НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

За добро

За добро

Най-често използвани думи в беседата: добро, човек, става, свят, има, всичко, паднеш, себе, бъде, мисли, природа, хора, ум, сянка, добре, можеш, място, казваш, начин ,

Младежки окултен клас , София, 31 Декември 1943г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Упражнение за дишане с движение на ръцете.

Представете си, че ви дадат задача, да оправите света. Как ще го оправите? Ако влезете вечер в тъмна стая, какво ще искате? Слънцето е залязло вече. Лунно осветление няма. Лампа няма. От какво се нуждаете в случая? – От светлина. – Де е мястото на светлината в човека? – Главата, т. е. мозъкът. Ако времето е студено, вие се нуждаете от топлина. Де е мястото на топлината в човека? – Слънчевият възел. Обикновено, младите страдат от недоимък на светлина и топлина. Често ви срещам с измръзнали ръце и крака, с измръзнали носове. Това е причина за неразположението ви. Казваш: Неразположен съм. – Защо си неразположен? Ако е зима, оплакваш се, че нямаш здрави обувки и топла дреха; ако е лято, оплакваш се, че нямаш хубави дрехи, че шапката ти е стара. Отиваш на екскурзия, недоволен си, че нямаш топъл хляб и хубави закуски. Малко хора са доволни.

Какво се иска от човека, за да бъде доволен? Казвате, че някой се стопил от страдания. Мислите ли, че е лошо да се топят нещата? Какъв щеше да бъде животът, ако снегът и ледът не се топяха? Какво щеше да бъде, ако нещата не се топяха? Туриш захар в устата си – не се топи. Щом не се топи, не можеш да усетиш вкуса й. Туриш хляб в устата си, не омеква, не можеш да го дъвчеш. Не е лошо, че нещата се топят, но да става навреме. Не е добре, когато се топят не навреме. Няма по-голямо благо от това, всяко нещо да става навреме.

Казвате: Човек не трябва да страда. Не е така. Да страда, но навреме. Какво означава страданието? Някой страда, защото ял мъчносмилаема храна. Тая храна трябва да се извади от стомаха. Докато не излезе вън, човек ще се мъчи. В случая, изваждането разрешава въпроса. Имате следните изваждания:

5 – 6 5

или -

6 - 5 6

В първия случай, числата са наредени едно до друго, а във втория случай – едно под друго. Има ли разлика между двете изваждания? – Има. Разликата е повече в органичния, отколкото в механичния живот. При второто действие вадим 6 от 5. Значи, по-голямото число се вади от по-малкото. Затова то трябва да вика някого на помощ, да му помогне. Когато изваждането става на равно място, по-лесно се извършва. Друг е въпросът, когато вадиш от кладенец. Не е все едно, дали ще вадиш нещо с дясната си ръка от десния джоб, или с дясната си ръка от левия джоб. Не е все едно, дали ябълките са по-близо, или по-далеч от печката. По-близките са по-топли от по-далечните. Не е все едно, дали ябълките са били на юг, или на север. Тия, които са били изложени на юг, съдържат повече енергия от ония, които са зрели на север. Какъв човек е оня, който обича истината, а няма любов в себе си? Той обича истината и свободата за себе си, но не и за своя ближен. Изкуство е да обичаш истината и свободата, колкото за себе си, толкова и за другите. Това значи свободен човек.

Какво ще кажете, ако напиша, че 3 = 1 или 1 = 3? Ще кажете, че тия равенства не са верни. Обаче, взимате три големи ябълки, претегляте ги и виждате, че тежат един килограм. Значи, трите ябълки се равняват на един килограм, или един килограм е равен на три ябълки. Ако пътуваш, по-добре е да изваждаш, да олекне товарът ти; ако седиш на едно място, по-добре да събираш.

Казваш: Имам една идея. – Щом имаш една идея, трябва да я приложиш. В Божествения свят не можеш да задържиш дълго време една идея, без да я приложиш. В органичния свят идеите се складират, чакат времето си да се проявят. В Божествения свят, обаче, идеите не се складират. Дойде ли една Божествена идея в ума ти, трябва да я приложиш. Хората страдат от неприлагане на Божествените идеи. Имаш едно семе – посей го. Ако не го посееш, нищо не печелиш. Да посееш едно семе, това значи, да се сдружиш с него. Какво означава дружбата и какво – приятелството? Дружбата е нещо материално, външно, а приятелството – вътрешен, интимен процес. С приятеля ти си готов да споделиш всичките си идеи. И животните дружат, водят колективен живот.

Какво се иска от човека в дружбата? – Предвидливост. Представи си, че те оставят да се справиш с десет едногодишни добри, кротки деца. Като безпомощни, те плачат, искат помощ от тебе. След това ще те оставят да се справиш с десет немирни, палави 12-годишни деца. Те не плачат, не се нуждаят от тебе, но ти трябва да следиш за тях. Кое от двете положения ще избереш: да се занимаваш с малките деца, или с големите? И в единия, и в другия случай трябва да бъдеш предвидлив, да знаеш, как да се справиш с тях. Ще кажеш, че добрите деца, макар и малки, са за предпочитане пред големите и немирни деца. – Това е един от начините за разрешаване на въпросите. От Божествено гледище, има десет начина за разрешаване на въпросите. Там нещата са строго определени. От човешко гледище, има хиляди начини за разрешаване на въпросите. Понеже в човешкия свят начините са много, човек се обърква, не знае, как да постъпва. Тук нещата не са така строго определени, както в Божествения свят.

Много идеи възникват в човешкия ум, но човек трябва да прави избор, коя мисъл отговаря на дадения ден. За всеки ден е определена специална мисъл. За 365 деня са определени 365 различни мисли. Ако отидете на северния полюс, дето денят и нощта продължават по шест месеца, колко мисли ще имате там? Знаете ли, кога е понеделник, вторник, сряда и т. н.? Там няма седмични дни, не се вижда изгрев и залез на слънцето, както в умерения пояс. На северния и на южния полюс няма градини, ливади и полянки. Там всичко е покрито със сняг и лед.

Каква беше основната мисъл на миналата лекция? – Реалност и сенки. Според мене, реалността е плътна, а сянката рядка, прозрачна. Дървото можеш да пипнеш, но сянката му не можеш. Тя само се вижда и усеща. Като седнеш под сянка, веднага я усещаш. Това е сянката на физичния свят. – Как се познава сянката в умствения свят? – По същия начин. Щом си под сянка, светлината се намалява. Като излезеш от сянката, светлината се увеличава. Ако нямаш ясна представа за една идея, ти си в сянка. Щом ти светне в ума, идеята става ясна, и ти излизаш вече от сянката. Щом излезеш от сянката на умствения свят, ти влизаш в реалността на живота.

Казваш: Не ми са ясни тия идеи. – В сянка си. Щом излезеш от сянката, идеите стават ясни. Когато се сближават много, хората попадат в сенките си. Като знаете това, пазете се от сенките. Гледай, отде изгрява слънцето на човека, там да застанеш, но на такова разстояние, че да не му закриваш слънцето. Не отнемай светлината на човека, необходима за ума и сърцето му. Отнемеш ли светлината му, ти разваляш отношенията си с него. Добра обхода е нужна между хората. Тя е първото условие при възпитанието и самовъзпитанието. Един ден се качвам по стълбата и не забелязвам, че на едно от стъпалата лежи котка. Настъпих я, но тя измяука толкова силно, че аз веднага вдигнах крака си. Тя избяга долу и не се яви няколко деня – обиди се. В мяукането имаше протест, негодуване. Тя искаше да каже: Каква е тая обхода? Не виждаш ли, че котка лежи тук? След два - три деня дойде при мене, забравила обидата.

Казано е: "Да се не смущава сърцето ви." Човек се натъква на много неразрешени задачи, които го смущават. Някога той се смущава от вятъра, който духа. – Защо се смущава? – Има нещо неустойчиво в него. Той ходи с два крака, но краката му са неустойчиви. Много упражнения трябва да прави, докато се възстанови равновесието му и придобие нужната устойчивост. Като ходи, човек трябва да държи тялото си право, по перпендикуляра на живота. Ако измени тая посока, той непременно ще падне на лицето си, на гърба си, наляво или надясно. Който не мисли и не чувства право, той пада. Вървиш по улицата и си мислиш: Защо приятелят ми не живее, както трябва? – Това не е твоя работа. Ако продължаваш още да мислиш за приятеля си, ще паднеш или на лицето си, или на гърба си, или наляво, или надясно. Това са четири начина, по които можеш да разрешиш тоя въпрос. Ако паднеш на лицето си, ще го разрешиш по материален начин; ако паднеш на гърба си, ще го разрешиш духовно; ако паднеш на дясната страна, ще го разрешиш с ума си и най-после, ако паднеш на лявата страна, ще го разрешиш със сърцето си. Хората падат по различни начини, но не взимат урок от това – задачите им остават неразрешени.

Като ученици, вие трябва да се пазите от материалните работи. Например, изискваш от приятеля си външно внимание. Това е материално нещо. Остави приятеля си свободен, да се проявява, както иска. Не му поставяй правила, как да се проявява. Правилата развалят приятелството. Не давай урок на ябълката, как да расте и какви плодове да ражда. Посади ябълката и я остави да расте свободно. – Киселица ще излезе. – Това не е твоя работа. Ти не можеш да измениш нейното естество. Поглеждаш дрехите си и казваш: Лоши са дрехите ми, стари, избелели. Поглеждаш обувките си, казваш: Стари, скъсани са моите обувки. – Прав си, днес обувките и дрехите ти са стари и окъсани, но първоначално бяха здрави, хубави. Като ги носи няколко години, разбира се, че ще се скъсат. Вие ги скъсахте. По същия начин вие разваляте своите мисли и чувства и се чудите, защо приятелят ви се изменил към вас. Не изисквайте от приятеля си това, което не може да ви даде. Не му казвайте, как трябва да постъпва, нито го коригирайте. Оставете го свободен, да се проявява, както той разбира. Бъдете и вие свободни. Човек е създаден музикално. Който проявява тая музикалност, знае, как да поставя ръката си, как да свири. Ако професорът измени естествения начин на работа в човека, всичко ще се развали. Природата е дала на всеки човек специфичен начин на работа. По-хубав начин от тоя не съществува. Следва ли пътя на природата, цигуларят знае, как да държи цигулката и лъка. Само при това положение лъкът се движи свободно, и тоновете излизат чисти.

Срещате един познат и казвате: Тоя човек не ме погледна добре. – Как трябва да те гледа? Какъв е ъгълът на доброто гледане? – Една хилядна от секундата. Как ще измериш тоя ъгъл? Щом казваш, че някой не те погледнал добре, това показва, че имаш някакъв уред в себе си, с който измерваш ъгъла на добрия поглед. Ето защо, като срещнеш някой човек, тури в ума си мисълта: Ще погледна тоя човек хубаво, както трябва. Кажеш ли си, че ще го погледнеш, както ти попадне, ти правиш разлика между хората. Какво прави войникът? Като срещне офицер, той застава прав, с вдигната глава и поздравява. Колкото е по-изправен, толкова по-добре за него.

Един американски епископ имал навик да държи главата си наклонена наляво. Всички свещеници от неговата епархия му подражавали – наклонявали главата си наляво. Това е лош навик. Обикновено, недоволният прави така. Други наклоняват главата си надясно. Когато житният клас узрее, навежда се надолу. Докато узрее, той е изправен. И счупеният клас е наведен надолу, но има разлика между узрелия и счупения клас. На пръстите на човешката ръка има едно чувствително място, което трябва да се пази, да не огрубее. Когато това място се поставя на струните, тонът излиза чист и ясен. Добре е човек да бъде чувствителен, но да не се увлича, да възприема лошите работи. Когато се ръкуваш, палецът трябва да бъде в такова положение, че да образува перпендикуляр с оста на земята и слънцето. Това ръкуване е хубаво и топло. При ръкуването става обмяна на енергиите между ония, които се ръкуват. Тая обмяна трябва да бъде правилна. Природата е щедра. Това изисква тя от всички хора. Следователно, като се ръкуваш, ще даваш щедро от благата, които носиш в себе си. Природата е точна. Тя не дава нито капка повече, нито капка по-малко. Тя не обича нито крайно щедрите, нито крайно скържавите. Следователно, не можеш да кажеш, че ще се ръкуваш, както и да е. Не, ще се ръкуваш по всички правила на ръкуването, и двамата да останете доволни. Добрият живот изисква точност във всичко.

(Учителят свири на цигулката и пее). "Ти си болен, ти си болен. Стани, стани, и за болестта, що те мъчи, не мисли. Стани, напред върви. Здравето е реалност, а болестта – сянка на живота." Днес едни хора страдат от недоимък, а други – от изобилие. Днес хората воюват. – Защо? – Защото не знаят, как да използват излишната енергия в себе си, събрана от векове. Ако преди войната кажеха на някого, че трябва да се жертва за Бога, той не би се съгласил. Сега, обаче, хората се жертват, без да искат. Милиони хора умират на бойното поле. Казват: Жертви са нужни, за да се извоюва свободата. – Свобода чрез жертви не се придобива. Ако някой ме зароби, свобода ли е това? Да освободиш заробения е едно; да заробиш свободния е друго. Ако не спъваш човека със своите разбирания, ти си свободен. Само свободният може да даде свобода на своя ближен. – Докога хората ще се ограничават? – Докато пороят тече. Щом изтече мътната вода, пороят престава да тече. Трябва да дойде нов дъжд, отново да потече. – Защо се образува пороят?– Защото са изсечени горите, няма дървета, които да задържат водата. Ако местността е засята с дървета, пороите щяха да се намалят.

Понеже добрите мисли и чувства в човека са изсечени, и в него се образуват порои. Те са причина за лошия живот, който създаде войната. Всички катаклизми в човешкия живот се дължат на изопачените мисли и чувства на човека, на неговите неестествени желания. Двама души могат да бъдат приятели, докато са проводници на Божественото начало. Те могат да бъдат приятели, когато имат три допирни точки: на физичния, в духовния и в Божествения свят. Ако имат само една допирна точка – на физичния свят, те са другари, или съжители.

Дайте път на Божественото в себе си. Не противодействайте на добрите потици и желания в себе си. През ума ви минава една светла мисъл – дайте й път. Срещнеш един човек. Нещо ти казва да го поздравиш. Поздрави го. Срещнеш друг, нещо ти казва да му кажеш няколко думи. И непознат да ти е, кажи му няколко добри думи. Вървиш по улицата, нещо ти казва да минеш наляво или надясно. Както ти казват, така направи. Когато минаваш от дясната страна на човека, ти даваш повече и взимаш повече. Когато минаваш от лявата му страна, даваш по-малко и взимаш по-малко. Ставаш от леглото си, и нещо ти казва да стъпиш на земята с левия крак. Обаче, ти стъпваш с десния. И това не е лошо, но в първия случай ще дадеш повече и ще вземеш повече. Ставаш от леглото си, и нещо ти казва да стъпиш на земята с десния крак. Обаче, ти стъпваш с левия. И това не е лошо, но в първия случай ще дадеш по-малко и ще вземеш по-малко. Не е безразлично, с кой крак първо стъпваш и излизаш на работа. Някое дете, като стане сутрин от сън, навежда главата си, вдигне задницата си нагоре и започне да плаче. – Защо плаче? – Причината за плача му е малка, но трябва да се намери начин да се укроти. Достатъчно е да му се даде една ябълка или круша, за да престане да плаче.

Често и вие, като това дете, ставате сутрин с наведена глава, вдигнете нагоре задницата си и се чудите, защо работата не ви върви. Така постъпвате и в умствения свят. Детето плаче, защото мисли, че майка му няма да му даде ябълка. То се заблуждава, мисли, че като плаче, ще получи ябълка. Обаче, майката иде с пръчица, понашари го малко, и то млъква. Това не е методично, но оправя работата. Покажи на детето един-два ореха, една ябълка или круша, и противоречието му ще изчезне. Плодът представя една идея. Вложи тая идея в ума на човека, за да се изправят работите му. Колко струва един плод или едно бонбонче? Ако не му дадеш бонбончето, ще изразходваш повече енергия, докато го убедиш да не плаче.

Дай ход на своите естествени желания! Те не препятстват на никого. Бъди свободен в движенията си. При всяко свободно движение човек изразходва по-малко енергия, отколкото при ония, лишени от свобода. Да спуснеш ръцете си надолу е по-лесно, отколкото да ги държиш свити под ъгъл. Пръстите на ръцете също трябва да бъдат свободни. Те са проводници на природните енергии. Чрез ръцете и краката става правилна обмяна между енергиите на физичния, духовния и умствения свят. Човек трябва да бъде образец! Като ходи, като се движи или стои, той трябва да бъде пример на красиви, естествени движения, както и на красива стойка. Лицето му трябва да изразява интелигентност и доброта, да излъчва светлина и топлина.

Освободете се от старите навици и предразсъдъци. Казваш: Остарях, не мога без бастун. Той не трябва да те спъва, но да бъде магическа тояжка за тебе. Бастунът е мярка. Когато нося бастун, с него аз меря нещата. Горната извита част на бастуна показва, че при всички условия на живота трябва да бъда гъвкав, да се приспособявам. Като свиваш и разпущаш пръстите на ръцете си, това показва, че трябва да бъдеш пластичен. Долната част на пръста, при основата, има отношение към физичния свят. Средната става има отношение към духовния свят, а крайната – към умствения свят. Ето защо, ако искате да се самовъзпитавате правилно, гледайте на природата, като на разумно същество. Всичко, каквото тя е създала, е добро и за добро. Разбирайте я добре и прилагайте нейните методи. Вярвайте, че всичко в природата е разумно. Паднал си – за добро е. – Защо си паднал? – Защото не си спазил природните методи. Ако носиш някакво противоречие в себе си, непременно ще паднеш. Всяко падане е резултат на противоречие между ума и сърцето. Когато има противоречие между ума и духа, човек пада. Когато има противоречие между сърцето и душата, човек пада. Има три вида падане: физично, духовно и умствено. В падането могат да се явят малки отклонения, но, в края на краищата, те се подават на един вътрешен дисонанс в човека. Като се махне дисонанса, възстановява се равновесието. Ако природата не оправяше и не оправя работите ни, и до днес още щяхме да бъдем в ада. Затова, като паднеш някъде, кажи си: За добро е. Като изправяш една грешка, кажи си: За добро е.

Носиш един чувал, пълен с жито, сто килограма тежък. На чувала има една малка дупчица, от която, отвреме-навреме, падат по няколко зрънца. Ти мислиш, че това е загуба, а всъщност, не е. Вън е студен, зимен ден, земята е покрита със сняг. Малки птиченца виждат зрънцата и задоволяват глада си с тях. Те благодарят на Бога за зрънцата. За добро е, че има дупчица на чувала. Носиш едно шише с вода, от което, при движението, се изливат няколко капки. Не съжалявай, че си изгубил малко вода. Кажи си: За добро е. Те са паднали върху сухата трева и са я оросили. Вървиш сърдит, недоволен, с мрачно лице, готвиш се да се караш с някого. Както вървиш, спънеш се и паднеш. – За добро е. С падането ти се отказваш от желанието да се караш. Като пада, човек изправя нещо в себе си. И като става, пак се изправя. Природата действа по два начина върху нас: Като падаме, тя взима нещо от нас; като ставаме, тя ни дава нещо. Като паднеш, ще излееш водата; като станеш, ще отидеш на извора да напълниш шишето с вода. От гледището на природата и падането, и ставането е за добро. При известни условия е добре да не паднеш; при известни условия е добре да паднеш. Когато падаме е за добро; и когато не падаме, пак е за добро. Ако си на бойното поле, добре е да се скриеш в някой окоп, докато мине голямата стрелба.

Помнете: Всичко, каквото става в разумната природа, е за добро. Хората се бият, за добро е. Гладуват – за добро е. Обичат се и се мразят – за добро е. Боледуват – за добро е. Оздравяват – за добро е. Тази е истинската философия. Като дойде до нея, човек влиза в съгласие с разумната природа и разбира величието на Бога. Казваш: Гладен съм. – За добро е. Друг някой е сит. Когато ти бъдеш сит, той ще бъде гладен. Когато ти си беден, друг някой е богат. Щом той обеднее, ти забогатяваш. Всичко, каквото става в живота, е на място. Когато грешният става праведен, а праведният – грешен, и това е на място. Кое е по-добре: да бъдат ръцете ти чисти и да нямаш хляб, или да оцапаш ръцете си, но да омесиш хляб?

Следователно, не питай, защо съществуват доброто и злото. За момента, и доброто е на място, и злото е на място. Паднал си – за добро е. За момента е за добро, а не за цялата вечност. Доброто и злото са извън времето; те са само за момента. Каквото става в тоя момент е за добро. Следният момент носи друго нещо. Огънят гори само за един момент от вечността. Цяла вечност няма да гори. Вечна е само любовта. Вечна е само мъдростта. Вечна е само истината. Всичко останало е относително. Относителните неща са проекции, т. е. сенки на реалността.

Помни: Всичко, което става в света, е за добро. То става, за да се запознаем с любовта, да се запознаем с мъдростта, да се запознаем с истината. Всичко в света става, за да се запознаем с живота, със знанието и със свободата. Ако не разберем отношенията между всички живи същества, не можем да познаем истината, не можем да придобием свободата.

Всичко, което става в целокупния живот, е за добро.

Изпейте песента "Аз мога да любя".

Посаждате едно семе – за добро е. То израства – за добро е. Цъфти – за добро е. Завързва – за добро е. Узрява и опитвате вкуса. Кажете: За добро е!

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.

13. Лекция от Учителя, държана на 31 декември, 1943 г. София. – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: добро, човек, става, свят, има, всичко, паднеш, себе, бъде, мисли, природа, хора, ум, сянка, добре, можеш, място, казваш, начин ,

Младежки окултен клас , София, 31 Декември 1943г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder