НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Истинната лоза / Аз съм истинската лоза

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Истинната лоза

Най-често използвани думи в беседата: аз, любов, може, има, сега, всичко, свят, всички, ученици, мене, ученик, съм, бъде, христос, истина, казва, език, учител ,

Неделни беседи , Съборни беседи , В.Търново, 27 Август 1922г., (Неделя) 11:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 15 гл. от Евангелието на Йоана.

Тази глава е за учениците, а не за обикновените хора.

Първите стихове от тази глава се отнасят до пръчките. Има една аналогия между развитието на пръчките и изявяване Царството Божие на земята.

„Вие сега сте чисти заради Словото, което ви говоря" (– 3 ст.). Както пръчката черпи сокове от лозата, така и ученикът, в развитието си, черпи сокове от своя учител.

»Отец ми е земеделецът." Значи, каквото е земеделецът за лозата, това е Отец за ученика. Както земеделецът знае закона на присаждането, така и ученикът трябва да го знае. Мислите ли, че ако се отклонявате от правия път, може да бъдете присадени, дето и да е? Не, има известно отношение между присаждането на дърветата и присаждането в психичния живот на ученика.

„Ако пребъдвате и мене, и думите ми пребъдват във вас, каквото искате, ще просите, и ще ви бъде." (– 7 ст.). – Този стих засяга умствения свят.

„Който пребъдва в мене, и аз в него, той принася плод много." (– 5 ст.).

,,В това се прославя Отец ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете мои ученици." (– 8 ст.). – Това са условия, за да бъдете ученици. Казват: Да бъда ученик! – Прочети 15 гл., да видиш, какви са условията за това. Само при тези условия можеш да бъдеш ученик. След това се явява въпросът, какво ще се случи с тебе, като станеш ученик. На онзи, който влезе в училището, се казва: „Както Отец възлюби мене, и аз възлюбих вас: пребъдете в моята любов." (– 9 ст.). Да пребъдваш в Божията Любов, това е особено посвещение.

„Ако държите моите заповеди, ще пребъдете н любовта ми, както съм аз държал заповедите на Отца ми и пребъдвам в Неговата Любов." (– 10 ст.). – Вие искате да ви обичат, но не пребъдвате в любовта. Кой от вас пребъдва в любовта? Де е вашата любов? Христос доказа, че пребъдва в любовта. Като Го поставиха на кръста, Той се моли на Господа и смирено понесе всичко. Това значи пребъдване в любовта. Ако пребъдвате в любовта, и вие трябва да докажете това. Дали си ученик, или учител, трябва да докажеш любовта си. Тази година искам да докажете любовта си. Как ще я докажете? Ако е на думи, празните думи нищо не означават ; ако е на обещания, и те не важат за мене. Това е само цвят. Дайте плода на този цвят. Искате да се отвори небето, да ви направят силни. Бог да направи за вас всичко, а вие нищо да не дадете. Като ви наблюдавам, учениците в България искат много неща. Това е невъзможно. За учениците от всички времена и епохи, от всички народи и племена, правилата са едни и същи, с нищо не са се изменили и никога няма да се изменят.

Сега и вие търсите Христа, за Него говорите, искате да Го познаете и мислите, че Го познавате. – Може да Го познавате, без да пребъдвате в любовта Му.

„Това ви говорих, за да пребъде моята радост във вас, и вашата радост да бъде изпълнена." (- 11 ст.).

„Тази е моята заповед, да имате любов помежду си, както ви аз възлюбих." (12 ст.). – Между учениците трябва да има такава любов, каквато между ученика и Учителя.

„Никой няма но-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си." (-–18 ст.).

„Вие сте ми приятели, ако правите това, което ви аз заповядвам." (--- 14 ст.).

„Не ви наричам вече роби, защото робът не знае, що прави господарят му, а вас ви нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца, явих ви го." ( -- 15 ст.).

„Не избрахте вие мене, но аз вас избрах, и поставих ви да идете вие и да принесете плод, и плодът ви да пребъде; щото, каквото поискате от Отца в мое име, да ви даде." (–16 ст.).

„Това ви заповядвам, да имате любов един към друг.»(-- 17 ст.).

„Светът ако ви ненавиди, знайте, че мене но-напред от вас възненавидя." (– 18 ст.).

„Ако бяхте от света, светът би любил своето; понеже не сте от света, но аз ви избрах от света, затова светът ви ненавиди." (– 19 ст.).

Под „светът" Христос подразбира черното братство, черната ложа. Светът се управлява от черната ложа. Тя не може да ви обича. Всичките закони, наредби и форми на държавата се приготват и изработват от света. Всичко това действува на хората.

Помнете Словото, което ви аз рекох: „Не е рабът по-голям от господаря си. Мене ако изгониха, и вас ще изгонят; ако са държали Словото ми, и вашето ще държат." (– 20 ст.).

„Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; сега, обаче, за греховете си извинение нямат." (- 22 ст.).

„Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не биха имали, но сега видяха и възневидяха и мене, и Отца." (– 24 ст.).

„Но и вие свидетелствувате, защото отначало сте с мене."(– 26 ст.).

Казвам: Четете и препрочитайте тази глава много пъти; размишлявайте върху нея. Тя съдържа ценни мисли и упражнения за ученика.

Сега, във всички ви е влязла мисълта, че когато ученикът тръгне в духовния път, трябва да се откаже от материалния си живот. Това е криво схващане. Както духът и материята живеят заедно, макар и в противоположни посоки, така и човек се нуждае и от материалния, и от духовния свят. Щом влезеш в света, ще работиш там, докато свършиш работата си, т. е. докато победиш света. Ако не победиш света, не можеш да бъдеш добър ученик. Ще победиш света и ще разполагаш с това, което си спечелил в него. И Христос казва: „Аз победих света." Ако Учителят победи света; и ученикът трябва да го победи.

Сега и вие имате желание да отидете в света и да го победите. Обаче, вместо да го победите, вие се подчинявате на неговия ред, на неговите закони, на неговите мисли, желания и действия. Вие мислите, че всичко, каквото става в света, е идеално. Мнозина искат да отидат в света, да видят, как играят видните актьори на сцената. Питам: Каква по-хубава сцена търсите от действителния живот? Какво по-хубаво представление от живота? Актьорът се гърчи на сцената, играе ролята на болен; някой болен в живота се гърчи на леглото си. Кой от двамата е по-добър актьор? – Който играе по-добре ролята си. Убиват някого на сцената; убиват някого в живота. Кой от двамата е по-добър актьор? – Който играе по-добре ролята си. Наблюдавайте живота! Там ще срещнете най-добрите актьори, които играят роли от различен характер. Там ще се натъкнете и на комедия, и на драма, и на трагедия. Казвате: Да отидем на театър! Който няма възможност да си купи билет за театър, се счита се нещастен. Питате ме: Ходихте ли на еди-коя си драма? Много хубава беше. – Аз съм виждал по-хубава драма от нея. Наистина, този автор е направил хубав превод на тази драма, но чели ли сте оригинала й? Той е много по-хубав от превода.

И тъй, има художници, които копират от живата природа; има музиканти, които копират от живата природа. Но научите ли езика на природата, тогава ще се ползувате от същността на нещата, ще си изработите верни схващания за живота и за природата. Сега слухът ви не е толкова развит. Вие мислите, че природата не говори. Не, тя говори много красноречиво. В известни дни през годината, Учителят на Бялото Братство слиза космически в природата. Има моменти, когато небето се отваря. Тогава хората казват, че видели нещо особено. Има епохи в живота на човечеството, когато Учителят слиза на земята. Който попадне в тази епоха, може да види Великото в природата. Бог някога мълчи, някога говори. Той мълчи, когато е зает с някаква велика мисъл. Тогава Той създава нов свят. В тия творчески моменти на Бога, на земята стават най-големи престъпления. Тогава Той не се занимава с глупостите ка хората. Те казват: Докато Бог мълчи, ние да наредим своите работи. Сега му е времето. Щом свърши работата си, Бог веднага обръща погледа си към хората: разглежда работите им, разчиства техните сметки. Нищо не избягва от Неговия поглед. Той никого не забравя, за всичко е буден. Казва се, че Бог никога не спи. И като те види, Той се представи, че не те е видял. Ти мислиш, че не вижда, какво правиш, и се успокояваш. Бог всичко вижда, но работи в абсолютно мълчание.

И тъй, за да се домогнете до любовта, трябва да бъдете ученици. За да бъде обичано от майка си, детето трябва да бъде дете. Ако не се проявява като дете, не може да спечели любовта на майка си. Искаш ли да те обичат, стани като детето. За да бъде обичан, и ученикът трябва да се постави в положението на ученик. Ако искате да опитате любовта, трябва да се поставите в положението на дете или на ученик. Ако искате да опитате любовта, трябва да слезете на земята, да се ограничите, да определите отношенията си към Бога. Щом се смирите и станете като Бога, ще живеете в Него, няма защо да Го търсите отвън. Щом се ограничите и започнете да работите за Бога, Той ще ви се изяви в своята любов. За да живеете в Божията Любов, тялото ви трябва да бъде хармонично. Това значи, да имате сърце, направено от фина материя; ум, направен от организираните сили на природата: душа, произлязла от субстанцията на Бога, т.е. от Неговата същина и дух, подобен на Божествен лъч, който оживява всичко. Когато тези елементи се съчетаят хармонично, човек дохожда до съзнанието, че живее едновременно във всички светове – на физическия, в астралния, менталния, причинния и Божествения.

Сега, като казвам да бъдете ученици, не значи, че не сте такива, но бъдете трудолюбиви и способни ученици, за да разрешавате лесно мъчнотиите си. Ако държите дъщеря си постоянно затворена, и не я пущате в света, разбира се, че тя ще бъде чиста. Изкуство е да живее тя сред света, при изпитания и изкушения, и пак да остане чиста. Да бъдеш чист при благоприятни условия, това е в реда на нещата; да бъдеш чист при неблагоприятни условия, това е изкуство. Който е минал през нечистотиите и съблазните на живота и запазил чистотата си, той може да се нарече ученик. Някои искат да бъдат ученици, но да се затворят в замък, да бъдат далеч от изкушенията, за да запазят чистотата си. Тогава няма защо да бъдат ученици. Това е лесно. Ученикът трябва да мине през света, да мине през съблазните и изкушенията. И ако издържи на всичко, той е ученик. И вие, като влезете в духовния път, казвате: Дано мина без изкушения и изпитания, с малко мъчнотии. Помнете: На всеки човек са дадени толкова изпитания, колкото са необходими за развитието му. Вижте, как е наредена програмата на различните училища и класове. За всеки клас е предвидена програма, съответна на развитието на учениците. Ако хората могат да си нареждат работите толкова умно, какво остава за Бога, Който знае всичко и има пред вид всички. Вие сте влезли вече в пътя и казвате: Господи, не ни пращай изпитания, които ще ни сломят. Това значи, да нямаш вяра в Господа. Като ученик, ти трябва да кажеш: Господи, готов съм да изпълня програмата Ти тъй, както си я наредил. Да бъде Твоята воля!

Днес аз говоря на онези от вас, които се готвят за ученици, които са пред вратата на ученичеството. Казвате: Ние сме ученици. – Разбира се, че сте ученици. Важно е, в кой клас сте. Има ученици от отделенията, от прогимназията и гимназията. При това, от един ученик до друг има разлика. Има ученици от университета, има и окултни ученици. Значи, има ученици от различни категории. Като казвам, че още не сте ученици, имам пред вид, че не сте достигнали до истинското понятие „ученик". Вие сте ученици в прогимназията, но не и в гимназията. Може да сте ученици в гимназията, но не и в университети. Така ли е? Питам тогава: Какви са качествата на окултния ученик? Качествата на окултния ученик са строго определени. Който има желание, може да бъде окултен ученик, но трябва да притежава неговите качества. Всеки човек има определена цел в живота си, която може да постигне. Целта на търговеца е да стане богат; целта на военния е да спечели сражението; целта на гладния е да се нахрани, на жадния – да задоволи жаждата си, на ученика - да учи.

И тъй, нашата цел през цялата година е да се научим да любим и да обичаме. Второто нещо: да намерим начин да изявим тази любов. Трето: да знаем, при какви условия да изявим любовта си. За да те обичат, трябва да имаш нещо в себе си. Ако обичаш музиката и свириш добре, ще те обичат; ако си добър художник и рисуваш, ще те обичат; ако си милосърден и помагаш на страдащите, ще те обичат. За да те обичат, трябва да проявиш Божественото в себе си. Ако майката възпитава детето си добре, то ще я обича. И окръжаващите ще кажат за нея: Ето една добра майка! Майка, която не възпитава добре децата си, оставя ги свободно да растат, а сама мисли за разходки и удоволствия, не може да бъде обичана. Тя не дава добър пример на децата си. Като пораснат, те ще кажат: Много неща знае майка ми, само едно нещо не знае – да възпитава. И вие може да знаете много неща, но само едно не знаете – да служите на Христа, на вашия Учител. Не знаете, как да приложите Неговото учение. Ако запитам днес, кой и да е човек, приложимо ли е Христовото учение, ще каже, че не е приложимо, не е съвместимо с човешкия живот.

Ще кажете, че Христос говори за чист живот, а вие не можете да спазите тази чистота. Ще кажете, че женените не могат да бъдат чисти. – Не е така. Колкото нежененият може да бъде чист, толкова и жененият. И обратно: колкото жененият може да бъде нечист, толкова и нежененият. Жената представя стъкленица, в която затваря мъжа, да не се каля. – Кога се цапат мъжът и жената? - Когато окото им гледа само навън. Мъжът ходи натук-натам, но окото му все навън гледа. И жената прави същото. При това положение, те неизбежно ще се оцапат. Щом човек престане да гледа Бога в себе си и не се вдъхновява от Неговата Любов, той се увлякъл във външния свят. Той вече е готов на всякакви престъпления –- всеки може да го подкупи. Той се увлича от черните очи на жената, от нейния гръцки нос, от червените й бузи. А жената се подкупва от богатството на мъжа: от нивите, къщите, парите му. Това не е любов. Писанието гледа на това като на място за престъпления. Ако се подкупвате от знанието на своя учител, и вие сте на опасен път. Знанието не е цел. Любовта носи знанието в себе си. Не можеш да имаш знания, преди да си придобил любовта.

И тъй, който придобие любовта в нейната пълнота, само той може да има истинското знание. Не мислете, че без любов може да бъдете силни. Нямате ли любов, вашата сила е фиктивна. Казваш: И без любов мога да постигна желанията си. – Нищо не можеш да постигнеш. Потърсете в историята, да видите, има ли поне един реформатор или велик учител, който да е постигнал нещо без любов. Временно може да има някакъв успех, но всичко това ще се разруши, няма да остане спомен от него. Всяка сила, проявена без любов, е осъдена на разрушение. – Тогава, защо влязохме в този път? – Да, без любов няма успех. Аз ви изнасям истината така, както никой досега не ви е говорил. Без любов никой нищо не може да направи. Ще ти каже някой, първо да придобиеш знание, а после ще се стремиш към любовта. Не е така. Без любов не може да се придобие истинското знание. Това е правило без изключение. Аз съм правил много опити, търсил Съм различни пътища и най-после дойдох до заключението, че без любов няма успех. Казваш: Сърцето ми е студено. – Да, студено е, защото нямаш любов. – Отде да я намеря? – На този въпрос вие сами ще си отговорите.

Помнете: Всичко се постига само чрез любовта, която носи в себе си мъдростта и истината. Като възприемете Тази мисъл, вие ще усетите нов подтик в себе си, нова светлина, която ще ви помогне да гледате на човешката душа по нов начин. Така всички същества ще ви станат приятни. И влечугите, и жабите, на които гледате с отвращение, ще ви станат приятни. По-право ще гледате на тях със съжаление, отколкото с отвращение. Като срещнеш костенурка, жаба или змия, ще знаеш причината, защо костенурката носи тази коруба на себе си, защо змията се влече, защо жабата е студенокръвно животно. А сега, като срещнеш своя ближен, първо виждаш отрицателното в него и казваш: Голям лицемер си ти, искаш да ме излъжеш, но аз не се лъжа. Имам ум, разбирам хората. Според мене, ти отдавна си се излъгал, няма защо да те лъжат хората. По-добре потърси причината, защо твоят ближен се проявява неправилно. Влез в неговото положение и кажи: Моят брат решава една трудна задача. Преди да се произнасяш за нещо, трябва да знаеш причината, защо става така, а не иначе.

Сега ще си послужа е примери от комуналния живот на някои наши братя. Идат при мене няколко братя от Стара Загора и ми казват: Решихме да образуваме една комуна, да покажем на хората, как се живее комунално. Нашата комуна ще служи за светило. Ще напуснем службата си и ще влезем да работим в комуната. Казвам на тези комунари: Слушайте, преди да разрушите старата къща; съградете нова. Ако я разрушите, де ще живеете? Следователно, не напущайте старата си служба, докато не сте постигнали новото.

Преди няколко дни дойде при мене един брат от София, който ми каза, че решил да образува една комуна, която да храни 40 - 50 души. Той тръгнал да държи сказки върху комуните и си мислел, че намерил разковничето на живота. Обаче, след четири-пет месеца комуната се разтури. Не е лесно да храниш 40 – 50 души! Любов се иска за това! Комунарите се скараха и се разделиха. След това ме питат, защо аз не оправя тази работа. - Не я оправям, защото те сами могат да я оправят. След това, друг брат от същите комунари образува втора комуна. Всички казаха: Тази комуна ще върви добре, защото братът е земеделец. И тази комуна се разтури по простата причина, че на всички липсва любов. Всеки иска да се осигури, да вземе повече от другите. Така не се решават въпросите. Тук се искат дела, проникнати от любов. Този е начинът за резрешаване на всички въпроси.

Много от вас искат да бъдат мои ученици, за да се осигурят. – Аз не осигурявам никого. И вие ще работите, както и аз работя. Аз никъде не съм осигурен. – Какво ще правиш, като остарееш? Кой ще те гледа? – Като остарея и няма какво да ям, ще погладувам малко. Ще се помъча малко, ще прекарам около 40 деня гладен, ще поритам. – Ако умреш? – Аз мога да умра и като ям, и като не ям. За мене е безразлично, дали в изобилие ще умра, или в немотия. Този въпрос не ме интересува. Не че абсолютно не се интересувам, но погледна тук, погледна там, виждам рана и казвам: Ще я превържа. Превързвам раната и продължавам работата си.

Първото нещо, което се изисква от учениците, за да се образува една комуна, е високо съзнание. Събират се заедно, за да си помагат взаимно. В много комуни, старите взимат инициатива за всичко. Те искат да заповядват на младите и то, в името на Бога. Всеки иска да прокара свои възгледи, да се наложи на останалите. Той твърди, че Духът му казал така. Други говорят от мое име и казват: Учителят каза така. Като ги слушат, някои възразяват: Чудно нещо, Учителят казва на тях едно, иа вас – друго. Какъв Учител е този? Питам: Защо не проверите това с мене, да чуете, какво съм казал и какво не съм казал? Сега съм на земята, между вас, лесно можете да проверите всичко. Друго нещо е, ако съм на онзи свят. Ще кажете, че се разговаряте с духовете.

– И аз се разговарям с тях. При това, аз не се нуждая от медиуми, направо се разговарям с духовете. Мнозина мислят, че като се разговарят с духовете, всичко казано е повече от чиста монета. – Те не подозират, че и в другия свят има толкова нечистотии и зло, колкото и на земята. И там има лъжи и заблуждения, както и тук. Там можеш да се оплетеш много лесно. За да се справиш с тия лъжи и примки, трябва да имаш прозорлив, схватлив ум. Като влезеш в духовния свят, между лъжливите духове, ще те преоблекат и нахранят, ще те заведат на разходка, на техните ливади, между безброй цветя, които упояват. Там ще се упоиш и заспиш и, като се събудиш, ще се чудиш, де се намираш. Те започват добре, свършват зле. За да не се оплетеш, ще държиш съзнанието си будно, да не заспиваш. – Тогава по-добре да не се занимаваме с духовния свят. – Ще се занимавате, но ще бъдете разумни. Ще знаете, че и духовете са като вас, но с по-фини тела; те разполагат с по-големи възможности от тия, с които вие разполагате. Като се отегчат от нещо, те започват да се занимават с хората на земята, шегуват се с тях, разказват им различни измислици – подиграват се с тях.

Един познат ми разказваше своя опитност, как един дух се подиграл с него. Това се случило в Плевен. Един дух му нашепнал: Вземи довечера една свещ и едно огледало. Като дойде 12 ч. вечерта, запали свещта и започни да гледаш в огледалото. Ще ти се явя в такъв вид, какъвто никога не си очаквал. Той запалил свещта и започнал да гледа в огледалото. Дълго време гледал, но нищо не видял. Най-после чул глас: Какво виждаш?

– Нищо не виждам. – Не виждаш ли едно магаре?

Това се отнасяло за самия него – значи, духът искал да се подиграе с него, нарекъл го магаре. Това не трябва да ви обезсърчава, но учете се. Ако знаете законите, няма да гледате духовете в огледалото. Ако искате да влезете във връзка с тях, трябва да събудите своите духовни чувства. Духовете не се виждат с физическите очи, нито се възприемат с физически сетива. Духовният свят се възприема с духовни чувства.

И тъй, задачата на ученика е да се запознае със своя Учител. Де е неговият учител? - На небето. По форма,Учителят може да е на земята, във физичеко тяло облечен, но по същество, Той не живее на земята. Вашата първа работа през тази година е да спечелите любовта на вашия Учител. Дето и да ходите, каквото и да правите, стремете се да придобиете тази любов. Преди няколко години дойде при мене една млада мома, много интелигентна, която ми разказа, как гледа на хората. На всички хора гледала добре, с разположение, но първата й работа била да намери във всеки човек една добра черта. Щом я намери, хваща се за нея и след това, каквото лошо види, забравя го. Като държи в ума си добрата черта на човека, и той се отваря към нея. Така се създават добри отношения между нея и човека, когото среща. Това е светска мома, която мисли и постъпва правилно. Тя е дошла до едно духовно прозрение и решила правилно въпроса за отношенията между хората. И вие трябва да се ползувате от това разрешение. Сега и на вас казвам: Като срещнете един човек, потърсете първо една добра черта в нето. И после, каквато слабост да видите в него, турете я настрана, тя е нещо второстепенно. Докато се спирате на отрицателните черти в човека, вие всякога ще бъдете далеч от истината. За да имате успех в живота си, дръжте се за доброто в човека. Това не става насила. Правете опити, както младата мома е правила ред опити, докато придобие това изкуство. Щом един човек може да постигне нещо, всички хора могат да го постигнат.

Христос казва: „Аз съм истинната лоза". Представете си, че и вие сте пръчка на тази лоза, т.е. присадка. Следователно, не търсете Христа вън от себе си, но считайте, че сте присадени на Христа, както пръчките на лозата, и се стремете да научите Неговия език. Ученикът трябва да научи езика на своя Учител, а не Учителят на ученика. Щом научите езика на Христа, ще се разбирате с Него. И тогава, каквото поискате в Негово име, ще ви се даде. Това означава стихът: „Просете, и ще получите ; хлопайте, и ще ви се отвори; искайте, и ще ви се даде." Ако не знаете езика на Христа, колкото и да Му говорите, няма да получите отговор. Кажете ли една дума на Неговия език, веднага ще ви се отговори. Тази година искам да се заемете с изучаването на Христовия език. Първата дума на този език е любовта. Ако тази дума ви се вижда мъчна, започнете с обичта, макар че не е първа дума. Думата „любов" трябва да се очисти, понеже хората са я оцапали. В думата „обич" се крият по-фини чувства от тези в любовта. Един ден, когато тази дума се очисти, ще видите, каква мощ, каква сила и красота се крият в нея. Нека всеки си зададе въпроса: Обичам ли Христа, любя ли Го? И, като отговор на зададения въпрос, да си каже: Възлюбих Христа. Частичката „въз" усилва значението на думата любя. Възлюбен е силна дума. Можете ли да изпеете думата „възлюбих"? Ако имате любов в себе си, веднага ще намерите мелодия на тази дума. Тя ще бъде най-хубавата мелодия, която, някога сте пели и слушали да пеят. Ще кажете: Учителю, изпей ни тази дума. Ето какво ще ви кажа: Възлюбеният пее на възлюбената си, само когато тя искрено го е възлюбила. Ако тя не го е възлюбила, както трябва, той мълчи. Сега Христос още мълчи за вас, не може да ви пее. Ако е въпрос за пеене, аз ви пях. Какво ви пях вчера? Пях ви „Благославяй и не забравяй." Това можах да ви изпея. Пях ви и „ Фир – фюр - фен". Значи, за незнайното може да се пее, но за знайното - не може. Вие трябва да обработите сърцата си, да станат отзивчиви и към най-фините и нежни чувства. Има духовни чувства, които се крият дълбоко в човешката душа. Те нямат външен израз, не се чуват никакви въздишки. Те не се изразяват с „ах и ох". Чуете ли някъде въздишки, ах и ох, ще знаете, че това не е много дълбока скръб. Дълбоките духовни скърби се схващат само чрез душата. Само душата познава тази скръб. На онзи, който е минал през такава скръб, дрехите стават бели, и той сам става чист и бял. Обаче, белината не е всичко. Тя трябва да се превърне на светлина. Светлината пък трябва да мине през живота, да принесе своите плодове в Божествения свят. Значи, белината трябва да се превърне на светлина, а светлината – в движение, да излезе в съзнателния живот, дето да принесе своите плодове. – Де зреят тези плодове? - На дървото на живота. Който вкуси от тези плодове, той ще почувствува присъствието на Бога във всичката му пълнота. С други думи казано: Който вкуси от мощното и красиво Слово на Великия Учител, той ще разбере Неговия дълбок смисъл.

Тази година на всички се дават възможности и условия да научат езика па своя Учител. Мнозина казват, че са видели Христа на сън. Питам: Каза ли ти нещо Христос? - Нищо не ми каза. Много естествено, как ще ти говори, щом не знаете езика Му. Ако знаете езика на Христа, Той непременно ще ви каже нещо. Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките, а Отец ми – земеделецът. Който пребъдва в мене, и аз ще пребъда в него." Разбирате ли този език на Христа?

Сега, мнозина от вас ще заминат. Да не мислите, че ще заминете за другия свят. Не, вие ще отидете в света, да се учите. Там ще се натъкнете на мъчнотии, недоразумения, спънки, съмнения. Те могат да се разрешат само по пътя на любовта. Достатъчно с да знаете езика на Христа, да се разговаряте с Него. Той ще ви даде упътвания, как да се справите с мъчнотиите си. Само така, хората ще се разбират, ще влизат в положението си. На кого разчита болният? На лекаря. Като го види, той казва: Господин докторе, ти си за мене Бог, майка, баща, помогни ми. Болният знае, че само лекарят ще влезе в положението му и ще го разбере. И лекарят, като види; че болният уповава на него, проявява готовност да употреби всичкото си знание, да му помогне. Обаче, каже ли болният, че лекарят е длъжен да го лекува, защото му се плаща, вместо да спечели разположението на лекаря, ще го настрои против себе си. Щом искаш да ти се помогне, ще се молиш. Някой казва: Ако Бог иска, ще ме излекува. – Няма защо Бог да иска, ти ще искаш. Ще приложиш всичко: ще се молиш, ще плачеш, и най-после ще кажеш: Господи, бий ме, мачкай ме, само да ме излекуваш. В отговор на твоята молба Бог започва да те лекува. Ти си готов вече да се обърнеш към Него.

При мене идват мнозина, да се съветват за нещо, да ги упътя в живота. Едни се чувствуват свободни, а други се смущават, не смеят да ме запитват за това, което ги интересува. Те казват: Не искаме да безпокоим Учителя, да отнемаме времето Му. Ние сме благородни хора, не искаме да се натрапваме като другите. Те не знаят, че ме безпокоят повече от другите. Вместо да разрешат този въпрос на време, те пропуснали условията и го усложнили. Някой има да решава важен въпрос, но не иска да ме безпокои, да се посъветва с мене. Предпочитам да ме безпокои, но да разреши въпроса по закона на любовта, отколкото да го разреши неправилно. Аз приемам всеки, който се намира в някакво затруднение. Дойде ли при мене човек, чието сърце е в голяма мъка, веднага го приемам и му давам съвет. Няма случай в живота ми, когато е дошъл при мене човек с някаква мъка на сърцето, в ума или волята си, и аз да не съм му помогнал. Дойде ли при мене човек с желязна, силна воля, който може сам да реши задачите си, свободен съм да не го приема. Аз говоря от името на Бога и на Христа. Бог казва: Откак светът съществува, няма случай, да не съм помагал да страдащите. Колкото и да е зает Бог със своите работи, похлопа ли на вратата Му една страдаща душа, Той оставя всичко, за да й помогне. Бог помага на всеки човек, на когото умът е смутен, сърцето угнетено и волята му заробена.

Днес, всеки иска да бъде ученик, да се върне в своите ученически години. Наистина, няма по-голямо желание за човека от това, да бъде ученик. Същото се отнася и за окултния ученик. Няма но-красиво желание за човека от това, да бъде ученик на окултната школа.

Сега, на всички, като на ученици, ви пожелавам добър път. Добър път към любовта! Добър път към мъдростта! Добър път към истината!

Желая ви, да се запознаете с езика на любовта, с нейната граматика, да знаете, де да поставите частите на изречението, както и препинателните знаци.

Желая ви, да научите езика на мъдростта и езика иа истината. И като дойдете следната година при мене, да ми говорите: вече с езика на мъдростта и истината. Отличен е този език!

Снощи дойде при мене една ученичка, която ми говори с езика на истината. Тя ми каза: Учителю, ще Ви кажа една горчива истина за себе си. Не можах да издържа на любовта. Казах й:Аз те похвалявам за смелостта. Ти започна вече да говорни с езика на истината. Тя продължи: Трябваше по-рано да направя това, но волята ми беше слаба. Отсега нататък, ще говоря истината и ще я прилагам, както никога досега. Искам да живея в чистота. Ето един идеален пример. Аз похвалявам тази ученичка и желая, всички да бъдат като нея. Много ученички не са по-добри от нея, но минават за добри. Трябва да бъдете смели и решителни пред Господа, да изповядвате греховете си. Всички трябва да отворите сърцата си, да изхвърлите всичко нечисто вън. Всички трябва да се изповядвате. Ще застанете пред своя Учител в душата си и ще кажете: Учителю, досега не съм приложил Твоята Любов, не съм приложил Твоята чистота, но отсега нататък ще приложа всичко. Ще приложа Любовта ти в нейната пълнота. След това ще дойде изкушението, което ще ти нашепва: Не обещавай още; знаеш ли, дали можеш да изпълниш всичко? Казваш: Мога. След това, пак иде изкушението и те пита: Можеш ли да издържиш на Божествената чистота? - Мога. Наистина, щом придобиеш любовта, ще придобиеш и чистотата. Дето е Любовта, там е и чистотата.

Като слушате да говоря така, казвате: Учителят иска да ни направи светии, да ни лиши от благата на света. -Питам: Ако любя Господа, ще мога ли да се откажа от света? – Какво ще остане за нас, ако се откажем от света? – И жабата мисли, че, като напусне блатото, животът се свършва. Не, вън от блатото има по-хубав живот. Животът на музиканта не е ли по-хубав от крякането на жабата? Художникът, който рисува със своята четка, не седи ли по-високо от жабата? Онзи, който чете свещените книги и ги прилага, не стои ли по-високо от жабата? Един ден, когато напуснете земния живот, пред вас ще се отворят такива перспективи, които ще бъдат хиляди пъти по-велики, по-славни от сегашния ви живот. Днес се срещат майка и дъщеря. Майката целува дъщеря си, но после дъщерята се отърси малко и казва: Студена е твоята целувка. Защо е недоволна тя? – Липсва нещо на целувката. – Трептенията й не са възвишени. Първо, душата трябва да трепти, да внесе трептенията си в целувката. Майката мисли, че е просто нещо да даде една целувка. И дъщерята целува майка си, но и тя остава недоволна, чувствува, че дъщерята обича някого повече от нея и му дава по-гореща целувка. Майката въздъхва, и казва: Затова ли я родих? После казва:Дъщеря ми дава брашното на друг, а на мене - триците. Това са последните целувки. Мислите ли, че може да излъжете човека с последните целувки? Аз не давам на никого последни целувки и не приемам такива. Аз говоря в името на Господа: Той нито дава, нито приема последни целувки. Целуне ли те Господ, ти ще станеш, ще оживееш и ще възкръснеш. Ще станеш чист като ангел. Под „девствен" разбирам целувката на Бога, целувката на Христа.

Желая в бъдеще всички да имате тази целувка, да станете, да оживеете, Да възкръснете и да кажете: Сега познавам необятната Любов на Бога, на Христа, на нашия Учител, за когото толкова години се е говорило. Вие сте Го търсили в миналото, търсите Го и сега, да Го намерите! Това е пътят. Друг път няма.

И тъй, ходете в света, работете сред него, но умът ви да бъде зает с три неща:.
Всичко в света се осмисля само при Любовта.
Всичко в света се огражда само с Мъдростта.
Всичко в света се запазва само чрез Истината.

Като ученици, каквато работа и да започнете – дали комуна ще образувате, или друго нещо, приложете трите принципа – любовта, мъдростта и истината. Всички, които взимат участие в комуната, да се проникнат от съзнание за работата, която започват и ще видят, как ще се развива комуната. Всичко ще върви добре. Дето и да приложите новото учение, всичко ще се развила правилно. В новото учение, т. е. в учението на любовта няма изключения.

Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките". Ето защо, като образувате комуна, обърнете се към Христа и кажете: Господи,ние искаме да влезеш в нашата комуна, да вземеш дял в нея. Ние започваме в Твое име и ще работим с Твоята Любов, Твоята Мъдрост и Твоята Истина. Не мислете, че ще образувате комуна за десетина души. Не, ще отворите широко вратата на комуната за целия Божи свят. Вашата комуна трябва да бъде образец на света – израз на истината. Това е целта на комуните.

Сега ние отваряме школа. Вие мислите, че в тази школа ще влязат само избраните. Звани н незвани, ще влязат всички без изключение. Който може да люби, който може да мисли, който може да говори истината, той е добре дошъл, той се приема за ученик в тази школа. Малък или голям, който желае, може да влезе в школата.

За следната година искам да развиете три теми, най-много по десетина листа. Първата тема ще бъде за любовта. Ще я пишете в проза или поезия, както желаете. Всяка дума да има точно определено значение, да бъде естествена, да изтича от дълбочината на душата.

Втората тема ще бъде върху мъдростта, а третата тема – върху истината. Това е работа за способните ученици. За всяка тема ще напишете най-много по десет страници. Листовете няма да бъдат големи, цели коли, но четвърт лист от колата. Ще пишете от едната страна на листа, другата ще бъде празна. По-малко от десет листа може да напишете, но в никой случай повече. Някой може в десет реда или с десет думи да каже нещо за любовта. И това е добре. Изкуство е, с малко думи да кажеш много нещо.

Сега, да свърша беседата, да не натегне много. Някои се намират в положението на обръчите на кацата. Кацарят ги стяга, да не остане празнина, през която да тече водата. След това, той налива вода и гледа, дала не тече отнякъде. Ако забележи, че кацата сълзи някъде, веднага излива водата, изважда обръчите и рендосва дъските, които не прилепват добре. Пак стегне обръчите, пак налива вода и гледа да не тече отнякъде. Най-после кацата казва: Стига вече! Докога ще продължава това? – Докато водата изтича от нея. Щом се приготви, затваря я. Следната година пак проверява да не се е разсъхнала.

И тъй, като ви говоря за обръчите на кацата, искам да бъдете свободни от закона на кацата, Това не значи, че като се освободите, да кажете: Хайде да си вървим! Не, може да останете още няколко дни, според работата ви. Аз разрешавам най-много до десет деня. От десет деня нататък имат думата търновци. Те могат да кажат: Докога ще седят тия гости? Все с тях ли ще се занимава Учителят? Аз не вярвам, че могат да кажат така, но всичко е възможно. Ако решавам въпроса от гледището на любовта, може да останете, колкото време искате. В името на любовта, всички сте добре дошли! Яжте и пийте, колкото искате, няма да давате сметка на никого, нито аз ви искам сметка. Но, като излезете оттук, идете вън в света, там да платите дълга си. Идете вън, между хората, и дайте им такъв прием, какъвто ние ви дадохме тук.

Беседа от Учителя, държана на 27 август, 1922 г., гр. Търново.

Аз съм истинската лоза

Най-често използвани думи в беседата: аз, любов, може, има, сега, всичко, свят, всички, ученици, мене, ученик, съм, бъде, христос, истина, казва, език, учител ,

Неделни беседи , Съборни беседи , В.Търново, 27 Август 1922г., (Неделя) 11:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Да направим една тайна молитва.

Ще ви прочета петнадесета глава от Евангелието на Йоана.

Тази глава е за учениците, а не за обикновените хора. Първата фаза в нея се съдържа в стиха за пръчките. Чрез тях е изразено Царството Божие, което се развива сега на земята. Втората фаза е показана в стиха "Вие сте чисти заради Словото, което ви говорих". Това е сравнение между лозовата пръчка и отношенията, които ученикът проявява. Както пръчката черпи сокове от лозата, така и ученикът в своето развитие черпи сокове от Учителя си. В това негово развитие земеделецът е Бог-Отец. Трябва да знаете, че именно в закона на прераждането семката на плода се пресажда. Не мислете, че като се отделите от правия Път, ще можете да бъдете посадени където и да е Не, съществува подобие в пресаждането, поради което сте длъжни да спазвате този закон.

"Ако пребъдвате в Мене, и думите Ми пребъдват във вас, каквото искате ще попросите и ще ви бъде." В този и в следващите два стиха вече се засяга мисловният свят: "Който пребъдва в Мене и Аз в него, той принося плод много. В това се прославя Отец Ми, да приносяте плод много. И така ще бъдете мои ученици." Тези думи на Христа посочват условията, необходими, за да бъдете ученици. Някой казва: "Да бъда ученик!" Прочетете петнадесета глава и ще видите какви са условията. Само по този начин можете да бъдете ученици.

Сега настъпва втората фаза на ученика. Какво ще се случи с него, след като стане ученик? Втората фаза, това, което сега търсите, е Любовта - тя е второто посвещение. На тези, които трябва да влязат, казвам: както Отец възлюби Мене и Аз възлюбих вас; пребъдете в Моята Любов! Състоянието, което отличава ученика, се съдържа в думите "Пребъдете в Моята Любов!" Христос казва: "Ако държите Моите заповеди, ще пребъдете в Любовта Ми, както съм Аз държал заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата Любов". Сега, вие искате да ви обичат, но не пребъдвате в Любовта. Кой от вас пребъдва в Любовта, я ми кажете? Къде е вашата Любов? Христос доказа, че пребъдва в Любовта; когато Го поставиха на кръста, Той плака, моли се и най-после пренесе всичко доброволно. Това е пребъдване в Любов! Ученик или Учител трябва да докаже Любовта си. Аз искам тази година да докажете Любовта си. В какво ще се докаже Любовта? За мен празните думи нищо не значат и обещанията нищо не важат. Съществен е само този Живот и от вас се иска да дадете плод. Желаете да се отвори Небето, да ви се дадат всички Сили, Бог да направи много за вас, но вие самите не давате нищо. Учениците в България, както ги гледам, много нещо искат. Не може така! За учениците от всички народи, от всички племена, от всички векове и времена правилата не са се изменили и няма да се изменят никога. Сега, вие именно Христа търсите, за Него говорите, Неговата Любов желаете, искате да Го познаете и мислите, че Го познавате. Възможно ли е да Го познавате и да не пребъдвате в Любовта Му? Христос пояснява: "Това ви говорих, за да пребъде Моята радост във вас и вашата радост да бъде изпълнена. Тая е Моята заповед: да имате Любов помежду си, както ви Аз възлюбих."

Третото положение, което посочва Христос, е, че между всички ученици трябва да има такава Любов, каквато съществува между ученика и Учителя: "Никой няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си. Вие сте ми приятели, ако правите това, което ви Аз заповядвам. Не ви наричам вече раби, защото всичко що чух от Отца Си, явих ви го. Не избрахте вие Мене, но Аз ви избрах и поставих ви да идете вие и да принесете плод и плодът ви да пребъде; щото, каквото поискате от Отца в Мое име, да ви даде. Това ви заповядвам, да имате Любов един кьм друг. Светът ако ви ненавиди, знайте, че Мене по-напред от вас възненавиди. Ако бяхте от света, светът би любил своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви ненавиди." На това място под "свят" Христос подразбира черното братство, черната ложа. Тя не може да ви обича. Сегашният свят се управлява от черната ложа - всичките му закони, наредби, форми в църквата се отличават с показност и подражателство.

По-нататък Христос пояснява: "Помнете Словото, което ви Аз рекох: Не е рабът по-горен от господаря си. Мене ако изгониха, и вас ще изгонят: ако са държали Словото Ми, и вашето ще държат. Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; сега обаче за греховете си извинение нямат. Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не биха имали; но сега видяха и възненавидяха и Мене, и Отца Ми. Но и вие свидетелствате, понеже от началото сте с Мене."

Тази глава от Евангелието може да я четете много пъти и да размишлявате. В нея има ценни указания и упражнения за ученика.

Сега у всинца ви е проникнала идеята да напуснете Пътя за Духовния свят, в който сте влезли. Това е погрешно схващане. Когато Духът и плътта заедно живеят и работят, спорят помежду си, но при това са необходими един за друг; така и вие, когато влезете вътре в света, трябва да си свършите работата и да го победите. Ако вие не победите света, не можете да бъдете добри ученици. Ще го победите и ще разполагате с онова, което е в него. И Христос казва "Аз победих света". Ако Христос - Учителят победи света, то и ученикът трябва да го победи. Сега у вас съществува желание да отидете в света, за да го победите, но и да се подчините на неговите закони и ред, на неговите мисли, желания и действия. Вие мислите, че всичко, каквото става в този свят, е нещо идеално. Кой от вас няма желание да отиде и да види как играят някои идеални актьори. Ами че има ли по-голямо представление от действителния живот! От един актьор, който се гърчи на сцената, и от един болен, който се гърчи на леглото, кой е по-добър актьор, кой по-добре играе ролята си? От един актьор, когото убиват на сцената, и от един човек, когото убиват в живота, кой по-добре изпълнява ролята си? Разбира се, че последният. Наблюдавайте живота и ще имате най-добри представления от различен характер - и комедия, и трагедия, и драма. Казвате: "Да идем на театър, дават еди-коя си драма". Аз ви казвам, че и по-хубава драма съм виждал. Наистина, чрез своето произведение драматургът е направил един хубав превод, но питам ви вие виждали ли сте оригинала на тази драма? Той е десет пъти по- хубав. Има художници и музиканти, които копират от живата Природа и ако стигнем до способността да разбираме нейния език, тогава ние ще се ползваме от същността на нещата и ще имаме едни по-хубави, по-верни схващания. Понеже сегашният слух не е така добре развит, ние мислим, че Природата не говори. Но тя говори отлично, много хубаво и красноречиво говори. В известни времена, в известни дни през годината Учителят на Бялото Братство космически слиза вътре в Природата. Това са моменти, за които казват, че Небето се отваря и се явяват различни видения. Във всяка една епоха има времена, когато Учителят слиза и ако вие ги знаете, ще видите Великото в Природата. Бог по някой път мълчи, по някой път говори. Той мълчи, когато е зает с някоя велика Своя мисъл за сътворяване на нов свят. Именно в тези творчески актове на Бога на земята стават най-големите престъпления, защото Той не може да се занимава с глупостите на хората. Вие казвате: "Докато Господ мълчи, да свършим тази работа, сега му е времето!" Но след като свърши работата си, Господ се обръща и разчита всичко. Той за всичко държи сметка, нищо и никого не забравя, нищо не пропуска, никога не заспива. Той само привидно никога не те забелязва и дори когато те гледа, показва, че не те вижда. Той запазва абсолютно мълчание; мълчи и когато те наблюдава, а ти мислиш, че не те е видял и се успокояваш. Не, видял те е Той.

За да се домогнете до Любовта, непременно трябва да бъдете ученици. Детето, за да го обикне майка му, трябва да стане дете. Ако не стане такова, то не може да се ползва от нейната Любов. И ученикът, за да бъде обичан, трябва да се постави в положението на ученик. Ако искате да опитате Любовта, трябва да се поставите в положението на дете, на ученик. Ако искате да опитате Любовта, трябва да слезете на земята, да се ограничите, да проявите отношенията си към Бога. Щом се смирите, щом се почувствате вечни като Бога, тогава ще заживеете в Него и няма нищо друго да търсите. Щом се ограничите и дойдете да работите, тогава Бог ще ви се изяви в своята Любов. За проявлението на тази Любов ни е потребно тяло и то най-хармонично съградено тяло. В това тяло ни е потребно едно отлично сърце, направено от най-фината материя, която съществува в Божия свят. После, трябва ни един отличен ум, създаден от най-фините Сили, които съществуват вътре в Природата. След това ни трябва душа, произлязла от субстанцията на Бога, от Неговата същност - душа, която проявява целия Космос в себе си. Трябва ни и дух - този Божествен лъч, който излиза и оживява всичко. Това е вътрешният човек. И когато всички тези елементи се съчетаят в едно, човек добива съзнание, че съществува едновременно на земята, в аст- ралния свят, в менталното поле, в Причинния и в Божествения свят.

Сега като казвам да бъдете ученици, не означава че не сте такива, но желателно е да бъдете от тези трудолюбиви и способни ученици, които щом като срещнат мъчнотии, знаят добре да ги разрешават Ако вие имате дъщеря и я държите затворена в един замък, тя ще бъде чиста. Ако имате друга дъщеря, която, след като я пуснете в света всред всички изпитания и изкушения, остане чиста, питам коя от тях двете стои по-високо? Втората. Ако имате благоприятни условия и сте чисти, това е отлично, но трябва да знаете дали можете в изпитанията да запазите чистотата си. Онзи, който е минал през всичките нечистотии на живота, през всичките съблазни и е успял да запази своята чистота, той е ученик. Вие искате да сте ученици и да се затворите в един стъклен звънец, където да няма изкушения, за да се запазите чисти, Това е най-лесното нещо, но тогава няма смисъл да бъдете ученици. Не, ученикът ще мине през света, ще бъде поставен на всички съблазни и щом издържи, ще познаете, че е ученик. А вие когато влезете в Пътя, казвате: "Дано мъчнотиите и изкушенията да са по-малко". Чудни схващания са това! Ще имате точно толкова изпитания, колкото са необходими за вашето развитие. Вземете едно светско училище и вижте как е съставена програмата там. В първи клас тя съответства на разбиранията на учениците; във втори, трети, четвърти, пети, шести клас - също. Ако хората знаят толкова умно да си нареждат работите в живота, колко повече умее това Бог! Дано Господ предвиди всичко! Ние сме влезли в Пътя и казваме: "Господи, гледай да ни дадеш нещо такова, което да не ни сломи!" Даваме съвети на Господа, което означава, че не вярваме в Него. Това е изпитание, изкушение. Ще кажем: "Господи, ние ще изпьлним програмата Ти така, както Ти си я наредил. Нека бъде Твоята Воля!"

Сега, аз говоря на онези, които се подготвят вече, които са пред прага на ученичеството. Ще кажете, че вече сте ученици. Да, разбира се, но има ученици от първи, от втори, от трети, четвърти и така нататък класове; от ученик до ученик има разлика. После, има ученици от гимназията, от университета, най-после има и окултни ученици. Думата "ученик" може да се разбира в много форми. И когато някой път ви казвам, че още не сте ученици, вие възразявате: "Как да не сме?!" Вие сте ученици на прогимназията, но не и на висшата гимназия. После ви казвам, че сте ученици на висшата гимназия, но не и ученици на университета. Не е ли вярно? Вярно е. Е, добре, ще ви попитам сега какви трябва да бъдат качествата на ученика, който е влязъл в окултната Школа? Всичко, което е необходимо за ученика, трябва да бъде за вас точно определено и трябва да го притежавате. Целта на търговеца е да стане богат и права е целта му. Целта на юнака е да стане як и корав. Целта на онзи, който се сражава на бойното поле, е да спечели сражението. Целта на гладния е да се нахрани, на жадния - да се напои. Целта на ученика е да се учи. И така, нашата цел през годината ще бъде да се учим. На какво? Да любим. Първото нещо е да се научим да любим, да се обичаме! Второто нещо е да научим начините и методите, чрез които се изявява тази Любов. Третото нещо е да познаваме условията, при които ще проявим своята Любов.

За да те любят, трябва да има нещо в тебе. Например, обичаш музиката; ако знаеш да свириш, аз ще те обичам. Обичаш изкуството, художеството; ако ся отличен, първокласен художник и нарисуваш една картина, аз ще те обикна. Обичаш милосърдието; виждам един акт на милосърдие в тебе, чрез който помагаш някому и го повдигаш - аз ще те обикна. Следователно, за да ви обикнат хората, вие винаги трябва да проявявате своята Любов, да проявявате акт на Любов към по-слабите. За да бъде обикната от своето дете, майката трябва да умее да възпитава. Тогава всички ще казват: "Отлична майка, дава добьр пример". Но ако тази майка захвърли детето си и престане да го възпитава, ако започне да ходи по журфикси и по събрания, където няма обществен въпрос, който да й се опира, а собствените си рожби оставя сиротни, тогава всеки ще каже: "Тази майка много знае, но поне да научи как да възпитава децата си". Сега, вие всичко може да знаете в света, но не знаете как да служите на Христа, на вашия Учител, не знаете как да приложите Неговото Учение. Щом стигнете до приложение, не знаете как да го сторите. Ако попитам когото и да е приложимо ли е Христовото Учение, всички ще отвърнат, че е неприложимо и несъвместимо. А стане ли въпрос за Чистотата, казвате: "Не може да бъдем чисти, аз съм женен и не мога да бъда чист". Ти и да не си женен, пак ще бъдеш нечист. Жената за тебе е една стъкленица, в която си затворен, за да не се окаляш. Знаете ли кога се оцапват мъже и жени? Те така са се съединили, не окото им е все в просото: мъжът ходи навън и гледа, жената ходи навън и гледа... Външното гледане опетнява човека. Когато човек престане да гледа Бога в себе си и да се възхищава от Неговата Любов, а започне да се възхищава от външния свят, той е върху пътя на престъпленията, извършил е всичките престъпления. И всеки може да те подкупи тогава: ще се подкупиш от очите на една жена, че били черни, че била пълничка, че носът й бил гръцки, че бузите й били пълнички, че това-онова. После ще се подкупиш от това, че еди-кой си имал къщи, ниви, парици. Всичко ще те подкупи. Това вече не е Любов; това в Писанието го наричат "място на престъпление". Ако вие или който и да е се подкупвате от знанията на вашия учител и го обичате само заради тях, вие вършите престъпление. Знанието не е цел, защото Любовта е, която носи знание в себе си. Вие не можете да носите знание, докато не придобиете Любов. Вие се лъжете и мислите, че преди да придобиете Любов може да придобиете знание. Само онзи, който е придобил Любовта във всичката нейна пълнота, може да добие знания. Не мислете, че без Любов може да имате някаква Сила. Всички подобни сили са лъжливи и фиктивни. Казвате, че без Любов можете да направите нещо. Прегледайте цялата история - няма нито един реформатор, нито един Велик Учител, който да е тръгнал в света без Любов и да е имал успех. Може да е имал временен успех, но всичко е рухвало и се е разсипвало след него. Затова казвам, че цялата ваша сила, ако се проявява без Любов, ще рухне, ще се разсипе. И тогава вие ще кажете: "Защо ни трябваше да ходим!" Да, без Любов не може да се ходи. Само с Любов! Аз ви говоря Истината така, както никой не ви е говорил: без Любов никой нищо не може да направи. Някой ще каже: "Като добия знанието, после всичко останало е лесно". Не, най-първо ще добиеш Любовта, а после ще добиеш истинското знание. В това отношение няма да откриете никакво изключение. Ще кажете, че сърцето ви е студено. Защо? Защото нямате Любов. - Ама откъде да я взема? Че вие откъде търсите Любовта?...

Аз ще ви оставя този въпрос неразрешен, но ще помните, че всичко в света се открива само чрез тази Любов, която носи скрити в себе си Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Когато схванете тази моя мисъл, у вас ще дойде едно прозрение, един подтик и ще видите всички човешки души в една нова светлина. Тогава ще ви стане всичко мило и драго; даже и най-отвратителните същества, за каквито считате влечугите и жабите, след като ги погледнете през тази Любов, ще кажете за тях: "Горките същества, колко ги съжалявам! Коя ли е причината за това тяхно положение?" Когато срещнете някоя костенурка, ще се спрете и ще кажете: "Колко те съжалявам! Разбирам защо носиш тази дрешка." Когато пък срещнете змия, няма да ви е страх, но ще кажете "Горката, сега те разбирам, зная коя е причината, за да се гърчиш и пълзиш." В душата ви ще се яви едно вътрешно умиление. А сега, когато срещнете някого, казвате: "Какъв си лицемер! Познавам всичко в тебе - искаш да ме излъжеш, да излъжеш Бога и мислиш, че аз не зная. Не се лъжа аз!" Щом като разсъждаваш по този начин, ти отдавна си се излъгал. Ако знаеш Истината, ти ще кажеш в себе си: "Разбирам къде се спъва този брат и виждам къде се намира гой". Ти ще разбереш в себе си причините, поради които той е в такова положение - той решава трудна задача. Искам да взема подобни реални примери от учениците, които образуваха комуни; необходими ми са примери и мисля, че те няма да се докачат. Идва при мене един ученик и ми разказва: "Ние намерихме истинския път, направихме една комуна и понеже сме осигурени, мисля да напусна своята служба. Ние в този град ще образуваме една комуна-светило и ще дадем пример на всички старозагорци". Казвам му: "Докато не съборите вашата къща и докато не съградите нова, не напускайте старата, т.е. не напускайте старата служба". Друг брат от София идва да държи лекция за комуните. Една сестра, която го слуша, казва: "Този брат-комунар е намерил разковничето и знае колко декара земя да обработва, за да изхрани четиридесет-петдесет души". Обаче не се минават четири-пет месеца и братът се отказва да храни тези хора. Защо? Работата не е обмислена - не се хранят така лесно толкова души. Любов трябва, Любов! Така се стигна до някои недоразумения, комунарите се скараха помежду си и се разделиха. А след това питат не може ли Учителя да оправи работата. Казвам: тази работа ще я оправя тогава, когато вие не можете да я оправите. По-късно същите братя създадоха втора комуна, но и тя не върви. Идеята е отлична, но и на тези братя им липсва Любов - искат да се осигурят, всеки гледа да вземе повечко.

Сега много от вас искат да ми бъдат ученици, за да се осигурят. У мен осигуряване няма. Ще работите така, както аз работя. Аз никъде не съм се осигурил. Някои ме питат: "Когато остарееш, какво ще правиш, кой ще те гледа?" Когато остарея, мога да постоя четиридесет-петдесет дена гладен - ще се помъча малко, ще поритам. - Но така може да умреш. И като ядем, умираме, и като не ядем пак умираме; каква разлика има? Ако така ми е определено, за мен е безразлично дали в изобилие или в недоимък ще умра. Това е посторонен въпрос, който не ме занимава.

Следователно, първото условие за образуване на комуните е наличието на високо съзнание. Учениците се събират, за да могат взаимно да си помагат. А в тези комуни, в които влизате, вие не позволявате да се проявят всички, а само някои по-стари вземат инициативата в ръцете си и искат да заповядват в Името Божие. Често забелязвам, че повечето хора искат да прокарват своите възгледи. Например, в провинцията някои вървят след мене и говорят, че така им казал Духът. Други пък, за да улеснят моята работа, убеждават, че трябвало да се пости и че така е заповядал-Учителя. Тези хора ходят и разказват това-онова все от името на Учителя. А онези, които ги слушат, се питат как така Учителя на нас говори едно, а на тези говори друго. Защо сте толкова глупави и не проверите чрез мене всичко? Аз съм тук на земята, затова елате и проверете какво е казал Учителя ви направо чрез мене. Та и аз се разговарям с духовете. Ако съм на мястото на Павел, ще река: "Ако някой каже, че съм евреин, ще кажа, че аз съм два пъти повече евреин". По подобен начин, ако някой каже, че съм правел сеанси и с духове съм приказвал, аз ви заявявам, че два пъти повече говоря с духовете. И когато се разговарям, не ми трябват медиуми, а общувам с тях директно. Някои приемат всичко, което им каже духът, за чиста монета. Не, в другия свят има толкова нечистотии и лъжи, колкото и тук. И там има зло, и там има ферментация, дори повече отколкото тук, но всичко е толкова фино, че не можеш да го разбереш. За да се схванат далечните измами и примки, в които можеш да се оплетеш, се изисква един прозорлив и схватлив ум. Когато влезеш в Духовния свят, ще те посрещнат духовете, ще ти дадат дреха да се облечеш, ще те нагостят и ще те заведат в техните гори и ливади. Но там има цветя, които упояват и приспиват. Така че когато се събудиш, няма да разбереш къде си се отзовал. В този свят започват добре, но свършват зле. Затова, когато отидеш между тези цветя, няма да заспиваш, а ще държиш ума си много буден. Някои ще кажат: "Щом като има лъжа, да не се занимаваме с Духовния свят". Не, ще се занимаваш, но умно ще се държиш; ще знаеш, че духовете са като нас, но с по-фини тела. И те понякога скучаят, и те обичат да се занимават със земята, и те обичат да съчиняват небивали истории. Разправяха ми случай как един дух в град Плевен повиква едного и му казва: "Ти ще направиш един опит: ще вземеш свещ, ще гледаш в огледалото и точно в дванадесет часа ще ме видиш така, както не си ме виждал никога". Човекът взема свещта и в дванадесет часа гледа, гледа, но нищо не вижда. Най-после чува глас: "Ами това магаре в огледалото не го ли виждаш?" Тогава разбира, че става дума за самия него и че това е една подигравка... Сега това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава. Ако познавате закона, няма да ходите да гледате духовете в отражението на гледалото, а ще събудите у вас тези духовни чувства. Дух не може да се види с физически очи, нито може да се разбере с физически чувства. Ще събудиш духовните чувства в себе си и с тях ще познаеш Духовния свят!

Сега ученикът трябва да се запознае със своя Учител. Учителят не е на земята. Той може да има физическо тяло, но всякога живее на Небето, горе. Със свето тяло по форма е долу на земята, но по същество е горе. Така че където и да сте, каквото и да правите, през тази година ще гледате да добиете Любовта на вашия Учител! Преди години една млада госпожица, една от най-интелигентните моми, които съм срещал, ми каза: "Аз имам едно правило: с всички хора се обхождам много добре, но когато срещна един човек, гледам да намеря у него една от най- хубавите му черти и когато фиксирам ума си върху нея, предизвиквам го и в него, колкото и да е лош и груб, става една реакция". Една светска мома в своето духовно прозрение е дошла до тези резултати и аз ви препоръчвам нейния пример, който е добро за вас. Когато се срещнете един с друг, постарайте се да откриете някоя добра черта в себе си. Не се спирайте върху маловажните слабости у другите, те са посторонни неща, които ви отдалечават от Истината. Само по този практически начин ще успявате. Не го вършете насила, а се старайте да правите опити. Както младата госпожица е придобила това изкуство, така и вие може да го придобиете.

Христос казва: "Аз съм истинната лоза". Представете си мислено, че вие сте на тази лоза отгоре, че сте една пръчка, присадена в Христа. Не Го търсете никъде, но вярвайте, че вие сте една пръчка и се старайте да разберете езика на лозата. Ще научите Христовия език! Не е Христос, който трябва да научи езика на своя ученик, но вие трябва да научите езика на Христа. И когато го научите и проговорите на него, тогава нищо, което поискате, няма да ви се откаже. Ако искате да научите уроците Му, ще научите езика на Христа и ще отидете да го говорите. Ако не говорите на Неговия език, ще видите, че Той е вдълбочен в нещо и може да Му приказвате цели дни, без да повдигне главата си. Но ако Му кажете само една дума на Неговия език, Той ще обърне своя поглед. През тази година искам да научите Христовия език, а началото на този език е Любовта. Ще започнете с първата дума; започнете с думата "обичам". Тя не е първата дума, но ще започнете с нея. На български език думата "обичам" е по-морална, отколкото думата "любя". "Обичам" съдържа в себе си по-силно чувство. Така и вие ще се запитате обичате ли Христа. Но няма да отговорите "обичам Христа", а "възлюбих Христа". Когато поставите частичката "въз" пред думата "любя", става "възлюбих". Така се изменя значението на тази дума. Думата "възлюбих" е много силна. Затова вложете в себе си думата "възлюбих, възлюбих, възлюбих". Изпейте тази дума! Ако имахте Любов, сега можехте да съчините една песен от думата "възлюбих". Тя ще бъде най-хубавата песен от всички, които някога сте слушали. Ще ми кажете: "Учителю, изпей ни мелодията на тази песен!" Аз ще ви отговоря искрено: възлюбленият пее на възлюб- лената си само. Но ако тя не Го е, възлюбила, Той мълчи. Така и Христос мълчи още за вас и не може да ви пее.

Сега, ако е за песен, аз ви пях: вчера ви пях "Благославяй и не забравяй", пях ви "Фир-фюр-фен". Неща незнайни могат да се пеят, но знайното не може.

Вашите сърца в бъдеще трябва да станат толкова деликатни, че да схващате всички оттенъци. Има духовни скърби, които се крият в душата. Знаете ли колко големи и дълбоки са те! Има скърби, които не могат да се изкажат с въздишка - толкова дълбоки са тези чувства, че само душата, която ги преживява, знае какво е скръб. Който премине през дълбоката и голяма скръб в Природата, дрехите му избеляват и той става бял. Но не мислете, че белотата съдържа всичко в себе си; тя трябва да се превърне в Светлина, отново трябва да премине през Живота и в Божествения свят да даде плодове, които да повдигнат Живота и по този начин да се реализират. Следователно, този бял цвят трябва да се превърне в Светлина, последната трябва да се превърне в движение, да влезе ,в съзнателния Живот и от него да узреят новите плодове върху дървото на Живота. И когато хапнем от тях, когато душата ни почувства присъствието на Бога във всичката Му пълнота, когато вкусим от великата красота в Словото на Великия Учител на света, тогава ще разберем дълбокия смисъл на това Слово.

През тази година всички ще имате условия и възможност да се запознаете с езика на вашия Учител и да го научите. Мнозина ми разказват, че са видели насън Христа. Питам ги говорил ли им нещо Той. - Не, само мина и замина. Че как ще разговаря с теб Христос, когато не разбираш езика Му? Знаеш ли езика Му, Христос ще ти проговори и ще ти каже: "Ако имате Любов един към друг".

Сега мнозина от вас ще отидат в света. Там ще срещнете мъчнотии, недоразумения, спънки, съмнения, но всичко може да се победи с тази вътрешна пълнота, която е знанието и употребата на Христовия език. С тази цел ще ви се дадат упътвания и само по този начин ще се разбираме. Какво би станало, ако аз не мога да вляза в положението ви? Защо лекарят влиза в положението на болния? Последният се хваща за лекаря и казва: "Господин докторе, ти си единственият, който може да ме излекува; ти си за мене Господ, майка, баща - никого друг си нямам; ти можеш да ме избавиш, друг не може!" Тогава душата на лекаря се пробужда и той казва: "На този болен ще помогна". Но ако пациентът му каже: "Ти си лекар и си длъжен да ме излекуваш, нали затова ти плащам!", тогава той ще си премълчи и въобще няма да го погледне. Ако искаш и ако се молиш, у този лекар ще се пробуди Божественото и той ще каже: "На този болен ще помогна". Сега мнозина казват: "Ако иска, Господ ще ме излекува". Няма какво Бог да иска - ти ще искаш! Ще се заловиш, по всички правила ще се молиш, ще плачеш и ще казваш: "Бий ме, смачкай ме, но Ти ще ми помогнеш!" Тогава Господ ще рече: "Този болен заслужава, но искам да се обърне към Мен". Някои от вас казват: "Да не ходим при Учителя, да не му се натрапваме, да не го смущаваме". Други ми говорят: "Учителю, аз исках да те питам нещо важно, но съм благороден и не желая като другите да те смущавам". Казвам: ти ме смути повече, отколкото другите. Ти, който трябваше в определен момент да разрешиш този въпрос, не успя, а сега искаш да ме излъжеш. В душата ти е влязла лъжата. Аз бих желал всеки един да ме смути, но да разреши своя въпрос по всички правила на Божественото изкуство, да го разреши по закона на Любовта. Има един въпрос, за който аз никому не съм отказвал. Никому, комуто сърцето е в крайно утес- нение, не съм отказвал да го приема и да му помогна. Не е било време, когато някому да е била скършена волята. Но ако дойде при мен някой с много силна воля, казвам му: "Ти имаш гранитна, желязна воля, няма какво да ти помагам". Сега аз ви говоря в името на Христа, в името на Бога: не е било време, откакто светът е създаден, да не помогна на страдащите. Ще преведа тези думи на по-разбран език - така както са написани в Божията книга: не е било време, откакто светът съществува, или откакто Космосът е създаден, една душа, намираща се в крайно утеснение, да е похлопала на вратата на Господа и Той да не се спре и да не й помогне, при всичката си заетост със Своите работи. Не е било време4 някой ум, бивайки нещо смутен, да похлопа на Божията врата и да не му е изпратен един малък лъч. В това отношение никога не е правено изключение. Така че, когато се приближаваме към Бога с всичкия си ум и сърце и когато душата ни е в утеснение, Той ще проговори на ума ни, Той ще проговори на сърцето ни.

Сега вие искате да бъдете ученици и това е едно отлично желание. Няма по-красиво желание от това да бъдеш ученик! Всеки, който е бил ученик, си спомня с възхищение дните на своето ученичество. Така е и в една окултна Школа. Няма по-красиво желание от това да бъдеш неин ученик. Сега, на всички ви като ученици пожелавам добър път към Истината. Пожелавам ви да се запознаете с езика на Любовта, с неговата граматика - да знаете къде да поставите съществителното - отпред или отзад, къде глагола, прилагателното, съюза или междуметието. Пожелавам ви да научите езика на Мъдростта, пожелавам ви да научите езика на Истината. И идната година, когато ви кажа "Кажи ми Истината", да започнете да ми говорите с нейния език. Колко красив е езикът на Истината, колко отличен е той! Снощи дойде при мене една ученичка, която аз похвалявам, и ми каза: "Учителю, ще ви кажа една горчива истина за себе си: не можах да устоя на Любовта така, както трябваше, не можах да опазя своята чистота". Казвам й: "Аз те похвалявам за твоята смелост!" Тя е започнала да говори с езика на Истината. Сестрата продължи: "Аз трябваше по-рано да направя това нещо, но имах слаба воля; отсега нататък искам да говоря Истината така, както никога. Аз искам да бъда чиста - чиста така, както никога не съм била". Един идеален пример е случаят с тази сестра и аз похвалявам тази ученичка и бих желал всички да са като нея. Има много ученички, които не са по-добри от нея, но минават за такива. Трябва да бъдем смели и решителни пред Бога, да изповядваме всеки грях, всяка нечистота. Трябва да отворим сърцата си и да изхвърлим всички тези нечистотии. Изповед на всички трябва! Каква изповед? Съвършена изповед: ще застанете пред вашия Учител и ще кажете на Христа в душата си: "Учителю, не съм спазил досега Твоята Любов, не съм пребъдвал в Твоята Чистота, но отсега нататък ще приложа Любовта Ти във всичката нейна пълнота!" Тогава ще дойде дяволът и ще ти рече: "Чакай, не давай обещание, сигурен ли си, че ще го изпълниш?" Ти ще си кажеш: "Ще го изпълня! Ще ходя с всичката Чистота!" Тогава ще дойде ново изкушение и ще се запиташ дали можеш да ходиш в тази Чистота. Там, където има Любов, има Чистота. Накрая остава още едно изкушение: ще си помислите: "Този наш Учител иска да ни направи светии, да ни лиши от всички блага на света". Ако аз любя света, какво от това, че се отказвам от него? Вие мислите, че ако се откажете от света, от това-онова, от вас нищо няма да остане. С тези разсъждения знаете ли на какво приличате? На жабата, която казва: "Ако изляза вън от блатото, какъв ще бъде моят живот?" Има по-хубав живот. Животът на един музикант не е ли по-хубав от крякането на жабата? Художникът, който рисува с четка, не стои ли по-високо от тази жаба, която кряка? Онзи, който чете псалмите на Давид и свещените книги, не стои ли по-високо от жабата, която кряка и вдига шум? Казвам ви, че когато напуснете този живот, пред вас ще се разкрият перспективи, хиляди пъти по-велики и по-славни, отколкото сегашният ви живот.

При днешното ви положение, когато майка и дъщеря се срещнат и целунат, първата се поотърсва малко и казва: "Студени са устните ти". Защо не е доволна? Защото в тази целувка трябва да има трептения - душата ви трябва така да трепти, че цяла да се излее в тази целувка. Майката счита това изискване за напълно естествено. Дъщерята я целува, но майката не е доволна, защото чувства, че дъщерята обича някого повече от нея и му е дала по-силна целувка. Майката въздъхва и казва: "Затова ли я родих? Тя е дала другиму по-силна целувка, а на мене - трици- те". По същия начин и вие не мислете, че може да ме излъжете с някакви последни целувки. Аз на хората последни целувки не давам; нито приемам последни целувки, нито давам последни целувки. В Името на Господа говоря. Той нито последни целувки дава, нито последни целувки приема. Когато Господ те целуне, ти ще се изправиш, ще оживееш, ще възкръснеш, девствен ще станеш и чист като ангел. Девствен означава целувката на Бога, целувката на Христа. Аз бих желал един ден да получите всички тази целувка, да станете,да оживеете, да възкръснете и да кажете: "Сега познавам тази необятна Любов на Бога, на Христа, на нашия Учител, за когото толкова години се е говорило". Вие сте Го търсили, търсили и още Го търсите. Този е Пътят, друг път няма! Ходете в света, работете, но всичкият ваш ум да бъде занят с три неща: първо, всичко в света се осмисля само в Любовта; второ, всичко в света се огражда само с Мъдростта и трето, всичко в света се опазва само чрез Истината. Каквато и работа да започнете, вложете в нея Любов, Мъдрост и Истина. Нека във всички да има съзнание и ще видите как всяка работа ще върви.

В това Учение, където и да се приложи, няма изключение. В закона на Любовта изключение няма. Христос казва: "Аз съм лозата, вие сте пръчките". Така че, ако образувате една комуна, повикайте Христа и кажете: "Господи, искаме да вземеш дял в тази комуна, да бъдеш с нас; ще започнем с Твоята Мъдрост, ще започнем с Твоята Любов, ще започнем с Твоята Истина". Не мислете да образувате комуна само за десет души, а я отворете за целия Божествен свят, дайте образец на света, израз на Истината!

Сега ние създаваме Школа. Някои мислят, че в нея ще влязат само които са звани. Тя е за всички без разлика! Всеки, който може да люби, всеки, който може да мисли, всеки, който може да говори Истината, е добре дошъл като ученик. Безразлично дали е малък или голям.

Идущата година пак ще се срещнем и ще говорим. Тогава ще донесете онези десет теми. Най-способният ученик да напише нещо върху Любовта в проза или в поезия - както намира за добре. Но да изложи идеята така, че всяка една дума да има значение и да бъде естествена - да изложи Любовта така, както я разбира. По втората тема най-способният ученик да напише нещо върху Мъдростта - какво нещо е тя. По третата тема най-способният ученик да напише нещо върху Истината. Всяка тема да бъде не повече от десет листа и то четвъртинки листове от големите коли. Не бива да ги изписвате много ситно, за да ме изиграете. Ще пишете само по редовете, а не и между тях; само върху лицевата страна на листа, а обратната страна ще оставите празна. Само десет страници и нито една повече! По-малко може, но повече не може. Може с десет думи да изкажете нещо за Любовта, после може с десет реда и най-много до десет страници; повече не може.

Сега, малко да се поосвободим. Знаете ли в какво положение се намирате? Вие сте като обръчите на една каца, които кацарят пристяга. Той стяга всички обръчи и гледа дали няма аралъци. После налива вода и отново гледа да не изтича отнякъде. Накрая обръща кацата, изважда обръчите, взема едно голямо еренде, слага го от едната страна, слага го от другата страна... Кацата пита докога ще продължава това. Докато водата престане да изтича. Сега вече кацата е готова, папурът е поставен, но ако някой обръч излезе, на следващата година пак ще има работа.

Сега ще се освободите и ще кажете: "Свободни сме вече от закона!" Но след като ви освободихме, да не решите да си ходите. Не, можете и утре, и вдругиден да останете - всеки според работата и обстоятелствата. Да не мислите, че ви подписвам паспорта; ден, два, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет можете да останете. До десет дни аз разрешавам, а от десет дни нататък разрешават търновци. Защото те могат да кажат: "Тия от провинцията докога ще стоят тука, все с тях ли ще се занимава Учителя?" Но аз не вярвам да кажат такова нещо, защото имат опитност от миналата година. По Любов може да останете колкото искате, добре сте дошли. Колкото искате яжте и пийте, сметка не ви искам, но когато излезете вън, идете и си платете дълга. Излезте вън и дайте такъв прием, какъвто ние ви дадохме!

Беседа от Учителя, държана от 11 часа на 27 август 1922 година (неделя) в град Търново

НАГОРЕ




placeholder