НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Мястото на човека в природата / Мястото на човека в природата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Мястото на човека в природата

Най-често използвани думи в беседата: може, свят, има, аз, сега, дойде, време, задача, бог, кажете, място, човек, път, бъде, бъдете, знае, могат, идете, божествен, можете ,

Общ Окултен клас , София, 11 Май 1922г., (Четвъртък) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


11 школа на лекция на общия окултен клас,
11.V.1922 г – четвъртък 7 1⁄2–9 ч. в. Ст. София

Т. м.

(Мълчание)

Следния път напишете най-обичната ви дума или най-обичното ви изречение. Значи ще напишете или една дума или едно изречение, което ви е произвело най-голямо впечатление.

Когато безграничният свят или когато безграничното се е ограничило, образувал се е обективният Божествен свят. От безграничния, значи, от обективния Божествен свят се е създал субективният, вътрешният свят на човека. А от субективния, вътрешен свят на човека се е създал сегашният обективен свят, външният свят, или с други думи: туй, което за Бога е видимо, за нас е невидимо; туй, което за Бога е знайно, за нас е незнайно. Сега в една окултна школа, когато кажеш: „Аз не зная“, значи ти имаш знание, че не знаеш. Туй обаче подразбира, че това, което ти не знаеш, има същества по-високи от тебе, които го знаят. Следователно, туй, което ти не знаеш в даден момент, можеш да апелираш към ония същества, които знаят, за да те научат. Същият закон е, когато човек каже, че той има един неизработен характер, лош характер. Значи, щом е той лош, има същества, които са добри, и те са в състояние да изправят неговия лош характер. Лошавината на един човек може да се обясни по два начина. Ако един майстор е изработил частите на една цигулка и ги остави на своя ученик да ги тури на място и ако той не ги е турил на място, тя е лоша цигулка. Следователно, тя не може да издаде онези звуци, които са необходими. Какво се изисква? Тази цигулка трябва да се разгледа от майстора и да се турят частите ѝ на място, както са определени. И в сегашния живот на съвременните интелигентни същества, които са заминали преди нас и които ще дойдат, има много части в техния организъм, които не са турени на мястото. На всеки едного от вас, не че му липсва нещо, но има нещо, което не е турено на мястото. А щом не е турено на място, следователно не може да се придобият ония качества, ония сили, които са потребни в даден случай, за да се създаде характер. Тогава тази цигулка наново трябва да се разглоби на части и наново да се поставят те от майстора. Това е цигулка. Окултната школа трябва да ви разглоби. Тази е целта на школата. В тази школа ще ви разглобяват, не всичко, но ще има някои неща, които трябва да се разглобят и да се турят на място. Туй се нарича вътрешно хармонизиране. Туй на сила няма да стане. В една окултна школа на сила нищо не вършат. Вие ще хлопате 10 пъти при този майстор, който трябва да намести частите и ще чакате вън на вратата, докато той дойде и вие влезете. Този майстор в християнството се нарича Св. Дух. И Той, като влезе, няма да преобрази изведнъж човека, Той ще започне най-първо с разглобяване. При туй разглобяване вие ще почувствувате една вътрешна болка. Този нож ще почне да работи там. Разправят един случай за един виден цигулар, който имал една отлична цигулка от формата на Страдивариус. Тя имала един малък дефект. Занася я той на един виден, знаменит майстор в Италия да я поправи. Той го поканил да седне на креслото и сам започнал с ножа да я разглобява, но при всяко прокарване на ножа в цигулката, цигуларят изпъшквал и когато сглобил вече цялата цигулка, вижда, че цигуларят припаднал. Сега човешката душа е тъй преплетена в тялото, вътре в този инструмент, че като дойде Великият Дух да работи и прокара своя нож, непременно вие ще почувствувате вътрешни болки. Ако вие сте болен, имате майстора, то непременно този нож ще бъде точно на място, за да се наместят частите, които не са турени на място. И като се поправи тази част, човек ще почувствува една вътрешна лекота, ще дойде едно вътрешно просветление. Много пъти се разправят някои въпроси, говори се за Духа, но то е едно тъмно понятие. Колцина от вас имат ясно понятие какво нещо е Духът? И колцина от вас знаят какво е положението на един Учител, не по форма, външно как се явява Той, но вътрешната страна на Учителя? Колцина от вас имат онова ясно понятие за Любовта? Всички сте имали малки опитности за нея, но онуй ясно понятие, което дава едно велико преживяване, което произвежда вътре в душата цял преврат и трансформира всички частици на организма, че човек, след като излезе от този Божествен огън, да се почувствува като едно новородено дете, защото влиза в един нов свят, с други разбирания, такова преживяване не сте имали. Много пъти ние говорим за Любовта, за Бога, а при това, щом дойдем да издържим един изпит, ние всякога проявяваме старите навици. Не трябва да се лъжем с онази дресировка, която имаме, защото много хора са дресирани, но не са възпитани. Много хора са още в процеса на трансформирането, а не са трансформирани. Ако на един опитомен тигър вие дадете ръката си, той може дълго време да я ближе, но като близне само една капка кръв, у него веднага ще се събудят старите инстинкти. Онзи старият вълк, може да го направите като куче, но все-таки той стария си навик не оставя. Тогава ако ние искаме да се приближим при Бога, да придобием онова знание, от което ще дойде бъдещето щастие, т. е. онзи разумен живот, непременно трябва да се съобразяваме с великите закони, върху които почива правилния строеж на сегашното наше развитие. И тъй всеки един от вас не трябва да се самоосъжда, а да се самонаблюдава и като види в себе си, че има един вътрешен недостатък, че има някоя част, която не е турена на място, той трябва да повика този, великия майстор – Духа – да му помогне да се изправи и да го намести. Сега туй наместване може да стане и тук, може да стане и в другия свят. То е неизбежно! Отлагането не е наука! Може би да кажете: „При по-благоприятен момент туй може да стане, когато условията са най-благоприятни“. Ако една мисъл е дошла в ума ти сега, не е ли този най-благоприятният момент? Ако Духът е заговорил във вас сега, не е ли този най-благородният момент. Всяка мисъл е важна в даден момент. Тази мисъл може да мине и да замине.

Та онези от вас, които вървят по този път, трябва да развият онези сетива, да бъдат толкова чувствителни, схватливи и деликатни. Защото тази деликатност и чувствителност е заради вас. Ако вие сте деликатен, ако вие сте чувствителен, ако вие сте схватлив, благородността на вашето сърце, силите на вашия ум, те ще ви бъдат полезни на самите вас, и след туй ще бъдат полезни и за вашите ближни. Тогава отношенията ви ще бъдат правилни. Двама способни ученици много лесно могат да се разберат. Двама благородни хора лесно могат да уредят сметките си, лесно могат да оправят своите погрешки, но двама глупави хора – не могат: единият ще настоява на своето и другият ще настоява на своето.

Сега къде е мястото на човека в природата? Природата, при сегашните условия, е само една възможност. Природата, аз я наричам, това е обективният Божествен свят, тя е първичният свят. От този свят ние трябва да създадем нашия вътрешен субективен свят. Туй всичкото Божествено, което виждаме отвънка, което е реално, ще го възприемем и после ще го проектираме навънка и ще образуваме нашия обективен свят. И като го образуваме, само тогава можем да създадем в себе си един характер. Бог се проявява във всинца ни, ние сме обекти за Бога. Той работи във всинца ни, и по никой начин не можем да се избавим от Неговото влияние. Той ви е впрегнал на работа и вие ще извършите Волята Му. Доброволно или чрез насилие, по какъвто и да е начин – ще извършите Волята Му. Няма друг изходен път! Който мисли, че може да се противи на Бога, лъже се: той все ще извърши обективната Божествена Воля. Вие ще се противите, ще се противите, и същевременно Бог ще си извърши работата. Вашето противене няма да произведе дисхармония в Неговия път. И сега когато разбираме така тия закони, които образуват нашия субективен свят, схващам, че обективният Божествен свят, който е произлязъл от Бога, е идеален и ние не трябва да мислим, че в него има дефекти. В природата не може да има дефекти. В природата няма дефекти. Тия дефекти, които изглежда да се проявяват в природата, са само резултати на онези същества, които индивидуално се проявяват. Но вземете за пример една лъвица, която е толкова жестока спрямо другите, колко е тя нежна спрямо своите деца! Туй е Божественото. Тя може да удави агнето, да го изяде, да се покаже много жестока към него, но спрямо своето си дете, тя ще го ближе, ще го милва – туй е Божественото, което се проявява в нея. Ако туй агне дойде и се роди чрез нея, тя ще бъде към агнето също тъй добра. Защо? Понеже туй агне е минало по Божествения път, чрез тази форма, по която лъвицата познава, че то е Божествено. Тя е достигнала до там, че мисли, какво само онова, което произлиза от нея, то е Божествено, а всяко друго нещо, вън от нея, не е Божествено. Този закон съществува във всички хора. Сега когато влезете в школата, мислите, че само онова, което излиза от вашия ум, само то е хубаво. Пак същият закон. Някой като напише някое хубаво изречение, харесва го. Защо? Понеже е излязло от него. Обаче ако това изречение е излязло от другиго, той ще намери погрешки. Но ако този, който е написал това изречение, хармонира с него или е от неговия род, той пак ще го хареса. Следователно, за да може вие да се разбирате един друг, непременно мислите ви трябва да се движат в една и съща посока. Трябва да мислите, че във всинца ви Божественият Дух в даден случай действува специално, по особен начин. Тъй е, разнообразие има в Духа. Всеки един човек или всеки един ученик си има свое специално предназначение. Сега казвам, че предназначението на човека в природата е да се учи от този обективен Божествен свят, за да създаде своя субективен. Тъй той трябва да почерпи тия материали. Да кажем вие искате да бъдете добър, от къде ще почерпите материали за доброто? Имате един ваш приятел, той е гладен, искате да се проявите, да проявите вашето благородно сърце, да му помогнете. От своето месо не може да отрежете, да му дадете. Няма да бъде умно да съблечете вашата дреха, вие да останете гол, а него да облечете. Ако двама души имат само един костюм, то е едно добро, ако вие сте гол. Защото, ако вие се съблечете гол и облечете вашия приятел, то е и добро, и зло – те се уравновесяват. Значи нищо не сте направили. Следователно, ние трябва да взимаме ония материали от природата, от Божествения свят, които са необходими и да употребим тия материали за доброто на своите ближни. Значи в даден случай Бог ни употребява като средство, за да изявим своите вътрешни желания. Някой иска знание, дълго време искал знание. Най-после Той ще му прати някой Учител, в когото ще вложи Духа, за да му се изяви, да му даде това, което е потребно. Следователно, всяко нещо, което ви се дава в даден случай, вие трябва да бъдете толкова разумни, да знаете, иде ли то от Бога, и веднага, без противоречие, да го приемете. Не иде ли от Бога, т. е. от този реален, обективен, Божествен свят, не го приемайте. Да кажем, ако аз ви донеса едно живо цвете в саксия и ви донеса едно изкуствено цвете, питам: Ако вие не можете да ги различите, ако вие не разбирате качествата на тия цветя, вие няма ли да се излъжете? Давам ви двете саксии, но тъй изкусно направени, че вие можете да вземете изкуственото цвете. Какво ще спечелите? В това изкуствено цвете промени не могат да станат. Когато една идея не се развива, не може да расте, тя е изкуствена. Същото е и с вас: когато станете толкова добри, че във вас никаква промяна не става, вие сте на кривия път, все сте едно изкуствено цвете. И сегашната опасност на съвременния свят произлиза от това, че той е станал изкуствен. Изкуствеността седи в това, че ние не искаме да имаме никакви страдания, ние искаме да бъдем улеснени във всичко, всички други да страдат, а нам да ни е приятно. А ученикът на окултната школа трябва да знае, че при трансформиране на всяка енергия се образуват страдания. Всякога когато човек минава от едно състояние в друго, претърпява едно вътрешно страдание. Има ли туй страдание, той прогресира, няма ли го, той остава все на едно и също място. Следователно, промените, които стават във вас, трябва да знаете, са път на движение.

Сега в тази окултна школа, в която се намирате, вие трябва да правите анализ на вашите мисли. Този анализ седи в следното: много потаени мисли от миналото са залегнали във вашето съзнание или подсъзнание. При даден случай тия мисли възкръсват и почват да ви говорят, като някой фонограф и вие ще кажете: „Мен някакъв дух ми каза нещо“. По всичко туй, което ви казва, вие ще познаете, че този дух говори едно и също нещо с години. Той ще ви каже да бъдете добри, да бъдете свети, да бъдете честни. Ама че какво ново има в това? „Трябва да оправите живота си, че Господ да ви обича“. Че какво ново има? Това ново ли е? Това е едно отражение на вашите мисли. И как ще ги познаете? Ако има една външна реалност, т.е. когато Бог говори в обективния свят, то се познава. Когато ние говорим и когато Той говори, то се различава. Когато дойде в мен едно вътрешно внушение и ми се каже, че след 10 деня ще имам 10000 лв., чакам, чакам, парите ги няма. Дойде друго внушение: след две години ти ще се ожениш, ще имаш една отлична мома. Дойдат двете години, момата я няма. „След 4 години ще постъпиш в университета и ще имаш най-добрите професори“. Дойдат годините, професорите ги няма. След 6–7 години ти ще бъдеш пръв министър в България. Дойдат годините, никакъв министър не ставам. Ще каже някой: „Духът туй казал, онуй казал, тъй ми дойде на ума“. Това са чисто субективни, криви извъртания на самия човек. Някой път може да дойде такова извъртване, че вие да помислите, че сте способни: „Аз ум имам, като моя ум няма друг“. Но не минат 2–3 месеца, вас ви зададат една задача, вие не можете да я решите. Вие мислите, че сте много талантлив, а една обикновена мъчнотия не можете да разрешите. В какво седи вашата необикновеност? Някой път мислите, че сте силен герой, че можете да се борите с целия свят. Но вечерно време някой момък придружава една мома, погнат го двама души, той остави момата и офейка. Той е силен да се бори с целия свят, а двама души го уплашват. Ученикът на една окултна школа не трябва да си прави илюзии, той трябва да знае с колко души може да се бори, с един ли, с двама ли, може ли да бяга, всичко трябва да знае, да не бъде страхлив. Може ли той да разбира, само тогава той може да проучава обективния Божествен свят. И вследствие на тия недостатъци, които ние имаме вътрешно, ние не можем да разбираме и не можем да прилагаме хубавото в нас. Защо? Тия стари мисли, старите чувствувания, постоянно развалят в нас доброто. Те са като една морска вълна: ние пишем доброто на брега, дойде тази вълна, заличи го. След туй пак говорим: „Бог е Любов, Бог е Истина“, дойде вълната – заличи го. Ние пишем, тя заличава. Борим се с морето. Питам, кой ще надвие? – Морето. В края на краищата морето ще надвие. Ти не се бори с това море. И тогава аз ще ви дам едно правило. Кратуната, която влиза в морето, трябва да бъде празна и затулена. Пълна ли е, тя ще потъне на дъното. Празна трябва да бъде, да седи над водата отгоре. Тази кратуна на суша ли е, пълна трябва да е. И тъй когато отивате при Бога, кратуната ви трябва да бъде празна, та да минете през това голямото море, астралното море, а ако вие сте пълни с вашите идеи, ще потънете, никога няма да отидете при Бога. А когато излезете на суша, непременно трябва да бъдете пълни. То е пак един символ. Този символ ще държите в ума си. При Бога като идете, ще бъдете празни, а като излизате от Него, трябва да бъдете пълни. Отивате ли при Бога пълни, ще се върнете назад празни, а щом се върнете празни, какво ще стане с вас? Непременно ще дойдат страдания. Сега вие ще разсъждавате. Това са принципи. Вие ще градите върху тях. Защото в една окултна школа ще изучавате живота, методите и начините за трансформиране на енергиите, които циркулират във вашите физически тела. Знаете ли колко енергия има натрупана във вас? Тая енергия трябва на време да се използува. И ако всяка една енергия, вложена в нашето тяло, не се използува, други ще я използуват.

И тъй, когато погледнете на външната природа, като ученици, вие ще знаете, че предназначението на тази природа е да създаде вашия субективен свят, т. е. всички ония принципи, които го съставляват, да имате принципално схващане. За всичко трябва да имате много правилни схващания. Мярката за истината, отношението към хората, как да съдите, всичко туй да е правилно. Някой иска да ми покаже, че имам една погрешка. Мога да го изоблича един човек по няколко начина. Мога да го изоблича тъй силно, че да му направя една операция! Ако онзи лош лекар, който реже цирея, изреже от здравото месо два пъти повече, отколкото от болното, неговата операция не е на място. Трябва да бъдеш майстор, да кажеш истината тъй, че от здравото месо нито една клетка да не се отреже, нито една клетка от Божествения организъм. С казването на истината да не повредиш нито едно Божествено цвете. Най-после в окултната школа не се позволява никакво изобличение. Истината може да кажеш, но изобличения – не. Изобличи ли един – изключват го. Всеки, който се осмели да изобличи, изключват го, и с хиляди години може да седи отвън. Строго наказание! И когато искаш да изобличиш, ти ще се спреш, ще кажеш: „Ако е за истината, ще кажа тази истина“, ни повече, ни по-малко. Туй е един велик Божествен закон. И аз ви предупреждавам да не си създавате ненужни страдания. Досега вие сте вървели по пътя на изобличението. Ако светът с изобличение можеше да се поправи, досега щеше да се поправи. На един човек ще му кажеш само истината и ще му покажеш начините, методите, пътищата, чрез които той може да поправи своята погрешка. Добре, отивам аз при един брат – да ви обясня принципално – имам брат, да кажем, той е търговец, има взимане – даване, взел пари от други братя, заборчлял 20 хиляди лева, не връща парите, няма какво да връща, полъгва. Не, не защо да лъже? Защо да не каже истината? Ще кажете: „Да го повикаме, да го изобличим“. То е кривият начин. Ние ще го повикаме и ще му кажем: „Братко, не е ли хубаво тия дългове да ги изплатиш, не можеш ли да ги изплатиш? Ние ще ти помогнем, а ти работи, и постепенно ще изплащаш“. А ние казваме: „Ти намери отдето и да е пари, но ги изплати“. Това е изобличение. Ние ще му помогнем. И когато Господ поиска да поправи света, Той изпрати Христа, с голям кредит Го прати. И Христос казва: „Аз дойдох да ви дам нов живот и с този капитал изплатете вашите стари дългове“. Искам между учениците, които са в школата, абсолютно да няма изобличение. Истината ще казвате. Ще се повикате, ще си кажете истината по един мек начин. Ще се усъвършенствувате, ще си помагате, ще си създадете ваш вътрешен свят, да се облагородявате постепенно. Нали знаете онзи ученик по музиката, как постепенно придобива навика на своята ръка. Най-първо, какви мъчнотии среща, докато ръката стане гъвкава да свири, докато най-после тия пръсти като че ли придобият съзнание и тогава музикантът може да свири без никакво усилие. Защо? Пръстите се научили да свирят. Тия пръсти разбират по кой начин става свиренето. И ние трябва да създадем такива навици и трябва да знаем как да изпълняваме известни добродетели. Непременно трябва да се създаде един навик, една права мисъл.

Сега где е мястото на човека в природата? За да се прояви човек, непременно трябва да има воля. А за да проявите вашата воля, ще започнете с най-малките опити, с най-малките неща. Не правете големи опити. За да познаете силна ли е вашата воля, вие ще правите опити с малките неща. Задайте си една задача на ума. Да кажем такава една задача: да станете точно в 12 часа и от тук, от София, да идете до Витоша. Е, какво струва сега да идете до Витоша? Мъчнотиите, които може да ви се изпречат, какви могат да бъдат? Няма никакви мъчнотии да идете до Витоша. Най-първо ще помислите, че е тъмно, че може да изгубите пътя. Второ, че може да ви срещнат разбойници, може да има вълци, мечки. Тия неща ще изпъкнат в ума ви. Вие след като решите ще излезете навънка, ще се върнете, ще кажете: „Ще ида при по-благоприятни условия, когато има месечина“. Отложите ли, вашата воля е слаба. При месечина или без месечина, вие трябва да идете. Кажете ли, че ще направите и отложите, волята ви е слаба. Обидил ви е някой, нали? Дойде във вас едно желание, кажете тъй: „Аз ще се примиря с него“. Стори го. Решили сте да идете до Витоша, но в туй време дойде някой и ви каже, какво е времето, и вие казвате: „Хайде, след един месец ще го направя“. Мине един месец, два, три, четири, не отивате. Ако вие нямате достатъчно воля да се примирите, тогава как ще извършите Волята Божия и какъв ученик ще бъдете? Ама, най-първо, като влезете в една школа, ще ви дадат много големи изпити. На някои ще кажат тъй: „И баща си, и майка си ще напуснеш“. Ще каже някой: „То не е за сега“. Да не ме разбирате криво. Ще дойде време баща си и майка си да напуснеш, от братя и сестри ще се откажеш – ще тръгнеш. Тогава ти ще помислиш едно от двете. Ако не се откажеш, ще останеш у дома си, ако се откажеш, ще влезеш вътре в школата!

Сега вие искате да ви се поверят неща от Божествения свят. Как ще ви се поверят такива неща, да ги употребите за себе си, да ги оставите у дома си ли? И Господ знае, че ако ви ги даде при сегашните условия, когато вашият субективен свят не е сформируван, вие не можете да образувате вашия обективен свят и всички тия Божествени блага ще идат напразно, вие ще се отдадете на стари работи. Ако Господ ви даде една малка дарба през целия живот ще пишете глупави стихотворения, драми, романи, може да напишете десетки томове, а след 10 години тия томове ще се забравят и никой няма да мисли за тях. А тази Божествена енергия трябва да иде на място, тя трябва да произведе своите резултати. А сега всинца искате да бъдете добри, да ви посрещне Господ добре, да видите ангели и пр. Но за да видите един ангел, вие трябва да имате разположението на един ангел. Когато обичаш някого, той е готов да те срещне. Ангелите обичат много да правят познанства. Но като видят учениците при сегашното състояние, те не обичат да говорят. За какво ще ти говори един ангел като слезе от небето? Влезе в къщата ти и ти почнеш да му разправяш за неприятностите, които имаш. За ангела тия неприятности не съставляват нищо. Той ще поседи, ще ви погледне, ще ви изслуша и ще си замине. И някой път знаете ли какво става? – Тъй пред вас ще изчезне той. И тия ваши ангели често така изчезват. Ще кажете: „Как изчезват?“ Аз ще ви кажа как изчезват. Имате такова разположение, като че владате целия свят, едно чувство така прекрасно, така благородно, имате един импулс да извършите Волята Божия – дошъл е ангелът, но него ден една малка причина ще ви изкара от туй състояние и вашият ангел тъй ще се стопи, ще изчезне. И вие ще кажете: „Отиде туй хубаво състояние“. Защо? Може би затуй, че някой не ви е платил, имал да ви дава 100 лева. За тия 100 лева вие разваляте цялото си щастие. И тогава ще кажете: „Аз разбирам какво е окултизъм, аз разбирам окултната наука, чел съм, направил съм това-онова.“ Нищо не си чел, нищо не си направил. Ако тебе 100 лв. може да те изкарат из релсите навън; ако тебе може едно обикновено ядене да те изкара из релсите навън; ако тебе може един недобър прием на хората да те изкара из релсите, ти ще изгубиш, волята у тебе е слаба. Ученикът, като дойде, той трябва да бъде готов да го плюят; може да му говорят: „Ти си невежа, ти си глупак“… Е, хубаво, ако аз изляза на дъската, и решавам задачата добре, себе си ли ще вярвам или тях ще вярвам? Ако аз, след като седна и свиря с цигулката, сам се удоволствувам, а някой каже: „Не струва твоето свирене“, на техния слух ли ще вярвам или на моя? И така може да правим опити. Аз няма да повикам в дадения случай цигулари-експерти, а ще повикам най-простите, ще ги заведа в една менажерия или в гората, дето има тигри. Казвам: Моята музика е тъй обаятелна, че може да укроти зверовете. Ако всички ме слушат и ги укротя, питам: Не съм ли аз цигулар? Цигулар съм. Моето свирене много струва, понеже аз като свиря, всички пътници могат да минават спокойно по пътя. Този е начинът. Ако в живота ние може да укротяваме всичките тия тигри, мечки, вълци със своето свирене, в нас има едно вътрешно изкуство. Значи, разбрали сме обективния Божествен свят, приложили сме го във вътрешния субективен свят, и сега можем обективния навънка да изразим.

Та искам от вас да имате едно правилно схващане. Благата няма да ви дойдат сами, те няма да капнат като круши. Те могат да дойдат и да си заминат. Ако искате едно Божествено благо да остане у вас, не само за година, пет, десет, но за всякога, като ваш съпътник, трябва да го приемете само по ония правила на истината.

Сега аз като говоря не искам учениците да мислят, че имам пред вид някого. Не, принципално говоря. Когато говорим и имаме някого на ума си, ние имаме пред вид какъв е Божественият свят. Аз считам, че всинца вие имате желание да вървите напред. Няма нито един от вас, който иска да бъде лош, глупав, всички искате да бъдете добри и умни. Не че не сте умни, умни сте, но ако вложите в едно дете ума на най-интелигентната маймуна, то даже един път не ще може да завърти колелото. Следователно, вашата сегашна интелигентност, вашата сила, турена в интелигентността на един окултен ученик, той нито един път не ще може да завърти колелото. И мислите ли, че тази интелигентност е достатъчна? Не! Тази интелигентност трябва да се увеличи хиляди пъти, защото има да се завърти едно голямо Божествено колело. И Павел казва, че естественият човек трябва да се превърне в духовен, защото естественият човек не може да разбере духовните работи. И вие, като ученици, трябва да измените туй ваше състояние. Нали някои неща, които вам са приятни, вие сте готови да ги слушате, а които не ви са приятни, вие казвате: „Не са на място“. Запример, ако някой ваш кредитор си иска парите, казвате: „Не на време дойдохте“. Защо? Нямате пари в касата. Не, не, времето е дошло. Вие можете да кажете, че известна постъпка на едного не е на време и той може да каже, че вашата постъпка не е на време. Една постъпка е на време или не на време, ако е гледана само от Божествения свят.

И тъй, първото нещо сега, ще направите един малък опит с вашата воля. Да видим колко души има от вас, които биха го направили. Аз бих ви задал следната задача. Е, как, да ви задам ли задача? Тази задача седи в следното. Аз не ви я налагам. Тази задача може да я извършите само при абсолютна свобода и ако имате силно желание и Любов вътре във вас. Ще обмислите добре. До една година, то е само посторонно, но като една задача – от сега до една година да я извършите тази задача. Като станете някоя вечер в 12 часа, да идете горе на Витоша и да се върнете. Вие ще си изберете времето, когато искате: зимно време ли, през месец май ли, но да разберете задачата при пълно съзнание, с дълбоко убеждение. Само така ще я изпълните, а не да правите глупави опити. То е съзнателен опит, за да се ползувате. Ако го направите без съзнание, хич не отивайте. А ако има съзнание във вас, ще научите нещо. Аз няма да ви кажа какво. От София ще тръгнете в 12 ч., и ще се качите на Витоша, горе, на равнището, всеки сам, по отделно. Аз ви казвам: При абсолютна свобода. То ще зависи от абсолютната свобода на волята и по закона на Любовта, и при това с дълбоко убеждение, другояче няма да се ползувате. Да видим колко ще го извършите. Туй е един пробен изпит. В 12 ч. точно ще тръгнете, каквото и да ви се случи. Аз не зная какви перипетии ще имате по пътя. Който тръгне по пътя, той ще си знае. Не сте задължени, да се разберем, само който иска. Никой никому няма да се обажда като тръгне и никой няма да го знае, той ще тръгне сам, защото може и да не го направите. Ако се срещнете двама из пътя, то е хубаво, то е отлично. Вие ще си изберете времето, когато искате. Само аз ще трябва да зная кой ще ходи. Вечерно време ще идете, а денем ще се върнете. Отиването ще бъде вечер, а връщането – денем. Ще си вземете хубава гега, тояга. Ще стигнете над поляната, горе при камъка, над снеговете.

Опитът ще го направят най-смелите, а не страхливите. Който е страхлив, да не прави този опит. Вие сами ще си решите въпроса, да го направите или не. То е само една задача, една от микроскопическите задачи. Аз ви задавам една задача, с която ви плаша, нали? Туй плашене, как мислите? Ами ако дойде един учител и ви заведе към центъра на земята? Един ученик, който не може сам да иде на Витоша, той и с учител не може да иде в центъра на земята. Онзи, който отива на Витоша сам, ако разбира, може да бъде с учител, но ако се пита защо да ида, то не се казва; като идеш, ще научиш. Работите някога не се казват. Защо? Я научиш, я не научиш. Може да научиш, може и да не научиш нищо, но все-таки ще научиш нещо. Едно нещо ще научиш – колко воля имаш. Ако на всяка стъпка сърцето ти трепне, като се върнеш, ще имаш една реална опитност до къде можеш да вървиш. Ще дойдете при друга задача, още по-трудна. Сега вие ще си изберете времето, аз ви давам абсолютна свобода. С месечина, без месечина, пълна свобода, каквото време искате, от вас зависи, вие да си изберете. Ако аз дойда да разреша задачата, аз ще избера най-лошото време, най-големите препятствия, най-трудните методи. Ще избера най-добрия път, но най-трудните методи . Сега на вас пътят е труден, но ви оставам да си изберете най-леките методи. Мога да ви улесня и с друго. Можете да идете, можете и да не идете. Ще постъпите свободно. Никой няма да знае кой е ходил. Абсолютно никой няма да знае. Можете да кажете: „Как ще минем след 12 часа, могат да ни спрат“. От 12 часа точно ще тръгнете, никой няма да ви знае. Ще излезете, абсолютно никой няма да ви знае и като се върнете пак никой няма да ви знае. Само домашните ви ще знаят, но те трябва да пазят абсолютна тайна. Ако се срещнете двама–трима, то е хубаво, но и те да пазят абсолютна тайна. Запитват: („За жените не е ли опасно?“) Тук мъже и жени няма, тук има само ученици. Това е задача само за ученика. Ако вие, след като станете, и мислите, че сте жена или мъж, никак не тръгвайте. Но като тръгнете и мислите, че сте ученик – добре. Дойде ли ви на ум, че сте мъж или жена, хич не отивайте.

Аз зная, че тук между вас има някои мъже, които могат да го направят отлично. Между мъжете има, също и между жените има някои, не всички, но някои. Някои от жените, ако искат да го направят, могат да се облекат в мъжки дрехи.

Забележете какъв интерес внесе тази задача във вас, как ви измени, какво оживление създаде!

Т. м.

Мястото на човека в природата

Най-често използвани думи в беседата: може, свят, има, аз, сега, дойде, време, задача, бог, кажете, място, човек, път, бъде, бъдете, знае, могат, идете, божествен, можете ,

Общ Окултен клас , София, 11 Май 1922г., (Четвъртък) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.Тема за следващия път: „Най-обичната дума или най-обичното изречение“. Значи всеки ще напише по една дума или по едно изречение, които обича, които са направили силно впечатление в живота му. Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас. Следователно, когато ученикът каже „аз не зная“, той съзнава, че не знае нищо. Като съзнава незнанието си в даден момент, той знае, че има същества по-напреднали от него, които знаят нещата. Тогава той може да се обърне към тях с молба да го научат на това, което не знае. Въз основа на същия закон, когато човек съзнава, че има лош характер, че трябва да работи върху него, той има предвид същества с добър, изработен характер. Като се обърне към тях с молба да му помогнат, те са в състояние да внесат едно подобряване във характера му.

Коя е причината за лошия характер на човека? Представете си, че един добър майстор изработва частите на една цигулка и ги оставя на своя ученик – да сложи всяка част на своето място. Ученикът взима частите на цигулката, сглобява ги, но неправилно, не ги поставя на местата им. Каква ще бъде тази цигулка? – Лоша. Тя няма да издава такива тонове, каквито майсторът очаква. Какво трябва да се направи с тази цигулка? – Да се върне отново при майстора, той да я разгледа и като види, че частите ѝ не са поставени на място, да я разглоби и да сложи всяка част на нейното място. Следователно, когато кажем, че някой човек има лош характер, че не издава очакваните тонове, ние разбираме, че частите на неговия организъм са разместени. Много хора на миналото и на настоящето са страдали и страдат именно от това, че частите на техния организъм не са на местата си. Когато казваме, че нещо не достига на човека, това подразбира, че някоя част от организма му не е поставена на мястото си. Щом е така, не може да се очаква проява на онези качества и сили, необходими за създаване на характер. Както майсторът цигулар разглобява цигулката, за да постави частите ѝ на място, така и Божествената школа разглобява ученика и поставя всяка част на нейното място. Този процес наричаме вътрешно хармонизиране. Това не става насила, но доброволно. Много пъти ще хлопа ученикът на вратата на Великия майстор, много ще чака отвън, докато Той отвори вратата и го приеме. Кой е Великият майстор? – Духът. Той не преобразява човека изведнъж, но постепенно. Първият процес, с който започва, е разглобяването, което се отразява на човека болезнено. Докато се свърши разглобяването, той ще изпитва вътрешна болка.

Един виден цигулар занесъл цигулката си, система Страдивариус, при един голям майстор-цигулар в Италия, да я поправи, имала някакъв малък недостатък. Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде. Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката. При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал. Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание. Защо изгубил съзнание цигуларят? – Защото двойникът му бил в цигулката. И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на цигуларя – така го усещал.

Както двойникът на цигуларя се преплита в цигулката, така и душата на човека е преплетена в неговото тяло. Когато Духът вземе ножа и започне да разглобява човешкото тяло, човек непременно ще усети вътрешна болка. Радвайте се, когато Духът работи върху вас. Той ще сложи ножа си на място, ще ви разглоби, но ще възстанови първоначалната хармония между частите. Постави ли се всяка част на мястото си, човек изпитва вътрешна лекота: умът му просветлява, а сърцето се освобождава от утайки и наслоявания на миналото.

Мнозина говорят за Духа, но какво в същност е Той, не знаят, нямат ясна представа за Него. Мнозина говорят за Учителя, но какво е Учителят, не външно, а като вътрешна възможност, не знаят. За обикновения човек понятията Дух, Учител остават неразбрани. Всички хора говорят за Любовта, като за нещо по-близко до тях, но малцина имат ясно понятие за нея. Всички хора имат малки опитности от Любовта, но малцина се радват на велики преживявания в Любовта. Кой може да говори за преврата в неговата душа, произведен от Любовта? Кой познава огъня на Божествената Любов, който чисти и организира клетките на неговия организъм и го прави да се чувства като новородено дете, което се радва на нов живот, на нови разбирания? Малко са щастливците, които познават Любовта. Всички говорят за Любовта, но щом се натъкнат на изпитание, всичко забравят и проявяват старите си навици. Не се самоизлъгвайте. Това, което наричат Любов, не е Любов; това, което наричате възпитание, не е истинско възпитание, но дресировка. Човек едва сега започва да се организира и да трансформира енергиите си – той не е още организиран. Каквото и да говори, в края на краищата той проявява своето низше естество. Вие можете да опитомите тигъра, да го направите свой другар. Той може да ви следва навсякъде, да ближе ръката ви, но близне ли една капка кръв, инстинктът в него отново заговаря. Вие можете да опитомите вълка, да го направите куче, но той никога не забравя старите си навици. Затова казват, че вълкът не може да пази стадото. Ето защо, който иска да се приближи при Бога, да придобие истинското знание, което ще го направи щастлив, трябва да спазва великите закони на Битието, върху които почива сегашното развитие на човека.

Следователно не се самоосъждайте, но се възпитавайте. Ако видите някакъв недостатък в себе си, ще знаете, че това е резултат от разместването на някоя част в тялото ви. Обърнете се тогава с молба към Великия майстор – Духа, Той да ви помогне, да сложи разместената част на нейното място. Наместването на частите става и на физическия свят, и в духовния свят – то е неизбежен процес. Кога и да е, то трябва да стане, никакво излагане не се позволява. Отлагането не е наука. Ще кажете, че трябва да чакате благоприятни моменти. В който момент дойде една Божествена мисъл в ума ви, той е най-благоприятният. Изпуснете ли този момент, мисълта минава и заминава, без да даде своя плод. Ако Духът днес ви проговори, не е ли този момент най-благоприятен?

И тъй, който иска да върви в правия път и да следва Божествената школа, трябва да развива онези сетива, чрез които да схваща и най-тънките прояви на природата. Това значи да развива своята чувствителност, деликатност – лесно да разбира и да се досеща. Ако придобие тези качества, пръв той се ползва. Добрите качества на човешкия характер се отразяват благотворно върху силите на ума и на сърцето. Такъв човек е полезен, както за себе си, така и за окръжаващите. Способните ученици лесно се разбират. Благородните хора лесно оправят сметките си и бързо изправят погрешките си. Обаче неразумните и неблагородни хора, вместо да оправят работите си, повече ги объркват: единият тегли на една страна, другият – на друга. Ще ви задам следния въпрос: Какво място заема човек в природата? За човека природата не е нищо друго, освен възможност той да се прояви, да изгради своя характер. Тя представя обективния Божествен свят, от който ние трябва да създадем своя вътрешен, субективен свят. Всичко, което виждаме отвън, е Божествено и реално. Първо ние трябва да го възприемем в себе си и после да го проектираме навън, за да създадем нашия обективен свят. Само по този начин човек може да създаде своя характер. В помощ на това му дохожда Бог, Който работи, както върху отделния индивид, така и върху цялото човечество. Ние сме обекти на Бога, поради което не можем да се освободим от Неговото влияние. Той е сложил всички хора на работа и доброволно, или насила, трябва да вършим Неговата воля. Изходен път от това положение няма. Който мисли, че може да се противи на Бога, той се самоизлъгва. Рано или късно, той ще се подчини на обективната Божия воля. Колкото и да се противопоставя на Божията воля, човек не може да внесе дисхармония във Великия, Божествен план. Обективният Божествен свят е идеален, т.е. без никакви недостатъци. Следователно и природата няма недостатъци. Това, което наричаме недостатъци или отрицателни прояви на природата, се дължи на индивидуалните прояви на някои същества.

Дойдете ли до проявите на Божественото, то навсякъде е едно и също. Вижте как постъпва лъвицата със своите жертви. Тя ги напада жестоко, удушава ги и ги изяжда. Дойде ли до своите малки, тя е нежна майка: ближе ги, гали ги, радва им се. Това е проява на Божественото, макар и в животното. Ако една от жертвите ѝ се роди чрез нея, лъвицата ще бъде също така нежна и любеща, както към своите малки. Защо? – Защото жертвата ѝ е минала през такава форма, в която тя познава Божественото. Лъвицата е дошла до положението да мисли, че само това, което излиза от нея, е Божествено. Всичко друго вън от нея не е Божествено. Този закон е верен, както за животните, така и за хората. Тази е причината, поради която някои от учениците мислят, че само това, което излиза от тях, е хубаво. За пример, някой напише едно хубаво изречение и го харесва. Ако друг напише същото изречение, ще му намери някаква погрешка. Ако някой негов близък или роднина напише същото изречение, пак може да го хареса.

И тъй, за да се разбирате помежду си, мислите ви трябва да се движат в една посока. Мислете, че Духът работи, както във вас, така и във всички хора, но по специфичен начин. На това се дължи и специалното предназначение, което има човек в природата. Поначало това предназначение е ученето – човек трябва да се учи. Специфичното за всеки човек се заключава в условията, при които е поставен, и в метода, по който трябва да се учи. Значи човек трябва да се учи от обективния Божествен свят, за да създаде своя субективен. Материалите, с които човек работи, са скрити в Божествения свят – оттам трябва да черпи той. Някой иска да бъде добър. Отде ще черпи материал за доброто? – От обективния Божествен свят. Представете си, че някой ваш приятел е гладен. Как ще му помогнете? Ако имате достатъчно хляб, ще му дадете от своя, но и вие имате едва за себе си. Имате само една дреха. Трябва ли да му дадете своята дреха, той да се облече, а вие да останете гол? Ако дадете хляба и дрехата си на своя приятел, а вие останете гладен и гол, колкото добро сте направили, толкова и зло – все едно, че нищо не сте направили. Ето защо, когато иска да прави добро на своите ближни, човек трябва да черпи материали за доброто от самата природа, т.е. от обективния Божествен свят. Бог си служи с нас като средство, т.е. като проводници за изявяване на доброто и Любовта към нашите ближни. Някой иска да учи, но не може да си намери подходящ учител. Щом желае искрено да се учи, разумният свят ще му изпрати учител, от когото да получи всичко, което му е нужно. Бъдете разумни, да разбирате кое иде от Бога, и кое не. Всяко нещо, което иде от обективния Божествен свят, приемайте го с благодарност. Не иде ли от Божествения свят, не го приемайте. Разумният различава нещата. Ако му предложат две саксии, в една от които има естествено цвете, а в другата – изкуствено, той ще вземе първата саксия, понеже познава качествата на естествените цветя. Колкото изкусно да е направено цветето във втората саксия, той ще познае, че не е естествено. Какво ще спечелите от изкуственото цвете, с което не стават никакви промени?

Същият закон се отнася до идеите и чувствата на човека. Когато една идея и едно чувство не растат и не се развиват, те са изкуствени. Когато човек стане толкова добър, че в него не се извършват никакви промени, той е на крив път, той е изкуствено цвете. Когато хората станат изкуствени, те сами се излагат на опасности. В какво се заключава тази изкуственост? Те искат да бъдат улеснени във всичко, да нямат никакви страдания. Че другите хора около тях страдат, това не ги интересува, важно е те да не страдат. Ученикът трябва да знае, че при трансформиране на енергиите в човешкия организъм страданията са неизбежни. Когато минава от едно състояние в друго, човек неизбежно преживява вътрешни страдания. Докато страда, той има условия да се развива; няма ли страдания, той остава на едно и също място, в него не се забелязва никакво движение. Благодарете за промените, които стават във вас, понеже са пътя на движение и развитие.

За да се развива правилно, ученикът трябва да анализира мислите си, да различава посоката, отдето идат те. Много мисли от миналото са легнали в съзнанието и подсъзнанието на човека и когато той не очаква, те възкръсват една след друга в неговия ум и постоянно му нашепват едно и също нещо: „Ти трябва да бъдеш добър, свет, да живееш добре, да изправиш отношенията си към своите ближни и т.н.“ Има ли нещо ново в това нашепване? – Нищо ново няма. Това са отражения от мислите, които човек преживява на физическия свят. И без тях той се стреми да бъде добър, да изправи погрешките си и търси начини за това, като прилага ту един, ту друг метод и върви напред. Задачата на ученика е да различава Божествените мисли от човешките. Когато Духът говори, нещата се изпълняват точно и навреме. Когато духовете говорят, нищо не се сбъдва. На кого духовете не са говорили, че е способен, даровит човек, че ще стане пръв министър в отечеството си, че ще се прослави пред света? И колко от говоренето се е сбъднало? Кой от тия способни и даровити хора не се е разочаровал в себе си, когато не е могъл да реши една от лесните задачи на своя живот? Ако лесните задачи не може да реши, как ще реши мъчните? Кой млад момък не си е въобразявал, че може да се бори с цял свят? Пред себе си минава за голям герой, а не може да запази една мома.

Достатъчно е да го уплаши един апаш, когато се разхожда вечер със своята възлюбена, за да избяга той пръв и да остави възлюбената си сама в гората. Геройство ли е това? Следователно, за да не изпадне в илюзии, слушайте какво Духът ви говори, а не какво духовете ви нашепват.

Ученикът на Божествената школа не трябва да живее в илюзии, да се надценява или подценява. Той трябва да знае какви дарби и способности има, с какви знания и с каква сила разполага. Само при това положение той може да разчита на себе си при всички условия на своя живот. Само при това положение той може да изучава и разбира обективния Божествен свят. Докато не разчита на Божественото в себе си, човек всякога ще се поддава на своите стари мисли, чувства и разбирания, които заличават проявите на доброто в него. Те са подобни на морските вълни, които заличават всичко, написано на пясъка. Човек пише на пясъка: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина“, но дойде вълната, всичко заличи. Той пак пише, тя заличава. Човек непрекъснато се бори с вълните, но не може да ги победи. Морето побеждава човека. Не се бори с морето, но научи се да плаваш. Кратуната, хвърлена в морето, трябва да бъде празна и затворена. Само така ще се носи спокойно на повърхността на морето, без да потъне. Ако е пълна с нещо и отворена, тя скоро ще се намери на дъното.

С други думи казано: Който отива при Бога, за да мине благополучно през морето, т.е. през астралния свят, трябва да бъде с празна глава – свободен от онези стари идеи и разбирания, които могат да го понесат към дъното. Щом излезе на сушата, главата му трябва да бъде пълна. Това е символ, който трябва да държите в ума си. Следователно, като отивате при Бога, ще бъдете празни; като се връщате, ще бъдете пълни. Ако постъпите обратно, т.е. отивате при Бога пълни, ще се върнете празни и ще страдате. Който страда, ще знае, че причината за страданията му се крие в неправилното отиване при Бога. Като спазвате правилото за празнене и пълнене, вие се домогвате до онези принципи и методи, чрез които можете да превръщате енергиите на своя организъм от положителни в отрицателни и обратно – от отрицателни в положителни. Много енергия е складирана в човешкия организъм. Който знае правилно и на време да я използва, той се развива добре. Който не знае как да използва тази енергия, други ще я използват. И тъй, като погледнете на външната природа, ще знаете, че за вас, като ученици, тя е предназначена за създаване на вашия субективен свят. Чрез външната природа вие ще придобиете правилни принципиални схващания за отношенията на хората помежду им и към Първата Причина, за Истината и т.н. Който не гледа на нещата принципиално, той не може да говори Истината. Някой мисли, че като изобличава хората, говори Истината. Изобличаването не е нищо друго, освен несполучливо направена операция. Да говориш Истината, това значи да бъдеш майстор-лекар, така че като правиш операция, да не отрежеш от здравото месо нито една клетка. Да кажеш Истината, това значи да не повредиш нито едно Божествено цвете. В Божествената школа не се позволява никакво изобличаване. Истината може да се говори, но който си позволи да изобличава, сам се изключва от школата. Преди да се решиш да изобличаваш някого, много ще мислиш. И най-после ще си кажеш: „Ако е за Истината, мога да я кажа, тя е Божествен принцип, но нямам право да изобличавам брата си“. За да не страдате, откажете се от изобличаването. Ако светът можеше да се изправи с изобличаване, досега щеше да бъде оправен. Искате ли да кажете на някого погрешката, посочете му начин, как да я изправи с най-малко разноски. Това значи да му кажете Истината. Представете си, че някой ваш приятел взел оттук-оттам пари, не може да ги плати и се чуди какво да прави. Днес обещава, че ще ги плати, утре обещава и, в края на краищата, минава за лъжец пред кредиторите си. Не го изобличавайте, не го заставяйте на всяка цена да ги плати, но му кажете: „Братко, добре е да изплатиш дълговете си. Ако не можеш сам, ние ще ти помогнем. Ти ще работиш и постепенно ще ги изплатиш“. Бог пожела да покаже на хората как могат да изплатят дълговете си, затова изпрати Христа на земята с голям кредит. Христос казва: „Аз дойдох между хората да им дам живот и то преизобилно“. Новият живот, който Христос донесе на човечеството, представлява капитала, с който хората могат да изплатят старите си дългове. По същия начин и вие ще се кредитирате едни други, ще си помагате взаимно за усъвършенстване, за облагородяване на своето сърце. Ако трябва да си кажете Истината, ще я кажете по мек начин, без никакво изобличаване. Ще работите върху себе си с постоянство, както работи ученикът по музика, докато си създаде навик да свири добре. Когато пръстите му започнат да свирят свободно, без никакво усилие, той е постигнал нещо в областта на музиката. Работете и вие върху себе си, да създадете добри навици, да придобиете известни добродетели, да мислите право. Каква е задачата на човека в природата? – Да се прояви, да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее, да даде малък, Божествен плод. За да се прояви, той трябва да има воля. Волята се проявява чрез малки опити, а не чрез големи. Например, като си легнете към 9–10 часа вечерта, сложете в ума си мисълта да станете в 12 часа. Като добиете този навик, направете опит да тръгнете за Витоша в 12 ч. през нощта. Щом решите да направите тази екскурзия, веднага ще се явят противодействия: че вън е тъмно, може да ви срещнат апаши, вълци или мечки. Вие започвате да се колебаете и отлагате за друг ден. Ако отложите решението си, волята ви е слаба. Какъв ученик е този, който постоянно отлага? Някой ви е обидил, за пример, искате да се примирите с него, но отлагате. И това е безволие. Веднъж решите ли, трябва да приложите решението си. Който влезе в школата, ще се натъкне на големи изпитания, с които трябва да се справи. Ако не може да се справи с изпитанията си, той не е готов да изпълни Божията воля. Христос казва: „Който не се отрече от баща си и майка си, от брата си и сестра си, даже и от своя живот, той не може да бъде мой ученик“. Ученикът трябва да бъде готов на всички жертви за Бога, за Великото в света.

Съвременните религиозни и ученици искат да им се поверят велики тайни и знания от Божествения свят. Как ще им се поверят такива знания? Те не са готови още за тях. Ако днес ви дадат Божественото знание, когато вашият субективен свят не е оформен още, това значи да го употребите неправилно, за стари работи, които само ще ви спъват. Докато не създадете своя субективен свят, вие не може да мислите за обективния. Всяка Божествена енергия трябва да се употреби на място, да даде плод. Тъй щото, колкото малка и да е известна дарба, трябва да я използвате разумно. Например, някой има малка дарба да пише. Той мисли, че ще се прослави с нея, и започва да пише стихотворения, разкази, романи, които след няколко години се забравят, нищо не остава от тях. Това е неразумно използвана енергия. По-добре щеше да бъде да напише нещо малко, но ценно, да пробуди някоя душа.

Като не преценяват своите малки дарби, хората ги прилагат дето не трябва, или се стремят да постигнат големи резултати. Тази е причината, поради която някои хора искат със своето малко сърце и малка любов да видят Бога, да се запознаят с ангелите, да бъдат обичани. Днес това е невъзможно, не защото ангелите са недостъпни, но хората не могат да влязат във връзка с тях. Ако ви посети някой ангел, вие ще му разказвате за вашите изпитания и мъчнотии, които не представят нещо особено за него. Той ще ви изслуша внимателно и ще си замине, а вие ще съжалявате, че сте имали едно светло посещение, от което нищо не сте придобили. Ангелът може да внесе радост във вас, но скоро ще я загубите. Кой човек не е изгубвал своите възвишени състояния и радости? Дойде някой ангел при вас и ви оставя своята радост. Вие се чувствате вдъхновен, разположен, като че целият свят е ваш, но като дойде при вас някой, който ви дължи стотина лева и каже, че не може да ги плати, вие изгубвате разположението си, гневите се, сърдите си. Ако яденето е малко пресолено, пак се сърдите и изгубвате разположението си. След това казвате, че сте чели много книги, че имате големи знания. Какво знание е това, което не може да ви помогне да задържите доброто си разположение и излизате от релсите на нормалния живот? Ученикът трябва да бъде готов на всичко. Той трябва да носи изпитанията и обидите с радост. Могат да го обиждат, да го наричат невежа, глупак – това не трябва да го смущава. Когато дойде редът му да излезе пред черната дъска и да решава задачите си, всички ще видят дали е невежа, или не. Когато видят как постъпва с ближния си, тогава ще разберат глупак ли е, или не. Когато вземе цигулката и започне да свири, тогава ще разберат музикален ли е, или не. Той вярва на своя слух, а не на това, което другите говорят за него. Способният ученик не се нуждае от музиканти експерти, които да се произнасят за неговата музика. Той извиква няколко прости хора, отива заедно с тях на планината и започва да свири. Около него се събират всички зверове от планината и внимателно го слушат. Музиката му действа успокоително върху животните и ги укротява. Свири ли добре този ученик? Трябва ли той да се обижда от онези, които казват, че е неспособен, бездарен музикант? Той свири не само за себе си, но и за животните, и за хората. Като събира зверовете около себе си и ги укротява, дава възможност на хората да пътуват свободно по планините, несмущавани от диви зверове и хищници. Следователно, който може да укротява със своето свирене всички тигри, мечки, вълци вън от себе си и в себе си, той е придобил едно вътрешно изкуство. Той е разбрал обективния Божествен свят, приложил го е в своя субективен свят и може да го изяви навън, в обективния.

Стремете се да схващате нещата правилно, да знаете, че благата няма да дойдат пред краката ви, както крушите падат под дървото. Ако ги очаквате наготово, те ще минат и заминат край вас, без да се ползвате от тях. Искате ли да задържите едно благо завинаги в себе си, като ваш спътник, вие трябва да го приемете по всички правила на Истината. Задача на ученика е да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние, та каквото ново придобие, да го разбере и използва. Затова и Павел казва, че естественият човек трябва да се видоизмени, да стане духовен. Само така той ще разбере духовните работи. Духовният човек с приятност слуша да му се говори за духовни работи. Понеже ги разбира, той казва: „Всичко е на място“. Кога човек не одобрява нещата? – Когато не е готов да ги приеме. Ако длъжникът не е готов да плати дълга си, като види кредитора си, той казва: „Не дойдохте на време. Вашето посещение не е на място“. Всяко нещо е на време и на място, когато се гледа на него от всички светове. Погледнете ли го само от един свят, то може да бъде на време, но може да бъде и без време.

Сега ще ви дам една задача, която има отношение към вашата воля. Тя не е наложителна, ще я извършат само онези, които имат силно желание и любов. Всеки ще обмисли добре задачата и ако има вътрешна свобода, тогава ще я предприеме. Задачата се състои в следното: всеки ще си избере един ден през годината, безразлично кога – през лятото или през зимата, да отиде сам на Витоша, нощем. Ще стане в 12 ч. по полунощ и без да казва на някого, сам ще тръгне от дома си, добре облечен, с тояга в ръка. Из пътя ще бъде съсредоточен, в размишление, и с убеждение, че върши сериозна работа, от която ще придобие нещо. Ако настигне някой от съучениците си, ще се разминете, без да приказвате, за да не се разсейвате. Ще се качите на планината, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева на слънцето. След това бавно ще слезете и ще се върнете у дома си. Който ден решите да направите опита, ще ми съобщите. Срокът за тази задача е голям, една година. Значи през това време всеки ще си избере един ден за задачата. Който не е готов, да не прави опит. Тази задача е само за онези, които се чувстват вътрешно свободни и разположени. Страхливите да не правят задачата. Тя е само за герои, за безстрашните ученици. За някои задачата внася страх и смущения; те да стоят у дома си. Това е задача, която се решава по свобода и любов. Когато тръгнете за планината, ще се обадите само на домашните си, които няма да разказват на никого. Преди да свършите задачата, нищо няма да говорите за нея. Като я свършите, можете свободно да говорите. Какво ще научите, също не трябва да се интересувате. Като се върнете от планината, сами ще видите какво и колко сте научили. Колкото малко и да научите, все е ценно. Ще имате възможност да опитате доколко волята ви е силна. Тази задача се отнася и до братята, и до сестрите като ученици. Ученикът започва една работа и върви напред. Той вярва в своите сили и разчита на великото ръководство на Духа.

Т. м.

11-та школна лекция на общия окултен клас, 11 май 1922 г., четвъртък, 7:30–9 ч. вечер, Ст. София.

НАГОРЕ




placeholder