НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Малкото добро

Малкото добро

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, хора, аз, сега, всички, казва, път, бог, души, време, живот, енергия, мисли, работи, свят, себе, ден ,

Общ Окултен клас , София, 29 Декември 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Упражнение за дишане, с движение на ръцете.

Изпейте песента: „Запали се огънят на огнището.“

Сега, като ви наблюдавам, виждам, че на всички липсва нещо. Например, салонът не е отоплен, както трябва. Значи, на всички липсва топлина. Едни от вас живеете на Изгрева; станете, облечете се и веднага сте в салона. Други идат от града, вървят по три-четири километра. Те са като пътуващи чиновници, на които се плаща километраж. Какво ви липсва още? Прилагане на новите идеи. Всички говорите за новите идеи, но като станете на 50 – 60 години, казвате: Какви бяхме едно време, какви сме сега! Една сестра ми казваше: Как мога да си върна онова, което имах на младини? – Каквото си имала някога, сега не се връща. Може ли водата, която е изтекла, да се върне назад? Миналото не се връща назад. Дръжте се за настоящето, което иде от Бога, а не за миналото. Миналото или ще се върне или не. Благодарете, че е минало. Разчитайте на онова, което сега иде. – Какво беше едно време! – И едно време беше като сега. Едно време имаше повече сняг, сега – по-малко. Едно време хората бяха по-мирни, сега се бият. Едно време, като убият един човек, косата настръхваше от ужас. Сега убиват стотици хиляди хора, но им се вижда малко и казват: Още повече трябва да се избият.

Човек страда от три неща: от своя ум, от своето сърце и от своята сила. Мозъкът, чрез който се изявява умът, е динамото в човека. Някога в динамото се събира много енергия, с която човек мъчно се справя. Докато се разпредели тая енергия, той страда. Тя причинява пакости, както излишната пара в парния котел. Ако енергията не може да се използва разумно, тя може да пръсне парния котел.

Човек страда и от сърцето си. То е огнището на неговия живот. Човек снове цял ден нагоре-надолу, да нареди живота си и така постоянно кладе огъня на огнището. Дойде ден, краката не държат, ръцете не работят, нервите се разстройват и човек казва: Не зная какво ще се прави. – Много просто, човек трябва да се обнови, да научи закона на освобождаването. Не можеш да се обновиш, ако не разбереш това, което умът ти носи, сърцето ти носи и силата ти носи. Старият е недоволен от старостта си; недоволен е още, че хората не го почитат. Не е лошо почитанието, но кого почитат? Богатия почитат за богатството му, учения – за знанието, силния – за силата, музиканта – за изкуството му да свири, шивача – за занаята му. Какъвто и да си, на каквато възраст да си, все трябва да допринесеш нещо на света.

Често хората се спъват от злото и питат защо е допуснато. Отговорът е много прост: щом е допуснато доброто и злото трябва да се допусне; щом се допусне злото и доброто трябва да се допусне. Ако не се допусне злото, и доброто не може да се допусне; ако не се допусне доброто, и злото не може да се допусне. Доброто и злото са неразривно свързани. Може ли тогава да искате свят без добро и без зло? Доброто е закон на едното, на единното, на единството, а злото – закон на множеството. Следователно, ако дворът ви е пълен с овце, патици, кокошки, говеда, може ли да бъде чист? Дето е множеството, там не може да се очаква никаква чистота. Тоя двор ще бъде съвършено нечист.

И в човешкия организъм има милиарди душички, със свои определени желания. Мозъкът, сърцето, дробовете, стомахът представят група душички – всяка група със свои желания и стремежи. Човек минава за господар, всъщност, той е в зависимост от това множество душички. Ако господарят им не ги слуша, те се събират заедно и решават да го детронират. Те казват: Не искаме господар, който не ни слуша. – Какво ще правиш? Заповядвал ли си на милиарди души? Като се съберат и гласуват против тебе, щеш не щеш, ще се подчиниш на решението им. Имаш цигулка с четири струни. Щом се развали времето, струните се разслабват и ти трябва отново да ги настройваш. Иначе, създава се дисонанс между тях и не можеш да свириш. Някога струните са лоши, пак не можеш да свириш. Някога цигулката се пукне, пак не можеш да свириш. Ако с една цигулка мъчно се справяш, какво остава с човешкия организъм, който е толкова сложен и деликатен инструмент.

Сегашният човек не познава още законите на своята мисъл и на своето сърце. Ето защо, той се натъква на различни мисли и чувства, с които не знае как да се справи. Например, някой е жаден, едва понася жаждата. Праща едного да му донесе вода. Докато му донесат вода, той се дразни, нервира се, на всички се сърди. – Какво трябва да направи? – Да отиде сам да си донесе вода. На себе си човек не се сърди. Гладен си. Пращаш някого да ти купи хляб. Тоя човек е готов да ти услужи, отива за хляб, но не разбира качеството на хляба и купува недоброкачествен, лошо омесен хляб. Взимаш хляба, пак се сърдиш. Защо се сърдиш? Човекът не разбира от качеството на хляба. Не ставайте господари. Не се сърдете за нищо и никакво. Ти имаш само четири струни и не можеш да ги управляваш. Някой път натиснеш струната „ре“ и тя, вместо да издаде чист, приятен тон, кресне. Друг път кресне „ла“, трети път – „ми“, четвърти път – „сол“. Ти трябва да знаеш как да пипаш, за да излизат чисти, приятни тонове. Понякога и умът ни не се подчинява. Ти бутнеш някъде, да се прояви вярата, но нещо друго кресне в тебе. Бутнеш милосърдието, но не си го напипал добре. Вместо да бутнеш милосърдието, което е отпред на челото, ти бутнеш отзад на главата, дето е огънят и произлиза пожар. Щом бутнеш огъня, всичко пламва. Ти се чудиш, отде излезе тоя огън.

Казвате за някого: Тоя човек не е милосърден. – Много естествено, милосърдието не е развито у него. Той трябва да дружи с милосърдни хора, да му предадат от своето милосърдие. Ако вярата ти е слаба, ще дружиш с вярващи; ако не си справедлив, ще дружиш със справедливи хора; ако си невежа, ще дружиш с учени, те ще ти предадат от своето знание. Ако не си религиозен, дружи с религиозни хора, те ще ти предадат нещо хубаво от себе си. Религиозният, в прав смисъл на думата, се отличава по това, че има уважение и зачитане към всичко живо. Той не е в състояние да стъпче даже една мравка. В тоя смисъл, колцина от вас сте религиозни? Религиозността на сегашните хора трае едва една хилядна част от секундата. За какво мислят останалото време? Те мислят за романи, за пари, за дрехи, за къщи, но най-малко мислят за нещо духовно. Кой мисли за евангелието на Йоана? Кога мислите за духовното или за Божествените прояви? Когато съдбата ви стегне, започвате да мислите за Бога, за Христа – искате помощ. Това е реалното положение, в което се намират повечето хора.

И тъй, дойдете ли до Божествения свят, вие трябва да работите. Ако не работите, ще фалирате. Казваш: Аз не искам да мисля. Там е погрешката. Без мисъл не можеш да се повдигнеш. – Не искам да чувствам. Не искам да обичам, дотегна ми да обичам хората. – Там е твоята погрешка. Ще обичаш, за да помогнеш първо на себе си. Не е достатъчно само да говориш за любовта, но трябва да я приложиш. Не е достатъчно само да слушате моите беседи, но трябва да прилагате. Без прилагане човек не може да се повдигне. Не е достатъчно само да пеете в хор – трябва да се хармонизирате. Без хармония никакъв хор не може да съществува. Ако всеки пее, както разбира, нищо не излиза. Не е безразлично, как ще пишете буквите. Например, пишете буквата „Л“ заострена. Това показва, колко сте сприхави. Ако я напишете по-широко, нито печелите, нито губите. Ако я напишете още по-широко, развивате мекота в себе си и ставате по-разумни.

Ще ви разкажа един истински пример от живота на двама млади. Една млада мома от село Николаевка, Варненско, се оженила за млад, красив момък. И двамата се обичали. Тя била млада, неопитна домакиня. Един ден сготвила кокошка, направила кашица от нея. Като седнали да обядват, мъжът вкусил от яденето, но останал недоволен, не го харесал. Вместо да изкаже недоволството си, той сграбчил тенджерата с яденето и го излял върху главата на своята възлюбена. Защо направил това и той не знае. После осъзнал погрешката си, но не могъл да си обясни защо постъпил така. Обаче младата жена взела поука от неговата постъпка. От тоя момент тя започнала да готви добре, станала отлична домакиня. Това е единствен случай, който зная, мъжът да излее яденето върху главата на своята възлюбена. Тя казваше: Да не дава Господ на никого такава опитност!

Пазете се от постъпки, за които не можете да си дадете отчет. Погледнеш някого накриво, без да знаеш защо. Кажеш на някого една горчива дума, без да знаеш защо. Стиснеш ръката на някого, не знаеш защо я стискаш. Отговорът е прост: стискаш ръката му повече, отколкото трябва, защото искаш да вземеш нещо от него. Казваш: Дай ми нещо от себе си. Ако не стиснеш ръката на човека здраво, нищо не искаш от него.

Днес всички живеем в усилни времена. Дошло е време хората да ликвидират със старите си сметки, да плащат старите си дългове. Целият свят преживява страшна психоза. Всички народи са във военно положение. Хиляди хора се избиват дневно и никой никого не съди. След всичко това хората философстват защо Бог е допуснал това положение. Когато децата в един дом не слушат баща си и всички наред – големи и малки, се бият помежду си, какво прави той? С малките деца лесно се справя. Взима пръчицата и прилага закона на общо основание. Как ще се справи с големите? Питате защо страдат хората. Казвам: Хората страдат за миналите си погрешки. Обещаеш на някого да дадеш пари назаем, но нямаш, а той те държи отговорен. Той казва: Ти обеща да ми дадеш хиляда лева назаем. Имаш или нямаш, не искам да зная; от другаде ще намериш, но ще ми дадеш. Погрешката ти е в това, че си обещал. Ти трябваше да кажеш: Сега не мога да ти дам; ако се нареди някак, ще ти услужа. Това значи: Посял съм нивата си; ако роди хубаво жито, ще ти дам; ако не роди, нищо не мога да ти дам.

Сегашните хора страдат от празни обещания. Много обещават, малко изпълняват. Религиозните, за да обърнат близките си към Бога, обещават им, че ще влязат в рая, ще отидат при Бога и всичките им работи ще се наредят добре. Всъщност, животът е един. Той не се дели на религиозен и на светски. Важно е, че животът трябва да се постави на здрава основа. Тая основа, на която днес е поставен, не може да издържа на голямото знание, към което човечеството се стреми. Благодарение на това, хората са несправедливи към себе си, към ближните си и към Бога. Всеки изисква от себе си повече, отколкото може да направи и поради това се измъчва. Така измъчва ближните си и роптае против Бога. Дойде някой при мене и ми казва: Ти не ме обичаш. – Какво иска да каже с това? Според мене, здравият не се нуждае от обич, той трябва да обича. Ако искаш първо тебе да обичат, а после ти да обичаш, болен си; ако първо ти обичаш, а после тебе обичат, здрав човек си. Ако си болен, здравият ще те обича. Ако си невежа, ученият ще те просвети. Какво ще дадеш ти в замяна на просветата, която си получил? Вие плащате за осветлението, от което се ползвате. Знаете ли, колко се плаща? Никой не се интересува от това. Някой ви услужил нещо, вие пак не се интересувате да разберете колко мисли, колко чувства, колко енергия е иждивил той. Не е лесно да обичаш някого както трябва.

Казвам: За да обичаш един човек, ти трябва да се нагодиш спрямо слънцето така, че да снемеш от неговата енергия. Първо ще възприемеш енергия от периферията на слънцето, т. е. от неговата аура, а после ще проникнеш навътре, да вземеш от енергията на неговия център. Знаете ли как се взима енергия от периферията и от центъра на слънцето? За това е нужен специален апарат. Лъчите, които излизат от периферията на слънцето, произвеждат един ефект; лъчите, които идат от центъра на слънцето, произвеждат друг ефект. Получените лъчи се превръщат в мисли и чувства. Да обичаш, това значи да влезеш във връзка със слънцето и да приемеш лъчи от него. Някой ми иска портокал. Портокалите растат в топлите, в тропическите страни. Аз живея в умерения пояс, не мога да му доставя портокал. Ако обичам тоя човек, трябва да пиша в тропическите места, оттам да ми изпратят портокали. Друг иска банан. Казва ми: Покажи, че ме обичаш. И за банани ще пиша в тропическите страни. Както виждате, не е лесно да изявя чувствата си към човека. Трябва да вляза във връзка с ония възвишени места, дето виреят тия чувства. Вие мислите, че хубавите мисли и чувства идат от земята. Не е така, те идат от слънцето. Всеки човек има в центъра на мозъка си едно слънце, което отговаря на нашето физическо слънце. Между тия две слънца има известно отношение. Малкото слънце, което е в човешкия мозък, приема енергия от голямото слънце и я предава на човека във вид на мисли и чувства. – Отде иде физичната сила? – Тя иде от земята.

Сега ви говоря непроверени неща. Вие с право може да кажете: Голямото слънце познаваме; какво ни носи то, знаем. Обаче, какво нещо е малкото слънце в нашия мозък, не знаем. – Това е така, защото вие нямате представа какво нещо е човешката душа. Тялото на човека е видимата, материалната обвивка, която всички познавате. Какво е душата, не знаете. Обаче, вие нямате ясна представа даже и за видимия човек. Ако погледнете един светия с окото на ясновидеца, ще видите, че той не е толкова малък, както изглежда. Той излъчва от себе си цветна аура, която обхваща километри пространство. Физичният човек е малка ядка всред голямата аура, която го обикаля.

Човек има трояко проявление. Първата проява е тая в Божествения свят – големият човек; средната проява е човекът, който живее между ангелите и най-после иде малкият, физичният човек, който живее между хората. Вие познавате най-добре малкия човек на земята. Отсега нататък ще изучавате човека между ангелите и човека в Божествения свят. Като не разбирате троякото естество на човека, вие, малките човеци се месите в работата на големия човек, давате му съвети какво трябва да прави. Казвате му: Ако не ни слушаш и ние няма да ти служим. Вие се бунтувате, казвате, че не искате да мислите, да чувствате, да работите. Питате го: Не сме ли свободни да се проявяваме, както разбираме? – Не сте свободни – тихо ви отговаря големият човек. Питам: Живели ли сте един ден без любов, да знаете, какво нещо е любовта? Такова ще бъде вашето положение, ако големият човек ви напусне. Това е все едно да ви лишат само за една минута от въздух или от светлина. Само така ще почувствате какво значи липса на любов. Какво прави оня, който в един момент изгубва милиона, който е вложил в банката и на който е разчитал?

Вчера ходихме на разходка до Витоша. Колкото по-нагоре се качвахме, снегът ставаше по-дълбок, достигна до 25 – 30 см дълбочина. Питат ме защо ходя там. Искам да използвам чистия въздух. Извървяхме около 20 км път, отиване и връщане, но чистият въздух заслужава да го посетим. Движението е мъчно, мускулите се уморяват, защото краката се хлъзгат по снега. Качихме се горе, изморени, потни, салонът – полянката, не е отоплена, но всички се преоблякохме. Накладохме огън, пихме гореща вода. Всеки от нас изпи най-малко по един литър вода. На отиване се поизмъчихме, но връщането беше отлично – никаква умора.

Същият закон действа и в живота. На младини човек се качва нагоре, на старини слиза надолу. На младини приема енергия, а на старини се ползва от тая енергия. Като погледна от планината към София, чувствам ада, в който хората живеят. Всички са настръхнали, всеки бяга дето очите му видят. Навсякъде ужас! Аз се разговарям с Господа. Той пита всекиго: Де бяхте досега? Защо не ме слушахте? Защо не изпълнихте волята ми? Толкова години вече ви говоря, вие затваряте ушите си, нищо не искате да знаете. Сега и аз ви питам: Какво ще отговорите на Господа? Щом не можете да отговорите, бомбата пада върху вас. Колко българи има убити досега? Руснаци, англичани, германци са убити милиони и милиони, а българите мислят, че така ще мине, нищо няма да ги засегне. Няма да ги избегне съдбата. Като влезеш в банята, телякът ще дойде да те търка. Важно е да е майстор, да те измие добре, без да охлузи кожата ти. Не е лошо, че ще те съдят, но дано съдията не охлузи кожата ти. Днес ще ти наложат големи наказания за малки погрешки. Има случаи, когато за големи погрешки налагат малки наказания. Ако днес продадеш един чифт чорапи по-скъпо, отколкото трябва, веднага те съдят. Ако на бойното поле убиеш десет души, ще те възнаградят, ще ти дадат кръст за храброст. Грехът и злото са черната борса; доброто е бялата борса. В бялата борса цените са естествени. Там едно кило масло струва 50 лв., а на черна борса – 700 лв. Едно време килограм масло струваше два лева и половина златни. Колко са сега тия пари? Да оставим настрана ония неща, които не дават никакъв резултат. Богат си бил, богатството ти изчезнало; учен си бил, знанието ти изчезнало; добър си бил, добротата ти изчезнала. Ние не разчитаме на неща, които изчезват. Това показва, че нито богатството, нито знанието, нито добротата ти са били истински.

Аз ходя вече 35 дена на Витоша, всеки ден извървявам по 18 – 20 км. Питате ме защо ходя. Калявам волята си. Не е лесно всеки ден да вървиш по 18 – 20 км., да се върнеш уморен и на другия ден пак да тръгнеш. С това аз давам пример на хората и казвам: Ако всеки ден не извървявате до Господа по 18 км. и не се връщате назад, не можете да станете човеци. Ще отивате при Господа и ще се връщате, докато разрешите въпросите си. Освен Бог, никой друг не може да разреши въпросите ви. Любовта се разрешава по закона на любовта. Мъдростта се разрешава по закона на мъдростта. Истината се разрешава по закона на истината. Правдата се разрешава по закона на правдата. Свободата се придобива по закона на свободата. – Защо трябва да ходим при Господа? Колко пъти трябва да отиваме при Господа? – С едно отиване въпросите не се разрешават. Всеки ден, още със ставането си от сън, ще отиваш при Господа и ще видиш какви са отношенията ти към Него. Ако отидете в невидимия свят, между ангелите, такива, каквито сте, мислите ли, че ще ви приемат? Ще приемете ли във вашия чист, добре нареден апартамент човек с нечисти дрехи и кален? Той трябва първо да се окъпе и преоблече с чисти дрехи и тогава да влезе във вашия дом. Вие трябва да се изчистите от външната нечистота. После ще се изчистите и от вътрешната си нечистота. Вчера, като отивахме на планината, с нас дойдоха две кучета – едното овчарско, другото – птичар. Второто куче вървя до едно място добре, но после започна да крета, да изостава назад. – Защо? – Между пръстите му влязъл сняг, полепил се по космите и то не може да върви. Един брат се спря, хвана двата му крака, изчисти снега и то тръгна добре. Кучето благодари, че влизат в положението му. Дето е чистотата, там движенията са свободни.

Едно се иска от човека: да си набави нужното количество топлина и светлина. Ако топлината му не е достатъчна, той се свива, не е разположен; ако светлината му не е достатъчна, той не може да мисли добре, пак е неразположен. Щом светлината и топлината му не са достатъчни, той няма сила, не е деятелен. Такъв човек е пасивен, от нищо не се интересува. Той лесно заболява.

Човек трябва да се кали, да издържа на всички условия. Какво правят с войниците? Веднага ли ги пращат на бойното поле? Новобранците се упражняват дълго време, докато се калят и след това ги поставят на тежка работа. Ония от религиозните, които не разбират законите на живота, искат изведнъж да оправят света. Първо те трябва да знаят как да манипулират с пушката, как да поставят мерника на оръдието и след това да влизат в сражения. Погрешката не се заключава в това, че ядеш. Да ядеш, това е благословение. Важно е да не преяждаш и да не си недояждаш. Който яде умерено, той се благославя. Който преяжда и не си дояжда, той се наказва. Всички блага идат чрез яденето. Да мисли човек, това е Божие благословение. Да изнасилваш ума си, да мислиш повече, отколкото трябва или да не мислиш достатъчно, това причинява пакости. Когато умът работи, колкото трябва, човек изпитва радост, мир. Това го прави търпелив. Той спокойно очаква плода на онова, което е посял. Като вкуси от тоя плод, той се радва и раздава на ближните си. Това значи, да си помагат хората взаимно, както една система на друга, както лявата ръка на дясната и дясната на лявата.

От всички хора се иска търпение, да дочакат времето, което е определено за всеки едного. Например, аз съм започнал отдавна да свиря на цигулка, но окръжаващите не гледаха добре на това. Те намираха, че цигулката е циганска работа. При това положение, аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и преподават добре. Аз имах търпение да дочакам някой учител. Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет. Като отивах при него, той никога не ме изпитваше. Аз сядах на стол, той взимаше цигулката и през всичкото време ми свиреше. Аз бях негова публика, а той ми свиреше. Благодарение на неговото свирене и аз се научих да свиря. Като дохождаха други ученици, той ги изпитваше, дразнеше се и гледаше по-скоро да ги изпрати. Ако ученикът свиреше фалшиво, той махаше с ръце, запушваше ушите си и излизаше вън. Той беше Венерин тип. Не обичаше да вика, да кряска, но като му мине, отново влизаше при ученика и му показваше как трябва да свири. Като изпратеше всичките си ученици, влизах аз и той веднага започваше да свири. Аз сядах на един стол и с удоволствие слушах и се учех от неговото хубаво свирене.

И тъй, когато разумният свят ви свири, не искайте вие да свирите. Седнете и слушайте внимателно как ви свирят. Разумният свят предава уроци и изпитва недаровитите ученици. На даровитите само свирят. – Какво свирят? – Симфонията на любовта. Вие слушате тая симфония и се учите. Рядко може да срещнеш човек на Божията Любов. Рядко може да срещнеш човек на Божията Мъдрост. Рядко може да срещнеш човек на Божията Истина. Това са редки събития. Да благодарим, че сме срещнали такива хора.

Откажете се от непотребното знание в живота. Срещнал си десетина души, които са те лъгали. Казваш: Зная какво нещо е лъжата. Имам опитност. – Защо ти е това знание? Откажи се от него. Това не е знание, но изпитание. Да срещнеш десетина души, които са проявили любовта си, разбирам, все ще научиш нещо от тях. Какво ще научиш от лъжците, които са те обрали? Да срещнеш десетина души на свободата, разбирам, научил си нещо от тях. Но какво си научил от десетина души, които само са те ограничавали? Не се заблуждавайте от фалшивите придобивки. Истинска придобивка е, когато срещнеш един човек на любовта, на мъдростта и на истината. Тона значи, да придобиеш нещо, без да искаш. Това е ангел, изпратен на земята да помага на хората. Добрият човек е ангел, служител на Бога. Под „ангел“ разбирам човек, който служи на Бога с любов, със знание и със свобода. Той е път, истина и живот за всички ония, на които помага. Христос беше един от тия, които слизат на земята да помагат. Той донесе Божието благословение, но хората Го обраха и най-после разпнаха.

В една притча Христос описва какво Му предстои да мине. Той казва: „Един господар имал лозе, което работили наемници. Господарят пратил слугите си да видят как работят лозето. Наемниците хванали слугите, набили ги и ги върнали назад. Господарят решил да изпрати сина си, дано наемниците се засрамят от него. Обаче, те решили да убият сина му, да остане лозето за тях.“ С това наемниците намислили да ограбят богатството на господаря. Казвали си: „Синът няма да оправи света, поне ние да го оправим.“

Разказва се, че 30 души имали да дължат на един господар, който бил крайно сприхав. Един след друг длъжниците се изреждали пред господаря с молба да прости дълга им или да го отложи за известен срок. Недоволен от тях, той набивал всичките и ги изпращал да си отиват. Като дошъл редът на последния, той се приближил до господаря и казал: Господарю, ти би 29 души. Вярвам, че от бой ръката ти отслабна. Пощади поне мене. Господарят се смилил и му отговорил: Понеже ти единствен се погрижи за мене, за моята ръка, иди си у дома без бой. Напразно бих тия 29 души. Освен че нищо не получих, но изразходвах толкова енергия.

Това, което се разказва в приказките, става и в живота. Някой ти дължи десет хиляди лева. Ти го даваш под съд, изхарчиш четири-пет хиляди лева за разноски и в края на краищата нищо не взимаш. Знайте, че когато биете някого, вие изразходвате излишно енергия. Когато критикувате някого, петните ума и сърцето си, напразно губите енергията си. Ако някой те обере, кажи си: Благодаря, че малко ме обраха. Напълнил си едно шише вода от извора. Дойде някой, изпие водата. Трябва ли да го гониш, да му се сърдиш? Вземи шишето, иди отново на извора и си донеси прясна вода. Като отидеш до извора и се върнеш, ти ще спечелиш повече, отколкото да се сърдиш и гневиш.

Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ – Да не съдим хората! – Кога? – Когато Господ е при нас. Когато Бог не е при нас, можем да се съдим. Дойде ли Той между нас, никаква съдба не се позволява. – Тоя човек има да ми дава. – Щом Господ е между вас, никой нищо няма да ви дава. Напусне ли ви Господ, всеки ви дължи. Има случаи, когато човек е отговорен за нещо. – Кога? – Когато доброволно поеме тая отговорност. Когато приема писмата, пощаджията е отговорен за тях. Всеки иска да знае, предадено ли е писмото му. Ако писмото се предава направо от даден човек на получателя, никой не носи отговорност. Същото се отнася и до мисълта. Когато една мисъл се предава направо от един човек на друг, няма нужда от пощаджия. Обичаш някого, чувството ти се предава направо. Мисли и чувства, които се предават чрез пощаджия, са сенки. Всичко, което се предава направо, е реално. Ако направо носиш благословението, ти си изпратен от Бога. Ако предаваш благословението чрез писмо, запис или друг някакъв документ, ти носиш неговата сянка. Ще кажете, че пренасянето на нещата чрез проводници е човешко. Така е, човешко е; ние не трябва да се отказваме от него, но да знаем, че е човешко. Тялото е човешкото проявление, сърцето е ангелското проявление, а умът – Божественото проявление. Докато сме на земята, умът и сърцето ни трябва да бъдат свързани с нашето тяло.

Днес всички хора са отегчени от едно тежко състояние. Днес се избиват милиони хора. Това внася психична отрова в атмосферата. Всеки търси изход, как да се освободи от тая отрова. Какво трябва да направиш, след като си ял? Ще пиеш една чаша вода, за да се смели по-добре храната. – Колко време след ядене се пие вода? – Половин или един час най-малко. Ще се нахраниш, ще пиеш вода и няма да се тревожиш за утрешния ден. Ако мишката зърне котка, има право да се тревожи, защото котката непременно ще я изяде. Обаче, попадне ли между светии, мишката няма да се тревожи, тя знае, че светията никога няма да тури капан да я лови. Той ще й отвори вратата и ще каже: Излез вън да се разходиш. Веднъж видях как един американец се разхождаше с една катеричка. Той вървеше по улицата с нея. По едно време тя се качи на рамото му, скри се под палтото му, започна да си играе с него. Той я пусне на земята и тя тръгне наред с него. После пак се качва на рамото му. Той я управлява, а тя го слуша. Само една опитомена катеричка видях в живота си, именно тая на американеца. Другите катерички се катерят по дърветата и като видят човек, скриват се. Те се страхуват от човека, да не одере кожата им. Обаче катеричката на американеца беше вън от тая опасност. В неговото лице тя виждаше пълна закрила. Тя си казваше: Намерих безопасното място. Намерих живо дърво, на което свободно се качвам, от нищо незастрашена. Той я гали, храни, добре се обхожда с нея. Сигурно тя си има специално апартаментче при него. Питам: Ако и вие, като тая катеричка, се разхождате с любовта, какво ще бъде вашето положение?

Интересен е животът на животните, интересни са техните прояви – трябва да ги изучавате. При един наш приятел дошло едно куче отнякъде, не иска да си отиде. Той оставил едно малко апартаментче – малка къщичка на разположение на кучето, но то не влиза в нея. Чуди се братът какво да направи. Един ден му дошло на ума да разшири това апартаментче. Направи го по-голямо, постла го мекичко и го остави в двора, когато пожелае кучето, да си влезе. Наистина, кучето разбра удобството. Погледна вътре, хареса му и си влезе. За да приютиш една добра мисъл, едно добро чувство и една добра постъпка в себе си, непременно трябва да им приготвиш удобно място. Ако това не направите, никакво добро не ви очаква. Всяко живо същество се нуждае от нещо специално. Умореният пътник се нуждае от почивка или от някакво превозно средство. Гладният се нуждае от хляб. Мнозина са ме угощавали, но няма да забравя угощението на един от познатите. То беше пропито с любов. Не е лесно да нагостиш човека както трябва. Следователно, ако в живота си направиш само едно добро както трябва, това е достатъчно. В света няма две неща, само едно има – само едно ядене. Доброто иде от едното. Първата хапка определи яденето. Ако си доволен от първата хапка, яденето е добро. Важни са първата мисъл, първото чувство. Говорите за първата любов. Тая любов носи всичките блага, затова е Божествена. Тя определя хода на човешкия живот. Ако тя посети човека, всичко му върви, както казва българската поговорка „по мед и масло“. Тогава целият живот на човека се осмисля.

Сега аз ви говоря, за да държите съзнанието си будно, да не изпуснете оня момент, който определя вашето бъдеще. Ако умът, сърцето и душата ви не са готови за новото, бъдещето ви няма да бъде светло. Сега очаквате мира. Ако любовта, мъдростта и истината не вземат участие в мира, не може да се говори за никаква свобода. Ако животът, знанието и свободата не вземат участие в мира, това не е истински мир. Животът на човека е създаден за нещо ценно, а не за поддържане на паразити. Паразитите трябва да излязат вън, да пасат трева, а не да лазят по главите на хората. Паразитите трябва да станат овце, да дават вълна и мляко. Днес те само взимат, без да дават нещо. Нас трябва да ни интересуват хората на любовта, на мъдростта и на истината. Нас трябва да ни интересуват хората на живота, знанието и свободата. Нас трябва да ни интересуват хората на движението, на учението и на работата. Това са хората, които трябва да срещнем в своя живот. Девет категории хора трябва да срещнем. С един крак човек не може да ходи, два крака му са нужни.

Днес, колкото хора срещате, всички са недоволни. Един е недоволен, че е болен; друг, че няма превозно средство, с което да се движи. Ще каже някой, че е доволен. Доволството с думи не се изказва, трябва да се приложи. Наблюдавам как братя и сестри от града посещават редовно събранията. Те стават рано и вървят пеш два-три километра, без да кажат нещо, без да роптаят. Нищо не им давам, да ги залъгвам; нищо не им обещавам, но те, въпреки всичко, редовно идват. Това е доволство. Аз виждам добрата черта в тях. Момък срещне една мома, докарва се пред нея. Като вижда това поведение, тя му казва: Тъй както се проявяваш, ние не можем да живеем добре. Ти трябва да имаш светъл ум, да те обичат хората; трябва да имаш добро сърце, да те обичат хората; да имаш добри постъпки, да те обичат хората. Ако всички хора те обичат и аз ще те обичам. Трябва ли момъкът да е недоволен, че е срещнал тая мома? Той трябва да благодари, че я срещнал. Когато момата срещне момъка, тя трябва да му каже три неща: Ако е болен, да му каже да стане; ако не обича да работи, да му каже да разчита само на себе си, на никакви превозни средства и да почне да работи; ако е здрав, да изпълнява Божията воля. Като говорите на хората за изпълняване Божията воля, те ще ви питат, какво нещо е Божията воля.

В древността, един християнин гладиатор отишъл да проповядва за Христа. Понеже обичал да се бори и да събаря хората на земята, като му възразявали нещо, той сграбчвал тоя-оня за врата, тръшкал го на земята и го питал: Ще обичаш ли Господа, или не? Ако Го обичаш, ще те пусна на свобода; ако не, още ще те мачкам. Лека проповед! Според мене, никой няма право да убива хората. Никой няма право да дава свобода на езика си, да казва лоши думи. Никой няма право да праща лоши мисли. Никой няма право да отправя лоши желания. Никой не е свободен да вдига ръката си, да бие. Който си позволи едно от тия неща, той не е културен човек. Да живеем при Бога и заради Него, да не си позволяваме нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство, нито една лоша постъпка! Какво са допринесли лошите мисли, чувства и желания? Добрите мисли, чувства и постъпки носят всички блага в живота.

Какво искате сега? Всеки да каже какво иска в тоя момент. Искайте такова добро, което всеки може да го направи – даже и мухата. Ако отидеш при един извор, и той да е в сила да направи едно добро. Ако искаш едно добро от дървото, от камъка, и те могат да го направят. И слънцето, и въздухът, и цветята могат да направят едно добро. Такова добро искайте. Помислете върху доброто, което искате, то да бъде най-малкото. Едно малко добро всеки може да направи. Вие не сте успявали в желанията си, защото всякога сте искали големи неща, вършели сте големи, велики неща. Всички препятствия в живота ви са идвали, само защото сте искали големи, грандиозни работи. Отсега нататък ще искате малки работи. Ева искаше да стане голяма, като Бога. И Адам искаше същото. Всеки казва: Искам да стана големец, виден човек. Сегашните мъже и жени са все големи хора.

Помнете: Не искайте от хората това, което и вие не може да им дадете. Аз ви казвам това, което постоянно изисквам от себе си. Не говоря на теория само. Един човек ми даде нещо, погледна го и казвам: Това има човекът, това ми дава. Ако ми даде една ябълка, погледна я, благодаря и за нея. Една круша ми даде, пак благодаря. Едно камъче ми даде, пак благодаря. Погледна към камъчето, казвам си: Колко души са стъпвали върху него, но то си мълчи, не роптае. Малкото изворче може да ми даде повече нещо от голямата река. Тя минава, шуми, нищо не дава. Мухата е малка, но понякога и тя върши работа. Въпреки това, дето кацне мухата, всички я пъдят. На носа ти кацне, пъдиш я; на челото ти кацне, пъдиш я. Тя не се обижда, продължава работата си. Като се изпотиш, тя кацва по лицето ти, изяжда всички микроби, които се намират в потта. Аз често се разговарям с мухите. Виждам, че мухата е музикална. Като свиря, тя кацва на цигулката и слуша.

Радвайте се на всичко, което имате, което Бог ви е дал. Ще кажете, че хората са груби, обиждат ви. Някой брат ви казал една обидна дума. Не се обиждайте. Извикайте тоя брат в дома си, дайте му едно угощение. Ще се сърдите ли на големия музикант, че ви казал една строга дума? Той чува, че не взимате вярно тоновете и ви обръща внимание на това. Ако не е строг към вас, ще взимате неверни, фалшиви тонове, а с това ще пречите първо на себе си. Мисълта, чувствата, постъпките ни трябва да бъдат музикални. Ние трябва да внесем музиката като вътрешен подтик, като първо и необходимо условие за работа. Умът, сърцето и душата са готови за музика. Това значи прилагане на новата музика. Тя се възприема и предава само чрез ума, чрез сърцето и чрез душата. Като знаете това, пейте за ума, пейте за сърцето, пейте за душата.

Музика, говор има в птиците, но трябва да ги разбирате. Кукувицата не казва „куку“, но „туку“. Тя иска да каже: Страдам от главата си. Наистина, кукувицата не си прави сама гнездо, но търси готово гнездо, да снесе яйцата си и повече нищо не мисли. Тя съзнава, че не е грижлива майка, но не може още да се изправи. Това означава нейното „туку“. Казвам: Всяка майка, която не отглежда сама своите деца, но ги оставя другите да ги отглеждат, е кукувица. Голяма е кукувицата, но оставя яйцата си на малките птички, те да ги измътват.

Сега, с колко години искате да се подмладите? Коя възраст ви е най-приятна? Ще кажете, че 14 годишната възраст е приятна. Числото 14 е число на жертва; 15 е число, при което злото се разколебава; 16 е число, при което основите на злото се събарят. Числото 18 е несретно. Числото 19 е благоприятно за българите. То работи за тях. Те не знаят това. Българинът обича числата 3, 6 и 9, защото и тия числа работят за него. Той се спира и на числото две, затова впряга два вола, два коня. Ако има три коня, единия оставя в запас, а двата впряга. Като българи, пожелайте да станете на 19 години. Числото 19 означава заключение на една Божествена епоха. Единицата е Божествено начало, а деветорката – най-умната дъщеря или най-умният син на Бога. Като приемете числото 19, пожелавам ви да бъдете най-умните дъщери и най-умните синове на Бога, за да вършите Неговата воля, както Той желае.

Тая беседа излезе малко дългичка. – Защо? – Защото всичките ви работи са дълги. Ако вие скъсявате нещата и аз ще ги скъсявам. Ако вие говорите дълго и аз ще говоря дълго. Говорете колкото може по-късо. Скъсявайте нещата. Нека всичко в света бъде по-късо. Това е най-малкото добро, което може да се направи. Яжте толкова, колкото трябва – ни повече, ни по-малко. Пестете времето, пестете енергията. Това изисква законът на икономиката.

13. Лекция от Учителя, държана на 29 декември 1943 г., София. – Изгрев.

Малкото добро

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, хора, аз, сега, всички, казва, път, бог, души, време, живот, енергия, мисли, работи, свят, себе, ден ,

Общ Окултен клас , София, 29 Декември 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва"

„Мога да кажа"

Направихме упражнението за дишането с ръцете.

„Запали се огънят"

Както ви гледам, във всинца ви има нещо, което не ви достига, липсва ви нещо. Най-първо, салонът не е отоплен, както трябва. Иди-дойди. Някои отблизо идете на събрание, други отдалече - от два и половина километра, доста време трябва. Тези, които пътуват по железниците, повече им се плаща, извън заплатата километраж.

Най-първо, на всинца липсва една нова идея за живота. Някои от вас сте на четирийсет и пет, някои - на петдесет години. Казвате: „Едно време какви бяхме, сега какви сме." Може разни обяснения да се дадат. Най-важното в дадения случай кое е?

Наскоро говорих с една сестра. Тя иска да й се повърне туй, което едно време имала. Казвам: „Не се връща." Водата, която изтекла, назад не се връща. То е заминало. На онова, което иде от Бога, на него разчитайте. Ако чакаш онова, което е заминало, да се върне, то я се върне, я не.

Благодарете, че е малко.

Което иде днес, на него разчитайте.

Сега казвате: „Едно време беше." И тогава беше като сега. Едно време имаше повече сняг, сега - по- малко. Едно време хората бяха по-мирни, сега се бият. Тогава, като убият един човек, им настръхне косата. Сега - сто, двеста, триста хиляди избиват, казват: „Още повече да се избият."

Три неща са необходими в човека, за да се разбере животът. Човек страда от три неща. Той страда от своя мозък. Там е динамиката. Голяма динамичност има, събира се енергия - не знае човек как да се справи с мозъчната енергия. Тази енергия, като се набере по някой път, прави пакост.

Често става същото с машинистите - като се набере много пара, която не се туря в работа, може да спука котела. Хората страдат от своето сърце, то е огнището. Постоянно го наклаждат. Постоянно сновем на- ляво-надясно, да спечелим и да уредим живота. Един ден краката не държат, ръцете не държат, казва: „Остаряхме." Нервите вече не държат."

Сега, какво се изисква? Човек трябва да се обнови, трябва да знае закона на обновяването. Законът на обновяването не може да дойде, ако не разбираш онова, което твоята мисъл носи, ако не разбираш онова, което твоето сърце носи, и ако не разбираш онова, което силата в тебе носи.

Сега, менят се тия състояния. Когато човек започне да остарява, той се отличава, той иска всичките хора да го почитат, той ще си създаде едно мнение. Хубаво е това, не е лошо почитанието.

Хората може да те почитат за какво? Ако си богат, ще те почитат за парите. Ако имаш знание, ще те почитат за знанието. Ако си шивач, ще те почитат за изкуството. Ако си цигулар, ще те почитат за цигулката. Каквото и да си, все трябва да има нещо да принесеш в света.

Вие се спъвате от закона на доброто и злото. Не знаете произхода, защо се явява злото в света. Кое е причината на злото? „Защо, казва, Господ го е допуснал?" Въпросът е друг - защо Господ е допуснал доброто. Защото, щом се допусна доброто, трябва да се допусне и злото. Щом се допусна злото, трябва да се допусне и доброто. Щом не се допусне злото, не може да се допусне и доброто. Щом не се допусне доброто, не може да се допусне и злото.

Вие искате един свят без зло, без добро. Тогава на какво основание? Доброто е закон на едното и единното в света. Злото е закон на множеството в света. Да кажем, имате овци, кози, патици, гъски. Като ги оставите във вашия двор, какъв ще бъде дворът, ще бъде ли чист? Всякога ще го омърсят.

Казвам, и в тялото човек не е сам - милиарди души има вътре. Всяка душа има свое желание. Сърцето е група души, тикнат те в едно направление. Човека го считат цар-господар. Най-после, гласуват, ако не ги слушаш, да те детронират. Казват: „Не искаме такъв цар. Искаме цар да ни слуша." Какво ще правиш? Заповядвай! Заповядвал ли си на милиарди души, като се групират?

Ето този брат има цигулка. По някой път прави погрешки. Таман я нагласи - четири струни има, времето ги разслаби. Започне да свири, явява се дисонанс. Иска да свири добре, не може. Трябва да прекъсне да свири, да я нагласи. Ако не я нагласява, не може да свири. Някой път може да се пропукала, отлепила се, тук-там трябва да се залепи. Някой път струните не са хубави. Ако всичките са еднакво дебели, знаете какво ще бъде. Различна е дебелината. Има инструмент, с който измерват дебелината на струните.

Сега, всички ние не знаем законите на нашата мисъл, отчасти трябва да знаем законите на нашето сърце, и те се различават. Трябва да се изучават. Често аз съм наблюдавал и съм дошъл до едно заключение. Някой път ми се припие вода.

Никога не възпирай никого да пие вода, защото, в дадения случай, да кажем, аз съм жаден. Пратя някой да ми донесе и този човек позакъснее една минута. Как да закъснее! Казвам, стани ти сам, иди налей си вода, няма никому да се сърдиш. Щом има второ лице, ти ще му се разсърдиш. Или в този човек законът на чистотата не е развит в него, той измил чашата, ти като погледнеш, неумита е. Не е предвидил. Носи ви хляб, не разбира качеството, няма вкус за хубавия хляб. „Хубав ли е?" - „Хубав." Опитваш хляба, не е малко вкусен. Кипнеш. Този човек не е умен.

Казвам, ние сме господари, искаме да ни служат другите хора. Онази госпожица е Милкова. (Учителят посочва цигулката.) Лалкова, Речкова, Солкова... Някой път Солкова пее доста дебело, Речкова е доста енергична, Лалкова е бавна, Милкова обича много да кряска тънко. Братът трябва да знае как да ги пипа на пъпа. По някой път пипне, тя кресне. Доста му кряска, кара му се.

Умът ни се кара някой път, бутнем го. Искаш законът на вярата да работи. Къде е вярата? Трябва да бутнеш някъде мозъка. Ти искаш да бутнеш милосърдието. Къде е милосърдието? Трябва да знаеш къде да бутнеш. Наместо да бутнеш милосърдието, бутнеш отзад. Отзад е огънят. Наместо милосърдието, запали се огънят. Като запалиш огъня, всичко гори. Казваш: „Милосърдието." Ти наместо милосърдието, огъня запалиш.

По някой път, не искам да ви разправям, защото се изопачава. Казвате: „Той не е милостив, виж каква е главата."

Туй знание не може да се даде на хората. Знанието трябва да се използва. Някои способности, някои чувства са развити, трябва да се използват.

Ако искаш да усилиш вярата, ще дружиш с хора, които имат вяра, те ще ти предадат. Ако искаш наука, ще дружиш с учените хора. Учените хора са родени, тия чувства са развити, ще дружиш с тях. Ти не можеш да бъдеш учен, ако някой не ти предал учението. Искаш да бъдеш справедлив. Трябва да дружиш със справедливи хора. От несправедливите купуват ровкия[1] материал. Нали ходите да купувате вълна, прави се нишки, после плат, после на дрехи я правите.

„Той, казва, не е религиозен човек." По какво се отличава религиозният човек? Религиозният човек се отличава по това, че има почитание и уважение към всички. Религиозният човек в пълния смисъл на думата има уважение, храни едно от най-хубавите чувства на любовта. Той има уважение към всичко, една мравя няма да стъпче.

В туй отношение колко от вас сте религиозни? Някои от вас една хилядна от секундата сте религиозни. Като се раздели една секунда на хиляда части, в една част сте религиозни.

В дадения случай за какво мислите? Мислите за някой роман. Мислите за някои пари. Мислите за обуща. За хиляди други неща мислите. Някой път може да седнете да мислите за някоя добродетел. И седнете и мислите за някой поет или за някой светия. По колко пъти на ден мислите за Евангелието на Йоана? Колко пъти си спомняте за евангелиста Йоан?

Само по някой път, като ви напече съдбата, четете нещо от Евангелието.

Аз ви говоря за една реалност.

Като дойдем до Божествения свят, ние трябва да работим, понеже, ако не работим, ще фалираме.

Казва: „Аз не искам да мисля." Туй е лошото. Трябва да мислиш. Без мисъл в умствения свят не може да се повдигнеш. Казваш: „Аз не искам да чувствам. Дотегна ми. Не искам да обичам някого, дотегна ми." Ти с любовта на себе си помагаш. После, като развиваш вярата, пак на себе си помагаш.

Казвам, ако вие идвате мене само да ме слушате, със слушане нищо не става. Ако не приемете нещо и не приложите в живота, не може да се ползвате. Защото не само да образуваме хор, да идват да се упражняват да пеят. Трябва да пеят, в един хор трябва да има хармония. Ако всеки пее, като си знае, тогава никакъв хор не може да има.







Тия трите букви са една и съща. Буквата пишете по разни начини. Ако буквата пишете по първия начин - или ще придобиете, или ще изгубите. По втория начин ако я пишете, ще станете по-мек, по-разумен. По третия начин ако я пишете, сприхав ще станете, отрязвате скоро.

Ще ви разправя един анекдот, един действителен пример. Една млада българка се оженила във Варненско, в село Николаевка, за един млад момък. Обичали се двамата. Един ден тя му сготвила кокошка, една малка ярка, с каша. Като го сготвила, той го погледнал, вкусил го, не го харесал. Извикал жена си и, както било сготвено, го излял на главата й, за да я научи. Друг такъв пример нямам. Единственият пример, който са ми разправяли. Самата булка казвала: „За да ме научи да готвя, наля ми го на главата." Оттам насетне готвила много добре.

Като готвите кокошка, гледайте да не дойде на главата ви. Единственият пример, който съм слушал, е този.

По някой път и вие прихнете и мязате на този българин - излеете тигана на главата. Веднъж ще го направите, но защо ще го направите? Каква е идеята на този младия човек, не може да се даде отговор.

Направил си погрешка, не може да се даде отговор защо си я направил. Погледнал си някого. Защо си го погледнал, и това не можеш да кажеш. Хванеш ръката на някого да се ръкуваш, стиснеш го за ръката. Защо го стискаш? Стискаш го, искаш да вземеш повече. Или слабо го държиш, не искаш много. Казваш: „Дай."

Ние живеем в най-усилните времена, когато на хората се ликвидират сметките, плащат се борчовете. Целият свят страда от една психоза, целият свят е във
военно положение. Хората се избиват поголовно, няма кой да ги съди. Сега може да философствате защо Господ го допуснал. Когато в един дом децата се бият, не слушат, като дойде бащата, какво прави? За малките деца вземе тояжката, започне да прилага закона на общо основание.

Сега, може да ви разправя защо светът страда. Това нас не ни ползва, то е минало. Ние страдаме за минали погрешки. Турците имат една поговорка... Дойде някой да иска пари на заем, ти нямаш, искаш да му намериш от други. Казва: „Ще намериш, ти ми обеща." Той те държи отговорен. Най-първо, погрешка имаш, че обещаваш. Не обещавай. Речи: „Не може." Защо обещаваш? Ти казваш: „Ще ти дам хиляда лева." Не казвай, че ще дадеш. Когато кажеш, че ще дадеш, пари трябва да имаш. Кажи: „Не зная ще може ли да ти дам, или не. Ще видя. Посял съм една нива. Ако роди хубаво жито, ще ти дам, ако не роди, нищо няма да ти дам."

Ние страдаме от големи обещания. Сега например религиозните хора ги поощряват, че в рая ще идат, с Господа ще се запознаят. Обръщат ги - ще им тръгне всичко наред. В религиозния живот трябва да се тури една основа. Животът е един. Основата, която сме турили - върху тази основа не може да се гради. На тази основа, на която сега градим, върху нея голямо здание не може да се повдигне.

Ние, съвременните хора, сме несправедливи спрямо себе си, несправедливи сме спрямо ближните и несправедливи спрямо Бога. Измъчваме себе си повече, отколкото трябва. Измъчваме ближните повече, отколкото трябва. Най-първо, ти роптаеш против Бога. Запример дошъл някой и ми казва: „Ти не ме обичаш." Какво иска да каже, че не го обичам? Здравият човек не се нуждае да го обичат, той трябва да обича. Най- първо, щом искаш да те обичат, ти си болен човек. Ако искаш първо тебе да обичат, ти си болен човек. Ако търсиш първо ти да обичаш и после тебе да обичат, ти си здрав човек. Трябва някой да те просвети.

Какво може да дадеш в замяна за една просвета? Какво може да дадеш за просветата, която може да ти се даде? Запример за туй осветление ние плащаме. Колко плащаме, знаете ли? Знаете ли колко се плаща за осветлението всеки месец? Ние не ценим труда на хората. Някой човек ни е направил една услуга. Не знаем каква мисъл той е употребил, колко чувства е употребил, каква сила е употребил, не знаем.

Да обичаш един човек не е лесна работа. За да обичам, трябва да снема енергия от периферията на слънцето, от енергията в аурата на слънцето. За да го обичам, трябва да снема енергия от центъра на слънцето. Как се изважда енергия от центъра на слънцето и от повърхността на слънцето? Имам апарат в себе си, с който схващам лъчите, които излизат от центъра на слънцето. Те имат един ефект. И тия, които излизат от повърхността, от аурата на слънцето, друг ефект имат. Има апарати, с които се схваща и се превръща на мисли и на чувства. За да обичам, трябва да пиша на слънцето и тази енергия да ми изпратят.

Искат от мене портокали. В умерените пояси няма, има в тропическите места. Трябва да пиша да ми изпратят портокали. Искам банани, няма тук. От тропическите места трябва да дойдат. Туй чувство да му покажа, то не става тъй. Вие мислите, че чувствата, които проявявате, са се родили на земята. Те идват, те не са от земята. Всичките мисли идват от слънцето и всичките чувства идват от слънцето. Силовите неща, които се раздават, те са от земята

Всеки един от вас в центъра на своя мозък има едно слънце, което съответства на нашето слънце, което изгрява на земята. Вашето слънце в мозъка има отношение с голямото слънце. Вашето слънце приема енергията от голямото слънце. Вашето слънце ще ви предаде от енергията.

Тия неща, които ви разправям, са неща непроверени. Какво е туй слънце голямото отвън знаем, но какво е туй слънце в главата?

Тогава вие нямате представа какво нещо е човешката душа. Вашето тяло е видимата материална ядка. Ако погледнете един човек, има светии, които на десет- петнайсет километра аура имат. Голям човек е. Ако срещнете един човек, ще го видите грамаден, десет километра има на височина. Сега вие чувствате само малкия човек. Човек се изменя, тази ядка се изменя. Ще останете в големия човек.

Човек е трояк в себе си. Има представител в Божествения свят. Божественото в човека е големият човек, после - средният човек е между ангелите и най- после - малкият човек, който е между хората. Вие сте запознати с малкия човек тук на земята. Тепърва има да учите онзи, който е между ангелите, човека на ума. Какво нещо е човекът на Божествения Дух, тепърва има да го учите. Та по някой път седите и се месите в работите на големия човек, не го слушате, но му давате нотации, какво трябва да прави. Казвате му: „Ако ти не ме слушаш, няма да ти слугувам."

„Не искам да живея!" Ти се бунтуваш: „Не искам да мисля, не искам да чувствам. Аз съм свободен." Никак не си свободен. Вие се осъждате на страдания. Живели ли сте един ден без любов, да видите какво е. Може да ви дам пример, да хвана едного от вас и да не му дам пет минути да диша. Кой живее в дишането? Или да ви затворя очите в ума ви, да не ви позволявам да влиза светлина. Ще видите как ще почувствате онзи недоимък, ще стане цял един ад вътре. Сегашните ви възгледи какви са? Вие сте вложили сто хиляди лева в банката и разчитате на тях. Какво става със сто хиляди, кажете ми.

Запример вчера ходих на разходка и изминах осемнайсет-двайсет километра. Ходих чак горе на Витоша до гората. Има повече от двайсет и пет сантиметра сняг, цялата гора покрита. Ако ме попиташ: „Защо ходиш?", казвам: „Единствено ходя, защото там е много чисто." Чисто е, но като вървя, противодействие има на снега, подхлъзване. Сега, усещам повече умора на мускулите на краката. Като се върви, губи се равновесие - малки подхлъзвания. Отивам горе изпотен, трябва да се преоблека, студено, не е отоплен салонът, студен салонът. Преобличам се. Запалихме огън, стоплихме чайника с вода и по едно кило изпихме шест души. Като отивахме нагоре, пъшканица имаше; като се връщахме, никаква пъшканица, всичко върви естествено.

Ние сега в живота се качваме нагоре. В младини се качваш нагоре, в старини слизаш надолу. На старини приемаш онази енергия, която си вложил. Като се върнеш, ще приемеш енергията. Като се връщаш, нищо не приемаш, губиш. Гледам мъчната страна на живота. Като излизам нагоре - страхотия, София - цял ад. Всички настръхнали, всеки гледа да бяга нанякъде. Като гледам, кой накъде тръгнал, озърта се, неволно се озърта. Срещам Господа и Той казва: „Защо не вършиш волята Ми? Толкоз години на вас ви говоря, защо досега седяхте, къде бяхте досега, защо не вървите по волята Ми?" Срещне те Господ, казва: „Защо не мислиш?" Какво ще кажеш на Господа? Щом не знаеш да отговориш, падне бомбата. Колко българи има избити. Германци има милиони, руси има милиони, изпратени за непослушание. Българите мислят, че тъй ще минат. Няма да минат.

Не е лошо. Щом влезеш на банята, ще дойде телякът, ще се умиеш хубаво, стига да е майстор, да не ти охлузи кожата. Да те съдят не е лошо, но не да ти охлузи гърба съдията. Сега те съдят за малки прегрешения и налагат големи наказания. Някой път за големи прегрешения налагат малки наказания. Сега, че си продал по-скъпо чорапите, ще те осъдят. На бойното поле може да убиеш десет души, ще ти турят гергьовски кръст. За десетина хиляди лева, има закон, ще осъдят един човек. Ако надминава сто хиляди лева, законът те хваща, ще те обесят.

Грехът е черната борса, доброто е бялата борса. Всичките цени са естествени в бялата борса. Едно кило масло на черна борса е седемстотин лева, на бялата борса е петдесет лева. Едно време беше два лева и половина. Два лева и половина златни колко правят?

Да оставим всички ония неща, които са без резултат. Има неща, които никакъв резултат не могат да донесат. Богат си бил, изчезне богатството. Умен си бил - изчезне знанието. Добър си бил - изчезне доброто. На туй не може да разчиташ.

Хубаво, аз се връщам, и не разбирам законите на обновяването. Вече трийсет и пет деня всеки ден правя екскурзии, защо? Каляване на волята. Ни най-малко не ми е приятно всеки ден да ходя осемнайсет километра. Като се върна уморен, казвам на света: „Ако и вие не тръгнете по осемнайсет километра до Господа и да се връщате назад, хора не може да станете." Заради мене е, да се даде пример.

Всеки ден ще ходиш при Господа, докато се разреши въпросът. Един ден ще го разрешиш. При Господа ще ходиш, няма друг да разреши. Любовта по любов се разрешава. Правдата по правда се разрешава. Мъдростта по закона на мъдростта се разрешава. Свободата по закона на свободата се разрешава.

Казвате: „Защо ще ходиш при Господа?" С едно отиване не става тази работа. Туй е много физическо. Всеки ден, като станеш, ще отправиш ума си към Бога, ще видиш твоите отношения прави ли са. Ако ние идем такива, каквито сме, в Невидимия свят, ще ни приемат ли? В ангелския свят ще ни приемат ли? Няма да ни приемат. Един човек с нечисти дрехи ще го приемете ли във вашия апартамент, да му дадете стол: „Братко, ти си много страдал." Най-първо, ще иде на баня да си хвърли дрехите, да се облече с чиста риза, с чисти дрехи, тогава трябва да влезе.

Ние, съвременните хора, трябва да се очистим от нечистотата. Тя е външна. Трябва да се очистим, нищо повече.

Вчера, като отивахме, дойдоха две кучета, от две породи, едното овчарско, другото птичар. Като тръгна по снега, напълниха му се пръстите помежду със сняг, не може да ходи. Един брат хвана го за крака, очисти му предните два крака. Преди това крета, не може да ходи, ближе си пръстите, залепило се по козината сняг. Очисти му краката. То благодари, че влиза в неговото положение. Като минаваме през снега, трудно е, отнема от топлината.

Непременно трябва да имаме една идея за Бога, да възприемем достатъчно количество топлина, от която се нуждаем. Ако нямаме туй количество топлина, нямаме разположение, свиване става на организма, човек не е разположен. Ако няма достатъчно количество светлина, той не може да мисли, пак е неразположен. Щом няма светлина и топлина, не може да се образува сила. Тогава мускулната система не е деятелна. Човек става пасивен, не се интересува от нищо в живота. Постепенно се зараждат всичките болести.

После, имайте друго предвид. Може ли вие новобранци да ги пратите на бойното поле да се бият? Ние, религиозните хора, като не разбираме законите на битието, искаме да оправим света. Трябва да знаем как да манипулираме с пушката, да вдигаме мерника, наука е това.

Нашата погрешка не е в яденето. Яденето е благословение. Който яде, се благославя всякога. Един, който преяда, и който не дояда, той се наказва. Ако яде човек, яденето само по себе си е Божие благословение. Всички Божии блага идват в яденето. Ако преяде и ако не дояде, там е злото. Да мисли човек, е Божие благословение. Ако изнасилваш ума си, значи, ако мислиш повече, отколкото трябва, и ако никак не мислиш, то произвежда пакост. Ние мислим някой път повече, някой път не знаем да мислим.

Онази мисъл, която произвежда Божието благословение, е естествена мисъл. Трябва да внесе радост, мир, дълготърпение. Мисълта на търпеливия - трябва да дочакаш онова, което си сял, да израсте и да даде плод. Като вкусиш този плод, да се зарадваш. После, да имаш мир, значи от благото, което имаш, да раздаваш на своите ближни. Предават се - в тялото разни мускули, разни системи една на друга си помагат, се координират. Лявата ръка помага на дясната и дясната помага на лявата.

Сега се спираме и казваме: „Господ ще ни научи." Не зная. В живота имам една опитност. Когато започнах да свиря, всички около мене не искаха да свирят. Казваха: „Цигулката е циганска работа." Ще си губя времето, казах. Като започнах да свиря, не бях взискателен, с години чаках. Не исках видни професори. И да исках, нямаше ги. Едва срещнах един чех - музикант с много добре развито ухо, отлична музикална памет. Той, като отидох при него, не ми предаваше да свиря. Седна на стола - той ми свири, аз му благодаря. От него се научих. Аз бях публика, той ми свири. На другите ученици предаваше уроци, гледа да ги изпрати по-скоро. Аз като ида, седна, той вземе цигулката и започне да свири. Благодарение на неговия начин на свирене аз се научих. Аз го гледах как свири. Добър пример ми даде. На онези ще им предаде няколко уроци и ще ги изпрати. Гледам, някой ученик свири, той маха с двете си ръце и излезе извън вратата. Венерин тип беше, излиза навън. Не кресна, не иска да се кара. Върне се, вземе цигулката, пак показва. Онзи пак засвири, заскърца, той пак излезе навън. Като се освободи от тях, уморен, аз влизам и той започне да свири. Аз му плащах, ценях, като ми свири. Мене ми беше приятно, като свири хубави работи.

Когато Невидимият свят ви свири, не искайте вие да свирите, стойте, слушайте. Защото Невидимият свят предава уроци на недаровитите ученици и маха с ръце. Нека ви посвирят, от тях ще научите.

Що е любовта? Тя е симфония. Ще слушаш. Срещате един човек, който проявява любовта. Те са редки работи, да срещнеш един човек на Божествената любов. Рядка работа е, да срещнеш един човек на Божествената мъдрост и да я изучаваш. Рядка работа е да срещнеш един човек на Божествената истина. Много хора ще срещнете, които обичат. Човекът на любовта е едно благо, едно рядко събитие в света. Трябва да благодарим на Бога, че сме срещнали един такъв човек.

Сега, във всинца ви има знания, които ви са непотребни. Срещнал си трийсет-четирийсет души, които са те лъгали. Защо ти е туй знание? Знае ли тия хора, това не е знание, то е изпитание в живота. Да срещнеш десет души на любовта, разбирам, но да срещнеш десет души лъжци, които са взели от тебе, какво ще научиш! Срещнеш [десет] души на свободата, на истината - ти си добил безценно богатство в себе си. Срещнал си десет души, които са те ограничили. Какво си добил? Да се не заблуждаваме, че сме придобили. Придобивка е само когато срещнеш един човек на любовта. Един, двама, трима, четирма, петима, десет души като срещнеш, или десет души като срещнеш на мъдростта - те дават, няма какво да искаш. Те са като извори. Ти минеш, опиташ.

Щом дойдем до закона, че аз ви обичам, че аз мисля заради вас, то е друг закон. Той е един добър човек. Той още преди години да ви е изпратил своето благо за вас. Аз ги наричам тия ангели, изпратени от Невидимия свят, за да помагат. Хората на доброто са ангели, служат на Бога. Не ангели, както вие разбирате. Ангел значи човек, който по любов и по знание, и по истина служи на Бога. Път, истина и живот е той.

Христос беше един от тези, Който слезе и донесе Божие благословение в света. Хората взеха, че Го обраха. Обраха Го, взеха Му всичкото богатство, ограбиха Го, убиха Го. Той дава една притча, какво ще бъде с Него. Прати господарят на лозето слугите си. Те ги биха и изпъдиха. Трима слуги праща. Най-после прати любимия си син. Казват: „Този е наследникът. Да остане заради нас богатството. Този не може да оправи света, да го убием. Ние ще оправим света."

Не се бойте. Трийсет души имали да дават на един сприхав господар. Който отивал при господаря, молил се, че няма. Той ги биел. Този, който бил трийсети, казва: „Двайсет и девет души като ги би, отслабна ръката му. Мене няма да ме бие, няма да може да издържи." Той като минал, другият казва: „Тебе няма да те бия, защото ти ме съжали, че са ми отслабнали ръцете. И действително, със седмици няма да ми мине, толкоз енергия изгубих. Освен че нищо не ми платиха, аз трябваше отгоре да давам." Туй става в сегашните дела. Като съдиш някого, че има да ти дава десет хиляди лева, ти ще похарчиш четири-пет хиляди лева по адвокати.

Ако биете някого, вие хабите енергия. Никога не се спирайте да критикувате някого: петниш ума си и губиш енергия. Щом те обрали, кажи: „Благодаря на Бога, че малко обрали." Истинската философия е това, забрави, нищо повече. За мен това е много естествено. Взел съм едно кило вода от някой извор. Дошъл друг и изпил водата. Няма да ходя да го гоня, да го бия. Да си върви. Вземам шишето, отивам на извора, напълня го. Отиването до извора е придобивка, отколкото да го бия.

Христос казва: „Не съдете." Да не съдим хората. Когато Господ е при нас, никого не трябва да съдим. Да идем да напълним онова, от което сме лишени. Когато Го няма Господа, може да се съдим. Съдете се тогава. Но щом Господ дойде, никаква съдба. Може да забравите всичко.

Казва някой: „Ама той има да ми дава." Нищо няма да ти дава. Щом Господ е там, никой нищо няма да ти дава. Щом Го няма, всеки дължи. Един пощаджия, който донесъл писмото, него държат отговорен, казват: „Предаде ли това писмо?", понеже той вече има отношение. Този, който изпратил писмото, иска да знае предадено ли е.

Има едно предаване - когато мисълта се предава направо. Тогава ние не се нуждаем от пощаджия. Обичаш някого, тази мисъл се предава направо. Всички мисли, които се предават чрез писма, са сенки. Всичко, което се предава направо, е реално. Онзи, който преди една година дошъл и изпратил своето благословение, той е от Бога. Който дошъл, носи документ, запис и оставя парите - това е сянка.

Сега ние не трябва да се отказваме от човешкото. Човешкото е тялото, ангелското е сърцето, Божественият свят, връзката, е умът. Умът е, който свързва. Казвам, умът и сърцето ни трябва да бъдат свързани с нашето тяло.

Всички ние сме отегчени с една мисъл: като измират толкоз хора, цялата атмосфера е просмукана с нещо отровно. Навсякъде има нещо отровно. Какво трябва да се прави? След като си ял, какво трябва да правиш? След като си ял, след половин или един час ще пиеш една чаша вода. Водата трябва да подпомогне на храносмилането. След като си ял, не трябва да се тревожиш. Какво ще стане за утрешния ден? Една мишка между котките може да се тревожи, защото всяка котка ще я изяде. Но питам, една мишка, ако живее между светии, как ще постъпят светиите? Светията никога няма да тури капан, да я хване. Той ще я повика, ще я погледне, ще каже: „Ела на разходка." Ще я изведе.

Аз гледах, един американец веднъж се разхождаше с една катерица. Тя се качи по дрехите му, скрие се под палтото. Той я хване, пусне я на пътя. Тя пак се качва под палтото и се крие. Той пак я хване, пак я остави на пътя. Разхождат се, той я управлява. Погледне я, тя пак се качи по него, скрие се под палтото. Ако любовта се разхожда, както този е катерицата, нему е приятно. Единственият, когото съм виждал да се разхожда така. Тази катерица вече се намира на тези дървета, да се качи по дърветата. Той я милва, тя по живото дърво се качва. Другата катерица, която не е възпитана, се качи, пак се скрие. Тя казва: „Намерих истинското място. По-рано кожата ми одираха." Сега намерила живото дърво - един, който я милва. Предполагам, вечерно време, като се върнат вкъщи, има нарочно апартаментче за тази катерица.

Направи ми впечатление. На един наш приятел, дошло му едно куче. Той има апартамент за куче, но то не иска да влиза в него. Гледам един ден, братът работи - направил апартамента двоен, постлал го хубаво. Разбира туй куче. Като го направи, гледам - само влиза вътре и ляга. Хубав апартамент, даже вие ще му завидите. Вратата отворена, мекичко. Като иде - влиза вътре.

Законът е такъв, ако ние не можем да приютим една хубава мисъл, трябва да й дадем място, ако не може да приютим едно хубаво чувство и да му дадем място, и една хубава постъпка, за похвала ли са тия работи?

Сега какво бихте желали? Какво желание бихте имали всички, да се координирате? Умореният човек от какво се нуждае? От някое превозно средство, аероплан, автомобил или кон, да се качи. Гладният човек от какво се нуждае? Много са ме гощавали, но досега само един човек ме е гостил, дето го помня, любовно ме гости. Не е лесна работа да гостиш един човек.

В живота си ако направиш само едно добро, както трябва, е достатъчно. В света няма две яденета, едно ядене. Доброто в света иде от едното.

Първата хапка, която човек взема в яденето, тя определя яденето. Ако от първата хапка си доволен, яденето е добро. Ако отпосле станеш недоволен, то е пресищане. Първата мисъл, първото чувство. Нали казвате: „Първата любов." Първата любов е Божествената любов, която донася всичките блага. Тя определя целия ход на живота. Като посети човека, всичко върви по мед и масло. Като не те посети, тогава животът няма смисъл.

Аз ви говоря, понеже в света иде един момент - не трябва да спите. В този момент ще се определи вашето бъдеще. Ако вашият ум не е готов, ако вашето сърце не е готово, ако вашата душа не е готова, тогава какво ще бъде новото?

Мислите: „Да дойде мир." Ако в този мир любовта не вземе участие, ако мъдростта не вземе участие, ако истината не вземе участие, няма свобода. Ако в този мир животът не вземе участие, ако знанието не вземе участие, ако свободата не вземе участие, не е мир.

Казвам: „Ще се пазим." Ние не трябва да употребяваме нашия живот, да поддържаме живота на въшките и на бълхите. Въшките и бълхите ще ги пратим да пасат трева, не да ходят по главите, да правят каквото искат. Да идат да пасат, овце да станат, да дадат малко вълна. В сегашното състояние какво може да дадат?

Някои съдят света. Нас трябва да ни интересуват хората на любовта, хората на мъдростта и хората на истината. Нас трябва да ни интересуват хората на живота, хората на знанието, хората на свободата. Нас трябва да ни интересуват хората на деятелността, на учението и на работата. Те са хората в света, които трябва да срещнем. Девет категории хора, като ги срещнем, от тях трябва да се интересуваме.

С един крак не може да ходиш, с два крака може да ходиш.

Този (1) е болен, на легло лежи, страда. Този (3) е крайно недоволен, че няма превозно средство. Първият е болен - не може да ходи. А този е недоволен, че няма превозно средство. Как тъй да няма превозно средство, така да го мъчат.

Съвременните хора са недоволни. Вие може да ми кажете: „Аз съм доволен." За мене нищо не значи. И аз може да ви кажа: „Доволен."

Казвам, тези хора два и половина километра всяка сутрин идват на събрание, защо? Пари не им давам, хляб не им давам, дрехи не им давам, обуща не им давам, шапки не им давам, големци не ги правя. Идват тия хора. Аз разсъждавам, виждам добрата страна. Когато някой момък срещне някоя мома, държи едно поведение, момъкът не я разбира. Тя му казва: „Ти какъвто си, не може да живеем двама. Ти трябва да имаш много светъл ум - всички хора да те обичат. Ти трябва да имаш добро сърце - всички хора да те обичат. Да имаш добри постъпки - всички хора да те обичат. Ако всички хора те обичат, и аз между тях ще те обичам." Да се сърди ли момъкът на младата мома, че я срещнал? Той трябва да благодари, че я срещнал.

Всяка мома, като срещне един момък, предава три неща. Той е болен - да стане да ходи. После - да се не смущава, че няма автомобил. Че какво иска Господ от нас? Ако Господ повика някой от вас като Амоса, да иде да му каже, какво ще кажете? На съвременния свят как ще разправяте волята Божия? Какво ще кажете на света?

Отива един християнин в древността, гладиатор бил, обичал да мачка хората, отишъл той да проповядва. Един възразява и той казва: „Казвай, ще обичаш ли Господа, или няма да Го обичаш, сега ще те удуша!" Стиска го. „Ако обичаш Господа, ще те обичам, няма да те смачкам. Ако не Го обичаш, ще те смачкам, няма да те обичам."

Много хубаво учение. Този вдигне ножа, той е свободен. Не е свободен, няма право да коли хората. Той няма право да вдига тази пушка да убива хората. Ти нямаш право да отваряш езика си и да кажеш лоша дума. Ти нямаш право да проектираш лоша мисъл. Ти нямаш право пред сърцето си да изпратиш лошо желание. Ти нямаш право е ръката си да направиш нещо лошо. Не е култура това.

При Бога да живеем. Като дойдем при Него и заради Него - никаква лоша мисъл! Какво са донесли лошите мисли? Нищо. Какво са донесли лошите желания? Какво са донесли лошите постъпки? Добрите мисли, добрите желания, добрите постъпки - всичките блага, които имаме, се дължат на тях.

Сега какво искате, я кажете. Искайте едно добро, което всеки може да ви го даде. От една муха да искаш, и тя да ти го даде. При извора като идеш, и той да ти го даде. От дървото като искаш, и то да ти го даде. От камъка като искаш, и той да ти го даде. Искайте едно добро, което всеки може да ти го даде. И слънцето, и въздухът, и дърветата, и камъните, и земята, и житото - искайте туй, което всеки може да ти го даде. Кое е то? Мисли върху него. Искайте едно добро, което всеки може да ви го даде. То да бъде най-малкото. Големи работи вие сте искали, вършили сте големи работи. Досега сте вършили големи работи. Сега ще вършим малки работи.

Всичките препятствия са, че големи работи сте вършили. Ева искаше големи работи - като Бога да стане. Всички искате това. Адам искаше и той това. „Аз вече станах големец." И той е голям сега. Мъже и жени са все големи.

Не искайте от хората това, което вие не може да дадете.

Сега, аз говоря на един език не по теории - нещо, което изисквам постоянно от себе си. Погледне ме един човек. Казвам: „Това има - това дава." Не искам друго. Една ябълка ти даде, погледни и благодари. Една круша - погледни я, благодари. Едно камъче - стъпи отгоре му, благодари. Едно малко изворче - погледни и благодари. Не смятай, че е малко. Някоя река може да тече, без да върши работа. Като видя туй камъче, толкоз време са стъпвали на него, не е роптало досега, не е вдигало шум. Този го тъпче, онзи го тъпче, то мълчи.

Една муха - тук кацне, изпъдят я, там кацне, изпъдят я. Не се обижда. Махнеш, тя пак кацне. Дойде, кацне на носа, казва: „Другите хора може да мислят, че си светия. Аз искам нещо от твоето светийство." Искам нещо да й дам за ядене. Тя казва: „Много са сладки, такива малки пържолки." Тия малките микроби счита за пържолки, които съм приготвил. Казва: „Много ти благодаря. Ще повикам някои другарки, много хубаво са сготвени." Разговаряме се.

Много е умна мухата, много е музикална. Щом свиря в стаята, дойде, кацне. Някой път кацне на цигулката и слуша.

Казвам, радвайте се на онова, което имате сега, което Бог ви е дал.

Аз ако съм на вашето място - някой брат станал по-енергичен, казал ви обида; щом ви обиди, повикайте го, дайте едно угощение, един банкет. Вземете, един човек преподава музика, не вземате вярно тона, не че ти мисли злото, но той се дразни, че не вземаш вярно. Всякога, когато вземаш фалшиво един тон, ти си създаваш неприятност в себе си.

Казвам, музикална трябва да бъде мисълта ни. Чувствата ни музикални трябва да бъдат и постъпките музикални трябва да бъдат. Музиката трябва да се внесе като вътрешен процес на работа. Светът за музика не е готов, нашият ум е готов за музика. Мисълта музикално трябва да върви. Сърцето е готово за музика и душата е готова за музика.

Когато говоря за новата музика, разбирам приложение в нашия ум. Пееш някой път за ума. Пееш някой път за сърцето. Пееш някой път за душата.

Слушах една гургулица и разчлених. Казва: „Ку- ку-ру." Зная какво значи „ку-ку-ру". Кукувицата казва: „Ту-ку." Кукувицата казва: „От моята глупава глава страдам. Ту-ку." Ще дойде времето, когато ще намери някое чуждо гнездо на някоя малка птичка и ще снесе яйцето. Майка, която ражда децата си и не иска да ги гледа, кукувицата казва: „Ще страдам, че не отглеждам децата си, както трябва." Това е „ту-ку". Ние оставяме Господ да гледа другите. Голямата кукувица оставя на малките птички да й гледат малките.

С колко години искате сега да се подмладите? На колко години бихте избрали да се подмладите? Коя е истинската възраст, която ви е приятна? Четиринайсет е закон на жертвата. Петнайсет е разколебаване на злото. Шестнайсет - кулата се събаря. Осемнайсет е несретно число.

Деветнайсет е едно число, което горе-долу работи за българите. Туй не го знаят. Единственото число, което работи. За българина са: три, шест и девет. Това са числа, които работят. Българинът обръща внимание на двете. Два вола. Три коня - тури единия в запас, ако стане нещо. На този казват „логой[2]".

Като българи, пожелайте да станете на деветнайсет години. Деветнайсет, то е вече заключение на една Божествена епоха. Девет, то е най-умната дъщеря и най- умният син на Бога. Едно е Божественото начало. Деветнайсет - разбирам да бъдете най-умните дъщери и най-умните синове на Бога, да вършите волята Божия тъй, както Нему е угодно.

Сега ви пожелавам да бъдете най-умните дъщери и най-умните синове на Бога.

Тази беседа, която държах, е дълга. Знаете ли защо? Защото всички ваши работи са дълги. Та вие казвате: „Дано да се скъси." Втория път ще скъся, но и вие трябва да скъсите. Щом вие говорите дълго, и аз говоря дълго.

Колкото се може по-късо! Всичко в света по- късо да е. То е най-хубавото. Много време да не се употребява.

Да ядем толкоз, колкото трябва - ни повече, ни по-малко.

„Отче наш"

Тринадесета лекция на Общия окултен клас
29 декември 1943 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев



[1] ровък - нар. Суров.

[2] логой - (унг.) Трети кон, впрегнат отстрани.

НАГОРЕ


placeholder