НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Съвети и наставления за Учениците

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Съвети и наставления за Учениците

Най-често използвани думи в беседата: сега, аз, може, христос, има, всичко, дойде, съм, всички, бог, две, мене, казва, можем, казвам, съзнание, години, любов, човек, свят ,

Съборни беседи , Извънредни беседи , В.Търново, 3 Септември 1922г., (Неделя) 6:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие."

Христос тук употребява думите "малките деца" като плод на Любовта. Малките деца се раждат само от Любовта. Любовта и Мъдростта ги раждат. Знайте, че ако вие не се родите в Любов и Мъдрост, по никой начин не можете да влезете в Царството Божие. Това е вътрешният смисъл.

Сега всички, които идвате тук, имате едно заблуждение, мислите, че като се приближавате при мене или като чуете нещо, ще ви ползва. Може да ви ползва, но още пророкът е рекъл: "Тия хора се приближават при Мен само с устата си, а не и със сърцето си." Вашето сърце далеч отстои от Господа. Половината от вас сте само съгледатели, да шпионирате, другата половина не сте решили да служите на Господа, да ви кажа истината. Ако ви питам: Готови ли сте сега да пожертвате всичко за Господа? Днес Господ ви пита чрез мене: Готови ли сте да пожертвате живота си за Господа? Ще кажете: "Вярваме." Не какво вярвате, а какво можете да направите. Туй, което можете да направите днес, то е, което трябва, което Господ от вас иска.

Сега, вътрешното състояние е важно. Дето се увеличава благодатта, увеличава се и грехът; дето се увеличава грехът, увеличава се и благодатта.

Сега вие ще се върнете по домовете. Как мислите, как ще слугувате на Господа? Тази година може да измените, ще кажете: "Е, следующата." Следующата година ще отложите за другата следующа. И тъй, година след година, минаваме живота си в една вътрешна самоизмама. И в края на краищата ние се разочароваме от живота. Трябва да знаете, че в съзнанието на Бога, Бог е толкова чист, толкова свят, че всички ония грехове, които правим, са крайно отвратителни пред душата. Следователно, когато човек съгреши, той затваря своя път.

Сега, да кажем, вас може да ви съблазнява нещо, но вие трябва да знаете, че в една окултна школа ние искаме Божествени деца, а не обикновени деца. Не, не искаме хора, които да се съблазняват. (Една птичка дойде и кацна на носа на една сестра.) Праща я Господ, емблема е. Кацна на носа, да мислите. Туй птиченце, вярата, трябва да слезе при Духа, при Божия Дух, при вас трябва да слезе, ако сте готови, а вие се изплашвате. Като ви бутне птиченцето, и вие се изплашвате.

Хубаво. Сега разтворете вашето съзнание. Вие сами от себе си доволни ли сте? Знаете ли, колко грехове криете пред себе си? Колко грехове имате затворени пред Господа? Вие не сте се изповядали пред Господа. Колко скрити стаички имате непречистени. Отворете си една чиста стая и като ви дойдат гости, приемете ги в тази чиста стая. Отворете я, не може така. Не, не, вие минавате за чисти, за благочестиви хора. А благочестив човек е този, който от нищо не се съблазнява. Благочестивият човек всичко отхвърля от себе си, няма от какво да се съблазнява.

Казва се в Писанието: "Да възлюбиш Господа Бога твоего." И после се казва: "Възлюбете се!" Е, как ще възлюби човек Господа, ако не иде при Него? На земята онези, които отиват при земните царе, изпращат много пъти прошения, да им се даде една аудиенция, да си искат едно свое желание. Това, което земните царе го изискват като една прерогатива, като един атрибут, то е само на Бога. Понякога хората, и те си позволяват да изискват нещо.

Тази година, каквото и да започнете, ако мислите да го карате без любов, нищо няма да направите, нищо няма да излезе. Вие трябва да се самоопределите в себе си. Ако някой отиде на нивата и не оре, а цял ден плаче на нивата, може да плаче, но нищо няма да се изоре. Може да си закъснял на нивата, но тя плач не иска, оране иска. Ще впрегнеш воловете и ще ореш. Когато дойде до ядене, хората плачат ли? Плач трябва на хората само когато перат, когато се мият, когато са жадни, когато човек се разкайва, но когато човек дойде да работи за Бога, тия сълзи трябва да се турят на друго място.

И тъй, турете в себе си онуй дълбоко убеждение, желание да имате една голяма опитност тази година, най-малко Духът Божи да ви посети, да почувствате Неговото присъствие, да срещнете Христа тъй, както никога досега не сте Го срещали. И ако Христос ви срещне тази година, душата ви ще се отвори, вие ще възлюбите всички хора и нито помен не ще ви остане да бъдете злорадни, да правите зло някому и всички лошавини ще изчезнат. Тъй ще бъде, ако ви срещне Христос. Ако ви срещне Христос, ще ви се отворят умовете и ще придобиете знание, каквото не сте имали досега, откак е създаден светът. Ако ви срещне Христос, ще придобиете такова здраве, каквото не сте имали досега. Досега сте били с болести, с едно-друго. Сега туй здраве може да го имате и днес, тогава ще имате едно здраве с разширение. Да, на всинца ни трябва вяра, детинска вяра ни трябва. Сега знаете ли вярата какво е? Щом ви се каже, у вас да няма никакво съмнение, ако имате вяра, съмнението веднага ще изчезне. Тази вяра превръща нещата. Като ви кажа аз, че ще станете добри, и да станете такива. Като ви кажа, че имате знания, че ще станете богати, моментално да станете такива и да повярвате. Но кажете ли в душата си: "Пак ние да го видим", вие ще измените условията. Божествените неща стават веднага. Аз като дойда при вас, няма да ви изкушавам, да ви питам: Ти готов ли си да служиш на Христа? – "Готов съм." Ако седнеш и започнеш: "Ами как ще служа на Христа?" Щом искаш обяснение, въпросът е разрешен. Малкото пиле, което се ражда от квачката, никога не пита, как трябва да рови и как да добива храната си. Туй пиле веднага добива знание и започва да си търси храната. Никакви уроци не му се дават. И когато ние сме тези Божествени деца, у нас ще се събуди Божественото и ние ще знаем, как да направим нещата веднага. Аз бих желал, вие да се върнете две хиляди години назад и в ума ви да застане Христос, Който се ражда, и да кажете: "Ако съм на мястото на Христа, какво трябва да направя?" Изпречи се една мъчнотия. Какво трябва да правите? Имате да плащате. Ако Христос е между нас, какво ще направи? Ще си плати. Тъй направи и Петър. Поискаха му данък, плати си той. Христос хляб нямаше и хамбари нямаше с жито, но когато дойдеше време да нагости гостите, благославяше и оттук, и оттам намираше. Дойде някой гладен при вас, казвате: "Ако е Христос, какво ще направи?" Ще го нахрани. Пораздразнен си, дойде съмнение, неверие, казвате: "Ако е Христос на моето място, как ще постъпи?" (В това време птичката мило-мило обикаляше около нас.) Не се бойте, това е една малка душа, която за в бъдеще...

Поощряване трябва. Един-друг може да се поощрявате, тъй както Божественият Дух постоянно ни поощрява. Когато човек малко е отпаднал, Божественият Дух постоянно ще идва, да го насърчава. Същият закон ще спазваме и ние: постоянно ще има поощрение. Отвън света, съблазни ще се внасят, и в търговия, и каквото знание да имате, отвсякъде ще се внасят съблазни. И у нас се е зародил един възглед, че, за да живеем по Бога, търговия не може да има, търговци не можем да бъдем. Но търговията на какво се основава? Съвременната медицина може да има положителна и отрицателна страна. Лекарят може да лекува и болните хора, а същевременно да дава и на здравите хора правила, как да живеят.

И тъй, ще си турите сега на ума мисълта, ще се попитате: "Аз възлюбих ли Господа?" Всички казват: "Когато дойде Христос." Е, кога ще дойде Христос? Преди две хиляди години Христос дойде, но не Го познаха и като си замина, тогава Го познаха. Днес християнският свят Го познаха, но изгубиха образа Му. Всички Му дават една физиономия женска, една мекота на жена, която постоянно стои, чака, върти си палците, чака да дойде мъжът й, да й донесе туй-онуй, да я обича мъжът й и всички да я хвалят и т. н. И като видят туй лице, всеки го харесва. Не, не е такова туй лице. Туй лице на Христа е една светлина. Туй лице като го видиш, ще събуди у тебе една топлина, една интензивна мисъл ще събуди у тебе, една строгост към себе си, ще бъдеш пръв на нивата, на работа, на туй, на онуй, а последен ще бъдеш за ядене и за пиене. После, турили на Христа една корона. Той няма нужда от корона. Този Христос, Който иде, трябва да бъде светлина вече за света.

И всинца ви като ви срещне, трябва да има вече светлина израсла. Из вашите лица трябва да излиза светлина. Вие се гледате сега, дали имате още червени лица. Червеното лице, червеният нос е много лош признак. И жълтото лице е лош признак. Ако вие разбирате човешкото лице – даже и най-хубавите му краски не изразяват онова вътрешно състояние. Сега, да кажем, вие виждате моето лице и казвате, че аз имам отлично лице. Казвате: "Много хубаво, красиво, мустаки, вежди, нос, ръце", но изгладнеете, дойдете: "Няма ли нещо да приема?" – Нямам. – "Ами в гостилницата не можете ли да ме заведете?" – Иди работи! Нямам нищо. – Веднага моята красота няма да ви трогне. Туй е едно заблуждение. Красотата е на сърцето и на душата.

И сега, като ви гледам всички, зная какво си мислите. Някои от вас от пет години, други от десет години чакате Христа и си мислите, дали Бог е доволен от вас. Учителят ще бъде доволен от ученика си, когато той е научил всичките си уроци, не половината, не 1/4, не 1/3; той трябва да научи всичкия си урок. Преподадения урок трябва да го знаем. А сега на нас, този урок на любовта, две хиляди години е трябвало да ни се проповядва. Хората още не са научили този урок. Христос две хиляди години вече, как е преподавал този урок. А сега, като попитат учениците, какво нещо е любовта, те само се почесват, не могат да дадат един положителен отговор. Питат някой учен професор, един владика, какво нещо е любовта, те ще се почешат, ще цитират някой автор, няма да могат да ви кажат нещо съществено. Е, питам ученика, който от две хиляди години учи този урок и не може да даде отговор, много трудолюбив ли е, много прилежен ли е? Не казвам, че всички не са, но някои от тези, които са на земята, са научили 1/2 урок, други 1/4, а някои пък, които приближават към края на този курс, ще го научат целия.

А сега, следующият урок ще бъде за Мъдростта. Любовта е проучена до основа, затова следващият урок ще бъде за Мъдростта.

Щастие, здраве, знание без любов не може да се постигне и понеже любовта в света не царува, затова сега имаме туй, великото нещастие в света.

Туй е великото нещастие. Ако вие погледнете на сегашния свят, той е цяла анархия. И сега Духът Божи ще слезе, да оправи света. Друг не може, Господ се е убедил, че друг не може. Едно време Той е питал: "Има ли кой да оправи тази земя?" Като видял, че не може друг, Той се заел сам да оправи, да уреди света, да изработи начини, методи.

Сега в църквата казват, че Христос е горе на небето от дясната страна на Отца, нали? Теософите казват, че Христос ще дойде пак да се прероди. Други верующи казват, че Христос в нас е, ще се яви, че Бог е вътре в нас. Е, хубаво, ако е вътре в нас, защо не можем да Го намерим?

