НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Обичен и скъп

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Обичен и скъп

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, сега, казва, мисъл, бъде, човек, скъпи, стомах, куче, всички, живот, хора, мисли, котка, дума, обични, стомахът ,

Неделни беседи , София, 8 Октомври 1922г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Какво ще разберете от думите „binom tu meto"? Какво ще кажете за изречението „Сила жива, изворна, течаща"? В това изречение, не може нито да отнемете, нито да прибавите нещо. Коя дума ще турите по-напред – изворна или течаща? В това изречение, думите са наредени по особен закон. По същия закон трябва да върви и човешката мисъл. Казвам: Мисъл жива, изворна, течаща. Единствено нещо, което спъва, както отделния човек, така и цялото човечество, се дължи на разместване на думите в разумната реч. Някога се употребяват едни думи, вместо други. Някой пише писмо с обръщение „обични Учителю", а друг – „скъпи Учителю." Ако, вместо обичен, пишеш скъп, ти поставяш чувствата си на търговски начала. Да минаваш от обичен към скъп, това е слизане; да минаваш от скъп към обичен, това е възлизане. Казваш: Скъпи Учителю! Отговарям: Твоят Учител струва 33 сребърника – продаваш го. Думата „обичен" представя основите, върху които животът расте и се развива, а „скъп" означава закон на промени, закон на месечината. Можеш ли да се грееш на месечината? Вибрациите на думата „скъп" са слаби, а на „обичен" – силни. Можеш ли да вържеш кофата на конец и да вадиш с нея вода от кладенеца? Конецът веднага ще се скъса. Такава е силата на думата „скъп". Думата „обичен" е дебело въже, с което завързваш кофата. Щом я пуснеш в кладенеца, непременно ще извадиш вода. Ако сравните думите „обичен и любезен", по-силна е "обичен". Буквата „з" в думата "любезен" разваля всичко. Тази дума няма хубави вибрации. Сричката „зен" в нея показва, че започваш добре, приятелски, а свършваш зле.

Сега, аз искам да ви обърна вниманието към съзнателно отнасяне със своите мисли и чувства, да ги изследвате, да сте доволни от тях. Да бъдеш доволен от своите мисли и чувства, това е истинската философия на живота. Ако си недоволен от мислите си, никой не може да бъде доволен от тях. Както в речта, всяка дума трябва да бъде на мястото си, така и всяка мисъл, трябва да бъде определена и на мястото си. Съществата на разумния свят обичат да им се говори на определен език: всяка дума да има точно определено значение, без никакво двусмислие.

Питам: Каква връзка има между думите „обичен и скъп"? Нещата трябва да бъдат обични, а не скъпи. Когато хората се обичат, между тях трябва да има разумни отношения. Обичта внася разбирателство между хората. Защо се обръщате към приятелката си с думите: „скъпа приятелко"? Скъпа, значи, оценили сте я. Всъщност, човек не може да се оцени. На български думата „безценен" има двояко значение: безценен, и без цена. Хубавите неща трябва да са безценни. Как ще оцениш една добродетел, която няма форма? Как ще оцениш едно любовно чувство? Който ви обича, може да ви даде един скъп, златен подарък, но това изразява ли неговата любов? Любовта не се изразява нито в подаръци, нито в прегръдки и целувки. Ти можеш да прегърнеш давещия се, да го стиснеш в обятията си, но това не е любов. Външните неща не определят любовта. При две еднакви външни прояви може да има два различни вътрешни стимула. Казваш: Той ме обича. – Как доказа любовта си? Доказването подразбира, че нещо е казано и свършено. Когато дървото израсте, цъфне, завърже и плодът узрее, това значи, доказване на нещо. В това доказване се изразява реалността. Каже ли ти някой, че ще те обича, ще пожертва живота си за тебе, това са празни думи, упражнения. Любовта се проявява в настоящето, а не в бъдещето. Любовта не се поддържа с празни думи. Пееш: „О, любезни Исусе", а като даваш пари на заем, взимаш големи лихви, както правят големите лихвари. Много проповеди се държат и пишат за Христа, но те представят повече философия на сенките, отколкото нещо реално.

Окултната школа изисква от учениците си правилна философия, правилни отношения между тях.

Тази година съм намислил да отворя три класа: един клас – само от братя, друг – само от сестри и трети – смесен, от братя и сестри. Това ще бъде само за опит, да видим, какви резултати ще има. Когато братята и сестрите са отделно, няма условия за изкушаване. Често, малките деца имат навик, да смучат палеца си. С това те пречат на неговото растене. Не трябва да смучат палеца си! И възрастните имат лоши навици, които наричам „смучене на палеца." Всеки лош навик причинява вреда на човека. Следователно, откажете се от смучене на палеца. Като работи върху себе си, човек придобива търпение и самообладание.Казваш: Не мога да търпя този човек. – Защо? – Не зная, но като го видя, губя разположението си. – Това не е от зла воля, но той ти действа зле и ти настръхваш, както котката пред кучето. Гледаш, една котка, легнала на двора, грее се на слънце, доволна – царски живот. Щом види куче, тя веднага настръхва, скача на краката си, не може да го търпи. Защо котката е недоволна от кучето? Защо не може да го търпи? Котката е много чиста, но и голяма егоистка и дипломатка. Като влиза вкъщи, тя се обръща натук-натам, промъква се леко, стъпва тихо, незабелязано, умилква се, с цел, да заеме хубаво място – на меко и на високо. Тя е образец на краен егоизъм. От хиляди години живее тя около човека, но е запазила своята самостоятелност. В това отношение, кучето е крайно привързано към господаря си, но без усет към чистота. Котката се привързва към къщата, а кучето – към господаря си. То е готово да умре за него. Котката не харесва привързаността на кучето, а кучето не харесва нейния егоизъм. Като види кучето, котката настръхва и казва: Аз не се нуждая от твоето приятелство. За да запазя своята самостоятелност, трябва да бъда далеч от тебе. Тя се качва на дърво, или на стреха, бяга от кучето. Като гледа към дървото, кучето си мисли: Който живее само за себе си, нагоре се качва. Котката му отговаря: Който мисли за приятелите си, стои долу. – Така е, но когато узреят плодовете, първо идат при нас. Вие простирате ръцете си нагоре, да ги хванете, ние, без никакво усилие, направо ги ядем.
Питам: Съществува ли такъв разговор между кучето и котката? Между формите – куче и котка – не съществува такъв разговор, но, като проява на разумни същества, те се разговарят помежду си.

Ще се върна пак на темата „Обичен и скъп". Обичен е духовен епитет, а скъп – материален. Думата "скъп" има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя; "обичен" има отношение към духовното, т.е. към рядката материя, към благоприятните условия на живота. Мога ли да те обичам, ако съм в рудница, при неблагоприятни условия, кален, изнемощял? Тогава няма да ти кажа "обични", но ще те нарека "скъпи", защото очаквам да ми помогнеш. Ти ще бъдеш за мене скъп, а аз за тебе - обичен. Скъпият помага на обичния. Кога помага скъпият? Когато го продам. Следователно, скъп може да бъде умът, а сърцето – обично. Аз обяснявам тези неща, понеже, искате да имате правилни отношения към разумния свят. Често се молите на Бога, но малцина знаят, как да се молят и с какви молитви. Бог обича кратки, но съдържателни молитви. Всяка дума в молитвата трябва да бъде съдържателна и на място поставена. Ти се молиш: О, Господи, помилвай ме! Какво означава обръщението „О"? Какво означават думите „помилвай ме"? Това значи: помилвай ме, защото съм голям грешник. – Това не е достатъчно. Трябва да кажеш, за кои грехове се молиш, да те помилва Бог. Това е все едно, да кажеш на учителя си: Слаб съм, учителю. Той ще те пита: По кой предмет си слаб – по математика, естествена история, физика, химия или рисуване? Трябва точно да определиш предмета, по който си слаб. Как се молят някои? Скръстят ръцете си, вдигнат очите си нагоре, вземат благочестива поза и шепнат общи молитви. И това не е лошо, но ако излиза от дълбочината на душата. Обаче, ако е актьорство, мислите ли, че Бог ще се излъже? Искрен трябва да бъде човек. И като учител, и като свещеник, и като писател – искрен трябва да бъдеш.

Често младите се увличат в писателите и поетите; особено в ония, които си служат с фразеология. Аз наричам тези писатели „бомбастични фразеолози." Направете следния опит: Четете, цяла година, произведенията на един от тези писатели и вижте, какъв резултат ще имате. Следната година, четете произведенията на друг писател, с малко фразеология, а с голямо съдържание. След това, сравнете двата резултата. В първия случай – сте се хранили с просо, а във втория – с пшеничен хляб. Всеки е опитал резултата на пшеничения хляб. Фразеологът пише: Слънце на моя живот! Без тебе не мога да живея! Оказва се, че и без това слънце, живее. Кое е това слънце? Аз оспорвам думите, че без вашето слънце, т.е. без вашата мила или вашия мил не можете да живеете. Вашият възлюбен ви праща пари с някого. Вие хващате този човек и казвате: Милият! Тя забравя този, който е дал парите и хваща пощаджията. В кого е силата: В пощаджията, или в онзи, който изпратил парите? Някога и вие се хващате за пощаджията и казвате: Мили, без тебе не мога да живея! Той казва: Помни, че аз съм този, който ти дава блага. – И двамата се лъжат. Като се свършат парите, и двамата виждат, че са се лъгали; не са те, които носят благата. Той се вижда в чудо, какво да прави, как да си достави средства. В същото положение се намира и тя.

Мнозина казват, че обичат хората. Знаете ли, какво нещо е обичта? Казвате, че обичате, а очаквате, да ви дадат нещо. Това не е обич. Обичта всякога дава, а не взема. Тя взема само необработена материя, с цел, да я обработи. Обичта започва с буквата "о", а любовта – с „л". В геометрично отношение, българската любов е клинообразна, каквато е буквата „л" – клин. Долната част на буквата „л" е отворена. Значи, тази любов няма равнодействаща сила. Тази сила е насочена нагоре. Значи, любовта на българина означава – стремеж към Бога и борба с централните сили на земята. Свещеникът благославя с двата си пръста, поставени във вид на клин. Единият пръст има отношение към Бялото Братство, а другият – към черното братство. Това значи: Ние благославяме в името на Бялото Браство и в името на черното братство. Следователно, някога си служим с истината, а някога я избягваме – според случая. – Не, трябва да знаеш закона, как да благославяш. Този символ, с който си служат свещениците днес, не е намясто. Видиш ли, че някой свещеник благославя с двата пръста, той не разбира закона. Той се оправдава, че двата пръста са
двете лица на Бога. Не е така. Друг е въпросът, ако той сближи двата пръста: показалецът означава благородството на човека, а средният пръст – справедливостта. Ще кажете, че можете всякак да държите пръстите си. Не се заблуждавайте. Клинът не е добър символ. Ако носеше нещо добро, при многото благословии, светът трябваше да се оправи. Всеки символ трябва да се изучава, да се знае неговото истинско значение, неговото истинско съдържание.

Сега, пазете се от опасността, като коригирате някого, да не изпаднете в неговите грешки. Като коригираме свещениците, да се пазим, да не изпаднем в тяхната грешка. Няма да мине много време и ще изпаднем в раздвояване: мисълта, чувството или желанието ни ще се раздвои като клин. Единственото ми желание е, да създадем, около себе, си такава атмосфера, такава аура, в която семената на добродетелите на Бялото Братство да растат и да се развиват правилно. Тази година, трябва да работим в това направление. Грешки можем да правим, те са предвидени, но като се стремим към Бога, те сами ще се изправят. Не се страхувайте от грешки. Колкото много и да са, те ще се изправят. Важно е, животът ви да е разумен, основан на великите закони на природата. Всеки момент правете опити в доброто. Всяко добро има свой ключ, както при електрическите лампи. Ако искаш светлина от пет свещи, ще завъртиш ключа на петте свещи; ако искаш светлина от десет, или повече свещи, ще завъртиш съответния ключ. Каквато светлина искаш, такъв ключ ще завъртиш. И обратно, ако нямаш нужда от светлина, ще затвориш тези ключове, които не ти са нужни. И нашите мисли, чувства и действия са от различна интензивност, както и лампите. Една мисъл може да има светлината на една свещ, друга – на две, на пет и на повече свещи. Следователно, вложи в ума си такава мисъл, каквато светлина искаш. Думите „скъпи Учителю" не могат да произведат светлината на думите „обични Учителю". Добрият цигулар може да свири и на обикновена цигулка, но, ако му дадете цигулка „Страдивариус", той ще изсвири същото парче много по-хубаво. Искаш ли да изсвириш нещо хубаво, ще си послужиш с хубав инструмент. Той издава по-голяма, по-интензивна светлина. Казвам: Мозъкът на сегашните хора се намира в състояние на инертност, на слаба дейност. Днес една малка част от клетките на човешкия мозък работи. Повечето клетки са недейни, неразработени. Задачата на окултната наука е, да разработи всички мозъчни клетки, да им предаде повече пъргавина и пластичност, повече дееспособност. Тази наука има предвид разработването, не само на мозъка, но и на мускулите и костите – всеки уд да бъде подвижен и да се намира под контрола на ума. Всички клетки на мозъка трябва да светят.

Често хората се гневят и вършат неща, които, в друго състояние, не биха направили. – Какво показва гневът? – Че човек не може да се владее. Този център не е под контрола на ума и волята на човека. Някога и той не знае, защо се гневи, но разгневил се е вече. И страхът не е под контрола на човешката воля. Страхуваш се, че ще те убият, или ще ти се случи някакво нещастие. Искаш да се успокоиш, но не можещ. Как да си помогнеш, не знаеш. Има чувства в човека, както възгледи и знания, които са натрапени. Например, идеята за троеличието на Бога е натрапена на човека. Има ли той съзнателно, естествено отношение към тази идея? И той сам не знае, в какво се заключава троеличието на Бога. Говорите за любов, мъдрост и истина, без да имате ясна, определена представа за тия понятия. Любовта, мъдростта и истината имат особени линии на движение. Един ден, когато изучавате окултната наука, ще ви покажа, кои са правите линии на любовта, на мъдростта и на истината. Любовта прави лицето обло, мъдростта – продълговато. А истината? – На този въпрос, вие сами ще си отговорите.

Като ученици, вие трябва да изучавате чертите на лицето, формата и големината на очите, на ушите, на носа и брадата. У някои хора очите са широко отворени, а у други – свити, затворени. Когато иска да приеме повече светлина, човек отваря очите си. Когато светлината е чрезмерно силна, човек свива очите си. Значи, отворените очи показват голяма възприемчивост, а затворените очи – слаба възприемчивост. Светлината кара човека да отваря и затваря очите си. – Защо отваряш очите си? – Защото искам да приема повече светлина. – Защо ги затваряш? – Защото искам да приема по-малко светлина. Коя е причината, че лицето на едного е обло, а на другиго – продълговато? – Интензивността на неговата мисъл. Колкото по-интензивна е мисълта на човека, толкова повече енергия приема той и я отправя към центъра на земята. Това прави лицето му продълговато. Всички войнствени хора имат продълговати и мускулести лица. Хора, които нямат страдания и живеят охолно, имат кръгли, валчести лица. Щом дойдат страданията, лицата им се продължават. Ето защо, малките деца имат обикновено валчести лица. Опитайте се да не задоволите едно силно желание на детето си, да видите, как ще се продължи лицето му. Когато има силно желание да яде, детето отваря широко очите си. По този начин, то отправя енергията си към центъра на земята. Продълговатото лице показва, че енергиите в човека са интензивни и се движат отгоре - надолу.

Сега, като говоря върху тези въпроси, ще кажете, че няма логическа връзка между тях. Така е, обаче, не всякога логическата връзка между нещата подразбира истината. Логическата връзка има отношение само към ума, а не и към душата и духа. Умът прави връзки и поставя нещата в стройна система. Но духът предава други качества на мисълта. Той внася истината в нея.

Сега, като изучавате живота, обръщайте внимание на неговите реални прояви. – Реален ли е животът? – Реален, но същевременно преходен, в смисъл, че днес си щастлив, на другия ден – изгубваш щастието си. Качваш се на автомобил, доволен си, разхождаш се с него. Обаче, случи се някаква катастрофа, паднеш от автомобила и се контузиш силно. Веднага ставаш неспособен за работа. Началникът казва: Ще сменим този чиновник, друг ще дойде вместо него. Разумният човек предвижда катастрофата. Освен това, той не се качва на развален автомобил. За да бъде сигурен, всеки сам трябва да си върши работата. Много естествено, ако сам учиш, каквото научиш, за тебе е; ако проявиш доброто, за себе си го проявяваш; като ядеш, за себе си ядеш. Каквото правят другите хора, придобивките са за тях. Може ли, друг да учи за тебе, да го изпитва учителят за тебе и да му тури бележка, пак за тебе? И най-добрият ти приятел не може да направи това. Каквото научи, ще бъде за него. – Не можеше ли светът да бъде направен другояче? – Доколкото зная, не можеше. По-добър свят, от този, няма. Ако хванете опашката на коня и той ви ритне, трябва ли да мислите, че конят е лош? Конят казва: Господине, ние не приемаме гости от задната врата. Щом не спазваш правилото, ние ритаме. Ако беше хванал юздата на коня и го помилваше, той щеше да ти позволи да се качиш на гърба му и да се разходиш с него. От това, че конят ви ритнал, трябва ли да мислите, че светът е лош? Докато хората, учени и прости, хващат коня, кучето и котката за опашката, всякога ще има ритане и драскане. Като знаете това, не хващайте животните за опашката, за да не казвате, че светът е лош. Светът е създаден отлично. Някои казват, че не съм мислил право. Дали право, или криво мисля, вижте, имам ли следи по лицето от ритане на коня. – Няма никакви белези. – А на вашите лица? – Има. – Тогава, кой мисли криво: аз, или вие? Ако имаш белези по лицето, ако си изгубил близките си, имането си, ти не мислиш право. – Хората не ме разбират. – Ти разбираш ли ги? Работите на хората не са оправени. – Твоите оправени ли са? Ако твоите работи не са оправени, как ще оправиш работите на другите? Казваш: Като подобря условията на живота си, тогава ще мисля право и ще си наредя живота добре.

Философите, в разискванията си за света, дават две мнения: оптимистично и песимистично. Според оптимистите, по-добър и разумен свят от сегашния, няма. Той е опитно, практическо училище, затова трябва съзнателно да изучаваме законите му. Според песимистите, този свят е един от най-лошите светове. Казва се, че човек носи наследствени черти от своите родители, от баба си и дядо си. Наследствените черти са, наистина, от майката и бащата, получени от тях като присадка. Те не са от първичния, Божествения живот на човека. Следователно, задача на човека е, да отдели по алхимически начин всички елементи, които са внесени, отпосле, в неговия живот и да дойде до първичните елементи – своите мисли и желания, с които някога е живял. Наследственото е друго нещо. Баща ти може да ти е оставил богатство, но може да ти е оставил и дълг. Обаче, ти не си роден нито с богатство, нито с дълг. Те са второстепенни неща, придобити отпосле. Ето защо, човек трябва да отдели в себе си първичните неща от вторичните. Например, едно време, българите бяха езичници, сега са християни, следователно, трябва да се отдели езическото от християнското. Какво означава думата "езичник"? – Човек, който говори много езици. Който говори много езици, често прави погрешки. Идолопоклонникът си прави идоли, на които се кланя и очаква помощ от тях. Това е все едно, бащата да очаква спасение от сина си или от дъщеря си. Той не е работил върху себе си, да изправи своя живот, та да очаква на сина и на дъщерята – те да оправят живота му. По-вероятно е, синът и дъщерята да оправят живота си, чрез баща си. Когато синът говори, бащата казва: Мълчи, ти не знаеш тези работи, хлапак си още. А като дойде гост, бащата му пошепва: Този е моят наследник, той е моята надежда. На сина си казва едно, а на госта – друго. Кое от двете неща е вярно? В това има нещо 50% вярно и 50% невярно. Ако бащата изпрати сина си, да учи при някой велик учител и последният внесе в него нови идеи за живота, синът може да спаси баща си. Остане ли синът в положението, в което се е родил, той никого не може да спаси. Докато Учителят не ти даде начин, да изучаваш и прилагаш великите закони на природата, ти никога не можеш да помогнеш на своя ближен. – Как можем да постигнем това? Питам: Въжето изведнъж ли става дебело? За да направите едно дебело въже, от хиляди нишки, трябва да забиете два кола в земята и да сновете около тях. Ще обиколите най-малко пет хиляди пъти около тях. Щом направите дебелото въже, ще завържете една кофа за него и ще я пуснете в кладенеца, да извадите, колкото искате, вода. Казвате: Не може ли по-малко обиколки да направим? – Може, но това въже ще бъде по-слабо. Колкото по-малко нишки съдържа въжето, толкова по-слабо ще бъде. Нужно е да се направят пет хиляди обиколки за вашето въже. И за всяка мисъл се изискват ред трептения. За една човешка мисъл може да се обиколи пет хиляди пъти; за друга мисъл – един милион пъти; за трета – сто милиона пъти и т.н. За всяка мисъл, която се движи с бързината на светлината, трябва да се правят опити. Само така ще се изпита бързината и интензивността на мисълта. За всяка мисъл – пет хиляди обиколки. Не направите ли това, ще имате конец, а не въже.

И тъй, думата „обичен" показва, че трябва да се движите вечно около своите колци. А думата "скъп" представя половината месечина. Тя показва, че може да отидете до едно място и оттам, да се върнете назад. В това отношение, мисълта ни прилича на войник, който обикаля поста си – напред и назад. Като го питат, какво е правил през нощта, той казва: Пазих. – Пазил си, но почти никаква работа не си свършил. Който се движи напред - назад, нищо не върши. Който се движи в кръг, всякога свършва работа. С какви колела се движи велосипедистът? – С цели. Наистина, никой не се движи с половин колело.

Това са разсъждения, за някои от вас понятни, а за други – непонятни. – Защо? – Едни се интересуват от тези въпроси, а други не се интересуват. Едни искат бързи резултати, те са практични хора; други са идеалисти. Някой иска да изучи един занаят и търси хубав занаят, макар и повече време да учи. Друг не обръща внимание на занаята, какъвто и да е той, важно е, скоро да го научи. Българинът е наблюдателен. Той казва: За да разбереш, дали един човек ще свърши работата си успешно, виж, как излиза от дома си. Ако изведнъж забързва, нищо няма да свърши. Ако излиза бавно и постепенно ускорява хода си, ще има успех в работата си, ще я свърши добре. Обикновено, апашът бърза. Честният и добър човек излиза бавно и постепенно усилва движението си. За предпочитане е, да се свържеш с човек, който тръгва бавно и постепенно ускорява хода си, отколкото с онзи, който тръгва бързо и накрая забавя своя ход. Това са два противоположни метода на природата. Сегашните хора започват работите си със светкавична бързина.

Питам: Как си обяснявате тягостното състояние, което някога преживявате? Нямате някаква органическа повреда, но, въпреки това, усещате тежест в главата, в гърдите или в стомаха. – Защо? – Това се дължи на двойника, т.е. на силовото тяло на душата. Питам: Как ще си помогнете? Който не разбира законите, ще ходи от къща на къща, при свои приятели, да разказва, какво е състоянието му. Те го питат: Откога ти дойде това? – От няколко деня; стяга ме нещо в главата, но не мога да си помогна. И онези, на които се оплакваш, също не могат да ти помогнат, но започват да философстват, търсят причината на стягането. Стягането в главата се дължи на дисхармония в мислите, която внася раздвояване в човека. Стягането в гърдите се дължи на дисхармония в чувствата. Тежестта в стомаха се дължи на дисхармония в постъпките. – Как ще си помогнем? – Внеси хармония в мислите си. Внеси хармония в чувствата си. Внеси хармония в постъпките си. Така ще изчезне всякакво стягане и тежест в ума, в сърцето и във волята. Щом усетиш тежест в стомаха си, стани прав. Тури ръцете си на корема: дясната върху лявата, с палци един срещу друг. Кажи си: Всичките ми работи са уредени. Изговори тази мисъл, без никакво съмнение и раздвояване. Усъмниш ли се, ти сам разваляш формулата. Ако не се съмняваш, формулата ще проработи: стомахът ще се поправи, и в тебе ще се яви желание за ядене – ще имаш добро разположение. Другите два метода – за гърдите и главата, ще дам друг път. Важно е да започнем с волевите движения, понеже те са най-плътни. Те се контролират най-мъчно. Ако се справим с тях, с другите е лесно. Най-мъчно се лекуват волевите движения. Затова, стомахът трябва да се държи в изправност. Аз ви съветвам, да постите по два-три деня; през това време, ще пиете само гореща вода – да промивате стомаха си. След поста ще ядете умерено. От време на време ще давате почивка на стомаха си. Ще му кажете: Днес няма да ядеш. Стомахът обича почивката. Той приема храна по три пъти на ден, а някога и по четири пъти. Той е много онеправдан. Ако, след всяко хранене, са нужни два-три часа за смилане на храната, стомахът ще работи от 6 – 9 часа. Не е лесно да се смели някоя мъчносмилаема храна. Не туряй стомаха си на изпитание, да се чуди, как да се справи с храната. Като приеме тежка храна, стомахът започва да се превива и казва: Господарю, тази работа е трудна. Искам да ми дадеш почивка. – Добре, седмият ден е за тебе, ще си починеш и след това, ще отидем на разходка. Стомахът ще благодари, че господарят му е станал по-умен. Така постъпва добрият господар, а лошият изисква от стомаха постоянна работа.

Моисей създаде закона за почивката. Той имаше предвид почивката за стомаха. Нито евреите, нито християните разбраха този закон. Като дойде неделя, тогава българите ядат и пият най-много. Те казват: Днес ще празнуваме света неделя! Стомахът казва: Никаква света неделя! Мойсей създаде почивката за мене. Вие забравихте този закон. Защо ще почивате? Вие нищо не сте работили, аз съм работил всеки ден, по 12 часа. Следователно, аз имам право да почивам. Казвате: Стомахът е наш слуга, ние имаме право да разполагаме с него, както искаме. Обаче, не знаете, че стомахът е един отмъстителен слуга. Той има характера на мечката: намрази ли те един път, всичко е свършено. Откаже ли се да работи, и сърцето спира, и дробовете, и мозъкът спират. Той казва на господаря си: Ти, който не празнуваш съботата и неделята, ще ти дам да разбереш, какъв е Божият закон! Могат да се съберат всички лекари, да правят различни инжекции, но той казва: Не признавам никакви лекари. Аз ще уволня господаря си, ще го пратя при Господа. Бог ще пита стомаха: Защо уволни господаря си? – Защото не изпълнява Твоя закон. – Много добре си направил!

Сега от вас се иска разумност. Бъдете изправни в храненето. То трябва да се придружава с мисъл, чувство и волеви действия. С мисъл – защото първо си помислил, какво да ядеш. С чувство – защото си обикнал храната. С воля – защото си я дъвкал. Казваш: Аз не мисля за ядене. – Напротив, ти най-много за ядене мислиш. Изобщо, хората мислят най-много за ядене. Седиш в канцеларията, а мислиш, какво е сготвила жена ти. Пишеш нещо, а мислиш, колко ще спечелиш, за да има, какво да ядеш. Значи, девет десети от живота ви е посветен само за ядене. Сутрин, обед и вечер мислиш само за ядене. Стомахът трябва да се регулира, защото, от неговата дейност зависи състоянието на ума, сърцето и волята. Икономическата борба, за която се говори, има предвид стомаха – в нея няма нищо идейно. Една идея ръководи хората – яденето. Днес могат да те продадат, само за/''' едното'''/ ядене. При сегашното развитие на човечеството, важен и съществен е въпросът за яденето.

Съвременната култура разрешава въпроса за храненето. Ако го разреши правилно, ще дойде втората фаза на живота. И тя ще разреши важен въпрос. Новите течения пак разглеждат въпроса за храненето, но го разрешават по особен, нов начин. Христос е разрешил тоя въпрос с думите: „Аз съм живият хляб. Който ме яде, ще има живот в себе си." Това е окултна тема. Тя се отнася за напредналите ученици, които не мислят като обикновените хора. Ако тълкувам тия думи на Христа, в умовете ви ще влязат изопачени, неправилни мисли. Когато се говори на хората за храненето, те казват: Искат да ни отвикнат да ядем. Не, искаме да ви научим да ядете правилно. Например, черквата е въвела поста за почивка, а хората са му дали друго тълкуване. Когато човек пости, от устата му излиза неприятна миризма. Той трябва да пости дотогава, докато стомахът му се очисти и от устата му се разнася благоухание. Какво правят сегашните хора? – Те постят, но и в началото, и в края, устата им мирише. Такъв пост няма смисъл. Като почнем да чистим нещо, трябва да свършим работата докрай. А да свършим една работа само на половина – това не е пост, не е никаква наука, не е система.

И тъй, първоначално, светът бил създаден отлично. И нашият свят трябва да се създаде отлично. Да се върнем назад! – Тогава, като се говори за възпитанието, аз разбирам, че всички второстепенни, наследени неща, трябва да ги извадим и да останат у нас само Божествените форми – всички мисли, чувства и действия, и да работим с тях. Това е нашата задача: да дойдем до чистия Божествен извор на нещата.

Обичен и скъп

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, сега, казва, мисъл, бъде, човек, скъпи, стомах, куче, всички, живот, хора, мисли, котка, дума, обични, стомахът ,

Неделни беседи , София, 8 Октомври 1922г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Учителят изговори думите: „Бином ту мето."

Знаете ли какво значат те? Аз само ще ви ги произнеса, без да ви кажа значението им. Или да произнеса думите: „Сила жива, изворна, течаща." Вие на тия думи нищо не можете да притурите, нито да отнемете. Коя дума ще турите по-напред - „изворна" или „течаща"? Те са наредени по закон. По същия закон трябва да върви и нашата мисъл. Мисъл жива, изворна, течаща. Единственото нещо, което сега ви спъва в живота, което спъва съвременното човечество, се дължи на туй разместване на думите в разумната реч. Някои пишат „обични Учителю", а някои пишат „скъпи Учителю". Но под думата „скъпи" аз разбирам предателство. Щом замениш „обични" със „скъпи", то е вече на търговски начала. Да минаваш от „скъпи" към „обични", то е възлизане, а да минаваш от „обични" към „скъпи" е слизане. „Скъпи Учителю." Казвам: трийсет и три сребърника струва. „Обични" - това са основите, при които животът може да расте, а „скъпи" - това е законът на промените. Вие се греете на месечината. Можете ли на месечината да се развивате? Вибрациите на думата „скъпи" са слаби. Като произнесете думата „скъпи", може да почувствате, че вибрациите са слаби, когато на думата „обични" са силни.

„Скъпи" - това е конец, на който свързваш своята кофа и като я пуснеш в кладенеца, ще се скъса. „Обич ни" е дебело въже, с което като спуснеш кофата си в кладенеца, удържа и може да извадиш вода. После вземете думите „обични" и „любезни" - каква разлика може да направите между тях? Коя от тях е по-силна? По-силна дума е „обични". Туй „з" в думата „любезни" - „любез-з-з" разваля всичко. „Зум, зън" в думата „любезни" означава, че започваш хубаво, приятелски, но свършваш зле. В тая дума няма тия хубави вибрации

Сега аз искам да ви наведа на мисълта, да привикнете да изследвате вашите мисли, да изследвате вашите чувства, да сте доволни от тях. Да си доволен от едно свое чувство, да си доволен от една своя мисъл, това е философия на живота. И ако вие сте недоволни от вашата мисъл, никой не може да бъде доволен от нея. Понеже вие се приближавате към духовния свят, занимавате се с него, трябва да няма двусмислие на думите. Всяка една дума у вас трябва да има точно определено значение. И казаното трябва да е ни повече, ни по-малко.

Добре, но каква връзка има сега между „скъпи" и „обични"? Нещата трябва да бъдат не скъпи, а обични, а дето има обич между хората, трябва да има разумни отношения, разбирания трябва да има. Сега, можете ли вие да си дадете едно философско обяснение, защо за една ваша приятелка вие казвате „скъпа приятелко", кои са побужденията, които могат да ви заставят в това? Човек е нещо, което не може да се цени. В български език има думата „безценен", която има двояко значение: безценен и без цена. Хубавите неща трябва да са безценни. Как ще оцениш една добродетел, която няма никаква форма? Как ще оцениш едно любовно чувство? Вие го цените по това-онова, но вие се заблуждавате.

Запример този, който ви обича, може да ви даде златни пръстени, диамантена огърлица, но мислите ли, че това изразява неговата любов? Да се не лъжете, всичко това не е любов. Нито прегръдките, нито целувките - и те не са любов, това са само пелени на любовта. И когато някой се дави, този, който го спасява, може да го прегърне, да го стисне тъй, както когато обича някого. Тези побуждения, стимули - когато прегръщам някого, могат да бъдат различни. Така ще дойдете до една философия, която ще бъде в стълкновение с вашите възгледи. „Ама той ме обича." Как ти доказа, че те обича? Доказа ли ти, че те обича? Туй, което е доказано, то е казано и свършено - то е реално. Едновременно израства, цъфва, узрява и плод дава. То е реално. „Ама за в бъдеще аз много ще ви обичам, за в бъдеще ще пожертвам живота си за вас" - това са празни думи, това е упражнение само. Няма да казвате: „Аз ще пожертвам живота си." В евангелските песни, като ги отворите, ще видите в много от тях следното съдържание: „О, любезни Исусе." Но и един евангелист ще вземе толкова лихва, колкото и ти. Много речи се държат и пишат, но онези, които са писали, те представят само философия на сенките. Понеже вие влизате вътре в окултната школа, тази школа изисква една правилна философия; тя изисква правилни отношения на учениците един към друг.

Аз бих желал тази година да направя три класа: един клас само от мъже, едни клас само от жени и един клас смесен - от мъже и жени. Това ще бъде едно училище за опит, да видим какви резултати ще се добият, защото жени с жени няма какво да се изкушават, мъже с мъже също няма какво да се изкушават, а мъже и жени има с какво да се изкушават. Е, какво има да се изкушават сега мъже и жени? Често, аз съм забелязвал, малките деца обичат да си вземат палеца на крака, турят го в устата си и го смучат, смучат - мислят, че нещо добиват от него. Това е самоизмама. Туй дете не трябва да смуче своя палец, защото той престава да расте. И аз искам всинца ви да ви отвикна да смучете вашите палци. Навиците, които имате, да смучете тия палци, причиняват голяма вреда.

Представете си друг един факт. Двама души не могат да се търпят - не че това е от зла воля, но щом се срещнат, те усещат едно неразположение. Дойде той в дома ти, ти се настроиш, настръхнеш, както когато котката види някое куче. Най-първо котката се изтегнала на слънце, припича се - царски живот. Дойде някое куче - котката веднага настръхне, нахохори се, почне да не търпи. Питам сега: какво е психическото състояние у тази котка, защо тя е недоволна от кучето? И то, и тя са недоволни. В котката има една добра черта - чистотата. Тя е крайна чистница, но и краен егоизъм има в нея. Тя е дипломатка, лъжлива дипломатка - ще влезе вкъщи, ще се промъкне, оттук-оттам ще се поглади, ще се поочисти, но всичко това ще направи с такава стратегия. Оттук ще се помаже, оттам -образец на краен егоизъм е тя. От толкова хиляди години стои тя при човека и е запазила своята самостоятелност. У кучето липсва туй, което е у котката. То е нечисто и няма морал у него. У кучето има друга една черта - привързаност. Котката се привързва не за хората, но за къщата, за мъртвите неща, когато кучето се привързва за своя господар и е готово да умре за него. Но в своята диета, в яденето, в обходата си, кучето е много нечисто. Значи котката не струва хас от онази черта на приятелство на кучето. Пък и самото куче, и то се крайно отвращава от големия егоизъм на котката и казва: „Ти си един егоист." И като дойде тя при него, то иска да се нахвърли върху й. А котката казва: „С такова приятелство аз не искам да си хабя енергията, ние в нашата раса не искаме тази черта на кучето. За да запазим своята самостоятелност, трябва да се откажем от това". И веднага тя се качва на някоя стряха, на някое дърво. А кучето отдолу гледа, гледа и казва: „Онзи, който мисли за себе си, се качва нагоре." Котката му казва: „Онзи, който мисли за своите приятели, той стои долу." Кучето казва: „Тъй е, вярно е действително, но като узреят плодовете, при нас идват - сами капят. Ние не простираме ръцете си, а вие все-таки трябва да прострете ръцете си, за да ги откъснете. И в края на краищата ние печелим - плодовете падат при нас." Е, питам ви: туй, което разправям сега, тъй ли е? Този разговор между кучето и котката - има ли го? Фактически, между формата на кучето и котката няма такъв разговор, но между тия две категории същества, тоест между разумните същества, тия две отношения съществуват.

„Обични" и „скъпи" - това е моята тема. „Обични" - това е един духовен епитет, а „скъпи" - това е един материален епитет. „Скъпи" е само по отношение на физическото, когато се намираш в земята, в гъстата материя, а „обични" - когато се намираш в много благоприятни условия. Ако аз съм в някоя рудница при най-неблагоприятни условия и съм кален, болен, ще мога ли да те обичам? Аз ще ти кажа „скъпи", защото очаквам да ми дадеш някаква помощ - скъп си заради мен. А аз, като съм дошъл, ще бъда за тебе „обични", ще очакваш да ти дам нещо. На обичния ти помагаш, а скъпият, той ти помага. „Скъпи" - но след като го продам, той ми помага. И следователно умът може да бъде скъп, а сърцето може да бъде обично.

Навеждам ви на тази мисъл, понеже искате да имате правилни отношения с разумния Божествен свят. Някой път се обръщате към Бога и се молите. Е, питам ви: как трябва да се молите? Господ обича кратките и съдържателните молитви. Ако има някое същество, което да обича съдържателните молитви, това е Господ. Всяка една дума трябва да бъде пълна само със съдържание. Сега вие отивате на молитва и казвате: „О, Господи, помилвай ме, Господи." Какво означава това „о", какво означават думите: „Господи, помилвай ме. Помилвай ме, аз съм голям грешник." В кои грехове, в какво да те помилва? Ще кажеш на учителя си: „Слаб съм." По какво? „Слаб съм по математика или по естествените науки, или по алгебра, или по музика, рисуване, пение." По каквото си слаб - точно, ясно ще се определиш. А вие седите и като дойдете при Господа, вземате една особена поза, не сте естествени, вземате една поза на привидно благочестие, повдигнете си очите нагоре. Е, хубаво е, ако всичко туй произтича от душата ви, но ако това е едно актьорство, мислите ли, че Господ ще се излъже от това ваше примигване на очите?

Сега, гледам някои от вас, младите, се въодушевяват от младите писатели. Някои от тези млади писатели наричам бомбастически фразеолози. Аз бих желал цяла една година да те храня с фразеология, да четеш някой такъв писател, и цяла една година да четеш друг някой писател, който е писал, макар и по-малко, но без такава фразеология, а с по-голямо съдържание; и да сравниш резултатите. Единият ще ви храни с просо, а другият -с пшеничен хляб. И след една година ще се покаже дали просото има влияние, или пшеничният хляб.

Ще вземете сега, да кажем, думите: „О, мила моя, без тебе аз не мога да живея; о, мило слънце, без тебе не мога да живея." А при това, оказва се, че без него можете да живеете. Без него не сте могли да живеете. Без кого? Без милия не можете да живеете. Но този ли именно е вашият мил? Аз оспорвам, че този е вашият мил. Някой господин, който ви обича, праща ви пари понякога. Е, вие хванете онзи, който е донесъл парите, казвате: „Милият." А забравяте този, който ги е дал. Питам: где е силата - в онзи, който е донесъл парите, или в този, който ги е дал, който ги е пратил? Вие сега на земята се хващате за този, който ви е донесъл парите, и казвате: „Мили, любезни, без тебе не мога да живея." И той казва: „Да знаеш, че аз съм този, ако не бях аз..." И двамата се лъжат. Като се свършат парите, виждате, че не е той миличкият. Като се свършат парите, той се хваща за раменете.

Е, сега ние казваме, че обичаме някого, нали. Но знаете ли сега какво значи „обич"? При туй, което наричате обич, вие очаквате да ви дадат, а не да дадете. Но това не е обич. Обичта всякога дава, а не взема. Тя, ако взема, понякога взема необработена материя, за да я изработи. Но изобщо, обичта всякога дава. В български език думата „любов" започва с буквата „А", тя е един клин. Българската любов мяза на клин, клинообразна е българската любов. Геометрически погледнато, долната й част е отворена - значи любов, в която няма равнодействаща линия. Защо я няма там? Буквата „А" има отвърстие. В какво седи любовта? В стремеж към Бога. Тази любов у българите означава стремеж към Бога и борба с централните сили на земята. Свещеникът благославя тъй - с двата пръста, разтворени във вид на клин. Единият пръст е Бялото братство, а другият - Черното братство. И свещеникът казва: „Ние благославяме в името на Бялото братство и в името на Черното братство; и истината говорим, и лъжата говорим - според както дойде." Трябва да знаеш как да благославяш и онзи, който е направил този символ за благославяне, не е знаел закона. Той не е на мястото си.

И сега казват: „Това са двете лица." Видиш ли някой поп да благославя с двата пръста, той не разбира закона и се издава. Ако е алчен, той поставя двата си пръста като клин, но ако съедини двата си пръста - то е друго нещо. Палецът е на благородството, а средният - на справедливостта. Свещеникът като благославя, вдигне двата си пръста като клин и казва: „Пукнало се. В тази тенекия може ли да намериш нещо?" И почва да те благославя. Не, когато те благослови, ще бъдеш ли благословен? Ами че тъй е. Ако всички тия благословения хващаха място, досега светът щеше да се оправи, но те не хващат място - погрешката е там. Като ученици не искам да се заблуждавате. Всеки символ трябва да го изучавате в неговото прямо проявление. Всеки символ си има точно определение. Този символ ще го вземете тъй, както си е, няма да си правите никакви заблуждения.

Сега опасността е там: всеки, който коригира другите, не трябва да прави същите грешки. Та ако поправяме грешките на свещениците, и ние ще бъдем поставени на тяхното място. Щом дигнеш двата си пръста, ти си на тяхното място. Няма да се мине дълго време - в някоя твоя мисъл, в някое твое чувство или желание ще се яви пак същият закон.

Сега нашето желание е реално. Каквото и да работим, искам да образуваме една атмосфера, една аура, в която да могат да растат семенцата, добродетелите на Бялото братство. Трябва да се създаде тази аура. И казвам ви, през тази година ние всички ще работим. Не е въпросът до погрешките - погрешки могат да се направят много, те са предвидени, но във всинца ви трябва да има силен стремеж. Не се плашете от погрешките -една, две, три, десет, двайсет, петдесет, деветдесет и девет - нищо не значат. Следователно животът ни трябва да бъде разумен, обоснован на великите закони на природата. Във всеки момент ние можем да произведем един малък опит. Този опит може да бъде тъй верен.

Ако влезете в някое съвременно, добре инсталирано здание, дето има електрически лампички от разни величини, от пет-десет, петнайсет, двайсет, трийсет, четирийсет, сто, двеста, петстотин свещи, ще видите, че всяка лампа си има свой ключ. Онзи, който разбира законите, като му трябва лампичка от пет свещи светлина, завъртва ключа на петте свещи; трябват му десет свещи - ще завърти ключа на десетте свещи и т.н. Всяка лампа трябва да си има свой ключ. Завъртиш ключа - ще имаш тази или друга светлина. И обратно: ако не се нуждаеш от тази светлина, ще започнеш да затваряш тия ключове. И нашият живот е устроен по същия начин. Нашите мисли, желания, действия, които произтичат в нас, нямат еднаква сила, еднаква интензивност, еднакъв калибър. Някоя наша мисъл има силата на една свещ, други на пет, десет, петдесет, сто, двеста свещи и всяка една от тия мисли си има свой ключ. Ти никога не можеш да произведеш същия резултат от тия мисли, ако не завъртиш техния ключ. Ако кажеш „скъпи учителю", ти не можеш да произведеш резултата на „обични учителю". Един велик цигулар може да изсвири на една обикновена цигулка нещо хубаво, но ако му дадете една прекрасна цигулка, той ще изсвири нещо отлично. Следователно тази хубава песен не може да я изсвири на една каква и да е, на една обикновена цигулка. И тъй, хубавата песен се свири на съвършен инструмент.

Сега съвременният човешки мозък е дошъл до едно състояние на инертност, на бездейност. Сега хората са умни, но тази интелигентност почива на една малка деятелност. Запример у някои интелигентността е дошла до една малка част от мозъка и само тези клетки са деятелни, а другата част не е разработена. А една окултна наука трябва да се стреми да разработи целия мозък и да придобие такава пластичност, че всички клетки при мисленето да бъдат постоянно подвижни. В окултната школа ще се стремим всички мускули, кости, да бъдат тъй подвижни, че да са под контрола на нашия ум.

Сега да допуснем, че сте се разгневили. Що е гняв? Тоя център на гнева не е под ваш контрол. Тоя център е извън вашата воля, извън вашия ум. Защо сте се разгневили - не знаете, но че сте се разгневили, това е един факт. Или друг случай - у вас се породи чувство на страх. Страхувате се, че някакво нещастие ще ви се случи, че ще ви убият. Вие вече не сте господар на вашите чувства, вие сте под влиянието на страха. Но страхът е независим от вашия ум и от вашата воля. Има някои възгледи, които са натрапени на хората, също и някои знания. Запример да вярваш, че Бог е в три лица, това съзнателно ли е? Ако е съзнателно, трябва да се определи в какво седи троеличието на Бога. Някой път говорим за любов, мъдрост и истина, а същевременно тия неща - любов, мъдрост и истина не са строго определени в ума ни. В мъдрия човек мъдростта си има особени криви линии, истината си има особени криви линии и любовта си има особени криви линии. И когато дойдем в окултната наука, ще ви посоча движенията на правилната любов. Тя си има свои криви линии, също и мъдростта, и истината. Мъдростта си има и тя свои криви линии, и прави лицето малко продълговато. Любовта го прави обло, съвършено обло, а истината го прави спиралообразно. Това е факт.

Сега може да си зададете въпроса: какво значение имат кръговете? Ще забележите, че у някои хора очите са отворени, а у някои са малко свити. Аз вземам нещата тъй, както са в природата. Когато човек иска да възприеме повече светлина, отваря очите си. Когато искате да възприемете силни възприятия, отваряте си очите, а когато тия възприятия са чрезмерно много, свивате очите си. Какво показват отворените очи? Че възприемат по-малко. Защо очите са отворени? Защото искат да възприемат повече. Защо очите са затворени? Защото искат да възприемат по-малко. Туй е първото обяснение. При светлината затваряме и отваряме очите си. Туй е факт.

Добре, сега защо лицето е обло и защо е продълговато? В продълговатото лице има по-голяма интензивност, по-голяма енергия, която отива към центъра на земята. И забележете, всички войнствени хора имат все продълговати лица. Когато енергията е свързана с центъра на земята, лицето става продълговато и мускулесто. Хора, които живеят един идеален живот без страдания - лицата им са валчести, но щом дойдат страданията - лицата стават продълговати. У децата е така -всички малки деца имат валчести лица. Вземете дете, у което лицето е валчесто, и го лишете от едно малко желание - лицето му ще се продължи. В него се явява едно желание да яде, отварят му се очите. В туй отваряне на очите енергията отива към центъра на земята.

Продълговатото лице показва, че енергиите са по-интензивни, по-плътни и се движат не нагоре, а надолу.

Сега, връзката между тия разсъждения е слаба. Казвам: логически е слаба, но не всякога логическата връзка между нещата показва истината. Между два предмета може да има логическа връзка, а може и да няма логическа връзка. Логическата връзка е връзка само на ума. Само умът може да предпоставя нещата. Един музикант може да поставя нещата в зависимост - това показва, че човешкият дух е работил, а може да поставя нещата и другояче.

Сега думата ми е: вие, които се занимавате с живота в неговото реално прояление, трябва да знаете, че духовният живот за нас е едно реално проявление. Сегашният ни живот не е едно реално проявление, тоест реален е, но е преходен. Днес може да си щастлив, а утре да не си щастлив. Утре яздиш на един автомобил - кривне някъде, изхвърля те от седалището навън и всичкото твое щастие изчезва, хармонията на твоята глава изчезва. Дотогава си мислил хубаво, бил си добър държавник, но утре, като ти изхвръкне умът, казват: „Друг да дойде на негово място." Разумният човек на автомобил не язди. Той сам трябва да бъде автомобил. Разумният човек никога няма да остави друг да го кара, а той сам ще си кара работата. И ще ви наведа моите силни доказателства със следующето: ако другите хора учат, учението е за тях; ако ние учим, учението е за нас. Ако другите хора стават добри, добродетелта е за тях; ако ние ставаме добри, добродетелта е за нас. Ако другите хора ядат, яденето е за тях; ако ние ядем, яденето е за нас. Следователно не можеш да кажеш на другиго: „Я отвори тази книга, научи моя урок, иди при учителя да го разкажеш, да ми тури бележка." Да допуснем, че някой твой другар иска да ти направи тази услуга, казваш му: „Иване, я научи заради мене този урок по математика и иди при учителя да ти тури бележка вместо на мен." Иван може да научи урока хубаво, да му турят шест, но то ще бъде за него. Това е за Ивана, за Стояна нищо не остава.

Казвате: „Другояче не може ли да бъде направен светът?" Не може, той е такъв, какъвто е сега. „Но защо не е могло другояче, защо да е направен тъй?" То не е наша работа. Много добре е направен светът. Аз, доколкото зная, по-добър свят от този няма. Е, питам ви: ако вие отидете и хванете опашката на един кон и той ви ритне, ще кажете ли, че този кон е невъзпитан? Той ще ви каже: „Господине, ние гости отзад не приемаме, а ти, като си ни дошъл на гости така, ние ритаме." Ако беше отишъл да хванеш юздата на коня отпред и го помилваш, и се качиш отгоре му, щеше да свършиш работата. Та ако ние отиваме и пипаме коня отзад за опашката и той ви рита, ще кажете, че светът е лош. Това вярно ли е? Целият свят, всички учени хващат коня за опашката, котката и кучето за опашката, затова има ританица и драсканици. И после, светът бил направен зле. Доколкото зная, светът е направен отлично, а че ние хващаме нещата за опашката...

И по някой път някои искат да ме убедят, че аз не мисля право. Аз им привеждам следващия аргумент: я вижте, по моето лице има ли някакви белези от рита-ници на коня? „Няма." А вашето лице? „Има." Кой мисли по-право? Ако детето ти умряло, жена ти умряла, ако си изгубил имането, ако имаш драсканици по лицето, кой мисли по-право? „Ама този свят нищо не разбира." Дали ти не разбираш, или той? „Ама светът не е добре оправен." Искаш да станеш пръв министър в България, твоите работи оправи ли? „Не." Тогава как ще оправиш света? Ти мислиш ли право? „Не, като се кача на власт, тогава ще мисля право."

И тъй, всички съвременни философи дават две мнения за света: едни от тях - песимистите, твърдят, че този свят е един от най-лошите, а други - оптимистите, казват, че този свят е един от най-разумните. Аз казвам, че от този свят, като едно практическо опитно училище, няма по-хубав в дадения случай. И ние всички трябва разумно да изучаваме законите му.

Сега в този свят има неща, внесени от хората. Запример искат да ни убедят, че има наследствени черти. Казват: „Има в него наследствена черта." Наследствената черта не показва, че е Божествена - тя е наследена от майка ти, от баща ти. Някой има наследствена черта да пее, да краде, да убива. Но туй не е едно състояние на онзи чист, първоначален, Божествен живот, а състояние на туй, което е присадено. Следователно в природата трябва да отделим по един алхимически начин всички тия елементи, които са внесени отпосле и да дойдем до първичните състояния, при които човек е живял - първичните образи, първичните мисли и желания, да отделим туй, което отпосле е внесено. Наследственото е друго. Баща ти може да ти е оставил в наследство нещо, някакво богатство, но може да ти е оставил и дълг, обаче ти не се раждаш нито с дълг, нито с богатство. Дългът и богатството - те са неща второстепенни, внесени отпосле. И при сегашните условия ние трябва да отделим първичните неща от вторичните, които са внесени отпосле в живота.

Запример българите едно време бяха езичници, а сега са християни. Какво значи „езичник"? Езичниците - значи народи, които говорят на много езици, но не значи идолопоклонници. Там, дето се говорят много езици, стават погрешки. Следователно езичниците са хора, които говорят на много езици, а идолопоклонниците са хора, които си направили един образ - кланят му се, търсят помощ от своя идол.

Сега запример не е ли смешно следующето положение? Баща роди син и очаква син му да го спаси. Той има и дъщеря, очаква и на нея, казва: „Дъщеря ми, син ми - те ще ме спасят." Той сам не е работил върху себе си, да поправи живота си, а очаква синът или дъщерята да поправят живота му. По-възможно е синът или дъщерята да поправят живота си чрез баща си, а не обратното - бащата да поправя живота си чрез живота на сина и дъщерята. Понякога, щом започне синът да говори, бащата казва: „Мълчи, ти не знаеш - не знаеш ли, че си хлапак." А при това, когато дойде някой ближен, бащата в тайно казва: „Този е моят наследник, той за в бъдеще е моята надежда." Кое е вярното? На сина си казва едно, а на ближния си друго - всъщност очаква нещо. Кое е вярното в тази идея? Има неща верни петдесет процента и има неща неверни петдесет процента. Ако някой баща изпрати своя син в странство при някой велик учител и този велик учител внесе нови идеи, нови мисли за придобиване на богатство, синът може да спаси баща си, но тъй както го е родил, нищо не може да направи, никого не може той да спаси. Следователно ние можем да донесем нещо ново, да спасим някого само тогава, когато синът отиде да се учи в някое велико училище и учителят го научи да използва великите закони на природата. Тогава можем да бъдем полезни комуто и да е.

Сега вътре във вас се задава един въпрос: „Как можем да направим това?" Аз ще ви отговоря, положително ще ви отговоря. Дебелите въжа изведнъж ли се раждат, изведнъж ли стават? Ако ви кажа да направите едно дебело въже от пет-шест хиляди нишки, нали трябва да прострете два колца и да обикаляте около тях? Колко пъти трябва да обиколите? Пет хиляди пъти трябва да обиколите и петте хиляди пъти ще бъдат резултат на дебелото въже, и след туй ще трябва да го пуснете в кладенеца, да извадите вода, колкото искате. Аз ви казвам: пет хиляди пъти трябва да обиколите. Но вие казвате: „Учителю, не може ли по-малко? Ние ще направим две хиляди и петстотин обиколки." Да, може, но туй въже ще бъде два пъти по-тънко, отколкото аз го предвиждам. Следователно неговата якост ще бъде два пъти по-малка. „Но, господин Учителю, не може ли хиляда пъти?" Може, но неговата сила ще бъде пет пъти по-малка. „Не може ли петстотин пъти?" Може, но неговата сила ще бъде десет пъти по-малка. Вие ще измените закона. Изисква се пет хиляди пъти обикаляне за вашето въже. За всяка една ваша мисъл се изискват ред трептения. За една мисъл може да се обиколи пет хиляди пъти, за друга мисъл - десет милиона пъти, за други мисли - сто милиона, за някои - един билион, два билиона, три билиона и т.н. Разбира се, за такава една мисъл вие ще се движите с бързината на светкавичната светлина, но това трябва да го направите, за да се създаде една такава мисъл. За всяка една мисъл пет хиляди пъти трябва да обиколите. Ако не обиколите пет хиляди пъти, ще имате само един конец.

И тъй, думата „обични" ни показва, че вечно трябва да се движите около вашите колци, а думата „скъпи" е половин месечинка - показва, че можете да отидете до едно място и после пак да се върнете назад. Вашата мисъл е като на някой войник, който цяла нощ ходи около поста си - напред-назад, напред-назад. Сутринта го питат какво е извършил. Казва, че е пазил, но почти никаква работа [не е свършил]. Онзи, който се движи в кръг, всякога извършва работа. Хората още на половин колелета не са яздили, все на цели колелета яздят, нали.

Сега, разбира се, за някои от вас тия разсъждения са изобщо непонятни. Вие [не] сте еднакво нагласени: някои от вас се интересуват, други - не. Някои от вас сте от практичните натури, искате бързите резултати. И забележете, че когато някои хора проучват занаяти, някои от тях търсят хубав занаят, макар и бавно да се научи, а някои търсят някакъв занаят, който да се усвои в скоро време, в пет-шест месеца да имат резултат. Едни хора бързат, всичко искат бързо да свършат. А съвременният българин казва: „Гледай човек как излиза от къщи. Излиза ли още от къщи бързо, нищо няма да свърши, а ако излиза така бавно, и постепенно ускорява хода си, той ще свърши работата си." Кои бързат като излизат? Апашите. Добрият човек излиза полекичка. Затуй ние обичаме хората, които почват медлено, а свършват бързо, а не обичаме онези, които започват бързо и свършват бавно. Това са два противоположни метода. В сегашния свят всички започват със светкавична бързина.

Да се повърнем към реалната мисъл. Да допуснем, че вие имате едно тягостно състояние, цял ден усещате една тежест, не органическа, но някаква тежест в гърдите си, някаква тежест в стомаха си или в главата си. Тия тежести се дължат на двойника - на силовото тяло на човешката душа, както аз го наричам. Усещате една тежест вътре в мозъка си, не можете да мислите, не можете да си помогнете. Или усещате тежест в гърдите си, или в стомаха си. Питам сега: при такова едно състояние какво трябва да правите? Вие изобщо слушате другите. Ще отидете при някой ваш приятел, и ще му кажете: „Стяга ме нещо в главата." „Стяга ли те, че откога?" „Тук, от няколко часа." „Ще си помисля." Отивате в друга къща. Казвате: „Стяга ме нещо в главата." „Че откога?" „От няколко часа." Ходите от къща в къща, върнете се пак у дома си. Ако сте жена, вашата приятелка казва: „Мара Стоянова разказва, че я стягало нещо в главата. Какво ще е това?" Ще започнат сега ред философски диагнози, причини. Стягането в главата показва, че има дисхармония в ума, дерайлиране. Стягането в сърцето показва, че има дисхармония в чувствата. Стягането в стомаха показва, че има дисхармония, дерайлиране във волята. Затуй имате тия стягания. Законът е правилен: тури в ума хармония - стягането ще изчезне. Сърцето дерайлирало, тури го на мястото му - гази тежест в гърдите ще изчезне, хармонията ще се възстанови. Изправи волята си - стягането в стомаха ще изчезне. Ще кажете: „Ама как ще турим волята си в релсите?" Ще ви кажа как. Туй е лесно. Да започнем със стомаха. Има нещо, което ви стяга в стомаха, нали.

Изправете се прави, турете си ръцете на корема (ръцете една върху друга, дясната върху лявата, палците един срещу друг) и ще си кажете така: „Всичките ми работи са уредени." Без никакво раздвояване!

Но ако вие сами се запитате: „Дали действително са уредени работите ми?" - ще развалите формулата. Ако без всяко съмнение приемете това, всичката тежест ще се разнесе и у вас ще се яви едно хубаво желание за ядене, за някоя хубава чорба с картошки, или пюре, или някой борш или нещо хубаво сготвено с бамя, и веднага стомахът ще се поправи. Щом ви стегне стомахът, ще направите един опит и ще видите дали туй, което аз казвам, е вярно, или не.

Сега, другите два метода ще ви предам после. Ние трябва да започнем с волевите движения, понеже те са най-плътните. Ако тях можем да контролираме, другите движения лесно се поддават. Най-мъчно се поддават на лекуване волевите движения. Развали ли се нещо стомахът, заболее ли той, човек усеща най-лошо настроение, най-голяма тежест, затуй стомахът трябва да бъде във всяко отношение изправен. Ето защо аз съм за промивките на стомаха, два-три деня няма да ядеш нищо, ще имаш само топла вода. След туй ще почнеш умерено да ядеш и после ще даваш от време на време на стомаха почивка. Ще му кажеш: „Днес е събота, нищо няма да ядеш." Той ще се зарадва. Стомахът, горкият, е най-онеправданият, най-малко три пъти на ден се яде, а някога и четири пъти. Три пъти на ден, по три часа работа - девет часа на ден работа. Ако му турим някоя лесносмилаема храна, за два часа ще може да я смели, но ако му турим някоя свинска пържола, или телешко печено, или печено от някой двайсетгодишен бивол и му кажем: „Да смелиш тази храна" - той, горкият, се намира в чудо, почва да се превива и казва: „Господарю, тази работа става трудно." Не, ти ще се потрудиш, ще се погрижиш да му дадеш почивка и ще му кажеш: „Днес, след шест дни работа, този седмия ден ще си починеш, ще отидеш на разходка." Господарят ти ще се облече и заедно ще отидете на разходка. Тогава той ще каже: „Благодаря, че моят господар е станал малко по-умен." А сега като казвам, че стомахът трябва да си почине, казват: „Как, на работа трябва да го държим, на постоянна работа."

Аз мисля, че когато Мойсей направи този закон за почивката, той го направи за яденето, за стомаха - почивка за стомаха. Но нито евреите, нито християнският свят го разбра. А у българите, като дойде неделя, тогава най-много ще се яде и ще се пие, и казват: „Днес ще се празнува, света неделя е." А стомахът казва: „Никаква света неделя не е - Мойсей за мене направи тази почивка, вие забравихте. Вие не сте работили нищо, какво ще почивате; а аз, който съм работил през седмицата по дванайсет часа - аз имам право да си почина, вие нищо не сте работили." Сега ще кажете: „Стомахът е наш слуга и ние имаме право да се разполагаме с него, както искаме." Той е един от най-отмъстителните слуги. Той е като мечката - намрази ли те един път, отиде. Уволни ли те един път, отиде всичко. Спират и сърце, и дробове. Той казва: „Ти, който не празнуваш събота и неделя, аз ще ти дам да разбереш какъв е Божият закон." Може да се съберат всички лекари, инжекции да правят, туй-онуй, но той казва: „Аз не признавам никакви лекари, аз ще уволня господаря си - ще отиде при Господа." Господ ще го пита: „Защо уволни господаря си?" „Защото не спазва Твоя закон." Господ казва: „Много хубаво си направил."

Вие ще бъдете умни сега, изправни в яденето си. Защото всяко ядене е придружено с мисъл, с чувство и с волеви действия. С мисъл, защото най-първо си помислиш какво да ядеш. С желание, понеже си обикнал тази храна. С воля, понеже си я дъвкал, препратил си я навътре. Някой казва: „Аз не мисля за ядене." Не, ти най-много за яденето мислиш. Хората мислят най-много за яденето. Ти си в канцеларията, а мислиш какво е сготвила жена ти. Напишеш нещо, мислиш какво ще спечелиш, да има за ядене - девет десети от живота ви е посветен само на яденето. Сутрин какво ще ядем, на обед, вечер - какво ще ядем. Затуй ние трябва да регулираме стомаха си, понеже с него е ангажиран нашият ум, нашето сърце, нашата воля. Всичката сегашна борба в света е икономическа борба за стомаха, няма нищо идейно в нея. Има само идея за ядене, но тази идея, като идея, няма никакво влияние върху хората. Днес хората могат да те продадат за ядене, факт е туй. При сегашния развой на човечеството този въпрос за яденето е съществен и важен.

Някои казват: „Аз не мисля за ядене." Не, първо ще уредиш този въпрос, а после другите. Сега хората на съвременната култура разрешават въпроса за яденето и ако го разрешат правилно, ще дойде вторият етап на света. Той е важен въпрос. Всички нови течения подемат този въпрос - въпроса за яденето, и го разрешават, но трябва да го разрешат правилно. За разумните хора правилно трябва да се разреши.

И Христос с думите „Аз съм живият хляб", е разрешил въпроса. „Който Ме яде, ще има живот в себе си" - това е една окултна тема. Тя е за ученици, които са много напреднали, които не мислят като обикновените хора. Сега, ако взема да разисквам тия Христови думи, да ви дам тия тълкувания, знаете ли какви извратени мисли ще влязат в умовете на съвременните хора? Когато ние говорим на света за яденето, те казват: „Искате да ни отучите да ядем." Не, искаме да ви научим как да ядете - правилно да ядете. Запример постът, който е въвела църквата, е за почивка, а сега хората са му дали друго тълкувание, друго значение. Който пости, от стомаха му почва да излиза миризма. Онзи, който пости, трябва да пости дотогава, докато тази миризма изчезне, докато се изчисти, и от устата му, от тялото му почне да излиза едно благоухание. Тогава ще свърши постът. А ние почваме поста с миризма и свършваме с миризма. Няма никакъв смисъл. Когато започваме да чистим нещо, трябва докрай да го изчистим, а да изчистим до половината - това не е постене, не е наука, не е никаква система.

И тъй, първоначално светът бил създаден отлично. И сега нашия свят трябва да го върнем назад. Когато ние говорим за възпитание, аз подразбирам, че всички ония второстепенни неща, които са насадени у нас по наследство, трябва да ги извадим, да останат всичките Божествени форми, всички сили, които действат - всички мисли, желания, действия, и да започнем да работим е тях.

Това е нашата задача: да дойдем до чистия Божествен извор на нещата.

8 октомври 1922 г., неделя, 10 ч.

София

НАГОРЕ




placeholder