НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Изгрев и залез / Изгрев и залез

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Изгрев и залез

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, сега, може, изгрев, казва, съзнание, залез, живот, слънце, всички, казвам, бъде, път, любов, каже, казвате, всичко ,

Общ Окултен клас , София, 2 Юни 1922г., (Петък) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


14 школна лекция на общия окултен клас
2.VI.1922 г., петък 8–9 1⁄2 ч.в., Ст.София

Имайте пред вид, че ние тази вечер не се намираме на някоя трапеза за угощение, т.е. не съм ви повикал на угощение. Не е време за угощение, не е време нито съвети да ви давам, нито наставления, а е време за учение. Следователно, ще ме слушате с умовете си, ще чувствувате със сърцата си и ще прилагате с волята си. Методите на една окултна школа се различават от всички ония методи, които съвременното училище въобще употребява. Разните възгледи, които ние имаме за живота, зависят от средата, в която се намираме. Ако вие се намирате 10–15 метра под морското равнище и от там разглеждате света, какви ще бъдат вашите възгледи за него? Ако се спуснете на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 2000 м. какви ще бъдат вашите понятия? Следователно, пречупването на светлината ще бъде различно. Сега, обратният процес: ако вие се качите над морското равнище и се повдигате във въздуха отгоре на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 10 000 м., какъв ще бъде вашият възглед за света? Не на 10 000 м., а на 10 000 км? И ако застанем на земята, тя е равнодействуваща сила; значи, понятията ви за света от дъното на океана и тия от най-високото въздушно пространство ще бъдат от два противоположни полюса на разбиране: Изгрев и залез. Изгрев, това е горе във въздуха, а залез, това е долу, в дъното на океана. Но само, че тази аналогия, която сега прокарвам, не е правилна във всичките си допирни точки, защото, туй, което за нас е залез, за други е изгрев, и туй, което за нас е изгрев, за други е залез. Следователно, когато твоето слънце изгрява, изгревът за теб е, за другиго залез. И когато твоето слънце залязва, други имат изгрев. Следователно, изгрев и залез, това са неща относителни, това не е една абсолютна реалност. И при туй положение, при което сега се намираме, има изгрев и залез. Но, ако вие сте един ясновидец, за вас няма да има нито изгрев, нито залез: посред нощ вие ще видите слънцето на противоположната страна на земята. Няма да има никакъв изгрев. Като ясновидец, даже и земята няма да се движи заради вас. Защото движение има само за онези, които се движат и не виждат туй движение, а за онези, които го виждат, движение няма за тях. Защото, ако аз се движа по-бързо от трена, има ли движение? Представете си, запример, такова изяснение: вземете една точка във вселената, която се движи така бързо, че едновременно може да бъде във всичките положения на козмоса. Има ли движение тогава? Има движение, но туй движение не може да се измери. Как ще го измериш, когато едновременно то е навсякъде? Ние разбираме движение само тогава, когато има известно съотношение на бързина. Но ако тази бързина е абсолютна, ние считаме и казваме, че тази точка е постоянна. Сега, в света неустойчиви хора са всички ония, които се движат много полека. Охлювите, запример, са много неустойчиви. Човек, който има движение на охлюв, на такъв не може да разчиташ, защото щом побутне първия лист, скрие си рогата, казва: „Тази работа не е за мен“. После, несърчиш го, кажеш му: „слушай, има такива закони, има ред, порядък“. И той пак извади своите рогца. И пак като срещне най-малкия лист, пак се скрие в черупката си и казва: „Тук няма закон“. И започва ту навън, ту навътре. Защо се движи този охлюв? Ние тълкуваме от окултно гледище така: този охлюв има препятствие на пътя си. А туй препятствие като го турят в локомотива, колелетата започват да се движат. Значи, като дойде туй препятствие, техникът го използува; като дойде до известно место, спира се. Ако туй препятствие вървеше по този начин, щеше да има изхабяване на енергията. И техникът събира тази енергия, ще и даде наклон и колелото започва да се движи. От Препятствията на охлюва техникът се е научил, казва: „Ти ако искаш да употребиш едно нещастие за твоето благо, трябва туй нещастие да го туриш в крива линия“. Защо се движи тренът? Това са погрешките на охлюва. Нашите тренове са погрешките на охлюва. И някои пътуват от един град в друг и често стават катастрофи, т.е. в даден случай охлювът не е могъл да си прибере рогцата равномерно, техникът не е изчислил добре времето, за да се скрие той и тогава, като стане катастрофата, всички пътници изкачат из черупките навънка. Аз говоря за вашето съзнание, то може да бъде съзнание на охлюв. Понеже миналата ми беседа беше философска и критическа, вие казвате: „Туй като не е любов, онова като не е любов, кое тогава е любов?“. Аз като разглеждах любовта, разглеждам сегашната ваша любов и казват: туй, което имате за любов, туй нищо не струва, това не е любов. Вие казвате: „Туй като не е любов тогава, кое е?“. Аз ще кажа кое е. Опитвам вашето шише. Вие имате едно шише пълно с вода. Тази вода е седяла 10 деня, тя се е вмирисала, в нея се завъдили множество малки микроскопически гадинки. Казвам: това не е вода. „Как да не е вода? От чешмата е наляна“. Може да е била много хубава вода, но тази вода днес не е здравословна. Аз взимам вашето шише, изливам водата надолу,а вие казвате: „Туй е безобразие, да изпразниш шишето ни!“. Чакайте, елате на моята чешма! Взимам шишето, измивам го веднъж, дваж, и не само това, възварявам вода, па турям и пясък вътре, и мия. Вие казвате: „Ще счупиш шишето“. Чакайте още. Измивам шишето хубаво, отивам при тази първокласна вода, казвам: вие помните ли вкуса на вашата вода? „Да“ Наливам. Пийте сега от тази водица! Само така може да разберете едната любов и другата любов. Вие трябва да имате едновременно в съзнанието двата момента и да разбирате различието между едната реалност на съзнанието и другата реалност, която може да се прояви.

Изгрев – това е един момент на съзнанието и този момент е само когато слънцето излезе от хоризонта, а след като изгрее, то вече не е изгрев. И залез е онзи първият момент, когато слънцето допре до хоризонта и се изгуби, скрие се зад него. И до като се скрие, то е залез. Изгрев е от онзи момент, показването върха на слънцето, докато излезе на другия край. Всичкото друго не е нито изгрев, нито залез. Следователно, вие имате два момента в целия си живот: Или всеки ден и всяка минута имате изгрев, или имате залез, не от часове, а само от няколко момента. И ако вие разбере тия моменти на вашето съзнание добре, вие ще можете правилно да разсъждавате, понеже изгревите ви и залезите ви не са едни и същи. Забележете в природата, изгревът всеки ден не е един и същ: запример, някой път хоризонтът не е толкова ясен, някой път е много ясен. Някой път вие не виждате залез, някой път вие не виждате изгрев. Това са все математически съотношения. Тия изгреви и залези показват съотношенията, които съществуват вътре в нашето съзнание. Защото, изгрев и залез съществуват само в съзнанието, като реалност. Ако вие нямате съзнание за тази реалност, че слънцето изгрява и залязва, нищо няма да ви ползува. Ако слънцето изгрява и залязва, то е само за съзнанието ви. А раз вашето съзнание схваща изгрева на слънцето, в туй съзнание взимат участие вашият ум, вашето сърце и воля. Следователно, умът ви ще разисква върху формите и вибрациите на тази светлина, която се разширява, сърцето ще се спре върху съдържанието, а волята – върху резултатите, които може да произлязат от съчетанието на формите и съдържанието. Туй е философски казано. Сега, вие не може да видите какво съотношение имат тия двата края. Аз обяснявам, „изгрев и залез“ по отношение на съзнанието, Обяснявам факта какво е разширение, съдържание и резултати на светлината, която прониква вътре в нашето съзнание. Светлината, която се появява в нашето съзнание, ние я схващаме по особен начин. Сега, от туй вътрешно съзнание зависи степента, с която вие можете да разберете Любовта. А често вие говорите за сегашната любов. Имате едно приятно настроение тук, в слънчевия възел, или имате едно приятно настроение в хилядолистника горе в главата си, засягам само тия два центъра, но туй приятно настроение не е много реално, защото след малко това състояние може да се промени. Аз ви казвам една сладка, мека хармонична дума, но не се разбираме. Фактът е: вие сте гладен нали? Сега говоря на ваш език. Три деня сте седели гладен и очаквате нещо. Казвам ви тъй: сега ще употребя залез и изгрев в яденето, защото и в яденето има изгрев и залез. Представете си, че вие сте били беден и през целия си живот сте се хранили само с боб, дошло ви е до гушата от него. Като кажете „боб“ казвате: Господ само за мен ли създаде този боб? Омръзна ми! Три деня сте гладували, казвам: имаме една пуйка опечена. Пуйката е изгрев. Но казвате: „Ами боб?“ Бобът е залез. Казвам: много скоро се свърши денят. Бобът се явява в съзнанието ви като залез. Ако кажа: имаме пита и една печена кокошка с мас. Казвате: „Отличен изгрев!“ Денят е с изгрев, вие сте радостни, нали? Питам ви сега: Защо кокошката и пуйката произвеждат във вашето съзнание туй чувство на радост? А бедният боб, като помислите за него, казвате: „Да беше нещо друго!“ Защо сте недоволен от боба? Значи, аз казвам на вашето съзнание тъй: „Ако сте уморен, имам една пуйка заради вас“. Не казвам, че имам боб. Добре. Направям пюре от боба с малко масълце и ви казвам така: „имам кюфтета направени от хубаво месце“, само че като хапнете това месце, то ще се схуми в устата ви. Вие седите, ядете пуйката и тия кюфтета и казвате: „Отлично ядене!“ Питам: в какво седи реалността тук. В първия случай казвам истината. Боб ще ядете. Вторият път кръщавам другояче боба, казвам: този боб е приготвен, направен с месце и с масълце. И вие ще питате, туй месце телешко ли беше, агнешко ли беше или от някоя кокошка? „Отлично е това!“ Някой път, от постъпките на живота си вие сготвяте кюфтета от боб и сами си говорите за тия кюфтета: „Знаеш ли какви хубави кюфтета сме направили, от какво хубаво месо!“ А то е боб. Ама аз мога да кажа истината, че е боб. Ще кажете: „Знаем го този боб какъв е“. И съвременните философски системи са направени само от боб. От боб са тия кюфтета, но тъй опържени с масълце, изкусно приготвени, всеки, който яде от тях, казва: „Отлични кюфтета, много хубави са“. Това е то култура, това е наука. Отлични кюфтета са тези! Който разбира истината, само ще се подсмихне, ще каже: „Да, отлични кюфтета са“. Следователно, в нашето съзнание ние трябва да разграничаваме истинската реалност в света от преходната. Запример, преходна реалност е тази, дето някой казва: „Има Господ“. „Има бъдещ живот“, това е една преходна реалност. Защото, този човек, който казва, че има бъдещ живот, то има едно изопачено съзнание. Той не знае какво нещо е бъдещ живот. А окултистът няма да каже, че има бъдещ живот, той ще каже тъй: „Няма никакъв бъдещ живот“. И ако ти каже истината „няма бъдещ живот“, ти ще кажеш: „Ама до сега все ни проповядваха за бъдещ живот“. Няма никакъв бъдещ живот. Защото, от чисто окултно гледище, ако има бъдещ живот, той ще бъде точно такъв, като сегашният живот. Обаче, ако ние подразбираме под думата „Изгрев“ разширение на нашето съзнание, разграничение, разширение на Божествения живот в нас, то значи да го видим в по-широки рамки като реалност. Защото, животът е един, той не може да бъде ограничен, ние го ограничаваме, като казваме „бъдещ живот“. Животът не е нито минал, нито сегашен, той е живот сам за себе си. В нашето съзнание, животът има изгрев и залез за 3 1⁄2 минути, 3 минути са нужни за изгрева. Знаете ли колко минути са нужни на един човек да умре? То е почти същото време, както когато човек се ражда; неговото съзнание се пробужда за толкова време, за колкото слънчевият изгрев – 3 1⁄2 минути, Детето се роди и пак забравя. И понеже един изгрев има, ти си мисли, че изгревът е раждане, и докато седи в тоя ум, ти се радваш. Това дете като вземе да умира, ти виждаш как слънцето ще залезе. Има някои хора, за които, като залезе слънцето, пак могат да живеят до полунощ. След като залезе слънцето, казват: „Ще се мре“. Това е един факт, дето хората казват – ще се мре – тяхното слънце е вече залязло. И, следователно, от чисто окултно гледище, вие можете да се родите преждевременно и може да умрете преждевременно. Този факт го пазете: можете да забогатеете преждевременно и можете да осиромашеете преждевременно. Можете да станете здрав преждевременно и можете да заболеете преждевременно. Всичко туй остава в съзнанието ви. И когато казвам, че ние всичко можем да направим, вярно е, всичко можем, но само трябва да излизаме извън условията на земния живот. Ясновидецът, ако вижда слънцето навсякъде в неговото движение, той няма какво да се плаши. А туй слънце, то е проявлението на Божественото вътре в света, в нашето съзнание. Ние всякога можем да виждаме Бога. Тук имаме един приятел, няма да му помена името, той ми разказваше за такава една своя опитност: изпитвах една светлина, както при изгрев, така ходи пред мен, но от няколко време залезе тази светлина, няма я. Станало му жалко. Усещал, че тази светлина все изгрявала и като тръгвал някъде, тази светлина постоянно бликала, бликала вътре. И то е красивото в живота. От окултно гледище всяка една погрешка, ще направи вашето слънце да залезе преждевременно. А то е голямо зло за живота ви. Най-малката погрешка ще завърти колелото на вашата земя, тя ще почне да се движи по-бързо и слънцето ще залезе преждевременно. И тогава именно ще ви сполетят нещастията. И когато казвам, че не трябва да се правят погрешки, то значи от окултно гледище, да не залезе слънцето ви. Щом залезе слънцето, всяка една работа, от какъвто и да е характер, престава вече. Следователно, и любовта ви, и тя ще престане. Сега, вие поне имате тази опитност. Някой път, когато обичате някого, имате известни трептения в слънчевия възел, в сърцето усещате една много малка топлинка. А когато тази топлинка се изгуби, вие усещате страдание, на слънчевия възел почва да се образува една топка, да усещате студ, омраза се явява, почвате да чувствувате, че този когото обичате постепенно се отдалечава от вас и вие се отдалечавате от него. Туй е закон на залеза: вашето приятелство е залязло, и двама се намирате в нощта на живота. Тогава силата на вашето съзнание се намалява и каквато молитва да произнесете, както и да се молите, вие ще усещате, че отгоре ви има един леден пояс и молитвата ви отива само две педи над главата ви, и пак се повръща. Тогава, какво трябва да правите? Аз ще ви приведа закона. Законът е – аз ще си послужа със същото сравнение, което съм дал на някои други – взимам снега за едно изяснение. Той има бяла премяна, чист е. Представете си, един човек мяза на снега, но е студен. Взимаш една топка красива, бяла, туряш я на едната си ръка. Гледаш я, отлична, бяла, чиста, но студена. Някой казва: „Да бъда чист като снега“. Всички искате да бъдете чисти и пеете: „Да бъдем чисти като сняг“, но в небето какви ще бъдете? Значи, този сняг, за който говори псалмопевецът, не е нашият сняг, защото, като направим опит, като го стопим, изгубва белината си. Представете си, че този сняг има съзнание и казва: „ти какво направи с мене, ти ме опорочи, едно време аз бях бял, сега изгубих белината си, ти ме съсипа“. Туй е един вид на съзнание. Дойде някой като вода, казва: „Аз съм човек пластичен, като водата, на всички условия се приспособявам, а сегашните хора обичат приспособлението“. А водата, накъдето и да я турите, на каквото и положение да я турите тя ще се уравновеси, тя е барашик с 99 краля. Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, в каквото положение и да е, водата ще се уравновеси; накъдето и да е, тя ще задържи едно и също положение. То е един отличен пример. Но ако ние мязаме на водата, какъв ще бъде нашият живот? Но, щом се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва. Вие търсите шишето, то е празно. Допуснете, че водата дойде при мен, като един съд, едно шише и казва: „Слушай, аз съм едно разумно същество, приспособимо на всички условия, не се противя никога, аз съм много добър човек, в съзнанието си нямам против никого нищо“. Но, аз я турям на моята пещ, и почвам да я нагорещявам, действително ти си много добра. Нагорещявам я, но започва да излиза нагоре въздух, от топлината формата ѝ се изменя, разширява се, литне нагоре, излиза пара. Ще каже: „Ти измени формата ми“. Как? „Сега, аз нямам никаква устойчивост“. Сега тя ще вземе отношението си към въздуха и ще каже: „Ще стигна до Бога“, но издигне се 5–6 клм., срещне я някое студено течение, пак се опорочи, превърне се на град. Сгъсти се и пак падне на земята, пак се опорочи, стане кална, потъне в земята и най-после, чрез голямо мъчение и страдание се изрази в някой студен извор. Дойде някоя жадна, измъчена душа, пие от нея и каже: „Колко е хубав този извор!“. Но този извор беше бял като сняг, той беше пластичен, приспособяваше се като водата. Той стана пара, издигна се горе, втвърди се, падна във вид на град и сега, като мине през всички страдания, той носи нещо ново със себе си и ти казва: „Братко, докато аз дойда до това състояние, да изляза като чист, студен извор, знаеш ли през каква пещ ме прекараха? Аз изгубих своята чистота, изгубих своята пластичност, загубих своето разширение, станах на малки капки, та паднах и се окалях“. А ти кажеш: „А братко, много хубаво, много хубаво“. – Много хубаво, ама ти на моето състояние бил ли си? И когато ние говорим за Любовта на едно същество, то, за да се прояви в него туй, което ние считаме Любов, то трябва да мине през 999 милиона форми. Забележете си го това, през 999 милиона форми трябва да премине и само тогава може да се прояви най-малката Любов. И когато вие имате този най-малкият опит на Любовта, той ще бъде един извор, то ще бъде най-приятното чувство, което вие ще изпитате, най-първо, за 2 1⁄2 минути или за три минути и след туй може да изчезне за целия ваш живот, като един роман, написан само на бяла книга, да си спомнювате и да казвате: „В тия 2 1⁄2 минути, каква радост, какво щастие, какво блаженство беше!“ Каквото и да станете, княз може да станете, може да ви угощават, пари да ви дават, но тия 2 1⁄2 минути и трите минути, те ще бъдат глава на цялото ви същество, ще кажете: „Като ония 2 1⁄2 или 3 минути не съм имал“. Те ще бъдат глава. И целият ви живот е включен в тия „трите минути“. И ние иждивяваме целия си живот, за да имаме „трите минутки“. Где са „трите минути“? Това е цялата вечност събрана вътре! И за да се прояви Любовта в най-малката си форма, потребни са усилията на цялата безгранична вечност! Знаете ли това? Любовта може да се прояви само чрез усилието на цялата безгранична вечност, да даде този напор, да може тази реалност да мине през всички тия форми. И сега, разбирате ли, вие сте ученици или оглашени. Тази мисъл е толкова велика, че вие постоянно трябва да мислите заради нея. Тя е толкова велика! Вие имате едно схващане толкова велико и толкова съдържателно вътре в себе си, че се иска цяла една вечност, за да го разберете. Цяла една вечност се изисква, за да разберете тия „три минути“. А тази вечност, това значи да имате един изгрев и един залез! Ако изгревът е правилен и залезът ще бъде правилен, а ако изгревът е неправилен и залезът ще бъде неправилен. Според основата, върху която градите. Като влезете в окултната школа, ще зависи какви са вашите разбирания. Някои, запример, идат тук да се учат, но те мислят да научат някои тайни. Не, никакви тайни няма да научат! Аз не казвам тайни. За да научите тайните, които искате, трябва ви цялата вечност. Тъй щото нашата тайна с един ден, с един час никой не може да я вземе. Питам: „Какво учат тия хора?“ Нищо няма да научите по тоя начин. Но онзи, който влезе с онова чисто сърце, да търси Бога на Любовта, той може много да разбере.

