НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Простите и сложни движение в природата / Прости и сложни движения

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Простите и сложни движение в природата

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, има, сега, движение, движения, човек, място, всичко, сложно, свят, знаете, бог, казвате, любов, всички, бъде, себе, прояви, живот ,

Общ Окултен клас , Чамкория, 13 Юли 1922г., (Четвъртък) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


20 школна лекция на общия окултен клас
13 юли 1922 г. в Чам-Кория

Прочетоха се темите: Защо Бог създаде човека.

Ще говоря върху:

Простите и сложни движение в природата

Простите движения ще замените с „първичните движения“, а сложните движения – с последните движения, най-слабите движения. Едно обяснение: сложните движения подразбират голямо съпротивление, а простите движения, подразбират малко съпротивление. Сега у всички, в съзнанието ви има две движения, има просто движение, има и сложно движение. За пример, за да дойдете тук в Чам-Кория, какво движение се е явило във вас, просто движение или сложно? Към коя категория бихте го поставили? (Сложно).

Простите първични движения са само движенията към Бога, които са чисти, у които съзнанието не е раздвоено. Първите движения са кристални, а в сложните движения всякога има раздвояване в човешкото съзнание. Отиваш на курорт, но имаш няколко подбудителни причини, причината не е една, много причини имаш. Тогава бих ви попитал, когато човек се жени, женитбата просто или сложно движение е? Сложно. Защото повидимому жената може да каже, че обича мъжа или мъжът може да каже, че обича жената. То е една от причините. Второ, те искат да имат деца. Трето, мъжът иска някой да му готви. Има ред подбуждения. Тъй щото женитбата е сложно движение. А във всичките сложни движения в света, трябва да знаете, че в тях има препятствие, което да очаквате. И, следователно, като ученици на окултната школа, аз ви давам туй разграничение като метод. Аз ви го давам само като един метод, да правите едно психическо разграничение на силите, които действуват във вас в даден момент, дали те са от „първичен“ или „вторичен, последен“ род. Да знаете всяко едно движение към коя категория спада. Щом знаете, лесно може да се ориентирате. Сега вие бъркате, имате едно сложно движение, искате резултати от просто движение, очаквате резултат на сложно движение. А всяко движение има свои определени резултати. Сега, смешно ще бъде, когато някои хора искат да станат религиозни и очакват да бъдат богати. Именно: човек, който иска да стане религиозен, в пълната смисъл на думата, той ще загуби всичкото богатство, защото самото богатство е сложно движение. Ако имаш знание, знанието е сложно движение. Следователно, ще разграничавате в живота си движенията в съзнанието към кои спадат. Те спадат към едната или към другата категория. Туй е за едно практическо ориентиране. Да знаете кое преобладава в даден момент. Тия движения не принадлежат към вас. Ако се намирате в една навалица хора, между тия хора може ли да минете по права линия? Ще имате едно много сложно движение. И като излезете, ще кажете: Слава Богу, излезнахме благополучно, преминахме препятствията. Често пъти в живота си, на сила минавате покрай някое тържество и следователно ще се борите, такъв метод ще употребите, сложно движение, ще направите хиляди отклонения в всяко едно направление и ще мислите тогава. Те са, аз ги наричам, човешките движения. А простите движения, те са кратки.

Приятелството към кое движение спада? Истинското приятелство към кои движения спада? (Просто). Всички ония подбуди, които стават с най-малко разноски, са Божествени, а тия, за които се изхарчва грамадна енергия, те спадат към сложните движения. Сега, да определим движението. От що произтича то? То произтича от живота. Животът е първата причина на движението. Всяко едно движение в света показва, че съзнанието на някое същество иска да се домогне до известна храна. Турят му известни сили, потребни за него, и следователно животът произвежда първото движение. А пък енергиите, складирани в живота, са произлезли от мисловия свят значи, ние имаме едно движение, което представя чисто физическия свят. Имаме живот, който представя духовния свят, менталния свят, мисловния свят. Този свят се изразява чрез мисълта, която преобладава в живота. Следователно, мисълта се изразява в живота; тя е живот в движение, а движението е реализиране на тия трите в едно. Следователно, ние определяме: ако вашата мисъл е проста, тя ще произведе един прост живот, с първично, чисто, просто движение. Ако мисълта ви е сложна, непременно животът ви ще бъде сложен и движението ще му съответствува. Да кажем, че в едно същество, което живее в мисловия свят, се заражда идеята да стане велико, да създаде някоя слънчева система – в него се заражда сложно движение. Ако туй същество иска да придобие едно движение първично, съзнателно, да опита Божествената Любов, в нейните чисти форми ще имаме просто движение на съзнанието. Сега у вас често като се прекръстосате, вие искате да примирите простите движения с сложните. Те са непримирими! Едно просто движение не може да се съчетае с едно сложно движение. – Те са несъвместими! Един светия и един грешник на едно място не може да живеят. Те може да живеят, но на едно място не. Болният и лекарят може да бъдат на едно място, но лекарят ще бъде при болния докато го излекува. И светията ще седи при грешника, докато го излекува. И детето, и то по същия закон, ще живее при майката, докато вземе туй, което му трябва, и като го вземе, вече не търси майка си.

Сега, вие казвате, че Бог създаде човека, за да се прояви. В какво да се прояви? На кого да се прояви? Сега искам малко да ви коригирам. Да се прояви на себе си. Щом иска да се прояви Бог в света, значи, има друго божество. Тъй излиза тогава, то е дуализъм. Аз искам да се проява. На кого? Не на себе си. Какво има да се проявявам на себе си? На друго нещо трябва да се проява, и другото същество и то, ако иска да се прояви, и то трябва да се прояви някому. А Бог да се прояви, на кого? То е един въпрос, един от трудните въпроси. Аз ще ви отговоря тъй: Бог създаде човека, за да бъде създаден. Сега, аз ще ви задам следующия въпрос: Кога може да се създаде нещо? – понеже човек не може да бъде създаден. Не говоря за създаванието на човека, защото човек не може да бъде създаден. Създаване подразбира творчество. Има окултни ученици, които не може да разберат това. Съзижда, съгражда това, подразбира всякога материален живот. Когато се съгражда някое място, за кого се съгражда? За самия себе си ли? Може да се съгражда нещо за да се прояви човек. Ако кажем, че може да се съгражда, за да се прояви човек, права ли е идеята? Съграждат хората някой мост, за да се съобщават. Има някое препятствие, мост е турнат, той е едно съобщително средство. Следователно, човек е един мост за съобщение на световете, нищо повече. Ще имате една по-права идея. Защото, в целокупността си вие още не знаете какво означава физическия свят, т. е. физическия свят не само че не е тъй известен, но някой казват, че той е илюзия. Това са само думи, на които трябва да се разбере дълбокия смисъл. Божественият свят, с ония същества, които живеят в Божествения свят, както и съществата, които живеят в физическия свят, какви са прямите им отношения в тази смисъл? Сега, при този въпрос ще засегнем следующите два въпроса. Духът, който е чист,ние казваме за Него: „Духът е в постоянна борба с материята?“ Пак се задава философския въпрос. Каква нужда има Духът, който е чист, който има туй спокойно състояние, каква нужда има той да се въплоти в материята? И защо трябва да се въплоти? Ще кажат, че той трябвало да слезе в материята, за да добие някаква опитност. Значи, на този Дух му липсва нещо. И после въпросът: Ако материята е нещо неразумно само по себе си, как е възможно туй неразумното да ограничи разумното? За да може материята да ограничи Духът,има разумност в тази материя, и даже такава разумност, която е равна на разумността на Духа.

Значи, ако материята, може да хване Духът, значи тази материя има своята интелигентност. Тъй поне излиза, щом Духът се ограничава от материята. Сега ние въпросът няма да го решим, ние ще го оставим тъй не разрешен, както са го оставили всички. Знаете ли защо? Ние ще се качим на Мусала горе и ще разгледаме всичката околност, и ще слезем долу, и само за Мусала ще мислим, как е произлязла неговата история,ще го проучваме, а той ще си седи на мястото. Аз ви поставям за проучване един грамаден връх, каква е неговата история? То е дълга работа, но за да можете по-правилно да мислите, пак ще наведа вашата мисъл, ще ви попитам тъй: Защо трябва да събудят човека от сън? Ако си слуга, защо господарят да те събуди? – За да работиш. Защо трябва да спиш? За да си починеш. Когато се събуди този слуга, господарят създава ли го? Следователно, човек в сегашното състояние е само събуден от един сън. Нищо повече. Спали сте до сега. Туй събуждане хората го наричат творчество. След като работите, кой се проявява, вие ли или вашият господар? И вие се проявявате и господарят ви се проявява. Вие се проявявате в работата, която сте извършили, а господарят може да се прояви в плановете, които ви е дал. Но ние ще заместим въпроса и вместо: Защо Бог е създал човек, ще ви попитам: Защо е дошъл човек на земята. Или защо е изпратен тук на земята, туй е по-право. Дошъл е от някъде. Защо е дошъл? На този въпрос може по-лесно да се отговори, отколкото на въпроса – защо Бог създаде човека.Сега, въпросът защо Бог създаде човека, при сегашните условия, при които се намирате тук, той няма практическо приложение. За да знаете защо човек е дошъл на земята; Защо Бог го е създал, трябва да четете тази архива на природата. Трябва да има някой, който да ви обича, да ви отвори тази книга, да видите какви са азалите, там има отбелязано защо и за какво. Тъй аз повдигнах въпроса: защо Бог създаде човека, за да намерите вашите отношения към Бога, и да се уверите, че без Бога, ако не сте свързани с Него, у вас не може да има никакъв растеж, никакъв живот, и никаква умствена деятелност, защото разумно от разумно произтича, живот от живота произтича и деятелност от деятелност произтича. Понеже Бог е прав във всичко, понеже човек спада към сложните движения, туй сложно движение трябва да намери своя подтик в първичното отношение. Трябва да бъдем свързани не по форма с Бога, нито по съдържание, те са още външни неща, нито по смисъл, но принципално, вътре, по самата същина на нещата. Да бъдем свързани с Бога, като една необходимост на самото битие, понеже само по този начин Неговата мисъл може да даде подтик на нашия живот и неговите движения, – движения на нашия живот. И тогава всичко е възможно. Такава трябва да бъде интимната ви цел, интимното ви желание, да не стане причина вие да се спъвате. Като влизате в тази школа, вие може да мислите да завладеете някои природни сили. Никакви завладявания не може да има! Аз не наричам владение, ако аз работя 10 год. за една круша и тя като роди круши, дойде друг да я обере. Аз не считам, че това е едно завладяване. Аз съм работил, а друг да яде плода. Няма смисъл. Ние може да работим, само за знание, а щом дойдем да се ползуваме от тях, туй не сме проучили. Сега, първото нещо, вие често казвате: Тъй е писано, тъй е казано – да се любим! „Да се любим“, аз подразбирам да направим мост. И мислите ли, ако направим мост, всичко в света ще се оправи? Ако двете страни са неприятели, по-добре да няма мост, защото тогава те ще почнат да се карат. Ако са приятели, нека има мост. Ако хората са готови да служат на Бога, нека има мост, ако не са се научили да служат на Бога, без мост нека бъдат. По-добре! Та, в окултната наука не смесвайте нещата. Често аз ви гледам, вие разсъждавате тъй: В Бога всичко може да искате. И вълци, и мечки, и тигри, вие ще кажете: Сега живея в Божия, в Христовия закон. И вълкът казва: Бог е Любов. Ама като остане сам, вълкът напада овцата, и казва: Понеже аз обичам Бога, обичам и децата Му, та ти трябва да станеш жертва заради мен. Е, може ли да примирите това? На вълка му е позволено да изяде овцата. Една овца да изяде един човек, иди-дойди; но една овца да я изяде един вълк, тя ще мине през най-големите страдания. И когато някой човек го изяде някоя мечка, той ще изпита пак същото. Ние не сме пратени на земята да правим менажерия. Овците ще бъдат отделно, вълците ще бъдат отделно, мечките, всичко ще бъде отделно, ще има преграда между тях, тел, да си приказват братски, но да има строго определени междини. Ама не тъй, аз виждам на някой човек умът му е мечешки, у другиго умът му е като умът на някоя овца, а те казват; „Хайде да разделим тази преграда, хайде да съединим умовете“. Но една овца и един вълк какво ще направят? Представете си, у някои сърцето е мечешко, у някои овче, как ще ги съединиш? У някои действията са мечешки, а у други овчи. Как ще ги примирите? Не може да се примирят. Вие ще кажете: Окултната наука всичко може. Окултната наука всичко може, но вие не можете каквото окултната наука може. Господ може. Аз зная, че Господ всичко може, но ние не можем. Ние не трябва да се опитваме да правим нещо, което Бог прави. Ние не можем. Следователно, ние трябва да правим само това, което можем, което е в кръга на нашето знание. Сега, аз от вас искам да правите неща, които можете, а не, които не можете. А ние се разбъркаме. Като кажа на някой нещо: Слушай, ти не разваляй твоята стена. Туй което аз ти казах, не го казах да го разваляш. Ти дръж преградата, за новото ще намериш ново място, но старото няма да го туриш. Често, за пример, вие искате да примирите идеите за Божията Любов с сегашната ваша Любов. Те са непримирими. Моята Любов, която аз имам, тя е несъвместима с вашата Любов. Разбирате ли! Ако аз внеса тия идеи, знаете ли как ще останат? Аз ще ви кажа. Често има описани в книгата „капризи на електричеството“, случаи, дето електричеството се явява в такива големи, валчести, светещи като електричество топки. Такава топка изведнъж пада върху човека, всичките дрехи изгарят, но той остава неповреден. Тази Любов, за която ви говоря, тя е такава една топка. Ако падне върху вас, вие ще се намерите гол. И като се намерите гол, вие ще се усъмните, и ще кажете: Това не е Любов. Именно там е Любовта. После, вие искате нови схващания за Любовта, с нов надпис, а стари разбирания. В чисто Божествената Любов жертва няма. Няма никаква жертва. Жертвата, това е само един резултат на сложните движения на Любовта във физическия свят. То е един временен, преходен период. Когато се казва, че трябва да се жертвува човек, това не се отнася до Божията Любов. В истинската Божествена Любов няма никаква жертва. И следователно, за да разберете Божествената Любов, непременно трябва да слезнете на физическия свят, да изучите закона на жертвата. Именно за това са дошли хората на земята, за да научат закона на жертвата. И какво нещо е Божествената Любов, ще я научат, като минат по закона на жертвата. То е закон за правилното трансформиране на Божествените енергии. Някой казва: Аз искам да зная какво мислиш заради мен. Казвам: Може да знаеш, но трябва да те изям. И затова казва Христос: „Ако не ядете плътта ми, и не пиете кръвта ми, няма да имате живот вечен“. Значи, ако искате да ме разберете, трябва да ви изям, че като влезете в мен, аз ще ви разбера, и като ви разбера, ще зная как да ви помогна. Следователно, вие ще се пожертвувате, за да влезе Бог във вас, ще направите тази жертва. Или вас да изядат или вие да изядете, ако искате да разберете някого. То е символ. Ако искате да разберете някого, той трябва да ви изяде. Ако искате той да ви разбере, вие трябва да го изядете. Сега, на този език ще кажете: То е страшно! Ами че всичко в сегашния живот не е ли само ядене и пиене? Изключете яденето, и в какво седи вече живота? След като сте изяли една хубава круша, след нея, може би, ще ви дойде някоя светла идея да напишете някое стихотворение. Тази круша представя и цвете, и затова е казал Христос: „Аз съм живата вода и живия хляб“.

Трябва да разграничавате простите движения от сложните, и какво е предназначението за идването на човека на земята. Да научите закона на жертвата. Той е един от важните въпроси, който трябва да проучвате. Но каква жертва? Жертва, тъй както се разбира. Ще си задавате въпроса: Какво трябва да жертвувате? Малките отстъпки, които правите, то не е жертва. Законът на жертвата е закон който примирява всичките противоречия в света. Да кажем, намирате се в голяма тъга, големи мъчнотии, туряте закона на жертвата и веднага вие може да отмахнете тъгата, която имате, но трябва жертва. Да кажем имате да взимате 20,000 лв. нямате тия пари в джоба си. Какво ще направите? Отворете тевтерите си и решете да пожертвувате тия пари заради вашето спокойствие, веднага ще ви олекне на душата и ще дойде мир. Сега, да не идете в друга крайност. Някой път вие съжалявате, че не сте някой учен човек. Казвате: Ако бях учен, щях да бъда министър, доктор. Вие се измъчвате.

Кажете: „И без да бъда министър, пак може да живея като човек“ и ще ви олекне. Някой път вие отивате в друга крайност, някои казват: нас не ни трябват знания. Не е въпросът там, в дадения случай ние се мъчим за липсата на ония блага, които идат от знанията. Кажете: Без тия блага на знанията можем. Но често тия знания не подразбират, че трябва да станеш министър, доктор или свещеник. Абсолютното, чисто знание, то е просто движение. Запример, вие често казвате: „Новото движение, ние да се увеличим по число“. Ами нашата сила не е в числото! „Ние трябва да съградим дом“. Силата не е в съграждането на дома. „Трябва да имаме знание“. Силата не е в това знание. Туй, което ние носим в света, то е една необходимост без която животът не може. Туй, което носим, то е една необходимост, тъй както водата и хляба са необходимост за живота. Тия хора, както и да е, те ще дойдат.

Но когато дойдат, ние няма да казваме: „Чакайте, това не се търпи, скъпо е, плащайте си хляба, после, плащайте за водата, защото аз съм първият, който съм я донесъл, трябва да си платите“. Не! Влезе ли тази мисъл в ума ви, въпросът е свършен. Абсолютно безкористно ще действувате. Хлябът ще давате, за да го използуват и вода ще давате, и на всеки комуто давате ще кажете: По същия закон, по същия начин и вие ще давате. Давайте всичко! Тази вода и този хляб трябва да давате, но само за тия, за които са предназначени. Сега някои от вас мислят, че като влезнат в новото учение ще станат по-добри. Ами че как знаете туй, че ще станете по-добри? Добрината на човека всякога зависи от жертвата. Колкото по-добре разбираш закона на жертвата и го прилагаш, толкова по-добър ще станеш. Времето не е нищо друго освен проявление на жертвата. Сега, аз ви навеждам на тази мисъл, за да не сте в противоречие със себе си. Запример, някой път, когато аз говоря, някои казват: „Той, Учителят, не трябваше да каже тъй“. Един камък аз може да го поставя на източната страна, на западната страна, на север или юг. Може да го туря отгоре. Но къде трябва да туря този камък? Да кажем, определено е неговото място. Къде трябва да го туря? Дето е определено, според мярката на мястото, там трябва да го туря. Сега, вие, в този живот, в който сте влезли, вие сте определени, измерени сте. Някой път като ви турна някъде, вие казвате: „Не ми е мястото тук, аз не съм за княз“. Аз гледам, тук е определено мястото ви. И следователно, вие разваляте, там на мястото ще бъдете, нищо повече. И след туй, вие повикате някого. И тук се раждат лъжливите учители. Вие викате някого и казвате: „Моето място не е тук, не може ли да ме преместите?“ И всички се притеглят на това място, и казват: Този камък коя работа може да извърши? – И почнат да градят нещо ново, изопачат цялото здание. Тогава дойде комисията и каже: „Не е съградено добре“ и разхвърли камъните. И казват: „Еди-кое си общество се разкапало, еди-коя си религия се разкапала“. Та ви предпазвам, у вас има една слабост, искате да се повърнете да градите по старому. Ще се откажете от старото. Не може без жертва. Трябва в себе си да подразбирате въпроса така, че всяко ваше действие, всяка ваша мисъл, трябва да бъде абсолютно чиста, безкористна. За себе си трябва да го знаете. Туй няма да го казвате отвънка. Туй чувство трябва да го пазите и да го развивате, и на хората никога не казвайте, че сте добри. Сега казвате; „Да живеем по братски!“ Овци с овци да живеят, вълк с вълк да живее, мечка с мечка, заек с заек, муха с муха да живее. Тъй както сте не може, но казва там един от еврейските пророци, че агнето и лъвът ще живеят заедно. Помнете този стих. Ама как ще живеят? Когато Господ дойде, да има простор нали? Ние ще оставим този стих, той спада към друга категория. Не примирявайте вашите добри мисли с лошите, не ги туряйте на едно и също място! Някой казва: „Аз имам една лоша мисъл“. Ако вашата мисъл е лоша турете я дето подобава. Имате една Божествена мисъл, турете я на място. Имате едно желание, добро или лошо, турете го на неговото място. Всяко нещо турете на своето място. Мнозина измежду вас, аз ви виждам, намерите един вълк, който има добри зъби, вие го донасяте и казвате: „Учителю, намерихме един добър човек, той е много умен, учен човек, пък каква природа има, какъв език, какви думи, я да го вземем при нас“. Аз го виждам, той е един стар вълк, нищо не му казвам. Казва: „Да му дадем един добър прийом, да му отворим вратата между овците да дойде да посещава тия овци“. Казвам: Той ще ги посети! Не само вълци има, но и вълчици има, не само мечки има, но и мецани има. Това са все символи. Цялата природа седи в символи. Всички тия мечки, вълци, то е една цяла наука, която трябва да изучим разбрано. В нашето животинско царство, минерално и растително, по лесно от всичко друго може да изучим себе си. Вие имайте пред вид, че в разбирането на тая история много мъчно може да се разбере една промяна, която става. Някой път ставате от сън, молите се, но казвате: „Не ме слуша Господ“. Как ще си обясните туй състояние? Щом знаете причините, отношенията ви вътре в самите вас по възможност трябва да бъдат чисти. Мнозина от вас сте в сложно движение, имате да разрешавате една от най-мъчните задачи. И за туй ви трябва голяма съобразителност, такт, умение, знание, воля – издръжливост в света. И понеже онези от вас, които разбират по-добре, може би ще разберат тази вечер туй, което аз не съм казал. И утре ще кажат: Учителят не каза ли така? И вие ще се намерите като онзи проповедник, който проповядвал така: „Който има две ризи да даде едната на бедните“. Неговата възлюблена се връща в къщи и мъжът ѝ, попът имал две ризи и тя дала едната за да изпълни Христовия закон. Вечерта попът я пита: къде ми е ризата? „Дадох я“. Как тъй без да ме питаш? – Нали ти тъй каза в църквата? Аз го казах за другите, но то не е за нас. Сега попадията дала ризата. Къде е погрешката на попадията. Мислите ли, че тя е постъпила право? Защо не е дала своята риза, а на мъжа си? Не е права, защото не даде своята риза, а тази на попа. Попът сам да дава. Тя казва: „Аз изпълних Христовия закон“. Попът пък е недоволен, че тя му дала ризата без негово позволение. Сега, често и вие раздавате моите ризи. Аз нямам нищо против туй, но и вашите ризи трябва да раздавате. Нищо повече! Някой тълкуват тъй: даром сте взели, даром давайте! Когато вземеш една Божествена идея или каквото и да е, правило е: тази идея ти ще я пазиш в себе си, имаш право да дадеш на другите от плода, но ще пазиш тази идея. Плодът, който тя роди, от този плод ще даваш на всички, но тя да остане за тебе. Вие, обаче, вземате тази идея и казвате: „Даром сме взели, даром ще дадем“. Не е тъй. И Христос казва: „Всяка пръчка, излязла от Мене, плод трябва да даде.“ Тия Божествени идеи трябва да минат през нас, и да дадат плод. И от този плод ще раздавате. И всички трябва да бъдете богати от плода на Божествените мисли.

Тайна молитва!

И тъй, основните идеи са прости и сложни движения. Законът на самопожертвуването. Законът на жертвата. Божествената идея трябва да остане, да се посее на нас, и от този плод трябва да дадем. Тези са основните мисли в беседата. По някой път се събирайте, затова между учениците аз ще дам известна задача, сериозно да я решавате. Разисквайте върху трите отношения: към физическия свят, към духовния и към Божествения. Всяка една идея трябва да се разглежда от три становища. Оправете мисълта за разяснение, а не да се спирате. Ако сега бяхте готови, щях да ви дам една задача, но не сте готови. Бих ви дал една сложна задача да я направите. Знаете ли какво значи когато човек не е готов? Ето какво подразбирам: представете си, зимно време, аз ви изпращам на екскурзия, но обуща нямате. Може ли да ви пратя боси? Представете си, че ви пратя на едно планинско място, дето има ледници, вие нямате тия необходими припаси. Трябва приготовление. Ще кажете: с Господа всичко може. Господ всичко може, но ние не можем. Та, сега ще размишлявате. Искам сега поне от Чам-Кория да наберете енергия, по-голяма светлина на ума си, сърцето да укрепите. Може би, като има по-благоприятни условия, но трябва да са готови всички, защото ще ви дам една малко по-сложна задача. И тя необходимо иде. Сега като казвам тъй, вие ще кажете, каква ли ще е тази задача? Ще я видите. Има неща прикрити. Сега, като тръгнете най-първо да действувате, после ще мислите. Не се плашете! Аз ви казвам: На един час разстояние от тука, на около 10 километра има едно място, ще идете на еди-коя си страна, там ще се спрете и няма да се мърдате. И няма да ме питате защо? Идете там и ще научите защо. Ще идете на разстояние 10 километра от тук, ще намерите един чувал от 10 кгр. тяжест и няма да го отвързвате, ще го вземете и ще го донесете при мене. После ще кажа: Ще вземеш този чувал, ще впрегнеш волове, ще го отвориш, в него има една крина жито, ще го посееш. Защо няма да питаш? Идущата година ще разбереш, права ли е задачата. Значи да ви обясня идеята. Ще идеш на разстояние 10 километра от тук, там има в един чувал 10 килограма жито. Ти няма да го отвързваш, защото ще се губи време; любопитство няма да проявяваш, и аз няма да ти разправям нищо, време да се не губи. Ще впрегнеш воловете. Идущата година, като израсне житото ще го ожениш, и тогава ще разсъждаваш. Такъв трябва да бъде окултният ученик! А сега, ще питате: Аз трябва да зная какво има в този чувал. Може да знаеш. Ще идете на едно място на 10 клм. от тук Там има един чувал. Ще го донесете, ще впрегнете воловете, ще идете на нивата, и т.н. може да ви кажа всичко това, но знаете ли какви ще бъдат резултатите? Вие няма да идете на време, Ще има едно закъсняване. Ние сме закъснели вече, изгубили сме най-добрите условия. Защото туй време, докато ви обясня всичко това, ми е отнело един час. Този един час, то е изгубване на най-добрите условия, при които туй семе може да живее. И за туй в Божествения свят абсолютно няма разтакаване; казано и свършено! После, ще добиете точност. И на тази точност трябва да се учите всички. И ще опитате моята мисъл права ли е или не. Аз завчера там на Мусала изпитах колебанието ви. Дойдохме до едно място, и там се спряхме. Напред не може, защото е опасно. Ако речеш през леда да минеш, там всички щяха да се намерят в езерото. Сега вие казвате: този път тук, много препятствия има (пътят беше затрупан с заледен сняг), какво ще правим? Ние може да си направим път. Ние трябваше да предвидим, да си вземем мотики, но ни трябваше цял ден докато оправим пътя; но туй, обаче не го предвидехме. Вие мислихте, че няма никакви препятствия на Мусала. На зад да се върнем, не става. Казвате: Нагоре! – показвате смелост. През снега никой няма да минава! Тогава попъплихте нагоре, и не мислихте даже, че може камъни да паднат върху ви. И трябва да бъдете много внимателни, защото в нашето развитие има много спънки, аз като се качвах, покрай мене мина един камък, голям 4 пръста. Такъв камък е в състояние да пречупи костта на някого. Та, като се качвате нагоре, ще бъдете внимателни, да не бутнете нито един камък, а не да гледате само да се изкачите. При това, какъв е законът. Не бързайте! Аз не искам бързина. Дойдете до някое място, седнете, опитвайте, турете си краката на туй място и вижте здраво ли е? С допирането на вашия крак, вие ще добиете известна енергия. Ще се концентрирате в себе си. Туй е задача, да излезнем горе на върха, и целия път да опитвате, и да знаете какви опасности има. Такива трябва да бъдат задачите. Само така може да ви пренеса горе. Сега, в едно отношение всинца бяхте много смели и не страхливи. Смели, то е една добра черта, значи може да вършите работа. Но все-таки трябва да седи някой отзад. Аз трябваше да остана последен и ако бях останал последен, всички щяха да се изкачат горе. И после, каквото ви поръчах, не го изпълнихте. Казах: „Абсолютно никой да не минава през снега“, а някои минаха през снега, и щеше да им коства живота. Ако ви казах минете през снега, аз поемам отговорност. Някой път ще ви докарам на Мусала, и тогава ще кажа: „От горе по снега!“ Тогава аз отговарям. Или: нагоре през снега! Тогава всеки трябва да носи мотичка, ще изкопае едно стъпало и ще мине. Но кажа ли: През снега не може, значи не може. Казва един: – може. Не е време сега да вървим по пътя, който е предначертан. Туй е правило. Всякога, в окултната наука, една дадена задача, неизпълнена както трябва, носи риск. Това е абсолютно вярно! И всякога резултатите са прави. Всичко ще върви, ще окаже съдействие. Аз искам в тия екскурзии да видите какви закони работят, че в всички наши постъпки и действия, туй Божествено създание, тия по-висши същества, вземат участие.

И тия двамата, брат и сестра, които се подхлъзнаха се спасиха по една директива не по крива линия. Ако не бяха се спрели в хлъзгането щяха да идат в езерото.

Сега ние ще ходим с една жива вяра, не ви проповядвам една обикновена вяра. Тази вяра е необикновена и постъпките ни ще бъдат необикновени, и Любовта – също, всичко у нас ще бъде необикновено, туй да го знаем.

Прости и сложни движения

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, има, сега, движение, движения, човек, място, всичко, сложно, свят, знаете, бог, казвате, любов, всички, бъде, себе, прояви, живот ,

Общ Окултен клас , Чамкория, 13 Юли 1922г., (Четвъртък) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


(Чете се темата: „Защо Бог създаде човека?“)

Често се говори за прости и сложни движения. Простите движения наричаме още първични. Прости движения са тези, които срещат малки съпротивления в пътя си, а сложни – които срещат големи съпротивления. Прости и сложни движения съществуват и в съзнанието на човека. За да дойдете в Чамкория, какво движение е станало във вас? – Сложно. Простите, първичните движения са насочени към Бога. Те са чисти, кристални, без никакво раздвояване. Сложните движения предизвикват раздвояване в съзнанието. Когато отива на курорт, човек се раздвоява; когато отива на планината, пак се раздвоява. Малко хора имат едно определено движение – към Бога. Където отиват, те се ръководят от много подбудителни причини. Към кой род движения ще отнесете женитбата: към простите, или към сложните? – Към сложните. Момата и момъкът се женят, първо, от любов един към друг; после, от желание да имат деца. И на трето място, от желание да се осигурят; момъкът, да има кой да му готви, а момата – да има някой да я подържа, да осигури прехраната ѝ. Затова, именно, женитбата е сложно движение. Колкото по-сложно е дадено движение, толкова по-големи препятствия среща то на пътя си. Ето защо, когато попаднете в теченията на сложните движения, ще знаете, че ще срещнете големи препятствия или съпротивления. Като ученици, вие трябва да различавате силите, които действат във вас, за знаете към коя категория движения се отнасят – към първичните или простите, или към вторичните, т.е. сложните. Като знаете това, лесно ще се ориентирате.

Сегашните хора изпадат в големи противоречия, защото объркват простите и сложните движения и вместо да получат желания резултат те получават друг. Като не познават силите, които действат в движенията, те попадат в някое сложно движение и като мислят, че движението е просто, очакват резултати на простото движение; друг път попадат в простото движение, а очакват резултати на сложното движение. В края на краищата те се обезсърчават. За да не се обезсърчавате, трябва да различавате движенията и да знаете, че всяко движение има строго определени резултати. Смешно е религиозният да очаква някакво богатство. Който иска да стане религиозен в абсолютен смисъл на думата, не само че не може да стане богат, но ще загуби и това богатство, което е имал. Защо? – Защото богатството, само по себе си, е сложно движение. Невъзможно е, следователно, в един и същ момент да се движиш в две различни посоки. Пътят на духовния е тесният път – път на уединение. Това не значи, че ще бъдеш всякога сам, но пътеката е тясна, по нея може да върви само един човек. Затова казваме, че духовният път е прав, т.е. път на просто движение. Пътят на светския човек се отнася към сложните движения. Той се движи между много хора – в широкия път. Като минава между много хора, естествено е, човек ще се движи на една или на друга страна; оттук ще мине, оттам ще обиколи, докато си пробие път, да излезе на свобода. Като излезе от навалицата, той казва: „Слава Богу, че излязох благополучно. Големи препятствия минах“. Без да иска, човек може да попадне на някое тържество и за да си пробие път, трябва да приложи метода на сложните движения. Той трябва да направи много отклонения на една и на друга страна, докато най-после излезе от навалицата. Каже ли някой, че много се отклонявал, ще знаете, че той е попаднал в някое човешко движение. Каже ли, че е вървял направо, почти без препятствия, той е попаднал в Божествено движение. Човешките движения се отнасят към сложните, а Божествените – към простите.

Към кои движения се отнася истинското приятелство? – Към простите. Сложните движения се придружават с изразходване на много средства, много енергия, а простите – с малко разходи. Коя е причината за съществуване на движенията? – Животът. Ако нямаше живот, и движения нямаше да съществуват. Следователно, където се яви известно движение, там непременно има живот. Някое живо същество е насочило всичките си сили да си намери храна. Енергиите, т.е. силите в живота пък произлизат от умствения свят. Значи мисълта се изразява в живота като импулс, подтик към движение. Движението не е нищо друго, освен реализиране на мисълта и на живота във всички живи същества. Ако мисълта е проста, тя произвежда прост живот, с първично, чисто, просто движение; ако мисълта е сложна, тя произвежда сложен живот, със сложни движения. Например, ако в едно същество се роди мисълта да опита Божията Любов в нейните чисти форми, движението на неговото съзнание ще бъде просто. Обаче, ако в някое същество се яви мисълта да стане велико, да създаде една слънчева система, в съзнанието му се произвеждат сложни движения. Като се натъкват и на простите, и на сложните движения, хората искат да ги примирят, т.е. да ги съчетаят по някакъв начин. Това е невъзможно! Никога не можете да съчетаете едно просто дрижение с едно сложно. Невъзможно е светията и грешникът да живеят на едно място. Физически те могат да бъдат заедно, но в сърдечния и в умствения свят те не са на едно и също място. Светията ще бъде около грешника, докато го повдигне, т.е. излекува от недъзите му. Лекарят ще бъде при болния, докато го излекува. Иначе те не могат да живеят на едно място. Майката ще бъде при детето си, докато го постави на крака, да стане способно само̀ да се движи. Щом приеме от майка си, каквото му е нужно, детето поема своя път. На въпроса, защо Бог създаде човека, някои отговарят, че Бог създаде човека, за да се прояви чрез него. Пред кого ще се прояви Бог? Значи има друго божество в света, пред което Бог трябва да се прояви. Но и това божество ще иска да се прояви. С това ще се яви една борба. Всъщност Бог няма съперник, с когото може да се бори. Какво се разбира под думата „създаване“? – Творчество, съграждане. Обаче думите „творчество“, „съграждане“ имат отношение към материалния свят. Значи съгражда се нещо, за да се прояви човек. Вярна ли е тази идея? Хората градят, правят мост, за да минават от единия бряг на реката на другия. Мостът е съобщително средство. В този смисъл и човек е мост за съобщаване с различните светове. Хората говорят за Божествения свят, за умствения, за сърдечния, за физическия, без да ги познават в тяхната същина. Те живеят на физическия свят, без да го познават напълно. Какво е отношението между Божествения и физическия свят, малцина знаят.

Не е достатъчно само да се говори за различните светове, но те трябва да се разбират. Не е достатъчно само да се говори за Духа и за материята, но и те трябва да се разбират. Някои казват, че Духът, великото начало на живота, се намира в постоянна борба с материята. Защо трябва Духът да се въплъти в материята и да се бори с нея? Ще кажете, че материята е неразумното начало на човека. Защо тогава Разумното и Безконечно начало трябва да се въплъти в материята – в неразумното начало, и да се остави на него да го ограничи? Ще кажете, че това ограничение е необходимо за Духа, да придобие известни опитности. Ние пък казваме, че за да може материята да ограничи Духа, предполага се, че и тя е разумна. Невъзможно е неразумното да ограничи разумното.

Сега, каквото и да се говори за Духа и за материята, този въпрос остава неразрешен. Това е все едно да се качите на върха Мусала и да мислите, че можете да научите неговата история, как и кога се е създал. Днес ще се качим на Мусала, ще слезем и ще остане да решите въпроса за произхода на този връх. Ще мислите дълго време, докато го решите. Лесно се задават въпроси, но мъчно се решават. Например, лесно е да си зададете въпроса, защо събуждат човека от сън. Ако си слуга, господарят ще те събуди да работиш. Като се умориш, ще легнеш да спиш, за да си починеш. Положението на сегашния човек е подобно на слугата, когото господарят събудил от сън. Досега той е спал, но вече е събуден, за да работи. Това събуждане наричат творчество. Когато човек работи, чрез него се проявява и господарят му. Който работи, той се проявява чрез това, което е направил; господарят му пък се проявява със своите планове, които е дал на слугата си, т.е. на човека, който работи.

И тъй, като говорим върху въпроса, защо Бог създаде човека, по-добре е да зададем въпроса: Защо човек е дошъл на земята? На този въпрос по-лесно може да се отговори. За да отговорите на първия въпрос, трябва да има някой, който да ви обича, да ви отвори книгата на природата и да четете от нея. Докато човек не проникне в аналите на природата, никога не би могъл да си отговори какви са неговите отношения към Бога и да се увери, че без Бога, без пряка връзка с Него не може да расте, не може да се радва на живота, не може да прояви никаква умствена дейност. Много естествено – разумното от разумно произтича, животът от живот произтича, дейността от дейност произтича. Понеже човек има отношение към сложните движения, той трябва да потърси своя импулс в първичните, прости отношения. Това значи да бъде човек свързан с Бога по необходимост на самото Битие и то принципиално, вътрешно, по същина, а не по форма, нито по съдържание и смисъл като външни положения. Само по този начин Божията мисъл може да даде подтик на човешкия живот. Само така Божествените движения ще раздвижат човешкия живот. При това положение, именно, всичко е възможно и постижимо.

Помнете: Без връзка с Бога нещата остават непостижими. И тогава, каквито усилия да прави човек, да владее някои природни сили, те остават напразно. Като не разбират този закон, някои влизат в градината на своя съсед и обират крушата му. Те мислят, че имат право да владеят тези круши. Да работи един, а друг да обира и яде плодовете, това не е никакво завладяване. Всеки човек работи, за да придобие знание, но никой няма право да разполага с неговото знание. Друг е въпросът, ако хората се обичат. Тогава всеки доброволно дава от своите блага на ближните си. – „Щом е така, да се обичаме!“ – Да се обичат хората, това значи да направят помежду си мост. Мислите ли, че тогава работите им ще се оправят? Ако двете страни са неприятелски настроени, по-добре да няма мост помежду им. Те постоянно ще се карат. Ако са приятелски настроени, нека има мост между тях. Когато хората са готови да служат на Бога, нека има мост между тях; ако не са готови да служат на Бога, по-добре да няма мост помежду им. Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни, да не смесвате нещата. Животинското всякога ще си остане животинско, затова трябва да бъде на мястото си; човешкото – също на своето място и Божественото – на своето. Те не могат да се примирят. Докато човек се ръководи от животинското и от човешкото си естество, той не може да каже, че живее според Божиите закони. На думи всичко може да каже, но като остане сам, той постъпва по своему. И вълкът може да каже, че спазва Христовия закон, но щом срещне овца, казва: „Понеже обичам Бога, обичам и овцата като Негово дете. Тя трябва да се пожертва за мене“. Така мисли вълкът, но не и овцата. Когато вълкът изяде овца, тя минава през големи страдания. Когато мечка изяде човек, и той минава през големи страдания. Изобщо, големи са страданията на висшето, ако попадне в устата на низшето. Човек не е дошъл на земята да прави менажерия. Следователно животинското ще бъде на едно място, човешкото – на друго и Божественото – на трето. С други думи казано: вълкът ще бъде на едно място, овцата – на друго и човек – на трето. Между тях ще има празнини. Те ще се отделят едни от други чрез преграда и оттам ще си говорят братски. Някой мисли като вълка, друг – като овцата; някой чувства като вълка, друг – като овцата; някой постъпва като вълка, друг – като овцата. След всичко това те се поглеждат пред преградата и си казват: „Хайде да махнем преградата, да се разберем“. – Това е невъзможно. Между вълка и овцата не може да съществува никакво разбирателство нито по ум, нито по сърце, нито по воля. Те не могат да се примирят. Ще кажете, че Бог може да направи всичко. Така е, той може да примири всички. Той може да направи всичко, но не и вие. Не се опитвайте да правите неща, които Бог прави. Човек трябва да прави само онова, което е в кръга на неговите възможности. Ученикът няма право да излиза вън от границите на своите възможности. Не махайте преждевременно преградата между животното и човека. Когато новото разбиране дойде у вас, то ще си намери място; не разтуряйте старото преждевременно. Не примирявайте идеите на Божията Любов с идеите на човешката любов. Идеите на Божията Любов изгарят непотребното и нечистото в човека, докато го оголят съвършено. Те са подобни на светещите електрически топки в атмосферата, които ако паднат върху човека, или ще го изгорят цял, или дрехите му само, а той ще остане гол като новородено дете. Който не е готов за тези идеи, или цял ще изгори, или дрехите му само, но като се види гол, ще се усъмни в Бога. Който е готов за Божията Любов, той е доволен, че се е освободил от старите си дрипели.

Стремете се към новите разбирания за Любовта, с ново съдържание и нов смисъл. Не мислете, че ако сложите нов надпис на Любовта, а поддържате старите си разбирания, вие живеете вече в Божията Любов. Не мислете, че една ваша жертва води към Божията Любов. В Божията Любов няма никакви жертви. Жертвата е резултат на сложните движения на Любовта, изявена на физическия свят. Като се казва, че човек трябва да се жертва, това не се отнася до Божията Любов. Жертвата има отношение къв физическия свят, където човек трябва да слезе, за да разбере Божията Любов. На земята човек изучава закона на жертвата, откъдето постепенно отива към Божията Любов. Чрез жертвата човек дохожда до правилно трансформиране на Божествените енергии. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си и не можете да придобиете вечния живот“. Следователно, ако искате да разберете някого, вие трябва да се пожертвате за него; ако иска някой да ви разбере, той трябва да се пожертва за вас. В този смисъл яденето, т.е. жертвата, е символ. Физическият живот се основава на ядене и пиене. Ако изключите яденето и пиенето от живота, той се обезсмисля. След като човек изяде една хубава круша, в ума му се явява светлата мисъл, да напише едно стихотворение. Като яде, човек се въодушевява, придобива разположение за работа, за учене и за писане на хубави неща. Затова Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето и който ме яде, той има живот в себе си“.

Задачата на ученика е да прилага закона на жертвата разумно. Да правите малко отстъпки, това не е жертва. Жертвата е закон, чрез който се примиряват всички противоречия. Представете си, че имате голяма скръб, голяма мъчнотия, в която се излага вашето име и материалното ви положение. Какво трябва да направите, за да излезете от мъчнотията си? Откажете се от парите, които имате да взимате, пожертвайте нещо от себе си и скръбта ви веднага ще се смени с радост. При това положение вие няма да очаквате на парите, които имате да взимате, но ще се заемете сам да изправите обърканите си сметки. Вътрешният мир на човека струва повече от всякакви материални блага. Някой съжалява, че не заема високо обществено положение, за да може да живее добре. Пожертвай тази идея, примири се с положението, в което се намираш, и си кажи: „Не е нужно да бъда виден човек. И като обикновен човек, аз пак мога да живея добре“. Щом кажеш така, ти ще се успокоиш, ще се освободиш от бремето, което носиш в мисълта си. Да се жертва човек, това не значи да отиде в друга крайност, да се отрече и от съществените неща. Който не разбира жертвата, казва: „Не ми трябва знание, не ми трябва богатство, не ми трябва много ядене“. Това е криво разбиране на закона. Знание, богатство, храна са нужни на човека. Знанието е необходимост за човека, но не и благата, които знанието носи. Да имаш знания, това не значи, че трябва да станеш министър, доктор и т.н. Чистото знание е просто движение, а благата на знанието водят към сложните движения. Ние препоръчваме на ученика чистото знание. Да бъдеш вътрешно богат, това е необходимост за човека, която представя просто движение. Външното богатство представя сложно движение. Затова външно богатият се стреми към придобиване на къщи, имоти, ниви, лозя и т.н. Всичко, което човек носи в себе си, е толкова необходимо за него, колкото са необходими светлината, въздухът, водата и храната. Следователно, що се отнася до вътрешните блага, които носите в себе си, ще бъдете щедри, ще давате безкористно, както природата ви дава своите блага. Природата дава на всички хора изобилно въздух, вода и храна безвъзмезно или, както е казано в Писанието, даром. Колкото по-разумен е човек, толкова по-правилно се ползва от благата на природата. Това иска природата от човека – разумност, да цени това, което получава от нея, и да знае как да го използва.

Някои мислят, че като приемат новите идеи, ще станат по-добри. Добрината на човека зависи от развитието и прилагането закона на жертвата. Колкото по-добре го разбираш и прилагаш, толкова си по-добър. Времето пък не е нищо друго, освен проява на жертвата. Като говоря за жертвата, някои казват, че не трябва да се говори така. Как трябва да се говори? Ако имате един камък в ръката си, вие можете да го сложите на изток, на запад, на север или на юг; можете да го сложите горе някъде или долу. Важно е, обаче, да сложите камъка на определеното му място. Ако мястото на един камък е точно определено, колко повече на човека. Мястото на всеки човек е определено. Седне ли на своето място, той е доволен. Има случаи, когато човек е намерил мястото си, но пак не е доволен. Той едва седне на своето място и веднага го напуща – сам разваля живота си. Следователно, щом седнете на мястото си, там трябва да останете. Иначе ще изпаднете в големи противоречия, ще очаквате на други да дойдат и ви преместят. Всеки камък трябва да бъде на своето място и на своята служба. Разместите ли камъните, зданието само по себе си ще се събори. Ако може да се закрепи за една–две години, комисията, която го преглежда, сама ще го събори и ще каже: „Камъните на това здание не са поставени на мястото си“. Така се разпадат семейства, общества, държави, религии и т.н.

Всеки човек е изложен на опасността да гради по стар начин. Откажете се от стария начин на градене и приемете новия, който почива на закона на жертвата. Всяка ваша мисъл, всяко чувство и всяко действие трябва да бъдат абсолютно чисти и безкористни. Ще кажете, че трябва да живеете братски помежду си. Добре е да живеете братски, но докато дойдете до това положение, вълкът трябва да живее с вълк, мечката – с мечка, овцата – с овца, човек – с човек и т.н. Един от пророците е казал, че ще дойде ден, когато агнето и лъвът ще живеят заедно. Кога ще бъде това? – Когато Господ започне да живее във всички живи същества. Между тях ще има голям простор, всички ще бъдат доволни и сити. Докато дойде този ден, не примирявайте доброто със злото, не поставяйте на едно и също място добрите и лошите мисли и чувства. Всяко нещо да бъде на своето място. Като не разбирате природата на хората, вие докарате някой вълк в кошарата между овцете и казвате: „Добър е той, много умен, интелигентен, заслужава да заеме това място“. Заслужава той! Утре ще покаже зъбите и ноктите си, ще опита месцето на овцете. Където и да се обърнете, навсякъде ще срещнете вълци и вълчици, мечки и мецани, които са седнали не на своите места.

Изучавайте символите, с които природата си служи, за да познаете себе си. Всички минерали, растения и животни не са нищо друго, освен символи, които представят азбуката на природата. Велика е историята на развитието, през което е минала природата. Тя е претърпяла големи промени, докато дойде до положението, в което днес я виждаме. За да разбере и познае себе си, човек трябва да се върне към първичните движения, които подразбират отношения на абсолютна чистота и безкористие. Сегашният човек върви по пътя на сложните движения, които водят към мъчноразрешими задачи. За да реши задачите си, той трябва да бъде съобразителен, издръжлив, да има такт, умение, воля, знания. Няма ли тези качества, той ще разбира нещата криво и ще изпада в противоречия. Един свещеник проповядвал в църква за жертвата и подкрепил беседата си със стиха, в който Христос казва: „Ако някой има две ризи, да даде едната на бедните“. Като се върнала у дома си, попадията решила да приложи този стих в живота си. На пътната врата похлопал беден, окъсан просяк. Тя веднага извадила новата риза на мъжа си, който имал две ризи, и я дала на просяка. Като се върнал от църква, свещеникът потърсил между дрехите си новата риза и като не я намерил, запитал жена си къде я е сложила. Доволна от постъпката си, попадията спокойно отговорила: „Дадох я на един беден просяк, исках да изпълня стиха, върху който днес ти държа своята проповед“. Крайно недоволен от жена си за кривото разбиране на стиха, свещеникът казал: „Щом си решила да приложиш Христовия закон, трябваше да дадеш своята риза, а не моята. Да дам своята риза, това е моя задача“.

Не раздавайте чуждите ризи на бедните. Ако искате да изпълните закона на Христа, давайте от своето. Ще възразите, че е казано: „Даром сте взели, даром давайте“. Така е, но ще давате от своето. Кое е вашето? – Плодът. Следователно, ако в ума ви проникне една Божествена идея, нямате право да я давате на други, докато не я посадите и обработите. Когато върже плодове и плодовете ѝ узреят, само тогава имате право да давате от плодовете. Докато не сте посадили и отгледали идеята, тя не е ваша, нямате право да я давате. От плодовете ѝ, обаче, може да раздавате на всички. Христос казва, че всяка лозена пръчка трябва да даде плод. Желая ви да бъдете богати с плодовете на Божествените идеи.

Като ученици на великия живот, вие трябва да се приготвите да сеете, да жънете, да давате от своите плодове. Това е една от сложните задачи. И по-сложни задачи има, но още не сте готови за тях. Какво означават думите „не сте готови“? Представете си, че ви накарам да отидете през един студен зимен ден на планината, която е покрита със сняг и лед. Вие нямате обуща, нямате дебели и топли дрехи. Можете ли да изпълните задачата? – Не можете, не сте готови за нея. Ще кажете, че в Бога всичко можете да направите. – Бог може да направи всичко, но не и вие. За да изпълнява задачите си добре, ученикът трябва да бъде послушен, точен и изпълнителен, да не проявява никакво любопитство.

Представете си, че ви дам следната задача: На разстояние десет километра оттук ще намерите един пълен чувал. Ще вземете чувала, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива. Като стигнете на определено място, ще развържете чувала и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана. Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в хамбара. Тогава имате право да мислите върху задачата. Първо трябва да действате, а после да мислите. Обаче ако проявите любопитство и пожелаете да развържете чувала, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н. Докато задоволите любопитството си и слушате обясненията, които ви се дават, ще изгубите много време, а с това заедно и благоприятните условия за посяване на житото. Ето защо, в Божествения свят не се позволява никакво колебание, никакво губене на време. Дават ли ви някаква задача, ще я изпълните навреме. Като сте дошли на планината, ще се стремите да възприемете колкото може повече енергия от нея, да решавате правилно задачите си.

Като се качвате по планините, ще бъдете точни и изпълнителни. Сега върхът Мусала е покрит със заледен сняг, който препятства на изкачването. Всички трябва да бъдете внимателни, всяка крачка трябва да бъде изпитана. Ако основата под краката ви е сигурна, здрава, смело можете да вървите нагоре. Не е добре и да се връщате назад, но ще опитате пътя. Добре е човек да бъде смел и решителен, но при такива екскурзии се изисква разумност. Няма защо да се бърза. При бързане човек може да плати с живота си. При това, като вървите по планината, ще внимавате да не размърдвате камъните. Ако ги размърдате, някой камък може да удари по крака или по главата някого и да причини голямо нещастие. Всяка задача, която не се изпълнява правилно, дава лоши резултати.

Екскурзиите, които правите, имат за цел да ви запознаят с онези възвишени същества, които взимат участие във вашите действия. Не мислете, че на планината можете да правите, каквото искате. Всяка ваша постъпка е проследена. За да се справяте лесно с планинските условия, вие трябва да имате жива вяра, която да не отстъпва пред никакви мъчнотии. Живата вяра прави и постъпките на хората необикновени. Ако постъпките ви са необикновени, и любовта ви е необикновена.

Т. м.

20-та школна лекция на общия окултен клас, 13 юли 1922 г., четвъртък, Чам-кория.

НАГОРЕ




placeholder