НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Последно Слово / Последното слово

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Последното Слово

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, казва, слънце, иска, добро, прави, живот, отказва, време, сега, цигулка, ден, любов, хора, друг, носи, всичко ,

Извънредни беседи , Последното Слово , София, 20 Декември 1944г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


ХХХI лекция на общия клас
20.ХII.1944 г., сряда, 5 ч. с., Изгрев – София

Добрата молитва.

„Един си ти, мой Мусала“.

„Духът Божи“.

Христос дава един обикновен пример. Уподоби се Царството Божие на човек, който направи вечеря голяма и покани мнозина. В часа на вечерята проводи рабите си да кажат на поканените: Елате, понеже всичко е вече готово. И начнаха всички като на един ум да се отричат. Първият му рече: Нива купих и нужда имам да изляза и да я видя, моля ти се, имай ме отречен. И друг рече: Купих пет чифта волове и отхождам да ги опитам. Моля ти се, имай ме отречен. И друг рече: Ожених се и затова не мога да дойда. (Лука 14:16–20). Никой от званите не дойде на вечерята.

Това може да се оприличи на едно разгневено дете, което, като се разсърди, отказва се да яде. Няма някакъв голям аргумент, има само някакви политически съображения, отказва се да яде. Канят го веднъж, дваж, не иска. Може да се дойде до война, до скандал, скандал, до война. И ако бащата излезе по-силен, детето капитулира; ако детето излезе по-силно, бащата капитулира. По някой път хората се отричат от хубавите работи по единствената причина да вземат повече. От хубавите работи не искат да вземат малко, много искат да вземат. Някой път се сърдят, не искат да вземат. Те са вече в друг порядък. В Божествения порядък всеки ден има свои дажби. В човешкия порядък всеки ден няма свои дажби. Може да попитате защо няма дажби. Не е обмислена работа. Някои са останали без дажби, защото който е обмислял, е мислил за себе си. Други са били далече и са останали извън дажбите. Трети са останали без дажби, понеже не са ги видели. Тия, които дават, трябва да имат нови подбуждения, за да вземат и тях пред вид.

Някой момък иска да се жени за някоя мома. Тя не иска да се жени. Кои са подбудителните причини? Много са причините, но съществените са две: Тази мома не иска да се жени, понеже е много измъчвана от момците. Сега се отказва да се жени. Или този момък се отказва да се жени, понеже той е измъчван от момите и не иска да се жени. Ако туриш обуща, пълни с гвоздеи какво благо ще бъдат? Обущата са благо, когато са удобни, не притесняват крака. Всяко нещо, което не е благо, няма защо да го опитваме.

Ще се радвате на едно нещо: всичките стари ще се подмладят. В небето стар човек не може да бъдеш. Ако дадеш кандидатурата си за подмладяване, имаш бъдеще; ако не си дадеш кандидатурата за подмладяване, оставаш с туй признание и нямаш бъдеще. Някой казва: Оставам със старите вярвания. Човек, който остава със старите вярвания, със старите разбирания, ще пие студена вода.

Та казвам: Всичко в света е временно полезно. Някои неща са полезни за един ден, някои – за два, за три, за четири, пет, след туй престават да са полезни. Някои неща имат вечно в себе си, всякога са полезни. Когато влезем в обикновения порядък на нещата, те не са всякога полезни. Тогава идат големите разочарования в нашия живот.