И тъй, моето желание сега, казвам на младите – аз наричам млади тези, които са на изгрев – е да изгреят, а старите залязват. Сега, вие младите ще кажете тъй: „Да знаете, ние сме, които изгряваме“. Но едно време и старите бяха на ваше место и те казваха: „Ние сме, които изгряваме“. Един ден, на ваше место ще дойдат други млади и те ще кажат: „Ние изгряваме“. Питам: Ако мислите така, какво определение имате за живота? Вие ще кажете тъй: „Ние изгряваме правилно“. Старите ще кажат: „ние залязваме правилно“. Дайте си ръката сега. Животът няма да се свърши, защото, когато тия младите дойдат на ваше место, колелото ще се обърне и тогава вашето слънце ще изгрее, а тяхното слънце ще залезе. Тогава, ако вашето залязване е било правилно и изгревът ви ще бъде правилен. И ако техният изгрев е бил правилен и залезът им ще бъде правилен. Разбира се, тия двата изгрева нямат нищо общо със сегашното ваше страдание. Ще кажете: „То е хубаво, ама какво да правим, ние страдаме?“ Тук, в школата, болни ученици не се позволява да има. Който е болен, ученик не може да бъде и верующ не може да бъде, и оглашен не може да бъде. И аз искам едно: да ми дадете един лист и да запишем всички онези, които са болни в школата; имаме болници, имаме и лекари, ще ви пратим да минете този курс на лекуване и после да дойдете. Ние имаме специални болници и лекари за окултните ученици. Като отидете при тях, те ще ви дадат своите системи за лекуване. А тук в школата, аз виждам вашите мисли: „Хубаво е това учение, но ние имаме мъчнотии в живота си“. Мъчнотиите в живота ви, това са едно благословение заради вас. Най-великото благословение за един ученик в окултната школа е да има мъчнотии и то такива големи мъчнотии! Той тогава се счита герой. Ако няма мъчнотии, той нито оглашен, нито верующ може да бъде. Първото нещо: имате ли мъчнотии, вие сте ученици, нямате ли – с вас въпросът е свършен. Питам студентите по математика в университета: какви мъчни задачи има там, колко пъти се изправят, решават по един начин, по друг, големи мъчнотии има! Вземете някой астроном, който следи минутата, секундата, по кой час ще мине кометата. Какви мъчнотии, какви тревоги! Точно наблюдава. Вие седите и казвате: „Добър е Господ, като дойде Духът в нас, като каже Господ, всичко ще бъде“. Туй е едно детинско разглеждане. Господ, каквото е искал, е направил, всичко е направил. Във всичко, което съществува, аз виждам това, но ние научаваме ли всичко, каквото Господ е направил? „Господ всичко може“. Аз като живея зная, че туй тяло, което имам, Господ го е направил. Но вие ще кажете: „Туй, което Господ е направил, разбирам ли го? Разбирам ли законите му? Туй знание, което Той е вложил, възприемам ли го? Неговото Слово прониква ли в моето съзнание. Наслаждавам ли се с Неговите дела и с Неговите мисли, които Неговият Дух изпраща“. „Велик е, казвате, Господ, Той е направил слънцето!“ С това слънце занимавал ли си се, да видиш неговото естество? Можеш ли да идеш на гости при слънцето? Един окултен ученик от трета степен – не от първа или втора, но на трета степен – може да иде на слънцето. Е, сега вие ще кажете: „А, аз съм първият кандидат!“ И ще мязате на онзи американец, който правил изчисление, че може да се хвърли една граната до месечината, измервал дължината на гранатата, пространството, наклона и искал да намери, за колко време ще попадне тя на месечината. Той направил точно своите изчисления, събрал пари, явили се двама кандидати и единият от тях приел да влезе в уреда и да иде в месечината. Та и вие сега, като говоря за слънцето, хоп, кандидати сте да отидете там. По този начин не се ходи на слънцето. Ако вие можете да трансформирате вашето съзнание, да придобиете, след 999 опити, най-малката форма на Любовта, веднага ще бъдете гости на слънцето. И жителите на слънцето ще ви посрещнат и като се върнете, вие ще имате отлични лица, весели ще бъдете, ще кажете: „Отлично място е слънцето!“. И ще знаете причината, защо и как иде тази светлина постоянно и какво означава тя. Ще знаете езика на светлината. Но за всичко туй трябва да стане трансформиране на съзнанието. Туй трябва да го знаете. Непременно трябва да стане едно трансформиране, една промяна вътре във вашето съзнание, за да може вашият ум, вашето сърце и вашата воля да вземат участие във вашата душа. Тъй щото, окултната школа не е школа за утешение на хората, но тя е школа за изучаване на великите неизменяеми закони на Битието, на проявлението на Бога, в които нашият живот се развива съразмерно и хармонично. И следователно, само при проявлението на такава любов, ние ще бъдем в състояние да влезем съзнателно в контакт с онова същество, което прониква в козмоса, т.е. да дойдем съзнателно в съприкосновение с Бога. И само след 999 милионната форма ние ще чуем най-малкия глас да говори и като го чуем, както ви преведох от Йова, ще разберем, защо живеем на земята. Щом разберете защо живеете на земята, тази земя веднага ще се изправи пред вас и тя няма да е старата земя; старата земя ще изчезне, ще се изправи като едно живо същество. И тогава, където и да ходите по земята, вие ще имате един морал: като ходите по това същество, ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: „Туй същество е толкова благо и велико“, ще гледате да не му причинявате никакво сътресение, никаква болка. Ще ходите по него тъй, както ходите в къщата на някой ваш приятел. Сега, разбира се, тази земя, това е по отношение схващането на нашето съзнание. Тъй като почнем да мислим, само тогава млади и стари ще могат да живеят добре. А сега, всеки един, понеже има ограничение на съзнанието, казва тъй: „Ще живея тъй, както аз намирам за добре“. Питам тогава: Туй правило дава ли ви резултати? Ако всички живеем тъй, както разбираме, животът има ли смисъл? Няма. „Аз да живея!“. Ако под думата „аз“ разбираш Божественото вътре в себе си, да живееш според закона на „аза“, на съзнанието да, но, ако разбираш туй „аз“, само да използуваш временните облаги на този ограничен живот, това е едно криво схващане на живота. Запример, вземете из вашия живот един жив пример: ражда ви се син, оглеждате го, давате му възпитание, пращате го на училище пращате го на църква, расте това дете красиво, послушно на баща си и майка си. И бащата, и майката много очакват от него, казват: „Много интелигентно е нашето момченце, много добре се учи, отлични бележки има, прилежен е“. Но към 17–18 годишната възраст на това малко момченце почват да му покарват мустачки, бута си джуните. По-напред то слуша майка си, ходи на вода: „Мамо, какво искаш?“ Вземе стомничката и хайде на чешмата. Но, по едно време, почва да се захласва. Майката казва за него: „Един нов навик има нашето дете, току си бута джуните“. Защо си бута туй момченце устата! Аз няма да се спирам върху вътрешната страна, то е една тайна, която не е позволено да откривам. Но туй момченце казва: „Видях една мома, искам да я задиря“. Казвам: по кой начин? Хваща едната страна на мустака – По десния или по левия? И той ще я вземе. После каже: „И по двата начина“. После нагоре издига мустака си. После казва: „Не, не надолу“. После, пак се погледа. Всички вие тук стари и млади, вие сте го правили, няма кой от вас, който да не го е правил, съзнателно или несъзнателно. Младите пък, сега го правят. Иска той да открадне младата мома и като отиде казва: „Слушай, ние заедно ще живеем, аз съм много благороден; старите не живеят добре, но ти при мене ще живееш, ще имаш всичките удобства“. И почва да нарежда: „Къща ще имаш, това – онова, в царството Божие ще живеем, като ангели“. И тя казва: „Тъй ли?“ – „Тъй, тъй, ти вашите не гледай, баща ти и майка ти са невежи, те не знаят, но аз…“ тегли и мустаките си. Ама той не го казва това. И хубаво, оженят се двамата. Какво става? Пак старата модна лъжа, живеят също тъй както бащата и майката. Човек, който така си завърта мустачките, не може да живее добре. Всеки, който си завърта мустаците нагоре и да иска, не може да живее добре. Аз нямам вашия личен живот пред вид, но изяснявам един психологически момент на съзнанието – защо и за какво, не зная, но той всеки ден за мустачките си мисли. Сега момата току дига веждите, почне да ги глади на огледалото и да му казва: „ти милички, да знаеш, че аз не съм като майка си, от съвсем друга култура съм, туй ще направя, онуй ще направя“. Но и тя не говори истината. Който така прави и той не може да живее добре. Това са два символа. И аз ще ви обясня друг път, защо той казва наляво ли или надясно. Но това правило казва тъй само на себе си: ако пипне дясната вежда – „ще му говоря истината“, после пък, като пипне лявата вежда, каже: „защо, нека го поизлъжа малко, нещата и в тъмно могат, ще казвам истината и ще излъгвам малко, тъй върви животът“. После, запример, момата по някой път тъй направи веждите си, да станат по-дебелички, пък някой път иска веждите да станат тънички. После казва: „Не струва тъй, ту на тъй, ту на тъй“. Това не е за смях: то е един психологически закон. Някой път, запример, вие тъй си казвате. Ако разбирате закона на вашето съзнание, вие друго можете да схванете, можете да използувате. Става известна промяна в съзнанието ви, в сърцето ви, в ума ви, във волята ви, а ако вие разберете, ще можете да използувате момента, а ако ли не, всички тия благородни условия на живота ще минат и вие ще кажете: „Не можахме да сполучим работата“. Аз не казвам, че е лошо, но да знаете, че всяко едно побутване носи със себе си известни действия. И когато младият момък тури мисълта в ума да поглади мустака си, същият закон е. Първият човек, преди съгрешаването, когато е погладил мустака си, надясно или наляво, Той е произнесъл известна формула, известни думи: като го погладил надясно – едни думи, наляво – други думи. Момата, и тя трябва да произнесе известни думи. А сега, вие никакви формули не произнасяте. Запример, ще произнесете думата Любов. Е, как ще я произнесете? Думата Любов си има ключ. Най-първо ще турите ключа, ще се нагласите и тогава ще произнесете думата Любов. Тогава вече си има смисъл. Някой път ще казвате Истината, пак ще турите ключа, ключа на Истината. Всички неща си имат свой ключ, и когато турите ключа, тия неща ще бъдат разбрани в съзнанието.

Сега, аз не мога да докосна всичко, понеже тук има оглашени. А оглашени ние наричаме кои? В Англия имало един много красноречив проповедник, толкова красноречив, че всичката публика, и богати и бедни, всички се захласвали, и то тъй много, че забравяли всичко. Един апаш, комуто работата не вървяла добре, чул за това нещо и си казал: „При тия захласнати и аз ще седна като богомолец и тъй ще напълня джоба си, ще имам добра печалба“. Отива той, сяда, започва проповедникът да говори. Всички се захласнали и той се захласнал. Като се свършила проповедта, казва: „Изгубих момента“. Излиза, но казва: „Втори път няма да се захласвам, воля трябва да имам, аз съм един апаш, не трябва да се захласвам, а да опитам кесиите“. Втори път пак се захласнал, трети път – пак. Най-после казва: „При този дявол няма да ходя, защото ще загубя занаята си“. Значи, когато Божият Дух започне така красноречиво да говори у вас и вие се захласнете в Божията Истина то, като дойде един лош дух при вас и той ще се захласне, и ще каже: „Да не ходя в неговото събрание, защото ще загубя занаята си“. А щом си отиде той, вие сте свободни. Първото нещо на един окултен ученик е, да има един красноречив проповедник в себе си, който, когато говори, умът, сърцето и неговата воля да се захласват в това му поетическо изражение, в тази любвеобилна реч, която излиза из устата на този отличен говорител. И ние, всички в школата, казвам ви: всеки един от вас, да се остави свободно да прояви туй естество, каквото Бог е създал. Аз не искам вие да се изменяте, а да си бъдете такива, каквито сте си, но да имате един красноречив проповедник и като говори вашият проповедник, вие да сте доволен от него. А този проповедник, аз го наричам: той е Духът на великия живот в Битието. А вие може да му турите каквито искате имена, той е Духът на живота в Битието. Всякога може да говори, но за да говори, изисква се ум, изисква се сърце, изисква се воля. Не своеволие, не жестоко сърце, не неразбран ум, а ум пълен със светлина, и воля пълна със сила, за да прилага всичко.

Сега, вие младите, тази вечер може да опитате думите ми, като пипате мустачките си. Не да се смеете, ако се смеете, вие не сте разбрали въпроса. Трябва да бъдете много сериозни! Помислете, защо искате да си погладите мустаците! Пък и старият и той по някой път си туря пръстите на мустаците. Спрете се да си помислите, защо са ви израснали мустаците. Коя е първата причина, защо ви са турени мустаците? Можете да си дадете какъвто искате отговор. И защо ви са турени веждите. Може да не разрешите въпроса, обаче, като помислите, все ще ви дойде една мисъл, една светлина. Следователно, и този красноречив проповедник ще ви даде едно разумно тълкувание. Туй тълкувание не го казвайте на другите, нека остане за вас.

И тъй, аз искам, всичките ученици, които влизат в окултната школа, да бъдат един изгрев, защото, заради нас, Бялага школа е един изгрев. Бялата ложа, това е един изгрев, а черната ложа, това е един залез. Ако залязвате, вие сте с черната ложа – да ви определя сега – ако изгрявате, вие сте с Бялото Братство. Бялото Братство винаги изгрява, сутрин са те, а черното братство постоянно залязва. И, следователно, ние трябва да разбираме двата момента на живота. Ако кажем: „изгрял си“, ти си с Бялото Братство, а ако кажем: „залязъл си“ – ти си с черното братство. Ние знаем, че в Бялото Братство залез няма. А щом някой каже, че в него изгряло слънцето, ние разбираме, че е от Бялото Братство. Вижте, каква грамадна разлика има в окултното схващане. Залезът на слънцето показва, че ти си на крива посока, следователно трябва да превърнеш тази посока на един изгрев в твоето съзнание. Та, сега, понеже, казах, че старите са на залез, аз направих разграничение. Под думата „млади“, разбирам Бялата ложа, а под думата „стари“ разбирам черната ложа. То е символ: старите, като остаряват, представляват черната ложа – по форма я представляват, а не по същество. Те в живота си всякога им наподобяват и затуй трябва да се молят. Човек, като остарее, става дряхъл /мършав/ и кисел. Когато види, че някой млад играе, старият се навъси и казва: „Този глупак какво се е разтропал там?“ Старият като вижда, че младият тъй се бута казва: „Махни си ръката, не прави това пред мен, туй изкуство само аз го зная, ти не трябва да го учиш“. Морализира го. Не, старият трябва да си каже: „Едно време и аз бях като него“, а пък сега той е минал в ляво. Старият не трябва да се сърди. И затуй, ние всякога трябва да бъде млади, никога да не съдим. И когато Писанието казва: „ не съдете“, подразбира: Всеки, който съди, остарява, нищо повече! Това е едно правило. Покажете ми един, който съди, и да не е остарял? Който съди, сърди се. Не трябва. Туй не е разбиране, то е хлъзгане: чукът, който постоянно бие на наковалнята, и чукът и наковалнята заедно отиват, никой нищо не е придобил. А хубавото в живота е да мислим само върху великите блага, които Бог е създал и да се стараем да бъдем тъй умни и любящи, като Бога. И да оставим Този, който е всемъдър, да оправи живота. Защото ние, като казваме, че живеем по Бога, не само пасивно да живеем, но трябва да изправяме живота си. Някой твой брат каже: „Аз съм богат, имам един приход от 10 000 лв.“ Друг някой брат някъде е задигнал 100, 200, хиляди лв. Ще кажат: „Един от Бялото Братство“. Никакъв бял брат не е той, а е чер брат, крал, задигнал 10–20 000 лв. Тогава казвам: ето ги, вземи ги братко, и лихвата отгоре, колко искаш. И честно и почтено ще платим. В нас няма лъжа. И сега, колцина от вас са готови да платят за другите? Не зная. Външните да платят за братята си, за братята си от школата, вътре. А някои, като се научат че друг плаща, ще кажат: „Нека плати и заради мен“. Не, не, аз констатирам един принцип вътрешно. Това е едно с_защото критикуваме ли, духът го няма. Всички имате опитност: който е съгрешавал и критикувал, изгубил е духа си. Като направите най-малката критика в душата си, ще изгубите духа си, непременно ще угасне духът. И нека един от вас, който има най-малката опитност, да каже, дали не е вярно това. Затова, започне ли духът да говори във вас, ще бъдете внимателни, да имате един стремеж нагоре, да разбирате правилно Божия закон, да нямате никакви отрицателни мисли. Тогава духът във вас всичко ще ви обясни, ще растете от ден на ден и ще минавате от слава в слава. Та, аз искам сега това от всички млади – сега аз ви считам всички млади. Защо? Защото ви причислявам в Бялата ложа – всички, у които съзнанието се е пробудило, са от Бялата ложа. При сегашните условия, всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трябва да бъдат в Бялата ложа. А старият е емблема на черната ложа. Само по себе си черната ложа не е лоша, обаче в живота тия две ложи не изпълняват един и същ принцип, не изпълняват едни и същи закони. Те имат закони, според които искат да прогресират, да добият знания. В Бялата ложа, онези, които искат да проявят най-малката волност, те са изгубили за хиляди и хиляди години най-добрите условия в живота. И днес нямат никакви условия. Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в черната ложа. Тогава Белите са били в залез, а черните в изгрев. А сега е обратният процес. Сега е чест да бъдеш в Бялото братство, а безчестие да бъдеш в черното братство. И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове, оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота. И, следователно, вие трябва да се приготовлявате, не за в бъдеще, сега трябва да се приготовлявате вече. От днес може да започнете, от утре, от други ден, имате условия да работите, мълком, тихо и разумно да употребите тия Божии закони. Тъй ще работите, както работи светлината. /Учителят взима бележките/. Сега аз ви платих. Следователно, тия бележки аз взимам за себе си. Доволни ли сте? Ако някой не е доволен, втори път може да му доплатя. Аз ще се занимая специално с него. Тук на темите, не сте се подписали. Който не се е подписал, трябва да се подпише, другояче няма да се изпълни неговото желание съзнателно. Видите ли, искахте да ме надхитрите, но аз ви надхитрих.

Аз схванах всичката адвокатщина на ученика и в тоя случай ви хванах на тясно. Значи, вие напълно не сте имали доверие в мене, затова не сте се подписали. Да, туй не е обвинение, туй е една адвокатска хитрина, според фактите – подпис няма, нали? Така. Сега аз ще ви дам условие да се подпишете, да си поправите погрешките. Работите ви не ги давам сега. Но, хайде, ще направя отстъпка, вие ще ви донесете новите, пък аз ще ви дам старите работи, нека да има ваш подпис. От интензивността на мисълта, която всеки от вас е имал при писането, аз ще видя, подписал ли е работата си или не. /Учителят взе една тема, прочете я/. Той иска едно благо за цялото човечество, за себе си нищо не иска и ние ще го изпълним. Няма нищо, това не е една голяма погрешка, но, все-таки, трябва да има един подпис, т.е. аз не подразбирам буквално един подпис, туй е по същество вътре. Когато човек пише нещо, в него има един страх да не го знаят, то е страхът на физическото поле; но когато той пише нещо, за да се реализира, такива изречения остават за волеви, той се е подписал и те принасят голямата полза. Такива изречения живеят.

Сега, аз ще разгледам тия работи и ще ви обясня. Ще ги разгледам, и ще видя какво направление на мисълта сте имали. Тия психически намерения ще бъдат за мен интересни, аз ще се занимавам с побутването на всяко едно листенце отделно, специално ще ги прегледам. Тази работа ще ми вземе най-малко 3 месеца докато ги прегледам. Тия желания ще се изпълнят по време и пространство. Някои желания ще се изпълнят след година, някои след две, някои след три, зависи. Общо казано, всичко се изпълнява, но кога, това е въпросът, това е една окултна задача.

Изгрев и залез

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, сега, може, изгрев, казва, съзнание, залез, живот, слънце, всички, казвам, бъде, път, любов, каже, казвате, всичко ,

Общ Окултен клас , София, 2 Юни 1922г., (Петък) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Сега вие сте се събрали не за угощение, а за работа. Не е време за угощение, нито за съвети и наставления, но за работа. Ако сте дошли да учите, ще отворите умовете си, за да възприемате, сърцата си – да чувствате и волята си – да прилагате. Тук ще изучавате методите на Божествената школа, които се различават коренно от методите на сегашните училища. Същевременно вие ще измените и възгледите си за живота. Засега възгледите на хората се определят от средата, в която те живеят. Например, колкото по-надолу слиза човек от морското равнище, толкова повече се изменят възгледите му. Много естествено, средата става по-гъста, а пречупването на светлината – по-голяма. Човек вижда нещата под особен ъгъл. Колкото по-високо се качва над морското равнище, толкова по-големи промени стават в неговите възгледи – мирогледът му се разширява. И най-после, ако човек застане на морското равнище като равнодействаща сила, възгледите му ще бъдат съвършено други, различни от първите два. Значи възгледите, които носите от дълбочина, равна на океанското дъно, както и тези, които имате от височина, еднаква на дълбочината на океана, са диаметрално противоположни. Те представляват възгледи, които идат от полюсите на живота, каквито са понятията за изгрев и залез. Изгревът подразбира най-високата точка в пространството, залезът – най-ниската точка на дъното на океана.

Изгрев и залез са понятия, които са различни за различните хора. Изгревът за едного е залез за друг някой; и обратно, залезът за едного е изгрев за друг. Това са относителни понятия, а не абсолютни. Изгрев и залез съществуват само за онзи човек, който живее в относителни условия, но не и за бъдещия човек, който ще разглежда нещата с виждане, а не с пипане. Той ще вижда слънцето и среднощ, на противоположната страна на земята, както ясновидецът го вижда. За него слънцето постоянно грее. Изгрев и залез не съществуват. За него понятията за земята, както и за другите планети, са особени. Ние казваме, че земята се движи, а според него земята не се движи. Защо? – Защото той живее в свят, където явленията стават с бързина по-голяма от тази, с която земята се движи. Наистина, ако някое същество се движи с бързина, по-голяма от бързината на влака, изглежда, че влакът е в покой. Всъщност и влакът се движи, и съществото се движи, но с различни бързини. Следователно, когато телата се движат с неимоверна бързина, на нас ни се струва, че са в покой. Ако проследите движението на една точка във вселената, която се движи с грамадна бързина, вие няма да забележите никакво движение, ще ви се стори, че тя стои на едно място. Защо? – Защото тя всеки момент присъства навсякъде, във всички положения на космоса. Каквито усилия и да правите, вие не можете да измерите бързината на движението на тази точка, тя е неизмерима.

Според бързината, с която се движат различните същества, ние ги делим на устойчиви и неустойчиви. Неустойчиви са тези, които се движат с малка бързина, а устойчиви, които се движат с голяма бързина. От това гледище охлювът е неустойчиво същество. Достатъчно е да докосне рогцата си до един лист като препятствие на неговия път, за да ги скрие и да се откаже от решението си да върви напред. Той се спира за известно време и казва: „Тази работа не е за мене. Тук няма ред и порядък, няма закони, на които може да се разчита“. Като забрави, че е срещнал някакво препятствие, пак тръгва напред. Щом срещне друго препятствие, той пак скрива рогцата и спира движението си. Той ту се насърчава, ту се обезсърчава; вади рогцата си и отново ги скрива. При всяко препятствие охлювът отстъпва назад. Това говори за неговата неустойчивост. За да улесни движението си, да пълзи по-лесно, той отделя една лигава течност. Всеки човек, който се движи с малка бързина, лесно отстъпва. И той, като охлюва, щом срещне препятствие на пътя си, връща се назад и временно спира движението си. Този човек е неустойчив, не може да се разчита на него.

Ако разглеждаме охлюва като машина, която върши някаква работа, ще я отнесем към несъвършените, първобитни машини. Може ли съвременният механик да си служи с такава машина? Това би значило при всяко малко препятствие машината да спира и отново да започва работата си. Колко вода би трябвало да се употреби за такава машина за подобряване на пътя и за премахване на препятствията! Ако човек представя такава машина, той трябва да плюнчи пътя си, да се хлъзга по-лесно. Обаче ние виждаме, че процесите в природата не спират. Машината, като инструмент за движение и за извършване на някаква работа, не спира до охлюва. Тя все повече се усъвършенства в различните форми на живот, докато стигнем най-после до човека, който представлява една от най-усъвършенстваните форми в органическия свят. Днес много машини и лостове са направени по образец на човешкото тяло и на неговите удове. Охлювът, със своята неустойчивост и с мъчнотиите, които среща при най-малките препятствия, е дал възможност на човека да мисли, да търси начин за усъвършенстване на машината.

Сегашната механика е достигнала до положение да се справя с най-големите съпротивления, поради което машините са устойчиви и следват своя път на движение. Механиците си служат с голямо и малко напрежение, според препятствията и мъчнотиите, които се изпречват на пътя им. Значи несъвършенството и неустойчивостта на една форма дава възможност на природата да усъвършенства формите си, а на човека – да подражава природата и да усъвършенства машините, с които си служи в техниката. За да дойде до сегашното си съзнание, човек е започнал от най-ниското стъпало, когато е бил в съзнанието на охлюв. И едното съзнание е реално, и другото е реално, но голяма е разликата между двете съзнания. Като проследи пътя на развитието си от начало до края, едва тогава човек ще има понятие за нещата.

Който не върви в естествения път на развитие, не може да различи обикновената човешка любов от великата Любов. Достатъчно е да пием една чаша застояла вода и една чаша чиста, планинска вода, за да направим разлика между човешката и Божествената Любов. Човешката любов произвежда вкисване, недоволство, а Божествената прави човека доволен, силен, повдига го и го възкресява.

Да се върнем към идеята за изгрев и залез. Изгревът е само един момент, когато съзнанието излезе от хоризонта и продължи пътя си. Всички останали моменти, пред които съзнанието се движи, не представят изгрев. Залез е моментът, когато съзнанието се скрие зад хоризонта. Следователно, като говорим за изгрев и залез на слънцето, разбираме само един момент: излизането на слънцето от хоризонта и скриването му зад хоризонта. Това, което става в природата, става и в човека. И човек има само един момент на изгрев и един момент на залез в душата си. Изгревът и залезът на съзнанието е различен за всички хора, както и самият изгрев и залез на слънцето, но въпреки това, ако хората разбираха тези моменти, щяха да разсъждават правилно, щяха да се справят лесно с условията на своя живот. Понякога хоризонтът на човешкото съзнание е чист, понякога – облачен, поради което изгревът и залезът му е чист, ясен, или неясен, но като разбира условията, той нито се забравя в радостта си, нито се изгубва в своята скръб. Той знае, че това са смени на състоянията, през които човек неизбежно минава. Тези смени показват какво е отношението между човешкото и Божественото съзнание.

Като реалности, изгрев и залез съществуват само в съзнанието на човека. Те съществуват в човешкото съзнание дотолкова, доколкото човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля взимат участие в тях. Умът взима участие във формите и вибрациите на светлината, която съзнанието има; сърцето взима участие в определяне съдържанието на формите, а волята – в резултатите, които произтичат от съчетанието между формите и съдържанието. Лесно се говори за изгрев и залез, но мъчно се разбира какво представлява разширяване на съдържанието и смисъла на светлината, която прониква в нашето съзнание. От степента на развитието, до което е дошло човешкото съзнание, зависи разбирането на Любовта. Всеки човек познава Любовта, опитал я е, но не е могъл да я задържи. Когато Любовта го посети, той изпитва приятна, мека топлина в слънчевия възел, или горе, на главата, но скоро изгубва това състояние и съжалява, че не е могъл да задържи Любовта за по-дълго време. Когато Любовта посещава човека, той се намира в изгрева на своя живот; когато го напусне, той е в своя залез.

Изобщо, изгрев и залез като състояния съществуват и в човешките мисли, чувства и постъпки. Те са полюси на неговия живот, които съществуват и в обикновения му живот – в яденето, в пиенето, в обличането. Всеки богат, добре сготвен обяд, представя изгрев за човека. Всеки постен, беден обяд, представя залез. Ако сложат пред месоядеца добре опечена кокошка или пуйка, той е в състояние на изгрев; ако му сложат боб, той е в състояние на залез. Много от съвременните философски системи представят кюфтета от боб, добре опражени, с масло, с подправки. Който яде от тях, не може да познае, че са от боб, и казва, че са отлични. Обаче, който разбира от какъв материал са направени, само се усмихва и мълчи. Той знае истината и я открива само на онези, които имат Любов към нея и я търсят искрено.

Човек трябва да различава истинската реалност от преходната. Който живее в преходната реалност на нещата казва, че Бог съществува, че има бъдещ живот и т.н. Той често повтаря тези неща, за да се убеди сам в съществуването им. Който живее в абсолютната реалност, той не говори за тези неща. Защо? – Защото е напълно убеден в съществуването им. За него бъдещият живот е в сегашния, както и сегашният – в бъдещия. Те не представят отделни светове. За него няма изгрев и залез. Това са въпроси, които имат отношение към съзнанието. За Божественото съзнание животът е един; той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ. Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ. Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрев и залез на слънцето. Чувате ли някой да казва, че слънцето на живота му залязва, той се готви за другия свят. Разширявайте съзнанието си, да влезете в обширния свят, където не съществува изгрев и залез, живот и смърт, където цари вечен живот и слънцето грее вечно.

От Божествено гледище човек не трябва да се страхува нито от залеза на слънцето, нито от смъртта. Страшно е, когато нещата стават преждевременно. Човек може да се роди преждевременно, може и да умре преждевременно; той може да забогатее преждевременно, може и да осиромашее преждевременно. – „Нали човек може да направи всичко, каквото пожелае?“ Той може да направи всичко, което е в неговите условия и възможности, но трябва да се пази, да не излиза вън от условията на земния живот. Следователно, докато преждевременно е на земята, човек не трябва да напуща условията на земния живот. Това не трябва да ви плаши, но да бъдете будни. Трябва ли ясновидецът да се страхува от живота? Той вижда нещата ясно, той вижда слънцето и през деня, и през нощта и знае, че то е проява на Божественото съзнание, което е вечна светлина.

И тъй, който даде път на Божественото в себе си, той вижда Бога във всички Негови прояви. Където ходи, Бог е с него. Той го придружава във вид на светлина. Това значи да изгрее слънцето на човешката душа. Радвайте се, докато светлината на вашето слънце ви придружава. Щом направите някаква погрешка, това слънце залязва преждевременно. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да залезе неговото слънце. Затова, именно, човек трябва да бъде буден, да не прави погрешки. Щом залезе слънцето на човешката душа, всяка работа, от какъвто и да е характер, се разваля. Също така и Любовта напуща човека. Докато любите, вие сте готови на всички жертви; готови сте да работите всичко. Приятно е на човека да работи под топлите слънчеви лъчи, под меката слънчева светлина. Щом слънцето му залезе, той изпитва студ и омраза. Колкото и да се моли на Бога, молитвата му не се приема. Той усеща над себе си студен, леден пояс, който смразява и мислите, и чувствата му. Какво трябва да правите, за да задържите Любовта си? Само онзи може да задържи Любовта си, който е минал през големи страдания, който е познал живота. Той разбира думите на Псалмопевеца, който казва: „Господи, изчисти ме, да стана бял като сняг“. Псалмопевецът говори за белотата на снега, но няма предвид снега на земята, който лесно губи своята белота и чистота. Има един сняг на небето, който никога не губи своя бял цвят и своята чистота. Докато сте на земята, вие ще минавате през състоянието на снега, на водата, на водните пари, но пак няма да бъдете доволни. Снегът се радва на живота, докато е бял и чист. Щом го стопят, той се превръща във вода и губи белотата си. Той страда, мъчи се, недоволен е от огъня, на който бил подложен. Най-после се примирява в новото си положение, радва се, че като вода е пластичен, подвижен, приспособява се на всички условия. Щом подложат водата на огъня, превръща се в пара. Първоначално водата е недоволна, че е изгубила състоянието си, но постепенно привиква с новото си състояние и като се повдигне високо във въздуха, казва: „Сега поне имам възможност да стигна до Бога“. Неочаквано за нея идва едно студено течение, превръща я във водни капки и като дъжд се излива на земята. Като се окаля, водата пак е недоволна. Постепенно тя прониква в земните пластове, където среща пясък, през който се прецежда и, така очистена, отново излиза на повърхността, но вече като чист, планински извор, който утолява жаждата на уморените пътници, освежава и напоява изсъхналите цветенца. Който мине край него, пие от водата му и благодари. Най-после водата е доволна за благото, което допринася на съществата, но тя си казва: „Аз зная през какви страдания, през какъв огън минах, докато дойда до положение да дам нещо от себе си на страдащи и обременени същества“.

Следователно, когато казваме, че някой човек носи Любовта в себе си, подразбираме, че той е минал през 999 милиона форми и е познал страданията на всяка една от тях. Който се е домогнал до посещението на тази Любов, той изпитва състоянието на жадния пътник, спрял се вече пред чистия планински извор, и задоволява жаждата си. Колко време е нужно да задоволи човек жаждата си? – Най-много три минути. Кратко е времето, през което Любовта посещава човека, но то е незабравимо. Три свещени минути са те, които остават паметни през всички животи на човека. Каквото и да е положението му, цар или овчар, веднъж опитал Любовта, тези три минути остават завинаги най-светло и свещено време за него. Всякакво величие бледнее пред този момент. Трите минути включват цялата вечност. Значи, за да се прояви Любовта в най-малката форма на Битието, нужни са усилията на цялата вечност. От най-малката форма Любовта ще мине постепенно през всички форми на Битието, докато се изяви в своята пълнота и цялост. Велико нещо е да схване и разбере човек проявите на Любовта само в три минути. Това значи да живее той цяла вечност, да има един изгрев и един залез. Ако изгревът е правилен, и залезът ще бъде правилен; ако изгревът е неправилен, и залезът ще бъде неправилен. Това зависи от основата, върху която човек гради. Основата му пък се определя от неговите разбирания. Някой има криви разбирания за нещата и мисли, че ако научи известни тайни, той е придобил големи знания. Божественото знание не се заключава в тайните. За да придобиете тайните на живота и на природата, вие се нуждаете от цялата вечност. Никой не може да се домогне до тайните на Битието само в един ден, или в един час. Който влезе в школата с чисто сърце да търси Бога на Любовта, той ще Го намери и познае.

И тъй, младите, които са в изгрева на своя живот, трябва да изгреят; старите, които са на залеза, да залязат. Че младият изгрява, това не трябва да го доведе до самозабрава. След няколко часа слънцето ще залезе и на негово място ще дойдат други млади. Че старият залязва, това не трябва да го обезсърчава. След залез иде нов изгрев. Важно е младият да изгрява правилно, старият да залязва правилно и да си подадат взаимно ръце. Животът не се свършва; колелото се върти и младият, който е бил в изгрева на своя живот, ще залезе, а старият ще изгрее. Ако младият е изгрял правилно, ще залезе правилно; ако старият е залязал правилно, ще изгрее правилно. Изгревът и залезът, за които днес говоря, нямат нищо общо с човешките радости и страдания. Ще кажете, че вие страдате и боледувате. Истинският ученик не боледува. Който влезе в школата, като ученик, вярващ и оглашен, не може да боледува. Болните ще изпратим в специални болници, да се лекуват по специални методи. Като оздравеят, тогава ще влязат в школата. – „Какво да правим с мъчнотиите, които имаме?“ – Първо ще измените възгледите си за тях и ще знаете, че те са благословение за ученика. Той може да бъде герой само когато има мъчнотии. Ако няма мъчнотии, не може да бъде нито вярващ, нито оглашен. Който няма мъчнотии, не може да стане ученик. Вижте какво правят студентите в университета: те слушат професорите си, но като се върнат у дома си, с часове работят, решават задачи, правят изчисления. Математикът решава задачи, заличава, отново започва, докато най-после ги реши. Астрономът наблюдава с часове небето, прави точни изчисления до минути и секунди, да не пропусне движението на някоя комета или планета. Но нито математикът, нито астрономът се отказват от мъчните си задачи. Те знаят, че само чрез мъчнотиите ще станат истински учени.

Религиозните седят, размишляват, без да правят усилия, и очакват всичко на Бога и на Духа. Те казват: „Добър е Господ, ще изпрати Духа си да ни научи какво да правим. Каквото каже Той, ще стане“. Това е детинско разбиране. Бог е направил всичко, каквото е пожелал, но ти научи ли всичко, което Той е направил? Разбираш ли, изпълняваш ли законите Му? Словото Божие прониква ли в твоето съзнание? Наслаждаваш ли се от Неговите дела? Лесно е да се каже, че Бог е велик, че Той е създал небето, земята и всички небесни светила. Изучавал ли си слънцето? Познаваш ли неговото естество? Ходил ли си на слънцето? Ученикът може да отиде на слънцето, да се върне и да разкаже какво е видял там. Ако ви попитам кой иска да отиде на слънцето, много кандидати ще се явят, но не се отива лесно там. Който иска да отиде на слънцето, трябва да бъде готов и по ум, и по сърце, и по воля, да издържи на всички мъчнотии, които ще срещне на пътя си.

Един американец, като измервал точно разстоянието от земята до луната, направил изчисление за колко време може да стигне една граната, хвърлена от земята до луната с определена дължина и под известен наклон. Като направил точни изчисления, той построил съответен уред, с който ще се хвърли гранатата в пространството и съобщил своите постижения пред голямо събрание от хора. Като го изслушали, двама души от публиката се явили кандидати за опита. Единият бил готов още в момента да влезе в уреда и да отиде на луната.

Не се отива лесно на луната, а още по-мъчно може да отиде човек на слънцето. Какво се иска за това? Само онзи може да отиде на слънцето, който е минал през 999 милиона форми и опитал Любовта на тия форми, чрез които е преобразил съзнанието си от човешко в Божествено. Който е ходил на слънцето, той е всякога радостен и весел. Знае откъде иде светлината и как се преобразява, познава нейния език. Който не може да преобрази съзнанието си, не е способен да постигне нищо. Само така умът, сърцето и волята на човека ще вземат участие в живота на неговата душа. И тогава, като се запитате какво представлява Божествената школа, ще знаете, че тя не е за утеха на хората, нито за забава, но тя дава условия на ученика да изучава великите, неизменни закони на Битието, на проявите на Бога, при които човешкият живот се развива хармонично. Като изучава проявите на великата Любов, която прониква целия космос, човек влиза в контакт с Бога. Като мине през 999 милиона форми на живота, едва тогава човек ще чуе тихия глас в себе си да му говори. Едва тогава той ще разбере защо е дошъл на земята.

Задачата на човека се заключава именно в това, да разбере защо е дошъл на земята. Като реши тази задача, земята оживява пред него. Той гледа вече на нея като на живо същество, към което има отношение, като към най-добрия си приятел. Той стъпва на земята леко, със съзнание, че влиза в дома на свой приятел. Да гледаш на земята като на живо същество, това значи да разшириш съзнанието си, да приемеш в себе си всички хора като свои братя. Само тогава млади и стари ще се разберат, богати и бедни ще се обичат. Докато живееш в ограниченото съзнание, ти мислиш, че имаш право да живееш, както намираш за добре. Така не се живее. Ако всички хора живеят, както намират за добре, животът им ще се обезсмисли. Някой казва: „Аз искам да живея според своите разбирания“. Ако под думата „аз“ разбираш Божественото в себе си, можеш да се проявиш, но ако разбираш ограниченото човешко съзнание, което използва облагите на временния живот, ти си на крив път.

Кой човек, млад или стар, не се е разочаровал от този живот? Коя млада мома или кой млад момък не е останал излъган, като е живял със старите разбирания? Първоначално момчето и момичето са послушни, учат уроците си добре, отнасят се с близките си учтиво. Един ден им мине някаква мисъл в главата и те напущат всичко. Момъкът върви захласнат, суче мустаците си, мисли нещо. Какво мисли? Срещнал една мома и мисли как да ѝ обърне вниманието. Най-после се запознава с нея и започва да ѝ говори за красивия живот, обещава ѝ, че ще я направи щастлива и т.н. Момата повярва на думите му и решава да се омъжи за него. Не се минава много време, и двамата се разочароват. Защо? – Говорят и желаят едно нещо, а живеят по стар начин, с разбиранията на старите хора. Момата пък, като срещне един момък, започва да глади веждите си, ту дясната, ту лявата. Като глади дясната си вежда, тя иска да му каже: „Аз съм готова да говоря истината, да живея по нов начин“. След това хваща лявата си вежда и казва: „Може и с лъжа да се живее. Не е дошло още времето да си служи човек с истината“. И тя, като момъка, върви ту наляво, ту надясно. И двамата не са готови за нов живот. Момъкът и момата се разговарят със символи: момъкът хваща ту левия, ту десния си мустак, а момата – ту лявата, ту дясната си вежда, но и двамата се самоизлъгват, те не издържат на новия живот. Служат си със символи, на които не разбират вътрешния смисъл. Мустаците и веждите са антени, чрез които човек се свързва с различни светове. Момъкът трябва да знае кой мустак да поглади и как. И момата трябва да знае как и кога да поглади веждите си. Първите човеци са знаяли тия символи и като си служели с тях, произнасяли известни формули. Вие какви формули произнасяте в такива случаи? Ще кажете, че си служите с думата „любов“. Как произнасяте тази дума? Тя има своя ключ. Значи, за да произнесете думата „любов“, първо трябва да се нагласите според нейния ключ и тогава да я произнесете. Всяко нещо има свой ключ, с който трябва да си служите. Като употребявате ключовете на местата им, всички неща ви стават разбрани, всички врати се отварят пред вас.

Това се отнася до истинските ученици, а не до оглашените. Както и да произнасят те думите „любов“, „истина“, всички врати ще останат затворени за тях. Кои врати ще останат затворени? – Вратите на злото и на неправдата. Един английски апаш, на когато работите не вървели добре, решил да отиде в събранието на един виден проповедник, за красноречието на когото чувал големи похвали. За него се казвало, че с проповедите си той така увличал слушателите си, че те забравяли всичко около себе си, пренасяли се в друг свят. Апашът си казвал: „Това събрание е тъкмо за мене. Като се унесат те, аз ще изпразня джобовете им и ще си изляза оттам с голяма печалба“. Както решил, така направил. Отишъл в събранието, огледал присъстващите, измерил ги в себе си и седнал между най-богатите. Проповедникът започнал да говори, а слушателите, един след друг, се унасяли. Апашът следял това нещо, но останал учуден, когато забележил, че и той се увлякъл, забравил защо е дошъл в събранието. Като излязъл оттам, той си казал: „Изгубих момента. Аз съм апаш, трябва да имам воля, да не се захласвам, но да бъда буден, да изпразвам кесиите на богатите“. Той посетил 2–3 пъти събранието, но пак се захласвал. Най-после той си казал: „Няма да посещавам вече този проповедник. Има опасност да забравя занаята си“.

Когато Божият Дух започне да говори красноречиво у вас, ако вие се захласнете в истината, ще знаете, че тогава сте неуязвими за лошите духове. И да дойде някой лош дух при вас, щом чуе гласа на Божия Дух, ще каже: „Няма вече да посещавам това събрание. Ако продължавам да ходя там, ще изгубя занаята си“. Щом ви напусне лошият дух, вие сте свободни вече. Първото нещо, от което ученикът се нуждае, то е да има един красноречив проповедник в себе си, в когото умът, сърцето и волята му да се захласват. Няма по-велика поезия, по-любвеобилна реч от тази, която излиза от Духа. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Това значи: всеки трябва да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал, да даде свобода на красноречивия проповедник в себе си, да се прояви така, че и той да бъде доволен, и вие да бъдете доволни. Този проповедник е Духът, Който говори всякога, но само онзи Го чува, който е отворил ума, сърцето и волята си за Него. Какви трябва да бъдат ума, сърцето и волята на човека? Не изопачен ум, но ум, пълен със светлина; не жестоко сърце, но сърце чисто и пълно с Любов; не своенравна и неразумна воля, но силна и разумна воля, готова да прилага всичко, което Духът говори. Обърнете се към Духа с молба да ви отговори защо ви са дадени мустаците и веждите. Мислете върху този въпрос и какъвто отговор получите, дръжте го за себе си. Едно се иска от ученика: да бъде изгрев, т.е. да носи изгрева в себе си. Бялото Братство представлява изгрева на живота, а черното – залеза. Който изгрява, той е в съгласие и хармония с Бялото Братство, със сутринта, с деня на живота. Който залязва, той е в съгласие с черното братство, с нощта на живота. Човек трябва да разбира двата момента на живота – изгрева и залеза. В Бялото Братство няма залез, там е вечният изгрев. Ако слънцето на твоя живот залязва, ще знаеш, че си на крив път. Какво трябва да направиш тогава? – Да измениш посоката на живота си, да влезеш в правия път, да превърнеш залеза на твоето съзнание в изгрев.

Желая ви да бъдете винаги млади, т.е. в изгрева на живота, да растете и да се развивате, да се радвате и веселите. Пазете се от онази старост, която води човека към залез, която го обезсилва, прави го недоволен и сърдит. Изпадне ли в това състояние, човек се свързва с черното братство. Каквото види в младия, той е готов да го морализира, да го критикува. Старият не трябва да се сърди, нито да съди младите. Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Който съди, лесно остарява. Вместо да се повдига, той постепенно се хлъзга и пада. Чукът, който удря върху наковалнята, след време се изхабява толкова, колкото и наковалнята. Значи и младият, и старият се изхабяват. Естествено е, че всяка вещ, която работи, след време ще изгуби нещо от себе си. Не е там въпросът. Човек трябва да мисли върху красивото в живота, върху благата, дадени от Бога. Той трябва да се стреми да бъде мъдър и любещ като Бога. Всичко друго да остави в ръцете на Онзи, Който му е дал живот. Като живее в Бога, човек трябва да оправи своя живот, да не очаква само на външна помощ. Ученикът трябва да бъде любвеобилен, да не критикува никого. Щом критикува, той губи добрите условия за развитие. Който се е опитвал да критикува своя ближен, той е огорчил Духа в себе си. Дойде ли Духът у вас да работи, бъдете разумни, да Го разберете правилно. Вместо да критикувате, помагайте на ближните си. Чуете ли, че някой ваш ближен взел отнякъде пари на заем и не може да ги върне, не оставяйте да го съдят, но платете вместо него. Ако постъпвате така, вие ще вървите от слава в слава и ще веселите Бога. Тогава Духът ще дойде във вас и ще ви учи какво да правите.

„Радвайте се и веселете се в Господа.“ Това желая на всички, на които гледам като на млади. Който е влязъл в школата и желае да се учи, той е млад. Всеки, на когото съзнанието е пробудено, е млад. Той е свързан с Белите братя и минава за член на Бялото братство. Старият, на когото съзнанието още не е пробудено, е свързан с черното братство. Съзнателно или несъзнателно, той върви в друга посока. Белите и черните братя се различават по принципите и законите, на които служат. Те се различават и по методите, с които си служат. Било е време, когато на първо място са били черните братя, а на последно – белите. Тогава черните братя са били в изгрева на живота, а белите – в залеза. Днес е точно обратно. Бялото Братство е в изгрева на живота, а черното – в залеза. Радвайте се, че можете да бъдете членове, оглашени, вярващи и ученици на Бялото Братство, което носи новата култура в света.

Следователно вие имате възможност да работите тихо, спокойно, разумно, да прилагате великите Божии закони. Работете по методите на светлината. Работете като слънцето, което изгрява всяка сутрин и разнася своята светлина и топлина по целия свят – да радва и весели всички живи същества.

Т. м.

14-та школна лекция на общия окултен клас, 2 юни 1922 г., петък, 8–9:30 ч. вечер, Ст. София.

НАГОРЕ




placeholder