НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Човешка и Божествена любов

Човешка и Божествена любов

Най-често използвани думи в беседата: любов, може, човек, човешка, има, аз, божие, казва, обича, хора, бог, обичаш, съм, дойде, тебе, дава, сега ,

 Утрини Слова , София, 28 Ноември 1943г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 12 гл. от Исаия и част от 9 стих от 11 гл. на Исаия.

„Земята ще е пълна със знание за Господа". (–9 ст.).

Тоя стих изразява материално една истина. На всички е ясно, как се пълни нещо материално. Важен е духовният смисъл на стиха. Значи, ще дойде ден, когато всички хора ще знаят, как да служат на Бога. В сегашния християнски свят малко хора разбират дълбокия смисъл на Христовото учение. Всеки християнин/ казва: Аз вярвам в Христа. Всички вярват, но малцина разбират и прилагат Христовото учение правилно. Кой не вярва в слънцето? Има хора, които вярват в слънцето и умират; други вярват в слънцето и живеят. Някои вярват в слънцето, но са бедни; други вярват в слънцето и са богати. Едни вярват в слънцето и са прости; други вярват и са учени. – Защо е така? – Само невежият пита, защо е така. Само детето пита, защо майка му го оставила на земята да ходи, а не го носи на ръце, както по-рано е правила. Майката носела детето си цели девет месеца в скришната си стаичка и след това го изважда навън. Това е голяма привилегия. След излизането на детето от тая стаичка, майката казва: Кракът ти повече няма да стъпи тук. Много естествено. Ако за девет месеца детето не е научило това, което майката крие в себе си, и за 90 месеца няма да го научи. Числото девет е краен предел на нещата. Като дойдеш до това число, ще се бориш: или ти ще биеш, или тебе ще бият; или ще свършиш училище, или няма да свършиш – никакво отлагане не се позволява. Числото осем е строгата майка, през която минаваш най-после. Числата 2, 5 и 8 представят майката. Ако при числото осем – последната майка, не станеш човек, при никоя друга майка няма да станеш.

Числото девет е последният син. Той е марсианец, всякога воюва. Когото пипне, пита го: Защо не се подчиняваш на Бога? – Аз любя Бога. – Любиш ли Го? Ако Го любиш, трябва да бъдеш готов на всички жертви за Него. Жертвата има отношение към здравия, силния, учения и богатия. Болният не може да прави жертви. Той казва: Аз те обичам. – Какво допринася той със своята любов? Има смисъл да те обича здрав човек, все ще ти даде нещо. Да те обича болен, това значи, да вземе нещо от тебе. Здравият има здрава мисъл, здрави чувства, от които болният се ползува.

Какво означава здравата мисъл? Да мислиш здраво, това значи, да бъдеш последователен във всичките си работи. Преди години бях в Шумен. Там срещнах един наш познат, добър евангелист. Той беше обущар. Попитах го, може ли да ми ушие едни хубави обувки. Казах му, че досега са ми шили обувки все светски обущари. Тоя път искам евангелист да ми ушие обувки, да видя, каква разлика ще има между едните и другите. Той се съгласи. Отидох в работилницата, взе ми мярка, показа кожата, от която ще ги направи, и обеща да ми ушие хубави обувки. Наистина, обувките бяха отлични: хубава форма, добре легнаха на краката ми – само кожата не беше изпитана. Носих ги един месец, и кожата отгоре започна да се пука. За оправдание, обущарят каза, че вината е в мене – много съм ходил с тях, затова се напукали. Като помислих малко за обувките, намерих, де се крие погрешката. Обущарят е добър майстор, шие хубаво, дава красива и удобна форма на обущата, но не познава качеството на кожите. Друг път пак ще си заръчам при него обувки, но преди това ще потърся човек, който разбира от кожи, та обувките ми да траят поне десет месеца, а не само един месец. Някои хора приличат на тоя евангелист – много неща знаят, добре ги правят, но трайността им е малка – само за един месец. Двама влюбени – Стоян и Драганка се разхождали в една гора и любовно се разговаряли. Стоян носел в джоба си един револвер и, за да покаже, колко е верен в чувствата си, казал на Драганка: Видиш ли тоя револвер? Докато е в мене, никой не може да те бутне. Увлечени в разговора, те навлезли вътре в гората; насреща им се задала една голяма мечка. Като видял мечката, Стоян изтръпнал от страх – едва успял да се качи на една стара круша. Драганка останала под крушата и, за да се спаси от мечката, дошло й на ума да се престори на умряла. Легнала на земята и се притаила. Стоян й казал: Драганке, не се страхувай, аз ще цъкам отгоре. Мечката се приближила към тях и започнала да души Драганка. Оттук я подушила, оттам я подушила и продължила пътя си. Като отминала, Драганка се вдигнала от земята и се готвела сама да продължи пътя си. Стоян веднага слязъл от дървото и я запитал: Драганке, какво ти говори мечката? – Каза ми, друг път да не тръгвам с такъв герой като тебе. Следователно, когато някой казва, че ме обича, аз зная, защо ме обича. Обича ме за парите, които съм вложил в банката. Той не се интересува от мене, от парите се интересува. Той се интересува да не пропадне банката, а с нея заедно и парите. Ако пропаднат моите пари, и неговите ще пропаднат. Той трепери за банката и си казва: Защо вложих парите си в тая банка? Прав е човекът. Това е човешка банка. Един ден човешките банки все ще пропаднат. Досега не съм срещал човек, който да не е фалирал. Не съм чувал, човешка банка да не е фалирала. Някоя мома пита своя възлюбен: Обичаш ли ме? – Обичам те. – Докога ще ме обичаш? Като се оженят, докато са млади, живеят добре. Щом започнат да остаряват, тя го нарича „дъртия", той я нарича „дъртата". Всеки мисли за себе си, казва, че очите му не виждат, краката му не държат Тя поглежда към него и се чуди, как е могла да се влюби в тоя човек. Той се чуди, как е могъл да се влюби в нея. Те стават посмешище един за друг.

Човек, който остарява и отслабва, не живее в света на любовта. Човек, който остарява и отслабва, не живее в света на мъдростта. Човек, който остарява и отслабва, не живее в света на истината. При сегашното разбиране на човека, отслабването и остаряването са на мястото си. Човек живее и греши. Какво ще стане при това положение, ако той не остарява и отслабва? Погрешките му щяха да се увеличат толкова много, че никога не би могъл да ги изправи. Опасно е сегашният човек да бъде вечно млад и силен. Слабостта и старостта са спасителни пътища за сегашния човек. И смъртта спасява човека. Тя го освобождава от задълженията му. В тоя смисъл, само младият има право да обича. Той има задължения: къща прави, ниви и градини обработва – иска да се ожени, да има деца. Старият е свободен от тия задължения. И той обича, но неговата любов има особен характер, коренно се различава от любовта на младия. И старият гради къщи, но в умствения свят; и той говори за любовта, че трябва да се обичаме, да се жертвуваме, но сам не може да прояви нито любовта, нито жертвата.

Какво, в същност, е жертвата, и кой може да се жертвува? Само богатият може да се жертвува, Той може да принесе сърцето и ума си в жертва. Той може да принесе душата и духа си в жертва. Това значи, доброволно служене. Да жертвуваш сърцето си, не значи да го унижиш. Бог казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!" – Защо иска сърцето, а не ума? – Защото сърцето е работило много, пзцапало се е, и днес трябва да дойде някой да го очисти. Само Бог може да очисти човешкото сърце и да го напълни. Някой казва на ближния си: Дай ми кесията си. Защо иска той кесията му? – За да я изпразни. Вземи кесията на своя ближен, изпразни я, за да си услужиш, но върни я пълна. Какъв човек си, ако не можеш да напълниш кесията, която си изпразнил? Човек изпразва кесиите, а Бог ги пълни.

Какво нещо е Божията Любов и какво – човешката? Божията Любов пълни човешкото сърце, човешкия ум, човешката душа и човешкия дух. Човешката любов изпразва човешкия ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкия дух. Това е разликата между едната и другата любов. Не можеш да кажеш, че човешката любов е Божия, и Божията – човешка. И човешката любов има добра страна. Тя изпразва, приготвя условия за пълнене. Дето намери празни кесии, Бог ги пълни. И Христос, като дойде между хората, трябваше да се изпразни, да се приготви за приемане на Божията Любов. Като те обича някой, ти трябва да даваш.

От няколко време ходя често на Витоша, правя разходки по планината. Който не знае причината за това, мисли, че нарочно излизам вън от града, крия се от бомбите. В същност, въпросът е поставен другояче. Ако следите, кога стават бомбардировките, ще видите, че те стават, когато съм в града, а не когато излизам на планината. Много естествено, крадците и разбойниците не търсят бедни хора, но богати, защото има какво да вземат от тях. Те търсят мене. Когато мене оберат, и вие губите. Докато съм богат, вие се ползувате от моето богатство; щом обеднея, и вие губите. Не говорете неща, които не разбирате. Трябва да разбирате любовта, Човешката любов е на мястото си като човешка, Божията Любов е на мястото си, и нищо не може да я измести. Човешката любов е мътна вода, която се пречиства само от Божията Любов. Очисти ли се от утайките и калта, човешката любов се повдига. Не е страшна калта във водата, защото тя е примес, не е нейна съставна част. Както се пречиства водата, така се пречиства и човешката любов, а именно, по пътя на ума и на сърцето. Умът се пречиства чрез светостта, а сърцето – чрез страданието. Казват за някого, че е свят човек, а за друг, че е чист. Светият човек е умен, а чистият – добър. Не смесвайте светостта с чистотата. Светлина има в ума, чистота – в сърцето. Добрият работи с чисти, звонкови монети. Той никога не дава фалшивите монети за истински. Ако в ръката му попадне фалшива монета, той никога не прави опит да я прокара. Как ще се оправдаеш пред себе си, като я дадеш вместо истинска, звонкова монета? Че на тебе я дали, това не ти позволява да я дадеш на други. Някой те моли да му услужиш. Ти казваш: Говорих вече за тебе, работата ще се нареди. Оказва се, че нищо не си говорил. – Ще говоря някога. – Това не е услуга. Важно е онова, което можеш да направиш за човека в даден момент.

Колкото и да е малка една работа, свърши я на време. Паднал един лист на земята – наведи се и го вдигни. Някой ти иска няколко стотинки или един лев – дай му ги веднага, не отлагай за другия ден. Друг е въпросът, ако някой ти иска хиляда лева. Щом нямаш пари, няма да му дадеш. При това, има случаи, някой иска пари, за да дава на други, да минава за благодетел. Българската пословица казва: „С чужда пита помен не се прави”. Божествен закон е: Като обичаш някого, ще работиш за него и, каквото придобиеш, ще му го дадеш. Като любиш, ще проявиш оная любов, която е вложена в тебе, а не чуждата любов, описана в романите. Ще се откажеш от подражаването. Ще проявиш своята любов, а не чуждата.

Всеки трябва да прояви своята любов, своята мъдрост, своята истина. Някой иска да прояви Христовата любов, да бъде като Христа. И това е възможно, но той трябва да мине през страданията на Христа. Христа заковаха на кръста. Готов ли си и ти да 6ъдеш закован като Него? Тежки бяха гвоздеите, с които заковаха ръцете и краката на Христа. Някой се оплаква, че го обидили. Какво представя обидата? – Голяма е разликата между обождане с игла и пробождане с гвоздей. Има и големи обиди, като пробождане с гвоздей, но те рядко се случват. Такива обиди човек с години не може да забрави.

Защо човек не може да забрави някои обиди, това е въпрос, върху който не трябва да се говори. Ако открия тоя въпрос, ще причиня пакост първо на себе си. – Защо? – Няма да ме разберете. Много съм говорил върху любовта и с това съм си причинил пакост. Колко души са ме разбрали? От ония, които са ме разбрали, печеля; за ония, които нищо не са разбрали, плащам. Какво печеля, ако на хиляда души подпиша полици по хиляда лева? При това, само десет души плащат, а за останалите аз плащам. Пред тях минавам за благодетел. Трябва ли след това да разправям, че тия хора ме подядоха? По-добре нищо не давай на хора, които не плащат, отколкото да се оплакваш, че те подяли. Как постъпвам в такъв случай? Понеже съм богат, давам и на добрите платци, както и на ония, които не плащат. И на едните давам по един лев, както и на другите. Закон е: като дойдеш до единицата, никой не може да те излъже. Когато и да е, единицата пак ще се върне при мене. Никой не може да задържи единицата в себе си. Няма сила в света, която може да я задържи.

И тъй, когато се говори за Божията Любов, разбирам числото едно, единицата, която никой не може да задържи. Единицата е мощно число; тя никога не се размножава. Казваме: Единният Бог и Троеличният Бог, т. е. Бог на многото лица. Под „Единния Бог" разбираме идеята, че само Бог има едно лице. В едното си лице Бог е съвършен. Това съвършенство никой не го познава. Знаем само, че в Бога няма никаква промяна. Казваме ли, че Бог е троеличен, разбираме лицата на всички хора в Бога. В едното лице на Бога е безграничната любов, а в трите лица – граничната любов. В граничната любов се явяват противоречия. Затова някои се питат, защо Бог постъпил така? Като не познават великата Божия Любов, хората искат да играят ролята на Господа, но сами се спъват. Не може несъвършеният да замести или прояви съвършения. Ние не познаваме Единната любов, затова грешим. Казваш: Обичам даден човек. Обичаш го, защото ти дава повече от другите. Когато обичаш някого повече от другите, това показва, че той ти дава повече от тях. Ако повече взима, по-малко го обичаш. Каже ли някой, че обича известен човек, или че не го обича, зная вече причината на това. Обичаш го, защото в миналото някога, или днес, ти дава повече от другите. Не го обичаш, защото, освен че нищо не ти дава, но взима от тебе. Някой говори лошо за тебе – не го обичаш; говори добре за тебе, обичаш го. Някой ти услужил, обичаш го; не ти услужил, не го обичаш.

Всички хора искат да ги обича Бог. Какво са направили за Него? Бог проявява любовта си към всички – за себе си прави това. Като люби, Той печели. Ако ние любим, ние печелим. Без любов няма печалба. Да очакваш на подаяние, това значи, да се ползваш само от половината на живота „Чуждото и на Великден се взима". Така казва практичният българин. Ако разчиташ само на любовта на майка си и на баща си, ти си загубил половината от своя живот. Те ще те обичат, докато са живи. Какво ще правиш после? Кой ще те обича?

Сега аз не искам да влизам в противоречие с вашия живот. Какви сте вие и как живеете, тоя въпрос оставям настрана. Какъв съм и кой съм, също оставям настрана. Аз не очаквам на това, което вие знаете за мене. Радвам се на това, което зная за себе си. Радвам се на това, което давам. Радвам се, когато човек благодари за това, което е получил. Радвам се на великата Божия Любов и на нея разчитам. Радвам се, че обичам хората. Радвам се на моята и на тяхната радост. Ако аз не живея като Бога и като добрите хора, и ако вие не живеете като мене, какво представят моят и вашият живот? Ще кажете, че хората се оплакват от живота си. Не е лошо, че се оплакваш. Оплакването подразбира някаква мъчнотия – не можеш да решиш задачата си Щом решиш задачата си, оплакването престава. Някой се оплаква, че има нива, но семе няма, волове няма, не може да я изоре. Ти обичаш тоя човек и веднага предлагаш помощта си. Имаш два вола, жито и му казваш: Дай нивата на мене, да я изора и засея. През лятото, когато житото роди, ще делим печалбата наполовина. Можеш ли да делиш благата с някого, ако нищо не си работил?

Българинът е практичен: две трети от благата иска да задържи за себе си, а за ближния си – една трета. Една трета е малка част, наполовина трябва да се делите. Не е лесно да разбереш смисъла на едната трета. Бащата е единицата, майката е Двойката, а детето – дъщерята и синът – тройката, т. е. едната трета от цялото. Ако детето е момиче, майката е вложила повече капитал от бащата. Последният се ползува от лихвите на тоя капитал. Бащата се радва, че се е родило момиче, има кой да го обича. Дъщерята обича баща си, а синът – майка си. Ако едни родители имат само дъщеря, бащата умира по-рано и влиза в дъщерята, там продължава да живее. Дъщерята е възлюбената на бащата. Ако в едно семейство се роди момче, бащата е вложил капитала си, а майката го използува. Синът обича майка си. С любовта си към сина и дъщерята, майката и бащата ще научат значението на едната трета. Ако жената не стане майка, и мъжът не стане баща, те никога няма да разберат значението на числата едно и две. Единият от тях трябва да има нива, а другият – жито и волове, да изоре нивата и после да я посее. Нивата е майката, а воловете и житото – бащата. Той ще изоре и посее нивата и, каквото получи, ще го дели наполовина. Какво дава нивата? Чрез слънчевата енергия и елементите, които се намират в нея, тя възраства житото. И нашето слънце черпи енергия от други слънца. Да не отивам по нататък, да се спъвате. Важно е да благодарим, че нивата е богата. Аз говоря за една богата, наторена нива, която естествено получава Божието благословение. Ако нивата е бедна, не сей на нея, докато не я наториш. Не работи на бедна земя. Не сей на пясък. Сей на богата, на здрава почва. Ако искаш да четеш, избери богата, хубава книга. Ако е роман,трябва да е първокласен. Чети такава книга, в която нещата да са сто на сто верни, а не само едно на сто.

Някои се питат, какво ще стане с тях. Ако човек върви по негативния път на живота, черен ще стане. Достатъчно е четири поколения хората да се отдалечат от Божествения път, за да почернеят. Достатъчно е четири поколения да живеят по закона на любовта, за да побелеят и красиви да станат. Ако изпълняваш Божията воля с любов, красив ставаш; ако не я изпълняваш, грозен ставаш. Ако изпълняваш Божията воля с любов, здрав ставаш; ако не я изпълняваш, заболяваш. Ако изпълняваш Божията воля с любов, умен ставаш; ако не я изпълняваш, оглупяваш.

В сегашната война неприятелят устройваше различни примки. Някъде пущаха от самолетите различни предмети: писалки, бонбониери за деца, играчки. Но всяка играчка или писалка струваше един живот. Те бяха пълни с взривни вещества. Едно докосване до тях причиняваше голямо нещастие. Като знаете това, не пипайте предмети, които неприятелят ви е подхвърлил. И в човешкия живот има мисли и чувства, които съдържат взривни вещества. Достатъчно е да се докоснеш до тях, за да експлодират. Те са турени на пътя ти от черните братя. Много хора страдат от такива малки пера или писалки. Като ги намерят, турят ги в джоба си, а после се чудят, защо ги боли сърцето. Някоя мома срещне един красив момък, влюби се в него и се оженят. Той има слабост да пие. Какъв ще бъде техният живот? Може ли тя да го измени? – Не може. Той всеки ден експлодира и причинява пакости. – Кой е виновен за това? – Виното. Любовта към виното разваля живота. Единственото нещо, което не разваля живота, е водата. Божественото не разваля живота, човешкото го разваля. Божествената мисъл не разваля живота – човешката го разваля. Чистото никога не разваля нещата – нечистото ги разваля.

Като говоря за нечистото, никого не съдя. Естествено е, че който е слязъл на земята и работи, все ще се окаля. Това е в реда на нещата, но облечи работната си дреха, че и да се окаляш, да има какво да облечеш. Ще съблечеш работната си дреха и ще облечеш чиста. – Кога? – Когато свършиш работата си. Не можеш да очакваш, ръцете на работния човек да бъдат гладки, меки – все ще има по няколко мазоли по тях. Има ли нещо лошо в мазолите? Мазолите показват, че човек работи. – Груби ръце има тоя човек. – Груби са ръцете му, но той работи, излиза нещо от тях.

Един човек живял 30 години според Божиите закони и придобил голяма чистота и светост. Той прекарвал повече в планината. Един ден решил да отде на черква, да се помоли на Бога заедно с хората. Като слизал от планината, срещнал го един разбойник, главатар на банда, погледнал го и го спрял да му каже нещо. Слушай братко, много хора съм срещал, но ти ми харесваш. Искам да те оставя заместник за известно време, да управляваш моите хора. Решил съм да отида на черква, а няма кой да ме замести. Ето оръжието ми, предавам го на тебе и спокойно слизам в града. Ще постъпваш, както намираш за добре, аз имам вяра в тебе. Светият човек се замислил, какво да прави, да приеме главатарството, или не. Най после решил да направи тая жертва, да вземе оръжието и да стане главатар. Така ще се избегнат престъпленията, които главният разбойник би направил. По едно време довели при светията един богат човек, с цел да го оберат. Той го погледнал и казал: Ти ще останеш при нас, няма да те убиваме, но ще вземем парите ти и ще ги раздадем на бедни. В Божия закон е писано: Когато богатият не прилага любовта, богатството му се взима. След това довели при главатаря един беден човек, погрешно хванат. Разбойниците мислили, че той има пари, но останали излъгани. Главатарят се приближил към бедния и му казал: Не се страхувай, нищо няма да ги направят. Твоето наказание ще бъде леко. Ти ще получиш част от парите на богатия. Дълго време си молил Бога да се подобри положението ти. Молитвата ти е чута. Сега ще си отидеш, ще благодариш на Бога и ще живееш добре. След това и богатият, и бедният били пуснати на свобода.

Казвам: През деня човек трябва да бъде беден, да работи. Вечер трябва да бъде богат, да почива. Като работиш през деня, ще срещнеш различни хора: едни ще те изнудват да работиш без пари; други ще ти платят добре и ще се разделите приятелски. Ще благодариш и за едното, и за другото; вечерта ще се прибереш щастлив, че си научил нещо от живота, и можеш спокойно да си починеш. Само така човек може да реши задачите си правилно. – Трябва да се плаща. – Вярно е, че трябва да се плаща, но някъде получаваш даром. Какво плаща ученикът на учителите си, които го учат? Ходиш на училище, връщаш се у дома си, учиш, придобиваш знания и опитности, без да плащаш нещо. Благодари за всичко, което придобиваш в живота. – Искам да бъда щастлив. На земята щастие няма. В бъдеще, щастието ще дойде на земята, но при сегашните условия е невъзможно. […] хората воюват, когато опитват силата на четири – петтонните бомби?

Защо става война между народите? – Защото не обичат Бога. Ако народите, както и отделните хора, обичаха Бога, войната никога нямаше да стане. Всички проявяват любовта си по свой начин. Германците проявиха любовта си към англичаните по свой начин – 600 пъти бомбардираха Лондон. Сега англичаните им отговарят със своята любов, Те започнаха да бомбардират Берлин. Всички воюващи прилагат Мойсеевия закон: „Око за око, зъб за зъб". След всичко това, хората разискват върху въпроса, кой народ е прав. От Божествено гледище, никой не е прав. Право има само Божията Любов. Без любов към Бога нищо не се разрешава. Това е закон, който се отнася, както за отделния човек, така и за всички народи, за цялото човечество, за цялото небе. Без любов към Бога нищо не се постига. Дръжте се за Божията Любов, като условие за истинския живот.

Човешката любов е на страха, а Божията любов – на свободата. Ако искаш да се освободиш от страха, трябва да станеш слуга на Божията Любов. Човешката любов може да се повдигне, когато започне да служи на Божията Любов. Само Божията […] ва да знае и да го изисква от себе си, а не от другите. Ще кажете, че е мъчно да любите Бога. За едного е мъчно, за другиго е лесно. Мъчно е да обичаш оня, който нищо не ти е дал. Не е мъчно, обаче, да обичаш Оня, Който всичко ти е дал. Как ще разчиташ на човешката любов, с която една дреха не можеш да ушиеш? Божията Любов представя дебело въже, образувано най-малко от десет хиляди здрави конци. Човешката любов е един от тия конци. Заедно с другите, той върши работа, но сам нищо не може да направи. В това отношение, човешката любов е десет хиляди пъти по-слаба от Божията. Тя е по-слаба даже от паяжината. Неустойчива е човешката любов. Опасно е да се държиш само за човешката любов. Тя може да заведе човека в черната ложа. Любовта на черните братя е по-слаба и от водата, и от въздуха. Защо ни е любов, която няма никаква устойчивост? Защо ни е любов, която не издържа ни като водата, ни като въздуха?

Да се обърнем към Господа и да благодарим за всичко, което ни е дал, и за всичко, на което ни е научил. – Какво сме научили? – Ако можеш да постъпваш, както аз постъпвам, много нещо си научил. Например, аз не давам на човека по-малко от една стотинка, от един лев. Аз работя изключително с единицата. Пет или десет стотинки не давам; пет или десет лева не давам, но по един лев съм готов да дам на всички хора. Една круша, една ябълка, един хляб мога да дам на човека, но не и две ябълки, две круши или два хляба. Един ден мога да работя за човека, но два – никога. Един месец или една година мога да работя за човека, но два месеца или две години – никога. Щом изтече годината, прекратявам работата. Милиони да ми дават, не работя нито един ден от втората година. Единицата, едното, това е идеята любов към Бога. Който люби Бога, има вътрешен мир, спокойствие и радост.

Като дойдоха бомбите над София, всички се уплашиха, трепереха от страх. Някъде се събираха по много души заедно, да си дават кураж. Те не знаят, че така привличат вниманието и могат да пострадат повече, отколкото, ако човек остане сам. При това, не забравяйте, че от невидимия свят е определено, де да падне бомбата. Мислите ли, че за Христа не беше определено, да бъде разпнат? Христос се моли, ако е възможно да се отмени горчивата чаша. Не е лесно да съзнаваш, че си Син Божи и да бъдеш разпнат като най-голям грешник. Най-после, като мина през големи страдания, Христос се подчини на един закон, който ще изучавате в бъдеще. Знаете ли, какво нещо е да те изостави Бог? Изложен на големи страдания, на поруганието на хората, Христос се обърна към Господа с думите: Господи, защо си ме оставил? Дойдох да помагам на хората, но, вместо да придобият нещо, те ме разпъват. Страданията, които Христос преживя, се разбират едва днес – две хиляди години след разпятието. Христос разреши своята задача с думите: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде Твоята воля! ". Той знаеше, че в Божията Любов няма промяна.

Сега и на вас казвам: Каквото и да се случи в живота ви, не се обезсърчавайте. Ще дойдат скърби и страдания – не се смущавайте. Ако не знаете нещо и не го разбирате, благодарете и за това. Ако мислите криво, сами се спъвате. Ако мислите право и не работите, пак се спъвате. Някой мисли, че аз мога да му помогна, да свърша неговата работа. Мога да му помогна, но ако и той работи. Който очаква да получи всичко наготово, сам се спъва. Човек трябва да уповава на Бога и да работи. Това значи, да постъпи като двамата слуги, единият от които получил два таланта и спечелил още два, и вторият, който получил пет таланта и спечелил още пет. Третият слуга получил един талант и го заровил в земята. Когато господарят му дошъл и поискал сметка за неговата работа, той казал: „Зная, господарю, че си строг; жънеш, дето не си сял, затова зарових таланта в земята, като се върнеш, да ти го дам". Господарят му отговорил: Като знаеш, че съм строг, защо не даде таланта под лихва, да принесе нещо? Слугата не е бил искрен. Той не заровил таланта за господаря си, но за себе си; ако господарят му не се върне, той ще го извади от земята и задържи за себе си. Не заравяйте богатството си в земята. Вложете го в обръщение, да се умножава. Така ще се ползвате от него и вие, и вашите ближни.

Помнете: Никой не може да зарови любовта в земята. Без любов няма живот. Любовта всякога дава. Това е нейното отличително качество. Един млад момък срещнал на пътя си млада, красива мома, на която лицето било опръскано с киселина. Като видял страданието й, той веднага измил лицето й и го изтрил с кърпичката си. След това доставил отнякъде чисто дървено масло, с което намазал лицето на момата, да не изгори. Тя се обърнала към момъка и благодарила за помощта, която й оказал. Момъкът помогнал на момата, без да пожелае нещо от нея. Неговата постъпка е чиста, безкористна. Той дава от себе си, без да взима нищо.

Благословен е оня, който дава, без да очаква нищо. Има смисъл да взимаш, но от Оня, Който носи изобилието. Взимай от слънцето. Когато взимаш от подобния си, ще взимаш по-малко, ще даваш повече. Това е Божествен закон. От човешката любов ще взимате по-малко, а от Божията Любов – повече. Божията Любов представя златни, звонкови монети, а човешката – книжни пари. Някога книжните пари се равняват на златните, но в повечето случаи те са по-долу от златните. Има случаи, когато един златен лев е равен на сто или на хиляда книжни лева. Божествената Любов никога не губи стойността си, а човешката се променя. Човек трябва да бъде внимателен, да не събира много книжки пари. После ще се чуди, какво да прави с тях, де да ги вложи. Той иска да купува ниви, къщи, но тогава хората не са готови да продават имотите си, защото парите са обезценени.

Преди години, един наш приятел турил в Библията си десет хиляди лева, да ги употреби за Бога. Случило се, че при ядене той се задавил и умрял. Никой от домашните му не знаел за тия пари и така останали – обезценили се. Ще дойде ден, когато човешката любов, на която разчиташ, ще се обезцени. Днес тоя те обича, оня те обича, обсипват те с подаръци, но всичко това нищо не струва. Това са залъгалки, с които черните братя заблуждават хората. Те им говорят за хубави работи, за идеали, но вместо да ги повдигнат, спъват ги; вместо да ги оправят, объркват ги. Само вечността оправя човека. Черните братя са майстори да представят нещата в благовидна форма, за да не виждаш лошото.

Двама приятели се срещнали след няколкогодишна раздяла. Единият от тях бил много шеговит. Той често си служел с лъжи и с измислици. Другият бил сериозен, но понякога обичал да слуша шегите на приятеля си. Като се срещнали, сериозният казал на приятеля си: Кажи ми една от твоите лъжи. – Остави се, братко, отдавна забравих лъжите. Животът ме налегна, отказах се от шегите. – Какво става с тебе? – Остави се, баща ми умря и нямам средства да го погреба. Приятелят му се трогнал, извадил хиляда лева и му ги дал. Той взел парите и казал: Ето, тая е последната лъжа, която ти казах. Тоя пример е известен и между турците.

Султанът казал един ден на един от шегобийците си: Кажи ми една лъжа, каквато не си казвал друг път. – Не мога повече да казвам лъжи. – Защо? – Такъми са нужни за лъжите, а нямам средства за това. – Колко пари трябват? – Около 250 лири. Султанът му дал 250 лири и очаквал да се снабди с такъмите и да му каже някаква лъжа. Минали два деня, шегобиецът не се явил в двореца. На третия ден пристигнал при султана и казал: Не можах да намеря такъми. – Защо? – Защото това беше последната лъжа, която ти казах.

Няма по-велико нещо в живота от любовта – да обичаш и да те обичат. Любовта е извън всякакви закони. Не можеш да съдиш някого, че те обича, или че не те обича. Някой обещал да те обича цял живот, а не издържал на обещанието си. Това става по свобода. В любовта само Бог е вечен, съвършен, неизменен и безграничен. Любовта на Бога е неизчерпаема. Да се страхуваме, че Бог ще престане да ни обича, това е неразбиране на любовта. Някой се страхува, че Бог ще обикне друг, а него ще изостави, и това е неразбиране на любовта. Може ли изворът да дава само на един човек?

Във Варненско има една чешма, наречена харла. Водата й е толкова изобилна, че кара воденица. Един ден ме заведоха да видя харлата. Казаха ми, че се страхували да не се намали водата на харлата, понеже мнозина черпели от нея. Тоя страх не е на място. Хиляди хора могат да черпят от харлата, и водата й да не се намали. Това е все едно, да се страхува човек да не вземат любовта му. Колко любов трябва на човека? Едно малко шише. Не се страхувайте, никой не може да вземе харлата ви. И до днес още харлата кара воденица.

Едно се иска от вас, да приложите любовта и да покажете на хората, как трябва да се живее. Всеки да се обърне към Бога с молба, да му се помогне, да служи на Божията Любов толкова, колкото е служил и на човешката. Какво е придобил, като е служил на човешката любов? Колко пъти се е раждал и умирал, колко пъти се е прераждал и, в края на краищата е свършвал с разочарование. Колко неща е придобивал и изгубвал! Човешката любов клони към запад, а Божията Любов – към изток. Бог казва на човека: Не отивай на запад, дето слънцето залязва. Обърни се към изток, дето слънцето изгрява. В човешката любов има залез, тъмнина, а в Божествената – изгрев, светлина. Това, което изгрява в ума, в сърцето, в душата и в духа ни, е Божествената Любов. Това, което залязва в нас и ни причинява страдания, е човешката любов. Да благодарим, че живеем и в човешкия, и в Божествения порядък, за да се учим. Човешката любов е обвивка на Божията. Така тя запазва нейната чистота.

Да турим човешката любов в служене на Божията Любов.

Да тръгнем в пътя, в който изгрява Божията Любов. Да оставим залеза за ония, които нямат опитността от него. Хубави са картините на залеза, но те не са за нас. Ние ще рисуваме картините на изгрева.

Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени". Не съдете нито човешката, нито Божията Любов. В човешката любов ще минете през разочарование, смърт, раждане и прераждане. В Божията Любов ще разберете смисъла на стиха: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил". За оня, който носи Божията Любов в себе си, е казано: „Роденият от Бога грях не прави". Той излязъл от областта на смъртта и влязъл в областта на вечния живот. Божията Любов прави нечистите неща чисти, а човешката оцапва чистите.

„Не съдете, за да не бъдете съдени". – Кога човек не съди? – Когато обича. Ако не обича, всякога е готов да съди. Обичта означава светлина. Като не обичаш, ти си в почивка. Като обичаш, вършиш всичко, както трябва. В Божията Любов нещата стават, както трябва. В човешката любов нещата стават, както не трябва. Да заработим така, както трябва, а не така, както не трябва.

Сега, да се молим, да не ни намерят бомбите. Ако вървим по пътя на човешката любов, ще ни намерят. Ако вървим по пътя на Божията Любов, няма да ни намерят. Да се молим на Господа: Господи, избави ни, за да можем отсега нататък да се посветим, да служим на Твоята Любов. Ако не се молите, бомбите ще ви посещават. Тия посещения показват, че още сте в човешката любов. – Какво трябва да се прави, за да не ни посещават бомбите? – Молете се. Кажете: Избави ни, Господи, от злото, за да Ти служим!

Кога ще дойде мирът? – Когато пожелаем – от нас зависи. Мирът ще дойде по нов начин – по Божия път. Единственият, Който може да донесе мира в света, е Бог. Когато се обърнем към Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила, мирът ще дойде. Когато всички народи се обърнат към Бога и Го възлюбят, мирът ще дойде.

„ Да възлюбим Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила".

7-мо Утринно Слово от Учителя, държано на 28 ноември, 5 ч. с. 1943г. София.– Изгрев.

Човешка и Божествена любов

Най-често използвани думи в беседата: любов, може, човек, човешка, има, аз, божие, казва, обича, хора, бог, обичаш, съм, дойде, тебе, дава, сега ,

 Утрини Слова , София, 28 Ноември 1943г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Добрата молитва"

91 псалом

"Молитва на Царството"

"В начало бе Словото"

Ще чеша 12. глава от Исая и част от 9. стих от 11. глава на Исая: "Земята ще е пълна със знание за Господа."

"Духът Божи"

"Земята ще е пълна със знанието за Господа." По видимому стихът е много ясен. Как ще се изпълни със знание. Много материално представя. Значи всичките хора ще знаят как да служат на Господа. В съвременния християнски свят малко хора ще срещнеш, които да имат ясна представа за учението, което Христос носи. Казва: "Аз вярвам в Христа." Кой не вярва в слънцето? Има хора, които вярват в слънцето и умират; има хора, които вярват в слънцето и не умират. Има хора, които вярват в слънцето и са бедни; има хора, които вярват в слънцето и са богати. Има хора, които вярват в слънцето и имат знание; има хора, които вярват в слънцето и нямат знание. Ражда се въпросът тогава, защо е така. Този, който казва "Защо е така?", е много невежа човек. Детето може да пита "Защо майка ми ме оставила, на кое основание?" То иска всякога да бъде

В ръцете на майка си и да го носи. Голямо преимущество имало детето. Девет месеца майката го е носила в най-скришната стаица. Детето казва: "Влез в скришната стаица." Туй дете тя го е носила девет месеца в скришната стаица и след девет месеца го извадила навън и не го пуща вече. Казва: "Кракът вече няма да стъпи." Какво ще кажете? Ако за девет месеца ти не си научил какво има в майка си, и деветдесет да седиш, ще бъде същото.

Крайният предел е девет. То е борба. Като дойдеш до девет, ще се бориш. Всичките приятели ще те бият или ще биеш; или ще свършиш училище, или няма да свършиш. Не може да чакаш за отлагане. Що е девет? Осем е последната майка. При нея ако не станеш човек, друга майка вече няма. Две е майка, пет е майка и осем е майка. Тя е твоята майка, ликвидира. Девет е последният син. Като дойде последният син на Бога, винаги воюва. Той е Марсианеца, казва: Защо ти не се подчиняваш на Господа? Ще кажеш: "Аз го любя." Любиш ли го? Човек, който люби, е готов на всички жертви. Жертвата не е за слабите или бедните хора. И болните нищо не може да жертват. Болният казва: „Аз те обичам много." Какво ще допринесат болните хора, ако те обичат. Здравият ако обича болния, разбирам. Болният има какво да вземе. Но ако болният обича здравия, казва: "Аз те обичам, какво ще даде той?"

Спирам се върху положението, което е в живота. Запример ще ви приведа какво е една здрава мисъл. Аз съм провеждал следния пример. Това е за един евангелист от Шумен, един доста виден човек, доста почтен. Като гледате лицето му, главата му доста добре устроена. Той беше търговец и същевременно и обущар. Познавах го и един ден отивам при него и му казвам: „Може ли като евангелист да ми направиш обуща? Досега съм носил обуща от светските хора, зная какви обуща правят. Сега искам един евангелист да ми направи обуща." „Аз да ти направя обуща, че да видиш какви ще бъдат тия обуща. Хем обуща от камилска кожа не е проста работа." Казвам: "Хубави обуща искам." Направи ги, обух ги, хубави, прилягат на краката. Обаче след като ги носих един месец, те се напукаха. Казвам: "Как така?" "Отгде да го зная. - Казва: - Клечки зная да турям, форми да дам, но здравината на кожата мен не ме интересува. Мен ме интересува формата, нали ти бяха удобни. Достатъчно е един месец. Евангелски обуща един месец се носят. Грешката е в тебе, ти не си насърчил тия обуща, разслабили се, не си ги хранил добре, не си ги пазил, турил си ги на много тежка работа, ходил си някъде. Тя е делитна работа. Ходил си по някаква работа, не са могли да устоят тия обуща." Сега виждам неговата погрешка къде е. Той разбира занаята си, знае да прави хубави обуща, но не разбира от качеството на кожите. Казвам: "Слушай, втори път ако дойда да ми правиш обуща, ще питаш кожаря и ще му кажеш: "Дайте ми здрава кожа, не евангелска кожа, за един месец да се скъса, но светска кожа за десет месеца. Прав си" - казвам.

Често пъти ние мязаме на този евангелист, аз зная да правя обуща - за един месец да траят. Превеждал съм и другия пример. Някой си Стоян обичал някоя си Драганка. Тя излиза с него да се разходи, той носи български кавал (пушка). "Драганке, този кавал докато го имам, никой не може да те бутне." Драганка вярва на кавала. Те били близо до една планинска местност. Като приказват любовно, насреща им иде една голяма мецана. Той като я видял, качва се горе на крушата заедно с кавала. Казва: "Чакай, аз ще цъкам от крушата." Тя е по-умна, преструва се на умряла и ляга на земята. Минава мечката, мирише я наоколо, помирисва я, обикаля я. Мечката разбрала каква е работата, дали й добър съвет, проговорила й. Една тайна й говорила мечката на едното ухо и на другото. Той се чуди, мечката да й говори. Заминава си мечката и той слиза от крушата. Казва: "Какво ти каза мечката?" "Каза ми още веднъж с такъв герой, който се качва на крушата, да не ходиш." Чудни са хората. Някой път казват: "Аз те обичам." Зная защо ме обичат някои хора. В моя ум е ясно. Представете си, аз съм един банкер, вложил десет, петнадесет, двадесет, сто хиляди лева. Обича ме заради парите, които са вложени в моята банка, да имат повече приход. Всякога се интересуват за банката. Интересува се, защото неговите пари са там. Ако моите работи не вървят, започва да се стяга неговото сърце. Не че се грижи за мен, трепери му сърцето един ден аз да не фалирам. Казва: "Отидоха ми парите, защо вложих тия пари в тая банка."

Всичките човешки банки, дето са вложени пари, все ще фалират. Не съм видял човек да не фалира. Казва: "Може ли да ме обичаш." Кой досега има, който да е обичал своя възлюблен. Като се ожени, като стане на сто и двадесет години дядо, не държат краката, не мисли за своята Драганка каква е била красива. Като погледне старата бабичка, чуди се как се е влюбил в нея. Пък и тя, като го види, се чуди, посмешище стават един на друг.

Човек, който остарява и отслабва, показва, че не е в областта на любовта. Човек, който остарява и отслабва, показва, че не е в онази Божествена област на Божията мъдрост. Човек, който остарява и отслабва, показва, че той не е в областта на истината. Може да се заблуждаваме. Добрата страна, че остаряваме, е, ако ние, хората, не остарявахме и не отслабвахме, щяхме да се изложим на голяма опасност. Погрешките, които правим, щяха да бъдат непоправими. Един човек не остарява, но греши. Ако един човек прави прегрешения, не отслабва и не умира, то е опасна работа. Слабостта и старостта са спасителни пътища, по които човек се спасява. Като умре човек, той се освобождава от своите задължения, които има. Ти имаш право да обичаш, докато си млад. Като остарееш, тази любов престава. В старостта има една любов от съвсем друг характер. Младият ще гради къща, ще се жени. Младият човек трябва да се ожени, да ражда деца. Ще прави къща от тухли, от злато може да прави. Като остарее, никаква къща не може да прави. Той ще гради такива кули в умствения свят. Ще преобразява света, ще говори за любовта, за която не знае какво е: да се обичаме, да се жертваме.

Как се жертва човек? Жертва може да пренесе само един човек, който е богат. Ти може да пренесеш сърцето си в жертва, може да пренесеш ума си в жертва, може да пренесеш душата си в жертва и може да пренесеш духа си в жертва. То е служене, доброволно да служиш. Ни най- малко не разбира да се унижи сърцето. Бог казва: Сине мой - не дай ума си, но казва - дай си сърцето. Понеже Бог обича да помага. Сърцето е най-много работило и е нацапано. Бог иска туй сърце да го очисти. Вие казвате: "Дай ми кесията." Ти като вземеш кесията на един човек, не я връщаш пълна, но я връщаш празна. Казвам: "Дай ми кесията си." Ако аз взема кисията и я върна празна, вие не може да я напълните, какъв човек сте тогава? По човешки хората се научили да изпразват кесиите. Бог пълни кесиите. Що е Божията любов? Любов, която пълни човешкото сърце, пълни човешкия ум, пълни човешката душа, пълни човешкия дух. Що е човешката любов? Която изпразва човешкото сърце, изпразва човешкия ум, изпразва човешката душа, изпразва човешкия дух. В моя ум е това. Дали това те засяга като човек или засяга другите хора, законът е все същият. Аз не говоря за любов. Аз виждам добрата страна. Бог, за да вложи своята любов, трябва да изпразни човешкото сърце от човешката любов. Човешката любов коренно се различава от Божията любов. Като дойде Божията любов, тя има същите отношения. Човешката любов е мътна вода, Божествената любов е чиста вода. Ако ги смесиш в едно шише, Божествената любов изчиства съвършено. Три- четири пъти като туриш в шишето, тя ще изчисти и което туриш, ще бъде чисто.

Може да имаме безпокойство в душата. Когато дойде, Христос се натовари с човешките разбирания, имаше смущения. Казвате, защо е така. Щом дойдеш между хората, започват да те обичат и ти започваш да се смущаваш. Всеки човек от тебе иска.

Понеже няколко пъти излизах за Витоша, някои казват: "Учителят, когато ще има бомбардировка, бяга в планината." В моето отсъствие не е имало досега бомбардировка, а в моето присъствие е имало бомбардировка. Где е логиката тогава? Защото онези не търсят вас, търсят мене да бомбардират. Вие сте чудни, разбойниците не търсят хора, но търсят богатите. Като иде при богатия, има какво да вземе. Като хванат богатия, казват: "Дай сега тук." Ако вие разбирате, мене като ме оберат, на сухо ще се намерите. Като не съм обран, тогава има да се ползвате. Богатият, докато е богат, вие ще се ползвате, като осиромашее, нищо не може да се ползвате.

Туй е едно правилно разбиране на нещата. Не говорете неща, които не са верни. Трябва да разбираме какво нещо е любовта. Човешката любов е намясто като човешка любов. И Божията любов е намясто като Божия любов. Ако вие ги размените, те не са на мястото си. Човешката любов се пречиства от Божията любов. Човешката любов е мътна вода и който знае процеса, може да се пречисти. Погрешката на човешката любов е, че има кал. Тази кал не е проникнала в съставните части на водата, тя е само премесена.

Следователно два процеса има, по които може да се прочисти: страданието е един процес за прочистването на човешката любов. То е закон на сърцето. Светостта е закон на ума. Казвате: "Той е свят човек." Този човек, който е свят, е умен. Този човек, който е чист, е добър. Вие смесвате по някой път добрината със святостта. Те са два различни процеса. Чистота има в сърцето, светлина има в ума. Ако човек има святост, умен е, ако има чистота, проявява добротата. Да допуснем, в света като оперирате със звонкови монети, някой може да ви даде лъжливи монети. Трябва да разсъждаваме правилно. Ти, като вземеш тая монета, искаш да я прокараш, както тебе са ти я дали. Ти искаш калпавите работи тук- там да минат. Мислиш, че в дадения случай ти правиш добро. Като оперираш, звонковете трябва да бъдат чисти. Няма да се мине една-две години, и човекът ще види, че ти не си го обичал. Да кажем, обещаете някой път да говорите, да направите някаква услуга някому. Ти казваш: "Аз говорих за теб." Ти нищо не си говорил. Минава се две-три години, нищо не става. Не разрешават въпроса годините.

Според мене онова, което направите в дадения момент, е важно. Ти минаваш покрай пътя, един лист може да го вдигнеш. В даден момент човекът ти иска пет стотинки, може да му дадеш. Или той ти иска един лев, може да му дадеш. Този закон не се отнася до вас, ако той ти иска хиляда лева. Хиляда лева е друг процес. Човек сам не знае какво иска. Той се ангажирал хиляда души да ги храни, на хиляда души да даде по един лев. Трябва да раздаде хиляда лева, иска да минава за благодетел. Ще проси от мене хиляда лева, за да ги раздаде на другите. С чужди пари помен не става. В Божествения свят, като обичаш някого, ще работиш. Туй, което придобиеш с труда си, ще му дадеш от него, от теб да е излязло, да не е чуждо. После няма да четеш някой роман и както са писали романистите, ти да покажеш такава любов. Ти искаш да подражаваш.

Оставете се с вашите подражания. Проявете любовта, както е във вас, не както е в хората. Всеки човек трябва да прояви специфично любовта по свой начин, мъдростта по свой начин и истината по свой начин. Казва: "Да проявя любовта както Христа." Той иска да прояви Христовата любов. Хубаво. Ако вие искате да страдате като Христа, може ли да страдате. Някой иска да бъде като Христа, но него го заковаха на кръста и знаете ли колко тежки бяха гвоздеите, с които заковаха краката и ръцете. Не са мязали на съвременните гвоздеи. Следователно, гвоздеите на Христа бяха много грубо направени. Сегашните гвоздеи са по-добри. Убоден с игла и убоден с гвоздей е различно. Някой, когато те обиди, може да е като убождане с гвоздей, а може да му е малка иглата, да е казал нещо за теб. Когато някой те обиди, с години не може да забравиш.

Сега има някои работи, които не може да се разкриват, нищо не ползват. Даже като развивам този въпрос, правя пакост на себе си. Досега съм направил големи пакости на себе си, като съм говорил за любовта. Колко души са ме разбрали? Които са ме разбрали, е полза заради мен, спечелил съм. Които не са ме разбрали, аз плащам. Представете си, аз подпиша хиляда полици по хиляда лева, един милион правят. От тях само десет души плащат, другите изяждат всичкото. Какво съм спечелил? Ще минавам за благодетел. Ще ходя да разправям на хората, че ме изядоха. Един човек, който не мисли добре, на този човек, като дойде, не хиляда лева, но един лев не давам. Моето правило е: като дойде някой, полицата за един лев давам, два лева. Като не иска с полица, оставам без полица. Като иска полица, пак един лев давам. И без полица - пак един лев давам. Тогава в моя ум седи идеята: ако плати, добре е, ако не плати, пак добре е. И в единия случай се радвам, и в другия. Едното то не губи. В едното никой не може да ме излъже. В двете, в трите, в четири може, но едното никое същество в света не е в състояние да ме излъже. То е закон. Туй едното ще дойде до мен, когато и да е. Никой не може да го задържи. Няма сила в света, която може да задържи едното.

Когато говорим за Божествената любов, аз подразбирам числото едно, което никой не може да го задържи. На него разчитам, туй число е мощно, но се размножава. Казваме единия Бог, с едното лице и троеличния Бог и Бог на много лица, на безбройните лица. Ако всичките хора стават все лица на Бога, каква е идеята? Само Бог има едно лице. В него има три лица и безброй лица. Бог в едното си лице е съвършенство. Него не го знаем. Няма никаква промяна в него. В троеличието влиза съвършенството, ограничената любов. В многото лица, в безбройните лица, в които Бог се проявява навсякъде, според формите на всяко същество се нагажда и там се спъваме. Защо Господ направил така? То е негова работа. Обаче по някой път ние играеме ролята на Господа, искаме да проявим любовта. Бог е съвършен, ние сме несъвършени. Ние не знаем едината любов. Обичаш един човек повече. Защо го обичаш? Защото ти дава повече пари. Всякога, когато обичаш някой повече, той ти дава повече. Когато вземе повече от тебе, ти не го обичаш. И в моя ум, щом ми кажеш, че не го обичаш, аз зная причината защо го обичаш. Защото ти е дал или в миналото, или сега. Щом в миналото не ти е давал или сега не ти дава, ти не го обичаш. Защо не го обичаш? Защото не дава. Говорил някой заради тебе лошо, не го обичаш. Говорил е добро, обичаш го. Услужил ти, обичаш го.

Та казвам, вие искате Бог да ви обича. Какво сте направили за него? Бог като се проявява, то е заради него. Той като люби, той печели. Ние като любим, ние печелим. Без любов в света печалба няма. Ако вие очаквате само на подаяние, то не е хубаво. То е само половината от живота. Чуждото нещо и на Великден се взема. Българинът, който е практичен, казва това. Ако очакваш майка ти да те обича, брат ти да те обича, докато са живи, ще те обичат, но като заминат за другия свят, какво ще правиш. Пак ще те обичат другите хора.

Като говоря, аз не искам да влизам в противоречие с вашия живот. Нека оставим този въпрос. Аз не очаквам хората да знаят аз какво съм. Аз се радвам на това, което аз зная, аз какво съм. Аз се раздвам на това, което аз зная. Аз не се радвам на онова, което вземам. Аз се радвам на нещата, които вземам, не този човек е благодарен. Аз се радвам на Божията любов, че е възвишена. Радвам се и на него разчитам. Когато някой ме обича, радвам се, че този човек ме обича. Аз когато обичам хората, и аз се радвам. Аз се радвам на моята радост и радостта на другите. От негова радост аз се радвам, че той забогатява. Ако вие не живеете, тъй както Бог живее, ако вие не живеете, както добрите хора живеят, в какво седи вашият живот или в какво седи моят живот?

Казвам, проявената любов извън времето. Оплакване има. Оплакването не е лошо нещо, то е решение на една задача. Ти се оплакваш дотогава, докато не знаеш да решиш една задача. Щом я решиш, задачата става ясна. Допуснете, че обичаш един човек, той има нива от десет декара, но няма семе, не може да я посее, не може да я разоре, няма волове. Ти нива нямаш. Имаш един чифт волове, жито имаш, казваш: „Може ли да взема твоята нива орташки, аз да изора нивата, да я посея, че каквото даде, половината на мене, половината на тебе." Един я дава нивата, а от другия трудът и житото. След като узрее житото, ще се ожъне, ще се вършее и ще си го разделят наполовина. Този, на когото не си работил, може ли да вземеш наготово. По някой път българите са доста умни. Казва - на тебе една трета, а на мене две трети. Според разбиране на половина трябва. Една трета е много мъчна работа. Някои мислят, че може да разберат една трета. Майката като роди дъщеря, е една трета. Бащата е едно, майката е две, детето е една трета. Майката как ще раздели една трета, дъщерята. В този закон майката е вложила повече капитал, в дъщерята, но бащата използва капитала, лихвите той взема. Дъщерята винаги обича бащата. Понеже обича бащата, бащата ще умре по-скоро. Бащата ще умре по единствената причина, за да влезе да живее в дъщеря си. Като умре, той не отива да живее в жена си, а отива да живее в дъщеря си. Казва: "Оставете майката, видях я каква е, ти си моята възлюблена." Това са тълкувания, това са първата форма на тълкуванията, има още по-дълбоки. Роди се син. Бащата е вложил капитал, майката го използва. Синът обича майка си. Той не може да не я обича. За да може да научим закона, да може да решим въпроса за една трета, за сина и за дъщерята, трябва да си син или дъщеря. Ако е като баща и майка, никога не може да разберем. Едно и две никога не може да разберем, ако не станем като баща и като майка. Един да има нива, друг волове и да е посял нивата. Само когато онзи изоре и посее нивата, този, който я даде, не може да я обработи.

Вложеният капитал на кого е? Нивата, това е майката. Воловете и житото са на този, който работи, той е бащата. И тогава на половината се дели това, каквото нивата е дала. Нивата сама по себе си какво е дала? От събраната енергия, от слънцето тя е кредитирала житото. Нивата в дадения случай не е дала нещо от себе си, не е дала много кредит. Ако каже - аз дадох тази енергия, тя е взела от слънцето. Пък и нашето слънце е събрало този кредит от друго слънце. Нашето слънце дава, но и там не е цяла истина. Има друго, което дава капитала на слънцето.

Ако дойдем до тия потънкости, ще се спънем в нашето разбиране. Благодарим, че нивата не е бедна. Някой път ти може да вземеш, но нивата, която е бедна, трябва да я ториш. Аз говоря за една нива, която е наторена естествено, има Божиите благословения. Никога човек не трябва да обработва бедна земя. Не трябва да сее на пясък. Като сее, трябва да сее на здрава почва. Четеш една книга, но богата трябва да бъде. Не чети вестникарски работи, гдето няма нищо. Ако четеш роман, чети нещо насвят. Туй, което развива, да е вярно. Ако четеш научни книги, нещата да са верни, не само едно на стоте да е вярно. Ако четеш сериозни книги, чети онова, което е вярно.

Какво ще стане от нас? Ако човек върви по негативния път на живота, ще придобие черния свят. Достатъчно е четири поколения да не вървят по Божествения път, и хората да почернеят. Достатъчно е четири поколения да живеят по закона за любовта - да побелеят и красиви да станат. Ако изпълняваш волята Божия с любов, красив ставаш. Ако не я изпълняваш, грозен ставаш. Ако изпълняваш волята Божия с любов, здрав ставаш. Ако не я изпълняваш с любов, болен ставаш. Ако изпълняваш волята Божия с любов, умен ставаш. Ако не я изпълняваш, изглупяваш.

Сега в съвремената война има доста големи примки. Намериш някоя писалка - то е взрив. Или някой пръстен намериш. Ако го пуснеш, пак е взрив. Ако бутнеш този писец, може да ти коства живота. Не бутай. В света има известни мисли, които са като взривове, турени са от черната ложа, като ги бутнеш, ще видиш. Често пъти вие страдате от перца. Като го видите, турите го в джоба и оттам насетне ви заболи сърцето. Допуснете, една мома се влюбила в един красив момък, той има навик да пие, коняк пие, винце пие, ракия пие. Питам, може ли тази мома да живее с този момък? Не може. Може ли да го реформира? Не може. Любовта към виното разваля живота. Единственото нещо, което не разваля живота, това е водата. Само Божественият живот не разваля живота, човешкият разваля. Само Божествената мисъл не разваля хората. Понеже ние сме в света и работим, ще се окаляме. Ти не може да ходиш и да работиш с най- хубавите си дрехи и да не се окаляш. То е в реда на нещата. После онзи човек, който ходи да работи, не може да очакваме неговите ръце да са мекички, мазоли имат. Не е лошото там. Но като се ръкува, нас няма да ни направи приятно впечатление. Ние казваме - груби са ръцете. Човекът е работил, какво трябва да прави.

Сега на вас ще ви пpивeдa един пример, за да ви изясня една идея, за която никога не сте мислили, един пример, който никога не съм дал за себе си. Сега ще ви го приведа.

Един светия в миналото живял тридесет години живот по любов и е доволен. Един ден тръгва да иде на църква, дето хората се молят. Среща го главатарят на една разбойническа банда, който му казва: "Всичките хора, които гледах, нито един не ми се хареса да го оставя за главатар на тия нехранимайковци. Тебе искам да те оставя за главатар на бандата. Досега в църквата никога не съм ходил. Намислил съм да намеря един способен, когото да оставя на моето място, аз да ида да се моля на Бога. Стотина минаха, но не ми хващат окото. Тебе окото ми те хвана." Светията се спира и понеже ще отива при Господа, оставя своето оръжие. Тридесет години живее по любов. Остава с оръжието на този главатар, който отива да се моли. Казвам му: "Аз видях, че ти си ходил по тия места, дето аз искам да ида. Като се върна ще си поговорим." Какво ще прави този светия. Най-първо се е колебал да вземе ли оръжието. Понеже трябвало да направи жертва на Бога, ако не му служи сега, той ще направи едно престъпление. Взема оръжието и става главатар. Донасят един богаташ при него, светията го пита: "Ти как забогатя? - Казва му: - Ти по този начин не трябва да живееш. Ако живееш по този начин, при мен ще дойдеш. Благодари, че аз съм от добрите главатари. Досега тук беше онзи, който режеше главите. Ще вземе парите и ще отреже главата." Онзи му казва: "Ти ще правиш, както искаш. Аз режех главите като на лука." По едно време довеждат един сиромах. Казват му: "Ти защо осиромаша?" "Че не зная." Казал тогава на богатия: "Ти ще станеш сиромах. - А на бедните казал: - Вие ще станете богати. - Дойде богатият, казва: - Ти си виновен, аз ще ти простя, но сиромах трябва да бъдеш." Понеже докараха един богат човек, обраха го, взеха му парите, ти cи сиромах. Тебе ще възнагради, че си сиромах, даде парите на сиромаха. Той ги вземе, зарадва се. Дълго време онзи се е молил на Господа. Този богатият падне, пак при този главатар. Той все казва: "Защо си богат?" Като сиромах съди го по един начин, осъди го, даде му парите. Като го хванаха като богат, казва: "Дай парите сега." Казва: "Че преди време аз бях сиромах при тебе." Ти не си научил Божията любов.

Божията любов прави богатите бедни, а сиромасите богати. Богатият, като попадне в Божията любов, той трябва да даде по същия закон. Денем да си сиромах - да работиш, вечерно време да си богат - да почиваш. Щастлив да бъдеш вечерно време при богатите хора, които те приемат на гости. Денем при онзи, който те е изнудил - и пак да благодариш, че си се срещнал с този човек. Че те е изнудил, значи на този си работил, на онзи си работил, този не ти платил, онзи не ти платил. Ти да благодариш на Бога. Ти само разрешаваш задачата. В училището ученикът, като разрешава десет задачи, не плаща нищо на учителя, учен става.

Казвам, опитността, която придобиваме в света, знание придобиваме, хората нищо няма да ни платят в живота. Искаме един щастлив живот на земята. Невъзможно е. За бъдеще ще имаме живот, който ще бъде щастлив, но при сегашните условия туй не може да бъде. Бог сега приготовлява. Ако вие сега сте в Берлин, при тази бомбардировка какво ще бъде вашето положение. Ще знаете как избухват двутонни бомби. После имате бомби от четири, от пет тона.

Защо става войната? Ако германците и англичаните обичаха Бога и вършиха волята му, тази война щеше ли да стане? Понеже германците разбират любовта и англичаните разбират по своему - туй е човешкото разбиране. Германците ходиха и показаха германската любов, шестстотин пъти Лондон посетиха и сега англичаните по същия начин посещават Берлин. "Око за око, зъб за зъб." Ние седим и разискваме кой е прав. При такова положение никой не е прав. Няма никакво право. Право в света има само Божията любов. Две неща са прави.

Та казвам, ще се научите всички - без любов към Бога няма никакво разрешение в света. Всеки, който не обича, той нищо не може да разреши. Дали сте вие сами, дали сте един народ или цялото човечество или цялото небе, без любов към Бога нищо не може да се постигне. Тя е единственото нещо. Ние, хората, трябва да се научим какво нещо е страхът. Човешката любов е любов на страха. Божията любов е любов на свободата. Какво нещо е човешката любов? Щом имаш човешката любов, започне да ти тупка сърцето, страх те е. Тя е намясто. Но за да се избавиш от страха, трябва да станеш слуга на Божията любов. Човешката любов, докато не започне да служи на Божията любов, не може да се поправи. Човешката любов може да се поправи само когато започнеш да служиш на Божията любов. Божията любов може да ни помогне, когато кредитира човешката любов. Бог помага на човешката любов. Ние трябва да служим. Ние трябва да турим нашата любов в служене на Божествената любов.

Аз не искам вие това да го разправяте на другите и да го обяснявате. То е мъчна работа. Най-мъчното нещо в света е човек да обича Бога и Бог да го обича. Да обичаш този, който нищо не ти е дал, знаеш ли какво е?

Сега друго едно обяснение. Вземете едно въже, което има десет хиляди тънки конеца. Единият конец на туй тънкото въже е човешката любов. Голямото въже с десет хиляди конци на едно място е Божията любов. Единият конец съставя човешката любов. С този единия конец, който е една десетхилядна част от цялото въже, какво може да направиш. Единият конец е десет хиляди пъти по-слаб от цялото въже. Въжето е десет хиляди пъти по-силно от единия конец. Божията любов е дeceт хиляди пъти по-силно от човешката любов, и човешката любов е десет хиляди пъти по- слаба от Божията любов. Тогава може да приведеш туй изяснение. Към този тънкия конец трябва да присъединиш девет хиляди деветстотин деветдесет и девет конци и ти да станеш едно с тях, за да мине тяхната сила в тебе.

Следователно, ако ние не вложим нашата енергия да се присъединим към девет хиляди деветстотин деветдесет и девет конци, винаги ще останем слабия конец, който, като го побутнеш, се къса. С него дреха не може да ушиеш. Никакъв ръб не може да направиш. Този конец е по-слаб даже от паяжина. И паяжината е по-силна от този конец на човешката любов. Много неустойчиво нещо има. Аз наричам тази любов на черната ложа. Ние сме се заблудили. В черната ложа любовта е по-слаба, отколкото паяжината. Любовта е по-слаба от самата вода. Водата е по-издръжлива от тяхната любов. По-слаба е и от въздуха. Въздухът е по-издръжлив, отколкото любовта на черната ложа. Казвам, защо ни е тази любов? Няма никаква издържливост. Нито е силна като паяжината, нито е силна като водата, нито е силна като въздуха.

Казвам сега, ще се обърнете към Господа да му благодарите. Някой ще каже: "Че какво сме научили?" Аз считам научен онзи, който постъпва, както аз постъпвам. Аз не подписвам полица за един лев, но и никому не давам по-малко от един лев. Десет стотинки не давам и пет стотинки не давам. Една стотинка давам, една круша, една ябълка давам, един хляб, но две никога. Един ден за някого ще работя, но за два никога. Един месец може, една година, но десет години - никога, две години никога. Нито един месец от втората година не си позволявам. Едната година като изтече, кракът си не помръдвам, милиони да ми дават.

То е идеята - любов към Бога. Като погледнем, тя е онзи мир, радост, спокойствие. Какво ще стане с децата? По човешки мислиш. Като бомбардират, всички ги е страх. Много хора, събрани на едно място, е по- опасно, отколкото един, защото може да привлекат вниманието. Представете си, че онези по заповед на Господа носят бомбите. Мислите ли, че Господ не е определил къде да паднат. Мислите ли, че не е определено от невидимия свят Христос да бъде разпънат. Казва: "Ако е възможно, да се отмени. Какво ще кажат хората, Син Божи да страда. Грешните хора да страдат, но аз праведният. Ако е възможно тази чаша да се отмени, да мине по друг начин."

Подчини се на Божията любов. Христос се подчини на един закон, който вие тепърва има да го изучавате. Той е прекарал едно от най-тежките състояния. Знаете ли какво нещо е човек да бъде изоставен? Казва: "Защо си ме оставил на поругание, станах за присмех. Дойдох да спасявам света, да помагам на всичките хора. Виждам, че никому не мога да помогна." Всичките хора казват: "Ако си Син Божи, слез от кръста." Туй, което премина Христос, след две хиляди години стана ясно. Макар че не разбирам това, той казва: "В твоите ръце предавам душата си, да бъде, както ти си определил. Зная, че в твоята любов няма промяна."

Казвам, не се обезсърчавайте. Искате да знаете нещо. Като не знаете, благодарете на Бога. Ще дойде скръб, ще дойде страданието. Не че няма да има страдания. Аз изнасям тия работи, пък мене не ми е приятно. Да кажем, какво вие мислите. В една крива мисъл вие се спъвате. Ако вие мислите за мене това, което аз не съм, вие се спъвате. Ако мислите това, което аз съм, пък не работите, пак се спъвате, очаквате аз всичко да свърша за вас. Искате да ви дам, но да очаквате всичко да ви дам, вие се спъвате, тогава не сте свободни.

Казвам да уповавате на Бога. Какво значи? Онзи, който взел пет таланта, онзи, който взел два, и онзи, който взел един талант, в какво седи ползата? Онзи, който взел пет, спечелил още толкова. Онзи, който взел два, спечелил още толкова. Онзи, който взел един, заровил го в земята. Като дошъл господарят, казва: "Понеже зная, че ти си строг господар, жънеш, дето не си сял, защо не даде парите, поне лихва да принесат. Не си искал сам да работиш, защо ги зарови?" Знаеш, че талантът не е жито, той не се сее. Той го скрил в себе си, че ако не дойде господарят да го вземе, може да умре, той да вземе благото. Иска да лъже, заровил го, че го пази заради него. Ни най-малко не е така.

Казвам, богатството не го заравяйте в себе си. Да кажете: "Ето го." Вие не можете без любов. Вие мислите да заровите любовта. Има много примери, които може да се приведат. На един млад момък, който никога не е пипал лицето на едно красиво момиче, паднало азотна киселина, изгоряло лицето на момичето. Той изважда една кърпа и започнал да изчиства лицето. Изважда едно шише от джоба и намазва лицето. Тя казва: "Усещам сега по-добре." По този начин в ума на това момиче няма нищо користолюбиво. Ако я срещне на пътя и няма никаква азотна киселина, започне да я бара, той взема. Сега той дава от себе си, помага. Няма по- хубаво нещо - човек да дава. Затуй онзи, който дава, е по-благословен от онзи, който взема. Вземането е хубаво, това, което слънцето дава, трябва да вземаме. Никога не трябва да вземаме повече, отколкото ни трябва.

Законът е: за предпочитане е да вземаме по-малко, да даваме повече. То е Божественото. Когато говорим за Божественото, всякога трябва да държим идеята, да даваме повече, да вземаме по-малко. Когато говорим за човешката любов, трябва да имаме предвид, винаги от човешката любов да вземаме по-малко, от Божията да вземаме повече. Това вие го знаете. Като дойдете до любовта, погрешката е, че вие вземате повече от човешката любов, по-малко от Божията любов. Божията любов са звонкови монети, те са злато. Човешката любов са книжни пари. Някой път са равни на златните, но някой път книжните пари са намалели стойността си сто пъти, сто лева дават един лев, някой път хиляда лева може да струват един лев. Божествената любов никога не губи своята цена, човешката я губи. Ние трябва да бъдем предвидливи, да не се натрупаме с книжни пари. Тогава търсим да купим къщи, ниви. Някой път не продават хората. Един наш приятел в миналата война оставил в Библията десет хиляди лева. Иска да дойде на гости, да ме посети и да ми даде парите. Случва се, че яде и умира. Някой път хората, като ядат, смеят се, говорят. Човек при яденето сериозен да бъде, опасна работа е. Не се смей при ядене. Ако говориш и ядеш, ще запушиш гърлото и може да умреш. Дадоха ми Библията, намирам десет хиляди лева. Добро желание има, но те се обезценили. Ще дойде един ден, ако имаш човешка любов, нищо не струва. Този те обича, онзи те обича, това било, онова било. Всички подаръци нищо не струват, това са играчки.

Или под човешка любов разбирам да не се заблуждаваме от идеята на черното братство. И ангели като бяха, живееха, както знаеха. И хора като станат, така живеят. Срещне те черен брат, неизправими са. Само вечността може да изправи някого. Майстори са, майстори на фалшифициране, на най-лошото, да го представят в една привидна форма, тъй да го представят. Аз нали съм привеждал този пример.

Имало двама приятели. Единият обичал по естество да говори шеги, говорил лъжи. Онзи знаел, че говори лъжи, приятно му е. Десет години не се срещали. Срещат се след десет години и приятелят му казва: "Я ми кажи една лъжа." Този започва да плаче: "Остави, лъжите ги забравих, то беше едно време, но сега баща ми умрял, нямам пет пари да ида да го погреба." Той изважда петстотин лева и му дава. Казва: "Тази е последната лъжа."

Зад този пример се крие нещо много по-дълбоко. Иска една лъжа. Този пример го има и в турския живот. Един ходил при султана и султанът казва: "Кажи ми една лъжа." "Такъми ми трябват, имам да ти кажа една лъжа. Дай ми двеста и петдесет лири." Дава му, ходи из Цариград, казва: "Това е лъжата, която ти казах, че такъми ми трябват." Казва: "Браво! Двеста и петдесет лири."

Няма по-благородно нещо в света, да обичаш някого. Няма по-красиво, когато обичаш някого. Не да го лъжеш, то са дребнави работи. За закона на любовта не може да съдиш, че не те обича. Единственото нещо е: не може да съдиш човека, че те обича; не може да съдиш човека, че не те обича. Няма закон - той ми обеща. То е по закона на свободата. Не може да ти кажа, че вечно ще те обичам. Те са човешки разбирания. В закона Бог е съвършен, той не може да се измени. Тази любов е безгранична. Не може да се изтощи, няма какво да се плашим. Ние дето се плашим, то е неразбиране. Може един ден да обикне друг. Чудно нещо. Може ли една чешма само на един да дава.

Във Варненско има едно място, една чешма, кръстили я Харла. Казват ми: „Да те заведем при Харлата." Цяла воденица кара. Може да произлиза от харно. Питам, страх ни е от тази любов, да не би да ни вземат. Хиляди хора може да вземат, и пак ще остане от Харлата. Страх го е да не му вземат любовта. Колко любов ти трябва? Едно малко шише за пиене. Не се плашете, че някой може да ви отнеме тази Харла. И досега тази Харла кара воденица. Не е планинско място, но иде отнякъде.

Един ден като светия като станете, да приложите закона. Да кажете на хората как трябва да се живее. Искам да бъдете, на каквото аз съм. Ако аз съм на вашето място, ще кажа така: Господи, искам колкото време съм слугувал на човешката любов, толкоз време искам да слугувам и на твоята любов. Колко време сме слугували, какво сме добили? Нищо. Колко живота, колко съществувания човек е идвал на земята с илюзии. Умирал, раждал се, прераждал се, все цар да стане, всичко туй е било и го изгубвал. Хубаво е, вече имаме познание. Кажете: "Колкото време, Господи, сме служили на човешката любов, за бъдеще толкоз искаме да служим на твоята любов." Той казва: обърнете се. Човешката любов отива на запад. Казва: обърнете се към изток. Не отивайте там, дето залязва, отивайте там, дето изгрява. Дето изгрява слънцето, е Божията любов, дето залязва слънцето, е човешката любов. След човешката любов има винаги залез, тъмнина. В Божествената любов винаги има изгрев. Туй, което изгрява в нашето сърце, туй, което изгрява в нашия ум, в нашата душа и дух, то е Божественото. Туй, което постоянно залязва и ни причинява страдания, то е човешкото. Да благодарим на Бога, че сме в единия и другия порядък, защото се учим. Човешката любов е опаковка, обвивка на Божията любов. Виждам хубавата страна. Божествената любов трябва да се увие в човешката любов, тогава запазва своята чистота. Да турим нашата любов в служене на Божията любов. Да тръгнем по пътя, дето Бог изгрява. Да оставим нашия залез за другите, които нямат тази опитност, да отиват да рисуват картините на залеза. Хубави са тия картини. Ние трябва да рисуваме картините на изгрева.

Христос казва: "Не съдете, да не бъдете съдени." Никога не съдете нито човешката, нито Божествената любов. В човешката любов ти ще пиеш една студена вода, ще свършиш. В Божествената любов винаги ще има сладка, прясна вода, хубава. В Божествената любов има: това е живот вечен. В човешката любов има: това е живот, който носи смърт в себе си. Ако имаме човешката любов, ще опитаме всичките раждания и прераждания. То е човешката любов. Роденият изново, грях не прави. Това е Божията любов. Да излезем из областта на смъртта, да влезем в областта на вечния живот. Да разбираме любовта, както е в живота. Ангелите, и те живеят на земята. И те са при нас, но те виждат земята съвсем друга.

Който живее в Божията любов, къщата му е чиста. Който живее в човешката любов, къщата му е нечиста. Влезеш в една къща чиста, в другата - нечиста, какво трябва да стане? Щом дойде Божията любов, всичко трябва да очисти. Като дойде човешкото, пак се намърси. "Не съдете, за да не бъдете съдени." Като обичаме някого, не го съдим. Като не го обичаме, съдим го. Като не обичаме, то е човешката любов. Като обичаме, е Божията любов. Казва: "Този обичам, онзи не обичам." Да обичаш, то е светлина. Да не обичаш, то е почивка. Да си почине, казва Писанието. Като замине, да си починем от тия тревоги. Дали те обича, или не, постоянно се тревожиш. Едно е: или те обича, или не. Казва: "Не ме обича." Казва: "Не ме обича този човек." Щом не те обича, няма да ти каже, както трябва, няма да ти сготви, няма да ти ушие дрехата, както трябва. Щом те обича, вече си сигурен. Туй, което казва, така е.

Да турим Божията любов, в която нещата стават тъй, както трябва. В човешката любов нещата стават тъй, както не трябва. Да започнем да работим тъй, както трябва, да оставим онова тъй, както не трябва.

"Отче наш"

Сега трябва да се молим, да не ни намерят бомбите. По човешкия път може да ни намерят, по Божия път няма да ни намерят. Опасност има в човешката любов да паднат при тебе. Трябва да се молим: Господи, избави ни, за да можем отсега нататък да се посветим, да служим на твоята любов.

Досега, виждаме, посещават ни отвсякъде. Тази война е посещение с човешка любов. Какво трябва да се прави? Молете се: избави ни, Господи, да завършим пак по същия начин. Избави ни, Господи, да можем да ти служим. По този начин Господ ще ни избави от злото. Като пожелаем, тогава ще дойде мирът.

Новият мир ще дойде по Божия път. Единственият, който може да даде мир в света, то е Бог. Когато се обърнем към него с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила, мирът ще дойде. Всичките народи трябва да се обърнат към Бога, да го възлюбят и веднага ще дойде мирът. Не един народ, всичките народи трябва да обичат Господа.


Утринно слово
28 ноември 1943 г., неделя, 5 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder