НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Реалности в живота

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Реалности в живота

Най-често използвани думи в беседата: хора, човек, всички, има, може, ден, сега, бог, аз, място, работи, слънце, живот, себе, пари, казва, работа, земя, любов ,

Извънредни беседи , Последното Слово , София, 5 Ноември 1944г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


XVII беседа от Учителя,
държана на 5 ноември, неделя, 10 ч. с., 1944 г. София – Изгрев

Новата епоха, която настъпва сега, няма нужда от доказателства, да убеждава хората за себе си. Слънцето не се нуждае от философи, да доказват, че то съществува. Колко е голямо, какво прави, това няма нужда да се доказва. Философи са нужни, когато слънцето залезе. Пророци са нужни, когато слънцето залезе. Майки и бащи са нужни, когато слънцето залезе. Щом изгрява слънцето, всички трябва да бъдат на работа. Нужно е едно ново верую.

Що е реалността? Над реалното стои свръхреалното, а според философите, над реалното стои нереалното. Нереалното, това е свръхреалното. Като четете Библията, виждате, че Бог е създал света от нищо, т.е. от свръхреалното.

Сега ние трябва да изучаваме езика на човечеството. Понеже изучаваме много езици, говорим на много наречия, раждат се противоречия и неразбиране. С какво ще докажете, че едно тяло гори? Самата топлина, която изпуща тялото, говори доста убедително. Можеш ли да убедиш човека, че студеният камък е топъл? Можеш ли да убедиш човека, че горящото тяло е студено? Може да се опиташ да го убедиш, но няма да успееш. Според старите методи, хората се стремят да доказват, че Бог съществува. Това доказване трябва да остане настрана. – Де е Господ? – Дето е Любовта. – Де е Господ? – Дето е Мъдростта. – Де е Господ? Дето е Истината. – Де е Господ? – Дето има живот. – Де е Господ? – Дето има знание. – Де е Господ? – Дето има свобода. – Де е Господ? – Дето има движение. – Де е Господ? – Дето има учение. – Де е Господ? – Дето има работа. Хубавите работи не се доказват, а ние доказваме, че има Господ. Всеки счита за привилегия, че доказал на хората съществуването на Бога. Слънцето не се нуждае от доказателства. То си грее. И най-малките същества усещат неговото присъствие. Цялата природа е висша школа за човешката душа и за човешкия дух. Тя е училище не само за хората, но за всички същества, които живеят в нея.

Сега вие искате да знаете, какво ще стане с вас, като остареете и като умрете. Всеки иска да знае, има ли друг свят. Де ще отиде човек след смъртта си? Който вярва, казва, че ще отиде в другия свят. Когато ледът се топи, де отива? На небето ли отива? Когато се топи, ледът слиза от планината в долината. Не само че не се качва по горе от себе си, но слиза по-надолу.

Заблужденията на хората се дължат на гъстотата на неорганизираната материя. Човешките неорганизирани мисли на миналото се отразяват върху тях. Значи доброто и злото се наследяват, за това се казва, че каквото човек е наследил това проявява. Казват за някого: Да се молим на Господа, да го просвети. Каквото проявява човек, това е вложено в него – не може лесно да се премахне.

Съществуват две категории хора: едната категория застава на гледището, че има Господ, а другата категория – на гледището, че няма Господ. Ония, които поддържат, че има Бог, живеят, както и ония, които поддържат, че няма Господ. Ония, които казват, че съществува Бог, ядат и пият, както и ония, които отричат съществуването Му. Ония, които поддържат съществуването на Бога, дишат, както и ония, които не Го признават. Двете категории хора стоят на два полюса. Едната категория стои на светлата страна на земята, която се огрява от слънцето; втората категория стои на тъмната страна на земята, която не се огрява от слънцето. Понеже земята се върти около себе си, ония, които са били безверници, стават вярващи; ония, които са били вярващи, стават безверници. Щом те облекат с хубави дрехи, ставаш благородник, културен човек; щом свалят хубавите ти дрехи, минаваш за прост, за некултурен човек. Ако имаш хубави обувки, минаваш за културен човек, ако обувките ти са прости, скъсани, минаваш за некултурен човек.

Да благодарим на природата, че ни е дала пет отворени врати, чрез които влизаме в контакт с нея. Да благодарим за онова, което схващаме чрез своите очи; за онова, което схващаме чрез своите уши; за онова, което схващаме чрез обонянието си – чрез своя нос; за онова, което схващаме чрез своята уста; за онова, което схващаме чрез своите ръце и крака. – Кое е реално? – Реално е това, с което ходя; реално е това, с което пипам; реално е това, с което ям; реално е това, което възприемам чрез обонянието; реално е това, което чувам; реално е това, което виждам. Но има друга една реалност, по-висока от тая. Реално е това, което чувствам в себе си; реално е това, върху което мисля; реално е това, което мога да направя във всеки даден случай.

Съществуват две реалности: Едната е относителна реалност – на болните хора. Другата е абсолютна реалност – на здравите хора. Ако отидете при един болен, той ще ви разправя научно за своя крак, че не се свивало коляното му. Здравият не влиза в положението на болния. Здравият, който никога не е боледувал, не може да влезе в положението на болния, не знае какво нещо е болка. Болният казва: Да имаш моята опитност! – Благодаря, не искам да имам твоята опитност.

Разправяше ми един българин от Варненско, от село Николаевка, как пътувал един ден с колата си, впрегната с два коня. По едно време гледа, едно момче върви подир колата и моли да се качи, да тури дисагите си в колата, да не му тежат. Спрях колата и казах на момчето: Дръж юздите, ще сляза за малко и после ще продължим. Момчето, като взе камшика, че като удари конете, трябваше да тичам след него два километра път, докато го стигна. Ще качиш едно дете на колата си, ще слезеш за малко от колата и след това ще имаш една особена опитност. Няма защо да разправяш за такава опитност – представяте си, каква е тя. Като вземат зимно време юргана или дрехата ви, каква ще бъде опитността ви? Ще усетите студ и ще разберете, че много сте изгубили. Ако е лятно време, няма да почувствате голяма загуба.

Съвременните хора не трябва да губят оная реалност, която им дава здравословното състояние, която ги прави здрави. Аз наричам тая реалност – реалност на добродетелите на човечеството. Днес силна дума не е „Бог“, но човещина. От всички се изисква човещина. Ако в своята човещина ти не обичаш ближния си, ако не обичаш своя баща, ако не обичаш своята дъщеря, ако не обичаш своя син, ако не обичаш своя приятел, ако не обичаш своя слуга, ако не обичаш всички животни, които ти служат, в какво се изявява величието на човека? Ако снемете един министър от реалността, в която се намира, де отива той? В оня свят ли е отишъл? Сега в България съдят всички министри, всички видни българи, които управляваха четири години. Направили някаква погрешка, за която ги съдят. В оня свят ли ще ги изпратят? Сега разискват, като ги осъдят, как ще ги екзекутират – с обесване или със застрелване. Всички хора са изплашени. И министрите нека кажат: Братя сгрешихме, простете ни. В бъдеще ще изправим погрешката си, не само на думи, но и на дело. Аз давам един съвет: Вместо да ги осъдят на смърт, да ги изпратят в някое село, да слугуват пет години на един добър селянин. Да става министърът сутрин рано, да впряга колата и да отива да оре. При това, да работи не само на домакина, но и на цялото село. А от министъра се иска да бъде образцов слуга. Тая идея не може да се приложи сега, но в бъдеще. Като сгреши един професор, да стане слуга; като сгреши един учител, да стане слуга; като сгреши един ученик, да стане слуга; като сгреши един религиозен човек да стане слуга. Всеки доброволно да предложи услугата си и да каже: Аз не изпълних Божия закон, искам да слугувам без пари; цяла година ще ви слугувам само за хляб, ще бъда образец на добър слуга.

Сега вие задавате въпроса, как може да се служи без пари. Не е лошо да служиш с пари, но и без пари не е лошо да служиш. Като се говори за служене без пари, вие сте недоволни. Кажете, кое подбужда майката и бащата да слугуват на децата си? На какво се основава онова учреждение на брачния живот? Там любовта се проявява и без пари служат. На какво се основава бракът? Там мъжът и жената слугуват един на друг без пари. И единият се жертвува, и другият се жертвува. Всичкият спор, всичката мъчнотия произлиза от факта, че жената не работи според както е обещала; и мъжът не работи според обещанието си. Не е лесно да служиш с любов. Аз говоря за семейството като за една велика работа, като за едно благородно учреждение. За това се изисква голямо знание. Човек трябва да бъде виртуоз, за да живее добре в семейството си. Виждате какви мъчни композиции изпълняват някои цигулари. Вие слушате деветата симфония на Бетховена или шестата на Чайковски и виждате, че обикновени цигулари не могат да ги изпълняват. Големи музиканти са нужни. За да се изпълни нещо от Бетховена или от Чайковски, всички музиканти трябва да бъдат добри. От всички оркестранти се иска знание.

Казвам: Цялото човечество е съставено от хористи и инструменталисти, изпратени на земята да пеят и да свирят. Щом говориш, ти си певец; щом пишеш, ти си певец; щом ходиш, ти си певец; щом работиш, ти си певец. Като работиш с любов, ти си певец и музикант. Наблюдавам, като ходи човек, дали произвежда някакъв звук или шум. Ако произвежда звук, казвам: Музикант е тоя човек. Ако произвежда шум, казвам: Тоя човек е новак, едва е влязъл в училището, не може още да ходи. Той не взема верни тонове. Човек, който работи, който знае да шие, да пише, е музикант. Вещият поет и писател има нещо музикално в себе си. Оня, който не е музикален, пише и заличава, докато най-после скъса книгата и казва: Няма накъде да се излезе!

Три възможности предвижда Битието за човека: Да се движи в реалното, в нереалното и в свръхреалното. Като дойдеш до любовта, няма да питаш какво нещо е тя, но ще кажеш: Аз имам право да любя. Ще изпълня своя дълг, своята задача, без никакъв закон. Как ще любя, това е моя работа. Какъв закон ще приложа, това е моя работа. На каква книга ще пиша, с какви пликове ще си послужа, това е моя работа. Никой няма право да се меси в работата ми. Който чете, ще отвори плика и ще чете, както знае. Всеки човек има право да участвува в реалността и в свръхреалността – да бъде мъдър. – Кой е мъдрец? – Който не прави погрешки. – Що е любовта? – Сила, която не допуща омразата. В любовта всичко е красиво. Всеки човек има право да участвува в свръхреалността, да обича истината. – Какво е истината? – Място, дето няма абсолютно никаква лъжа. Истината е място, дето съществува вечна хармония, вечното благо на живота. Това наричаме блаженство. В истината човек може да се изяви, както иска. Това е вечният живот, това е безсмъртието. Който обича истината, той е безсмъртен.

Сега ние се спираме върху това, какво е казал Христос преди две хиляди години. Това, което е говорил Христос преди две хиляди години, е било за тогавашните хора, не е за нас. Защо те не повярваха в тая реалност? Христос трябва да дойде днес, пак да говори на хората. Какво ще говори? Ако дойде днес, Христос няма да излекува само един болен, но ще излекува всички болни; ще нахрани всички гладни; всички глупави ще станат умни; ще примири всички, които се карат. Ако днес дойде Христос, ще отвори всички затвори, на всички ще даде свобода; ще научи всички хора, как да работят. – Как ще ги научи? – Както слънцето учи всички растения и буболечици да работят. Като изгрее слънцето, всяко растение знае вече, какво да прави; като изгрее слънцето, всяка буболечица знае, какво да прави.

Казвате: Дано дойде Христос, да Го видим, да оправи света. Представи си, че Христос е дошъл, но ти си сляп, не Го виждаш; ти си глух, не Го чуваш; обонянието ти е притъпено, нищо не възприемаш от външния свят; езикът ти е болен, не можеш да ядеш; краката ти са слаби, не можеш да ходиш; ръцете ти са болни, не можеш да работиш. При това положение, каква полза ще имаш, че Христос е дошъл? Христос е дошъл, но не можеш да учиш. Какво придобиваш, ако никого не обичаш и никой не те обича? Всички аномалии в света се дължат на факта, че любовта не е проявена. Ако любовта се прояви, всички работи ще се наредят. Аеропланът се движи благодарение на електричния ток, който управлява моторите. Прекъсне ли се токът, аеропланът спира. И локомотивът се движи благодарение на въглищата. Ако въглищата изчезнат, локомотивът престава да се движи. И хората умират, т.е. престават да се движат, по причина на своите глупости. Те създадоха такива закони, чрез които едни други се измъчват. След всичко това се говори за култура. Каква култура е тая? Земята още не представя свят на хармония. Тя едва сега излиза от нехармоничния свят и влиза в хармоничния. Бъдещето човечество, което иде сега, е кандидат за новото небе и за новата земя, за новата свобода, за новия ред на нещата.

Първият член на новата конституция гласи: Ще обичаш хората без пари.

Вторият член на новата конституция гласи: Ще учиш хората без пари.

Третият член на новата конституция гласи: Ще работиш на хората без пари.

Възможно ли е това? – Възможно е. Колко плащаш на малката рекичка, която полива твоята градина. Ако малката рекичка може да ти направи една услуга без пари, защо и човек да не направи същото? И човек може да направи някаква услуга без пари, но знание трябва, да знае как да я направи. Ако рекичката е кална и едва тече, и да иска да ти услужи, не може. Знание е нужно на човека.

Сега аз не искам да се обезсърдчавате от вашия живот. Човек се обезсърдчава, когато обущата му се скъсат; човек се обезсърдчава когато дрехите му се скъсат, когато станат негодни за работа; човек се обезсърдчава, когато остарее, когато косата му побелее. Казва: Побеля ми косата, остарях. – Че това е най-голямото благо, което Господ ти е дал. Бялата коса показва, че трябва да бъдеш абсолютно безкористен. Ти трябва да разбереш, какво Господ ти казва чрез бялата коса. Като не разбираш, казваш: Побеля главата ми, остарях! Господ ти казва: Сега с бялата глава ще отидеш при хората да им служиш без пари, да работиш безкористно, да им покажеш какво нещо е любовта. А ти казваш: Свърши се моята работа! И очакваш да отидеш на оня свят, да ти помагат ангелите. Блажен си, ако се случи тъй, както си очаквал и мислил. Нещастен си, ако се случи тъй, както не си мислил.

Често хората – и млади, и стари, изгубват временно съзнанието си, както оня руски княз, който изпаднал в летаргия. Токът на сърдцето му спрял, и той бил като мъртъв. Лекарят констатирал, че сърцето не работи, то отново може да започне да работи, но трябва да знаете, как да си помогнете. Очите на човека в това време са затворени, и той чувства всичко, чува какво се говори около него. Князът бил годен. Пристига бащата с дъщеря си, годеницата на княза. Бащата казва на дъщеря си: Ти трябва да плачеш, да покажеш, че си го обичала. – Няма защо да се преструвам, обичала съм го по необходимост, като княз, но сега не мога да се преструвам. Какво е било положението на княза, като слушал разговора на бащата и дъщерята? Значи, и княз да си, пак хората могат да не те обичат. Казваш: Да бъда красив! – И красив да си, пак хората могат да не те обичат. Красивата кокошка обичат ли я хората? Те я хващат за гушката, турят отгоре ножа и опитват месцето и. Красивото прасе обичат ли го хората? Те го обичат, когато го приемат на гости в стомаха си. Това е друга реалност вече.

Реалността има няколко степени: реалност, нереалност и свръхреалност. Реалността е в съприкосновение със свръхреалността, свръхреалността е в съприкосновение с любовта. Свръхреалността е във връзка с живота. Движението е резултат на живота. Значи, чрез движението ние имаме достъп до живота. Също така ние имаме достъп до живота и чрез учението, и чрез работата. Реалният живот е и в движението, и в учението, и в работата. Хората не правят разлика между нещата, които дават достъп до живота. Достъп е това, при което ние имаме условия да проявим живота.

Хората, изобщо, трябва за знаят, каква е задачата на цялото човечество. Те трябва да знаят, каква е задачата и на дървото. Задачата на дървото е да запази всичките си листа, нито един лист да не падне от него. Някога може да падне един лист, но само ако е за услуга на нещо. Какво ще стане с дървото, ако всички листа окапят? – Животът престава, т.е. прекъсва се достъпа до реалността. Дърво, на което листата окапват, не може да даде плод. Докато листата са на дървото, и цвят може да даде, и плод може да върже. Щом окапят листата му, нито цвят може да даде, нито плод може да върже. Мислите ли, че човек, който боледува, може да служи на Бога? Мислите ли, че обезсърдченият може да служи на Бога? Можеш да се обезсърдчаваш, но ако извадиш известна опитност от това. Ако при обезсърдчението твоите възгледи са криви, трябва да се спреш и да ги изправиш. Хората боледуват по единствената причина, че природата ги спира в живота, да дойдат до пълно съзнание, да се научат, какво да правят. Някой боледува известно време и казва: Излекуваха ме лекарите. Даде няколко хиляди лева, направят му няколко инжекции, но като повтори същите погрешки, след четири–пет месеца отново заболява. Инжекциите са на място, но никога не са правени толкова много инжекции на хората, както сега. Мислите ли, че сегашните хора са много по-умни от хората на миналото? По умни са в това отношение, че като изпишат една тетрадка, казват: Няма място де да пиша, пълна е вече тетрадката. Като кажеш така, чувстваш се свободен.

Казвам: Нашите тетрадки на страданието са почти препълнени. Доста страдания! Няма нужда вече от тях. Казват някои, че и на оня свят ще се мъчат – ад имало там. Големите богослови и проповедници казват, че колкото време е нужно, за да се изпари водата на земята, капка по капка, толкова години ще страда човек в ада. Това е крива философия. Адът е училище за изправяне на хората. Бог е създал ада за упоритите и своенравни духове, като прекарат там известно време, да поумнеят техните дебели глави. Като се изправят, Бог ги хваща с щипците си, изважда ги навън и казва: Хайде сега на работа! Който не разбира, защо е пратен в ада, казва: Господи, благодаря ти, че ме изпрати тук, при топлия въздух. Господ му отговаря: Според мене, ти си в ада, не да ти е топло, но да се учиш. Научи ли се, как да изправиш живота си? Адът е място за изправяне на живота, а сегашният живот е място за работа, за благото на хората. Това е новото разбиране.

Казват, че Господ е направил ада. На кого е говорил Той? На кого е казал това? Досега Господ на никого не е говорил. Ще кажете, че Духът е говорил на някого. Какво му е говорил? Ако Духът каже на някого да обича хората, това разбирам; ако му каже да просвещава хората, това разбирам; ако му каже да даде свобода на хората, и това разбирам. Ако Духът му казва да заблуждава хората, да ги мрази, това не е човещина. Това е празна торба, която се нуждае от пълнене с нов, пресен хляб.

Дойде при мене един човек, който започна да ми описва положението си: бил женен, жена му била болна, имал три деца. Говори и криви лицето си от страдания. Аз го слушам и се усмихвам. После му казвам: Слушай, приятелю, защо не си кажеш истината? Ти не си женен, нямаш никаква жена, нямаш и деца. Това са фантазии. Кажи ми истината, аз ще ти дам повече, отколкото като ме лъжеш. Това е по стария метод. Кажи ми истината по нов начин. Кажи: Не съм женен, нямам деца, но съм гладен. Ако си сам, ще те поканя в дома си, ще ти дам един хубав обяд. Ако си сам, по-лесно ще те приема, отколкото ако имаш жена и деца. Хората лъжат, казват, че имат жена и деца, да станат по-тежки. Какво ще дам на тоя човек? Ако му дам сто лева, какво ще направи с тях? – Нищо особено. Със сто лева нищо не може да се направи. Откажете се от унаследеното имане на своите деди и прадеди. Откажете се от лъжата, даже и от бялата лъжа. Откажете се от старото богатство на миналите векове. Друго имане е нужно сега. Аз харесвам една черта на българина. Като отиде някой циганин на нивата му да проси, той го кара да работи. Ако е дошъл в девет часа, ще работи до обяд и после му дава да яде. Като се нахрани циганинът повече не работи. Но българинът не му плаща, докато не свърши работата. Българинът казва: Първо ще работим, а после ще ядем. – Гладен съм. – И аз съм гладен, зная това. Правило е: първо ще работим, после ще ядем. И в бъдеще ще е така. Мъжът и жената като работят, ядат. Ако не работят, няма да ядат.

Закон е: Ние трябва да работим, за да отворим път за благото в живота. Яденето е велико благо. За оня, който работи, яденето е на място. Като ядеш, ти трябва да имаш една отлична мисъл, едно отлично чувство и една отлична постъпка. Ако всички хора биха живели така, те щяха да бъдат млади и красиви като ангелите. А сега както виждате, на много хора главите са побелели. Знаете ли защо на някои косите са черни? На ония с черните коси земята е още черна, житото още не е израсло; ако израсте, зелено ще бъде. На ония, на които косите са бели, житото е узряло, предстои да се жъне. Като се ожъне житото, отново ще почернеят косите. Така става смяна, ту бели коси, ту черни. Някои хора се раждат с бели коси. Не всякога белите коси означават старост. Често косата побелява от страдания. Това е преждевременно побеляване. Съветвам ви да се пазите, да не побелява косата ви преждевременно. Аз не съм за белите коси. Космите ви не трябва преждевременно да окапват. Когато косата на човека побелява, това все-таки е в реда на нещата, но да окапват косите му, това не е в реда на нещата. Това показва, че главата е разорана и непосадена. При това положение, ти трябва да бъдеш герой. Аз бих желал нивата ти да бъде посята, че да носиш всички блага на главата си.

Велика работа предстои на всички. Ние трябва да съзнаем това. Лицето на сегашния човек, главата на сегашния човек, ръцете и краката на сегашния човек, както и всички удове, трябва да се преобразят. Малко хора ще срещнете днес, които са устроени както трябва – нямат нужната красота. От лицето на съвременния човек трябва да лъха нещо хубаво, от неговата глава трябва да излиза живот и светлина, както от слънцето. На какво се дължи слънчевата светлина? – На съществата, които живеят на слънцето – на слънчевите жители. В слънчевата система живеят най-разумните същества. Те разпределят енергията на слънцето по цялата слънчева система, кога колко да се изпраща. Те знаят, колко хора има на земята, знаят имената им. Те познават българите, знаят какъв бюджет имат. Те познават Англия, Франция, Русия – всички държави. Те знаят колко морета и океани има на земята, колко буболечици и растения има – всичко знаят. Аз не искам да ви убеждавам в това – няма нужда да се убеждаваме. Според мене онова, което е, – е, няма защо да се доказва. Ако съществува разумен живот, съществува. Ако има слънце, има; ако няма слънце, няма. Понеже има разумен живот, слънцето свети. Ако няма разумен живот, слънцето ще изчезне. Няма ли разумен живот, и земята ще потъмнее. Ако земята досега не е потъмняла, това е, защото има разумност, има разумен живот.

Казвате: Новите веяния. Не е там въпросът. Вие знаете, че нещо вътре във вас, в самия човек говори. Някой път сте недоволни от себе си. – Защо сте недоволни? – Любовта ви не е на място; недоволни сте от себе си – Мъдростта ви не е на място; недоволни сте от себе си – Истината ви не е на място. Недоволни сте от себе си – животът ви не е на място; недоволни сте от себе си – знанието ви не е на място; недоволни сте от себе си – свободата ви не е на място; Недоволни сте от себе си – движението ви не е на място; недоволни сте от себе си – учението ви не е на място; недоволни сте от себе си – работата ви не е на място. Мислите ли, че ще бъде разумно от моя страна, ако взема косата и окося зелената трева? Като види това земеделецът ще ме похвали ли? Той ще ми каже: Братко, защо вършиш такава глупава работа? Ако напакостя нещо на узрялото жито, ще ме похвали ли той? Но и зеленото жито не трябва да пипам.

Много от съвременните хора са объркани, не знаят кога какво да направят. Всичко може да се направи, но на своето време. Казват ми: Предскажи нещо! Аз бих предсказал много работи, но сега не е време. Преди години предсказах, че в 1914 година ще има война, и в тая война именно, Германия ще изгуби. Предупредих тогава българите да побързат и сключат мир, но не ме послушаха. Погнаха ме, интернираха ме. Казвах: Може да ме интернирате, да правите каквото искате, но ще изгубите войната. И за сегашната война предсказах, че ще стане. Казах, че много градове, големи столици, ще пострадат – Берлин, Лондон, даже София. Когато казвах тия работи, не им се слушаше. Не измислях тия неща, но казвам, че хората са докарали работите до една криза, която не може да се избегне. Виждам един колар кара колата си много бързо – ще я счупи. Виждам един трен, който пътува с по-голяма бързина, отколкото трябва – скоро ще отхвръкне някъде. Това е много естествено. Не се иска голяма философия да го предскажеш. Като видя, че един автомобил се движи полека, зная, че никакъв инцидент няма да се случи. Предсказвам на някого, че ще осиромашее. – Защо? Защото харчи повече, отколкото трябва. Мога да предскажа на някого, че ще стане учен човек. Защо? – Виждам, че учи човекът, прилежен е.

Има нещо, което е знайно за човека, без той сам да разбира, как ще стане. Зная още, че някои работи се изменят, а някои не се изменят. Някои работи, които са предсказвани, стават; някога фактите изменят пророчеството. Не мислете, че пророчеството всякога се сбъдва. Някой път се сбъдва, някой път закъснява, а някога не се сбъдва. Оня, който вижда далече, зрението му е силно. Оня, който не вижда, зрението му е слабо – той не знае много неща. Всичкото знание е в зрението. Аз виждам добре нещата. Бог ми е дал това зрение. Казват за някого: Той е пророк. Кой от вас не е пророк? В известно отношение и вие сте пророци. Аз бих желал всички хора да бъдат пророци, да виждат добре и да виждат хубавите работи. Да виждаш добре, това е пророчество. Аз съжалявам, когато хората не са пророци. Тогава те се слепи.

Сега ще ви предскажа нещо. На времето ви предсказах едно нещо, сега ще ви предскажа друго нещо. Казвам: Иде една епоха, за която хората не са помисляли. Светът, хората ще бъдат толкова добри, че няма да искате да се отлъчите от земята. Като дойде това време, сами ще видите. – След колко години? – Аз ще ви кажа след десет години. Сега живот и здраве, но като доживеете тия хиляди години по човешки ще ме разберете. Такова благо иде след хиляда години, това което ви казвам, ще бъде – ще го проверите.

Считай първия ден – ден на твоя дух – ден, в който светлината се е проявила.

Считай втория ден – ден на твоята душа, ден, в който любовта се е проявила.

Считай третия ден – ден на твоя ум – ден, в който знанието се е изявило.

Считай четвъртия ден – ден на твоето сърдце – ден, в който съзнателният живот се е проявил.

Считай петия ден – ден на твоята воля – ден на твоите сили, които са дошли да ти помагат.

Считай шестия ден – ден на Вечното Слово, което те е озарило и поставило господар на твоята съдба.

Считай седмия ден – ден на Бога, Вечното начало на всичко – ден на природата, от която всичко трябва да се учи – ден на твоята почивка, когато служиш на всички добродетели.

Помни, че си роден, за да бъдеш разумен.

Не давай място на безумието.

Кои ще влязат в новата епоха, т.е. в бъдещия живот? – Тия, които служат на Любовта; тия, които служат на Мъдростта; тия, които служат на Истината. Тия, които служат на живота; тия, които служат на знанието; тия, които служат на свободата. Тия, които служат на движението; тия, които служат на учението;тия, които служат на работата – бъдещето е тяхно. Така е писано.

Пояснение:
Тази беседа е взета от отпечатаното томче „Заветът на Любовта“ т.II стр. 141–164, понеже липсва в Държавния архив.

