НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Любов и безсмъртие / Смъртни и безмъртни

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Любов и безсмъртие

Най-често използвани думи в беседата: може, има, бог, човек, аз, любов, хора, земя, сега, път, казва, музика, пее, слънце, всичко, стане, мисли ,

Общ Окултен клас , София, 17 Ноември 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Често се говори, че светът е лош, объркан. Ако ви се даде възможност да го оправите, как бихте постъпили? За всички хора ли е объркан светът? Давате храна на трескавия, добре и вкусно сготвена, но той се отказва да яде, горчиво му е. Хапне малко от яденето и казва: Горчиво е, не ми се яде. Каквото хапне той, всичко му е горчиво. Обаче, окръжаващите ядат сладко. Трескавият, болният мисли, че всички хора са болни. Неразположеният мисли, че всички хора са неразположени. Те се заблуждават, не мислят право. Не е права и мисълта, че светът е развален. Тая мисъл не е Божествена. Има нещо в света, което трябва да се оправи, но хората не могат да го оправят. – Защо? – Методите им са човешки. Има Божествени методи, чрез които светът може да се оправи. Те са невидими, но дават добри резултати. Аз ви посочвам тия методи, но вие не ме следвате.

Задачата на човека не е в оправянето на света, но в оправяне погрешките на миналите поколения, с които и той е свързан. Баща ти оставил дълг, ти си негов наследник – ще плащаш. Ние вървим по известна линия, по която получаваме блага и задължения. Казваш: Нямам нищо общо с миналото. – Можеш да се отказваш, но последствията не можеш да избегнеш. Ние сме свързани с миналото и не можем да се освободим от него. По невнимание, детето може да драсне клечка кибрит и да запали плевнята, да изгори. Детето не е виновно, не е запалило плевнята съзнателно, но погрешката трябва да се изправи. И вие, във вашия живот, много клечки сте запалвали, много плевни сте изгорили. И в отношенията си вие имате много неправилност поради които не можете да се търпите – голяма дисхармония съществува между вас. Казвате: Лош е тоя човек, не мога да го търпя. – Не е лош той, но не ви разбира, пък и вие не го разбирате. Като срещнете мечка, отвращавате се от нея. – Защо? – Лошо мирише. Мечката не е лоша, но има нещо в нея, което се вкисва и причинява тая лоша миризма. Във всички животни, без изключение, става известно вкисване. То ги прави неприятни. Ако обонянието ви е развито, ще забележите, че и човек, като се разсърди, също се вкисва и мирише неприятно. С мисълта си, и лошият, и добрият човек отдалеч могат да влияят на хората. Лошият действа неприятно със своето вкисване, а добрият с добрата си мисъл ги повдига.

Сега цяла София е неспокойна, разтревожена. – Защо? – Защото политиците не послушаха. Казваше им се да пазят неутралитет. Българите запазиха неутралитет само с Русия, а на другите обявиха война. Какво ще спечелят с тая война? Тук имаше някакво користолюбие. Свързаха се с Германия, за да им даде Македония. Не са германците, които ще им дадат Македония, нито останалите велики сили могат да ги задоволят. Казват, че Русия ни освободила. Казано е, обаче, в Свещените книги, че само Бог освобождава. Следователно, Бог ни освободи чрез Русия. Каквито са заблужденията на народите и държавите, такива са и на отделните хора. Бащата казва: Да порасне веднъж синът ми, че да ме замести. – Не уповавай на сина си. Ти си син на Бога, временно си заел службата на баща и мислиш, че синът ти може да те замести. Като син, ти нямаш никакво отношение към Бога, а искаш твоят син да те замести. Мислиш, че си баща – това е въображение. Невежият човек още не е станал син или дъщеря, а си въобразява, че може да стане майка или баща. Когато станете добри и послушни синове и дъщери, едва тогава можете да станете бащи и майки. В това има известно съотношение.

Като ви говоря за любовта, имам предвид следното нейно качество: любовта търпи, но не извинява нещата. Тя е крайно мека, но и крайно взискателна. Казваш за някого: Тоя човек не ме обича. – Не те обича, защото ти злоупотребяваш с неговата любов. Чистият живот излиза само от любовта. Ти направиш една погрешка, макар и на крайчеца, и така хвърляш петно на любовта. Плюеш в един кладенец и казваш: Няма нищо, ще се очисти водата. Водата ще се очисти, но ти не постъпваш добре. Помнете: Пътят, по който вървите, не води към подмладяване. И сто години да живеете, не можете да се подмладите. Подмладяването става по съвсем други закони. Човек може да се подмлади, но ако живее по закона на любовта. Вие още не разбирате тоя закон, нямате ясна представа за него.

Какво носи любовта? – Живот. – Какво носи безлюбието? – Смърт. Който обича смъртните хора, смъртен става. Баща, който обича само синовете си, става като тях. Ако искаш да станеш безсмъртен, трябва да обичаш Бога. Затова е казано да възлюбиш Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкото си сърце и с всичкия си ум. Христос обичаше Бога и, в името на тая любов, възлюби и хората. За тая любов Той се пожертва за човечеството и пое неговите грехове. Най-после Той възкръсна, с което показа на хората, че, като обичаше Безсмъртния, и Той стана безсмъртен. Вие мислите, че ако обикнете света, ще се повдигнете. Не е било и няма да бъде, да обичаш света, и той да не те изяде. Това не е закон, но наредба. Следователно, ако искаш да станеш безсмъртен, обичай Бога, обичай светиите, добрите и безсмъртните хора. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Като станеш безсмъртен, само тогава ще знаеш, как да се справиш със смъртните. Хората трябва да се убедят в мисълта, да обичат Бога. Тогава смъртта няма да царува на земята. Да обичаш Бога, това значи, да Го виждаш в хората. Тогава ще обичаш хората заради Бога в тях. Докато не дойдат до тая любов, те всякога ще бъдат далеч едни от други. Много естествено – не се разбират. Ако виждаш човека и не го любиш, как ще любиш Бога? Ако не обичаш Бога, Който ти е дал всичко, как ще обичаш човека, който нищо не ти е дал? Ти се ползваш от светлината, от въздуха, от водата, от хляба, които идат от Бога, и не Го обичаш, а говориш за любов към ближния и към човечеството. Ти се, радваш на сина и на дъщеря си, а забравяш, че те са от Бога. Възлюби Бога във всичко, за да обикнеш и ближния си. Иначе, нито ти ще обичаш, нито тебе ще обичат.

Това, което говоря за любовта, се отнася до напредналите души; то не е за всички. – Защо? – Защото всички не могат да го разберат. Само оня разбира, който изпълнява. Например, можеш да четеш върху музиката, можеш да се занимаваш с философия на музиката, но ако не знаеш да пееш, нищо не разбираш от музиката. Днес има философи и учени, колкото искаш. Светът се нуждае главно от хора, които прилагат и изпълняват. Казваш на едного: Пей! – Не мога да пея. Познавам музиката, зная законите на пеенето, но не съм пял. – Тогава нищо не разбираш. – Да живеем добре. – Как се живее добре? Добрият живот подразбира добра обхода. Отиваш някъде, тропни един път на вратата и чакай да ти отворят. При мене дохождат мнозина, и всеки бърза. Спре се пред вратата и хлопне един път. Ако не отворя веднага, той започва да хлопа нервно по два, три, четири пъти наред. Няма търпение да почака малко. Отворя вратата, питам, какво иска. – Детето ми е болно. – Дай му да пие гореща вода. – Ще оздравее ли? – Опитай. Ако не оздравее, пак ела. Като отивате при някого, тропнете един път – това е правилно. Тропнеш ли два пъти, ти се колебаеш. Като тропнеш един път, трябва да имаш любов към Бога. Нямаш ли тая любов, нищо не можеш да постигнеш. Двата удара показват, че трябва да имаш любов и към Божия Дух. Божественото тропа един път. И овцата тропа само един път. Като види вълка, тя се изправя смело и тропне с крака си само веднъж. Вълкът разбира, че тая овца е силна, смела и отстъпва. Бащата тропа един път, майката – два пъти, а детето – три пъти. Четири пъти тропат духовете.

Питате: Защо работите ни не вървят добре? – Защото мислите само за себе си. Ние не създадохме света, Бог го създаде. Следователно, като знаем това, първо ще помислим за Бога и за задълженията си към Него. Като изпълним задълженията си, после имаме право да мислим и за себе си. Хората заемат последно място в стълбата на разумните същества. Като започнете от най-възвишените същества, които стоят на първо място в тая редица, ще дойдете и до човека, който е на десетото стъпало. Значи, над човека има още девет стъпала, по които му предстои да се качва. Сегашният човек е още дете в разбирането си. Каква сила има детето? Въпреки това, човек се изпъчи напред и казва: Свободен съм! – Направи опит с болестта. Като дойде някаква болест, опълчи се против нея. Кажи: Знаеш ли, кой съм аз? Скоро да си вървиш! Аз съм свободен човек, заповядвам ти да ме напуснеш! Вие говорите големи думи, а нямате сила да ги приложите.

Един наш приятел, от Търновско, решил да вземе кадилницата и да тръгне от единия край на Търново до другия, да кади. Той ме пита, да направи ли това. – Защо иска да кади? – Да докаже на хората, че не го е страх от нищо. Кой каквото иска да говори за него, той не се смущава. Казах му: Хората нямат нужда от твоето кадене. Друг е въпросът, ако отидеш между болни, и те оздравеят от каденето. Но тъй, само да кадиш и нищо да не придобият, няма смисъл. Кой свещеник не е кадил? Ако светът можеше да се оправи с кадене, досега щеше да бъде оправен. Хиляди свещеници – български, еврейски са кадили, но светът и досега си е същият. Ако искаш да кадиш, свободен си, но ще знаеш, че и търновци са свободни, да ти отговорят, както разбират. Той пита мене, дано го подкрепя. Аз не съм съгласен да се кади с тамян. Излез пред света с кадилницата на твоя ум. Излез с кадилницата на твоето сърце. Излез с кадилницата на твоята душа. И най-после, ако стане нужда, излез да кадиш с тамян.

И тъй, мислете първо за Бога. В това се крие безсмъртието на човека. Любовта към Бога ражда живот, а любовта към хората ражда смърт. Любовта към хората е причина за всички болести. Например, майката обича детето си, но щом се разболее то, и тя се разболява. Освен че не може да му помогне, но от безпокойство и тя се разболява. Обичаш някого, но не си спокоен. – Защо? – Защото първо не обичаш Бога. В Него всичко е тихо и спокойна. Обикни Бога в човека, ако искаш да му помогнеш. Не обичаш ли първо Бога в човека, а после самия човек, ти не можеш да бъдеш образец. В любовта си хората са крайно взискателни. Обикнеш някого, той иска само него да обичаш. После те пита, защо го обичаш, какви са намеренията ти. Знайте, че любовта е единствената безкористна сила. Тя от никого нищо не иска. Който люби истински, сам се радва на любовта си – нищо не очаква. Като пея, първо пея за себе си, а после за хората. Певец, който не се вслушва в пеенето си, не е добър певец. Първо певецът да се радва на пеенето си, а после другите да се радват. Иска ли първо хората да му се радват, той е обикновен певец, Ако направиш едно добро, мисли първо да задоволиш Бога, а после хората. Досега светът е вървял точно по обратния път: на пръв план са поставяли хората, а на последен – Бога. Сега нещата трябва да се изменят: на първо място Бог, а на последно – хората.

Мнозина питат: Де е Господ? Казано е в Писанието; „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Аз съм живата вода.“ Следователно, яж хляба с любов и мисли, че Бог е в него. Пий водата с любов и мисли, че Бог е в нея. Дишай въздуха с любов и мисли, че Бог е в него. Приемай светлината с любов и знай, че Бог е в нея. Казано е: „Аз съм виделината на света.“ – Вярно ли е всичко това? Реално ли е? – Няма по-реално нещо от светлината, от въздуха, от водата и от хляба. Няма по-реално нещо от любовта. – Трябва да се живее. – Като ядеш хляб, ще живееш. Като пиеш вода, ще живееш. Като дишаш, ще живееш. Като приемаш светлината, ще живееш. Хляб, вода, въздух и светлина – ето четирите елемента, проводници на живота.

Ще кажете, че много неща знаете, но не можете да ги използвате. Много погрешки имате, но не можете да ги изправите. В това отношение, аз мога да ви помогна, мога да изправя много неща, но вие няма да се ползвате. Аз ще науча нещо, но вие няма да придобиете нищо. Някога аз съзнателно допущам една грешка, да проверя, доколко вашият ум е буден.

Да се върнем към мажорните и минорните гами, към dur и moll. На турски „dur“ е глагол, който означава стоя. Буквата „D“ означава нещо с добра основа. Буквата „U“ е отвор на чаша за възприемане на нещо хубаво. Буквата „R“ показва пътя, по който трябва да се върви. Буквата „М“ показва, че като възприемеш нещо, трябва да даваш – обръщане надолу. Значи, „dur“ приема нещата, а „moll“ ги предава. Като изучавате музиката, виждате, че тя изтича от две места: от ума и от сърцето. Ако пееш правилно, според изискванията на музиката, ще усетиш светлина в ума и топлина в сърцето. Истински музикален е оня, който възприема правилно светлината, въздуха, водата и хляба. Музикалният човек дъвче по един начин, а немузикалният – по друг. В дъвченето на музикалния има хармония. Приятно е да гледате, как ядат здрави, музикални хора.

Десет души българи яли с една лъжица. Лъжицата преминавала толкова бързо от ръка на ръка, че като минал един заек край тях, нямало кой да извика, да го прогони. Това е музикално ядене. Българинът има обичай, преди да му сипят ядене, да удари леко чинията с лъжицата, да не би да е пукната. Той вярва, че ако яде в пукната чиния, работата му няма да върви добре. По звънтенето той познава, дали чинията е здрава, или не. Здравата чиния издава ясен, звънлив тон, а пукнатата – тъп звук. И гласът трябва да бъде ясен, звънлив, чист. Казваш: Гладен съм. Как трябва да изговориш тия думи? Музикално ще ги изговориш. Как ще откъснеш един плод от дървото? Първо повдигаш ръката си нагоре и я протягаш – dur движение; после хващаш плода, навеждаш клона – moll движение. Значи, движенията на човека също трябва да бъдат музикални.

Сега вие искате да ви говоря високи работи, да ви разказвам за живота на ангелите. Какво ще ви говоря за ангелския живот? Какво правят ангелите, как живеят, това е тяхна работа. Въпросите, с които се занимават големите математици на земята, са играчка за ангелите. Когато един ангел прави изчисления, той взима във внимание и най-малките неща, каквито математиците на земята не могат да предвидят. Ония ангели, които са създали слънчевата система, са предвидили всички възможности при движението на планетите, всички изключения, всички вариации на движението и така са завършили своята работа.

В Битието се казва, че Бог създал небето и земята, но земята била неустроена и пуста. Пита се: Как е възможно да създаде Бог земята, а тя да бъде неустроена? Има нещо пропуснато в тая глава. То се заключава в погрешката, която земята е направила. Първоначално земята била много красива, като мома. По невнимание, тя направила една погрешка, за която изгубила красотата си. Един от прочутите ангели – Сават-Амон-Ра, който живял на слънцето, в богат палат, видял красотата на земята и се влюбил в нея. От време на време той слизал при нея. Това не било позволено. Така той станал причина за погрешката на земята. Когато се връщал в своя палат, ангелът се радвал на великолепието му. То се дължало на светлината. И водата пожелала да посети тоя палат. Тя проследила светлината и поискала да мине по нейния път – през прозорците. Бутнала тук, бутнала там, не могла да си пробие път. Водата останала вън и почнала да плаче. От сълзите й се образували големи реки, извори и морета. Като се научили за тия извори, хората започнали да ги посещават и да им се любуват. Дошъл Сават-Амон-Ра да пита водата, защо плаче. Тя отговорила: Плача, защото искам да мина по пътя на светлината, а не мога. – Друг е твоят път. Мини през вратата. Тя минала през вратата и разгледала великолепния палат. Водата престанала да плаче, но хората и до днес плачат. Това са сълзите на водата. Те плачат, понеже не могат да минат по пътя на светлината, т. е. по пътя на светиите. Не минавайте по пътя на светиите – те са като светлината. Вие, обаче, сте вода. Ако всичко стане светлина, какъв ще бъде животът? Ако всичко стане въздух, какъв ще бъде животът?

Да бъдем верни и благодарни за мястото, на което Бог ни е поставил. В даден случай, ти си дете в забавачницата – ще изучаваш това, което там се преподава. Ти ставаш сутрин, погледнеш се в огледалото, не си доволен. – Защо? – Не се харесваш: лицето ти се набръчкало, повехнало, косите побелели; намираш, че си остарял. Това показва, че не си изпълнил Божията воля. Когато преждевременно остарява, човек се е отдалечил от закона на любовта. В любовта няма никаква лъжа – ни бяла, ни черна. Любовта изключва всякакво користолюбие. Користта е астрално чувство. То представя течно състояние, т. е. нещо неорганизирано. В користолюбието няма закон, който да регулира нещата. Користолюбивият върви по наклон, както водата. Като слезе до дъното, той се намира в трудно положение и пожелава да се издигне. Ако човек слезе и не може да се повдигне, т. е. да се качи, нищо не е научил.

Един американец, авиатор, пътувал високо над Андите, пренасял пощата. По едно време той попаднал в един циркус, отдето с големи усилия успял да слезе на планината. Три дена се въртял в циркуса, докато кацнал на сушата. Ръцете и краката му били подпухнали, едва се спасил от смърт. Не е лесно да попаднеш в безвъздушното пространство. И в Божествения път има празни пространства. Ако кръшнеш някъде, ще попаднеш в циркус. Ето защо, като тръгнеш в Божествения път, ще вървиш без отклоняване, ни наляво, ни надясно. Ще вървиш в права посока. На земята можеш да вървиш по крива, вълнообразна линия. По тоя път срещаш по-малко съпротивление. Дето съпротивлението е слабо, там се изразходва малко енергия.

И тъй, искате ли да вървите в правия път, мислете за Бога. Отправете ума си към Него, като любов, и уповавайте на любовта. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих.“ Отправете ума и сърцето си към тая любов, както излагате гърба си на слънце, да възприемате слънчевата енергия. Мнозина се греят на слънце, но малцина използват неговата енергия. Ако се грееш на слънцето с любов, ще възприемеш неговата целебна сила. Ако виждаш Бога в слънцето, ще се ползваш от неговата енергия. Това значи, да имаш отношение към слънцето. Ако нямаш никакво отношение, все едно, че си се грял на огън, който топли, но не лекува.

Казвате: Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем. Какво ви пречи да бъдете такива, каквито сте? – Като се посее, семето има всички условия и възможности да се прояви такова, каквото е. И вие имате всички възможности и условия да приемете Божието благословение и да се проявите такива, каквито сте. Ако не го използвате, не може да проявите това, което Бог е вложил във вас. Павел казва: „Бог възраства.“ Наистина, Бог възрастна красивото и великото, което Той сам е вложил в нас. Като дойдеш до възрастване на нещата, не мисли за тях, остави всичко на Бога. Твоя работа е да сееш. Докато Божественото не израсте, не мисли за него. Изучавай човешкото, преди да си го посял. Първо мисли, после сей. За Божественото е точно обратно: първо сей, после мисли. Ако заболееш, остави болестта си на Бога, забрави я. Така по-скоро ще оздравееш, отколкото, ако мислиш постоянно за нея. Някой цигулар свири и се безпокои, че не може да стане първокласен музикант. Радвай се на първокласните музиканти и свири. Колкото повече свириш, толкова по-бързо ще стигнеш до тях. Великият музикант е извървял повече километри. Ти сега тръгваш и, като вървиш, ще дойдеш до мястото, дето той е стигнал. – Той ще ме изпревари. – Радвай се, че има един пред тебе, който ти посочва и отваря път. Срещнеш един красив човек и казваш: Защо не съм и аз толкова красив? – Един ден и ти ще станеш като него. Радвай се днес на неговата красота. Красивите хора са за насърчаване. Умните хора са за насърчаване. Добрите хора са за насърчаване. Силните хора са за насърчаване. Като срещнете един от тия хора, светне ви на душата.

Някой казва: Аз зная, какво нещо е любовта. – Какво знаеш за нея? Можеш ли да покажеш, как се пее любовта? Знаеш ли, кое е главното свойство на любовта? Тя прониква навсякъде. Ако влезе в тъмнината, тя се превръща в светлина. Ако влезе в ада, тя укротява всички демони. Те й се подчиняват напълно и са готови да й служат. Като се оттегли оттам, те отново поемат своя път. Те казват: Бог ли беше, наистина, или някаква халюцинация? И слънцето действа като любовта. Дето е слънцето, там всичко се нарежда добре. Залезе ли слънцето, мъчнотиите отново се явяват.

Религиозните хора казват, че вярват в Бога. Вярват в Бога, но сами не могат да си помогнат – слаба е вярата им. Някой заболее от ревматизъм и търси лекар да му помогне. Дойде лекарят, направи една-две инжекции, но болестта не минава. Месеците вървят, болестта не изчезва. Това показва, че вярата му е слаба. Вярата на човека се изпитва чрез болестите. Следователно, като заболееш, приложи вярата си, да видиш, колко е силна. Боли те глава. – Защо? – Защото не си изпълнил това, което умът изисква. Боли те сърце. – Защо? – Защото не си изпълнил това, което сърцето ти изисква. Боли те стомах. – Защо? – Защото не си изпълнил това, което волята ти изисква. Погрешката може да е малка, но трябва да се изправи.

Една ученичка разправяше една своя опитност. Колкото пъти излъгвала майка си, така се случвало, че още същия ден или ще падне, или ще си удари някъде главата. Колкото по-голяма била лъжата, толкова по-силно било падането или удрянето й. Най-после дошла дотам, че не си позволявала никаква лъжа. От страх да не падне, тя се отвикнала да лъже.

Казвам: Наблюдавайте постъпките си, да видите, какви последствия имат. Търговец си, седиш пред касата си. Дойде един беден, иска помощ. Ти можеш да му дадеш нещо, но те мързи да си повдигнеш ръката, да бръкнеш в касата си, да извадиш два-три лева. Тоя ден ще изгубиш стотина лева. Трябва ли да се чудиш, защо губиш? Не е въпросът, че бедният не е получил помощ, но щедростта на хората се изпитва чрез бедния.

Един познат ми разправяше, как била подложена на изпит неговата щедрост. Един ден той останал само с един лев в джоба си, нямал пари за хляб. Мислел си, какво да прави, отде да вземе пари да се нахрани. През всичкото време попипвал левчето, на него уповавал. Седнал на една пейка в градината и размишлявал върху живота. Поглеждал хората около себе си, все богаташи. По едно време отнякъде се задал един просяк и се отправил към него. Той си помислил: Толкова богати хора, а право към мене иде. Какво да правя? Отвътре нещо му казало: Дай левчето. Дадох последния си лев и престанах вече да мисля за него. Като нямаше за какво да мисля, успокоих се. В това време мина край мене един мой приятел, с когото не бяхме се виждали десетина години. Той се зарадва, спря се, да си поговорим. Покани ме у дома си, нагости ме добре. Така получих много повече от това, което дадох на бедния. Разбрах, че с тоя лев бях подложен на изпит. Да мислиш, че един лев ще те спаси, и да уповаваш на него, това е идолопоклонство. Бъди готов да пожертваш и последния си лев. Ще кажете, че и вие сте готови да пожертвате нещо. Обаче, с вас няма да се случи същото. Вие ще бъдете изпитани по друг начин. Нещата в природата не се повтарят.

Нека любовта да бъде подтик в живота ви, да прославите името Божие. Нека мъдростта да бъде подтик, да търсите Царството Божие и Неговата правда. Бъдете проводници за идването на Царството Божие на земята. Нека истината да бъде подтик за изпълнение на Божията воля. Да прославим името Божие с любовта. Да въдворим Царството Божие на земята с мъдростта. Да изпълним Божията воля с истината. Да носим мир за всички хора на земята! Казано е в Писанието: „Надпреваряйте се в отдаване почит един към друг.“ Почитта е външна проява на любовта. Не можеш да почиташ един човек, ако не го обичаш.

Представете си, че някой преживява голяма мъчнотия, не знае, как да се справи с нея. Ще си послужи с музиката, ще вземе основния тон на живота – do. Както семето минава през мъчнотии, така и човек минава през страдания, докато възлюби Бога. Любовта към Бога е покълване, израстване и разцъфтяване на човешката душа. Това значи, да повдигнеш ума си нагоре. От една страна ще се повдигаш, от друга ще те теглят надолу. Ти ще се бориш, ще се разколебаваш, докато най-после се предадеш в ръцете на Бога. Христос показа пътя, по който ще мине всеки човек. Той се обърна към Бога с молба, да се отмени горчивата чаша, но не получи никакъв отговор. След това се примири и каза: Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Щом се предаде на Бога, дойде възкресението. Христос се отдаде с пълна вяра, че Бог няма да го изостави. За оня, който люби Бога и уповава на Него, всичко ще се превърне на добро.

Сестра или брат заболее. Какво трябва да направите? Съберете се няколко братя и сестри, да се помолите. Вие се молите, но пак търсите лекар. Нямам нищо против лекарите, но потърсете такъв лекар, който може да ви помогне. Той е изпратен от Бога. Всеки човек, който може да ви помогне, е пратен от Бога. Един наш познат, варненец, разправяше една своя опитност, която го убедила, че Бог се проявява и чрез най-малките същества. Един ден той се почувствал крайно самотен и си казал, че и Бог го изоставил. Обезсърчен и отчаян, той отишъл край морето, близо до двореца Евксиноград. Наблизо някъде имало една пещера. Той влязъл вътре, сгушил се и започнал да размишлява. Това било през месец февруари – вън било малко студено. В това време една мушица излязла от пещерата и кацнала на носа му. Той изпитал голяма радост, разбрал, че има поне едно същество, което го обича. След това мушицата хвръкнала и повече не се върнала. Несъзнателно тя изиграла една роля. Ще кажете: Мушица е това. Как може тя да смени състоянието му? Мушица е, малко същество, но тя е послужила за проводник на Божията Любов.

Един слънчев лъч те озари, и ти ставаш радостен. Пиеш вода, радваш се. Много примери мога да ви дам за проява на Божията Любов, но не искам да употребявам Божието име напразно. Човек е обсипан с блага, и не се замисля, отде идат те. Вместо да благодари, той се отегчава от живота и казва: Остарях вече. Време е да замина за другия свят. Има ли нещо страшно в смъртта? Страшното е, докато минеш митницата. Митничарите ще те спрат, ще оберат всичко, което носиш. Както сме дошли на земята, така ще отидем на оня свят. Нищо земно не можем да вземем със себе си. Всичко, с което си разполагал на земята, е взето назаем. Ще оставиш земното и ще заминеш с празни ръце. Там ще те посрещнат братя и сестри, и всеки ще ти даде нещо от себе си. Докато се обърнеш на една и на друга страна, ще видиш, че къщата ти е готова.

Един човек се отчаял от живота и пожелал да напусне земята. Една вечер сънувал, че отишъл на оня свят. Показали му различни хубави неща – къщи, градини, палати, които принадлежали на непознати хора. Най-после той видял една малка, недовършена колиба. – Чия е тая колиба? – Твоя. – Защо е недовършена? – Няма материал. Ти трябва да слезеш на земята, да си приготвиш материал за довършване на колибата. Като се събудил, спомнил си съня и разбрал, че не е още време да напусне земята. Той започнал да живее добре, да работи върху себе си, да си приготви повече материал за довършване на колибката. Значи, и на оня свят са нужни апартаменти. Христос казва: „Отивам да ви приготвя жилище.“ Човек се нуждае от определено място и на оня свят, да има де да се приюти.

И тъй, като дойдете до новото, приемете го като нов начин на работа, а старото турете настрана. Старото ще мине през огъня на новото. Когато едно растение се посади в земята, то извлича сокове от нея и дава сладки, добри плодове. Обаче, човек не знае начина за превръщане на горчивите сокове в сладки. В това отношение, растението стои по-високо от човека.

Сега, кой от вас ще излезе да изпее една песен? Нали ви казах, всеки да си избере по една песен, да е готов да пее. Не се решавате да пеете. Ако ви платя, ще пеете. Значи, без пари не пеете. Представете си, че дам десет хиляди лева на един от вас, който се реши да пее. Какво ще направите? Когато дойде някой певец, първо му се плаща, а после пее. Значи, публиката има доверие в него. Божественият начин е обратен: първо слушаме певеца, после плащаме. Значи, певецът трябва да има доверие в публиката. Ние сме от тая публика, първо слушаме, после плащаме. Както публиката има вяра в певеца, така и певецът трябва да има вяра в публиката. Да излезе някой да изпее една песен. (Един брат и една сестра изпяха по една песен). Добрите и даровити певци са смели. Обикновените певци са колебливи, несигурни. Те са бедни, не искат да изразходват капитала си.

Когато пееш, ти можеш само да констатираш един факт, а можеш и да предизвикаш известна промяна в себе си. Например, пееш песента „Изгрява слънцето“ – констатираш факта; можеш да я пееш и да изгрява в тебе нещо. Виждаш един болен, запей му: Братко мой, ти днес си болен, но след три дена ще оздравееш. Пей така, че да предизвикаш жизнените сили в човека. Срещаш беден човек, пей му, за да забогатее. Пей така, че да предадеш на човека онова, което му липсва. Пей на момата, която иска да се жени, за да си намери добър другар. Пей на ученика, който е пропаднал на изпит, за да свърши добре училището. – Може ли да стане всичко това? Помнете: Всичко, което мислите и чувствате, ще стане. Каквото пожелаеш, ще го придобиеш. Някой обича да пуши, но е беден, няма пари за цигари. Той иска цигара от тоя, от оня, докато един ден стане въздържател. Тогава започват да му предлагат цигари. Той казва: Късно се сетихте. Едно време аз исках от вас, не ми давахте всякога. Сега вие ми предлагате, но аз се отказвам. Много от вашите желания ще се реализират тогава, когато се откажете от тях. Отрицателните желания се реализират, когато сте се отказали от тях, а положителните се реализират точно навреме.

Един наш брат от Пловдив, останал без пари, и трябвало да гладува два-три дена. Като минавал край някоя гостилница, замирисвало му на ядене. Спирал се за момент пред гостилницата и въздъхвал. Като вървял из улицата, нещо му нашепнало: Погледни на земята. Той погледнал и видял половин лев в прахта. Тогава парите били ценни. Взел парите и отишъл в близката гостилница да се нахрани. Ще кажете, че се осигурил само за един ден. – Това е достатъчно. Вие страдате от желанието да се осигурите за няколко години. Ако хората бяха проникнати от идеята, един на друг да си помагат, нямаше да има страдания и мъчнотии. Както възвишените същества помагат на хората, така и те трябва да си помагат.

Изпейте песента „Сила жива, изворна, течаща.“

Закон е: Певецът пее, когато публиката има желание да го слуша. Семенцето израства, когато слънцето пожелае да го възрасти. Следователно, когато Бог пожелае да се проявим, да не отлагаме. Това са най-добрите условия за проява на човека. Ако при тия условия той не се прояви, погрешката е негова. Друг е въпросът, ако той няма условия да се прояви. Не казвай, че не можеш да пееш, но кажи: Още не съм се научил да пея. Ако не си се научил да пееш, посвири си с уста, или удари няколко пъти на тъпан или на дайре. Нисшите духове са създали голям дисонанс в човека, и той сам трябва да се бори против него. Светът е пълен с отрицателни мисли и внушения: това не може, онова не може. Тия мисли рушат. Откажете се от всичко, което руши, и приемете положителното.

Казвам: Пейте във всички случаи и при всички условия. Чувате млад човек да пее и питате, защо пее. Чувате стар човек да пее, пак искате да знаете, защо пее. И младият, и старият трябва да пеят. Защо пеят, това е друг въпрос – все имат някакъв обект. Човек може да пее за себе си, за своя народ, за небето, за Бога – все ще пее за някого. Поддържайте духа в човека да пее. Пеенето има отношение към здравето. Хората са крайно взискателни към певците, затова те работят много, упражняват се. Казвате: Няма защо да се страхувам, каквото Бог даде. – Бог дава, но и вие трябва да внесете известен импулс в света. Бъдещата музика ще донесе повече нещо от сегашната. Музиката, която ще слезе от възвишения свят, ще се предаде на най-добрите хора. Без музика светът не може да се подобри. Цялата вселена пее – слънцето, земята, звездите – всички пеят. Следователно, и хората трябва да пеят. Какво е музикалното отношение между земята и слънцето? – Кварта с два потенциала. Всички планети пеят. В музикално отношение, Луната е доста напреднала; музиката й е нежна, любовна. Музиката на Меркурий е повече парична. Той пее, ако му платят. Музиката на Марс е войнствена, на Юпитер – с достойнство, величествена, на Сатурн – критична. Попаднеш ли под критиката на Сатурн, мъчно ще се решиш да излезеш на сцената.

В музиката съществуват няколко подбуди. Пейте, както Слънцето ви подбужда. Пейте, както Венера ви подбужда. Пейте, както Юпитер ви подбужда. Пейте, както любовта, мъдростта и истината ви подбуждат. Пейте, както животът, знанието и свободата ви подбуждат. Не спирайте тия импулси. В тях се крие вечният живот. Казвате, че нещата не стават само с музика. Музиката трансформира енергиите на ума и на сърцето. Тя е контакт, връзка между два свята – физичния и духовния. Не прекъсвайте тоя контакт, за да не спрете развитието на своя ум и на своето сърце. Голяма е задачата на сърцето. То трябва да се облагородява и разширява. Чрез музиката, човек предава лесно мислите и чувствата си.

В Притчите, 16 гл. 24 ст. е казано: „Благоугодните думи са сот от мед, сладост на душата и изцеление на костите, защото устата му го принуждават.“

Мнозина се запитват, как ще се оправи светът? – Светът е оправен, ние няма да го оправим. Всеки трябва да се справи със свой вътрешен дисонанс. Ако лъчът, който излиза от твоето око, е крив, и ти ще виждаш нещата криво. Гледаш една картина, намираш дефект в нея – може дефектът да е у тебе. Сега Бог преобразява света. Като знаем това, и ние трябва да сме в хармония с Бога. Да не допущаме в себе си нищо отрицателно. Отрицателното е миналото, което изтича. Да бъдем в съгласие с новото, което иде. Да ликвидираме със старото и да посрещнем новото! Да се проявим, както Бог желае.

7. Лекция от Учителя, държана на 17 ноември, 1943 г. София. – Изгрев.

Смъртни и безмъртни

Най-често използвани думи в беседата: може, има, бог, човек, аз, любов, хора, земя, сега, път, казва, музика, пее, слънце, всичко, стане, мисли ,

Общ Окултен клас , София, 17 Ноември 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва"

„Бог е любов"

На вас ако ви дадат една възможност да оправите света, как бихте го оправили, как щяхте да го оправите? Казвате, че този свят е неоправен. Как бихте го оправили?

Когато на един трескав човек му дават храна, той усеща храната горчива, на езика му е горчиво. Мислите ли, че на целия свят е горчиво? Всичките хора ядат сладко, той каквото яде - всичко му е горчиво. Когато вие сте неразположен, мислите, че целият свят е неразположен. Ние се заблуждаваме, казваме: „Развален е светът." Не е правилна мисълта.

Сега, аз съм започнал един метод, който е Божествен. Той е микроскопичен. Пътя, по който вървя, вие не ме следвате.

Ние има да оправим ред погрешки на миналите поколения. Бащата оставил дълг - ти си го унаследил. Вървим по известни линии, по които сме задължени. Някой път казваме: „Нямам нищо общо." Може да кажем, но отношенията са много малки, свързани сме. Едно дете, по невнимание като драска с една кибритена клечка, може да запали плевнята, да изгори. Не че детето има намерение да изгори плевнята, но плевнята отива. Често в нашия живот сме палили клечки - много плевни има изгорени.

Някой път между вас има дисхармония, не може да се търпите. Мислите, като не може да търпите един човек, че той е лош? Не ви разбира. Ако дойдете до една мечка - от нея излиза едно ухание. Не че мечката е лоша. Има нещо в мечката, животът в мечката е вкиснат. Във всичките животни без изключение има вкисва- не. Туй, което е неприятно в тях, е вкисване. Ние, хората, не сме освободени. Ако вашето обоняние е развито - един човек като се разсърди, се е вкиснал. Като мълчиш, пак си се вкиснал - особено ухание излиза, човек не може да мисли. Един човек от десет, сто километра може да ти влияе със своята мисъл, вкиснал се е.

Запример целият град е неспокоен. Защо? Най-първо, политически те не послушаха. Ние им казвахме неутралитет да пазят. Онези, които даваха съвет, казваха България да пази неутралитет. Българите запазиха неутралитет само с Русия, на другите обявиха война. Защо? Какво ще спечелят? Тук користолюбие има. Германците ще дойдат, ще дадат Македония на България. Не са германците, които ще дадат Македония. Не са и русите. Казват: „Русите ни освободиха." Никой в света не освобождава. Като четете Стария Завет, евреите казват: „Бог освобождава."

В живота имаме същите заблуждения. Бащата казва: „Детето, като стане голямо, ще ме замести." Не уповавай на сина ти, да те замести. Ти си един син на Бога. Ти си син, станал си баща, заблуждаваш се, че синът ти ще те замести. Ти, като син, нямаш отношение към Бога, пък си станал баща. Ти като син не си станал, пък като баща... Голяма манджа ядеш. Казвате: „Да се оженя, да стана баща." Вие, невежите, още синове и дъщери не сте станали, искате да бъдете майки и бащи. Когато станете най-добрите синове, най-добрите дъщери, тогава може бащи да станете и майки да станете. То е последното. Има съчетание.

Аз ви говоря за любовта. Любовта търпи, но не извинява. Тя търпи нещата, не ги извинява. Любовта е най-взискателната сила в света. Най-меката и най-взискателната. Казвате: „Той мене не ме обича." Ти злоупотребяваш е неговата любов. Чистият живот излиза от любовта. Като направиш една погрешка, опетняваш се, макар по краищата. Плюеш в един кладенец, казваш: „Какво има една плюнка! Ще се очисти." Ще се очисти, но не е хубаво.

Сега някой път - по този път, по който вие вървите, човек не може да се подмлади. И сто години да живеете, не може да дойде подмладяването. То по съвсем друг закон става. Човек може да се подмлади на земята.

Вие сега не разбирате какво нещо е любовта, нямате ясна представа. Ако обичаш смъртните хора, смъртта остава. Всеки, който обича хората на земята, смъртен става. Бащата, който обича синовете си, като тях ще стане. Като казваме, че трябва да се обича Бог, ето какво подразбираме. Ако искаш да станеш безсмъртен, трябва да обичаш Бога. Като обичаш Бога, безсмъртен ще станеш. Като обичаш хората, смъртен ставаш. И Христос, като обикна света, като Го прати Бог, смъртен стана, пострада за грешните хора.

Вие мислите, като обикнете света, да се подигнете. Не е имало някой да е обикнал света, че да не си е дал живота. Тия са наредби. Не казвам, че са закони. Ако искаш да станеш безсмъртен, мисли за Бога. Не само мисли, обичай светиите, обичай безсмъртните хора. Затуй Писанието казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога." Като станеш безсмъртен, тогава ще знаеш как да се справиш със смъртните хора.

Всичките хора трябва да се убедят да обичат хората, тогава смъртта вече няма да царува. Отчуждението е, че ние първо не се разбираме. Ако хората, които виждаш, не любиш, как ще любиш Бога? Туй не е за светските хора. Духовният човек, ако не обича Бога, Който му е дал всичко, как ще обича онези, които нищо не са му дали? Какво ти е дал Драган, Петко, Стоян? Ти си излязъл от Него. Животът от Бога е излязъл, въздухът от Бога е излязъл, хлябът, водата от Бога е излязла, син ти, дъщеря ти - всичко, което иде, все от Бога иде.

Та казвам, туй е за напредналите от вас. Не е за всички. Човек, за да разбира нещо, трябва да го изпълни. Върху музиката вие може да четете, може да се занимавате с философията на музиката, ако не знаеш да пееш, то не е музика. Изисква се не философия, философии колкото искаш. Казва: „Изпей." - „Не мога." Ти не разбираш пеенето. Казва: „Да живеем свят живот." Как се живее светият живот? За живота аз ви давам примери, как трябва да се живее. Всеки ден - по трий- сет-четирийсет души по някой път на вратата: трака- трука, трака-трука. Какво искат? На някого се разболяло детето. Казвам: „Дайте му топла вода." - „Дали ще оздравее?" - „Сега, друг въпрос е. Вземи водата. Виж, ако не помогне, пак ела."

Като дойдете, едно правило има - един удар. Духовете употребяват четири удара. Единият удар е отрицателен, двата удара са колебание, трите удара са „да", четирите - „без всяко съмнение". Дойде, тропа един път - ще оздравее ли? Един удар като удряш, трябва да имаш любов към Бога. Ако нямаш любов към Бога, нищо не може да постигнеш, като удариш веднъж. Два удара - трябва да имаш любов към Божия Дух. Ако нямаш любов към Бога и към Духа Му, нищо не те ползва. Три удара децата имат право да удрят. Бащата има право веднъж да удари. Бащата, като дойде, веднъж тропне. Божественото е веднъж тропането.

Не само вие тропате. И овцата, като дойде един вълк, тропне веднъж, когато е силна. Когато тропне, вълкът разбира. Тропането не е само от хората. И животните тропат.

Вие сега може да мислите само за себе си. Дотогава, докато ти мислиш само за себе си, работите не вървят. Не създадохме ние света. Някога, помисли и за себе си. След като мислим, че Бог създаде света, като изпълним длъжността си към Бога, накрая имаме право да мислим и за себе си. Ние хората трябва да бъдем на последно място. Ние сме в десетия разред на всички същества, най-долния разред на възвишените същества. Хората сега са на десета степен. Има десет степени. Над нас има девет степени такива същества. Има да се качвате по тия степени. Ти си на десетата степен, едно дете си по разбиране. Каква сила имаш?

Вие някой път се опълчите, казваш: „Свобода имам." Дойде болестта, не я хванеш да й кажеш: „Да си вървиш! Знаеш кой съм, аз заповядвам да си вървиш."

Направете опит. Вие по някой път може да направите, както направи нашият брат Симеон от Беброво. Той беше на събранията в Търново. Пита ме дали да излезе през Търново с кандилницата и да кади от единия до другия край на Търново. Казвам: „Защо да кадиш?" Иска да покаже, че не го е страх. Казвам: „Каква ти е идеята? Може да кадиш, но хората нямат нужда от твоето кадене. Какво искаш? Ако тия хора са болни и отиваш да ги кадиш, разбирам - ще причиниш полза. Разбирам. Ще излязат, ще те питат защо кадиш."

Кой свещеник не е кадил? Ако светът можеше да се оправи с кандилница, хиляди са кадили - и българи, и евреи. Ако искаш, може да кадиш търновци, но може да те поздравят. Той иска аз да му кажа.

Аз не поддържам каденето с тамян. Излез с умствената си кандилница. Кади с ума си, със сърцето си, с душата си. Тази кандилница отпосле да остане.

Та казвам, първото нещо - мислете за Бога. Безсмъртието седи в това. Любовта към хората ражда смъртта. Вие може да се обичате, но от любовта към хората се раждат всичките болести. Аз да ви докажа. Майката обича детето си. То като се разболее, и тя се разболее. Освен че не може да му помогне, тя се безпокои. Обичаш някого, не можеш да бъдеш спокоен. Първо, трябва да имаме любов към Бога. В Бога всичко е спокойно. Да предадем Божията любов към хората, ще ги турим в правия път.

Нито един от вас в света не може да бъде образ. Как трябва да се живее в природата в правия смисъл?

Ние, хората на земята, сме много взискателни. Като обичаш някого, той иска само него да обичаш. После, пита защо го обичаш, какви са твоите намерения.

Знайте, любовта е единственото безкористно чувство, което се ражда. Любовта нищо не иска. Онзи, който люби, се радва в любовта, която той проявява. Аз, като пея, най-първо пея за хората. Но най-първо аз слушам. Един певец, който не се вслушва, не може да бъде добър певец. Аз, като пея, трябва да слушам пеенето. Тогава и аз да се радвам. Да чувствам в дадения момент и да се радвам на пеенето, и да се радвам. Когато очакваме другите да се радват, пък и ние да се радваме, тази песен е средна. Когато правим едно добро, да имаме предвид, че Бог е доволен от нашата постъпка.

Трябва да изменим. Досега светът е вървял с любов към хората, Бог е бил на последно място. Ще объркаме нещата. Сега казвате: „Къде е Господ?" Яж хляба с любов и мисли, че Бог е в хляба. „Аз съм живият хляб." Пий водата с любов и вярвай, че Бог е във водата, в живата вода. Дишай въздуха с любов и мисли, че Бог е във въздуха. Приемай светлината и мисли, че Бог е във въздуха, в светлината, защото светлината е резултат на Бога. Тази мисъл трябва да влезе във вас. Може да кажете: „Дали е реално?" Вън от светлината кое е реално? Вън от въздуха кое е реално? Вън от водата кое е реално? Вън от любовта кое е първо? „Трябва да се живее." Ще се живее, като ядеш хляба. Ще се живее, като пиеш водата. Ще се живее, като дишаш. Ще се живее, като иде светлината. Тези четири елементи, те са проводници на живота.

Вие толкоз години на доста голямо изпитание сте. Дойдете тук, седне някой до тебе. Представи си, че му миришат краката или потта му мирише. Не е виноват, туй е унаследено от деди и прадеди. Не може да търпиш. В дадения случай, може да го почистиш. Носете по едно мускалче. Този брат, когото не обичаш, напръскай го малко. Седиш, срам те е да извадиш мускалчето.

Кажи: „Брат, имам едно хубаво масло, искам да те напръскам. Нали няма да се сърдиш." Туй неприятно чувство ще изчезне.

Аз ви казвам, аз много неща може да поправя, но вие нищо няма да научите. Аз ще се ползвам, вие няма нищо да се ползвате. Аз някой път допущам някоя грешка, гледам дали ще я забележите, буден ли е вашият ум.



Дур на турски значи „стой". Дур значи е глагол. Ако се вземат тия качества, D-то в дадения случай показва нещо, което има много добра основа. U-то е като чаша, означава да възприемеш нещо много хубаво. R-то показва пътя, по който трябва да вървиш.

В дадения случай М-то е право. Туй, което ти си възприел, се обръща надолу. Дурът приема нещата, молът предава меките работи.

Ако изучавате сега музиката, има една музика, която изтича от ума. Има една музика на сърцето. В слънчевия възел чувстваш нещо много приятно. Някой път като пееш музикално, усещаш светлина в ума си, светли мисли. Някой път музиката, когато музикално не е права, се усеща тъмнина.

Казвам, в музиката - когато светлината се възприема правилно, когато се приема въздухът правилно, когато се приема водата правилно, хлябът когато се приема правилно, хората са музикални. Без изключение.

Като дъвче един музикален човек, дъвче музикално. Слушали ли сте как ядат музикалните хора, как се допират зъбите, каква музикална арфа? Онези, които не са музикални - едно мляскане има. Българите, когато мнозина ядат заедно, много музикално ядат. Дванайсет души българи яли с една лъжица и така бързо минавала лъжицата, че когато минал един заек, не останало време да викат, да изхукат на заека. Толкоз бързо ядат, толкоз е сладка храната. Тази лъжица трябва да служи на всички еднакво. Българинът, когато му дадат една
паница, има навик да я удря с лъжицата, да не е пукната. Не обича да яде в пукната чиния, защото не е късметлия. Ако е пукната, работата няма да стане. Казва: „Я ми дай друга чиния." Пукнатата издава един тъп звук. Онази, която е здрава, издава приятен глас.

Всяка песен не трябва да е пукната. Никога не пейте една песен, както не трябва. Казваш: „Гладен съм." Как трябва да кажеш, че си гладен? Музикално как трябва да го кажеш? Да допуснем, сега минавате покрай някое плодно дърво. Най-първо, вдигате ръката, хващате плода. Вторият момент - снемате този плод и го туряте в устата си. Едно протягане, то е дур. Като вземеш плода надолу, то е мол.

Сега казвате: „Други работи ни говори, по-високи работи." Казвате: „Какво правят ангелите?" Оставете какво правят ангелите. Какво правят ангелите, то е тяхна работа. Което тук, най-големите математици разрешават, математици като Айнщайн и други - и най-малките ангелчета си играят с тия задачи, които нашите математици разрешават. В небето един ангел хиляди години изчислява, взема предвид да не направи опущение, какво ще стане, определя. Когато ангелите са правили слънчевата система, са изчислявали всичките възможности. Като се движи слънцето, вземали са разни състояния на етера, после разните свойства, които телата имат. Вземали са предвид и изключенията, капризите, които слънцето има.

Един пример съм дал в двайсет и шестата година - за Саваот Амон-Ра. Кръстил съм го аз. Като направил Господ телата, всичките били много красиви. И земята била много красива, тя била много красива мома. Направила една погрешка, за което загубила красотата, станала грозна. Казва: „В начало Бог създаде земята и небето, а земята беше неустроена." Как създаде земята, пък тя беше неустроена? Изпуща се каква е била погрешката. Ще оставим настрана. Този е един от боговете. Като видял красивата мома, влюбил се, слязъл на земята да се любува на красотата на тази, която живее. Като слязъл, направил си прочут палат и в слънцето се прочул Саваот Амон-Ра. Този знаменит ангел направил палат от най-хубав материал. Тогава светлината и водата чули за този палат и като млади моми слезли да видят този палат какъв е. Светлината минала през прозореца, влязла в палата да го разглежда. Водата се помъчила да влезе, но не могла и останала отвън. Не й иде наум, че има врата, през която може да влезе. Искала да мине по пътя, по който светлината минала. Станало й жалко, започнала да плаче и от нейните сълзи цял извор потекъл. Всичките хора дошли да се любуват на тоя извор. Саваот Амон-Ра й казал, защо плаче. „Не може да вляза, дето сестра ми влезе." - „Мини през една врата, за тебе има врата." Показал й той вратата и тя влязла.

Сега, дето плачете, то сте останали отвън. Вие искате да минете оттам, отдето светлината е минала. Някой път искате да минете оттам, отдето са минали светиите. Светиите са като светлината, вие сте вода още.

Сега, ако всичко в света стане светлина, де ще бъде водата? Ако всичко стане вода, де ще бъде въздухът и тъй нататък.

Казвам, онова място, дето Бог ни е поставил, да бъдем верни в дадения случай на това място. Ти си едно дете в забавачницата, ще изучаваш. Вие станете сутрин, погледнете - има нещо в лицето ви, не го харесвате. Гледате го, отначало лицето било гладичко, хубаво. След туй започват бръчки, нещо цветът се е изменил, явяват се бели косми. По-напред сте били бодри, сега оттук- оттам ви боли. Започваш да си внушаваш, казваш: „Остарях, остарях." Туй остаряване значи - не сме изпълнили волята Божия. Защо остарявате? Чакате да изпълнят волята Божия.

Аз досега както съм употребил любовта, това още не е любов. Защото, забележете, в любовта няма никаква лъжа, ни бяла, ни черна. В любовта има най- голямата искреност. Човек трябва да бъде искрен. Неговата любов трябва да бъде абсолютно безкористна.

Първото нещо, първоначално нека бъде безкористно, после нека стане користно. Какво значи корист? Полза. Тази буква „К", тя не е земна буква. Користта е нещо в астралния свят. Користта е жидко[1] състояние, то не е организирано, не е към твърдата почва. Следователно в користолюбието няма закон, който да регулира нещата. В користолюбието човек винаги държи един наклон все надолу. Водата, като я туриш, надолу тече, нагоре не се качва. Користолюбивият човек винаги слиза надолу. Следователно, като слезе на дъното, той ще се намери в едно неприятно състояние. Туй движение в света - като слизаш, трябва да те повдига. Щом слизаш и не можеш да се подемеш нагоре, защо ти е това слизане.

Наскоро ми разправяше един авиатор в Америка, който над Андите носил пощата и с аероплан минавал доста високо над Андите. Дошъл до един циркус в редкия въздух, паднал и не може да се повдигне аеропланът. Въртял се, въртял се, не може да излезе от циркуса. Най-после каца долу. Три дни какви големи изпитания имал, докато слезе долу. Хората го занесли - подули му се ръцете, краката. Има всичкото добро желание да мине, но не е предвидил, че има празни пространства. В етерното пространство има празни места.

Божественият път, по който вървим, не е навсякъде безопасен. Ако някъде кръшнеш, ще влезеш в някой циркус. По пътя трябва да вървиш, да се не отбиваш ни вляво, ни вдясно. Не е безопасно да минеш наляво.

На земята като вървим, не вървим по права линия. Човек върви по крива вълнообразна линия. По такава линия има по-малко съпротивление и по-малко енергия харчим. Икономии.

Първото нещо, сега се спрете върху любовта. Отправете ума си към Бога и не търсете какво е Бог по естество. Мислете, че Бог е любов, да възприемете Неговата любов. Христос казва: „Както Ме е Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих."

Отправете ума си към Бога, за да възприемете Неговата любов. Ще туриш гърба си на слънцето, ще възприемеш неговата енергия. Мнозина се греят на слънцето, но не се ползват. Ако седнеш и се грееш на слънцето с любов, непременно ще почувстваш неговата целебна сила. Ако виждаш Бога в слънцето, ще ти помогне. Ако мислиш за слънцето това, което то не е, ще бъде, като на огън да си се нагрял. Или кой може да ни обсеби тази светлина, която имаме?

Сега всичките хора казват: „Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем." Ние сме точно такива, каквито трябва да бъдем. Като се посее едно семе, има всичките възможности.

Ние имаме всичките възможности. Трябва да използваме Божието благословение. Ако не го използваме, тогава туй, което Бог е вложил в нас, няма да може да го проявим. Ние не трябва да мислим, че сега прилагаме нещата. Човек, който излязъл от Бога, Бог е вложил в началото. Павел, като разглежда в началото, казва: „Аз посадих, Бог е, Който възраства." Онова хубавото в нас - Бог е, Който го възраства, чрез Него работи. Като дойдеш там, не мисли как става това нещо. Ти остави на Бога работите. Като станат, тогава мисли заради Него. За Божествените работи, преди да са станали, не мисли. Като станат вече, тогава ги изучи. Човешките работи изучавай последни.

Сега, Божественият план не може да се нарисува, не може да го представим какъв ще бъде Божественият план. Когато очакваш нещо Божествено, ти само спъваш работите. Ако запример чакаш по кой начин ще оздравееш, болестта ще седи, по-дълго време ще продължи. Ако забравиш, ще те приспят. Тъй като спи някой болен, след като се събуди, ще оздравее. Ти преставаш да наблюдаваш откъде ще излезе, тревожиш се.

Вие се тревожите, казвате: „Той седи по-горе от мене." Мене ме радва, когато един цигулар свири по- добре от мене. Учил човекът, аз се насърчавам. Той свирил повече. И аз като свиря, ще свиря като него. Той изходил повече километри. Аз сега тръгвам, и аз може да изходя. Радвай се, че този човек е преди тебе, отворил този път. Видиш някой красив човек, казваш: „Защо да не съм такъв красив?" И ти ще бъдеш.

Красивите хора са за насърчение. Умните хора са за насърчение. Силните хора са за насърчение. Като го видиш, тебе ти светне на душата.

Сега вие казвате: „Аз зная какво е любовта." Хубаво, как се пее любовта? Какъв е тонът на любовта? Любовта има едно свойство, дето прониква. Бог като проникне в тъмнината, тя се изменя. Бог е тъй съвършено Същество - като влезе в ада, всичките демони се укротяват. Като се оттегли, пак са същите. Като е там, всички са готови да направят всичко. Той пак се скрие, оттегли се, те казват: „Дали беше Той, дали не беше заблуждение, халюцинация."

Когато Бог дойде, лесна е работата. Когато слънцето изгрее, всичко е лесно; като залезе, мъчнотиите се явяват.

Ние казваме, че вярваме в Бога. Много слаба е вярата ни. Един прост ревматизъм имаш, викаш лекар. Дойде лекарят, тури инжекция. Минава месец, два, три, четири - не си заминава. Мислиш, че туй е вяра. Тия болести опитват нашата вяра.

Някой път, като дойде някоя болест, турете да я лекувате с вяра, да видите колко е силна вярата ви. Виждате - минава ден, два, три, четири, пет, десет. Това са степени на вярата. Показват степента, доколко е силна вярата.

Да кажем, боли те главата. Защо ви заболява главата? Понеже в умствено отношение не сте направили това, което трябва, заболи ви главата. Понеже в сърдечно отношение не сте направили това, което трябва, заболи ви сърцето. Коремът те заболи - не си направил това, което сърцето иска. Заболи те главата - не си направил това, което умът иска. Погрешката е много малка. Поправи тази погрешка, веднага главоболието изчезва.

Мене ми разправяше една ученичка във Варна: „Нямаше изключение в живота ми - докато бях малка, като кажа на майка си най-малката лъжа, него ден ще падна, ще се утрепя, ще си пукна главата. Като кажа лъжа, не е било време да не падна. Колкото лъжата беше по- голяма, толкоз и падането беше по-голямо. Наложих си да внимавам, да не говоря лъжи, понеже знаех, че ще дойде падането."

Ти си търговец. Дойде някой беден човек да проси и нещо ти казва: „Дай му." Ти не искаш да станеш. Дойде един просяк, жал ти е да дадеш пет-десет лева. Няма да мине два, три дни, ще изгубиш двайсет-трий- сет лева.

Аз не съм за бедните. Бедните са изпитание. Някой човек не е беден, той те изпитва колко си щедър. Като погледна, виждам, мислиш да му дадеш. Нямаш противоречие в себе си, нещо ти казва: „Дай."

Един българин ми разправяше своята опитност: „Останал един лев в джоба ми, мислех откъде да взема хляб. Бях закъсал. Седя на едно място, не смея ни да си купя нещо. Мисля само за едното левче, което е в джоба ми, мисля откъде да взема хляб. Ето иде просяк. Наоколо насъбрани богати хора, иде просякът право към мене. Нещо ми казва: „Дай му лева." Аз извадих, дадох му лева. Като излезе този лев от джоба, вече няма какво да мисля. Не се мина един-два часа, дойде при мен един приятел, години не бяхме се виждали. Казва: „Драгане, колко ми е приятно да те видя." И на мен този приятел ми услужи десет пъти повече. Дадох единия лев, дойде приятелят."

Бог изпитва човека, праща един да ти вземе лева. То е идолопоклонство, мислиш, че този лев ще те спаси. Дай го.

Сега туй няма да се случи с нас. То е за един пример. Никога не мисли, че това ще се случи с вас. С вас ще се случи по друг начин.

Та казвам, турете сега в новото любовта да бъде подтик да прославите Името Божие. Мъдростта да бъде подтик да търсите Царството [Божие] и Неговата правда. Да станете проводници, да дойде Царството Божие. Истината да бъде подтик да изпълните волята Божия, както Бог иска. Чрез мъдростта да приложим Царството Божие и Неговата правда. Да прославим Името Божие с любовта. В този случай трябва да носите мир за всичките хора, ред и разбирателство.

Казва: „Надпреварвайте се да си давате почитание един на друг." Никога не може да почиташ един човек, когото не обичаш. Почитта е външен признак на любовта. Туй, което любовта ти каже да почиташ, да почиташ.

Сега запример, вземете в гамата на живота. Ти се намираш в една голяма мъчнотия, едно тревожно състояние. Основният тон, с който можеш тази скръб да опресниш, то е „до". Първото „до" е един тон, който слиза. То е, както бомба, която слиза. Забие се в земята, явява се, разширява се, излиза навън. Едно семе явява се в земята, пуска корени надолу, поляризира се, разширява се, разпръсне се. След туй другият полюс - израсне нагоре. Като израсне нагоре, започне да се развива.

Ти, за да излезеш от една мъчнотия, трябва да имаш любов към Бога. Щом се намериш в мъчнотии, ще обърнеш ума си към Бога. В същото време идат други сили, които ще те разколебаят. „Господ е толкоз занят. Ти си бръмбар, една мушица. Остави тия работи." Не се разколебавай. Виж Христос, като се моли три пъти, най-после нямаше отговор и каза: „Ако може да се отложи тази чаша." Като Го туриха на кръста, пак повика Бога: „Боже Мой, защо си Ме оставил?" Най-после казва: „Не разбирам защо става. В Твоите ръце предавам духа Си и душата Си." В туй предаване е възкресението - пълна вяра в Бога, че няма да Го остави.

Бог онези, които Го любят, няма да ги остави, ще ги опита, но ще ги извади из най-големите мъчнотии.

Някой брат или сестра заболеят. Съберете се, помолете се за него. Казвате, ще се молим. Лекарят, като дойде, какво ще направи? Лекарят ви дал нещо от миналото, викайте го, ще ви помогне. Аз не съм против лекарите. Ще викате лекар, който може да ви лекува - той е от Бога.

Всеки човек, който в дадения случай може да ми помогне, той е от Бога.

Мене ми разправяше друг един българин във Варна. Един ден се усещал толкоз обезсърчен, не му се иска да живее. Отива към пристанището, към Евксиноград. Намерил една малка пещера и седнал вътре. Това било през месец февруари - студеничко. По едно време една малка мушица започнала да се върти около главата. Той си мислил, че никой няма да го обича. Тя каца на носа. Като каца на носа, стане му приятно. Казва: „Има една мушица, която ме обича." Веднага се връща в него радостта. След малко изчезва тази мушица. Той станал весел, че има едно малко същество да каца на носа, казва: „Обичам те. Не се обезсърчавай."

Сега философията. Ще кажете, муха. Проводник е тази муха, каца и образува връзката. Дойде един Божествен лъч от слънцето - станеш радостен. Пиеш вода - станеш радостен. Бог е толкова внимателен.

Аз не искам да употребявам Божието Име, защото някой път толкоз блага ни дава, ние ги забравяме. Някой път натрупваме и ставаме тягостни.

Казвате: „Остаряхме, ще идем в оня свят." Като умирате, ще бъдете при светиите. Какво има да се плашите! Плашенето е през митницата като минем. Митничарите всичко ще конфискуват - което носим, ще секвестират. Тъй както сме дошли на земята, така ни изпращат. Само каквото си изпратил, преди да си умрял, това остава. Със себе си нищо не можеш да вземеш. Всичко ще ти вземат. Ще ти вземат непотребното. На земята си го взел назаем, ще го оставиш.

В Невидимия свят много малко ти трябва. Като идеш в оня свят, ще те посрещнат братя и сестри, този ти подари, онзи ти подари нещо - ще видиш къщата направена.

Искал един да умре. Сънува един сън, че го занасят в оня свят, показват му хубави палати, но те са на други. Вижда една колиба недовършена, казват му, че тя е на него. Казват: „Тази колиба е твоя, не е довършена, не може да дойдеш." Като се събудил, разбрал, че трябва повече материал. Започнал да живее добре, да си съгради къща - несъградена е в онзи свят.

И в онзи свят трябва апартамент. Христос казва: „Отивам да ви приготвя място." Като ти приготви място, да има къде да се установиш. Ще идеш някъде - нямаш жилище.

Сега, аз не искам да се раздвоява умът ви. Онова, което имате, е много хубаво. Новата идея, която ви давам, турете я като нов начин. Стария дръжте настрана. Всичкият материал да мине през огъня на новото. Миналите опитности и новите идеи ще ги прецените. Всичко хубаво ще стане. Едно растение, като влезе в земята, изважда ония сокове. Човек като остане, той не знае тия закони.

Та казвам, мислите, чувствата и добрите постъпки в нас, те са, които творят.

Сега, изпейте една песен. Нали ви казах да си изберете една песен да изпеете. Коя песен сте избрали? Кой може да изпее една песен сега? Понеже без пари искам да пеете, не пеете. Ако ви дам десет хиляди, ще пеете. Понеже не плащам, никой не иска. Ако дам десет хиляди лева, веднага ще излезете да пеете. В тия трудни времена все е нещо десет хиляди. Като излезете да пеете, ще ви платим, само искам да видим пеенето. По-напред по човешки постъпваме, плащаме, преди да сте пяли. По-напред се плаща и после се пее - то е по човешки. Първо да пеете, и после ще ви платим. Като плащаме, преди да сте пели, ние имаме доверие в певеца. Сега, първо да пеете, певецът да има доверие на публиката. Когато плащаме преди да сте пели, имаме доверие как ще пеете. Сега, певците трябва да имат доверие в нас. Ние сме от тази публика, след като слушаме, плащаме. Казвате: „Дали ще платите?" Ще платим.

Искам да ви кажа, както публиката има вяра, така и певците да имат вяра. Не е лесна работа - засъхнало гърлото, вода няма. Какво ще кажат тона да не взема? Един кандидат няма ли на сцената да излезе?

Един брат изпя „Аз мога да любя".

Трябва да слушате, без да критикувате.

Една сестра изпя една нейна песен.

Вярвайте в разумния живот, който Бог ви е дал. Всякога песента трябва да има отношение към вярата, мислите, чувствата и постъпките.

Тези, които са певци, са много смели. Когато човек е даровит, не се колебае. Колебанието показва несигурност. Когато обикновеният се колебае, аз влизам във вашето положение. Вие по пеенето сте бедни, не искате да харчите капитала си. Малко пари имаш, какво ще харчиш.

Сега, ти може да пееш „Изгрява слънцето". Но може да пееш „Изгрява слънцето", и с този изгрев да. става една голяма промяна, съвсем друго бива пеенето. Ако само констатираш един факт - изгрява слънцето, обикновено е пеенето. Констатираш един факт с една промяна в тебе, пеенето се изменя. Запример един е болен и аз му казвам (Учителят пее):

Ти, братко мой,
който си сега болен,
ти скоро ще оздравееш.
Аз ти казвам:
след три деня
ти здрав ще бъдеш.

Този човек е публика. Той е богат. „Не съм богат." - „Ще бъдеш." Дай на човека туй, което няма.

Пеенето винаги трябва да констатира един факт. Една мома иска да се жени. Пей, че скоро ще се ожени, ще намери един добър другар. Пей на един ученик, че скоро ще свърши [училището].

Сега ние сме от тези философи, които казваме: „Ще стане ли туй?"

Едно помнете, че всичко, което помислите, ще стане. Всичко, което почувствате, ще стане. Само ще стане, случва се то. Някой, който пуши тютюн, беден е, няма пари да си купи. Оттук-оттам проси. Друг има, дава няколко цигари. Иска от този, казва: „Нямам." Този човек десет-петнайсет години все иска цигари. Един ден се откаже от тютюна, стане въздържател. Всичко това, което пожелал, става. Оттук-оттам му предлагат, казват: „Заповядайте." Десет-петнайсет години ще ти подават хубаво цигари. Казваш: „Аз се отказах. Защо не дойдохте навремето, когато желаех?"

Казвам, много работи желаете - ще дойдат един ден, когато се откажете. Има три категории. Отрицателните работи ще дойдат, когато се откажете. Положителните работи точно навреме ще дойдат.

Имаше един брат. Бил в Пловдив, гладувал два- три дни. Минава в Пловдив покрай една гостилница, мирише на хубаво ядене. Казва: „На мене ли Господ даде да въздишам?" Минава трийсет-четирийсет крачки, казва му нещо: „Гледай!" Вижда половин лев, тогава беше много. Казва му: „Иди яж и не пъшкай. Толкоз трябва за един хубав обяд."

- Каквото искаме, ще бъдем задоволени. Ние страдаме от излишък на нещата. Ние искаме да се осигурим за двайсет-трийсет години. Всичките хора са бедняци, но възможностите, които Бог създаде, са всичките хора едни на други да си помагат. Възвишените духове идат и ти помагат. Казва: „Сега тук ще мине един човек. Той като те погледне, разположи сърцето, обикне го."

Един брат изпя „Вършитба".

Започнаха да вярват певците. Някой ревматично [пее], наплашил се - като започне да пее, не е свободен. Като стане свободен, пее хубаво. Някои се запъват ревматично. Пътят не е направен. Трябва да има канали свободни. Микозните[2] материали дразнят гърлото, ципицата не може да пее.

Една сестра изпя нейна песен.

Я изпейте „Сладки думи две".

Изпяхме „ Сила жива".

Законът е - един певец пее, когато публиката има желание да го слуша; едно семенце израства, слънцето иска да израсне.

Казвам: когато Бог ни поощрява да се проявим, да се проявим. Ако при най-добрите условия човек не се проявява, погрешката е негова. Когато няма условия, то е друг въпрос. Не си внушавайте, че не може да пеете. Не казвайте: „Аз не мога да пея." Кажете: „Не сме се научили още." Не туряйте, че не може да пеете. Започнете да пеете, тананикайте си. Ако не може да пееш, посвири си с уста. Хубаво ще бъде да имате тъпанче или дайре.

Трябва да се образува реакция против един дисонанс, който съществува. Нисшите духове са образували страшен дисонанс. Цял свят е пълен с отрицателни мисли: туй не може, онова не може. Оставете се от туй, което разрушава.

Пеенето в източните народи е доста мъчно, има увъртане на гласа. Сега е опростено, в хармонията е доста опростено, отворено. В мелодията има увъртане, не е лесна работа.

Като видите някого, че пее, казвате: „Защо се е разпял?" Не казвайте: „Младите да пеят." Чувате, стара баба пее, казвате: „Тази стара защо се е разпяла?" Младата жена пее, и старата пее. Все едно е пеенето, пеенето си има обект. Разбира се, пее за някого. В песните имаме обект. Веднъж пея за някого, какво лошо има? Може да пея за един народ, може да пея за небето, може да пея за Бога, може да пея за себе си, може да пея за хората.

Поддържайте духа в пеенето като един здравословен импулс. В света ставаме много взискателни. Да излезеш да пееш, ще те критикуват, че не си изпълнил, както трябва, ще те дигнат на вили и мотовили. Като даваш концерт, са много строги. Затуй хората се упражняват.

Вие тук казвате: „Каквото Господ даде." Господ дава, но все-таки и ние ще дадем един импулс в света.

За бъдеще музиката ще бъде много по-добра от сегашната. Има много работи, които да се трансформират. От Невидимия свят музиката трябва да се преведе само на земята за най-добрите хора. Свят без музика не може да се подобри.

Цялата вселена пее - слънцето има особен тон, земята има особен тон. После, не знаете какво е отношението на земята и слънцето. Отношението е кварта с два потенциала. Благодарение, че е месечината - месечината много помага за музиката. По-музикални са жителите на месечината. Те не може да се сравнят с жителите на слънцето. Много широка е музиката на месечината. Музиката на Венера топлина има, прочувствена е. Музиката на Меркурий има парични работи. Ако му платиш, пее. Марсианците са войнствени. Земята, като пее хубаво, събира парсата. Юпитер е достоен, има нещо величествено. Сатурн е голям критик, в музиката реже вече. Най-страшните критици като те нарежат, на сцената няма да се качиш вече. Забравяш да пееш. Най-достоен е Юпитер, много тържествен бас пее.

Та казвам, има седем побуждания в музиката. Пейте, както слънцето ви подбужда. Пейте, както Венера ви подбужда. Или както любовта ви подбужда, или мъдростта, или истината, или пейте както животът ви подбужда, или както свободата ви подбужда. Свободата подбужда едни песни, знанието подбужда други песни, животът подбужда трети песни. Тия три импулса не ги спирайте. Това е живот вечен.

Казвате: „С пеене няма да стане." С пеене няма да стане, но пеенето е един резултат. Тя не създава нещата. Музиката трансформира енергиите на ума, на сърцето. Музиката е трансфоматор, умствените енергии трансформира на сърдечни, и сърдечните енергии музикално ги трансформира. Без нея не може да стане трансформация. Контакт е музиката. Този контакт не трябва да го спираш. Спира се умът в своето развитие, спира се сърцето в своето развитие. Сърцето трябва да се облагородява, сърцето да се разширява. Музиката трябва да стане като един трансформатор, за да може нашата мисъл да се предаде добре. И нашите чувства чрез музика се предават.

Не е само, когато пеем. Има една вътрешна музика. Аз говоря за вътрешната хармония, която се проявява в човека.

В Притчите виж какво се казва - в шестнайсета глава, двайсет и четвърти стих: „Благоугодните думи са от мед, сладост на душата и изцеление на костите." То е музика това.

Света ние няма да го поправим. Ако не се проявим тъй, както трябваше, има един дисонанс. Нашият лъч като не излиза, криво ще бъде. В една картина виждаме един дефект. Този дефект може да е в нас. Когато целият свят върви в хармония, и ние да вървим. Понеже Бог преобразява света, не трябва да имаме никаква отрицателна мисъл. Отрицателното, то е минало, то изтича. Новото, което иде - да бъдем в съгласие с него. Старото вече е минало.

Този живот Бог го употребява за нещо.

Новото, което иде, трябва да го посрещнете.

Всички трябва да бъдем готови да се проявим, тъй както Господ иска.

„Отче наш"

Седма лекция на Общия окултен клас
17 ноември 1943 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев

----------------------------------------
[1] жидко - (рус.) Течно, воднисто.
[2] микозен - (гр.) Гъбичен.

НАГОРЕ


placeholder