НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Деветте съществени причини / Девет съществени причини

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Деветте съществени причини

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, носи, години, хора, любов, живот, всички, аз, всичко, жени, закона, казвам, съди, сега, казва, път, мазник, добре ,

Извънредни беседи , Последното Слово , София, 19 Ноември 1944г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


ХХIII беседа, държана на 19.ХI.1944 г. Неделя 10 ч.с.
Изгрев – София

Отче наш.

„Сила, здраве е богатство“.

Ще ви прочета няколко стиха от Eвангелието на Матея от 25 глава. В края на века за какво ще бъдат съдени хората. (Учителят прочете от 25 глава от 34 стих до 46 стих.)

„Благост“.

Според мене има девет причини съществени, от които произтича нещастието на хората и девет причини, от които произтича щастието. Има и други работи, но те са съществени, кардинални. Първата причина е незнание какво нещо е Любовта – неизпълнение закона на Любовта. И философите обясняват Любовта. Любовта не трябва да се обяснява. То е един свят, ти трябва да се потопиш в него, да участвуваш в него, да се ползуваш от неговите блага, нищо повече. Тия наши понятия, че Любовта му е голяма, че Любовта му е малка, че Любовта е ангелска, че Любовта е дяволска, те са неразбрани работи. Наука е това. Че и дяволът е ангел, един ангел, който живее за себе си.

Втората причина е Мъдростта, според благата, които са дадени. Третата причина е Истината. Те са от Божествения път. Причината е, че ние не се подчиняваме на Божествената Истина. Мислим, че без Любов може, без Мъдрост може, без Истина може. Може, може, всичко може. Една от втората група причини е животът. Ние не разбираме живота. Ние изискваме от живота това, което не може да ни даде. Защото животът не е заради нас. Животът е поле за Любовта. В живота Любовта се проявява. Ние трябва да слугуваме на живота, за да го разбираме. Ние искаме да участвуваме във всички блага на живота. Втората причина е знанието. Ние не знаем какво нещо е знанието. Какво е знанието. Две съществени качества има в знанието. То носи мисъл и светлина. Туй, което няма в себе си мисъл, туй което няма в себе си светлина, то не е знание. Третата причина е Истината – свободата. Ние имаме едно понятие за свободата, свободен да бъде човек. Два полюса имате. Ако си позволиш да направиш туй, което е в разрез с истината, ти ще се намериш в едно противоречие. Противоречието ще се прояви в това: Щом нарушиш закона на истината, ти ще се ограничиш. Оттам насетне ще се явят много болезнени състояния. В твоите мисли, в твоите чувства, в твоите постъпки навсякъде специално дали е индивид или народ, или ангел, резултатите са едни и същи. Живот, знание и свобода, те са атрибути, качества на ангелите. За нас нашият физически свят е учение, движение и работа. Един човек, който не знае как да се движи, който взел бастуна, маха го, той е на 20 години, пък бастун носи, той още не е разбрал защо го носи. Теоретически обясняват, че едно време когато маймуните искали да се подигнат, да станат като хората, носили тояги да се изправят. Много добре, ако бастунът ти помага да ходиш. Но гледам някой път на ръката го окачили, не се подпира, някой път го носи под мишницата, някой път върви и го върти.

Първата причина на физическото поле е учението. Ние учим да добием нещо, от което да се ползуваме. Ние искаме да бъдем учени. Знание имаме. Защо ни е знанието? Учението е съществено. Човек, който не се учи, майката, която не се учи, изгубва майчинството. Бащата, който не учи, изгубва бащинството. Братът, който не се учи, изгубва братството. Сестра, която не се учи, изгубва сестринството. Учител, който не се учи, изгубва учителството. Всички трябва да се учат. Някои мислят, че са завършили. Не, не може тъй да се говори. Но щом престанеш да се учиш, ти ще изгубиш всичко. Последната причина е работата. Всяко нещо, което вземеш да го направиш на свят. Миеш паници и казваш: За туй ли съм роден да мия паници. Че за какво си се родил. Някой е слуга, носи едно дете, казва: Затова ли се родих. Че за какво се роди? Считай в дадения случай онова, което работиш за съществено. Имаш едно малко камъче, по-важно от него няма. Нека твоят ум носи една идея непреривно. Ти мислиш, да съм някой голям министър. Ако си министър, ще те затворят, ще те съдят, както сега в България ги съдят. И цар да си ще те съдят. Дъщерите съдят майките си и бащите си. Чудното е, че някой казва: Аз така разбирам. Моята похвала, че така разбираш. Всеки човек да постъпи, както разбира. Работиш, може да направиш двадесет погрешки. Ти като свършиш работата, ще я оправиш. И сто погрешки да направиш, не пропускай работата си. Мене ми разправяше един възлюблен за своята възлюблена. Как, казва се строеше нашият живот, но ми каза веднъж мазник, свърши се. Докато не беше ми казала мазник, аз я мислех за ангел и аз бях ангел. Като ми каза мазник, намаза ме с нещо и оттам насетне ми потъмня всичко. Страшна дума е мазник. Какво значи мазник? Туря му повече масло, отколкото трябва. Опасно е. Кажеш на един човек мазник, няма да се мине десет години и той ще ти каже същото, ще се върне при тебе, ще ти каже мазник. Ако питаш де е произходът – ти сам го научи.

Първото нещо: Езикът е като тия плочи, които пеят и свирят. Когато плочата е настанена добре, пее хубаво, но най-първо като се тури, съска, дига шум. Като не е турена на място иглата, ще има разногласие. Човешкият език е тази Божествена игла, която свири всичките песни. Ако той не се тури на място, всичките работи се представят тъй, както не са.

Та казвам: Ние, съвременните хора, живеем при богатите условия. Науката станала толкоз обширна, милиони умове има, които се занимават с всичките области да изследват тайните. Но всичко, което науката е изследвала, има нещо, което не е така достоверно. Вземете някой човек съхне. Богато дете, но съхне. Хранят го, гоят го, но съхне това дете. Коя е причината на туй съхнене. Вода няма детето. Всеки един човек, който изсъхне, няма кой да го обича. Като няма кой да те обича, съхнеш. Някои тлъстеят, в тях има повече вода, отколкото трябва. Кръгло е лицето, трябва да дадат от своята влага на сухите. Не завързвайте приятелство безразборно. Двама влажни не може да живеят. Единият малко сух, другият влажен. Понеже сухият има повече топлина, повече светлина има, на влажния той ще му даде. Та аз ще ви говоря, всичко седи в познаването на нашия ум, от онази област, която се занимава да изучава природата. Всичко зависи от нашето сърдце. Всичко зависи от нашата душа. Хората някой път не знаят, че имат душа, която може да обясним. Да оставим обясненията: Единна ли е или колективна, събрана от много явления. Тия работи не важат. Казвам: Ако ти не слушаш своя ум, който носи светлина за тебе, тогава светът няма да ти бъде приятен. Ти няма да знаеш какво нещо е красота. Ако ти не разбираш своето сърдце, ти няма да разбираш топлината. Топлината произвежда всичките меки и хубави думи. Ако ти не разбираш физическия свят, в който живее тялото ти, ти не разбираш. Принуждаваш краката си, принуждаваш ръцете си, принуждаваш ушите си, всичко принуждаваме. Вечерно време като си дойдете вкъщи, нито си измивате краката, започнат да миришат. Ние се занимаваме със социални въпроси.

Ако българските министри разбираха какво е Любовта; ако българските министри разбираха какво е Божията Мъдрост; ако разбираха какво е Божията Истина, щяхме ли ние да имаме туй положение? Ако българските министри разбираха какво нещо е животът, ако разбираха какво е знанието и ако разбираха какво е свободата, щяхме ли да имаме туй положение? Погрешката на министрите седи ето в какво: Те мислеха да оправят света с движение, с учение и с работа. Светът с движение, с учение и с работа не се оправя. Движението, учението и работата това са резултати на Божествения свят. Как ще се движиш? Сега хиляди и милиони хора се движат на бойното поле. Какви са целите им. Те са християнски народи. От невидимия свят как гледат, какъв е моят възглед. Мислите ли, че онзи възвишен свят, който гледа хората на земята, одобрява положението както сега постъпват?

Но казвам: Тази война се води и вътре в нас. Не съм за външната война. Ти по някой път се разсърдиш и пет милиона клетки измират, стават жертва на твоята сръдня. Не си ли ти, който осакатяваш себе си. Цялото ти тяло се напълни с инвалиди. Защо се бият хората? Защото ти се гневиш без причина. Питат ме, някоя жена иска да се развежда. Пита, защо се бият хората. Защото се ожени. Твоята неестествена женитба роди тази война. Трябва да се жени човек. Да се жени то е закон. Да се жени по закона на Любовта, да се жени по закона на Мъдростта, да се жени по закона на Истината, да се жени по закона на живота, да се жени по закона на знанието, да се жени по закона на свободата, да се жени по закона на движението, да се жени по закона на учението, да се жени по закона на движението. Не е туй погрешка. От всичките погрешки, които направихте, ако станете умни, ще спечелите голямо богатство. Защото индуската философия казва: Карма. Да допуснем, че в миналото си бил цар, другите хора, които са около тебе, са били слуги, ти си ги изтезавал, измъчвал. Сега ти ставаш слуга, те стават господари. Какво трябва да правиш? Ти трябва да знаеш, че ти си причината за лошите отношения. Ти ще живееш по най-добрия начин. Каквото наказание ти дадат, ти ще им благодариш, ще кажеш: Аз съм причината. Вие сте много добри хора.

Та сега аз съм за туй: когато законът осъжда един човек, ние няма да го защищаваме, не може да се защищава. Но ние можем един човек, когото законът осъжда, ние да го поддържаме със своята мисъл: Ще се оправи тази работа, не бой се. Изправи погрешките си. Да не съжалява, че законът го съди, но да се радва, че има условия да изправи живота си. Сега в България имаме случай, дето всичките министри, които са правили погрешки, да изправят, каквото са правили. Законът ги осъжда, за да се изправят. Тогава ние всички ще им пожелаем доброто желание да си изправят погрешките. Защото ако светът не си изправи погрешките, не може да живеем добре. Ако ние не си изправим погрешките, не може да живеем добре. Вземете в един оркестър един да наруши нещо в нотите, в такта, в темпото, веднага се изменя цялата хармония. Вещи трябва да бъдат хората. Вие се радвайте, че в България има толкоз министри да ги съдят сега. Ще се поучите от тях. Кой министър каквато погрешка има, тя е ваша. Разните погрешки на министрите са ваши погрешки. Идете научете се от тях. Вие седите на заден план. Трябва да бъдем справедливи, но не жестоки. Трябва да бъдем строги, но милостиви. Да скъсаш нещо, да го счупиш, да го смачкаш, не е нищо. Изял някой една ябълка. Най-първо тази ябълка не е твоя. Ти дигаш шум защо тази ябълка е изядена. Върху тази ябълка са работили слънцето, въздухът, земята, влагата, разни червейчета, хиляди ангели са работили и ти ставаш господар. Въпрос правиш, че са ти взели ябълката. Че имаш малко право, не отричам. Ние, съвременните хора, сме взели такива прерогативи като Бога. Само Бог може да съди. Само онзи, който люби, може да съди. Само онзи, който е мъдър, може да съди. Само онзи, който обича истината, може да съди. Само онзи, който обича живота, може да съди. Само онзи, който обича знанието, може да съди. Само онзи, който обича свободата, може да съди. Но трябва да обичаме свободата. Когато съгрешиха тия ангели, Господ не ги унищожи, прати ги в огъня да станат мекички. Прати и хората, трябва да се учат от този университет, огнен университет, който изправя всичките погрешки. Казват, че вечно ще бъде. Вечно е сто години. Вечно значи сто умножено на себе си десет хиляди години. Ако не си доволен, тогава един милион на един милион, колко ще бъде? Все-таки ще има край. Но във веки веков значи един век умножен на себе си десет хиляди години. Алегория ви казвам. Онези славеи, които пеят из България, знаете ли кои са те, отде са се научили? Те са прегрешили ангели. Всичките славеи са ангели по за десет хиляди години, наказани да идват да пеят. Дали вярвате е друг въпрос. Хиляда и една нощ е. Ако вярвате, нищо няма да изгубите; ако не вярвате, пак невежи ще останете. Казваш: Ангел ли е, той пее. Той без пари пее и казва на българите: Опичайте си ума вие, българите, десет хиляди години ви пеем, изпрати ни Господ да ви пеем и да ви кажем: И вие ще пеете като нас. Има и други, които пеят, чучулигите и те пеят. Те са по-долу втора категория ангели.

При съвременния век, при големите богатства, които имаме, казвате: Какво ще стане, защо сме (се) родили. Чудно защо си се родил. Родил си се да познаеш какво нещо е Божията Любов; родил си се да познаеш какво нещо е Божията Мъдрост, която носи знанието в себе си; родил си се да познаеш какво е Божията Истина, която носи свобода в себе си. Затуй тия светове са пълни с напреднали разумни същества. Ти гледаш небето нагоре, казваш: Какво ли има. Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което се върши там горе – думите на апостол Павел. Казва: Какво има на слънцето? Око не видяло и ухо не е чуло какво има на слънцето. Вие виждали ли сте една слънчева девица, каква светлина има; как е опасана със златен колан, какви дрехи има. Ако видите една слънчева красавица, вие съвсем ще се обезсърдчите. Затуй един ден вие трябва да станете като тях, ще се учите от тях как са придобили. Знаете как живеят красавиците на слънцето. Никога не обиждат с думата мазник, всичко може да кажат, но не мазник.

Сега вземете на български думата „война“, на английски е „уор“, на турски е „мораабе“, много звучна и доста съдържателна дума. По някой път ще минеш от английското „уор“, на български „война“ и на турски „мораабе“. Всякога войната става по единствената причина, щом кажеш мазник. Кажеш ли мазник и войната става. В българското село Четма, много добри хора – много работливи, овчари са, не обичат да позволяват да се наместват овците. Дошли чужди овци, заклали ги, изяли ги? Хванали един четманец и той казва: Господин съдия, отде да го зная, че е чуждо. Влезе, мислех, че е моя овца, заклах я. Нали знаеш, Господин съдия, ние сме хора говеда, пък вие сте наши братя да ни учите. Език има. Съдията не се досеща, пък ще си преглътне.

Казвам, ние, хората на големите богатства, които нашият ум съдържа, нито един съвременен цар няма такива възможности на земята, както ние, които носим ума си. Ония богатства, които носи нашето сърдце, те са други богатства, богатствата, които носи нашата душа и богатствата, които носи нашият дух, са други. Ние се питаме какво трябва да правим. Ти имаш един мъж с такива богатства, той има някои петна, някои недъзи тук там, трябва да знаеш как да изправиш ума му. Аз ви съветвам, да ви дам един съвет на младите момци и моми. Никога не се жени за мома или мома да се не жени за момък, докато не намериш най-добрата му черта. Като намериш тази черта, дръж я в ума си. Ще живееш, както ангелите живеят. Ако се ожениш без да намериш тази черта, нещастията ще хвърчат едно след друго. Мене ми разправяха за едно българско семейство, бащата пее бас, дъщерята алт, майката сопран, синът тенор. Дойдат вечер, няма да се карат, свирят квартет. Аз бих желал всички български семейства да свирят така, но само за едно семейство са ми разправяли, туй не съм го видял, разправяли са ми. Някой път съм намислил да посетя това семейство. И действително аз зная едно семейство, дето по същия начин живеят. Този пример е модерен, но зная едно семейство, дето много добре си живеят.

Та нас трябва да ни въодушевлява законът, че имаме един ум, който носи светлина в себе си. Това трябва да ни радва. Трябва да се радваме, че имаме едно сърдце, което носи Божествената топлина. Трябва да се радваме на душата си, която носи Божиите блага от хиляди и милиони години. Трябва да се радваме на духа, който ни показва пътя. Какво има да се обезсърдчавате в света. Аз препоръчвам. Ще видим как българите ще осъдят министрите. Аз се интересувам. По Божия закон ще ги съдят. Аз казвам, след като излежат затвора, може да бъде пет години, може да бъде десет години, не вярвам да е по-долу от десет години, защото както аз виждам, някои работи ще се съкратят. Десетте години ще се съкратят, петте години ще се съкратят, бесилките и те ще стане нещо, ще изгният въжетата. В турско време като бесят някого и се скъса въжето веднъж, пак го бесят, но ако се скъса втори път, вече трети път не го бесят, казват: Бог не позволява. Сега модерните съвременни хора и сто пъти го бесят.

Казвам: Радвайте се на вашия ум, радвайте се на вашето сърдце, радвайте се на вашата душа, радвайте се на вашия дух. Тогава Любовта, Божията Мъдрост, всичкото онова добро, което може да направите, направете го. Като излязат тия министри, кажете: Поздравляваме ви, че изправихте всички погрешки на българския народ и за бъдеще елате да живеем заедно. Да живеем според както Любовта изисква. Ние трябва да знаем, заинтересувани сме. Благата на един народ, благата на едно семейство, на един човек зависят напълно от състоянието на неговия ум, от състоянието на неговото сърдце, от състоянието на неговата душа и неговия дух. То е важно сега. Ако умът ти няма туй възвишеното състояние, ако сърдцето ти няма, ти не може да се освободиш от ония неприятности, с които е пълна природата. Та в модерния свят вземете християнството. Християнските народи, да оставим народите, вярващите християни, православни, католици, протестанти не са дошли до идеята да си подадат ръка, да кажат: В името на Бога, в името на Исуса Христа да си подадем ръка. За своите лични теории как се спасява човек, как спасил Христос света и т.н. ще ги оставим. Досега те седят непримирими.

Христос казва: Онези от вас, които сте нахранили Христа, добре сте направили. Някои от вас, които сте го напоили, добре сте направили. Някои от вас, които сте го приели като странник, добре сте направили. Някой болен бил, посетили сте го. В тъмница бил, посетили сте го, добре сте направили. Аз още като видя някой певец или цигулар, като видя как е построен, зная как ще свири или как ще пее. Щом видя, че е строен, пее човекът. Християните са скромни, казват: Много не сме учили. Не, не, ти ще учиш, ти ще идеш да пееш. Без да се учиш, хич не излизай да пееш. Аз ви казвам: По музиката, за да реша един български мотив мене ми взе 40 години. Чаках го, разреших го. Оттам насетне на българските музиканти тръгна напред. Няма да им казвам, какво съм разрешил, имах търпението да го разреша. Решавам по един начин, по друг начин, оставя го. Казвам решен е този мотив. След 40 години в сегашните времена, напълно го разреших. Казвам решен е този мотив. След 40 години в сегашните времена, напълно го разреших. Казвам: На българите работите им ще се оправят. Ако не беше се разрешил, нямаше да се оправят. Понеже се разреши, ще се оправят работите и вашите работи ще се оправят. Често мислех да скъсам, да не се занимавам, нещо ми казва: Не, не. Пак решавам, решавам, пак ми иде да скъсам. Нещо казва: Чакай. Казвам: И вие има да разрешите една хубава задача на вашия ум, една задача на вашето сърдце, една задача на вашата душа и една задача на вашия дух. Цялото човечество ще има полза. Полза принася. Казвам: Вашите задачи от 40 години, които имате, някои от вас искате да късате. И аз мислех да скъсам, но още по-лошо. Няма какво да късаш. Може да кажеш: С други работи не може ли да се занимавам. Че какво беше. Една българска песен, една българска игрива песен какво ще разреша. Чрез тия игривите песни иде животът. Без българските игриви песни не може да влезе животът. Тъжните песни са насъбраното богатство да се яде и пие. Като дойдем до българското алегро, то е българинът, който работи, изважда богатство. Казва: Игрива песен. Аз харесвам българина, някой път е безкористен. Кръстникът венчава шопа. Казва: Ще играеш, без да викаш ихуху. Ако не кажеш ихуху, ще ти дам една крава с телето. Играл шопът до половината и казва: Кръстник, ритам ти кравата и телето и извикал ихуху. Нека си играе, нека си каже ихуху! Не ми трябва кравата и телето, ихуху. Да се освободи. Оставете вашите крави и телета и кажете ихуху! Да се свърши въпросът. Оставете стария начин на извинение. Казва: Извини ме. Това не е извинение. Откъснеш плода от градината на човека, мини след това и му кажи: Един ден минавах от тук и откъснах един плод. Връщам ти го по-хубав. То е извинение. Зачитаме свободата. Извинете, по-хубав от вашия връщам. Той ще търпи човек, може да търпи, но и аз трябва да бъда благороден да си поправя погрешката. Казвам: Ние трябва да зачитаме мислите на хората, съществените мисли. Една мисъл има в човешкия ум. Трябва да зачитаме човешките желания, Божествени желания има. Трябва да зачитаме онова, което Бог е вложил в човешката душа и тя е една хубава написана книга. Хубаво трябва да четете. Като четете, не цапайте тази книга.

Да допуснем сега, че имате главоболие. От малко светлина е. Имате коремоболие. От малко топлина е. Каквато и друга болка да имате, намаляла е силата в тялото ви. Що е ревматизмът? Ненужен товар в ставите. Мазнини има в гръбначния стълб, не работи. За да бъдете здрави, на гръбначния стълб има дванадесет чифта отвора, от които излизат нервите по цялото тяло, образуват се мазнини в тия отвори и не може да излиза енергията. Затова заболяват някои органи, някой път се ражда парализа. Излагайте гърба си на слънцето. Турете най-хубавите си мисли, да се отворят тия врати навсякъде да тече енергията. Заболи ви глава, моли се, намери погрешките си. Главоболие имаш, намери погрешката си. Боли те коремът, намери погрешката си. Някой път ще идеш при лекарите да ти (кажат) погрешката. Ще платиш, ще ти кажат погрешката. Лекарят казва, че си ял чесън, чесън. Чесънът е лечебно средство. Ял си лук, лук. Лукът е лечебно средство. Ял си праз, праз. Празът е лечебно средство. Не може само праз.

Казвам: Когато срещнете един човек, нека се отличава с това, човекът е щедър, ти храниш една отлична мисъл за него. Не тъй да гледаш, но много хубаво да чувствуваш, той като те погледне, човекът носи една хубава мисъл за тебе. Казваш: Много хубави мисли, много хубави чувства имаш, отлична душа имаш, носиш един отличен дух. Та казвам: Когато се обезсърдчите в живота си, кажете: Няма друг като Бога да представя Любовта. Само Той я представя. Единствената Любов, която изтича в света, то е Любовта, която изтича от Бога. Като загазиш още повече, мислиш, че всичките хора са невежи, кажи. Няма друга мъдрост като Божията Мъдрост. Единствената мъдрост, която излиза от Бога, носи знание. Ние сме за онзи Господ, Който ни изпраща светлината си, не за онзи, за който са писали пророците, но който ни изпраща всичките дажби, с които живеем, дал ни е материала да си съградим къщите си. Образуването на семействата, раждането на братя и сестри се дължи на Него. Избавянето от хиляди злини в света се дължи пак на Него. И бъдещето, което е начертано, пак е от Него. Той е, на Когото ние дължим всичко. Бързаме да покажем, че имаме добри отношения един към друг. Не да гледаме погрешките, но да слушаме да се изправят погрешките. В света сега иде епоха да се изправят погрешките. За бъдеще да живеем без погрешки. Когато се затъжим за погрешки, ще слизаме в по-низшите светове, да виждаме какви са погрешките. В миналото светиите са ходили в горите да видят вълка как дави овците, да видят какво нещо е лошият живот. Светиите често отивали да погалят вълка и казват: Ако ме обичаш, остави я, не я яж. Ако ме послушаш, може да ти помогна. Ако не ме послушаш, сто пъти ще ти одерат кожата ти.

Та казвам сега: Настоявам върху благата, които Бог ви е дал. Върху красивите умове, които имате, върху красивите сърдца, които не сте виждали, върху красивите души, красивите духове. Издигнете бялото знаме и живейте тъй, както Бог изисква.

Божията Любов носи изобилния пълен живот.

Девет съществени причини

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, носи, години, хора, любов, живот, всички, аз, всичко, жени, закона, казвам, съди, сега, казва, път, мазник, добре ,

Извънредни беседи , Последното Слово , София, 19 Ноември 1944г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Има девет съществени причини, от които произтича нещастието на хората, и девет съществени причини, от които произтича щастието на хората. Всички останали причини са второстепенни, но деветте са съществени, кардинални. Първата съществена причина е непознаването на любовта и неизпълнението на нейния закон. Въпреки това, философите говорят за любовта, обясняват я, но тя не трябва да се обяснява. Тя е свят, в който трябва да се потопиш, да участвуваш в него, да се ползваш от благата му – нищо повече. Човешките понятия за любовта, определянето и като малка и голяма, като човешка и дяволска, това са неразбрани неща. Любовта е наука. И дяволът е ангел, но живее само за себе си.

Втората съществена причина е непознаването на мъдростта и на благата, които тя носи.

Третата съществена причина е непознаване на истината и неподчиняване на нейните закони.

Непознаване на любовта, на мъдростта и на истината са трите важни причини за нещастието на хората. Познаването им причинява тяхното щастие. Това са причини от Божествения свят. Някой мисли, че може и без любов, и без мъдрост, и без истина. Може и без тях, но последствията са лоши.

Втората тройка от съществени причини са неразбирането на живота, на знанието и на свободата. Като не разбират живота, хората изискват от него това, което той не може да им даде. Животът е за вас, той е за любовта. Вие трябва да слугувате на живота, за да го разберете. Искате да се ползвате от благата на живота, без да го разбирате. Това е невъзможно.

Всички говорят за знанието, без да го разбират. Какво носи знанието за човека? Мисъл и светлина. Това, което не носи мисъл и светлина, не е знание.

И за свободата се говори, без да я разбират. Едно искат хората – да бъдат свободни. Какво е, всъщност, свободата? Свобода без познаване на истината е невъзможна. Който си позволи да направи нещо в разрез с истината, ще се намери в голямо противоречие, т. е. в голямо ограничение. Ограничението причинява ред болезнени състояния в мислите, в чувствата и в постъпките на човека. Всяко ограничение, което се отнася до човека или до ангела, до индивида или до народа, причинява едни и същи резултати.

Живот, знание и свобода са атрибути на ангелите. Те имат отношение към духовния свят. Физическият свят, обаче, е за хората. Към тях се отнася третата категория съществени причини: движение, учение и работа. Който не знае, как да се движи, сам си причинява нещастие. Млад, 20 годишен човек, взел бастун, маха го на една и на друга страна. Той не разбира, защо носи бастун. Отде е произлязъл бастунът? Някои учени казват, че едно време, когато маймуната искала да се изправи на два крака, носела тояга, на която се подпирала. Добре е да носиш бастун, но ако ти помага в ходенето. Някой закачил бастун на ръката си, но не си служи с него; друг го носи под мишница; трети го върти във въздуха.

Втората съществена причина за нещастието или щастието на човека се дължи на неразбиране или разбиране смисъла на учението. Човек учи, за да придобие нещо, което да го ползва. Някой иска да бъде учен, да има знание. Защо му е знанието? Учението е съществено. Който не се учи, всичко изгубва. Ако майката не се учи, изгубва майчинството. Ако бащата не се учи, изгубва бащинството. Ако братът не се учи, изгубва братството.

Ако сестрата не се учи, изгубва сестринството. Учител, който не се учи, изгубва учителството. Всички трябва да се учат. Някой си мисли, че е свършил всичко. Така не се мисли, нито се говори. Щом престанеш да учиш, ти ще изгубиш всичко.

Последната причина е работата. За да не бъдеш нещастен, работи с любов. Каквато работа започнеш, трябва да вложиш в нея любов. Миеш чинии и казваш: За това ли се родих? Че за какво си се родил? Слуга си в един дом, носиш дете на ръце, казваш: За това ли се родих? Считай, че работата, която вършиш в даден момент, е най-важна. Носиш едно малко камъче – това е най-важно за теб.

Непреривно носи в ума си една идея. Ти искаш да си голям човек, министър, за това мислиш постоянно. Ако си министър, ще ти намерят някаква вина, ще те затворят и после ще те съдят. И цар да си, пак ще те съдят. Дъщерите и синовет съдят майките и бащите си. Ще каже някой, че така разбират, така постъпват. Похвално е това. Нека всеки постъпва според разбирането си. Като работиш, ще направищ много погрешки, но като свършиш работата си, ще ги изправиш. И сто погрешки да направиш, не се отказвай от работата си.

Един млад човек разправяше за своята възлюбена: Докато не бяхме си казали една лоша дума, животът ни вървеше добре. Един ден моята възлюбена ме нарече мазник. От тоя момент животът ни се развали. До това време аз я считах ангел, и аз бях ангел. Откак ме нарече мазник, като че ме намаза с нещо, и животът ми потъмни. Страшна е думата „мазник". Какво означава тя? Намазали човека повече, отколкото трябва. Опасно е да наречеш някого мазник. След време и той ще те нарече мазник. Какъв е произходът на тая дума, отде иде, това сами ще разрешите.

Какво представя човешкият език? – Грамофонна игла, която пее и свири. Когато иглата е добре настанена, добре свири и пее; докато се нагласи, чува се шум, съскане. Възпитаният човешки език е Божествената игла, която се движи по плочата. Ако иглата не се постави на място, работите стават така, както не се очакват. Тури ли се на място, работите вървят добре.

Мнозина се оплакват от живота, защото не го разбират. Те се намират при богати условия, които не могат да използват. И съвременната наука е богата. Всички човешки умове се насочват към различни областа на науката, но много от нейните изследвания не са достоверни. Например, някое богато дете, добре гледано и хранено, постоянно съхне. Коя е причината за това, малцина знаят. Причината е липсата на вода в неговия организъм. Всеки човек, който съхне, е лишен от любов, няма кой да го обича. Някой човек затлъстява много. – Защо? – Има повече вода, отколкото трябва. Той трябва да даде малко влага от своята на сухите хора. Като знаете това, не свързвайте приятелство безразборно. Двама пълни, дебели хора не могат да дружат, Единият трябва да бъде пълен, а другият – слаб; единият да има повече влага в организма си, а другият – по-малко. Сухият има повече светлина, по-малко топлина; пълният има повече топлина, по-малко светлина. Като дружат, те си помагат взаимно.

И тъй, всичко зависи от ума, от сърцето и от душата на човека. Мнозина не признават съществуването на душата. Това не е важно. Ще разисквате върху въпроса, единна ли е душата, или колективна; сбор от много явления ли е, или само отделни факти и явления. И това не е важно. Едно е важно: да слушаш своя ум, който носи светлина; ако не го слушаш, животът ти не е приятен, не знаеш, какво нещо е красотата. Ако не познаваш сърцето си, не знаеш, какво нещо е топлината. Топлината произвежда мекота. На нея се дължат нежните и меки думи. Ако не познаваш физическия свят, ти не разбираш тялото си, не знаеш законитв, които го управляват. Ти насилваш ръцете, краката, очите, ушите си, без да мислиш за последствията. Вечер, като се върнеш от работа, не мислиш за краката си, да ги измиеш, да облекчиш положението им. Хората се занимават със социални въпроси, а оставят настрана близките до тях въпроси – до своя ум, сърце и тяло.

Всeки трябва да се ръководи в живота си от любовта, мъдростта и истината; всеки трябва да се ръководи от живота, от знанието и от свободата; всеки трябва да учи и да работи. Ако българските министри разбираха, какво представят Божията любов, мъдрост и истина, положението щеше да бъде друго. Ако българските министри разбираха, какво нещо е животът, знанието и свободата, положението щеше да бъде друго. Погрeшката им се заключва в това, че те мислеха да оправят света с движение, с учение и с работа. Светът не се оправя така. Движението, учението и работата са резултат на Божествения свят. Как трябва да се движи човек? Днес хиляди и милиони хора се движат на бойното поле. Каква е целта им? Как гледа невидимият свят на войната, която сега става между християнски народи? Одобрява ли постъпките им?

Днес войната е външен процес, но тя става и вътре в човека. Никой се разгневи и в един момент на тоя гняв стават жертва пет милиона клетки. Ти, човекът, не се ли осакатяваш сам? Цялото ти тяло е пълно с инвалиди. Питате: Защо воюват хората? Питам: Ти защо се гневиш без причина? Някоя жена иска да се разведе с мъжа си, а същевременно ме пита, защо хората воюват. Понеже нейната женитба е неестествена, затова и хората воюват. Неестествената женитба създаде войната. – Трябва ли да се жени човек? – Женитбата е естествен процес, но човек трябва да се жени по закона на любовта, по закона на мъдростта и по закона на истината. Човек трябва да се жени по закона на живота, по закона на знанието, по закона на свободата. Човек трябва да се жени по закона на движението, по закона на учението, по закона на работата. Който не се жени по тия закони, греши. Не е лошо, че греши човек, но той трябва да се ползва от погрешките си. Като изправя погрешките си, човек поумнява. С поумняването си, той печели голямо богатство.

Според индуската философия, погрешките имат отношение към човешката карма. И царят, и простият човек грешат. Някой цар изтезава, мъчи слугите си, без да мисли за последствията. В бъдеще царят ще стане слуга, а слугата – цар. Трябва ли да пита тоя слуга, защо господарят и близките му се отнасят лошо с него? Не търси причината отвън, в другите хора, но я потърси в себе си. Едно време, когато си бил цар, ти си измъчвал слугите си. Днес те ти отговарят по същия начин. Днес, както и да се отнасят към теб, ще благодариш и ще знаеш, че ти си причина за всичко. Като знаете това, от всички се иска добър живот.

Закон е: когато съдят някого, ти не го защищавай. Само един начин има, по който можем да му помогнем: да изпратим мисълта си към него, с пожелание да изправи погрешката си. Щом изправи погрешката си, работата се нарежда добре. Не съжалявай, че законът те съди; радвай се, че имаш условия да изправиш живота си. Сега законът съди министрите, за да изправят погрешките си. Ние ще изпратим своята добра мисъл към тях да изправят погрешките си. Ако хората не изправят погрешките си, не може да се говори за добър живот Ако и ние не изправяме погрешките си, не можем да говорим за добър живот. Ако един от музикантите на оркестъра наруши нещо в свиренето – не спази такта, темпото, или вземе една нота вместо друга, цялата хармония се изменя. Опитни трябва да бъдаг всички музиканти. Опитни трябва да бъдат всички хора в своите работи. Поучавайте се от това, което става днес в България.

Помнете : погрешката на едного е погрешка на всички. Погрешката на един от министрите, или на всички министри е и ваша погрешка. Учете се от всички. Сега вие сте на заден план, никой не ви съди. Затова, като съдите, бъдете справедливи, но не жестоки. Бъдете строги, но милостиви. Нищо не е, ако скъсаш нещо, или ако го счупиш, но трябва да знаеш, защо си го скъсал или счупил. Някой изял една ябълка, и всички около него вдигат шум, кой му позволил да я изяде. Ябълката не е тяхна, нито твоя собственост. Върху нея са работили слънцето, въздухът, водата, почвата, червейчетата, а ти ставаш господар на ябълката и повдигаш цял въпрос, кой е посмял да изяде твоята ябълка.

Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени." Кой има право да съди? –Само Бог има това право. Съденето е прерогатив на Бог. Въпреки това, хората са взели това право. Значи, само оня, който люби, може да съди; само мъдрият може да съди; само истинолюбивият може да съди. Само оня, който обича живота, може да съди; само оня, който обича знанието, може да съди; само оня, който обича свободата, може да съди. Как съди Бог? Когато първите ангели сгрешиха, Бог не ги унищожи, а ги изпрати на земята – в огнения университет, да се учат и възпитават. Тоя университет изправя всички погрешки и прави хората меки. И човек е дошъл на земята да се възпитава, да придобие мекота. Казват, че човек ще се мъчи вечно. Колко време се включва във вечното? Най-много сто години, умножени сами на себе си. Значи, десет хиляди години. Който не е доволен, може да остане на земята повече години, милион години, умножени сами на себе си. Колкото време и да прекарате на земята, все има край.

Сега ще ви говоря алегорично. Питат ме, де са сега ангелите, които едно време сгрешиха. Те са сегашните славеи, пратени на земята да пеят. Ще останат между хората около десет хиляди години, да ги веселят. Дали вярвате в това, то е друг въпрос. За вас това може да е приказка от „Хиляда и една нощ." Ако вярвате в тая приказка, нищо няма да изгубите; ако не вярвате, невежи ще останете. Ще знаете, че славеите са ангели, които пеят без пари. Те пеят и казват на българите; Мислете, какво правите. Ако не мислите право, ще ви изпратят на земята, като нас, да пеете. Ето, десет хиляди години вече пеем. Не само славеите пеят. И чучулигите пеят, но те са ангели от втора категория.

Съвременните хора имат големи богатства. Съвременният век се отличава с много богатства и блага. Но пак хората се запитват: Какво ще стане с нас? Зашо сме се родили? Чудно нещо, защо си се родил! Родил си се да познаеш, какво нещо е Божията любов, която носи живота; родил си се да познаеш, какво нещо е Божията мъдрост, която носи светлина и знание; родил си се да познаеш, какво нещо е Божията истина, която носи свобода. Любовта, мъдростта и истината са светове, в които живеят разумни същества. Ти поглеждаш нагоре и казваш: Какво ли има на небето? – „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което се върши горе". Това са думи на апостол Павел. – Какво има на слънцето? – Око не е видяло, и ухо не е чуло онова, което става на слънцето. Виждали ли сте една слънчева девица? Виждали ли сте я, как е облечена, с какъв колан е препасана? Ако видите една слънчева красавица и се сравните с нея, съвсем ще се обезсърчите. Ще се учите от нея, за да придобиете и вие тая красота. Някога и вие ще станете като нея. Знаете ли, как живеят красивите същества на слънцето? Те никога не обиждат. Те могат да кажат на човека всичко, но никога няма да го нарекат „мазник". Те не воюват, както хората.

Какво означава думата „война"? На английски война значи „wor", на турски – „мурабе". Звучна, съдържателна е тая дума. Някой път ще минеш от английското „wor" към българската дума „война" и после към турската „мурабе" – Кога става война? – Когато кажеш думата „мазник". В едно българско село, наречено Чатма, селяните имали обичай, като влезе в стадото им чужда овца, да я хванат и заколят. Така постъпил един от тия селяни. Хванал чуждата овца, заклал я и я изял. Дават го под съд. Съдията го пита, защо хванал чуждата овца. Той отговорил: Мислех, че е моя, сгреших. Нали знаеш, господин съдия, ние сме говеда, прости хора. Вие сте наши братя, ще ни учите. Казвам: Език е това. Съдията не се досетил, какво иска да каже селянинът; ако се досети, ще премълчи, няма какво да се разправя с простия човек.

Бъдете доволни от това, което ви е дадено. Какво по-голямо богатство очаквате от богатството на вашия ум, на вашето сърце? Какво по-голямо богатство очаквате от богатството на вашата душа и на вашия дух? Това богатство не може да се сравни с богатството на един земен цар. След всичко това се питате, какво трябва да правите.

Имаш един мъж, който разполага с големи богатства, но има някакви недостатъци и не знае, как да си помогне. Ти си негова жена, която разполагаш с голямо богатство, но не искаш да му помогнеш. Помогни му да изправи ума си. Изправи ли се, богатството му ще потече. Тогава и двамата ще се ползвате от това богатство. Ако не сте готови взаимно да си помагате, ето какъв съвет ще ви дам. Ако си мома, не се жени, докато не намериш в момъка най-добрата черта на характера му. Ако си момък, не се жени, докато не намериш най-добрата черта в характера на момата. Щом намериш тая черта, дръж я постоянно в ума си. Ще живееш, както ангелите живеят. Ако се ожениш и не намериш тая черта във възлюбения си, или в своята възлюбена, нещастията ще те следват едно подир друго. Разказваха ми за живота на едно българско семейство, дето всички били музикални, пеели добре. Бащата пеел бас, дъщерята – алт, майката – сопран, а синът – тенор. Вечер, като се прибирали от работа, вмвсто да се карат, те започвали да пеят – образували квартет. Бих желал да посетя това семейство, да видя, действителен ли е тоя случай. Бих желал всички български семейства да живеят в пълна хармония.

Въодушевявайте се от това, което имате. Въодушевлявайте се от вашия ум, който носи светлина. Радвайте се на вашия ум, Радвайте се на вашето, сърце, което носи топлина. Радвайте се на вашата душа, която носи Божиите блага от хиляди и милиони години. Радвайте се на своя дух, който ви сочи пътя към Бог. Защо трябва да се обезсърчавате? Радвайте се на всичко, което ви е дадено, и живейте по Божия закон. Всеки човек и всеки българин трябва да живее по тоя закон.

Днес всички българи се интересуват от съдбата на ония, които са под съд. Днес съдят и министрите. Интересно е, каква ще бъде съдбата им. Някои ще осъдят на затвор за пет, за десет и повече години. Както виждам нещата, всичко ще се съкрати: десетте години ще се съкратят на по-малко, петте години също ще се съкратят, бесилките ще изчезнат, въжетата на бесилките ще изгният. Като качат някого на бесилката, въжето ще се скъса и няма да го обесят. Турците, особено старите, спазват следното правило при бесилките. Ако въжето се скъса веднъж, опитват се втори път да качат престъпника на бесилката;, скъса ли се въжето втори път, трети път не окачват виновника на бесилката. Те казват: Бог не позволява да обесим тоя човек. Кога ще

(липсват стр. 18 и 19 от книгата на PDF, след като бъдат сканирани - текстът ще се добави)


вам, но нещо ме караше да продължават». Всеки от вас има да реши една задача на своя ум, една задача на своето сърце, една задача на своята душа и една задача на своя дух. Тия задачи са в полза на цялото човечество.

Мнозина има да решават по една задача, дадена, преди 40 години. Някои искат да я прекъснат, както и аз мислех. Ако я прекъснат, по-лошо ще бъде. Ще кажете, че е трябвало да се занимавам с друга работа. Каква беше задачата? Да разреша една игрива българска песен. Животът иде чрез игривите песни. Тъжните песни са събрано богатство, което трябва да се яде и пие. Алегрото в българските песни представя българина, който работи, изважда богатството си навън. Казвате: „Игрива песен." Понякога българинът е безкористен. Хубава е тая черта.

Кръстникът венчава един шоп – селянин. После започва хорото. Кръстникът казва на селянина: Давам ти крава с телето заедно, ако играеш, без да викаш „И-ху-ху!" Младоженикъг играл, въздържал се, най-после извикал: Кръстник, ритам ти кравата и телето – „И-ху-ху!" Нека си играе човекът, нека си каже „И-ху-ху"! Нека бъде свободен. Той казва: Не ти искам кравата, не ти искам телето. – И-ху-ху!" Откажете се от вашата крава и вашето теле и извикайте „И-ху-ху!" Така въпросът ще се разреши по-лесно.

Откажете се от стария начин на живеене. Ще направиш една погрешка и после ще искаш извинение. Ще откъснеш един плод от градината на някого и после ще се извиняваш. Не се извинявай, но откъсни един хубав плод от твоята градина, иди при съседа си и му кажи: Ведчъж минах край твоята градина, влязох и си откъснах един плод. Ето, връщам ти сега по-хубав. Това значи, извинение. Да зачитаме едни на други свободата си. Той може нищо да не ти каже, да претърпи, но ти трябва да бъдеш благороден, да изправиш погрешката си. Всеки трябва да зачита съществената мнсъл в човека. Една съществена Божествена мисъл има в човешкия ум. Едно Божествено желание има в човешкото сърце. Трябва да ги зачитаме. Зачитайте онова, което Бог е вложил в човешката душа. Тя е красива книга, хубаво написана. Четете тая книга, без да я цапате.

Живейте съзнателно и мислете върху всичко, което ви се случва. Ако страдате от главоболие, причината за това е малкото светлина в ума ви – повече светлина ви трябва. Боли ви корем – малка е топлината ви. Каквато болка и да имате, ще знаете, че силата на тялото ви е намаляла. Що е ревматизъмът? – Ненужен товар в ставите. Имате излишни мазнини в организма си, поради което гръбначният мозък не работи правилно. Някои от каналите на гръбначния стьлб са запушени, затова нервната енергия не може да се разпределя навсякъде в организма. Като резултат на това състояние се явява парализия. Излагайте гърба си на слънце. Мислете право, да се отворят каналите на гръбначния стълб, да потече енергията по цялото тяло. Следователно, ако те заболи глава или корем, потърси погрешката си. Някой път отиваш при лекар, даваш известна сума, да ти покаже погрешката. Той ще ти посочи, каква несъответна храна си ял, която е причинила болестта ти.

И тъй, когато срещнете един човек, мислете добре за него. Кажете си, че той носи отлична мисъл, отлични чувства в себе си. Той носи отлична душа и отличен дух; Като помислите за него така, и той ще ви отговори със същото. Ако се обезсърчиш в живота си, кажи: Няма друг като Бог, носител на любовта. Единствената любов в света, това е любовта, която изтича от Бог. Ако почувствуваш, че си невежа, без знание, кажи: Единствената мъдрост в света е Божията. Само тя носи знание и светлина. Единственият, Който ни е дал всички блага в живота, Който ни е дал материал за съграждане на къщите ни, това е Бог. Създаването на семейството, раждането на хората се дължи на Него. Избавянето ни от хиляди злини се дължи пак на Него. Светлото бъдеще, което ни очаква, е начертано пак от Него. На Него дължим всичко.

Иде нова епоха за изправяне погрешките на хората. Бъдещият живот е без погрешки. Който се затъжи за погрешките, ще слезе в по-низш свят, да види, какво представят те. В миналото светиите са живели в горите, за да видят, как вълкът дави овцете, да имат представа за лошия живот. Когато светията види, как вълкът дави овца, той се приближава до него, помилва го по главата и му казва: Не яж овцата. Ако ме послушаш, ще ти помогна. Ако не послушаш, много пъти ще одират кожата ти.

Радвайте се на красивия ум, на красивото сърце, на красивата душа и на красивия дух, които имате.

Издигнете бялото знаме и живейте, както Бог изисква.

– Божията Любов носи изобилния и пълен живот.

23. Беседа от Учителя, държана на 19 ноември, неделя, 10 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.


----
*) Матей 25:34–46.

НАГОРЕ




placeholder