Реалности в живота

Най-често използвани думи в беседата: хора, човек, всички, има, може, ден, сега, бог, аз, място, работи, слънце, живот, себе, пари, казва, работа, земя, любов ,

Извънредни беседи , Последното Слово , София, 5 Ноември 1944г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Новата епоха, която настъпва сега, няма нужда от доказателства, да убеждава хората за себе си. Слънцето не се нуждае от философи, да доказват, че то съществува. Колко е голямо, какво прави, това няма нужда да се доказва. Философи са нужни, когато слънцето залезе. Пророци са нужни, когато слънцето залезе. Майки и бащи са нужни, когато слънцето залезе. Щом изгрява слънцето, всички трябва да бъдат на работа. Нужно е едно ново верую.

Що е реалността? Над реалното стои свръхреалното, а според философите, над реалното стои нереалното. Нереалното, това е свръхреалното. Като четете Библията, виждате, че Бог е създал света от нищо, т. е. от свръхреалното.

Сега ние трябва да изучаваме езика на човечеството. Понеже изучаваме много езици, говорим на много наречия, раждат се противоречия и неразбиране. С какво ще докажете, че едно тяло гори? Самата топлина, която изпуща тялото, говори доста убедително. Можеш ли да убедиш човека, че студеният камък е топъл? Можеш ли да убедиш човека, че горящото тяло е студено? Можеш да се опиташ да го убедиш, но няма да успееш. Според старите методи, хората се стремят да доказват, че Бог съществува. Това доказване трябва да остане настрана. – Де е Господ? – Дето е любовта. – Де е Господ? – Дето е мъдростта. – Де е Господ? – Дето е истината. – Де е Господ? – Дето има живот. – Де е Господ? – Дето има знание. – Де е Господ? – Дето има свобода. – Де е Господ? – Дето има движение. – Де е Господ? – Дето има учение. – Де е Господ? – Дето има работа. Хубавите работи не се доказват, а ние доказваме, че има Господ. Всеки счита за привилегия, че доказал на хората съществуването на Бога. Слънцето не се нуждае от доказателства. То си грее. И най-малките същества усещат неговото присъствие. Цялата природа е висша школа за човешката душа и за човешкия дух. Тя е училище не само за хората, но за всички същества, които живеят в нея.

Сега вие искате да знаете, какво ще стане с вас, като остареете и като умрете. Всеки иска да знае, има ли друг свят. Де ще отиде човек след смъртта си? Който вярва, казва, че ще отиде в другия свят. Когато ледът се топи, де отива? На небето ли отива? Когато се топи, ледът слиза от планината в долината. Не само че не се качва по-горе от себе си, но слиза по-надолу.

Заблужденията на хората се дължат на гъстотата на неорганизираната материя. Човешките неорганизирани мисли на миналото се отразяват върху тях. Значи, доброто и злото се наследяват, затова се казва, че каквото човек е наследил, това проявява. Казват за някого: Да се молим на Господа, да го просвети. Каквото проявява човек, това е вложено в него – не може лесно да се премахне.

Съществуват две категории хора: едната категория застава на гледището, че има Господ, а другата категория – на гледището, че няма Господ. Ония, които подържат, че има Бог, живеят, както и ония, които подържат, че няма Господ. Ония, които казват, че съществува Бог, ядат и пият, както и ония, които отричат съществуването Му. Ония, които подържат съществуването на Бога, дишат, както и ония, които не Го признават. Двете категории хора стоят на два полюса Едната категория стои на светлата страна на земята, която се огрява от слънцето ; втората категория стои на тъмната страна на земята, която не се огрява от слънцето. Понеже земята се върти около себе си, ония, които са били безверници, стават вярващи; ония, които са били вярващи, стават безверници. Щом те облекат с хубави дрехи, ставаш благородник, културен човек; щом свалят хубавите ти дрехи, минаваш за прост, за некултурен човек. Ако имаш хубави обувки, минаваш за културен човек ; ако обувките ти са прости, скъсани, минаваш за некултурен човек.

Да благодарим на природата, че ни е дала пет отворени врати, чрез които влизаме в контакт с нея. Да благодарим за онова, което схващаме чрез своите очи; за онова, което схващаме чрез своите уши; за онова, което схващаме чрез обонянието си – чрез своя нос; за онова, което схващаме чрез своята уста; за онова, което схващаме чрез своите ръце и крака. – Кое е реално? – Реално е това, с което ходя; реално е това, с което пипам; реално е това, с което ям; реално е това, което възприемам чрез обонянието; реално е това, което чувам; реално е това, което виждам. Но има друга една реалност, по-висока от тая. Реално е това, което чувствувам в себе си; реално е това, върху което мисля; реално е това, което мога да направя във всеки даден случай.

Съществуват две реалности: едната е относителна реалност – на болните хора. Другата е абсолютна реалност – на здравите хора. Ако отидете при един болен, той ще ви разправя научно за своя крак, че не се свивало коляното му. Здравият не влиза в положението на болния. Здравият, който никога не е боледувал, не може да влезе в положението на болния, не знае, какво нещо е болка. Болният казва: Да имаш моята опитност! – Благодаря, не искам да имам твоята опитност.

Разправяше ми един българин от Варненско, от село Николаевка, как пътувал един ден с колата си, впрегната с два коня. По едно време гледа, едно момче върви подир колата и моли да се качи, да тури дисагите си в колата, да не му тежат. Спрях колата и казах на момчето: Дръж, юздите, ще сляза за малко и после ще продължим. Момчето, като взе камшика, че като удари конете, трябваше да тичам след него два километра път, докато го стигна. Ще качиш едно дете на колата си, ще слезеш за малко от колата и след това ще имаш една особена опитност, Няма защо да разправяш за такава опитност – представяте си, каква е тя. Като вземат зимно време юргана или дрехата ви, каква ще бъде опитността ви? Ще усетите студ и ще разберете, че много сте изгубили. Ако е лятно време, няма да почувствувате голяма загуба.

Съвременните хора не трябва да губят оная реалност, която им дава здравословното състояние, която ги прави здрави. Аз наричам тая реалност – реалност на добродетелите на човечеството. Днес силна дума не е „Бог”, но човещина. От всички се изисква човещина. Ако в своята човещина ти не обичаш ближния си, ако не обичаш своя баща, ако не обичаш своята дъщеря, ако не обичаш своя син, ако не обичаш своя приятел, ако не обичаш своя слуга, ако не обичаш всички животни, които ти служат, в какво се изявява величието на човека? Ако снемете един министър от реалността, в която се намира, де отива той? В оня свят ли е отишъл? Сега в България съдят всички министри, всички видни българи, които управляваха четири години. Направили някаква погрешка, за която ги съдят. В оня свят ли ще ги изпратят? Сега разискват, като ги осъдят, как ще ги екзекутират – с обесване или със застрелване. Всички хора са изплашени. И министрите нека кажат: Братя, сгрешихме, простете ни. В бъдеще ще изправим погрешката си, не само на думи, но и на дело. Аз давам един съвет: Вместо да ги осъдят на смърт, да ги изпратят в някое село, да слугуват пет години на един добър селянин. Да става министърът сутрин рано, да впряга колата и да отива да оре. При това, да работи не само на домакина, но и на цялото село. А от министъра се иска да бъде образцов слуга. Тая идея не може да се приложи сега, но в бъдеще. Като сгреши един професор, да стане слуга; като сгреши един учител, да стане слуга; като сгреши един ученик, да стане слуга; като сгреши един религиозен човек, да стане слуга. Всеки доброволно да предложи услугата си и да каже: Аз не изпълних Божия закон, искам да слугувам без пари; цяла година ще ви слугувам само за хляб, ще бъда образец на добър слуга.

Сега вие задавате въпроса, как може да се служи без пари. Не е лошо да служиш с пари, но и без пари не е лошо да служиш. Като се говори за служене без пари, вие сте недоволни. Кажете, кое подбужда майката и бащата да слугуват на децата си? На какво се основава онова учреждение на брачния живот? Там любовта се проявява, и без пари служат. На какво се основава бракът? Там мъжът и жената слугуват един на друг без пари. И единият се жертвува, и другият се жертвува. Всичкият спор, всичката мъчнотия произлиза от факта, че жената не работи според както е обещала; и мъжът не работи според обещанието си. Не е лесно да служиш с любов. Аз говоря за семейството като за една велика работа, като за едно благородно учреждение, За това се изисква голямо знание. Човек трябва да бъде виртуоз, за да живее добре в семейството си. Виждате, какви мъчни композиции изпълняват някои цигулари. Вие слушате деветата симфония на Бетховен или шестата на Чайковски и виждате, че обикновени цигулари не могат да ги изпълняват. Големи музиканти са нужни. За да се изпълни нещо от Бетховен или от Чайковски, всички музиканти трябва да бъдат добри. От всички оркестранти се иска знание.

Казвам: Цялото човечество е съставено от хористи и инструменталисти, изпратени на земята да пеят и да свирят. Щом говориш, ти си певец; щом пишеш, ти си певец; щом ходиш, ти си певец ; щом работиш, ти си певец. Като работиш с любов, ти си певец и музикант. Наблюдавам, като ходи човек, дали произвежда някакъв звук, или шум. Ако произвежда звук, казвам: Музикант е тоя човек. Ако произвежда шум, казвам: Тоя човек е новак, едва е влязъл в училището, не може още да ходи. Той не взима верни тонове. Човек, който работи, който знае да шие, да пише, е музикант. Вещият поет и писател имат нещо музикално в себе си. Оня, който не е музикален, пише и заличава, докато най-после скъса книгата и казва: Няма накъде да се излезе!

Три възможности предвижда Битието за човека: да се движи в реалното, в нереалното и в свръхреалното. Като дойдеш до любовта, няма да питаш, какво нещо е тя, но ще кажеш: Аз имам право да любя. Ще изпълня своя дълг, своята задача, без никакъв закон. Как ще любя, това е моя работа. Какъв закон ще приложа, това е моя работа. На каква книга ще пиша, с какви пликове ще си послужа, това е моя работа. Никой няма право да се меси в работата ми. Който чете, ще отвори плика и ще чете, както знае. Всеки човек има право да участвува в реалността и в свръхреалността – да бъде мъдър. – Кой е мъдрец? – Който не прави погрешки. – Що е любовта? – Сила, която не допуща омразата. В любовта всичко е красиво. Всеки човек има право да участвува в свръхреалността, да обича истината. – Какво е истината? – Място, дето няма абсолютно никаква лъжа. Истината е място, дето съществува вечна хармония, вечното благо на живота. Това наричаме блаженство. В истината човек може да се изяви, както иска. Това е вечният живот, това е безсмъртието. Който обича истината, той е безсмъртен.

Сега ние се спираме върху това, какво е казал Христос преди две хиляди години. Това, което е говорил Христос преди две хиляди години, е било за тогавашните хора, не е за нас. Защо те не повярваха в тая реалност? Христос трябва да дойде днес, пак да говори на хората. Какво ще говори? Ако дойде днес, Христос няма да излекува само един болен, но ще излекува всички болни;ще нахрани всички гладни; всички глупави ще станат умни; ще примири всички, които се карат. Ако днес дойде Христос, ще отвори всички затвори, на всички ще даде свобода; ще научи всички хора, как да работят. – Как ще ги научи? – Както слънцето учи всички растения и бубулечици да работят. Като изгрее слънцето, всяко растение знае вече, какво да прави; като изгрее слънцето, всяка буболечица знае, какво да прави.

Казвате: Дано дойде Христос, да Го видим, да оправи света. Представи си, че Христос е дошъл, но ти си сляп, не Го виждаш; ти си глух, не Го чуваш; обонянието ти е притъпено, нищо не възприемаш от външния свят; езикът ти е болен, не можеш да ядеш; краката ти са слаби, не можеш да ходиш; ръцете ти са болни, не можеш да работиш. При това положение, каква полза ще имаш, че Христос е дошъл? Христос е дошъл, но не можеш да учиш. Какво придобиваш, ако никого не обичаш и никой не те обича? Всички аномалии в света се дължат на факта, че любовта не е проявена. Ако любовта се прояви, всички работи ще се наредят. Аеропланът се движи благодарение на електричния ток, който управлява моторите. Прекъсне ли се токът, аеропланът спира. И локомотивът се движи благодарение на въглищата. Ако въглищата изчезнат, локомотивът престава да се движи. И хората умират, т. е. престават да се движат, по причина на своите глупости. Те създадоха такива закони, чрез които едни други се измъчват. След всичко това се говори за култура. Каква култура е тая? Земята още не представя свят на хармония. Тя едва сега излиза от нехармоничния свят и влиза в хармоничния. Бъдещето човечество, което иде сега, е кандидат за новото небе и за новата земя, за новата свобода, за новия ред на нещата.

Първият член на новата конституция гласи: Ще обичаш хората без пари.

Вторият член на новата конституция гласи: Ще учиш хората без пари.

Третият член на новата конституция гласи: Ще работиш на хората без пари.

Възможно ли е това? – Възможно е. Колко плащаш на малката рекичка, която полива твоята градина? Ако малката рекичка може да ти направи една услуга без пари, защо и човек да не направи същото? И човек може да направи някаква услуга без пари, но знание трябва, да знае, как да я направи. Ако рекичката е кална и едва тече, и да иска да ти услужи, не може. Знание е нужно на човека.

Сега аз не искам да се обезсърчавате от вашия живот. Човек се обезсърчава, когато обущата му се скъсат; човек се обезсърчава, когато дрехите му се скъсат, когато станат негодни за работа; човек се обезсърчава, когато остарее, когато косата му побелее. Казва: Побеля косата ми, остарях. – Че това е най-голямото благо, което Господ ти е дал. Бялата коса показва, че трябва да бъдеш абсолютно безкористен. Ти трябва да разбереш, какво Господ ти казва чрез бялата коса. Като не разбираш, казваш: Побеля главата ми, остарях! Господ ти казва: Сега, с бялата глава ще отидеш при хората да им служиш без пари, да работиш безкористно, да им покажеш, какво нещо е любовта. А ти казваш: Свърши се моята работа! И очакваш да отидеш на оня свят, да ти помагат ангелите. Блажен си, ако се случи тъй, както си очаквал и мислил. Нещастен си, ако се случи тъй, както не си мислил.

Често хората – и млади, и стари, изгубват временно съзнанието си, както оня руски княз, който изпаднал в летаргия. Токът на сърцето му спрял, и той бил като мъртъв. Лекарят констатирал, че сърцето не работи то отново може да започне да работи, но трябва да знаете, как да си помогнете. Очите на човека в това време са затворени, и той чувствува всичко, чува, какво се говори около него. Князът бил годен. Пристига бащата с дъщеря си, годеницата на княза. Бащата казва на дъщеря си: Ти трябва да плачеш, да покажеш, че си го обичала. – Няма защо да се преструвам, обичала съм го по необходимост, като княз, но сега не мога да се преструвам. Какво е било положението на княза, като слушал разговора на бащата и дъщерята? Значи, и княз да си, пак хората могат да не те обичат. Казваш: Да бъда красив! – И красив да си, пак хората могат да не те обичат. Красивата кокошка обичат ли я хората? Те я хващат за гушката, турят отгоре ножа и опитват месцето ѝ. Красивото прасе обичат ли го хората? Те го обичат, когато го приемат на гости в стомаха си. Това е друга реалност вече. Реалността има няколко степени: реалност, нереалност и свръхреалност. Реалността е в съприкосновение със свръхреалността, а свръхреалността е в съприкосновение с любовта. Свръхреалността е във връзка с живота. Движението е резултат на живота. Значи, чрез движението ние имаме достъп до живота. Също така ние имаме достъп до живота и чрез учението, и чрез работата. Реалният живот е и в движението, и в учението, и в работата. Хората не правят разлика между нещата, които дават достъп до живота. Достъп е това, при което ние имаме условия да проявим живота.

Хората, изобщо, трябва да знаят каква е задачата на цялото човечество. Те трябва да знаят, каква е задачата и на дървото. Задачата на дървото е да запази всичките си листа, нито един лист да не падне от него. Някога може да падне един лист, но само ако е за услуга на нещо. Какво ще стане с дървото, ако всички листа окапят? – Животът престава, т. е. прекъсва се достъпът до реалността. Дърво, на което листата окапват, не може да даде плод. Докато листата са на дървото, и цвят може да даде, и плод може да върже. Щом окапят листата му, нито цвят може да даде, нито плод може да върже. Мислите ли, че човек, който боледува, може да служи на Бога? Мислите ли, че обезсърченият може да служи на Бога? Можеш да се обезсърчаваш, но ако извадиш известна опитност от това. Ако при обезсърчението твоите възгледи са криви, трябва да се спреш и да ги изправиш. Хората боледуват по единствената причина, че природата ги спира в живота, да дойдат до пълно съзнание, да се научат, какво да правят. Някой боледува известно време и казва: Излекуваха ме лекарите. Даде няколко хиляди лева, направят му няколко инжекции, но като повтори същите погрешки, след четири пет месеца отново заболява. Инжекциите са на място, но никога не са правени толкова много инжекции на хората, както сега. Мислите ли, че сегашните хора са много по-умни от хората на миналото? По-умни са в това отношение, че като изпишат една тетрадка, казват: Няма място де да пиша, пълна е вече тетрадката. Като кажеш така, чувствуваш се свободен. Казвам: Нашите тетрадки на страданието са почти препълнени. Доста страдания! Няма нужда вече от тях. Казват някои, че и на оня свят ще се мъчат – ад имало там. Големите богослови и проповедници казват, че колкото време е нужно, за да се изпари водата на земята, капка по капка, толкова години ще страда човек в ада. Това е крива философия. Адът е училище за изправяне на хората. Бог е създал ада за упоритите и своенравни духове, като прекарат там известно време, да поумнеят техните дебели глави. Като се изправят, Бог ги хваща с щипците си, изважда ги навън и казва: Хайде сега на работа! Който не разбира, защо е пратен в ада, казва: Господи, благодаря ти, че ме изпрати тук, при топлия въздух. Господ му отговаря: Според мене, ти си в ада, не да ти е топло, но да се учиш. Научи ли се, как да изправиш живота си? Адът е място за изправяне на живота, а сегашният живот е място за работа, за благото на хората. Това е новото разбиране.

Казват, че Господ е направил ада. На кого е говорил Той? На кого е казал това? Досега Господ на никого не е говорил. Ще кажете, че Духът е говорил на някого. Какво му е говорил? Ако Духът каже на някого да обича хората, това разбирам; ако му каже да просвещава хората, това разбирам; ако му каже да даде свобода на хората, и това разбирам. Ако Духът му казва да заблуждава хората, да ги мрази, това не е човещина. Това е празна торба, която се нуждае от пълнене с нов, пресен хляб.

Дойде при мене един човек, който започна да ми описва положението си: бил женен, жена му била болна, имал три деца. Говори и криви лицето си от страдание. Аз го слушам и се усмихвам. После му казвам: Слушай приятелю, защо не си кажеш истината? Ти не си женен, нямаш никаква жена, нямаш и деца. Това са фантазии. Кажи ми истината, аз ще ти дам повече, отколкото като ме лъжеш. Това е по стария метод. Кажи ми истината по нов начин. Кажи: Не съм женен, нямам деца, но съм гладен. Ако си сам, ще те поканя в дома си, ще ти дам един хубав обяд. Ако си сам, по-лесно ще те приема, отколкото, ако имаш жена и деца. Хората лъжат, казват, че имат жена и деца, да станат по-тежки. Какво ще дам на тоя човек? Ако му дам сто лева, какво ще направи с тях? – Нищо особено. Със сто лева нищо не може да се направи. Откажете се от унаследеното имане на своите деди и прадеди. Откажете се от лъжата, даже и от бялата лъжа. Откажете се от старото богатство на миналите векове. Друго имане е нужно сега. Аз харесвам една черта на българина. Като отиде някой циганин на нивата му да проси, той го кара да работи. Ако е дошъл в девет часа, ще работи до обяд и после му дава да яде. Като се нахрани, циганинът повече не работи. Но българинът не му плаща, докато не свърши работата. Българинът казва: Първо ще работим, а после ще ядем. – Гладен съм. – И аз съм гладен, зная това. Правило е: първо ще работим, после ще ядем. И в бъдеще ще е така. Мъжът и жената като работят, ядат. Ако не работят, няма да ядат.

Закон е: Ние трябва да работим, за да отворим път за благото в живота. Яденето е велико благо. За оня, който работи, яденето е на място. Като ядеш, ти трябва да имаш една отлична мисъл, едно отлично чувство и една отлична постъпка. Ако всички хора бяха живели така, те щяха да бъдат млади и красиви като ангелите. А сега, както виждате, на много хора главите са побелели. Знаете ли, защо на някои косите са черни? На ония с черните коси земята е още черна, житото още не е израсло; ако израсте, зелено ще бъде. На ония, на които косите са бели, житото е узряло, предстои да се жъне. Като се ожъне житото, отново ще почернеят косите. Така става смяна, ту бели коси, ту черни. Някои хора се раждат с бели коси. Не всякога белите коси означават старост. Често косата побелява от страдания. Това е преждевременно побеляване. Съветвам ви да се пазите, да не побелява косата ви преждевременно. Аз не съм за белите коси. Космите ви не трябва преждевременно да окапват. Когато косата на човека побелява, това все така е в реда на нещата, но да окапват косите му, това не е в реда на нещата. Това показва, де главата е разорана и непосадена. При това положение, ти трябва да бъдеш герой. Аз бих желал нивата ти да бъде посята, че да носиш всички блага на главата си.

Велика работа предстои на всички. Ние трябва да съзнаем това. Лицето на сегашния човек, главата на сегашния човек, ръцете и краката на сегашния човек, както и всички удове, трябва да се преобразят. Малко хора ще срещнете днес, които са устроени, както трябва – нямат нужната красота. От лицето на съвременния човек трябва да лъха нещо хубаво, от неговата глава трябва да излиза живот и светлина, както от слънцето. На какво се дължи слънчевата светлина?

На съществата, които живеят на слънцето - на слънчевите жители. В слънчевата система живеят най-разумните същества. Те разпределят енергията на слънцето по цялата слънчева система, кога колко да се изпраща. Те знаят, колко хора има на земята, знаят имената им. Те познават българите, знаят, какъв бюджет имат. Те познават Англия, Франция, Русия – всички държави. Те знаят, колко морета и океани има на земята, колко бубулечици и растения има – всичко знаят. Аз не искам да ви убеждавам в това – няма нужда да се убеждаваме. Според мене, онова, което е, – е, няма защо да се доказва. Ако съществува разумен живот, съществува. Ако има слънце, има; ако няма слънце, няма. Понеже има разумен живот, слънцето свети. Ако няма разумен живот, слънцето ще изчезне. Няма ли разумен живот, и земята ще потъмнее. Ако земята досега не е потъмняла, това е, защото има разумност, има разумен живот.

Казвате: Новите влияния. Не е там въпросът. Вие знаете, че нещо вътре във вас, в самия човек, говори. Някой път сте недоволни от себе си. – Защо сте недоволни? – Любовта ви не е на място; недоволни сте от себе си – мъдростта ви не е на място; недоволни сте от себе си – истината ви не е на място. Недоволни сте от себе си – животът ви не е на място; недоволни сте от себе си – знанието ви не е на място; недоволни сте от себе си – свободата ви не е на място. Недоволни сте от себе си – движението ви не е на място; недоволни сте от себе си – учението ви не е на място; недоволни сте от себе си – работата ви не е на място. Мислите ли, че ще бъде разумно от моя страна, ако взема косата и окося зелената трева? Като види това, земеделецът ще ме похвали ли? Той ще ми каже: Братко, защо вършиш такава глупава работа? Ако напакостя нещо на узрялото жито, ще ме похвали ли той? Но и зеленото жито не трябва да пипам.

Много от съвременните хора са объркани, не знаят, кога какво трябва да направят. Всичко може да се направи, но на своето време. Казват ми: Предскажи нещо. Аз бих предсказал много работи, но сега не е време. Преди години предсказах, че в 1914 година ще има война, и в тая война, именно, Германия ще изгуби. Предупредих тогава българите да побързат и сключат мир, но не ме послушаха. Погнаха ме, интернираха ме. Казвах: Може да ме интернирате, да правите, каквото искате, но ще изгубите войната. И за сегашната война предсказах, че ще стане. Казах, че много градове, големи столици, ще пострадат – Берлин, Лондон, даже и София. Когато казвах тия работи, не им се слушаше. Не измислих тия неща, но казвам, че хората са докарали работите до една криза, която не може да се избегне. Виждам един колар кара колата си много бързо – ще я счупи. Виждам един трен, който пътува с по-голяма бързина, отколкото трябва – скоро ще отхвръкне някъде. Това е много естествено. Не се иска голяма философия да го предскажеш. Като видя, че един автомобил се движи полека, зная, че никакъв инцидент няма да се случи. Предсказвам на някого, че ще осиромашее. – Защо? – Защото харчи повече, отколкото трябва. Мога да предскажа на някого, че ще стане учен човек. – Защо? – Виждам, че учи човекът, прилежен е.

Има нещо, което е знайно за човека, без той сам да разбира, как ще стане. Зная още, че някои работи се изменят, а някои не се изменят. Някои работи, които са предсказани, стават; някога фактите изменят пророчеството. Не мислете, че пророчеството всякога се сбъдва. Някой път се сбъдва, някой път закъснява, а някога не се сбъдва. Оня, който вижда далеч, зрението му е силно. Оня, който не вижда, зрението му е слабо – той не знае много неща. Всичкото знание е в зрението. Аз виждам добре нещата. Бог ми е дал това зрение. Казват за някого: Той е пророк. Кой от вас не е пророк? В известно отношение, и вие сте пророци. Аз бих желал всички хора да бъдат пророци, да виждат добре и да виждат хубавите работи. Да виждаш добре, това е пророчество. Аз съжалявам, когато хората не са пророци. Тогава те са слепи.

Сега ще ви предскажа нещо. На времето ви предсказах едно нещо, сега ще ви предскажа друго нещо. Казвам: Иде една епоха, за която хората не са помисляли. Светът, хората, ще бъдат толкова добри, че няма да искате да се отлъчите от земята. Като дойде това време, сами ще видите. – След колко години? – Ако ви кажа след десет години, по човешки ще ме разберете. Такова благо иде след хиляда години. Сега живот и здраве, но като доживеете тия хиляда години, това, което ви казвам, ще бъде – ще го проверите.

Считай първия ден – ден на твоя дух - ден в който светлината се е проявила.

Считай втория ден – ден на твоята душа – ден, в който любовта се е проявила.

Считай третия ден – ден на твоя ум - ден, в който знанието се е изявило.

Считай четвъртия ден – ден на твоето сърце – ден, в който съзнателният живот се е проявил.

Считай петия ден – ден на твоята воля – ден на твоите сили, които са дошли да ти помагат.

Считай шестия ден – ден на Вечното – Слово, което те е озарило и поставило господар на твоята съдба.

Считай седмия ден – ден на Бога, Вечното Начало на всичко – ден на природата, от която всичко трябва да се учи – ден на твоята почивка, когато служиш на всички добродетели.

Помни, че си роден, за да бъдеш разумен.

Не давай място на безумието.

Кои ще влязат в новата епоха, т. е. в бъдещия живот? – Тия, които служат на любовта; тия, които служат на мъдростта; тия, които служат на истината. Тия, които служат на живота; тия, които служат на знанието; тия, които служат на свободата. Тия, които служат на движението; тия, които служат на учението; тия, които служат на работата – бъдещето е тяхно. Така е писано.

17. Беседа от Учителя, държана на 5 ноември, неделя, 10 ч. с, 1944 г. София. – Изгрев.

НАГОРЕ




placeholder