НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Необятната любов / Необятната любов

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Необятната любов

Най-често използвани думи в беседата: любов, аз, сега, може, има, всички, себе, бог, знаете, казва, кажете, говоря, дойде, заличи, мисли, бъде, човек, зло ,

Общ Окултен клас , София, 18 Май 1922г., (Четвъртък) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


12 школна лекция на общия окултен клас,
18.V.1922, четвъртък 8 1⁄2–9 1⁄2 ч. в. Ст. София

Т. м.

Прочетоха се домашните работи върху: „Една обична дума или едно обично изречение“.

Следният път ще си напишете най-големия недостатък, който имате. Само един, но най-големия. Може да го напишете, както обичате. Сега аз казвам: Онзи, който не е смел да признае своя недостатък, той никога не може да познае Любовта. Любовта не е за праведните, нито за любящите. Любовта сама себе си не може да люби. Може ли да люби? Кой ще люби? То е чудно да любиш, защото те любят. Любовта е Любов сама по себе си. Ако разсъждаваме окултно, щом искаш да любиш, значи липсва ти нещо и щом искаш да те любят, пак ти липсва нещо. Следователно, и като любиш, и като те любят, това показва едно несъвършенство. Любиш, защото не си съвършен и казваш, че и Господ люби. Ама Господ никога не е казвал, че люби някого. Я ми кажете где е казал, на кое място пише това? Срещали ли сте някъде да се казва, че Бог люби? Хората казват тъй, някой пророк дошъл и казал, че Бог е Любов. С Господа лично срещал ли си се? Вие сте чудни! Пророкът казал тъй. Да, но то е за негова сметка: от него не трябва да се заключава, че Господ люби. Сега нали имате критически ум? Да любиш, значи да имаш един недостатък. Сега аз говоря за Любовта тъй, както тя се проявява на физическото поле. На земята как се проявява тя? Ще ми говорите вие за онази, великата Любов. Тази Любов вие виждали ли сте я? Как се е явила тази Любов, я ми кажете вие? Може философски да кажете, как тъй? – Учителят говори. Туй не е право. Покажете ми двама души на земята, които се любят тъй, че през целия си живот да са живели в мир! Не само да говорим. Има светии, които са любили, но и те са дърпали косите си, само че туй нещо не е писано в книгите. Много светии са налагали общото правило и тогава не са казвали, че са светии, а после… Да, светии са били, но след като са умирали. Разбира се, аз говоря конкретно, не какво е горе, а какво е долу, между вас, тъй както Любовта се проявява. И ние трябва да започнем да изучаваме тази Любов тъй, както се проявява между нас, а не онази Любов, която ние я знаем. Сега вие говорите, че любите някого, нали? Но ако този, когото любите, пренебрегне любовта ви, какво ще се роди във вас? Най-първо, ще се роди едно огорчение, нали? След огорчението ще се роди едно озлобление, след озлоблението ще обърнете гърба си и ще кажете: „Каквото ще да става“, и ще се свърши въпросът. Павел казва, че Любовта не отпада, нали? Е, питам тогава: Ако вашата Любов по този начин отпада, Любов ли е? Любов е само тази, която може да издържи всичките грехове на света, всички безконечни грехове на хората; тя е Любовта на ангелите и на боговете. Това е Любов! А любов, която не може да издържи греховете на хората, това е помия! Туй е моето определение за Любовта, разбирате ли? Защото праведният няма нужда от Любов. Аз, който съм праведен, каква нужда може да имам от Любов? Каква нужда има Господ от Любов? Той няма никаква нужда от Любов. Но понеже тия същества, слабите, които са искали Господ да им даде живот, те Го молят, заставят Го да ги люби. Той има много важни работи, с които се занимава, но понеже те като хлопат, хлопат на вратата и най-сетне той ще стане, ще си наруши мира да види какво искат. Те казват: „Ти ни даде живот, сега ще ни упътваш“. – Ще ви упътвам.

И тъй ако искате вие, от окултно гледище, да се справите с вашите погрешки, някой път трябва да търпите и себе си. Някой път вие като не може да търпите себе си, намирате някой по-виновен от себе си, за да се търпите. Не, не, като изкараш всичките грехове, пак трябва да се обичаш. Когато е хубаво, то е в реда на нещата, но да обичаш себе си и когато си грешен, в това се изисква доста голяма смелост.

Сега мнозина говорят за Любовта. Ако аз ви разкритикувам вашата любов, то не е любов. Някой говори за любовта, иска да го похваля, казва, че ме обича. Аз зная защо ме обича. Казва: „Обичам Учителя“. Аз съм една круша, пълна с круши, как няма да ме обича? Ако бях един идиот, после ако бях един метач по улицата, тогава нямаше да ме обичате. И аз не вярвам на вашата любов, нищо повече! Не вярвам на вашата любов! Вярвам в любовта ви дотолкова, че докато имам туй богатство, ще ме любите, утре, като го изгубя, ще ме отхвърлите. И който дойде на място на тази любов, ще иде заради него. Сега това е за религиозните хора, които говорят само за Любов, за Бога говорят, небето са виждали и казват: „Какви ще бъдем там“. Това е само едно забавление. Аз забелязвам, че някога някои ме наблюдават как аз гледам, мислят как ли ги виждам, като ясновидец. Пък аз виждам далечните им планове как ги кроят и в бъдеще искат да бъдат предатели. Без разлика е за човека и предател да бъде, то пак е смелост. Той пак от Любов го прави.

Питам ви, като ученици на окултизма: Как се роди злото в света? Как? Като слезе Любовта, роди се и злото заедно с нея. Ами нали Бог е съвършен, нали човек е излязъл от Бога? Сега вие ще кажете: „Нима ние нямаме Любов?“ Аз засягам Любовта от друго гледище. Онзи, горчивият корен, който се проявява във вашата душа, от где иде той?

Аз ще обясня Любовта в първа степен. Любов, която не може да се разбере, е омраза! А кога великата Любов става омраза? Сега майката родила 5–6 деца, обаче едното от тях обича повече. Следователно, туй обично дете е станало причина да се появи в къщи омразата. Любовта на едното ще роди омразата на другите. Не е ли туй фактически в дома? Така е добре. Как трябва да примирим тия енергии? Аз говоря за Любовта, като енергия. Сега ние се намираме в света на контрастите. Там, дето има омраза, има и Любов. Любовта е несъвършена. Любовта, в която има сенки, е несъвършена, а съвършената Любов е без никакви сенки. И когато вие дойдете в съвършената Любов, ще се намерите в безгранична светлина, там ще бъдете сами. Ама няма да има никакви образи наоколо и никакви ангели няма да има. Ти ще живееш в една безпределна светлина и ти сам не ще имаш никакъв образ. Питам тогава: Ще се яви ли някаква омраза в душата ти? Не. Ти ще бъдеш тих и спокоен, там ще чувствуваш присъствието на тази вечна свобода, там ще чувствуваш Любовта, миналите космоси не ще се явят, а щом искаш да създадеш някой космос, ще извикаш омразата и Любовта. Следователно, щом човек иска да създаде един образ, веднага злото се ражда в света. То е един видим образ. Корен на злото са желанията на образи. А образът, това е една примка да хванем една Божествена душа, да я ограничим, да ѝ турим един юлар, да ѝ турим остен и да я измъчваме, колкото искаме. И тъй Любовта на земята не е нищо друго, освен едно ограничение. И сега хората това правят, те не се обичат, а само се измъчват. Тъй съм ги познал аз. И някои ще кажат, че се обичат. Към онзи, когото обичаш, трябва да бъдеш най-внимателен, защото и най-малката ти погрешка ще внесе най-голямото нещастие – барут е това – ще има лоши последствия. Ти ще любиш, но ще бъдеш крайно внимателен, а искаш ли да те любят, пак ще бъдеш крайно внимателен в езика си и във всички отношения. Защото формите носят злото в себе си. И вследствие на туй, някои говорят, говорят за другите, говорят, че еди-кой си еди-какво си казал, но ти трябва да знаеш, че като съзреш тия форми, ще дойдат в стълкновение, ще стане един взрив и вие, които сте на земята, из въздуха ще ходите.

И тъй, когато дойдете да боравите с образите на Любовта, ще внимавате. С Любов, която има образи, ще бъдете крайно деликатни. Запример, имате някой човек, когото обичате, зарад вас той е красив, нали? А за другиго вашият красив човек е грозен. Тъй щото нещата, които ние ги считаме грозни или отвратителни и лоши, това не е абсолютно правило: от окултно гледище, ние не знаем коя е мярката на абсолютното зло в света. Има абсолютно зло в света, има и относително зло в света. Но не знаем мярката, с която си служим. Запример, вземете между животните, зъбите на вълка са направени, за да се брани: като го закачиш, той се брани, значи той ще те ухапи. Казва: „Не ме бутай, зъби имам“. Вола, като го бутнеш, той с рогата ще те бодне. Казва: „Не ме закачай, рога имам“. Коня ако го бутнеш, той с копитото ще те ритне. Казва: „Крака имам“. Значи всички същества си имат един начин за бранене. Той и с ръце, и с крака, и с уста, не само със зъби, а и със езика си, с всичко, той е усвоил всички методи за бранене.

Сега за да можете да разберете дълбочините на туй окултно учение, вие трябва да се справите с всички противоречия. Любовта трябва най-първо да я схванете, като един безграничен принцип, в който няма никакво зло. Да я схванете без никакво съдържание и без никакъв смисъл. Защото щом признаваш, че в Любовта има смисъл, тогава има и съдържание; щом има и съдържание, има и форма; щом има форма, има и зло. Или както казваме ние: вечното, като се ограничи, злото се ражда.

Сега ако аз ви оставя на туй положение, ще ви създам едно зло, т. е. тъй, както ви говоря сега, ще ви създам едно зло и мнозина от вас ще пострадате. Сега вие казвате: „Да се обичаме“, „Бога да обичаме“. От хиляди години ние казваме „да се обичаме“ и все не се обичаме; „да бъдем милостиви“, и все не сме такива; „да бъдем внимателни“, и все не сме внимателни. Всеки ден ние все обещаваме, обещаваме, обещаваме, а при това все има нещо, което ни препятствува. Кое е това, което ни препятствува? – Че ние не искаме да признаем нашите недостатъци. А недостатъкът е: всякога, когато човек се намери ограничен в известна форма, това е недостатък. Запример, ограничени сте в едно тяло, каквото сме ние. Ние казваме, че сме създадени по образ и подобие Божие, но ако бихме погледнали на туй човешко тяло, тъй както е то в същност, бихме избягали на 300 километра далеч от него. Тъй идеално е, когато се говори за човека, че е направен по образ и подобие на Бога, но това ни най-малко не означава туй тяло, което сега имате. И когато аз говоря за онзи ум, ни най-малко не означава този ум, който сега имате; когато аз говоря за онова сърце, ни най-малко не разбирам това сърце, което сега имате. По някой път вие имате такава опитност, чувствувате Любовта като нещо отвлечено, но то е за 5–10 секунди, то е едно Божествено състояние, чувствувате като че целият свят е примирен, но туй състояние изчезне и после пак дойде старото, обикновеното, мрачното състояние. После имате известно просветление на ума, като че всичко е Божествено, всичко схващате, но след малко пак дойде обикновеният ум. Тези състояния ние трябва да ги различаваме. Именно там е сега въпросът: окултната наука дава методи, по които ние трябва да трансформираме нашето съзнание. Сегашното съзнание трябва да претърпи някои промени. А тъй както сте според сегашното си съзнание и в рая да влезете, пак ще потънете. Никой не може да разбере какъв е законът. Ако вие турите отгоре на морската повърхност камък, той ще потъне. Щом ви поставят в райската градина, вие през пода ще потънете. Толкова тежки сте, че райските подове не могат да ви издържат. Е, питам: Как ще седите тогава в рая? Сега в школата вие какво мислите? Някой от вас е нещастен, търси някой начин да се излекува, друг иска да стане учен, трети иска да стане богат – всички мислите само за материални работи. А тия материални работи вие ги одухотворявате и казвате, че мислите за Господа. А хората мислят много малко за Бога, много малко! Сега не мислете, че аз с моята четка искам да ви зацапам. Не. Аз още не съм изкарал всичките ви недостатъци. Аз не ви цапам, ами трябва да се хвърли тази светлина, да се схванат нещата тъй, както са в своята реалност, за да се познаем. Знаете ли на колко еволюции е послужила тази материя, от която са направени нашите мозъци, с които сега си служим? Знаете ли на колко еволюции е послужило сегашното ни тяло? И знаете ли, че именно в тази материя са вложени всичките недъзи и недостатъци на ония, които са заминали? Тя е тор и този тор ние трябва да го преработим тъй, както растенията преработват всички нечистотии. И вследствие на това, ние усещаме в себе си постоянно един гнет. Ако тази материя беше девствена и чиста, ние не бихме чувствували тия състояния. И сегашните лекари казват, че когато има такива утайки в кръвта, от тях усещате едно неразположение вътре и трябва да се пречистят. Това значи, че материята е нечиста. Сега искам вашият ангел да не е слаб. Ангелът ви не трябва да бъде слаб. Вие като един търговец трябва да знаете вашия ефектив, точно, математически, толкова звонково злато имате в касата си, ни повече, ни по-малко. Трябва да знаете още на този ефектив какъв кредит съответствува. Злато имате, но имате и нещо, което не е чисто. Може да разполагате с 100 000 лв., а правите един оборот с 5–6 милиона и за вас хората казват: „Той е един търговец с няколко милиона“. Други може да мислят, че всичко, което имате, е капитал. И всички съвременни добродетелни хора фигурират само с един много малък ефектив, а в същото време, всеки минава за човек с по 10 милиона капитал. Някой минава за светия, друг минава за виден, а някои минават за много прости; последните са по-добри, понеже имат смелост, казват цялата истина тъй, както е: „аз имам толкова в касата си“. Следователно, ако вие за в бъдеще искате да успеете в окултната наука, да преминете този цикъл и да влезете в следния, трябва да напуснете сегашния си ум, а ако не го напуснете, ако не напуснете сегашните си разбирания, ако искате да се удоволствувате, ще останете всички, като жабите, в това блато, вътре, и за 10 хиляди години най-малко ще крякате в блатото. Вие ще кажете: „О, благият Христос!“ Но знаете ли какво нещо е благост?