Вие трябва да обръщате внимание върху най-малките си опитности. Спрете се в най-малките си дела. Има едно особено състояние там – преди да сте събудени, има един нежен, приятен глас, има едно леко побутване под лъжичката и сърцето и една деликатна мисъл ти нашепва: "Направи туй нещо." Но туй, което ти нашепва, е толкова деликатно, меко, че ти започваш да го коригираш. Ти започваш да го коригираш, коригираш, и разваляш Божественото. Дойде някой беден човек при тебе, Духът ти казва: "Дай му малко хлебец!" А ти казваш: "Защо му е хляб на този човек, аз ще му направя едни хубави дрехи, обуща, шапка ще му купя." Щом направиш това, всичко е развалено, Божественото дело е развалено. Опитайте тези две състояния и проверете моите думи. Вземете за пример две майки. Едната майка да облече детето си с най-хубавите дрешки, шапка, чепички и да му разказва най-хубавите работи. А другата майка, обратно: да облече детето си най-скромно, бедно, но чистичко и да му разказва хубави благородни работи. След десет години ще забележите, какъв е резултатът от тия две деца, каква е разликата. Едното дете ще стане щастливо, ще си гледа роклята, шапката, чепичките. Питам сега: Тия черни чепичета в тая форма какво могат да допринесат? Аз, като погледна моите сандали, радват ли ме много? Като гледам тия сандали, много ми е тъжно. Казвам: Тази кожа е снета от гърба на едно животно, то е плакало, молило се е, а сега аз се радвам. Казвам: Второто дете си е в реда на нещата, много благородни мисли могат да се внесат в него, а една черна или пъстра шапка какво благородно може да внесе? Или едни ръкавици, направени от кожа, какво благородно могат да донесат? Казват: "Отлични ръкавици има!" Та ние, съвременните културни хора, се радваме на нещастието на другите. Не може да има култура тогава.

Сега две течения работят, вървят заедно в света: доброто и злото – два духа, две интелигентни страни работят в човека, човешката душа. Три съзнания има в човека. Първото съзнание – съзнаваш себе си, второто съзнание, което те кара към доброто, и третото съзнание, което те кара към злото. Тия съзнания аз ги представям тъй. Самия човек аз представям душата му като една мома, която ще се жени, а злото и доброто – като двама момци кандидати. Отношението е много вярно. И единият предлага, и другият предлага. Единият казва: "Ела при мене, аз къща ще ти направя, всички удобства ще ти дам, добре облечена ще бъдеш при мене, аз на ръце ще те нося." Тъй казва злото на душата. Другото, доброто, е много скромно. То казва: "Дойди при мене, моята колибичка не е много голяма, изобщо храна няма да имаме, някой път гладни ще ходим, ще трябва да работим, ще имаме студено жилище, по някой път нивите не стават, някой път боси ще ходим при този извор." Той представя работата, както си е. "Той не е за мене" – момата злото предпочита. Като го вземе, като живее с него, настрадва се и казва: "Не е той." Това са две съзнания, които всеки ден ги проверявате. Тия две съзнания са от мъжки принцип. Единият казва: "Слушай, ти не бъди като някоя овца, всеки да те стриже. Сам ти си силен." А другото съзнание казва: "Отстъпи, бъди мек." И от тези две съзнания ние постоянно избираме. И след туй има друго едно съзнание, четвърто съзнание, Божествено съзнание аз го наричам. То като дойде отгоре, то седи и ти казва: "Ти защо не се вслуша в мене?" – Сега Христос като дойде, Той представлява туй, четвъртото съзнание. Той ще бъде нито добър, нито лош. Туй е четвъртото Божествено съзнание, което обединява всичко в себе си, защото доброто и злото, те и двете разполагат с Божествените сили, които са вътре и в доброто, и в злото.

Злото е зло, защото тази сила не е употребена за целта си. Доброто е добро, понеже силата е употребена за целта си.

Сега ние ще се стремим да изпълним тази година волята Божия. Не за спасение е това, но от любов трябва да служим на Господа, а Той само тогава ще ни се изяви.

Сега, колкото за мене, аз въпроса съм си разрешил. Аз съм решил да се уединя за малко време, да се оттегля, разбирате ли? Може би ще бъде скоро. Това за мене съм си решил. Ще се оттегля и няма да ме виждате. Аз ще се оттегля, за да вляза да живея в любовта вътре. Мене хората ми дотегнаха вече. Аз ще се оттегля, знам къде, в любовта ще живея. Няма какво да живея между вас. Други хора като вас не съм срещал. Мене това не ме радва. От стари и млади аз нищо свястно не съм чул. И мисля скоро да се оттегля, зная къде, и ще живея тъй, както трябва да се живее. Вие като останете, трябва да знаете как да живеете. Ако живеете по Бога, тогава аз ще ви се обадя, но ако не живеете, аз ще ви оставя. Аз съм сит от лъжи, сит съм от измами, от всичко туй съм сит. И от попски, и от братски, и от учителски лъжи съм сит, всичко съм опитал, до гушата ми е дошло. Сега правя последни усилия. Като кажа един ден, ще го направя. В тази мътна вода не се живее. В този нечист въздух не се живее. И ви казвам единственото нещо: Бог е Любов!

Аз ще се върна при моя баща, Който е Любов, ще се върна при моите братя и сестри, които са любов. Ако искате вие, и вие можете да дойдете. У мене две мнения няма, аз съм намислил да си вървя. Да не мислите, че тази къща, всичко туй ще ме държи. Не. И ще оставя света. Този свят, като жаби, тъй ще си заминат. Турен му е надгробен надпис и надгробен камък. Всичко ще бъде пометено! Този свят през огън ще мине, нищо няма да остане, и след този огън идва една нова култура. Може да разбирате огън по различен начин. Този огън, той ще прояде всичко и след този огън ще дойде новият свят, новият живот. Този огън сега руши хората и всички тия болести, неврастения, всичко туй – почнал е да работи. Сега може да се уплашите. Няма какво да се плашите. Сега от вас се искат последните дни. Като работите, ще чакате като онези, които чакат господаря си до последния час. Ще работите, докато свършите работата си, и ще кажете: "Заминаваме си и ние. Трябва да заминем и да си вдигнем багажа." Ще се приготвите и пак, след време ще се върнете, да работите. Всеки трябва да е готов, не да мисли, че ще умре, но да се приготви и замине и пак ще работи. Като дойде последният ден, ще каже на света: "Сбогом вече!" Тъй както затворникът казва на всички други затворници: "Сбогом!" Тъй, като излезем от тия затвори, няма какво да ни радват затворите, ще влезем в Божествената свобода!

Казва Христос. "Отивам при Отца Си. Отивам да ви приготвя място и като ви приготвя, ще дойда и ви взема. Който е готов, ще го взема, а който не, ще го оставя. Дето съм Аз, там сте и вие." Сега въпросът е: Сега, като дойде Христос довечера, не довечера, а сега, сега иде, Той ще ви вземе ли, или ще ви остави? Ще влезете ли вътре, или ще останете вънка? От кои девици сте вие? Казвам ви: Всеки от вас да опита себе си, съзнанието си, душата си, опитайте се, изпитайте маслениците си, имате ли масло? Не се самоизмамвайте! Масло трябва, маслениците трябва да бъдат пълни с масло! Пък на света няма какво да му казваме. Светът тъй ще си върви. Огънят като дойде, те ще го разберат. Ако им кажем сега, че иде огън, те ще кажат: "Извеяни са тия хора, ние ще ядем." Нищо, вие, неизвеяните, чакайте този огън! Нищо не говорете на света. Разумните ще разберат, а неразумните ще ядат и пият до насита. А когато влезете в новата култура, идват и Любовта, и Мъдростта.

А сега, някои от вас схващат буквално, като казвам за онзи свят. Те казват: "А душата ще се мъчи, има да пъшка, докато излезе от тялото." Много лесно може да излезе тя от тялото. Само горната черупка ще падне и тя ще излезе млада, весела, бодра. Излезе ли тя, ще бъде като една пеперуда, ще се освободим от тия, тежките ни тела. Тялото ни е сега тежко, окови са това, букаи има вътре. В затвор е душата, стражари има, халати има вътре. Като влезете вътре, няма да ви оставят с вашите дрехи, затворнически ще ви дадат. Не, собствените наши дрехи няма да останат за в бъдеще.

И сега, като попитат свещениците, те казват: "Христос няма още да дойде." Според тях още триста години има, а след тези триста години ще кажат, че още след триста години ще дойде, защото, който има да изплаща, просрочва постоянно сроковете.

"Възлюбете Господа! Възлюбете се усърдно един-друг от чисто сърце!"

Туй съзнание регулирайте, не се поддавайте на него. Аз го наричам черния младоженец и белия младоженец. Не слушайте черния младоженец, белия слушайте. Черният има черни мустачки, вежди черни, отвън той носи бели елегантни ръкавици, лицето му е много разумно, но отвън има една маска. Свалите ли я, лицето му е черно. Той е облечен по най-новата мода. Думите му са претеглени, без дефект са, но те са като ножа на гилотината. Влезеш ли под неговия нож – главата ти отива. Онази котка като върви, казват: "Колко е хрисима, как се кипри, красива", но ноктите й! Какъв е този младоженик, душата му се познава по тия нокти. Аз следя у млади и стари, и трябва да ви покажа в окултната школа, да видите, че тия, двамата младоженци, раздвояват погледа у човека, за да се научите, какво е раздвояване на погледа. Тия, двамата, като дойдат, се борят в очите на човека. Единият и другият се раздвояват в очите на човека и се явяват два вида светлини на лъчите. Аз ги наричам черен и бял лъч. Единият лъч е черен, той пада надолу. Такъв човек като те гледа, все надолу гледа, раздвоен е. Погледът на човека трябва да се бори, докато светлината на очите стане еднаква, да няма никакво раздвояване на светлини. Аз наричам туй, раздвояване на съзнанието. Какво трябва да разбираме от това? Тук пак работи същият принцип.

Добре, за в бъдеще Господ ще ви се изяви. От туй гледище на съзнанието, Бог сега ви се изявява. Ние всички можем да имаме туй съзнание. В този момент, ако у всинца ви има воля, всички можем да се трансформираме, да влезем в туй, новото положение. Може да чакате още две хиляди години, а може да ги съкратите и в един момент може да се върнете у дома си възродени, да си снемете всичкия товар.

Аз вчера направих опит с тази сестра, която е сега между нас. Тя лежи и пъшка на леглото, болна е. Казвам й: Нали ти вярваш в Бога, кажи на тази болест, че аз съм мобилизирана и трябва да ме оставиш. В природата няма болести, понеже аз отивам да служа на Бога. В Бога съществува пълна хармония. В Него всичко изведнъж става. Тя отрече болестта и направи един опит. – Тури вола си в действие – казвам й. А от тази болест тя беше отпаднала духом. Като й казах тези думи и други думи, които на вас не казвам, след като излязох, тя се намери вече на краката си и болестта отстъпи. И още може да приложи.

Сега и на вас казвам: Сега всичко можем. Бог, Който живее във вас, всичко може, понеже ние живеем в Него, ние всичко можем с Него. Можем не за в бъдеще, сега всичко можем да направим. "Понеже аз живея в Господа, всичко, което имам, на Него принадлежи, на Него посвещавам живота си." Казано и свършено, а не да кажеш, преди да си направил. И сега още някой си казва: "Чакай, чакай, недей, още си млад." Не, казано и свършено! Недей чака! Казано и свършено! Никакво чакане!

И аз бих желал сега с вас да направя един опит, но вие трябва сега всички да се откъснете. Един вярва в баща си, друг в България, трети в държавата, в поповете и т. н. На всички вярата им трябва да е в Бога на Любовта, Който е светлина. И не само, че Той всичко може да направи, но и ние всичко можем да направим. Да кажем, да решим, и ще стане. Всичко ще направим. Сега във вас вече се поражда мисълта: "Можем, можем." Можем ли? – Можем. Някои от вас са имали опитности, придобили са туй състояние. Турим волята си, но после се разколебаем, пак се изменя състоянието. Много пъти за пет-десет минути запазим туй състояние, но после пак го изгубим. Речено – казано, туй състояние да бъде постоянно! Е, няма сега, като дойде туй състояние, да изскочим навън; не, ще бъде такова, вътрешно, интензивно преобразование и ние ще се разберем.

Ще бъдете сега смели и решителни! Без решителност не може!

Сега вие, последните, защо оставате тук в събора, какво очаквате? За последното благословение. Какво е туй последно благословение? Аз последно благословение не давам.

Та ви казвам: Сега вие готови ли сте да възприемете всичката Любов, всичката Божия Любов? Някои ще кажат: "Не, Господи, малко." Не, всичко или нищо. Всичката Божия Любов ще я възприемем в себе си и ще разберем Господа тъй, както Той ни разбира.

И Христос, като изведе Своите ученици над гората и се възнесе, те се зарадваха, но пак се яви съмнение у тях. Той им показа начин как да се трансформират, а те, със своята нова философия, почнаха да разискват дали нагоре отиде, как отиде и изгубиха. Той им показа начин, как да се трансформират от едно състояние в друго, но учениците, в своите разсъждения изгубиха ключа, и сега казват: "Нагоре отишъл." Туй "нагоре" не е нагоре. Казва там Писанието, че като отивал нагоре, дошъл до едно място, облаците го взели и се изгубил пред лицето им. Туй "изгубил се" показва съмнението. Като се изгубил из облаците, учениците Христови не можаха да проследят Неговото отиване зад облаците, Неговото отиване до Царството Божие. И действително, сегашният християнски свят само в облаците Го виждат, зад облаците нищо друго не могат да видят, затова оттам Го очакват те.

Сега за пример туй, за което аз ви говоря, вашето сърце още не е засегнато, умът ви е в едно напрегнато състояние, вие се намирате в едно недоумение. Туй е настроението на вашето съзнание. То още не се засяга. Отраженията, които приемам от вас, са дисхармонични, тъй както и пеенето ви. Жените пяха 1/2 тон по-долу, а мъжете 1/2 тон по-високо, дисонанс имаше в дишането. "Благославяй, душе моя, Господа" – не се слива туй "благославяй".

Но чистота трябва, абсолютна чистота! То е първото нещо:

Абсолютна вътрешна чистота!

Абсолютна вътрешна светлина!

Абсолютна вътрешна свобода!

Свободни от всякакви съмнения, подозрения и ще кажеш: "Заради Господа съм свободен, заради Господа за мене всички въпроси са решени." Най-трудното положение е това. Нали Христос едно време тук е говорил. Думите Му са тук затворени, в Евангелието. Ако аз сега отворя Евангелието, знаете ли какво ще ви се падне? Сега ще го оставя, няма да го отварям аз, само да се отвори.

Учителят движеше леко-леко Евангелието и то се отвори на едно място. Прочете го: "Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и възридаете, а светът ще се възрадва. Но скръбта ще се замени с радост." Амин.

Един пример има за вас: "Отшелникът – светия като ходил на небето, видял, че само един камък не стига на зданието..."

Учителят пак леко отвори Евангелието, падна се: "Истина, истина ви казвам...", пак същото.

Един от братята пожела той сам да направи същото с Евангелието, да види къде ще се отвори. Взе той Евангелието, отвори се на Откровение 12:1: "И видях и ето. Агне стоеше на гората Сион и с Него 144 тисящи, които имаха Името на Неговия Отец написано на челата си."

Повторно отвори, падна се Римляном 13 глава. Още един път отвори. Падна се Евангелието от Йоана: "Вярвайте Ми, че Аз съм от Отца и Отец Ми е в Мене."

3 септември 1922 г., 6 ч., неделя, В. Търново

Най-често използвани думи в беседата: сега, аз, може, христос, има, всичко, дойде, съм, всички, бог, две, мене, казва, можем, казвам, съзнание, години, любов, човек, свят ,

Съборни беседи , Извънредни беседи , В.Търново, 3 Септември 1922г., (Неделя) 6:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder