НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

В Негово име

СТАР ПРАВОПИС

В Негово име

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, живот, аз, всички, сърце, може, има, свят, вода, добро, искаш, любов, иска, смърт, добре, бог ,

Неделни беседи , София, 14 Ноември 1943г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Матея 2:7–21

Сегашният век е век на извънредно силни впечатления. Животът на земята се отличава с голямо външно разнообразие. В който град или държава отидеш, все ще видиш нещо ново. Ако отидеш в Америка, виждаш нещо особено: всички хора се движат бързо, като че тичат, като че пожар има някъде, или е станало някакво нещастие. Спреш ли се за момент само, кой как мине, ще те блъсне без да се извини. Време нямат хората, бързат. От трамвай ли слизат, или от трен, всички бързат, тичат и, без да искат, блъскат се едни други.

Човек е дошъл на земята и мисли, че може да живее, както желае. Блъскане има днес. Темпото на живота е бързо. Нещастията на хората се дължат на факта, че всеки живее, както иска. С тоя въпрос се занимават и невидимите същества. Те искат да знаят, какви резултати има оня, който живее по свое лично разбиране.

Ние разглеждаме живота като разсадник. Съществуват три разсадника: първият разсадник включва живота на елементите – метали и неметали и на минералите – неорганичният свят; вторият разсадник включва живота на растенията и на животните. Третият разсадник обхваща човека. Последните два разсадника съставят органичния свят. Според разбирането на хората, животните и растенията представят нисшия свят. Така е, те стоят по-долу от човека, заради което и отговорността им е по-малка. Ако овцата направи една погрешка, отговорността ѝ е по-малка от тая на човека. Който малко знае, малко го бият; който много знае, много го бият. Който малко знае, малко се възнаграждава; който много знае, много се възнаграждава. Между степента на светлината, която човек има, и отговорността, която носи, съществува известно отношение. То определя щастието и нещастието на хората. Често ме питат, как ще се оправи светът. Това зависи от ръководството. С други думи казано: Оправянето на света зависи от това, кой народ управлява. – Кой народ ще има надмощие? – Най-силният. – После? – Най-умният. – После? – Най-добрият. – Кой народ е най-силен? – Най-силен е оня народ, който живее според стиха: „Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила”. В тоя смисъл, силата подразбира разумност. Силата е резултат от живота на разумните същества. Ако не си умен, не можеш да бъдеш силен. Някой пита, ще бъде ли щастлив. Отговарям: Ако си силен, ще бъдеш щастлив. – Слаб съм. – Там е нещастието ти. За да бъдеш щастлив, трябва да ликвидираш с слабостта си. Да мислиш, че си слаб, това е заблуждение. – Защо? – Защото само страхливият е слаб, а човек не е страхлив. Като символ на страха взимат заека и жабата. Заекът живее на сушата, жабата във водата. Те символизират два свята – суша и вода. Жабата е по-страхлива от заека, затова го насърчила.

Веднъж заекът тръгнал да се дави, толкова му дотегнал животът. Понеже кучетата го преследвали, хората го убивали, той решил да тури край на живота си. Като наближил езерото, всички жаби, които били на брега, бързо скочили в водата – уплашили се много. Като видял това, заекът си казал: Имало по-страхливи същества и от мене. Няма да се удавя. До това време ушите на заека били малки, но от тоя момент се продължили. Той разчита на две неща: на слуха и на бягането си. При най-малкото шумолене той наостря уши и бяга. Като види някаква опасност, заекът казва: Аз отстъпвам пред силния човек. Бягам и вървя напред. Ако не ме стигне, аз печеля; ако ме стигне, той печели. Заекът се качва на висока канара и оттам се разговаря с човека, като му казва: Аз горе, ти долу; само така ще се разберем. Какво означават думите „горе и долу”? Който е горе, той се намира при добри условия; който е долу, намира се при лоши условия.

Кой създава добрите и лошите условия? Сам човек е причина да живее при добри, или при лоши условия. Старите българи, като строeли къща, пред нея правели един малък пруст, вместо коридор, както днес правят. Младата булка, като миела чиниите и тенджерите, вместо да излезе вън и да хвърли водата в специална за това яма, за по-бързо, хвърляла я пред къщата през пруста. Днес хвърляла нечиста вода, утре хвърляла, докато се образували миазми и, един по един членовете на семейството започвали да боледуват. Ако първа заболее булката, казват, че някой я урочасал. Как няма да я урочаса? Няма по-опасно нещо за човека от нечистата вода. Няма по-опасно нещо за човешкото здраве от лошите мисли, чувства и постъпки. Те оставят излишни утайки в човешкия организъм. Това, което наричаме отлагане в ставите на тялото, се дължи, именно, на лошите мисли и желания на човека. В тоя смисъл, неврастенията не е нищо друго, освен утайки, които се натрупват по вените и артериите и атакуват нервната система така, че не дават възможност на електричеството и магнетизма да функционират правилно в организма. Така се явява сърцебиене, кръвно налягане, артериосклероза и други болести. Това са прости неща, които сегашните хора не знаят, но трябва да ги изучават, за да се лекуват сами. Някой се оплаква, че не може да диша свободно, или че сърцето му бие неправилно. Той вика лекари, пие лекарства, но нищо не помага. Причината не е нито в сърцето, нито в дробовете, но в диафрагмата. Тя се е повдигнала и натиска стомаха; стомахът натиска дробовете и сърцето, и така страда целият организъм. – Какво трябва да се прави тогава? – Дишай дълбоко, за да се изпълнят дробовете с въздух, да се намести диафрагмата. Казвате, че диафрагмата ви се е надигнала. Значи, подгордяла се е.

Пазете се от гордостта. Подадете ли ѝ се, падане ви очаква. Затова казваме, че гордостта предшествува падението. Който страда от сърцебиене, е горделив човек. Който страда от коремоболие, също е горделив. Който страда от главоболие, е щеславен. Ето защо, като те хване сърцебиене, дишай дълбоко и заповядай на диафрагмата да слезе долу, да заеме мястото си, да не натиска сърцето. Който не иска сам да си помогне, търси лекари. Дойде един лекар, дойде втори, направят няколко инжекции, но положението се влошава. Те започват да търсят причините в това, което човек е унаследил от баща си и майка си и му внушават, че мъчно може да се излекува. Има унаследяване, но има причини за болестта и в самия човек. Младата мома се оплаква от сърцебиене, защото се влюбила в някой момък, който ѝ причинява мъчнотии. И старият се оплаква от сърцебиене. – Защо? – И той може да се е влюбил. Българската поговорка казва: „Когато старо бунище се запали, много дими”.

Аз говоря за любовта, но разбирам оная любов, която не причинява страдания и болести. Хората говорят за любовта, прилагат я, но боледуват. Каква любов е тая, която носи страдания и болести? Това не е истинска любов. Това е любов, която хората са изопачили. Невъзможно е да любиш и да делиш хората на повече и на по-малко обични. Това е любовта на кръчмаря, която прави хората нещастни. Кръчмарят дели хората на бедни и на богати. На първите дава ограничено количество, а на вторите щедро дава. Като влезе богат в кръчмата, той му дава чаша, две, три и после започва да пише. В края на краищата, кръчмарят печели, а богатият губи. От ден на ден, той губи здравето си, сърцето му неправилно бие. – На какво се дължи това? – На дисхармония в мислите, чувствата и постъпките на човека. Изобщо, дисхармоничните мисли разстройват мозъчната нервна система; дисхармоничните чувства разстройват симпатичната нервна система, а дисхармоничните постъпки разстройват мускулната и костна система. Физичният и психичният живот на човека са тясно свързани. Затова, като заболееш, не търси лекар да ти препоръча нещо за пиене, но искай да ти даде добър съвет, как да живееш. Сърцето ти се разстроило. Колко удара прави в минута? Нормално е човешкото сърце да бие 72 пъти в минута, а твоето бие 120 пъти. Има случаи, когато сърцето на някой стар човек бие 40 пъти в минута. И това не е правилно.

Помнете: Добрият живот на човека зависи от неговата мисъл. Права мисъл се иска от всички. Някой се оправдава за погрешките си с това, че хората му повлияли. Защо се оставя да му влияят, а той да не им влияе? Защо той да не е свободен, да направи нещо добро с мисълта си, с което да повлияе на близките си? Човек е дошъл на земята да бъде проводник на Божественото Начало. Това значи, да бъде проводник на светли мисли, на светли чувства и на светли постъпки. Една сестра харесва друга, която минава за напреднала, и казва, че прилича на нея. И апостол Павел, след като се отрече от себе си, заприлича на Христа, стана едно с Него. – Кога постигна това? – Когато стана слуга на Христа. Той каза: „Не живея вече аз, но Христос живее в мене”. И на сестрата казвам: Ако слугуваш на по-умна сестра от тебе, ти приличаш на нея. На какъвто служиш, такъв ставаш. Ако служиш на умен, умен ставаш; ако служиш на глупав, глупав ставаш. Ако се учиш при добър учител и го обичаш, под негово влияние ти ще се повдигнеш, и добър човек ще станеш. Силното, разумното, доброто ще бъдат главната фирма, а ти – съдружник на тая фирма. Казваш, че не искаш да ти влияят. Ти искаш ли да влияеш на хората? – Искам. – Щом искаш да влияеш, ще бъдеш готов и да ти влияят. Като мислиш за хората, и те ще мислят за тебе. Като обичаш хората, и те ще те обичат. Като мислиш добре за хората и им помагаш, и те ще мислят добре за тебе. Природата няма две мнения по тоя въпрос.

Казват за някого, че работите му вървят добре, че е практичен човек. Не се заблуждавайте от временните успехи в живота. Началото на една работа може да е добро, а краят да е лош. Аз не вадя заключение от първата работа на певеца. Началото може да е добро, всички да му ръкопляскат и да го хвалят. Важен е краят на неговата работа. Предпочитам началото на една работа да е лошо, а краят добър, отколкото началото да е добро, а краят лош. Една красива мома обръща внимание на момците, обикалят я, бият се за нея; щом остарее, никой не я поглежда. Какъв смисъл има тая красота? Красотата е качество на човешкия ум и на човешката душа. Силата е качество на човешкия ум и на човешкия дух. Мекотата е качество на сърцето. Без мекота човек нищо не може да постигне. Сърцето подкрепва нещата. Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето си”. – Защо Бог иска сърцето на човека? – Защото то е работило най-много и се окаляло. Бог иска сърцето на човека, за да го очисти. Той е дошъл на земята не за ума на хората, а за техните сърца, които са онеправдани. След всичко това ще кажат, че сърцето е лошо. Благодари на сърцето си, каквото и да е то. Ако сърцето не работи, ти нямаше да бъдеш жив. Успехът в живота ти се дължи на твоето сърце. – Защо сега не успявам? – Защото умът ти не е обработил това, което сърцето ти е дало. Ако умът се лени да обработи материалите на сърцето, той остава слаб. Работи с ума си, за да използваш богатството на твоето сърце.

Освен за ум и сърце, хората говорят още за дух и душа. Под „дух” разбирам силното, Божественото Начало в човека. Под „душа” разбирам доброто, благото в човека. Душата е хранилище на всички блага в света. Отличителното ѝ качество е мекотата. Умът е служител на душата, а сърцето – на духа. Мнозина отричат съществуването на душата. Това е невежество. Това са хора, които не разбират живота. Закон е: Не можеш да отричаш това, което не съществува; не можеш да поддържаш това, което не съществува. Отричането и твърдението показват, че говориш за реални неща. Това, което не съществува, нито се отрича, нито се подържа. Следователно, отричането на душата показва нейното съществуване. Вярвай в душата си, ако искаш да разрешиш всички въпроси, ако искаш да се справиш с всички болести. Душата е майка на човека. Като отричаш душата, ти отричаш майка си. Духът е баща на човека. Как ще отречеш баща си? Ако отричаш майка си и баща си, кой те е родил? Ще кажеш, че човек е произлязъл от клетка, която постепенно се е делила и нараствала. Значи, и клетката има майка и баща. Казваме: Майчина клетка и дъщерна клетка.

Едно интересува човека: той иска да знае, какво ще стане с тоя свят. Какво ще стане със света, това е работа на Оня, Който го е създал. Красив е светът, по-красив от него няма. Всичко, каквото става, е за добро. Много неща, от които хората се оплакват, са създадени за развлечение. Който не разбира смисъла на нещата и не вижда причините, които го създават, само той страда и плаче. Бащата и майката се карат, децата не ги слушат; приятели се бият. Причината за това се крие в дедите и прадедите на хората. Те стоят зад своите близки и ги настройват едни срещу други. Жената е недоволна от мъжа си, мъжът от жена си, децата от родителите си. Всички, въстанали едни срещу други, играят ролите си, а дедите и бабите гледат и се смеят. После се обръщат към мене и ме питат: Добре ли играят ролите си? – Добри артисти са. Като се карат и бият, после се примиряват. – Вярно ли е това? – За мене е вярно, аз го проверявам. Ако не вярвате, можете да го отхвърлите. Казвам ви, че вашите прадеди играят голяма роля в живота ви. За да не ви създават неприятности, мислете всякога добре за тях. Така ще помагате и на тях, и на себе си. Докато не се примирите с вашите близки от оня свят, вие не можете да направите добра връзка с тях. Те обичат шегите и си играят с вас така, както не подозирате. Колкото повече се дразните и гневите, толкова повече се смеят те.

Казват, че понякога човек се намира под хипнотичното влияние на някого. Това е външно състояние. Човек трябва да се отнася научно към хипнотизма, за да не изпада в заблуждения. Преди години, когато правех своите научни изследвания върху психологията на българина, дойде при мене един наш брат, сега е в невидимия свят, да ме покани да присъствам на един от неговите спиритични сеанси. Аз отказах, понеже бях много зает. Той ме молеше настоятелно да отида, за да се произнеса, дали научно ръководи сеансите. Най-после се съгласих. Отидох в дома, дето се бяха вече събрали учители, учителки – все учени хора, около 25 души. Интересно беше, че нито един от присъстващите не вярваше в спиритизма. Между събраните имаше една млада учителка с брата си, които също не вярваха. По едно време тая учителка изпадна в транс, обсебена от една нейна баба, която иска да учи. Всички се смеят, не вярват, но бабата, чрез внучката си, удря на масата, вика, иска да се учи. Това състояние продължи няколко часа, почти до полунощ. Аз бях в друга стая, но всичко се чуваше отвън. Братът правил паси, духал, дано изпъди тоя дух от момата, но не можа. Най-после ме повикаха да им помогна. Казах им, че не съм дошъл да пъдя духовете. Дадох им съвет, да насядат всички на колене и да прочетат „Отче наш”. Всички започнаха да четат молитвата с дълбочина, дано прогонят духа. Братът държеше ръката на сестра си и се молеше. Когато произнасяха последните думи на молитвата „Защото е Твое Царството, и силата, и славата, во веки веков, амин”, духът напусна момата. След това братът на момата пръв се обади: Това не е хипнотизъм. Убедих се, че извън физическия свят съществува друг, невидим свят. Вярвам вече в тоя свят. Казвам: Има случаи в живота ви, когато трябва да коленичите и да четете „Отче наш”. Тоя дух е от упоритите духове и напуща човека само при четене на „Отче наш”.

Питате: Защо са толкова упорити духовете? Каквито са хората на земята, такива са и в невидимия свят. Някой си направи нова къща и пуща кираджии. За да се осигурят, те направят договор и, докато не изтече договора, не излизат. Ти не си доволен от тях, искаш да напуснат къщата ти, но те не излизат. Даваш ги под съд, пак не излизат. Казват: Докато не се свърши войната, не излизаме. Какво ще правиш? Ще търпиш. – Защо Господ допуща това? – Ако Господ дава свобода на комара да забива жилото си и да смуче кръв, защо да не даде свобода на една душа да влезе в тебе и да прекара там няколко часа? На всичко има граница. Това става, когато човек допусне в сърцето си неестествени чувства и желания.

Един богат американец се оженил за млада, красива американка. След сватбата те предприели сватбено пътешествие за едно от красивите курортни места в Америка. Случило се, че тренът, в който пътували, се сблъскал с друг трен и, от голямото сътресение, младоженикът полудял. Завели го в болница, дето прекарал цели 16 години. Един ден, като се разхождал в двора на болницата, дошло му на ум да избяга. Хукнал да бяга, но след него се затичали слугите, да го хванат. Той успял да избяга и се скрил от погледа им. Отишъл на гарата и се качил в едно от купетата на трена. Тук се натъкнал на същата катастрофа, от която някога пострадал. Тренът се сблъскал с друг. От повторното сътресение, което преживял, мозъкът му се наместил, и той оздравял. Една и съща причина произвежда два различни резултата. В единия случай тая причина произведе мозъчно разстройство, а в втория случай – възстановяване на хармонията в неговия душевен мир. В първия случай действуваха отрицателни сили в природата, а във втория случай – положителни.

Хората се страхуват да не попаднат под влиянието на отрицателните сили. Няма защо да се страхуват. Положителните и отрицателните сили се редуват. Няма случай в живота, дето човек да бъде само под влиянието на едните сили. Невъзможно е едновременно да те сполетят две злини или две добрини. Ако злото те сполети, след него ще дойде доброто; ако доброто те сполети, след него ще дойде злото. Злото и доброто се сменят, както денят и нощта. Казваш, че злото продължило много. Колкото е продължило злото, толкова ще продължи и доброто. Колкото по-голямо е страданието, толкова по-голяма е и радостта. Колкото по-малко е страданието, толкова по-малка е и радостта. Това е закон, от който никой не може да се освободи. Не мислете, че страданията и радостите са произволни. Който страда, ще се радва; който се радва, ще страда. Който се е родил, ще умре; който умира, ще се роди. Какво представя смъртта? Лишаване на човека от благата на живота: изгубваш зрението си, слуха, обонянието си, не можеш да се храниш и оставаш само със съзнанието си, че някога си живял. Имаш желание да направиш нещо, нямаш ръце; искаш да видиш нещо, нямаш очи; искаш да чуеш нещо, нямаш уши; искаш да помиришеш нещо, нямаш нос; искаш да кажеш нещо, нямаш уста. Това е истинска смърт. Друг е въпросът, когато човек заминава от тоя свят в другия с ново тяло – духовно, по-съвършено от физическото. Това тяло е по-съвършено, по-гъвкаво, по-подвижно. То няма никакви излишъци, нищо чуждо в себе си. Духовният човек живее без никакви противоречия.

Като е дошъл на земята, човек трябва да живее естествено, да изработи своето духовно тяло. Ще кажете, че след смъртта човек не се нуждае от тяло. Не е така. Смъртта е раждане в духовния свят. Следователно, там човек се нуждае от духовно тяло. Както майката помята детето, така и в духовния свят човешката душа може да се пометне. Смърт, при която душата се помята, е опасна. Смърт, при която душата се ражда отново, носи благословение. Ето защо, не плачете, когато умре някой. Страхът от смъртта е внесен от хора, които не разбират законите на духовния свят. Сега и аз ви говоря за духовния свят толкова, колкото можете да ме разберете, без да ви насърчавам много. Мнозина ме слушат и се съмняват в думите ми. Те мислят, че им казвам неверни неща. Понеже не могат да проверят думите ми, те се съмняват. Ако можеха да ги проверят, щяха да вярват. Не е там въпросът, дали вярват, или не. Важно е, че аз сам не бих си позволил да кажа една невярна дума. На всички може да е позволено да говорят неверни неща, но на мене – никога. Аз не зная даже, що е бяла лъжа, с която хората обикновено си служат. Всеки може да говори, каквото иска, но аз трябва да преценявам всяка дума. Ако някога кажа една дума повече, отколкото е трябвало, веднага взимам мерки, да сваля тоя товар от гърба на оня, върху когото е паднал. Ако той не ме е разбрал, започвам да му обяснявам всичко, да ме разбере, да не остане в тъмнина. Не казвам, че по отношение на мене са строги, защото аз върша всичко по свобода, и сам не си позволявам да кажа една излишна или невярна дума. Няма по-голям позор за човека от лъжата. На второ място иде грехът, а на трето място – смъртта. Майката на отрицателните неща е лъжата, бащата е грехът, а детето – смъртта.

И тъй, не лъжете, нито оставяйте да ви лъжат. Лъжата се изплъзва лесно от погледа и от ръката на човека. Тя е от такава материя, че не можеш да я хванеш. Дойде някой при вас, иска десет лева на заем, с условие, че на другия ден ще ги върне. Така става – на другия ден ги връща. После взима сто лева, и тях връща навреме. Взима хиляда лева, и тях връща. След това взима десет хиляди, сто хиляди – пак ги връща навреме. Казват: Честен човек е той. Един ден взима 500 000 лв. и не се явява пред вас. Де се скри, не знаете. Той прилага закона: верен в малкото, неверен в голямото. Има и обратен закон, верният в голямото е верен и в малкото. Ако някой вземе първо 500 000 лв. и ги върне навреме, той може да бъде точен към по-малки суми, до един лев даже. Тоя човек е абсолютно честен. Не постъпи ли така, за тоя човек имам особено мнение. Бог кредитира човека до един лев, ангелите – до сто лева, а хората – до хиляда лева. Ако го кредитирате повече от хиляда лева, вие вършите неправда. – Възможно ли е Бог да работи с най-малката величина – с единицата? – Не само, че е възможно, но така е всъщност. Бог работи с един лев, с едно житно зърно. Дойде Някой при мене да ми иска някакъв съвет, или да му дам хиляда лева на заем. Казвам му: Вземи това житно зърно и го посей. След пет години ще имаш на разположение не само хиляда лева, но 200 –300 хиляди лева. Той ме погледне, усмихне се и казва: Не се занимавам с такива дребни работи. – Щом не се занимаваш, сиромах ще останеш.

Какво представя житното зърно? – Най-малката любовна дума, която крие в себе си мощ и сила. Иди при един богат умиращ човек и му кажи с вяра и любов само две думи: Ще оздравееш! Той ще чуе думите ти и, ако оздравее, никога няма да те забрави. Знаеш ли, какво значи, да те познава един богат човек? Кажи една насърчителна дума на човека и не мисли по-нататък. – Ще стане ли така, както казвам? – Това не е твоя работа. Ти си длъжен да кажеш доброто и да се отдалечиш. Стане ли, или не стане, не е твоя работа. Какво от това, че не е станало, както си казал? Казвате, че еди-кой си човек ще умре, но не умира. Какво от това? Съберат се десетина души около някой болен и казват, че той ще умре след 24 часа Както казват, така става. Ако кажете на болния, че ще оздравее, това не може ли да стане? – Може. Както злото може да дойде, така и доброто може да дойде.

Един американец се оженил за богата, красива американка, с която живял много добре. Един ден тя заболяла от лоша инфекциозна болест. Десетина лекари се събрали на съвет и решили, че най-много след 24 ч. болната ще умре. Те казали това на мъжа ѝ и го посъветвали да предупреди жена си, да се приготви, понеже ще се яви пред Бога. Такъв бил обичаят на евангелистите. Той се натъжил много, но трябвало да каже истината на жена си. Като й казал мнението на лекарите, тя се обърнала към мъжа си с думите: Не съжалявам, че ще умра, за нищо не жаля, но едно обещание искам от тебе. Ще ми обещаеш ли? – Кажи, какво искаш. Не искам да ти обещая, преди да зная, какво е желанието ти. – Слушай, тогава. Искам, да ми обещаеш, че като умра, няма да се ожениш за друга. – Не мога да ти обещая. Може да срещна в живота си друга жена, подобна на тебе, в която да се влюбя. Защо да ти обещая и да не изпълня? – Щом е така, не искам да умра. Ще живея заради тебе! Още на часа тя станала от леглото и след една седмица била съвършено здрава.

Казвам: Човек, който има за основа любовта, мъдростта и истината – трите велики принципа, никога не умира. Някой казва: Аз трябва да умра. – Трябва да умре нещо в тебе, но не ти. Всеки момент трябва да умира нещо в човека, и всеки момент трябва да се ражда нещо в него. Човек сам си създава ненужни страдания; той сам трябва да си създава и радости. Заболи те рамото и се уплашиш. Не се плаши. Тури ръката си на рамото и благодари за болката, която имаш. Страхуваш се от ревматизъм в коленете. Не се оплаквай, но коленичи и благодари за болката. В скоро време ревматизмът ти ще мине. Ще кажете, че инжекциите лекуват ревматизма. Има смисъл да ти направят инжекции, но ако оздравееш напълно. Аз съм за инжекциите на любовта. Тури една инжекция на любовта в ума си и една в сърцето си, за да се освободиш от болестта си. И аз препоръчвам инжекциите, но с гореща вода. Направи три инжекции с вряла вода: сутрин една чаша вряла вода, на обяд една чаша и вечер една чаша. Тия инжекции влизат в стомаха, оттам в дробовете и най-после в главата. В пет минути ще дадат резултат. Външните инжекции дават резултат едва след 24 часа. Аз лекувам холерата с гореща вода. Дай на-болния от холера четири – пет чаши вряла вода, и на другия ден той ще бъде здрав. Врялата вода разредява серума, в който бацилите на холерата се хранят, и в 24 часа те намаляват и умират. Инжекциите, които лекарите турят, влошават положението, вместо да го подобрят. Старите българи разказват, че едно време, когато холерата и чумата посещавали България, от страх хората бягали по горите. Там те кладели големи огньове и пиели гореща вода. Който пиел гореща вода, оздравявал. Затова те казват, че холерата и чумата се страхуват от гореща вода. В 1917 година в България върлуваше „испанската болест”, която отнесе стотици хора на оня свят. Аз съветвах познатите си да пият гореща вода. Колкото болни имаше от испанската болест, пиха гореща вода и оздравяха.

Хранете ума си с светлите мисли на Божията мъдрост и знание. Ние не сме създадени да умираме. Смъртта е нещо инцидентно, създадена от невниманието на хората. Казано е в Писанието: „Ще минем от смърт в живот”. Това значи: Ще умреш за стария живот и ще влезеш в новия, в съзнателния живот. Смъртта има преходни фази.

Един богат англичанин, лорд, тръгнал на път за Швейцарските Алпи, заедно със слугата си. Понеже обичал да си угажда в яденето, лордът взел в раницата си една печена кокошка и бутилка с вино. Като се качвали на планината, прилошало му малко и той изгубил съзнание. Слугата помислил, че господарят умрял, и си казал: Ще се нахраня първо, после ще видя, какво да правя. Отворил раницата на господаря, хапнал си от печената кокошка, пийнал си от винцето и благодарил, че могъл да се нахрани добре. След това си казал: Да видя, какво стана с господаря. Започнал да го разтрива, да го обръща на една и на друга страна, дано се върне съзнанието му. Най-после, господарят му дошъл в съзнание и, понеже усетил голям глад, взел раницата да подкрепи силите си. Като видял, че печената кокошка и виното липсват, той се обърнал строго към слугата си с думите: Кой ти позволи да изядеш кокошката и да изпиеш виното? Слугата се стреснал от строгия тон на господаря си, поради което получил сърдечен удар, и умрял. Не пийте вино и не яжте кокошка без позволението на господаря си. Престъпите ли заповедта му, смъртта ще ви посети.

Всеки човек трябва да мине от смърт в живот. Само така той ще разбере смисъла и на смъртта, и на живота. Ние говорим за смъртта, като естествен процес, а не като резултат на неправилен живот. Пазете се от тая смърт. Проявете доброто в себе си, без никакво насилие. По естество човек е добър, но трябва да прояви доброто в себе си. Каже ли някой, че не е добър, това показва, че не е проявил доброто. – В какво се проявява доброто? – В прави и светли мисли, във възвишени чувства и в благородни постъпки.

Един богат господар имал един слуга, който му служил добросъвестно десет години. Обаче, господарят не оценил това и не платил нищо на слугата си. Недоволен от господаря си, слугата често му се заканвал, че ще го набие някога, да помни за цял живот. Един ден господарят ял плодове и, като се закашлял, една костилка влязла в дихателното му гърло, и той примрял. Понеже не се свестил, близките му помислили, че умрял, и решили да го погребат. Според тогавашния обичай, тялото на покойника оставяли на гроба му, там да престоява цялата нощ. На сутринта го опявали и погребвали. Като знаел това, слугата отишъл вечерта на гроба на господаря си, отворил капака, стъпил на корема му и започнал да го бие, като си казвал: Сега поне мога да ти отмъстя, да видиш, как се онеправдава човек, който ти е работил цели десет години. От ударите, които нанесъл на покойника, въздухът в дробовете му се раздвижил и тласнал навън костилката, която го задушила. Боят станал причина, господарят да се съживи. Той казал на слугата си: Моля ти се, не ме бий! – Знаеш ли, кой съм? – Не те познавам. – Аз съм твоят слуга, който ти слугувах цели десет години, но ти не ми даде пет пари за това. – Благодаря ти, че ме би; даде ми един добър урок и ми върна живота. Боят отпуши гърлото ми. Ти си мой спасител. Ще ти платя всичко двойно и тройно, задето стъпи на корема ми и стана причина да се възвърне животът ми.

Какво показва тоя пример? Че всичко, което се случва на тия, които любят Бога, се превръща на добро. От всичко трябва да се учим, да разберем, че няма безсмислени неща в живота. Само ония неща са безсмислени, от които не може да извлечете някаква поука. – Защо се задавил господарят? – Защото ял без любов. За предпочитане е да гладуваш, отколкото да ядеш без любов. Обикни хляба и тогава яж. Обикни водата и тогава пий. Обикни четенето и тогава чети книги. Не пий вода без любов. Не чети без любов. Не прави добро, без участието на любовта, мъдростта и истината, без участието на живота, знанието и свободата. Не бързай. Първо повикай любовта, мъдростта и истината за свидетели на това, което си намислил да правиш, и после го направи. Това е хигиената на живота. Вярвай в любовта, в мъдростта и в истината. Вярвай в живота, в знанието и в свободата. Вярвай в движението, в учението и в работата. Приложете вярата в живота си, за да видите нейните резултати. Вярата усилва здравето.

Като се говори за здравето, хората имат пред вид лекарите, като условие за лекуване на болестите и възстановяване на здравето. Сегашните лекари ще изиграят ролята си и ще се пенсионират. В бъдеще ще се търсят лекари за здравите хора, а не за болните. Ще извикаш един лекар и ще му кажеш: Здрав съм, но искам ти да се произнесеш. Лекарят ще те прегледа и ще ти каже, че нервната ти система е добре, дихателната ти система е добре, стомашната, костната, отделителната системи са също добре. Ще му платиш от 300–500 лв., ще му благодариш и ще се разделиш с него. След това ще извикаш лекар да прегледа детето ти. Лекарят е длъжен да преглежда здравите. Това се отнася до бъдещите лекари.

Иде новото време. То изисква хора, които носят новото, без да се страхуват от него. Ако новото е страшно, какво спечелиха евреите, като подържаха и до днес още подържат старото? На времето си още те се отказаха от новото учение, което Бог им изпрати. Сега питам българите: Какво ще спечелят и те, ако не приемат моето учение? Питате: Кой си ти, на когото трябва да приемем учението? Не е въпросът, кой съм аз. Вие приемате ли, че в света съществува един Бог на любовта, на мъдростта и на истината? Признавате ли, че има един Бог на живота, на знанието и на свободата? Тоя Бог управлява всички народи. Той управлява и всички славяни. Казвам: Ако искате да оздравеете, яжте тоя хляб. Ако оздравеете, трябва ли да се съмнявате? Пийте тая вода и, ако оздравеете, не се съмнявайте. Дишайте тоя въздух. Ако оздравеете, трябва ли да се съмнявате в него? Опитвайте нещата и вижте, какъв резултат ще имате. Приложете Божия закон. Който не се подчинява на тоя закон, носи отговорност. Евреите трябваше да приемат Христовото учение. И християните още не са Го приели. Те и досега още се чудят, какво учение е това, което изисква от тях себеотричане. Те се чудят, как да се отрекат от майка си и от баща си, даже и от живота си. Какво правят днес на бойното поле? Милиони хора са напуснали домовете си, майка си и баща си и се отрекли от живота си, без да се замислят за причината на това себеотричане. Защо се отрекоха те? Ако бяха се отрекли за Христа, друг резултат щяха да имат. Но и сега имат резултат. Всички убити във войната станаха проповедници на Христовото учение. Днес има повече от 30 милиона проповедници на Божията любов, на Божията мъдрост и на Божията истина. Всички хора трябва да живеят в името на любовта.

Мнозина ме питат: Какво ни очаква в бъдеще? Казвам: По-славно бъдеще от това, което иде, никога не е идвало. Нов свят се гради. – Какво ще стане в бъдеще? – Всички ще видят, какво ще стане; и българите ще видят това. Когато Царството Божие дойде на земята, българите ще бъдат на мястото си. Не само българите, но всички народи – англичани, американци, руснаци, французи, германци, италианци, сърби, черногорци – всички ще бъдат на местата си. Бог готви велико бъдеще за ония, които искат да живеят разумно. Не е въпрос да се отречеш от себе си, но ако си българин, да станеш истински българин; ако си англичанин, руснак, французин, или от каква и да е народност, трябва да бъдеш истински човек.

Сегашните астрономи са открили една звезда, пет хиляди пъти по-голяма от слънцето, с топлина пет хиляди пъти по-голяма от слънчевата. Казват, че тая звезда е от първа величина. Като я наблюдават с телескоп, светлината ѝ е толкова голяма, че отдалече даже изглежда като голям пожар. Тая звезда означава пристигането на новата епоха. Бъдещата култура представя една от видните звезди на небето. Радвайте се, че и слънцето, и луната, и звездите предсказват бъдещето.

Бъдете топли и светли като слънцето. В това се заключава здравословното състояние на човека. Бъдете чисти като луната. Радвайте се и на звездите, които помагат за развиване на вашите дарби. Радвайте се, че имате възможност да се ползвате от енергията на планетите. Радвайте се, че всичко в света работи за вас – малките деца във вселената, които са предметно учение на възвишените и разумни същества.

Да работим за славата Божия на земята!

Да работим в Негово име и да прилагаме Неговата любов!

5. Беседа от Учителя, държана на 14 ноември, неделя, 10 ч. с. 1943 г. София. – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, живот, аз, всички, сърце, може, има, свят, вода, добро, искаш, любов, иска, смърт, добре, бог ,

Неделни беседи , София, 14 Ноември 1943г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder