НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Положителни и отрицателни сили в ученика / Положителни и отрицателни сили

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Положителни и отрицателни сили в ученика

Най-често използвани думи в беседата: човек, светлина, свят, състояние, може, път, има, себе, всички, състояния, част, тъмнина, сега, животни, божествен, начин, съзнание, мозък ,

Младежки окултен клас , Чамкория, 5 Юли 1922г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


19 Лекция
на I Мл. ок. клас
5.VII.1922 г. сряда
Чамкория

Тайна молитва.

/Прочетоха се темите: „Отличителната черта на светлината“./

След туй ще пишете: „Предназначението на човешкото сърце“.

Положителни и отрицателни сили в ученика.

Сега, ако нямаше никак тъмнина на земята, би ли имало растеж на физическия свят? /Отговарят: – „Не!“/ Светлина и тъмнина, това са две състояния на душата. В тъмнината душата познава себе си, като се ограничава. Тъмнината е ограничение, а светлината е процес за познаване Бога, за познаване Любовта. Без светлина Любовта не може да се познае.

И тъй, най-силната черта на светлината е да познаем Любовта. Сега, като напишете това общо, ще вметнете и туй: „най-силната черта на светлината е да познаем Бога“. Светлината е умствен процес. Щом се разкрие умственият свят, разкриват се формите, разкрива се тяхното съдържание, разкрива се смисъла на нещата, идва се до първата причина на нещата – Любовта. Значи, светлината е пътеводителят за познаване на Любовта. Следователно, ако вие искате да растете, всякога трябва да свързвате психологически светлината с процеса на познаване Любовта. А всички ония състояния на вашата душа, които произвеждат една малка дисхармония, спадат към тъмнината. Туй е ограничение. Всякога всяко състояние, което носи дисхармония в себе си, от каквото естество да е, спада към тъмнината. Всяко състояние, което носи хармония в себе си, каквато и да е приятност, което носи обмяна, спада към светлината.

Сега, ако влезете в метафизиката, ще се намерите в едно противоречие. Метафизиците и крайните окултисти твърдят, че абсолютната светлина е абсолютен мрак. И когато рекъл Бог: „да бъде светлина“, направил първото ограничение. Следователно, абсолютният мрак, като се ограничи в себе си, произвежда светлина, която мрак не може да обземе. И тъй, у човека кое е първото ограничение? Аз ще ви го кажа. То е жертвата. Следователно, щом човек се реши да жертвува нещо, той произвежда светлина в себе си. Ето защо е потребна жертвата. Щом се решиш да жертвуваш, първият ден на светлината в твоята душа се проявява. Ако се яви светлината, за да се разграничи светлината от тъмнината, у теб жертвата е правилно направена, еволюцията е правилна. Ако не се яви никаква светлина и тъмнина, жертвата не се е явила. Тъй се обуславя. Христос казва там: „Аз съм виделина на света“. Но тази светлина беше придружена със саможертвуване. Тъй щото, за да създадете светлина в себе си, когато се говори за самопожертвуване, подразбира се един акт – светлина да се яви във вас. В замяна на жертвата, която ще дадете, ще се яви светлината. Сега, при сегашното състояние на еволюцията, светлината има четири направления на физическото поле. Четири направления, вълни, по-слаби и по-гъсти, а по-гъстите образуват задната част на мозъка. Главата расте тогава отзад. Както тежестта на мозъка у животните е зад ушите и вследствие на туй тия животни са заставени да ходят на четири крака. У растенията тежестта е отдолу, в корените, вследствие на това те са принудени да бъдат поставени с главата надолу към земята, за да пазят равновесие. У човека движението на светлината е отпред. Тежестта на мозъка е отпред, пред ушите и вследствие на това бил заставен да се изправи на два крака, за да пази равновесие. Четвъртото състояние започва сега, то е състояние на горе и образува чисто духовните, Божествените чувства у човека – висшия свръхчувствен свят. Тъй щото, когато във вас светлината действува в четири направления, отзад, отвътре, отпред и нагоре, образува се един кръст. Тогава, като начертаем този кръст, според дължината на всяка една част на кръста ще познаете в кое направление светлината е по-силна. Ако западната част на кръста е развита, значи животинското естество е по-силно. Ако долната част на кръста е по-дълга, тогава растителните стремежи у вас са по-силно развити. Ако източната страна на кръста е по-дълга, значи човешките способности и чувства са по-силно развити. Противоположната на горе, горната част показва Божественото у човека. И тъй, ако спуснете една отвесна площ отгоре на долу, успоредно на главата на човека, той се разделя на две. Задната част е лявата пътека на неговото движение, а предната част на главата е дясната пътека. Ако спуснете друга площ от запад към изток, имате друго едно деление. Дясната част на мозъка е правият път, а лявата част на мозъка – това е широкият път. Първото състояние показва само състоянието на душата. Стремежът, това е левият път, принципално. А пък правият път – това са вече действия. Защото в правия път върви само онзи, който действува, а в широкия вървят онези, които не действуват. Те са двата пътя въобще, по които хората сега вървят. Сега, когато говорим за животинското царство, за влияние на животински и растителни стремежи, ние под думата „животинско“ разбираме съзнанието в неговите първи прояви, а под „растително“ разбираме подсъзнанието. Всякога, когато известна енергия се набере в човешкия мозък или организъм повече, отколкото е потребно, раждат се дисхармонични състояния. Запример, наблюдавайте всички хора, на които слепоочните части са чрезмерно развити, широко закръглени, вие ще забележите, между тази широчина и човешките бърни има съотношение. Бърните стават по-дебели. Понеже обонянието е тясно свързано с бърните, когато носът е близо до устата, с помирисването на някое приятно ядене, става прилив в бърните и вследствие на това те стават по-дебели. Същевременно и другите части на мозъка хвърлят известно влияние. Запример, ако надеждата у един човек е силно развита, в лицето има два мускула, по които се познава това. Когато този център е силно развит, ъгълът на устата е обърнат на горе, а не на долу. Тъй щото мозъчните центрове хвърлят в две направления белези: или криви линии или прави линии. Някой път има подвити ъгли на вътре. Изобщо нагоре и на долу. И всякога, когато човек става тъжен, ъглите на неговите уста се спущат на долу. Туй показва тъжно състояние или другояче казано: теченията са вече растителни или животински. Щом ъгълът на устата е насочен на горе, то е човешко и Божествено. Човешкото и Божествено течения имат движение на горе и напред. Животинското и растителното имат движения надолу и назад. И тогава, като ученици на окултизма, ще правите опит. Имате едно състояние, неразположени сте, отделете туй състояние от вашето съзнание, за да го изследвате като обект, да го положите на критика и да изследвате причините и последствията му. Туй състояние, неразположение как се е появило у вас, изследвайте как се е появило, то е един обект вътре в съзнанието, отделете го и може да го разгледате. Вие имате едно неразположение и мислите, че то е много тясно свързано с вашето съзнание, че не може да го отделите. Не е вярно; може да го отделите. Може да го отделите от вашето съзнание тъй, както дяволския нокът отделяте. Като речете да го откъснете, причинява известна болка, но може да го изтеглите от крака си.

Когато човек е чрезмерно страхлив, чрезмерно честолюбив и с малко развита надежда, той е всякога песимист. Защото страхът създава у него всички ония форми на препятствия, които той не може да преодолее; неговото честолюбие изтъква в ума му, че той не може да се подигне и слабата надежда, че той не може да работи на физическото поле и всякога пораждат едно мрачно състояние и се поражда песимизма. И с този песимизъм се раждат най-лошите черти: да бъде мизантроп, да мрази хората, ражда се лукавство, хитрост, завист, омраза – раждат се отрицателните черти у човека. Сега вие ще попитате защо се е появил страхът в света. Страхът е бил един велик закон в животинското царство. Това е най-великият закон, който има животинското царство. Страхливият в животинското царство значи, правото не е на негова страна, той трябва да плюе на краката си, да бяга. Онзи, който е слаб, казват му: „законът не може да те избави, а краката ти трябва да са дълги. Туй, което може да те избави не е законът, то са дългите крака“. Страхът у животните е съвестта у човека. Съвестта у човека се явява заместница на страха. Вие може да имате тия две състояния. У вас може да се появи най-висшето у животните – страхът, а щом се подигне страхът, ще се подигнат много възпоминания от миналото, които не са красиви. Ще превърнете страха в съвест! Тогава ще се породи разум, разсъждение. Там се говори вече за право. Разбира се, сега тия разсъждения няма да бъдат еднакво полезни за всинца ви. Но все-таки полезно е всеки един от вас да се стреми да отдели две или три свои състояния, да ги разгледа тихо и спокойно. Скръбен си, обхване те мрачно състояние, не ти се иска да живееш, искаш да се самоубиеш, отдели това състояние и го разгледай, защо туй състояние на съзнанието не иска да живее. Отдели го. Ти не си това. То е едно състояние. Че е състояние се познава по това: да кажем може да си хипнотизиран, този, който те е хипнотизирал, може да ти е внушил мисълта да се самоубиеш. Хипнотизират някого в спящо състояние, внушават му след шест месеца в еди кой час да стане и иде при приятеля си. Той до тогава нищо не подозира. Дойде часът, той стане, прояви се туй състояние. Туй състояние може да трае 15 минути, час, два и след туй пак като че нищо не е вършил. Вие сте били ученици на разни школи в миналото и някой от вашите учители ви е хипнотизирал за някое следующе прераждане, след 120, 250 или 300 години да извършите нещо. И вие ще го извършите добро или зло. Някой път се чудите как тъй се изменя човек. Живее един човек честно и почтено и изведнъж стане една рязка промяна, той стане най-големия разбойник. Мине година, две, три, пак стане рязка промяна, той пак се повърне в своето първо състояние. Та сега, в сегашното състояние на школата, всички тия състояния ще се стремите да ги изправяте. Предстои една грамадна работа на изправяне. Школата има за цел да ви даде знания, но същевременно и ред погрешки на миналото да ги изправи по един разумен начин. Щом дойдете в туй хипнотическо състояние, по обратния път трябва да победите. Има обратни паси. Да кажем онзи, който ви е хипнотизирал, тегли на долу с ръцете си. Когато искате да се разхипнотизирате, ще теглите с ръцете на страни. Движенията от горе надолу те са на черната ложа. Всички вие все така се миете, нали? /Показва/. Добре, като се миете така, вие казвате: „Не си струва на човек да му са отворени очите“. Право. В известно отношение е право. Когато влезете в материалния живот, право е. Но щом влезете като ученици на окултната школа, ще употребите другите движения – настрани. И после, като мокрите косата си, правете движения на горе, не снемайте на долу, и отзад теглете ръцете надолу по косата.