Всеки, който се е опитал да изнасили Любовта, да изнасили Бога, не е харосвал. Няма по-отвратително нещо в света от това да изнасили човек Бога. Разбирате ли това? Ако кажем, че ние сме фактически образ и подобие на Бога, ако ние себе си изнасилваме, всякога може да изнасилим ближния или Бога. Бога изнасилваме, нищо повече! И себе си като изнасилваме, пак Бога изнасилваме. Питам: Какво ще ти възрази Господ? И знаете ли, по някой път като опъваш тази тетива, опъваш я, опъваш, дойдеш до едно място, но не можеш да опъваш вече, защото тя не може да издържи, и като я откъснеш, знаеш ли какво причинява? Сега някои от вас не схващат как идат нещастията. Представете си, че живеете на втория етаж и допуснете, че вие пренасяте едно съкровище на (от) първия етаж. Всяка вечер пренасяте по 10 килограма злато. След една или две години какво ще стане с този етаж? Мислите ли, че той ще издържи? Няма да издържи. Тия греди ще се попукат, етажът скоро ще се срути и вие заедно със златото ще се намесите долу. Вие, съвременните хора, съвременните ученици, имате толкова злато, турено във вашия ум, че гредите се пукат и зданието скоро ще се срути. И къде ще идете – в дъното на морето. Така и светът, няма да се мине дълго време и той ще се срути. Та затова Бялото Братство приготовлява членовете на новата култура да напуснат този етаж. Вие можете да го схванете много буквално. Аз ще ви приведа един пример. Казвате: „Ние сме правоверни“. Нападнат неприятели някой град. Ти се примириш, оставиш богатството и тевтерите, и казваш: „Хайде, братко, да се примирим“, и бедният мисли, че ти си му простил. Обаче като се оттегли този неприятел, ти пак намериш тевтерите си и казваш: „Ти пак ми дължиш“. Сега и вие се обръщате към Бога, молите се, разкайвате се, но като намерите стария тевтер… Питам: Каква е тази любов, съвършена ли е? Любов, която не е в сила да заглажда греховете, не е любов! Това е първото нещо, първото качество на Любовта. И казва Бог тъй: „Ще залича всичките им грехове и сълзите им ще изсуша, ще ги изтрия“. Следователно, това е първото качество на Любовта. А силата в какво седи? Ако твоята Любов може да заличи вътре в тебе твоите погрешки и погрешките на твоите ближни, това е Любов. Аз така определям Любовта. Мирът само тогава ще дойде, ако Любовта може да ги заличи. Не може ли да ги заличи, ще знаете, че това не е любов. И когато Христос е казал онзи велик закон, че ако брат ти се обърне към тебе да го простиш, той приблизително е искал да каже това. И най-мъчното нещо е това. Много мъчно е да простиш, не само да простиш, но да забравиш, не само да забравиш, ами помен да не остане на това място, и там, дето са били най-лошите думи, да туриш най-хубавите думи за този, когото сте мразили.

Сега аз ви говоря като на ученици на окултната школа, а на външни не говоря. На външните ще говоря за благодат, за милосърдие, за Любовта, че трябва да се любят тъй. А на вас говоря: Ако вашата Любов не може в самите вас да заличи вашите прегрешения, знаете ли колко е отвратително това, когато те мъчи някое прегрешение от миналото, от сегашното? Молиш се, Молиш се, и Господ не те чува. Защо не те чува? Защото ти искаш да Го лъжеш. – „Къти-къти“, „къти-къти“, като онази селянка, която хвърля зрънца на кокошките. „Къти-къти“, хване една, „ох, моето пиленце“, „къти-къти“, тури я в тенджерата, „къти-къти“, докато я изяде. Е, как мислите вие? Мислите ли, че аз мога да вляза във вашата тенджера? – Никога! Нито аз, нито вие! „Къти-къти“ не може! И ще дойде тогава някой окултист. Но какъв? „Къти-къти“ окултист. А ние сме оградени с „къти-къти“. И сега ще ви питам тъй: От кои сте? От „къти-къти“? Всички стари окултисти аз ги кръщавам тъй: „къти-къти“. А сега за новите, ще ви дам друга формула заради тях, втория път, като говоря, ще ви кажа това правило какво е. Трябва да бъдем откровени, искрени спрямо себе си. Време е вече да кажем: „Моята Любов може да заличи моите прегрешения“. Не е въпросът може ли или не може. Никакви съмнения! Всичките други правила, които окултистът дава, аз ги заличавам. Любовта с правила не работи! Тя, като дойде, всичко заличава, свършена работа! Като дойде тази Любов, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични! То е първото нещо. И в дома ви вече няма да има неприятели, ще има само приятели.

Сега аз искам тази мисъл да остане у вас, няма да я изнасяте навън. Тази мисъл, която ви казах тази вечер, от тази стая да не се изнесе и който се осмели да я изнесе навънка, ще му наложа едно от най-големите наказания, каквото до сега не е виждал. Тъй едно от най-големите наказания, една от най-големите бели, едно от най-големите страдания. И ще го питам: Иска ли тази истина пак да я изнесе навънка.

Не говорете за Любовта, докато не е във вас, срамота е! Това е най-свещеното име! Спомнете си, там, дето се казва: „Да не произнасяме името Божие напразно“. Името на Любовта напразно не трябва да се произнася. Туй е, което аз зная! Любовта, то е едно от най-свещените имена, с което светът се създаде. Защото произнесете ли това име и не сте готови, ще си създадете във вашата карма много нещастия, ред поколения ще бъдат нещастни. „Да не взимаш името на Господа Бога твоего напразно“, е казано. В какво напразно? Само когато си готов за Любовта, ще я повикаш и тогава ще създадеш около себе си един свят на красота, свят само на Любов, свят само на мир, свят само на радост, на веселие, на хармония, свят на блаженство. Туй ще създадеш, като произнесеш нейното име. Някои от вас сега ще кажат: „Знаете ли какво каза нашият Учител“. Вашият Учител вие не го знаете. Где е вашият Учител? Виждали ли сте го? Ще кажете: „При масата е“. При коя маса? Няма го там. Мислите, че Учител има при масата, при вас? Колко се лъжете! Ще кажете: „Ами, че не ви ли виждаме?“ Не ме виждате. „Нали ни говорите? Нали си говорим?“ Не си говорим. Ние си говорим на един неразбран език. И вие даже една хилядна част не разбирате от това, което говорим и от онова, което вие бъбрите, и аз една хилядна част не разбирам.

Разбираш Учителя си само тогава, когато си във връзка с тази Велика Любов, и душата ти само тогава има общение с него. Когато намериш Учителя си, и когато Той те намери, твоят Учител ще бъде сляп за всички твои погрешки, и ти ще бъдеш сляп за всички погрешки на твоя Учител! Учителят на земята се цапа толкова, колкото и ученикът. И учениците се цапат. Тук, на земята, всички се цапат. И мислите ли, че ония, на които ръцете са меки, са най-чисти, че са най-праведните? Мислите ли, че онези моми, които ходят с хубави дрехи, са най-чисти? А онези в кухнята, необлечените, са най-грешни? Или онези, които копаят на нивата, са грешни? Аз мисля обратното: Онези, които играят на хорото, са най-големи грешници; онези, които се молят в църквата, са най-големи грешници. Онзи, който работи на лозето, който работи на нивата, има ли в какво да е грешен? Той е по-праведен. Запример, ще иде някой на църква, ще каже: „Господи, Господи“ (ръцете прилепени една о друга). Ами кой те е научил тъй да се молиш? „Ами, че майка ми тъй ме е учила“. „Ами Господ казал така.“ Аз съм обяснявал. Кога? А майка ти кой я е научил? Твоята мъдрост и твоята Любов, като сили, трябва да влязат в душата ти и да заличават греховете ти. Не да стискаш ръцете си, а ще вземеш тевтера да заличаваш греховете си. Когато човек иска да крие нещо, той допира ръцете си една до друга, вдига ги за молитва, но има скрито нещо в тях, после ги отваря и казва: „Господи, всичко е отворено пред Тебе, както виждаш“, но после пак ги приближава и казва: „Един ден пак мога да туря нещо между двете ръце“. Един окултен ученик, който си служи с такива маниери, не може да успее, защото всяка една негова мисъл ще произведе в другия свят такива вибрации, за които всеки би го отдалечил на милиони километри от себе си. И когато ангелът се приближава до такъв човек, той взима всички предпазителни мерки, да не избухне тази бомба. Защото, ако избухне, тя може да причини едно зло. Сега туй е вярно по отношение на физическия живот. От 20 години следваме тоя живот, но при неговите форми светът не може да се поправи. Никакви религиозни форми не са в състояние да видоизменят човешкия характер. И тогава казват, че е права мисълта: „Когато Духът дойде“. Кой Дух? Духът на тази велика Любов, която всичко заличава. И ние ще повярваме в Бога, че Той е заличил греховете ни, забравил ги е. Някой ще каже: „Ама греховете ни са толкова много, че Господ не може да ги заличи“. Тогава ако Господ не може да ги заличи, Неговата Любов е много слаба. Но след като Господ е заличил твоите грехове и ти отидеш да правиш нови грехове, твоята карма ще се удесетори.

И тъй, аз ви оставям на първото положение. Не мислете, че искам да ви въздействувам. Не! Казвам: Ако вие искате да бъдете ученици на туй велико Бяло Братство, непременно Любовта ви в бъдеще трябва да бъде такава. На всинца ви казвам: За да можем да вървим напред, непременно Любовта не само на едного, но на всинца ви трябва да бъде такава. Любовта на всеки един от вас трябва да заличи погрешките. Всеки един от вас в себе си трябва да направи това, а не другите да му го правят. Всеки един от вас трябва в своя ум, в своето сърце да ги заличи. И когато вие ги заличите, тогава ще дойде Господ да пише. На Господа трябва чиста книга, на която Той да може да пише своето Слово. И казва пророкът: „Ще отнема каменните им сърца и ще напиша закона си“. Някои тълкуват, че Господ ще направи това. Да, Господ ще го направи.

Сега не казвайте, че утре ще направите туй, нито след една година, нито сега, но кажете в себе си: „Това ще бъде така!“ Ако кажете: „Аз сега ще го направя“, няма да го направите. „Така е било и така ще бъде!“ Следователно, това е мая. А туй, сегашното заблуждение, това е заблуждение на черната ложа, заблуждение на дявола (казано в религиозен смисъл). Той е най-голям хипнотизатор; ще те тури в хипнотически сън, ще те хипнотизира и след като извърши хиляди престъпления, ще каже: „Ти си извършил това и това престъпление“. И всички тия реклами са на дявола. Не, не, ние чужди реклами не носим.

И тъй най-първо Любовта трябва да заличи всичките ваши погрешки, за да може да тръгнете. Запример, някои от вас трябва да се хармонизират, за да приложим друг един опит. Пак ще ви дам един опит, малко по-голям от този, но пак ще бъде микроскопичен. И след туй знаете ли какво ще дойде? Ще ви дам трети един опит. Защото ако сега ви дам най-тежкия опит, едва ли ще останат от вас 10 души. Аз ще ви кажа, ще бъда откровен. На вас, учениците, които сте тук, ако ви кажа: 3⁄4 от богатството си още тази вечер ще дадете за братството, ще го внесете още сега, вие ще кажете тъй: „Ще си помислим малко“. И веднага ще помислите дали Господ е казал тъй или тук се крие някоя друга работа. Не, не, 3⁄4 от богатството си ще дадете ли или не? Сега вие ще кажете: „На Витоша лесно се ходи, ама туй?“ Знайте, че и туй ще дойде. Сега този изпит е нищо, той е цвете, има още по-тежък, него няма да ви кажа. Да знаете, че ще се изпитате, през сито ще минете. Изпити ще дойдат, ще видим сега кой ще издържи докрай, кой не ще се усъмни. Вие казвате, че Любов имате, и аз ще опитам вашата Любов. Вие казвате: „Учителят казва, че нямаме Любов“. Как да нямате Любов? Аз съм дошъл да изпитам Любовта ви. И щом намеря, че имате Любов, аз взимам думите си назад. А щом вие не издържите; вие ще вземете думите назад. Нали ще бъдем искрени в изпита? Така аз ще ви туря на изпит и най-после, като ви прекарам през всички изпити и вие ги издържите, ще кажа: Положете сега и мен на един изпит, който вие намирате за добре. Аз ще ви дам право и вие да ме поставите на изпит, какъвто вие искате, но по-напред вие, после аз. Тогава ще завършим школата и ще влезем, къде? В новата епоха, дето нито за мъж отиват – как е казано там? – „Нито се женят, нито за мъж отиват, но са като ангели.“ И Тази епоха ще бъде. Туй може да стане, то е в трансформиране на съзнанието. Не говоря за човешката плът, то е във трансформиране на съзнанието в човека.

Т. м.

Необятната любов

Най-често използвани думи в беседата: любов, аз, сега, може, има, всички, себе, бог, знаете, казва, кажете, говоря, дойде, заличи, мисли, бъде, човек, зло ,

Общ Окултен клас , София, 18 Май 1922г., (Четвъртък) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

(Чете се темата върху една обична дума или едно обично изречение.)

Тема за следния път: „Най-големият недостатък“. Всеки да напише нещо за своя най-голям недостатък, без стеснение. Който не смее да признае или да опише своя най-голям недостатък, той никога не може да познае Любовта. Тя не е за праведните, нито за любещите. Любовта не може да люби сама себе си. Любовта е любов. Ти не можеш да любиш само затова, защото те любят. От Божественото гледище, ако искаш да любиш, това показва, че ти липсва нещо; и ако искаш да те любят, пак ти липсва нещо. Следователно и като любиш, и като те любят, ти си несъвършен. Ще кажете, че и Господ люби. Къде е писано това? Хората казват, че Бог е Любов. Някой пророк е писал, че Бог е Любов. Това остава за негова сметка. Обаче вие срещали ли сте се лично с Господа, да чуете от Него, че Той люби? Като хора с критически ум, вие трябва да разсъждавате, да съпоставяте нещата, за да дойдете до заключението, че който люби и когото любят, все им недостига нещо.

Сега аз говоря за любовта на физическия свят. Преди всичко вие трябва да знаете как се проявява Любовта на земята. Ако земната любов не познавате, как ще говорите за небесната, т.е. за великата Любов? Виждали ли сте тази Любов? Знаете ли как се проявява тя? Можете да философствате за нея, но това не е достатъчно. Покажете ми двама души на земята, които през целия си живот са прекарали в мир и любов. И светиите даже не са живели постоянно във великата Любов. Колко пъти те са излизали от рамките на Любовта! Докато станат истински светии, те много пъти са нарушавали закона на Любовта. В края на живота си, когато разрешат задачите си на земята, едва тогава проявяват Любовта. Тъй щото, когато говорите за Любовта, разбирайте тази Любов, която се проявява на земята, а не на небето.

Мнозина казват, че любят някого. Какво чувство ще се роди във вас, ако вашият възлюбен пренебрегне любовта ви? – Огорчение. След това ще се озлобите, ще му дадете гръб и ще си кажете: „Да става, каквото ще“. С това въпросът се свършва. Павел казва: „Любовта не отпада“. Ако вашата любов отпада, истинска ли е тя? Любов е това, което издържа на всички изпитания, на всички човешки грехове. Казано е за Христа: „И понесе греховете на хората“. Това е Любов. Любов, която не може да издържи на греховете на хората, не е никаква любов. Само грешният се нуждае от любов, а не праведният. Каква нужда има праведният от любов? Каква нужда има силният от любов? Бог има ли нужда от любов? Той не се нуждае от любов. Слабите същества, които искат живот от Бога, първо те очакват на Неговата Любов. Бог се занимава с важни работи, но дава ухо и към зова на слабите и немощни същества. Те казват: „Ти ни даде живот, Ти ще ни упътваш с Твоята Любов“. Бог поглежда към тях, усмихва се и им помага.

Любовта е единствената сила, която изправя всички погрешки на хората. Понякога, като види погрешките си, човек изпитва недоволство и не може да се търпи. За да се търпи, той търси друг някой, по-грешен от себе си. При всичките си погрешки човек трябва да се търпи и да се обича. Да обичаш праведния, това е в реда на нещата; да обичаш себе си, когато си най-грешен, за това се изисква голямо геройство. Да обичаш богатия, силния, учения, здравия, това е в реда на нещата. Така обичат всички хора, светски и религиозни. Защо обичат богатия? – Защото могат да вземат нещо от него. Защо обичат здравия? – Защото е зряла круша, от която могат да си късат сладки, зрели плодове. Затова обичат и силния, и учения. Аз не вярвам в такава любов. Утре ще изгубиш богатството, силата, здравето, учеността и светостта си и ще те изхвърлят навън като непотребна вещ. Защо не обичате слабия, грешния, невежия и болния? – Защото няма какво да вземете от тях.

Съвременните хора говорят за Бога, за небето, за Любовта, мислят, че всичко знаят и, въпреки това, постоянно се запитват: „Какво ще стане с нас? Какво ни очаква в бъдеще?“ – Каквото сте днес, това ще бъдете и в бъдеще. Бъдещето ви се определя от настоящето, от сегашните ви мисли и чувства. Някой слуша какво му се говори и преподава, но търси да намери нещо скрито в думите на говорителя, за да го предаде. И предателството не е лошо, но ако става от любов, от убеждение. Като любиш, ти ще изслушаш човека и ще видиш, че няма нищо опасно в думите му, заради което трябва да се предаде. Ако любите човека, ще го познаете и ще разберете, че няма нищо опасно в него. – „Какво да се прави със злото?“ – Ще се учите от него. – „Кога се родило злото в света?“ – Когато се родила Любовта. Злото е дошло заедно с Любовта. – „Защо Бог, Който е съвършен, допусна злото в света?“ – Бог допусна злото за уравновесяване силите на доброто. Злото е горчив корен, без който растението не може да се развива. Както горчивите сокове хранят растението и дървото, така и горчивините в човешкия живот се всмукват от корените му, за да хранят ума и сърцето, които дават сладките плодове на неговия живот.

За да разбере Любовта в нейната пълнота, човек трябва да мине през всичките ѝ степени, като започне от първата, най-долна степен. Първата степен на Любовта е неразбраната любов, т.е. омразата. Кога любовта се превръща в омраза? Представете си, че една майка има 5–6 деца. Тя обича всички, но едно от тях обича най-много. Обичта на майката към това дете става причина да се яви омразата в дома. Значи дето е Любовта, там се явява и омразата. Ако децата разбираха защо майката обича това дете повече, нямаше да се яви омразата. Това показва, че омразата е резултат на неразбраната любов. Неразбирането на нещата внася сянка. Как ще се примирят децата помежду си? Като се махнат сенките на Любовта, т.е. когато несъвършената любов се превърне в съвършена. Любов, която има сенки, е несъвършена. Любов без сенки е съвършена. Съвършената Любов подразбира безгранична светлина. Който влезе в тази среда, чувства се сам, без никакви образи; и той даже няма да има никакъв образ. Може ли при това положение да изпитваш някаква омраза? Ти ще бъдеш тих и спокоен, външно и вътрешно, ще разбереш какво значи абсолютна свобода. Само при това положение ще изпиташ присъствието на Любовта. Пожелаеш ли да създадеш един образ, веднага ще отвориш пътя на злото в себе си. Значи коренът на злото се крие в желанието на човека за създаване на образи. Стремежът на човека към някакъв образ не е нищо друго, освен скрито желание да впримчи една душа, да я ограничи, като ѝ сложи юлар и я подкара с остен, да му върши работа. Това ограничение или обсебване на образите хората наричат любов. Тя се придружава с ограничения, с измъчвания. Когато двама души се обичат, те трябва да бъдат много внимателни помежду си, да не предизвикват никаква експлозия. Най-малката обида или огорчение между тях произвежда голямо нещастие. Всяка погрешка е барут, който произвежда лоши последствия. Затова и като любиш, и като те любят, ще бъдеш крайно внимателен. Следователно, щом дойдете до някоя форма или до някой образ, ще бъдете крайно предпазливи, да не предизвикате някакъв взрив. Ето защо човек трябва да въздържа езика си, да има добра обхода с всички живи същества, никого да не обижда.

Любовта на физическия свят е любов на образи и форми. За да не нарушавате хармонията между тях, ще бъдете внимателни в мислите и в чувствата си, в думите и в обходата си. Как постъпвате към онзи, когото обичате? Към него вие сте крайно внимателни, разговаряте се сладко, думите ви са меки и топли. За вас той е красив, добър човек. За другите, обаче, той е грозен, лош. Как е възможно един и същ човек да бъде и красив, и грозен? Тази преценка зависи от мярката, с която човек си служи. Според тази мярка, нещата биват относителни и абсолютни. Има относително зло и относително добро; същевременно, има абсолютно добро и абсолютно зло. За пример, вълкът има зъби, за да се храни, но, същевременно, той се брани с тях. Ако го закачиш, той ще те ухапе и ще каже: „Не ме бутай, за да не опиташ зъбите ми“. Като се приближиш при вола, той може да те убоде с рогата си. Ако предизвикаш с нещо коня, и той ще те ритне с копитата си. Дали ще се натъкнете на зъбите на вълка, на рогата на вола, на копитата на коня, ще знаете, че сте в областта на относителното зло. Зъбите, рогата и копитата са за защита, но те имат и друго предназначение. Щом влезете в областта на доброто, ще видите какво е истинското им предназначение.

Казано е, че Любовта примирява всички противоречия. Наистина, за да се домогне до Божественото учение, човек трябва да се е справил с противоречията си. Дойдете ли до Любовта, трябва да гледате на нея като на велик принцип, в който няма никакво зло. Ще знаете, че в Любовта няма никакви форми, никакво съдържание и смисъл. Ако приемете, че в нея има форми, като естествено последствие на тях ще дойдат съдържанието и смисълът. Дето са формите, там е и злото. С други думи казано: Когато вечното се ограничи, ражда се злото. Ето защо, на Любовта трябва да се гледа като на принцип без форми, без съдържание и без смисъл.

Всички хора, особено религиозните, казват: „Трябва да се обичаме, да бъдем милосърдни, да бъдем внимателни едни към други“. Въпреки това хората още не се обичат, не са милосърдни, нито внимателни. Те обещават да направят много неща за своето повдигане, както и за повдигането на своите ближни, но постоянно отлагат. Защо? – Срещат големи препятствия, които не им позволяват да изпълнят обещанията си. Една от причините за препятствията се дължи на факта, че хората не искат да признаят своите недостатъци. Докато не признава недостатъците си, човек живее в ограничения. Щом ги признае, той се освобождава. Ще кажете, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. В идеален смисъл това е вярно, но в действителност не е така. Достатъчно е човек да се погледне с очите на ясновидеца, за да разбере колко далеч стои от своя първообраз. Тъй щото, когато се казва, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, ние не разбираме тялото, умът и сърцето на сегашния човек. С това се обяснява защо понякога човек се чувства разширен, с особено просветление на ума си, като че целият свят е негов, но след малко време изгубва това състояние и слиза до стъпалото на своя обикновен ум. Със своя ограничен ум и с ограниченото си сърце той не може да задържи Божествените мисли и чувства, които са го посетили. Ученикът трябва да различава тези състояния, за да не изпада в илюзии, нито да се надценява, нито да се подценява. Божественото учение разполага с методи за трансформиране на енергиите в човешкия организъм. Щом енергиите се трансформират, и съзнанието на човека минава през големи промени.

Докато се държи за сегашното си съзнание, човек не може да се развива. И в рая да влезе с това съзнание, той пак ще излезе навън, или най-малко, отново ще потъне. Сегашният човек е толкова тежък, че не може да издържи на райските условия. Каквото става с камъка, поставен на морската повърхност, това става и с човека, който влиза неподготвен в пределите на рая. Който мисли, че с материални работи може да влезе в рая, той е на крив път. Материалното остава на земята. Като влязат в духовния път, хората одухотворяват своите нужди и казват, че мислят за Бога. Малко хора мислят за Бога. Това не е за упрек, но аз хвърлям светлина в умовете ви, за да разберете нещата в тяхната действителност, да видите себе си и да се познаете. Кой художник може да работи в тъмнина? Човек е художник, който рисува картината на своя живот, за което трябва да има светлина, да вижда нещата ясно.

Знаете ли на колко епохи е послужила материята, от която са направени нашите мозъци? Знате ли, че в тази материя именно са вложени недостатъците на човечеството? Миналите поколения са оставили своите нечистотии в нея и са отишли на другия свят. Материята, от която са направени нашите тела, е тор за духовния свят, но ние трябва да я преработим и изчистим, както растенията пречистват и обработват почвата, в която живеят. Тази е причината, където човек изпитва един постоянен гнет, като че нещо го задушава. Ако материята беше девствена, никога не бихме чувствали този гнет. Съвременните лекари отдават много от неразположенията на човека на утайките, които се намират в неговото тяло, затова търсят начини за пречистването му. Нечистата кръв е причина за болестите, неразположенията и погрешките на хората. За да оправдае погрешките си, някой казва, че „ангелът му е слаб“. Ангелът ви не трябва да бъде слаб. И вие, като търговеца, трябва да знаете точно с какъв ефектив разполагате и какъв кредит отговаря на него. Всеки човек има известно количество чисто злато, но има и нещо, което не е злато. Ценно е само златото, останалото нищо не допринася. Всеки трябва да знае с колко злато разполага, за да си нарежда сметките добре. Какъв смисъл има да правите оборот с милиони, а да разполагате само със сто хиляди лева чисто злато? Хората могат да кажат за вас, че сте милионер, но вие всеки момент можете да се изложите. Някой минава за добродетелен човек, за светия, за учен, а всъщност той разполага с малък ефектив. Всеки момент състоянието му се открива, докато един ден се разкрие и всички видят фалшивото положение, в което се е намирал. Има хора, които минават за прости и бедни, но те са искрени, открито казват колко злато имат в касата си. Който иска да бъде ученик, трябва да се откаже от своите изопачени разбирания, от изопачените си мисли и чувства. Ако не желае да се откаже от старите си разбирания и продължава да мисли само за удоволствия, той ще остане назад, да вика след онези, които са го изпреварили.

Защо не трябва човек да се удоволства? В удоволстването има една голяма опасност, а именно, там влиза насилието. Няма по-страшно нещо от насилието. Всеки, който се е опитвал да изнасили Любовта, не е успявал. Който се е опитвал да изнасили Бога, той сам се е разрушавал. Какво значи, да изнасилва човек Бога? Когато изнасилва себе си, своята душа, човек изнасилва Бога. И когато изнасилва ближния си, пак изнасилва Бога. Голямо напрежение изпитва човек, когато си служи с насилието. Той се намира в положението на чрезмерно изопната тетива. Днес се опъва, утре се опъва, докато най-после се скъса – не може вече да издържа. След това идат страданията.

На какво се дължат страданията? – На голямото напрежение на човешкия ум и на човешкото сърце. Те се намират под голям натиск, на който не могат да издържат. Какво ще стане с вашата къща, ако всеки ден пренасяте голямо количество злато от единия етаж в другия? Ще дойде ден, когато къщата ви ще се събори. Такова е положението на сегашните хора. Умът и сърцето им се намират под непосилния товар на мисли и чувства, с които не могат да се справят. Голямо богатство са човешките мисли и чувства, но за онзи, който знае как да се справи с тях. Който не знае, трябва да раздаде това богатство на бедните. Христос казва: „Който не е готов да раздаде всичкото си имане на сиромасите, не може да бъде мой ученик“. Сега и на вас казвам: Раздайте имането си на сиромасите, да не отидете заедно с него на дъното на морето. Ако светът не се оправи, няма да се мине дълго време и той, заедно със своето богатство, ще се разруши и ще се намери на дъното на морето. Затова, именно, Бялото Братство работи усилено, приготвя хора за нова култура, за новия живот. Те се готвят да напуснат старата къща, с претоварените от богатство етажи, и да влязат в нов свят, с нови условия и живот.

Ще кажете, че сте готови да се примирите, да простите дълговете на вашите длъжници. Готови сте, но само когато неприятелят ви дебне, обикаля къщата ви. Щом се отдалечи от вас, вие веднага се обръщате към длъжниците и казвате: „Ще платите всичко, каквото ми дължите“. Така постъпват някои религиозни. Те се молят на Бога да прости прегрешенията им, разкайват се, обещават, че ще изпълнят волята Му и като им прости, всичко забравят. Те отново се обръщат към своите длъжници и казват: „Платете си дълговете!“ Каква любов е тази, която днес обещава, утре не изпълнява? Съвършена любов ли е това? Любов, която не е в състояние да заличи греховете на хората, не е истинска Любов. Това е първото качество на Любовта. Бог казва: „Ще залича греховете на хората и няма да ги споменавам, и ще изтрия сълзите от очите им“. Силата на Любовта се заключава, именно, в това, че може да заличи греховете на всички хора, да ги утеши и повдигне. Само така ще дойде мирът в света. Това означават думите на Христа: „Когато брат ти сгреши пред тебе и се обърне да ти иска прошка, прости му, преди да е залязло слънцето“. Преди да е залязло слънцето, ти трябва да си се помирил с него. Мъчно е да прощаваш, било на себе си, било на своите ближни. Какво се иска от ученика? – Да прощава. Ти трябва не само да простиш, но всичко да забравиш; не само да забравиш, но да заличиш всичко от съзнанието си, спомен да не остане в тебе от обидата, която са ти нанесли. И след това на мястото, където са минали лошите думи, да поставиш най-добрите, и то за онзи, който те е обидил и когото мразиш.

Това се отнася до учениците, а не до външните хора. Ученикът трябва да има такава Любов, с която да заличи първо своите прегрешения. Страшно е положението на човека, който се мъчи от спомена за някое свое прегрешение от миналото или от сегашния си живот. Той се моли на Бога да го избави от тези спомени, но никой не го чува. Защо? – Защото той иска само да се освободи от мъчнотията си, без да плати нещо. Плащането подразбира изправяне. Ще се изправиш, няма да грешиш, както по-рано, и с това ще платиш. Не си ли готов да платиш, ти лъжеш себе си, но лъжеш и другите. Това не се позволява. В никаква форма лъжата не се прощава. Ще излезе домакинята на двора с царевица в ръка и ще започне да вика: „Къти-къти-къти“. Ще се съберат кокошките около нея и тя ще започне да пипа ту една, ту друга, докато хване най-тлъстата и каже: „Моето пиленце, къти-къти-къти“. Докато сложи ножа на врата ѝ, все още се чува „къти-къти“, но щом влезе кокошката в тенджерата, никакво „къти“ не се чува. Мислите ли, че можете да вкарате някой човек в тенджерата си? Можете, но само онзи, който не мисли. Хората са обиколени само с „къти-къти-къти“, но за да не попаднат в своята тенджера или в тенджерата на своя ближен, те трябва да бъдат любещи, искрени спрямо себе си и спрямо окръжаващите. Всеки трябва да каже искрено в себе си: „Моята любов е в състояние да заличи всичките ми прегрешения“. – „При какви условия става това?“ – Любовта не се влияе от никакви условия. Тя няма предвид никакви правила. Тя превръща смъртното в безсмъртно. В който дом влезе, тя всичко очиства и преобразява. Види ли, че имате някакъв неприятел, тя го превръща в приятел.

Казано е в Писанието: „Не произнасяйте името Божие напразно!“ Бог е Любов. Следователно не произнасяйте името на Любовта напразно. Свещено е името на Любовта, затова не трябва да се произнася напразно. С нейното име се създаде светът. Който не е готов за Любовта и произнася името ѝ напразно, сам си създава нещастия, не само на себе си, но и на бъдещите поколения. Ако си готов, произнеси името на Любовта, за да създадеш около себе си един свят на хармония и красота, на светлина и великолепие, на мир и радост, на веселие и блаженство.

Мнозина мислят, че като слушат Учителя си, разбират какво им говори Той. Ако имат Любов в себе си, те разбират и виждат Учитетял си. Ако нямат Любов, нито виждат, нито разбират. Той може да им говори, но те не чуват. Те му говорят, но думите им не достигат до него. Ученикът разбира Учителя си само тогава, когато е във връзка с него, когато се стреми към великата, необятна Любов. Когато ученикът намери Учителя си, и двамата стават слепи, както за своите погрешки, така и за погрешките на окръжаващите. Докато е на земята, човек неизбежно се цапа, но същевременно той може да се чисти. Учителят се цапа от всички онези, с които има контакт. Този се докосне до дрехата Му, онзи се докосне, все ще го оцапат, но Той веднага може да се очисти. Външната нечистота лесно се отстранява. Меките и външно чисти ръце не показват, че човек е чист. Когато момата се измие, нагизди и облече с нови и чисти дрехи, това не показва, че тя е чиста и праведна. Но и работниците на нивата, които цял ден вдигат и слагат мотиката под силните лъчи на слънцето, не са нечисти и грешни. Нечистотата и грехът са вътрешни качества. Не е въпрос, кой е чист и кой не е, нито кой е грешен и кой не е, но всеки трябва да вземе тефтера на миналото си, да се въоръжи с Мъдростта и с Любовта като мощни сили на душата и да започне да заличава греховете си.

Някои религиозни казват, че с молитва всички въпроси се разрешават. Това зависи от молитвата. Как трябва да се моли човек? Като се молят, хората застават в различни положения: на колене, прави, с вдигнати или със спуснати ръце и т.н. Ако държи ръцете си нагоре, с допрени длани, човек крие нещо в себе си, не е открит пред Бога. След това той отваря ръцете си, с което иска да каже, че се отваря, нищо не държи за себе си. Друг пък се моли със спуснати надолу ръце, с което показва смирение. Това са положения, с които човек прикрива Истината. Който се моли така, не може да успява. Тази молитва не се приема. Вместо да вдигне човека, тя му причинява пакости. Разумните същества се отдалечават от онези, на които молитвата е изкуствена, понеже тя произвежда дисхармония в духовния свят. Никакви религиозни форми не са в състояние да подобрят човешкия живот. Казано е в Писанието, че Духът ще ни научи на всичко. Значи, когато Божият Дух, т.е. Духът на Любовта влезе в нас, Той ще ни научи да се молим. Той ще заличи човешките грехове. Силен е Духът, велика и необятна е Божията Любов, затова те са в състояние да заличите греховете на човечеството от памтивека досега. Обаче ти трябва да бъдеш внимателен, да не грешиш. Заличи ли Бог греховете ти, повече не греши. Ако продължаваш да грешиш, ти ще влошиш положението си – кармата ти ще стане по-тежка.

Сега ви оставям с желанието да проявите такава Любов, която да заличи погрешките ви. Не очаквайте да дойдат отвън да ви помагат, вие сами можете да заличите своите погрешки, да изчистите ума и сърцето си, за да приготвите условия за идването на Божия Дух във вас. Бог иска от човека чисто сърце, на което като на чиста книга да напише закона си. Пророкът казва: „Ще отнеме каменните им сърца и ще им даде нови сърца, на които ще напише своя закон“.

Като слушате да се говори за Любовта, не казвайте, че можете изведнъж да я приложите или че сте я проявили вече. Стремете се към необятната Любов, без да говорите за нея. Колкото повече говорите за Любовта, толкова повече изпадате в заблуждения. Тогава ще дойдат в ума ви чужди мисли, а в сърцето – чужди чувства и незабелязано ще правите погрешки. Това състояние е подобно на хипнотично, в което човек понякога изпада. Като излезе от това състояние, човек постепенно отрезнява и разбира, че с него е станало нещо особено, той е служил на чужди мисли и желания. За да се справите с положението си, приложете Любовта, която заличава всички погрешки, и вървете напред.

Който е влязъл в Божествената школа, трябва да бъде готов на всички жертви; той ще мине през много изпитания и ако ги издържи, ще влезе в новата епоха – епохата на Любовта. Казано е: „Който издържи докрай, той ще бъде спасен“. През много сита, едри или ситни, ще мине ученикът, докато се изпита. Любовта изпитва хората. Тя никого не съди, не критикува, но дава възможност на човека сам да се познае и да разбере има ли Любов и как я проявява. Няма човек на земята, който да не бъде изпитан. Затова, именно, идат страданията и изпитанията. Блажени са тези, които издържат изпитите си. За тях е казано в Писанието, че те нито се женят, нито за мъж отиват.

Т. м.

12-та школна лекция на общия окултен клас, 18 май 1922 г., четвъртък, 8:30–9:30 ч. вечер,, Ст. София.

НАГОРЕ




placeholder