НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Неразбрана и разбрана любов / Разбрана и неразбрана любов

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Неразбрана и разбрана любов

Най-често използвани думи в беседата: любов, говори, може, аз, има, носи, иска, свят, всички, сега, носиш, място, дойде, слънце, хора, разбираш, човек, всичко ,

Извънредни беседи , Последното Слово , в.Острец, 22 Юни 1944г., (Четвъртък) 6:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


IV Беседа, държана на 22 юни 1944 г.
на връх Острец на Витоша

Добрата молитва.

91 псалм.

Молитвата на Царството.

„В Начало бе Словото“.

Отче наш.

Ще прочета 13 глава от Първото послание към коринтяните.

Сега в света най-разбраното нещо е любовта и най-неразбраното е любовта. Едно нещо има, което е разбрано и неразбрано. То е любовта.Колкото го разбираш, толкова и го не разбираш. Колкото повече го разбираш, толкоз повече го не разбираш. То е обратен процес. Сега защо е така, не е ваша работа. И защо не е така, пак не е ваша работа. Сега може да кажем: Защо е така. То е ясно. Някои неща са разбрани, близки са. Далечните неща не са разбрани. Любовта е наблизо и надалече. Следователно, близката любов е разбрана, далечната любов е неразбрана. Какво има, защо е неразбрана? Защото е далечна. Защо е разбрана? Защото е близка. Свършена работа. Красотата на любовта е, когато е неразбрана. Красотата на любовта е, когато е разбрана. И в двете е еднакво красива. Дръжте две неща в ума си. Не мислете, че разбирате любовта в цялото. То е заблуждение. Казвате, че знаете близката любов. Да се не съмнявате. За далечната любов кажете: Тази работа не е за нас. За далечната любов и да ме питате, нищо не зная. За близката никога не казвайте, че не я знаете. Сега всички знаете близката любов, вашата близка любов. Всеки знае своята близка любов. И всеки не знае своята далечна любов. Те са две понятия. Сега за пример, едно малко камъче може да го дигнете. То е малката любов. Ако дигнеш 4–5 тона камък, какво ще го правиш. Този 4–5-тонния камък, ако ти дадат 10 години, може да го пренесеш. Ще го разбиеш, ще го разчупиш на малки парчета и ще го пренесеш. Когато човек се старае да разбере цялата любов, той се сразява, пречупва се гръбнака, става неврастеник, неразположен, мърморник, недоволен.

Никога не се старайте да носите голямата любов. Няма нужда да я носиш. Единственото нещо, което иска да го не носите, то е любовта. Ние по някой път искаме да покажем любовта. Туй, което показваме на хората, не е любов. Единственото нещо, което човек не може да носи, то е любовта. Единственото нещо, което не иска да те носи, пак е любовта. Нито иска да я носиш, нито иска тя да те носи. Туй, което носиш, не е любов. Туй, което те носи, не е любов. Ако искате да знаете, щом любовта те носи, ти си слаб. Щом ти носиш любовта, тя е слаба. Любовта те счита едно разумно дете, не иска да те носи, гевезе те счита. Всички сте малко големи гевезета. Някой път представяте, че много страдате. По лицата показвате страдание, артисти сте. Смешна работа, то е актьорство. Какво има да сте недоволни в живота? Баща ви е богат, хубави дрехи, обуща, шапка, стая имате и пак се гевезите, че нещо не ви стига. Какво не ви стига? Не ви стига, че вие искате да носите любовта и искате тя да ви носи. Те са две неща абсолютно невъзможни.

Сега вие ще ми кажете, аз как разбирам любовта. Аз може да ви кажа, аз как разбирам, то е друго. Туй, което аз разбирам, винаги го държа за себе си. Туй, което не разбирам и него държа за себе си. Аз не искам туй, което аз разбирам, да го държите вие. Не искам и туй, което не разбирам и него да държите в ума си. Вие някой път държите в ума си, какво разбира Учителят. То не е ваша работа. Какво не разбирам, и то не е ваша работа. И аз не искам да се занимавам, какво вие не разбирате. То не е моя работа, то е ваша работа. Не искам да се занимавам, какво вие разбирате. То не е моя работа, то е ваша работа.

С какво трябва да се занимаваме? С онова, което любовта ни говори. Каквото говори в дадения случай, то е единственото, с което трябва да се занимаваме. Когато говори любовта ще слушаш. Тоз говори туй, онзи говори онуй, всичко туй ще оставиш. Туй което говори тя, ще слушаш. Никой не може да говори, както тя говори. Никой в света не е в състояние, нито поет, нито философ да говори, както любовта говори. Тя като ти говори, ще я слушаш. И няма да я сравняваш с никого. Всички други трябва да станат сенки на любовта.Тя да изпъкне и тогава ще я разбираш. Вий по някой път искате да покажете на хората, как ви се е открила любовта. Туй, което любовта ви открива, тя не иска никога вие да го казвате на другите. Ако има нужда, тя ще говори. Любовта няма нужда от преводчици. Единствената сила в света, която не търпи преводчици, тя е любовта. Другите може да искат, тя не иска преводчици. Като дойде, знае всичките езици, може да ти каже и ти да разбереш. Като говори любовта, всички я разбират.

Някой дойде, иска да ме учи, какво нещо е любовта. Тълкуватели на любовта има. Аз не искам да ви тълкувам любовта. Казвам: Когато любовта говори, да я слушате. Няма по-хубаво нещо от това. Какво ще ви говори за слънцето? Какво е слънцето, каква е светлината? Слънцето като ти говори, слушай го, отколкото който и философ да ти говори за слънцето и светлината. Туй, което слънцето ти даде, туй което си видял, туй което си почувствал, то е знанието, което слънцето дава. Другите неща са механични пособия или превозни средства. Искаш да знаеш, как един човек е дошъл от София. Нищо не значи. Този човек може да е дошъл с превозно средство или със своите крака. Кое е най-хубавото превозно средство? – Краката.

Сега вие се сърдите, че някой не ви обича. То е най-смешното нещо в света, да искате някой да ви обича. Няма нещо по-смешно нещо да искаш да те обичат. Питам: Един човек, който в даден случай ти носи вода, няма ли да го обичаш? Един човек, който не иска да ти услужи, въпросът е предрешен. Онзи, който ти услужва, го обичаш, който не ти услужва, не го обичаш. Не зная, каква друга любов може да има. Аз ви давам много прост пример. Карма – това е човешко тълкуване. В любовта няма никаква карма. В любовта няма никаква философия. Ти като идеш при нея, ще се откажеш от всичко, което знаеш. Няма да разправяш за страданията си, за нищо няма да разправяш. Тя не иска да знае тия работи. Любовта не иска никога да и говорят за миналото. Любовта не иска никога да и говорят и за бъдещето. Тя говори само за настоящето. Не иска да тълкувате любовта. Оставете тълкуванията. За вашата любов то е друг въпрос.

Та казвам: Важна е любовта, която ни говори в дадения случай. По някой път хората мислят, че Господ им се разсърдил. Туй, което мислим, че Господ ни се разсърдил на нас, то сме ние. Ние, които се оглеждаме в Негово огледало виждаме се сърдити. Казваме: Господ е сърдит. От туй заблуждение оставете се настрана. Бог никога не се сърди. Той не е Бог на гнева, но Бог на Любовта. Понеже ние се гневим, мислим че и той се гневи. Гневът извън любовта е на място. Но в любовта, той няма място. Няма никаква стая за гнева в любовта. Гневът като дойде в любовта, никакъв прием не му дават, никакво легло не му дават, държа го отвън обикаля около къщата. Като слуга го държат. Тогава се сърди, че няма прием вътре. Сега когато вие се сърдите, обикаляте къщата на любовта. И 10 години да се сърди, ще обикаля. Ако искате да влезете в любовта, ще напуснете гнева, ще влезете вътре.

Да допуснем, че някой човек нямал обхода спрямо вас. Вие мислите така. На физическото поле всичките хора не могат да вземат първото място. Ако влезете в театъра, колко души вземат първите редове? Десетина места има. Или първите ложи колко души може да ги вземат? Малко. Питам: Онези, които вземат първите столове, какво ще спечелят, ще се подмладят ли? Старите, като вземат първите места, подмладяват ли се? Той стар остава и на първото място. Старият като слуша най-хубавата музика, подмладява ли се? Пак остава стар. Младият, като вземе последното място, пак е млад. Като слуша музика на последното място, пак е млад. Кое предпочитате: Да сте на първото място и да сте стар или да сте на последното място и да сте млад? Кое е за предпочитане?

Всичките хора, които са на първите места, търсят неразбраната любов. Които са на последните места, те виждат разбраната любов. Когато сте на последното място, вие разбирате любовта. Когато сте на първото място, вие не я разбирате, нямате любов. Всички царе, владици, попове, светии, те не разбират любовта. Единствените същества, които разбират любовта, те са децата. Казва: „Ако не станете като малки деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Аз говоря за любовта, не мислете за първите места. Казвате: Голяма любов има. То са понятия на съвременния свят. Неразбран свят е той. По какво ще познаете, когато любовта говори. Когато ти слушаш любовта, дето минеш всички хора те приемат. Когато проявяваш любовта, хората те разбират. Когато не я проявяваш, мислиш че любовта те е изоставила, ще те изпъдят. И двете са заблуждения. Ти не може да носиш любовта. Любовта никога няма да те остави. Ти като не разбираш, оставяш я, искаш да лъжеш хората, че тя те е оставила. Сега женената иска да каже, мъжът ми ме би, че не искам да живея при него. Какво лошо има в биенето? Като бият цигулката, свири. Онзи лък като търка цигулката по пула, тя свири. Като стискаме, като съкратяваме струните, даваме различни тонове. Вие говорите за бой, който не е музикален. Той е неразбран бой, неразбрано свирене. В разбраната музика има акорди. В другото искаме само да произведем ефект.

Във вас сега има едно неразбрано недоволство. Недоволството произтича, когато мислиш, че двама души те обичат. И двамата ще бъдат недоволни от вас. Затуй смешно е да кажеш, че двама ви обичат. В дадения случай в света само един може да те обича. Щом двама те обичат, скандал има вече. Казвам: Всичкото недоразумение между хората произтича от едно вътрешно неразбиране на онази любов, с която Бог иска да научи хората на земята да живеят. Допуснете сега, че аз обикна една риба. Човек може да обикне рибата, защото в света има /жени/, които са от рибното царство. Всякога тази жена от рибите, като се разсърди, иска да се хвърли във водата да се удави. Тя е риба, не иска да живее при него. Тя се е оженила за един мъж, който не е риба. Той иска тя да излезе из водата. Той е рак. Тя се чуди, как е възможно ракът да излезе из водата навън. Ракът се чуди, как е възможно рибата постоянно да живее във водата. Не се разбират. Мъжът е рак, жената е риба – не се разбират. В какво не се разбират? Мъжът по някой път иска да излезе на сушата. Казва си, как така, аз го правя, тя да не може да го направи. Рибата иска ракът да влезе във водата и там постоянно да живее. – Невъзможно е, не съм свикнал. Казва: Ти съвсем опак човек си. Кой е на правата страна? Аз виждам на правата страна е, който излиза из водата навън. Рибата разбра близката любов. Ракът, който излиза из водата навън, иска да разбере неразбраната любов. Ракът накриво ходи, защото иска да разбере неразбраната любов. Затуй се е изкривил, че търси един предмет, който никой не е проучил. Иска да разбере далечната любов. Много голяма философия има, цели съчинения са писали раците върху неразбраната любов.

Именно апостол Павел засяга според тогавашното съзнание на първите християни да изясни любовта, засяга някои основни черти, качества на любовта, които може да се приложат. Някои мислят, че говорят езици, че имат много знание. Той казва: Всички тия неща са преходни. Той казва: „Езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще изчезне. Сега отчасти знаем“.

Единственото нещо, което ще остане за бъдеще, то е любовта – когато ни говори, да я слушаме. После трябва да бъдеш търпелив. Като говори любовта, трябва да имаш търпение да я чакаш. Любовта сама ще дойде да ти говори. Ти ще схванеш, че днес ще дойде. Тя може да дойде днес, утре, други ден, може и след година да дойде. Ти ще окрякаш орталъка. Като ти каже след една година и като мине година, да ти се струва като че един час. Да се не продължава времето. Любовта винаги съкратява времето. Неразбраната любов удължава времето. Туй, което във вас удължава времето, е неразбраната любов. Туй съкратява времето то е разбраната любов.

Сега ще се яви въпросът: Защо ние да го не разбираме? Защото искаш да носиш любовта. Защо аз не разбирам? Защото искаш любовта да те носи. То са две неща в света невъзможни. Защото ако любовта те носи, ти си слаб; ако ти носиш любовта, тя е слаба. Всесилното в света, безсмъртното в света то е любовта. Щом любовта те носи, ти си смъртен човек. Щом любовта те носи ти си неспособен човек за култура. Щом ходиш с любов и я слушаш, всичко добре разбираш. Тогава може да имаш едно знание, което тя ще ти го даде. Щом помислиш, дали някой друг я разбира, както ти я разбираш, туй, което имаш, ще го изгубиш. Тя не обича да поставяш контрасти. Тя знае всичко, на които говори я разбират. Ти трябва да мислиш като ти говори и ти я разбираш. Щом ти говори и ти мислиш, че не я разбираш, вие сте в противоречие. Казвам: За сегашния социален строй причината е, че те искат любовта да ги носи и те да носят любовта. Мислим една майка като носи детето, може да има любов. Аз може да приведа друг пример: Онзи разбойник, който взел пари и ги носи в себе си и майката, която носи детето, каква е разликата? Майката е разбойник, задигнала кесията, задигнала детето. Това, дете принадлежи някому другиму, тя го е откраднала. Крадено е туй дете. Некрадените неща трябва да ходят. Щом носиш нещо, ти си го крал. Некрадените неща трябва да вървят. Казвате: Бамбашка работа. За да имате ясна представа, говорим за съществените неща. Туй, което върви с тебе и туй, което не носиш и те слуша, то е реалното. И другите неща са хубави. Не че е лошо разбойникът да носи златото. И детето може да носиш. Туй, което носиш не е злато. Туй дете, което носиш, не е дете, съвсем друго е. Носиш една дреха, за нея е безразлично дали я носиш. Тебе ти е приятно да носиш дрехата, но дали на дрехата е приятно.

Любовта никога не отпада. Другите дарби,пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е , ще изчезне. Но когато „съвършеното“, т.е. когато дойде любовта, „това, което е отчасти ще се прекрати“. Казва: „Откак станах мъж, откак разбрах близката любов, която ми се откри, напуснах, което е детинско. Защото сега видим мрачкаво, както през огледало. А тогава ще гледаме лице с лице“.

Ние искаме някой човек да ни покаже образец за любовта. Не търсете образец. Любовта чрез всичките хора се проявява. Единственото нещо, което не търси преводчици и други да я представляват, то е любовта. Тя е единственото нещо в света, което всички разбират и която всички разбира. Между любовта и човешката душа няма никакъв спор. Тя е всякога разбрана. Ако има нещо, което не разбира, то е посторонно. Казвам: Единственото, което ви разбира, то е любовта. Единственото, което вие разбирате, то е любовта. Единственото, което не разбирате, то е любовта. Единственото, което не ви разбира, е пак любовта. И любовта не ви разбира. Когато вие искате да я носите, не ви разбира тогава. Ще бъде смешно. Ако вземеш земята на ръцете си, къде ще я носиш? Или ако вие поканите слънцето на гости на земята, в коя стая ще го поместите? Искаш да поканиш на гости това слънце. Невъзможно е. Ще оставиш да е далече. Туй, което вземеш от него, малката светлина е разбрано. При голямото слънце ще идеш при него наблизо. Ако речеш то да дойде при тебе, ти искаш неразбранато в света.

Сега ще кажете, защо сме били толкоз невежи в света. Радвайте се, че си бил невежа. Ако ти знаеш в света, знаеш, какво ще бъде? То ще бъде най-голямото нещастие, което може да те сполети: да знаеш всичко. Адът е образуван от идеята, че всичко знаем. Раят е образуван, че малко знаем. Значи раят е място, дето малко знаят: Адът е място, дето много знаят. Като дойде някой казва: Какво аз зная, колко ми е патила главата? Когато всичко знаете и страдате, то е ад. Защо страдам? Защото много знаеш. Турците казват: „Чок билям, чок чекер.“ Аз не ви говоря това, което знаете, да го изхвърлите. Не да приемете новото и старото да го изхвърлите, да облечете новите дрехи. Новото само на Великден ще го облечете, всеки ден няма да го обичате, ще го пазите. Когато се намерите в голямо противоречие ще облечете новите дрехи. Като дойде страданието, ще облечете новите дрехи. Обикновените дрехи ще носите.

„Бог толкоз възлюби света, щото изпрати любовта си да научи хората, как да живеят“ в света. Думите „изпрати сина си“, значи изпрати любовта си да ни научи на любовта, която не може да я носиш, нито да ни носи. Любовта, която ще ни научи да живеем тъй, както Бог изисква.

Вчерашният разговор как го нарекохме? Прокурорско дело. Развиваха се какви ли не противоречия. Няма разрешения. Тъй както живеем в света, нищо не може да ни примири. Аз гледам, има ежби между вас. Някой се обидил. Една сестра мисли тъй, друга мисли инак. Едната казва: „Аз я доведох при Учителя /не ме познава/“. Другата казва: „Аз я посветих“. Довела я при мене. Аз не се нуждая от такива яйца, кой колко носил. То не е любов. Тя е слугинята на любовта. Те са слугините, които лъжат. Няма по-хубаво нещо в света от любовта. Тя като говори, всичко имаш. Няма по-голямо страдание, когато престане да ти говори. Когато не ти говори, това са наши разбирания. Щом я разбираш тя отваря всичките врати. Когато не я разбираш, затваря всичките врати изведнъж. И това е много естествено. Значи в малкото, което разбираш всичките врати са отворени. Голямото, щом е неразбрано, вратите са затворени. При врати, които са затворени не отиваш да хлопаш. Дето вратите са отворени, има любов. Дето вратите са затворени няма любов. Всяка затворена врата говори за неразбрана любов. Всяка отворена врата говори за разбраната любов. Не ходи при затворена врата. Казва: Сърдцето е затворено. В света искаме да бъдем учени, в света искаме да бъдем богати, в света искаме да бъдем силни. Те са затворени врати. Тези неща са облекло. Те нямат нищо общо с любовта. Когато някой мисли, че като има знание, ще го обичат, той е само един слуга на любовта. Ни най-малко знанието няма да те заведе при любовта. Любовта от знанието не се нуждае. Знанието е превозно средство. Любовта сама ще ви посети, ще ви говори. Вие трябва да я слушате. Няма да искате да се качите на нейната колесница да ви развожда. Такива работи да няма. Може да ви проповядват колесници, има много колесници, но любовта никакви колесници няма. Единственото нещо, което няма превозно средство е любовта. Единственото нещо, което няма преводчици то е любовта. Сега защо е тъй и аз не зная. Знание значи не го живея. Аз за пример не може да ви кажа, как цялото човечество страда, не може да го схвана. Един човек когато счукват в една чутура, не зная, не го чувствам. Аз предполагам. Да имам неговото знание е невъзможно. Аз като вляза в чутурата, ще зная. И аз не може да предам моето знание. Аз не може да предам моята любов. Нито пък вие може да предадете вашата любов. То е ваше специфично разбиране. В дадения случай, когато любовта е между нас, ние може да се разбираме. Щом тя си замине, кое остава на своето място.

Сега не искайте да ми разбират хората. Когато любовта дойде, значи ще ви разберат. Когато любовта си иде, ще бъдете неразбрани. Понякога е хубаво любовта свободна да си замине. Иде си, да се радвате: Дойде, пак да се радвате. И заминаването на любовта да ни причинява радост. Идването на любовта да ни причинява радост. Тя е единствената, която, като идва причинява радост и като заминава, причинява радост. Сега не мислете, че радостта не е еднаква. Радостта, като замине любовта е еднакво силна, както, когато дойде любовта. Когато дойде любовта при вас, вие ще бъдете майка, натоварена с вашето дете. Когато любовта замине, детето ще бъде в училище, ще бъде израснало, ще ви говори. За туй любовта е, която примирява всичките противоречия в света.

Казваме: Когато умрем. Когато престанем да носим любовта. Едно дете, докато ти го носиш е невежа. В момента, когато оставиш туй дете да ходи, то разбира. То ходи далеч от майка си. Като се отдалечават децата се просвещават. Когато майката го държи за ръцете, то не разбира майка си. Казвам: Ако любовта би ви държала на ръце, вие никога не бихте се просветили. Вие щяхте да бъдете малки деца. Понеже сега всички други са ви носили, са ви говорили за любовта, сега ще влезете в света, дето самата любов ще ви говори. Представете си, че сте били в един свят дето са ви представили, какво нещо е слънцето. Мислите ли, че всичките свещи могат да представят слънцето. Когато видиш слънцето, какво е всъщност, ще кажеш тогава: Сега разбрах какво е реалността в света. Свещите са на място, но те никога не може да заместят слънцето. Вашата любов никога не може да замести слънцето на любовта.

„Отчасти знаем и отчасти сме приели.“ В Него всички живеят и се движат. Бог ни е дал свобода да живеем в Него. За нищо Той не ни се сърди. Сами се наказваме и считаме, че туй е наказание от Бога. Бие мъжът жената. Жената казва: Господ позволи да ме бие. Любиш, обичаш го, пак казвате: Господ така направи. Трябва ли постоянно да обичаш хората. Представете си, че имам да посетя хиляда души хора. Започвам с първия. Имам по пет минути при всеки едного да седя. Той има ли право да ме задържа да седя десет минути при него. Да се радва на петте минути, които мога да му дам. С какво съм аз задължен. Любовта какво ми е длъжна да остане десет минути? Тя определила пет минути. Аз трябва да чакам, като обиколи хиляда души, пак ще се върне при мене. Какво говоря на другите хора, то не е твоя работа. Какво говори на тебе, с туй занимавай. Какво е говорила на другите хора, то е тяхна работа. Ако един ден се помъчи да каже, какво любовта е говорила, има право. Може да ти предаде толкоз колкото любовта е говорила. Не казвам, че не може да предадеш. Туй знание, което всеки може да предаде за любовта е частично.

Казва: Аз го разбрах. От части знаем. Когато дойде любовта, ще знаем, ще се разкрие. Ще кажете: Сега ми се отвориха очите, сега ми се отвори сърдцето, разбирам, какво нещо е любовта. Туй, в което човек трябва да възкръсне. Щом възкръснеш, трябва да престанеш да бъдеш смъртен.

„Сега остават тия трите: Надежда, Вяра и Любов.“ Аз считам надеждата свързана с физическия свят. Вярата е свързана със света на знанието, с духовния свят, а любовта – с Божествения свят. Надеждата е приемната стая, приятно ще ядеш. Вярата е класната стая, дето трябва да учиш нещо. Любовта е свободата. Ще дойдеш да се разхождаш, екскурзия ще правиш навсякъде. Ще ходиш, дето искаш и колкото искаш. Може да посещаваш слънцето, месечината, звездите. Като ти дотегне, пак може да се върнеш в класната стая. Щом ти дотегне там, ще се върнеш в обядната стая. Надявайте се, живейте във физическия свят. Вярвайте, живейте в духовния свят. Любете, живейте в света на любовта, в Божествения свят. Живейте тъй, както разбирате. Като казвам живейте, както разбирате, то е любовта. Живейте както са ви учили. Живейте тъй, както ви обичат дрехите. Нали правите гримировки. Ще седиш, ще ти четат, ще ти облекат дрехите, булките как ги обличат. Колко седмици булките носят дрехите си? После носят булски байрак и този байрак на четири парчета го късат и парчетата хвърлят в четирите посоки на света. Аз тълкувам туй: Булката има право да живее на запад, на изток, на север, на юг. Казвам: Това е законът на любовта, имаш право на всякъде да живееш.

Като заговорихме за любовта, как се разпръснаха облаците. Ако не бях ви говорил за любовта, щеше да бъде облачно, слънцето се показа.

Да се радваме, че има едно нещо, на което може да разчитаме. Да се радваме, че има нещо, което ни прави невежи и знаещи, прави ни слаби и силни, прави ни доволни и недоволни. Контрасти. Недоволството е карма. Любов като дойде, всичките тия ги примирява, всичките противоречия моментално ги примирява. Като се отдалечи, противоречията идат. Знайте, когато противоречията идат, любовта си е заминала; Когато противоречията си отиват, любовта е дошла. Не мислете, че сте в Царството Божие. Като влезе в ада един светия може да го превърне на рай. Христос като влезе в ада обърна го на рай. Проповядва на тия хора и всички тръгнаха подире му, изведе ги. Любовта влезе и всичките дяволи забравиха противоречията. Стражарите, които пазеха тия души, като видяха любовта, оръжието им падна, забравиха. Като излезе Христос казаха: Колко будали сме били, отидоха тия нашите хора, които ги държахме. Любовта като дойде при вас, вие казвате: Ние изгубихме. Като дойде, много знаете; Като замине, казвате: Колко будали сме били. Вие се радвайте, че сте будали. Будала значи Буда, значи Христос. Алах значи Божи Христос.

Може ли да накладем огън?

Разбрана и неразбрана любов

Най-често използвани думи в беседата: любов, говори, може, аз, има, носи, иска, свят, всички, сега, носиш, място, дойде, слънце, хора, разбираш, човек, всичко ,

Извънредни беседи , Последното Слово , в.Острец, 22 Юни 1944г., (Четвъртък) 6:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Послание към Коринтяните, 13 гл.

Най-разбраното и най-неразбраното нещо в живота е любовта. Колкото повече я разбираш, толкова повече не я разбираш. Значи, на земята, любовта се движи между контрасти. Защо е така, не е ваша работа. Обаче, ясно е, че разбраните неща са близо до вас, а неразбраните – далеч. И любовта е близо и далеч. Близката любов е разбрана, а далечната – неразбрана. Ако някой пита, защо любовта е разбрана, ще отговорите: Защото е близо. – Защо е неразбрана? – Защото е далеч. Красотата на любовта се заключава и в разбирането, и в неразбирането й. Да мислите, че разбирате любовта в нейната пълнота, това е заблуждение. Близката любов разбирате – в това не се съмнявайте. Питат ли ви за далечната любов, кажете, че нищо не знаете, че тя не е за вас. Всеки знае своята близка любов, и всеки не знае своята далечна любов. Всеки може да вдигне малко камъче. Това е малката разбрана любов. Можеш ли да вдигнеш камък, тежък четири-пет тона? Ако ти дадат десет години срок, можеш да го вдигнеш. Ще го разчупиш на малки парчета и ще ги пренесеш от едно място на друго. Когато иска да разбере цялата любов изведнъж, човек счупва гръбнака си и става неврастеник, недоволен от живота.

Не се стремете да носите голямата любов на гърба си. Единственото нещо, което не желае да го носят, е любовта. Понякога човек иска да покаже любовта си пред хората. Любовта не се показва пред никого. Това, което се показва пред хората, не е любов. Любовта не обича да се показва, нито обича да я носят. Тя нито иска да я носят, нито носи някого. Това, което носиш, не е любов. Това, което те носи, пак не е любов. Ако любовта те носи, ти си слаб; ако ти я носиш, тя е слаба. Любовта гледа на тебе като на разумно дете, не иска да те носи. По отношение на любовта, хората са малки, галени деца. Те се представят за големи страдалци. По лицата им се чете страдание, недоволство. Те са актьори, играят на сцената роля на страдащи хора. Защо са недоволни? Баща им е богат, купува им дрехи, обувки, учи ги. Какво не им достига? Те искат да носят любовта, и тя да ги носи. Това са две неща абсолютно невъзможни.

Сега ще ме питате, как аз разбирам любовта. Това, което аз разбирам, винаги го държа в себе си; и това, което не разбирам, пак го държа в себе си. Обаче, не желая това, което разбирам и което не разбирам, вие да го държите в ума си. Какво аз разбирам, това не е ваша работа; и какво не разбирам, и това не е ваша работа. Не искам да се занимавам и с това, което вие разбирате; не искам да се занимавам и с това, което вие не разбирате. И едното, и другото е ваша работа.

С какво трябва да се занимаваме? – С онова, което любовта ни говори всеки даден момент. Когато любовта говори, ще оставиш всичко настрана и ще слушаш. Че тоя говори, оня говори, нищо няма да слушаш. Никой не говори, както любовта: нито поет, нито философ, нито учен. Ще слушаш само любовта и с никого няма да я сравняваш. Вън от любовта всичко е сянка. За да я разбираш, тя трябва да изпъкне първа. Някой иска да покаже на хората, как му се е открила любовта, или какво му е открила. Любовта не иска да разказвате на хората, как ви се е открила, нито какво ви е открила. Ако е нужно да каже нещо, тя сама ще направи това. Тя не се нуждае от преводчици. Тя знае всички езици и ако иска да ти открие нещо, ще ти говори на твоя език, и ти ще я разбереш. Когато любовта говори, всички я разбират.

Мнозина са искали да ме учат, какво нещо е любовта. Те са тълкуватели на любовта. Аз не искам да тълкувам любовта. Казвам: Когато любовта говори, вие трябва да я слушате. Няма по-красиво нещо от това. Какво ще ви говоря за слънцето? Какво ще ви говоря за светлината? Когато слънцето ви говори, слушайте го. За предпочитане е него да слушате, отколкото който и да е философ или учен, да ви говори за слънцето и за светлината. Това, което виждате, когато слънцето грее, това, което ви дава то, и това, което усещате от слънчевата светлина и топлина, то е истинското знание. Всичко друго е механично пособие или превозно средство. Какво ще придобиеш, ако знаеш, с какво превозно средство е дошъл някой човек при тебе? Той може да е дошъл с някакво превозно средство, а може и пеш да е дошъл. Най-доброто пътуване е пеш. Важно е да дойде приятелят ви при вас, да поговорите, да разберете, че ви обича и мисли за вас. Често хората са недоволни, че някой не ги обича. Смешно е да искаш от човека да те обича. Може ли да не те обича оня, който ти услужва? Можеш ли да не го обичаш и ти? Ако чрез взаимопомощ хората не се обичат, каква друга любов търсите? Ще казвате, че някой не ви обича по кармични причини. Кармата е човешко изобретение. В любовта не съществува никаква карма. Като отидеш при любовта, ще се откажеш от всичко, което знаеш. Няма да й разказваш за страданията си. Любовта не търпи да й се говори нито за миналото, нито за бъдещето. Тя говори само за настоящето. Любовта не позволява да се правят никакви тълкувания за нея.

Помнете: Над всичко е любовта, която ни говори във всеки даден момент. Като не разбират любовта, мнозина мислят, че Бог им се сърди. Това е отражение на техни състояния. Като се оглеждат в лицето на Бога, като в огледало, те виждат себе си и мислят, че Бог им се сърди. Да мислите, че Бог се сърди, това е заблуждение. Той никога не се сърди. Бог не се гневи. Казано е: „Бог е Любов”. Като се гневим, мислим, че и Той се гневи. Вън от любовта, гневът няма място; и вътре в любовта той няма място. Ако се опита гневът да влезе в любовта, ще го оставят вън, да обикаля къщата й. Любовта не дава никакъв прием на гнева. Тя го държи отвън, като слуга. И вие, като се сърдите, обикаляте къщата на любовта. Колкото и да се сърдите, тя няма да ви приеме в дома си. За да влезете в любовта, трябва да напуснете гнева, т. е. да се откажете от него.

Едно от качествата на любовта е добра обхода към всички живи същества. Казвате ми, че някой няма добра обхода към вас. Това показва, че той е вън от любовта. Любовта определя мястото на всеки човек, но само един може да вземе първото място. Това е в реда на нещата. На физическото поле, всички хора не могат да взимат първите места. Колко души в театъра взимат първите места? Какво печелят ония, които сядат на тия места? Ако старият седне на първо място, млад става ли? И на първо място да седне, старият си остава стар. Ако младият седне на последно място, пак млад си остава. Кое предпочитате: да седнете на първо място и да сте стар, или да седнете на последно място и да сте млад? Много хора, които седят на първите места, търсят неразбраната любов; ония, които седят на последните места, търсят разбраната любов. Когато сте на първото място, не разбирате любовта; когато сте на последното място, разбирате любовта. Малцина от ония, които заемат високо обществено положение, разбират любовта. Единствените същества, които разбират любовта, са децата. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие. Като знаете това, не се борете за първите места.

Казват за някого, че има много любов, а за друг, че има малко любов. Това са човешки разбирания – на съвременните хора. Как се познава, кога говори любовта? Оня, на когото любовта говори, е приет от всички хора. Оня, който проявява любовта, има отношение към хората, и всички го разбират. Ако не проявяваш любовта, чувстваш се от всички изоставен. Любовта никого не изоставя. Като не разбираш любовта, ти сам се отдалечаваш от нея и казваш, че тя те е изоставила. Това е заблуждение. И жената се оплаква от мъжа си, недоволна е, не иска да живее при него, че я биел. Какво лошо има в биенето? Ако цигуларят не бие струните на цигулката с лъка, никакъв тон няма да излезе. Като се оплаквате от боя, вие говорите за немузикалния бой. Той е неразбран бой, неразбрано свирене. В разбраната музика има хармонични тонове и акорди.

Съвременните хора страдат от неразбраните неща: неразбрана любов, неразбрана музика, неразбрано недоволство. Например, когато мислиш, че двама души те обичат едновременно, ражда се неразбраното недоволство. В даден момент, само един може да те обича. Обичат ли те двама едновременно, непременно ще се яви спор и недоволство. Недоразумението между хората се дължи на вътрешното неразбиране на любовта, която иска да ги научи да живеят в мир и съгласие помежду си. Момък обикне една мома, ожени се за нея, но тя е недоволна от него, иска да се хвърли във водата, да се удави. Защо иска да се хвърли във водата? Защото е риба, т. е. от рибешки произход. Мъжът е рак, жената – риба и не се разбират. Рибата се стреми към водата, ракът иска да я извади оттам и в края на краищата, животът им се разваля. Жената иска мъжа й да влезе във водата; той иска тя да излезе на сушата – никой не отстъпва. Кой от двамата е на правата страна? – Който излиза вън от водата. Рибата разбира близката любов – любовта, която има отношение към нея. Ракът иска да разбере далечната любов, т. е. неразбраната любов. Затова ракът върви накриво. Той се заел с въпрос, който никой не е разрешил. Много съчинения са писали раците върху неразбраната любов, но никой от тях не я разрешил. И апостол Павел засяга въпроса за любовта, описва някои нейни качества, които могат да се приложат. Някои мислят, че знаят много езици, разполагат с големи знания, но апостолът намира, че всичко това е преходно. Той казва: „Езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне. Сега отчасти знаем”.

Единственото нещо, което ще остане за вечни времена, е любовта да говори, а ние да я слушаме. Когато любовта говори, ние трябва да проявим търпение, да изслушваме. Любовта сама иде при нас. Ние трябва да схванем момента, когато тя ще ни посети. Тя може да дойде днес, утре, или след година – ще чакаш с търпение. Колкото и да е дълго времето до нейното дохождане, ще чакаш, като че ли един час си чакал. Любовта винаги съкращава времето. Това, което удължава времето, е неразбраната любов. Това, което съкращава времето, е разбраната любов.

Всеки си задава въпроса: Защо не разбирам любовта? – Защото искаш да я носиш. – Защо не разбирам любовта? – Защото искаш да те носи. Това са две неща невъзможни. Ако любовта те носи, ти си слаб; ако ти носиш любовта, тя е слаба. Всесилното, безсмъртното в света, това е любовта. Щом любовта те носи, ти си смъртен човек. Щом любовта те носи, ти си човек, неспособен за култура. Ако ходиш с любов и всякога я слушаш, всичко ще разбереш добре, ще придобиеш онова знание, което произтича от нея. Помислиш ли за момент само, че никой не разбира любовта, както ти я разбираш, всичко, което си придобил, ще го изгубиш. Тя не обича сравненията. Всички, на които любовта говори, я разбират. Когато говори на тебе, и ти я разбираш. Щом любовта ти говори, а ти мислиш, че не я разбираш, сам изпадаш в противоречие.

Коя е причината за сегашните морални и социални условия на живота? Причината се крие в неразбирането на хората. Те искат любовта да ги носи, и те да носят любовта. Мислите ли, че майката, като носи детето си, има любов? Любовта на майката не се изявява в това, че носи детето си – другаде се крие нейната любов. Нима разбойникът, като носи откраднатите пари, има любов? И майката може да носи детето си, без да има любов. Детето е кесия, пълна със злато, което майката е задигнала отнякъде и го носи. Детето принадлежи на друг някой – откраднато е то. Некрадените неща трябва сами да ходят. Щом носиш нещо, ти си го откраднал. Казвате: Бамбашка работа! Ние говорим за съществените неща. Реално е това, което ти не го носиш, но само ходи и те слуша. И другите работи не са лоши, но не са реални. Не е лошо, че разбойникът носи златото. Не е лошо, че майката носи детето си. Това, което носи на ръцете си, не е самото дете. Тя носи дрехата на детето си и приятно й става. Дали на дрехата е приятно, че я носиш, това е друг въпрос.

„Любовта никога не отпада; другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне. Но когато дойде съвършеното, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати”. „Откак станах мъж”, т. е. откак разбрах близката любов, „напуснах, което е младенческо”. „Защото сега виждаме мрачкаво, както през огледало, а тогаз ще гледаме лице с лице”.

Някои търсят човек, който да бъде образец на любовта. Не търсете образци. Любовта се проявява чрез всички хора. Единственото нещо, което не търси преводчици и не се нуждае от представители, е любовта. Любовта е единствената сила, която всички разбират, и тя всички разбира. Между любовта и човешката душа не съществува никакъв спор. Тя е всякога и от всички разбрана. Ако има нещо неразбрано в любовта, то иде отвън, като нещо странично. Единственото, което ви разбира, е любовта; единственото, което вие разбирате, е любовта. Единственото, което не разбирате, е любовта; единственото, което не ви разбира, е пак любовта. Кога не ви разбира любовта? Когато искате да я носите. Ако вдигнеш земята на ръцете си, де ще я носиш? Или, ако поканиш слънцето на гости, в коя къща ще го поместиш? Това е невъзможно. Ще оставиш слънцето надалеч, дето е турено. Малката светлина, която взимаш от него, е достатъчна – тя е разбрана. При голямото слънце ти ще отидеш наблизо. Речеш ли, то да дойде при тебе, ти искаш неразбраното в света.

Казваш: Защо съм бил толкова невежа? Радвай се, че си бил невежа. Ако всичко знаеш, това ще бъде най-голямото нещастие, което може да те сполети. Адът е създаден от мисълта на хората, че всичко знаят. Раят е създаден от мисълта на хората, че малко знаят. Значи, раят е място, дето малко знаят; адът е място, дето много знаят. Някой казва: Колко зная аз, колко е патила главата ми! Когато всичко знаеш и страдаш, това е ад. Защо страдаш? Защото много знаеш. Не е въпрос да приемете новото, да облечете новите дрехи, а старото да изхвърлите. Новото ще облечете само на Великден. Когато се намерите в голямо противоречие, ще облечете новите дрехи. Когато дойде страданието, ще облечете новите дрехи и така ще го посрещнете.

„Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него”. Бог толкова възлюби света, щото изпрати любовта, да научи хората, как да живеят. Коя любов ще ви научи да живеете така, както Бог изисква? – Която не можеш да носиш, нито може да те носи.

Как нарекохме вчерашния разговор? – Прокурорско дело. Разгледаха се какви ли не противоречия, но тъй, както живеете, те не могат да се разрешат. Тъй както сега живеете, нищо не може да ви примири. Между вас се явяват недоразумения, спорове: един мисли така, друг иначе. Една сестра казва, че посветила друга в любовта; другата не признава това. Ние не се нуждаем от такава любов. Тя е слугинята на любовта, която заблуждава и не говори истината. Няма по-велико нещо от любовта. Докато любовта говори, всичко имаш на разположение. Няма по-голямо страдание за тебе от това, да престане любовта да ти говори. Ако не говори, ти имаш човешки разбирания. Щом почне да ти говори, тя отваря пред тебе всички врати, и ти я разбираш. Щом затвори всичките врати изведнъж, ти преставаш да я разбираш. Ако малкото е разбрано, вратите са отворени; ако голямото е неразбрано, вратите са затворени. Там, дето вратите са затворени, няма любов. Не хлопай на затворени врати. Там, дето вратите са отворени, има любов.

Всяка затворена врата говори за неразбраната любов. Всяка отворена врата говори за разбраната любов. Ние искаме да бъдем учени, да бъдем богати, да бъдем силни. Това са затворени врати, външни облекла, които нямат нищо общо с любовта. Да мислиш, че хората могат да те обичат само за знанието, ти си слуга на любовта. Знанието няма да те заведе при любовта. Тя не се нуждае от знание. Знанието е превозно средство, а любовта сама ще ви посети и ще ви говори. Тя ще говори, вие ще слушате, няма да искате да се качвате на нейната колесница. Много колесници има в света, но любовта няма никаква колесница. Единствена любовта няма превозно средство. Защо е така, никой не знае, и аз не зная. Например, аз не мога да ви кажа, защо страда човечеството, но мога да схвана страданията му. Защо чукат човека в чутурата, не зная, но чувствам положението му. Какво знание ще придобие там, не мога да го предам. Но и моето знание, придобито в чутурата, не мога да предам на другите. Аз не мога да ви предам моята любов, нито вие можете да предадете своята любов – това е специфично разбиране.

Едно е важно: когато любовта е между нас, ние се разбираме; когато любовта си замине, иде неразбирането. Добре е понякога любовта да бъде свободна, да си замине. Отиде ли си, радвайте се; дойде ли, пак се радвайте. Идването на любовта да ни причинява радост; и заминаването на любовта да ни причинява радост. Тя е единствената, която, и като иде, и като си заминава, причинява радост. Не мислете, че в двата случая радостта не е еднакво силна. И когато иде любовта, и когато си заминава любовта, радостта е еднакво силна. Когато любовта иде при вас, вие сте майка с дете в ръка. Когато любовта си замине, детето е вече израстнало: говори, ходи на училище. Докато носиш детето си, то е невежо. В момента, в който оставиш детето на земята, да ходи свободно, то се отдалечава от тебе, просвещава се и почва да разбира.

Казвам: Ако любовта ви държи на ръце, вие никога няма да се просветите, завинаги ще останете малки, невежи деца. Понеже мнозина са ви носили, говорили са ви за любовта, вие започвате сами да ходите, да слушате любовта да ви говори и да се просвещавате. Представете си, че сте в един свят, дето ви говорят за слънцето, без да го виждате. Мислите ли, че във всички светове можете да имате представа за слънцето? Само когато видите слънцето и разберете, какво е всъщност то, тогава ще кажете: Имам вече представа за реалността. Всяка свещ е на мястото си, но свещта никога не може да замести слънцето. Вашата любов никога не може да замести слънцето на любовта.

„Отчасти знаем, и отчасти пророкуваме”. Казано е още: „Всички живеем и се движим в Бога”. Той ни е дал свобода, да живеем в Него. Той за нищо не ни се сърди. Ние сами се наказваме и мислим, че наказанието иде от Бога. Мъжът бие жена си, и тя мисли, че Бог е допуснал това. Жената обича мъжа си и казва, че Господ е причина за това. Трябва ли да обичаш всички хора? Ще ги обичаш и на всички ще дадеш по нещо. Представете си, че трябва да посетиш хиляда души. При всеки ще останеш по пет минути – с малко време разполагаш. Има ли право някой да ме задържа повече от пет минути? Нека се радва на петте минути, които му давам. Длъжна ли е любовта да ми даде десет минути, когато на останалите е определила по пет минути? Ако искаш да ти даде повече от пет минути, трябва да чакаш, да обиколи хилядата души и като се връща, пак да те посети. Какво говори на другите хора, това не е твоя работа; какво говори на тебе, с това се занимавай ти. Любовта е свободна сама да каже, какво е говорила на другите хора, но ти нямаш право да искаш това от нея. Знанието, което всеки е придобил от любовта, е специфично. Всеки може да предаде това знание по специфичен начин, и то отчасти.

„Отчасти знаем, и отчасти пророкуваме; но когато дойде любовта, това, което е отчасти, ще се прекрати”. Тогава всичко ще се разкрие. Казваш: Отвориха ми се очите, отвори ми се сърцето, да разбирам любовта. Любовта носи възкресението. Щом възкръснеш, ти ставаш безсмъртен.

„А сега остават тия трите: вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта”. Надеждата е свързана с физичния свят; вярата е свързана със знанието, с духовния свят, а любовта е свързана с Божествения свят. Надеждата е стаята за ядене, дето ядеш приятно и сладко; вярата е класната стая, в която учиш; любовта е свободата. Като дойдеш при любовта, ще ходиш, дето искаш и колкото искаш. Ще посещаваш слънцето, месечината, звездите. Като ти дотегне, можеш да се върнеш в класната стая. И тук, като ти дотегне, ще влезеш в обедната стая. Надявате се – живеете на физичния свят. Вярвате – живеете в духовния свят. Любите – живеете в света на любовта, в Божествения свят. Живейте, както разбирате. Това значи, живейте по закона на любовта. Живейте, както са ви учили. Живейте като булката, в бяла булчинска премяна. Живейте като булката и младоженека, които носят байряк в ръка, разкъсват го на четири парчета, и го хвърлят по четирите посоки на света. С това искат да кажат, че младоженците имат право да живеят на изток, на запад, на север и на юг. Казвам: Който живее в закона на любовта, има право да живее навсякъде – в четирите посоки на света.

Като говорих за любовта, облаците се разпръснаха, и слънцето се показа. Ако не бях говорил за любовта, времето щеше да си остане облачно. Да се радваме, че има нещо, което ни прави невежи и знаещи, слаби и силни, недоволни и доволни. Недоволството е кармично свързано с човека. Като дойде любовта, всички човешки противоречия изчезват. Когато се отдалечи любовта, противоречията отново идат. Помнете: Когато противоречията идат, любовта си отива; когато противоречията си отиват, любовта иде. Не мислете, че сте вече в Царството Божие. Когато светията влезе в ада, той го превръща на рай. И Христос, като влезе в ада, превърна го на рай. Той проповядваше на жителите в ада, и те тръгнаха след Него. Любовта влезе в ада, и дяволите забравиха противоречията си. Като видяха любовта, стражарите, които пазеха грешните души, изпуснаха оръжията си и забравиха службата си. Като замина Христос, те се опомниха и казаха: Големи будали излязохме. Отидоха нашите хора, които толкова време пазехме. Радвайте се, че сте будали. Будала – Буд-Аллах. Буд означава Христос. Аллах означава Бог.

4. Беседа от Учителя, държана на 22 юни, четвъртък, 6 ч. с. 1944 г., в. Острец – Витоша.

НАГОРЕ




placeholder