НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Не знаете що искате

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Не знаете, що искате

Най-често използвани думи в беседата: любов, аз, има, всичко, може, човек, казва, бог, всички, себе, мисли, живот, знаете, иска, съм, мене, истина ,

 Неделни беседи , София, 12 Ноември 1922г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


А Исус отговори и рече: „Не знаете, що искате.” *)

„Ако говоря с ангелски и с человечески езици, а любов нямам, нищо не съм.”

„Не знаете, що искате.”

Всички хора разбират значението на глагола искам, но тури ли се пред него частицата „не”, глаголът приема отрицателно значение. Казваш: Не искам, не зная, не разбирам. Някои хора се хвалят с невежеството си. Те са агностици, т. е. хора, които отричат знанието. Те казват, че човек не може да знае всичко. Коренът на думата гностик се крие в един стар език „гноси”. Българинът казва „носи”. Значи, двете думи имат един и същ корен.

Сега, това е въпрос на филологията, която още не съм засегнал. Някога ще ви обясня, какво нещо е филологията от окултно гледище. Казваш: Искам. Този глагол има отношение към известно желание, което показна, че ти липсва нещо. Казваш: Не зная. Значи, не знаеш, какво искаш. Човек трябва да иска същественото. Много неща можеш да искаш, но разумният иска същественото. За гладния същественото е хлябът. Ако човек умира от глад, а иска нови дрехи, като за Великден, той не знае, какво иска. Какъв смисъл има новата дреха за него, ако на другия ден го очаква смърт? За умрелия новите дрехи и обувки са безпредметни.

Един ден Бог изпратил архангел Михаил на земята да научи три неща. Това било наказанието му за някаква грешка, която той направил на небето. Архангел Михаил попаднал в Русия и се условил за чирак при един беден, прост обущар. Тук трябвало той да научи трите неща. В скоро време Михаил научил изкуството да прави обувки и станал опитен обущар. Каквито обувки му поръчвали, правел ги в съвършенство. С това той повдигнал името на господаря си, като добър майстор. Един ден в обущарницата влязъл един помешчик, който се обърнал към обущаря с думите: Слушай, приятелю, нося ти тази хубава кожа, от която искам да ми ушиеш здрави, хубави обувки. Искам да ги нося поне една година, без да изгубят фасона си. Ако не ме задоволиш, ще пати главата ти. Обущарят взел кожата и, като си излязъл помешчикът, казал на чирака си: Слушай, Михаиле, от тези обувки зависи нашето бъдеще. Ако не можем да задоволим този помешчик, ще пострадаме. – Лесна работа, казал Михаил. Взел кожата и започнал да крои обувките. Обущарят следял, какво прави и, ужасен, извикал: Михаиле, какво правиш? Това са чехли за мъртвец, не са модерни обувки, каквито помешчикът иска. – Бъди спокоен, всичко ще се нареди, както трябва. Чиракът спокойно продължил работата си. Не се минало и половин час, в обущарницата влязъл слугата на помешчика и казал: Моля, не кройте новите обувки за господаря. Той е мъртъв вече, направете му чехли за умрял. Казвам: Много хора си поръчват хубави, здрави обувки, но чиракът Михаил крои чехли за умрял.

Христос казва: „Не знаете, що искате.” Значи, човек трябва да знае, какво иска. – Защо? – Защото желанията играят важна роля в живота. Желанията на човека трябва да бъдат строго определени. Мислите и желанията са важни елементи в духовния свят. Цял свят може да оспорва съществуването на духовния свят, но аз говоря за него положително, като за свят, който познавам добре. Може някой да иска диспут с мене, готов съм. Мога да изляза на научен диспут, да докажа съществуването на духовния свят от гледището на всички науки. Обаче, който иска да диспутира с мене, трябва да има знания.

От геометрията знаете, че срещу равни страни лежат равни ъгли. Ще кажете, че страните на ъглите са прави линии. Така е, обаче, не винаги правата линия подразбира прав път. Да вървиш по права линия, това не показва, че си в правия път. Някога вървиш по права линия и си в правия път – това е съвпадение. Но не всякога съвпадението е правилно. И крадецът, като го гонят, избира правата линия, но не е в прав път. Казваш: Младият трябва да върви прав, никога да не се пригърбва. Обаче, има случаи, когато и младият трябва да се наведе и пригърби. – Възможно ли е това? – Възможно е. Когато минава през гъста гора, младият трябва да се навежда, да не го удрят клонете. Следователно, при известни условия ще ходиш прав, а при други – прегърбен. Казваш: Изкривих се. – Това изкривяване няма нищо общо с кривата линия, с кривия път. Някога кривата линия се съвпада с кривото, а някога кривото се съвпада с правата линия. Колкото е възможно едното, толкова е възможно и другото.

Как определят учените правата линия? Те казват: Най-късото разстояние между две точки е правата линия. И между две точки може да се прекара само една права. Казвам: Правата линия е най-малката отсечка от окръжността. С други думи казано: Правата линия е най-малкото разстояние между два радиуса. Някои математици оспорват това, но според мене, всяко нещо, което се отрича и оспорва, е истинно; всяко нещо, което не се отрича, нито се оспорва, не е истинно. Много естествено, как ще оспорваш и отричаш онова, което не съществува? Ще кажете, че това е софистика. Не, това е истината. Сега аз говоря, а вие слушате – това е реалност. Моите думи, като реални, могат да се оспорват. Моите думи, моята логика са резултат на самия мене. Следователно, аз съм корен, а който ме слуша, е произведение. Ще кажете, че човек се развива по еволюционен път. Човек се развива в две направления: по еволюционен и по инволюционен път. Това са процеси, които съществуват и в математиката. Например, имате числата 2, 3 и т. н. Те са корени на дадени числа. Те вървят по инволюционен път. Ако същите числа подигнем в степен, тогава имаме еволюционен процес. Питагор казва: Пространството, което се съдържа в квадратите, построени на катетите на правоъгълния триъгълник, е равно на пространството, което се съдържа в квадрата, построен на хипотенузата. – Що е хипотенузата? – Всеки радиус на кръга. Тя е жива, активна линия. – Що са катетите? – Единият катет е човешкият ум, а другият – човешкото сърце. Резултатите на катетите, във време и пространство, са равни на енергията, която ги е произвела. Същото казваме и за енергията, която снарядът развива. Изчислено е, че енергията, която даден снаряд произвежда, се крие в самия снаряд.

Учените правят ред изчисления, да намерят отношението между енергията, която снарядът развива, и количеството енергия в самия снаряд, преди избухването му. Питам: Енергията, която ябълчната семка развива в процеса на развитието, в самата семка ли е? Част от енергията е в семката, част от енергията е в почвата, водата, въздуха и част – в слънчевата светлина и топлина. Като се посее в земята, семката има възможност да събере енергията на всички тези елементи и да си направи една малка къща – ябълчно дърво. Това показва, че в семката е скрита известна разумност. Значи, в разумния живот се постигат всички желания. Оттук вадим заключението, че елементите на разумния живот са извън човека, а не в самия него. Ще кажете, че това е философия. – Да, философия, но тя ви е потребна. Казвате, че всичко зависи от човека. – Не от човека, но от разумността в самия него и вън от него. Тази Разумност наричаме Бог.

Задачата на човека е да си състави ясно понятие за Бога. Не е достатъчно да четете, какво са казали богословите и философите за Троеличния Бог, за Бога като Любов. Самите философи трябва да имат ясна представа за това, което пишат. И за човека казват, че има едно или две лица, че е едноличен или двуличен. Българите имат лошо мнение за човек с две лица, а още по-лошо за човек с три лица. Значи, ако човек има три лица, казват, че е лош. Като се казва, че Бог е троеличен, това считат за нещо свещено. Де е лошото: в идеята за троеличието, или в разбирането на човека? Ако троеличието на Бога е свещено нещо, защо троеличието на човека да не е същото? Тази идея трябва да се изясни, да няма двояко значение. Духовенството първо трябва да изясни противоречията в живота, а не само да казва, че хората трябва да се обичат. – Как да се обичат? Колко вида любов познавате? Според мене, има четири вида любов: Божествена, ангелска, човешка и животинска. Има и други видове любов, но аз спирам до числото четири – Питагоровото число, с което измерват нещата. То е абсолютно число. Под абсолютно разбирам това, на което умът поставя прегради. И човек може да бъде абсолютен и неабсолютен. Тръгваш някъде, абсолютен си; спираш се, не си абсолютен. Всяко тяло в движение е абсолютно; щом спре движението си, не е абсолютно.

По какво се отличава Божествената любов от другите видове? Божествената любов е неизменна и постоянна във всички свои прояви, във време и пространство. Тя никога не се изменя. Когато обещае нещо, Бог го изпълня точно навреме, с точност една стомилионна част от секундата. С такава точност се измерват имагинерните, въображаемите числа. Несъществуващите, т. е. имагинерните числа „i” са равни на една стомилионна част от единицата. Този въпрос оставям на математиците, те имат думата. Аз говоря за любовта.

И тъй, Божествената любов е неизменна. Тя представя вечна скала, вечна канара, върху която човек гради своя живот.

Ангелската любов се отличава по своята чистота. Тя е без никакви страсти. Който се храни с тази любов, не боледува.

Човешката любов ограничава. В нея има страсти. Тя е раздвоена. В нея има и добри, и лоши разположения.

Животинската любов се отличава по това, че лесно забравя.

Следователно, четирите вида любов представят четири единици, с които човек работи по математически начин. Дохождаш при мене и се оплакваш, че работите ти не вървят, че жена ти, децата ти се объркали; в религиозно отношение са загазили; в обществото не са добре поставени. Не зная, какво да правя. – Започни с животинската любов. – Възможно ли е това? – Да, започни с животинската любов и постепенно върви нагоре. После ще дойдеш до човешката любов. – Животно ли съм, да започвам с животинската любов? Ти не разсъждаваш правилно. Какво лошо има в животното? Думата „животно” е прекрасна, но хората са я изопачили. Тя произлиза от живот. Животното е същество, което се радва, което скача, люби. Че ходи на четири крака, това нищо не значи. Казвате за животното, че е четириного. Питам: Преди да се изправиш на два крака, ти не пълзеше ли на четири крака? Ти си забравил това и казваш: Човек съм, ходя на два крака. Аз ще ти напомня, че някога си ходил на четири крака.

И тъй, започни с животинската любов, за да забравиш грешките на хората. – Как ще започна с тази любов? – Като забравиш грешките на хората. Как котката проявява любовта си към мишката? – По животински начин. И в дупката си да се скрие, мишката мисли само за котката, а котката – само за мишката. С ред факти мога да ви докажа, че между котката и мишката съществува такава любов, каквато не подозирате. С часове котката седи пред дупката на мишката и говори: Мила мишчице, моя възлюбена, излез малко да те видя! Мишката си подаде главичката, засмее се и се скрие в дупката. После тя пита майка си: Мамо, моят възлюбен ме чака вън, да изляза ли? – Не, още не си за женене. Какво ти дава? Обещава ли ти нещо? – Много неща ми предлага. А котката седи пред дупката със затворени очи и чака да излезе мишката. Защо котката затваря очите си пред мишката? С това тя иска да каже, че е безкористна, т. е, сляпа за любовта на света. Мишката пита котката: Право ли говориш? – Ето, виж, че от няколко часа съм със затворени очи, нищо не ме интересува. Обаче, щом мишката излезе от дупката, котката веднага я хваща и казва: Сестричке, ще те приема на гости у себе си, да видиш моята любов. Казвам: Котката ви дава добър пример, как да постъпвате. Нека човешките грешки влязат във вашата гостна стая и забравете всичко.

Как постъпва човешката любов? – Тя ограничава. – Какво означава думата „человек”? Първата сричка „че” произлиза от един стар език и означава ученик. Сричката „век” има друг корен и означава същество, което иска да се учи. Някои заместват думата „човек” с думите „цял век”. Тези думи са неразбрани. Кой може да бъде ученик? Само онзи, който чете. Обикновено, учените, професорите четат. Според мене, който чете, той е ученик. Няма учени и професори в света. Който чете, той е ученик в дадения момент. Той иска да разбере какво е измислил писателят, какви са неговите възгледи. Всеки, който решава една задача, той се учи, той е човек. Следователно, ние сме човеци на земята, разтваряме книгите, гледаме, изучаваме ги. Сега, по какво се отличава човешката любов? – Тя всякога ограничава. – Не е така. – Може да не е абсолютно така, но моето твърдение се подкрепя от ред примери. Мома залюби един момък. Щом се ожени за него, тя веднага го ограничава. Преди да се ожени, той бил свободен: дето искал, там ходел – в гората, на планината, по градовете, по кафенетата. Щом се оженят, тя започва да му казва: Слушай, ти знаеш, че те обичам. Без мое позволение няма да ходиш никъде. Ако отиде на кафене, ще й каже, защо отишъл. Ако направи някаква търговска сделка, ще й даде сметка, защо направил това. Тя става господарка, а той слуга. След всичко това, той мисли, че си намерил другарка! – Не, той си намерил господарка, която му иска сметка за всичко. Така става и с мъжа, и с жената. Щом се влюбиш, така става. Вън от ограниченията, не съм срещал нито едно изключение. Друг е въпросът в ангелската и в Божествената любов. Там няма никакви ограничения. Обаче, докато се дойде до тази любов, човешката е на мястото си. Ще любиш човека по човешки. – Как? – Ние знаем, какво представя човешката любов. Докато любиш по човешки, ще ограничаваш злото и в себе си, и в другите хора. Значи, човешката любов е мярка, чрез която се ограничава злото. Следователно, като забравиш грешките на хората, като ограничиш злото в себе си и в другите, ти дохождаш до ангелската и Божествената любов. Ангелската любов отговаря на животинската, а Божествената – на човешката. И тъй, докато се обиждаш, ти си в животинската любов. Обиждаш се, че някой ти казал животно. Искаш нещо идеално. Щом е така, ще живееш и ще любиш по ангелски. – Имам ли ангелско сърце? – Ще правиш усилие да любиш хората, както ангелите ги любят. Който иска да има ангелска любов, трябва да си служи с огън, на който температурата е 35 милиона градуса. Когато ангелът обикне някого, поставя го в огнището и ако може да издържи тази висока температура, той започва да му преподава новата наука за живота. Който не издържи на този огън, превръща се на дим и пепел. Така ще постъпва ангелът с него, докато го кали. Ту ще го туря в огъня, ту ще го вади. През девет реторти ще мине, но ще се кали. Ще плаче, ще вика, докато стане чист като ангел. Ангелската любов се отличава с чистота. Тя прекарва човека през огъня. Който има ангелска любов в сърцето си, се отличава с топлина. Неговото тяло и сърце са топли. Той мисли добро на всички хора, на всички живи същества. Злото е ограничение, изстиване. Следователно, студът произлиза от омразата, а топлината – от любовта. Дето има топлина, там е любовта.

В заключение на всичко това, казвам: Щом прекараш някого през животинската любов, ти забравяш грешките му; щом го прекараш през човешката любов, ти ограничаваш пороците му; щом го прекараш през ангелската любов, ти го туряш в огъня, който чисти. Най-после, ще вдигнеш своя ближен на раменете си, ще го поставиш на вечната канара и ще му кажеш: Сега ще научиш да забравяш грешките на хората, да ограничаваш злото и пороците в себе си и в своите ближни и най-после ще се домогнеш до смисъла на живота. – Не може без пороци. – Знаете ли, какво нещо е порокът? Трябва да имате ясна, конкретна представа за порока.

Представи си, че носиш в ръцете си скъпоценната чаша на господаря си. Някой те разгневи, и ти хвърлиш чашата на земята, на нея изкарваш гнева си. Чашата се счупва. Господарят ти те хваща и иска сметка от тебе, как счупи чашата. За да намалиш вината си, ти казваш: Както носех чашата, някой ме бутна, и тя падна от ръцете ми. – Не, кажи си истината. Бях гневен и, както носех чашата, хвърлих я на земята, да покажа силата си. Чашата се счупи. Хвърлих я съзнателно па земята. Казвам: Да изнасяш фактите, както са, това значи истински човек. Всяко изопачаване на фактите е лъжа. Мнозина турят лъжата при истината и мислят, че говорят истината. Тук липсва доблест. Бъди доблестен, всякога говори истината! Не туряй лъжата при истината, нито злото при доброто.

Вървиш из града. Срещаш един свой приятел, който ти дава една хубава слива. Щом изядеш сливата, веднага в ума ти дойде мисълта да посадиш кокичката й. Още същия ден я посаждаш и оставяш да изникне и израсте. След две - три години сливата е изникнала, пораснала, цъфнала и вързала плод. Като те питат, кой посади тази хубава слива, ти разказваш факта, както си е. Ако изопачиш факта и кажеш, че сам си ходил в Пловдив да си купиш от тези сливи и, като си ял от тях, посадил си една от костилките й. Ти не говориш истината. Защо изопачаваш факта? – За да предадеш по-голяма цена на сливата, както н на своя труд; да покажеш, че си готов да направиш всичко за една хубава слива.

И тъй, предавайте фактите, както са, без никакво извъртане на истината. Кажи: Срещна ме един приятел, даде ми една хубава слива. Аз я изядох и след това посадих костилката в земята, Ако някой те похвали, че си направил много нещо, ще кажеш: Не, аз направих най-малкото, изкопах една дупчица, зарових костилката и, като изникна, отвреме-навреме я наглеждах. Главното нещо направи природата: слънцето, водата, въздухът и земята. Така трябва да се говори, а не да си предаваш повече цена, отколкото трябва. Ти само си посадил сливата, а всичко останало извършила природата. Сега ще дойдат свещениците да ме убеждават, че българският народ дължи всичко на православната църква. Не е така. Че българският народ дължи нещо на църквата, това е факт, но да се мисли, че той оцелял благодарение на православната църква, това не е истина. Какво ще кажете тогава за турците? Те не са православни. Как оцеляха? Как оцеляха будистите, които също не са православни? Друг е въпросът, ако всички останали народи, вън от православната църква, не са оцелели. И без православието те оцеляха. Значи, фактът, че православната църква спасила България, не е верен. Като народ, българите са съществували преди православната църква. Значи, в този народ има нещо повече, отколкото в православната църква. Българският народ е съществувал преди християнството. Сам Христос християнин ли беше? Православен ли беше? Защо Неговите последователи се наричат християни? Ако питате Христа, дали е християнин, Той ще каже, че не е такъв. Вие се наричате християни, защото вярвате в Христа. Ами Христос в кого вярва? Според мене, християнството не е база. Ще кажете, че християнството спасява. – Езичниците, турците не са християни. Значи, те не са спасени. Аз съм видял в другия свят много будисти, мохамедани, спасени. Как е станало това? Те поне не са християни. Кой ги е спасил? И нас ни наричат дъновисти. Казват, че съм проповядвал дъновизъм. Чудно нещо! Ето, пръв аз не съм дъновист. Какво разбират под понятието дъновист? Да се мисли, че някой е дъновист, това е заблуждение.

„Не знаете, що искате.” – Какво трябва да иска човек? – Да постави идеите си правилно. Ще кажат свещениците, че ние сме такива - онакива. Не е така. Каквото и да се говори за нас, ние знаем, какво ще стане в света, какво иде. Затова, именно, аз искам да ви освободя, ако не от всички заблуждения и страдания, поне от някои. Ако ви освободя от всички страдания, на себе си ще причиня зло. Важно е да ви освободя от онези заблуждения и страдания, които пречат на развитието ви. Мнозина ме питат, как да се наричат – дъновисти или християни? Христос не е християнин, и аз не съм дъновист. Какво проповядваше Христос? – Любовта. И аз проповядвам любов. Христос казваше за себе си, че е Син Божи. Следователно, и вие може да се наречете Синове Божи. – Как, да се наречем Синове Божии? Това е богохулство! – Не е богохулство. Кой ми даде живот? – Бог. – Щом казвам, че съм Син Божи, аз изповядвам великата истина, какво животът, който е в мене, мислите, знанията, с които разполагам, са все от Бога. Една студентка казваше, че един от професорите, като преподавал, често споменавал името на своя учител – професор. Тя вади заключението: Нашият професор е ученик на еди-кой си професор. Ние сме ученици на нашия професор. Следователно, и ние сме ученици на този виден професор, когото нашият професор често цитира. Христос е Син Божи. Ние сме последователи на Христа. Следователно, и ние сме Синове Божии. Бъдете готови да изповядате истината, че животът, който имате, не е ваш. Ще кажете, че вашите майки и бащи са ви дали живот. – Кой е дал техният живот? – Майките и бащите им. – Ами техният живот? Така ще дойдете до онази безконечност на събиране и умножаване. Така влизате в областта на въображаемото число i. Де е истината? Ще дойдете до събиране на числата: 1 +1/1 + 1/1.2 + 1/1.2.3 + 1/1.2.3.4 и т. н. Тук са нужни логаритмични изчисления. Това е сложна работа.

Какво се иска от човека? Да разбира сегашния живот. Чувствуваш едно неразположение или една радост в себе си. Задавал ли си въпроса, защо си неразположен, или защо си радостен? Някога имаш желание да мислиш. На какво се дължи това желание? То се дължи главно на четири фактора, които работят в природата. Пак ще си послужа с Питагоровата теорема. Ще взема един правоъгълен триъгълник с равни катети и казвам: Възможностите на ума са равни на възможностите на сърцето, т. е. единият катет е равен на другия катет. Възможностите на ума и на сърцето са равни на възможностите на волята, т. е. на хипотенузата в правоъгълния триъгълник. В ума се крият две възможности: мислене и чувствуване. Значи, умът първо мисли, после чувствува. И в сърцето има две възможности: чувствуване и мислене. Сърцето първо чувствува, а после мисли. Когато умът първо мисли, а после чувствува, а сърцето първо чувствува, а после мисли, работите вървят добре. Ако умът първо чувствува, а после мисли, и сърцето мисли, а после чувствува, работите се объркват. Задачата на ума е първо да мисли, после да чувствува; задачата на сърцето е първо да чувствува, после да мисли. Значи, имате два фактора, с по две възможности. Имате още два фактора: душа и дух, с по две възможности още. Може ли да определите, кога действува умът и кога – сърцето? Може ли да определите още, вашето чувствуване в даден момент на какво се дължи: на ума, или на сърцето ви? Може ли да определите, отде иде вашата мисъл: от ума, или от сърцето?

„Не знаете, що искате”. С това Христос искал да каже на учениците си, че в тях трябва да се събудят възвишени мисли и чувства, с които може да разграничава видимите неща от невидимите. Ако гледате на човека от духовния свят, ще видите, че в него има двама души, които едновременно ходят и се разговарят. Единият е физически човек – по-плътен, а другият – духовен – по-ефирен. Физическият човек живее повече със сърцето, а духовният – повече с ума. Когато физическият човек е в съгласие с духовния, работите им се нареждат добре. Ако двамата не са в съгласие, работите им не вървят добре. Какво трябва да правиш? Ще се съгласиш с онзи ред на нещата, който е определен още преди слизането ти на земята. Твоят живот е бил определен, преди да си се родил. Този, който те придружава навсякъде, е съществувал в духовния свят преди тебе. Той знае и разбира всичко по-добре от тебе. Той се отнася приятелски с тебе, но е твой учител, и ти трябва да го слушаш. – Как ще го познаем? – В мъчнотиите и страданията. Неразположен си, недоволен си от жена си. Той ти нашепва: Всичко ще се оправи. – Няма честни хора на земята. – Има, ще ги намериш. – Не мога да спя, нервен съм. – Ще спиш, ще се успокоят нервите ти. – Нямам пари, жената, децата са боси, окъсани. – Не се страхувай, и пари ще имаш, и дрехи, всичко ще се оправи. Питаш: Кой е този в мене, който гледа на живота толкова оптимистически? Все ще се оправят работите, а те не се оправят. Защо не се оправят? – Защото не слушаш своя учител, духовния човек в себе си. Ти си един дървен философ и само философствуваш. Ти сееш все през зимата, градиш въздушни кули. – Какво трябва да правя? – Да изучаваш висшата математика на живота и прилагането на нейните закони. Може да съградиш един, златен палат във въздуха, но трябва да знаеш условията, при които можеш да градиш.

Религиозните хора казват, че без религия не може. И ако работите на хората не вървят добре, това се дължи на отсъствието на религиозно чувство в тях. – Какво нещо е религията? – Връзка с Бога. – Какво означава свързването с Бога? – Според мене, да се свържеш с Бога, това значи, да имаш отношение към любовта, към всичко живо по лицето на земята. Можеш ли да направиш това, ти носиш Божията Любов в себе си. Ако видиш, че някой дяла живо дърво в гората, кажи му: Приятелю, недей дяла това дърво, не му причинявай излишни страдания. – Нима дървото страда? – Някога в дървото се пробужда съзнанието, както в човека. В някои дървета са затворени човешки души. В бъдеще те ще се освободят от този затвор и ще живеят като човеци. Ще кажете, че човек е дух, облечен в плът. – Преди да дойде на земята, човек, наистина, е бил дух. Като слязъл на земята, той се облякъл в материя – плът. Реалното е в духа, а преходното – в плътта. Значи, като умре, човек се обезплътява. – И това е преходно състояние. С човека стават два процеса: обезплътяване и въплътяване. Реално е това, което се обезплътява и въплътява. То е духът. Казват, че духът е вятър, т. е. въздух. – Духът не е нито вятър, нито въздух. Той е нещо, което постоянно се движи. Духът образува движението, но той сам не е движение. Какво ще разберете, ако ви кажа, че Бог е Любов, но Той сам не е Любов. Значи, Бог е нещо по-велико от Любовта. Обаче, условията, при които сега живеем, не познават по-велика мярка от Любовта, затова се казва, че Бог е Любов.

Казано е в Писанието: „Плодът на Духа е Любовта, а плодът на Бога е Духът.” Любовта е най-малката сила, проявена на физическия свят. Няма дума, с която можем да изразим любовта. С колко думи си служим ние? Български език си служи с 60 хиляди думи, немски език – с 80 хиляди, английски – с около 260 хиляди думи. Това е приблизително изчислено, не е с абсолютна точност. Първоначалният език, с който някога хората си служели, бил много богат – около 35 милиона думи. Това е езикът на природата. С този език можете приблизително да изразите всички душевни преживявания, през които минавате. Днес, с ограничения човешки език, не можеш точно да определиш своите състояния. С една дума изказваш десетки неща. Какво, всъщност, искаш да кажеш, не знаеш. Казваш: Любя те. – Какво означава това, сам не разбираш. На английски, думата „bear” означава мечка, търпение и раждане. Тази дума се пише и произнася еднакво, но в изречението вече има различно значение. Питам: Как можем да се разбираме с толкова неточен език? Евангелистът казва, че като евангелската църква няма друга. И православният казва, че като православната църква няма друга. И като будистката няма подобна. Аз казвам: Няма друга сила, подобна на любовта. Тя включва всичко в себе си. – Докажи това. – Ще докажа. В евангелската църква животните не влизат; в православната църква – също; в будистката църква – също. – Защо? – Защото, според вас, животните нямат религия. – Не, и те имат религия, защото и те се обичат и любят. Основа на нашето верую е любовта. Следователно, нашата религия влиза и в животните, и в растенията. И растенията се любят. Възхищаваш се от аромата на едно цвете и казваш: Колко хубаво мирише! То не изпраща миризмата си до тебе, но до своя възлюбен. Ароматът на цветята е тяхната мисъл. Цветето изпраща мисълта си до своя възлюбен, с което иска да му каже, че го обича. Като мисли за своя възлюбен, то изявява своята религия. Аз отивам по-далеч и казвам, че нашата религия се среща и в минералите. Значи, религията, която проповядваме, е всемирна. В нея влизат и хората, и животните, и растенията, и минералите.

Днес ни проповядват православие. Аз признавам само такова православие, такава религия, в която всичко може да живее. В нашата религия всичко живее, и вие можете да живеете. Досега сте живели в нея, и в бъдеще ще живеете. Ние не казваме, че къщите ви ще се разрушат, т. е. вашето верую ще изчезне. Дръжте си веруюто. Обаче, ние казваме, че като нашето верую друго няма. – Кое е вашето верую? – Веруюто на любовта. То казва: Любовта, която прониква в ума и създава мислите, е равна на любовта, която прониква в сърцето и създава чувствата и желанията. – Защо са равни мислите и чувствата? – Защото една и съща сила ги създава. Понеже в любовта няма пристрастие, тя дава колкото на ума, толкова и на сърцето. Волята пък, като възлюбено дете на майката и на бащата, взима всичко, т. е. тя е равна на сбора от човешките мисли и чувства. В заключение на това, казвам: Възможностите на ума и възможностите на сърцето са равни на възможностите на волята. Тя е в състояние да реализира всяка мисъл и всяко желание. Разумната воля е в сила да реализира всяка права, Божествена мисъл и всяко Божествено желание. Всяко желание трябва да има четири качества едновременно: да бъде Божествено, ангелско, човешко и животинско. И любовта трябва да бъде едновременно и животинска, и човешка, и ангелска, и Божествена. Това е закон. На земята животинската любов има по-голям простор, тя създава формите. Който се отказва от животинската любов, постепенно отслабва, изпосталява и се готви за небето. Ако животинската любов вземе надмощие, човек затлъстява. Всяка любов има граници, до които може да се прояви. Затова се казва, че мислите и желанията на човека трябва да се ограничават. – Не могат ли мислите и желанията ни да се проявяват свободно? Под „свобода” на мислите и желанията разбирам всяка мисъл и всяко желание да са за добро не само за отделния човек, но и на неговите ближни – хора, животни и растения. При това, всяка мисъл и желание трябва да са в съгласие с Божествения свят.

Казва се за нас, че вярваме в живата природа. – Ние вярваме в Духа на Бога, а не в живата природа. – Де е Божият Дух? Де е духовният свят? Ще кажете, че не искате да се говори за духовете. – Какво нещо е дух? В първата глава на Битието е казано, че Бог създаде небето и земята. Как ги създаде, не се казва. Създаването на небето и земята е дълга история, за която Мойсей мълчи. Той е написал нещо откъслечно от тази история. За останалата част от историята той нищо не казва. Това, което е писал Мойсей за създаването на света, не е в съгласие нито с геологията, нито с цялата наука. И обратното е вярно: Нито писаното от Мойсей, нито писаното в науката е съгласно с това, което Бог е направил. Това е описание за децата, дето се казва, че а + b = c. Нещата са равни само за онези, които ги разбират, но не и за онези, които нищо не разбират. При това, нещата са верни, когато се проверяват.

Казано е: „И Дух Божи се носеше по земята.” Духът подразбира великата природа, т. е. Божественото начало, което обгръща всичко и твори. Днес думите „дух” и „душа” са изгубили своя първоначален смисъл. Под „душа” разбирам вдишване, а под „дух” – издишване. Това са два процеса на разумния живот. Индусите наричат тези два процеса Брама. Като издишал навън, Брама създал целия космос. Като създал света, той си казал: Много неща създадох, трябва да отнема нещо. Той и до днес продължава да изтегля по малко от света и да го поема в себе си. Като изтегли всичко, светът ще изчезне. След това той ще заспи и ще спи милиони години. Като му дотегне да спи, ще каже: Ще издишам всичко, което съм приел в себе си, и ще създам нов свят. Щом му домилеят децата т. е. хората, той ще ги поеме отново в себе си. Това не е никаква философия, това е детинско описание за създаването на света. След това ще кажат, че светът бил създаден от вдишването и издишването на Брама. Не, приятели, като говорите за вдишване и издишване, вие трябва да знаете вътрешния смисъл на тези два процеса. Дишането и яденето също са два процеса, които, събрани заедно, представят една сума. Кой е коренът на това число? Кой е коренът на погълнатото количество въздух? Кой е коренът на два кубически метра въздух? Не знаете. Кой е коренът на количеството хляб, който изяждате всеки ден? И това не знаете. Какви математици сте тогава? Трябва да знаете корена на всяка храна, която консумирате. Ще кажете, че не се занимавате с такива неща. Затова, именно, не сте поумнели. Ще се занимавате с всичко, което виждате: как растат и се развиват цветята, как връзват плод и узряват и т. н. Имате една семка; тя е резултат, сума от дадени числа. Кой е коренът на тази семка?

Какво става в училищата? Учителят извиква ученика пред черната дъска и казва: Иванчо, начертай един правоъгълен триъгълник. Начертай по един квадрат на катетите и на хипотенузата и ми докажи Питагоровата теорема. Ученикът изговаря теоремата. – Докажи я сега. Ученикът я доказва.– Браво, седни си на мястото. – Какво е доказал Иванчо? – Нищо особено. Той издекламирал това, което някога казал Питагор. Иванчо се връща у дома си и казва на майка си: Мамо, днес учителят ме вдига на урок, и аз му доказах Питагоровата теорема. Цяло откритие беше това! Ти нищо не знаеш от тази теорема. Майката и бащата са доволни и казват на познатите си: Знаете ли, какво е научил наш Иванчо? Доказал днес на учителя си Питагоровата теорема. – Каква наука има в това доказване? Има нещо и в доказването, но трябва да отидете по-далеч, да влезете във вътрешния смисъл на тази теорема. Казвам: Иванчо, този квадрат е жива величина. Двата катета на триъгълника представят човешкия ум и човешкото сърце. В тях са вложени условия и възможности за развитието им. При това, възможностите на ума и на сърцето са равни. Такъв е законът. Хипотенузата е радиус на кръга, а радиусът представя кръга в движение. И в хипотенузата са вложени възможности. Изобщо, тези възможности показват, че животът се развива. Като изучават така Питагоровата теорема, учениците могат да мислят. Всички фигури са символи, с които природата заставя човека да мисли. Така, именно, математиката, както и цялата наука, има смисъл да съществува.

Често хората изпадат в недоволство. Кое ги прави недоволни? – Еднообразието. Дето има еднообразие, там идат страдания. Живееш в заблуждението, че за да подържаш живота си, трябва само да ядеш. Яденето е средство, не е цел. Ще ядеш, и всеки ден ще извличаш корен от храната, която си консумирал. Дишаш – също ще извличаш корен от количеството въздух, който си поел. Знаете ли, отде е дошъл въздухът? И това не знаете. Благодарение на вашето незнание, вие всеки ден рушите това, което сте съградили.

Един ден, когато Бог решил да направи човека, събрал всички свободни души, с цел да ги впрегне на работа в големия човешки организъм. Едни от тях взели участие в образуването на стомаха, други – в образуването на дробовете и сърцето, трети – на мозъка, четвърти – на ушите, пети – на очите, устата и т. н. Така бил създаден човекът – венецът на творението. Докато тези души живеели хармонично, в мир и съгласие, и човек живял добре. Случило се, че стомахът се отклонил малко от пътя и започнал да работи само за себе си. Всички останали души се събрали, да обмислят, какво да правят с него. Най-после те дошли до заключението, че трябва да изпъдят този съсед. Той мисли само за себе си, нищо не изпраща на другите. Изпъдили го, но с това положението на човека не се подобрило. Очите се отклонили от своя път. Всички души викнали против тях: Да изпъдим и очите. Много неща виждат те, но с това само ни препятствуват. Да ги лишим от правото на съседство. Изпъдили и очите. После били недоволни и от ушите, че слушат всичко, което става около тях. И тях лишили от право на съседство. Какво останало от човека? – Един разглобен организъм.

Така постъпва днес църквата. Като срещне човек, който може да каже нещо повече от нея, тя казва: Да изпъдим този човек! Да го лишим от правото да говори! Какво ще остане от човека, като изпъдите от него стомаха, дробовете, сърцето, мозъка, очите и ушите? – Нищо не остава, освен една нула. На какво прилича това? – Един вол, с голямо съзнание за себе си, се отправил към една съвършено нова, красива чешма. Понеже бил жаден, турил устата си на чучура и хубаво се напил. После вдигнал главата си и казал на чешмата: Както виждаш, аз пръв пих от твоята вода. Понеже устата ми е свещена, съветвам те да не даваш на никого да пие от тебе. – Това е невъзможно. – Защо? – Както ти пи от мене без позволение, така още много ще дойдат след тебе, и те ще пият без позволение.

Чешмата представя Божествен извор. Много хора са пили от този извор и продължават да пият. При това, който е пил от него, иска да забрани на другите да пит. Всеки има право да пие от Божествения извор. Той казва: Както ти имаш право да пиеш от мене, и то без позволение, така всички могат да пият. И пак ще остане вода за всеки жаден, който иска да утоли жаждата си. И тъй, не се страхувайте, че този, или онзи ще развали света. Тъй както светът с създаден, никой не може да го развали. Светът се развива добре – никой не може да измени неговия път. За някои може да е така – това е друг въпрос. – Ама аз страдам, мъча се. – Ти страдаш, но милиони същества се радват. – Тъмен е светът. – За тебе може да е тъмен, но не и за другите. Ето защо, духовенството няма право да казва, че и българският народ мисли като него. Днес българският народ не мисли като духовенството. В бъдеще той ще се различава още повече от тях. Бог е дал на българите проблеми за решаване, и те трябва да ги решат правилно. Тези проблеми не трябва да се ограничават от православието, от евангелизма или от католицизма. Ако православието се меси в задачите на българския народ, какво ще стане с него?

Един гръцки поп си купил голяма нива от сто декара. Като я обикалял, той й казвал: Да знаеш, че поп ти е господар. Нивата му отговорила: Досега на 99 такива господари като тебе съм одрала кожата, и твоята ще одера.

Българският народ е нива, която одрала кожата на много попове. И на сегашните попове ще одере кожата. Българският народ може да живее и без православие. Българският народ може да живее и без християнство, като сегашното, но никога не ще може да живее без любов. Радвам се, че е така. Аз проповядвам учението за любовта, и всички трябва да го приемат. Това учение прониква навсякъде и във всичко, във всички стари клетки. Няма място, дето то да не проникне. Щом то се проповядва, всички други учения могат да съществуват. Щом то проникне в света, ще има място за всички – и за социалисти, н за комунисти. – Кога ще стане това? – Само при закона на любовта. От любовта излиза всичко. В православието се чува само: Господи помилуй, Господи помилуй! – но житцето в джоба. Това не е служене на Бога. Истината трябва да се говори! Какво ще кажете за мене, ако сега, като говоря за Питагоровата теорема, искам от вас да платите по нещо. От човешко гледище, имам право. Дадох ви знание, и вие трябва да си платите. Обаче, това не е идейно проповядване. И вие ще ми платите, но не по човешки начин. Аз съм искрен и ви казвам истината. Природата работи по два начина: с метода на доброто и с метода на злото. И двата метода са живи. Злото е добър метод за разбиране на живота. При сегашния строй, сто души работят за едното. Той е техен касиер, събира печалбите им. Това е методът на злото. Доброто постъпва другояче. Сто души работят, и всеки има право да държи пари в себе си. Казвам на своите сътрудници: Дръжте парите в себе си. Нека всеки бъде касиер на парите си! Като ви проповядвам, аз влагам капитала си във вас, а вие мислите, че сте ме надхитрили. Истината, която проповядвам, не е моя. Един ден, когато пораснете, ще постъпвате благородно с всички, и тогава ще платите не на мене, но на Онзи, чиято е Истината. В бъдеще, като ви срещна, ще ви питам: Какво учение следвате? Имате ли любов в душата си? Божествена ли е вашата любов? Стоиш ли на речната канара, на която целият космос почива? Имате ли чистотата на ангелите? Вашата любов може ли да ограничава злото? Може ли да забравя всичко, като животинската? Ако любовта ви има тези качества, дайте ми ръката си! Това е любов. И учените, като намерят грешката в изчисленията си, всичко забравят и се радват на резултата си.

Помнете: Новият живот изисква правилно разбиране. Вие трябва да бъдете здрави, щастливи. Имате деца, трябва да ги възпитавате. – Бог ще уреди всичко, няма защо да се безпокоим. – Не е така. Бог ще нареди всичко чрез вашия ум и сърце. Бог ще нареди всичко чрез Божествената любов, чрез ангелската любов, чрез човешката любов и най-после и чрез животинската. Всички тези същества работят за вас, и вие трябва да им благодарите. Като впрегнеш вола си в колата, потупай го по гърба и му кажи: Благодаря ти, че ми услужваш. Ако не му благодарите, де остава вашето благородство? Ние не проповядваме морал само на думи, но и на дела. Спри се пред вола, потупай го и му кажи: Братко, похвалявам те за голямото търпение и благородство, което имаш. Волът спокойно си преживна и казва: Добър е Господ. Добър е и моят господар. После ти подкарваш колата и казваш: Ди-и-й! Волът тегли и мълчи. Това не е ли благородство?

Сегашните учени ще ни убеждават, че е в реда на нещата да колим животните. – Това е по необходимост, но не е наше право. Ако по необходимост спасяваш някого, това не е истинско добро. Значи, човек може да се съмнява и в доброто. Представи си, че един човек се дави. Ти виждаш това и го спасяваш. Той казва: Спаси ме, наистина, но имам да му давам десет хиляди лева. Значи, той ме спаси за парите си. Как ще докаже този човек, че доброто му е безкористно? Ще извика длъжника си вкъщи и ще му каже: Приятелю, ти ми дължиш десет хиляди лева. Вземи полицата си и я скъсай. Ако втори път те спаси от удавяне, какво ще кажеш? Ще кажеш, че те спаси заради дъщеря ти. Той не е женен, а ти имаш дъщеря за женене. Ще те извика у дома си и ще ти каже: Ти имаш дъщеря за женене, но бъди свободен. Ожени я, за когото искаш. Колко пъти трябва да доказваш на човека, че си безкористен в доброто, което му правиш?

Мнозина казват: Така трябва да живеем, че да угодим на обществото. – Не, аз казвам: Трябва да угодим на Бога, на любовта. Ако угодиш на Бога и на любовта, ти си угодил на всички. Ако някоя сестра ти се сърди нещо, гледай да се помириш с нея. Това е необходимост за тебе. Някога тя ти е направила добро. Ще я обикнеш, защото и Бог я обича. – Защо трябва да се обичаме? – Защото и Бог ни обича. Този е моят силен аргумент. Другояче не може. Това е закон, от който не можеш да отстъпиш. Питат ме: Отде събра тези хора около себе си? Те не те разбират. – Нищо от това. Понеже Бог ги търпи и обича, и аз съм длъжен да ги търпя и обичам. Бог ги е събрал от кол и от въже и ми ги е изпратил да работя с тях – не мога да пречупя думата Му. Щом Бог ги е изпратил при мене, ще им предам знанието, което имам. Така постъпвайте и вие. И, ако ви питат, защо обичате даден човек, кажете: Защото пръв Бог го обича. Някои ме питат, защо, като ви говоря, не ви доведа до края на въпросите, но ги оставям открити. – Моята цел не е да ви дам разрешени въпроси, но да ви поставя в положение да мислите свободно и самостоятелно. Колкото и да искам, не мога изведнъж да ви кача на планинския връх. Първо ще минем през гори и тогава ще се качим на върха. – Заведи ни до края на гората. – Няма да ви изведа докрая, но ще ви заведа в най-голямата дълбочина на гората, вътре ще ви заведа. – Как ще излезем от тази дълбочина? Кой ще ни извади? – Който ви е довел, той ще ви извади. – Дълбоки са тези работи. – Да, дълбоки са. Гора е това. Океан е това. Височина, планина е това. Ще слезеш до дъното. – Височина е това. – На слънцето ще отидеш. – Много неща знаеш. – Да, много неща зная. Аз зная, какво има на слънцето, на луната, на звездите, на онзи свят. Всичко това виждам. – Чудно, как го виждаш! Такъв обширен свят, как го виждаш? –- Когато отивам на слънцето, аз се движа с бързина по-голяма от тази на светлината. За една минута съм на слънцето. Когато отивам до най-отдалечената звезда от нас, отивам за десет минути – отиване и връщане. – Какво има там? – Нае се придържаме в свещеното правило, да не казваме, какво има там. Това е математическа проблема на въображаемите числа. Както въображаемите числа остават неизвестни за човека, така и бъдещият живот остава за него неизвестен.

Христос казва: „Не знаете, що искате.” Искате да бъдете православни – не знаете, що искате. Искате да бъдете мохамедани – не знаете, що искате. Искате да бъдете будисти – не знаете, що искате. Искате да бъдете богати – не знаете, що искате. Искате да бъдете учени – не знаете, що искате. Искайте Същественото. – Кое е същественото? – Искайте да имате Божествената любов във всичките й прояви: Божествена, ангелска, човешка и животинска, Щом имате тази велика любов, ще дадете на живота си широк замах. Тогава и мъже, и жени, и деца ще гледат вече по друг начин на света.

Сега аз зная, че всички, които ме слушате, ме разбирате и знаете, че Божествената любов ви е необходима. Защо ви е Божествената любов? – За да имате велика, непоколебима основа. Защо ви е ангелската любов? – За да имате огън. Казвате: Да, къща без огън не може. – Обаче, вашият огън е пушек и дим. Едно време, когато хората си служели само с дърва и въглища, имали право да говорят, че не може без пушек. Тогава и в църквите имало пушек и дим. Но сега, при електричеството може без пушек и дим. Аз говоря за този огън във вас, за тази любов, която не произвежда никакъв пушек и дим. Засега вашата любов произвежда пушек. Ето защо, избягвай този пушек. Не позволявай нито на себе си, нито на приятелите си да опушват къщата ти. Ако се опуши, дълго ще търкаш очите си, докато се освободиш от пушека. Любовта не търпи никакъв дим. При нея горението трябва да бъде пълно. – Не можем да живеем така. – Можете, но още се колебаете между стария и новия живот. Вие се борите между стария и новия живот, а трябва да бъдете категорични. Казвам: Приложете новия живот без никакво колебание! Прилагайте методите на природата. Не събаряйте изведнъж старата къща. Природата едновременно събаря и гради. Не отхвърляйте онова, което досега сте направили, Не казвайте, че досега сте живели безсмислено. Целта на досегашния ви живот е била неопределена; отсега нататък е определена. Тази е разликата между досегашния ви и сегашния ви живот. Досега сте работили за майка си и баща си, за брата си и сестра си. Отсега нататък ще работите за живия Господ, за Бога на Любовта. Тази любов включва в себе си всичко. Досега сте учили за себе си; отсега нататък ще учите за любовта и ще имате по-голям замах на дейност.

Някой казва: Като живея за Бога, всичко ще се нареди, няма какво да мисля. Така разсъждава младата мома, преди да се ожени. Като мома, тя се облича чисто, спретнато; с момците е учтива, любезна, докато я хареса някой и се ожени за него. Момъкът, като я вижда толкова чиста и спретната, казва: Добра домакиня ще излезе от тебе. Тя се смее и си мисли: Да се оженя аз, че после ще ме видиш. И наистина, като се ожени, тя показва опаката страна на своя характер. Тя си мисли: Нали се ожених веднъж, работата ми е наредена. Аз бих посъветвал момата да постъпи точно обратно. Докато е неженена, тя може да бъде неглиже, небрежна към своя възлюбен. Обаче, щом се ожени, да покаже добрата страна на характера си. Ако я пита той, защо се изменила толкова, да каже: Аз те изпитвах. Видях, че си добър човек, че си готов на всичко. Ти си доблестен човек, заслужаваш моята любов и внимание. Това е метод, чрез който се изпитва любовта. Ако е въпрос за любов, прояви любовта, а нейната чистота и светост. Като погледнеш човека в очите, да знае, защо го гледаш, а не да те пита, защо го гледаш. Много естествено, гледа те, защото те обича. – Как ме обичаш? Каква е твоята любов? – Моята любов е Божествена, ангелска, човешка и животинска. – Щом е и животинска, ти ще ме изядеш. – Не, няма да те изям, но искам да забравя всичките ти грешки. – Щом е човешка, ще ме ограничиш. – Няма да те огранича, но ще огранича злото в себе си. – Ако имаш ангелска любов, това значи, че искаш да ме изгориш. – Не, искам този огън да стопи и да изгори всичко нечисто в мене. Да имаш Божествена любов, това значи, да стоиш на онази вечна канара, да устояваш на обещанието си. Който иска да има такава любов, ще му се даде изпит, да се опита, доде е достигнал.

Днес човечеството минава през изпити за каляване на характера, за отношенията му към Бога. Обичате Бога, но щом ви поставят на някакъв изпит, веднага се отказвате от Него – не можете да решите задачата си. Задачите на живота трябва да се решат. Може ли да си отговорите на въпроса, какво нещо е любовта? Защо обичате някого? – За хубавите му очи и уста. – Кои очи и уста са хубави? Какъв трябва да бъде цветът на лицето на твоя възлюбен? Според мене, хубави очи, уста, нос, лице са тези, които изразяват вътрешния живот на човека. Те са символи. Всяко нещо, в което прониква Божественото, е красиво. Следователно, когато обичаш някого, трябва да държиш в ума си мисълта за Бога, за ангелите, за хората и за животните. Това е любов. Когато говориш за любовта, а не я носиш в себе си и постоянно променяш чувствата си, това не е истинска любов. В такъв случай, ти лъжеш себе си и окръжаващите. Такъв човек има особен жълт цвят на лицето, особена червенина, които са израз на отрицателните сили в живота. Какво нещо е силата? – Сбор, който трябва да се разложи на съставните си елементи, да извадиш от него корен. Казва се, че Бог е сила. Не, Бог не е сила, но силите произлизат от Него. Другояче казано: Бог е неделима сила, извън времето и пространството, а същевременно ги владее. Бог не живее в хората, но ги обгръща. Никъде Го няма, а е навсякъде. Как ще разберете тази мисъл?

И тъй, нашата любов трябва да бъде свещена. В нея трябва да влизат отношенията към всички живи същества. Любовта не се налага със закон. Никой не може да ви застави да го обичате, нито пък вие можете да заставите някого да ви обича. Любовта е свободен акт на духа. Да се обичаме по свобода, това е великата любов. – На какво се дължи свободата? – На закона на истината. Не можеш да обичаш по свобода, докато не носиш истината в себе си. Свободата е резултат, произведение на истината. Казва се, че свободата е истина. Не, свободата не е истина. Коренът на свободата е истина. Коренът на истината е Бог. Това са велики математически задачи, в които се крият тайните на разумната природа. Който се домогне до тия тайни, той забравя своя детински живот. Велика хармония се крие в тях.

Мнозина страдат от това, че няма кой да ги обича. Има Един, Който ви обича, Който всякога мисли за вас. Кой е Той? – Бог. Няма момент в Неговото съществуване, в Неговите прояви, когато Той да не е буден. В своя ум, в своето сърце, в своята воля, в своята душа и дух Бог обхваща всички. Той ви има винаги пред себе си и казва: Не бойте се! Аз ще уредя всичко за вас. Един ден ще получите моето благословение. От вас се иска само да слушате. – Как? – Като дадете възможност на любовта, която ви пращам, да проникне във вас. Любете, както Аз любя; мислете, както Аз мисля; чувствувайте, както Аз чувствувам и действувайте, както Аз действувам. Бог говори тихо, но който е готов, чува думите Му: Не бойте се! Аз ви обичам, Аз съм с вас. Като види, че някой иска да се самоубие, Той му казва: Не бой се, всичко ще се оправи. Аз те обичам. – Как, мене обичаш? – Да, тебе специално. Това е великата истина. Тихо говори вътрешният глас в човека. Това всеки може да провери. Този глас е силата на човека. Христос казва: „Не знаете, що искате.” Христос определя, какво трябва да искате.

Ще завърша беседата си с един пример от българския живот. Един българин, през време на освобождението, се учел в Америка. След освобождението, България имала нужда от образовани държавници. Затова той решил да се върне в отечеството си, да заеме някой висок пост. Той се явил пред тогавашния княз Батемберг. Князът го изслушал и попитал: Каква служба искате? – Искам да бъда инспектор по просветата. – Явете се тогава при министъра на просветата, той ще ви назначи на тази длъжност. Така постъпват всички хора. Искат да бъдат инспектори. Не, като се явите пред Господа, искайте да ви назначи пръв министър, а не инспектор. Някои мислят, че по-добра служба от инспектор няма. Такава е логиката на някои учени. Мнозина искат да бъдат инспектори. Искат да ви назначат министри, а вие се задоволявате с една обикновена служба. Достатъчно са инспекторите в света. Какъв по-голям инспектор за вас от Бога на истината? Какъв по-голям стремеж за вас от този към Бога на любовта? Него търсете!

Като говоря за любовта, мнозина казват: Побеля ми главата от любов. Кажете нещо ново. – Вие още не познавате любовта. Внесете повече братство и равенство в любовта към Бога. – Знаем, какво нещо е равенство. – Знаете, но нямате равенство помежду си. Не знаете, какво е любов. Ние ще ви дадем методи, как да приложите любовта. Днес Христос ни казва: Искайте от Бога любовта. Когато във вас се яви дълбоко желание да потърсите любовта, вие ще разрешите проблемата на вашия живот, и пред вас ще се отвори нов свят. Отношенията ви с хората ще се оправят, и вие ще започнете да мислите, да чувствувате и да постъпвате правилно. Тогава и отношенията ви към Бога, към ангелите, към хората и към животните ще бъдат правилни.

Желая на всички да бъдете здрави, да бъдете щастливи, да бъдете блажени. Всички тези неща могат едновременно да се постигнат в любовта.

5. Беседа от Учителя, държана на 12 ноември, 1922 г. София.

----

*) Матей 20:22.

Най-често използвани думи в беседата: любов, аз, има, всичко, може, човек, казва, бог, всички, себе, мисли, живот, знаете, иска, съм, мене, истина ,

 Неделни беседи , София, 12 Ноември 1922г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder