НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Най-великата наука

Най-великата наука

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, има, казва, човек, съм, любов, всичко, хора, бъде, обичат, свят, всички, пее, сега, бог, майка ,

 Утрини Слова , София, 12 Декември 1943г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 60 гл. от Исаия и 13 гл. от I. Послание към Коринтяните.

Всяко нещо, което се чете, трябва да се разбира. Семето не може да се разбере, докато не се посее, не изникне, не израсте, не цъфне, не даде плод, и плодът му не се опита. Докато семето е в хамбара, нищо не ни ползва. То трябва да се посее.

„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка. (– 1 ст.)... „Ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка”. Значи, неразумен ще бъда.

„И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм”. (– 2 ст.). Какво особено има в това, че човек премества една гора или една планина? Какво ще придобиеш, ако преместиш един тежък камък, или една планина от едно място на друго? Само енергията си ще изразходваш – нищо повече. Важно е любов да имаш.

„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам”. (– 3 ст.).

„Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее”. (–4 ст.). Значи, любовта е силна. Не мислете, че търпението е слабост. Търпеливият е силен човек. За Бога се казва, че е дълготърпелив. Той е най-силният.

Най-великата наука в света е да се научи човек да живее според закона на любовта. Това е най-лесното нещо, а същевременно и най-мъчното. Мислите ли, че живеете по любов? Вашата любов е външен грим, гримирани сте отвън с любовта. Тя не е проникнала още в живота на сегашните хора. Животът им е пълен със страдания и смущения.

Вчера бях в дома на един от нашите братя. Той разказваше, че отнякъде му дошло едно куче, което проявява голяма ревност. Братът има кози. Ако рече да погали козите в присъствие на кучето, последното се хвърля върху козите, лае ги – ревнува. Той ще погали и кучето, но едновременно не може и козите, и кучето. И кучето, и козите му са еднакво любими. Често и хората изпадат в същото състояние – и те ревнуват. Човек мисли, че ако погладят някого в негово присъствие, него ще забравят. Как ще гладиш едновременно и козите, и кучето? Ще дойде ред да се погали и кучето. Какво означава думата „куче"? Казват „куче, кучи". Значи, кучето учи, както всичко в света се учи. Питат ме, какво означава момата? Обърнете сричките на думата „мома", ще получите „мамо". Следователно, мома, която не може да стане „мамо", не е мома. Учете се да се освобождавате от заблужденията.

Често наблюдавам, как постъпват художниците, музикантите, философите. Всеки гледа да направи това, което може и знае. Всеки е специалист в известна област. Цигуларят свири това, което добре знае и обича. Художникът рисува това, което знае. Философът разсъждава върху това, което разбира. И аз искам да свиря това, което обичам. Измени ли на себе си, човек прави грешки.

Три закона определят нещата: закон на мислите, закон на чувствата и закон на постъпките. Тия закони показват, кое е начало на нещата и кое – край, кое е първо и кое – последно. Говориш на някакъв език, държиш реч. Първо трябва да имаш глас, да говориш; после, словото трябва да бъде съдържателно. Най-после, трябва да нареждаш думите така, че да предаваш мисълта си правилно, да те разберат хората. Кои думи се явиха първи в речта? Първи се явиха съюзите, после глаголите, прилагателните, местоимената. Последни се явиха съществителните. Това са доказали учените опитно. Когато някой заболее мозъчно, първо забравя съществителните имена. Той не може да каже брадва, но казва: Това, което сече. Не казва кон, но това, което се язди. После забравя местоимената.

Един американски професор, филолог, като предавал на студентите си за местоимената, преживял някакво затъмняване в съзнанието си и забравил, кой е. Разказвал за личните местоимена „аз, ти, той", и като се запитал в себе си, кой е, кое лице е той, не могъл да си отговори, аз ли е, ти ли е, той ли е, или друг някой. Прекъснал лекцията и отишъл у дома си, да пита жена си, кой е. Ще кажете, че това е болезнено състояние. Не, с него е станало някакво психично объркване.

Кои са трите лица в семейството? Първото лице в семейството е бащата, второто лице е майката, а третото е синът, или дъщерята. За себе си Бог казва: Аз съм. Това „аз" има едно значение. Когато ние се обръщаме към Господа, казваме: Ти си, Господи. Това има друго значение. Когато се казва, че Бог създаде всичко, разбираме, че Той носи бремето на цялата вселена. В Него всичко се движи и живее. Кажа ли „Ти си, Господи", трябва да изпълня Божията воля. Човек може да изпълни Божията воля, но не може да носи цялата вселена на гърба си, не може да носи грижите на всички хора и да задоволи нуждите им. Бог задоволява нуждите не само на хората, но на всички живи същества. Като не е в сила да задоволи даже своите нужди, човек се обръща към Великия с думите: „Ти, Господи!" Единствен Той може да ни помогне. За да ни помогне Бог, ние трябва да спазваме закона на любовта.

Помнете: Както са определени тоновете на китарата, мандолината и пианото, така е определено човек да живее по закона на любовта. Обаче, малко пианисти има, които свирят хубаво. Изкуство е да знаеш, как и колко да натиснеш клавиша. Някой пианист свири по няколко часа на ден, и то, след като е свирил 10–15 години. – Защо свири толкова? – Да не загуби техниката си. Следователно, малко хора изпълняват Божията воля. Малко хора се молят, както трябва. Някой се моли по няколко пъти на ден и мисли, че молитвата му е приета. Молиш се, но молитвата ти трябва да даде плод. Ти казваш, че си посял едно семе, но плод нямаш. Минали са вече три-четири години, и семката не е израсла. Да посееш едно семе, това значи, да израсте, да цъфне, да даде плод и да опиташ плода му. Щом не си опитал плода му, ти нито си посял семката, нито си я познал. И за човека се казва, че по плода му ще се познае. Плодът на човека са неговите дела. Значи, човек се познава по делата си. – Набожен човек съм. - - Ако твоята набожност не даде плод, както растенията и дърветата, не си набожен. Плодовете, със своята сладчина и вкус, определят делата на растенията. Като ядеш един плод, виждаш, какво е сърцето на плодното дърво. Ако плодът на една ябълка или круша е сладък, значи, сърцето й е добро. Това дърво обича Господа, и Господ го обича, затова дава сладки, вкусни плодове. Вкусът и сладчината на плода изразяват съдържанието на неговата любов.

Като слушат да говоря така, някои казват, че не разбират, как е възможно растението да обича Бога. Ако си вързал очите си с кърпа и казваш, че не виждаш, това не показва, че всички не виждат. Ти авторитет ли си? Който не разбира, да отиде на опашката; който разбира, да излезе напред, на главата. Който свири добре, да излезе напред. Който рисува добре, да излезе на първо място. Някой иска да излезе напред, да се прослави. Истинската слава е слава на Цялото. Ще кажеш, че искаш да бъдеш блажен. Ако искаш само ти да бъдеш блажен, никога няма да постигнеш блаженството. Когато блаженството стане достояние на всички хора, тогава имаме истинско блаженство. – Защо Бог изгори градовете Содом и Гомор? – За лошия живот на хората, да не се увеличи злото в света. Обаче, злото от Содом и Гомор достигна и до нашите времена.

Всички хора се питат, кой ще победи в сегашната война. В един дом се бият майката и бащата, братята и сестрите, и всички се питат, кой ще победи. Щом всички се бият, тоя дом е място на раздор. Казват, че в някой дом пее кокошка, а в друг – петел. Така не се говори. Да пееш, значи, да даваш разумно. Петелът никога не пее за лошо. Той е единственото живо същество, което всякога дава. Петелът не пее, когато човек умира, обеднява или пропада на изпит. Изобщо, когато някъде става зло, петелът не пее. Става ли някъде добро, петелът пее. Това значи петел. Не трябва ли тогава да пее петел вкъщи? Не трябва ли мъж да пее вкъщи? Под „пеене" не разбирам крякане, викане, да се чуват празни думи. Не е мъж оня, който само кряка. Пеенето на петела не е крякане, но кукуригане. Вие не разбирате дълбокия смисъл на думата „кукурига". Аз бих желал петелът всякога да кукурига. Българинът не се е вслушвал в кукуригането, да чуе, колко различни тонове има. Един петел пее бас, друг пее сопран, трети – между двата гласа. Голяма разлика има в гласа на петлите.

Целта на моите беседи не е да изнасям недъзите на хората. Да знаеш недостатъците на хората, нищо не те ползва. Да критикуваш, това е голямо изкуство. Да бъдеш критик, значи, да си учен и свят човек. Ако не си учен, ако не си светия, ще мълчиш, няма да даваш мнението си. Ако свириш и пееш хубаво, дай мнението си; ако не знаеш нито да свириш, вито да пееш, кажи: Нямам мнение. Всеки, който си дава мнението, дето не трябва, губи. Защо ще критикуваш, кое е право и кое – криво? Търси важното, същественото и, като го намериш, тогава си кажи мнението. Качеството на дрехата се определя от качеството на плата. Ако носиш дрехата си десет години, и платът не се изтърка, косъм не пада от него, дрехата е добра. Обувките ти са добри, ако след десетгодишна употреба запазват формата си. – Как е възможно това? – Вижте, какво става с крилата и краката на птицата. Цял живот хвърка и кацва от клон на клон, но нито крилата, нито краката се изхабяват.

Какво виждаме в човека? Какво казва той за себе си? Едно време бях млад, обичах; ето, остарях вече и не обичам. Лошо е, че си остарял. Какво направи? Защо остаря? Причината на остаряването не се крие в годините. Мине някой край тебе, и ти казваш: Не мога да търпя тоя човек, не мога да го нося. Чудно нещо, едно време майка ти те носеше – това беше добре за тебе. Ти считаше, че това е в реда на нещата. Не е ли в реда на нещата и ти да носиш някого? Като те е носила майка ти, не ти ли е дала пример? Както тя е носила товар, така и ти трябва да носиш.

Един трудолюбив българин се върнал вечерта вкъщи, уморен от работа и труд. Цял ден копал, сял на нивата, изложен на горещото слънце. Надвечер завалял силен дъжд. Уморен и цял мокър, той бързал по-скоро да се прибере, да се изсуши и почине. Жена му, изнежена и ленива, прекарвала повече вкъщи, да не чернее на слънцето, да не се изморява от тежкия труд. Като видяла, че мъжът й пристига мокър, тя го посрещнала с думите: И така си мокър, вземи котлите и донеси вода. Той взел един котел, донесъл вода и го изсипал върху жена си. – Сега, жена, и ти си мокра, можеш да донесеш вода. Наквасването не е повод, мъжът да отиде за вода, а тя да седи вкъщи, да не се мокри. Това не разрешава въпроса. Трудът трябва да минава от един човек на друг.

Всички трябва да се трудят! Ако речем да тълкуваме тоя пример, ще се явят две тълкувания. Мъжете ще поддържат страната на мъжа, ще кажат: Каква жена! Вместо да услужи на мъжа си, тя го кара да отива за вода. Жените ще поддържат страната на жената, ще кажат: Колко груб мъж! Да залее жена си с един котел вода. Според мене, тая жена имала добър ум, лошо сърце, а мъжът – добро сърце, лош ум. Ако жената имаше добро сърце, като види, че мъжът иде уморен от работа, веднага щеше да отиде за вода, нямаше да го използва. Ако мъжът имаше добър ум, нямаше да накваси жена си. Мъж с лош ум и жена с лошо сърце не могат да се споразумеят. В техния живот водата ще се разлива и двамата ще накваси.

Работа се иска от всички, а не само молитва. Казвате: Толкова години вече се молим за България. Какво е излязло от вашата молитва? Трябва да ви се плати ли, че сте се молили за България? Аз няма защо да се моля за България. Аз се моля за ония българи, които обичат Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. За тия българи се моля и на тях съдействам. Как постъпиха евреите с Христа, Който дойде между тях? Освен, че не Го приеха, те Го разпнаха.

Един българин овчар слушал свещеника в черква да проповядва за Христа, как евреите Го измъчвали, как Го разпнали. На излизане от черквата, овчарят видял един евреин, вдигнал кривака си срещу него и го запитал: Ти защо разпна Христа? Евреинът отговорил: Това беше преди две хиляди години, други Го разпнаха, а не аз. Хвърлят се минувачи, хващат кривака на овчаря и спасяват евреина. Казват му: Тоя не е виновен. – Тоя хванах, него ще бия.

Едно трябва да се знае: Въпросът не се свърши с разпятието на Христа. Той прости на евреите, които не Го приеха. От евреите, Христос мина в Римската империя. И там Го поругаха чрез инквизицията. Те казваха на Христа: Ние работим за Тебе, проповядваме Словото Ти, но искаме парички. И Той им даде парички. Сега иде ред на славяните. Христос ги пита: Вие какво искате? С пари ли ще работите? Другите, преди вас, въртяха търговия. Те казваха: Ако ни дадеш нещо, ще работим за Тебе.

Сега и вие се питате, кой е избраният народ. Оня цигулар е избран, който знае да свири всички класически парчета, които съществуват от памтивека досега. Оня народ е избран, който свири в гамата на любовта. Такъв човек може да учи. Каже ли някой, че не може да учи, не вярвам на думите му. Човек, който може да яде, може и да учи. Щом ядеш, всичко можеш да правиш; щом не ядеш, всичко не можеш да правиш. Щом пиеш вода, всичко можеш да правиш. Щом дишаш, всичко можеш да правиш. Щом приемаш светлината, всичко можеш да правиш. Някой казва: Това аз не мога да направя. – Все ще го направиш някак. Никой не трябва да върши нещата по закон. Един закон съществува за всички хора, но всеки ще го разбере по своему. Един е законът на любовта, но ти ще го приложиш, както знаеш.

Всички говорят за народа, казват: Милият народ. Въпреки това, казват, че тоя е невежа, оня е невежа. Значи, милият народ от невежи и простаци. Кой е милият народ? Божественото прави народа мил. Онова, което расте и се развива и което при всички условия остава едно и също, е Божественото начало. То е мощно и прави народа мил.

Един български офицер ми разправяше една своя опитност: До сръбско-българската война аз мислех, че българинът е прост, невежа. Случи се, че сърбите ме раниха, ротата ми се пръсна, и аз останах сам. Един от моите войници излезе отнякъде, взе ме бързо на гърба си и каза: Господин капитан, не бой се. Като ме носеше на гърба си, аз се запитах: Ако той беше ранен, щях ли да го нося? Всичките войници се оттеглиха, а тоя ме носеше. По едно време проговори: Аз ще те нося, ще те занеса, дето трябва, а Бог ще ме напътва. Изнесе ме човекът. Днес аз дължа живота си на тоя войник. Той е милият народ, който носи. Това е Божественото в човека, което насърчава. То казва: Не бой се, аз ще те нося.

Сега, като говоря за молитвата, може да се яви спор между молещите. Всички казват, че се молят. Какво е допринесла молитвата им? Ще кажете, че праведните се молят и осигуряват бъдещия си живот. Доброто отваря пътя на човека за другия свят. Някой казва, че ще се хване за крака на праведния и на добрия човек и с него заедно ще влезе в другия свят. Краката са, символ на доброто. Следователно, прав е човек, като мисли да се хване за крака на праведния. Значи, той се хваща за доброто. Важно е да се задържи за доброто, да не го изпусне.

Един богаташ заминал за оня свят. Той мислел, че е много праведен и ще влезе направо в рая. Спрели го пред райската врата и го завели в ада. Там го запитали: Какво добро си направил на земята, за което да не ти е платено? Само това добро може да ти помогне. Като помислил, дошло му на ума, че един ден купил моркови. Спряла го една бедна жена и му поискала един морков. Той й дал един морков, без да види някой и да му благодари за това добро. Господ прегледал в книгите и видял, че това добро е отбелязано. Тогава заповядал да вземат тоя морков и да му дадат да се хване за него, да излезе от ада, да не се мъчи там. Той се хванал за моркова, но за краката му се заловили неколцина, с желание и те да излязат от ада. Богаташът се обърнал към тях и казал: Защо сте се хванали за краката ми? Морковът е мой! В тоя момент морковът се скъсал, и богатият отново паднал в ада. Такъв морков не може да спаси света. Никакво заливане на жената с вода няма да спаси света. Кой е виновен за това?

Казват : Съдба има в света. Какво се постига, като осъдят, някого? Ще го осъдят, ще го турят в ада, т.е. в затвор. Докога ще го държат затворен? Каква култура носи оная държава, която има хиляди затворници? Покрай тях, трябва да се плаща на стотици пазачи, да ги наблюдават и следят. Затворниците трябва да се възпитават. В това отношение, истинските християни не говорят за ада. Те се спират върху стиха, дето се казва: „Ще създам ново небе и нова земя”. Адът е временно нещо. Ще дойде ден, когато адът ще се преобрази, ще стане място за добър живот. Не само адът е място за мъчение. И на земята има мъчение. Майката даде една ябълка на детето; после тя иска ябълката, то не я дава. Майката натисне ръката му, вземе ябълката и го набие. То плаче, сърди се. И майката се мъчи, и детето се мъчи. Щом майката поиска ябълката, детето трябва да я даде. Ако майката трябва да бие детето, да натиска ръката му и така да вземе ябълката, това е старата култура.

След всичко това ще се говори за старозаветниците, как са се били, как са побеждавали, как старите пророци са проповядвали. И това не е лошо, но какво ще говоря за малкото момиченце, или момченце, когато е било на една година? Всички знаете, какво може да прави детето на една година. И аз мога да ви кажа, какво прави детето като се роди. Мога да ви кажа, какво прави момиченцето на десетгодишна възраст. И след десетгодишната му възраст пак мога да кажа, какво прави. Каквито работи и да прави малкото дете – момиченце, или момченце, майката мълчи, на никого нищо не казва. Тя окъпе детето, изчисти го добре, преоблече го и след няколко часа, или на другия ден – според възрастта му, то пак е нечисто. Майката вика ли съседите си да им разказва, какво е направило момиченцето, или момченцето й? Каквото и да прави, тя си мълчи. Това е добър пример. Гледам, някой окъпал някого, изчистил го и дохожда да ми разправя, какво направил. Казвам: Не постъпваш като майката.

При сегашните бомбардировки хората дадоха достъп на различни слухове. Дойде един познат при мене и ми каза: Нашите свалили 30 неприятелски самолети. След него дойде друг, който донесе официално съобщение, че нашите свалили три неприятелски самолета. Числата 30 и 3 не са едно и също. Някои казали, че ходя на планината да се моля. Не говорете за неща, които не разбирате. Ако ходя на планината да се моля и, въпреки това, ни бомбардират, каква молитва е моята? Бог казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!" Ако българинът иска да стане човек, готов ли е да даде сърцето си на Бога? Готови ли са българите да направят всичко, каквото Бог им каже?

Не говорете за неща, които не знаете и които не са станали. Аз ходя на планината, но вие не знаете причината за това. Вие не знаете, защо излизам вън от града. Някое цвете има силен аромат. Аз се отдалечавам от него. – Защо? – Искам да намеря крайния предел, додето стига уханието на това цвете. Ако се приближавам до някое цвете, искам да усетя миризмата му отблизо. Когато се отдалечавам от хората, аз се приближавам към Бога, за да кажа нуждите на тия хора. Значи, искам да им помогна. Отдалечавам се от хората, за да възприема нещо от Бога, което да им дам после. В тоя смисъл, отдалечаването и възприемането имат една и съща крайна цел – даването. Като се приближавам към Бога, приемам нещо; като се отдалечавам от хората, работя. Това означава излизане от къщата и влизане в къщата. Излизането е едно нещо, влизането – друго.

Много съм говорил за любовта, но тя пак остава неразбрана. Някой казва на другите, че не обичат Господа. С това той иска да каже, че него не обичат. Как ще го обичат? Как трябва да проявят любовта си към него? Ако той е мома, или момък, може да му се помогне трояко: да му намерят подходящо лице да се ожени, да му се помогне в духовния свят или в умствения, т.е. да му се даде възможност да прояви доброто чрез сърцето, или чрез ума си. Момата иска да се ожени, да има слугиня, да й работи, а тя само да заповядва. Тоя морал не е прав. Какво дават господарят и господарката на слугата си, че искат да ги слуша? Парите, които му дават, не са техни; храната, която му дават, не е тяхна; думите, които му говорят, и въздухът, който излиза от устата им, също не са техни. Само едно нещо е тяхно – усилието, което правят, да му говорят.

И от мене искат много неща. Прави са хората, трябва да искат, но да знаят, колко могат да носят. Някой иска пълен чувал, сто килограма тежък. Съгласен съм да му дам, колкото иска, но при условие сам да носи товара си. Той едва може да носи десет килограма, а иска сто килограма. Защо му са толкова много? Гладна година идела, трябвало да се осигури. Там, дето хората не се обичат, глад има; там, дето хората не се обичат, жажда има; там, дето хората не се обичат, страдание има. Страданията се дължат на паднали духове – ангели, които не обичат хората. Ангелите, които обичат хората, причиняват радости. Това е една истина. Дали е сто на сто вярна, ще я проверите. Изобщо, който обича, причинява радости; който не обича, причинява скърби. С други думи казано: Обичам Бога, причинявам радост; не обичам Бога, причинявам скръб. Само Бог е съвършен. Ако отправите към Него една добра, светла мисъл, Той я приема, и вие се радвате. Ако отправите една лоша, отрицателна мисъл, Той я връща обратно към вас, и вие страдате, Като знаете това, не питайте, защо се радвате и защо скърбите.

Някои казват: Ние сме лоши хора. Не се говори така. Лош човек е оня, който има повече, отколкото му трябва, и го задържа за себе си. Той е материалист. Нуждаеш се от десет лева, имаш 20 лв. – ти си лош човек; нуждаеш се от сто лева, имаш 500 лв. – лош човек си. Трябва ти една къща, имаш две – лош човек си. Трябва ти една служба за прехрана, имаш две служби – лош човек си. Любовта се заключава във вечното движение.

Разказват, че германците открили нещо ново, с което могли в 24 часа да разрушат Лондон. Това, което англичаните направили с Хамбур, те могли да го направят с Лондон, но не искали. Не е въпрос да се разруши един град. Като приложат Мойсеевия закон „Око за око, зъб за зъб", всичко се постига. Те искали да постъпят така, че англичаните да забравят да им пакостят. Дали е вярно това, дали германците са казали така, не е важно. Важно е, може ли да стане това и по какъв начин ще стане. Възможно е само при условие, германците да се обърнат към Бога. Той ще смекчи сърцата им, и войната ще се прекрати. Значи, ако германците се обърнат към англичаните с любов, всички въпроси ще се разрешат лесно. Същото се отнася и до англичаните, французите, италианците, руснаците и японците. – Как ще се изяви любовта? – Чрез доброто в човека.

Да приложим доброто в живота си, както го е приложил един от героите на полския писател Сенкевич. Един голям полски велможа бил хванат от враговете си, които, за отмъщение, му извадили очите. След време враговете на велможата попаднали в негови ръце. Запитали го, как ще отмъсти на врага си. Той отговорил: Не искам да си послужа със закона „Око за око, зъб за зъб". Ще постъпя по Христовия закон: „Ако ти ударят една плесница, дай и другата страна". Обърнал се към врага си с думите: Иди си, братко. Бог да те благослови!

И тъй, всеки, който поддържа Христовия закон, е цигулар. Ако свири една песен на първата позиция на цигулката, и тя не излиза добре, ще обърне другата страна, т.е. третата позиция, на нея ще свири. На третата позиция се свири добре. Цигуларите свирят на седем позиции. Първата позиция е майката, втората позиция е бащата – най-трудната позиция, останалите позиции са братята и сестрите. Както виждате, бащата и майката са създали много синове и дъщери. Те образуват трио, квартет, даже и цял оркестър. Старите еврейски царе са имали много синове и дъщери. Знае се за Соломон, че имал 300 жени и 900 наложници. Ако от всяка жена имал по едно дете, ще излезе, че Соломон имал 1200 деца.

Веднъж ме запитаха, каква е била сунамката, в която Соломон се влюбил. Тя била овчарка, както и Соломон. Тия 1200 жени при Соломон бяха овце, които той пасеше. Сунамката казваше на Соломон: Аз не давам моите овце за твоите. Моите овце са възпитани по друг начин, не както ти възпитаваш твоите. Ти не си добър овчар, не постъпваш, както трябва. Разбиране, философия е нужна на човека, за да се справи с толкова жени. Овцете на Соломон били от различни породи: 300 били от царска порода, от обработен материал – изпредена прежда; 900 били от обикновена порода, необработен материал – непредена прежда.

Казвате: Кажи нещо за оня свят. – Оня свят е музика, трябва да имаш уши – да чуваш и очи – да виждаш. Трябва да разбираш езика на невидимия свят. Според Сведенборг, ако отидете на небето, трябва да минете през първото, второто и третото небе, дето ще срещнете ангели, на които трябва да разбирате езика. Ангелите от първото небе не виждат ангелите от второто небе, то е затворено за тях. И ангелите от второто небе не виждат тия от третото небе. Ако ангелите не могат да минават от едно небе в друго, колко по-малко това е достояние на хората. Те схващат Божествения свят като светлина. – Какво има в Божествения свят? – Само светлина. Никакви форми няма в Божествения свят. Следователно, никакви противоречия не съществуват там. И в нашия живот няма по-хубаво нещо от светлината; няма по-хубаво нещо от въздуха, който дишаме; няма по-хубаво нещо от водата, която пием; няма по-хубаво нещо от храната, която ядем. Няма по-хубаво нещо от онова, което виждаме и чуваме. Слушам, някой пее хубаво. Аз говоря за такова пеене, което повдига болния от леглото, прави, го весел и радостен. Като чуеш гласа на любовта, ти оздравяваш, ставаш радостен и весел. Слушайте, когато любовта пее и свири, когато яде, пие вода, диша чистия въздух и приема светлината. Това е истинският живот.

Една вечер стоях на тъмно в стаята си и гледах, как сестрите се молят; те правеха молитвата си, придружена с движения за дишане – очистителни движения, Почувствах силата на молитвата и започнах да размишлявам върху думите, с които Бог сътвори света. Той каза: „Да бъде виделина, и стана виделина. Да бъде суша, и стана суша. Да се яви вода, и яви се водата. Да се явят растенията, и явиха се растенията. Да се явят рибите, да се явят животните, и явиха се. Най-после Бог каза: Да се яви човекът. Да го направим по образ и подобие свое.