Трябва да знаете, че всяко движение, което правите, то има свой смисъл и влияние. Наблюдавайте състоянията. Някой път направите едно движение и вас ви е неприятно. Направите едно движение и вътре на духа ви стане приятно. Има известни движения, като ги направите, усещате известно разположение. Може да паднете в друга крайност. Трябва най-първо у човека да не се роди страхът дали туй нещо да го направи или не. Всяко едно движение си има своето влияние, упражнява свое влияние. Тогава някой път, за да се хармонизирате, може да започнете такова едно движение. Най-първо мислете за растенията, после мислете за животинското царство във всички негови форми, след туй минете към хората, към човеците и тогава – към Божествения свят. То е един начин за тониране на ума. Най-първо за растенията, животните, човеците и помислете за чисто Божествения свят. Защото, ако започнете движението обратно: за Божествения свят, човешкия, животинския и растителния, имате обратно движение назад, по инволюция, слизате. Еволюционен път е: растителния свят, животинския, човешкия и Божествения свят. По този начин всички неприятности, които ви се случват, в каквато форма и да са, вие всички може да преодолеете. Но старайте се някои от тях да отделите от вашето съзнание, да отделите причините от последствията. В туй отношение някои от вас може да си спомогнете. Четете ботаника, зоология, някое съчинение по антропология, четете тогава съчинение върху Божествения свят. Защото непременно ние трябва да слизаме всеки ден към растенията. Всяка скръб и страдание, които причиняваме, показват, че слизаме към растенията, те ни помагат и ние им помагаме. Всяко неразположение и гняв са свързани с животинското царство. И там, значи, можем да сме полезни. Разумният и приятният живот започват с човека. Минаваме към човеците, докато дойдем до приятното. В чисто Божествения свят всяка дисхармония е изключена. Тези са четири велики състояния, с които трябва да си служите. Макар и да не разбирате законите, няма опасност. Запример, някой път вие се чувствувате тъй неразположен, нетърпелив, смущава ви нещо. Представете си, че се намирате в някоя гора от борови и дъбови дървета, няма да се мине много време, ще почнете да добивате туй състояние и разположение на растенията. Някой път сте мързеливи, почнете да мислите за животните. Всички животни са подвижни. Нуждата за глад ги е заставила да мислят. Като мислите за тях, те ви стимулират с енергията си. Между тях ленивци няма. Даже най-мързеливите от тях са много енергични. Едно животно, след като се наяде е мързеливо. Но после пак ще обикаля до пет–шест часа да търси храна. След като придобиете търпението на растенията и подвижността на животните, вие ще минете към човека. Да разсъждавате последователно. След като разработите човешката мисъл, ще минете в Божествения свят. Ще изложите всички ваши мисли на показ. Ще се ослушвате. Ще се явят там на вашето изложение тия напреднали същества, ще направят своите бележки. Умните хора всеки ден правят по едно изложение, средните – в неделята едно изложение, пък глупавите – в годината по едно изложение. Туй, дето наричат „човек трябва да се самоосъжда“, то е туй, което той е създал да го занесе в Божествения свят другите да се произнесат, да го обсъдят, а той да наблюдава, да вижда погрешките си и да вади смисъл. Това са живи образи, това е една дълга дисциплина на ума. Разбира се, в окултната школа, ако вие бяхте готови, да нямахте туй противодействие... Сега не сте готови. Аз сега мога да махна с ръката си и изведнъж да ви приведа в другия свят, но ако река да направя туй сега, между вас ще захванат конвулсии, някои няма да искат да излязат навънка и какво ще стане? Ще кажат: подлудяха. А пък другояче класът – всички ще заспите в един час и като влезе някой, ще ви види като мумии, ще каже: „Какво е станало?“ След един час ще се върнете освежени, като че сте ходили на някоя разходка. Но трябва голяма дисциплина на волята. Не може човек да ви приспи тъй при тая обстановка. Трябва да има абсолютна тишина. Улици наоколо не трябва да има. В един час не трябва да има никакви смущавания. И трябва да има известна аура, образувана около цялото място. При такава само обстановка може да имаме по-реален опит, а сега при сегашните условия, при тия улици и всичко туй наоколо, ще се задоволим със сегашното. И Чам-Кория, дето сме и там не може. За да го направим, трябва да изберем някоя планинско място. Ще търсим на друго място; като намерим такива условия, виж тогава може. То и тук може да се създаде в центъра на София, но трябва да се направи особена стая, да се огради с такава аура и може да се огради. Само в такава стая, в която ще правим тия упражнения, крак на външен човек да не влиза, само учениците да знаят. Външен човек да не подозира, че има такава стая. Така да се огради, щото онзи непосветения, като рече да се приближи до стаята, да каже: „не ми е мястото тук“ и в него се заражда противно желание. А пък в ученика, у него се заражда един стремеж да дойде той като някоя пчела при цветята. Той веднага ще знае, че има такова място. И потребно е тук в София това – трябва да се създаде такава стая. В салона не може да се създаде такава атмосфера. Но като ученици ще работите, ще се създаде.

Тайна молитва.

Работете. Ще се преодолеят всички мъчнотии постепенно. Постепенно всичко ще се преодолее. Ще гледате да образувате една воля, не като желязо, не като гранит, а като диамант. Всички трябва да имате диамантена воля. Гранитните воли капитулират, железните воли капитулират, но диамантената – не. Особено, както са вашите класове смесени, тук се изисква по-широко схващане и по-голяма самоотверженост. Има още ред заблуждения, криви схващания, които трябва да се премахнат, да се внесе светлина от особен род. Особена светлина трябва да се внесе в съзнанието ви. Ако не дойде тази особена светлина, вие ще имате сегашните схващания. А в сегашните схващания, в тях не може да се добият тия резултати, които очаквате. Аз, като казвам „нов род светлина“, туй ни най-малко не трябва да ви безпокои, тя ще дойде. Като казвам, че трябва да се внесе, подразбирам, че ние ще се качим на един планински връх и по-рано ще дойде тази радост, а долу – по-късно ще дойде. Ние ще направим големи усилия да се качим на тая Божествена вълна. Там светлината иде по-рано. Долу в равнините и долините ще проникне по-късно. То е преимуществото на една окултна школа – да покаже пътя към тия планински върхове. Запример, в школата още не сме ви преподавали за ритмическото ходене, още не знаете какво нещо е ритмическо ходене. Но ще бъде постепенно. В Чам-Кория те са научили вече първия урок по ритмическо ходене.

Положителни и отрицателни сили

Най-често използвани думи в беседата: човек, светлина, свят, състояние, може, път, има, себе, всички, състояния, част, тъмнина, сега, животни, божествен, начин, съзнание, мозък ,

Младежки окултен клас , Чамкория, 5 Юли 1922г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Прочетоха се работите върху темата: "Отличителната черта на светлината".

По-нататък пишете върху темата: "Предназначението на човешкото сърце".

Когато писахте темата за светлината, без да искате, в ума ви се създадоха условия да мислите и за тъмнината, като контраст на светлината. И наистина, ако тъмнината не съществуваше, можеше ли да става въпрос за растене на телата на физическия свят? Светлината и тъмнината на физическия свят са две състояния, чрез които душата се проявява. Като се ограничава, душата започва да се познава в тъмнината. Тъмнината е процес на ограничаване, а светлината процес на познаване на Бога, познаване на Любовта. Без светлина Любовта не може да се познае.

И тъй, най-силната черта на светлината е познаване на Бога, познаване на Любовта. Вмъкнете тази мисъл в резюмето, което ще направите, от темите за светлината. Светлината е процес на умствения свят. Когато умствения свят се разкрива пред очите на човека, едновременно с него се разкриват формите, както и съдържанието и смисъла на тия форми. По този начин човек дохожда до Първата Причина – до Любовта. Който иска правилно да расте и да се развива, той трябва психологически да свързва светлината с процеса за познаване на Любовта. Следователно, всички състояния, които произвеждат дисхармония в човешката душа, спадат към областта на тъмнината. Тъмнината пък ограничава човека. Всяко състояние, което произвежда хармония в човешката душа, спада към областта на светлината.

Ако попаднете в метафизиката, там другояче разглеждат светлината и тъмнината; твърденията на метафизиката ще създадат във вас големи противоречия. Метафизиците, както и крайните окултисти, поддържат мисълта, че абсолютната светлина е абсолютен мрак. И когато Бог рекъл: "Да бъде виделина!", с това Той създал първото ограничение. Значи, когато абсолютният мрак се ограничи в себе си, той произвежда виделина, която тъмнината не е в състояние да обземе. Питам: кое е първото ограничение на човека? Жертвата е първото ограничение на човека. Следователно, когато се реши да пожертва нещо, човек произвежда светлина в себе си. Затова е необходима жертвата. Когато човек пожертва нещо, настава вече първият ден на светлината в неговата душа. Бог каза: "Да бъде виделина!" и стана виделина. Когато в човека настане виделина, с цел да разграничи в него светлината от тъмнината, той е извършил жертвата правилно. Ако в човека не се яви никаква светлина и тъмнина, и жертвата не е направена, или ако е направена, има някаква неправилност в нея. Когато Христос казва за себе си "Аз съм виделина на света", тази виделина, тази светлина се произведе от саможертвата, която Христос направи. Тъй щото, който иска да произведе светлина в себе си, той трябва да се саможертва. Значи, светлината е свързана с акт на жертва. При сегашната еволюция, светлината във физическия свят има четири различни посоки, които се определят от четири вида вълни, с различна гъстота. Онези вълни, които имат по-голяма гъстота, образуват задната част на човешкия мозък. У животните тежестта на мозъка, т. е. най-голямата гъстота на мозъка е зад ушите, вследствие на което те са принудени да ходят на четири крака. У растенията тежестта е долу, в корените, вследствие на което те са принудени да бъдат заровени в земята, с главата надолу, и по този начин да пазят равновесие. У човека тежестта на мозъка е отпред, пред ушите, вследствие на което е принуден да се изправи на два крака. Така само човек пази равновесие. Значи, трите направления, или посоки на светлината, са създали досега три течения в мозъка на живите същества, които пък са произвели три различни положения, необходими за запазване на равновесието в тях: растенията се обърнали с главата надолу; животните застанали на четири крака, а хората се изправили на два крака. Сега иде четвъртото направление на светлината, което образува онова течение на сили, нужно за създаване на духовното тяло на човека. Това тяло се отнася към висшия, към свръхчувствения свят. Следователно, когато светлината действа в човека по четири различни направления - отзад, отпред, навътре и нагоре, образува се един кръст. А сега, за да познаете, в кое от тия четири направления светлината е най-силна, ще начертаете този кръст. От дължината на четирите линии, които образуват кръста, се съди за силата на светлината. Ако западната част на кръста е по-силно развита, т. е. по-дълга, това показва, че животинското естество в човека има надмощие над другите сили; ако долната част на кръста е по-дълга, това показва, че растителните стремежи в човека са по-развити; ако източната част на кръста е по-дълга, това показва, че човешките способности и чувства в човека са развити повече от другите; и най-после, ако горната част на кръста е най-дълга, това показва, че Божественото в човека взима надмощие. Ако спуснете една отвесна плоскост в човека, отгоре до долу, успоредна с цялото му тяло, той се разделя на две части: задната част представя лявата пътека на неговото движение, а предната част, успоредна на лицето му, представя дясната пътека на неговото движение. Ако спуснете друга плоскост, от запад към изток, имате друго деление, при което дясната част на мозъка представя правия, десния път, а лявата част на мозъка левия, широкия път. В принципиален смисъл казано, левият път означава стремежа на човешката душа, а десният път действията на човека. И наистина, в правия, в десния път върви само онзи, който действа, а в широкия, в левия път върви само онзи, който не действа още, а само се стреми. Това са двата пътя, по които съвременните хора вървят.

Като говорим за влияние и надмощие на растителни и животински сили и стремежи в човека, имаме предвид първите прояви на съзнанието и подсъзнанието в човека. Под думата "животинско влияние" разбираме първите прояви на съзнанието. Под "растително влияние" разбираме първите прояви на подсъзнанието. Когато в мозъка, или в целия организъм на човека се събере известна енергия, повече отколкото трябва, тя създава в него ред дисхармонични състояния. Например, когато слепоочните области в човека са силно развити, на тях по развитие, отговарят устните. Значи, между слепоочните области и устните на човека има известно съотношение. Колкото повече се развиват слепоочните области, толкова и устните стават по-дебели. Това се забелязва особено много в хора, на които носът е близо до устните. Понеже носът е свързан с обонянието, при всяко помирисван на хубаво ядене чрез носа, става прилив на кръвта в устните, вследствие на което те стават по-дебели.

Изобщо, всички части, всички центрове на мозъка указват влияние върху специални удове на човешкия организъм, като хвърлят известен отпечатък върху тях. Например, когато центърът на надеждата в някой човек е добре развит, той указва влияние върху два специални мускула на неговото лице. При силно развита надежда в човека, ъгълът на устата е завит малко нагоре, а не надолу. Следователно, мозъчните центрове указват влияние в две направления: те създават или прави, или криви линии. Понякога те образуват и вдлъбнати ъгли. Изобщо, линиите вървят в две направления: нагоре или надолу. Когато човек е тъжен, ъглите на устата му се спущат надолу, т. е. теченията в него са или растителни, или животински. Щом ъглите на устата са насочени нагоре, човек става весел; тогава в него преобладават човешкото и Божественото състояния. И затова, като окултни ученици, трябва да правите ред опити, изследвания, да изучавате различните състояния, положителни и отрицателни, през които минавате. Когато сте неразположени, направете опит да отделите това състояние от съзнанието си и да го изследвате като обект, който няма нищо общо с вас: подложете го на критика, да видите причините и последствията на това състояние. Докато не направите няколко такива опити, при всяко подобно неразположение, вие ще мислите, че това състояние е ваше, че е свързано със съзнанието ви, и по никой начин не можете да го отделите от себе си, вследствие на което се намирате под неговия тормоз. Не, вие можете да го отделите от съзнанието си, както можете да отделите дяволския нокът от себе си. Ама изваждането му щяло да ви причини известна болка, нищо от това. Изтеглете го от крака си!

Когато човек е чрезмерно страхлив, честолюбив и със слаба надежда, той е песимист. Страхът създава във въображението на човека образи на препятствия, на спънки, които той не може да преодолее. Едновременно със страха, в него изпъква честолюбието му, че той не може да се повдигне, че остава назад от всички хора; слабата му надежда пък го обезсърчава, и той изпада в мрачно състояние, в песимизъм. Песимизмът пък ражда в него ред отрицателни качества, като лукавство, хитрост, завист, омраза. Ще питате, защо се е явил страхът в света. В животинското царство страхът е на мястото си. Там той е един от великите закони. Там той е достигнал до съвършенство. Когато някое животно е много страхливо, това показва, че правото не е на негова страна. Това животно трябва да разчита на краката си. На слабия в животинското царство казват: Тебе законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си, те да са дълги, за да разчиташ на тях. Страхът в животните е равносилен на съвестта у хората. Значи, в човека страхът се замества със съвестта. Когато страхът дойде в човека, в него се събуждат всички отрицателни качества на миналото, които не го радват. Затова, дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести със съвестта. Щом превърнете страха в съвест, веднага ще дойде разума, разсъдъка. При това положение вече може да се говори за право.

И тъй, всеки трябва да работи върху себе си съзнателно, да отделя своите състояния едно от друго и да ги изучава. Дойде ли ви някакво скръбно състояние и не искате да живеете, отделете това състояние от съзнанието си и го разгледайте обективно, защо е дошло при вас, колко време ще трае и т. н. Като го отделите от себе си, ще видите, че това не сте вие. Това състояние е чуждо. Хората много лесно се подават на чужди мисли, възприемат чужди състояния и като не познават законите, страдат, измъчват се. Чрез внушение, чрез хипнотизиране някои хора въз приемат от хипнотизатора много мисли, които после реализират като свои. След като изпълнят внушената от хипнотизатора мисъл, едва тогава разбират, че са били под чуждо влияние. Чрез хипнотизма могат да се обяснят много убийства и самоубийства, които се вършат в света. Случва се, че някой човек, който в миналото си е бил в някаква школа, чрез внушение е възприел от учителя си известна мисъл, добра или лоша и едва сега я реализира. При такива случаи, този човек сам се чуди, как е станало, че се е изменил толкова много. Срещате един добър, честен човек, познавате го добре, разчитате на него, но изведнъж той се променя, започва да обира хората, да ги изнудва. Чудите се какво е станало с този човек, че се е изменил толкова много. След две-три години го срещате, живее пак честен, почтен живот, изменил се, завърнал се е в първото си състояние. Какви са тези резки промени, които стават с него?

Сега, като ученици на Великата Школа, всички ще работите, да изправите тези състояния в себе си, т. е. по-право да се освободите от тях. Значи, предстои ви грамадна работа на изправяне. Школата има за цел да ви даде такива знания, чрез които по разумен начин да изправите погрешките на своето минало. Щом дойдете до някое хипнотическо състояние на миналото, ще се върнете назад и по обратен път ще го изправите. Ще правите обратни паси на тия, с които са ви хипнотизирали. Обикновено хипнотизаторите на черната ложа правят паси отгоре-надолу. Днес много хора се мият по същия начин; те мият лицето си например отгоре надолу, като затварят очите си, с което искат да кажат: "Не струва да бъде човек с отворени очи". Да, когато влиза в материалния свят, добре е очите на човека да са затворени, но когато влиза в Школата да учи, там очите му трябва да бъдат отворени. Като ученик, той трябва да прави движения, т. е. паси, настрана, обратно на тия от черната ложа. Когато мокрите косата си, правете пак същите движения, отдолу- нагоре, а не обратно.

Всяко движение, което правите има свой дълбок смисъл и оказва влияние върху вас. Каквито движения правите, наблюдавайте, как се отразяват върху вас, какви състояния произвеждат. Някои движения се отразяват върху вас приятно, а някои неприятно. Следете тези движения и ги изучавайте. Обаче, гледайте да не изпаднете в друга крайност, да започнете да се страхувате, дали да направите някакво движение, или не. Когато искате да тонирате ума си направете мислено едно движение отдолу-нагоре, по еволюционен път. Започнете първо да мислите за растенията, после за животните, след това за хората и най-после за Бога, за съществата от Божествения свят. По този начин ще изпитате един подем на духа, едно възходящо състояние. Ако правите обратното движение, т. е. започвате от Божествения свят и постепенно слизате към човешкия, животинския и растителния свят, вие ще изпаднете в закона на инволюцията и ще преживеете едно падане на духа, едно низходящо състояние. Като прилагате първото упражнение, ще можете да се освободите от много отрицателни състояния. За да правите това упражнение по-сполучливо, можете да се занимавате с ботаника, зоология, антропология, а най-после да четете някои Божествени книги. Човек всеки ден слиза в по-низките светове и пак се качва нагоре. Всяка скръб показва, че човек се е свързал с растенията. По този начин той помага на тях, а те на него. Когато изпитва неразположение, гняв и ред още отрицателни чувства, човек се свързва с животните, на които, по този начин помага. Щом дойде до разумното, до приятното, той вече е влязъл в човешкия свят. Най-после, човек минава към възвишеното, благородното, т. е. той влиза в Божествения свят, в който цари абсолютна хармония.

Тези са четирите свята, четирите състояния, които човек трябва да изучава. Когато някой е неразположен, смутен, нетърпелив, нека си представи, че се намира в гора от борови и дъбови дървета. Няма да мине много време, и състоянието му ще се измени, ще приеме разположението на растенията. Когато някой изпадне в състояние на леност, нека мисли за животните. Те обикновено са пъргави, подвижни. Нуждата за храна ги е заставила по цял ден да се движат, да задоволят глада си. Като мислите за животните, вие се свързвате с тях, и те ви стимулират с енергията си. Като се нахранят, животните стават мързеливи, но щом огладнеят, пак тръгват да търсят храна. Като придобиете търпението на растенията и подвижността на животните, вие ще минете към човека, да придобиете разсъдливостта, мисълта. След това ще влезете в Божествения свят, дето ще изложите всичките си мисли на показ. Напредналите същества от този свят ще направят своите бележки върху изложените от вас мисли. Умните хора правят всеки ден по едно изложение; обикновените хора правят по едно изложение в седмицата, а глупавите по едно изложение в годината. Когато се казва, че човек трябва да бъде изложен на критика, това подразбира изложение на неговите мисли в божествения свят, дето разумни същества ще се произнасят за тях, а той ще следи, ще наблюдава всичко и ще вижда погрешките на онова, което някога е създал. Докато дойде до това положение, човек трябва да мине през една последователна дисциплина на ума. Вие не сте минали още през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понесете неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне бодър, освежен, с нова светлина и нови знания. За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смущения, никакви безпокойствия. Пълна хармония се изисква затова. За да се направи един опит за влизане в Божествения свят, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина.

Тази обстановка трябва да се продължи най-малко един два часа, нещо което е невъзможно в градовете. Този опит е невъзможен даже и в Чамкория, дето сме сега. Това е възможно на някое високо, уединено планинско място. Ако опитът трябва да се направи в София, например, изисква се специална стая, заградена със здрава, чиста, хармонична аура. В тази стая чужд, външен крак не трябва да влиза. Изобщо, никой не трябва да подозира за съществуването на тази стая. Обаче, засега това е невъзможно, няма готови хора. Който не е подготвен за опита, няма да има желание да пристъпи към тази стая. Ученикът, обаче, ще се стреми да влезе вътре, както пчелата се стреми към ароматния цвят. Учениците трябва да работят, да създадат хармонична аура в своята стая, за да бъдат опитите им успешни.

Работете усилено върху себе си, за да преодолеете всички мъчнотии. По този начин ще изработите в себе си воля, с която ще преодолявате всичко. Каква воля трябва да изработите? Не желязна, нито гранитна, но диамантена воля. Желязната и гранитната воля лесно ще капитулират, а диамантената ще издържи на всички препятствия. От вас се изискват широки схващания, голяма самоотверженост, за да се премахнат заблужденията от пътя ви. Тези заблуждения могат да се махнат само чрез светлина на съзнанието. Особена е тази светлина. Не влезе ли тя в съзнанието ви, вие ще останете със сегашните си разбирания, при които не можете да добиете онези резултати, които очаквате.

Като казвам, че е необходимо особена светлина да влезе в съзнанието ви, това ни най-малко не трябва да ви смущава. Тази светлина ще дойде сама по себе си, а от вас се изисква само да се качите на някой висок планински връх и там да чакате. Нали знаете, че слънцето огрява първо върховете на планините, а после долините? По същия начин и тази светлина ще огрее първо върховете на вашето съзнание, а после долините му. От вас се изискват усилия, докато се качите на високия Божествен връх, дето светлината иде най-рано. В долините и в равнините тази светлина дохожда по-късно.

Следователно, когато се запитате, какви преимущества дава окултната школа на учениците си, ще знаете, че тя им посочва правия път към възкачване на високите Божествени върхове, които първи се осветяват от Божествените лъчи на изгряващото слънце.





19. Лекция от Учителя, държана на 5 юли, 1922 г.

Чамкория.


ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СИЛИ



Тайна молитва.

Прочетоха се работите върху темата Най-силната черта на светлината.

По-нататък пишете върху темата Предназначението на човешкото сърце.

Когато писахте темата за светлината, без да искате, в ума ви се създадоха условия да мислите и за тъмнината като контраст на Светлината. И наистина, ако тъмнината не съществуваше, можеше ли да става въпрос за растене на телата на физическия свят - Светлината и тъмнината на физическия свят са две състояния, чрез които душата се проявява. Като се ограничава, душата започва да се познава в тъмнината; тъмнината е процес на ограничаване, а Светлината - процес на познаване на Бога, познаване на Любовта. Без Светлина Любовта не може да се познае.

И тъй, най-силната черта на Светлината е познаване на Бога, познаване на Любовта - вмъкнете тази мисъл в резюмето, което ще направите от темите за светлината. Светлината е процес на Умствения свят; когато Умственият свят се разкрива пред очите на човека, едновременно с него се разкриват формите, както и съдържанието и смисълът на тия форми - по този начин човек дохожда до Първата Причина, до Любовта. Който иска правилно да расте и да се развива, той трябва психологически да свързва Светлината с процеса на познаване на Любовта. Следователно всички състояния, които произвеждат дисхармония в човешката душа, спадат към областта на тъмнината, тъмнината ограничава човека, а всяко състояние, което произвежда хармония в човешката душа, спада към областта на Светлината.

Ако попаднете в метафизиката, там другояче разглеждат Светлината и тъмнината; твърденията на метафизиката ще създадат във вас големи противоречия. Метафизиците, както и крайните окултисти, поддържат мисълта, че Абсолютната светлина е Абсолютен мрак и когато Бог е рекъл: „Да бъде виделина!", с това Той е създал първото ограничение. Значи когато Абсолютният мрак се ограничи в себе си, той произвежда Виделина, която тъмнината не е в състояние да обземе. Питам кое е първото ограничение на човека - жертвата е първото ограничение на човека, следователно, когато се реши да пожертва нещо, човек произвежда Светлина в себе си. Затова е необходима жертвата. Когато човек пожертва нещо, настава вече първият ден на Светлината в неговата душа. Бог каза: „Да бъде виделина!" и стана Виделина. Когато в човека настане Виделина с цел да разграничи в него Светлината от тъмнината, той е извършил жертвата правилно; ако в човека не се яви никаква Светлина и тъмнина, и жертвата не е направена или ако е направена, има някаква неправилност в нея. Когато Христос казва за Себе Си „Аз Съм виделина на света", тази Виделина, тази Светлина се произведе от самопожертването, което Христос направи. Тъй щото който иска да произведе Светлина в себе си, той трябва да се самопожертва - Светлината е свързана с акт на жертва.

При сегашната еволюция светлината във физическия свят има четири различни посоки, които се определят от четири вида вълни с различна гъстота. Онези вълни, които имат по-голяма гъстота, образуват задната част на човешкия мозък. У животните тежестта на мозъка, т.е. най-голямата гъстота на мозъка, е зад ушите, вследствие на което те са принудени да ходят на четири крака; у растенията тежестта е долу в корените, вследствие на което те са принудени да бъдат заровени в земята с главата надолу и по този начин да пазят равновесие; у човека тежестта на мозъка е отпред, пред ушите, вследствие на което е принуден да се изправи на два крака - само така може да пази равновесие. Значи трите направления, или посоки, на Светлината са създали досега три течения в мозъка на живите същества, които пък са произвели три различни положения, необходими за запазване на равновесието в тях: растенията са се обърнали с главата надолу, животните са застанали на четири крака, а хората са се изправили на два крака. Сега иде четвъртото направление на Светлината, което образува онова течение на сили, нужно за създаване на Духовното тяло на човека - това тяло се отнася към Висшия, към свръхчувствения свят.

Следователно, когато Светлината действа в човека по четири различни направления - отзад, отпред, навътре и нагоре, образува се един кръст. И сега, за да познаете в кое от тия четири направления Светлината е най-силна, ще начертаете този кръст. От дължината на четирите линии, които образуват кръста, се съди за силата на Светлината. Ако западната част на кръста е по-силно развита, т.е. по-дълга, това показва, че животинското естество в човека има надмощие над другите сили; ако долната част на кръста е по-дълга, това показва, че растителните стремежи в човека са по-развити; ако източната част на кръста е по-дълга, това показва, че човешките способности и чувства в човека са развити повече от другите; и най-после, ако горната част на кръста е най- дълга, това показва, че Божественото в човека взима надмощие. Ако спуснете една отвесна плоскост в човека от горе до долу, успоредна с цялото му тяло, той се разделя на две части: задната част представлява лявата пътека на неговото движение, а предната част, успоредна на лицето му, представлява дясната пътека на неговото движение. Ако спуснете друга плоскост - от запад към изток, имате друго деление, при което дясната част на мозъка представлява правия, десния път, а лявата част на мозъка - левия, широкия път. В принципен смисъл казано, левият път означава стремежа на човешката душа, а десният път - действията на човека. И наистина, в правия, в десния път върви само онзи, който действа, а в широкия, в левия път върви само онзи, който не действа още, а само се стреми. Това са двата пътя, по които съвременните хора вървят.

Като говорим за влияние и надмощие на растителни и животински сили и стремежи в човека, имаме предвид първите прояви на съзнанието и подсъзнанието. Под думата животинско влияние разбираме първите прояви на съзнанието, а под растително влияние разбираме първите прояви на подсъзнанието. Когато в мозъка или в целия организъм на човека се събере известна енергия повече, отколкото трябва, тя създава в него ред дисхармонични състояния - например когато слепоочните области в човека са силно развити, на тях по развитие отговарят устните; значи между слепоочните области и устните на човека има известно съотношение - колкото повече се развиват слепоочните области, толкова и устните стават по-дебели. Това се забелязва особено много в хора, на които носът е близо до устните - понеже носът е свързан с обонянието, при всяко помирисване на хубаво ядене чрез носа става прилив на кръвта в устните, вследствие на което те стават по-дебели.

Изобщо всички части, всички центрове на мозъка оказват влияние върху специални удове на човешкия организъм, като хвърлят известен отпечатък върху тях. Например когато центърът на Надеждата в някой човек е добре развит, той оказва влияние върху два специални мускула на неговото лице; при силно развита Надежда в човека ъгълът на устата е завит малко нагоре, а не надолу. Следователно мозъчните центрове оказват влияние в две направления - те създават или прави, или криви линии; понякога те образуват и вдлъбнати ъгли. Изобщо линиите вървят в две направления: нагоре или надолу - когато човек е тъжен, ъглите на устата му се спускат надолу, т.е. теченията в него са или растителни, или животински; щом ъглите на устата са насочени нагоре, човек става весел - тогава в него преобладават човешкото и Божественото състояния.

И затова, като окултни ученици, трябва да правите ред опити, изследвания, да изучавате различните състояния - положителни и отрицателни, през които минавате. Когато сте неразположени, направете опит да отделите това състояние от съзнанието си и да го изследвате като обект, който няма нищо общо с вас: подложете го на критика, за да видите причините и последствията на това състояние. Докато не направите няколко такива опита, при всяко подобно неразположение вие ще мислите, че това състояние е ваше, че е свързано със съзнанието ви и по никой начин не можете да го отделите от себе си, вследствие на което се намирате под неговия тормоз. Не, вие можете да го отделите от съзнанието си, както можете да отделите дяволския нокът от себе си. Че изваждането му щяло да ви причини известна болка - нищо от това, изтеглете го от крака си!

Когато човек е чрезмерно страхлив, честолюбив и със слаба надежда, той е песимист. Страхът създава във въображението на човека образи на препятствия, на спънки, които той не може да преодолее; едновременно със страха в него изпъква честолюбието му - че той не може да се повдигне, че остава назад от всички хора; слабата му надежда пък го обезсърчава и той изпада в мрачно състояние, в песимизъм; песимизмът пък ражда в него ред отрицателни качества - лукавство, хитрост, завист, омраза. Ще питате защо се е явил страхът в света. В животинското царство страхът е на мястото си, там той е един от великите закони, там той е достигнал до съвършенство. Когато някое животно е много страхливо, това показва, че правото не е на негова страна, това животно трябва да разчита на краката си; на слабия в животинското царство казват: „Теб законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си - те да са дълги, за да разчиташ на тях". Страхът в животните е равносилен на съвестта у хората - значи в човека страхът се замества със съвестта. Когато страхът дойде в човека, в него се събуждат всички отрицателни качества на миналото, които не го радват; затова дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести със съвестта. Щом превърнете страха в съвест, веднага ще дойде разумът, разсъдъкът - при това положение вече може да се говори за право.

И тъй, всеки трябва да работи върху себе си съзнателно, да отделя своите състояния едно от друго и да ги изучава. Дойде ли ви някакво скръбно състояние и не искате да живеете, отделете това състояние от съзнанието си и го разгледайте обективно: защо е дошло при вас, колко време ще трае и т.н.; като го отделите от себе си, ще видите, че това не сте вие, това състояние ви е чуждо. Хората много лесно се поддават на чужди мисли, възприемат чужди състояния и като не познават законите, страдат, измъчват се. Чрез внушение, чрез хипнотизиране някои хора възприемат от хипнотизатора много мисли, които после реализират като свои; след като изпълнят внушената от хипнотизатора мисъл, едва тогава разбират, че са били под чуждо влияние. Чрез хипнотизма могат да се обяснят много убийства и самоубийства, които се вършат в света. Случва се, че някой човек, който в миналото си е бил в някаква школа, чрез внушение е възприел от учителя си известна мисъл, добра или лоша, и едва сега я реализира; при такива случаи този човек сам се чуди как е станало, че се е изменил толкова много. Срещате един добър, честен човек, познавате го добре, разчитате на него, но изведнъж той се променя, започва да обира хората, да ги изнудва - чудите се какво е станало с този човек, че се е изменил толкова много; след две-три години го срещате, живее пак честен, почтен живот - изменил се е, върнал се е в първото си състояние. Какви са тези резки промени, които стават с него?

Сега, като ученици на Великата Школа, всички ще работите, за да изправите тези състояния в себе си, т.е. по-право - да се освободите от тях; значи предстои ви грамадна работа на изправяне. Школата има за цел да ви даде такива знания, чрез които по разумен начин да изправите погрешките на своето минало. Щом дойдете до някое хипнотично състояние на миналото, ще се върнете назад и по обратен път ще го изправите - ще правите обратни паси на тия, с които са ви хипнотизирали. Обикновено хипнотизаторите на Черната ложа правят паси отгоре надолу. Днес много хора се мият по същия начин - те мият лицето си например отгоре надолу, като затварят очите си, с което искат да кажат: „Не струва да бъде човек с отворени очи". Да, когато влиза в материалния свят, добре е очите на човека да са затворени, но когато влиза в Школата да учи, там очите му трябва да бъдат отворени. Като ученик той трябва да прави движения, т.е. паси, настрани, обратно на тия от Черната ложа. Когато мокрите косата си, правете пак същите движения - отдолу нагоре, а не обратно.

Всяко движение, което правите, има свой дълбок смисъл и оказва влияние върху вас. Каквито движения правите, наблюдавайте как се отразяват те върху вас, какви състояния произвеждат; някои движения се отразяват върху вас приятно, а някои - неприятно. Следете тези движения и ги изучавайте, но гледайте да не изпаднете в друга крайност - да започнете да се страхувате дали да направите някакво движение, или не.

Когато искате да тонирате ума си, направете мислено едно движение отдолу нагоре, по еволюционен път. Започнете първо да мислите за растенията, после за животните, след това - за хората и най-после - за Бога, за Съществата от Божествения свят; по този начин ще изпитате един подем на Духа, едно възходящо състояние. Ако правите обратното движение, т.е. започвате от Божествения свят и постепенно слизате към човешкия, животинския и растителния свят, вие ще изпаднете в закона на инволюцията и ще преживеете едно падане на Духа, едно низходящо състояние. Като прилагате първото упражнение, ще можете да се освободите от много отрицателни състояния. За да правите това упражнение по-сполучливо, можете да се занимавате с ботаника, зоология, антропология, а най-после да четете някои Божествени книги. Човек всеки ден слиза в по-ниските светове и пак се качва нагоре. Всяка скръб показва, че човек се е свързал с растенията - по този начин той помага на тях, а те - на него; когато изпитва неразположение, гняв и ред още отрицателни чувства, човек се свързва с животните, на които по този начин помага; щом дойде до разумното, до приятното, той вече е влязъл в човешкия свят; най-после човек минава към възвишеното, благородното, т.е. той влиза в Божествения свят, в който цари абсолютна хармония.

Тези са четирите свята, четирите състояния, които човек трябва да изучава. Когато някой е неразположен, смутен, нетърпелив, нека си представи, че се намира в гора от борови и дъбови дървета; няма да мине много време и състоянието му ще се измени, ще приеме разположението на растенията. Когато някой изпадне в състояние на леност, нека мисли за животните, те обикновено са пъргави, подвижни - нуждата от храна ги е заставила по цял ден да се движат, за да задоволят глада си; като мислите за животните, вие се свързвате с тях и те ви стимулират с енергията си. Като се нахранят, животните стават мързеливи, но щом огладнеят, пак тръгват да търсят храна. Като придобиете търпението на растенията и подвижността на животните, вие ще минете към човека, за да придобиете разсъдливостта, мисълта. След това ще влезете в Божествения свят, където ще изложите всичките си мисли на показ и Напредналите Същества от този свят ще направят своите бележки върху изложените от вас мисли. Умните хора правят всеки ден по едно изложение, обикновените хора правят по едно изложение в седмицата, а глупавите - по едно изложение в годината. Когато се казва, че човек трябва да бъде изложен на критика, това подразбира изложение на неговите мисли в Божествения свят, където Разумни същества ще се произнасят за тях, а той ще следи, ще наблюдава всичко и ще вижда погрешките на онова, което някога е създал. Докато дойде до това положение, човек трябва да мине през една последователна дисциплина на ума; вие не сте минали още през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понесете неговите високи вибрации; който е минал през тази дисциплина на ума, на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне бодър, освежен, с нова Светлина и нови знания.


За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смущения, никакви безпокойства; пълна хармония се изисква. За да се направи един опит за влизане в Божествения свят, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина; тази обстановка трябва да се поддържа най-малко един-два часа - нещо, което е невъзможно в градовете. Този опит е невъзможен даже и в Чамкория10, където сме сега. Това е възможно на някое високо, уединено планинско място. Ако опитът трябва да се направи в София например, изисква се специална стая, заградена със здрава, чиста, хармонична аура; в тази стая чужд, външен крак не трябва да влиза, никой не трябва да подозира за съществуването на тази стая. Обаче засега това е невъзможно, няма готови хора. Който не е подготвен за опита, няма да има желание да пристъпи към тази стая, ученикът обаче ще се стреми да влезе вътре, както пчелата се стреми към ароматния цвят. Учениците трябва да работят, да създадат хармонична аура в своята стая, за да бъдат опитите им успешни.

Работете усилено върху себе си, за да преодолеете всички мъчнотии - по този начин ще изработите в себе си воля, с която ще преодолявате всичко. Каква воля трябва да изработите - не желязна, нито гранитна, но диамантена воля; желязната и гранитната воля лесно ще капитулират, а диамантената ще издържи на всички препятствия. От вас се изискват широки схващания, голяма самоотверженост, за да се премахнат заблужденията от пътя ви; тези заблуждения могат да се махнат само чрез светлина на съзнанието. Особена е тази светлина; не влезе ли тя в съзнанието ви, вие ще останете със сегашните си разбирания, при които не можете да добиете онези резултати, които очаквате.

Като казвам, че е необходимо особена светлина да влезе в съзнанието ви, това ни най-малко не трябва да ви смущава; тази светлина ще дойде сама по себе си, а от вас се изисква само да се качите на някой висок планински връх и там да чакате. Нали знаете, че Слънцето огрява първо върховете на планините, а после долините? По същия начин и тази светлина ще огрее първо върховете на вашето съзнание, а после - долините му. От вас се изискват усилия, докато се качите на високия Божествен връх, където светлината иде най-рано; в долините и в равнините тази светлина дохожда по-късно.

Следователно, когато се запитате какви преимущества дава окултната школа на учениците си, ще знаете, че тя им посочва правия път към възкачване на високите Божествени върхове, които първи се осветяват от Божествените лъчи на изгряващото Слънце.

НАГОРЕ




placeholder