НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Сянка и реалност

Сянка и реалност

Най-често използвани думи в беседата: реалност, добро, зло, човек, може, сянка, живот, любов, има, сенките, можеш, две, силен, добре, аз, слаб, свят ,

Младежки окултен клас , София, 24 Декември 1943г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Упражнение за дишане с движение на ръцете.

Често се говори за реални и нереални неща. Какво разбирате под "реалност"? Каква дума е тя? – Френска. – Какво представя френският език? Дуализъм – вяра в две божества. Немският език означава вяра в земните работи. Българският език означава вяра в сладкото и горчивото. Английският език пък означава вяра в парите и в силата. Това е външната страна на езиците, т. е. тяхната мода. Някой те обиди. В какво се заключава обидата? Реална ли е обидата? На какъв език те обидили? Ако те обидят на български език, обидата е по-силна, защото знаеш езика. Ако ти кажат една обидна дума на френски, няма да се обидиш, защото не разбираш езика. Какво, всъщност, е обидата? Какво, всъщност, е тонът? Казвате: Това е тонът "до". Това е съдружие от 280 трептения. Значи, като се съберат 280 души на едно място и образуват една фирма, чува се тонът "до". Ако тия 280 души едновременно ти кажат по една дума, ще се произведе тонът "до". Ако трима души се сдружат, но само единият от тях говори, а двамата мълчат, всъщност, те не са съдружници.

Казвате за едного: Тоя човек е слаб. За друг казвате: Той е силен човек. Кой е силен човек и кой – слаб? Коя е силната и коя – слабата страна на човека? Мислите ли, че който говори много, е силен човек? Мислите ли, че който мълчи, е силен човек? Силен ли е бедният? Силен ли е богатият? По какво се отличава слабото от силното? Обикновено, хората страдат от своите слаби страни. Изкушението иде от слабата страна на човека. – Защо иде изкушението? – Защото си слаб. Ако си силен, никой няма да те бутне. Вървиш по пътя, натъкваш се на малко камъче – веднага го бутнеш с крака си. Ако на пътя ти се изпречи голяма канара, ще я бутнеш ли с крака си? Ще я заобиколиш. Значи, силните работи се заобикалят. Понеже изкушението иде от слабата страна, ще поддържаш тая страна, да се усили. Де атакуват неприятеля? – Дето е слаб. Ето защо, военните се укрепяват най-много там, дето са слаби. И вие понякога казвате: Атакуват ни. – Атакуват ви, защото сте слаби. – Какво трябва да правим? – Ще се укрепите. – Те нямат право да ни атакуват. – Който атакува, не чака да му дадат право. Ако овцата търси правото си от вълка, тя е загубена. Какво право ще й даде вълкът? Ще забие зъбите си в тялото й, ще й откъсне парче месо. Продължава ли още да търси правото си от него, той ще я изяде. Ако го питат, защо се изкушава от овцата, той ще отговори: Защото съм слаб. Ако и вие питате, защо ви изкушават, отговарям: Защото сте слаби. Чрез изпитанията вие се укрепвате и придобивате знания. Ако слабият не се изпитва, завинаги остава слаб. Следователно, животът не е нищо друго, освен изпитания, чрез които човек непрекъснато расте и се развива.

И тъй, под "реалност" разбираме това, което има сенки. Реалността никога не се заличава. Казваш: Аз имам убеждение. – Заличава ли се твоето убеждение? – Заличава се. – Тогава ще знаеш, че твоето убеждение не е реално. То е сянка на реалността. Истинското убеждение никога не се заличава. Щастлив си, но губиш щастието си. Това щастие не е реално, то е сянка. Изгубиш парите си, това е сянка; изгубиш здравето си, това е сянка; изгубиш живота си, това е сянка. Ти искаш нереалните неща да станат реални – това е невъзможно. Като изучаваш закона на реалността, ще разбереш, че реално е само това, което не се заличава. Реално е само това, което никога не се изменя. Казвате, че като умре, душата на човека продължава да живее. Щом душата вечно живее, тя е реална.

Съществуват две реални неща в живота: човешката душа и човешкият дух. Съществуват две сенки в живота: човешкият ум и човешкото сърце. Казваш: Изгубих ума си. Защо го изгубих? – Защото е сянка. – Защо изгубих сърцето си? – Защото е сянка. И светлината, с която си служим, е сянка. Това, което се пали и изгасва, е сянка. Зад тая светлина се крие истинската, реална светлина. Реалните неща никога не изгасват, никога не се променят.

Промените са сенки, но чрез тях се изявява животът. Без сенки животът не може да се прояви. Сенките се прекъсват, изгасват, изчезват, но реалността – никога. Страдаш, защото мислиш, че си изгубил всичко. – Изгубил си нещо, но не самата реалност. Изгубил си дрехата, оставаш гол. Значи, изгубил си сянката. Дрехите и животът едно и също нещо ли са? - Дрехите са сенките на живота. Казват: Не си умен човек, не можа да запазиш дрехите си. - Умен си, но неприятелят ти бил по-силен от тебе. Ако неприятелят ти е вълк, ти трябваше да се превърнеш на птица. Той ще остане долу, а ти ще хвръкнеш горе. Ако неприятелят ти е сокол, а ти врабче, на какво трябва да се превърнеш? Останеш ли врабче, ще те сграбчи и изяде. Какво ще правиш тогава?

Един американски професор който имал много дългове, търсел начин да забогатее, да оправи сметките си. В това време чул, че двама милиардери имали по един хубав кон, но и двата коня били много хапливи. Който се приближавал до тях, рискувал да остане без уши. Милиардерите давали по хиляда долари на оня, който може да отвикне конете им да хапят. Професорът се явил при единия от тях и казал: За половин час аз мога да възпитам коня ви да не хапе. Той сварил в един съд няколко чукундура и се приближил до коня. В момента, когато конят се готвел да го ухапе, професорът взимал горещия чукундур и го пъхал в устата на коня. Така направил три пъти. След тоя опит, конят престанал да хапе. Той разбрал, че има нещо реално, което не може да се хапе. По-реално нещо от чукундура за коня не съществува. Това, което не може да изправи нещата, е сянка. Това, което изправя нещата, е реалност.

Две реалности съществуват: добро и зло. Сладчината е сянка на доброто, а горчивината – сянка на злото. Доброто е нещо повече от сладчината, а злото – нещо повече от горчивината. Какво са, всъщност, доброто и злото, не питайте. Оставете тоя въпрос неразрешен. Те са две реалности. Какво е доброто, не знаем. Знаем само, че то произвежда сладчина. Какво е злото, също не знаем. Знаем, че то произвежда горчивина. Защо съществуват доброто и злото? Тоя въпрос е сянка. Ще знаеш, че доброто е добро, а злото – зло. Не се занимавайте със сенките на нещата. Ползвайте се от доброто и злото, като реалности в живота. Научи техните закони. Ако не ги научиш, ще попаднеш в сенките им. Злото е горчиво, понеже не искаш да го изучаваш. Доброто е сладко, понеже изучаваш законите му. Мислите ли, че добрият цигулар знае, какво нещо е музиката? Той нищо не знае. Хармонията е нещо повече от музиката. Чувате да се свири и пее, но това не е реалност, това е сянка на реалността.

По какво се познава, кой живее в областта на реалността, и кой – в областта на сенките? Който живее в сенките, губи нещо от себе си: от своите мисли, чувства и постъпки; той губи от светлината, топлината и силата си. Като губи, най-после умира. Който живее в реалността, всеки ден придобива по нещо. Той увеличава светлината, топлината и силата си. Следователно, щом забележиш, че губиш, напусни мястото, в което си попаднал. – Защо губя? – На тоя въпрос не може да се отговори. Щом си влязъл в света на сенките, ще губиш – нищо повече. Единственото нещо, което може да направиш, е да излезеш от света на сенките и влезеш в реалния свят. – Защо трябва да изляза от тоя свят? – Не питай. Ако останеш завинаги в света на сенките, ще изпиташ горчивините на живота. Ако излезеш от тоя свят и влезеш в реалността, ще изпиташ сладчината на живота.

И тъй, докато си в реалността, всякога ще печелиш, макар и микроскопически. Ако си в света на сенките, всякога ще губиш, без изключение. С други думи казано: Доброто и злото, като реалности, показват пътя, по който хората вървят: нагоре е пътят на доброто, надолу е пътят на злото; надясно е пътят на доброто, наляво – пътят на злото. Десният път дава сладки плодове, а левият – горчиви. Българинът търси път за примиряване на доброто със злото. За тая цел той прибавя пелин в сладкото вино. Скъпо струва пелинът. Въпреки това, няма човек на земята, който да не е пил пелин. След всяка сладчина иде горчивина, т. е. пелин.

Защо страдат хората? – От неразбиране на законите на земята. Те не знаят, де да турят злото. Не знаят, как да постъпват с доброто и де да го поставят. Това се дължи на недоволството на човека. Ако си гладен, недоволен си; дадат ти хляб, пак си недоволен. Намираш, че хлябът не е такъв, какъвто обичаш. Дават ти баница, пак си недоволен: сиренето било малко, брашното – черно и т. н. Дадат ти малко вино, недоволен си, че не било старо, 20 годишно. Подаряват ти дрехи, не харесваш цвета, кройката им. Това са излишни тревоги. Защо ще се тревожите за дрехи, обувки и къщи? Тревожиш се заради парите си, да не фалира банката. Ти не искаш да знаеш, какво ще стане с банката, но мислиш за парите си.

Вярвайте в доброто! Какво представя вярата? Вярата е път към мисълта, път към любовта, път към духа. Христос казва: "Аз съм пътят". Не можеш да влезеш в реалността без път. Христос прибавя още: "Аз съм пътят, истината и животът". Чрез Христа се влиза в пътя на истината и живота. Без вяра не може да влезеш в пътя на истината и живота. Тя е отворена врата, която води към тях. Вярата дава подтик на човека, но само с нея нищо не се постига. Можеш ли само с вяра да станеш цигулар? Ще се учиш да свириш и ще вярваш, че трудът ти ще даде резултат. Да вярваш, че ще станеш велик, без да работиш върху себе си, това е неразбиране на природните закони. Всяко криво разбиране прави хората нещастни. – Защо са лоши хората? – На тоя въпрос не може да се отговори.

Ще ви задам няколко въпроси: Каква е разликата между неорганично и органично вещество? Какви процеси са натрупването и растенето? – Натрупването е механически процес, а растенето – органически. Четеш една научна книга, трупаш знание, но това е механичен процес. Това знание не е обработено, не е организирано. Натрупването е външен процес, а растенето – вътрешен. Натрупването става отвън - навътре, а растенето – отвътре - навън. Обличането с нови дрехи е натрупване. В тоя процес няма нищо реално. Той е външен процес – механично натрупване. Всеки може да свали дрехата от гърба ти и да се облече с нея.

Какво представя наследствеността? – Закон на сенките. Дядо ти живял по един начин, баба ти – по друг начин и хвърлили сянка върху тебе. Дядо ти обичал винцето, и ти го обичаш; дядо ти се обличал хубаво, и ти се обличаш като него; дядо ти обичал да язди на кон, и ти обичаш същото; дядо ти бил ловец, и ти ходиш на лов; баба ти обичала да играе на хорото, и ти водиш хорото. Какво печелиш от тая игра? Играта е закуска. С една закуска не се живее. Като играеш един път, ще играеш още много пъти.

Един селянин отишъл на гости при кръстника си. Като видял хорото на мегдана, гостът се хванал да играе. Кръстникът му казал: Слушай, ще ти дам една крава и едно теле, само да не викаш "и-ху-ху"! Гостът играл и се въздържал да не извика "и-ху-ху"! Като дошъл до половината на играта, той се обърнал към кръстника с думите: Кръстник, ритам ти кравата, ритам ти телето "и-ху-ху"! Това е закон на наследствеността. Половината от живота си прекараш добре, после казваш: Аз съм свободен човек – "и-ху-ху"! В какво се заключава свободата ти? Какво направи с тая свобода? Изгуби кравата и телето. Чуден е човекът! Като каже "и-ху-ху", мисли, че е свободен. Свободен е дотолкова, доколкото да изгуби кравата и телето.

Някои мислят, че са дошли до реалните неща в живота. Реалните неща не се окисляват, не потъмняват, не се заличават, не се променят, не губят формата си, нито цвета си. Изобщо, реалните неща не изменят свойствата си. Неизменното в човека е реалното. Никаква сила не може да измени реалността.

Ще ви приведа един пример, да видите, какво значи да живееш в реалността. При един от индуските учители дошъл един ученик, да го пита, как трябва да живее, за да придобие любовта. Той му казал: Ще излезеш на пътя и ще срещнеш един военен. Ще му удариш една плесница. После ще видиш един брамин на молитва. И на него ще удариш една плесница. Най-после ще видиш един адепт - светия в съзерцание. И с него ще постъпиш по същия начин. След това ще дойдеш да ми кажеш, какъв е резултатът от твоята задача. Ученикът ударил една плесница на военния. Последният му ударил две плесници и го търколил на земята. Браминът, който бил на молитва, вдигнал ръка да го удари, но веднага я свалил, въздържал се. Адептът, който бил в съзерцание, даже не усетил плесницата, толкова бил вглъбен в себе си.

Питам: Може ли да кажете за военния, че живее в света на реалността? Той е старозаветник. Ударили му една плесница, той отговорил с две. Той постъпва според поговорката: "Каквото се провикнало, такова се откликнало." Ако удариш такъв човек два пъти, той ще те удари три пъти, най-малко с един удар повече. Някой пита: Защо ме удариха? – Много просто – не живееш в реалността. Ако си в реалния свят, като удариш някого, веднага ще се отдалечиш поне на един километър от оня, когото си ударил. Какво прави светлината? Плесне едного, но още на секундата се отдалечава от него на триста хиляди километра разстояние. Можеш ли да й отговориш със същото? Казваш: Плесна ме светлината, но от мене да мине, не мога да я стигна. Следователно, когато те хокат, противникът е далеч вече, не можеш нито да му отмъстиш, нито да му простиш. Щом му прощаваш, той е по-слаб от тебе. Докато си прощават взаимно, хората са вън от реалността. Това са хора на сенките. Всяка изразходвана енергия трябва да принесе някаква полза. Всяко предприятие, което свършва със загуба, отдалечава човека от реалността; всяко предприятие, което свършва с печалба, води към реалността. Закон е: от всичко което предприемаш, трябва да получиш поне микроскопична придобивка.

Сега ще ви дам по един образ за доброто и злото. Обичаш едного, но не изказваш чувствата си към него. Той има голяма градина, но още незасадена. Всеки ден ти отиваш в градината му и посаждаш по едно плодно дръвче. В един-два месеца градината е пълна с плодни дръвчета. Той се радва, и приятелят се радва, че изразил обичта си към него. Ако го мразеше, той щеше да направи точно обратното: всеки ден щеше да изсича по едно дърво, докато запустее градината му. Оня, който всеки ден посажда в градината ти по едно плодно дръвче, върви в пътя на доброто. Оня, който всеки ден отсича от градината ти по едно плодно дръвче, върви в пътя на злото. Това са стари образи за доброто и злото. Нови образи са нужни образи на реалността.

Казвам: Не говорете само за доброто и злото, но изучавайте се, сами да си помагате. Някой се нервира много, от най-малката причина се гневи. Щом се нервира много, носът му започва да се стеснява, ноздрите му се свиват. Това е опасно. – Защо? – Малко въздух влиза в дробовете му. Ноздрите трябва да бъдат отворени, да влиза повече въздух в дробовете. Казват за някого, че има тесен, ограничен ум. Това показва, че в умствено отношение той приема малко светлина. Кажат ли за някого, че е беден в чувствата, че сърцето му е ограничено, това показва, че има малко топлина в сърцето си. Без светлина формите на мислите не могат да се развиват. Без топлина формите на чувствата не могат да се развиват. Много хора страдат от неразвити форми на мислите и чувствата. Тази е причината, дето всеки се оплаква, че не го обичат. Всеки иска да бъде обичан.

Какво представя любовта? – Свят на услуги. Любещият е готов да услужи на всеки, който се нуждае от нещо. Любовта е свят на изобилие, но не на излишество. Тя дава изобилно, но никога излишно. Любовта подтиква човека към добро. Попаднеш ли в света на безлюбието, там всеки взима. Ако имаш светли мисли, ще ти ги вземат; ако имаш топли чувства, ще ти ги вземат. Ти ще останеш само кости. Ще те оберат, както смъртта обира човека. Като знаете това, не се оставяйте да ви обират. Постъпвайте със себе си, както постъпва любещият. Като види, че на пръстена ви има фалшиви камъни, той ги сменя с истински. Като види, че мислите ви са криви, нереални, той ги сменя с реални. Правете и вие същото. Всеки ден замествайте нереалните си мисли и чувства с реални. Освободете се от илюзиите на живота, за да влезете в реалността. Илюзиите не дават нищо на човека. Замествайте фалшивите неща с истински, преходните и нереалните с реални. Това изисква новият живот от всички хора.

Казваш на някого: Аз те обичам. – Знаеш ли, какво нещо е обичта? Да обичаш човека, това значи, да събудиш в него желание да яде круши, ябълки, сливи, или друг някакъв плод. Той е болен, иска круши. Можеш ли да му ги доставиш? Така ще проявиш любовта си към него. Когато болното дете иска от майка си ябълки или круши, тя тръгва из селото да намери някъде круши, за да задоволи желанието на детето си. Щом изяде една-две круши, детето започва да оздравява. Изобщо, желанието на болното дете да яде плод, е признак на оздравяване. Всяка нова мисъл, която влиза в ума ви, показва, че минавате от едно състояние в друго, т. е. от един свят в друг. Радвайте се на новите неща. Радвайте се, че на пръстена си имате един скъпоценен камък. Колкото повече се увеличават скъпоценните камъни, толкова по-добре.

Казвате: Защо не знаехме тия неща по-рано? Какво щяхте да направите, ако ги знаехте по-рано? Казваш: Защо по-рано не свирих? – Нямаше възможност за това. Салонът не беше измазан, измит и отоплен. Как щеше да свириш при тия условия? – Защо не го приготвиха по-рано? – Не можаха. Като си знаел, че ще свириш, защо ти не го приготви? Преди да питам хората, защо те не направят нещо, аз питам себе си, защо аз не го направя. Те не са направили нещо, защото знаят, колкото мене. Аз не го направих, и те не го направиха. Радвай се, че, макар и късно, са го направили, и ти ще можеш да свириш.

Често вие искате услуги от хора, които стоят по-долу от вас. Това е невъзможно. Оня, на когото добротата е обикновена, ще направи обикновено добро; оня, на когото лошавината е обикновена, ще направи обикновено зло. Обикновеният прави обикновени работи, а необикновеният – необикновени. Мнозина роптаят против разумния свят, против възвишените същества, които са взели участие в създаването на света. Те дават на човека цял хляб, но той е недоволен. Тогава те казват: Вземете му половината хляб. Пак си недоволен. Взимат половина от останалия хляб. Ако продължаваш да бъдеш недоволен, ще вземат още половина парче от останалото. Недоволството ти ще те доведе дотам, че ще вземат и последната ти хапка. След това започваш да плачеш и да се молиш. Дават ти едно просено зрънце. Ако си благодарен, ще ти дадат две зрънца. Продължаваш да благодариш – ще ти дадат три, четири, пет зрънца. Така ще увеличават зрънцата, докато се научиш да благодариш и на малкото. Ако те сполети малко зло, благодари. После ще те сполети още по-малко зло. Ако не благодариш за малкото зло, ще дойде голямото зло. Законът на доброто е следният: Ако благодариш за малкото добро, ще дойде голямото добро; ако благодариш за голямото добро, ще дойде още по-голямо. Законът на злото е обратен: Ако благодариш за малкото зло, иде по-малко зло; ако не благодариш за малкото зло, ще дойде по-голямо зло.

Един млад българин свършил науките си в Америка – това било наскоро след освобождаването на България. Той дошъл в София и се представил на тогавашния княз Батемберг. - Какво искате? – Служба. Князът намислил да го назначи министър, но го запитал, каква служба иска. – Искам да ме назначите директор в една от софийските гимназии. – Тогава идете при министъра на просветата, той назначава директорите и учителите. Провидението определя някой човек за министър, а той иска да стане директор. Който не приема голямото добро, ще му дадат по-малко добро. Ще го из пратят при министъра на просветата, да го назначи директор.

Назначават един офицер началник на цял полк. Той не приема тая служба. Казва, че не е роден за полковник. – За какъв е роден? - За подпоручик. Той казва, че не може да заеме такава висока служба. Подпоручикът вдига 30 кг. тежест, а полковникът – от 200 – 300 кг. Ако вдигаш 30 кг. тежест и те поставят на мястото на полковник, ще свършиш ли работата, която ти възлагат? – Сам няма да я свършиш, но ще накараш други да я свършат. Това, което разединява нещата, е слабо. Щом в даден момент не можеш да вдигнеш един товар, ти си слаб. – Ще го разделя на части, и така ще го пренеса. Това показва, че си умен, но не си силен. Ако в даден момент не можеш да се справиш с една мъчнотия, ти си слаб човек. След няколко деня можеш да се справиш, но в дадения момент не можеш. Затова, не си прави илюзии, че си силен. Ти си още на опашката.

Не се самозаблуждавайте да мислите, че имате по-големи възможности, отколкото всъщност притежавате. Често вие искате неща, които, ако Провидението ви даде, ще бъдете нещастни. Какво ще стане с вас, ако изядете наведнъж десет грама захарин? Един килограм захарин се равнява на 700 кг. обикновена захар. На колко захар отговарят десет грама захарин? Достатъчно е да вкусиш малко захарин, за да се откажеш от десетте грама. Не желайте неща, които вашата нервна система, вашият ум и вашето сърце не могат да понасят. Ако Провидението ви даде тия неща, вие сами ще се осакатите. Вие не сте дорасли още за всичко, което желаете. Трябва да чакате, докато се приготвите. Разумните същества дават всяко благо на своето време. Дойде ли нещо не на време, човек не е готов да го приеме. Ако го приеме, сам ще носи последствията.

Питате: Защо някои хора, които живеят в реалността, не се ползват от нея? – Много естествено, те отиват при реалността със затворени умове и сърца. Според мене, реалността представя изобилен извор, който дава щедро на всички хора. Отива някой при реалността със своето шише с тясно отверстие. Спираш се пред извора, но разполагаш само с една минута, нямаш много време. Туряш шишето на извора, и в него влизат само няколко капки вода. Кой е виновен за това? – Шишето с тясното отверстие. След тебе иде друг със стомна, която има широко гърло. Туря стомната на извора, и тя веднага се напълва. Следователно, който отива при реалността, трябва да отвори широко ума и сърцето си, да приеме всичко онова, от което се нуждае. Ако умът и сърцето ти са тесни, нищо няма да получиш от реалността.

И тъй, като работите за възпитанието на децата, ще прилагате метода на изобилието и щедростта. Тоя закон е приложим и при самовъзпитанието. Следователно, като отиваш за вода при извора, ще носиш стомна с широка уста. Който има голяма уста, е щедър. Който има здрави зъби и дъвче добре храната си, е здрав.

Днес говорих за отличителните качества на реалността. Едно от нейните качества е, че тя има сенки. Тя е абсолютно неизменна. Застанеш ли на канарата на реалността, никой не може да те помръдне. Докато се местиш, ти не си в реалността. Ледът се топи, водата се изпарява – това са сенки на реалността. Дъжд вали, кал се образува – и това са сенки на реалността.

Какво представя любовта? – Огън, който никой не може да изгаси. Който се опитал да изгаси огъня на любовта, той сам се е запалил. Докато живееш в огъня на любовта, все ще гориш. Запалиш ли се веднъж, вечно ще гориш. Това, което гори и изгасва, не е реално; това, което гори и никога не изгасва, е реално. Любовта носи вечното благо на живота. Няма по-приятно нещо от огъня на любовта. Казват за някого, че има огън. Значи, той е болен. Обаче, огънят на любовта носи здраве. В тоя огън пулсът бие правилно, ритмично. Вратата на любовта е всякога отворена за ония, които са готови да й служат.

Казваш: Тропам на вратата, но никой не ми отваря. Две причини има за това: или хората отсъстват от къщата, или не искат да ти отворят. – Защо не ми отварят? – Не те обичат. – Как да ги накарам да ме обичат? – Как може студентът да накара професора си да го обикне? – Като учи. Студентът трябва да изучава неговия предмет, да докаже, че обича знанието. Не е достатъчно само да слуша лекциите на професора си; той трябва да обича неговите лекции и да ги изучава. Човек може да те обича за онова, което ти обичаш в него. Ако обичаш цигуларя за свиренето му, и той ще те обича. Когато цигуларят свири на публиката с любов, всички го обичат; ако не свири с любов, не го обичат. Когато свири, цигуларят не трябва да мисли за пари. Дали ще му плащат, или не, това не трябва да го интересува. Ако получи пари, добре; ако не получи, пак добре. Който свири добре и не мисли за пари, парите вървят след него. Който не свири добре и мисли за пари, те бягат от него. Парите вървят напред, а той след тях. Питаш: Добре ли свиря? – Ще познаеш от парите. Ако те вървят напред, а ти след тях, не свириш добре; ако ти вървиш напред, а те след тебе, добре свириш.

Казвам: Ако ти гониш щастието, обикновен човек си. Ако щастието те гони, необикновен човек си. Ти не гони щастието. Остави щастието да те гони.

Изпейте песента "Сила жива". Кажи на силата две сладки думи, да се изяви навън. Ако си скърбен, кажи скръбта си на слънчевите лъчи.

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 24 декември, 1943 г. София. – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: реалност, добро, зло, човек, може, сянка, живот, любов, има, сенките, можеш, две, силен, добре, аз, слаб, свят ,

Младежки окултен клас , София, 24 Декември 1943г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder