НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Благата в живота

Благата в живота

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, аз, любов, казва, хора, добро, казвате, бог, сега, светлина, казвам, даде, хляб, иска, съм, години, живот ,

Общ Окултен клас , София, 8 Декември 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Изпейте песента „Красив е животът.“

Упражнение за дишане, с движение на ръцете.

Мнозина запитват, какво е реалност и какво – сянка на живота. Реалността дава сенки, а сенките не могат да представят реалността. Сянката на предмета не е самият предмет. Значи, сянката не е реалност, но реалността хвърля сенки. На същото основание казвам: Любовта ражда безлюбието, но безлюбието не ражда любовта. – Защо е така? – Това не е ваша работа. Това е философия, върху която не трябва да мислите.

Какво се иска от човека? Да има прави, положителни възгледи. Да говориш за храненето, е едно нещо; да се храниш, е друго нещо. Да говориш за любовта, е едно нещо; да живееш по закона на любовта, е друго нещо. Всички са богати в говоренето. Лесно се говори, мъчно се прилага това, което си говорил. Можеш да говориш, колкото искаш. Говоренето е сянка на твоя живот. Реално е това, което правиш, а не, което говориш. Казваш нещо, но не го правиш – ти не си в реалността. Казваш: Какво съм направил? – Казал си една дума. – Каква пакост може да направи една дума? – Една дума е една кибритена клечка. Знаеш ли, каква пакост може да причини една кибритена клечка, ако не можеш да си служиш с нея? Тя може да запали цял град.

В 1885 г. един американец, по невнимание, запалил града Чикаго. Една вечер той отишъл в обора да издои кравата. Времето било ветровито. Той си служил със свещ. Оборът бил близо до плевнята. Свещта паднала на земята и запалила сеното в плевнята. От плевнята пожарът се разпространил и обхванал почти целия град.

Днес повечето хора мислят за велики неща. Като се стремят към тях, те искат да убедят близките си в това, в което сами не вярват. Наблюдавам някой, как убеждава другите. Казвам си: Чудно нещо, той убеждава хората, да повярват в това, в което сам не е убеден. Колкото и да ги убеждавате, няма да успеете. Друг е въпросът, ако сам си убеден в нещо. Тогава, и без да убеждаващ хората, без да им говориш, те ще ти повярват. Мислите ли, че езикът, с който днес си служите, е реален? Турците имат една поговорка: „Много приказки на воденицата.“

Преди години, около мене се движеха 12 братя, които искаха да станат апостоли, както във времето на Христа. Те нямаха вид на апостоли, но важното е, че нещата не се повтарят. Това, което е било във времето на Христа, не може да стане днес. Няма защо да се повтаря. Интересно е, как се яви това желание в тях, да станат апостоли. Какво ще придобият от апостолството? Някой иска да стане като Христа. Това е още по-мъчно. Няма по-трудна работа от Христовата. Това значи, да бъдеш натоварена кола. Мислиш ли, че ще те славят и почитат хората? Ако остане на грешните хора да те почитат, това значи, да имаш съдбата на една бълха. Какво правят с бълхата? Хващат я и я убиват. Като скача, тя ги безпокои, и те търсят начин да се освободят от нея. Не е лошо да станеш апостол, но не е практично. Практичните неща са на място. Например, приятно и практично е, след като си работил лятно време и си се уморил, да седнеш под сянка и да си починеш. Обаче, зимно време сенките са опасни.

Казвате: Има ли нещо лошо в една дума, или в една клечка кибрит? Една малка дума, казана не на място, може да измени целия ти живот. Ти може да направиш едно малко отклоняване, под малък ъгъл, в началото само, но то ще те заведе далеч от целта, която преследваш. Някои от вас сте от доста години вече в училището и мислите, че сте остарели, че сте се отдалечили от своята цел. Не е така. Вие едва сте започнали да учите. Какво представят вашите години в сравнение с една слънчева година? Какво представя вашето знание, в сравнение с това, което слънчевите жители имат? Едно слънчево дете, едва едногодишно, знае милиони пъти повече от най-учените хора на земята. То е пеленаче, но една негова година е равна на 200 милиона земни години. Вашата мярка е малка, а тая на слънчевите жители е крайно голяма. Когато това дете стане на 200 милиона години, сметнете, на колко години ще бъде един човек на земята.

Да се говори за старост и младост, това са относителни неща. Не е стар оня, който не може да се подмлади. Не е млад оня, който не може да остарее. Вие сте научили изкуството да остарявате, но не можете да се подмладявате. Има хора, които знаят да се подмладяват, но не могат да остаряват. Който знае да се подмладява и да остарява, той е разбрал смисъла на живота. Да мислиш, че си остарял, защото краката ти не държат, това е хилавост, а не старост. Стар е оня, който проявява знание и сила. Младият носи свежест, живот, той придобива капитал. Старият обработва тоя капитал.

Като се събирате, за какво говорите? Старите говорят за оня свят, да отидат таи, за да се подмладят. Това не е живот. Ако не разбирате, какво нещо е светлината, какво нещо е въздухът, какво нещо е водата и какво – хлябът, вие не разбирате живота. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си.“ Въпреки това, мнозина искат да ядат, но не се оставят на другите да ги ядат. Не разбирайте тоя стих буквално. Разберете ли го по буква, ще имате такъв резултат, какъвто хората имат. Всеки стих има двояк смисъл: буквален и преносен. Наистина, който е лишен от светлина и не я разбира, губи посоката на своето движение. Който е лишен от въздух и не го разбира, губи обема си. Който е лишен от вода и не я разбира, губи своята пластичност и преждевременно остарява. Който е лишен от хляб и не го разбира, губи основата, върху която гради. В светлината ние разбираме Божията мисъл. Чрез въздуха приемаме диханието на Бога. Чрез водата приемаме топлината, която иде от Божествения живот. Чрез хляба придобиваме благата, които Бог изпраща в света. Седиш отчаян и казваш: Няма хляб. Наистина, без хляб не се живее.

Какъв трябва да бъде хлебарят? – Здрав, чист, без недостатъци. Той трябва да се отличава с външна и вътрешна чистота. Казваш: Моята снаха меси хубав хляб. – Дошла ли е тя до абсолютната чистота? Външната чистота е символ на вътрешната – на чистотата на мислите и на чувствата. Външната чистота е символ на вътрешната чистота на въздуха, на водата и на хляба. Външните работи зависят от вътрешните. Искаш да станеш търговец. Търговецът трябва да има светлина в ума, топлина в сърцето – дихание, вода и хляб – капитал, стока, с които да работи. Ако няма тия неща, какъв търговец ще стане? Дюкян няма, пари няма, стока няма и минава за търговец – само обявления дава. Той трябва да вложи капитала си, да работи с него.

Миналата война, в Америка фалираха около 12 хиляди народни спасителни банки. Един работник внесъл в една от тия банки хиляда долари, да се намират „бели пари за черни дни“. Хората, които внесоха спестените си пари в тия банки, нищо не разбраха, не видяха сладостта на белите пари за черни дни. Десетина години след водната, тия банки отново се създадоха. Де отидоха парите на първите 12 хиляди банки? Кои ги изяде? Не е важно, кой ги изяде; важно е, че парите не се изгубиха, отново излязоха на бял свят.

Казвате: „Да спи зло под камък“, Аз не се възмущавам от злото, но казвам: Да обичаме доброто! Не се възмущавам от неправдата. но казвам: Да обичаме правдата! Не се възмущавам от безлюбието, но да приемем любовта. Не се възмущавам от невежеството, но да приемем знанието и светлината. Невежеството е неорганизиран капитал. Не е лошо да бъдеш невежа, защото ще имаш доверие на хората. Невежата е доверчив човек. Като му дадеш малко зобчица, той е доволен, лесно можеш да го залъжеш. Учения никой не може да излъже. Като го поканиш на гости, трябва да му дадеш най-хубавия хляб, най-хубавото ядене, най-хубавите плодове, най-хубавата вода – не можеш да го излъжеш. Освен това, той иска да знае, кой е тоя, който му предлага хубавия обяд. Ако дадеш една глава лук на учения, той ще го разчопли, да види. колко люспи има, какви са по състав, каква е вътрешността му и т. н. На български език думата „лук“ означава нещо просто, но на английски означава „внимавай, отваряй очите си“.

Учените са умни хора, мъчно се заблуждават. Но когато учен се заблуди, мъчно се оправя. Вчера тръгнахме на екскурзия за Витоша. На Изгрева беше мъгливо, не се виждаше на десет крачки пред нас. Вървим по шосето за Симеоново, срещаме селяни, отиват в града. Те ни казват: Вървете, горе е ясно. Трябва ли да им вярваме? Ще вярваме, защото те идат от ясното към тъмното, а ние отиваме от тъмното към ясното. Селяните отиват в мъглата, но поне на по-топло. Когато вън има мъгла, времето е по-топло. Казват: Замъглен е тоя човек. Някога е добре да бъдеш замъглен, никой няма да те види, ще вървиш спокойно. Ако си много открит, ще те хванат и ще те турят в затвор. Като е мъгливо и те преследват, ще се скриеш някъде. Мъглата освобождава човека от много нещастия. При бомбардировка, в мъглата мъчно се намират обектите. В ясно време всичко се вижда. С други думи казано: Когато виждат погрешките ти, хората лесно те нападат; когато не виждат погрешките ти, мъчно могат да те нападнат. Виждат носа ти и казват: Не ни харесва тоя нос. – Кой е виновен за това? Според мене, вината е в скулптора. Той е направил една статуя, т. е. един герой с лош нос. Авторът трябва да си избере герой с красив нос. Скулпторът трябва да бъде свободен, да не се държи за буквата на нещата; ако носът на неговия модел не е хубав, той има право да го измени, т. е. да го подобри.

Един американец, милионер, заболял сериозно и, в резултат на тежката болест, носът му пострадал. Лекарите били принудени да му турят изкуствен нос. След болестта си, той отишъл в Италия да се разходи. Дошло му на ума да потърси някой виден художник да го нарисува. Намерил такъв художник и го помолил да го рисува. Какво било учудването на художника, който, след няколкодневна усилена работа, не могъл да нарисува носа на своя обект. Тъкмо го нарисува, на другия ден вижда, че нещо е мръднало в носа. Чуди се, де е причината. Най-после той се решил да признае, че не може да нарисува носа му. Той казал: Господине, за пръв път в живота си не мога да нарисувам нос. Не зная, какво има, но вашият нос не ми се поддава. – Много естествено, спокойно отговорил американецът – моят нос е изкуствен, има нещо нереално в него.

Казваш: Не зная защо, но не разбирам тоя човек. – Щом не го разбираш, той не е реален. Реалността се разбира, а нереалността не може да се разбере. Всеки разбира същественото. – Не мога да разбера тоя човек. – Как ще го разбереш? Той е празно шише, а празното шише има само въздух, нищо друго.

Често се говори за любовта. Кои са главните качества на любовта? Първото качество на любовта е, че тя е носител на светлината; второто и качество – тя е носител на въздуха и на топлината; третото и качество – тя е носител на водата; четвъртото и качество – тя е носител на доброто, т. е. на хляба. Под „вода“ разбирам справедливостта. Подвижна, енергична е водата. Тя разтваря твърдите вещества и разваля боите. Водата не обича модерните неща. Тя цени само реалните неща, които не се изменят. Всяко нещо, което се разваля, попада под действието на водата. Някой боядисва дрехата си, но, вместо да я подобри, той я разваля. – Защо я развалил? – Защото боята не е устойчива. Водата разваля дрехите, боядисани с неустойчива боя. Не е лесно да угодиш на водата. Тя е взискателна. Има хора, подобни на водата; на тях мъчно се угажда. Те не обичат да ядат нито солено, нито безсолно. Знаете ли, колко сол да турите в яденето? Ако аз готвя на такъв човек, няма да турям сол в яденето. Нека той си туря, колкото сол иска. Ако туриш малко сол, не е доволен; ако туриш много, пак не е доволен. Да си туря сам, колкото му е нужно.

Погрешките в човешкия живот се дължат на факта, че хората или пресоляват нещата, или ги оставят недостатъчно осолени. Всеки сам да си готви, сам да си осолява яденето. Някой иска да готви боб и се чуди, как да запържи лука, колко зехтин да тури. Няма защо да му мисли толкова. Нека измие боба добре, да го залее със студена вода, да нареже едро лука и да го остави на огъня два-три часа да ври. Бобът не се нуждае от никаква мазнина, той сам съдържа нужното масло. Така ще имате отлично сготвен боб.

Преди години ходихме на екскурзия към Батак. Спряхме се на една планинска местност. Тук срещнахме един говедар, които ядеше боб, варен в едно гърне. Седнахме и ние да обядваме. Предложихме му от нашите маслини и го помолихме да ни даде от своя боб. Той погледна към маслините с недоверие и каза, че не му се харесват такива черни зърна. Виждат му се смачкани, набръчкани, не са като сливите. Едва го убедихме да ги опита и да ни даде от своя боб. Той не знаеше, че маслините са по-скъпи от боба; мислеше, че искаме да го излъжем. Седна близо до нас, разположи се и ни разказа приказка за една мечка.

Преди години, в същата гора се явила една мечка, която влязла между говедата на един говедар, и целият ден прекарвала с тях. Сутрин говедарят дохождал с говедата; мечката излизала от гората и се приближавала към тях. Говедата пасли, движели се, и мечката с тях. Вечер говедата се прибирали в селото, а мечката оставала в гората. На другия ден се повтаряла същата история. Това продължило години наред. Чудя се, казва нашият събеседник, как е възможно, мечка да живее заедно с говеда в такава хубава дружба!

Казвам: Мечката има силни чувства. Тя е крайно отмъстителна и злопаметна, но и крайно признателна. С години помни доброто, което си и направил; с години помни и злото. Един селянин ми разправяше една своя опитност. Един ден отишъл в гората да сече дърва. По едно време измежду дърветата излязла една мечка, която накуцвала малко и се отправила точно към него. В първо време той се уплашил и намислил да бяга. После се спрял, искал да види, защо мечката иде срещу него. Тя се приближила, вдигнала лапата си нагоре и спряла. Тоя се вгледал и забелязал, че в лапата и имало един голям трън. Извадил тръна, завързал крака й и се готвел да продължи пътя си, но тя го повела със себе си. Като дошла до едно голямо дърво, тя погледнала нагоре и му показала пчелно гнездо. С това искала да му каже, че тук има мед. Така тя благодарила за услугата, която той и направил.

Хората мислят, че животните нямат никаква култура, не разбират, какво е доброто и не могат да благодарят. Всъщност, какво нещо е културата? Ако един човек не проявява доброто и не благодари за него, културен ли е? Ако човек не може да прояви правдата, културен ли е? Каква култура има оня, който не може да внесе в живота си любовта, знанието, свободата? Каква култура е тая, която не признава Бога? Ще кажете, че се молите. За какво се молите? Да ви избави Бог от злото? Това е странична работа. Човек трябва да се моли за прославяне името Божие, за идване Царството Божие и Неговата Правда на земята за изпълняване на Божията воля. За тия неща трябва да се моли човек. Вън от прославяне името Божие, всичко друго е личен живот. Да прославиш името Божие, това значи, да имаш еднакво и справедливо отношение към всички хора, към всички животни и растения. Откъснеш един лист, хвърлиш го на земята, казваш: Това е лист на дърво, много листа има дървото. – Не се постъпва така. Листата са дихателната система на растенията. С откъсването на листа, ти нарушаваш нещо в тяхната дихателна система. Не подценявай нещата с твоите повърхностни знания.

Мнозина се запитват, защо ходя често на планината. Ходя да уча тия, които идат да бомбардират София. Съветвам ги да не смущават хората. Знаете ли, че тия, които смущават хората и причиняват страдания, са учени, не са прости хора. Престъпленията в живота се дължат на учените, а не на невежите. Като знаете това, трябва да се отнасяте с уважение и към учения, и към невежата. Срещнеш един учен, ще отстъпиш да мине той, ще му дадеш стола си да седне. Казваш, че достойнството ти не позволява да отстъпваш. Какво ще направиш, ако при изкачването си на планинския връх видиш големи камъни, които се търкалят? Те се движат със сила, ще те смачкат. Искаш, не искаш, ще отстъпиш, да минат първо камъните, а после ти.

Една година минавам през едно село на Стара Планина, Провадийско. Отдалеч съзрях една голяма змия. Тя вдигна глава нагоре, подвижи се с достойнство. Веднага се отбих от пътя си, сторих и път да мине. Ще кажете, че направих това от страх. Аз отстъпих на змията да мине, защото тя по-рано се яви. Влязох в разговор с нея. Казах и: Заповядай, мини ти първа. Аз съм гост на това място, а ти живееш тук. Ти имаш право на тая местност. Аз дойдох за малко, да посетя тая част от планината, да опитам хубавата вода. Най-хубавата вода в Провадийско е на това място. След тоя разговор, змията мина напред, аз подир нея. Това е обхода. Още като видях змията, аз се запитах: Тя ли трябва да мине първа, или аз? Реших в себе си, че тя е канара, която стремително слиза надолу, и аз трябва да и сторя път. Правило е: Първо неразумната постъпка, после разумната. Змията, като ме видя, извади езика си. Така тя ме поздрави. Ако не беше извадила езика си, щеше да ме ухапе. А така, тя показа, че няма намерение да хапе.

Веднъж бях в Борисовата градина. На пътя, по който минавах, видях една змия, излязла да се грее на слънце. Като ме видя, тя извади езика си, да ме поздрави. Аз и казах: Тъй както си застанала на пътя, ще мине някой и ще те убие. Иди някъде настрана, да не пострадаш. Аз нищо няма да ти направя, но не всички хора са добри; ще се намери някой да те пребие с камъни. Тя ме разбра и се отби от пътя.

Казвате: Как се разговаряш с животните? – Говоря на техен език, и те ме разбират. Вие как говорите на френски, немски, английски? Изучавали сте тия езици и се разбирате с французите, с немците, с англичаните. И змията има свой език, на които мога да се разговарям. Тя прави различни движения – нагоре, надолу, наляво, надясно, които също представят говор. Понякога змията съска. Щом чуеш съскането и, веднага трябва да отстъпиш. Ако отстъпиш, след като престане да съска, положението ти е опасно. Съскането е предупреждаване.

Използвайте слънчевата енергия. Ако животните се ползват от слънцето, и човек трябва съзнателно да го използва. Човек трябва да знае, как да излага гърба си на слънцето, под какъв ъгъл, за да могат слънчевите лъчи да оказват своето благотворно въздействие. Има една Божествена площ, върху която човек трябва да застане, за да се ползва от слънчевите лъчи. Без нея нищо не се постига. Някой носи една свещ. За да се ползваш от светлината на свещта, ти трябва да заемеш известно положение. Не попаднеш ли на тая площ, не можеш да възприемеш светлината на свещта. Има разумни светлинни лъчи, има и неразумни. Същото е и с движението на влака. Самото движение е механично. Влакът се движи по релсите, без да съзнава това. Обаче, машинистът, който кара влака, е разумен. И пътниците не са на еднаква степен на разумност. Следователно, и слънчевите лъчи се различават по степента на своята разумност. Разумността на червения цвят се различава от тая на жълтия; разумността на жълтия цвят се различава от тая на синия и т. н. Имаш лампа която, с помощта на бутон, светва и загасва. Кое е разумното в нея? Разумността е вън от лампата; тя е скрита в оня, който натиска бутона.

И тъй, не разчитайте на самата светлина и тъмнина, но на оня, който ги управлява. Той желае да ти даде нещо, но иска да остане незабелязан. Ти можеш да го намериш по посоката отдето идат светлината и тъмнината. Той не прилича нито на тъмнината, нито на светлината – той е нещо реално. Светлината и тъмнината, сами по себе си, не са нещо реално. Оня, от когото излизат, е истинската реалност. Казано е в Писанието: „Когато ме потърсите с всичкото си сърце, тогава ще ме намерите.“ Ще намерите Бога не с ума си, но със сърцето си. С други думи казано: Бог става разбран за нас само чрез закона на любовта. Бог става разбран за нас само чрез закона на мъдростта. Бог става разбран за нас само чрез закона на истината, която внася в човека вътрешен мир и свобода. Имаш ли страх в себе си, ти си далеч от истината. Свободният човек не се страхува, не се стеснява. Любовта изключва всички ограничения, всички недоразумения, всички несгоди. Най-мощната и най-слабата сила в света е любовта. С нея се занимават децата; с нея се занимават и най-слабите същества. Мъдростта е достояние само на боговете. Истината е достояние на Бога. Само Той знае, какво нещо е истината и дава свобода на всички същества. Първият подтик – животът – иде от любовта. Знанието иде от мъдростта, от боговете в света. Свободата иде от истината – от Бога, Който реализира всички неща.

Сега, като слушате да ви се говори така, не се самоосъждайте, не казвайте, че сте прости. Какво означава дамата „прост“? – Простирам, протакам. Лоша ли е тая дума? Ако имаш да даваш, ти протакаш изплащането на дълга. Лошо ли е това? Разгневиш се, пак протакаш. Лошо ли е да протакаш гнева, т. е. да го отлагаш? Кажеш нещо, но го отлагаш, не изпълняваш казаното. Добре е да отлагаш изпълняването на думата си, ако тя е лоша. Например, казваш, че ще биеш някого, но отлагащ думата си. Това е добре. Отлагай злото, а прилагай доброто. Старите работи отлагай, а новите и добрите прилагай. Защищаваш някаква стара кауза, например, своето достойнство. Казваш: Не искам да изложа достойнството си. В какво се заключава то? Истинското достойнство на човека се заключава в любовта, в мъдростта и в истината. Без тия неща човек няма никакво достойнство. Ти си царски син. За какво те почитат хората? За майка ти и баща ти. Ако не са те, ти не можеш да се наречеш царски син. Майка ти и баща ти са любовта и мъдростта. Следователно, любовта и мъдростта те обличат в дрехата на достойнството. Само Бог знае за тая дреха. Само Той може да ни я даде. – Кой е Бог? – Оня, Който ни дава това, което никой не може да ни даде. Само Той може да те направи цар, философ, професор, адепт. Освен Бог, никой друг не може да ти даде това, което душата ти желае. Това значи, да обичаш Бога, и Бог да те обича. Това значи, да получиш благата на своя живот по незнаен начин. Има неща, които трябва да знаем; има неща, които не трябва да знаем. Незнайните неща правят човека доволен.

Питам: Трябва ли да се интересувате от богатството на своя приятел? Той може да има милиони на разположение; важно е, какво е отношението му към вас и вашето отношение към него. Важно е, дали той влиза във вашето положение, и вие – в неговото. Той има милиони, които едва носи на гърба си. Може ли вие да му помогнете да ги пренесе от едно място на друго, или ще го натоварите с някои думи не на място казани? Това е все едно, приятелят ти да се върне от нивата си, дето цял ден е жънал, а ти да искаш да му държиш една сказка. Твоята сказка не е на място. Първо ще дадеш възможност на приятеля си да си почине, после ще му дадеш да се нахрани добре. Най-после ще се разговаряш с него.

Сега и аз ви желая първо да си починете. Почивката подразбира освобождаване от безпокойството. Вие се безпокоите, какво ще стане с вас. Това е новото, бъдещето предприятие, което само Бог знае. Казвате: Да отидем при някой гадател, той да ни каже, какво ще стане с нас и какво да правим. Вие страдате все от гадатели. При гадаенето, едва едно на десетте е вярно. Кой човек може да гадае? Според мене, гадател или пророк без любов не може да говори истината. Пророк без мъдрост не говори истината. Пророк без истина и свобода не говори истината. В него всичко казано е на фалшива основа. Човек, на когото душата е пълна с любов, със светлина и със свобода, той е пророк, той говори истината.

Вие имате голям страх, страхувате се за нищо и никакво. Големият страх не е на място, но и малкият страх не е на място. Трябва да дойдете до средната линия на страха, която е линия на благоразумието. Докато се движиш наляво и надясно в страха, ти всякога ще губиш равновесие. За да запазиш равновесието, ще вървиш по перпендикуляра. Страх те е да не те прицелят отдалеч и да те убият. Ако те прицелват отдалеч и отвисоко, вероятността да те убият е малка. Ако един аероплан се движи с бързина 300 км в час, вероятността да падне бомба върху тебе е малка. За да падне бомбата върху тебе, ти трябва да я привлечеш с мисълта си. Човек привлича добрите, или лошите неща към себе си с мисълта и с желанията си. Забелязано е, че това, от което кай-много те е страх, то ще дойде до главата ти; и това, от което не те е страх, и то ще дойде до главата ти. Значи, страхът не може да те предпази.

Кое пази човека от нещастията? – Молитвата. – Коя молитва? – Която е проникната с любов. Молитва без любов, без светлина и без свобода, не е истинска. Молитва, в която не взимат участие умът, сърцето и душата, не е истинска. Понякога чувам, как се молите. Четете дълги молитви, Господ да ви чуе. Дългите молитви не омилостивяват Господа. И Господ не говори дълго. Като хапнеш хлебец, Господ ти проговаря. Като наблюдаваш изгряващото слънце, Господ ти проговаря. Като духа вятър, Господ ти проговаря. Като вали дъжд, Господ ти проговаря. Какво повече искаш? Бог иде всеки ден при нас, а ние Го търсим по особен начин. Как ще се прояви Той, това е Негова работа. Ние трябва да се съобразяваме със закона на любовта, която носи мир, здраве, подмладяване. Любовта е единствената сила, която носи благата, необходими за живота. – По какъв начин ги носи? – По непринуден, естествен начин. – Как става това? – Не питайте. Ако не питате всичко става добре; ако питате, нещата не се нареждат. Тури нужната марка на писмото, напиши адреса и го пусни в пощенската кутия. Как и кога ще стигне писмото на определеното място, не питай. То може да обиколи целия свят и да отиде, дето трябва. Ако човешкият свят е уреден, колко по-уреден е Божественият свят. Ако на едно твое желание, или на една твоя мисъл залепиш марката на любовта, тя ще обиколи целия Божествен свят и пак ще се върне при тебе. Как ще стане това, не е важно. По-добре е да не знаеш.

Какво ще кажете за човек с дълъг нос? Какво ще кажете за човек с къс нос? Оня с дългия нос ще те нахрани добре. Оня с късия нос няма да се занимава с тебе; той ще те набие, ще вземе, каквото имаш, и ще те пусне да си вървиш. Когато учен човек те измъчва, продължава страданието ти; когато глупав те измъчва, жестоко постъпва, но бързо работи. Казват за някого, че има хубав нос. Ако тоя нос мъчи, не е хубав. Ако устата мъчи, не е хубава. Ако очите мъчат, не са хубави. Много нещо се крие в човешките очи. Физиономистите са казали много неща за очите, но още много има да се говори за тях. От очите на някого излизат черни, тъмни лъчи, а от очите на друг – светли лъчи. Защо престъпниците излизат вечер? Те вършат престъпленията си вечер, при по-малко светлина, с по-малки разноски. През деня се изразходва повече енергия. Христос казва: „Ония, които правят добро, обичат виделината. Техните дела са явни пред Господа. Ония, които правят зло, обичат тъмнината.“ Като върши престъпление в тъмнина, престъпникът не го вижда. Щом не го вижда, той не се измъчва. Ако през деня извърши престъпление, в паметта му ще остане един мъчителен образ, от който няма да се освободи през целия си живот.

Добрият прави добро през деня, за да не се измъчва. Ако прави добро вечер, няма да го види и ще се мъчи, че нищо не е направил. Доброто оставя красиви образи, които се запечатват в паметта на човека. Дави се някой, и ти го извадиш от водата – радваш се, че си направил добро. Нарисуваш една хубава картина и я подариш на някого – пак се радваш. Светлината отпечатва красивите образи на доброто. – Де се крият тия образи? – В миналото. Срещаш един човек, приятен ти е, искаш да му направиш едно добро. – Защо искаш да му направиш добро? – Защото в миналото той ти е помогнал нещо, и ти искаш да му благодариш. Минаваш край него и казваш: Тоя човек не заслужава внимание. Всеки, който ти е направил добро, заслужава внимание. Не се отказвай да услужиш на оня, който ти е направил някакво добро. Всякога да благодарим за доброто, което ни е направено, и да сме готови да отговаряме по същия начин. Понеже Бог ни е възлюбил с всичките недостатъци, и ние трябва да любим като Него. Казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни.“ Бъдете готови да проявите любовта, както Бог я проявява. Бъдете готови да проявите знанието и свободата, които Бог ви е дал. Вие се молите и казвате: Прости ни, Господи, че не знаем, как да се молим. – Много знаете, много сте учили. Как не знаете да се молите? Бог ви изпитва по различни начини. Някой ви донесе цял хляб. Ти мислиш, че е само за тебе – лъжеш се. След малко съседът ти иде при тебе и казва: Моля ти се, дай ми малко хляб. Ако не му дадеш, не си разбрал закона. Колко хляб ще му дадеш? Обикновено българинът дава малко, той не е готов да даде половината от своето благо на ближния си.

Един наш брат казваше: Аз давам малко, но от сърце. Ако даваш малко, но от сърце, то се благославя. Ако даваш много, но не от сърце, даденото се намалява. Никога не съжалявай за постъпките си. Ако постъпката ти е добра, радвай се; ако не е добра, не съжалявай, но я изправи. Радвай се, че си научил нещо. Ако окаляш новата си дреха, не съжалявай; опери я и радвай се, че си научил, какво нещо е чистотата. Че си окалял дрехата си, съжаляваш; че си окалял душата си, не съжаляваш. Че си наранил някоя душа, не съжаляваш; че си скъсал дрехата си, съжаляваш. Бъди внимателен към душата си, както си внимателен към дрехата си. Ако съвременните християнски народи имаха такъв морал, работите щяха да вървят другояче. Не ги съдя, но питам: Какъв трябва да бъде животът на хората? Всеки народ трябва да се изправи. Човек е свободен да греши, но няма право да греши. Той е свободен да прави добро, но не прави.

В какво се заключава истинският живот? – Да се ограничаваме в правене на зло и да се изявяваме в правене на добро. Свободата се изявява в два акта: във въздържане от злото и престъплението и в правене на добро. Ако можеш да се въздържиш от най-малкото престъпление, и ако правиш най-малкото добро, ти си свободен човек. Най-малкото и най-голямото добро ще дойдат сами по себе си. Ако изпуснеш случая да ги направиш, нищо не може да те извини. Виждаш на пътя си червей. Ти можеш да го стъпчеш, никой няма да те съди – няма закон в защита на червея. Обаче, човекът на любовта ще се отбие настрана, да не го стъпче.

Някой казва: Големи страдания имаме. Като гледам лицата ви, нито един от вас не е минал през такива страдания, които да са оставили отпечатък. Мислите, че страдате, но не знаете, какво нещо е страданието. Някой иска да ме убеди, че е минал през големи страдания. Възможно е, но на лицето му не е изписано нищо. Оня е страдал, който е съзнал, че не е направил най-малкото добро и не се е въздържал от най-малкото престъпление, или от най-малката погрешка. Малките погрешки и престъпления носят големи последствия. Любовта, в своите най-малки прояви – положителни и отрицателни, е условие за всички възможности и противоречия.

По какво се отличават положителната и отрицателната свобода? В отрицателната свобода трябва да се откажеш да даваш, а в положителната – трябва да се откажеш да взимаш. Това значи: в злото ще се откажеш да даваш; в доброто ще се откажеш да взимаш. Рече ли човек в положителната свобода да не дава, а в отрицателната да дава, той върши престъпление. Минаваш покрай един човек, искаш да ти даде малко хляб, но той не ти дава. – Какво трябва да направиш? Покани го у дома си, нагости го и не споменавай за случая. Никога не отказвай една услуга на приятеля си. Кажеш ли, че ще му дадеш урок да те помни, ти отговаряш на отрицателното с отрицателно. Правилно е да отговориш на отрицателното с положително. Не повтаряй неговата погрешка. Какво ще придобиеш, ако на погрешката отговориш с погрешка? Ние идем на земята, за да изправим погрешките на миналите поколения. Това е една от задачите на новото поколение. Христос казва: „Изправете погрешките си, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“

Изпейте песента: „Аз ще се подмладя.“

Мирът, който всички очаквате, ще дойде, както Бог желае, и по начин, както Той намира за добре. Ако се молите за мир, не очаквайте човешки мир, но Божествен, който ще дойде по незнайни пътища.

10. Лекция от Учителя, държана на 8 декември, 1943 г. София. – Изгрев.

Благата в живота

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, аз, любов, казва, хора, добро, казвате, бог, сега, светлина, казвам, даде, хляб, иска, съм, години, живот ,

Общ Окултен клас , София, 8 Декември 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва"

„Красив е животът"
Направихме упражнението за дишането с ръцете.

„Тъги, скърби са богатство"

Много пъти питате що е реалност и що е сянка на живота. Реалността дава сянката, сянката реалността не може да даде. Ако вие нарисувате сянката на една книга, то не представя реалността.

Що е реалност? Туй, което има сянка. От любовта се ражда безлюбието, но от безлюбието любовта не се ражда. Казвате, защо е така? Не мислете за другата философия.

Що е сянка? Отражение на реалността.

Сега трябва да имате възгледи. Може да говорите за яденето. Да говориш за яденето е едно нещо, а да се храниш е друго. Да говориш за любовта е едно нещо, а да живееш по закона на любовта е друго нещо. Сега всички са богати в говора и в сянката.

Говорът е сянка. Говори човек, каквото си иска. Говорът е сянка на живота. Туй, което говориш, не е реално; туй, което правиш, е реално. Туй, което живееш, което става, то е реално. Казваш нещо - не го правиш. Казваш: „Ще видим след години."

Имате малка точица като кибритена клечка. Знаете ли колко пакости може да направи кибритената клечка, ако не знаете как да си служите с нея? Цяло здание цял град може да се запали. В 1885 година един американец, който отишъл да дои кравата си в яхъра, който бил свързан с плевнята, запалил свещ. Кравата ритнала свещта, запалил се яхърът и оттам целият град Чикаго изгорял. Вятър имало.

Вие всички мислите все за големи работи. Във всинца ви има желание да убедите другите в туй, в което вие не сте убедени. Аз ви гледам някой път и слушам как някой убеждава. Казвам, той убеждава другите в това, в което сам не е убеден.

Не убеждавайте никого в това, в което не сте убедени. Онова, в което сте убедени, и без да го приказвате, ще убедите хората. Не мислете, че този език, с който говорим, е реален. Турците казват: „Много приказки на воденица."

Едно време имаше около мене дванайсет души братя, които искаха да станат апостоли като във времето на Христа. Те каяфет[1] нямаха. Не знаеха, че станалото не се повтаря. Каквото е било, във времето на Христа е било, няма какво да се повтаря сега. Отгде накъде туй желание да станат апостоли? Като станат апостоли, какво ще имат? Някой иска да стане като Христа. Той не е Христос. Ако стане като Христа, какво ще стане? Няма по-мъчна служба от службата на Христа. Ще бъдеш натоварена каруца. Мислиш, че ще те славят хората? Ако остане грешните хора да те славят и да те почитат, аз уподобявам да станеш на бълха и да те почитат и уважават. Като влезе в ризата ти, какво уважение и почитание ще имаш? Постоянно ще се мърдаш, ще бъдеш недоволен. Какво ще ти донесе?

Има нещо друго, което трябва сега да утвърдите и да обясните. Практичните работи са хубави, нямам нищо против това. И сенките са хубави. Лятно време човек, след като е работил дълго, да застане на сянка е хубаво. Зимно време сенките са опасни.

Казвате, една клечка или една дума какво бива? Една малка дума може да измени целия живот. Вие може да имате едно малко отклонение, един малък ъгъл в началото, но може да идеш надалеч от целта, която преследваш.

Някои от вас доста години сте били в училище. Не е много. Вие мислите, че сте остарели. Едно дете на слънцето на една година знае милиони пъти повече от вас, отколкото сега вие знаете. То е пеленаче, но една негова година е равна на двеста милиона наши години. Слънцето, докато обиколи около своя център, го прави за една година, а в това време земята обикаля слънцето двеста милиона пъти. Ако вие сте на земята, вие сте на двеста милиона години, а туй дете на слънцето е само на една година. Вашата мярка е малка, а неговата мярка е много голяма. Когато това дете стане на двеста милиона години, пресметнете вие колко земни години ще имате. Като умножите двеста милиона на двеста милиона, колко става?

Старият човек, който не може да се подмлади, не е остарял. Младият, който не може да остарее, и той не е млад. Нищо повече. Вие сте се научили да остарявате, но не може да се подмладявате. Някой се е научил да се подмладява, но не знае как да остарява. Който знае как да се подмладява и как да остарява, той е разбрал смисъла на живота. Ако вие под стари хора разбирате да не държат краката им, то не е старост, то е хилавост. Стар човек значи да се прояви в своето знание, да се прояви в своята сила, в своята мощ. Младият е който. внася свежест в живота, той носи живот, той носи капитала. Старият обработва този капитал.

Сега като се съберете, за какво говорите? Остарявате и тогава мислите да умрете, да идете в оня свят, да се подмладите. Че ако вие не разбирате какво нещо е светлината, ако не разбирате какво нещо е въздухът, диханието на Бога в света, което ние дишаме, ако не разбирате какво нещо е водата, какво нещо е хлябът, как ще разберете живота!

Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето." Голямото противоречие е, че всеки един човек иска да яде, без да го ядат. Христос казва: „Който Ме яде, има живот в себе си." Сега, ако вие разбирате тия думи в буквален смисъл, ще имате един резултат, както хората разбират. На човека щом му липсва светлина, спъва се, губи посоката на движение. Човек, който не разбира въздуха, той изгубва обема си, смалява се. Който не разбира водата, изгубва своята пластичност. Без вода ти нямаш пластичност. Водата дава пластичност. Щом човек изгуби пластичността, остарява. Някои хора остаряват, изгубват пластиката, не може да си сгъват краката като ходят, ходят вцепенени. Няма пластика.

Щом не разбираш хляба, нямаш една основа, върху която да градиш. Не може да се ориентираш наникъде.

Казвам, в светлината ние разбираме Божията мисъл. Във въздуха ние разбираме диханието на Бога, топлината, която излиза от Него. Във водата разбираме Божествения живот. В хляба ние разбираме всичките блага, които Бог изпраща в света.

Седиш някой път, казваш: „Няма хляб." Не всеки трябва да бъде хлебар. Онзи, който меси брашното, трябва да бъде здрав, да няма никакъв дефект. Не само това, и гурели не трябва да има на очите. После, никаква кал под ноктите. Хлебарят трябва четири факултета да е свършил. Най-учените хора трябва да бъдат те, живия хляб да внесат. Сега, всеки от вас, казвате: „Нашата снаха знае да меси." Таман се секне, и меси хляба. Образ. Аз съм за абсолютната чистота. Като казвам „снаха", разбирам: външната чистота е емблема на вътрешната чистота на мисълта. На вътрешната чистота, на диханието огънят трябва да бъде чист - на вътрешната чистота на водата, на вътрешната чистота на хляба. Вас ви интересуват външните работи. Външните работи зависят от вътрешните работи.

Един търговец се безпокои. Най-първо този търговец трябва да има отличен ум, светлина трябва да има. После - дихание. Топлина трябва да има. И вода трябва да има, капитал. И хляб трябва да има, стока трябва да има. Ако той няма тия условия, какво ще стане с търговеца? Дюкян няма, пари няма, стока няма, а при това той е търговец и дава само обявления. Той вече е вложил един капитал, сега се е образувало дружество с двеста-триста милиона.

Миналата война в Америка фалираха дванайсет хиляди спасителни банки. Спасителните банки са на народа. Един работник работил и вложил петстотин долара в банката или хиляда долара. Дванайсет хиляди такива спасителни банки, в които хората внасяли пари за черни дни - отидоха тия пари за бели дни. Американците не дочакаха да видят черните дни на парите. Като минаха около двайсет години, започнаха да се образуват тия големите банки, с по петстотин милиона долара капитал. Парите на тия дванайсет хиляди банки изядоха ли се? Те отидоха някъде. Къде са скрити тия пари? Да оставим къде са скрити. Благодарение, че са скрити, не са изгубени. И парите излязоха.

Аз не съм от тези, които се възмущават от злото. Да обичаме доброто. Аз не съм от тези, които се възмущават от неправдата. Да обичаме правдата. Аз не съм от тези, които се възмущават от безлюбието, да приемем любовта. Аз не съм от тези, които се възмущават от невежеството. Оставете невежеството. Невежеството е капитал, неорганизирана работа. Да бъдеш невежа не е лоша работа - невежия човек може лесно да го излъжеш. Доверчив е като крава, като му дадеш малко зобчица[2], може да го залъжеш. Учения как ще го излъжеш? Вие искате да бъдете много учени. Като станете много учени, създавате един несносен живот. Вие искате да знаете колко съм аз учен. Аз може да докажа, че съм учен. Казвам: „Заповядайте с мен на обяд." Давам най-хубавия хляб, най-хубавите ябълки, най-хубавите круши, най-хубавата вода. Стаята почистена. Той иска да знае какъв съм аз. Това съм аз. Най-хубавият хляб, най-хубавата вода, най-хубавият въздух, най-хубавата светлина, това съм аз. Той иска да знае вън от това какво съм аз. След като разчоплите един лук, намирате колко люспи има и казвате: „Вън от люспите в какво седи лукът?" Като съедините люспите, получаваш лука. Като ги махнеш, лукът изчезва. Именно тия обвивки образуват плода. Той иска да знае какво се крие в лука. Лукът не е такъв будала. На български „лук" е будала, но на английски „лук" е учена глава. „Лук" на английски значи гледай, отваряй си очите.

Казвам, ние постоянно се намираме в едно заблуждение. Вчера излизам на екскурзия. Тук мъгла, не се вижда на десет крачки. Излизаме нагоре, срещат ни шопи от Симеоново и казват: „Горе е ясно." Как да им вярваме? Те слизат надолу, ние отиваме нагоре. Отгоре, където е ясно. От ясното отиват в тъмното. Ние от тъмното отиваме в ясното. Аз разсъждавам и казвам: „Какво ги кара тия хора да отиват в града?" Зная, тази мъгла не е нещо съществено. Тя е голяма благодетелка. Тя като обвива хората, топлина носи. Гдето има мъгла, е винаги по-топло, и гдето няма мъгла, е винаги по- студено. Казваме: „Замъглен човек." Някой път обичаме замъглените хора, ще се скриеш някъде. Ако всичко е отворено, ще те хванат, ще те турят в затвора, а в мъглата може да се освободиш от много нещастия. Гонят те, ще се скриеш някъде. В мъгла мъчно може да намерят обектите при бомбардировките. При ясно небе може да се бомбардират по-лесно. Като знаят хората погрешките, може да те нападат. Като не знаят погрешките, не може да те нападат.

Сега това са обикновени работи. Срещаме някой и казваме: „Не ми харесва този брат, носа му не харесвам." Че кой е крив? Ти срещаш един монумент - скулптор направил някаква статуя, не му харесваш носа. Че кой е крив? Защо му позволили да направи такъв образ? Който взел един такъв избор на герой, е погрешка. Трябва да си изберете един герой с хубав нос, избрали герой с лош нос. Този скулптор, като се държал за буквата на нещата, направил такъв нос. Можеше да измени носа. Не е прегрешение.

Един американски милионер отишъл веднъж в Италия да си прави удоволствие. Преди това претърпял една криза, смачкал му се носът и му направили изкуствен нос. Като бил в Италия, повикал един от видните художници да го нарисува. Рисувал го той, рисувал го, но не може да му нарисува носа. Гледа носа му и казва: „Господине, ти си първият човек, на когото не може да нарисувам носа." Защо не може да го нарисува? Този нос не е реален.

Казвате: „Аз не може да разбера този човек." Щом не може да го разбереш, той не е реален. Реалността се разбира. Нереалността какво ще я разбираш? Туй, което има съществено в себе си, ще го разбереш. Казваш: „Този човек не мога да го проумея." Какво има да проумяваш, какво има да разбираш? Какво съдържа едно празно шише? Празното шише съдържа въздух. Само въздух има, няма нищо друго.

Сега често вие говорите за любовта. Кое е първото качество на любовта? Първото качество на любовта е топлината. Второто качество на любовта е светлината. Третото качество на любовта е водата. Четвъртото качество на любовта е доброто в света, хлябът.

Аз наричам водата справедливост. Водата представя справедливостта. Подвижна е водата, не се церемони. Хубавите неща тя ги разтапя, хубавите бои тя ги разваля. Водата никак не обича модата. Тя цени само реалните неща, които не се топят. Ако не се топи, казва: „Добро е." Щом се топи, разваля го. Някои боядисват една дреха, кипнете. Казвате - не боядисал хубаво. Толкова знае. Казвате - не е бояджия. Ти, който го критикуваш, защо не намериш някоя хас[3] боя?

Допуснете сега само за разсъждение, допуснете, че някой човек е много взискателен, не обича нито много солено, нито много безсолно. Как ще му угодите? Отгде да го знаете колко трябва да турите? Аз ако съм готвач на такъв човек, няма да му туря сол в яденето. Той да си туря колкото иска. Ако туриш малко, казва, малко си турил. Ако туриш повече, казва, много си турил. Няма мярка за него. Ти оставяй той да си тури толкоз, колкото обича.

Всичката погрешка в нашия живот седи в това, че ние пресоляваме или недосоляваме. Оставете всеки човек да си посолява яденето или сами да си готвим. Какво се изисква да се готви боб? Как се готви? Трябвало да се кавардисва[6] маслото, дълго време да цъцре[7] лукът в него. После, да се тури в боба. Измий боба, тури го в гърнето, нарежи едро лука, остави го да седи, тури го да цъцре три-четири часа и ще имаш отлично разварен боб. Ни масло му трябва, нито зехтин, нищо не трябва. Отлична работа е.

Ние, когато ходихме на екскурзия към Батак, отидохме в една планинска местност и там един говедар си вари боб в едно гърне. Даваме му маслини и искаме да ни даде от боба си. Човекът не иска да ни даде от боба. Едва го убедихме. Казва, че не иска маслини. Хеле даде половината от боба и [беше] доста хубав боб, сварен в гърнето. Едва можахме да измолим неговия боб. Казва, тия черните работи не му ги хваща окото. При това намръчкани[8], не са като сливи. Мисли, че ние искаме да го излъжем. Ние казваме, това е хубаво, струва по- скъпо, убеждаваме го. Бобът е евтин, а тия маслини много струват. Най-после се убеди и за човещина даде. Като ни даде боба, после ни приказва една приказка: „Тук преди години имаше един говедар, който изкарва-

ше говедата в планината. Там идеше една мечка и целия ден мечката е говедата пасеше. Мечката и говедата пасат заедно. Вечер говедата се върнат в селото, мечката остане в гората. Сутринта като дойдат говедата в гората, мечката пак дойде при тях. Нито вълк, нито друго - мечка иде. А само тази мечка с говедата ходеше." Казва: „Где такива хора, мечка и говеда заедно да живеят? Сутрин, като погледнат - мечката иде, и тя върви с тях, пасе. И всичките говеда обичаха тази мечка."

В мечката има едно хубаво чувство. Няма по-мъстително същество от мечката. Много мъстителна е мечката в характера си, но и много признателна. Да й направиш едно зло, не го забравя, но и доброто помни. Разправяха ми един анекдот. Един българин отишъл в гората да сече дърва. По едно време към него иде една мечка, накуцва. В първия момент той искал да бяга, но после останал. Дошла мечката и си показва лапата. Той схваща, че има нещо. Селянинът хваща й крака и й изважда един трън. За признателност мечката го хваща и го завежда при едно дърво, в което имало една пчела[4]. Отплаща му се, че й извадил тръна.

Ние мислим, че животните не са културни. Културни са. Що е култура? Ако един човек в живота си не може да внесе доброто, култура ли е? Ако един човек в живота си не може да внесе Божията правда, култура ли е? Ако един човек не може да внесе в живота си любовта, знанието, красотата, култура ли е?

Мнозина от вас се молите на Господа. Как трябва да се моли човек? Ние тичаме при Бога да ни избави от злото. За избавлението от злото е друг въпрос. В света трябва да се тури един ред - да се прослави Името Божие, да дойде Царството Божие и Неговата правда, да бъде волята Божия. Тия три неща са потребни. За другите работи може да се молим. Защото в света ако не се прослави Името Божие, е личен живот. Казва: „Що е Името Божие?" Ако в моя ум няма туй съзнание, тази справедливост, да се отнасям към всичките хора еднакво, към всичките животни, към всичките дървета... Ние [уважаваме] едно дърво, но искаме да счупим клоните. Ти откъснеш един лист. Листата са дихателната система на растенията. Може да откъснеш един лист - ти нараняваш дихателната система на растението. Погледай този лист. Ние имаме повърхностни познания за нещата и мислим само за себе си: дойде нещастието върху ни.

Аз като ходя на разходка, идват ли да бомбардират София? Ако остана тук, какво ще стане? Ходя да ги уча. Казвам: „Защо ходите да смущавате тия хора, да ги плашите там?" Тези, които причиняват страданието, не са невежи, най-учените хора причиняват страданието. Знаете ли, че престъпленията в света не се дължат на невежите хора, но на учените. Те си имат причини.

Вие не може да си представите живота в реалността. Казвате за някой човек: „Защо да го уважавам?" Някъде ти ще дадеш, ще поздравиш човека и ще се отдалечиш. Като го видиш, ще станеш. Ако не станеш, ще те прегази и от тебе нищо няма да остане. Вървите към някой планински връх. Отгоре се е откъснала голяма канара, търкаля се, вие ще седите ли насреща й? Ще й дадете път да мине, тя е хала. Казвате: „Мен достойнството ми не позволява."

Ако търсиш достойнство и пътуваш по едно място без позволение, трябва да бъдеш умен човек, да знаеш, че тази канара ще слезе. Трябва първо да се спреш да слезе и тогава да минеш.

Аз веднъж имах само един пример. Това не е обхода. Какво е обхода? Вие може да изтълкувате по два начина. Може да има някои други съображения. Веднъж бях в Провадийско, има едно малко селце горе в Стара планина. Подемам към един връх и аз виждам, оттатък иде една змия. Аз я виждам, доста голям смок. Върви и като дойде до едно място, смокът вдигна главата си. Уважение и почитание имам. Понеже аз го видях, отстъпвам да мине. Вие ще го изтълкувате, че мене ме е страх да мина. Нека мине той. Аз тъй правя, казвам: „Заповядайте, минете вие, понеже вие тръгнахте по-рано. Вие живеете в тази местност. Тук аз съм гостенин, за пръв път минавам. Ти може да си минавал и друг път." Аз разсъждавам право - аз съм гост, за пръв път минавам. Отивам в туй място - има много хубава вода, най-хубавата вода в Провадийско, най-хубавото място. Той ме погледа, мина и след това аз минах. Този разговор аз мога да го украся. Аз още като видях змията, казвам: „Какво трябва да направя. Тя ли да мине по- напред, или аз да мина?" Аз казвам, тя е една канара, която се търкаля. Тя ли трябва да мине, или аз? По- добре тя да мине. Ако река аз да мина, може да ме блъсне канарата, не мога да пресека пътя й. Тя иде по този път, аз ще се отдалеча, да мине.

Всички неразумни неща в света трябва да станат първи. Една глупава постъпка нека стане и разумното отпосле да дойде. Всякога е така в живота. Дръжте това правило. Неразумните работи нека станат първо, а разумните да станат отпосле. Разсъждавам върху въпроса. Змията, щом ме видя, извади езика си, тя казва: „Виж ми езика." Поздравлява ме с езика. Ако не изплези езика, тази змия може да ме ухапе. Щом извади езика, тя има добро намерение.

В Борисовата градина веднъж срещнах една змия. Тя, като ме видя, извади езика. Казвам й: „Не стой на пътя. Тия хора не са благородни, ще те убият. Иди на друго място. Ще изгубиш живота си." Тя схвана и тръгна по пътя. Казвате, змия. Има едно същество, припекло се на слънце, радва се на Божиите блага. Казвам му: „Ще те пребият. Аз съм от добрите хора, но другите хич няма да ти простят." Разбра тя. Вие ще кажете: „Как си й говорил?" Чудни сте вие. Ти като говориш на френски, как говориш? Учил си френски, говориш. Как говориш на английски? Казвате: „Как говориш на змията?" Има начин. Змиите имат език. Най-първо, движение има. Змията има известни движения вляво, надясно, нагоре, надолу - четири положения има в движението. Някой път има съскане отдалеч. Някой път предупреждава и съска. Трябва да се спреш при съскането. Ако настъпиш, след като се спре, тогава е опасно. Ако се спреш при съскането, не може да те сполети нищо.

Вие имате една пушка, тя има един кондак[5], съединен с едно езиче, и като потеглиш туй езиче, ще гръмне. Отзад има един отвор - ще отвориш и ще изхвърли гилзата. Пак потеглиш, изхвърли патрона. Не е голямо изкуство.

Казвам, има една особена наука за приемане на слънчевата светлина. Вие, като дойдете най-първо, не знаете какво положение да вземете на слънцето. Как ще се поставиш на слънце, че всичките лъчи да падат перпендикулярно? Знаеш колко мъчно е това. В света има една Божествена площ, без която ти не може да възприемеш слънчевата светлина. Представете си, един човек носи една свещ. Ти трябва да знаеш как да се поставиш, за да възприемеш светлината. Тази свещ може да е наклонена, може да има нагоре наклон. Има една площ, от която ти може да вземеш едно положение, да възприемеш повече от неговата светлина.

В слънцето има разумна светлина. В лъчите на слънцето върви нещо разумно. В природата не са механични процесите. Има и механически процеси, по които светлината върви. Механически ли върви колата? Тренът върви, но има един машинист, който кара тия коли. Всичко не е разумно в трена, но има нещо, което е разумно. Пътниците, които са в този трен, и те всички не са еднакви, на разни степени са.

Казвам, в самите слънчеви лъчи има разни степени на разумност. Разумността на червения цвят се отличава, на портокаления цвят се различава, на зеления, на жълтия, на ясносиния се различава. Казвате: „Има ли разумност в светлината?" Допуснете, аз вървя по пътя. Имате тия съвременни лампи, които, като натисна бутона, светнат. Бутна бутона, пак затъмнеят. Онзи, който осветява и затъмняна, той е разумен. Туй, което свети. то не е разумно. Съвсем друг живот е.

Сега светлината друго проявление има. Тъмнината е разумно проявление и светлината е разумно проявление. Но в падения случай, в промяната - че се появява светлината и изчезва, и в появяването и изчезването на тъмнината - има разумност.

Туй същество, което дирижира светлината и тъмнината в дадения случай, е разумно и на него може да разчиташ, не на самата светлина и тъмнина. Туй същество иска да ти даде нещо. То може да остане непроявено и няма да го знаеш. По посоката, но която се появява светлината и тъмнината, ще го намериш, и като го намериш, това същество не мяза нито на светлината, ни то на тъмнината, нещо реално е. Самата светлина и тъмнина не може да схванеш, но като дойдеш до реалното същество, ще видиш що е реално.

Сега, може да говориш, докато дойдем в съприкосновение с ония същества, които направили светлината и тъмнината в света, докато дойдем във връзка с ония същества, които направили проявите на живота - те са реалните същества.

Писанието казва: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, ще Ме намерите." С ума си ние Бога не може да намерим. Или казано на прост език, на разумен език. Бог става понятен за нас само чрез закона на любовта, Бог става понятен само чрез законите на мъдростта, Бог става понятен само чрез законите на истината.

Не мислете, че истината е много проста. Като дойдеш да разбираш истината, ще видиш. Щом влезеш в истината, ти трябва да имаш мир. Щом имаш в душата си страх, ти си далеч от истината. Свободният човек от какво ще се страхува? Щом се страхуваш, ти не си свободен. Щом се притесняваш, ти не си свободен. Говорим за свобода.

Казвате: „Аз обичам любовта." Когато има най- малкото притеснение, не е любов. Любовта изключва всички притеснения. Любовта изключва всички недоразумения. Любовта изключва всички болести, всички несгоди. Всичко онова, което е противно в света, любовта го изключва. Единствената сила в света, най-мощната сила и най-слабата сила, която се проявява, то е любовта. После иде Божествената мъдрост. С нея се занимават боговете.

Ние, децата, трябва да се занимаваме с любовта, тя е достъпна за нас. Човек, който не може да разбере любовта, той не може да разбере Божията мъдрост. Истината е само за Господа. Господ разбира какво нещо е истината. Той е, Който дава свобода на всичките.

Най-първо, подтикът иде от любовта - живот трябва. Боговете носят знанието. Бог носи свободата, реализирането на всичкото. Това са разбирания.

Няма какво да се осъждате и да казвате: „Много сме били прости." Не сте били прости. Какво значи „прост"? Простирам или протакам. Какво лошо има? Ако имаш да дадеш, протакаш, има ли лошо? Казвате: „Протака." Хубаво е. Разгневил си се, протакаш. Гнева не го прилагаш. Казва: „Той протака." Казва, че той отлага. Какво, че отлага? И отлагането е хубаво. „Нс си държи думата." Много хубаво, че не си държи думата. Ако си държи думата, значи, каквото каже, ще го направи. Хубаво, че не си държи думата. Като каже: „Ще те убия!", не си държи думата, отлага. Казва: „Защо ще си мърся ръката, не заслужава." Така разсъждава той.

Сега вие имате стари навици, които не са ваши. Вие защитавате кауза, която не е ваша. Често казвате: „Моето достойнство."

Казвам, достойнството на човека седи в любовта. Достойнството на човека седи в мъдростта. Достойнството на човека седи в истината. Любовта носи твоето достойнство. Ти като имаш любов, тя ти дава достойнство. Ти сам по себе си никакво достойнство нямаш. Ако ти си царски син, ти ли туряш дреха да се облечеш? Баща ти и майка ти ще те облекат. Почитат те хората не заради тебе, заради баща ти и майка ти. Ти си дошъл в света, за какво ще те почитат? Заради любовта. В любовта седи твоето достойнство. Любовта е, която те е облякла в достойнство. Ти имаш достойнство и за това достойнство знае само Бог. Достойнството, което нашата душа има, само Бог го знае и нашата душа.

Следователно Той, Който знае, ще ни даде подходяща дреха да се радваме, че в света има Един, Който може да ни даде това, което никой не може да ни даде. Що е Господ? Онзи, Който може да даде това, което никой друг не може да даде. Цар може да бъдеш, професор може да бъдеш, философ, адепт - онова, което Бог може да ти даде, ти по никой начин не може да спечелиш. То е любовта. То е единственото. Това аз подразбирам, да обичаме Бога и Той да ни обича. Никой не може да ти даде туй и то всякога ще остане незнайно. В туй незнайното е благото на нашия живот. Другите неща знаем. Има неща, които не трябва да знаем - като дойдем там, ще кажем: „Нищо повече. Доволен съм." Какво ще ме интересува да ми кажат колко милиона имал един мой приятел? Какво ще ме ползва, че той има сто милиона, двеста милиона, триста милиона или един милиард? Че имал един милиард, то е нещо непонятно. Какво е един милиард злато? Колко вагона ще вземе да пренесат един милиард?

Някой път влизам в положението.

Ето как аз го разбирам, представете си цял ден вие сте жънали, навеждали сте се, заболял ви е кръстът. Работили сте десет часа. Дойда, че ви държа една сказка. Не е намясто. Разправям ви за небивали работи. Най-първо е да ви оставя да си починете. После ще ви дам хубав обяд. Най-първо, искам от вас да си починете, а за да си починете, вие трябва да се освободите. Вие се безпокоите. Какво ще стане е вас, то е ново предприятие. Какво ще стане с вас? Само Господ знае какво ще стане с вас. „Да идем при някой гадател." Все от гадатели вие страдате. При гаданието, в десетте едва ли едно е вярно. Може да гадаеш.

Според мен ето в какво седи гадането. Пророк без любов - всичко в него е лъжа. Пророк без мъдрост - всичко в него е лъжа. Пророк без истина, без свобода - всичко в него е лъжа. Онзи пророк, на който душата е пълна с любов, говори истината. Той е пророк. Онзи, на когото душата е пълна със светлина, той е пророк, говори истината. Вас ви е страх. Много естествено.

Една муха каца. на Учителя.

Казва: „Зимно време е. Къде да ида, на кое място?" Казвам: „Ти ще си намериш място. Ти си по-учена от мене, ще си намериш място." Пита ме къде да иде. Казвам: „За днес тука може да бъдеш, но после този салон ще изстине. Ще отворят прозорците, ще метат. Ти ще изгубиш движението, ще паднеш на земята и онези, които метат, ще те изметат. Оттука като излезеш, ще намериш някоя дупка някъде." - „Къде?" - „Ти знаеш, хиляди години си го правила."

Когато много се страхувате, страхът ви не е намясто. Когато някой път малко се страхувате, пак страхът ви не е намясто. Има една средна линия, която е благоразумие. В страха ти се движиш наляво и надясно, ти губиш равновесие. Страха, като дойдеш на един перпендикуляр, ти усещаш равновесие. Някой път се прицелват отдалече, ти се заблуждаваш. Така насочили срещу тебе, ти може да си на два километра, възможността да те ударят е много малка, той не е близо, отклонението е много голямо.

Често един аероплан пътува с двеста-триста километра, страх те е, че дошъл над тебе, може да пусне бомба. С триста километра се движи и възможността да падне бомбата върху тебе, ти трябва да си голям грешник. За да падне върху тебе и да те удари, трябва да привлечеш тази бомба с мисълта си.

Често ние с нашите мисли и желания, привличаме нещата. Туй, от което те е страх, то ще дойде до главата ти, и туй, от което не те е страх, и то ще дойде до главата ти. В единия случай то ще дойде до главата ти, за да видиш, че си се страхувал ненужно, а в другия случай ще дойде, за да покажеш, че си безстрашен.

Вие молитви правите. Молитва без любов не е молитва. Когато се моли човек, трябва да има светлина в себе си, да взема участие тялото му и сърцето му. Аз слушам, вие се събирате и се молите. Когато се молите, не говорете. Говорете на Господа, Господ да ви слуша. Изпратете прошението, не давайте коментари. Ще седнат да ви убеждават, че Господ ще ви говори. След като се наядете хлебец, Господ говори. Като изгрее слънцето, Господ говори. Като духа вятърът, Господ говори. Като тече водата, Господ говори. Какво искаме повече!

Господ в нас всеки ден иде, а ние Го търсим по някой особен начин. Има един начин и той е Негов. Как ще се прояви, то е Негова работа.

Ние трябва да се съобразяваме със закона на любовта. Свободата е нещо непринудено. Да се не смущавате. Любовта, като се проявява, тя носи мир, носи спокойствие, носи здраве, подмладяване. Щом имаш любовта, тя носи всичките блага в живота. Що е любовта? Любовта е единствената сила, която носи всичките блага, от които животът има нужда, те идат непринудително. Това е любовта. Аз върху нея не мисля много. Казвате: „Как ще стане?" Не питайте. Ако не питате, ще стане лесно; ако питате, няма да стане. Ако ти на едно писмо туриш двайсет и пет стотинки марка, то ще обиколи целия свят и пак може да се върне при тебе. Ти заповядаш на писмото да иде където искаш, като му туриш марка двайсет и пет стотинки. Уреден е светът.

Божественият свят е хиляди пъти по-уреден. Една твоя мисъл, едно твое желание, турено е марката на любовта, ще обиколи целия Божествен свят и пак ще се върне при тебе. Не му мислете как ще бъде и как ще стане. Да не знаеш е по-добре. Да има някои работи, които да не знаем.



Имате два нарисувани носа - единият е дълъг, другият е къс. Този човек с дългия нос, той ще те храни добре. А този с късия ще те бие по четири пъти на ден. Този с късия нос няма да се занимава с тебе, но ще гледа по- скоро да ти одере кожата, да постигне всичко изведнъж.

Глупавите хора лесно вършат работите, а онези, умните, все-таки ще оставят нещо. Когато някой умен човек те измъчва, той ще продължи страданието. Онзи, който иска да те убие, изведнъж ще свърши. Някой казва: „Много хубав нос има." Нос, който мъчи, не е хубав. „Много хубава уста има." Уста, която мъчи, не е хубава. „Очите му са много хубави." Очи, които мъчат, не са хубави.

Знаете ли какво има в очите? Вие не сте изучавали очите, физиономистите са говорили за очите, но колко има да се говори още. Като погледна очите на някого - има тъмнина, излизат черни лъчи. И черни, и светли лъчи излизат.

Казвате: „Каква е тази черната светлина?"

Защо онези, които ходят да правят престъпления, вечерно време ходят? С по-малко разноски става. Денем с повече разноски става. Христос казва, че онези, които правят добро, обичат виделината, да станат делата явни. Онези, които правят зло, винаги в тъмнина работят. Всичките лоши работи в тъмнината стават. Туй, което човек не вижда, не се мъчи заради него. Престъпникът, като извърши едно престъпление в тъмнината, не го е видял. Ако денем направи престъплението - ще остане един образ мъчителен в живота.

Грешните хора правят престъпленията в тъмнината, да не ги видят, да не се мъчат. Добрите хора правят доброто денем, защото ако направят доброто в тъмнина, те ще се мъчат. Те го правят денем, да го виждат,
да остане хубав образ, че човек в живота да си представи хубавото. Давил се един човек. Избавил си го - приятно ти е. Или помогнал си някому нещо. Или нарисувал си хубава картина.

Светлината носи всичките хубави образи на миналото. В нашия живот проникват такива картини на миналото. Минава някой човек, обикнеш го, не може да си обясниш защо. Този човек ти е направил някое добро в миналото. Ти искаш сега да му се отплатиш. Онзи, който не разбира закона, казва: „Не струва внимание." Всеки човек, който ни направи една услуга, заслужава внимание.

Никога не отказвай услуга на онзи, който ти е услужил. Бъди тъй благороден, който и да е той, какъвто и да е.

Казвам, ние, съвременните хора, трябва да бъдем благодарни на онова добро, което ни е направено, и трябва да отговаряме по същия начин. Понеже Бог ни е възлюбил е всичките ни недостатъци, и ние да възлюбим с Неговата любов. Не е благородно от наша страна, ако не отговорим със същото.

Казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш." Бъдете съвършени да проявите любовта, както Бог я проявява. Бъдете съвършени да проявите вашето знание според вас - в малък размер. Господ не иска големи работи. Вие, след като се молите, казвате: „Прости ни, Господи, че не знаем как да се молим." Много говорим, много жертваме, много сме учили. По някой път Господ изпитва. Дойде някой човек, даде ти един самун хляб. Мислиш, че този хляб е само за тебе. Ти се лъжеш. Не се минава много, дойде някой друг и казва: „Може ли да ми дадеш малко хляб, нямам никак." Ти си нямал хляб, на тебе ти дали хляб. Какво е правилото? След като ти дали хляба и дойде друг да иска от тебе, колко трябва да му дадеш? Българинът никога не дава половината. Вие колко бихте дали?

Имахме един брат. Той беше адвокат в Търново, Бойнов се наричаше. Той казваше: „Аз малко давам, но от сърце го давам." Ако малко даваш и от сърце го даваш, малкото се благославя. Ако много даваш и от сърце не го даваш, то се смалява.

Никога не съжалявайте за една своя постъпка. Ако е добра, радвай се. Ако е лоша, поправи я и пак се радвай, че си научил нещо. Ти минаваш някъде, окаляла се дрехата ти. Нова е дрехата, съжаляваш за нея. Временни работи. Хич не ти иде наум, че една душа има - ти си я опетнил десет пъти. Не ти иде наум, а обръщаш внимание на дрехата, че се е окаляла. Или обръщаш внимание, че гащите са окъсани някъде. Ни най-малко не обръщаш внимание, че си наранил една душа някъде. Хвърлил си един лъч в ума на някой човек, на тия работи не обръщаш внимание. Хубаво е това, но така трябва да бъде и към душата, както към твоята дреха, така трябва да бъдеш внимателен. Че ако тези християнски народи имаха този морал, как можеха да постъпят? Сега, не ги съдим.

Казвам, какъв трябва да бъде животът за в бъдеще? Българите, като дойдох тук за пръв път, казват: „Иска да ни лъже." Хич не знаят, и сега идат и лъжат.

Всеки, като направи едно престъпление, не казва, всеки иска да се оправдава. Няма нито един народ, който да си не изправя пътя. Всички имат право, но ние нямаме право да грешим. Свободни сме да грешим, но нямаме право да грешим. Свободни сме да правим добро, но не го правим.

Сега, нямаме право да грешим, а сме свободни да грешим. Свободен си да правиш добро, но не го правиш.

Тогава, в какво седи животът? Да се въздържаме да се показваме свободни да грешим, да бъдем свободни да направим едно добро. Свободата седи в два акта - да се въздържаш да направиш едно престъпление, малко, много малко, и да направиш едно много малко добро. Ако може да се въздържаш от най-малкото престъпление и ако може да се научиш да направиш най-малкото добро, ти си свободен. Най-малкото добро и голямото ще дойдат сами по себе си.

Нямаме извинение. Някой път минаваме по пътя, минава червей или глист. Заобикалям, да не го стъпча. Няма кой да ме съди, няма закон, може да стъпча отгоре му.

Сега вие казвате, много страдания имате.

Нито един от вас не знае какво нещо е страданието. Не мислете, че много сте страдали. Не виждам големи страдания на лицето ви.

Дойде някой, иска да ме убеди, че много страдал. Не виждам на лицето му написано голямо страдание. Погледна, че не съм услужил - едно малко добро не съм направил така, както трябва. Усещам голямо страдание - че от известна слабост не съм се въздържал, от една малка погрешка не съм се въздържал. Усещам едно страдание, защото тази малката погрешка за в бъдеще произвежда голям резултат.

Любовта в най-малките проявления - и положителни, и отрицателни - ражда всичките възможности и противоречия, които съществуват.

Сега сме дошли до подтиците, Божествените подтици. Всички вие питате, туй за в бъдеще - положителната и отрицателната свобода - ще продължи ли. Всякога в отрицателната свобода да се отказваш да даваш, а в положителната свобода да се отказваш да вземаш.

Сега, някои хора в положителната не дават, а в отрицателната дават. Там е престъплението.

Всяко престъпление, което е отрицателно, ще откажеш, няма да вземеш. Щом вземеш, вършиш престъпление. Щом не даваш в доброто, не изпълняваш закона, ти вършиш престъпление. Щом даваш в злото, ти пак вършиш престъпление.

Най-първо, проявете свободата си.

Да кажем, вие сте минали в къщата на някой бедняк. Искали сте хляб, той не ви дал. Сега той е дошъл. Вие му дайте добър пример. Повикай го вкъщи, угостете го хубаво. Не да кажете: „Помниш ли? Преди десет години един пътник мина. Той ти иска хляб, ти не му даде? Помниш ли?"

Никога не отказвайте да направите една услуга на един приятел. Казвате: „Аз ще му дам един урок." На тебе ти дават урок и ти даваш урок. Той направи отрицателното, ти направи положителното. Ти не искай да направиш неговата погрешка. Ако ти направиш същата погрешка, погрешката остава неизправена.

В света сега сме дошли да изправим погрешките на миналите поколения. Онези, които идат в света да изправят погрешките, нека ги изправят.

Закон е да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила. Това значи да изправим всичките минали погрешки. То е една от задачите - да се изправят погрешките за в бъдеще. В тази работа Христос казва: „Поправете вашите погрешки и Аз ще бъда с вас до безкрайните векове на вечността."

Изпейте една песен.

„Аз ще се подмладя"

Мирът ще дойде, както Бог желае, и по пътя, по който Той намери за добре, не тъй, както вие мислите.

Не очаквайте един човешки мир, но един Божествен мир, който ще дойде по незнайни пътища.

„Отче наш"

Десета лекция на Общия окултен клас
8 декември 1943 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев


-------------------------------
[1] каяфет - разг. (ар.-тур.) Външен вид, външност, облекло.
[2] зобчица - Зоб, всякакъв вид зърнена култура, дадена за храна на добитъка.
[3] хас - диал. (ар.-тур.) Чист, истински.
[4] пчела - нар. Пчелен рой.
[5] кондак - остар. (тур.) Приклад на пушка. Спусък в старовремска пушка или пищов, който чрез удар възпламенява капсулата.
[6] кавардисвам - диал. (от тур.) Запържвам, препържвам '
[7] цъцря - диал. Къкря.
[8] намръчкап - диал. Набръчкан, намръщен.

НАГОРЕ




placeholder