НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Три разряда ученици / Три категории ученици

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Три разряда ученици

Най-често използвани думи в беседата: може, школа, сега, аз, има, любов, път, бъде, окултна, бъдете, казва, всички, живот, ученици, мисли, спите, ученик, три, хора ,

Общ Окултен клас , София, 30 Март 1922г., (Четвъртък) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


5. школна лекция на общия окултен клас,
30.III.1922, четвъртък. Ст. София, 7.30 ч. в.

Тайна молитва.

В школата има три категории ученици: слушатели, верующи и ученици. С какво се отличават слушателите? – Със слушането. С какво се отличават верующите? – С вярата. А учениците? – С учението си. Значи тия три положения, това са качества на ученика. Той започва със слушане, това е първата стъпка. Втората стъпка е вярата, а учението е третата стъпка. Но той не свършва там. Следователно, трябва да се научите да слушате, то е едно от първите качества. Слушането в окултизма се нарича – концентриране на ума или умът да бъде съсредоточен в една посока, без да е разсеян. Второто качество на ученика е: да има вяра, да се не съмнява в това, което учи и слуша. Усъмни ли се веднъж, този процес на учение се спира. В каквото и да е направление, принципът е същ. Във вярата съмнение не се допуща. Може да имате погрешни схващания, те са извън вярата. И после ученикът се отличава със стремеж към учение, т. е. той иска да придобие знание, което произтича от мъдростта. Следователно, той не може да се съмнява в туй знание; то се отличава от обикновеното знание, което сега имате.

Сега това са встъпителни бележки, много пъти сте ги слушали, но в школата трябва вече да ги приложите. Когато някому кажат, че е слушател, той с това може да се обиди, но туй да знаеш да слушаш, то е едно от великите качества на човека. Да се вслушаш и да слушаш, и да знаеш как да слушаш, то е най-приятното в живота. То е изкуство на ухото. Щом дойдем до вярата, ще засегнете горната част на мозъка. С тия три качества на ученика вие засягате мозъка в три направления: центърът на вярата се намира отгоре, на повърхността на човешкия мозък, учението се намира отпред, а слушането отзад, и се образува един равностранен триъгълник. Слушането е отзад и всякога, всичките неприятности в живота идат все отзад.

Сега ние зададохме първия въпрос. Какво е предназначението на ученика в една окултна школа? Само окултната школа може да ви даде един правилен и положителен отговор. Какво е предназначението на човека? Само тя ще ви даде такъв отговор, с който може да бъдете задоволени. И щом приемете туй задоволство, у вас няма да се роди една индиферентност, няма да мислите, че знаете, а ще се яви един нов импулс да работите за вашето повдигане. Много препятствия се изпречват в живота ви, поради които не може да схванете великите истини, които са вложени в знанието, което може да ви даде една окултна школа. Запример, сега някои от вас не са си доспали. Снощи не са спали добре. На други, храната им не е била добра, не са си дояли. Трети, имат някакви сделки в света, имат малко загуба; всички изобщо все имате малко спънки, и като не знаете още закона, как да се освободите от тия временни безпокойствия, то и Истината не може да ви засегне тъй реално, както би трябвало. А целта на окултната школа е да приготви умовете ви, сърцата ви да разбирате и прилагате Истината. Сега тази школа същевременно е и една опитна школа. Аз говоря за окултната школа на Всемирното Бяло Братство, която ще ви покаже пътя, да приложите Истината в живота – не да я намерите, а да я приложите. Сега тия са общи твърдения. В една от миналите си беседи аз разпределих човешкия живот на три категории: спане, ядене и работа. Първата задача на ученика е да ги разбере правилно. Спането засяга астралния или чувствения живот на човека, т. е. неговата духовна страна. Човек се учи духовно само в съня си. Само когато спите, може да се учите духовно. Тъй е. И ако вие не знаете как да спите, никога не може да се учите духовно. Учени хора не може да бъдете, и ученици не може да бъдете. И когато казвам, че трябва да се научите да спите, разбирам, че трябва да поставите тялото си в такова положение, че като излезе вашата душа, вашият двойник, да намерите вашия учител, който ще ви преподава, защото знанието се преподава горе в духовния свят, а не на земята. Тук е повторение на това, което там се преподава. Затуй казвам: най-първо, да се научите да спите спокойно. Волята си да приложите; една вечер не може да спите, друга, трета, но в една година ще гледате да се научите да спите добре. Ако вие не можете да приложите воля да спите, какви герои ще бъдете? И първото нещо, ще възпитавате тялото си, да знаете как да си почивате. Ще ви дадем упражнения да знаете как да си почивате. Вие искате сега да ме слушате, но сте стегнати, краката ви са стегнати, умът ви е стегнат, вие сте в едно болезнено състояние. Тази стегнатост на мускулите винаги ще предизвиква вашите низши центрове, ще привлече астралните сили в долните слоеве на мозъка ви и ще се родят отрицателни, най-низки мисли и чувства. Запример, на някои лицата ви са тъй сериозни, понеже така се възпитавате, но това е дресировка. В окултната школа ще се научите лицата ви да бъдат тихи и спокойни, чисти, естествени, много естествени. Представете си, че от всичко сте задоволени, като че имате всичко, каквото желаете, какъв изглед ще има лицето ви? Такова трябва да бъде лицето на окултния ученик. Представете си, че вие очаквате някой ваш приятел, когото от години обичате, сърцето ви трепти, очаквате го. Другото положение: представете си, че са ви осъдили на смъртно наказание и утре ще ви обесят. Тогава какво ще бъде положението ви? Сега туй смъртно наказание, вие го прилагате почти всяка седмица по един път в себе си. И така по някой път вие се самоубивате. Е, какъв изглед ще има лицето ви? Ами че много от вашите най-благородни чувства и мисли, които някога проникват, вие ги убивате, обесвате ги за нищо и никакво, като че за някое ваше лошо състояние е виновна тази ваша мисъл или това ваше чувство. В тая школа абсолютно никаква ваша мисъл не се позволява да обесите. Абсолютно никакво ваше желание нямате право да го обесите! Не, не се позволява! Всичко ще си расте и ще се развива, както Господ иска или както Неговите закони налагат. Произнесете ли една смъртна присъда непременно зло ви очаква.

И тъй ще седнете спокойно 5–10 минути при най-хубаво разположение и ще почнете да си представяте най-хубавите картини. Отпуснете си ръката тъй, свободно, и после ще я дигнете, и отново спуснете, свободно да пада. Всичките ви мускули трябва да се отпуснат. Вие трябва да почнете да владеете вашите мускули, всичките ваши нерви. И друго: ще трябва да се научите как да ходите. В окултната школа има начин за правилно ходене. Някои от вас, като вървят, удрят твърдо на петите си, като военните. Токовете ви отзад почти са изядени, нали? Тия, които ходят така, са ученици, които трошат камъни. Тези ваши пети по същия начин ще разрушат и най-хубавите мисли и желания, които имате в мозъка си. Други от вас стъпват на предната част на обущата и там се изяждат, а това показва, че в тях осторожността е чрезмерно развита. Те са хитри, като лисиците. Няма какво да се боите от света. Светът е тъй устроен, че няма засада заради вас. Ако вие вървите по Божествения закон, може да вървите спокойно и опасност няма. Всеки един от вас, щом влезете като ученици в една окултна школа, Бялото братство ви знае, и следователно, взимат грижи за вас. Навсякъде може да ходите безопасно. Нали псалмопевецът казва: „Под крилата на Бога ще бъдат“, под Неговите крила. Те твърдят, че има Божия Промисъл, но щом дойдем да го приложим, ние не вярваме в никакъв Промисъл. И аз ще направя един опит да ви покажа, че вие не вярвате в Божия Промисъл, не че не искате да вярвате, но не сте готови за тази абсолютна вяра. Представете си, че образуваме един изкуствен пожар в тази стая. Ако вие не може да се концентрирате, ще има такъв бяг, ще забравите, че сте ученици и всеки ще гледа да излезе по-скоро от стаята. Следователно, ние ще гледаме да се освободим от ония най-инстинктивни чувства. Понякога ние трепваме, уплашваме се, без да има причина. Във Варненската гимназия, един от учителите обичал дълго време да остава вътре в класа след звънеца, не си излизал веднага. Един ден учениците намислили как да се избавят от него. Те го проучили и разбрали, че той много се страхувал от жаби. Един ден те взели 10–20 жаби и ги турили вътре в катедрата. Учителят, когато отворил катедрата, за да извади от там класната книга, да отбележи отсъствуващите, жабите изскачат. Той веднага напуща катедрата и в един миг се намира горе, в стаята на директора, трепери. Защо? Казва: „Г-н директоре, жаби“. Какви жаби? „Жаби!“ И сега в жабите няма нищо опасно. Следователно, много от нашите нещастия в живота се дължат на жабите. Да е змия или някой скорпион, разбирам, но от една жаба! Какво става? Тя ще подскочи. Но страхът е, който действува така. Следователно, ще се стараете да бъдете безстрашливи. Туй е един навик, който трябва да придобием – да бъдем безстрашливи. Не че в живота няма опасности, има, но тия опасности идват само, ако нарушим законите, които владеят в живата природа. Вървим ли в съгласие с тия закони, абсолютно никаква опасност няма.

И тъй първото нещо – сънят, той е един важен фактор за ученика на окултната школа. Не можете ли да спите спокойно, вие не можете да бъдете добър ученик, т. е. можете да бъдете ученик, но не и добър ученик на окултната школа. Сега, за спането, вие ще правите по възможност много опити. Запример, ще направите следния опит: като си легнете, в 5 минути да заспите. Това вече не е дресировка, то е сила на волята. В 5, най-много в 5–10–15 минути да може да заспите, а сега, някои от вас, след като са възбудени, легнат да спят и почнат да си правят планове в леглото какво ще правят утре. Така се изминава 1⁄2, 1 час време. И с това вие се оградите с една нездравословна аура. Към 2 ч. след полунощ станете, разхождате се, казвате: „Не върви!“ Сутринта станете, неразположени сте. Онези неприязнени чувства ви мъчат и вие търсите да се скарате с някого, за да ви мине. Пък ако със силата на вашата воля може да заспите след пет минути или най-много след 10–15 минути, на другата сутрин ще станете бодър и весел, да почнете работата си. Най-трудното изкуство е да спиш правилно. Аз съм го изпитвал, то е едно от най-трудните изкуства. Може да взимате някой наркотически средства за сън, но целта е да се научиш да спиш правилно без тях. Като си легнеш на дясната страна, на сутринта пак да се намериш на дясната страна, то е изкуство! Или ако легнеш на лявата страна, сутринта пак да се намериш на лявата страна. А сега всички започват с обширните страни на окултната наука, с великите сили на природата, туй да имаме, онуй да имаме, както в „1001 нощ“ с пръчицата. Онзи, който не се е научил да спи, не му дават магическата пръчица. Тази пръчица не е на физическото поле, тя е горе, в другия свят. А тази пръчица е вашата воля. Това е волята, но не сегашната, обикновената воля, която имате. Аз казвам: онзи, който може в даден момент да задържи езика си, онзи, който във всички моменти може да задържи своята ръка, онзи, който може да задържи сърцето си или пък да отправи ума си от едно положение в друго, той е по-силен от онзи генерал, който е спечелил най-голямото сражение на бойното поле. И като четете в Писанието и там е същият закон. Бялото Братство, Белите Братя винаги обръщат внимание на ония прояви на нашето въздържание. Не въздържание от страх, не, не, а въздържание от Любов. Въздържание от страх пред закона, това не е наука. Може да имате въздържание, да се въздържате от други съображения, но истинското въздържание и търпение е, когато вие може да се въздържате по закона на Любовта.

Сега, разбира се, ние ще учим, имаме време. Аз няма да ви говоря за Любовта. Тази Любов вие ще я проучите в нови краски, в нови форми. И може би тия Братя ще ви дадат възможност да направите някои опити. Тази вечер вървя с един приятел по пътя и му казвам: Аз ще направя един опит. Аз се качих на тротоара, насреща ми върви един офицер, така смело, ще се срещнем. Два начина за разминаване има в окултизма. Единият начин: аз мога да му заповядам да се отбие и той се отбива. Друг път пък решавам в себе си: аз ще сляза. И аз слизам от тротоара да му направя път. В това време и той слиза. Казвам: Този е правият път. И тогава за да му отворя път, аз се качвам, за да се разминем. Вие ще се учите да отстъпвате по закона на Любовта. Някой идва насреща ви, ще отстъпите. Жертвата ще бъде от вас. Ученикът ще отстъпи, то е първото правило в положителен смисъл. Ученикът ще отстъпи в името на Любовта, той ще отвори пътя. Отвори ли път и неговият път е отворен. „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“. Закон е туй! Щом мерите със закона на Любовта, с тази мярка от невидимия свят, то онези, които наблюдават, те ще ви въздадат заслуженото. Но туй може да го придобиете само с доброто спане. Аз не зная колко от вас спят добре. Спането ще подобри положението на вашето сърце. Спането няма да подобри тялото ви. Най-първо, то ще се отрази в сърцето ви, във вашите чувства. А храната, и тя е необходима. Правилното ядене, то е, което ще достави материала за съграждането на вашето тяло. И тъй ако спането ви е било нормално и правилно, непременно и яденето ще бъде такова: и то върви по същия закон!

Сега съвременната наука прави следующите изводи, които са верни. Тя прави следующия опит. Хора, които имат чиста кръв, нямат тия отлагания и утайки, каквито се намират у хора с нечиста кръв. И каквито микроби и да се турят в организма им, той издържа. Тия хора не боледуват, не се простудяват. А хора, на които кръвта не е чиста, много лесно се заразяват. В окултната школа законът е същият. За да бъдете здрави, течението на вашето астрално тяло трябва да бъде правилно или както е казал Христос: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“, а тази плът и кръв подразбира разумното Слово. Ако разумното Слово не проникне вътре във вашия организъм, вие не може да бъдете добри. Сега аз друг път съм ви превождал и пак ще ви приведа примера, че силата на словото е мощна! На английски има писано, не зная от кой автор, много работи, ред от факти за силата на волята. Извадени са известни пасажи от Евангелието, примери, кой човек как се е излекувал, със силата на волята. Една госпожа, която 12 години е била болна, чела една от тези книги и среща един пасаж, който ѝ посочва как да се излекува със силата на волята. Тя казва: „От днес аз съм здрава“. Казва, става от леглото си и започва работа. Това значи да направиш една вътрешна промяна в своето астрално тяло или в сърцето си. Тази воля трябва да бъде толкова силна, абсолютно без никакво (съ)мнение! Сега в положителния, във външния свят най-първо трябва да представите аргументи и факти, които да обосновете логически, за да усилите тяхната вяра. В окултната школа процесът е обратен. Ти най-първо трябва да повярваш, за да ти станат фактите ясни. Следователно, вие ще вложите вярата си и чрез тази вяра ще изпитвате, ще изяснявате фактите и тогава те ще ви станат ясни. И тъй е. Ще се заемете да преработите всички ония ваши стари мисли, вярвания, схващания, всичко туй ще го пресеете; няма да изхвърлите всичките стари мисли, а ще оставите в себе си само ония мисли, на които може да разчитате всякога, мисли, които сте добили чрез един жив опит. Разказваше ми един мой приятел: „Аз“, казва ми той, „във всичко мога да се усъмня, но имам едно такова преживяване, за което на парчета може да ме нарежат, аз не мога да се откажа от него“. Вие трябва да имате една централна мисъл. И ако не можете да намерите сега тази централна мисъл, вие не може да бъдете ученици. Ако сега искате да придобиете тази мисъл и тогава да станете ученици, не ще можете. И аз ви казвам: Тази опитност всеки един от вас я има. Вие ще намерите тази мисъл нейде закътана и от този център ще започнете да обяснявате как стават всички прояви в живота ви. И туй, което сега ще придобиете, то ще бъде в съгласие с тази основна мисъл, на която ще се съгражда вашето бъдеще. А истините, които аз ще ви кажа, са толкова прости, че вие, ако направите този пазарлък там, както определихме, ще мязате на онзи петел, който, като ровил на купището, изровил един голям скъпоценен камък и казал: „Нямаше ли едно зрънце вместо него?“ Ритнал го. „Туй ли можах да изкопая, нещо за ядене нямаше ли?“ А този петел не знае, че ако той продадеше този скъпоценен камък, можеше да го превърне в една сила, с която щеше да прекара целия си живот в щастие и милиони петли като него щяха да се прехранят. Та тия окултни истини, които ще ви се кажат, са толкова прости, че вие ще кажете: „Нещо по-съществено няма ли?“ Е, питам, какво е по-съществено от Любовта в живота? По-съществено от Любовта няма! По-устойчиво от Любовта няма, и по-приятно и по-щастливо нещо от Любовта няма! „Но ние не знаем законите, по които Любовта действува“. Тия приятни чувства, които вие имате, се явяват и изчезват. Светлите мисли, които се явяват в мозъка ви, явяват се и изчезват. Защо? Вие мислите, че такъв е законът. Не е такъв законът. Но има други същества в света, които си играят с вашия мозък, бутат го тук-там, играят си с него и като го бутнат някой път, настане тъмнина. Вие имате приятно настроение, приближи се някоя ваша приятелка и ви пошепне на ухото: „Колко си грозна днес, колко си погрозняла!“ Току виж нещо като че те прободе. Тъй вървиш си, но си неразположена. Какво има с тебе? „Да няма някой болен вкъщи?“ „Мъж ти!“ – Не, не. Срам те е да кажеш. „Погрозняла си“, значи ти повярва. Трябва да имаш поне едно огледало, да видиш дали туй е факт. Някои мислят, че са герои. Ето колко са герои: тук, в София, трима чиновници направят една подигравка с един свой другар, чиновник. Решили да му дадат отпуск. Казали си: „Днес ще го накараме да не работи“. Първият го среща долу по стълбите и му казва: „Какво си пожълтял, да не си болен?“ „А-а, не“, но малко повярвал. Таман се качил на първия етаж вторият го среща: „Виждаш ми се много болен, какво ти е?“ Като се изкачил, третият му казва: „Ти, както вървиш и ще припаднеш“. Той отива при началника си и му иска отпуск. Началникът му дал, но като узнал как седи работата, наказал тримата души да работят заради него. Това са факти. Запример, дойде ви някоя мисъл, казвате тъй: „От мене човек няма да стане“. Това е първият, който те среща долу. „Човек от мене няма да стане, що съм тръгнал тук, науката не е за мене“. И вторият, и третият са в състояние да те накарат да напуснеш училището. Тръгнеш ли в Божествения път, също така може да те срещнат трима души и да ти кажат: „Ти да станеш религиозен човек! То не е за тебе“. И ти пак ще напуснеш. Не се поддавайте на тия изкушения! Ученикът на окултната школа трябва да знае самата истина, великата Истина, тъй както си е; той трябва да знае фактите, тъй както си са в природата; той трябва да знае как действуват законите, принципите. Ни повече, ни по-малко! Нито да ги увеличи, нито да ги намали. Аз искам от всинца ви да бъдете тъй доблестни, но не безпощадни. Вашите погрешки нито да ги увеличавате, нито да ги намалявате. Всяка една погрешка да я констатирате като погрешка и обратно, всяка една добродетел, каквато и да е тя, тя е добродетел и всички трябва да се радваме като виждаме една добродетел, у когото и да е. Защото доброто, то е Божествено, а тия погрешки, те са, които обезобразяват човешките мисли. Една погрешка, колкото и да е малка, трябва да я констатирате. И после правило в окултната школа е, че никой няма право да напомни на един ученик за неговите минали погрешки. Това е едно престъпление! Забележете го! Туй, което веднъж природата го е заличила, обърнала е този лист, никога не обръщайте този същия лист да му казвате: „Ти знаеш ли едно време какво направи?“ Днес, като ученици, туй изисква Бялото Братство от вас! Туй, което Бог казва: „Ще залича греховете, ще ги забравя“, ти няма да ги напомняш. Сега учениците често си казват: „Ти знаеш ли преди 5 години как ме обиди?“ „Ами ти преди 10 години, знаеш ли какво ми каза?“

Аз сега, тази вечер, ви говоря, като на ученици, какви трябва да бъдат учениците в тази школа. Какви сте отвънка, то е друг въпрос. Там всичко се позволява. Във външния свят всичко се позволява, но в тази школа, в тоя живот не се позволява всичко. Та преди да пристъпим, трябва да знаете, че ако правите тия погрешки, не ще може да направите големи успехи. Ще можете, но в тази школа на Бялото Братство не се позволява да давате обещания и да не ги изпълнявате. Обещания? Не! Кажеш ли, свърши! Ще кажеш: „Аз ще живея по закона на Истината“ и ще живееш. В даден момент ти казваш и направяш. Нищо повече! Но обещание в бъдеще няма. Обещание в момента, кажеш ли, направи го! Нищо повече! И не се позволява на ученика да казва какво той ще направи. Кажи, и направи! Тъй! И Писанието казва: „Рече Бог, и стана. Да бъде светлина, и стана светлина“. По същия закон всички ще вървят. Кажеш ли, направи! Сега ние не искаме никакви обещания. Ние искаме от вас само едно нещо: Да приложите великия закон на Любовта! Да приложите великия закон на Истината! Тогава, всеки ден, според времето, кажете – направете, кажете – направете. Не давайте никакви обещания! Ние няма да ви държим за думата, не искаме да ви припомним какво сте обещали, но обещаете ли, направете. Отвънка може да давате обещания, а в школата абсолютно не искаме никакви обещания. Обещават само ония хора, които нямат Любов. Обещават само ония хора, които нямат Истина. Нищо повече! Обещания няма. С туй се отличава школата на Бялото Братство. Тя има абсолютна вяра в своите ученици! Разбирате ли? Не е било време от как тя съществува, когато някой ученик да е можал да излъже своя Учител. Няма нито един случай в тази школа, когато един ученик да е излъгал своите Учители. Нито един не си е позволил да излъже своите Учители. Но и Учителите никога не са допущали ученикът да ги излъже. Сега вие може да ме запитате: Ако вляза в тази школа…? Няма нито един случай в аналите на тази школа, дето един ученик да е излязъл и да се е повърнал назад. Защо няма? Там, дето Любовта действува като принцип, не може да става връщане, изключение няма. Всички изключения се дължат на липсата на първия принцип, на Любовта, и на втория принцип – на Истината. А щом тия два принципа не се приложат, тогава Мъдростта се изопачава, човешкият ум се изопачава, човешкото сърце се изопачава, и това са вече хора или индивиди извънка школата. И тогава, когато Павел казва, там, в онази глава: „Които Бог призва, тях и избра“, т. е. не може да има изключение. Щом Бог те покани в една работа, или щом Белите Братя те поканят, изключение не може да има. И аз не виждам причината защо именно човек ще се откаже от да ходи в този велик път на живота, дето ще намери своето щастие. Но всичките ваши стари възгледи ще ги напуснете. Възгледа: „ще остареем“, възгледа – „ще умрем“, „ще осиромашеем“, възгледа, че „ние сме глупави хора“, че „човешкото естество е такова-онакова“, всичките тия възгледи ще ги турите в торбите си, ще ги затворите в килерите си някъде и ще турите един надпис: „Тия неща да не се бутат.“ Който иска да бъде ученик, така ще постъпва. Някои ме питат: „Аз съм стар, ще мога ли?“ Е, от кога ти стана стар? Някой казва: „Аз съм млад“. От кога стана млад? Всеки, който е живял съобразно с Любовта, е млад; всеки, който е живял съобразно с Истината, е млад. Всеки, който е живял съобразно с Любовта, е умен; всеки който е живял съобразно с Истината, е умен. Тъй седи въпросът. Моментът, в който напуснете Любовта, вие сте стар, ще почувствувате една вътрешна слабост, едно безсмислие в живота, няма да имате цел и ще станете песимист, ще кажете: „То ще се мре, ала…“. Тия са предварителни бележки. Искам да ги изпитате и тогава да ги възприемете. Ще вървим в един положителен път, без изключение. Ще кажете: „Без изключение не може!“ Да, може, тъй ще бъде. Тази е една велика Божествена школа, в която абсолютно няма никакво изключение. На сто милиона едно изключение няма. Разбирате ли? Единствената школа, в която няма изключения в света, е тази. Никакво изключение! Влезеш ли в нея, всички тия Братя вярват в тебе. Техният живот е такъв, какъвто е животът на Бога, т. е. като казвам такъв, подразбирам, че във всички прониква Божественият живот, във всичката му пълнота, и то без никакви закони, без никакви принуждения. Всеки знае своята длъжност и всеки се нарежда според нея. Те нямат абсолютно никакви написани закони, но всички знаят своите длъжности тъй добре, като че ли имат най-добрата организация и най-добрите закони, прекарани през тяхната камара. И ако вие влезете в туй Бяло Братство, никога няма да познаете кой е първият и последният там. Не може да намерите кой е големец и кой слуга, кой е първият и кой последният. Ако влезете между тях, с години може да живеете заедно и ще кажете: „Кой ви ръководи, кой е първият измежду вас?“ А тъй сега, като влезете в едно училище в света, вие ще познаете кой е първият. Та имайте пред вид: Не мислете, че там, в тази школа, дето ще учите истините, има катедра и учител, като мен, тъй да седи на масата и учениците да са, като вас наредени. Тук е тъй. Там не са наредени нещата тъй. Сега ще кажете: „Ами как?“ Като се научите да спите, ще разберете как е туй. Обаче когато тия велики истини се пренесат на земята, според условията на сегашния наш живот, ние трябва да търсим начините, методите и формулите да изразим тия велики истини, които са тъй недостъпни за сегашния ум. Хубаво, недостъпни са при сегашните условия, но ще станат достъпни. Вие ще трябва да изучавате светлината в нейното влияние върху вашия организъм, ще изучавате влиянието на цветовете, на живите центрове. Вземете слънчевата светлина, всеки ден, през известни часове на деня, към обяд, но повечето сутрин, идат периодически известни вълни от слънцето, които носят в себе си положителни мисли, интелигентни мисли от слънцето. Има и отрицателни движения от слънцето, които носят негативни мисли. Аз онзи ден ви направих една забележка: Ако заспите денем на слънцето, непременно вашият организъм ще привлече тия негативни вълни от него, тъй наречената черна светлина, и като станете, ще се почувствувате неразположен. И затуй на един окултен ученик никога не се позволява да спи денем. Никакво спане денем! Ще спите вечерно време, без слънце. А може да се греете на слънцето, но всякога вашият ум ще присъствува, за да може да привличате положителните вълни на слънчевата енергия. И, като ученици, ако почнете да упражнявате концентрирането, често ще идват тия духове, които си играят с вас, и ще ви приспиват. Ще се концентрираш, без да заспиваш. И в туй концентриране ще направите следующето: като седиш и нещо каже „фуу“, като някаква вълна, ти ще се противопоставиш, няма да задрямваш. Това „фуу“, то е една вълна, тази черна вълна минава от центъра на земята, обгръща те и ти заспиваш. Заспиш ли, нищо няма да научиш. Няма да допуснеш тия вълни да обхващат мозъка ти. Ще се заемем да изучаваме светлината, да изучаваме дните през годината, кои дни, кои часове може да използуваме за работа, начините, методите за усилване на мозъчната ни енергия, за усилване на дихателната енергия, за поправяне на храносмилането и т. н. Защото все трябва да почнем нещо. Тъй както сте сега, доста сте обеднели. Обеднели сте. Всеки човек, който е недоволен от живота, той е беден. Първото нещо: ученикът трябва да бъде доволен. Сега туй са правила, които се прилагат към темпераментите. Ще ги вземете и ще ги упражнявате. Някои от тия правила ще упражнявате тук, защото по-голямата част от работата ще извършим в другия свят. Като спите ще вършите работата. Писанието казва: „Господ говори в съня един, два и три пъти“. Той все в съня говори. На Йосифа на сън му е говорил. На всички пророци и хора, които имаха откровение, все в сънно състояние им е говорил.Йоан се е пренесъл и тогава му е говорил Господ. И ако вие искате да поправите вашето положение, да знаете как да поправите живота си, вие трябва да прекарате такъв един сън и веднага ще имате най-добрите наставления как да поправите живота си.

Сега може да прочетем някои от работите (прочетоха се две работи). Няма да имате достатъчно търпение да се дочетат всички тия работи.

Някои от вас са се доста разгорещили да следвате школата. Ще знаете едно: Който от вас не дойде три четвъртъка, за в бъдеще не може да посещава школата. Това е за всеки, който отсъствува три пъти. Сега ще кажете: „Може да има изключителни случаи“. Който отсъствува три пъти един подир друг, той губи право. Сега схващате ли вътрешния смисъл? То значи: Един ученик, който три пъти е забравил, че има школа, три пъти тази мисъл изчезне ли навън от него, забранява му се да посещава школата. Ще имате пред вид, че в тази школа изключение и благоволение не се прави. Никакво изключение няма. Това не е наложено, но веднъж реши ли всеки един от вас, той трябва да бъде верен. Един важен закон: Туй, което вие сте решили в себе си, трябва да бъдете в състояние да го изпълните. Не каквото ние ви налагаме, а вие, което сте решили да изпълните, изпълнете го. Трябва да го изпълните, иначе всичката наука в света ще бъде без полза за вас. Човек, който обещава, а не изпълнява, той е пробит кюнец, наливай колкото искаш, то е само въпрос на времето, всичкото ще изтече навън. Ние не искаме никакви задължения от вас, но веднъж решите ли да служите на Любовта, вие ще бъдете герои, ще кажете: „Да ме разпнат, от този път няма връщане!“ Кажете ли веднъж тъй, вървите ли в този път, Бог е с вас. Най-малкото колебание и вие сте изгубени. Тогава да не се сърдите никому, да не казвате защо ме е оставил Господ? В окултната школа въпросът седи тъй: не е Господ, който ни е оставил, а ние сме Го оставили. И Той казва: „Понеже вие ме оставихте, и аз няма да се занимавам с вас“.

Сега, разбира се, аз не считам присъствието ви в четвъртък, че само то е окултна школа. Не. Целият ваш живот е една окултна школа. Ако мислите, че само в четвъртък вие сте в окултната школа, лъжете се. Не, не, целият ваш живот е една окултна школа. Следователно, вие ще бъдете в съгласие с тази окултна школа, на която служите. По този начин ще имате резултата. От гледището на тия принципи ще разрешавате всичките други въпроси, каквито и да са те: индивидуални, семейни, обществени, народни, всичките въпроси все от това гледище сами ще разрешавате.

Е, сега ще дам на гласоподаване: Искате ли да прочетем всичките листове, ще имате ли достатъчно търпение да се изчетат всичките работи? (Отговарят: да; – не.) Понеже са написани, трябва да ги прочетем. Тогава следующият път ще прочетем всичките. Ще се научите на търпение, ще се научите да слушате, ще се научите да имате благоволение. Тук има ценни, умни работи. Ами че как? Един човек, който е вложил ума и сърцето си, това нещо е красиво. Когато обичаме някого, и глупави работи да каже, казваме: „Колко е хубаво!“ А когато не обичаме някого, и умни работи да е написал, казваме: „Не искам да слушам“. А това са все умни работи!

Сега за следующия път искам: 10 души от вас, които си дадат кандидатурата доброволно, да напишат нещо върху темата: „Предназначението на човешкия език“. Значи 10 души ще пишат върху тази тема: 5 братя и 5 сестри. Ще започнат с този, видимия език, той е темата. Този език се е родил, и е произлязъл от някаква идея. Които ще пишат, да си вдигнат ръката. (Обадиха се 5 братя и 5 сестри). Ще пишете кратко, една страница. Вие не се бойте, щом почнете да пишете, ще влезете в една окултна вълна, тъй щото ще ви дойде вдъхновение. Но никой да не се пресиля. Всеки да пише толкова, колкото вдъхновението му позволява. Ако вдъхновението обема 10 реда, толкова да напишете. Имайте пред вид, че Духът в окултната школа говори само най-съществените неща. Тия Братя не обичат много да говорят.

Нека се ангажира някой да бъде секретар или архивар, да пази тия работи, листовете.

Т. м.

Три категории ученици

Най-често използвани думи в беседата: може, школа, сега, аз, има, любов, път, бъде, окултна, бъдете, казва, всички, живот, ученици, мисли, спите, ученик, три, хора ,

Общ Окултен клас , София, 30 Март 1922г., (Четвъртък) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Има три категории ученици: слушатели, вярващи и ученици. С какво се отличава слушателят? – Със слушането. Вярващият? – С вяра. Ученикът? – С учене. Трите категории ученичество представят фази, степени, през които минава човек. Първата стъпка в живота на ученика е слушането, втората – вярата, а третата – ученето. Значи ученикът трябва първо да се научи да слуша. Слушането подразбира концентриране, съсредоточаване на ума в определена посока. Съсредоточаването на ума изключва всякакво разсейване. Като се научи да слуша, ученикът трябва да вярва в това, което слуша и изучава. Вярата изключва всякакво съмнение. Усъмни ли се ученикът веднъж, процесът на ученето в него спира. Като придобие способността да слуша и като развие вярата си, човек може да бъде ученик. Като ученик, той се отличава със силен стремеж към придобиване на знание, основа на Мъдростта. Ученикът не се съмнява в знанието, което Учителят му преподава. Той е минал през обикновеното знание и вижда разликата, която съществува между едното и другото знание.

Когато кажат на някого, че е слушател в школата, това не трябва да го обижда. Да знаеш как да слушаш, това е едно от великите качества на човека. Да се вслушваш и да знаеш как да слушаш, това е качество на ухото. Само организираното ухо е постигнало това изкуство. Вярващият развива горната част на мозъка си, а ученикът – предната част, челото. Тъй щото, в пътя на своето развитие, ученикът се движи в три направления на своя мозък: отпред, отгоре и отзад – мястото на слушането. Ако съединим трите центъра с прави линии, ще образуваме равностранен триъгълник. Най-опасното място в човешкия мозък е задната му част: оттам идват неприятностите и нещастията в човешкия живот.

Сега се явява въпросът: какво е предназначението на човека? На този въпрос могат да се дадат различни отговори, от различни гледища, но само един от тях може напълно да ви задоволи. Това е отговорът, който може да дадем от Божествено гледище. Този отговор не прави човека индиферентен, но събужда в него подтик, импулс за нова работа – за неговото повдигане и за повдигането на ближния му. В стремежа си да изпълни своето предназначение, човек се натъква на големи препятствия, които му пречат да разбере великите истини, вложени в Божественото знание. За пример, някой дойде в школата, но не си е доспал, друг – не си е доял, трети – не могъл да си свърши сделките и т.н. Изобщо, всички хора имат спънки в живота си, големи или малки, от които не могат да се освободят. Защо? – Не знаят закона, как да се освобождават от временните безпокойства, смущения и тревоги. Тази е причината, поради която като живеят в Истината, не могат да я възприемат, както трябва. Задачата на Божествената школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат Истината.

Едно от качествата на великата школа на живота – школата на Бялото Братство, или така наречената Божествена школа, е това, че тя поставя всичко изучено на опит. В нея теорията и практиката вървят ръка за ръка. Тя показва на ученика не само пътя към Истината, но и за нейното приложение. В една от миналите лекции говорих за спането, яденето и работата. В живота, който представя Божествено училище, човек трябва не само да спи, да яде и да работи, но да знае как да спи, как да яде и как да работи. Сънят има отношение към астралния свят, т.е. към духовния живот на човека. Човек се учи духовно само във време на сън. И ако не знае как да спи, той не може да придобие духовни знания. Който не знае как да спи, не може да бъде ученик.

Когато се казва, че човек трябва да знае как да спи, имаме предвид положението, което той взема в съня си, за да може двойникът му, при излизане от тялото, да намери своя учител, който ще му преподава. Защото духовното знание се преподава в духовния свят, а не във физическия. На земята човек повтаря, изучава и прилага това, което му е преподадено в духовния свят. Ако не можете да спите спокойно, приложете волята си, за да се научите да спите добре. Прилагайте волята си и при възпитание на тялото. Понякога мускулите ви са толкова напрегнати, че държат цялото тяло, даже и ума, в напрегнато състояние, при което нито можете да слушате, нито да възприемате. Тази напрегнатост събужда низшите мозъчни центрове и вместо да повдигнете ума и сърцето си, вие се натъквате на отрицателни мисли и чувства. След това заемате неестествено положение, лицата ви стават сериозни, строги. Това е дресировка. Лицето на ученика трябва да бъде тихо, спокойно, като че е задоволен от всичко. Няма по-красиво нещо – да видите едно отворено, чисто, естествено лице. Приятно е да видите лицето на онзи, който очаква своя любим приятел, с когото не се е виждал отдавна. Страшно е да видите лицето на човек, който е осъден на смърт и всеки ден очаква края на своя живот. Трябва ли човек сам да си подписва смъртната присъда и да придава на лицето си страшен изглед?

Често хората подлагат своите благородни мисли и чувства на смърт. Защо? – За някакво свое лошо, мрачно състояние. Благородните мисли и чувства не са виновни за вашите лоши състояния. Другаде е причината за това. Намерете причината, отстранете я и ще се успокоите. В Божествената школа абсолютно не се позволява подписване на смъртни присъди. Никой няма право да съди на смърт едно свое желание или една мисъл. Всяка мисъл, чувство и желание ще си растат и ще се развиват свободно, според Божиите закони. Който се осмели да подпише една смъртна присъда, сам се излага на страдания. Човешкото само по себе си ще отпадне, а Божественото ще пребъдва вечно. Как ще се справяте със своите отрицателни, мрачни състояния? Седнете спокойно на едно място 5–10 минути, отпуснете мускулите си, да няма никакво напрежение, и започнете да мислите за хубави, красиви неща. Представяйте си красиви картини, образи, докато придобиете добро разположение на духа. Това значи да владее човек мускулите си, т.е. да бъде господар на своето тяло.

Ученикът трябва да знае как да ходи. Много хора стъпват на петите си и удрят с тях. В това отношение те приличат на войници, които маршируват. Ако погледнете обущата, токовете им са винаги изтрити. Такова ходене прилича на трошене на камъни. Грубото ходене се отразява зле и върху красивите мисли и желания на човека. Други хора стъпват повече на пръстите си, затова там се изтриват обущата им. Те са много предпазливи, хитри като лисици. Те се пазят от засади. Няма защо да се страхувате от засади. Светът е устроен така, че който върви в правия път, не може да се натъква на засади. Който изпълнява Божествените закони, може да върви безопасно навсякъде. Разумните същества го познават, те взимат мерки за него и го пазят. За такива хора, именно, Псалмопевецът казва: „Те ще бъдат под крилата на Бога“. Това наричаме ние „Божи Промисъл“. Религиозните хора говорят за Божия Промисъл, но малцина вярват в Него. На теория всички го признават, но щом се натъкнат на някаква мъчнотия, забравят и Бога, и Неговия Промисъл и бягат. Че е така, лесно може да се докаже. Представете си, че в една голяма стая, дето са събрани религиозни и вярващи, избухне пожар. Какво ще стане? Всички ще хукнат да бягат, всеки ще гледа по-скоро да излезе вън, на улицата. Защо бягат? – Защото нямат време да се концентрират, да помислят за Бога, за Божия Промисъл. Всеки действа по инстинкт, а не по разум. Често човек трепва, стресва се без никаква видима причина. Това се дължи на тъй наречените инстинктивни чувства, които действат в човека, когато се уплаши. Работете върху себе си, върху самообладанието, за да се освободите от тези чувства. Някои хора се страхуват от жаби, други – от мишки, и не мислят, има ли смисъл да се страхуват от тях. Друг е въпросът, ако се страхува човек от змия, от скорпион, но от жаба и мишка? Жабата, мишката ще подскочат, ще се скрият. Но подсъзнателно човек трепва, плаши се и не може повече да се владее. Страхът действа в човека и го парализира. Затова той трябва да се справи със страха, да стане безстрашлив. Това не значи, че в живота няма опасности. Има опасности, но човек се натъква на тях само когато нарушава разумните закони на природата. Докато е в хармония с тях, никакви опасности не съществуват за него.

Като разбирате значението на добрия сън, правете опити да заспивате лесно и да спите добре. Тук се иска воля. Като легнете, в продължение на 10–15 минути да сте заспали. Това се постига само когато освободите ума си от всичко, което сте минали през деня. Не трябва да мислите и за работата си на другия ден. Някой легне да спи и тогава започва да мисли какво е направил през деня и какво трябва да свърши на другия ден. Той се върти на една, на друга страна и като погледне, цял час се изминал, без да заспи. Тази неспокойна мисъл го облича в нездравословна атмосфера. Понякога заспива едва след полунощ и става от сън неразположен, недоволен, готов с всички да се кара. Който заспива бързо, става от сън бодър, разположен и готов за работа. Изкуство е да може човек да спи правилно. Някои си служат с наркотически средства. Това не е правилно, не е и здравословно. Човек трябва да спи като дете: на която страна легне, на нея да се намери сутринта. Да се говори на сегашните хора за съня, как да спят, струва им се, че се говори за нещо маловажно. Те се стремят към големи постижения, към велики работи, като в приказките от „Хиляда и една нощ“. Повечето хора искат с малко труд да имат големи постижения. Това е все едно да имат силата на магическата пръчица. И това е възможно, но магическата пръчица се дава само на онзи, който знае изкуството да спи правилно. Магическата пръчица не се придобива на земята, но в духовния свят. На всеки човек е дадена магическа пръчица, но малцина съзнават това. Магическата пръчица – това е разумната воля на човека. Който може да въздържа езика си от обиди и огорчения; който може да въздържа ръката си от удряне; който може да огради сърцето си от лоши желания и който може да отправи ума си от низходяща във възходяща посока, той разполага с магическата пръчица, той е по-силен от генерала на бойното поле. Той е издържал бляскави победи и може да се нарече герой. Разумният свят възнаграждава щедро всеки, който е придобил въздържанието. За въздържанието, именно, се говори в Писанието като един от плодовете на Духа. Въздържание от Любов, а не от страх пред закона. Желая ви да бъдете въздържани и търпеливи не от страх и от срам, но от любов и съзнание.

Колкото и да искате да ви се говори за Любовта, това е невъзможно. Като живеете, вие постепенно ще я изучавате. Тя ще ви се открива всякога в по-нови форми и цветове. Разумният свят ще ви даде възможност да проявите Любовта си, да я познаете. За да прилага Любовта, човек трябва да е готов на отстъпки. Представете си, че както вървите, срещате се с един човек и не можете да се разминете. Какво трябва да направите? Ако не живеете по закона на Любовта, вие ще се наложите с мисълта си и ще заставите човека да отстъпи. Ако живеете по закона на Любовта, пръв вие ще отстъпите: ще слезете от тротоара и ще му направите път. Като види готовността ви да му направите път, и той отстъпва. Значи единият трябва да приеме отстъпката на другия и да се разминат. Учете се на отстъпки по закона на Любовта. Това е едно от правилата на ученика – да отстъпва в името на Любовта. Когато той отваря пътя на другите, и на него ще отворят. Това означава стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“. Ако мерите с мярката на Любовта, със същата мярка ще пристъпват и по отношение на вас. Това се постига чрез правилното спане, ядене и работа. Който спи правилно, подобрява състоянието на сърцето си. Доброто състояние на кръвообръщението предполага и добро храносмилане, с което се доставя градивен материал за тялото. Като спи и се храни добре, същевременно човек работи добре и съзнателно.

Съвременната наука е дошла до заключение, че чистата кръв прави човека неуязвим към външните и вътрешните условия. Хора с чиста кръв са свободни от всякакви утайки и отлагания, каквито имат тия с нечиста кръв. Каквито микроби да попаднат в кръвта им, те не се заразяват. Чистата кръв убива всякакви микроби. Хора с чиста кръв не се простудяват лесно. Нечистата кръв, обаче, създава условия за зараза, простуда и лоши разположения. Чистата кръв има отношение не само към физическия, но и към духовния живот на човека. Следователно, за да бъде духовно здрав, т.е. психически здрав, човек трябва да се храни с чисти мисли и чувства. Затова Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Христовата кръв и плът подразбират разумното Слово. Ако разумното Слово не проникне в човека, не стане негова плът и кръв, той не може да прояви доброто в себе си, не може да бъде духовен. Мощно нещо е Словото! Мощна е и човешката мисъл! Достатъчно е човек да приложи съзнателно, с вяра мисълта си, за да опита силата ѝ. Затова е нужна воля. Чрез мисълта са се лекували хора от неизлечими, страшни болести. Повярва ли в силата на мисълта, човек може да прави чудеса с нея. Има такива случаи в живота. За пример, болен, който лежал 10–12 години, повярвал в силата на мисълта. Това значи да направи човек преврат в своето съзнание, в психиката си. Обаче за това се иска силна воля, без никакво колебание. Кажете ли нещо, две мнения не трябва да има. Докато живее изключително в материалния свят, човек се нуждае от доказателства, от логически предпоставки на нещата и т.н. Като изслуша всичко и прецени нещата, едва тогава човек започва да вярва. В Божествения свят процесът е точно обратен: първо ще повярваш, а после нещата ще ти станат ясни. Като приложи вярата, човек пристъпва към изучаване на фактите. След това вече те му стават ясни и разбрани. Наистина, човек изучава само онези неща, за които вярва, че са приложими и реални.

Следователно една от задачите на ученика се заключава в пресяването: да пресее старите си мисли и чувства, старите си разбирания. Потребните ще задържи, а непотребните ще изхвърли навън, за тор на бъдещите времена. Потребни мисли и чувства са онези, на които човек може да разчита при всички условия, които е придобил чрез жив опит.

Човек трябва да има една основна мисъл, около която да се събират всички останали мисли. Тази мисъл е скрита в самия него, но тя трябва да излезе на първо място. Ако отсега нататък трябва да я създава, той никога не може да бъде ученик. Без основна мисъл няма развитие; тя е основният камък, върху който човек гради бъдещето си. Тя е скъпоценният камък в човешкия живот. Така е за онзи, който разбира цената на скъпоценния камък. Който не знае цената му, ще каже като петела, който изровил скъпоценен камък от бунището: „Защо ми е този камък? Как не можах да изровя едно зрънце, за да го глътна!“ Петелът не подозира, че в скъпоценния камък се крие такова богатство, с което би могъл да осигури не само своя живот, но и живота на много петли като него.

Като не разбират смисъла на Божествените мисли, мнозина казват като петела: „Няма ли нещо по-съществено от тези мисли?“ – Няма по-съществено нещо от Любовта, от Мъдростта и от Истината. Няма по-устойчиво и по-велико нещо в света от тези добродетели. Но човек трябва да знае законите, по които те действат. Не знае ли законите, той изпитва приятни чувства, светли мисли, но не може да ги задържи за себе си. Те ту се явяват в ума и сърцето му, ту изчезват. Защо? – Различни същества си играят с него. Както децата играят с ключовете на електрическите лампи и постоянно ги палят и гасят, така и тия същества бутат известни центрове в човешкия мозък и произвеждат ту светлина или тъмнина, ту топлина или студ. Кой не се е подавал на влиянието на тези същества? Колко пъти ваши другари и другарки са ви пошепвали, че сте погрознели, че имате вид на болен и вие сте ги вярвали. И след това минавате за герои! Малко хора са истински герои. Днес повечето хора се поддават, както на свои, вътрешни влияния, така и на външни. Няколко чиновници решили да се пошегуват с един от своите другари, да го изпитат, лесно ли се подава на внушение. Речено и свършено. Една сутрин, като отивал на работа, един от другарите му го посрещнал при входа на учреждението и го запитал: „Защо си толкова бледен? Да не си нещо болен?“ – „Здрав съм, нищо не ми е“, отговорил той и продължил пътя си. На първия етаж го срещнал вторият чиновник и го запитал: „Боледувал ли си? Виждаш ми се особен, като че от легло си станал“. – „Добре съм, така ти се вижда.“ Той се противопоставил на мисълта на другарите си, но тя започнала да работи в неговия ум и си казал: „Трябва да не съм съвсем добре“. На втория етаж го срещнал третият от другарите му и казал: „Слушай, къде си тръгнал на работа? Знаеш ли, че при това състояние ти можеш да припаднеш? Я се върни у дома си, да си починеш“. Външно той не се поддал на тези думи, но се убедил в себе си, че не е здрав и направо отишъл при началника си да иска отпуск. Началникът му дал отпуск за една седмица, но като научил коя е причината за неговото внезапно заболяване, накарал другарите му да го заместват в работата му. Често човек сам се поддава на внушения. Той си казва: „От мене човек не може да стане“. Каже ли си така два–три пъти, най-после той се убеждава в тези думи и, наистина, от него човек не става. Някой влиза в школата да се учи, но срещне го един, втори, трети, и всички му казват: „Защо си влязал в тази школа? Мислиш ли, че ще постигнеш нещо? Напусни школата, трябва да си поживееш малко. Млад човек си, няма защо да се заробваш“. И току виж, поддадеш се на тези влияния и излизаш вън, в широкия свят. Не се подавайте на изкушения! Ученикът трябва да познава истината; той трябва да знае фактите, каквито са в самата природа, да знае законите, принципите и техните прояви. Като знае това, да се пази от преувеличаване или намаляване на нещата.

Не увеличавайте, нито намалявайте погрешките си и добродетелите си. Дойдете ли до една своя погрешка, изнесете я първо пред себе си такава, каквато е; същото правете и с добродетелите си. Ученикът трябва да бъде доблестен, да изнася фактите, както са в действителност. Видите ли у някого една добродетел, колкото и да е малка, радвайте се. Тя е Божественото в човека. Видите ли една погрешка, затворете очите си и се помолете на Бога, да помогне на този човек и да я изправи. Не е позволено на ученика да напомня на своя ближен за неговите минали погрешки. Който се осмели да направи това, той върши престъпление. Това, което природата е заличила веднъж, никой няма право отново да го написва. Листа, който природата е обърнала веднъж, никой няма право да го връща наново. Ако Бог е казал, че ще заличи греховете на хората, кой друг има право да ги напомня?

Сега аз говоря на онези, които влизат в школата с искрено желание да бъдат ученици. Които не искат да бъдат ученици, свободни са от всички задължения – тях нямам предвид. Те ще останат вън, в света, да живеят според своите лични разбирания и сами да носят последствията на своя живот. В школата се дават правила, по които трябва да живеете. Нарушавате ли правилата, не можете да очаквате големи постижения. Някои влизат с обещание, че ще изпълняват всички правила, ще следват новия път. Тук не се приемат никакви обещания. Каквото обещаеш, трябва да го направиш. Обещаваш, значи правиш. Така постъпва Бог. Той казва нещо и веднага го прави. Така, именно, Той създаде света. Каза: „Да бъде виделина!“ – и стана виделина. Не можете ли и вие да вървите по следите на Бога? – Можете. Кажете, че ще направите нещо – направете го. От вас не се искат никакви обещания. Едно се иска: да приложите великия закон на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Каквото кажете днес, още до вечерта го направете. Обещания без изпълнение нищо не струват. Тук никой няма да ви държи сметка какво сте обещали и какво сте направили. То има отношение към самите вас, към вашия характер. За да създадете характер в себе си, изпълнявайте обещанията си. Обещават и не изпълняват само онези хора, които нямат Любов, нямат Мъдрост и не носят Истината в себе си.

Едно от отличителните качества на учениците от Божествената школа е абсолютното доверие. Те имат пълно доверие помежду си и абсолютна вяра в своя Учител. Откак съществува светът никой ученик не е излъгал Учителя си, нито Учителят е позволил на ученика си да го лъже. Не е било случай ученикът да се усъмни в своя Учител. Тази е причината, дето в аналите на Божествената школа няма случай ученик да влезе вътре и след време да излезе. Който влезе като ученик в тази школа, той остава завинаги в нея. Докато не свърши учението си и не завърши развитието си, той не излиза вън от школата. Защо ученикът на Божествената школа не излиза от нея преди да завърши развитието си? Много естествено. Кой напуща Любовта, без да я придобие? Дето Любовта действа като принцип, никакво връщане не може да става. В безлюбието връщане може да става, но в Любовта – никога. Дето отсъстват Истината и Любовта, човешкият ум и човешкото сърце се изопачават. Те са лишени от онази Мъдрост, която единствена е в състояние да ги повдигне. Вън от Любовта, като принцип в живота, човек става инвалид. Казано е в Писанието: „Които Бог призва, тях избра“. Следователно, ако и вие сте поканени от Великия Творец на света, от вашите напреднали братя, трябва ли да се откажете? Или ако сте влезли вече в школата, трябва ли да се върнете назад? Няма причина човек да се откаже от великия път на живота, дето го очаква щастието му. Откажете се от старите си възгледи и приемете новите. Защо трябва да живеете със старите възгледи, че ще умрете, че ще се разболеете, ще изгубите силата си? Никодим запита Христа: „Може ли стар човек да влезе отново в утробата на майка си и да се роди?“ Сегашните хора питат: „Може ли стар човек да учи?“ – Откога сте станали стари? Младият пък пита може ли, като млад, да следва в новия път? – Откога станахте млади? Старият иска да си почива, младият – да си поживее, но и двамата са на крив път.

Кой човек е млад и кой – стар? Всеки, който живее според законите на Любовта и на Истината, е млад и разумен. Отстъпи ли от тези закони, той започва да остарява: чувства една вътрешна слабост, животът му изгубва всякаква цел и всякакъв смисъл. Той гледа мрачно, песимистично на нещата. Само пътят на Любовта, на Мъдростта и на Истината водят човека към положителното, в което няма никакви изключения. Който влезе в този път, той влиза в Божествената школа, в която каквото предприеме човек, може да го реализира сто на сто. Затова казваме, че в този път няма никакви изключения. Влезете ли в тази школа, вие ще се ползвате от пълното доверие на възвишените и разумни братя. Няма по-голямо щастие за човека от това, да се ползва с доверието на възвишените братя, които живеят според Божествените закони, без никакви заповеди и принуждения. Без писани закони те живеят в пълен мир и съгласие, в съвършена организация. Достатъчно е да надникне човек между тези Братя, за да види какво представлява животът на Любовта: там всички са равни, няма пръв и последен, няма господар и слуга между тях. Там няма катедра, на която да седи учител, и чинове за ученици. Кой е учител там и кои са ученици, не се познава. Въпреки това там се преподават великите истини на живота, които мъчно се пренасят на земята. За да се пренесат тук, нужни са специални среди, специални методи. Не е лесно великите истини да се преведат на език, достъпен за обикновения човешки ум. Един ден те ще бъдат достъпни за умовете на хората. Това ще стане, когато хората изучат законите на светлината и влиянието ѝ върху човешкия организъм, както и влиянието на различните цветове. Като изучавате влиянието на светлината, ще забележите, че има часове през деня, когато слънцето изпраща на земята благотворни лъчи, главно сутрин до обяд: има часове през деня, когато слънчевите лъчи не се отразяват благотворно върху организмите. Това са тъй наречените черни, негативни лъчи. За да не попадате на влиянието им, пазете се да не спите през деня. Ученикът не трябва да спи през деня, особено когато действат черните слънчеви лъчи. Ако спи през деня, той се чувства неразположен, уморен, отпаднал духом. Човек може да се излага на слънчевите лъчи през всяко време на деня, но умът му трябва да бъде съсредоточен, положителен, да възприема само положителните лъчи на слънцето. Ще се концентрирате, но ще се пазите да не заспите. Ако заспите, ще изгубите всичко, което сте придобили. С черните отрицателни вълни на слънцето идат и земни вълни, които също се отразяват вредно върху организма на човека. Докато научите законите на ограждането, да се пазите от тези вълни, добре е да се греете на слънцето през ранните часове, най-късно до обяд. Пазете се от следобедните слънчеви лъчи. Когато искате да се лекувате със слънчеви лъчи, най-добри часове са от 8–10 часа.

И тъй, изучавайте светлината и влиянието ѝ върху вашия организъм; изучавайте часовете, дните и месеците през годината, да знаете кои са благоприятни за работа и кои не са; изучавайте методите за придобиване на мозъчна енергия, за подобряване състоянието на дихателната и стомашна система. Ако не работи върху себе си, всеки ден да прибавя по нещо към енергиите на своя организъм, човек е осъден на крайно изтощаване и обедняване. Човек се изтощава и обеднява, когато стане недоволен от живота си. Недоволният не може да бъде ученик. Едно от качествата на ученика е доволството. Само при това положение той може да спи добре, да се храни правилно и да работи разумно. Като спи добре, ученикът ще се учи, ще възприема добре уроците, които му се преподават във време на сън. Обикновено Бог говори на човека във време на сън. Така е говорил на Йосиф, както и на всички пророци и апостоли, които са имали откровение. Казва се, че Йоан се е пренесъл, отишъл е в духовния свят, и там му е говорил Господ. Забелязано е, че когато преспи, човек се събужда с една лекота, като че е разрешил някаква задача през съня си. В действителност е така. В съня човек се учи, решава задачите си, които през деня са го смущавали. Затова често слушаме да се казва: „Не бързай да решаваш този въпрос. Преспи тази вечер и на сутринта ще видиш на какъв ум ще бъдеш“.

Сега ще изнеса още едно задължение на ученика: точност и изпълнение на обещанията си. Веднъж решили да следвате школата, ще бъдете точни и изпълнителни: ще дохождате навреме и редовно. Без причини не се позволява никакво отсъствие. При това причините трябва да бъдат важни и оправдателни. Красиво е човек да изпълнява обещанията си доброволно, а не по принуждение и по страх. Който обещава и не изпълнява, е пробит кюнец – каквото наливаш, всичко изтича навън. Въпросът е само, кога ще изтече. Тъй щото, решите ли веднъж да служите на Любовта, никакво връщане назад. Бъдете герои да издържите на всички изпитания и страдания за Любовта. На кръст да ви разпнат, кажете: „За Любовта готов съм на всичко!“ Бог е с всеки, който живее за Любовта. Разколебае ли се в нея, всичко е изгубено. Дойдете ли до това положение, не казвайте, че Бог ви е оставил, но търсете причината в себе си. Вие сте оставили Бога, отказали сте се от Него, затова и Той не се занимава с вас.

Помнете: целият живот е Божествена школа, а не само тази, която посещавате. Дали сте тук, или вън от тези четири стени, вие можете да бъдете ученик, но може и да не бъдете. Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и с готовността му да ѝ служи. Служете на Любовта и от нейно гледище разрешавайте всички въпроси: лични, семейни, обществени, народни и общочовешки.


За следващия път пишете върху темата: „Предназначението на човешкия език“.

Т. м.

5-та школна лекция на общия окултен клас, 30 март 1922 г., четвъртък, 7:30 ч. вечер, Ст. София.

НАГОРЕ




placeholder