Има мъчни неща. Един мой приятел ми разказваше: Аз, казва, никога не бях подозирал в себе си такива опушения. Както и да започна една беседа или някоя работа, се има противоречия. Искам да свърша една работа без противоречия. Както и да започна, се другите са криви. Искам туй да престане: да няма крив някой. Мисля, мисля, като направя нещо, пак е крив някой. А това не искам. Искам тъй да върша работите, че да няма криви хора. Сега някои ще кажете: Повярвай в Бога, люби Бога. Те са разни идеи, разни основи, върху които се гради. Ти не може да туриш всичките основи изведнъж. Вярата е нещо, което принадлежи към съвсем друг свят. Любовта е Божествена сила, принадлежи към друг свят. Много други работи има, които се различават. Ние трябва да ги проучаваме. Казвате: Повярвай в Господа. „Това е живот вечен да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа“. Идеята за Христа е много ограничена. Любовта е животът. Да любим истинския Бог и Христа, който е изпратен от Бога. Животът може да бъде красив, когато носи своите красиви мисли. Животът може да бъде красив, когато носи своите красиви чувства. Животът може да бъде красив, когато носи своите красиви постъпки. Казва някой: Аз съм религиозен човек, вярвам в Бога. Има религиозни идеи, които са неразбрани. Ти може да си религиозен човек, но как живееш. Ти може да знаеш да свириш, да имаш най-хубавата цигулка и при това да не спазваш всичките правила. Който те слуша, мисли, че си обикновен цигулар с най-хубавата цигулка. Може да си обикновен цигулар с най-хубавата цигулка, пък може да си гениален цигулар, необикновен по своята гениалност, но с обикновена цигулка. За предпочитане е с обикновена цигулка и гениалност, отколкото без гениалност и с най-хубавата цигулка, или с обикновеност и с необикновена цигулка.

Второто положение: Всеки човек като знае по кой начин ти ще изпееш една работа, като че ти губиш. Той трябва да не го знае. Той като знае как да го свириш, ще ти намери погрешка. Той нищо да не (знае), дори азбуката да не знае. Как ти ще го изсвириш, да не знае. Щом вървите по обикновените постъпки, всеки ще ви намира погрешки.

(Учителят кашли и казва за своята кашлица): Този е търговец, който е дошъл в дома ми да търгува. Иска да покаже соковете си, мармаладите. Казвам: Направете нещо по-хубаво. – Не, не, я ги приеми по-добре. Ако река да се разправям с него, ще ми вземе повече време. Пък доста скъпо ги плащам. С 200, 300 лева не се задоволява, 500, 600 лева. Някой път и хиляда и хиляда и двеста взема за маслото. Ако вие тъй както седите употребите онзи закон на хармонията, какво ще стане. Ти се мъчиш да пееш, ти реагираш по един разумен начин. Ти пееш, да хармонизираш нещата. Той вижда, че не може да те хване. Каквото и да правиш, не те хваща. Кой хваща човека? Представете си един човек в живота си никога не се е молил, никога не е искал от другите на заем. Кой ще му даде? Защото хората винаги имат пред вид онези, които са искали. Онзи, който не иска, може по закона на досетливостта да получи. Казвате: Може и тия хора да искат, но ги е срам.

Туй, което аз казвам сега, ще видим дали ще се сбъдне на 220 страница от „Царския път на душата“. (Учителят даде книгата на брат Симеонов и той прочете посочената страница.)

Ето къде правят всичките погрешка. В даден случай аз привеждам само един факт: Някой гледа един билет от лотария, не му хваща око. Мисли, че има друг билет, който ще му даде един милион лева. Този билет е, който е попаднал на око. Той мисли, че тоя билет губи и не го взема. И наистина загубва. Всички ония, които са взели тоя билет, без да знаят, печелят. Винаги се радвате, когато печелите. Казва: Само погледнах билета, взех го. Един милион печели. Та и вие сте от тези, които с много малко се задоволявате. Та ние се радваме, когато печелим много с малки усилия и съжаляваме, когато печелим с големи усилия. То е в човешкия живот.

Сега Симеон като прочете, той изгуби времето. На Симеона работата мяза: Един американски кореспондент се хваща на бас с един англичанин за 250 лири, че ще посети един богат милиардер. Отива кореспондента при милиардера и иска да се срещне с него. Американският милиардер цени времето си и казва: Всяка минута ми струва по пет лири. Казва: Колкото искате ще платя. Влязъл за пет минути и милиардерът го пита: Какво ще кажете? Онзи си държи часовника и казва: Хванах се на бас, че ще се срещна с тебе за 250 лири. На тебе давам от признателност 25, аз вземам останалите 225. Моето време е много по-скъпо. Симеон нищо не печели.

Ще дойде един ден, че най-малките виртуози в света ще свирят тъй добре, както и най-добрите виртуози сега. Обикновеният ученик ще свири тъй добре, както и най-добрият виртуоз. Туй време ще дойде. Тогава какви ще бъдат гениите, които ще свирят. Когато дойдат тия времена, ще се радваме на човешкия прогрес. Тогава хората ще си предават Божественото изкуство даром, няма да го продават.

Но сега друг е въпросът. Мъчнотията не седи в погрешките, но седи в изправянето на погрешките. Погрешката е там, че има един закон, който си престъпил, както някой цигулар се опитва да свири някое мъчно творение и прави погрешки. Следователно, той трябва да свири безпогрешно. Да поправиш живота си, значи по този закон да постъпваш без погрешка. Някой казва: Аз искам да бъда милосърд. Ти трябва да бъдеш съвършен в милосърдието. Ти се оправдаваш и казваш дали ще имаш време. Щом дойдеш до Божествения закон, няма да питаш дали ще имаш време или няма да имаш. Това е заблуждение. Човек всякога има време да прави каквато и да е милост. Като я направи, пак ще му остане време. Времето се увеличава и скъсява. Когато употребяваме Любовта, времето се увеличава; когато употребяваме безлюбието, времето се намалява.

Аз искам да кажете една страница да я прочетем, но да сте налучкали, което е писано. Каквото мислите, това да се говори (45). Понеже се събрали стара майка и стара дъщеря, животът им не е толкоз практичен. Търсят стар зет с малко ум и с много пари. Значи тогава невястата, младата булка започнаха да я дъвчат. Ти не мислиш за младата булка, за младата невяста, че я туряш в устата. Следователно, когато житото страда, вие се смеете, радвате се. Тази е първата усмивка, която човек е направил. Сега вие казвате, че ви залъгвам. Какво значи залъгване? Когато ви обещаят нещо и не ви го дават.

Изпейте онази старата песен: „Мога да постигна що желая“. (Изпяхме я.)

Като се роди радостта, Любовта царува. Без радост Любов не може да царува. Радостта е живот, който направлява Любовта. На един доста честолюбив момък казват: Ще носиш плодове. Казва: Не искам, чужди плодове не съм носил. Първия ден ще носиш чужди плодове, но един ден в живота си ще носиш свои плодове. Понеже си най-силен, не може да се извиниш, може да ги носиш. Ако беше слаб, няма да ги носиш. Ако не искаш за себе си, ще ги носиш да ги раздадеш на хората. Ако не ги раздадеш, сам ще страдаш. Сега ние не може да избегнем някои товари. Някои неща ни дават и ти казваш: Не ми трябват. На други трябват. Не си свободен, но ще намериш тия , на които трябват и ще им ги дадеш. Понеже благото на всеки един човек се дължи, че мнозина са му услужвали, без той да заслужва. Та да благодарим на този закон, че Божественият свят върви по изключителен път. Ако човек би погледнал на Божествения порядък в самото начало, би казал: От туй всичко може да стане, но не и Божествено. Такова ще бъде неговото впечатление. Дотогава, докато знаеш Божественото, как ще стане, то никога няма да дойде. Ако знаеш, по кой начин Бог ще ти помогне, то никога няма да стане. Ти никога няма да знаеш как ще стане Божественото. Понеже ти искаш да знаеш, то няма да стане. Ти остави тази работа на Бога. Той да я направи, ти я забрави. Каквото Господ е намислил да направи, не говори. Каквото направи, тогава говори. Всички трябва да се трудим да предугадим Божественото. Но как ще предугадим Божественото? Съвременният християнски свят от хиляди години държи същото правило: Да се помолим. В една от най-добрите и богати църкви в Лондон става дума да се съберат пари за нещо. Казват: Да се помолим, братя! Проповедникът Муди казва: Няма какво да се молим. Аз първият съм богат проповедник, давам хиляда лири. Брат Джон, ти си голям банкер и ти ще дадеш. И той дава толкоз. Ние сме хората, които трябва да съберем средствата, които Бог ни е дал. Няма какво да се молим да ни пратят от невидимия свят.

Здрав си, прави добро. Светлата мисъл дойде у тебе, прави добро. Светлото чувство дойде у тебе, прави добро. Богат си, прави добро. Дойде радост у тебе, прави добро. Като нямаш радост, наби този, когото си срещнал на пътя. Как е смеел той да те срещне в нещастен ден. Че това лошо ли е, ако кажа на един човек да набие слънцето, понеже не му се оправят работите? Кой е онзи, комуто дам съвет да набие слънцето, че може да го набие. Като му кажа да набие слънцето, той много пъти ще бъде бит, но слънцето никога няма да бъде бито. Въодушевявайте се от слънцето. Слънцето при големите работи, които има, има време и за нищожни работи, да се премести една капчица от едно място на друго. Като погледнеш слънцето, ще кажеш: Не съм достигнал тъй да бъда като слънцето щедър, постоянен, в работата. Досега на колко места не съм се отбил. Слънцето от хиляди години не се отбива, сутрин като изгрее от изток, отива на запад. Не приема никакви покани. Казва: Нямам време да се разговарям. Доста хумор има в слънцето. Човек като не го слуша, образува вятър, големи бури. На онези, които го чакат, започва да им прекатурва колата, разбърква. Казвате: Бе, щеше да ни умори. Не го очаквайте, ще ви спъне работата.

Сега кое е по-хубаво: да мислиш за обикновения хляб на бедния или да мислиш за царския хляб? Или да го поставим в друга форма: коя храна е по-чиста: дето отива човек или дето отива пчелицата? Със своето отиване пчелицата изважда сок за хората. В света най-хубавите работи имат пред вид и ги търсят най-малките същества. Затова трябва да вземем добър пример от тях. Веднъж една сестра ми казва, че пчелата трябва да обиколи 500 хиляди цветя, за да извади едно кило мед. Не е вярно, може би до 150 хиляди до 200 хиляди да посети, но 500 хиляди са много за едно кило мед.

Ние всички се плашим от нашата статистика. Казвате: Изисква се цял живот, за да постигнем нещо. Крива е статистика(та). Не е вярно, че цял живот се изисква, за да постигнем нещо. Привеждал съм примера за онзи, който се родил да прави добро. Понеже всякога, когато е правил добро, се е случвало нещастие, той се е отказал да прави добро. Един ден казва: Ще се самоубия, не искам да живея. Него ден гледа едно младо момиче се дави в реката. Пита се да му помогне ли или да не му помогне, да го остави да се удави. Казва: Хайде да го извадя, че тогава ще ида да се давя. Това момиче било царската дъщеря. Оттогава му тръгнало напред. Като извадил царската дъщеря, му тръгнало напред. То е Истината. Само като намерите истината, ще ви тръгне напред.

Аз гледам съвременната психология на българите. Искат да направят нещо и търсят причините там, дето нищо няма да намерят. Ами че знаете ли, че мнозина от вас са виновати, че не са взели достатъчно въздух. Мнозина българи са виновати, че са взели повече въздух, отколкото трябва. Българите казват: Има въздух. Човек може да бъде виноват и във вземането, че не е взел толкоз, колкото трябва. И повече няма да вземаш. Ще извършиш длъжността си.

С коя мисъл започнахме? Първата мисъл коя беше? (Прочете се началото на тая лекция.)

Кой мисли най-малко? – Болният. Болният мисли повече за себе си. Каквото и да му кажат, всичко вярва. На вярващите там е всичката слабост, че те са суеверни. Този цяр помага, онзи цяр помага, каквото им кажат, всичко вярват. Дадат му един цяр, не върви, дадат друг, не върви.

Отче наш.

20.XII.1944 СРЯДА - ПОСЛЕДНО СЛОВО,
21 - ЧЕТВЪРТЪК,
22 - ПЕТЪК,
23 - СЪБОТА,
24 - НЕДЕЛЯ,
25 - ПОНЕДЕЛНИК,
26 - ВТОРНИК,
27 - СРЯДА, 6.45 часа ПЕТЪР ДЪНОВ СИ ЗАМИНАВА...

Последното слово

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, казва, слънце, иска, добро, прави, живот, отказва, време, сега, цигулка, ден, любов, хора, друг, носи, всичко ,

Извънредни беседи , Последното Слово , София, 20 Декември 1944г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


[Лука 14:16–20]

Христос казва: „Някой си човек направи вечеря голяма и покани мнозина. И в часа на вечерята проводи раба си да рече на поканените: Елате, понеже всичко е вече готово. И начнаха всичките, като на един ум да се отричат. Първият му рече: Нива купих и нужда имам да изляза и да я видя моля ти се, имай ме отречен. И друг рече: Купих пет чифта волове, и отхождам да ги опитам; моля ти се, имай ме отречен. И друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда."

Отричането на човека от благата на живота е подобно на сърденето на малкото дете, което се отказва да яде. Защо се сърди, защо се отказва да яде, и то не знае – няма никакъв важен аргумент. По свои никакви съображения, то се отказва да яде. Канят го веднъж, два пъти, то все отказва да яде. При това положение, може да се дойде до война. Ако бащата излезе по-силен, детето ще капитулира; ако детето излезе по-силно, бащата ще капитулира. Понякога хората се отричат и от хубавите работи, по единствената причина да вземат повече. Ако не им дадат, колкото искат, сърдят се, нищо не взимат. Те живеят в човешкия порядък. В Божествения порядък за всеки ден има определена дажба. В човешкия порядък не е определена дажбата на деня. – Защо е така? – Не е обмислена работата добре. Някои са лишени от дажби, понеже са били далеч, когато са раздавани. Други не са знаели, кога се раздават. Тия, които раздават благата, трябва да се ръководят от новите условия на живота, да предвиждат всички хора. Те не трябва да мислят само за себе си.

Момък иска да се ожени за някоя мома, но тя се отказва. Кои са подбудителните причини, задето тя се отказва? Някога момъкът се отказва да се жени. И в двата случая причината е една и съща. Момата се отказва да се жени, понеже е била измъчвана от момците. Момъкът се отказва да се жени, понеже е бил измъчван от момите. Ако туриш на краката си обувки, пълни с гвоздеи, какво благо ще ти донесат? Обувката е благо, когато е удобна, не притеснява крака. Щом притеснява крака, тя не е никакво благо. Всяко нещо, което не носи благо на човека, не трябва да се опитва.

Едно трябва да ви радва – младостта. Старите ще се подмладят. В небето няма стари хора. Ако дадеш кандидатурата си за подмладяване, имаш бъдеще; ако не я дадеш, никакво бъдеще не те очаква. Някой казва, че остава със старите си вярвания. Човек, който се държи за старите си вярвания, ще остане назад.

Всичко в живота е временно. Някои неща са полезни за два-три дена или повече и след това ползата им се прекратява. Ако нещо е полезно в човешкия порядък, не е полезно в Божествения порядък. Това е причината за големите разочарования в човешкия живот.

Един приятел ми разказваше следното: Никога не мислех, че неуспехът в работите ми се дължи на опущения от моя страна. Каквато работа и да започвах, всякога се натъквах на противоречия. Каквото да предприемах, все противоречия срещах, и за всичко считах другите виновни. Искам вече да не търся вината в никого. Искам да работя така, че да виждам нещата правилно.

Казвате: Вярвай в Бога, всичко друго ще се нареди. Или, люби Бога, всичко ще се нареди. Това са различни идеи, различни основи, върху които може да се гради. Не можеш изведнъж да туриш вярата и любовта като основа на живота. Те принадлежат към друг свят. Не е достатъчно да се каже: Повярвай в Господа! Вярата трябва да се изучава. Не е достатъчно да се каже: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил." Трябва да се живее в името на любовта. Идеята на хората за Христа е ограничена. Казано е, че любовта ражда живота. Първо ще познаем любовта, от която излиза живота. Животът е красив, когато носи хубави и светли мисли; когато носи чисти и благородни чувства; когато носи възвишени постъпки.

Някой казва, че е религиозен човек, че вярва в Бога. Може да си религиозен, без да разбираш живота; може да си религиозен и да не можеш да живееш правилно. Има религиозни идеи, които малцина разбират. Може да имаш хубава цигулка, да свириш, без да спазваш правилата на музиката. Който слуша, как свириш, казва: Ето един обикновен цигулар с хубава цигулка. Може да бъдеш гениален цигулар и да свириш на обикновена цигулка. За предпочитане е да си гениален цигулар и да свириш на обикновена цигулка, отколкото обикновен цигулар с хубава цигулка. Важно е цигуларят да знае добре да свири. Тогава, на каквато цигулка и да свири, все ще излезе нещо хубаво. Като свириш на обикновена цигулка и не си майстор-цигулар, всички ще ти намират погрешки. Ако и вие се движите в обикновения живот и постъпвате по обикновен начин, всички ще ви намират погрешки.

Сега мнозина кашлят, и аз кашля. Кашлицата е търговец, дошъл в дома ми да търгува, да продава мармаладите си. Казвам му да направи по-хубави мармалади, но той настоява да ги взема, каквито са. Ако река да се разправям с него, ще ми отнеме доста време. Пък и скъпо ги продава, не се задоволява с 200 или 300 лева, иска по 500, 600 лв.; за маслото иска по 1 000–1 200 лева килограм. Едно се иска от всички – хармоничен живот. Пей и ще хармонизираш живота си. Като пееш, никой не може да те хване; никаква болест не е в състояние да те хване. Дето е хармонията, там няма противоречия. Като се молиш и като искаш, все ще получиш нещо. Никой не се е молил никога в живота си, от никого нищо не е искал, а очаква да получи някакво благо. Дава се на оня, който иска и се моли. И оня, който не иска и не се моли, може да получи нещо, но само благодарение досетливостта на другите. Те казват: И тоя човек може да иска нещо, може да се нуждае от нещо, но го е срам да иска.

Прочетете 220 стр. от книгата „Царският път на душата", да видим, дали ще се сбъдне това, което сега ви казвам.

Де грешат хората? – В желанието си много да печелят с малки усилия. Затова те се радват, когато печелят много с малки усилия, и съжаляват, когато печелят малко с големи усилия. Те са в положението на ония, които купуват лотариен билет, за да спечелят милиона. Ако не спечелят, обезсърчават се. Поглеждат към един билет, към втори, но не се решават да го купят. Взимат трети билет, но оказва се, че не печели. Печели един от първите два, които не искаха да купят. После съжаляват, че не са го купили. Който печели милиона, радва се; който има празен билет, съжалява.

Сега прочетохте страницата и ще кажете, че сте изгубили времето си. Колко струват вашите пет минути? Един американски милиардер, поради много робота, бил недостъпен за обикновените хора. Той скъпо ценял времето си. Един журналист се хванал на бас с един англичанин, че може да се срещне с милиардера. Англичанинът му обещал 250 лири, ако спечели баса. Журналистът се явил в кантората на милиардера и му казал: Искам да се срещна с вас само за пет минути. – Нямам време, минутата ми струва пет лири. – Ще платя, колкото искате. Журналистът влязъл при милиардера, взел часовника си в ръка и следял, да не минат петте минути. – Какво искате? – запитал милиардерът. – Хванах се на бас с едного, че ще ми даде 250 лира, ако мога да се срещна само за пет минути с вас – толкова било скъпо времето ви. Ето, аз се срещнах с вас. От благодарност давам ви двадесет и пет лири за времето, което ви отнех, а за себе си задържам 225 лири. Значи, моето време е по-скъпо от вашето.

Ще дойде ден, когато и децата, т. е. най-малките цигулари ще свирят като сегашните виртуози. И обикновеният ученик ще свири като сегашния майстор музикант. Ако обикновеният музикант бъде като сегашните големи майстори, какви ще бъдат гениалните? Когато дойдат тия времена, ще се радваме на човешките постижения. Тогава Божественото изкуство ще се предава даром, а не,с пари, както сега.

Каква е задачата на сегашния човек? – Да изправи погрешките си. – Защо сме грешили? – Не е там въпросът, важно е да се изправят погрешките. Щом си престъпил един закон, ще изправиш погрешката си. Кой цигулар не прави погрешки, когато изучава никое мъчно произведение? Ще дойде ден, когато ще свири без погрешки. Да изправиш погрешките си, това значи, да живееш по великия Божествен закон. Някой иска да бъде милосърден. Възможно е това, но трябва да прилага милосърдието в съвършенство. – Имам ли тая възможност? – Щом си дошъл до Божествения закон, нищо нима да питаш – само ще прилагаш. В Божественото има възможности, има и време. За доброто и за милосърдието всякога има време и възможности. Времето се увеличава и намалява. При любовта времето се увеличава; при безлюбието времето се намалява.

Сега кажете едно число, да прочетем една страница. Добре е, ако можете, като ясновидци, да знаете, какво е писано на тая страница. Прочете се 45 страница от „Царският път на душата." Числото 45 е съставено от числата 4 – стара дъщеря и 5 – стара майка. Те търсят стар зет с малко ум и с много пари. При това положение, животът не върви добре. Невестата е поставена на мъчнотии, както житото, което минава през воденичния камък. Когато житото страда, човек се радва и усмихва. Така се е родила първата усмивка.

Изпейте Песента "Мога да постигна, що желая." Казано е в песента, че дето е радостта, там е любовта. Без радост любовта не може да се прояви. Радостта е живот, който направлява любовта. Радостта е плод на любовта. Докато не се научиш да се радваш на чуждите постижения, никога няма да се радваш на своите. Дават на един момък да носи плодове на някого. Той е честолюбив, не иска да носи чужди плодове. Ако чужди не иска да носи; и свои няма да носи. Бъди готов да носиш чуждите плодове и да им се радваш, за да можеш някога да носиш и своите с радост. Силният няма право да се отказва от носене на чужд товар. Слабият не може да се товари, но силният може да носи и свой, и чужд товар. Носи и раздавай от плодовете си и на другите хора. Не даваш ли, ще страдаш.

Никой не може да избегне от товарите на живота. Ще носиш и радости, и скърби и ще ги раздаваш на ония, на които принадлежат. Някой се радва на благата, които му се дават, без да подозира, че това се дължи на Божествения закон – да се дава на човека, без той да заслужава. Божественият свят върви по изключителни пътища. Благодарение на това, ние живеем на земята, радваме се и растем. Ако някой би погледнал на Божественото с обикновеното човешко око, би казал, че от това нищо няма да излезе. Незнайни са Божиите пътища. Ако знаеш, как ще се прояви Божественото, как Бог ще ти помогне, нищо няма да стане, нищо няма да научиш. Остави Божествената работа на Бога, Той да я свърши. Не питай, какво Бог мисли да прави. Това е Негова работа. Забрави всичко, което се отнася до Божественото. Преди да се е проявило Божественото, нищо не говори. Щом се прояви, тогава ще говориш. – Не трябва ли да предвиждаме, какво мисли Бог? – Това не е ваша работа. – Да се помолим, да ни се открие Бог. Да се помолим да ни помогне. – Така са постъпвали християните от преди две хиляди години; така постъпват и днес, но животът им не се е подобрил.

В една от богатите църкви в Лондон се повдигнал въпрос между членовете, да се помолят, за да съберат една голяма сума за някаква благотворителна цел. Проповедникът Муди присъствал на това събрание и, като изслушал всички, казал: Братя, да не изкушаваме Господа, да не изкушаваме разумния свят. Аз съм първият, който мога да дам хиляда лири. Колко още има като мене, които могат да дадат по хиляда лири! В половин час исканата сума била събрана.

Казвам: Ако си здрав, прави добро. Ако светла мисъл те посети, прави добро. Ако си радостен, прави добро. Друг е въпросът, ако живееш в мрак и си нещастен. Ако при това положение срещнеш някой човек, можеш да се скараш с него, защо те е срещнал в тоя нещастен ден. – Трябва ли да се карам с хората? Трябва ли да се бия с тях? – Да набиеш човека е толкова възможно, колкото да набиеш слънцето. Ще биеш слънцето, че работите ти не вървят добре. Опитай се да биеш слънцето. Вместо слънцето, тебе ще бият. Въодушевявайте се от слънцето. Вижте, какво върши то. Покрай великите работи, с които се занимава, то има пред вид и малките работи – да премести една капка вода от едно място на друго. Погледни към слънцето и кажи: Желая да бъда като слънцето щедър и постоянен. Какво велико съзнание има слънцето! От хиляди години върши работата си, без отклоняване и умора. То не се отзовава на никакви човешки покани. Като вижда непослушанието на хората, то им създава различни изненади: ту вятър, ту буря, ту дъжд. Слънцето е духовито, шегува се с хората. Като срещне селяни, които отиват на работа късно, създава голяма буря, прекатурва колата им, да ги научи да стават рано.

Кое е по-хубаво: да се занимаваш с хляба на бедния, или с хляба на царя? С други думи казано: Коя храна е по-чиста – човешката, или тая на пчелата? Най-чиста е храната, която пчелата употребява. Тя кацва от цвят на цвят и събира сладкия сок, от който приготвя мед за хората. Изобщо, малките същества търсят най-хубавите неща и ги намират. Ето защо, трябва да взимаме пример от тях. Голямо постоянство има пчелата. Според някои, за да изкара един килограм мед, пчелата трябва да посети около 500 хиляди цвята. И по-малко да са от 500 хиляди, важно е голямото постоянство и неуморност, които пчелата притежава. Сегашните хора, като се натъкват на някаква статистика, страхуват се. Те казват: Цял живот няма да ни стигне, за да придобием нещо. В края на краищата, те се отчайват. В това отношение, те приличат на оня, който мислел, че се родил, за да прави добро. Един ден решил да се откаже от доброто, защото, в деня, в който правел добро, все му се случвало нещастие. Най-после той решил да се самоубие и тръгнал край морето, да обмисли въпроса добре. Като наблюдавал морето, видял, че едно младо момиче се дави във водата. Той се замислил: Да помогна ли на момичето да се спаси? Да направя ли последното добро, или да го оставя да се удави? Най-после си казал: Ще я спася. Нека това бъде последното ми добро. Хвърлил се във водата и спасил давещото се момиче. Какво излязло от това? Оказало се, че момичето било царската дъщеря. От тоя момент работите му започнали да се нареждат добре. Като се намерите пред някаква мъчнотия, направете най-малкото добро, да извадите царската дъщеря от водата. Царската дъщеря представя истината. Следователно, като намерите истината, работите ви ще се наредят добре.

Често наблюдавам българина, изучавам проявите на неговия характер. Като търси причините и последствията на нещата, той ги намира там, дето не са. Знаете ли, че вината за всичко е в самите вас? Причината затова е въздухът, от който сте взели, или повече, отколкото ви трябва, или по-малко. Българинът казва: Достатъчно въздух има в природата. Човек греши и във взимането, и в даването, като взима повече, или по-малко, отколкото му трябва. Ще вземеш точно толкова, колкото ти трябва.

Кой мисли най-малко в живота? – Болният. – Защо? – Защото мисли само за себе си. Какъвто цяр да му се даде, на всички вярва. Вярата на болния отива до суеверие. На тоя цяр вярва, на оня вярва, но като ги опита, не излиза така. Дадат му един цяр, не върви; дадат му друг цяр, пак не върви.

31. Беседа от Учителя, държана на 20 декември, среда, 5 ч. с. 1944 г, София, – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder