НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Сянка и реалност

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Сянка и реалност

Най-често използвани думи в беседата: хора, има, може, човек, любов, бог, добре, свят, стане, всички, топлина, бъде, люби, живот, любиш, път, братя ,

Извънредни беседи , Последното Слово , х.Еделвайс, 28 Август 1944г., (Понеделник) 6:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


IX Беседа, държана от Учителя на 28 август 1944 г. 6 ч. сутринта
на поляната в гората над хижа „Еделвайс“ на Витоша.

91 псалом.

Молитвата на Царството.

Добрата молитва.

„Духът Божи“.

Прочете се беседата „Живите линии на съзнанието“ от тома „Отворени форми“.

Що е реално? Реално е туй, в което човек живее в дадения случай. Нереално е туй, за което той мисли. Мисли за някакъв бъдещ живот, но какъв е и той не знае – сянка. Съвременните същества по някой път от своята реалност хвърлят своите сенки. Като изучаваме сенките на съвременните същества, наричаме туй живот. То е сянка. Сенките на реалността са наша реалност.Казвам: Ние се изменяме. Млад си, станеш стар. Изменил си се, не знаеш защо си се изменил. Отвън виждаш, че си се изменил, вътре се чувстваш млад. Отвън стар, отвътре млад, как ще примириш туй противоречие. Всякога човек остарява, когато престане да люби. Всеки, който остарява е престанал да люби. Всеки, който люби, се подмладява. Има стари хора, които не са стари. Има деца, които не са млади. Някой път някои деца са хилави. Любовта се отличава с едно качество: човек, който има любовта, той е учен, той е добър, той е силен. То са качества. Хората на любовта не се изменят. Малки промени стават в тях, но те не се изменят, те са вечно млади. Под думите млад и стар какво разбирате? Стар и млад са две неща неразбрани.Да бъде човек стар, значи да има желание да бъде млад, значи да има топлина. Вие отделяте светлината от топлината. Когато отделяте топлината от светлината, вие остарявате. Когато отделяте светлината от топлината, вие се подмладявате. Когато топлината стане вътрешен процес, ти си млад. Когато светлината стане вътрешен процес човек е стар. Ако едновременно вие имате светлина отвън и топлина отвътре, то е съвършеният човек. Старият има светлина отвън и топлина няма; младият топлина има отвътре, светлина няма. Затуй децата искат да бъдат стари. Трябва да запазят своята топлина. Същевременно старият иска да се подмлади, но ако не допусне топлината отвътре, той никога не може да се подмлади. Аз веднъж правих един опит. Едно, доста интелигентно шест годишно дете имаше доста играчки: зайче, имаше аеропланче, имаше автомобил, имаше жива кукла. Казва: Ще ти държа една лекция, тия работи ти не ги знаеш. Казва: Такива работи имаш ли? Казвам: Нямам. Започна да навива автомобила и той тръгна. Казва: Ако не го навиеш не тръгва. Един ден като ти дадат такова нещо, не тръгва, ако не го навиеш. Да го знаеш. Някой ако слуша ще кипне: Как едно дете да ме учи. Че какво зная аз в природата. Може ли да навия едно растение да расте. Навил някой растението, расте нагоре. Скръбен е някой човек, ти не може да го направиш радостен. Няма скръб, която да се не премахва. Умряло някое дете, майката забравила да го навие. Нави машината на детето. Всяко нещо, което е навито, развива се. Което се развива, то се навива. Казва: Нави ли го. Щом те навият, ти ще се развиеш. Онези в света, които се развиват, те са герои. Но героят свършва с веселие. Навитият, който се счита слаб, става силен. Като започва да се развива, става силен. Казвам: Погрешки имаш. Що е една погрешка. Една погрешка е една неразбрана добродетел. Що е добродетел? Една разбрана погрешка е добродетел.

Да допуснем едно просто изяснение, дават ти едно семе, ти го невиждаш нищо. Туй семе ако го посееш, след време ще стане дърво, ще даде плод. То е доброто. Добре. Но туй дърво, което може да даде плод, тия плодове не ги даваш, искаш да седят на дървото. Те окапват, не даваш да ги обере някой. То е злото. Ние оставяме плодовете да окапват, да изгният и убеждаваме хората, че не са за ядене. То е злото в света. Ще посееш семената и плода, който дава, ще го дадеш. От дървото имаш право само на една ябълка. Всичките други са на окръжаващите. Ние не може да приложим тия идеи при сегашния порядък на нещата, понеже възгледите са тесни. В едно шише от един килограм, не може да събереш пет килограма. Ако имаш един килограм шише на истината, колкото и да туряш, то се разширява, гъвкаво е. Туряш едно кило: кило събере. Туряш в същото два килограма, събере ги, разширява се. Може да туриш три килограма, четири килограма – колкото искаш. Туриш малко, смалява се; туриш много, увеличава се. Няма нужда да носиш 20–30 шишета. То се разширява и смалява. Гъвкаво е, не се чупи. Туй шише само се мие, то не допуска да бръкнеш да го миеш, само се чисти. Казват за Едисон, че като правил своите опити и оцапвал дрехите си, вечерно време пускал на един диск ток 70–80 хиляди волта и всичката нечистота от дрехите се отмахвала, дрехите ставали чисти. Всяка вечер дрехите ставали чисти, минавали през този волтаж на високо напрежение.

Сега ние говорим за обикновената любов. Казва: Чувствам малка топлина. Изчезне топлината. Изчезне любовта. Дойде топлината, радвам се. Не е лошо. От тази малката топлина излиза малка светлина. Малката топлина излиза от слънчевия възел. Този слънчев възел трябва да се увеличава. Дойде един човек, ти си готов да го нахраниш. Дойдат двама, ти се колебаеш, казваш: Нямам за двама.

Реалността може да нахрани едного, може да нахрани хиляди. Как беше, Христос взе пет хляба и нахрани пет хиляди души с тях. Но Той разбираше закона. Казва: Откъде ги нахрани? Както и да ви разправям, не може да се обясни. Нещата сам като ги направиш, ще разбереш. Каквото и да ви разправям за сладчината, като ви дам да вкусите тази сладчина, ще разберете. Във вас има един орган, една способност или едно сетиво, с което усещате. В дадения случай кои неща са реални? Днешния ден е ясен, какво показва? Туй показва, че положението на хората започнало да се подобрява. От невидимия свят е турен един проект. Скоро ще дойде нещо по-добро в света. Защо ще дойде? Защото иде една светлина, която ще проникне в съзнанията на хората и хората ще видят своите погрешки, ще видят престъпленията, които са правили и ще знаят, как да ги поправят. Защото миналите престъпления трябва да се поправят. Сега всички вие очаквате доброто. Ние носим и престъпления. И добро и зло носим със себе си. Злото трябва да го изправим. Неразрешените задачи трябва ги разрешим. Разрешените задачи трябва да ги изпълним. Неразрешените трябва да ги разрешим. Решеното трябва да го изпълним. В изпълнението е хубавата страна.

Да кажем имате един човек, който ви обича, какво трябва да направи/те/ заради него? Бог, Който е Любов, защо отиваме да се молим на Бога? Ще Му предадем ли нещо? Казваме: Господ е всесилен, Господ е това онова, Той е всеблаг. Какво ще предадем на Господа, кажете. Когато се молим, трябва да идем при Бога, понеже е съвършен. На съвършеното изпращаме една своя мисъл. Като мислим за Бога, ставаме съвършени като Него; като мислим за Бога, ставаме добри като Него. Като мислим за Бога, ставаме благи като Него в дадения случай. Когато искаме да направим нещо, трябва да мислим заради Него. Ако не мислим заради Него и нещата не стават, твоята мисъл не е права. Ако мислиш за Бога и се сърдиш, не си на правата страна. Ако мислиш за Бога и се обезсърдчаваш, не си на правата страна. Съмнението ще дойде, не е грях, но всякога трябва да държим съмнението отвън, да не го приемаме вътре. Щом приемем съмнението, то трябва да стане вяра.

Та казвам: Считате любовта нещо преходно, нереално. Но и българската дума любов не е толкова силна. Любовта в себе си аз я тълкувам: Една сила, която слиза от невидимия свят, изтича през една хурна и се влива в едно корито като вода. Тази вода хората я вземат, перат дрехите, направят е нечиста, хвърлят я като помия отвън. Някой като изучава любовта, изучава помията. Чистата любов когато очисти хората, стане нечиста. Като изучаваме любовта, която е очистила хората, взела всичките нечистотии, казваме: Ето любовта. Нашите помии сме турили на гърба на любовта. Казваме: Това е любовта. Всякога тогава ще се оцапаш, ако любиш хората, ще очистиш техния кир. Кирта е тор за растенията. Греховете са потребни. Нашите грехове са тор за земята. С кола пренасят този тор, наторяват растенията, които дават сладките плодове. Сладките плодове от този тор ни ги изпращат да ги вкусим. Да благодарим на Бога за греховете. Да благодарим на Бога за всичките си погрешки. Да се радваме на добродетелите, които Бог ни е дал. Туй, което приемаме да се радваме, туй което изпращаме, да благодарим заради него. Да благодарим, че ни освободили от тази тор. Често тор има по гърба ни. Много мъчно е човек да обича човека. Да обичаш, значи в даден случай да знаеш от какво има нужда. Едно дете, което е родено талантливо, музикално, не обича да му говориш сладки думи, да му дадеш пари, но дай му един инструмент да свири. На един певец дай му условия да пее, не го хвали. Казвам: Любовта седи да кажем на всичките хора в дарбите, хубавите работи, които Бог е вложил в тях да ги проявяват. Искаме същевременно и те да ни помагат хубавото и доброто да се прояви в нас. Ако хората не ни обичат, доброто не може да се прояви, ако ние не ги обичаме, не даваме възможност доброто в тях да се прояви. Като любиш един човек, ти му даваш възможност да се прояви. Той като те обича, ти дава възможност ти да се проявиш. Ако в света не се обичаме един други, не може да се проявим, нямаме възможност. Казваме: Господ ще направи. Като любиш, ще дадеш възможност Господ да го направи. Като любиш някого, ще направиш Той да се прояви. Музикант ще стане, поет ще стане, силен ще стане, всичко ще стане.

Казвам: Първото нещо трябва да любите, трябва да обичате, трябва да ви любят и трябва да ви обичат. Като любиш, помагаш на хората; Като те любят, помагат ти. Та се радвайте на проявлението на хората. Всеки, който люби е един добър пример. Всеки, който обича, е един добър пример. И ти като любиш, си един добър пример. В туй отношение в света няма разлика между богати хора и между сиромаси хора. По някой път не искате да бъдете сиромаси. Всеки не иска да бъде сиромах, всички искате да бъдете богати. Много добре е. Много хубаво нещо е да бъдете богати.

Защо не трябва да бъде богат? Турено ти е на гърба повече богатство, отколкото може да носиш. Защо ти е? Богатият човек трябва да търси да раздаде богатството. Ако не го раздаде както трябва, няма бъдеще; ако го раздаде както трябва, има бъдеще. След като си осиромашал, трябва да ходиш пак да търсиш хората, ще просиш. Съвременните хора не знаят, как да просят. Ако бихте били един просяк, как щяхте да просите? Като дойде един цигулар при мене, ще проси ли? Той ще извади цигулката, ще изсвири най-хубавото парче. Аз ще извадя не един лев, но хиляда, ще туря в джоба му. Ако на десетина места изсвири този цигулар и на всякъде му турят по петдесет–шейсет хиляди лева, ще бъде ли сиромах? Един художник няма да бъде просяк. Той ще нарисува най-хубавите картини даром, ще даде и те ще извадят от джоба си. Няма да определя цената.

Казвам: Туй, което ви говоря, времето показва, ако така живеете, така ще бъде ясно време, така ще грее слънцето. Сега има от нашите братя, които не са облечени, нямат балтони, топли дрехи нямат. Те са нашите стари възгледи. Нашата стара любов мяза на вехта дреха. Казва: Аз го обичах едно време. Като ме обикнаха хората, остарях от тази любов. Като дойдоха да берат плодовете, които имах, не обраха, както трябва, но очупиха клоните и замязах на кютюк. Аз пак ще се поправя, но доста време ще мине, докато се образуват новите клонища. Да кажем, вие обиждате един ваш приятел. Вие сте очупили един клон. Ще бъдеш умен да не чупиш клонищата на любовта. Единственото нещо: Не се позволява да чупиш клоните на любовта. Някои съжаляват, че са любили. Защо съжалявате, че сте любили по някой път. Че не е вярно това. Бог ви е възлюбил, пратил ви е в света. Слънцето за вас грее, вятърът за вас духа, листата за вас растат, реките за вас текат, цветята за вас цветят и вие сте се навели и казвате: Какъв нещастен човек. Мислите, че сте от умните хора. И бедният като иде между богатите, той да има съзнание, да мисли: Заради мене вие сте богати. Бедният да бъде като че го кредитират. Той е цар. Аз се радвам, че си цар. Царят е вън от тебе. Царят като почувства, че ти си разбрал, той ще те повика да му станеш приятел. Ако бедният не може да стане приятел с царя, той не е разбрал любовта. Ако царят не може да стане приятел с бедния, той не е разбрал любовта. То е кривото разбиране. Бедният да стане приятел с царя, добър приятел, не да счита, че царят е по-високо. Царят да се радва, че има приятел беден.

Сега нас Господ ни разбира, пък ние не Го разбираме. Не зная, как да ви обясня. Ние влизаме в стълкновение. Идеята е следната: Бога никой не Го е създал. Защото който го е създал, той е Бог. Туй, което създава, то е Бог. Ако го създават, не е Бог. В нас хората се явява злобата, ние по някой път мислим, че никой не ни е създал. Като станем възрастни, мислим, че не може някой да е бил едно детенце при майка си. Като признаем, че сме излезли от Бога, ние се опасяваме, да не би да се разкае и туй, което ни е дал, да си го вземе. Гледаме да сме далече, да не би да си простре ръката, да вземе всичкото благо, което имаме. То е погрешката, която имаме на земята. Бог всъщност се радва на нашите погрешки и на нашите добродетели. Защото ако би скърбял за нашите погрешки, ще бъдем по-силни от него. Ти скърбиш за някого. Този, който те е наскърбил, е по-силен. Щом не те наскърбява, ти си по-силен. Щом го любиш, ти си по-силен от него; щом не го любиш, ти си по-слаб. Тогава щом се обичате, любите, сте еднакво силни. Щом не любиш, ти си слаб. Щом не вярваш, ти си слаб. Щом се обезнадеждиш, ти си слаб. Щом ходиш да просиш, ти си слаб. Като не искаш от никого да се учиш, пак си слаб. Ако не искаш да просиш от хората, трябва да им дадеш условия, да направиш нещо заради тях. Бог е направил света, оставил ни и ни гледа. Ние използуваме всичките Негови блага. Следи ни, Господ слуша всички наши теории за света и нищо не казва. Той казва: Много добре. Всякога, когато предлагаш на Бога една своя теория, той я туря на гърба ти, да я опиташ. Затуй трябва да имаме правите възгледи. Всяко нещо трябва да бъде направено навреме. Цигуларят трябва да свири добре, който има език трябва да говори добре. Който има очи, трябва да гледа добре. Който има уши, трябва да слуша добре. Всички дарби, които Бог ни е дал, трябва да ги проявим в техните съвършени качества. Нещата стават по съвършени, но възможностите за проявлението на много блага са опорочени.

Това да ви служи за правило, другото е теория. Който люби е свободен. Който люби знания има. Който люби живот има. Който не люби, свобода няма. Който не люби, знание няма. Който не люби, живот няма. Тези три неща казвам вас, на света няма какво да разправям. Ние трябва да изменим света, нищо повече. Чудни са, като казват: Как да изменим? Някой турил едно було, че не може да вижда, спъва се. Дойда взема булото, махна го от главата. Той може да кряка, да вряка колкото си иска. Казвам: Гледай на света! Казвам: Всичките була и заблуждения трябва да се отмахнат от хората. Най-първо трябва да се отмахнат от вас. Първото заблуждение е: Мене никой не ме обича, аз съм самотен. Самотността е едно качество само на Бога. То не е качество на нас. Не може да го опитаме. Единственият самотен в света, който е, той е Господ. От наше гледище няма нещо по-хубаво от самотността. Няма по-страшно нещо от самотността. По-грозно няма от самотността. По-голяма красота от самотата няма. Туй трябва да го вземете на вяра. Сега не може да ви говоря. Всички дойдохме в едно направление от хижата дотук, но всички не вървят по една посока. Всеки върви по особен път. Двама души не вървят по същия път. Не е хубаво да се върви по същия път. Дето казват, че върви по същия път не е вярно. Човек като живее добре, върви по свой път. Щом разбираш един човек и той те разбира, вие вървите по същия път. Най-първо трябва да виждаме от какво произтичат контрастите. Срещам един човек, когато съм се наял. Думите „гладен съм“ нямат същото значение както за него. Трябва да вляза в положението му, да иде да се нахрани. Ще му кажа: Чакай, не е дошло времето. Всеки човек, който има известна малка нужда, задоволете нуждата му. Вие правите полза на себе си. Вие може да задоволите нуждата му, вие носите хляба. Знаете закона, извадете хляба, дайте му кифличка, дайте му една ябълка, дайте му една круша. Казвате: Ако дам за мене нищо няма да остане.

Първото нещо: Ние с доброто поставяме основа в живота си. Направете един опит да се освободите от противоречията. Сега преди няколко дена имаше голяма буря, можеше да бомбардират София, показваше какво са мислили. Щом се уредиха работите, Божественото взе надмощие. Хората се уреждат още. Днешният ден показва това. Утрешният може да се покаже съвсем облачен, третият ден пак може да се изясни. Промените, които стават в хората хвърлят сянка в действителния живот. Какво е вашето състояние, вие как се чувствате. После вие очаквате да се подобри живота. Дойде един много добър цигулар, вие отивате да го слушате. Ако сте глухи, какво ще го чуете. Причината е във вас. Салонът е добре отоплен, казвате: Не може да го чуя. Значи за добрия цигулар трябва да имате ухо. Да е добре отоплен салонът. Ако цигуларят дойде и вие не може да го разберете, как ще го чуете. Днешният ден се дава един концерт. Светът се оправя. Аз виждам в света се събират багажи. Сегашните управници от осем хиляди години, сега си събират багажите, турят ги в автомобили. Къде? Отиват си вече. Станали сме напълно неутрални. Злото ще го разоръжим да си върви, в съгласие с небето сме, с никого няма да воюваме от воюващите страни. Онези, които идат да ни освободят отгоре, са Белите братя, които са въоръжени и ни дават ултиматум да скъсаме с черните братя. Не искат да воюваме с тях, но ще скъсаме. По техния ум, по тяхната философия доста ходихме. Някой от вас ще поплачат, казват: Какво ще бъде с нашите разрушени апартаменти. Не ги слушайте, апартаментите, които имате да си вървят. Не искам от тях да остане нито косъм. Каквото имат да си го занесат. Белите братя, които идат, ще донесат всичко ново: и кревати, и шапки, и паници, и тенджери, и обуща. Всичко старо навън. Няма какво да плачем, какво ще бъде в света. Ние дойдохме в един свят, дето черните братя се устроили, лъгаха ни. Доста е. Сега остава единственото нещо, което може да направим:

Единственото нещо е любов към Бога, любов към ближния, любов към всички братя и сестри. Любов към баща си, любов към майка си, към брата си, към сестра си. И слугата ти е брат. Малкото бръмбарче, дървото, всички в света са престорени братя, разни форми са взели. Казвате: То не е за нас. Туй дърво може да ти бъде брат. Под думата брат разбирам всяко същество, което може да ти услужи в дадения случай. Кравата, която ти дава мляко, ти е сестра. Ябълката, която ти дава плод ти е сестра. Едва ние сме запознати с братята и сестрите, които ни слугуват. Светлината, която иде отгоре тя е брат. Топлината, която иде тя е сестра. Аз тъй гледам. Казваме: Не е топлината сестра. Топличка е нейната дума. Отвори светлината, брат е. В светлината виждам нашия брат. В топлината виждам нашата сестра.

Сега дигнете и турете бялото знаме. Любовта се посреща с бялото знаме. Както казал онзи германец: Имаме страшно оръжие, като го изнесем, светът пепел ще стане. Мирът ще дойде веднага. Какво е туй знаме? – Бялото знаме. Щом решим да изпълним Волята Божия, знамето е дигнато. Ако всички народи решат да служат и да изпълнят Волята Божия, да дигнат бялото знаме, мирът ще дойде, навсякъде ред и порядък ще съществува.

Сега седим на тия братя (насядали сме на борови трупи), знайте какво казват: „От нашето неразбиране седите отгоре на нас.“ Казват и другото: „Ако и вие не разбирате, и върху вас ще седят.“ Отдолу ми говорят: „Ние вече разбрахме и с вас ще възкръснем. Няма да бъдем такива.“

Това е живот вечен, да познае Тебе Единаго и Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил.

Това е живот вечен, да познае истинската Любов, която носи живот.

Това е живот вечен, да познае Бога и всички блага, които Бог изпрати в света. Това е живот вечен.

Сянка и реалност

Най-често използвани думи в беседата: хора, има, може, човек, любов, бог, добре, свят, стане, всички, топлина, бъде, люби, живот, любиш, път, братя ,

Извънредни беседи , Последното Слово , х.Еделвайс, 28 Август 1944г., (Понеделник) 6:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Чете се беседата. „Живите линии на съзнанието” от книгата „Отворени форми”.

Всички говорят за реални и нереални неща. Кои неща са реални? Реално е това, в което човек живее всеки даден момент. Нереално е това, за което той само мисли. Седиш и мислиш за някакъв бъдещ живот, но какъв е тоя живот, сам не знаеш – сянка е това. Съществата, които живеят в реалността, хвърлят понякога своите сенки към нас. Като изучаваме тия сенки, ние гледаме на тях като на реалност и ги наричаме живот. Значи, сенките на реалността са наша реалност. Ние се изменяме и се чудим, защо стават тия промени. Млад си, но след време остаряваш . Отвън си стар, изменил си се, но вътрешно се чувствуваш млад. Как ще се справиш с това противоречие? – Кога остарява човек? -- Когато престане да люби. Всеки, който престава да люби, остарява; всеки, който люби, се подмладява. Има стари хора, които не са стари; има деца, кои го не са млади. Любовта прави човека умен, добър и силен. Това са качествата на любещия. Хората на любовта не се изменят, те са вечно млади. Външно се изменят, но вътрешно – никога.

Какво разбирате под „млад и стар”? Това са неразбрани думи. Старият има желание да бъде млад, т. е. да има топлина. Не отделяйте светлината от топлината. Когато отделяте светлината от топлината, млад сте. Когато светлината е външен процес, човек е стар, когато топлината е вътрешен процес, човек е млад. Когато светлината е отвън, а топлината – отвътре, това е съвършеният човек. Значи, съвършеният проявява едновременно и светлина, и топлина. Старият има само светлина отвън; той е лишен от вътрешна топлина, затова иска да бъде млад. Младият има вътрешна топлина, без външна светлина, затова иска да бъде стар. И децата искат да станат големи. Младият трябва да се стреми към светлината, без да изгубва вътрешната си топлина; и старият може да се подмлади, без да губи външната си светлина. Ако си млад, приеми светлината отвън. Така ще придобиеш качествата на стария. Ако си стар, приеми топлината отвътре, така ще се подмладиш.

Приятно е да гледаш дете в положение на възрастен човек, да те учи. Едно шестгодишно дете, доста интелигентно, се забавляваше един ден със своите играчки. Спрях се пред него, да видя, как играе. То ме погледна и ме попита: Ти имаш ли такива играчки? – Нямам. – Тогава аз ще ти покажа, как си играя. Това автомобилче няма да тръгне, ако не врътна ключа. Ако не го навия, не тръгва. Така трябва да правиш и ти. Учи ме това дете, и аз го слушам. Ще кажете, че е унизително за мене да ме учи едно малко дете. Какво от това? Като слушам детето, аз се питам: Зная ли всичко, което става в природата? Мога ли да навия едно растение, и то да започне да расте? Някое разумно същество е навило растението, и то расте нагоре. Някой е скръбен, но ти не можеш да го навиеш и да превърнеш скръбта му в радост. Обаче, няма скръб, която да не се премахва. Умряло някое дете, майката плаче, не може да се утеши. Навий машината на детето, и то ще се съживи. Всяко нещо, което е навито, се развива; и всяко нещо, което се развива, може да се навива. Казват за някого, че го навили. Щом го навили, ще го развият. Който се развива, е герой. Навитият е слаб, но като се развива, става силен. Не е лошо, че си навит. Щом си навит, ще се развиеш.

Що е погрешката? – Неразбрана добродетел. Що е добродетел? – Разбрана погрешка. Дават ти едно семе. Погледнеш семето, нищо особено не виждаш. Като го посадиш, от него излиза голямо дърво, което след време дава плод. Плодът е доброто, скрито в семето. Ти поглеждаш към дървото, радваш се на плодовете, не даваш да ги оберат. Те стоят известно време на дървото, докато изгният и окапят. Това е злото – погрешната на човека. Вие оставяте плодовете на дървото и убеждавате хората, че не са за ядене. Това е злото в света. Щом имаш семка, ще я посадиш. От плодовете й ще задържиш само един, а останалите ще дадеш на окръжаващите. При сегашните условия на живота, вие не можете да приложите тая идея, понеже възгледите на хората са тесни. В едно шише, от един литър вместимост, не можеш да налееш пет литри течност.

Ако имаш шише на истината от един литър, колкото и да туряш, то се разширява – гъвкаво е. Колкото повече туряш, толкова повече шишето се разширява. Можеш да туряш, колкото искаш: туряш малко, шишето се смалява; туряш много, увеличава се. Няма нужда да носиш много шишета. Гъвкаво е шишето на истината – не се чупи. Това шише само се мие и чисти, не позволява да бъркат в него и да го чистят. Казват за Едисон, че когато дрехите му се изцапвали при опитите, той ги събличал, поставял ги на електрически ток с голямо напрежение, от 70 – 80 хиляди волта, и те ставали чисти.

Говори се за малка и голяма любов, за обикновена и необикновена любов. Малката любов произвежда малка топлина. Щом изчезне топлината, изчезва и любовта; дойде топлината, дохожда и любовта. Малката топлина произвежда малка светлина. Отде излиза топлината? От слънчевия възел. Тая топлина трябва да се увеличава. Ако топлината ти е малка, можеш да приемеш и угостиш само един човек. Дойдат ли двама, не ги приемаш. В реалността има място за един, има място и за хиляди. Тя може да нахрани едного, може да нахрани и хиляди. Христос разбра тоя закон и затова можа да нахрани петхиляден народ само с пет хляба. – Как направи това? – Колкото и да ви се обяснява, няма да разберете. Като направиш нещо сам, тогава ще го разбереш. Каквото и да ти се разправя за сладчината, ще я разбереш, като я опиташ. Вкусът определя сладчината.

Какво показва днешният ясен ден? – Че положението на хората е почнало да се подобрява. Разумният свят е изработил нов проект, според който скоро ще дойде нещо добро. Нова светлина прониква в съзнанието на хората. Те ще видят погрешките и престъпленията, които са правили, и ще знаят, как да ги изправят. Погрешките на миналото трябва да се изправят. Човек носи в себе си и доброто, и злото. Злото трябва да се превърне на добро. Неразрешените задачи трябва да се разрешат, а разрешените – да се реализират. В изпълнението на разрешените задачи е бъдещето на човека. Всички очакват светло, добро бъдеще.

Представете си, че един човек ви обича. Какво трябва да направите за него? Защо се молите на Бога? Бог е Любов. Ще Му придадете ли нещо с вашата молитва? Ние се молим на Господа, понеже е съвършен. Следователно, към оня, който ни обича, ние можем да отправим само една добра, светла мисъл и да му благодарим. На съвършения, на любещия изпращаме своите добри мисли – нищо повече не можем да му дадем.

Мисли за Бога, за да станеш съвършен като Него.

Мисли за Бога, за да станеш добър като Него.

Мисли за Бога, за да станеш благ като Него.

Казвам: Ако искаш да направиш нещо, мисли за Бога. Мислиш за Господа, но нещата не стават, както очакваш. – Защо? – Мисълта ти не е права. Ако мислиш за Бога и се гневиш, не си на правата страна; ако мислиш за Бога и се обезсърчаваш, не си на правата страна; ако мислиш за Бога и се съмняваш, не си на правата страна. Съмнението неизбежно ще дойде, но трябва да остане отвън. Не приемай съмнението вътре в себе си. Приемеш ли го, то трябва да стане вяра.

Мнозина гледат на любовта като на преходна, нереална величина. На български език думата „любов” е изгубила силата си.

Според мене, любовта е сила, която слиза от разумния свят, изтича през една курна и се влива в едно корито. Хората я използуват като вода, в която перат нечистите си дрехи. Щом стане нечиста, те я хвърлят вън, като непотребна. Който изучава любовта в това състояние, дохожда до криво заключение. Значи, любовта, като чисти хората, става нечиста. След това казват: Ето любовта. Като не я разбират, хората турят нечистотиите си върху нейния гръб и мислят, че я познават. Качеството на любовта е да чисти хората. И ти, ако любиш, ще чистиш калта на другите. Калта на хората е тор за растенията, а греховете им – тор за земята. Значи, и греховете са потребни. От калта на хората растенията дават сладки плодове, които ние опитваме. Благодарете на Бога за своите погрешки и грехове. Радвайте се на добродетелите, които са вложени във вас. Да се радваме на това, което приемаме; да благодарим за това, което изпращаме. Да благодарим, че ни освобождават от калта. Понякога и по гърба на човека има кал. Мъчно е човек да обича човека. Да обичаш някого, значи, да знаеш, от какво има нужда той. На дете, надарено с музикален талант, не говори сладки думи, не му давай пари; дай му инструмент да свири. На певеца дай условия да пее, не го хвали. Любовта изисква от всички хора да проявят дарбите си и едни на други да си помагат в проява на доброто и хубавото, вложено в тях. Ако хората не ни обичат, не можем да проявим доброто; ако ние не ги обичаме, не даваме възможност на доброто в тях да се прояви. Като любиш някого, ти му даваш възможност да се прояви; ако те обича някой, той ти дава възможност да се проявиш. Като любиш някого, ще му дадеш възможност да се прояви. Музикант ще стане, поет ще стане, силен ще стане – всичко ще стане.

Първото нещо: трябва да любите и да обичате, трябва да ви любят и да ви обичат. Като любиш, ти помагаш; като те любят, на тебе помагат. Радвайте се, когато хората се проявяват. Всеки, който люби, дава добър пример; всеки, който обича, дава добър пример. Като любиш и обичаш, и ти си добър пример. Щом любиш и обичаш, няма разлика между богати и бедни. Никой не иска да бъде беден, всеки иска да бъде богат. Добре е всички да бъдете богати. Но понякога не е добре човек да бъде богат. Турят на гърба ти по-голямо богатство, отколкото можеш да носиш. Защо ти е това богатство? Богатият трябва да раздаде богатството си. Ако не го раздаде, както трябва, няма бъдеще; ако го раздаде, както трябва, има бъдеще. Ако богатият обеднее, ще проси. Съвременните „хора не знаят да просят. Цигуларят проси ли? Той изважда цигулката си и свири най хубавото си парче. За такова свирене скъпо се плаща. Като свири на десетина места, той ще бъде добре възнаграден. Сиромах ли е тоя цигулар? Художникът трябва ли да проси? Той ще нарисува една хубава картина. Даром ще я даде, но всички, които я видят, щедро ще го възнаградят.

Ясното време днес показва, че това, което говоря, ще се сбъдне. Ако живеете добре, слънцето ще ви огрява. Някои от вас не сте добре облечени, нямате топли дрехи. Това показва, какви са вашите стари възгледи. Човешката любов е остаряла, прилича на стара дреха. Някой казва: Едно време обичах едного. Човек остарява от любовта на миналото. Който обича така, обира плодовете, изпочупва клоните и от човека остава само един дънер. Той ще се поправи пак, но много време ще мине, докато се образуват новите клони. Вие обиждате приятеля си – счупили сте един клон. Ще бъдете умни, да не чупите клонете на любовта. Не се позволява да чупим клонете на любовта. Някои съжаляват, че са любили. Защо трябва да съжаляват? Бог ви е възлюбил, пратил ви е на земята да живеете. Слънцето за вас грее, вятърът за вас духа, листата за вас се развиват, цветята за вас цъфтят, реките за вас текат, а вие сте посърнали и казвате: Колко съм нещастен! Ако мислиш така, не си умен човек. И бедният, като влезе между богатите, трябва да има съзнание за себе си и да каже: Вие сте богати заради мене. Той да ги чувствува като кредитори. Някой е цар. Радвай се, че е цар. Когато царят схване, че си го разбрал, ще ти стане приятел. Ако бедният не стане приятел на царя, не е разбрал любовта; ако царят не стане приятел на бедния, и той не е разбрал любовта. Бедният да стане добър приятел на царя, да не гледа на него като на по-високо стоящ. Царят да се радва, че има за приятел беден човек. Царят да разбира бедния, и бедният да разбира царя.

Казвам: Господ ни разбира, а ние не Го разбираме. Така ние влизаме в стълкновение с Него. Запитват: Кой е създал Бога? – Никой не Го е създал. Оня, Който Го е създал, Той е сам Бог. Оня, Който създава, това е Бог. Ако други могат да Го създадат, Той не е Бог. Понякога в човека се явява мисълта, че никой не го е създал. Все едно възрастният да отрече, че някога е бил малко дете, в прегръдките на майка си. Той се страхува, да не би, като признае, че е излязъл от Бога, да се разкае Бог и да си вземе всичко, което му е дал.

Човек се страхува, да не би Бог простре ръката си и вземе всичкото благо, което му е дал. В това се заключава погрешката на хората. В същност, Бог се радва и на погрешките, и на добродетелите им. Ако Той страда за нашите погрешки, ние сме по силни от Него. Който те е наскърбил, е по-силен от тебе. Ако не може да те наскърби, ти си по-силен от него. Като любиш, ти си силен; като не любиш, ти си слаб. Когато двама се любят, те са еднакво силни. Щом не вярваш, слаб си; щом се обезнадеждиш, слаб си; щом просиш, слаб си; щом не искаш да се учиш, слаб си. Ако не искаш да просиш от хората, ти трябва да направиш нещо за тях. Бог е създал света, оставил ни е да се ползуваме от Неговите блага, слуша нашите философии и теории за създаването на света, но нищо не казва. За да опитаме своите теории, Той ги туря на гърба ни, Трябва да имаме прави възгледи. Всяко нещо трябва да е направено на време и добре. Цигуларят трябва да свири добре. Който има език, трябва да говори добре; който има очи, трябва да вижда добре; който има уши, трябва да слуша добре. Всички дарби, дадени от Бога, трябва да проявим в техните съвършени качества.

Помнете: Който люби, е свободен; който люби, знание има; който люби, живот има. Който не люби, не е свободен; който не люби, знание няма; който не люби, живот няма. Това, което ви казвам, е за вас, а не за света. Ние трябва да изменим света. – Как ще го изменим? Някои турил було на очите си, спъва се, не вижда. Дойда при него, хвана булото и го сваля. Той може да вика, колкото ще, свалям булото и казвам: Гледай сега! Всички була и заблуждения трябва да се махнат от очите на хората. Първо трябва да се махнат вашите була и заблуждения. Казваш: Никой не ме обича, самотен съм. Самотата е качество на Бога, а не на хората. Единственият самотен, това е Бог. От наше гледище, няма по-хубаво нещо от самотата. И няма по-страшно нещо от самотата. По-красиво нещо от самотата няма, но и по-грозно от самотата няма. Това трябва да се приеме с вяра.

Като дойдохме от хижата до полянката, всички вървяхме в едно направление, но по различни пътеки. Всеки върви по особен път. Двама души даже не вървят по един път. Не е добре да се върви по един и същ път. Като живее добре, човек върви по свой път. Щом разбираш един човек, щом и той те разбира, и двамата вървите по един и същ път. На какво се дължат раздвояването и противоположностите, в живота? Ако си се нахранил добре и срещнеш човек, който казва „гладен съм”, тия думи нямат еднакво значение за тебе и за него. Трябва да влезеш в положението му, да го нахраниш, тогава думите „гладен съм” имат еднакво значение и за двамата. Ти носиш хляб – задоволи глада му; носиш плодове – дай му една круша или ябълка. От услугата, която му правиш, и ти се ползуваш. – За мене нищо няма да остане. – Не мисли за това, друг ще се погрижи за тебе.

Турете доброто за основа на своя живот. То ще ви освободи от противоречията. Преди няколко деня имаше голяма буря. Тя показваше мисълта на хората – мислеха да бомбардират София, но работите се уредиха, и Божественото взе надмощие. Днешният ден показва това. Утре може да бъде облачно, после пак да се изясни, Промените, които стават с хората, хвърлят сянка върху целия живот, както и върху природата. Какво е вашето състояние? Какво чувствувате? Вие очаквате да се подобри животът. Дойде един добър цигулар. Отивате да го слушате, но сте глухи. Какво ще чуете? Нищо няма да чуете – причината е във вас. Салонът е добре отоплен, цигуларят има добри условия да свири, но вие не чувате и не разбирате, какво свири.

Днес се дава един концерт. Светът се оправя. Аз виждам, че хората събират багажите си. От осем хиляди години всички управници събират багажите си и ги турят в автомобили. Те си отиват вече. Станали сме неутрални. Злото ще обезоръжим, да си върви. С никоя от воюващите страни няма да се бием. Ние сме в съгласие с небето. Ония, които идат отгоре да ни освободят, това са Белите Братя. Те не искат да воюваме с никого. Доста сме ходили по чужди умове, с чужда философия. Да скъсаме с тях! Някои ще поплачат за разрушените си къщи и апартаменти. Не слушайте никого. Простете се с апартаментите си. Нито косъм от старото! Каквото е останало от старото, да си върви! Белите Братя, които идат, носят всичко ново: и кревати, и обувки, и шапки, и тенджери, и чинии. Всичко старо навън! Няма защо да плачем за света. Досега сме били в света на черните братя, на лъжата. Стига вече лъжи!

Единственото нещо, което можем да направим, е да проявим любов към Бога, любов към ближния, любов към всички братя и сестри, любов към майки и бащи. Любов към най-малкото растение и бръмбарче. Всички са братя, приели различни форми, за да свършат някаква работа. И те са наши братя и сестри. Под „брат” разбирам всяко същество, което, в даден случай, може да ти услужи. Кравата е твоя сестра; ябълката е също твоя сестра. Малко хора познават своите братя и сестри, които им слугуват. Светлината, която слиза отгоре, е наш брат, топлината – наша сестра. Тъй гледам аз на нещата.

Станете и вдигнете бялото знаме. Любовта се посреща с бяло знаме. Кое е онова оръжие, което може да превърне всичко на прах и пепел и да донесе мира? – Бялото знаме. Когато решим да изпълним Божията воля, знамето е вдигнато. Ако всички народи решат да служат на Бога, да изпълнят Неговата воля и да вдигнат бялото знаме, мирът ще дойде и навсякъде ще се възстанови ред и порядък.

Така, насядали върху боровите трупи, те ви казват: От нашето неразбиране дойдохме до това положение, да седите върху нас. Ако и вие не разбирате, и върху вас ще седят. Ние вече разбираме нещата и заедно с вас ще възкръснем.

„Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”.

Това е живот вечен, да позная истинската любов, която носи живот.

Това е живот вечен, да позная Бога и всички блага, които Той изпраща в света.

Това е живот вечен!

9. Беседа от Учителя, държана на 28 август, понеделник, 6 ч с, 1944 г., над хижа „Еделвайс”, Витоша.

НАГОРЕ




placeholder