НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Трите методи на природата / Методи на природата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Трите методи на природата

Най-често използвани думи в беседата: може, сега, аз, има, работа, правило, човек, ученици, работи, казва, ядене, хубаво, всички, страх, бъде, клас, говорил, три, правила ,

Общ Окултен клас , София, 2 Март 1922г., (Четвъртък) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


2 школна лекция на общия окултен клас,
2.III.1922, четвъртък 7–8 1⁄2 ч.в., Ст. София

7–7.15 мълчание.

Т. м.

Ще направя няколко кратки бележки върху природния метод за работа. Всяко начинание в живота трябва да започва с ония методи, които природата употребява. И учениците на Божественото учение са длъжни да изучават тия методи. Нищо не може да ги извини. Всеки, който е влязъл в това учение, и у когото се е пробудило туй съзнание, ако каже: „Аз не зная, аз не разбирам, мен не са ми обяснили това“, и т.н., тия неща не го оправдават. Защото и децата, в сегашно време, от I отделение знаят каква е тяхната програма в училището, а съвременните културни хора не знаят каква е тяхната програма. Попитайте когото и да е от тях каква е специалната му програма, защо е дошъл на земята, той само ще си подигне раменете. Всеки си има специална програма.

Природата е разпределила времето на три категории: време за почивка, в което влиза съня, време за ядене и време за работа. Те са три естествени положения. Сега, сънят, сам по себе си, и той има няколко категории: може сънят да е приятен, може да не е приятен; може да си отпочинеш, може и да не си отпочинеш в съня. В яденето също: може добре да си ял, може и зле да си ял; може в яденето да придобиеш сили, може и да не придобиеш сили. И в работата е същото. Сънят спада към една категория, той е физикоастралният живот на земята. Яденето е чисто физическият живот на човека на земята, а работата, това е умственият живот на човека. Спането е необходимо за тониране на човешките енергии. Само във време на сън, в сънно състояние, човек добива своите енергии. В сън добиваме енергии. Пречистване на тялото става в съня. Яденето е процес, да се турят тия енергии в действие. Работата е използване на придобитите вече енергии. И следователно, според това разпределение, (I правило за съня) когато човек отива да спи, той трябва да отива с една приятна мисъл, да му е приятно, че отива в другия свят. Съзнанието минава от едно състояние в друго. И ако бихте имали възпитания ум на един адепт или на един светия от I степен, сънят ви, това щеше да бъде едно от най-приятното ви развлечение, една от най-приятните почивки. Сега, често ние отиваме да спим, когато стомахът ни е пълен, възприета е някоя мъчносмилаема храна, и тогава в стомаха навсякъде има борба, има излизане и влизане в тялото, ние се обръщаме на гърба, мъчим се, станем, пъшкаме, охкаме, и, едва някой заспи към 12 ч., а някои към два часа, и после казват: „Не мога да спя“, а не се запитва защо не може да спи. На другата вечер, пак по същия начин, той се е наял с мъчносмилаема храна, и пак цяла нощ не може да спи. И казва: „Не ми върви, някакви дяволи има в тази къща“, или „еди-кой си дошъл“, че затова не можал да спи. Не, не, причината не е там. Нечистият въздух може някой път да е причината, но главният фактор, това е храната в стомаха. Сега, вие ще кажете: „Това са маловажни работи“. Не, не, всеки един ученик трябва да започне от маловажните работи. Именно, защото те са маловажни, те са най-важни. И тъй, първото правило за един ученик на окултизма е: да се нахрани вечерно време преди да е залязло слънцето. Правилото е така. Може да се нахрани, и когато слънцето залезе, но най-добрият метод е, когато слънцето е на височина два метра преди да е залязло, ти да си приел своята вечеря. Тъй правят птичките, които живеят най-разумния живот. А другите животни, бухалите, прилепите и тям подобните, които излизат вечерно време, те се хранят и в 7, 8, 9, 10, 12 и в 2 часа, докато изгрее слънцето. Щом изгрее слънцето, всички се скриват в дупките си и си почиват. Следователно, (I правило за хранене) ще се храниш вечерно време преди да е залязло слънцето, а сутрин никога няма да ядеш преди да е изгряло слънцето. Значи, сутрин най-малко 1⁄2 час след изгрева му, ще се нахраниш. Това е правилото на един човек, който иска да живее един естествен живот, съобразно законите на природата. Това са правила за онези, които искат да бъдат ученици. Пък има ученици, слушатели, които казват, че ние имаме условия, но еди-кой си автор тъй казал. Аз казвам: Авторът е великата природа! Тогава вие може да кажете: „Ама досега, като сме имали такъв метод, да се върнем ли?“ Сега, когато полагаме един принцип, ние нямаме пред вид вашите стари навици, ние просто поставяме един принцип – като искаме да живеем правилно, как трябва да се храним? Сега ще мина към храненето. Колко пъти трябва да се храни човек на ден? Целият културен свят е разделен във възгледите си по отношение на храната. Едни поддържат: в 24 часа човек да се храни един път и го прилагат; други поддържат – само два пъти: обед и вечер; трета категория поддържат три пъти: сутрин, обед и вечер; и четвърта категория поддържат, че трябва да се яде на ден четири пъти. Сега, в България въобще, три пъти ядат на ден: сутрин, на обед и вечер. Правилото при яденето е: никога не яж, ако нямаш разположение. Правилото ще го туриш само при случая: като станеш сутрин и усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж. На обяд, ако усещаш глад, нахрани се, ако не, не яж, и вечер също. Ще ядеш, ако имаш разположение, не само разположение на апетита, а да усещаш удоволствие при яденето. И ап. Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А аз се изразявам: да ядеш с Любов, да обикнеш храната, и тогава тази енергия се привлича в организма, защото храната е жива, и тия частици, след като влязат по закона на Любовта и ги сдъвчем, живата енергия от тях се влива в нашия организъм и го обновява. Обаче, ако ние нямаме разположение, образуват се течения – кръгообразни, конусовидни, елипсовидни, после хиперболични, и тия течения почват да се вълнуват, и става изтичане на енергията. (II правило за хранене). Първото нещо: ученикът няма право да се гневи на трапезата. Забранено е в природата при ядене да се гневим. На човека абсолютно е забранено при ядене да се гневи. Туй го запишете! За обикновените хора, може да се гневят, колкото искат. Забелязва се у кокошките и у други животни, когато ядат, има мушкане, но за разумните, на трапезата, да се гневят, не е позволено. Защо не е позволено? Аз ще ви кажа защо. Казва Христос: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, и всеки, който ме яде, ще бъде жив“. Е-е, ако този, който е слезнал от небето на твоята трапеза да ти даде живот, ти го дава, имаш ли право да се сърдиш? Абсолютно никакво право! И аз турям туй, като правило за в окултната школа. Това е едно от правилата, и всеки, който го престъпи, отварят вратата и му казват: „Г-не, излез!“ Два пъти като престъпи туй правило, изключват го из класа навънка. Та, сега вие искате да бъдете ученици, но, ако престъпите това правило, ще ви изключат. Не само някой да седне привидно. Не, не, по същество ще седнеш, абсолютно разположен, всичко да бъде отворено у тебе, да бъдат отворени умът и сърцето ти, и ти, като ученик, да благодариш на Бога, че по благодат си дошъл в туй училище. То е разбиране! И, ако вие не започнете от там, вие не може да се облагородите. Ако туй правило не го приложите в дома си, за себе си, вие никога не може да дадете туй възпитание на децата си. (III правило за хранене) После, на ученика на една окултна школа не му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено! Яденето е една велика благородна работа, ще я свършиш по всичките правила. Никаква бързина! На две – на три, не! Ти ще седнеш, тя е една от най-великите работи, и ще я свършиш тъй, по правилата. Колко минути ще ядеш? 15–20 мин. ще ядеш, но полека и абсолютно няма да бързаш. Тя е сериозна работа. И туй правило турете. Достатъчно е два пъти да ядете бързо, да ви покажат вратата навънка. И аз ще ви кажа защо не успявате в християнството. Тази е една от причините, но не и единствената. (Четвърто правило при хранене). Никога не е позволено на ученик от окултната школа да преяжда. Ако два пъти преядете, пак ще ви покажат вратата навънка. Тъй, абсолютно никога не се позволява да преядеш. Защото, яденето е математически определено, ученикът трябва да знае колко му трябва, толкова да яде, нито една хапка повече. Като дойде до она мярка, тя е следующата: като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. По-нагоре да не отива, там да се спре. То е едно от правилата – да се спре при тази най-сладка хапка. Спрете ли се там, във вас се набира една енергия, възходяща, разширяваща и казвате: „Много хубаво се нахраних“. Тази енергия гради във вас, твори, и тогава и на работата си, навсякъде, каквото пипнете, всичко ви върви, иде ви отръки.

Сега, третата категория. При работата има три отдела: работа физическа, духовна и умствена. Те са три категории, които сега засягат живота на учениците в една окултна школа. I Правило (за работа) Ученикът няма право да прави различие между физическата, умствената и духовната работа. Да каже: „Тази работа не струва“. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни. Направи ли той най-малкото различие, че едната работа седи по-високо от другата, две такива погрешки, и му показват пътя навънка. За него физическият, умственият и духовният труд трябва да бъдат свещени. Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод при работата, да възприемаме енергиите от земята. Когато обработваме земята, едновременно става обмяна между нашето тяло и силата на земята. Следователно, чрез краката си възприемаме енергията. И ето защо, когато човек работи физически, порите на неговите крака духовно трябва да са отворени, за да може тази енергия да циркулира правилно през тялото. Когато работи духовна работа, понеже тогава се засяга човешкото сърце, тогава неговото сърце трябва да бъде отворено.

А при умствената работа, там умът трябва да е отворен, т.е. мозъкът да е в такова състояние, че да може да възприема.

Сега, тия правила аз ги казвам само на онези, които имат желание. Законът е такъв. Всеки ученик, който влезе в школата, трябва сам да си наложи от обич, от Любов да може да извърши туй. Веднъж дадеш ли обещание на себе си, изпълни го! Бъди верен на себе си! Човек няма право да лъже себе си. Имаш ли едно обещание в себе си – изпълни го! Никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го! Защото, ако тия правила не ги приложите, от вас никакви окултни ученици не може да стане. Защото не е въпросът човек само да яде, не е въпросът и само да работи. Да кажем, че вие ядете някоя кокошка. Аз да ви приведа следующето изяснение. Аз съм решил, изпит няма да държа вече пред вас, и за в бъдеще няма да позволявам никой от вас да ме изпитва. Няма да позволим. Който наруши правилото, съобразно окултното учение, ще му покажем пътя навънка, без разлика. В неделните си беседи, там е общо, аз съм друг, но дойде ли до учението, не може така. В неделя може, ако искате да играете на моята проповед, но дойде ли до окултното учение, работата е опасна. И аз една вечер ще ви дам един пример какво могат да направят окултните сили. Ще ви дам тук пример на някои от вас, че после, ако ви отърва, пак постъпете тъй. Писанието казва тъй: „Бог е огън всепояждающ“. Кога? Когато ти проповядват урок и ти си въртиш главата навсякъде. Той е огън всепояждующ и когато казва някому да изпълнява волята му, а той каже: „Аз имам особено мнение“, Бог се проявява такъв. Сега, ако искате да бъдете ученици, вие сте свободни, да приемете или не, но ако приемете и не изпълните, никаква Любов нямате. Любовта е това, да знае човек от Любов да учи, да слуша, да възприема Божественото учение и да го прилага. Това наричам аз Любов. То не е заради мен, то е заради вас; ако го приложите, вие ще се ползувате и за в бъдеще вие ще имате нужда от него.

Сега, ако на вас ви дадат хубаво опечена кокошка, добре, но тази кокошка е престояла малко и почнала да мирише. Хубаво опечена е, и вие ядете и казвате: „Вкусно ядене, хубаво се наядох“, но след един час почне нещо да се превръща, почнат да се образуват газове, да се превивате, и току виж, всичкото ядене почне да излиза през устата навън. Питам: Туй ядене на място ли е? Хубаво ли е? Сега, приведете по аналогия това към духовната работа. Някой път казваме: „Да се обичаме“. Повикат те на трапезата, пък те нахранят по духовен начин, казваш: „Този брат е отличен, пълен е с Любов, ама мисли…“! Хубаво, но след един час пак започне нещо да става у тебе, този обяд на място ли е? Повика те някой, че те нахрани умствено, отлично те нахрани, но след един час пак ти се повръща. Тия яденета на място ли са? Не са. Това е хабене на енергията. Когато човек яде, той трябва да усеща една лекота в стомаха си. След като се е наял, той трябва да усеща една лекота, стомахът му трябва да работи, като една отлична машина; само така се е наял духовно. Сърцето да работи, да създава едно приятно разположение на неговия ум. Сега, не взимайте ония състояния, които вие често имате, че са от учението. То е вънка от училището. Човек трябва да се бори, а страданието то е вън.

След като е учил ученикът в едно окултно училище, учителите го пращат навънка в света. Ще му дадат едно предметно учение, да видим как ще разреши закона, тогава ще дойдат мъчнотиите. Някой, като слуша, казва: „Мъчнотии нали ще има?“ Чакай, след като учиш; тогава ще дойдат мъчнотии, инак няма да знаеш как да се справиш с тях. Защо ни са мъчнотии? Нима има полза, ако нашарят някому задницата с 25 и после му дават лек да мине? Като ученик каква полза да го шарят? Няма смисъл. Ще каже някой: „Той е страдал“. Страдал, но безидейно. Ако някой човек е бил болен и искат да го бият, а зарад него бият тебе, и ти се въодушевляваш, че те бият и казваш: „Отървах един брат“, това има смисъл. Та, всичко в нашия живот трябва да се обуславя разумно.

При какви обстоятелства е говорил Христос? Вземете Неговата притча за сеятеля. При притчата за сеятеля Той е говорил на земледелци в една местност, дето са живели земледелци. Там е говорил Той за най-добрия метод да се сее семето – физически, умствено и духовно и им е обяснявал условията. Едните условия обяснил така: едно семе паднало край пътя, друго между трънете, третото на каменистата почва и най-последното на добрата почва, което дало 30, 60 и 100. Обясненията са за тия земледелци. После, като бил при онези рибари, тям не е говорил за семето, на рибарите Той е говорил за мрежи. А сега, тези взели, каквото Христос е говорил на земледелците и на рибарите и го размесват – риби и жито, и казват: „Тъй казал Христос“. Не, не, Христос е говорил много умно и на място е говорил, а ние сега взимаме и размесваме думите: туй казал, това-онова, и мислим, че сме обяснили нещо. Това не е обяснение! Този невод какво означава? После, Христос казвал притчата за угощението. Някъде Той засягал и търговците. Три категории хора се засягат, на които Христос е говорил. Първият, който си купил нива, вторият, който купил 5 чифта волове и третият, който се оженил. Всяка притча е за особена категория хора. Ако вземете притчата на Христа, Той определя коя притча, на кое съответствува, и какви принципи обяснява в живота. Какво означава животът? Нивата означава човешкото тяло. Ти си дошъл на земята, купил си нивата, нали! Колко чифта волове е купил той? Как пише там? Пет чифта, нали? И после, другият, който се оженил. Значи, какво е състоянието му? Нивата съответствува на съня, воловете съответствуват на яденето, женитбата съответствува на работата. Разбирате ли? Тъй седи тази притча, да се обясни принципално. Нивата – то е почивката, ти трябва да си починал хубаво, един добър сън да си спал, много хубав, и като станеш, ще нахраниш 5 чифта волове – яденето е то; и след туй, женитбата означава работата, вътрешната страна. Христос е говорил на един окултен език на онези ученици, как да разпределят работата сами на земята. Той внесе ново гледище и засегна този окултен въпрос. Та, ако дойде сега да проучим Евангелието, ще го проучим по един окултен начин. Аз се отклонявам от главния въпрос. Щом дойдем до притчите, там може да се яви спор. Трябва да се намери в какво съотношение седи тази притча с други притчи. Те са все символи, наредете ги, и тогава ще се яви разгатването. Значи, работата – физическа, умствена и духовна, трябва да се извършва с Любов. Това е едно вътрешно упражнение за ученика. И тъй, имаме три подразделения, с които трябва да се справяме: съня, яденето и работата. И, ако вие внесете този нов метод за работа, много от сегашните болести, тази неврастения, която имате, тия неразположения, всички тия неща ще почнат постепенно да се чистят. Ние ще имаме една по-голяма свежест, по-голяма радост на ума, по-голяма бодрост, издръжливост, животът ще бъде по-продължителен и приятен и много от сегашните мъчнотии ще се премахнат. И тогава, вие като излезете, зная, че пак ще дойдат вашите приятели, старите ви приятели, които са ви учили и ще ви кажат следующето: „То може, ама още не му е дошло времето, и понеже вие сте стари, това е за младите“. А младите ще кажат: „Ние сме още млади, по-нататък, да си поживеем малко, че като остареем, тогава“. Тогава ще дойдем до положението да почнат всички да се отричат. Може, не е насила, но онзи, който иска да бъде ученик и иска да разбира, без тия правила по окултизма, без тия елементарни правила, по-нататък никакъв резултат не може да постигне. Ще имате резултати обикновени, малки. Ти онова правило знаеш ли? Евангелието казва: „Верният в малкото е верен и в много, и неверният в малкото е неверен и в многото“. Като престъпите една от малките заповеди, ще кажете: „Тази е много малка заповед; ние имаме по-велики“. За Любовта, за вярата и за надеждата, да се реализират отчасти тия работи, трябва изпълнение. Ако вие нямате сили да изпълните една малка заповед като яденето, спането, работата, всички други заповеди ще изпълните все по същия начин. Спането не го създадохме ние, яденето не го създадохме ние, работата не я създадохме ние. „Отец ми“, казва Христос, „още работи, и аз работя“. И аз казвам: И как работи Господ, знаете ли как работи! Тъй щото, това са постановления чисто Божествени и ако ние ги въздигнем, Господ ще ни благослови. Ако ние ги пренебрегнем, тогава и живата природа и тя си има наказания. Знаете ли какво правят майките? Пратите вашето дете да изпълни някоя работа, то не я извършило, тогава на другите деца давате по една ябълка, на него – не; може след един час, два часа да му дадете, но най-първо няма да му дадете същия прием. Това правят умните майки, а много мъдрите майки ще кажат: „Хубаво, мама да му прости“. Много умните всякога прощават, а умните понашарват по малко. Та, ние съвременните хора, колкото грешим, искаме в света да няма наказания, а напротив, колкото по-малки наказания искаме, толкова по-големи идват. Казват: „А, страдания да няма“, и всички искаме да се премахнат, но колкото повече го искаме, толкова те идват повече. Защо? Казва майката: „Къде се бави, аз ти казах след един час да се върнеш?“ Ама аз имах другарчета, „Кой е по-горе, те или аз?“ Та, и ние ще кажем: „Светът е тъй“. Господ ще каже: „Светът ли седи по-горе или аз?“ Не общественото мнение или авторитетът на някой си, но какво е казал Господ вътре в природата, на първо място е то.

За всинца има едно правило: никакви критики, никакви такива: „аз съм на особено мнение“. И за мен, и за вас, няма две мнения. Само по един начин може да се изпълни Волята Божия! И то разумен начин. (II правило за съня). Спането може да става само по един начин. Как? Като си легнеш на лявата или на дясната страна, до сутринта да не се обърнеш. Тъй, като си легнеш на едната страна, да няма никакво хъркане, дишането да бъде плавно и тихо, да мислят, че си умрял, а като почнеш да хъркаш, то не е спане. Тихо и мирно ще спиш. То е Божествено. Казва някой: „Аз на гръб не мога да спя, а на корема си спя“. Не, не, най-хубавото спане е на дясната страна, средно спане, средна хубост е спане на лявата страна, лошото спане е на гърба, а който иска да оре – да спи на корема си. И тъй, ще турим мисълта, та, като дойде да четем Божествения закон, да турим тази мисъл в ума си, и тогава да знаем, че сме спали хубаво. Вие може да преброите през годината колко вечери сте спали хубаво и ще имате понятие за вашия прогрес нагоре. Туй е дресиране или възпитание на човешката воля. От там трябва да започнете. За учениците туй е много важно, не само за младите, но и за старите. Старите ще кажат: „Ние, като дойдем втори път“… Втори път като дойдеш… Не, не, сега е. По-добре кажете тъй: „Аз не искам да го изпълня“, а не „втори път“. Пък, ако искате, и сега може да го изпълните, защото спане има и в другия свят. Спане, почивка има и в другия свят. Следователно, ако тук си научил почивката и яденето, разбрал си, че почивката може да бъде съзнателна и несъзнателна. Ако тук знаем как да почиваме и там ще знаем, а ако тук не знаем как да почиваме, и горе няма да знаем. Законът е все същият. Тези неща са само по аналогия. Ще кажете: „Спане?“. Там, дето човек се е пробудил, няма сън, а има почивка. И тъй, сега ще вземете тия три подразделения: спане, ядене и работа. Сега, който идва тук, ние не му налагаме, но който е дошъл, който се ангажирва веднъж, трябва да изпълни! Онези, които не са готови да изпълнят, по-добре да се откажат. За някои неделните беседи са достатъчни. И ще ви кажа защо именно в класа те не трябва да присъствуват. Аз да ви обясня. Защото, ако влезете в един клас, колкото души и да са – 5, 10, 15, 100, 200, ако тия ученици искат да изпълнят известна работа, а вие останете на особено мнение, вие сте като един червей, който разяжда този орган. Тогава, защо да ставате тоя червей, да разрушавате туй дело? Който не може да изпълнява, ще каже за другите: „Той говори, но не може да изпълнява“. Който казва тъй, да не дохожда да слуша тия работи. Ама ще кажете: „Аз да ги слушам“. Може да ги слушате, но няма да влизате вътре. За туй всякога се раждат известни дисхармонии. Дойде някой, иска наряд, но този, който не може да изпълнява този наряд, да не иска, защото в притчата се казва: „По-добре е да не обещаваш“. Щом обещаеш, трябва да го изпълниш, пък ако не искаш да изпълниш, не обещавай. Обещаеш ли веднъж пред себе си, постарай се да го изпълниш. Та, онези от вас, които остават за ученици, аз искам да бъдете изправни, и ще се изменят малко характерите ви. Само тогава може да се изменят и законите. Ще кажете: „Духът ще ни измени“. Ама знаете ли вие методите на Духа? Духът, когато иска да измени човека, туря го в училище. Тия гимназии, университети са направени все от Божия Дух. Или ще кажете: „Там са дяволите“. Не, не, то не е светско, то и дяволи има, но и Божият Дух работи там, Той ръководи живота. И сега някой казва: „То е светско учение“. Не, ние трябва да го свършим. Някои ученици влязат, напущат училището. Не, не, влезеш ли в университета, ще го свършиш. После може да захвърлиш дипломата, но свърши, то е характер! Или кажеш: „Аз ще свърша I-ви клас“ – свърши го; после, като влезеш във втори клас, кажи: „Ще го свърша“ и свърши го. После, пак си помисли и кажи: „И трети ще свърша“ и свърши го. Другата година пак тъй кажи и така ще свършиш цялата гимназия. Не обещавай изведнъж всичко, но по малко. И сега дойдат някои, дадат обещание; дадете ли обещание, свършете го за вас самите. Така щото един ден, като влезете в другия свят, ще намерите вашия път, постлан само с неизпълнени обещания. Вие ще се намерите, като един човек, на когото му събуват обущата и го поставят на такива остри камъчета, да ходи бос. Всички ваши обещания ще бъдат такива камъни, ще ходите и ще усещате бодежи на краката. Туй не е само форма, a de factum тъй ще го намерите. Та, сега, като ученици, ще се стараете да сте изправни, защото у Бога измяна няма. А кой каквото прави, това и ще намери. Ако изпълнявате всичко, каквото Бог изпълнява, то, като влезете в другия свят, ще намерите един път само с рози постлан. Защото всичко, което вие обещаете и изпълните, там е величието на всеки един човек – да изпълни обещанията, които е дал на себе си; не каквото аз ви казвам, а каквото вие сте обещали. Ако туй, за което аз ви говоря, вие го започнете, и след 1–2 месеца кажете: „тази работа не е заради мене“, това не е добре. И тъй, тогава ние ще разграничим всинца ви, аз ще ви разгранича на пет класа. В тази школа, сега, на 5 класа ще ви разгранича – мъже и жени. Всеки един ученик трябва да знае в кой клас влиза. Сега ще кажете: „Дали в първи или във втори ще съм“? Тия класове са еднакви. Всеки от вас ще си избере един клас, но като влезе ще го свърши! Разбирате ли! Влезете ли в един клас, всичките предмети на класа ще проучите хубаво, и теория, и опит. Та, като свършите първи клас, ще ви питам: Втори клас искаш ли да свършиш? Ще си помислите дали да влезете във втория клас. Но като го приемете, пак ще го свършите. И тогава, като свършите 5-те класа, ще ви дадем диплома, т. е. Братството ще ви даде диплома, че вие сте един от способните ученици. Тъй седи въпросът. Във всяка една окултна школа има и практически опити. Там не е работа на хвалби. Тук казват: „А, аз зная да свиря“. Хубаво, я му дайте цигулката. Всички ще се наредят и то ще се наредят най-видните професори по музика, вторачат си очите и на ученика почне да му тупка сърцето. Ако е талантлив, ще свири, но като дръпне един път лъка, учителите ще разберат колко знае да свири. Та, онези, които ще ви изпитват, ще знаете, вещи са всички. После, едно от правилата: няма да се интересувате кой в кой клас е. Правилото е да знаете само онези, които са във вашия клас, а такива в други класове, абсолютно е забранено такова любопитство! Всеки ще знае само класа си, в който той учи, нищо повече! Сега, не е необходимо да влезете в класа. Вие може да мислите, че не трябва да влизате, че туй може да го придобиете и вън. И вън може да се придобие. Но, който реши, и млади, и стари, да се стегне да учи. Тогава Бог на прилежните помага.

Аз дадох едно мото на младите, сега, ако младите позволят, туй мото ще го дам и на вас, старите. И аз мисля, че те ще позволят, то е следующето: Без страх и без тъмнина. Там, дето има страх, нищо не става, а там, дето няма страх, всичко става. В живота на ученика всичко, което става, трябва да стане без страх и без тъмнина, в абсолютна виделина, това е то едно Божествено правило за ученика. И тъй, туй сега е пропускът само на физическия свят. Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен. Аз ще обясня туй. Младите казват: „Човек да бъде смел“. Не, и смелият човек е страхлив. Затворете някоя котка, най-първо тя е страхлива, почва да бяга, но като я нашарите, тя става смела от страх, и се нахвърля. Тя е станала смела от страх. И сегашните хора всички са смели, само от страх. Туй, дето хората искат да се осигурят, да си направят къщи, това-онова, всички са смели, но от страх. Туй не е „без страх“. Да. Само ученикът на окултизма или християнинът в пълната смисъл на думата, който казва, че „в Бога всичко е само добро“, може да бъде безстрашен. Да знаеш, че във всички моменти на живота Бог присъствува на всяко място; от нищо да не те е страх, понеже знаеш, че Бог царува навсякъде, не само знаеш, но вярваш и опитваш. В момента, в който се поколебаеш – страхът ще дойде в душата ти. Следователно, ако ученикът има страх, той е вънка от училището. У нас няма „ако“. И Писанието казва: „Опитай и виж“. И пророкът казва: „Опитайте и вижте, че Господ е благ“. Туй е едно изречение на окултната школа. Това е било учението на старите пророци, които са учили тия правила, и още по-високи правила из окултната наука.

Сега, достатъчно е.

Нека имаме пак една тайна молитва.


Събота ще има зимна екскурзия. Всички да не идват. Правилото е: понеже сте ученици, ако някои мислят, че може да се простудят, да не идват, само, които може да издържат. Пак ще вземете гюмчета, понеже тази екскурзия е много ранна, горе има сняг, студеничко е. Има и прана, има и студеничко. Ако у вас негативните мисли преодолеят, не идвайте. Ако дойдете без страх – добре дошли. Ако сте много смели, не ви искам. Ако идвате без страх и без тъмнина – всички сте добре дошли. Сега, определете часа! 6.30 ч.с. при кладенчето. С тънки дрехи да не тръгнете и с тънки чорапи, но с хубави, дебели чорапи, пълнени, после и дебели дрешки. Да направим един опит. Кашлиците да оставим горе. До „малкия черни върх“ мислим да идем, на височина до 1500 м, а може някои да останат долу, ще има дежурни на 1200 м. Там сега има сняг, най-малко до 1 м дълбочина.


Сега, втория път положително ще се запишат онези, които искат да бъдат ученици на окултизма, които искат да следват в класовете. Тази работа е сериозна, ще си обмислите. Ще следим изпълнението, да видим резултатите. Който реши, добре; който не, нека си седи дома, да се занимава с други работи. Но, който реши да следва известни правила, ще ги турим в изпълнение, да видим има ли резултат. Според тази теория ще опитаме резултатите, другояче няма как. Ще си помислите сега, не от срам, ще помислите хубаво, и ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина – елате, ако имате страх и тъмнина, не идвайте.

И още едно правило: да бъдем откровени, чисти, да знаем, че като започнем една работа, за Бога я започваме, и като я започнем, да я свършим. Сега, тази работа за Бога я започваме и ще я свършим. Тази работа много малка ще бъде, с много няма да започнем.

Сега, ще спазвате свободата си. Първото правило на Любовта е свободата: искам всички да бъдете свободни. Всичко да решите по закона на свободата и каквото решите, да го изпълните.

Мене ми се харесвате в едно отношение, мога да ви похваля; аз не обичам да хваля, но констатирвам факта, ще ви кажа, че единственото, което харесвам, то е дето стояхте на студено отвънка. Туй съм харесал във вас, софиянци, и съм казал: Отлична чърта е; които са отвънка и които са вътре, отлично е, тази е единствената добра чърта, която имате. За друго не мога да ви похваля, но за туй не бих се срамувал да го кажа, може навсякъде да го кажа, не само на вас, но и на другите. Добра чърта е, отлична чърта е. Друго не мога да кажа.

Сега, ще използуваме магнетическите сили на Витоша. Електричеството и магнетизмът, туй е най-хубавото за софиянци и ние трябва да използуваме туй хубаво. Витоша е един богат магнит. И трябва да използуваме тия условия. Другите ученици нямат тая Витоша и тя представя едно приятно развлечение за окултните ученици. Другите ученици трябва да отидат много далеч, пък тук има хубави условия, дето могат учениците да се калят. Искам да направим тази екскурзия по всичките правила, да ги проверим и после може да ги предадете и на другите.

Сега събранието е свършено.

Методи на природата

Най-често използвани думи в беседата: може, сега, аз, има, работа, правило, човек, ученици, работи, казва, ядене, хубаво, всички, страх, бъде, клас, говорил, три, правила ,

Общ Окултен клас , София, 2 Март 1922г., (Четвъртък) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Днес ще говоря върху природните методи. При всяка работа човек трябва да си служи с ония методи, които природата употребява. Учениците на Божественото учение трябва да изучават тези методи. Всеки, който е влязъл в това учение и у когото се е пробудило съзнанието, не може да се извинява, че не знае, че не разбира, че няма време и т.н. Ако и децата от първо отделение знаят своята програма, колко повече съвременните хора трябва да знаят програмата на своя живот. Когото и да попитате днес каква е неговата програма на живота, защо е дошъл на земята, той само повдига раменете си и казва, че не знае.

Природата е разпределила времето на човешкия живот по следния начин: време за почивка, в което влиза сънят; време за ядене и време за работа. Това са три естествени положения. Сам по себе си, сънят може да е приятен и неприятен; здрав, спокоен и неспокоен. При яденето също: може да си ял добре, може и да не си ял добре. Чрез правилното ядене придобиваш сили, а чрез неправилното ядене нищо не придобиваш. Същото е и при работата. Сънят спада към физикоастралния живот на човека, яденето спада към физическия живот, а работата – към умствения.

Сънят е необходим за тониране на човешките енергии. Чрез съня се набавя изгубената енергия. По този начин се пречиства тялото. Придобитите в сън енергии се задействат при яденето, а при работата се използват вече тези енергии. Когато човек отива да спи, трябва да му е приятно, че влиза за няколко часа в другия свят. Тогава съзнанието му минава от едно състояние в друго. Ако бихте имали съзнанието на адепта или на светията, сънят щеше да бъде едно приятно развлечение, една приятна почивка за вас. Мнозина си лягат с пълен стомах, често ядат мъчносмилаема храна и с часове не могат да заспят: обръщат се на една, на друга страна; стават, лягат, пъшкат, охкат и едва след полунощ заспиват. На сутринта стават уморени, недоспали и се чудят защо не могат да спят. И нечистият въздух може да бъде причина за това, но главно несмляната храна в стомаха прави съня неспокоен. Ще кажете, че това не е толкова важно. Но ученикът трябва да започне с малките работи, защото те са най-важните.

Като ученици, спазвайте следните правила за живота: Сутрин да се храните след изгрев слънце, а вечер – преди залязване на слънцето. Вземете пример от птичките, а не от нощните птици и животни, които излизат след залез на слънцето и си търсят храна. Щом изгрее слънцето, всички се скриват в дупките си. Който иска да живее естествен живот, съобразно законите на природата, той трябва да следва тези правила. Това са правила и за ученика. По въпроса за храненето са се изказвали разни автори, но меродавно е мнението на главния автор – великата природа.

Сега се явява друг въпрос при храненето. Колко пъти на ден трябва да се храни човек? Съществуват няколко възгледи: едни поддържат възгледа, че в 24 часа човек трябва да се храни един път; други поддържат възгледа – само два пъти; на обед и вечер; трети – да се яде три пъти: сутрин, на обяд и вечер, а пък някои поддържат да се яде четири пъти на ден. Главно правило при яденето е – никога не яж при неразположение. При това ще ядеш само ако си гладен. Здравословно е да се яде с разположение, т.е. да чувстваш удоволствие при яденето. Апостол Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А аз казвам: Обикни храната и яж с Любов, за да използваш разумно енергията ѝ. Храната се състои от живи частички, носители на енергия, която, приета с Любов, обновява организма. Обаче ако храната се приема без разположение, в организма се образуват различни течения, които внасят известна дисхармония и изтичане на енергията.

Абсолютно забранено е на човека да се гневи при ядене. Това е закон в природата. Разумният спазва това правило. Христос изрази този закон чрез следния стих: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, има живот в себе си“. Следователно, ако живият хляб е на трапезата ти, имаш ли право да се гневиш? Който престъпва това правило, изключват го от школата. Седнеш ли да ядеш, умът и сърцето ти трябва да бъдат отворени: ще ядеш с разположение и като съзнателен ученик, ще благодариш на Бога, че си дошъл по благодат в школата на великия живот. Това е разбиране! Само по този начин може да се облагородите. Ако не приложите това правило за себе си, никога не ще можете да го приложите при възпитанието на децата.

Храненето е велика, благородна работа, която ще вършиш по всички правила. Никакво бързане при яденето! Ще ядеш полека, 15–20 минути ще ядеш, но няма да бързаш. Една от причините за неуспеха в живота на съвременните хора се дължи на бързото ядене. Явява се и друг въпрос: какво количество храна трябва да употребява човек? Математически е определено колко храна трябва да употребява на ядене всеки човек. Значи ученикът трябва да знае колко да яде, за да се нахрани – нито една хапка повече или по-малко. Абсолютно не се позволява на ученика да преяжда. Като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там. Спре ли при най-сладката хапка, в организма се събира една възходяща, творческа енергия, която гради, разширява и повдига човека. Каквото започне, всичко му върви. Сега да се върнем към работата, като един от методите на природата. Различаваме три вида работа: физическа, духовна и умствена, които се отнасят към живота на ученика. Ученикът не може да прави разлика в работата. За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни, да бъдат свещени. Физическата работа е един метод, чрез който се възприемат енергиите от земята. При обработването на земята става едновременно обмяна между тялото и енергиите на земята. Тези енергии се възприемат чрез краката. Ето защо, когато човек работи физически, порите на краката му трябва да бъдат отворени, за да могат енергиите правилно да циркулират в тялото. При духовната работа се засягат чувствата, затова неговото сърце трябва да бъде отворено, за да приема енергиите на духовния свят. При умствената работа умът трябва да бъде отворен, т.е. мозъкът да е в състояние да възприема.

От всички ученици се изисква правилно отношение към работата. Това се отнася главно към онези, които имат желание да работят. Всеки трябва сам, от Любов, да си наложи изпълнение на поетата работа. Започнеш ли някаква работа, дадеш ли обещание да я свършиш, изпълни я. Бъди верен на обещанието си! Нямаш право да лъжеш нито себе си, нито другите. Ако не приложите тия правила към себе си, не можете да бъдете ученици на Новото учение. Тъй щото, дойде ли до яденето, ще се храните по правилата; дойде ли до работата, и тук ще спазвате всички правила. Който наруши тези правила, ученик не може да бъде. Веднъж пожелал да бъде ученик и обещал да работи, той вече отговаря пред Бога за задължението, което е поел. В Писанието се казва: „Бог е огън всепояждащ“. Когато си обещал да изпълняваш Божията воля, а след това правиш, каквото си знаеш, тогава Бог се проявява като такъв огън.

Вие сте свободни да приемете или да не приемете известни задължения и да работите в новото учение. Само чрез Любов може да възприемете Божественото учение и да го прилагате. Ако го прилагате, вие се ползвате и в бъдеще тази Любов ще ви ръководи във всичко. Трябва да се храните с Любов, да чувствате и да мислите с Любов. Поканени сте на обяд, дето ви поднасят вкусно приготвено ядене. Вие ядете с голям апетит и сте доволни от обеда. Но след един час почвате да усещате болки в стомаха, образуват се газове, бодежи в коремната област и ви се повдига. Трябва да се освободите от тази храна. Какво се оказва? – Храната не била прясна, но престояла, вследствие на което предизвикала брожение в стомаха. Това ядене на място ли е? Също така човек приема храна и в духовния, и в умствения свят, която може да предизвика разстройство в неговите чувства и мисли. Наглед всичко е най-хубаво, най-приятно, а последствията показват, че имало някакъв чужд, нечист елемент. Такава храна на място ли е? – Не е, това е хабене на енергията. Като приеме здравословна физическа храна, човек трябва да усеща една лекота в стомаха си; като приеме здрава духовна храна, трябва да усеща лекота в сърцето си; като приеме здрави мисли, да усеща лекота в ума си. След като прекара известно време в школата, дето изучава законите на разумната природа, ученикът се подлага на изпит, да се види как той разбира и прилага законите. Много трудности ще срещне той, но като разбира смисъла на изпитанията, ще може да се справи с тях. Някой ще запита: „Защо ни са мъчнотии?“ Има ли полза за ученика да страда, да се мъчи? Ще кажете: „Той е страдал“. – Страдал е, но без идея. Ако с твоите страдания ти си помогнал на някого, това има смисъл. Всичко в живота трябва да се обуславя разумно.

Следователно всички явления в живота и в разумната природа имат дълбок смисъл. Като четете Евангелието, виждате, че при различни случаи Христос е казвал съответни притчи. За пример, притчата за сеятеля, Христос е говорил на земеделци. В нея Той дал най-добрия метод, как да се сее семето физически, духовно и умствено, като обяснил условията, при които семето може да даде най-добро и изобилно жито. На рибарите говорил върху това, което се отнася до техния живот и опитности. В притчата за угощението Христос има предвид различните категории хора и чрез тях обяснява принципите на живота. В притчата се говори, че единият от поканените си купил нива и се отказал от угощението, друг си купил волове и отишъл да ги опита, трети се женил и не се отзовал на поканата. Нивата символизира човешкото тяло, което първо работи, а после почива. Воловете са работниците, които трябва да нахраниш. Женитбата означава вътрешната страна на работата. Христос говорил на слушателите си чрез символи, на един образен език. Той внесе ново гледище в разбирането на живота. Ето защо, като изучавате Евангелието, трябва да се проникнете във вътрешния смисъл и да разкривате символите. Само по този начин придобитото знание ще ви ободри, освежи и лесно ще се освобождавате от неразположения – физически или душевни.

Като слушате да се говори за новото, вие се ободрявате и желаете да работите в това направление, но като се натъквате на старите си разбирания, почвате да говорите: „Не е дошло още време за това“. Ако сте стари, ще кажете, че това е за младите; ако сте млади, ще кажете, че трябва да си поживеете. И тогава ще се дойде до положението, когато всички се отричат от задължението към душата си, както ония в притчата за угощението. Без тези елементарни правила никакви постижения не можете да очаквате. Ако имате малки придобивки, радвайте се и на тях, защото е казано: „Верният в малкото е верен и в многото“. Като престъпите едно от малките правила, вие казвате: „Това е малка погрешка, има много по-големи погрешки“. Ако не можете да изпълните малките правила относно съня, храненето и работата, как бихте приложили законите за вярата, надеждата и любовта? Христос казва: „Отец ми още работи, и аз работя“. Ако Христос работи, колко повече трябва да работи ученикът! Като изпълнява правилата за разумния живот, Бог ще го благослови; ако ги пренебрегва, живата природа наказва. Не прави ли същото и майката? Изпраща тя детето си да свърши някаква работа, но то се заиграе и забрави дадената поръчка. За непослушанието му майката го наказва. А съвременните хора правят погрешки и не искат да има наказания. Всички искат да избягнат страданията, но колкото повече ги избягват, толкова повече те идват. Авторитетът на майката се налага на детето; природата се налага със своите закони. Но над всичко, на първо място е Бог.

И тъй, да признаеш Бога над всичко в света, това значи да изключиш всяка критика. Не е позволено на ученика да критикува разумното, да има особено мнение. Има само един разумен начин за изпълнение на Божията воля. Спиш ли, ядеш ли, работиш ли, всичко ще вършиш разумно. Когато спиш на лявата или на дясната страна, ще спиш тихо и спокойно; както си легнал, така да се намериш на сутринта. За предпочитане е да се спи на дясната страна, това е здравословно. Когато спиш, не е добре да лежиш на гърба, особено на корема не е никак добре. Да се навикне човек да спи добре и спокойно, това значи да възпита волята си. С възпитание на волята си трябва да започнат всички – и стари, и млади. Законът е един и същ и на земята, и на онзи свят. Ако си разбрал съня, яденето и работата на земята, и там ще ги използваш съзнателно. Разумният е човек с пробудено съзнание; той не спи, а почива. Правилата, дадени в тази лекция, се отнасят до ония, които желаят да работят и да изпълняват. Които не са готови още, по-добре да не присъстват. Онези, които имат особено мнение за Божественото, са подобни на червей, който разяжда целия организъм. Има такива, които желаят да влязат в школата, но не могат да изпълняват. По-добре е за тях да останат вън. Други пък обещават, а нищо не изпълняват. Ученикът трябва да бъде верен на обещанието си: обещае ли нещо пред Бога, непременно да го изпълни. Правилата за ученика са едни, а за обикновения човек – други. Ако искаш да бъдеш ученик, трябва да бъдеш изпълнителен. Само така се създава характер. Това подразбира стихът: „Духът ще ни научи на всичко“. Знаете ли методите на Духа? Когато иска да учи човека, Той го поставя в училище. Божият Дух ръководи всички училища. Той ръководи и живота. Искаш да учиш и казваш, че ще свършиш гимназия и университет. Не решавай предварително въпроса. Започни с малкото и постепенно отивай нагоре. Обещаеш пред себе си, че ще свършиш целия учебен курс, а след известно време се отказваш. Това не е характер. Като влезете в другия свят, ще видите вашия път, постлан само с неизпълнени обещания. Те са остри камъни, които ще бодат краката ви. Величието на човека е в изпълнение на обещанията си. Такъв човек ще намери пътя си постлан с рози. Като работите съзнателно и постоянно в известна област и придобиете нужната опитност и знания, ще минете в друго поле на дейност, докато завършите учението си. Тогава ще получите одобрението на разумния свят и ще ви признаят за способен ученик. Тези, които проверяват знанията, най-добре знаят в кой клас е ученикът. Ученикът може да се интересува само от своите съученици. Не е негова работа да определя класа и степента на развитието на другите. Той не трябва да проявява любопитство. Някои мислят, че могат да придобият знания и вън от школата. Това е вярно, защото Бог е навсякъде и помага на прилежните.

Сега ще ви дам едно мото: „Без страх и без тъмнина, с любов и със светлина!“ В живота на ученика всичко трябва да става без страх и без тъмнина – в абсолютна виделина. Това е Божествено правило за ученика, което се отнася само до физическия свят, дето човек трябва да бъде безстрашен. Смелост и безстрашие не е едно и също. Страхът ражда смелостта. Безстрашието е друго нещо. Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става смела, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие. И хората, в желанието си да се осигурят, са смели, но от страх. Само ученикът на новото учение, който съзнава, че в Бога всичко е добро, е безстрашен. Докато вярваш, че Бог е навсякъде и във всички моменти на живота е с тебе, ти си безстрашен. Поколебаеш ли се, страхът веднага дохожда. Който се страхува, той е вън от школата. Казано е в Писанието: „Опитайте ме и вижте, че съм благ“.

Работата, която започвате, ще има резултати, ако се върши в името на Бога. В Негово име ще започнем и ще свършим определената работа. За това се изисква вътрешна чистота и искреност. Започнете със закона на свободата. Всичко да решавате по закона на свободата и каквото започнете, да го свършите. Нека всеки да каже в себе си: „Без страх и тъмнина, с любов и със светлина!“

Т. м.

2-ра школна лекция на общия окултен клас, 2 март 1922 г., четвъртък, 7–8:30 ч. вечер, София.

НАГОРЕ




placeholder