НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Предназначението на музиката / Силите на мозъка

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА
СТАР ПРАВОПИС

Предназначението на музиката

Най-често използвани думи в беседата: може, има, сега, аз, всички, дойде, мозък, човек, бог, бъдете, мисъл, ум, лъчи, школа, метод, течения, хора, мнение, имат ,

Общ Окултен клас , София, 20 Април 1922г., (Четвъртък) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


8 школна лекция на общия окултен клас,
20.IV.1922, четвъртък, Ст. София

Т. м.

Тази вечер ще ви говоря върху предназначението на музиката.

Влизането ви в една окултна школа ще произведе във вас цяла метаморфоза, т. е. цяло преобразувание. След като влезете в една окултна школа и излезете от нея, вие няма да се познаете, няма да бъдете същия човек, какъвто сте влезли. Ще влезете като един червей, с много крака, и ще излезете навън, като пеперуда. Затуй в древността на страхливите никога не се позволявало да влязат в тази школа, понеже при такава метаморфоза всеки би се уплашил и съзнателно би изгубил своята форма. Онзи скъперник, който е натрупал богатство в своята каса и който няма Любов към знанието, да го учите на самопожертвуване, това е най-голямата глупост. Той казва: „За мене парите са смисълът на живота. Имаш ли пари, животът има смисъл, нямаш ли пари, животът няма смисъл“. Следователно и съвременните хора казват: „За нас животът важи тъй, както сме си сега. Изгубим ли тази форма, с нас всичко се свършва“.

Сега туй е още встъпление, приготовление, понеже във всички ученици има едно желание да бързат. Като влязат някои, почват да питат: „Не може ли да свършат по два класа в годината?“ Те искат да свършат гимназията за 3–4 години, да станат чиновници, заплатата им по-скоро да се увеличава, та в края на живота си да имат една пенсия. С туй мислят, че са свършили всичко. Религиозните хора и те бързат да станат морални, да забогатеят морално, че да се явят в невидимия свят, да кажат, че ние не сме като другите хора. Но в тази школа няма абсолютно никакво бързане. Може да прекараш в нея 100–200–300–500–1000 години, това е нищо, то са като един ден. Онзи, който влезе в школата и не е в състояние да изтърпи 1000 години, той не е ученик, нищо не може да свърши. Хиляда години, това е за учениците, за вас не казвам. Вие сте още слушатели, за вас законът се видоизмени. Един ден ще бъдете ученици, тези правила все ще ви трябват.

Най-първото нещо: трябва да се научите да владате вашия ум. Да владате ума си, да владате всичките си сили, способности и чувства. Те трябва да бъдат под пълния контрол на вашата воля. Не можете ли вие да придобиете това, ученик не може да бъдете. Вие ще бъдете в школата, но нищо няма да научите. Сега аз няма да се спирам да ви обяснявам тази вечер защо именно трябва да е така, но това е една необходимост. И тук започват всички правила и методи за контролиране на ума. Индусите имат свои методи, египтяните имат свои методи, вавилоняните, асирийците имат свои методи, евреите са имали свои методи, но различни са били тези методи. И западните окултисти имат свои методи. Те са били толкова разнообразни! Сега ако почнете да изучавате всички тези методи, ще се намерите в един лабиринт, ще минат най-малко 100 години, докато разберете кой метод да изберете. И понеже мозъкът е орган на ума, най-първо ще се научите да владате отделните органи, органите на отделните способности. Сега онези, които не са посветени, те считат мозъка, само като едно сиво вещество – тъй, от чисто физиологическо гледище – в което кръвта периодически приижда, в него има един прилив и отлив, които създават мисълта. Но не са само приливът и отливът на кръвта. Ако погледнете човешкия мозък, като ясновидец, ще забележите хиляди нишки, които излизат от него по всяко направление и отиват в тялото, а по тия нишки минават ред течения. Някои може да наблюдават под микроскоп тънката ципа на краката на някоя жаба. В нея ще забележат ред течения, нагоре и надолу. Онези пък, които наблюдават мозъка, ще видят също така ред такива течения, които служат за проявление на мислите. Запример, когато се събуди у вас една религиозна мисъл или едно религиозно чувство, теченията се отличават. Когато у вас се събуди течение на чисто научната мисъл, това течение пак се различава. И всички тия течения са свързани с кръвта. С идването на тия течения в този център, който се събужда, всякога става прилив на кръвта към съответния център.

Сега ето къде седи опасността при изучаване на окултизма, от чисто физиологическо гледище. Понеже задната част на мозъка има съотношение с чисто физически прояви на човешкия организъм, то кръвта като окръжава задната част на мозъка, най-първо събужда низшите чувства у човека и теченията от гръбначния мозък събуждат тия низши течения. За всички окултни ученици има тази опасност, че най-първо ще ги нападнат в засада техни неприятели и то такива неприятели, каквито не са сънували. Те са вътре. Някои ще кажат: „Не ми трябва това. Откак влязох в тази школа, всички дяволи ме нападнаха“. То е мястото, седалището на дяволите. Тия дяволи са жители на задната част на мозъка; цели племена го населяват и когато човешката мисъл минава през тях, те ѝ влияят.

Сега за самообладаване на мозъка има разни методи и онези от вас, които се заемат сериозно с окултизма, трябва да проучават това. Вие сега мислите, че тази работа ще стане в един ден, в два, в три, в четири деня или в седмица или в една година. Не. Ако вие след като се упражнявате 3–4 години, добиете контрол на вашия мозък, то е голям успех. Ако вие имате тази сила, всякога може да регулирате вашия темперамент; тия възбудени състояния може да ги поляризирате и да пренасяте енергията на мозъка от едно място на друго. За такива хора се казва, че имат голямо самообладание. А окултният ученик трябва да има не само голямо самообладание, но и да разбира законите, да знае кои ключове да бутне и как да ги бутне.

Сега първото нещо: не трябва да бъдете предвзети. Знаете какво значи да сте предвзети. Запример, извършите една микроскопическа работа, а вие в същото време мислите, че кой знае каква работа ще излезе от тази идея. С това внасяте такава голяма деятелност в мозъка, че го възбуждате много. За тази микроскопическа работа не трябва да възбуждате много мозъка си. За тази малка работа се изисква малко усилие. Ако имате една малка придобивка, ще я схванете тъй, както си е, както се проявява в природата, ни повече, ни по-малко. Няма да мислите, че сте много талантлив човек, или обратно, че нямаш никакви способности. Най-първо ще помислиш, че си талантлив и в края на живота си ще получиш най-голямо разочарование, излъгал си се. Има хора, които мислят, че не са талантливи, а в края на живота си виждат, че са имали таланти, които не са разработили.

И тъй, първото нещо, което се изисква от вас, е да съзнаете всеки ден какво е вашето задължение и какво трябва да вършите. В окултната школа е точно определено какво трябва да се върши. Ученикът там не ходи с пипане, той ходи с виждане, тъй както ученикът в една гимназия или университет има програма днес какво трябва да върши. И всичко трябва да бъде точно определено. Той няма да каже тъй: „Каквото Господ дал“. Не „каквото Господ дал“, но ние трябва да изпълним каквото Господ е наредил, когато е създал света. Той е нагласил всичко. За контролиране на мозъка ви тази предвзетост бърка, тщеславието бърка, гордостта бърка, страхът бърка, гневът бърка, т. е. това са червеи, които разрушават плодовете на вашия ум. Тщеславието е една извратена форма от една предшествуваща идея. Първоначално тя е била следующата: да имаш доброто мнение на твоите приятели, да имаш доброто мнение на твоите ближни, да имаш доброто мнение на добрите хора, да имаш доброто мнение на Бога. Тъй е седяла първоначалната мисъл. След това, обаче, човек като е изгубил първоначалното си състояние, туй чувство да имаш добра мисъл се е превърнало на тщеславие, не вече да имаш доброто мнение, но да се покажеш. Запример, тщеславният човек, когато му дойде някой на гости, ако е цар, а той учител, ще го разведе в целия си кабинет и ще каже: „Този кабинет е специална система, няма друг като него. А тия шишета, те са първи по рода си; тия екземпляри пък, никъде не съществуват, само тук ги има“. Ако е земледелец, ще го разведе по нивите си, ще каже: „Виж, как хубаво се разорават и т. н .“ Ако е жена, ще каже: „Като моята рокля няма друга. А моята шивачка, като нея не се е раждала втора!“ Туй е чувството на тщеславието Ние ще кажем: „Тази е обикновена рокля, направи я една добра шивачка, приляга добре, а че е „особена“, няма нищо особено“. Ако някой е проповедник, как ще се изрази у него тщеславието? Ще каже: „А, аз проповядвах в неделя, но като мене никой не може да проповядва, какви доказателства изнесох, а публиката беше тъй очарована, че ще помни за всякога“. Тъй описвам чувството тщеславие

Сега гордостта другояче се определя. Горделивият ще се покаже тъй, че донякъде е малко скромен, но в себе си има желанието да покаже, че като него няма друг, обаче иска другите да го хвалят. Той ще се облече много скромно, не с дрипави дрехи, но пак за да обърне вниманието. Горделивият човек е скромен в обходата си, но ще го познаете, като турите някого на неговото място, неговата гордост ще излезе. Той не се хвали. От гордостта е произлязла завистта. Горделивият човек е най-завистливият. Той не може да слуша да похвалят другиго. Ако кажат пред него, че някой си човек някъде е учен, професор, той казва: „Не ми казвайте, учен човек бил той!“ Ако говорят за някого, че е с добродетели, той казва: „А бе джанъм, не ми говорете, на земята човек с добродетели не може да бъде“. Ако даже му говорите за Бога, той ще каже: „Даже и Господ, и Той прави погрешки“. Гордостта при всички подобни случаи заговорва. Туй чувство е събудено най-много у религиозните хора. По-горделиви от религиозните няма. Туй чувство най-много е събудено у тях. След това идват учените. Най-опасната гордост, която съществува, тя е между религиозните и учените. А най-голямата опасност, която сега иде, тя е от гордостта в окултната школа. Та за този дявол имаме турено едно такова сито на вратата, че да не може да се промъкне никога. И тъй гордостта е едно най-опасно качество за човека. В края на краищата този човек, който развие туй качество в себе си, както казват в митологията, сам ще почне да яде своите деца. Когато човек е горделив, той сам яде децата си. Види, че някой човек е учен, върне се дома си, яде децата си. Види, че някой е религиозен, върне се дома си, яде децата си. Да има възможност да отреже главите на всички хора с един замах, но да остане само неговата глава.

Сега вие ще се самоанализирате. Искам всеки от вас да познава постъпките си, не само да бъдете строги, но и справедливи спрямо себе си. Именно това е преимуществото на всеки ученик.

За да може да възстановим помежду нас хармонията, ние трябва да имаме един ключ. Аз ще ви кажа кой е този ключ. Той е обичта. В музиката има два ключа: има цигулен ключ, има и басов ключ. Само по този ключ може да четете едно произведение. И тъй учениците трябва да имат ключ, и учителят трябва да има ключ. Тогава някои идват при мене без ключ и питат: Какво мога да направя? Казвам: Нищо не можеш да направиш. „Защо?“ – Нямаш ключ. Всички твои мисли, желания, действия трябва да бъдат определени по един велик закон, който Господ е турил. Той не може да се измени.

Сега имайте пред вид, че в света има две влияния. Ако вие не се подчините доброволно на Божественото влияние, на разумния живот, тогава ще дойдат земните влияния, магнетизмът, електричеството, влиянието на най-низшите животни. Най-низшите животни ще почнат да упражняват влияние върху вас. И понеже при влизането в една окултна школа се развива чувствителността, то вие ще бъдете в състояние да възприемете мислите на по-низшите същества от животинското царство. Затуй има опасност всеки ученик да се зарази от своите минали низши състояния на битието. Когато всички учители предупреждават учениците си, те ги предупреждават именно за тия състояния, докато учениците не дойдат в състояние да разбират своя ум, да регулират тези течения от слънцето и от центъра на земята, и после да разпознават тия течения и ключовете на низшето животинско царство. Запример, гневите се някому и някой път у вас се зароди едно желание: „Да имам едно въже, да го метна на врата му, да го стисна, та да го удуша“. От где се е явила тази мисъл? Тази мисъл е мисъл на паяка. Паякът като хване пеперуда, омотае я. Следователно, вие сте влезли в царството на паяците. Някой път у вас се зароди мисълта: „Да го бодна малко, да му дам малко отровица, да го отровя“. От где се е взела тази мисъл? – От скорпиона, от змията. Всички тия същества искат да отровят своята жертва. Всички тия мисли вие ще ги приемете и тогава вашият ум ще влезе в туй течение и ще направите едно престъпление. И сега аз мога да анализирам всяка една ваша мисъл, всяко едно низше или висше проявление от где иде. Ще кажете: „Тъй Господ е наредил“. Не, Господ е наредил много хубаво всичко в битието. Великите Учители или Великият Учител на битието много добре е наредил всичко. Когато влезете в тази система, Великите Учители ще ви разправят, точно и определено, в каква посока ще трябва да се движите.

И тъй сега религиозните хора казват, запример, че нам не ни трябва истина. Защо ни е нас истината? От окултно гледище, другояче обясняват необходимостта от истината. Истината в разумния живот е тъй необходима, както светлината е необходима за физическия свят, следователно и нейните лъчи са необходими. Истината има два вида лъчи: бели и черни лъчи. И ако вие не сте подготвени, може да се заразите с отрицателната страна на истината. Сега този факт, който ви навеждам, е малко тъмен за ума ви. Как тъй? Кои са причините? Окултната наука отговаря на въпроса кои са причините за разделяне на Бялото Братство от черното братство. Първоначално те са били едно братство, вървели са в една посока, но идват до едно място, отдето настъпва разделяне, едните хващат наляво, другите – надясно. Защо? – Едните възприемат черните лъчи на истината, а другите – белите лъчи. Тия лъчи ги има в слънцето. И в слънчевата светлина има черни и бели лъчи. Има тъй наречено бяло слънце и черно слънце. От бялото и от черното слънце едновременно идват две течения, които се сливат. Като казвам „черни лъчи“, подразбирам, че вибрациите на тези черни лъчи са по-груби. Всичкото зло и всички тия лоши прояви и отрицателни качества се дължат на тия вибрации, които идат от черните лъчи. Коя е причината за проявяването на тия лъчи? Ако не можете да контролирате ума си, във всеки един момент на раздразнение, на безверие или в какво и да е качество, което може да дразни и разколебае вашия ум, вие вече сте проводник на черните лъчи. Затова, когато изучаваме Библията, там всякога се препоръчва да бъдем положителни. В окултизма не може да кажете: „Ако е рекъл Господ, ще вярвам“. Ако вярваш, ти си на дясно, ако не вярваш, ти си на ляво, защото неверието в едно отношение е вяра в друго отношение.

Сега всичките тия енергии, които идат, тия две течения минават през човешкия мозък. И, следователно, вие постоянно ще изучавате методите, през кои области минавате. Запример, когато дойде една религиозна мисъл у вас, тя няма да се появи в предната част на главата ви, а ще се появи отгоре, перпендикулярно. Когато дойде една научна мисъл, тя няма да се появи хоризонтално в главата, а ще върви под ъгъл, в един кръг. Ако вземете лъчите, които излизат от очите ви и ги турите в една плоскост, всички тия сили, които падат под един наклон отгоре, действуват в права посока, а всички други сили, които идват в друг наклон, действуват отрицателно, те са енергиите от черните лъчи. Ако дойде гняв, той ще се появи в областта около ушите ви. Ако много се гневите, ще почне нещо да ви стяга около ушите, да ви наболява нещо. Ако гордостта се увеличи чрезмерно, ще чувствувате отзад на главата, в мозъка си едно болезнено напрежение. То е излишно.

Сега казвам, че природата не обича дисхармонията. Всички тия сили, които минават през мозъка, имат своето предназначение. Но тия центрове на мозъка могат да станат положителни и отрицателни. Когато един център стане положителен, той възприема белите лъчи на светлината, положителната страна на истината и тогава имаш едно възходяще състояние, настроение към Бога и умът ти се събужда. Когато религиозното чувство е негативно, вие ще имате един вътрешен стремеж, без да си давате отчет защо трябва да служиш на Бога. Казвате: „Трябва да се служи на Бога“. Защо? Как? – Не знаете. Тогава се явява религиозният фанатизъм и ще се придържаш към формите и обрядите. Ще отидеш в църква, и ако си православен, ще запалиш една свещ. А онзи, който не запали свещ, счита това като голямо престъпление. Че утре може да откраднеш една овца, то е нищо, това не пречи, стига че можеш да служиш на Бога, да палиш свещи. Че други погрешки може да направиш, нищо. Окултната наука не приема този морал.

Сега тия сили, като се трупат вътре в мозъка, в бъдеще ще станат една спънка за вашето развитие. Защото, не мислете, че можете да се освободите от тях. Този мозък, който се проявява на земята, във физическото поле, има си двойник в астралния свят и след като отидете там, тези енергии, които се складирват в този свят, ще ги преживеете по обратен път. Всичко от този свят ще преживеете и там.

Сега първото нещо е владане на мозъка. В какво седи туй владане? То не е лесно изкуство, понеже имаме много навици. Онзи, който влиза в школата, трябва да се справя с тези навици. Казвате: „Човек трябва да бъде търпелив“. Човек някой път може да бъде търпелив и пак да има обратни резултати. В окултната школа искаме, когато човек бъде търпелив, да има положителни резултати. Той, като е търпелив, отстъпва, отстъпва, отслабва и не може да развие ума си. Търпението не трябва да бъде като база за отслабване на ума, а за засилване, укрепване. Даже аз се опасявам от това, че някога в окултната школа има опасност за отслабване на ума, защото тъй се стимулират други обратни течения. Запример, някой чел някоя книга, но този метод, който се прокарва там, той не го е проверил. И много източни методи са бивали употребявани в Англия и в Америка, но са дали отрицателни резултати. Сега окултистите на запад искат да изработят един природен метод, природен начин. Ние ще вървим по тоя, естествения, природния метод: най-безопасния, най-добрия. Той седи в следното: обърнете внимание – вие в ума си няма да си представяте Бога къде е и какво е, но винаги ще си представяте, че Бог е едно разумно същество, което ръководи всички неща без никаква погрешка и като имате тази мисъл, тя тъй ще узрее във вашия ум, че ще регулира мозъка ви. Запример, ще имате едно упражнение: станете сутрин, спрете се и не само да прочетете една молитва, но и да помислите, че Бог е Любов, че в Него няма никакъв гняв, никакво отмъщение, никакво незадоволство. Тогава ще турите в ума си положителни качества за Бога, че Той е Всемъдър и всички погрешки, които съществуват в света, са човешки погрешки и онова, което Той е построил в този свят, всичко е добро. Ще кажете: „ама туй знаем“. Не, за контролиране на вашия мозък туй ще знаете. Този е най-простият, най-целесъобразният, един от най-добрите методи. И Писанието казва: „С какъвто дружиш, такъв ставаш“. Забележете, и Господ има такива другари. Когато помислите тъй, вие ще предизвикате всички течения, които идат от Бога и минават през ред сфери, те ще нахлуят и ще образуват вашите мисли. Туй течение от Бога към Вас няма да дойде изведнъж. Щом помислите така, тази мисъл ще мине от Бога през умовете на хората и тогава, по обратен път ще дойде към вас. Тази мисъл ще мине през всичките мозъци от по-благородните хора към по-низшите, и после ще дойде към вас. Тогава вашият дух ще започне да работи съобразно законите. Той ще започне да намира течението на тези мозъци и този мозък ще почне да се упражнява. Това ще бъде като с онзи градинар, който прокарва различни вадички да поят градината му. Така мозъкът ви ще се упражнява. Сега индусите имат и друг метод, но няма да ви говоря тази вечер за този метод. Аз ви говоря за един от най-простите, но най-целесъобразен метод. Всички могат да го употребят, абсолютно без никаква опасност и той всякога ще произведе най-малко 75% резултат.

Повтарям: Тази хармония между вас е необходима. За сега още не се е въдворила тя. И аз искам в тази школа да се възстанови хармония. Хармонията се състои в следното: да имате взаимно почитание един към друг, да знаете, че вие сте разумни души, в които Бог е вложил ум, с който може да си служите. Някоя душа може да е оцапана, но онзи, който разбира законите, той няма да гледа на калта. Следователно, един окултен ученик няма право да съди. Ще каже: „Братко, ти си поокалян малко, чакай да те поочистя“. А няма да му каже: „Ти си такъв-онакъв“. Няма право! Аз нямам право да ви съдя. Онзи, Великият Учител, всякога мълчи, зъб не обелва, той не говори за погрешките. Вижда всички погрешки, но мълчи и не ги осъжда. Когато хората видят последствията от своите грешки, тогава той казва: „Не е този пътят“. А вие, българите, слава Богу, може да ви пратим за критици в другия свят. Особено българите са най-големите критици. Аз не съм срещал други хора такива критици, като българите: бръснат без вода навсякъде. У всичките българи това е една забележителна черта. И тази черта се дължи на това, че у българина религиозното чувство е много слабо развито, още от грехопадането. Туй дето страдат българите, то е защото религиозното чувство е тъй слабо развито. Между всички културни хора на света, най-слабо е развито религиозното чувство у българите. Туй е факт, който съм констатирал при измерванията си, със сантиметър. Като дойде до твърдостта, до упоритостта на българина, навсякъде съм турил 7 см; щом дойде до религиозното чувство, то спада от 2–3 см, а като дойде до милосърдието, малко се повдига. Казвам: Ето где е грехът! Затуй той е критик, няма благоговение. Но българинът скоро се разочарова, няма свято нещо за него. Идете в кафенетата, в селата, българинът никога няма да говори с почитание за жена си, нито жената ще говори с почитание за мъжа си. Като дойде жената, тя ще изкара на мъжа си всички отрицателни качества. Като дойде мъжът, и той ще изкара отрицателните качества на жена си. Не само между тях е така, но и между вас е същото. Така, обаче, не можете да бъдете окултни ученици, това да ви го кажа. Ако вие влезете тук, тъй, като мъже и жени, да ви кажа право, не можете да бъдете ученици. Ако в бъдеще се чувствувате мъже и жени, отвънка може да бъдете, но в школата кракът ви не може да стъпи. Ученик, който влезе в школата, и ученичка, която влезе в школата, ако са мъж и жена, ще имат взаимно почитание помежду си. Ако са мъж и жена и започнат: „Моята жена, моят мъж, е такъв-онакъв“, не сте ученици. Ако сте брат и сестра и започнат: „Моят брат, моята сестра е такава-онакава“, ще бъдете вън от школата. Казвам: Който влезе в школата, трябва да бъде един образец. В школата аз няма да обеля ни зъб за вашите престъпления. Аз ще си туря други очила сега. В окултната школа има други очила, „любовни очила“ ги казват. Тия „любовни очила“ седят в следното: ние с тях виждаме добрата страна на всичките ви недостатъци. И ние съдим за резултатите така: Ако аз взема в ръката си, запример, една тесла и разсека едно дърво на 2, 3, 4, 5, 6 и повече парчета, и ако от тия парчета изкараме една кола, с която хората могат да си служат, тази тесла е постигнала целта си. По резултатите съдим. Но ако аз накълцам дървото и нищо не излезе, казвам: Целта не е постигната. Ние се произнасяме в края какви ще бъдат последствията. И аз искам от вас всинца ви да бъдете много внимателни. Ние ще започнем с дялането на трески. Ще дяламе по всички правила и в края ще видим какво може да изкараме.

Сега аз виждам във вашите умове седи мисълта: „Не може ли по-лесно да стане това, някой да ни повлияе чрез хипнотизма?“ Не. Най-безопасният метод е: сутрин да мислиш за Бога, че е Любов, че е Всемъдър и Всеблаг. Това е първата молитва. Всяка сутрин, като станеш, помисли 1–2 минути върху това, че Бог е Любов, че Бог е Всемъдър Всеблаг, и веднага ще почувствуваш едно добро разположение, ще тонираш мозъка си. След като се произведе туй състояние, има други методи. Ние ще пристъпим вече към специални методи, ще пристъпим тъй, както ангела, който като дойде при Корнейла, донесе му същественото, донесе тази светлина в неговия мозък и му каза: „Повикайте Петра, той ще ви научи същественото“. Когато човек възприеме същественото в себе си, тогава ще дойде един окултен Учител, който и да е, безразлично, за да го научи на онези основни правила, които трябва да изпълнява. Сега аз искам туй, първото правило, всинца да го приложите за две седмици. Ще си вземете едно тефтерче. Сутрин като станете, ще отправите ума си към туй разумно същество. Ще отбележите в тефтерчето си кога сте започнали и след като си направите упражнението, има ли някаква промяна, какво сте почувствували. Ще го правите три пъти на ден: сутрин, на обяд и вечер. След две седмици ще видим какъв резултат има. И тъй, всеки ще си вземе по едно тефтерче. Ще кажете: „Без тефтерче не може ли?“ – Не може. Едно малко тефтерче ще имате в джоба и ще си отбелязвате в него. Ако пропуснете да направите някой път упражнението, ще бъдете толкова искрени, ще отбележите, че сте пропуснали. Няма да избегнете това – някой пропуснал и после не отбелязал. Това е опасно. Ако пропуснете, ще отбележите вашата погрешка, нищо не значи. Във всичките си упражнения ще бъдете искрени, ако искате да имате резултати. Този опит ще го правите две седмици. Вие имате стари възгледи, които много мъчно може да се изкоренят. Ще каже някой: „Не е ли по-хубаво аз да стана сутрин и да си направя една хубава молитва?“ По-хубава молитва от тази няма в света: да помислиш, че Бог е Любов, Бог е Всемъдър, Бог е Всеблаг. По-хубава молитва от тази, аз не зная. Като помислиш за Бога, че е Любов, ще ти се стопли сърцето; като помислиш за Бога, че е Всемъдър, ще дойде светлина в ума ти, няма по-хубаво нещо. И аз съм казвал тъй: светлина в умовете ви, чистота в сърцата ви и истина в душите ви. Светлината ще ви даде знания, чистотата ще ви даде сила и стремеж, а истината в душите ви ще ви даде свобода. Това е моето правило, нали ви го дадох.

И тъй, който иска да има светлина в ума си, щом помисли за Бога, че е Всемъдър, веднага светлината ще дойде в ума му. Щом помисли, че Бог е Любов, ще дойде топлината, а когато се яви топлината, заедно с нея ще дойде чистотата. Нали вие само с вряла вода правите дрехите си чисти? Без топлина чистота не може да има. Туй ще имате пред вид. Като станете сутрин, ще дойдат вашите стари учители, ще ви кажат: „Не му е времето, може да си поспиш, има време“. Не, първото нещо, щом се пробудиш, е да кажеш тази молитва. Но кога? Като си легнеш вечерно време и като си спал през нощта много добре, спокойно. С първото пробуждане направи упражнението. Ако си се пробуждал и заспивал, законът е друг. При първото пробуждане не лягай повече да спиш, стани и направи туй упражнение. След него вече не лягай! Вие ще кажете: „Ами ако е в един часа?“ – В един часа няма да се събудите вие. Вие ще се събудите в 3, 3 1⁄2 или в 4 часа. При безпокоен сън ще се събудиш в 1 ч., в 2 часа; който спи добре, той ще се събуди в 3, 3 1⁄2 часа, а аристократите ще се събудят в 6, 7, 8 или 9 часа и ще кажат: „Успали сме се“.

И тъй: упражнението сутрин ще го направите рано, на обяд – преди 12 часа, а не след 12 часа. На работа си някъде – туй упражнение ще може да го направиш навсякъде. Вие може да се спрете 1, 2, 5 минути. Колкото и да е строг вашият началник, ще вземете перото да работите и ще си отправите ума нагоре с мисълта, че Господ е Любов. И никой няма да забележи, че правите това. Няма условия, които да ви попречат. Даже и жената, като готви, като пържи в тиганя, за 2–3 минути може да спре лъжицата. Няма да ви изгори яденето. Ако ви изгори яденето, аз ще ви го платя. Няма да изгори.

И тъй аз искам вие да помогнете да се възстанови тази хармония. Ако вие не турите хармонията, тя скоро иде в света, тя сама ще се въдвори. Защото онези цигулари, които са майстори, сами си нагласяват цигулката, а онези, които не са майстори, други им ги нагласяват. Тъй че ако ги оставите, други пък ще ви ги нагласят. Ние сами трябва да знаем поне да нагласяваме цигулките си.

Сега разбрахте ли първото правило? Вечерно време, 5 минути преди да си лягате, ще си направите упражнението. Сега в тази школа да не казва някой, че аз оставам при особено мнение. Особено мнение тук няма. Който иска особено мнение, то значи: аз ще взема от школата туй, което ми трябва, а за другото оставам на особено мнение. Който иска да остане при особено мнение – отвънка. Който и да е ученик, който не е готов да направи туй упражнение, той не е достоен за ученик. Сега аз да ви помогна на туй упражнение, макар да съм го правил много пъти, пак ще го правя за две седмици с вас. Някои от вас може да имате изкушение, че ученикът трябва да го прави, а учителят – не. Аз ще го правя с вас. Запитват: от кога да го започнем? – От тази вечер. В тефтерчето ще си отбелязвате часа, когато сте го направили и трите пъти през деня. Ако нямате часовник, поне да отбележите, че сте го започнали. Ще си отбелязвате (в) тефтерчето само с една буква какво сте почувствували. Ако почувствувате Любов, ще турите само буквата Л. Ако почувствувате сила, ще турите само буквата С. Ще пишете само преживяванията си и то само с букви. Другояче вие ще се отклоните. В туй упражнение все-таки ще ви дойдат някои нови мисли, забравени мисли, нови чувства, ще се прояви във вас нещо благородно, ще влезете в тези течения. Аз ви давам това упражнение, понеже влизате в школата. Всякога не може да имате туй упражнение; да го знаете това. Друг път и хиляди лева да плащате, туй не може да го имате. Да не мислите, че всякога можете. Туй е специално упражнение и ако го използвате, добре. Ама може да кажете: „Друг път!“ Не, всички неща в природата си имат определено време. Не го ли направиш на време, вратата е затворена. Не отидеш ли на време, вратата е затворена, ще чакаш. Почнеш ли да хлопаш, ще ви кажат: „Не ви познаваме“, оставате си назад. Вие ще благодарите, че ви дават един опит за 2 седмици, не повече, за 2 седмици само. След 2 седмици ще спрете, няма да го употребявате. Подир 2 седмици и да искате, няма да дойде то. Ще кажете: „Ама ние го знаем това нещо“. Не го знаете. „Ние сме го мислили“. – Не сте го мислили още. Ако вие възприемете слънчевата светлина чрез отражението и през 10 огледала, през които е минала, и ако я приемете направо, има голяма разлика. В туй положение ще имате най-малко първото отражение на тази светлина, която ще слезе отгоре. Сега няма да бъдете предвзети, да казвате, че ще останете на особено мнение. Никакво преувеличение!

Това ще бъде встъпление към упражненията, които постоянно ще правим. Ред упражнения ще имаме. Сега за да може тази идея да порасне, трябва вода, нали? Да четем тогава за водата! (Прочетоха се 20 теми върху „предназначението на водата“).

Т. м.

Силите на мозъка

Най-често използвани думи в беседата: може, има, сега, аз, всички, дойде, мозък, човек, бог, бъдете, мисъл, ум, лъчи, школа, метод, течения, хора, мнение, имат ,

Общ Окултен клас , София, 20 Април 1922г., (Четвъртък) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Влизането на ученика в Божествената школа произвежда в него цяла метаморфоза. След като е прекарал известно време в школата и излезе от нея, той не може да се познае. Не е същият, какъвто е влязъл. Ще влезе като гъсеница, а ще излезе като пеперуда. Страхливият не е за школата. Тази е причината, дето в древността на страхливите не се е позволявало да влязат в школата. Малцина биха издържали на преобразуването, което става с тях. Да учите богатия скъперник на самопожертване, това е губене на време. Той казва: „Смисълът на живота е в парите“. Така и материалистът казва: „Животът е ценен такъв, какъвто си е. Изгубим ли тази форма, за нас всичко е свършено“.

Това, което ви говорих досега, е още встъпление към великия живот, за който се изисква съзнателна и сериозна работа. Това не се постига с бързане, както много от учениците правят. Те искат в една година да свършват по два класа, по-скоро да свършат гимназия и да заемат някоя хубава длъжност. Искат да достигнат известна заплата, за да си изработят и хубава пенсия. С това мислят, че са свършили всичко. И религиозните хора бързат да забогатеят в морално отношение, за да се представят пред невидимия свят, като нещо по-необикновено от другите хора. Но в тази школа не се позволява никакво бързане. И хиляди години да прекарате в школата, те са като един ден. Който не може да издържи един период от хиляда години учение, той не може да бъде ученик, нищо не може да свърши. Но това още не се отнася до вас, слушателите. За вас законът е друг. Един ден и вие ще бъдете ученици и тези правила ще се отнасят и до вас.

Една от задачите на ученика е да владее ума и сърцето си, т.е. своите мисли и чувства, своите сили и способности. Те трябва да бъдат под контрола на разумната воля. Който не може да придобие това, ученик не може да бъде. И да бъде в школата, нищо няма да научи. Различните народи в различните времена са имали различни методи за владение на ума и сърцето. Изобщо, методите на източните народи се отличават коренно от методите на западните народи. Ако почнете да изучавате всички методи, за да изберете подходящ за вас, вие ще се объркате, ще се намерите като в лабиринт. Много години ще минат, докато изберете специфичен метод за вас. Не е лесно да контролира човек силите на мозъка и на сърцето си.

Мозъкът е орган на мисълта. Затова ще се научите първо да владеете отделните центрове, като изразители на различните умствени способности. Това знаят посветените. За непосветените, обаче, мозъкът представя една мека маса, която се състои от сиво и бяло вещество, в което кръвта приижда периодически, във вид на приливи и отливи. Това е физиологическата функция на мозъка, но той има и друга функция. Ясновидецът вижда, че от мозъка излизат хиляди нишки в различни направления, по които минават различни течения. От мозъка тия течения отиват по цялото тяло. Те обхващат и мозъка, и сърцето. Оттук се явява различието между мислите и чувствата у човека. Не само това, но теченията на научната мисъл се различават от обикновената. Колкото по-силни са теченията в един мозъчен център, толкова по-голяма е неговата дейност. Който не разбира направлението на тези течения и не може да ги трансформира, излага се на опасност. За пример, теченията, които минават в задната част на мозъка, събуждат низшите чувства у човека и ако не може да ги владее, той изпада в големи изкушения. Ако ученикът не разбира, че причината е в самия него, той ще я търси вън от себе си. Той не трябва да се заблуждава, но да знае, че седалището на низшите чувства е в задната част на мозъка. Там живеят цели племена от низши същества, които влияят на човешката мисъл. И тъй, за да владее човек силите на мозъка си, има различни методи, които трябва да се прилагат правилно. Това не значи още, че в няколко дена или месеци може да се постигнат големи резултати. Ако след няколкогодишна усилена работа имате микроскопически резултати, това е голямо постижение. Радвайте се и на най-малките резултати. Няма по-голямо благо за човека от това, да владее силите на своя мозък, да регулира своите състояния и да пренася енергиите на мозъка от един център в друг. Това значи да има човек самообладание. От ученика се изисква да има освен самообладание, още и да разполага със своите мозъчни центрове, да знае кои от тях да слага в действие и как да ги заставя да работят. При това не се позволява да пресилва нещата: за микроскопическа работа да предизвиква усилена мозъчна дейност. Микроскопическата работа изисква малки усилия. Ако имате една малка придобивка, ще я прецените правилно, без преувеличаване или намаляване. За себе си ще имате точно определено мнение: нито че сте много талантлив, нито неспособен. Ако имате някаква дарба, ще работите върху нея, да я развиете; щом не работите, а мислите, че сте даровит, един ден ще се разочаровате в себе си. За да не изпада в противоречия и разочарования, ученикът трябва да знае какво задължение има всеки ден и как трябва да го свърши. В Божествената школа всяко нещо е точно определено. Ако ученикът от обикновените училища знае програмата си за всеки ден, колко повече това трябва да знае ученикът на Великата школа. Дето ходи, той вижда нещата ясно. Той не може да каже: „Каквото Бог даде, това ще стане“. Ние трябва да изпълним всичко, което Бог ни е възложил още при създаването на света. Той е поставил силите на човешкия мозък в хармония. Следователно човек трябва да се пази от всичко, което нарушава тази хармония. Тщеславието, гордостта, страхът, гневът са сили, които нарушават хармонията в мозъка. Те са подобни на червеи, които изяждат плодовете на дърветата. Първоначално тщеславието като сила е било на мястото си. Човек се стремял да има доброто мнение на своите близки, на своите приятели, на добрите хора и на Бога. Впоследствие, когато човек изгубил естественото си отношение към природата и към Бога, това чувство се изопачило, превърнало се е в желание да се представи такъв, какъвто не е в действителност. Ако тщеславният е учител и го посети някой външен човек, той ще го заведе в кабинета си и ще му покаже книгите, инструментите си като единствени в света; ако е земеделец, ще му покаже нивите, лозята си и ще му разправи как ги обработва, какви плодове дават и в заключение ще каже: „Като моите ниви и лозя никъде няма“; ако е жена, домакиня, ще го разведе по стаите си, да види как са наредени, ще му покаже дрехите си, какви особени модели представят, каква шивачка ги е шила и т.н. Проповедникът пък ще се похвали със своята отлична проповед, която очаровала слушателите. Който изучава проявите на тщеславния, вижда, че всичко е преувеличено, представено така, както не е в действителност. Изучавайте себе си и ближните си, за да не изпадате в тщеславие.

Тщеславният сам се хвали, а горделивият очаква другите да го хвалят. Външно горделивият се представя скромен, но с вътрешно желание, да покаже, че като него няма друг. В облеклото си е скромен, в обходата – също, но със скрито желание да обърне внимание на окръжаващите. Ако искате да го познаете, опитайте се да турите някого на неговото място. Веднага гордостта му ще излезе на лице. От гордостта е произлязла завистта.

Горделивият не може да търпи пред него да хвалят другиго. Ако чуе да се говори за някой учен или за някой добродетелен човек, той казва: „Не ми говорете такива работи. Този човек не е толкова учен, както го представяте, нито онзи е толкова добродетелен. Няма добродетелни хора в света“. Даже и за Бога ще намери да каже нещо, с което да отрече качествата, които Му приписват. Гордостта се проявява най-много между религиозните хора. По-горделиви от тях няма. След религиозните идат учените. Следователно, искате ли да видите гордостта, проявена в своите високи върхове, търсете я между религиозните и учените. Опасно чувство е гордостта, особено в окултната школа. За да не се промъкне вътре, на вратата са поставени няколко сита, но въпреки това тя пак се промъква. Тя е чувство, с което ученикът най-после се справя. В митологията се казва, че горделивият сам изяжда децата си. Чуе ли, че някой е учен, религиозен, добродетелен, той се скрива от погледа на хората и се измъчва от завист. Да има възможност, с един замах той би отрязъл главите на всички хора, за да остане неговата да стърчи над тях. Ученикът трябва да прави анализ на своите прояви, да бъде справедлив към себе си, за да дойде до истинско себепознаване. Да познае човек себе си, това значи да хармонизира силите на своя организъм.

Какво означава хармонията в човека? – Съгласуване на силите му. Както музикантът настройва инструмента си по даден ключ, така и всеки човек трябва да настрои силите и енергиите си по даден ключ. Кой е този ключ? – Любовта. Тя е единствената сила, която хармонизира, т.е. настройва нещата. В музиката си служим с два ключа: виолинов и басов. Който познава тези ключове, може да чете и да разбира музикалните произведения. В школата и учителят, и ученикът трябва да си служат с ключа на Любовта. Който не разполага с този ключ, нищо не може да постигне. Всички мисли, чувства и постъпки на човека трябва да се определят от ключа на Любовта. Това значи да се съгласува човек с великите Божии закони като единствено неизменни и вечни.

Има две влияния в света: влияние на Божествените закони, което иде от възвишения свят; влияние на земните закони и сили, като електричество, магнетизъм и други от низш характер. Тук се отнася влиянието на низшите същества върху човека. За да избегне влиянието на земните закони, човек трябва доброволно и съзнателно да се подчини на влиянието на разумните, Божествени закони. Затова при влизане в Божествената школа ученикът трябва да се пази от низши, животински влияния. Като чувствителен, той лесно се поддава и на добрите, и на лошите влияния. Докато не разбира още силите на своя мозък, той не може да регулира теченията, които идат от центъра на слънцето и от центъра на земята, не може и да ги различава, поради което лесно се поддава на низшите сили и изпада в трудни положения. Като се разгневи някой, казва: „Ще ми се да хвана някого, да метна едно въже на врата му, да го одуша“. Отде иде това желание? – От паяка. Той хваща мухите и пеперудите, омотава ги в паяжината си и ги задушава. Друг някой има желание да бодне неприятеля си, да го отрови. Така постъпват скорпиона и змията. Следователно дръжте съзнанието си будно, да не се поддавате на низшите животински влияния. Поддавате ли се на низшето, без да искате, можете да вършите престъпления. Ще кажете, че от Бога е наредено да има низши и висши светове. Наистина, светът, с всички свои прояви, е създаден от Бога, но всяко живо същество според степента на развитието си се движи в своята област на сили и енергии. Като разумно същество човек трябва да се намира под влияние на разумните сили в Битието. Задачата на Великите Учители се свежда именно към това, да определят посоката, в която човечеството трябва да се движи. Като изучава посоката на своето движение, човек се домогва до Истината, която е толкова необходима за човешкия ум, колкото светлината за неговите очи. Както слънчевата светлина и нейните лъчи са необходими за физическия свят, така Истината и нейните лъчи са необходими за умствения и за духовния свят. Истината, както светлината, има два вида лъчи: бели и черни. Белите лъчи отговарят на положителната страна на Истината, а черните – на отрицателната ѝ страна. Който не е готов да възприеме и разбере Истината, може да попадне под черните ѝ лъчи, с които си служат черните братя. Коя е причината за съществуването на Белите и на черните братя? Първоначално е съществувало само едно братство, една посока на движение, един метод на работа. Колкото повече се усложнявал животът, толкова повече посоки на движение се явили. В желанието си едни членове от братството да господстват над другите, те решили да вземат друга посока на движение, с което се отклонили от общия ход на живота. Те възприели методите на черните лъчи, затова се нарекли „черни братя“. Другите, които запазили посоката, която първоначално им била дадена, възприели методите на белите лъчи на Истината и на светлината и се нарекли „бели братя“. Черните братя следват пътя на черното слънце, а белите братя – пътя на бялото слънце. Черните и белите лъчи на светлината се сливат, но въпреки това запазват поотделно свойствата си. Те се различават по вибрациите си: черните имат груби вибрации, а белите – нежни, меки. Достатъчно е човек да даде ход на някое отрицателно качество в себе си – съмнение, гняв, безверие, завист, за да попадне под влиянието на черните лъчи. За да не се поддава човек на тези лъчи, религията и науката му дават различни методи да бъде положителен, за да не му влияят отрицателните сили. Вярващият, религиозният не трябва да казва, че ще запази вярата си, ако е волята на Бога. Бог никога не желае злото на човека. Следователно Той всякога дава условия на човека да запази не само вярата си, но и знанието, и свободата, и силата си. Който вярва, той е надясно и се приближава до Бога. Който не вярва, той е наляво и се отдалечава от Бога.

Помнете: двете течения, двата вида лъчи минават както през слънцето, така и през човешкия мозък. Човек трябва да знае през кои области на мозъка минават белите лъчи и през кои – черните, за да може да се справя с тях, да ги трансформира. Например, ако в мозъка ви нахлуват научни мисли, те ще обхванат специфични центрове в предната част на мозъка; ако нахлуват религиозни мисли, ще обхванат горната част на мозъка, в която взимат участие специфични религиозно-морални мисли и желания. Ако се разгневите, ще се събуди енергията около ушите – център на разрушителните способности в човека. Ако гордостта се прояви повече, отколкото трябва, в задната част на мозъка ще се яви едно болезнено напрежение. Всичко това е излишно. Положително знание е нужно на човека, за което трябва да си служи с положителни методи. Положителното слага в хармония всички сили на природата.

Всички сили, които минават през мозъка, имат своето велико предназначение. Според това, какви сили минават през мозъка, центровете биват положителни, които възприемат положителните, белите лъчи на Истината, и отрицателни, които възприемат черните лъчи на Истината. В първия случай човек има възходящо, повдигнато състояние – стремеж към Бога, а във втория случай – низходящо състояние, т.е. отдалечаване от Бога. И при това положение човек може да има стремеж към Бога, но несъзнателен, неразумен. Той се проявява като фанатик, човек на форми и обреди. Ако днес ходи от една черква в друга, пали свещи, прави поклони, на другия ден ще го видите, че извършил някакво престъпление. Според него, колкото едното е в реда на нещата, толкова и другото. Обаче Божественото учение изключва всички престъпления. За да не изпада във фанатизъм и в отрицателни състояния, човек трябва да разпределя мозъчните си енергии правилно, да не допуща да се натрупва в някой център повече енергия за сметка на други центрове. Проявите на физическия мозък имат отражение в астралния и в умствения мозък. Следователно, ако физическият мозък не функционира правилно, това се отразява в мозъка на другите два свята, дето човек преживява нещата по обратен път. Затова е казано, че човек не живее за себе си. Това, което става на физическия свят, има отражение и в останалите светове.

И тъй, първото нещо, което се изисква от ученика, е да владее силите на своя мозък. За да постигне това, той трябва да се справи със своите стари навици. Ще кажете, че търпеливият лесно се справя с навиците си. Важно е къде трябва да прояви търпението си. Има случаи, когато търпението произвежда обратни резултати, а тук се изисква такова търпение, което да произвежда положителни резултати. За пример, някой търпи, отстъпва на този, на онзи, и в резултат умът му постепенно отслабва. Ние препоръчваме търпението само тогава, когато умът постепенно се укрепва. Предприемайте само такава работа, която усилва дейността на ума и на сърцето ви. Ако прилагате методи, те трябва да бъдат изпитани не само от другите, но и от самите вас. Например, англичаните и американците си служат с някои методи на индусите и вместо положителни резултати те получават отрицателни. Всеки народ, всеки човек трябва да си служи с методи, които отговарят на самите тях. Това са методите на природата. Те са естествени и безопасни. Вън от мисълта за Бога, като най-разумно същество, което има предвид всички живи същества и им помага, не търсете друг метод за регулиране силите на своя мозък.

Следователно сутрин, като станете от сън, помолете се на Бога и започнете да мислите за Него, като вечна Любов, вечна Мъдрост и вечна Истина. Мислете за Него, че е благ, не се гневи, не отмъщава, не прави погрешки. Каквито погрешки виждате в света, те са човешки. Всичко, което Бог е създал, е добро. Като държите тази мисъл в главата си, вие регулирате силите на своя мозък. Това значи правилна връзка на човека с Бога. Свържеш ли се с Бога, ти можеш вече да владееш силите на ума и на сърцето си. Това подразбира поговорката: „С какъвто дружиш, такъв ставаш“. Да се свържеш с Бога, това не значи, че изведнъж ще потекат енергиите от Него към тебе. Ти само ще предизвикаш да започнат да текат енергиите от Бога, но те ще минат през същества от по-високо развитие и постепенно ще слизат надолу, докато стигнат до твоя ум. Като възприемеш теченията, които слизат от възвишения свят, ти се свързваш с тях и започваш да живееш според Божиите закони. Това значи регулиране и владеене силите на човешкия мозък. Приложете този метод като един от най-добрите, най-безопасните и най-леките. Той е наречен „метод за свързване с Бога“ или „метод за възстановяване на хармонията между човешките души“. Който иска да бъде ученик на Божествената школа, трябва, от една страна, да хармонизира силите на своя организъм, а от друга – да се хармонизира с окръжаващите. Да възстановите хармония помежду си, това значи да имате взаимно почитание едни към други, да знаете, че сте разумни души, в които Бог е вложил ум и сърце, с които да работите. Някой от вас може да се е окалял, това нищо не значи. Който разбира законите, не обръща внимание на калта. Ученикът няма право да съди. Като види, че някой се окалял, ще го очисти, без да каже дума, с която да го осъди. Даже Учителят не съди. Той вижда погрешките на хората, но мълчи, нищо не говори за тях, никого не съди. Когато хората сами видят погрешките си и понесат техните последствия, тогава Учителят казва: „Не е този пътят, по който вървите. Върнете се назад!“ Хората, у които религиозното чувство е слабо развито, са големи критици. Благоговейното чувство у тях е слабо развито. Тази е причината, поради която те лесно се разочароват. Като правех научни изследвания и измервания на човешкия череп, дойдох и до българина. Религиозното чувство в него е слабо развито, по-добре е милосърдието, а най-добре е твърдостта и упоритостта. Поради отсъствието на религиозното чувство, както и на чувството на благоговение, българинът няма голямо уважение и почитание към жената. И жената-българка няма особено уважение и почитание към мъжа.

Който иска да бъде ученик, трябва да се повдигне над обикновения уровен и да забрави, че е мъж или жена. В школата се приемат души, които имат братски отношения помежду си, а не отношения на мъже и жени. Ученикът трябва да бъде образец във всяко отношение. Че някой имал недостатък, това не трябва да ви интересува, не трябва и да го виждате. В школата всеки ще носи „любовни очила“, през които ще вижда само добрата, светлата и положителна страна на нещата. Ние съдим за нещата по техните вътрешни подбуди или по резултатите им. Теслата и брадвата, например, вършат пакости, но вършат и добри неща. Как ще си нацепите и нарежете дърва за огнището, ако нямате тесла и брадва? Обаче, ако накълцате с брадва или с тесла едно живо дърво и го лишите от условия за растене, вие не сте постигнали целта си. Не бързайте да се произнасяте за нещата, преди да сте видели резултатите. Вие ще започнете от дялането на дъски, но ще внимавате да изкарате нещо добро. Накрая, като видите резултатите, всеки сам ще се произнесе за своята работа.

Мнозина търсят лесен начин за тониране силите на своя мозък, но по-лесен начин от свързването с Бога няма. Като станете сутрин от сън, помислете една–две минути за Бога, че е вселюбещ, всемъдър и свеблаг. Веднага силите на мозъка ви ще се регулират и вие ще бъдете готови за работа. Този е първият и най-лек метод. След него има още много методи, които постепенно ще изучавате. Те са специални методи, които ще ви се дадат така, както ангелът дойде при Корнеил, хвърли светлина в ума му и каза: „Повикай Петър, той ще те научи на същественото“. Когато човек възприеме същественото, тогава ще дойде неговият Учител да му даде нужните правила за живота.

Упражнение: Две седмици наред, по три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, ще мислите за Бога по една–две минути и ще кажете в себе си: „Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг“. Като правите упражнението, ще си отбелязвате в едно тефтерче часа и резултата, който имате. Ако някой път забравите да направите упражнението, ще си отбележите в тефтерчето, че сте пропуснали. Ще бъдете искрени към себе си, няма да се стеснявате, че сте пропуснали. Ако искате да минете, без да отбележите нещо, вие се държите за стария метод. Новото изисква от човека искреност и справедливост. Ще кажете, че можете и без това упражнение и ще направите една молитва, която ще замести упражнението. Според мене по-добра молитва от тази няма. Няма по-велико нещо за човека от това, да мисли за Бога, че е вселюбещ, всемъдър и всеблаг. Като мислиш, че Бог е Любов, сърцето ти ще се стопли. Като мислиш, че е всемъдър, ще дойде светлина в ума ти. Така ще придобиете светлина в умовете си, чистота в сърцата си и Истина в душите си. Светлината ще ви даде знания, чистотата – сила и стремеж, а Истината ще ви направи свободни.

И тъй, който иска светлина в ума си, да мисли, че Бог е всемъдър; който иска топлина в сърцето си, да мисли, че Бог е Любов. Като придобие топлината, с нея заедно ще дойде и чистотата. Как стават дрехите ви чисти? – Като се перат с топла вода. Без топлина няма чистота. Като правите упражнението, ще дойдат при вас старите ви учители да ви нашепват: „Поспи си още малко, няма защо да разваляш съня си. Не е време за ставане и за мислене“. Не се подавайте на такива нашепвания. Напротив, при първото пробуждане веднага започнете да мислите за Бога, като разумно същество, като Любов. Ако пропуснете този момент, мъчно можете да се тонирате. Щом се събудите, направете упражнението и повече не лягайте. – „Ако часът е един след полунощ?“ – Който е спал добре, ще се събуди между три и четири часа. Който не е спал добре, той може да се събуди в един или в два часа. Тогава и да направи упражнението, няма да се ползва много, защото не си е доспал. Аристократите пък, които лягат късно, не спят добре и се събуждат сутрин от 7–10 часа, не могат да правят упражнението. На обяд ще правите упражнението преди 12 часа, а не след 12. И на работа да сте, пак можете да го направите, никаква пречка няма да срещнете. Ако сте чиновник при строг началник, пак можете да го направите. Ще топнете перото си в мастилото, ще повдигнете погледа и мисълта си нагоре и ще кажете: „Бог е всемъдър“. Ще помислите една–две минути за това, без да ви забележи някой. Който има добри условия, може да употреби 5 минути за размишление. Домакинята може да направи упражнението и като готви. – Изобщо, няма сила, която може да попречи на упражнението.

Като правите опита, вие помагате за възстановяване на вътрешната и външната хармония между вас. Ако сами не я възстановите, ще дойдат сили отвън, които ще я наложат. Добре е вие сами да я възстановите, да не чакате чужда помощ. Добрият цигулар сам нагласява цигулката си и започва да свири. Който не е дошъл до хармонията на тоновете, той очаква на другите. Ще дойде някой отвън да му нагласи цигулката, и тогава той ще свири. Бъдете майстори-цигулари – сами да настройвате цигулките си и да свирите така, че да задоволите слушателите си.

Като давам упражнението, някои искат да останат на „особено мнение“. В школата не се допуща никакво „особено мнение“. Такива не са готови за ученици. Те ще останат вън, докато се справят с особеното си мнение. Значи, когато искате да вземете нещо от школата, нямате особено мнение, а когато трябва да дадете нещо, ще останете на особено мнение. Това не се позволява. За да ви помогна, и аз ще взема участие в упражнението. Много пъти съм го правил, ще го правя още две седмици, заедно с вас. За да не употребявате много време за записване на преживяванията си, ще отбелязвате накратко, с една буква. Ако изпитвате любовно чувство, ще го означавате с буквата „Л“; ако придобивате сила, ще пишете буквата „С“ и т.н. Вие сами ще намерите начин за кратко отбелязване на мислите и чувствата, които придружават упражнението. Бъдете внимателни, да не пропуснете времето, което ви се определя за упражнението. Ако сега не го направите, друг път не може, изгубено е времето. За всяко нещо природата определя точно време. Не използвате ли това време, ще чакате с години, да дойдат същите течения, същите вълни в природата, да ви подемат. Ще чакате, ще хлопате на вратата, но ще ви се отговори: „Затворено е, не можете да влезете“. Ще кажете, че ще се ползвате от онези, които са правили упражнението. Да мислите така, това е все едно да възприемате отразената слънчева светлина, която е минала през 10 огледала. Който прави сам упражнението и на време, той възприема слънчевата светлина направо, както иде от слънцето, без никакви огледала, и затова се ползва от нея. За да възрастне идеята, която е вложена в упражнението, нужно е вода. Да прочетем тогава няколко теми за водата.


(Чете се темата: „Предназначението на водата“.)

Т. м.

8-ма школна лекция на общия окултен клас, 20 април 1922 г., Ст. София.

НАГОРЕ