. Беседа от Учителя, държана на 14 януари, 1923 г. София.''

„Но да бъде речта ви: „Ей, ей; не, не. От това повечето, от лукаваго е.“ (Матея 5:37)

Мислите ли, че банкерът, който иска да му дадете полица срещу сумата, с която ви услужил, има доверие и почит към вас? Той може да ви говори учтиво, да познава баща ви, да се възхищава от вашето благородство, но щом стане въпрос за пари, веднага ще ви предложи полица да се подпишете и да намерите двама поръчители. Докато не попълните полицата, никаква сума няма да получите. Щом подпишете полицата, ще получите парите. След това ще благодарите на банкера за услугата и ще си отидете. Как мислите, добро мнение ли има банкерът за вас? Най-малкото, той се съмнява във вашата честност. Той ви поставя на изпит и, като минете 99 пъти през същия изпит, на стотния път може да ви даде пари на доверие, без никаква полица. Много търговци постъпват по същия начин. Те казват: Днес с пари, утре без пари. Първо ще изпратиш парите, после ще получиш поръчката.

Защо хората се кълнат? – Защото не вярват в Бога. Клетвата, макар и в името на Бога, подразбира отричане на Божието име. Чудя се, как църквата е допуснала такова богохулство! Клетвата беше приета в еврейската църква, допусна се и в християнската църква. Днес хората се кълнат в името на Бога, в Евангелието, в Светото причастие. Христос казва: „Да се не кълнеш нито с небето, нито със земята, нито с Ерусалим, нито с главата си, но да бъде речта ти „ей – ей; не – не.” Ще кажеш истината, както я знаеш. Българинът има навик, останал от деди и прадеди, да се кълне. Той се кълне в очите си: Да ми изтекат очите, ако не говоря истината. Кълне се и в жена си, и в децата си: Да умре жена ми! Той може да има нещо против жена си и по този начин я туря за поръчител. Ако не изплати полицата, поръчителят плаща. Следователно, хората се кълнат в името Божие, за да плаща Той заради тях. Като нямаш възможност да изплатиш полицата си, заклеваш се в името на Бога. Това значи: Дръжте Бога, Той ще плати заради мене. Всеки, който дава пари и иска поръчители, е човек без характер. Повече няма да говоря за него, но казвам: Неговият живот е без основа, а той сам е поставен натясно.

Казано е в Писанието: „Когато имаш скръб, утеснение, не влизай в дома на своя приятел.” Много естествено. Щом имаш големи страдания, не влизай в дома на приятеля си. Имаш проказа, не влизай в дома на приятеля си. Страдаш от заразителна болест, не влизай в дома на приятеля си. Искаш да се кълнеш в името на Бога, не викай приятеля си за свидетел. Мислиш ли, че тази клетва е угодна на Бога? За предпочитане е да страдаме, отколкото да се кълнем в името на Бога. Клетвата е човешко изобретение. В Божествения свят клетва не съществува. Каква нужда има от клетва там, дето царува Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина? Колкото повече се кълнат хората, толкова повече моралът им отпада. Дето моралът е отпаднал, там клетвата се увеличила. В някои съдилища свещениците кълнат. Няма случай в живота, свещеник, който е заклевал хората, да е свършил живота си добре. Положението на такъв свещеник не е добро нито в този свят, нито на онзи. Който е ходил в онзи свят и видял положението на свещеника, който заклевал хората, никога не би си позволил да закълне някого.

„Ей-ей; не-не.” Защо трябва да се кълне човек, да си служи с отрицателни думи? Отговори положително: Ще кажа истината. Ако не вярваш на мене, как ще вярваш на Бога, Когото не виждаш? Кълнеш се в името на Бога, но онези съдии, пред които се кълнеш, не вярват в Него. Тогава? Питам ги: В Бога вярвате ли? – Не вярваме. – На небето ходили ли сте? – Не сме ходили. – Тогава, как приемате за поръчител Онзи, Когото не познавате? В това отношение, светските хора постъпват умно. Ако им е нужен поръчител, те гледат да бъде такъв, който има пари и имоти. Бедния човек никой не го приема за поръчител. Той е свободен от поръчителство. И да желае да стане такъв, никой няма да го приеме.

И тъй, служете си с положителни думи, т.е. говорете всякога истината. – Коя истина? – Божествената истина. За да се дойде до тази истина, съвременният строй трябва да се опрости. Това значи, да се изхвърли навън всичкият непотребен, излишен баласт, това, което наричат култура. Нека остане в живота само същественото, потребното. Днес повечето хора са претоварени, намират се в голямо затруднение. – Коя е причината за затрудненията на хората? – Условията. Зимно време майката повива детето си в няколко пелени и то дебели, вълнени, Ако речеш да го вдигнеш, пелените му тежат повече от самото дете. Това е в реда на нещата. Вън е студено, детето е слабичко, нежно, трябва да се завива добре. Как трябва да постъпва майката през пролетта и лятото, когато времето става все по-топло? Пак ли ще увива детето си, както през зимата? Ако постъпва по същия начин, тя не разбира законите. Който не разбира законите на живота, сам си създава мъчнотии и затруднения. Казвам на майката: Твоето дете се нуждае само от една пеленка. – Защо? – Вън е топло вече. Ако го завиваш много, ще го простудиш. Вън е топло, температурата е 20° на сянка. Следователно, ние не се нуждаем от пелените на миналото. На времето пелените имали смисъл. Колкото тогава е било умно да се повива детето в много пелени, толкова сега е неразумно.

Помнете: Опасно е да се произнася името Божие напразно. Това е закон. Сила е Божието име. Когато човек не е готов за тази сила, тя произвежда обратни резултати. Ако сърцето му е чисто, умът, готов да възприема знания, и душата, готова да възприема истината, тогава и да произнесе Божието име, всички положителни сили ще му помагат. Ако сърцето на човека не е чисто, и умът не е светъл, като произнесе Божието име, ще го сполетят големи нещастия. Името Божие крие в себе си динамически сили, каквито се съдържат в експлозивите. Тия сили работят отгоре – надолу. Колкото по-голямо съпротивление срещат те на пътя си, толкова по-голямо разрушение произвеждат. Голяма част от страданията и изпитанията на днешното човечество се дължат главно на клетвите, произнесени в името Божие. Хиляди и милиони пъти се произнася името Божие по цял свят! И когато Божествените сили слязат сред човечеството и не намерят готови хора, положението се усложнява. За да се използуват разумно тези сили, човечеството трябва да се освободи от порочния живот. В хората започват да растат и да се развиват отрицателните семена на техните минали съществувания. Да кажеш на сегашния човек, че съществува душа, той ще отрече това. Той мисли, че детето се ражда за пръв път. Раждането подразбира, именно, това, че не за пръв път човек иде на земята. Колко пъти човек е слизал от парахода и спирал на земното пристанище! И след това ще ме убеждават, че за пръв път живея. Ако едно дете иде за пръв път на земята, отде е научило толкова похвати в доброто и в злото? Отде се научило да краде, да лъже? Ако това е в реда на нещата, разбирам, но всичко не може да бъде така. – Добре е хората да се раждат един път на земята. – Може би, за пръв път идват в България, но те носят своя багаж със себе си; те носят своята стара култура. Тия, които отиват за пръв път в Америка или в България, и там, и тук носят своите слабости и добри черти.

От всички се иска да говорят истината. В Америка е създаден закон, според който, всеки фалшификатор ла подписи, се наказва с отрязване на ръцете. Изобщо, всяко престъпление се наказва. На други престъпници напръскват лицето с някаква течност, която не се измива. Дето минават, всички ги познават. Престъпленията се наказват строго и на този, и на онзи свят. Законите на онзи свят са крайно строги, но справедливи. Като се говори за Божията Любов и Мъдрост, всички казват: Добър и милостив е Господ. – Да, добър и милостив е, но Той оставя всеки да носи последствията на своя живот. Всяко живо същество има своите отличителни черти: овцата носи своите отличителни черти; вълкът си носи отличителните .черти; ябълката, крушата също носят своите черти. Всяко създание носи своята отличителна форма, отличителните си качества, които е спечелило. Ябълката никога не може да стане круша, и крушата никога не може да стане ябълка. В умовете си ние можем да изменим нещата, но в действителния живот те съществуват така, както са създадени първоначално. Следователно, в хармоничния свят, в който досега сте живели, не се допуща никаква клетва.

Представи си, че имам да взимам от някого хиляда лева. Виждам, че той няма пари и не може да ги плати, но въпреки това, аз го давам под съд, дето му предлагам клетва, да признае дълга си. Той отрича дълга си. И двамата сме християни. Трябва ли за хиляда лева да се кълнем? Кредиторът казва на длъжника, че искал само да го изплаши. От страх, длъжникът се заклел и обещал, че ще плати дълга си. Минава известно време, но той нищо не плаща. Колкото и да се кълнат хората, с клетва нищо не се постига. Трябва ли да съдиш брата си и да го караш да се кълне? Това не са езически народи. Сега аз не проповядвам на езически народи, а говоря на съвременните християнски народи, които вярват, че Христос дошъл да спаси света; че благодатта иде само чрез Него. Значи, който влиза в църквата, само той може да се спаси. И мнозина се кълнат само за някакви хиляда лева. Ако аз съм свещеник и ме викат да закълна някого, ще кажа: Колко дължи този човек? – Хиляда лева. – Ето, аз давам парите за този човек, освободете го. Защо свещеникът да не плати за подсъдимия? Ако неговата кесия е празна, нека владиката да плати вместо него; ако кесията и на владиката е празна, нека плати банкерът вместо него. Трябва ли да се споменава името Божие напразно? Де е почитта на сегашните хора, де е любовта им? Който се кълне по сто пъти в името Божие, той няма любов. Каква е любовта на онзи, който по няколко пъти на ден си изтрива ръцете в чистата и бяла рокля на булката? Какво ще стане с тази рокля? Коя булка ще позволи това? Като види виновника, още отдалеч тя ще каже: Не го пускайте да влезе вътре, защото ще оцапа дрехите ми. Може ли Господ да търпи онези, които постоянно цапат Неговата мантия? И, наистина, всички християни, които се кълнат лъжливо в името на Бога, ще бъдат изпъдени вън, заедно с техните свещеници, с техните пастори. – Де ще ги турят? – Бог е създал за тях особен свят – свят на заточение. Там те ще учат уроците си. Какви колесници е приготвил той за тях! Много естествено! Големи величия ще се пренасят. Цяла експедиция от Франция, Германия, Англия, България. Къде ще ги водят? – В далечни страни. Това са ония хора, които имаха смелостта да се кълнат в името Божие. – Тогава кои ще останат на земята? – Онези, които казват „ей-ей; не-не.” Те са хора на истината. Те са хора на думата.

Ние трябва да намерим първата дума, с която Бог създал света. Тя е ключът на живота; тя е най-голямото богатство в света. Коя е тази дума, никой още не знае. Под „никой”, аз разбирам никой от сега живеещите на земята. Само Христос знаеше тази дума. Той казва: „Както Отец ми, Който ми е дал първата дума, ме научи да говоря, така говоря и аз.” Това е превод на думите „ей – ей; не – не.” Според българските закони, ако не се кълнеш, ще те осъдят на затвор от 3 месеца до 3 години. Според Божествения закон, обаче, наказанието е още по-голямо.

„Ей-ей; не-не.” Защо човек не е готов да приложи истината? Нали минаваш за християнин? Аз се чудя на несъобразността на християнските народи и църкви. Защо да не си служат с израза „ей-ей; не-не”? Повече от това, е от лукавия. Днес и православни, и евангелисти се кълнат в името Божие. Божествено ли е това? Ще отиде свещеникът да закълне някого и след това ще му платят. Нека го закълне, но не да пълни джобовете си, а да ги изпразва. Защо свещеникът не каже на съдията: Господин съдия, колко дължи обвиняемият? – Хиляда лева. – Ето, аз плащам шесто него, но да се прекрати делото. Съдията ще прекрати делото и ще каже: Ето един благороден човек. На друго дело свещеникът пак ще пита: Колко дължи обвиняемият? – Две хиляди лева. – Колко разноски има по делото? – 500 лева. – Ето, аз плащам всичко. – Съгласни ли са страните да се примирят? – Съгласни са. Даже и за десет дела да плати свещеникът, няма да обеднее. Поне на небето ще го посрещнат като човек, който осветява името Божие. Днес и свещеникът е на изпит. Вместо да освети името Божие, той се свързва с престъпниците. Едно време за клетва се плащаше два - три лева. Днес колко се плаща? – Сто лева. Ако в месеца има десет клетви, ще получи 1000 лева. В годината – сто клетви, правят 10,000 лв. Какво представят десет хиляди лева? Утре заболее жената на свещеника, той ще похарчи по лекари и лекарства 15,000 лв. Какво, всъщност, е спечелил? – Нищо не е спечелил. Владиците минават за умни хора, всички са с висше образование. Те се събират да разискват върху въпроса, как да препятствуват на новото учение. Щом стане въпрос за този велик закон, как да осветят името Божие, там ги няма. Казват: Да спасим светата църква! – Де е светата църква? Съберете се всички 16 старци и решете: Всеки свещеник, викан в съда да кълне, ще плати дълга на обвиняемия. Който чуе за това, ще каже: Ето едно умно решение, издадено от българските владици, които решили да приложат Христовото учение.

„Ей-ей; не-не.” Ще се оправдават, че светата църква поддържала тази или онази идея. Де е светата църква? Ако си представяте църквата като нещо живо, кой я виждал? Познавате ли Христа, за Когото говорите? – Ти познаваш ли Го? – Щом говоря за Него, познавам Го, много пъти сме се разговаряли. Говорили сме за велики работи, за Божиите закони. Питал съм Го, как са създадени небето и земята. Ако си представят църквата като жена, кой е говорил с нея? Защо не ме питат, какво представя Светата църква? Тя е Любовта. Тя е чиста, Света Дева, на която всички ангели и архангели, всички светии се кланят. Светяща е тази Дева. Един ден, когато хората я познаят и започнат да й се кланят, тогава те няма да говорят много, няма да се кълнат, но ще казват „Ей-ей; не-не.” Аз съм виждал лицето на тази църква. Тя коренно се отличава от църквите на земята. Думите, които излизат от устата й, възкресяват. - Ако кажа една дума, в името на тази църква, нови души се раждат, мъртви възкръсват, слепи проглеждат, глухи прочуват, неразумните стават разумни, слабохарактерните проявяват характер. Една дума, казана в името на Светата църква, произвежда преврат. Това значи църква. Аз я познавам под името „любов”. Тази любов, именно, свързва всички същества, обединява ги в едно цяло и живее в цялото, като неразделна част от него.

Сега мога да ви дам едно конкретно правило – какво трябва да прави църквата. Тя трябва да вложи любовта в сърцето си, за да обедини сърцата на всички хора, да ги облагороди и повдигне. Тя трябва да вложи мъдростта в своя ум, да внесе светлина във всички умове. Тя трябва да вложи истината в своята душа, да внесе свобода във всички души. Тя трябва да вложи правдата в своя дух, да покаже на хората правилните схващания. Тя трябва да вложи добродетелта в своята сила, да стабилизира действията на всички хора. – Кога ще стане това? – Когато думата ви бъде „ей-ей; не-не.”

Днес, от всички хора се изисква характер: да издържат на обещанията си, да говорят истината без клетва. Който дава обещание и не може да го изпълни, всякога се кълне. С това той пристъпва великия Божи закон. За да не го пристъпва, той не трябва да се кълне. Ще кажете, че и Бог, когато дал обещание на Аврама, се заклел. – В кого се заклел Бог? Има ли по-висок от Него? Следователно, Бог обещал на Аврама, че ще помага на народа, който ще излезе от него. Този народ ще се пръсне по цялата земя, ще бъде гонен и преследван, но през каквито изпитания и да минава, Бог ще бъде с него. Думите на Господа били: „Ей-ей; не-не.” И до днес Бог се застъпва за еврейския народ. Той държи своето обещание, дадено още на Аврама. Но евреите не изпълняват Божия закон. И на християните, Бог е обещал, но и те не изпълняват Неговия закон. И те се кълнат; и те дават полици и се подписват. За колко лева се кълнат? За хиляда, за две хиляди, за десет, за сто хиляди лева. Така всички хора се кълнат. Но всеки иска да вземе нещо, а нищо не вади от джобовете си. И двете страни – и която има да дава, и която има да взима, искат да вземат нещо.

Да бъде речта ви: „Ей-ей; не-не.” След това ще ми цитират стихове от стария завет, че и Бог се заклел. Не, Бог не се кълне. Няма случай, дето Бог да се е заклел. Той е казал много неща, и каквото е казал, така е станало. Казал, че ще направи света и Го направи. Казал, че ще направи човека и Го направи. Каза на Аврама: В тебе ще се благословят всички народи. Както каза, така стана. Понеже Аврам се поколебал малко, не повярвал; за да повярва, трябвало Бог да му даде обещание. Това наричат в Стария завет клетва. И Христос казва: Да се не кълнеш в името Божие, но да бъде речта ти „ей – ей; не – не.” Дето се казва в Писанието, че Бог се закле, това беше Христос. Той беше при Аврама. Казано е: Преди да бъде Аврам, аз бях. Христос казва: „Едно време аз бях при Аврама и казах да бъде думата му – „ей-ей; не – не.” И продължава по-нататък: Аз ще дойда да изведа този народ, ще им дам ново учение, ще им покажа правия път. И пак ще бъда с него. Христос не се закле, но думата му беше: „Ей-ей; не-не.” Повече от това, от лукаваго е.

Някои от учениците на новото учение, като ги викат свидетели в съда, питат ме, да се кълнат ли. Това не е механически въпрос. Ако ви кажа да се кълнете, или да не се кълнете, аз ви се налагам. То не трябва да става насилствено, а по любов. Ако вътрешно си готов да не се кълнеш, няма да се кълнеш. Ако искаш от мене съвет, а не си готов да го изпълниш, по-добре, се закълни. Човек трябва да бъде вътрешно готов да изпълни закона. Кажи си: За никакви блага няма да си изтрия нечистите ръце в мантията на Бога. Дръж в душата си Неговата мантия чиста, светла, неопетнена. Ако те поставят пред клетва, кажи: Аз съм готов да говоря истината, но да опетня името Божие, да се кълна в Неговото име, това никога не мога да направя! Клетвата е вътрешен процес. Човек може да даде клетва, но на себе си. Под „клетва” разбирам ограничение, стеснение, стягане. И тъй, вложете в ума си мисълта: Никога не произнасяйте името Божие напразно! Както и да ви предизвикват, останете верни на този закон.

Отивам един ден в писалището на един мой приятел, адвокат. При него имаше един господин. Те се бяха навели, пишеха някакво заявление. Значи, събрали се адвокат и баптистки проповедник. Питам ги: Какво е това заявление? – Ще дадем един млад човек под съд. Разказват ми случая. Младият човек отишъл един ден при проповедника и му казал: Имам първо качество брашно, но нямам пари да го донеса в София. Дай ми сто лева. Като го докарам, ще ти дам един чувал брашно. Дадох му сто лева. След това, младият момък отива при адвоката и му казва същото. И адвокатът му дал сто лева. Оттук-оттам той събрал няколко хиляди лева и се оженил. Та по този случай се събрали двамата в писалището. Казвам им: Нали знаете, че като го дадете под съд, той ще трябва да се кълне? Колко дължи на двамата? – Двеста лева. – Ето, аз плащам за него. Те почнаха да отказват, не приеха парите, но скъсаха заявлението. Така се нареди работата. Ето как трябва да проповядват хората. Ще платите, разбирате ли? Принцип е: Каквото правиш ти, и другите ще ти правят. Заслужава ли за сто-двеста лева да се петни Божието име, пък и ти да се петниш? Казах на проповедника: Толкова години си проповядвал на хората, а сега – за сто лева да се провалиш. Ако беше на мястото на този младеж, и ти щеше да постъпиш като него. – Ама защо да ме лъже? – Нищо, кажи си, че и ти си дал сто лева за сватбата на този младеж.

Думата ви да бъде „Ей-ей; не-не”. Често хората попадат в буквата на закона и само това мислят: Да се изпълни законът. Те не подозират, че буквата на закона носи смърт. Дето има педантизъм, ограничение, насилие, там няма закон. – Ама да бъдем справедливи! – Не е въпросът за справедливостта. Тя не е външна проява. Външно може да си справедлив, без да си такъв; може да бъдеш морален, без да имаш морал; може да бъдеш любезен, учтив с хората, без да имаш вътрешни морални принципи. Ти не знаеш скритата цел на човека. Ако някой ти дава пари на заем с намерение, да ти вземе всичко, каквото имаш, благодеяние ли е това? Благодеянието разширява, а не ограничава. Ако външно даваш свобода на човека, а вътрешно го ограничаваш, свобода ли е това? Пускат някого от затвора, а ти го направиш свой слуга и по цели дни го тормозиш. Свобода ли е това? Следователно, това, което ни причинява страдания, е резултат на неизпълнение на великите Божии принципи. Не призовавай името Божие в незаконните, престъпни човешки дела. Вместо подкрепа, това име ще ви унищожи.

Преди десетина години, един господин от Варна бил даден под съд за известно нарушение на закона. В желанието си да се защити и докаже невинността си, той казал: Господин съдия, ако имам някаква вина, да умрат и двете ми деца. След това дал лъжлива клетва. Наистина, до вечерта и двете му деца умрели. Колко подобни нещастия се случвали на хората! Някои се заклевали в очите си: Да ми изтекат очите, ако съм виновен! Каквато клетва дали, това им се случвало – очите им изтичали. Заблуждението, че клетвата е необходима, още стои като проказа между хората. Не е въпрос да се отхвърли клетвата, в смисъл на обещание в името Божие, но тя трябва да се постави в истинските й рамки. Да бъдем верни на обещанието си, дадено пред Бога! Имаш да дължиш на някого. Ще признаеш дълга си, ще обещаеш да го платиш и ще изпълниш обещанието си. Трябва ли за 2 – 3000 лева да викаш Бога за свидетел? Да се кълнеш, това значи, да викаш Бога, небето, разумния свят за свидетели. Да бъдем благородни, да не нарушаваме мира на Бога! Нали казвате, че обичате Бога?

Какво правят хората, като обичат някого? Говорят му меко, нежно. Като дойде в дома им, посрещат го като цар: дават му най-хубавото и чисто легло, най-хубавото ядене. Когото не обичат, турят го да спи на сламеник, с какви и да е завивки; дават му да яде, каквото им останало. На любимия са готови да заколят най-охраненото теле, както постъпил бащата с блудния си син. Ако колиш теле, агне или кокошка, остави те доброволно да се пожертвуват за любовта. Така и ябълката се жертвува: плода изяждаме, а дървото и семката й остават. Можете ли така да заколите едно теле, че месото му да изядете, а семката му да влезе във вашия дух, там да расте и да се развива? Всяко теле, което се жертвува за любовта, ще се роди в бъдеще като човек – като мома или момък, при условия да се развива. Такава жертва има смисъл. Ако и човек се жертвува, за да стане ангел, жертвата е на място. Всяка жертва, която носи велика придобивка, се благославя. Ако вместо придобивка, носи загуба, жертвата е безсмислена. Прави жертва, ако тя може да те повдигне. Иначе, никаква жертва, никаква клетва! И тогава, думата ти да бъде „ей-ей; не-не.” Направил си едно престъпление, убил си човек. Ще отидеш при съдията и ще му разкажеш подробно, как си извършил престъплението. Той ще те изслуша внимателно. После ще пита свидетелите, какво знаят по делото. Те ще кажат, че ти си казал истината, както е в действителност. С това процедурата се свършва. Съдията издава присъдата. Ти я изслушваш и благодариш, че справедливо е отсъдил. – Защо! – Защото ти си готов да понесеш всички последствия на своето престъпление. Ръкуваш се със съдията и се разделяте като приятели. Така ще се разглеждат делата в бъдеще. Обвиняемият няма да се кълне, но ще говори истината. Тя изключва всякаква клетва. Може ли да си представите, какъв ще бъде светът, когато хората дойдат до положение да прилагат истината? Днес, за да заставят някого да каже истината, ще го бият, ще го изтезават. И той, от страх, ще се кълне, ще каже истината. Каква истина е тази?

Като говоря за клетвата, аз имам пред вид онези, които разбират Христовия закон и желаят да го изпълняват. Този закон укрепва човешкия дух, дава му сила да понася. Съвременната култура и възпитание ще се подобрят, когато обществото, както и отделният човек, се освободят от своите недъзи. Защо човек не се вдъхнови от желанието да говори истината, да постъпва честно? Защо да не устоява на обещанието си? Ако не можеш да платиш задължението си, иди при кредитора си и му кажи: Извини ме, не мога навреме да платя дълга си. Можеш ли да ме почакаш известно време? В случая, кредиторът ще те разбере и ще продължи срока на полицата ти. Защо думата ти да не бъде: „Ей-ей; не-не”? Съвременните християни казват ли истината по този начин? И вие, които ме слушате, постъпвате ли така? Ако днес запитат някой културен човек: Право ли постъпва Синодът с нас? Той ще каже: Право постъпва. Църквата трябва да се пази. Никой няма право да я руши. – Според мене, нека докажат, че, наистина, аз руша църквата. Ами ако аз докажа, че те, със своето криво тълкуване и прилагане на Словото Божие, рушат отвътре църквата. Какво ще кажете тогава? – Ще кажете, че уронвам престижа на владиците. Аз ли уронвам техния престиж? Бих запитал всеки свещенослужител, всеки владика: Говориш ли истината? Ако много пъти си я заобикалял, какъв владика си ти? Ако, откак си станал владика, не си изправил нито една от своите погрешки, отговаряш ли за този сан? – Ти не си нито владика, нито свещеник. Ако са проповедник и не изправяш погрешките си, какво си допринесъл със своите проповеди? – И ти не си проповедник. Същото може да се каже за бащата и за майката. Помни: Лъжата опорочава човешкия живот. Тя опетнява името Божие.

Като ме слушат да говоря така, владиците и свещениците могат да ме дадат под съд за обида. Аз не ги обиждам, и никой няма право да ги обижда. Ако аз съм свещ или огледало, и ти виждаш образа си в мене, виновен ли съм за това? Аз не се интересувам от кривите разбирания на хората, и казвам: Освободете се от всичко криво, а себе си. Не се кълнете в името Божие. – Какво лошо има в това? Ще се закълнем, но поне ще се освободим от едно нещастие. – Ще се освободиш от едно нещастие, но ще налетиш на друго. Бог никога не забравя. Ако има един, който никога не забравя, това е Бог, Той пише в своята книга всяко човешко престъпление. Няма престъпление, което да не е отбелязано в архивите на Бога. Никой не може да заличи тези престъпления. Само Бог може да ги заличи. – Кога? – Когато хората се разкаят. Ако не се разкаят, и стотици години греховете им ще си останат хроникирани. Великият помни всичко. Няма народ, нито човек в света, който да е престъпил Божия закон, или да е опетнил името на Бога, и да не е понесъл своите последствия. Днес църквата постепенно се празни. Свещенослужителите се оправдават за това с факта, че се явил някакъв лъжеучител в света. Да допуснем, че се явил такъв лъжеучител. Коя е причината за това? Коя е причината, че гъсеници нападат дърветата? Коя е причината, че на много места се явяват изобилно мухи? – Нечистотата. В чистата къща няма мухи. Коя е причината, че в съвременната църква се навъдили много мухи и червеи? Нека духовенството се впрегне на работа, да очисти църквата, а не да преследва хората отвън, че се явил някакъв еретик. Казвам: Джобовете на свещениците трябва да се изпразнят, не външно, но дълбоко в сърцата им да се яви желание да служат на Бога с любов. Не е въпрос имат ли пари, или не, но дълбоко в душата им да влезе новата светлина и да кажат: Господи, каквото имаме, всичко е на твое разположение. Свещениците се чудят, как да се оправдаят. Дохождат външни хора при мене и ме питат: Защо нападаш свещениците? Не им ли стигат хулите на хората, че и ти да ги хулиш? – Аз не ги хуля, но намествам счупените им крака. Когото съм пипнал с ръката си, истинска владика е станал. От българските владици ще изкарам истински служители на Бога.

Един знаменит проповедник, известен на целия свят със своите проповеди, пътувал през една планинска местност. Подхлъзнал се и си счупил крака. Започнал да плаче и стене от болки. Случайно минал един пътник оттам и го запитал, защо охка. – Счупих си крака, моля ти се, помогни ми. – Не мога, не разбирам от това изкуство. След него минали още двама – трима пътника, но никой не могъл да му помогне. Най-после минал един прост човек – селянин, облечен в бяла аба, и го запитал: Приятелю, какво ти е, че лежиш тук? – Счупих си крака, моля ти се, помогни ми! – Аз разбирам от - това изкуство, мога да намествам счупени крака, но и ти ще дадеш нещо от себе си. – Какво мога да ти дам? Аз съм знаменит проповедник. – Ти ще проповядваш, аз ще намествам крака ти. От твоята проповед зависи наместването на счупените кости. Проповедникът започнал да говори, а простият човек намествал костите на крака му. По едно време видял, че работата не върви добре и казал на проповедника: Тук измени на истината, изправи грешката си. Проповедникът изправил грешката си и продължил да проповядва. Пак някъде работата се спряла. – Приятелю, пак измени на истината, изправи грешката си. Така се продължавало, докато най-после проповедта била свършена, и кракът наместен. Благодаря за твоята проповед. Продължавай да проповядваш на хората, но в духа на истината, както проповядваше на мене.

Христос и досега още намества счупените крака на хората. На много владици краката са счупени. Христос намества счупените им кости и казва: Идете да проповядвате на хората, но в Дух и Истина. И аз желая същото. На всеки свещеник и проповедник казвам: Идете да проповядвате на хората със най-красивите си чувства и със светлите си мисли. Само така ще се наместят счупените крака на хората. Какво представят човешките крака? – Великите добродетели, които трябва да оживеят в тях. Ще кажете, че на американските владици се плаща добре, не както на българските. – И така да е, всеки трябва да бъде честен, да живее в съгласие с Божествените закони. Един виден проповедник в Бостън, сега вече е в другия свят, държал много хубави проповеди. Стичали се много хора да го слушат. Той имал само един недостатък – говорел извънредно бързо. Само трима стенографи в града могли да схващат неговите проповеди. Една голяма милионерка се влюбила в него и редовно посещавала проповедите му. Един ден тя му писала: Обичам те, не мога да живея без тебе. Всичко ти давам: и сърцето си, и парите си, и ръката си. Той й отговорил: Сърцето си дай на Бога, парите си – на бедните, а ръката си – на този, който те обича.

Сега аз се обръщам към майките и казвам: Майки, кажете на децата си да дадат сърцата си на Бога. Обръщам се и към младите моми и момци и казвам: Дайте сърцето си на Бога! На мъж сърцето си не давай! И на жена сърцето си не давай! Не давайте, лъжлива клетва! И досега вие се кълнете, че ще дадете сърцето си на Бога, а не го давате. В това отношение, вие приличате на онази циганка, която паднала в реката и дала обещание на Св. Никола, ако й помогне да излезе благополучно от реката, да му запали голяма свещ, като нея. Излязла неповредена от реката, благодарила на Св. Никола, като добавила: Св. Никола, защо ти е на тебе свещ? Нали знаеш, че съм бедна, нямам пари да купя такава свещ. И без свещ ще минеш. Това значи да дадеш обещание, и да не го _изпълниш. Така постъпват повечето хора.

Ще приведа още един пример из живота на английския проповедник от Бостън. Той слушал да се говори за една бедна вдовица, останала с едно малко дете, която, от деня на смъртта на нейния мъж, не видяла бял ден в живота си. Тя не знаела, що е почивка, що е разходка, толкова била утрудена в живота си. Един ден този проповедник отишъл в дома на вдовицата и казал: Ето, какво съм намислил. Днес ще оставиш детето си на мене, на моите грижи, а ти ще бъдеш свободна да прекараш целия ден на почивка някъде и на чист въздух. Няма да се грижиш за детето си. Той й дал пари и я освободил от грижата за детето. Не можа ли този проповедник да плати на някого, той да изпълни тази задача вместо него? Той имаше възможност да плати не само на един, но даже на десет души. Но той пожела сам да изпълни задачата си, да види, при какви мъчнотии живее бедната вдовица. Това е велико дело! И аз бих желал да имаме поне десет такива владици и проповедници. Аз не желая да петна българските владици и свещеници. Моето желание е те да имат всичкото уважение и почит на българския народ. Желанието ми е и те да постъпват като английския владика и да кажат на българите: Сърцето си дайте на Бога, парите си – на бедните, а ръката си – на този, който ви обича. И след това, всеки да остане по един ден пред люлката на бедното дете на вдовицата. Не е ли похвално това?

Като държа своите беседи, аз зная, че много неща ще бъдат изопачени, но като говоря истината, ще я кажа, както е в действителност. Като говоря истината, не хваля себе си, но и вас не жаля. Щом дойда до истината, казвам: Божията Истина е еднакво важна, колкото за мене, толкова и за вас. Не е въпрос за владици и свещеници. Важен е въпросът за истината в името Божие. Важен е въпросът за любовта в сърцата на хората и за мъдростта в техните умове. И в науката трябва да се спазва същият принцип: „Ей-ей; не-не.” Когато ученият прокарва една теория, той трябва да я опита най-малко десет пъти. И философските системи трябва да се проверяват най-малко десет пъти. В каквато област на живота да се натъквате, думата ви да бъде „ей-ей; не-не.” Днес всеки се стреми да постъпва по буквата на закона и казва: Да бъдем справедливи! – По буква ли само? – Не, първо по съдържание и смисъл, а после по буква. Христос обръща внимание на съдържанието и казва: „Ей-ей; не-не.” Той започва с деветте блаженства: „Блажени миротворците, блажени кротките.”

Да осветим името Божие! – Защо? – То ще внесе в нас стабилност на чувствата и устойчивост на характера. Съвременните хора са нервни, неспокойни, от всичко се смущават, във всичко се съмняват. Мнозина ме питат: Прав ли е пътят, в който ни водиш? Ако се съмнявате в любовта, която внася чистота в сърцето; в мъдростта, която внася светлина и знание в ума и в истината, която освобождава душата и показва на човека, как да живее, в какво друго ще вярвате? Няма по-велико нещо от тези три принципа. Всички принципи, на които почиват съвременните семейства и организации, са повърхностни. Единственият принцип, на който се крепи животът, е любовта. Тя внася импулс, подтик в човешката душа. Няма по-велик принцип от мъдростта, която дава светлина и знание на човека да се развива, да използува силите на земята. Няма по-велик принцип от истината, която освобождава човека и го прави готов за жертва. – Прав ли е пътят, по който вървим? – По-прав от него няма. Този път е единственият, не само в България, но и в целия свят. По този път са минали всички благородни и възвишени души, всички велики хора; по този път са минали всички ангели; по този път ще минат всички, които идат след нас. Този път е Божествен. Красив е този път – по-красив от него няма. Христос го нарича „тесния път.” Тесен е, но величествен. Красиви картини се откриват в него. Той е пълен с красиви местности, които заслужават внимание. Много има да учи човек в тесния път. – Значи, ние сме в тесния път. – Да, в тесния, но благословен път. В този път се казва „ей-ей; не-не.”

Питат ме: Ти в пътя ли си? Аз не отговарям нищо. Който иска да знае, дали съм в правия път, нека ме опита. Как ще докажа на човека, силен ли съм, или не, освен като ме опита. Достатъчно е да тури в ръката ми един чувал, тежък сто килограма, и да гледа, какво ще правя. Вдигам чувала, и ръката ми не трепва. Турям втори, трети, четвърти чувал, ръката ми пак не трепва. И ти можеш да седнеш на ръката ми, без да усетя някаква тежест. Силен човек ли съм? Има ли нужда да доказвам своята сила? Ако при най-големите изпитания волята ми не се поколебава, какво показва това? След всичко това, светите старци ще ни дадат някакви листове, да ги попълним, че се отричаме от новото учение. Само така ще ни приемат в църквата, дето ще намерим спасение. Чудно нещо, те сами не са спасени, а нас ще спасяват. И от какво да се отречем? От любовта? От мъдростта? От истината? Ние отдавна сме се отрекли от лъжата. Но да се отречем от трите велики принципа – никога! Никой няма право да кръщава любовта с някакво име! Любовта е атрибут на Бога, не е нито дъновизъм, нито евангелизъм, нито християнизъм. Бог е Любов. Той е неограничен и безличен, въпреки това принадлежи на всички. Никой няма право да ограничава Бога! В Това, което хората наричат принципи на дъновизъм, на спиритуализъм, на наука и тем подобни, са празна работа. Те са забава за децата. Любовта е любов. Че някой учен открил нещо в областта на науката, позволено му е да си тури името на своето откритие. Друг открил нещо в' областта на музиката, на художеството. И на него е позволено да тури името си на своето произведение. Всеки има право да тури името си на своята картина, но не и на картините на други автори.

И тъй, всяко нещо на своето място! Следователно, в православната църква ще остане само онова, което е православно; в мохамеданската църква ще остане само мохамеданското; в евангелската църква – само евангелското. Значи, във всички църкви има нещо Божествено. Само то ще остане завинаги. Кое е Божественото? – Само любовта, мъдростта и истината. Над тях можем да турим само Божието име. Любовта е изгубената дума в света. Тя трябва да се намери. С тази велика дума ще започне новата култура: „Ей – ей; не – не”. Щом намерим тази дума, всички ще се познаем като братя.

Сега, като ме слушате да говоря, аз чета мисълта ви: Хитър е този човек, дълбоко пипа. – Това е съмнение. Мислите, че искам да ви измамя? Ако вие досега не сте измамени, аз ли ще ви измамя? Искрено си кажете, има ли някой от вас, който да не е измамен? Вашите прамайка и прабаща не ги ли измамиха в рая? Брат ви Каин, като излезе от рая, не уби ли брата си Авел? Вие отдавна сте измамени. Не ви упреквам, свободни сте да се съмнявате, но казвам: Колко мъчно можеш да убедиш човека в любовта, мъдростта и истината на Бога. Аз зная, защо хората мъчно се убеждават, но съм решил да ги убедя. Няма човек, когото да не мога да убедя. – Как? – Ти си чиновник, чувал си за мене и започваш да говориш лошо, без да ме познаваш. Случи се, изпаднеш в затруднение, задлъжняваш с 25,000 лв. и по нямане възможност да ги платиш, осъждат те на затвор. Тръгваш по познати и приятели да търсиш тази сума/Да я платиш, но никой не може да ти услужи. Срещам те аз и виждам, че се намираш в голямо затруднение. Казвам: Аз мога да ти услужа с тази сума, да те освободя от затвора. Щом получиш парите, зарадваш се и казваш на жена си: Жена, знаеш ли, колко благороден и добър бил този човек! Срещна друг, и на него помогна. И той изменя мнението си за мене. Значи, достатъчно е да задоволиш нуждите на човека, за да измени той мнението си за тебе и да те счита за честен и почтен човек. Бог, Който е толкова велик и благ, и Той не може да угоди на хората. Мъчно се угажда на човека. Като види беден човек, Бог казва: Дайте му пари, задоволете нуждите му. Ако закъснее малко, бедният казва: Е, и Господ е като хората. Толкова много се моля да ми помогне, но не иска да ме чуе.

Пътят, по който съвременните хора вървят, не е път на истинско християнство. Това не е прилагане на думите „ей-ей; не-не.” Не е позволено да се съмняваме в Бога. Живият Господ, Който се изявява „чрез любовта, мъдростта и истината, ни поставя вече на изпит. Епохата, в която днес живеем, е особено важна. Бог ни поставя на изпит и следи, как ще го държим. Ако издържим изпита си, Той ще ни се усмихне и ще каже: Доволен съм от вас, че издържахте изпита си по правилата на думите „ей-ей; не-не.”

Желая, всички да бъдете смели, решителни и умни, и там, дето трябва да защищавате истината, ще я защищавате по всички правила. Не заради мене, а заради любовта, мъдростта и истината. За истината трябва да имате само едно мнение. Дойдете ли до истината, трябва да бъдете твърди като диамант и готови на всичко. Това се отнася не само за българите, но за всички хора от целия свят. Всички души, които са готови да служат на Бога, трябва да се хванат за ръка и да кажат: Отсега нататък ще служим на трите велики принципа, в тях е спасението на света. Само така, всички недоразумения в обществата и народите ще изчезнат. В душите на хората ще настане вътрешен мир, в умовете им ще се яви светлина, и в сърцата им – небивала радост. Нова светлина иде за всички, които са решили да служат на великите принципи на живота.

Сега аз ви съветвам да се държите крепко, за да възприемете новата светлина в умовете, сърцата и душите си. На всички казвам: Ние ще победим! Господ е с нас. Няма сила в света, която може да се противопостави на тези велики принципи. Всички добри, честни, справедливи и умни хора – мъже, жени и деца, по целия свят са с нас! Онези, които поддържат трите велики принципа, от каквато църква, от каквато партия и да са – те са с нас.

Питат ни: Кои сте вие и колко сте? – Ние сме едно Велико Братство, каквото светът никога не е виждал. Едно Братство, което има клонове и на земята, и на небето, и в цялата вселена. Който служи на Бога, той ще бъде гражданин на това Велико Братство, което наричаме Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Ще кажете: Ние искаме да станем членове на това Братство. – Аз пък искам да бъдете ученици на това Братство.

''2. Беседа от Учителя, държана на 14 януари, [[1923]] г. София.''

НАГОРЕ




placeholder