НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Най-малката работа / Мога да постигна

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Най-малката работа

Най-често използвани думи в беседата: има, може, път, казва, човек, хора, сега, работи, аз, всички, всичко, направи, свири, свят, живот, дал, бог, българия, любов, съм ,

Извънредни беседи , Последното Слово , София, 6 Декември 1944г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


ХХV лекция на общия окултен клас,
6.ХII.1944 г., сряда, 5 ч. с., Изгрев – София

Добрата молитва.

„Мога да постигна“.

Коя е най-малката работа в света, която всеки може да свърши? Коя е най-лесната работа, дето и царете не се отказват от нея? – Яденето. Той и цар да е, ще поработи.

Съвременните плочи заместиха хората, не се уморяват, цял ден кряскат. Действителен певец ако е, не може да го направи. Един певец да го накараш цял ден да пее, ще се умори. Една плоча може целия ден да пее. Да благодарим, че плочите ни заместиха в тази работа. Някои може да коригираме пението на плочите. Един плод зреещ при една плоча, е мършав, той няма сочност в себе си, няма мекота, сладчина. Може да се направи опит. Една майка, която зачне едно дете, да ѝ свирят с плочи и друга майка сама да си пее, или да ѝ свирят с плочи и друга майка сама да си пее или да ѝ пеят на нея, да видим каква ще бъде разликата.

Все-таки най-добрата работа, която свършва в света, е слънцето. Всеки ден иде, то не се отказва. Ако слънцето се откаже, други да дойдат да го заместят, не зная какво щеше да стане. Работата, която ние свършваме, никой не може да я свърши. Казвате: Друг да свърши работата. – Крива мисъл. Има нещо в света, което никой не може да свърши за тебе освен ти сам. То е цената ти. Ако ти се откажеш от това, ти се отказваш от всичките твои права. В песента вие казвате „Мога да постигна“ – да постигнеш онова, което ти (е) дадено като слънцето. Ако един ден се откажеш, работата отиде. Много пъти ние се отказваме от живота. Не искаме някой път да живеем, казваме: Дотегна ни да живеем. Че на някой певец дотегнало пеенето. Всички онези, които не знаят да пеят, на тях ще дотегне. Първото нещо щом ви дотегне в живота, трябва да знаете, че има нещо, което куца.

Сега вие задавали ли сте си въпроса – вие най-високите въпроси сте разрешавали. Всеки един от вас като дошъл на земята, се е готвил за цар и царица. Първото нещо е било това. Като сте влезли, намерили сте този пост зает, тогава втори, трети, четвърти, намерили сте последния, който сте взели. Има един анекдот: Като отишли източните народи да искат нещо от Господа, най-хубавите работи ги е дал. Турците като видели, че хубавите работи били завзети, казали: Ама че мурафет! – Мурафетът за вас, казал Господ. – Дошли българите и търсили хубавите работи, искали мурафета и той взет, и българите казват: Ама че работа! – Хайде работата за вас. Дошли циганите най-после, търсили първите блага взети, търсили мурафета, търсили работата и тя взета, и казват: Ама маскърлък. – Хайде казва, маскърлъкът за вас. Ние сме смешни, когато сами определяме своята карма. Сега във всяко едно изяснение има нещо вярно и нещо неточно. От това, което ви приведох, 75% не е така, 25% е, което е вярно.

Запример някои от вас ви хване ревматизъм. Седите и викате лекар. Пей му. Пей му тази песен „Мога да постигна що желая“. Ти пееш, но болестите ги е страх от пеенето. Те си носят памук, турят си в ушите, когато им пееш. Трябва да ги изненадаш, да си извадят памука от ушите. Докато памукът стои, болестта работи. Пропуснали сме в живота много неща. Ние сме се занимавали с най-важните работи, досега сме се занимавали с неща, с които нямаше нужда да се занимаваме. Сега ми иде на ум онзи анекдот: Когато Господ създал света, видял, че съвременното магаре ще бъде нещастно, затова го направил малко животно като заяка, да няма големи нещастия. Като се видяло магарето като зайче, казва: Господи, няма да имам никакво почитание и уважение, всеки ще ме гони. Направи ми голям ръст, малко гласовито, да ме почитат хората. Като съм голямо като зарева ще ме почитат хората. Казва: Да бъде според желанието ти. Първото магаре, което приело този голям ръст, като заревало, обърнало внимание. Писали във вестниците за магарето. Явил се кандидат един градинар, хванал магарето да му пази градината. Пуснал градинарят магарето и то започнало да гони птиците из градината. Изпотъпкало всичко, каквото имало да ги гони целия ден. Дал градинарят първия урок на магарето, че не трябва така да ходи.

Та казвам три неща има, на които трябва да обръщате внимание: ако желаете, желаете да имате един светъл ум, да бъде носител на светлина. Пожелаете да имате едно сърдце, да има тази топлина, в която всичко расте. Под думата добро сърдце разбирам всичките важни блага да могат да растат в един такъв свят. После в един свят, дето царува човешкият ум, топлината и светлината, там нещата са възможни, такъв един всичко може да постигне. Онова, което вършим, има последствия, някои неща са много практични. Мене ми разправяха един анекдот за един адвокат. Имал един клиент дължал доста голяма сума. Адвокатът го научил какво да говори. Отива при съдията и онзи човек казва, имаш да ми дължиш – ама, че го каза. Казва му, ами ти кога ще ми платиш – ама, че го каза. Съдията му казва кога ще платиш – ама, че го каза. Той пак повтаря имаш да даваш – ама, че го каза, господин съдия. Съдията дал нареждане да го освободят и адвокатът спечелил делото. Адвокатът му казал: Сега спечели делото, какво ще ми платиш? Ама, че го каза. Туй, което ние научаваме хората, те ще ни го кажат. Адвокатът научил този как да изклинчи от закона и този спечелва делото, и после, когато дойде ред да плати на него и на него му отговаря по същия начин.

Сега ни трябва новите работи. Наместо да започваме новите работи, ние остаряваме и сме неразположени. Като млади на 15–20 години криво ляво пеехте, сега някои станахте на 45 години, срам ви е да пеете. На 45 години не смеете да се покажете. Може да ви направят упрек, че не може да пеете. Има ли в света някое същество, което да се срамува (от) яденето? Може ли да покажете едно същество, което да се срамува от яденето. И най-малката пчела да повикате, ще вземе да яде. Като я повикаш, няма да ѝ кажеш как да яде, но тя казва: Аз да ти покажа как трябва да ядеш. Съвременните автори, когато създават един роман, той си избира сюжета, героите, избира характерите, напише един роман. Ако се направи една драма от този роман, трябва да се играе тъй, както авторът е писал. Запример в един роман винаги ще турят, че героинята ще припадне. Припадането на героинята авторите го турят, че има голяма чувствителност. Дето припадат хората, не минават вече. По кой път трябва да минеш? В пътя на постижението вие смятате, че всичко е постижимо. Пътят на постижението, както ние го схващаме, не е правилен. Пътят на постижението е най-богатият път, дето никога не осиромашавате от възможности. В този път ти никога не може да кажеш, че еди-какво си няма. Всичко, което търсиш, ще го намериш. Само трябва да дадеш цената. В човешкия живот нещата не всякога се постигат. За всяко нещо има специфично време, което е определено. Не трябва да изпущаме времето, което е дадено. Вземете съвременните поети пишат. Колко хора има в света, които се интересуват от поезия? Може да му говорите поетически. Някои хора са реалисти. Един човек, който е реалист, ще направи баница с много хубаво брашно, ще тури сиренце, реалистично. Някой ще я направи много идеалистично, едва малко ще има. Ти казваш: Имам идеален живот. Съвременният идеален живот е много беден живот. Да кажем: Ти имаш идеята за някоя хубава картина нарисувана. Тази картина в живота още не си срещал никъде. Красивите неща едни други се допълват. Там, дето има допълване между частите в един образ или в едно движение, ние го наричаме реалистично идеалистичен Божествен живот. Под думата идеално в моя ум е когато лицето е гъвкаво, пластично или в моя ум седи, че има повече светлина. Когато се говори за съдържанието, се разбира има повече топлина, или съдържанието има повече хранителни частици. Една храна, която е пълна, силна може да живеем по-дълго време с нея. Има храни, които не са хранителни.

Най-първо заблуждение ние го внасяме в света. Майката роди едно дете и започне да го възпитава. Докато тя го възпитава, тя го разваля. Никога не възпитавайте един човек. Оставете го да се прояви такъв, какъвто Господ го създал. Ти като го направиш такъв, какъвто ти искаш, сам няма да бъдеш доволен. Сега всички сте недоволни едни от други. Бъдете доволни, че сте такива, каквито сте. Казва: Еди-кой си брат не постъпва добре. Че точно тъй трябваше да постъпи. Как трябва да постъпи? Допуснете, ти си брат и на другия брат си дал едни гащи. Тия гащи са големи заради него. Какво нещастие има, че тия гащи са големи. От големите гащи стават малки. Хванете добър майстор, ще ги поправи, ще стане нещо много хубав. Като се направят за малкото дете едни хубави гащи, ще оставиш и започваш да критикуваш, че му дал големи гащи. Ако му даде малки гащи, пак ще критикуваш.

Ако един брат те остави настойник в живота си да изплащаш неговите дългове, а друг те остави да се ползуваш от неговите блага, кое е по-хубаво, от благата ли да се ползуваш или от недоимъка? Има в живота такива условия. Ако те поканят на първо място, ти не трябва да ядеш пръв. Защото ако ядеш пръв, ще те претрепят. Приготвено е за големи хора, те първи трябва да ядат. Ти трябва да си знаеш мястото. Няма да направите погрешката на един англичанин – дават пример за лакомия. Един господин влязъл в един приют, дето било приготвено ядене за 20 деца, доста големи по на 20 години. Той изял всичкото ядене, което било приготвено за тях, опапал го. Децата остават гладни. Приготвили за 25 души здрави хора угощение, той как влязъл в стаята и опапал всичкото ядене за 25 души. Те са изключителни случаи, то е лакомия. Такива слабости имат хората. Някой иска да стане велик човек, философ, да пишат заради него, поет да стане, какво ли не. От тия големите неща нищо не остава в края на краищата. Кой е доволен от красивите моми? Нито един момък не е доволен. Всеки разправя само страданието от красивите моми. Красивата мома и тя страда от красивите момци. Красотата в един свят, както ние живеем, не е на мястото си. Допуснете, че някой вземе един лотариен билет, пада му се един милион. Вие считате, че е щастие за вас, ако ви се падне един милион. Какво ще направите с милиона? За благотворителност колко ще дадете от милиона? За автомобил ще има, за апартамент ще има, за аероплан, за украшения, за музика, за широки работи. Аз съм видял, че всички човешки проекти са останали недовършени. Хората не са използували благата, които Бог е определил. Ние не сме използували Божиите блага. Туй великото в света ние сме го оставили. Ние се занимаваме с детински работи.

Оставете тия работи. Намираме едно противоречие, как ни е станало, не може да го обясним. Представете си, че една съвременна мома има да избира между един красив и един грозен момък. Според вас за кого трябва да се ожени според сегашния порядък на нещата? Допуснете най-първо една сестра е много уважавана, после казва: Не ме уважават. Коя е причината, че не я уважават. Уважават я, че е млада, готова е да услужи на всички. Сега станала малко установена в характера, казва: Вече установен характер имам. После казвате: Той е много положителен човек. В какво седи положителността. Положителността на водата седи, че не е положителна, тази гъвкавост в нея, дето мине, тя има особен начин, няма правила. Казва: Вече уважение няма. То е тъй уважение няма от външна страна, а от ваша страна? Ние се самозаблуждаваме. Ако дойде един художник, като те нарисува карикатурно, ти ще се заблудиш. Ако следваш неговия път, ще ти внуши. Той може да те нарисува, както не си. Казваш: Как са ме нарисували! Никога не възприемай, както те рисуват. Тъй както не те рисуват, туй приеми. Разправял съм онзи анекдот за онзи американски милионер, на който бил осакатен носът, направил си изкуствен нос. Отишъл в Италия, намерил един велик художник да го рисува. Рисувал го, рисувал го, не може да му направи носа. Милионерът като го постави, бутне го. Онзи гледа, наблюдава, рисува го ден, два, три и казва: Господине, за пръв път срещам такъв случай, не може да нарисувам носа. Казва: Там е белята. Най-голямата бела ми е там. Ние си създаваме един изкуствен характер, който е неустойчив, няма никаква разумност в него. Или другояче казано: Ние се намираме някой път много близо до самите предмети. Във физическия свят сме в една област, не сме на фокус. Във физическия свят не виждаме нещата, както са. Има илюзия. Извън фокуса сме. Всичките неща са нереални. Разправя ми един поет сънувал, писал много хубави работи поетически. Гледа една вечер, сънува няколко мишки влезли при неговите писани неща, гризат поезията. Гледа го на сън, не може да каже нищо мишките да не правят. Не разваляйте това, което сте писали. Тия мишки развалят поезията, той ги гледа, не може да дойде на себе си. Ние, съвременните хора, виждаме всичко се руши, тия мишки ни рушат, не може да си помогнеш. Чувствителността в нас е развита, ние се намираме в съприкосновение. Срещаш един човек. Срещаш един човек, дава си мнението. Хванал си някой път, не харесва пътя. Направил си градина, посадил си дървета, неговият план не съответствува на твоя, намира се в дисонанс. Срещаме се, казва: В какво вярваш? Мене са ме питали какво мисля за Христа. Нищо не може да мисля. То е Негова работа. Какво мисля за Христа. Когато ме нахранят добре, какво ще мисля, че са ми направили добро. Щом не са ме нахранили, както трябва, тогава де е погрешката. Няма да изпадаме в онова противоречие, в което изпаднал един българин. Той набрал едни много хубави череши, избрал най-хубавите, донесъл ги на царя. По път бръквал и опитвал черешите, най-после останала само една череша. Отива при царя и той го пита как се яде това. Българинът му показал и му казал, че идната година ще му донесе и той да ги опита, сега останала само една да му покаже.

Сега искаме да оправим миналото. Много мъчно се изправя. Да прочетем 175 страница от „Царския път на душата“, да видим може ли да изправи миналото. (Един брат прочете страницата).

Бог е единственото същество, което може да помогне в постижението, което искаш. Той разбира работите най-добре. Ще ти покаже най-добрия път, по който може да стигнеш. В живота Любовта, голямата Любов никой не я постига. Любовта изисква най-малките постижения. Ще потърсим най-малката Любов в света. Аз съм нарекъл малката Любов идеална, Божествена. Правили сме опити. Някой брат пита каква е Божествената Любов. Ти обичаш някого и само зърнеш шапката му някъде и целия ден си весел. Нито лицето си видял, само шапката си видял и си весел. То е Божественото. При духовната Любов ти ще видиш лицето му. После ще се роди желание за физическа любов да се хванете, да се ръкувате. Щом дойде физическата любов, ще се развали работата. Хванеш ръката, студена, хванеш ръката, груба. Някой път стиснеш повече, отколкото трябва. Някой път гледаш някъде. Много са взискателни. Казват: Хората нямат хубави чувства. Казва: Не (ме) погледна хубаво. Аз се чудя как ще определиш, че не са се погледнали хубаво. Аз разбирам. Не ме погледнал хубаво, няма широчина в погледа, на този човек не съм му дал достатъчно светлина. Или някъде съм дал повече, отколкото трябва, и каквото е непотребно.

Та казвам: Ние трябва да имаме характера на онзи дервишин, който срещнал един турски бей и поискал да му услужи с пари. Беят казва: Може, може. Извежда джуздана си, отваря го, вътре лири, меджидиета, черечетата и десетачета. Казва: Вземи си. Дервишинът си взема едно десетаче. Вземи си повече. Казва: Не ми трябва повече. Взема си само едно десетаче. В дадения случай на Божествения джуздан туряме големи суми. Онзи лъч на светлината, който хванеш, възприеми в себе си. То е мощното. Онова топлото чувство, което ти схванеш, то е топлото. Онази сила, която ти дава да имаш постижения, тя е мощна.

Сега преди няколко дни на гости ми дойдоха някои. Казват: Какво ли прави? Като дойдоха с нищо и никакво ме занимават. Човек като започне да боледува, вижда, че това не може да направи, онова не може да направи, няма разположение. Знаеш, колко са мъчителни болестите, не те оставят да спиш. Тамън речеш да заспиш, гледаш някоя мечка изскочила. Речеш нещо да направиш, мечка изскочила. Пък няма мечка. Речеш друго да направиш, някоя боа изскочила, или запалило се нещо. Един ден седя, слънцето огряло, станало червено, зачервило се, като че гори нещо. Отидох да видя да не се запалило. Пък то е слънчево отражение, няма нищо. Само веднъж имах реално отражение. Толкоз силно. Можеше да изчезне салонът. Имах един гюм турен на котлона. Като се нажежил, запалил се. Ако бях закъснял с половин час, можеше да има аутодафе.

Та казвам: Не разчитайте на дървени работи в света. Защото в света все-таки трябва да те срещне някой, или мъж, или жена или дете. От тази среща зависи твоето бъдеще. Когато Бог избра еврейския народ, изискваше много неща. Оттам дойдоха всичките нещастия. Всичките страдания на евреите се дължат на избора. Те не отговориха на този избор. Ако един професор избира даровит ученик, той иска той да свири хубаво. Ако не свири, той съжалява. Казвам: С години гледам как пеете. Най-първо имаше едно усърдие в пеенето. След туй казвате: Външният свят как пее. Аз не считам, че е голям певец светът. То е изключително. В света това са най-даровитите хора, които Бог ги е изпратил да събуждат спящите същества. Големите певци се изпращат да събуждат хората. Те не са обикновени певци.

Беше смешно. Един брат казва: Ще ми позволиш ли да държа лекции в салона. И за тебе ще бъде по-добре, ще се увеличи публиката. Казвам: Може, може. Той като започна да говори, всинца трябваше да напуснем салона да идем в провинцията. Аз ви говоря иносказателно. Има нещо, което не може да се поправи. Ако при голямата погрешка, която правите, и при най-голямото добро, което правите, и в двата случая ще се спънете. Нещата сами трябва да говорят за себе си. Ако изпитвам един музикант дали свири хубаво и ако имам градина, ще го повикам да свири на дърветата. Аз съм публиката, ще кажа: Свири. Плодовете, които дърветата дадат, ще покажат какъв е музикантът. Плодовете ще зависят от този музикант, който свири. Някой път искате да прекопаете градината. Туй прекопаване зависи от този човек. Ако е майстор, дърветата ще дадат най-хубавите плодове. Противоречието аз го обяснявам: Понеже в света трябва да минете през една от най-опасните зони, дето има обирничество, каквото имаш, ще те оберат. Следствие на това, вие като започнете да наближавате при този нов свят, който трябва да го преминете, вие остарявате, ще се дегизирате. То са преструвки. Като ви погледнат, нито сте красиви, нито имате някакъв изглед. То е само, докато минете през тази област. Като идете в другия свят, веднага ще се подмладите. Та сега всички сте се престорили, скрили сте се, показвате се, че не може да ходите. Аз по някой път гледам, казвате: Учителят къде е. И аз търся един път и аз ще мина. Често учениците в една окултна школа мязат на полковник, генерал. Един български полковник и генерал в миналата война – разправя ми той – англичаните ни обстрелваха. На генерала гледам треперят му устните и казвам: Господин генерал, как си? – Много добре съм. Много добре е, но устните му треперят, пък и моите устни, казва, ми треперят и двамата треперим. Чудя се, срам ме е, тракат ми зъбите. Не му казвам, че му треперят. Той казва, че е добре.

Та вие сега сутрин като станете 15 минути си определете да мислите върху здравето, да помислите какво нещо е човешкото здраве. Да благодарите на Бога. 15 минути като мислите, после си гледайте работата.

Тази песен, „Мога да постигна що желая“, много ми хареса, я я изпейте. (Изпяхме песента).

Когато липсва нещо, е добро; щом всичко имаш, не върви работата. Щом ти липсва нещо, е добре. Щом всичко имаш, това не е добре. Да допуснем десет деца сте, повикат ви на един обяд, наредят се на масата. Кое е важно в яденето. За да опитате един характер да яде между болни и да е доволен от яденето. Между недоволните той е гениален човек да яде и той да е доволен, да може той сам да ги зарази с яденето си. Аз съм виждал такъв характер, на този дава, на онзи дава, всички започнат да ядат. Има музикалност в яденето.

Ние искаме хората да станат добри, че тогава ние да станем добри. Да започнем най-първо с нас, ние да станем добри, че тогава другите да станат добри. Сега за пример, аз ви говоря за неща, които вие не ги забелязвате. Казвате: Той е неразположен. Някой път и у нас минава неразположение. Един богаташ дава най-големите диаманти на най-неспособните, а на способните дава по-малки. Как ще си го обясните? Той знае, че тия големите диаманти няма да останат у тях, те ще хвръкнат. Вие говорите за Любовта. Кой от вас като го посети Любовта, се е възползувал от най-хубавите работи на любовта? Любовта е магическа сила, всичко поправя. Нито един от вас не се е занимавал да използува това, което може да му даде. Как започва песента „Мога да постигна“? Мога да постигна, вземате я във възходяща степен. „Мога да постигна“ слизане има, после започва качване нагоре. В песента мислите, че сте намерили възходящия път. Ти като намериш един човек, който те обича, трябва да слезеш до извора, дето извира. Изворът не извира на върха, но в подножието на върха. Ще намериш мястото, дето изтича водата. Любовта извира при най-хубавите, най-скришните, най-скромните места. Противоречията аз ги обяснявам. Ако си един актьор, самата драма ще създаде противоречие у тебе. Ти ще изучаваш много работи в драматичното изкуство, не както ти мислиш, ще играеш ролята, както е писана по всичките правила. Някой цигулар ще свири парчето според онзи, който създал песента. Песента има известни правила, трябва да се съобразяваш. Та сега аз от вас искам вие да се върнете 25 години назад каквито бяхте. Да се разберем: по 25 години трябва да се върнете назад. Гледам някой старец в тебе. Като изгубил същественото, останали триците. Тия трици мисли как да ги продаде. Има едно особено ходене на тези, които продават триците. Иска да се покаже, че тежест има. Има нещо, което липсва. Евтини са тия трици.

Сега аз бих желал нашата сестра (към Цветана Арнаудова) с движения драматично да изпее за втория път тази песен. Все-таки трябва да знаеш, че ще те охлузят малко. По някой път като седна да свиря, като дойдат критиците, казват: Така не се свири. Как се свири? Че по кой начин? Казват: Намери му пътя. Тъй не се свири. Река да му свиря анданте, не било тъй. Но и сам аз като свиря не го харесвам, на мене ми действува зле, болезнено. Река да свиря алегро и то ми действува зле. Като дойде алегрото, като че съм стар дядо, уморява ме. Как ще му намериш пътя. Допуснете сега, срещаш някоя мечка, какво трябва да направиш с нея? Никакви теории няма, като срещнеш една мечка. Мечката като видиш, отдалече ще се отдалечиш, няма да чакаш да мине край тебе. Съвременните хора преждевременно сме влезли в мъчнотии. Казва: Много съм страдал. Какво си пострадал?

Бях казал на един брат, Славчо Славянски, казах му: Да дойдеш рано, да минем през София. Аз не му казах да избере гориво да бъде чисто. Той направил точно обратното. Иде късно с едно лошо гориво, минем десет крачки и спре моторът. Върти го, върти го, пак направи 20–30 крачки и пак спре. Отидохме дето е сегашната печатница. Дойдоха аероплани, даде се тревога. Като се разбягаха хората, нашият автомобил спря. Върти го, върти го. Всички бягат: в безпорядъка има порядък. В тази суматоха прекръстосвания на всички страни, колко кряскане. Някой да те блъсне, отиде всичко. В тази суматоха излязохме навън. Благодарение, че ни дадоха от печатницата 5 килограма по-хубаво масло, че се спаси положението. Ако и то беше калпаво като другото, щяхме да закъсаме. Дойдоха аеропланите, правиха фигури. Ако бяха дошли да хвърлят бомби, не зная какво щеше да стане. Като излязохме по княжевското шосе, една суматоха, бяганица, надпреварвания, надпрепускания, както гърците са се надпреварвали в акропола. Казвам: Колко е трудно да бъде човек тих и спокоен. Този брат потъна в пот, отвсякъде пот излиза от него. Дошла една жена, хванала се за автомобила, иска да влезе, като се отвори, да се спаси. Рекох: Няма място. Ако вярваш на краката си, по-лесно ще се спасиш, отколкото на нашия автомобил.

Има нещо велико в света, когато човек съзнае. Но то е докато се открие на човека. Докато се открие Великият Божествен Промисъл. Дето казва: Нито един косъм от главата ви не може да падне без Волята Божия. Докато дойдеш да разбереш не един, може би всичките да опадат. Евангелието казва: Един косъм няма да падне без Волята Божия. Ти казваш: То е тъй, но може да опадат всичките ми косми.

В това време питат: Какво ще стане с България. България няма глава да я заболи. Какъв зор е видяла България? Тази България, за която вие плачете, каква е? Казвате: Миличката България. Коя е миличката България. В главата ви седи една идея неопределена, миличката България. То са условията, които са създадени за вас да живеете. Що е България? Условията, които Бог в дадения случай ти създаде, да се проявиш, да живееш. Що е човещина? Дадените условия. Що е мъдрост? Дадените условия. Що е доброта? Дадените условия. Те са условия, докато не ги получиш, не може да ги разбереш. Доброто докато не го преживееш, не може да разбереш. Казвам: Тия условия, в които живеете, да ги чувствувате. На това голямото предприятие Бог е дал възможности на България и на тебе дал възможности да живееш. Кой ще ти отнеме тия условия? Никой не може да ги отнеме.

Прочетете още 186 и 187 страница от „Царският път на душата“, да видим дали отговаря тази страница.

Отче наш.

Мога да постигна

Най-често използвани думи в беседата: има, може, път, казва, човек, хора, сега, работи, аз, всички, всичко, направи, свири, свят, живот, дал, бог, българия, любов, съм ,

Извънредни беседи , Последното Слово , София, 6 Декември 1944г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Коя е най-малката работа, която всеки може да свърши? Коя е тая работа, от която никой не може да се откаже? – Яденето. И царят сам дъвче храната си и я преработва. Днес има неща, които могат да заместят хората. Грамофонната плоча замества човека, цял ден пее и свири, без да се умори. Това истинският певец не може да направи. Ако го поставят при условия, цял ден да пее, той ще се умори. Трябва да благодарим на плочите, които ни заместват. Някога може да коригираме пеенето на плочите, ако не сме доволни от тях. Всеки плод, който зрее на плоча, която свири, е мъртъв, няма сладчина и мекота в него.

Сега може да се направи един опит. Какви резултати ще имате, ако една бременна жена слуша пеенето на грамофонни плочи, а друга сама си пее, или ѝ пеят? Все ще има разлика между детето, което се родило при първото условие и това, при второто условие. Най-добрата работа, която се върши в света, е тая на слънцето. Всеки ден то изгрява и залязва, без да се отказва от работата си. Ако един ден слънцето се откаже от работата си и остави други да я вършат, животът на земята се свършва. Благодарение на това, че ние сами трябва да свършим работата си, никой не може да ни замести. Има неща, които само ти можеш да свършиш. Това е ценното. Тая работа носи знание за тебе. Ако се откажеш от нея, ти се отказваш от всичко полезно за тебе.

„Мога да постигна, що желая" е казано в песента. Кое е онова, което ти е дадено да постигнеш? Ако се откажеш от него, всичко губиш. Някой път човек се отказва от живота: Дотегна ми да живея! На кой певец досега е дотегнало да пее? – На оня, който не знае да пее. Обаче, на оня, който знае да пее, не му е дотегнало. Ако ви дотегне животът, това показва, че нещо куца във вас. Вие сте решавали все високи въпроси, но задавали ли сте си въпроса, кое място да заемете в живота, че да бъдете доволни? Като сте идвали на земята, вие сте се готвели за царе или царици, но като слязохте на земята, видяхте, че тоя пост е зает. Тогава търсите втория, третия след него, но и той е зает. Най-после сте взели последното място.

В един анекдот се разказва, как Бог раздавал хубавите работи на хората. Дошъл един турчин да иска една от най-хубавите работи. Господ му казал: Най-хубавите работи раздадох вече. – Ами мурафетът? – Мурафетът е за тебе, казал Господ. След това дошъл българинът. И той искал най-хубавото нещо, но и на него се отговорило, че най-хубавите неща са раздадени. – Ами работата? – Работата е за тебе, отговорил Бог. Най-после дошъл циганинът. Поискал мурафета, но той бил взет. Поискал работата, и тя била взета. Той казал: Маскарлъкът свободен ли е? – Нека бъде маскарлъкът за тебе! – отговорил Господ.

Хората са смешни, когато сами определят своите работи. Това, което наричат карма, те сами си я определят. В анекдота, който ви разказах, има нещо вярно само 25%, а 75% не е вярно. Нещата са верни, когато са опитани. Например, някой заболее от ревматизъм и вика лекари, тоя-оня, да го лекуват. Има едно просто средство против ревматизма – пей на ревматизма. Какво по-лесно от това? Изпей му песента „Мога да постигна, що желая". Болестите се страхуват от песните. Те всякога си носят памук, че като им се пее, турят памука в ушите си, да не чуват. Докато имат памук в ушите си, песента не работи. Ти трябва да ги изненадаш с песента си, докато още не са турили памук в ушите си. Има нещо, което хората са пропуснали в живота. Те се занимават с важни работи, с неща, с които не трябва да се занимават. Така те са пропуснали малките, но важни неща в живота.

В един анекдот се говори за създаването на магарето. Когато Бог намислил да го създаде, предвидил, че то ще бъде изложено на големи страдания. За да намали страданията му, Той го направил малко животно, като заека, да минава незабелязано. Като се видяло толкова малко, то заплакало и се обърнало към Господа с думите: Защо ме създаде толкова малко животно, без никакво уважение и почитание от хората? Всеки ще се смее с мене, ще ме гони и преследва. Направи ме по-голямо и гласовито, да ми се чудят хората. Като зарева, всички да се захласнат! – Да бъде според желанието ти! – отговорил Господ. Наистина, като приело голям ръст и заревало, магарето обърнало внимание на човека. Всички се заинтересували от магарето, вестниците започнали да пишат за него. Явили се кандидати, как да го впрегнат на работа. Пръв се явил един градинар, да тури магарето на работа, да пази градината му. Като чувало песните на птичките, магарето започнало да ги гони. Така то изпотъпкало всичко. Но градинарят му дал първия урок да не тъпче градините.

Казвам: Три неща има, с които можете да обръщате внимание. Ако искате нещо, искайте светъл ум, носител на светлина. Искайте сърце, пълно с топлина, на която всичко да расте. Искайте такова сърце, в което да растат всички Божествени блага. Искайте такава воля, с която да преодолявате всички мъчнотии. Да живеете в един свят, в който да царува светлина и топлина. Това значи, да постигнете всичко, което желаете. При това, всяко нещо си има свои последствия. В какъвто свят и да живееш, ще носиш последствията, добри или лоши.

Един човек дължал голяма сума, за което кредиторът му го дал под съд. Адвокатът защищава своя клиент. Съдията казва на адвоката: Твоят клиент има да плаща голяма сума. Адвокатът отговаря: Ама че го каза! – Кога ще плати дълга си? – Ама че го каза! – Твоят клиент трябва да признае дълга си. – Ама че го каза, господин съдия! Съдията се отегчил от тия отговори, оттеглил се в стаята си и осъдил длъжника. Като прочел присъдата, адвокатът пак казал: Ама че го каза! Съдията оставил делото неразрешено и казал на обвиняемия да си върви, но втори път не разглеждал въпроса. Така адвокатът спечелил делото. Сега той се обръща към клиента и му казва: Делото е спечелено, ще ми платиш. – Ама че го каза! – отговорил клиентът.

Какво виждаме от тоя пример? – Това, на което учим хората, те първо го прилагат върху нас. Адвокатът научил клиента си, как да изклинчва от закона. Той спечелил делото, но като дошло ред до неговата заплата, клиентът приложил същия метод. Той му отговорил: Ама че го каза!

Сега всички се нуждаем от новото. Вместо да започнете с новите неща, които подмладяват, вие започвате със старото и преждевременно остарявате. Докато сте били млади, все сте се решавали да пеете. Като станахте на 45 – 50 годишна възраст, срамувате се да пеете, мислите, че сте стари. Не смеете да се проявите, страх ви е да не ви упрекнат, че не можете да пеете. Има ли живо същество в света, което да се срамува от яденето? И пчеличката, колкото и да е малка, ще вземе първо място в яденето. Като я повикаш на ядене, тя не чака да я учиш, как да яде, но казва: Аз ще те науча на това изкуство.

Когато един автор пише роман, той предварително определя лицата, героите на романа, описва техните характери, знае, как да изрази чрез тях идеята си. Ако преработи романа си в драма, той изисква от актьорите да играят ролите, както ги е определил. Авторът е внесъл в характера на героите си голяма чувствителност, която актьорът предава чрез припадане. Героят припада пред публиката. Като знаете това, не минавайте по път, по който хората припадат. По кой път трябва да минаваш? По пътя на постижението. Вие мислите, че по тоя път всичко е постигнато. Пътят на постижението е път на богатия; път, по който никога не се осиромашава. От какво не се осиромашава? – От възможности. Не можеш да влезеш в тоя път и да кажеш, че това, или онова нямаш. Всичко, каквото потърсиш, ще го намериш, но трябва да му дадеш цена. В живота всичко е постижимо, но на своето време. За всяко нещо е определено специално време, но трябва да се спази даденото време. Реалистът обръща внимание на всичко, което се отнася до материалния свят, а идеалистът обръща внимание на духовната страна на нещата. Ако накарате реалиста да чете един роман, или никаква поезия, той не се интересува от нея. Че ще му говориш поетично, не се интересува от това. Обаче, ако го накараш да направи една баница, ще я направи много хубаво: с чисто брашно и масло, с хубаво сирене – реалистично ще я направи. Идеалистът ще я направи идеалистично – едва ще има нещо в нея.

Някой казва, че се стреми към идеалния живот, т. е. към свободния живот, който почива на красотата. Искаш да нарисуваш една красива картина, каквато не си видял още в живота си. Красивите неща се допълват едни-други. Живот, в който има допълване между частите на даден образ, наричаме реалистично-идеалистичен. Идеален образ е оня, на който лицето е гъвкаво, пластично. Това значи, да има повече светлина. Под „съвършен" образ разбираме оня, който има повече топлина, т. е. повече хранителни частици. Когато храната съдържа изобилно светлина, човек може да поддържа организма си с ограничено количество храна. Вещества, които не съдържат достатъчно светлина, не са хранителни.

Като не познават качеството на храните, хората се заблуждават и мислят, че много храна е нужно на организма. Майките се заблуждават, като мислят, че много трябва да говорят на децата си, да ги възпитават. Майката роди едно дете и започва да го възпитава. Докато го възпита, тя ще изопачи характера му. Не прави опит да възпитаваш човека. Остави го да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал. Ако го направиш такъв, какъвто го искаш, само ти ще бъдеш доволен от него. Хората са недоволни от себе си. Бъдете благодарни, че сте такива, каквито сте, каквито Бог ви е създал. Ще кажете, че еди-кой си брат не постъпва, както трябва. Не, той постъпва точно, както трябва. Как може да постъпи?

Представете си, че един брат дава своите панталони на друг. Обаче, панталоните са големи за него. Има ли нещо лошо в това? Могат ли да се поправят? Ще ги дадете на един добър майстор, който лесно ще ги прекрои и ще остане малко плат от тях. Може ли да критикуваш брата си, че ти дал по-големи панталони, отколкото трябва? Мъчно щеше да бъде, ако панталоните бяха по-малки. Ако един брат ви остави наследството си, или дълга си, кое е по-добре: да се ползвате от неговите блага, или да изплащате дълговете му? В живота има различни случаи. Ако те поканят на трапезата на първо място, ти няма да ядеш пръв. Ако те оставят пръв, ще те претрепят. Особено, ако попаднеш между големи и силни хора, те няма да те оставят на първо место. За да бъдеш спокоен, трябва да вземеш последното място. Всеки трябва да знае местото си, да не нрави погрешки.

Коя е причината за погрешките на хората? – Тяхната алчност. Има хора, които изяждат яденето на 10–20 души, без да усетят някаква тежест. Казва се за едного, че могъл да изяде наведнъж яденето на 20 деца в един приют. Това са изключителни случаи, но съществуват. Такива слабости има във всеки човек. Някой иска да бъде велик човек, философ, поет, всички да говорят за него, да пишат във вестниците. В края на краищата, нищо не остава от това. Кой момък е доволен от красивите моми? Нито един момък не е доволен от тях. Момъкът се оплаква от страданията, които красивата мома му е причинила; момата се оплаква от страданията, които красивият момък ѝ причинил. В тоя свят, в който сега живеем, красотата още не е на мястото си.

Представете си, че някой взел един лотариен билет и спечелил един милион лева. Това считат за щастие. Какво ще правите, ако вие спечелите милиона? Колко ще дадете за благотворителни цели? Първо ще си купите апартамент, автомобил и други неща ; много проекти ще възникнат още в главата ви. От наблюденията върху човека, дохождам до заключението, че повечето човешки проекти остават незавършени. Хората не използват благата, които Бог им е дал, както трябва. Те оставят настрана Великото, което може да ги задоволи, а се занимават с детински работи. В края на краищата, тия работи ги поставят пред мъчнотии и противоречия. Защо са тия противоречия, и те не могат да си обяснят.

И младите, и старите се натъкват на противоречия. Например, млад момък прави избор между две моми, не знае, коя да избере: грозната, или красивата. Според сегашния порядък на нещата, за коя от двете моми трябва да се ожени? Младата и красива мома представя новото в живота, а грозната – старото. Тя казва: Чудно нещо, защо не ме уважават хората! Как така? Едно време са я уважавали, а сега не я уважават. Де е причината? По-рано тя била готова да услужва на всички, а сега се отказала от това, установила характера си. Аз съм против установените характери. Казват за някого, че е положителен човек. В какво се заключава положителният характер? Лошото е в това, именно, че не е положителен. Положителният човек има особена гъвкавост. Отдето мине, има специфичен начин на действие, не прави никакви погрешки. Някой казва, че няма уважението на хората. От тяхна страна може да е така, но как е от негова страна? Вие се заблуждавате. Ако един художник те нарисува карикатурно, трябва ли да приемеш тоя образ за свой? Казваш: Виж, как ме е нарисувал. Никога не приемай тоя образ в себе си.

Един американец-милионер, като пътувал през Италия, срещнал един виден художник и пожелал да го рисува. Художникът го рисувал дълго време, но не могъл да предаде точно линиите на носа му. Американецът имал изкуствен нос. Като отивал при художника, той побутвал малко носа си. Най-после художникът казал: За пръв път срещам човек, на когото не мога да нарисувам носа. – Там е изкуството! – спокойно отговорил милионерът – носът ми е изкуствен.

Съвременните хора, като милионера, често си създават изкуствен, неустойчив характер, в който няма никаква разумност. Другояче казано: На физическия свят вие се намирате близо до предметите, не сте във фокуса, поради което не виждате нещата, както са в действителност. Вие сте извън фокуса, затова нещата още не са реални за вас. Един поет разправял съня си. Сънувал, че написал много хубави поетични работи. По едно време отнякъде излезли няколко мишки и започнали да гризат неговите произведения. Той гледа, но не може да каже на мишките да не развалят това, което е писал. Гледа, сърцето му се къса, не може да дойде на себе си, но нищо не казва; мишките продължавали да гризат поезията му. И вие понякога виждате, как мишките рушат нещо, но дума не можете да им кажете. При това, чувствителността е силно развита във вас. Срещаш един човек, слушаш го, че си дава мнението; някога не ти харесва това мнение, но мълчиш. Ако се противопоставиш, ще изпаднеш в дисонанс.

Срещат се двама души и се запитват един друг: В какво вярваш? И мене са ме питали: Какво мислиш за Христа? – Нищо не мисля. Какво мисли някой за Христа, това е негова работа. Когато хората ме нахранят добре, какво ще мисля? Ще мисля, че съм нахранен добре. Ако не са ме нахранили добре, виждам, че не съм нахранен, както трябва. Де е погрешката? Няма да търся погрешката вън някъде, но ще я търся в себе си.

Един градинар имал хубави череши. Един ден той решил да набере от най-хубавите череши и да ги изпрати със слугата си на царя. Слугата взел кошничката и тръгнал на път. Като вървял, отвреме - навреме хапвал по една череша. Докато стигне до царя, в кошничката останала само една череша. Занесъл я на царя; последният го запитал: Как се яде това? Слугата показал, как се яде, но за царя не останало нищо. Тогава слугата му казал: Следната година ще ти донеса пак; ще се научиш, как се ядат.

Сега и вие, като слугата, искате да изправите миналото си, но то не се изправя лесно.

Прочетете 175 страница от книгата „Царският път на душата", да видим, можете ли да изправите миналото си.

Казано е, че Бог е Единственият, Който може да ти помогне в постигане на всичко, което желаеш. Той ще ти покаже най-добрия път, по който можеш да постигнеш любовта. Всеки, който е пожелал голямата любов, не е могъл да я постигне. До любовта се дохожда по пътя на най-малките постижения. Аз наричам най-малката любов идейна, Божествена любов. Как се изявява тая любов? При тая любов ти си доволен, само ако зърнеш шапката на човека, когото обичаш. Само една линия те задоволява. При духовната любов ти си доволен, ако видиш лицето му. При физическата любов искаш да чуеш гласа му, да хванеш ръката му. Щом дойде физическата любов, работата се разваля. Като хванеш ръката на своя възлюбен, ти си вече недоволен, казваш, че ръката му е много студена, или много топла. И той е недоволен, че си стиснал ръката му повече, отколкото трябва. Друг е недоволен, че криво го погледнали.

Мнозина са недоволни от хората, казват, че криво ги погледнали. Чудни са те! Как са измерили тоя поглед? Да погледнеш криво, това значи, че нямаш достатъчно светлина. Друг е дал с погледа си повече, отколкото трябва. И едното, и другото не е на място. Малкото е недостатъчно, многото е излишно.

Характер се иска от човека. Като взима, или дава, да знае точно марката. Един дервиш срещнал един турски бей. Спрял го на пътя и му казал: Моля, можеш ли да ми услужиш с нещо? Беят извадил кесията си и му предложил да вземе, колкото иска. Дервишът погледнал в кесията – там имало златни, сребърни и медни монети. Той проточил ръка и си взел едно десетаче. – Вземи повече, казал беят. – Благодаря, едно десетаче ми трябва.

Помнете: В Божествената кесия винаги има и малки, и големи монети. Обаче, оня лъч на светлината, който трябва да схванеш и възприемеш за себе си, той е мощният. Онова топло чувство, което схванеш, то е мощното. Оная сила, която можеш в даден момент да възприемеш, тя е мощна. Колкото и да е малко Божественото, което възприемеш, в него се крие силата и мощта.

Често идат при мене хора да ме занимават с обикновени работи. Някой е болен, пита за болестта си. Когато човек боледува, вижда, че няма сили; това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, нямаш разположение. Знаете ли, колко са мъчителни тия състояния? Тъкмо речеш да заспиш, гледаш, отнякъде изскочила една мечка; пак се унесеш, гледаш отнякъде излязла една боа. Въображението ти работи, струва ти се, че къщата се запалила. Някой път се преплитат впечатленията. Гледаш, че слънцето изгрява цяло червено. То хвърля отражение в стаята, като че ли се е запалила. Буден трябва да бъде човек, защото никой път може и в действителност да се запали нещо.

Казвам: Не разчитайте само на видимите неща. Има и невидими неща, в които се крие нещо. В живота си все трябва да срещнеш човек, който носи твоето щастие, без той сам да знае. Може да срещнеш мъж, жена или дете, и от тая среща да зависи твоето бъдеще. Когато Господ избра еврейския народ, Той изискваше много от него. Всичките страдания на евреите се дължат, именно, на незачитане на избора, който Бог направи. Те не отговориха на тоя избор. Ако професорът по музика избере един от своите даровити ученици, да извърши някаква работа, ще съжалява ли ученикът за това? Ако не изпълни възложената задача, той ще съжалява. Като наблюдавам вашия живот, в първо време, от ваша страна, виждах по-голямо усърдие в пеенето, което постепенно започна да се намалява. Някои казват, че външните хора пеят много хубаво. Не е така. Не мислете, че светските певци са много добри. Тия, които минават за големи певци, са изключителни. Те са изпратени на земята специално, да събуждат хората със своята музика. Те не са обикновени певци.

Има обикновени певци и необикновени; обикновени говорители и необикновени. Ще каже някой, че иска да говори пред много хора. Публиката лесно се събира, зависи, как ще говориш. Говори с любов, а не както бомбите говорят. Когато бомбите заговориха, не само че нямаше публика, но всички хора се разпръснаха из цяла България. Питате, защо не ви се каза, че ще има бомбардировки. Има неща, които не трябва да се казват на хората. Ако ви кажа погрешките и добрините, които правите, и в двата случая ще се спънете. Нещата трябва да говорят сами за себе си. Като срещна музикант, който свири хубаво, ще го пратя да свири на дърветата, те да се произнесат за него. Плодът на тия дървета ще зависи от неговата музика. Как е разкопана градината, какви плодове раждат дърветата, това зависи пак от музиката на тоя даровит музикант. Това се проверява практически.

Сега вие минавате през една от най-опасните зони и, каквото имате, ще го вземат. Колкото опасна да е тая зона, трябва да минете през нея. Тя е причина за остаряването на хората, за изгубване на силите им. Това положение е временно, докато минете през тая зона и се освободите. Това значи, да минете от тоя в оня свят, да се подмладите.

Сега гледам, всички сте се престорили, играете никаква роля, като актьори; представяте се, че не можете да ходите. Дойде някой, пита: Де е Учителят? Чудно нещо, де е Учителят? И аз търся път. Някои от учениците на окултната школа приличат на двамата военни – полковникът и генералът, които се разговаряли във време на едно голямо сражение. Неприятелските шрапнели падали около тях като дъжд. Генералът питал полковника: Как си, господин полковник? – Добре съм. – И аз съм добре. Добре са, но и на двамата зъбите тракали от страх. Срам ги е било да признаят, че се страхуват. Страшно е било положението, но и двамата си давали кураж. Нито полковникът казал, че зъбите му тракат, нито генералът. И двамата казвали, че са добре.

Като ставате сутрин от сън, определете си поне по 15–20 минути да благодарите на Бога за всичко, което ви е дадено, а след това да помислите за здравето си. Най-после ще дойдат другите работи. Често пеете песента „Мога да постигна, що желая." Тя е хубава песен. Стремете се да постигнете, каквото желаете, но знайте, че на физическия свят е добре да ви липсва нещо. Ако всичко ви е на място, не е добре, Така се изпитва характера на човека.

Представете си, че ви поканят на обяд заедно с няколко души недоволници. Кое е най-важното при яденето? Да ядеш с благодарност и доволство. Ако между десет души недоволници можеш да запазиш доволството си и да повлияеш и на тях, ти си гениален човек. Доволният внася известна музикалност в яденето. Ти пръв ще проявиш доволството си, после останалите. Ти пръв ще приложиш доброто, после другите. Някой очаква първо хората да станат добри, а после той. Доброто ще започне от нас, а после от другите.

Сега аз ви говоря за неща, които и вие не забелязвате. Казвате за някого: Той е неразположен. Всички минавате през неразположения. Важно е да виждате и да разбирате нещата. Виждате, че един богаташ дава големи диаманти на неспособните деца, а на способните дава малки диаманти. Как ще си обясните това противоречие? Той знае, че големите диаманти няма да останат в ръцете на неспособните, ще изчезнат от тях. Всички говорите за любовта, но кой от вас се ползва от нея? Любовта е сила, която може да оправи всички работи. Въпреки това, нито един от вас не се е занимавал с това, което любовта може да му даде, и да я използва.

В песента „Мога да постигна, що желая" първо има слизане, а после качване. Изобщо, песента е възходяща. Като я пеете, мислете, че сте намерили възходящия път. Вие ще намерите тоя път, когато срещнете човек, който ви обича. Но първо трябва да слезете долу, дето са изворите. Те не извират на високи места. Любовта избира най-хубавите и скрити места, без да създава противоречия. Ако има противоречия, това се дължи на ролята, която ти изпълняваш като актьор в живота. В драматичното изкуство ти изучаваш много работи и виждаш, че не вървят, както ти разбираш, но както авторът е писал. Като актьор, ще играеш по всички правила на изкуството, а не както ти мислиш. Добрият музикант свири по правилата, които музиката изисква. Тук има думата оня, който е писал произведението. Затова всеки музикант трябва да се съобразява с тия правила.

Сега аз искам от вас да се върнете 25 години назад, да се проявите такива, каквито бяхте тогава. Гледам, някой брат, като остарял, върви като човек, който изгубил същественото. Останали му само триците и мисли, как да ги продаде. Той ходи особено, както оня, който продава трици. Той не ходи с тежест, но като човек, на когото липсва нещо. Евтини са тия трици.

Бих желал някоя сестра да изпее песента „Мога да постигна" с движения, драматично. Да се приготви, тогава да пее. Да знае, че ще има малко критика. Като дойдат критиците, казват: Така не се свири и пее. Ако свиря анданте, ще кажат, че не се свири така; ако свиря алегро, пак ще кажат същото. Как трябва да се свири? И аз не харесвам, но не върви всякога. Река да свиря, нещо ми държи ръката, уморявам се. Човек трябва да знае, как да постъпва. Моментът диктува условията.

Какво ще правиш, ако срещнеш мечка? Тук не се изисква теория. Случаят определя постъпката. Няма да чакаш мечката да мине пред тебе, но още отдалеч ще се отбиеш от пътя си. Иначе, сам ще се натъкнеш на мъчнотията. Който не предвижда нещата, сам си създава мъчнотии, а после казва, че пострадал. Как и защо е пострадал? Защото не предвидил нещо.

Като даваха тревоги в София, наблюдавах, каква суматоха ставаше в града. Всички хора бягаха, викаха; коли, автомобили се напредваряха; хората се трупаха да се качат на някой автомобил или камион, да напуснат града. Като гледах това, казвах си: Който разчита на краката си, по-лесно ще се спаси, отколкото да се качи на някой автомобил, какъвто беше нашият – на всеки 20–30 крачки спираше.

Казвам: Има нещо велико в света, на което човек трябва да разчита. Мъчнотията е, докато се открие на човека това Велико Начало. Щом се разкрие пред човека великия Божествен Промисъл, той разбира вече стиха от Евангелието: „Нито един косъм не може да падне от главата на човека без Божията воля." Докато дойдеш до това съзнание, всичките ти косми могат да окапят.

Мнозина се замислят, питат се, какво ще стане с България. Те нямат ясна представа за България. Плачат за „миличката България", без да разбират, какво е тя. Косъм няма да падне от главата на тая България, която аз познавам. България, това са условията, които са дадени за вас, да живеете при тия условия и да се развивате. Бог ви е дал условия да живеете, да се проявите, за да Го познаете. – Що е човещината? – Дадени условия. – Що е мъдростта? – Дадени условия. – Що е доброто? – Дадени условия. Докато не приложиш доброто, не можеш да го разбереш.

Казвам: Вие трябва да чувствате условията, при които живеете. Това е голямата задача, голямото предприятие, с което сте се нагърбили. Бог е дал възможност на България и на всички българи да живеят. Кой ще им отнеме тия условия? Никой не може да ги отнеме.

Прочетете още няколко страници от книгата „Царският път на душата" – стр. 186, 187, 188. Да видим, какво ще ни се отговори в тия страници.



25. Беседа от Учителя, държана на 6 декември, сряда, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.

НАГОРЕ




placeholder