Сега и аз казвам: Да отделите всички ония неща от миналото, които ви спъват. Имате много препятствия в ума, в сърцето и във волята си, които и до днес ви спъват — отделете ги. Някои се спъват от най-малките препятствия, като мухите. Достатъчно е мухата да се докосне до паяжината, за да се спъне. Често правя наблюдения над мухите. Гледам, една муха весело бръмчи и хвърка. По едно време чувам, че жално бръмчи. Поглеждам, кацнала на една паяжина и се оплела. – Какво търсиш там? – Исках да разбера, какво мисли паякът за мене. – Няма защо да се интересуваш за мнението на паяка. Той не ти мисли доброто. Всичко, което е вън от тебе, не ти мисли доброто. Което е вътре в тебе – Божественото, има пред вид твоето добро. Не разчитай на това, което говори отвън. Ако разчиташ на него, всичко ще изгубиш. То ще задигне всичко, ще те обере. Разчитай само на Оня, Който ти говори отвътре. То е Божественото в тебе — него ще слушаш. Христос опита гласа на оня, който говори отвън, и на Оня, Който говори отвътре. Във външния глас Той позна ония, които не Го обичаха. Те Му казваха, че Бог не Го обича, затова Го е изоставил. И Христос се обърна към Бога с думите: „Господи, защо си ме оставал"? Най-после, Той каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде Твоята воля !" С тия думи Христос победи. В победата е силата на Христа. Тогава Бог проговори на Христа отвътре, и след три дена Той възкръсна. Така Христос разбра силата на думите, които идат отвътре. Вслушвайте се в тихия глас, който ви говори отвътре.

Помнете: Ония, които не ви обичат, са отвън. Тия, които ви обичат, са отвътре. Ония, които не ви обичат, говорят отдолу, от под пъпа. Тия, които ви обичат, говорят отвътре и отблизо. Божественото не е в ума, но някъде под лъжичката. То се проявява по различни начини. Един ден наблюдавах, как една котка си играеше с мишка. Хванала мишката, не иска изведнъж да я изяде, играе си с нея. Мисля си: Кой може да спаси мишката от устата на котката? Докато мислех по тоя въпрос, котката се унесе и заспа. В това време мишката избяга и се скри в едно сандъче. Котката се събуди, помириса мишката и я извади от сандъчето. Тя си мисли: Няма да избегнеш от мене. Поигра си с мишката и пак се унесе. Мишката избяга и отново се скри в сандъчето. И тоя път котката я хвана. После пак се унесе, но третият път мишката се скри между купчина камъни, и котката не я намери. Значи, има кой да помага. В тоя случай, камъните представят доброто в човека, което помага. Сандъкът не може да помага. Влезем ли в някой сандък, котката ще ни намери там и ще ни изяде. Да влезем между камъните, в доброто, което ще ни изведе на сигурен път.

И тъй, това, което може да ни помогне в сегашните времена, е Божията Любов. Трябва да чувстваме, дали Божията Любов се проявява, или не. Трябва да знаем, Божията воля ли изпълняваме, или нашата. Казваме: Да бъде Божията воля, но ни е страх. – Може да умра. – Да бъде Божията воля! — Да не се простудя. – Да бъде Божията воля! Като се къпеш, ще съблечеш дрехите си, и гол ще влезеш в банята. Като се окъпеш и изчистиш добре, ще облечеш чистите си дрехи и така ще излезеш вън. Не се страхувайте да съблечете старите си мисли и желания. Ще ги съблечете, ще се окъпете и ще се облечете в нови, чисти мисли и желания. – Какво ще остане от нас? – Оставете тоя въпрос настрана. Съблечете старото, окъпете се и облечете нови дрехи. – Ще ни вземат дрехите. – И това става. Някой отиде на баня да се окъпе, съблече дрехите си, но излиза гол – задигнали дрехите му, няма какво да облече.

Сега всички хора се страхуват от бомбите. Не може без страх, но страхът трябва да остане отвън, а любовта отвътре. И вие, които живеете на Изгрева, също се страхувате. Всички искат да бъдат близо до мене. Дървото, за да израсте, да цъфне и да завърже плод, трябва да бъде далеч от слънцето. То е на разстояние 150 милиона километра от слънцето. Важно е дървото да бъде в такова положение към слънцето, че правилно да възприема светлината. Важно е, какво положение има човек към Божията Любов. Ако застанеш хоризонтално към любовта, ти си на северния полюс; ако застанеш наклонено към любовта, ти си на умерения пояс; ако застанеш перпендикулярно към любовта, ти си на екватора, в горещия пояс.

Далеч ще бъдете от слънцето, но важно е да имате плод. Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моята заповед". Това значи, да възлюбите Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Това значи, да възлюбите ближния си като себе си. „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас, и аз ще ви се изявя". Това е новата – най-великата наука. Това е новото небе и новата земя. – Трябва да се живее! – Вие още не сте живели. Казано е в Писанието: „Радвай се на Неговата обетована земя". Земята отсега нататък ще се разкрие, както се разкрива приятелят ви, когато ви покани в своя дом. Той ви гощава, разговаря се с вас приятелски, запитва ви за жена ви, за децата ви, и най-после ще си кажете „довиждане". Сегашните хора живеят все в „довиждане".

Бог казва: „Ще създам ново небе и нова земя". Да създаде Бог ново небе и нова земя, това значи, да тури нов ред и порядък в света. Новото изисква да не се мисли за старото. Старите да се подмладят, а младите да не остаряват. Млади и стари трябва да уповават на Господа и да Му служат.

Сега ще прочета от 6–10 ст. от 42 гл. на Исаия.

Желая ви да се освободите от товара си, да не носите повече от десет килограма на гърба. Силните да носят най-много по десет килограма, слабите – по един килограм, а средните – от един до десет килограма.

Да прославим името Божие в себе си.

Да търсим първо Царството Божие и Неговата правда. Тя носи великите блага на живота.

Да изпълним Божията воля.

Днес, в света се вдига голям шум. Това да не ви смущава. Шумът е мътна вода, която трябва да се избистри. Мътната вода не може да оправи света. Топящият се лед не може да оправи света. Когато мътната вода се избистри, светът ще се оправи. Когато ледът се стопи, и водата се пречисти, светът ще се оправи. Зима е сега, земята е замръзнала. Може ли да израсте от нея нещо? Когато зимата мине, цветята и тревите ще израстат. Сегашната зима трябва да мине, да дойдат пролетта и лятото. Като дойде лятото, ще работиш. Ако не работиш, погрешката е в тебе. Лятото ще мине, без да го използваш. Ако през зимата не можеш да работиш, погрешката е в зимата, а не в тебе. Не се занимавайте с погрешките на зимата, но изправяйте своите погрешки. Как ще ги изправите? Като работите през лятото.

Иде вече пролетта. Започнете новата работа, която подразбира служене на Бога. За всекиго има възможност да служи на Бога. – Как ще служим на Бога? – Като турим духа си на работа. – Какво представям аз, един човек в света? Да задаваш такъв въпрос, това е все едно, малкият пръст на ръката да каже, че нищо не върши, и никой не мисли за него. Това е все едно, косъмът от главата да каже, че и той нищо не върши, и никой не мисли за него. Това е неразбиране на нещата. Косъмът, малкият пръст са части от тялото. В Божествения свят един косъм е толкова важен, колкото цялото тяло. И пръстът е толкова важен, колкото цялото тяло. В човешкия свят и хиляда косми нищо не струват.

9-то Утринно Слово от Учителя, държано на 12 декември, 5 ч.с. 1943 г. София – Изгрев.

Най-великата наука

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, има, казва, човек, съм, любов, всичко, хора, бъде, обичат, свят, всички, пее, сега, бог, майка ,

 Утрини Слова , София, 12 Декември 1943г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Добрата молитва"

91 псалом

"Молитва на Царството"

"В начало бе словото"

Ще прочета 60. глава от Исайя. Аз иде ви прочета 13. глава от Първото послание към коринтяните.

Нещата, които се четат, трябва да се разбират. Семето, докато не се посее, докато не изникне, докато не цъфне, да даде плод, да го опитаме. В хамбара, докато седи, не може да ни ползва. Трябва да се посее.

Ако говоря с човечески езици, ако говоря всички човечески езици и ангелски, които са съществували от памтивека досега, и ако говоря ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка. Значи неразумен ще бъде. И ако имам пророчества и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм. Какво има, че човек премества една гора. Някой казва да премести една планина. То е едно и също. Да преместиш един камък от половин кило, от едно кило, сто, двеста, планина, какво ще добиеш? Да преместиш една планина от едно място на друго, ще похарчиш много енергия. "И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам. Любовта дълго търпи, благосклонна е." Не мислете, че търпени- ешо е слабост. Търпеливият човек е силен. За Бога се казва, че той е дълготърпелив. Той е най-силният. (Учителят прочете до края главата.)

"Изгрява слънцето"

Най-великата наука е човек да се научи да живее по любов. Най-великата наука е да се научи да живее човек по любов. Най-лесното нещо и най-мъчното нещо. Не мислете, че сега живеете по любов. То е само отгоре нагримирване с любов. В сегашния живот любовта не е проникнала. Животът е пълен само със страдания, смущения. Вчера бях у един брат, скоро едно куче му дошло. Той има и кози. Като погали козите, то се нахвърли върху козите, как така да ги гали. Той и козите погали, и него погали. Кучето дошло. И двамата са еднакво любими. Ние в света често играем роля, мислим, мислим, че като гладят козите, нас са ни напуснали. Едновременно човек не може да глади козите и кучето. Как ще ги гладиш? Сега не само да се привежда пример. Ще гладя кучето. Куче, което учи. Един ме пита какво нещо е мома. Коя е мома? Която е мома. Ние често се заблуждаваме. Толкоз години наблюдавам. Гледал съм художници, които рисуват, цигулари, които свирят, пианисти, които свирят на пиано, философи, които разсъждават - всеки гледа да говори за туй, което знае. Има нещо, в което то е специалист. Казва: "Да ви посвиря еди-какво си." Иска да свири, понеже го знае да го свири добре. Някой път мене се иска да свиря нещо, което аз обичам. Той казва: "Туй е още по-добро."

Има три фази, които определят нещата. Има закони, които определят мислите. Законът на мисълта определя мислите. Има закон на чувствата, който определя чувствата. Има закон на постъпките, който определя постъпките. С този закон трябва да знаеш кое е преди и кое следва. Ти говориш на един език, трябвa дa знаеш. Говориш, в речта най-първо трябва да имаш един глас. Едно слово трябва да бъде съдържателно, да има съдържание. Съществителните имена са дошли най-после в света. Най-първо дойдоха съюзите. То е първата реч. След туй дойдоха глаголите, прилагателните, местоименията, съществителните. Това учените хора го обуславят научно. Когато някои хора заболяват, изгубват първо съществителните имена. Не може да каже брадва, казва: туй, което сече. Не може да каже кон, казва: туй, което се язди. Забравя съществителните. После изгубва местоименията. Не знае Иван ли е, той ли е.

Един от американските професори по психология, след като преподавал за местоименията аз, ти, той, се пита: "Аз ли съм? Той ли съм? Кой съм аз? Второ или трето лице?" Напуснал лекцията да иде да пита жена си аз ли е, ти ли е, той ли е, или някой друг. Психологически се объркал. Ще каже някой - това е болезнено състояние.

Кое се нарича първото лице? В семейството кой е първото лице? Бащата. В семейството кой е второто лице? Майката. В семейството кой е третото лице? Дъщерята или синът? Казва: "Аз съм, който съм." Ние, като се обръщаме към Господа, казваме: "Ти си, Господи." Вече знанието е друго. Когато Господ казва "Аз съм, който съм" - има едно значение. Когато ние казваме "Ти си, Господи" - вече има друго значение. Когато той казва, че той създал всичко, той носи бремето на цялата вселена. Всичко туй, което е създадено, той го носи, в него всичко се движи, всичко носи. Когато аз казвам "Ти си, Господи" - имам предвид, че трябва да изпълня волята му. Тоя образ за мене трябва да бъде. Аз, като говоря, не може да бъда, не може да нося всичко. Човек не може да носи цялата вселена на раменете. Или кой може да носи грижите на всичките хора, да се обръщат В него и да ги задоволява. Не само хората, но всички същества - и той отговаря за нуждите им. Човек не може това дa cи представи. Когато казваме "Ти, Господи" - онзи, който е във връзка с нас и който може да ни помогне - това разбираме. За да ни помогне Господ, трябва да спазваме един закон на любовта.

Да кажем, свирите на китара. Там са определени местата и на пианото са определени, зависи как ще сложиш пръстите. Малко пианисти има, които знаят да свирят. Голямо изкуство е да знаеш да сложиш пръстите. После как трябва да натиснеш този тон. То е трудна работа. Десет, петнадесет, двадесет години всеки ден се упражнява по пет, шест, седем, осем, девет, десет, дванадесет часа да свири, да не изгуби техниката. Гледам, по някой път всеки се моли. Мисли, че той като се помолил, молитвата му е послушана. Той има една реалност. Представете си, че аз съм посял едно плодно дърво. Чакам година, две, три. Не израства. Казва: "Аз посях, но може би насън, като съм спал, съм посял дървото. Щом се посее, то трябва да изникне, да израсте, да цъфне, да даде плод и да опитаме плодовете му. По делата един човек ще се познае. Казва: "Може да съм набожен човек." Ако нашата набожност не даде плод? По подобие на дърветата ние ги обичаме по причина за плодовете. Но плодовете, това са делата на растенията. То е тяхната сладчина, живот. Като ядеш един плод, показва какво е плодното дърво сърце. Че ядеш един плод от круша, от ябълка, значи сърцето на туй растение е добро. Не само е добро, но туй растение Господа обича. Понеже Бог го обича, станало е сладко, вкусно, че обича Бога. Туй, което има в себе си, то е съдържанието на тази любов, която съществува между Бога и растението. Може някой от вас да каже: "Аз не го разбирам." Че не разбирате, то е друг въпрос. Ако ти си превързал своите очи, че не виждаш, и казваш: "Аз не виждам" - не показва, че ти не виждаш. Авторитет ли си? Аз не го разбирам. Авторитетен ли си? Който не разбира, на опашката. Който най разбира, на главата, да върви напред. Онези, които разбират, не трябва да седят на опашката, а на главата. Онези, които не разбират, - на опашката, да напуснат главата. Онези, които знаят добре да свирят, да излязат напред да свирят. Които знаят да рисуват, да излязат напред, първо място да вземат.

Иска той да се прослави. Истинската слава е славата на цялото. Ние искаме да бъдем блажени. Докато си само ти, не може да бъдеш блажен. Когато блаженството стане достояние на всичките хора, тогава е блаженство. Защо Господ потопи Содом и Гомор? За този лошия живот, за да не би злото да се увеличи. Бог прекрати злото на Содом и на Гомор. Туй зло от Содом и Гомор се пренесе в нашите времена.

Казвате: "Кой ще победи?" В един дом се бият братя и сестри и казвате: "Кой ли брат ще победи, или коя сестра ще победи?" Дали бащата ще победи, или майката? Тогава този дом е на раздор. Майката пяла. Какво разбирате под пеене? Да пееш, значи да даваш. Петелът пее. Вкъщи петелът пее. Хубаво, но така не се говори. Петелът пее, разбирам - който пее, дава от себе си. Единственото същество в нашия живот, което всякога ти дава. Петелът, когато пее, никога не пее за лошо. Петелът никога не пее, когато някой ще умира. Когато някой човек е осиромашал, не пее. Когато някой човек ще го скъсат, пее. Една жена няма да роди, не пее. Когато става злото, петелът мълчи. Когато ще стане добро, петелът пее. Това е петел. Казва, петелът пее. Че не трябва ли да пее петелът вкъщи? Подразбирам мъжа. Да говори напразно, това не е философия. Не е мъж, който само кряка. Пеенето не е крякане, кукурига. Вие думата "кукурига" не я разбирате. Аз бих желал петелът да кукурига. Българинът не знае какво значи, не се е вслушал, да знаете каква интонация има. Някой басово пее, някой тънко, някой посредата. Ще видите каква голяма разлика има.

Сега мене целта ми не е да изваждам недъзите. Недъзите на хората нищо не ползват. Да критикува човек, е голямо изкуство. Човек, за да бъде критик, трябва да бъде много учен човек, трябва да бъде и първокласен светия. Ти, който не си светия, ще мълчиш мнението. Ако си учил да свириш, ако пееш хубаво, може да кажеш, но ако не си, кажи: "Нямам мнение." Защото всеки човек, който си дава мнението там, дето не му е мястото, той губи. Всичко критикуваш - кое е право, кое е криво. Ще видите важното. Една дреха се познава, след като я носиш десет години. Ако не падне един косъм, хубава е. Аз считам добра дреха, която, като носиш десет години, космите останат, не падат, нито един косъм не е паднал, тя е добра. След като я носиш десет години, има изтрито, дупки, не е добра. Дреха, като я носиш десет години, нито един косъм да не е паднал, това е дреха. Като имаш едни обуща, десет години като ги носиш, да са като първоначално. Казва, как може да бъде така. Така е у птиците. Хвърка онази птица, съдира ли си обущата? Обущата на птиците не се съдират.

Вие казвате, едно време обичахме, сега остаряхме. Че още по-лошо за вас, че сте остарели. Че какво сте направили, защо остаряхте, кажете ми. Остаряването разбира съвсем друго. Минавал съм, някой казва: "Не мога да го търпя, не може да го нося." Казвам, значи едно време, майка ти като те носеше, беше добре за тебе. Считаше го в реда на нещата да те носят. Не е ли в реда на нещата и ти да носиш? Ако майка ти те е носила, не ти ли е дала пример? И ти ще носиш товар. Привеждал съм онзи български анекдот, малко пресилен, но е верен.

Връща се един българин, който е много трудолюбив, но жена му малко деликатна, не обича да работи. Само мъжът - туй направи, онова направи. Тя седи вкъщи да не я изгори слънцето, да не почернее. Връща се от нивата, валял го дъжд. Тя му казва: "Хазър си наквасен, вземи котела да донесеш вода." Тя не е наквасена, той да донесе вода. Той взема един котел вода, излива отгоре й и казва: "И ти си наквасена. Може да идеш." Наквасването не е повод. Не е разрешение. Трудът в света се изменя. Този пример най-първо не е любовен пример. Той е един пример, който трябва да се тълкува. Ако взема страната на мъжа, друг ще вземе страната на жената. Жените ще вземат страната на жената. Този мъж е груб, как тъй да иде, толкоз да се накваси. Защо ще накваси жена си?

Аз разбирам, че тази наквасената жена е имала добър ум, но лошо сърце. Този наквасеният мъж е имал добро сърце, но лош ум. Като дойдат, в контраст са. Наквасения мъж го разбирам с добро сърце. Понеже умът му не е добър, накваси и нея. Като накваси жена си, показва, че умът му не е добър. Жена му, ако имаше добро сърце, още като види, щеше да иде за вода. Понеже умът й е добър, а сърцето й е лошо, иска да го използва. Мъжът с лошия ум и жената с лошото сърце не може да се споразумеят. Тогава водата се разлива, мъжът е наквасен, и жената е наквасена. Някой ще преведе примера. Гледам, някога привеждат примери, но някога привеждат безразборно примери. Каквото вършите, не го разправяйте. Никога не разправяйте неща, които не са така. Не казвайте: "Насях сто дървета ябълки." Туй ще стане, когато градината ще даде плод. Тогава говорете. Не говорете преждевременно.

Казвате, толкоз години се молим за България. Че какво, като сте се молили за България, какво е излязло. Трябва да ни плащат, че се молим за България. Аз за България няма какво да се моля. Аз се моля за ония българи, които обичат Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Тогава им съдействам. Туй разбирам аз. Евреите показаха ли се добри, като дойде Христос? Той си замина, не го приеха. Нищо повече. Има много примери дадени. Ще ви приведа друг пример, който пак не е намясто.

Един български овчар слушал, попът в църквата говори, че на Великден как евреите разпънали Христа, как го убили. Като излиза от църквата, среща един евреин, вдига кривака и казва: "Ти защо разпъна Христа?" Той казва: "То преди две хиляди години, други го убиха." Този не е виновен. Хващат го, иначе щеше да удари с кривака. Казва: "Сега го видях, сега го бия." Въпросът не е там. Христос прости евреите, но не се спира там. Христа не го приеха, отиде в Римската империя, но там го поругаха и създадоха инквизицията. Те казват: "Слушай, ние за тебе работим." Проповядват парици. Сега идат славяните. Казва: "Вие какво искате? С пари ли ще работите? Онези с пари търговия правеха. Ако ни дадеш, ще идем."

Ние се спираме кой народ е избран. Онзи цигулар е избран, който знае да свири всичките парчета, всичките класически парчета, които съществуват в музиката от памтивека, знае да ги свири. Онзи народ има бъдеще, който свири в любовта. Някой казва: "Аз не може да уча." В това не вярвам. Човек, който може да яде, може да учи. Човек, който яде, може да работи. Който не може да яде, не може да учи. Човек, който може да яде, може да люби, добре да прави всичко. Щом ядеш, всичко може да правиш. Щом пиеш, щом дишаш, всичко може да правиш. Щом приемаш светлината, всичко може да правиш. Оправяне няма в света. Казва: "Аз това не може да направя." В света никой не трябва да върви по закон. Един закон има за всичките хора, всеки ще разбере разно, по своему. Законът на любовта е разнообразен. Има в любовта разнообразие. Ти ще направиш нещата, както ти знаеш. Сега казват: "Милият народ." Кой е този милият народ? Казва: "Този невежа, онзи невежа." Милия народ с невежия простак.

Милият народ на Божествения живот. Божественото в един народ, то е милият народ. Онова, което не се мени, което расте, което при всички времена остава едно и също, силно, мощно. Този е милият народ. Милият народ е Божественото, той не е прост.

Един български офицер ми разказваше: "Аз до сръбската война мислех, че българинът е невежа. Във войната ме раниха сърбите, разпръснаха цялата рота. Един войник казва: "Господин капитан, не бой се!" Взе ме на гърба си да ме носи. Като ме носи на гърба си, аз се питам - ако аз бях на негово място, щях ли да го нося. Казва: "Господин капитан, не бой се!" Другите войници се оттеглиха, този ме носи. Казва: "Господ ще уреди тази работа. Аз ще те нося, ще те изнеса." Изнесе ме човекът и днес дължа живота си на него."

Той е милият народ, който носи. То е Божественото, което насърчава. Кое Божественото? Божественото, което говори в нас: не бой се, аз ще те нося. То е Божественото, което говори. Като каже на онзи, той няма да бъде здрав, той е ранен. Той ще го пренесе, отпосле той ще оздравее.

Сега може да се яви спор между онези, които се молят. Един ден ще кажете: "Ние се молихме." Нищо не е станало. В Стария завет има много примери. Ние мислим, като приведем един пример, нещата няма да станат по същия начин. Често привеждат един пример. Вие като сте праведен, ще се хванем за вашия крак, и ние ще идем. Съгласен съм да се хвана за крака, но кракът е доброто. Ако се хвана за доброто, ще го хвана. Стига да ги хвана за доброто, ще ги хвана. Ако не се хванат за крака, за доброто, ще се скъса морковът.

Един анекдот привеждат българите, американците, англичаните го привеждат. Отишъл един голям богаташ в оня свят, който мислел, че е много праведен. Отива там, нито едно добро не е направил. За всичките добрини, които правил, все му е платено. Казват: "Кажи едно добро, за което да не ти е платено, да може сега да ти се плати, да ти се помогне." Дошло му наум, че купувал моркови. Една жена попросила, той взел един, че й дал. Намираш в книгата. Господ казва: "Вземете този морков, че идете." Онзи се мъчи в ада. Дават му моркова, да се хване и да го изведат оттам. Хванал се той за моркова и за краката му се наловила цяла верига други. Като се обърнал, казва: "Морковът е мой. Какво сте се хванали." Скъсва се морковът.

Морковът не може да спаси света. Никакви моркови, никакво разливане вода върху жената няма да спаси света. И кой е виноват, няма да спаси света. Казва, съдбата ще има. Какво се постига, като се съди някой? Съдят някого, ще го турят в ада. Докога ще го турят в ада? Питам, една държава, която има хиляди затворници, културна ли е? Трябва да им хванат пазачи, да им плащат. После трябва да има възпитание. Християните се спират. В християнството крайното разрешение е, че Бог създал ново небе и нова земя. Адът трябва да престане. Адът е нещо временно. Ще дойде един ден, когато и адът ще бъде едно място, дето много добре хората може да живеят. Адът не значи място за мъчение. Човек се мъчи. Виждал съм, децата се мъчат. Майката дала на детето ябълка, после я иска. То не я дава. Майката го бие, тогава майката вземе, натисне пръста, вземе ябълката. Като вземе майката ябълката, то реве. Тя казва: "Що не даваш ябълката? Ще ти дам по-голяма." Аз не може да приведа такъв пример, този пример според мене не е хубав. Като поиска майката, туй дете трябва да даде. Щом остане да натискам пръста, да го бия, това е стара култура.

Сега ще привеждам Стария завет, как са се били, как са се побеждавали, как са проповядвали пророците. Всичките тия неща са хубави. Какво ще разправям за едно малко момиченце, което е на една година, какво прави. Аз зная какво е правило. Още като се роди, зная какво ще направи още първия път. Може и аз да ви описвам, до десет години може да ви разправям какво ще прави. После от десет години пак може да ви разправям какво ще прави младото момиче. Младото момиче какво е правило? Много неприлични работи е правило. Майката всичко туй е скрила. Ще я умие, ще я очисти, ще я облече и дума не казва. Не вика съседките да им каже дъщеря ми какво е направила. На другия ден пак ще я умие, и пак мълчи. Каквото прави малкото момиче, майката мълчи. Сега гледам, някой окапал някого, ще дойде да ми разправя какво е направил. Не постъпваш като майката. Този пример донякъде аз го считам много хубав пример. Мълчи майката.

Иде един и ми казва: "Нашите свалили тридесет аероплана." Казвам: "Добре." Дойде друг, донесе официални сведения, само три аероплана свалили. Тридесет и три аероплана е едно и също. После някой разправял, че аз съм ходил по планината да се моля. Не се занимавайте с тези работи, не са хубави. Ако ходя в планината да се моля, те пак дойдат. Какви искате? Българите искаме хора да станат. "Сине мой, дай си сърцето." Българите готови ли са да си дадат сърцето на Господа? Толкоз примери. Българите готови ли са, каквото им каже Господ, да го направят и въпрос да не направят? Не говорете, нищо не се постига. Утре ще се повдигне въпрос, нали вашият Учител ходи, защо ходи. Вие най-първо не знаете защо ходя на планината. Вие какво си мислите? Подбудителната причина в мене е съвсем друга. По някой път някои цветя миришат. Отдалечавам се. До каква далечина ще бъде уханието, отдалечавам се, дойда до крайния предел, дето има най- тънкото ухание. Пита ме защо се отдалечавам. За да опитам туй ухание. Някои растения с по-слабо ухание са, приближавам се. Като се отдалечавам, главната причина е тази. Ако се приближавам, то е, за да видя уханието. Ако се отдалечавам, то е с цел да дойда да помогна на хората. Ако се приближавам при Бога, отивам да разправям какви нужди имат, от невидимия свят трябва да дойдат да видят какви нужди имат.

Отдалечаването и възприемането е една и съща идея. То е даване. И едното, и другото е потребно.

Като се приближавам към Бога, отивам да приема нещо. Като се отдалечавам, отивам да работя. Значи влизане и излизане от къщи. Влизането е едно и излизането е друго. Тия неща трябва да бъдат ясно поставени. Гледам, един ден в един автомобил двама- трима души седим. Още двама-трима искат да се качат, а в автомобила има само едно място. Те са четири-пет души. Който и да тури, тримата ще кажат: "Тъй е то." Кой трябва да влезе в автомобила? Ако аз сляза, те няма да се качат. Въпросът е с мене да бъдат. Аз съм готов да сляза, автомобила оставям настрана. Често вие изпитвате състоянието на другите хора. Много пъти трябва да се освободите от чужди състояния.

Някой път аз седя и ако аз не разбирам закона, може да се спъна. Седя и нещо в мене говори: "Ти не обичаш Господа, ти не обичаш Господа." Този, който казва, че ти не обичаш Господа, тя е една млада сестра, която постоянно говори: "Ти не ме обичаш, ти не ме обичаш." Как да я обичам? Какво иска тя да я обичам? Аз за нея не може да се оженя. Представете си, че съм на сто и двадесет години, замина за другия свят. Тя се е влюбила. Единственото нещо, което може да й пожелая, е да я запозная с някой млад момък, да остане при него, да има деца, къща. Или в умствено отношение да й дам един добър ум, или в духовно отношение да й дам едно добро сърце като възможности сега. Най-първо тази сестра не знае какво нещо е любовта. Тя още не е любила, не знае какво е. Тя иска като господарка слугинята да знае да й готви, да й носи вода, като й направи, да й чете морал, казва: "Знаеш, аз на тебе плащам." За мене този морал слугини и господарки не е прав. От това гледище, дето аз гледам, какво съм дал на този човек? Иска да ме слуша. Нищо не съм му дал. Парите, които съм му дал, не са мои. Храната, която му давам, не е моя. Думите, с които говоря, въздухът, и той не е мой. Единственото нещо - съм направил усилие да кажа нещо. Така разсъждавам.

Някои от мене искат, това искат, онова искат. Прави са. Искат цял чувал от сто кила да му дам. Той не може да го носи. Аз съм готов да му дам, той не може да го носи. Аз съм готов да му дам толкоз, колкото може да носи. Аз го виждам, десет кила може да носи, иска сто кила. Трябва му за цяла година, защото гладна година ще бъде. Там, дето хората не се обичат, глад има. Там, дето хората не се обичат, жажда има. Там, дето хората не се обичат, страдание има. Страданията в света произтичат, че има известни духове, ангели, които не обичат хората. Тези, които не ги обичат, са причинили страдание. Онези ангели половината, които обичат хората, създадоха радостите. Ангелите, като се отделиха, едните, които ни обичат, създадоха радостите; които не ни обичат, създадоха страданието. То е само за изяснение, не е сто на сто вярно. Онези, които ни обичат, създават радости. Онези, които не ни обичат, създават скръб и страдания. Или другояче - обичам Бога, създавам радост; не обичам Бога, създавам скръб. И ние сами ги създаваме. Бог е единственото съвършено същество. Като изпратиш една мисъл, която не е чиста, се връща веднага. Бог всичките неща ги връща назад.

Сега не искам да мислите колко лоши хора сме. Лошият човек е материалист. Тебе днес ти трябват десет лева, ти имаш двадесет, ти си лош човек. Тебе ти трябват днес сто лева, ти имаш петстотин, ти си лош човек. Тебе ти трябва една къща, ти имаш две, ти си лош човек. Тебе ти трябва една служба, да си изкараш прехраната, ти имаш две, ти си лош човек. Онова, което не ти е нужно, ти щом го имаш, ти си лош човек. Любовта е във вечното движение.

Сега ми разправяха един анекдот. В Берлин измислили нещо да пометат Лондон, ще го очистят. Германците ще направят туй, което англичаните направиха с Хамбург. Чувам друго нещо. Германците казали: "Не искаме да правим, което англичаните направиха. Не е въпрос да разрушим Лондон. Няма да го разрушим. Ние ще постъпим не по закона "Око за око, зъб за зъб", но ще турим на англичаните още едно око, да не гледат с едно око, но с две да гледат. Ще направим едно нещо, англичаните ще забравят да ни правят пакости. Ще направим такова нещо, че те съвсем ще забравят да ни правят пакост." Как ще стане, кажете ми. Какво ще стане? Възможно е. Може Бог да даде едно сърце на германците такова, като се обърнат с любов към Бога, всичко ще се свърши. Казват: "Ние на англичаните с омраза няма да се отплатим." С какво? С любов. Не такава любов, но с добро ще се отплатим, не такова добро - да дадеш пет лева. Туй живот още не е станало. Ако стане туй, тогава ще бъде онзи пример от Сенкевич, един полски писател.

На един полски велможа неговите врагове му извадили очите, ослепял. Най-после хваща врага да отмъсти. Този, като го хванал, гледа го, гледа го, казва: "Иди си братко, Господ да те благослови. Ти си направил зло. Аз не искам да постъпвам като тебе." Може да го тури в затвора, да го убие. "Зъб за зъб, око за око." "Ако те плеснат от едната страна, обърни си и другата." Те не знаят. Вие, които казвате: "Обърни си и другата страна" - вие сте цигулари, някоя песен не излиза на първата позиция, на третата позиция излиза. Третата плесница е позиция на цигулката, дето много хубаво се свири. Христос казва - ако те обърнат на първа позиция, всички свирят. Втората позиция е много трудна. В цигулката втората позиция е много трудна, много дисхармонична. Втората е майката, първата позиция е бащата, третата позиция, това са братята и сестрите, третата и другите позиции са братята и сестрите. Девет позиции има. Говоря за идеалното. Третата позиция е едно синче или едно момиченце. Девет позиции, то са доста синове и дъщери наплодени.

Хубаво е. Има квартет или цял един оркестър. Че семейството има цял оркестър. Едно време еврейските царе имаха по петдесет-шестдесет синове и дъщери. Един цар е имал седемдесет синове и дъщери. Какво ще кажете за Соломона, който имаше триста жени и деветстотин наложници. Триста жени по едно дете - триста деца. И деветстотин други незаконни - хиляда и двеста.

Един брат ме пита каква е била тази сонамка, в която той се влюбил. Как се е влюбил в една овчарка. Казвам, Соломон беше овчар. Тия хиляда и двеста жени бяха овце женски, пасеше ги. Тази сонамка и тя беше овчарка. Тя казва: "Аз не давам моите овце за твоите. Моите овце другояче са възпитани. Ти, както постъпваш с овцете, не си добър овчар. Не знаеш." Трябва философия, разбиране трябва. Жени имал, но овчарка беше сонамката. Хиляда и двеста овце имаше от разни породи, от царски породи, хубави. Триста от тях бяха ценни, деветстотин бяха обикновени. Тристата жени бяха изработен материал, другите - неизпредена прежда. Малко кашкавал се прави, сирене.

Вие ме слушате някой път и казвате: "Кажи ни за оня свят." Оня свят е музика, трябва да имаш очи. Трябва да разбираш езика на невидимия свят. Като идеш, много мъчно е. Ако четете Сведенборг, ако идете в небето, според него в първото небе ще срещнете ангели, трябва да знаете езика им. Като идете във второто небе, ще срещнете ангели, трябва да знаете езика им. Срещнете ангели от третото небе, трябва да знаете езика им. Ангелите от първото небе не виждат второто, затворено е. Ангелите от второто небе не виждат третото небе.

Божествения свят само го създават хората. Той е като светлината. Какво е Божественият свят? Няма никаква форма в Божествения свят, една вечна светлина. Няма никакво противоречие, няма кому да се сърдиш. Казвам, в нашия живот най-хубавото нещо, което имаме на земята, е светлината. Няма по-хубаво нещо от светлината. Няма по-хубаво нещо от въздуха, който дишаме. Няма по-хубаво нещо от храната, която ядем. Няма по-хубаво нещо от онова, което слушаш. Слушаш най-хубавите работи. Пее някой хубаво. Аз говоря за едно пеене, като го чуеш, изведнъж болестта изчезва, ставаш здрав, радостен и весел. Като чуеш гласа на любовта, ти си весел. Трябва да слушате, когато любовта пее, когато любовта свири, когато любовта приема храна, пие вода, диша. То е животът.

Една вечер гледах на тъмното, като се молят. Направи ми доста впечатление. Аз почувствах силата. Гледам от стаята, всички сестри правят упражненията много хубаво (очистителни движения при молитва). Каза Бог да бъде виделина, и стана виделина. Да бъде суша, и стана суша. Да се яви водата, и се яви водата. Да се явят растенията, и те се явиха. Да се явят рибите, и те се явиха. Да се явят животните и най-после каза Бог да се яви човекът, да го направим по образ и подобие свое.

Сега аз ви говоря да отделите всички ония неща на миналото, които са ви спъвали. Имате хиляди спънки в ума си, в сърцето си и във волята ви, които ви спъват. Вие някой път се спъвате, както мухите се спъват. Аз гледам, нищо и никакво ги спъва. Една муха се качила на паяжината, вдига шум. Много пъти съм помагал на мухите. Казвам на мухата, не ти трябва да кацаш на такава нишка. Чакай да видя какво мисли той заради мене. Този, който мисли добро заради тебе, той е отвътре, Божественото. Това, което мисли зло заради вас, то е отвън. Това, което говори отвън, на него не разчитайте. Ако ти на него разчиташ, всичко ще изгубиш. Той ще задигне всичко, той не те обича, всичко взема. Разчитай на онзи вътре. Ще слушаш Божественото в себе си.

Христос имаше едно преживяване, дето хората не са го имали, едно от най-ужасните преживявания. Всички, които не го обичаха, казват: "Тебе Господ те е оставил." И той казва: "Защо си ме оставил? В твоите ръце предавам духа си. - Тогава той казва: - Свърши се." Божественото в него проговори. Силата на Христа беше в победата. Тогава Господ проговори, казва - ще видиш, не са онези, които отвън говорят, но отвътре. След три деня, като проговориха, дойде възкресението. Мощта на християнството седи в това, какво Господ говори отвътре.

Та казвам, дръжте в ума си - онези, които не ви обичат, са отвън. Тези, които ви обичат, са отвътре. Тези, които ни обичат, говорят много близо на ухото. Тези, които не ни обичат, говорят под пъпа. Онези, които говорят отвътре, те говорят от друго място. Аз няма да ви кажа откъде говорят. Ще знаете, че не говорят на ухото. И на пъпа не говорят, и на гърлото не говорят. Всеки от вас знае - под лъжичката има нещо, над пъпа проговаря, не в ума. Божественото не е в ума. В него няма изключение. То е Божественото. Аз съм привеждал примери.

Веднъж гледах, това беше във Варна. Котката хванала една мишка и седи. Аз разсъждавам, на тази мишка може да й помогна. Може да взема храна, да залъжа котката, да й дам нещо. Казвам, вън от мене има ли някой, който може да помогне на тази мишка. Разсъждавам и още като разсъждавам, котката играе с мишката и по едно време котката като че се унесе, заспа. Мишката се скри, влезе в едно сандъче. След една минута котката се събуди. Търси я. Извади я, казва: "Къде бягаш? Аз наблюдавам." Играе, и пак по едно време се унесе. Мишката пак влезе в сандъчето. След три-четири минути стана, извади я. Къде бягаш от мене? Ти не може да се освободиш. Имаше една купичка камъни наблизо, доста големи. Трети път като заспа котката, мишката влезе в камъните. Котката ходи, мърда опашка. Значи има, който помага.

Тия камъни наричам доброто в нас. Докато се крием в сандъци, не върви. В камъните, в доброто трябва да се скрием, Сандъкът не помага. Има някой сандък турен, ще дойде котката. Щом влезем в големите камъни, в доброто, ние сме сигурни. В сегашните времена онова, което ще ни помогне, е Божествената любов. Но да чувстваме дали е Господ, или не. Ако е волята Божия, да остане. Да бъде волята Божия, и нас ни е страх. Някой път казваме: "Да бъде волята Божия. Може да увра." Искаш да се къпеш с дрехите си. Ще съблечеш дрехите си, гол ще влезеш във водата. Банята ще взема с дрехите си. Ще съблечеш дрехите си, гол ще влезеш в банята. Ще се окъпеш хубаво, ще се очистиш, ще се облечеш.

Не може да разберем този закон. Ние не искаме да се събличаме с нашите мисли, желания. Казваш: "Какво ще остане от мене?" Остави тия дрехи, влез в банята да се окъпеш, дадена ти е особена кабина, затворена. Страх те е да не ти вземе някой дрехите. И то става. Виждал съм някои, като са се окъпали, са им задигнали дрехите, няма с какво да се облекат. Има такива работи. Аз забелязвам, доста дрехи има у вас. Тук, като съм на Изгрева, чувствам, всички ви е страх. Без страх не може. Отвътре любовта да влезе. Не се бойте. Някои искате да бъдете близо. Едно дърво да цъфне, да завърже, трябва да бъде близо до слънцето. То най-първо трябва да бъде на сто и петдесет милиона километра далеч от слънцето и в особено положение да бъде земята, да приеме светлината.

Трябва да се турите да приемете светлината, Божествената любов, перпендикулярно. Ако любовта приемете хоризонтално, ще имате един резултат, ще имате Северен полюс. Ако приемете светлината наклонено, ще имате умерените пояси. Зависи как приемате любовта. Ако я приемете хоризонтално, ще имате Северния полюс. Казвам, няма да бъдете на слънцето, далеч от слънцето, но ще имате плод. Казва Христос:

Ако ме любите, ще опазите моята заповед." Ако ме любите, ще залюбите Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. Ако ме любите, ще възлюбите Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. ако ме любите, ще възлюбите вашия ближен с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила, ние ще бъдем едно. Ако думите ми пребъдват във вас и ако вие пребъдвате в мене, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас. Аз ще ви се изявя.

Това е новата наука, онова новото небе и новата земя, която ще дойде. Трябва да се живее. Ние не сме живели. Искаме из въздуха да живеем. Казва Писанието: "Радвайте се на неговата обетована земя." Земята тепърва трябва да се разкрие. Вашият приятел, като ви покани в дома, влизате в уреден дом, даде ви първия обяд, приема ви по всичките правила. Приятелски разговаряте с приятеля си. То е прием. Добре дошъл, как си, кога ще си ходиш. Как сте вие, жена ви как е. Добре дошъл и довиждане. Ние живеем в довиждане. Все довиждане.

Сега три молитви четете на събранията. Ще четете и "Пътят на живота", "Молитвата на избраните" и после и лозинката ще четете. И сте захванали молитви, че ги четете три и три. Най-първо стани и чети една молитва за себе си. Чакайте аз да ви прочета, аз ще ви прочета третата част от лозинката. (Учителят прочете третата част от лозинката.)

На себе си човек трябва да чете. Да чете туй, което никога не е ставало. Искам в света да се прояви Божията любов. Не хората какво са мислили. Казва Господ, ето създавам ново небе и нова земя. Да създаде Бог нов порядък, нов ред в света. Новото в света е да не мислим какво ще стане със старото. Старите да се подмладят и младите да не остарявaт. Всякога и cтapи, и млади да yпoвaвaт и да служат на Господа.

Ето, ще Ви прочета от Писанието 42. глава от Исайя, от 1. до 6. стих включително.

"Отче наш"

Искам да се освободите малко, да не носите повече от десет кила на гърба си. Най-силните - десет кила, най-слабите - едно кило, другите - по две, по три, най-силните - десет кила. После ще имаме желание да се слави Господа. Има неща свети в нас. Да търсим първо Царството Божие и неговата правда. Да търсим тази правда, която носи всичките блага. После волята Божия. Най-хубавото нещо, което може да знаем. Сега чувате един шум отвън. Ще ви трябва. Вие ли ще оправите света. Не слушайте това. Мътната вода няма да оправи света. Топящият лед няма да оправи света. Мътната вода като изтече, светът ще се оправи. Топящият лед като се стопи, ще се оправи светът. Зимно време цялата земя е замръзнала, от нея ще израсне ли нещо? Сегашната зима трябва да мине. Ние правим погрешки. Ако ти лятно време не работиш, погрешката е в тебе, не е в лятото. Като не си работил, не си използвал лятото. Ако зимно време не си могъл да работиш, погрешката не е в тебе, погрешката е в зимата. Зимно време като не работиш, погрешката е в зимата. Лятно време като не си работил, погрешката е в тебе. Да се не занимаваме с погрешките на зимата. Ние ще поправим нашите погрешки, като работим през лятото. Сега пролетта иде, трябва работа. Оставете зимата настрана.

Има възможност да служим на Бога. Тури духа си. Един е той в света. Ако малкият пръст иска да каже: "Кой мисли заради мене?"; ако един косъм от главата ми каже: "Кой мисли заради мене?" - то е неразбиране на идеите. Косъмът заедно с всичките пръсти съставя човека. То е едно цяло. Един косъм е толкоз важен, колкото цялото тяло в Божествения свят. В човешкия свят и хилядите косми пак не струват.

Утринно слово
12 декември 1943 г., неделя, 5 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder